Jump to content

1938_08_14 Азбука на Божествения езикъ


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Азбука на Божествения езикъ

Матея, 10 гл.

Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота отъ различни становища. Гладниятъ мисли за хлѣба, какъ по-лесно и бързо да го осигури; жадниятъ се интересува за водата; сиромахътъ — за паритѣ, чрезъ тѣхъ да подобри живота си; невежиятъ — за придобиване на знания; слабиятъ — за усилване на организъма си. Ако не може да задоволи нуждитѣ си човѣкъ е недоволенъ. Недоволството се дължи на факта, че човѣкъ не е опредѣлилъ отношенията си къмъ Първата Причина, вследствие на което се проявява неправилно. Всѣко недоволство на физическия свѣтъ произвежда въ невидимия свѣтъ такава буря, каквато имате сега на планината.

Каква е разликата между физическия, духовния и Божествения свѣтове? Животътъ на човѣка и въ тритѣ свѣта се състои въ неговитѣ мисли и чувства, които обаче, се различаватъ по нѣщо. Запримѣръ, силата на мисъльта въ физическия свѣтъ се заключава въ нейната тежесть, въ духовния свѣтъ — въ нейното напрежение, а въ Божествения — въ разширяването ѝ. Ако живѣе само на физическото поле, човѣкъ мисли за материалнитѣ си нужди, да се наяде и напие. Това сѫ мисли, които иматъ опредѣлена тежесть. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, на каквато длъжность да се намира, човѣкъ започва да мисли, какъ да изрази любовьта си къмъ своя домъ, общество и народъ. Вследствие на това, каквато работа да заеме, той се стреми да бѫде полезенъ не само на себе си, но и на ближнитѣ си. Ние казваме, че въ мисъльта на този човѣкъ има напрежение. Най-после, като влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ започва да мисли, какъ да служи на Бога, вследствие на което мисъльта му се разширява.

Първото нѣщо, което се изисква отъ хората, е да опредѣлятъ отношенията си къмъ Бога. Подъ думата „отношения“ разбирамъ възстановяване на надеждата, вѣрата и любовьта въ човѣка. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, вѣрата — къмъ духовния, а любовьта — къмъ Божествения. Хората едва сега започватъ да изучаватъ любовьта. На теория тѣ знаятъ, какво нѣщо е любовьта, но дойдатъ ли до приложението ѝ, правятъ редъ погрѣшки. Не е все едно да познавашъ теоретически условията на северния полюсъ, или да отидешъ тамъ, да се стълкновишъ съ тия условия. Въ опититѣ си да отидатъ на северния полюсъ, хората видѣха, че теорията имъ не се съвпада съ действителностьта. Влѣзе ли въ свѣта на надеждата, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, богатъ и добре облѣченъ и обутъ. Въ който домъ влѣзе, той трѣбва да носи ухание на цъвналъ, пролѣтенъ цвѣтъ. Влѣзе ли въ свѣта на вѣрата, човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ дреха, изтъкана отъ красиви, възвишени чувства. Тамъ не се допуща никакво недоволство, никакво горчиво чувство. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ въ дрехата на любовьта, да има правилни отношения къмъ Бога.

Единъ день, когато дойде свършекътъ на свѣта, хората ще се пръснатъ изъ пространството, както камънитѣ сѫ разхвърляни на планината. Само ония хора ще бѫдатъ запазени, които сѫ облѣчени съ дрехи на надеждата, на вѣрата и на любовьта. Споредъ дрехитѣ си, тѣ ще бѫдатъ отдѣлени едни отъ други, за да може всѣки да заеме своето опредѣлено мѣсто. Обаче, и при това опредѣляне на мѣстата, пакъ ще има по-високи и по-низки мѣста. И въ надеждата, и въ вѣрата, и въ любовьта има степени. Останалитѣ хора, които не сѫ облѣчени съ дрехи на добродетелитѣ, ще чакатъ вѣкове и хилядилѣтия да дойде нѣкой да имъ помогне. Казано е въ Писанието, че за всѣка празна дума човѣкъ ще отговаря. Значи, дошло е време вече, когато хората трѣбва да се откажатъ отъ стария си животъ, да забравятъ всички обиди и огорчения, да тръгнатъ напредъ. Новиятъ животъ изисква хора, надрасли старото. Всѣкакво недоволство и мърморене трѣбва да се забравятъ.

