Jump to content

1938_08_12 Милосърдие


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Милосърдие

Матея 12: 1-10.

Въ живота на човѣка има важни и сѫществени нѣща, но има и много несѫществени. Едно 0тъ важнитѣ нѣща за човѣка е въпросътъ за здравето му. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Обаче, здравето на човѣка зависи отъ следнитѣ четири нѣща: отъ силата на неговия духъ, отъ добротата на неговата душа, отъ свѣтлината на неговия умъ и отъ мекотата на неговото сърдце. За да придобие тия нѣща, човѣкъ трѣбва да има знания. Всѣки може да разглежда цигулката на Страдивариусъ, да я пипа, да обтѣга лѫка ѝ, даже и да си я купи, но всѣки не може да свири на нея. За да свири на цигулка, човѣкъ трѣбва да е работилъ, съ години да се е упражнявалъ. Следователно, всѣки има духъ, душа, умъ и сърдце, но всѣки не е могълъ да развие такива качества въ себе си, които да го направятъ здравъ. Всѣки се стреми да се домогне до здравето, но това още не значи че той го е придобилъ. — Ама близо съмъ до него. Близостьта на нѣщата още не показва, че тѣ сѫ постигнати. Слънцето е далечъ отъ насъ, неговата свѣтлина и топлина ни докосватъ, но самото слънце не сме постигнали. То стои далечъ отъ насъ и ни освѣтява. Свѣщитѣ сѫ близо до насъ, но тѣ не свѣтятъ така, както слънцето. Слънцето освѣтява голѣми пространства, а свѣщитѣ — малки.

Тъй щото, когато нѣкои нѣща не сѫ ясни за човѣка, това показва, че сѫ слабо освѣтени. Щомъ нѣщата сѫ ясни, тѣ сѫ силно освѣтени. Слънцето освѣтява най-силно нѣщата. Когато слънцето грѣе, всички работи се нареждатъ добре: цвѣтята и тревитѣ никнатъ и цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ. Слънцето е причина за приготвяне на много блага, но то само не ги използува. И земята, отъ своя страна, дава много блага на човѣка, но и тя не ги използува за себе си. Човѣкъ се ползува отъ благата, които земята и слънцето даватъ. Ако той не използува тия блага, тѣ ще гниятъ, ще се развалятъ. Сѫщо така въ човѣшкия умъ сѫ вложени свѣтли, красиви мисли, а въ човѣшкото сърдце — благородни и възвишени чувства, които той непременно трѣбва да използува. Не ги ли използува, тѣ ще се развалятъ. Въ благата на живота трѣбва да има постоянно движение. Какво става съ човѣка, ако не яде? Или какво става съ него, ако яде? Ако човѣкъ не яде никакъ, или ако яде чрезмѣрно, това сѫ две крайности на живота. Ако не яде никакъ, той ще умре. Ако яде много, той ще задлъжнѣе. Човѣкъ трѣбва да яде умѣрено, колкото да подържа функциитѣ на своя организъмъ.

Които не разбиратъ законитѣ на храненето, казватъ, че смисълътъ на човѣшкия животъ се заключава въ ядене и пиене. Други пъкъ казватъ, че смисълътъ на живота е въ ученето. Както при яденето, така и при ученето, трѣбва да се спазватъ известни правила и закони, за да могатъ процеситѣ въ човѣка да ставатъ правилно. За да може да учи, човѣкъ първо трѣбва да познава добре своя езикъ. Щомъ познава езика си добре, той може да върви напредъ, да учи всички предмети, които го интересуватъ. Следователно, за да разбира смисъла на живота, първо човѣкъ трѣбва да познава неговитѣ елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, да образува отъ тѣхъ срички, думи и изречения и така да чете и да го изучава. Първитѣ елементи, съ които детето се запознава, това сѫ неговитѣ майка и баща. Дете, което не е кърмено отъ майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено отъ най-благоприятнитѣ условия на живота. Майката предава мекота на сърдцето, а бащата — свѣтлина на ума и сила на волята. Безъ майка детето би било твърдо, като камъкъ, а безъ баща, то би се намирало въ положението на листъ, носенъ отъ вѣтъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бѫде листъ, който се държи здраво за дървото и се ползува отъ неговитѣ блага. Мекото и милостиво сърдце на човѣка се дължи на майката, а знанието и свѣтлината на ума — на бащата. Азъ взимамъ думитѣ баща и майка въ тѣхния широкъ смисълъ.

