Jump to content

1919_08_26 БЕСѢДА ПО НАРЯДИТѢ


hristo

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  

Първо издание 1919 г.,
Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",
Книгата за теглене PDF (второ издание)

Трето издание - Благоевград

Съдържание

 

XII.

 

БЕСѢДА ПО НАРЯДИТѢ

 

 

 

Наряди 1

Наряди 2

 

 

 

Пытища въ живота има много, но единъ е пытътъ къмъ посвещение. Нарядитѣ,  които  ви давамъ, сы  методи  въ този  пыть.  Трѣбва да схванете вытрѣшния смисълъ на всѣки нарядъ и да го изпълнявате точно. Само тогава ще се свържете съ течението на Бълото братство. Въ Божествения свѣтъ ви наричатъ немирни дѣца; искамъ презъ течение на годината да покажете, че вече не сте такива, като всѣки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мно­ зина започватъ съ ревность, но спиратъ срѣдъ годината. Онѣзи, които про­ пуснатъ да изпълнятъ поетия нарядъ, ще быдатъ философи за земята, а прос­ таци за Небето. Такива ще трѣбва да турятъ черна точка въ триыгълника и да я умножатъ съ двѣ. Онѣзи, които изпълнятъ наряда, ще быдатъ герои и ще быдатъ благословени. И великитѣ хора много пыти сы имали несполуки, но сы полагали усилия и сы успѣвали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите единъ великъ законъ, който работи за благото на човѣчеството. И въ тази работа, както въ други, трѣбва да си послужите съ три нѣща: чрѣзъ тѣлото  ще познаете цѣлата вселена, чрѣзъ волята ще направите цѣлата все­ лена да работи за васъ, чрѣзъ ума си ще накарате есенциитѣ на цѣлия свѣтъ да работятъ за васъ.

Наряди дадохъ на избранитѣ два — единъ голѣмъ и другъ малъкъ: голѣма воденица иска много вода, малка — малко.

— Единъ за едни, другъ за други.

— Всѣко издаване на тайна разваля. Но, щомъ нарядитѣ сѫ  станали на всички извѣстни, всѣки да си избере, който ще — първия или втория. Голѣмия дадохъ на първитѣ, като учени, чрѣзъ жребие, Господь да ги учи и оправи, а малкия дадохъ на глупавитѣ — достатъчно е да прочетатъ четири пѫти Новия завѣтъ. Направихъ това разпрѣдѣление по двѣ съображения: въ обществото да има и глави, и опашки — главата показва посоката, по която трѣбва да се движите, а опашката дава сила на движението, тя е човѣшкиягъ интелектъ. Едното, обаче, безъ другото не може. Великиятъ Духъ ще стѫпче  главата на онѣзи, които нѣматъ силата за движение — опашката.

При четене на Новия завѣтъ трѣбва да изучите Евангелието основно, тъй че да дойдете въ свръзка съ Христа, именно: да проникнете какво е искалъ той да каже. Само човѣкъ, който дъвче, когато яде, се ползува отъ храната; сѫщото е и съ изпълнението на нарядитѣ, съ четенето. Защо трѣбва Евангелието да се прочете четири пѫти? Жената, напр., ако го прочете четири пѫти, мѫжъ Ă първата година ще се подобри съ 50ѣ, втората — съ 25ѣ, третата — съ още 25ѣ; ще рече, въ три години вѫтрѣ  ще се подобри 100ѣ. Но трѣбва да казва: „чета го заради Господа, който живѣе въ моя мѫжъ”.  Четенето на Евангелието какво означава? Давашъ храна на мѫжа си, който страда отъ нѣмане храна.

 

Божественото е, когато се чувствувате силни въ изпълнението. Речете ли оть зависть: „и ние ще го направимъ“ — това е земно. Всѣкога казвайте:

„Господь направи“; никога не казвайте: „азъ го направихъ“, защото това ще бѫде работа на антихриста. Това, което ви се дава, е отъ учителитѣ. Питате се: защо нѣкой е учитель? Примѣръ. Работите съ едно длѣто, като се изхаби, вие го захвърляте и взимате друго; така и Господь, споредъ врѣмето и работата, мѣнява учителитѣ. Главниятъ, обаче, Учитель въ свѣта е Единъ. Когато Гос­ подь говори, азъ приемамъ Божественото, който и да ми го каже — учитель, ангелъ, дѣте или простакъ: Божественитѣ думи за менъ иматъ една и сѫща цѣна, отъ когото и да се изговорятъ. Пазете за себе си Божественото; бѫдете мостъ на Господа, а не на хората. Христосъ казва: „Азъ станахъ пѫть,  да минатъ другитѣ“. Той казва: „говори!“ и азъ говоря. И вие спрѣмо менъ ще имате сѫщото,  и отношенията ви единъ къмъ други ще бѫдатъ сѫщитѣ. Азъ зная какъ да си очистя очитѣ отъ вашия прахъ, но другитѣ какъ ще изчистятъ своя прахъ?

Годинитѣ 1919—1920 сѫ особени години. Всѣка година, която прѣкарвате, е равна на сто други години; тъй че, ако прѣкарате тази година, както трѣбва, ще отидете напрѣдъ съ сто години, а ако я изгубите, губите сто години, и нѣщо повече, защото послѣ нѣма да намѣрите тѣзи условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любовь и мѫдрость  въ всѣко отношение — ще работите чрѣзъ мировата любовь и козмичната обичь. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, съ които ще може да отключвате всичко. Тогава Великиятъ Баща ще каже: „доволенъ съмъ отъ своитѣ дѣца”. Господь вѫтрѣ  ли е или вънъ оть насъ? Той е и вѫтрѣ  и вънъ — по любовь е вънъ, по обичь е вѫтрѣ.  .Любовьта е видимото, обичьта невиди­ мото; обичьта, обаче, е много по­дълбока. Любовьта като се самопожертвува, ражда се обичьта; когато любовьта, умира, обичьта възкръсва. Нѣкой  пѫть става обратното. Онова, което не виждате, но което чувствувате вѫтрѣ  въ васъ, то е Божията любовь.

— Родителската обичь къмъ дѣцата не може ли да се сравни съ Божията

обичъ?

— Може да се сравни, обаче трѣбва да бѫде  истинска. Дъщерята е еднаква съ майка си, но синътъ не е; послѣдниятъ  е подобенъ на баща си. Когато нѣкой пѫть  майката обича много дъщеря си, въ послѣдната има нѣщо мѫжко, затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Ето обяс­ нение и на въпроса: защо се женятъ хората? Но туй, което трѣбва да се обича у човѣка, то е вѫтрѣшното, невидимото; то е въ сѫщность  реалното. Да оби­ чашъ тѣлото, плътьта, то е лесна рабога, илюзия наоколо; важното е: можешъ ли да обичашъ у другиго туй, което не виждашъ, но което е сѫщинскиятъ човѣкъ ­ неговата душа?

Сега, пакъ за наряда. Кой който нарядъ иска, него да вземе. Но въ тази работа дайте ми шише непукнато, здраво — не ща такова, което тече. Чешмата тече деня и нощя, но вие не сте чешма. Ако бѣхте поставени въ положени­ ето на чешма, можехте да брътвите колкото искате, но понеже не сте, трѣбва

 

да мълчите. Ако имате сила да карате машината, и моята сила ще дойде да ви помогне; ако нѣмате или почнете и прѣстанете, и азъ ще кажа: не сте ми потрѣбни. Които поематъ нарядитѣ, повтарямъ, въ работата трѣбва да вложатъ двѣ нѣща: трѣбва да започнатъ съ мировата любовь и да стигнатъ до козмичната обичь. Влезатъ ли въ послѣдната, ще намѣрятъ безсмъртието — ще намѣрятъ Христа. Когато Христосъ казва: „Който чуе гласа на Сина человѣческаго, ще оживѣе”. Този Синъ человѣчески чрѣзъ какво говори? Чрѣзь любовь и чрѣзъ обичь. И когато той заговори у нась съ тѣхъ отвънъ и отвѫтрѣ,  ние оживѣваме и възкръсваме. Повѣрвайте въ силата на любовьта и на обичьта и ще имате животъ вѣченъ. Величието и безсмъртието на Христа седѣше тъкмо въ тази Божествена любовь и обичь, чрѣзъ която той се пожертвува за спасението на човѣчеството.

 

(Държана на 26. августь 1919 г., вторникъ, къмъ 12 ч. прѣди пладне).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...