Искате ли да влѣзете въ новия животъ, вие трѣбва да приемете страданията съ благодарность. Христосъ е страдалъ, и вие ще страдате. Не страдате ли като Христа, вие нѣмате дѣлъ съ Него. Ако Христосъ, Синъ Божий, бѣше подложенъ на тежки страдания, колко повече вие ще бѫдете изложени на страдания. Мислите ли, че можете да минете безъ страдания, вие сте на кривъ пѫть. Който не е страдалъ, той не може да пристѫпи прага на духовния свѣтъ. Да живѣешъ безъ страдания, това значи, да отивашъ на училище и да се връщашъ, безъ да си научилъ една буква. Кой баща би се радвалъ на своя синъ, който се връща отъ странство, добре облѣченъ, но безъ никакво знание? Какво ще каже бащата на сина си? Той ще поклати главата си и ще дигне рѫце отъ него. По сѫщия начинъ постѫпватъ и въ невидимия свѣтъ. Видятъ ли, че пристига такъвъ синъ, който нищо не е училъ, веднага го изпращатъ назадъ. Тамъ не държатъ недоволни, мърморковци. Успѣе ли нѣкой мърморко да се промъкне тамъ незаконно, веднага го намиратъ, даватъ му билетъ и съ експресъ го пращатъ на земята да учи.

Въ единъ анекдотъ се разправя за влизането на единъ евреинъ адвокатъ въ рая, безъ позволение на тамошнитѣ власти. Той успѣлъ съ хитрина да се промъкне тамъ, но въ скоро време станалъ невъзможенъ за жителитѣ на рая. Каквото виждалъ, все го критикувалъ и разглеждалъ споредъ законитѣ на земята. Той казвалъ: По еди-кой членъ отъ закона за сѫдопроизводството това не е справедливо, това не е на мѣстото си. Всички започнали да мислятъ, какъ да се освободятъ отъ него. На едного дошла въ ума мисъльта да го примамятъ съ нѣкое богато дѣло на земята. Той казалъ: На земята се разглежда едно голѣмо дѣло, за което ще се заплати скѫпо, но нѣма адвокатъ, който да го защищава. Като чулъ това, евреинътъ веднага излѣзълъ отъ рая и слѣзълъ на земята. Така раятъ се освободилъ отъ единъ мърморко който влѣзълъ вѫтре по незаконенъ пѫть.

Като ученици, вие трѣбва да се справите съ недоволството, съ мърморенето. И пророкъ Иона се опита да роптае противъ Бога, но се намѣри въ утробата на кита, дето лежа цѣли три дни. Знайте едно нѣщо: за Бога трѣбва да имате една мисъль и едно чувство. Никакво съмнение, никакво колебание не се позволява по отношение на Бога. Нѣма по-великъ, по-силенъ, по-мощенъ отъ Него. Достатъчно е да проектира мисъльта си къмъ дадено сѫщество, малко или голѣмо, за да се уредятъ работитѣ му моментално. Мощна е Божията мисъль! Тя всичко твори и пресъздава. Тази мисъль слиза и до най-низкостоещитѣ сѫщества — камънитѣ и растенията. Приематъ ли я, и тѣ започватъ да растатъ и да се подигатъ.

Като не разбиратъ закона на страданията, хората постоянно роптаятъ противъ Господа. Трѣбва ли калниятъ, нечистиятъ да роптае, че не го обличатъ съ чисти дрехи и не го поставятъ на първо мѣсто? Колкото да роптае, докато е външно и вѫтрешно нечистъ, той всѣкога ще цапа дрехитѣ си. За да го облѣкатъ въ нови, въ чисти дрехи, първо трѣбва да го заведатъ на баня, да го окѫпятъ добре. Ама водата била гореща, кожата му се охлузила отъ търкане, това още нищо не значи. Въ пѫтя на чистенето, на растенето си, човѣкъ неизбѣжно минава презъ страдания. Страданията сѫ методъ за чистене. На земята човѣкъ дохожда голъ и после го обличатъ. Малкото, новородено дете е голо, а после го обличатъ. При това майка му го облича въ дрехи, които не сѫ по желанието му. Първитѣ дрехи на детето сѫ пелени, които го стѣгатъ, здраво държатъ рѫцетѣ и краката му. Колкото повече расте, пеленитѣ се смѣнятъ съ леки, свободни дрехи.

Като слиза отъ невидимия свѣтъ, човѣкъ има високо мнение за себе си, мисли, че е Синъ Божий. Обаче, щомъ слѣзе на земята, веднага го поставятъ на известна дисциплина да се смири. И Христосъ е Синъ Божий, но като дойде на земята, трѣбваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: „Синъ Человѣчески нѣма кѫде глава да подслони“. Като влѣзе въ Иерусалимъ, Христосъ нѣмаше конь, на който да се качи, но трѣбваше отъ съседното село да доведатъ една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влѣзете въ Иерусалимъ по другъ начинъ? — И вие ще влѣзете съ ослица. Ослицата представя законъ на четвъртото посвещение. Щомъ дойде до това посвещение, човѣкъ ще възседне ослица и така ще влѣзе въ Иерусалимъ. Като се качи на ослицата и мине презъ това посвещение, човѣкъ ще бѫде готовъ да говори истината.