Христосъ казва: „Ако бѣхте знаяли, що е „милость искамъ, а не жертва“, не бихте осѫдили невиннитѣ“. Значи, милостьта стои по-горе отъ жертвата. Жертвата е външна страна на нѣщата. Какво може да жертвува човѣкъ? Той ще пожертвува една овца, една кокошка, плодове и т. н. Човѣкъ жертвува нѣщо, което е вънъ отъ него, а въ милостьта, въ милосърдието той дава отъ себе си онова, което е научилъ и опиталъ. Като жертвува кокошка, овца или агне, човѣкъ не взима въ внимание страданията, които причинява на тия сѫщества. Като проявява милостьта, милосърдието си, човѣкъ опитва нѣщата и, ако намѣри, че сѫ добри, ще ги даде и на другитѣ; не сѫ ли добри за него, той не ги дава на никого. Милосърдието има отношение къмъ човѣшкия духъ и къмъ човѣшката душа, а жертвоприношението — къмъ човѣшкия умъ и къмъ човѣшкото сърдце. Въ този смисълъ, човѣкътъ на жертвата не означава високо издигнатъ човѣкъ. Какъвъ човѣкъ е този, който дава нѣща, които сѫ вънъ отъ него? Има смисълъ човѣкъ да дава само онова, което е вѫтре въ него. И въ Писанието е казано, че Богъ не иска жертвоприношения, но сърдце чисто и свѣтълъ умъ. Сърдце чисто и свѣтълъ умъ трѣбва да бѫдатъ олтаръ за служене на Бога. Богъ не се нуждае отъ рѫкотворни храмове. Той се нуждае отъ свѣтлитѣ човѣшки умове и отъ тѣхнитѣ чисти сърдца.

Какво представя чистото сърдце? — Чисто сърдце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влѣзатъ въ него. Чистото сърдце е всѣкога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размѫтва. Сърдце, което се размѫтва, е плитка вода. Дъното на това сърдце е покрито съ каль. Човѣшкото сърдце се размѫтва лесно, а Божественото — никога. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сьрдце и ще имъ дамъ сърдце чисто, на което ще напиша закона на своята любовь.“ Чисто сърдце подразбира разумното сърдце на човѣка.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ разуменъ животъ, въ които всѣко нѣщо става на своето време и мѣсто. Когато иде на своето време, дъждътъ носи благословение за човѣка. Закъснѣе ли да дойде, на времето си, човѣкъ се лишава отъ това благословение. Въ Писанието е казано: „Ще имъ дамъ раненъ и късенъ дъждъ на време“. Когато добритѣ мисли и чувства идатъ на време, тѣ носятъ своето благословение за човѣка. Бѫдете будни да не изпуснете времето, когато тия мисли и чувства ви посещаватъ. Който губи добритѣ случаи въ живота, той се ожесточава и започва да спори съ ближнитѣ си, да се сърди за нищо и никакво. Днесъ всички хора спорятъ за първото мѣсто, кой да бѫде глава. Този въпросъ лесно се разрешава. Пръвъ е онзи, който прилага милосърдието въ живота си. Последенъ е онзи, който жертвува. Нѣкой жертвува голѣми суми и мисли, че заради тѣзи благодеяния трѣбва да заема първо мѣсто въ обществото. Преди всичко той не жертвува нѣщо отъ себе си. Златото, съ което разполага, не е негово. То принадлежи на природата. Нѣкои хора бѣгатъ отъ такова богатство. Тѣ знаятъ, че чуждото всѣкога чуждо остава.

Въ древността нѣкога на една планина живѣли двама светии. Въ подножието на тази планина се намиралъ единъ градъ. Тѣ често слизали въ града да продаватъ плетени кошници, които сами изработвали за собствената си прехрана. Единъ день, като се движелъ по пѫтекитѣ на гората, единиятъ отъ светиитѣ видѣлъ една голѣма дупка, отворена отъ проливнитѣ дъждове. Като погледналъ въ дупката, той се уплашилъ отъ нѣщо и хукналъ да бѣга. — Какво го уплашило? — Въ дупката имало едно голѣмо гърне, пълно съ злато. Значи, златото, съ своя блѣсъкъ, уплашило светията и го заставило да бѣга. Като видѣлъ, че другарьтъ му подскочилъ като ужиленъ отъ нѣщо и ударилъ на бѣгъ, вториятъ светия отишълъ да види, коя е причината за това. Той се приближилъ до дупката и що да види? — Гърне, пълно съ злато. Той си казалъ: Чудно нѣщо, защо трѣбва да бѣга човѣкъ отъ златото? То може да се употрѣби за полезни работи. Той се навелъ, извадилъ гърнето съ златото и слѣзълъ съ него въ града, да помисли, какъ и за какво да го употрѣби. Тукъ той предприелъ направата на училища, на болници, на църкви. Като употрѣбилъ всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се върналъ на планината, при своя другарь, и започналъ усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постѫпилъ добре. Една вечерь му се явилъ единъ ангелъ на сънь и му казалъ: Всичкитѣ благотворителни дѣла, които направи, не струватъ, колкото избѣгването на другаря ти отъ гърнето съ злато.

