Jump to content

1938_08_07 Нови пѫтища


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Нови пѫтища

Матея 21:21.

Ще прочета 21. стихъ отъ 21. глава отъ Евангелието на Матея: „Истина ви казвамъ: ако имате вѣра и не се усъмните, не само дѣлото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се въ морето, ще бѫде“.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на нѣщата. За да има правилно разбиране, човѣкъ се нуждае отъ редъ условия. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да има очи, съ които да вижда, правилно да възприема свѣтлината. Не е достатъчно само това. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ сѫ устроени очитѣ му и какъ да манипулира съ тѣхъ. Тъй щото, не е достатъчно само човѣкъ да има очи, но трѣбва да знае, какъ да гледа съ очитѣ си. Често човѣкъ вижда нѣща, които, не само че не го ползуватъ, но му причиняватъ редъ пакости. Чрезъ очитѣ си човѣкъ трѣбва да се запознае съ онова, което Великиятъ е създалъ. Свѣтлината разкрива за човѣка цѣлия физически свѣтъ, който е отражение на още по-великъ отъ него — Божествения.

Човѣкъ се нуждае отъ още едно важно условие — отъ уши, чрезъ които да възприема трептенията на въздуха. Като стигатъ до мозъка, тия трептения се възприематъ като звукъ, и ние казваме, че човѣкъ чува. Като слуша, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да нагоди ухото си, за да възприема правилно звуковетѣ. Чрезъ ухото си, човѣкъ възприема не само физически звукове и говоръ, но и ония звукове, които идатъ отъ висшитѣ свѣтове.

Третото условие, отъ което човѣкъ се нуждае, е уста, съ две устни — горна и долна, и единъ езикъ — главенъ инспекторъ въ живота му. Всѣка дума, която излиза отъ устата на човѣка, е войникъ, който чака заповѣдитѣ на своя генералъ — езика. Езикътъ опредѣля посоката на нейното движение и службата, която трѣбва да извърши.

Най-после, човѣкъ се нуждае отъ носъ, съ който да възприема уханията въ природата, и рѫце, съ които да пипа, да усѣща различнитѣ състояния — топло и студено, твърдо и меко и т. н.

И тъй, за да има правилни разбирания за живота, още отъ най-ранната си възрасть човѣкъ трѣбва да упражнява своитѣ сѣтива, да се ползува разумно отъ тѣхъ, че и като остарѣе, да му служатъ както въ младини. Не си ли е служилъ правилно съ тѣхъ, въ старини тѣ постепенно го напущатъ. Такъвъ човѣкъ става за смѣхъ на окрѫжаващитѣ: не вижда ясно, не чува добре, не усѣща миризмитѣ правилно и т. н. Всички казватъ: Старъ човѣкъ е този, извѣтрѣлъ е вече, оставете го настрана, не се интересувайте отъ него. Какво представя стариятъ човѣкъ? Ще кажете, че стариятъ е немощенъ, глупавъ, извѣтрѣлъ човѣкъ. — Не, това, което виждате отвънъ, съвсемъ не може да се нарече старъ човѣкъ. Стариятъ човѣкъ се отличава съ мѫдрость. Това, което вие наричате старъ човѣкъ, представя само едно облѣкло на човѣка, но ни най-малко не е истинскиятъ човѣкъ. Преди всичко, човѣкъ още не е дошълъ до положението на стария.

Съвременнитѣ хора едва сега минаватъ отъ детинство къмъ юношество. Тѣ едва сѫ на 12 годишна възрасть, свършили сѫ курса на основното училище и влизатъ въ първи прогимназиаленъ класъ. Като ученици въ прогимназията, тѣ ще започнатъ да учатъ, да мислятъ, да говорятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ правилно. Това е наука, за изучаването на която сѫ нужни хиляди години. Тя не се придобива изведнъжъ. Не е лесно да се научи човѣкъ да говори правилно. Който е придобилъ това изкуство, той би могълъ съ една дума само да спре вѣтъра. Сега вие казвате на вѣтъра да спре, говорите му по различни начини, но вмѣсто да спре, духането му все повече се усилва. Който знае добре да говори, той би се разговарялъ приятелски съ сиромашията. Като не могатъ да я приематъ добре и като не я разбиратъ, хората роптаятъ, оплакватъ се отъ сиромашията, искатъ да се освободятъ отъ нея. Като стане въпросъ за богатство, всички се стремятъ къмъ него. За богатството тѣ иматъ добро мнение, а за сиромашията — лошо мнение. Както детето се страхува отъ лѣкаритѣ, така и хората бѣгатъ отъ сиромашията. Опитайте се да заведете на болница нѣкое дете, което е яло горчивитѣ хапове на лѣкаря, за да видите, колко силно ще се противопостави на вашето желание. Детето ще ви каже, че е опитало горчивитѣ хапове на лѣкаря и втори пѫть не отива при него.