Следователно, който е придобилъ вѣрата, любовьта и истината, той трѣбва свободно да говори. Вѣрата, любовьта и истината сѫ огъньтъ въ човѣка, който непременно трѣбва да излѣзе навънъ. — Може ли нагорещената печка да не изкаже мнението си? — Не може. Огънь има въ нея, който по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да се изяви навънъ. Тъй щото, и безъ да говорите на хората, идеитѣ, които имате въ себе си, ще се изявятъ навънъ. Говорътъ не е единствениятъ методъ за разбиране между хората. Нѣкой момъкъ може да се влюби въ нѣкоя мома, безъ да изкаже чувствата си. Тя ще го разбере, безъ той да ѝ говори за любовьта си къмъ нея. Това показва, че мислитѣ и чувствата се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ, безъ всѣкакъвъ говоръ. Ако хората не казватъ, че те обичатъ, това не значи, че нѣматъ любовь къмъ тебе. Преди да те е обичалъ нѣкой на земята, пръвъ Богъ те е обичалъ, заради което те е пратилъ да се учишъ. После баща ти и майка ти сѫ те обичали и сѫ станали врата, презъ която да влѣзешъ въ широкия свѣтъ. И най-после, учителитѣ, които сѫ те учили, сѫщо сѫ те обичали. Ако не сѫ те обичали, тѣ нѣмаше да иматъ духъ и разположение да те учатъ.

Сега, знаете вече, че всѣки човѣкъ е обичанъ и му сѫ дадени условия да живѣе, да расте, да се учи и развива. Трѣбва ли следъ всичко това човѣкъ да бѫде недоволенъ? Често срѣщате недоволни хора, които роптаятъ противъ този-онзи, не могатъ да ги търпятъ, не ги обичатъ. Какво показва това? Тия хора не познаватъ нито своята цена, нито цената на другитѣ. Всѣки човѣкъ, добъръ или лошъ, е буква отъ Божествената азбука. Щомъ не обичате нѣкои хора, вие не обичате известни букви отъ тази азбука. Какво ще постигне ученикътъ, който обича само десеть букви отъ азбуката на своя езикъ, а останалитѣ 20 не обича.? Наистина, и отъ десеть букви може да се образуватъ думи, но нищо повече. Отъ тия нѣколко думи не могатъ да се образуватъ цѣли изречения. Пълна речь е онази, която е съставена не само отъ срички и думи, но и отъ цѣли изречения. Следователно, вие трѣбва да обичате всички хора, защото всѣки човѣкъ, лошъ или добъръ, е необходимъ за съставяне на цѣли изречения, чрезъ които да изказвате своитѣ мисли и чувства. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да обичате всички хора, за да си служите съ Божествения езикъ. Не можете ли да приложите този езикъ, никой нѣма да ви разбере, и вие ще се принудите да се върнете назадъ. Ще кажете, че не е нужно да обичате всички хора. И така можете да живѣете, но ще бѫдете невежи. Искате ли да бѫдете учени хора, вие трѣбва да обичате всички.

Запомнете следното правило: искашъ ли да бѫдешъ ученъ, да се домогнешъ до Божествената наука, ти трѣбва да обичашъ всички хора; искашъ ли да се домогнешъ до духовната наука, ти трѣбва да вѣрвашъ въ всички хора; искашъ ли да се домогнешъ до науката на земята, ти трѣбва да се надѣвашъ на всички хора. Като прилагате това правило въ живота си, вие ще се домогнете до всичко, което душата ви желае, и ще имате вѫтрешенъ миръ. Бѫдете доволни отъ живота, които ви е даденъ, отъ мислитѣ и чувствата, които ви посещаватъ, отъ промѣнитѣ въ васъ, на които всѣки моментъ се натъквате. Самъ по себе си животътъ е съвокупность отъ безброй промѣни. Нѣма по-красиво нѣщо въ живота на човѣка отъ това, да бѫде вѫтрешно доволенъ, да носи въ себе си разположението на едно добро, разумно дете.