Следователно, много отъ човѣшкитѣ благотворителни дѣла сѫ по-малко ценни отъ отказването имъ отъ нѣкакво земно благо. — Защо? — Защото тия дѣла сѫ лишени отъ милосърдие. Съ други думи казано: Всѣко добро, въ което милосърдието отсѫтствува, не е истинско добро. Милосърдието е една отъ красивитѣ страни на любовьта. Казано е, че Богъ е милосърдъ и дълготърпеливъ. Велико нѣщо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на любовьта въ живота. Милосърдието е лишено отъ всѣкакво користолюбие. И най-малкитѣ нѣща, проникнати отъ милосърдие, ставатъ велики. Вижте, запримѣръ, колко малко изглежда слънцето. Въпрѣки това то изпраща грамадни количества свѣтлинна и топлинна енергия чрезъ които освѣтява и отоплява цѣлата земя.

Сега азъ ви навеждамъ на мисъльта за милосърдието и за слънцето, за да не се смущавате, че не разбирате нѣкои нѣща. Причината за неразбиране на нѣщата е двояка: или тия нѣща сѫ много далечъ отъ васъ, или сѫ много близо. Ако поставите близо до очитѣ си една златна монета, тя ще закрие всичко предъ васъ, вследствие на което нищо нѣма да виждате. Отдалечите ли монетата отъ очитѣ си, просторътъ на вашия погледъ веднага се разширява. Обратно, ако много отдалечите единъ предметъ отъ очитѣ си, вие можете да го виждате само съ телескопъ. Следователно, искате ли да виждате нѣкой предметъ ясно, турете го на такова разстояние отъ себе си, че да бѫде добре освѣтенъ отъ всички страни. Това се отнася за физическитѣ предмети, но има значение и за мислитѣ и чувствата на човѣка. Искате ли да развивате своитѣ мисли и чувства, дръжте ги на такова разстояние отъ своя умъ и отъ своето сърдце, че свѣтлината на мислитѣ ви да не помрачава свѣтлината на вашия умъ, нито топлината на чувствата ви да намалява топлината на вашето сърдце.

Като се натъкватъ на нѣкои неразбрани нѣща, хората се запитватъ, кои нѣща сѫ реални и кои — нереални. Реално е само това, което носи животъ. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, разширява неговитѣ възгледи и помага за растенето му, е реална. Всѣко чувство, което внася топлина и мекота въ човѣшкото сърдце, е реално. Всѣка постѫпка, която усилва човѣшката воля, е реална. Реалнитѣ мисли, чувства и постѫпки наричаме Божествени. Тъй щото, искате ли да знаете, дали мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ Божествени, ще ги опитвате по следния начинъ: мислитѣ ще познавате по свѣтлината, която носятъ, чувствата — по топлината, а постѫпкитѣ — по силата. Това е положителното знание на живота, което се при добива отъ външния свѣтъ чрезъ външнитѣ сѣтива, а отъ вѫтрешния — чрезъ вѫтрешнитѣ сѣтива. Ако очитѣ ви сѫ здрави и силни, вие схващате ясно очъртанията на предметитѣ. Очитѣ на човѣка сѫ въ услуга на неговия умъ. Докато умътъ му функционира правилно, и очитѣ му ще бѫдатъ здрави. Започне ли умътъ да отслабва, и физическитѣ очи на човѣка постепенно отслабватъ. Значи, между очитѣ и ума на човѣка има известна зависимость. По-точно опредѣлено: човѣкъ, въ когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човѣкъ не вижда и не чува добре, това показва, че въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ му има каль, нечистотии, които му препятствуватъ. Какво трѣбва да направи, за да вижда и да чува ясно? Той трѣбва да вземе чиста вода и да измие прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце. — Михъ ги, но пакъ не виждамъ. — Милъ си ги съ вода, която не може да изчиства кальта. Вземи отъ Божествената вода и съ нея измий прозорцитѣ си. Всички мисли, чувства и постѫпки, които не могатъ да измиватъ кальта ва вашитѣ прозорци, сѫ човѣшки. Всички мисли, чувства и постѫпки, които измиватъ кальта на вашитѣ прозорци, сѫ Божествени. Тѣ представятъ онази Божествена вода, която мие, чисти всичко, каквото срещне на пѫтя си.