Сегашнитѣ хора страдатъ по единствената причина, че не могатъ да говорятъ на болеститѣ си, на сиромашията, на невежеството, на слабоститѣ си и т. н. Лесно е да се справи човѣкъ съ болестьта си, но ако знае, какъ да ѝ говори. Достатъчно е само да раздвижи малко въздуха около себе си, за да застави болестьта да излѣзе вънъ отъ него. Днесъ всички хора говорятъ, но малцина знаятъ изкуството на говоренето. Запримѣръ, нѣкой момъкъ отива въ дома на своята възлюбена, която го угощава съ нѣкакво ядене, добре приготвено, обаче, пресолено. За да не я обиди, момъкътъ яде отъ яденето и мълчи, но щомъ излѣзе отъ дома ѝ, веднага започва да се оплаква отъ разстройство на стомаха и търси начинъ, да облегчи положението си. Въ дадения случай момъкътъ не разбира нито изкуството на мълчание, нито изкуството на говорене.

Единъ младъ момъкъ завелъ приятеля си на гости при своята годеница, да види, какви ценни качества и добродетели има тя. Годеницата ги поканила любезно, разговаряла се съ тѣхъ и добре ги угостила. Следъ закуската, тя направила кафе и ги почерпила. Въ бързината си, вмѣсто да вземе кутията съ захарь, тя взела кутията съ сольта и направила кафе съ соль, вмѣсто съ захарь. Тя запитала годеника си, дали кафето е сладко. — Много е сладко, казалъ той. Щомъ излѣзли отъ дома на годеницата, приятельтъ му казалъ: Какво бѣше това кафе? Никога въ живота си не бѣхъ пилъ солено кафе, но днесъ пихъ. — Да, приятелю, кафето бѣше солено за тебе, защото любовьта ти е малка. Ако любовьта ти бѣше по-голѣма, кафето щѣше да ти се види сладко. Значи, любовьта може да превърне соленото въ сладко.

Много нѣща въ живота на човѣка сѫ солени, но и тѣ иматъ своето предназначение. Хората осоляватъ нѣкои нѣща, за да ги предпазятъ отъ гниене. Сѫщевременно сольта дава почивка на човѣка. Сольта, за която ви говоря, се отличава коренно отъ сольта. съ която хората си служатъ. Сольта на земята е дете на духовната соль, за която Христосъ казва, че ако сольта обезсолѣе, трѣбва да се хвърли навънъ. Като дете на духовната соль, готварската соль прави голѣми пакости въ зависимость отъ това, какъ и въ какво количество се употрѣбява.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови възгледи, отъ нови разбирания за живота. Като не го разбиратъ, тѣ казватъ: Животътъ е лошъ. Само онзи може да каже, че животътъ е лошъ, на когото вкусътъ е разваленъ. Каквото ядене дадете на болния отъ треска, въ края на краищата той ще каже, че яденето е горчиво. — Защо? — Защото въ устата му е горчиво. Каквото да кажете или да дадете на болния, той все ще намѣри нѣщо лошо въ него. За болния всичко въ свѣта е дисхармонично. Тази дисхармония се дължи само на неговото болезнено състояние. Този човѣкъ страда, боли го окото, ухото, гърлото, главата, или стомаха. Благодарение на своята болка, той не може да оценява нѣщата, не може да опредѣли истинската имъ стойность.

Днесъ отъ всички хора се изисква да оценяватъ това, което имъ е дадено. Тѣ иматъ очи, уши, носъ, уста, които струватъ милиони и милиарди, но не ги оценяватъ. Не само че не ги оценяватъ, но тѣ още не могатъ да си служатъ съ тѣхъ, както трѣбва. Въ Америка приготвятъ единъ телескопъ, широкъ петь метра въ диаметъръ. Съ него ще може да се вижда това, което съ досегашнитѣ телескопи не могатъ да виждатъ. Хората не познаватъ още, какво се крие въ тѣхнитѣ сѣтива. Въ очитѣ си човѣкъ има единъ по-сложенъ апаратъ отъ този телескопъ. Той е широкъ не само петь метра въ диаметъръ, но много повече. Обаче, сегашнитѣ хора не сѫ развили още този апаратъ, нито сѫ го инсталирали. Пъкъ и да го инсталиратъ, тѣ не биха могли да си служатъ съ него. Тѣ не могатъ още да си служатъ съ обикновенитѣ очи, а колко повече съ вѫтрешнитѣ, въ които се намира този телескопъ. Голѣмо богатство представя този телескопъ, но само за онзи, който може да се ползува отъ него. Само човѣкътъ на любовьта може да се ползува отъ този телескопъ.

