Jump to content

1938_08_17 Всѣко растение


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Всѣко растение

Матея 15: 12 — 39.

Христосъ казва: „Всѣко растение, което не е насадилъ Отецъ мой небесни, ще се изкорени“.

Днесъ въ всички хора се корени нѣщо. Когато види, че нѣщо се корени въ него човѣкъ надава викъ и пита защо коренятъ това. Много естествено. Христосъ казва, че всѣко растение, което Богъ не е насадилъ въ човѣка ще се изкорени, защото, остане ли въ него, никакъвъ плодъ нѣма да принесе. Който искрено желае да учи, това го очаква.

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ еднообразие. Дето е еднообразието, тамъ сѫществува голѣма тъмнина. Дето има тъмнина, тамъ сѫ най-голѣмитѣ противоречия. Наистина, нощьта носи голѣмитѣ противоречия въ живота. Който не разбира нѣкои работи, той е въ тъмнина. Който е неразположенъ по духъ той е пакъ въ тъмнина. Обаче, не смѣсвайте тъмнината съ злото. Свѣтлината и тъмнината сѫ две неизбѣжни явления въ Битието, както злото и доброто. Да ходи човѣкъ въ тъмнината това не значи, че е грѣшенъ. И праведниятъ ходи въ тъмнина. Разликата се заключава само въ това, че праведниятъ ходи въ тъмнината съ свѣтлина, а грѣшниятъ — безъ свѣтлина. Запримѣръ, като се говори за чистота, праведниятъ, чистиятъ разбира въпроса добре, а обикновениятъ изпада въ противоречие. — Защо? — Защото той мисли за себе си, че е чистъ и се чуди, каква чистота се иска отъ него.

Има нѣколко вида чистота: физическа, духовна и Божествена. И една свѣщь свѣти, но ако имате две, три, четири и повече свѣщи, свѣтлината е по-силна. Да мисли човѣкъ, че като има една свѣщь, повече не му сѫ нужни, той е на кривъ пѫть. Че сте познали Бога отчасти, че четете Библията и Евангелието, това не е още всичкото знание. Да четешъ Библията, това не значи, че си спасенъ. Въ Библията сѫ изнесени опитноститѣ на хиляди хора. Минали ли сте презъ тѣхнитѣ опитности? Придобили ли сте тѣхното знание? И това, което е писано въ Свещената книга, не представя всичкото знание въ свѣта. Много още има човѣкъ да учи докато завърши своето развитие на земята. Като се обезсърдчаватъ, нѣкои казватъ, че нѣма да излѣзе човѣкъ отъ тѣхъ. Ако не излѣзе човѣкъ, какво друго може да излѣзе? Какъ могатъ да твърдятъ това, когато не знаятъ, какво въ сѫщность е човѣкътъ? Като говори така, човѣкъ трѣбва да знае, какво може и какво не може да излѣзе отъ него. Казвамъ тогава, че ако не излѣзе пате, ще излѣзе пиленце; ако не излѣзе агне, ще излѣзе козле. Каква е разликата между овцата и козата? Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горитѣ. Козата, обаче, гризе коритѣ и листата на младитѣ дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горитѣ. Козата е много самостоятелна, а овцата не е. Когато срещнатъ нѣкой самостоятеленъ, упоритъ човѣкъ, наричатъ го коза. Значи, като коза този човѣкъ прави нѣкакви пакости. — На кого? — На себе си.

