Jump to content

1940_07_24 Законъ за частитѣ и за цѣлото


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Законъ за частитѣ и за цѣлото

Казано е въ Писанието, че истината ще ви направи свободни. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, но не знаятъ, по какъвъ начинъ да добиятъ свободата си. Тѣ казватъ: Ние сме свободни да мислимъ, каквото искаме и както искаме. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не е свободенъ да мисли, както иска, нито е свободенъ да прави, каквото иска. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Ако пъкъ върши, каквото му дойде на ума и каквото иска, налага му се това, което не иска. Нѣкой мисли, че е свободенъ да сече горитѣ, но въ края на краищата скѫпо плаща за тази криворазбрана свобода. Човѣкъ има право да се ползува отъ сухитѣ дървета, но не и отъ живитѣ. Ще кажете, че като живѣе на земята, човѣкъ има право да сѣче гори, да лови риба, да мели брашно, да произвежда вино, за да се прехранва. Човѣкъ има право да върши всичко, за да се прехранва, но проследете живота на воденичаритѣ, на рибаритѣ, на кръчмаритѣ и вижте, кой отъ тѣхъ е завършилъ живота си добре. — Не е ли свободенъ човѣкъ да си избира занаятъ, какъвто иска? — Човѣкъ е свободенъ да работи, каквото иска, но въ края на краищата носи последствията на своя изборъ.

Кой човѣкъ е истински свободенъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който, като го калятъ, не се каля. Колкото и да го калятъ отвънъ, той не губи равновесие. Щомъ не губи равновесие, кальта сама по себе си се чисти. Свободенъ човѣкъ е онзи, който отъ никакъвъ огънь не изгаря. Не е ли свободенъ, най-слабиятъ огънь го изгаря. Съвременнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на своитѣ страсти, пороци, заблуждения, криви мисли и считатъ, че сѫ свободни. Не, огънь е това. Докато не мине презъ този огънь и не се пречисти, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Малкото дете, увито въ пелени, не е свободно. Щомъ се изправи на краката си, то е свободно вече, може да се движи, дето иска. Като остарѣе, човѣкъ пакъ изгубва свободата си. Той иска самъ да се движи, но не може: едва стане, залитне ту на една, ту на друга страна. Не е страшно, когато краката на човѣка не държатъ и ставатъ причина да залита на една, или на друга страна. Страшно е, обаче, когато човѣкъ изгуби умствената си свобода и започва да залита. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да изгуби човѣкъ свободата на мисъльта си и да се подаде на чужда мисъль. Често слушате нѣкой да казва, че го боли глава, стомахъ, бъбреци и т. н. Това не е негово състояние. Той е възприелъ болкитѣ на нѣкои страдащи, които се оплаквали. Изобщо, човѣкъ възприема и доброто, и злото еднакво, понеже сѫ еднакво силни. Тѣ сѫ козмически сили, които работятъ въ Битието. Мнозина смѣсватъ злото съ грѣха. Това сѫ две различни сили. Понѣкога грѣхътъ успйва да подкупи злото, да прояви силата си. Обаче, доброто никога не се подкупва. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да подкупи доброто.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, които ги правятъ нещастни. Защо сѫ нещастни? Защото сѫ размѣстили нѣщата. Тѣ сѫ поставили човѣка по-високо отъ Бога и въ него сѫ вложили любовьта си. Какъ можете да обичате повече този, който нищо не е далъ за васъ, отъ Онзи, Който ви е далъ всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестритѣ си, приятелитѣ си, всички хора, но надъ всички поставете любовьта си къмъ Бога. Каквито жертви да сѫ направили хората за васъ, никой не е на-правилъ това, което Богъ е направилъ.

Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Който обича свѣта повече отъ Бога, той ще опита последствията на тази любовь. Ако обичашъ Бога по-малко отъ хората, и синоветѣ ти ще те обичатъ по-малко. Ако мѫжътъ обича жена си повече отъ Бога, въ скоро време ще опита последствията на тази любовь. Никой не може да обича ближния си повече отъ Бога.— Защо? — Защото тази любовь носи разочарования. Да възлюбишъ

Бога, това е задача, дадена на цѣлото човѣчество. Ако хората страдатъ днесъ, причината за това се крие въ тѣхното непослушание. Непослушанието пъкъ произтича отъ недостатъчно любовь въ човѣшкото сърдце. Хората сѫ недоволни едни отъ други, благодарение на безлюбието. Всѣки иска жертва отъ другитѣ, но не получава. Само любовьта прави жертви. Човѣкъ се жертвува, но отъ страхъ, а това не е истинска жертва. Жертвата трѣбва да бѫде разумна. Ако не е разумна, тя не дава добри резултати. И любовьта трѣбва да бѫде разумна. Ако не е разумна, вмѣсто добро, тя произвежда зло. Какво направи Яковъ съ любовьта си къмъ Иосифа? Той събуди ревность въ синоветѣ си, заради което продадоха Иосифа.