Какво представя любовьта? Любовьта не е нѣщо материално, както хората я разбиратъ. Казано е: „Богъ е Любовь“. — Какво нѣщо е Богъ? — Създательтъ на цѣлата вселена, на органическия и неорганически свѣтове, на всичко, което ни обикаля. Той се грижи за всичко, което е създалъ, и приготвя условия за растене и развиване на всичко живо, отъ най-малко до най-голѣмо. Той се вслушва и въ най-тихия зовъ, изпратенъ къмъ Него, и му отговаря. Като видите, че нѣкой човѣкъ се е разгнѣвилъ, вие казвате: Защо се е разгнѣвилъ този? Какво иска? Обаче, Богъ съ приятность се вслушва и въ гласа на гнѣвния. За Него гнѣвниятъ човѣкъ представя водопадъ, чиято вода слиза отвисоко и съ голѣмъ шумъ. Другъ нѣкой се разгнѣвилъ, и окрѫжаващитѣ му сѫ недоволни, че въ гнѣва си ударилъ нѣкого и му пукналъ главата. — Кой е виновенъ за това? — Вината е въ онзи, който стои на пѫтя на разгнѣвения. Гнѣвниятъ не е нищо друго, освенъ камъкъ, който се търкаля отъ нѣкой високъ планински връхъ и, каквото срещне на пѫтя си, удря и завлича. Камъкътъ е доволенъ, че се е освободилъ отъ известно ограничение, а вие сте недоволни, че дигалъ шумъ, че ударилъ главата, или крака на нѣкой пѫтникъ. Следователно, когато нѣкой човѣкъ ви направи една пакость, ще знаете, че вината е у васъ, понеже сте застанали на пѫтя му и прѣчите на неговитѣ научни изследвания. Той е ученъ човѣкъ, прави своитѣ научни изследвания, а вие сте недоволни отъ него. Кой е виновенъ, че струнитѣ на цигулката се кѫсатъ? — Цигуларьтъ. Той свири силно, мощно, радва се, че може да изрази своето скръбно или радостно състояние. Струнитѣ взиматъ участие въ неговото състояние и започватъ да скачатъ. Това скачане наричаме „кѫсане на струнитѣ“.

Тъй щото, научете се да прониквате въ вѫтрешния смисълъ на нѣщата, за да се ползувате отъ тѣхъ. Радвайте се, когато струната на вашата скръбь се скѫса, за да престане да свири. Радвайте се, че струната на вашата сиромашия се е скѫсала, за да престане да ви тормози. Нѣкой студентъ се оплаква, че го скѫсали на изпитъ. Значи, и неговата струна се скѫсала. Той трѣбва да се радва, че струната му е скѫсана, защото ще повтори материала още нѣколко пѫти и ще го научи по-добре. Следователно, страданията и нещастията носятъ нѣщо добро за човѣка. Тѣ го правятъ мекъ, добъръ, отзивчивъ и внимателенъ къмъ чуждитѣ радости и страдания. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-добре изучава езика на страданието и лесно се справя съ него. Той може да се разговаря съ своитѣ и съ чуждитѣ болести, и по този начинъ да помага, както на себе си, така и на другитѣ. Въ страданията си човѣкъ изучава много езици — на сиромашията, на болеститѣ, на невежеството и т. н. Добре е човѣкъ да знае много езици. Колкото повече езици знае, толкова по-голѣми възможности се откриватъ предъ него. Ако нѣкой отъ васъ знае само български езикъ, той ще се разбира само съ българитѣ. Срещне ли нѣкой чужденецъ, нѣма да го разбере.