Сегашниятъ човѣкъ безъ да иска, безъ да съзнава, самъ си пакости. Запримѣръ, днесъ си каже, че отъ него човѣкъ нѣма да стане и се вързва съ едно вѫже; на другия день пакъ си каже сѫщото — вързва се съ второ вѫже; на третия день пакъ каже сѫщото — вързва се съ трето вѫже. День следъ день той се вързва съ вѫжета, докато единъ день цѣлъ се види обвързанъ — отъ главата до краката. При това положение, какъвъ човѣкъ очаквате да излѣзе? Иска да отиде на училище, но не може, защото е вързанъ. Иска да яде хлѣбъ, пакъ не може — вързанъ е. И очитѣ, и ушитѣ на този човѣкъ сѫ вързани. Какво може да излѣзе отъ човѣкъ който не вижда и не чува? Той ще каже, че всичко чува. Какво чува? Лошитѣ думи, които нѣкой казалъ за него, вследствие на което губи разположението си. Той чулъ, че нѣкой казалъ една лоша дума за него, а не е чулъ десеттѣ добри думи. Който чува само лошитѣ думи, които се говорятъ за него или за ближнитѣ му, той не е музикаленъ човѣкъ, нѣма добъръ слухъ. Който възприема само лошитѣ слухове, лошитѣ картини, лошитѣ миризми, лошитѣ храни, той има слабо развити сѣтива. Въ този смисълъ, истински красноречивъ човѣкъ е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, безъ да изпълнява, и той не е красноречивъ човѣкъ. Какво красноречие има въ това че нѣкой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? Отъ тия обещания едва ли едно на стотѣ ще се сбѫдне. Сладко красноречиво говорене е това, каквото кажешъ и обещаешъ, веднага да го изпълнишъ. Малко давай, но на време, отколкото много, но безъ опредѣлено време. Сегашнитѣ хора даватъ много, но не на време. Докато дойде обещаното, човѣкъ може да умре отъ гладъ.

Съвременнитѣ хора търсятъ щастие, но безъ да искатъ си приготвятъ нещастието. — Защо? — Защото постоянно говорятъ или за своето минало, или за бѫдещето си, какво ги очаква. Ако говорятъ за нѣкакво свѣтло бѫдеще, добре правятъ, но тѣ рисуватъ бѫдещето си въ тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорятъ за миналото, духоветѣ — за бѫдещето, а Богъ — за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бѫдещето само, човѣкъ се движи въ свѣта на духоветѣ. Докато живѣе съ миналото, той е въ човѣшкия свѣтъ. Обаче, живѣе ли въ настоящето, той е въ Божествения свѣтъ, дето нѣщата ставатъ моментално. Човѣкъ е господарь на миналото, духоветѣ сѫ господари на бѫдещето, а Богъ — на настоящето. Наистина, човѣкъ знае само онова, което е миналъ, добро или лошо. Що се отнася до бѫдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказватъ нѣкои нѣща, но това знание не е тѣхно. Тѣ декламиратъ това, което имъ се казва, както децата декламиратъ стихотворенията на нѣкой великъ поетъ. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофоннитѣ плочи могатъ да пѣятъ, да свирятъ, да държатъ речи, но само такива, които сѫ написани вече върху тѣхъ. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпѣе или изсвири нѣщо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.

Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че отъ него нищо нѣма да стане, той е грамофонна плоча, която пѣе една и сѫща пѣсень. Каже ли, че отъ него човѣкъ ще стане, той е пакъ грамофонна плоча. И въ първия, и въ втория случай той предполага нѣщата, не ги знае положително. Когато кажешъ, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане ти си правъ едно на хиляда. Кажешъ ли, че отъ тебе човѣкъ ще стане, ти си по-близо до истината. Въ първия случай ти поставяшъ нѣщата вънъ отъ себе си и мислишъ, че хората трѣбва да работятъ за тебе. Въ втория случай ти поставяшъ нѣщата вѫтре въ себе си и мислишъ че самъ трѣбва да работишъ. Въ този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се даватъ отвънъ, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да ги използувашъ. Учительтъ може да ви даде книги, учебници, но вие трѣбва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.