Като ученици, вие трѣбва да се пазите, да не изпаднете въ погрѣшката на Якова, да покажете слабость къмъ Иосифа. Всѣки човѣкъ има по единъ Иосифъ въ себе си, когото обича повече отъ другитѣ си синове. Яковъ обичаше Иосифа повече отъ другитѣ си синове и не го пращаше на работа. Когато синоветѣ му отиваха на работа, Иосифъ оставаше при баща си. Заради тази привилегия, братята му го продадоха на богати търговци, които отиваха въ Египетъ. Тамъ той лежа въ затворъ. После бѣше изкушаванъ отъ жената. Иосифъ мина презъ трудни задачи, които разреши добре. Свѣтътъ, презъ който човѣкъ минава, не е нищо друго, освенъ красива, префинена жена. Който я погледне, веднага се влюбва въ нея и пожелава да си поживѣе малко. Всѣки може да си поживѣе въ свѣта, но ще опита последствията на този животъ. За човѣка с казано, че е възлюбилъ човѣшката слава повече отъ Божията. Човѣшката слава заробва човѣка, а Божествената — го освобождава.

Мнозина казватъ, че сѫ свободни, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Тѣ не говорятъ истината. — Защо? — Защото свободата е достояние за всички живи сѫщества. Щомъ е така, съ какво право отнемате свободата на тревитѣ, цвѣтята, растенията и на животнитѣ? Ще кажете, че човѣкъ, като възвишено сѫщество, има право да използува растенията и животнитѣ. Ако камъкътъ е отговоренъ за това, че падналъ отгоре и ударилъ нѣкого, колко по-голѣма е отговорностьта на човѣка за нещастията, които причинява на по-долностоещитѣ отъ него. Не е достатъчно камъкътъ да се извини само за направената пакость, но той трѣбва да бѫде буденъ, да се задържи известно време на мѣстото, докато мине човѣкъ по пѫтя.

Любовьта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бѫдете свободни, прилагайте любовьта. Когато се подчинява отъ любовь, човѣкъ всѣкога е свободенъ. Правите ли нѣщо, правете го отъ любовь. Само по този начинъ ще бѫдете свободни. Свободата на човѣка зависи отъ правата мисъль, а правата мисъль — отъ любовьта. Който люби, той мисли право.

Какъ се изпитва любещиятъ човѣкъ? Чрезъ изпитания и страдания. Любовьта се изпитва въ живога. Въ това отношение животътъ е велико училище. Петъръ, единъ отъ ученицитѣ на Христа, казваше на своя учитель: Всички да се откажать отъ Тебе, азъ никога нѣма да се откажа. Не се мина много време, любовьта му се постави на изпитъ. За нищо и никакво, той три пѫти се отрече отъ Христа. Съ това се сбѫднаха думитѣ Христови: „Докле пѣтельтъ пропѣе, ти три пѫти ще се откажешъ отъ мене“. Какво виждаме въ характера на Христа? Голѣма издържливость и търпение Той мина презъ три вида изпитания: въ умствения, въ духовния и на физическия свѣтъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ изложенъ на ударитѣ и подигравкитѣ на цѣлъ полкъ войници. Цѣлъ римски полкъ се гаврѣше съ Христа, докато най-после Го подложиха на разпятие — последното страдание. Следъ това Христосъ възкръсна. Силенъ характеръ имаше Христосъ, заради което издържа на всички изпитания.

Кѫде е римската империя днесъ? Кѫде е Христосъ днесъ? Отъ римската империя нищо не остана, но отъ Христа остана нѣщо, което вѣчно ще живѣе. Кръстътъ, на който разпнаха Христа, се въздигна и стана по-знаменитъ отъ цѣлата римска империя. Днесъ всички хора носятъ кръстъ на гърдитѣ си, като символь на храбрость и безстрашие. Съ това тѣ искагъ да докажатъ, че следватъ примѣра на Хрисга. Римлянитѣ считаха кръста за нѣщо позорно, а следь Христа той се прие като символъ на смѣлость и благородство.

Съвременнитѣ, релшиозни хора се стремятъ къмь Христа. Тѣ искатъ да следватъ Неговия пѫть. За да следвате Христа, вие трѣбва да минете презъ Неговитѣ изпитания. Много изпити предстоять на сьвременното човѣчество, но то трѣбва да ги издържи. Щомъ ги издържи, положението му ще се подобри. Днесъ всички хора минаватъ презъ своята отрицателна карма. Въ бѫдеще тѣ ще минатъ презъ положителни, т. е. благоприятни условия на живота наречени дихарма. Сегашниятъ животъ е животъ на злото и на изпитанията; бѫдещиять е животь на доброто и на любовьта.