Сега, като ви говоря за езика на страданието, вие мислите, че това е нѣкаква приказка, или сюжетъ отъ нѣкакъвъ романъ. Всички сте чели и четете романи и се интересувате, какво ще стане на края съ героя и съ героинята. Обикновено героятъ и героинята представятъ момъкъ и млада мома. Около тѣхъ се движатъ майкитѣ имъ, бащитѣ имъ, братята и сестритѣ имъ. Безъ тѣзи действуващи лица не може. Тѣ сѫ главнитѣ фактори, около които действията се развиватъ. Безъ тѣхъ е невъзможно. — Защо? — Защото всѣки човѣкъ е носитель на специфична енергия. Презъ даденъ човѣкъ минава такава Божествена енергия, каквато презъ другъ човѣкъ по никой начинъ не може да мине. Тази природна енергия, която минава презъ момата, по никой начинъ не може да мине презъ момъка. И обратно: енергията, която минава презъ момъка, не може да мине нито презъ момата, нито презъ майката, бащата, брата или сестрата. Въ този смисълъ, майката, бащата, братътъ или сестрата сѫ проводници на специфични природни енергии. Тази е причината, поради която всѣка форма въ природата, колкото малка или голѣма да е, е важна и необходима. Презъ слугата минава една енергия, презъ господаря — друга; презъ учителя минава една енергия, презъ ученика — друга.

Иска ли да се ползува отъ тия енергии, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Първата причина на нѣщата, въ която всички природни енергии се втичатъ и изтичатъ. Който се свърже съ Бога, той ще се ползува отъ знанието, което тия сили криятъ въ себе си. Казватъ за нѣкого, че се е влюбилъ. — Благодарете, че се е влюбилъ. Като се е влюбилъ, той има възможность да живѣе. Който люби, той живѣе. Не люби ли, човѣкъ е осѫденъ на смърть. — Въ кого трѣбва да се влюби човѣкъ? Детето трѣбва да се влюби въ майка си и въ баща си, за да му дадатъ животъ. Майката и бащата трѣбва да се влюбятъ въ детето си. Майка, която не е влюбена въ детето си, не може да стане майка. Баща, който не е влюбенъ въ детето си, не може да стане баща. Детето трѣбва да се роди, за да подпише, че майката е майка и бащата — баща. Ако не роди дете, майката не може да се нарече майка. И ако бащата не стане причина за раждането на детето, той не е баща.

Сега, като сте дошли на планината, вие трѣбва да се сближите по душа, по духъ, да не мислите, че сте чужди. Вие сте излѣзли отъ едно и сѫщо Начало, но сте се пръснали по разни части на свѣта. Днесъ трѣбва отново да се запознавате. Тукъ имате възможность да създадете добри отношения помежду си и взаимно да си помагате. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, другитѣ трѣбва да му се притичатъ на помощь. Като помагате на другитѣ, и на васъ ще помагатъ. Когато сте сами, ще се научите да не очаквате външна помощь. Представете си, че ви заболи стомахъ или коремъ. Какво трѣбва да правите? Започнете да пѣете на корема си. Можете ли да го излѣкувате съ пѣсень, вие можете да се отнасяте добре съ всички хора. Ако заболѣятъ гърдитѣ ви и ги излѣкувате съ пѣсень, вие ще знаете, какъ да се отнасяте съ ангелитѣ. Ако страдате отъ главоболие и можете да се излѣкувате съ пѣсень, вие ще имате правилни отношения къмъ Бога и ще се разговаряте съ Него. За да се разговаряте съ Бога, вие трѣбва да станете като децата. Казано е въ Писанието, че ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, т. е. нѣма да влѣзете въ царството на любовьта.

Едно трѣбва да знаете: въ царството на любовьта може да влѣзе само онзи, който знае да пѣе. Днесъ повечето пѣвци се движатъ отъ две до три и половина октави. Едва ли има пѣвци, чиито гласове взиматъ четири октави. Такива пѣвци не могатъ да бѫдатъ бедни хора. Голѣмо благословение е за пѣвеца, ако може да взима петь — шесть октави. Който знае да пѣе, както трѣбва, той може да лѣкува и себе си, и ближнитѣ си. Има музикални парчета, съ които се лѣкуватъ различни болести: главоболие, гръдоболъ, ревматизъмъ и т. н. За всѣка болесть е нужно специално парче. Музиката може да се използува като методъ за лѣкуване. Старитѣ, обаче, казватъ. че музиката не е за тѣхъ. че само младитѣ могатъ да пѣятъ. Споредъ тѣхъ излиза, че младитѣ сѫ артисти, които играятъ различни роли на сцената, а старитѣ сѫ слушатели. И това е добре, но всѣки за себе си, младъ или старъ, трѣбва да пѣе.