Желая на всички да бѫдете добри, разумни деца. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Подъ думата „дете“ се разбира доброто разположение на сърдцето, на ума, на душата и на духа. Колкото да желаете това, неразположението все ще ви посети. Независимо отъ васъ неразположението ще дойде отвънъ нѣкѫде, но трѣбва да знаете, че то не е ваше. Недоволството неразположението се дължатъ на сѫщества извънъ нашия свѣтъ, които сѫ изостанали въ развитието си. Тѣхнитѣ състояния ви се налагатъ често, но вие трѣбва да ги различавате, да ги отдѣляте отъ себе си, отъ своя личенъ животъ. Ако влѣзете въ домъ, дето е имало покойникъ, вие веднага ще станете скърбенъ. Ако влѣзете въ домъ, дето е имало сватба, вие веднага ще се развеселите. Въ тѣзи случаи, нито скръбьта е ваша, нито радостьта. Човѣкъ взима участие въ скърбитѣ и въ радоститѣ на своитѣ ближни, безъ той самъ да е скърбенъ или радостенъ. Това е неизбѣженъ законъ. Ако иска да се ползува отъ радоститѣ на хората, той трѣбва да взима участие и въ скърбитѣ имъ. Не взима ли дѣлъ отъ скърбитѣ на хората, той ще се лиши и отъ радоститѣ имъ. Сѫщото може да се каже и за пѣвеца. За да задоволи себе си, както и публиката, пѣвецътъ трѣбва да взима и мажорни, и миньорни тонове. Тоноветѣ ще се смѣнятъ единъ следъ другъ, за да създадатъ цѣла пѣсень, въ която ще има хармония и мелодия. Не е важно, отъ какви тонове ще бѫде съставена пѣсеньта; важно е да бѫде изпѣта чисто, меко и съ съответна сила.

Какво представя човѣшкиятъ животъ? — Нищо друго, освенъ пѣсень за ангелитѣ. Ако живѣете добре, пѣсеньта ви ще бѫде приятна и за хората, и за ангелитѣ. Не живѣете ли добре, и пѣсеньта ви ще бѫде неприятна. Като благоволи къмъ добрия животъ на хората, Богъ имъ праща своето благословение. Безъ Божието благословение нищо не може да се постигне. Лошиятъ животъ на човѣка не води къмъ нищо друго, освенъ къмъ освиркване. — Да умра веднъжъ, че да се освободя. — Не, и въ смъртьта нѣма спасение. Смъртьта представя слизане отъ сцената на живота. Като слѣзешъ отъ сцената, пакъ не си спасенъ. Вестницитѣ ще започнатъ да пишатъ, че еди-кой пѣлъ или свирилъ, но нищо не излѣзло отъ неговия концертъ. Като умре, човѣкъ се скрива въ нѣкоя дупка, да не вижда и да не чува какво се говори за него. Следъ известно време, като се забрави името му, той отново се насърдчава и започва да мисли за втори концертъ. Щомъ замине човѣкъ за другия свѣтъ, майка му и баща му го посрѣщатъ и започватъ да го питатъ, защо концертътъ му излѣзе несполучливъ. Трѣбва ли да се оправдава съ публиката или съ други външни причини? За неуспѣха на хората има, наистина, и външни причини, но главната причина е въ самитѣ тѣхъ.

Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене, и азъ ще се отрека отъ него. Който не се отрече отъ мене, и азъ нѣма да се отрека отъ него“. Съ други думи казано: Който живѣе за мене, и азъ ще живѣя за него. Който мисли за мене и ме обича и азъ ще мисля за него и ще го обичамъ. Това е законъ. Когото обичашъ, и той ще те обича. Когото не обичашъ, и той нѣма да те обича. Хората искатъ да бѫдатъ обичани, безъ тѣ сами да обичатъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Когато клиентътъ влѣзе въ нѣкой дюкянъ търговецътъ веднага ще му предложи нѣщо отъ стоката си. Въ замѣна на това, клиентътъ ще заплати известна сума. При това, колкото стоката е по-добра, толкова повече се плаща за нея.

За да познае цената на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ ще бѫде подложенъ на редъ изпитания. Животътъ на земята е велико училище въ което се предават различни предмети. Отъ предметитѣ, които се предаватъ на човѣка, вънъ и вѫтре въ него, той се учи. Запримѣръ, вѣтърътъ, който имате днесъ, дъждътъ, мъглата облацитѣ сѫ външни предметни учения, а недоволството, огорченията, противоречията сѫ вѫтрешни предметни учения. Всички нѣща които ставатъ въ природата, носятъ известно благословение за човѣка. Като изучавате историята на религиитѣ, виждате, че всички религии, всички вѣрващи сѫ минали презъ голѣми изпитания. Всички хора млади и стари, учени и прости, сѫ минали презъ изпитания. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ презъ изпитания. Изпитанията страданията сѫ благословение за човѣчеството. Казано е въ Писанието, че когото обичатъ, него изпитватъ. Който се учи добре, него благославятъ.

И тъй, пожелавамъ ви Духътъ Божий да присѫтствува въ вашитѣ домове.

Пожелавамъ ви мирътъ Божий да царува въ умоветѣ, въ сърдцата, въ душитѣ ви и въ вашия духъ.

Пожелавамъ Божието благословение да се излѣе върху васъ.

*

14. августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...