Свѣтътъ е пъленъ съ блага, дадени отъ Бога. За да се ползува отъ тия блага, човѣкъ трѣбва да има отворени очи. Тази година ви се даватъ условия да се ползувате отъ великитѣ Божии блага. За да не изгубите условията, вие трѣбва да избѣгвате услугитѣ на чуждитѣ коне. Всѣки човѣкъ има конь, на който може да разчита. Следователно, дали слизате отъ планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Коньтъ представя човѣшкия умъ. Разчитайте на своя умъ, а не на чуждитѣ умове. Като слуша първо своя умъ, а после ума на другитѣ, човѣкъ дохожда до заключение, че това, което самъ направи, е по-добро отъ онова, което другитѣ могатъ да му направятъ.

Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за свободата. Кога човѣкъ е свободенъ? — Когато служи на Бога, т. е. на Цѣлото. Докато човѣкъ работи въ името на Бога, всички сѫ доволни. Щомъ направи нѣщо за нѣкоя часть, веднага се явява състезание. Дето има състезание, тамъ любовьта отсѫтствува. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ идатъ ограниченията. — Какво да правимъ, за да се освободимъ? — Дайте мѣсто на Божията Любовь въ себе си. Щомъ Божията Любовь обхване човѣшката душа, любовьта му минава въ по-висока степень: отъ човѣшка въ Божествена. Божията Любовь прави човѣка силенъ. Тя му дава възможность да се справи съ старитѣ си навици, да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Безъ тази любовь той ще бѫде въ положението на пушачъ или на пияница, който иска да се освободи отъ своята страсть, а не може. Който може да се справи съ своитѣ слабости, той е силенъ човѣкь; който не може да се справи съ слабоститѣ си, той е слабъ човѣкъ. Както дѣлимъ хората на силни и слаби, така и въ човѣка различаваме две естества: Божествено — силно и човѣшко — слабо. Божественото има крила, не се нуждае отъ конь или автомобилъ. Човѣшкото е слабо, затова търси превозни срѣдства, т. е. външна помощь.

И тъй, разчитайте на Божественото въ себе си, а не на човѣшкото, което търси външна помощь. Божиятъ Промисълъ има предъ видъ всички души. Щомъ има живи хора въ свѣта, при каквито мѫчнотии да изпадате, все ще се намѣри човѣкъ да ви помогне. Трѣбва ли тогава да се страхувате отъ живота ? Всѣки човѣкъ е готовъ за услуга на Божественото. Не само човѣкъ, но и животнитѣ сѫ въ услуга на Божественото.

Презъ последпитѣ военни години трѣбваше да мина презъ града, късно презъ нощьта. Никой не можеше да се движи по това време изъ града безъ лична карта. Азъ тръгнахъ самъ, като отказахъ на предложението на генерала, въ чийто домъ бѣхъ гостъ, да ме придружи до дома. Азъ искахъ да си отида самъ. Обаче, не зная, отде излѣзе едно голѣмо куче и ме последва. Когато дохождахъ до нѣкой стражарь, азъ го поздравявахъ, а кучето отиваше близо до него и започваше да го обикаля. Стражарьтъ отговаряше на поздрава ми и като виждашс кучето съ мене, мислѣше, че съмъ инспекторъ на полицията, който прави прегледъ. Така минахъ всички постове, безъ да ме спратъ и поискатъ лична карта. Кучето дойде до дома, дето добре го нахранихъ. Следъ това то си отиде и повече не се върна. Така то ми услужи и не стана нужда да ме изпраща нѣкой.

Като знаете това, не отлагайте моментитѣ да бѫдете въ услуга на Божественото. Не мислете, че сте слаби или бедни, за да бѫдете въ услуга на Великото въ свѣта. Що се отнася до Великото, и слабиятъ, и бедниятъ могатъ да му служатъ. Каква е разликата между богатия и бедния? Богатиятъ е зрѣлъ плодъ, а бедниятъ — току що посадена семка. Като поникне, семката може вече да извърши нѣкаква работа. И въ земята да е, тя пакъ върши нѣщо. Ще кажете, че като уредите работитѣ си, тогава ще служите на Бога. Започнете да работите още сега, безъ огледъ на работитѣ си. Уредени ли сѫ работитѣ ви, или неуредени, не е важно. Вие не трѣбва да губите време. Посадете семката, и не се безпокойте. Отъ нея ще израсте голѣмо дърво, което ще даде изобилно плодъ. — Ама нѣмаме условия за работа. — Условия всѣкога има. Важно е да имате желание за работа. Условия за възриемане на любовьта има всѣкога, но вие трѣбва да се нагодите да я възприемете. Щомъ се нагодите, вие ще я възприемете такава, каквато изтича отъ Бога. Всичко зависи отъ съзнанието на човѣка. Всѣки възприема любовьта споредъ степеньта на своето съзнание.

Нека остане въ ума ви основната мисъль: Обичайте Цѣлото и живѣйте заради Него. Щомъ обичате Цѣлото, ще обичате и частитѣ, които влизатъ въ Него.

*

3. Беседа отъ Учителя, държана

на в. Мусала, 24. юлий, 1940 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...