Цѣлата природа пѣе: вѣтърътъ, водата, птичкитѣ, цвѣтята, животнитѣ — всички по свой начинъ. Въ природата нѣма стари и млади — всички пѣятъ. Пѣйте и не се критикувайте. Защо трѣбва да се произнасяте, че този пѣлъ лошо, а онзи — добре? Защо трѣбва да се критикувате, кой какъ билъ облѣченъ? Щомъ Богъ е пратилъ човѣка на земята, Той му е далъ свобода да се облича, както иска. — Ама чернитѣ дрехи били модерни. — Това е човѣшка мода, но не и мода на природата. Въ човѣшката мода всѣкога има нѣщо неестествено. Ако черниятъ цвѣтъ трѣбва да се предпочита, тогава въ природата трѣбваше да има само нощь. А сега има нощь и день. Презъ деня, когато слънцето грѣе, всички сѫщества трѣбва да бѫдатъ облѣчени съ бѣли, свѣтли дрехи. Вижте пеперудитѣ, птицитѣ, колко сѫ разноцвѣтни. Пеперудата е облѣчена съ пъстра, разноцвѣтна дреха и по цѣли дни хвърчи, радва се на Божия свѣтъ. Нѣкои хора се обличатъ съ свѣтли, а други — съ тъмни дрехи. Бѣлиятъ цвѣтъ означава щедрость. Добре е скѫперницитѣ да се обличатъ съ бѣли дрехи, да станатъ щедри. Анемичниятъ трѣбва да се облича съ червени дрехи. Той трѣбва да вземе червения цвѣтъ отъ цвѣтята, а не червената боя, съ която бояджиитѣ си служатъ. Най-красивитѣ краски ще намѣрите въ растенията. Растенията представятъ най-великата художествена изложба. Тѣ представятъ страници отъ великата Божествена книга.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че всѣко цвѣте има свое велико предназначение. Щомъ е така, не кѫсайте цвѣтята безразборно. Кѫсате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате въ известно отношение. Запримѣръ, ако откѫснете единъ синъ цвѣтъ и го захвърлите, непременно ще изгубите нѣщо въ вѣрата си. Ако постѫпите небрежно съ нѣкой жълтъ цвѣтъ, ще изгубите нѣщо въ умствено отношение. Ако смачкате нѣкой червенъ цвѣтъ, животътъ ви ще се намали. Искате ли да се закичете съ нѣкое цвѣте, да му се порадвате, не го кѫсайте, но турете го въ една малка саксийка и постоянно го гледайте. Откѫснете ли единъ цвѣтъ и го дадете на своята любима или на своя любимъ, вие му давате любовь, която скоро ще увѣхне. Радвайте се на хората, обичайте ги, безъ да имъ доказвате любовьта си съ откѫснати цвѣтя. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, радвайте се, че виждате Бога въ него. И той трѣбва да вижда Бога въ васъ. Видите ли нѣщо лошо въ характера на човѣка, не го сѫдете, но помогнете му по нѣкакъвъ начинъ да се изправи. — Ама обущата му били нечисти. — Не го сѫди, но вземи една кърпа и, безъ да те забележи, изчисти ги. Днесъ хората се сѫдятъ, критикуватъ се, но не могатъ да си помогнатъ. Тѣ виждатъ, кое е право и кое не, но не могатъ да се изправятъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на цигулари, които знаятъ да свирятъ, но не могатъ да настройватъ цигулкитѣ си, вследствие на което свирятъ неправилно.

И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква отъ човѣка едно — да обича Бога. Кѫде ще намѣрите Бога? — Въ всѣки човѣкъ. Какъвто човѣкъ срещнете, добъръ или лошъ, простъ или ученъ, той носи нѣкакво благо. Като знаете това, не е нужно да се препорѫчвате едни-други, да казвате, че този е добъръ, а онзи — лошъ. Всѣки човѣкъ, който носи въ себе си сърдце, умъ, сила, душа и духъ, е добъръ. Той иде отъ Бога. Трѣбва ли да ви разправятъ, кой човѣкъ е отъ високо произхождение и кой — отъ низко? Всички хора сѫ пѫтници въ единъ и сѫщъ параходъ, който има строго опредѣлена цель — да ги заведе на пристанището. Ще кажете сега, че параходътъ ви е родилъ. — Не, вие пѫтувате съ парахода, но нито сте се родили въ него, нито той ви е родилъ. Ще кажете, че баща ви и майка ви сѫ ви родили. Тѣ сѫ ви дали само условие да се родите, чрезъ тѣхъ да познаете Бога. Не познаете ли Бога, вие не познавате нито баща си, нито майка си. За да ги познаете, трѣбва да ги слушате. Сѫщо трѣбва да слушате и по-голѣмитѣ си братя и сестри. Изобщо, вие трѣбва да изучавате закона на послушанието. Като изучавате този законъ, ще можете да изпълнявате волята Божия.