Какъ постѫпи Христосъ съ жената, хваната въ прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: Учителю, споредъ закона на Мойсея такива трѣбва да се убиватъ съ камъни, защото развалятъ дома и обществото. Ти какво ще кажешъ? Наведе се Христосъ на земята и пишеше съ пръстъ. Следъ това дигна главата си и отговори: „Който се счита праведенъ, нека той пръвъ хвърли камъкъ върху нея“. Съ други думи казано: Ако праведниятъ хвърли камъкъ върху тази грѣшница, и тя ще стане праведна. Обаче, ако грѣшникътъ хвърли камъкъ върху нея, тя ще стане още по-голѣма грѣшница. Следъ тѣзи думи на Христа, единъ по единъ всички се разотидоха. Христосъ погледна къмъ жената и я запита: „Никой ли не те осѫди, жено?“ — Никой, Господи. — Нито азъ те осѫждамъ. Иди дома си и не грѣши повече. Иди да служишъ на Бога. Не прави повече престѫпления за прехраната си.“ Човѣкъ може да изкарва прехраната си по честенъ начинъ, а не чрезъ престѫпления. Човѣкъ грѣши понѣкога, защото търси лесенъ начинъ за живѣене. — Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много изкуства и занаяти сѫ дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любовь къмъ труда и работата, човѣкъ всѣкога ще бѫде облѣченъ и нахраненъ.

Като ученици, вие трѣбва да влизате въ положението на страдащитѣ и да ги облегчавате. Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на кѫщата си да я покрива съ керемиди. Той стѫпилъ на една керемида несполучливо, падналъ на земята и счупилъ крака си. Всѣки, който чулъ за нещастието на Настрадинъ Ходжа, отишълъ да го посети и го запитвалъ: Какъ падна, че счупи крака си? Не можа ли да бѫдешъ по-внимателенъ? Той разправялъ цѣлата случка на единъ, на втори, на трети и най-после се отегчилъ да разправя. Като продължавали още да го питатъ за случилото се, Настрадинъ Ходжа казалъ: Не се ли намѣри досега единъ човѣкъ да е падалъ като мене, че да знае, какъ се пада? Следователно, като срещнешъ една страдаща душа, не я питай, какъ е паднала, не я морализирай, но влѣзъ въ положението ѝ и я облегчи. Добре е човѣкъ да има единъ учитель, да го учи, но този учитель трѣбва да бѫде майсторъ, да се е училъ отъ Божествената книга на живота. Ако не намѣрите такъвъ учитель, потърсете книгата, отъ която той се е училъ. Тамъ ще се запознаете съ буквитѣ, съ правилата и законитѣ на тази книга. Като научите добре буквитѣ, ще ги нареждате въ срички. Отъ сричкитѣ ще образувате думи, а отъ думитѣ — цѣли изречения.

Като казвамъ, че човѣкъ може и безъ учитель да учи, имамъ предъ видъ онази жива, Божествена граматика на живота, по която сѫ учили всички велики Учители. Онзи, който е училъ буквитѣ отъ тази книга, той може вече свободно да чете. Който е научилъ и позналъ Божията Любовь, той знае буквитѣ и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобилъ, само човѣшката любовь, той живѣе въ относителната възможность на нѣщата. Който е придобилъ Божията Любовь, той живѣе въ абсолютната възможность на нѣщата. Наистина, който люби Бога, той има помощьта на всички добри хора, на всички светии и на Бога. Който люби Бога, той има помощьта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само да довърши това, което слънцето и дъждътъ сѫ започнали. Богъ повелява на слънцето да грѣе и да възраства нѣщата, на дъжда — да полива и съживява израсналото, на почвата — да го храни, а на човѣка — да довърши започнатата отъ тѣхъ работа. Може ли да не успѣва въ работитѣ си онзи, на когото и земята, и небето сѫ въ услуга и въ помощь? Този човѣкъ се ползува отъ благословението на всички добри сили на небето и на земята. Тѣ започватъ работата, а човѣкъ я довършва.

Днесъ всички хора сѫ изпратени на земята да довършатъ онази работа, която слънцето и дъждътъ не могатъ сами да свършатъ. Има една работа, която принадлежи изключително на човѣка. — Коя е тази работа? — Да обича баща си и майка си така, както никога досега не е обичалъ. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичалъ.

*

12. августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...