Мнозина очакватъ да получатъ блага на готово, безъ да работятъ. Тѣ изживяватъ различни състояния и се страхуватъ, да не ги изкорени Господъ. — Не, Богъ корени само заблужденията и кривитѣ разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окрѫжаващитѣ това, което не е. Вие нѣмате ясна представа за нѣщата, вследствие на което си създавате цѣла каша отъ умувания и чувствувания. Кажете ли на нѣкого, че е много добъръ, той ви гледа изпитателно, не вѣрва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добъръ, но че е много добъръ, това не знае. На другъ нѣкой казватъ, че не е добъръ. И той се чуди, вѣрно ли е това. За да разбере истината, последниятъ се нуждае само отъ една запетая. Като му каже нѣкой „не си добъръ“, той трѣбва да тури следъ частицата „не“ запетая, и тогава ще излѣзе „не, ти си добъръ“. Ако между думитѣ „не си добъръ“ не поставишъ запетая и ги свържешъ въ едно, отъ тѣхъ се ражда нещо неестествено. Такова нѣщо е катърътъ. Катърътъ се ражда отъ кобила и магаре. Той е нѣщо срѣдно между дветѣ. Катърътъ е човѣшко произведение, вследствие на което е безплоденъ. Той не е създаденъ отъ природата. Всѣко неестествено проявление въ човѣка е катъръ, който не може нищо да роди.

Едно дете намѣрило една кошница съ ябълки и извадило отъ нея една, две, три, десеть ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десеть. Защо му сѫ толкова много ябълки? Това показва, че желанията му сѫ много. И възрастнитѣ хора като децата, иматъ много желания, които не могатъ да реализиратъ, вследствие на което страдатъ. Тѣ раждатъ много желания, но нѣматъ храна да ги отгледатъ. Щомъ не можете да отхранвате желанията си ще се намѣрятъ хора, които ще ги взематъ за себе си. После ще страдате отъ това че нѣкой взелъ едно ваше желание безъ позволение. Какво ще кажете за себе си, когато кѫсате плодове отъ чуждитѣ градини безъ позволение? Кой ви даде това право? Нѣкой си насадилъ една череша, грижилъ се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя трудъ. Преди него други сѫ опитали плодоветѣ на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение отъ господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грѣшите, и околнитѣ грѣшатъ. Като кѫсате плодоветѣ отъ нѣкоя череша безъ позволение, вие внасяте заблуждение и въ самата череша. Тя мисли, че господарьтъ ѝ я бере.

Не съмъ ли свободенъ да постѫпвамъ, както искамъ? — Не си свободенъ. — Не съмъ ли чадо Божие? — Ако си истинско чадо Божие, ти ще признавашъ Баща си и за всѣко нѣщо ще искашъ позволение отъ Него, като Създатель на цѣлата вселена. Благодарение на своитѣ криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислятъ, че сѫ свободни тамъ, дето въ сѫщность не сѫ свободни. Тѣ сѫ свободни да отидатъ при господаря на дървото и да го помолятъ да имъ откѫсне нѣколко плода, но безъ позволение не сѫ свободни да кѫсатъ плодове.

Като не могатъ да реализиратъ желанията си, хората се смущаватъ и обезсърдчаватъ. Смущенията произтичатъ отъ сърдцето, а радоститѣ — отъ ума. Животътъ ва сърдцето е животъ на тъмнина. Значи, сърдцето носи скърбитѣ и страданията въ живота, а умътъ — радоститѣ. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Като вземе сърдцето на човѣка, Богъ внася въ него нужната свѣтлина. Само Той е въ състояние да освободи човѣка отъ всички скърби и страдания, които идатъ на всѣко време. Сърдцето страда и съ време и безъ време. Запали ли се Божествениятъ огънь въ човѣшкото сърдце, страданията изчезватъ.

„Всѣко растение, което Отецъ мой небесни не е насадилъ, ще се изкорени“. Щомъ лошото се изкорени, доброто трѣбва да го замѣсти. Радвайте се, когато Богъ корени, защото на мѣстото на изкорененото Той посажда своитѣ мисли и чувства. Следователно, щомъ скърбите, вие трѣбва да изпращате сърдцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася свѣтлина въ него. Когато радости идатъ въ живота ви, пакъ се радвайте, защото живѣете въ свѣтлина. Благодарете на Б0га и за тъмнината, и за свѣтлината, въ които живѣете. Уповавайте на ума си, който Богъ ви е далъ, защото чрезъ него пѫтьтъ ви се освѣтява и можете да вървите напредъ.

*

17. августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...