Като ученици, отъ васъ се иска да пазите хармонията въ Божествения свѣтъ. На каквито противоречия да се натъквате, стремете се правилно да ги решавате. Отъ васъ зависи да бѫдете въ коренитѣ или въ клонетѣ на живота. Ако живѣете въ физическия свѣтъ, вие ще бѫдете въ коренитѣ. Живѣете ли по Божественъ начинъ, ще бѫдете въ клонетѣ. Ако живѣете само физически, вие ще бѫдете въ листата на дървото. Ако живѣете въ Божествения свѣтъ, ще бѫдете въ плодоветѣ на дървото. Който живѣе и въ двата свѣта, той съзнателно се движи между хората и имъ помага. Като влѣзе въ нѣкой домъ, дето има болни, той не имъ казва, че трѣбва да бѫдатъ весели, да търпятъ, но изважда цигулката си и започва да свири. Като изсвири едно - две парчета, болнитѣ оздравяватъ и ставатъ отъ леглата си. Цѣлиятъ домъ се радва и благодари на този цигуларь, че имъ направилъ добро.

Следователно, знайте, че нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ любовьта. Тя съживява, подмладява хората и ги прави весели и свободни. Който има любовьта въ себе си, той има разположение къмъ всички: къмъ камънитѣ, къмъ растенията и къмъ животнитѣ. Той знае, че Богъ е създалъ съ Словото си всичко. Като види нѣкое животно, той му се радва, милва го. Като види нѣкое цвѣте, той се спира да го помирише; ако е изсъхнало, ще го полѣе, ще го разкопае наоколо и ще си замине. Той знае, че въ всѣко живо сѫщество се крие Божията мѫдрость. Като знае и разбира това, той обиква Бога въ себе си, както и въ всички живи сѫщества. Обикне ли Бога, всичкитѣ му работи се оправятъ.

Сега и на васъ казвамъ: Възлюбете Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, за да се освободите отъ болести, несгоди и противоречия въ живота си. Да обикнете Господа, това значи, да подигнете своитѣ мисли и чувства. Това не значи, че трѣбва да искате много. Искайте малко, само за деня. — Какво иска гладниятъ? — Само едно ядене, единъ обѣдъ, но да бѫде Божественъ, т. е. пъленъ съ любовь. Ядете ли отъ този обѣдъ, вие ще приемете отъ любовьта, която е въ него. При това положение нито стомахъ, нито глава ще ви болятъ. Който има любовь, той не може да боледува. Искате ли да се освободите отъ болеститѣ си, трѣбва да обичате всички хора и да сте готови на всѣкаква услуга. Нѣкой се оплаква отъ болки въ стомаха, въ корема си. Щомъ обикне хората, стомахътъ и коремътъ му ще оздравѣятъ. Болятъ ли го гърдитѣ, той трѣбва да обикне ангелитѣ. Обикне ли ги, гърдитѣ му ще се подобрятъ. Който страда отъ главоболие, той трѣбва да поправи отношенията си къмъ Бога, къмъ Божествения свѣтъ. Значи, всѣка болесть е причинена отъ нарушаване на законитѣ на физическия, на духовния или на Божествения свѣтъ. Хората сѫ проводници на такива природни енергии, които регулиратъ стомаха и цѣлата пищеварителна система на човѣка. Ангелитѣ сѫ проводници на такива природни енергии, които регулиратъ дихателната система на човѣка. Чрезъ Божествения свѣтъ пъкъ се прокарватъ такива енергии, които регулиратъ цѣлата нервна система на човѣка. Тъй щото, обичайте хората, ангелитѣ и Бога, за да бѫдатъ стомашната, дихателната и нервната ви системи въ пълна изправность.

Казано е въ Писанието: „Ще разруша човѣшкия търбухъ“. Подъ думата „търбухъ“ се разбира лошия животъ на човѣка, но не и неговия стомахъ. Въ търбуха се криятъ всички низши желания на човѣка. Стомахътъ, обаче, не може и не трѣбва да се разруши. Искате ли да бѫдете съвършенъ човѣкъ, обичайте хората и имъ помагайте, обичайте ангелитѣ, обичайте и Бога. Това е идеалниятъ човѣкъ. Въ него функциониратъ правилно тритѣ важни системи: стомашна, дихателна и нервна.

И тъй, за да бѫдете като ангелитѣ, вие трѣбва да имате тѣхната вѣра и знание. Вие не вѣрвате въ това и казвате, че хиляди години ви сѫ нужни, за да станете като ангелитѣ. Съ знание и съ вѣра нѣщата лесно се постигатъ. Безъ знание и безъ вѣра нищо не се постига. А Исусъ рече: „Истина ви казвамъ: Ако имате вѣра и не се усъмните, не само дѣлото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни сей се хвърли въ морето, ще бѫде.“ Въ Божествения свѣтъ на всѣко време можете да намирате плодове на дърветата. Всѣко дърво трѣбва да има поне 12 плода, за всѣки месецъ презъ годината по единъ плодъ. Като не разбиратъ този законъ, хората искатъ отсега нататъкъ да станатъ добри. Тѣ сѫ добри, и на всѣко време могатъ да бѫдатъ добри, но трѣбва да проявяватъ своята доброта. Тѣ сѫ богати, но трѣбва да проявяватъ своето богатство. Тѣ сѫ деца, но не проявяватъ своето детско състояние. Тѣ сѫ майки и бащи, но не проявяватъ своето майчинство и бащинство. Кое е отличителното качество на майката и на бащата? — Любовьта имъ. Любовьта на майката възприема, подига и запазва нѣщата, а любовьта на бащата се изразява въ даване. Бащата дава капитала, майката го запазва, а детето го разработва и туря въ обръщение. Значи, Богъ дава, а човѣкъ възприема и разработва даденото. Щомъ сте дошли на земята, ще знаете, че сте се учили въ училището на баща си и на майка си и трѣбва да приложите това, което сте приели и научили отъ тѣхъ. Давайте на хората отъ благата на вашата майка и на вашия баща. Само така ще познаете, че Богъ живѣе въ васъ. Не изисквайте само отъ другитѣ хора да бѫдатъ добри и да проявяватъ Божията Любовь.

Съвременнитѣ хора постоянно говорятъ за страданията си и се запитватъ, не може ли да живѣятъ безъ страдания. — Безъ страдания не може. Страданието е пробниятъ камъкъ на любовьта. Чрезъ страданието се опитва любовьта на човѣка. Колкото повече човѣкъ страда и по-разумно носи страданията си, толкова и любовьта му е по-голѣма. Безъ страдание любовьта не може да се прояви. Страданието е сѣнка на любовьта. Тази сѣнка е необходима за проява на величествената картина на любовьта. Безъ сѣнки въ свѣта нѣщата оставатъ невидими. Дето нѣма сѣнки, тамъ владѣе пълно еднообразие. Когато се отегчи отъ живота между хората, човѣкъ отива въ по-горенъ свѣтъ, но остава самъ, обиколенъ съ свѣтлина, въ която не различава нищо. Като се отегчи и отъ този животъ, той започва постепенно да слиза все по-надолу, между ангелитѣ, между хората, животнитѣ и растенията. Като се намѣри между подобнитѣ си, той се радва, че е дошълъ на земята да живѣе. Отегчи ли се отново, пакъ напуща земята. Дето и да отиде, човѣкъ трѣбва да знае, че страданията неизбѣжно ще го следватъ. Колкото по-голѣма е любовьта на човѣка, толкова и страданията му ще бѫдатъ по-голѣми, но по-разбрани. Колкото по-разбрани сѫ страданията, толкова по-лесно се носятъ. Щомъ човѣкъ носи страданията си леко, съ радость, той е дошълъ вече до великата любовь въ живота.

Хората говорятъ за любовьта и се питатъ: Обича ли ни Богъ? — Колкото и вие Го обичате. Ако отидете при Него съ малка чаша, и Той ще ви даде малко. Ако отидете съ голѣма чаша, много ще ви даде. Колко любовь ще ви даде, това зависи отъ вашата чаша, т. е. отъ вашето сърдце. Искате ли да бѫдете обичани, и вие трѣбва да обичате. Обичайте Бога, за да ви даде и Той отъ своята любовь. Обичайте, за да ви обичатъ.

Всѣки човѣкъ е актьоръ, който играе нѣкаква роля въ великата драма на живота. Отъ него се иска едно: да изучи ролята си и да я играе добре. Дали е царь или слуга, той еднакво трѣбва да залѣга за ролята си, да я изучава и да играе съ любовь. Отъ ролята на човѣка не може да се сѫди, дали той е добъръ или лошъ. Нѣкой може да играе ролята на крадецъ, на престѫпникъ, безъ да е лошъ човѣкъ. Нѣкога, въ миналото, въ Цариградъ сѫ давали за пръвъ пѫть пиесата „Отело“ отъ Шекспира. Единъ турчинъ гледалъ тази пиеса и се възмутилъ отъ подлата роля на Яго. Като го видѣлъ на другия день въ града, той го спрѣлъ и гнѣвно му казалъ: Защо забърка тази каша снощи? Турчинътъ се ядосалъ толкова много отъ ролята на Яго, че не могълъ да я отдѣли отъ самия човѣкъ. Човѣкъ е изпратенъ на земята да изиграе нѣкаква роля, отъ която трѣбва да научи нѣщо. Играйте добре ролитѣ си, безъ да роптаете. — Ами защо трѣбваше да се родя жена? — Благодари на Бога, че си жена. Като жена, ти ще бѫдешъ проводникъ на такава любовь, каквато чрезъ мѫжа не може да се предаде. Всѣки човѣкъ — мѫжъ, жена или дете, старъ или младъ, е проводникъ на особенъ родъ Божествена енергия. Въ каквото положение да се намирашъ, каквато роля да играешъ, ти си проводникъ на специфична енергия. Чрезъ камънитѣ, чрезъ растенията, чрезъ животнитѣ сѫщо така се предаватъ специфични енергии. Чрезъ всѣка проява на човѣка, права или крива, се предава особенъ родъ енергия. Благодарете за всичко, което се случва въ живота ви. Нѣкой ви обидилъ, че сте направили нѣкаква погрѣшка, — благодарете за всичко — все ще научите нѣщо ново. Художникътъ рисува не само съ прави, но и съ криви линии. Съберете всички обидни думи, всички погрѣшки и ги турете на мѣстата имъ. Турете ли ги на съответнитѣ имъ мѣста, вие ще нарисувате една картина, която всички ще харесватъ. Каквото предприятие да поемете, свършете го добре, съ благодарности.

Сега, за да извършите добре своитѣ предприятия, знайте, че не сте сами, но имате помощници. Ако направите нѣкаква погрѣшка, вие можете да я изправите. Съ изправяне на погрѣшката си, вие я заличавате така, както ученикътъ и учительтъ заличаватъ написаното на дъската, за да могатъ отново да пишатъ върху нея. Следователно, знайте, че заради доброто у васъ ви се даватъ всички условия да растете и да се развивате. Вие имате добри сърдца, добри умове, но трѣбва да работите, за да проявите тия богатства. Казано е въ Писанието: „Колко по-добъръ е човѣкъ отъ овца“. Наистина, колко по-добъръ, по-уменъ е човѣкъ отъ всѣко животно. Колко по-красиво и съвършено е тѣлото на човѣка отъ всѣко животно. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете за мѣстото, което ви е дадено въ високата стълба на живота. Мислете за любовьта на Бога къмъ васъ и приемете тази любовь въ себе си. Знайте, че тази любовь се проявява въ всѣки човѣкъ. Когато мома и момъкъ се обичатъ, между тѣхъ действува Божията Любовь. Ако се вслушватъ въ гласа на тази любовь. тѣ никога нѣма да я изгубятъ. Дето е Богъ, дето любовьта присѫтствува, тамъ никакво престѫпление не може да се извърши. Понеже Богъ е между насъ и въ насъ, нека всички отворимъ сърдцата си за Него и Го възлюбимъ. Като слушате нѣкой човѣкъ да ви говори, дайте внимание на думитѣ му. Когато нѣкое куче лае, вслушвайте се въ звука му, да разберете, какво иска да каже. Когато конь цвили, вслушвайте се въ цвиленето му, да разберете, отъ какво се нуждае. Както човѣкъ не говори всѣкога еднакво, така и кучето не лае всѣкога еднакво, и коньтъ не цвили всѣкога еднакво. Въ проявитѣ на всѣко живо сѫщество, човѣкъ трѣбва да вижда прояви на Божественото. Стремете се къмъ придобиване на свободата си, но пазете свободата и на своитѣ ближни.

Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Пѫтьтъ представя бащата, истината — майката, а животътъ — това сме ние — хората, които сѫ изявление на пѫтя и на истината. Значи, пѫтьтъ е нашиятъ баща, истината нашата майка, а животътъ, това сме ние, децата на пѫтя и на истината.

Желая ви сега всички да станете, да оживѣете и да възкръснете! Като възкръснете, радвайте се и скачайте като телци!

*

7 августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...