Jump to content

1938_08_05 Трудни задачи


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Трудни задачи

Лука 20:20—42.

Всички съвременни хора, духовни или свѣтски, се намиратъ предъ въпроси, трудни за решаване. И на Христа сѫ задавали трудни въпроси. Запримѣръ, нѣкой сѫ Го питали: „Право ли е да даваме дань Кесарю, или не?“ Нѣкои отъ садукеитѣ, които отричали възкресението, Го запитали: „Учителю, Мойсей написа намъ: Ако умре безчаденъ на нѣкого братъ му, който има жена, да вземе братъ му жената на брата си. А имаше седмина братя: и първиятъ взе жена и умрѣ безчаденъ. И взе вториятъ жената, но умрѣ и той безчаденъ. И третиятъ я взе; сѫщо така и седмината, и не оставиха чада и умрѣха. А подиръ всичкитѣ умрѣ и жената. И тъй, въ възкресението, на кого отъ тѣхъ ще бѫде жена?“ На този въпросъ може да се отговори по следния начинъ: Седемь гѫсеници били на едно дърво. Като се превърнали на пеперуди, на коя отъ тѣхъ принадлежи дървото? Докато сѫ гѫсеници, тѣ се нуждаятъ отъ листата на дървото, но щомъ се превърнатъ въ пеперуди, тѣ не се нуждаятъ вече отъ листа — друга храна е нужна за тѣхъ. Като пеперуди, тѣ нѣма да лазятъ по дървото и да ядатъ листа, но ще хвъркатъ по широкия свѣтъ. Тъй щото, ще знаете, че мѫчнитѣ въпроси за гѫсеницитѣ не сѫ мѫчни за пеперудитѣ. При сегашния животъ на хората, кой мѫжъ или коя жена биха желали въ възкресението да иматъ сѫщата жена или сѫщия мѫжъ? Съ други думи казано: Кой би желалъ въ възкресението да облѣче сѫщитѣ дрехи, които цѣлъ животъ сѫ го стѣгали?

Съвременнитѣ хора трѣбва да си зададатъ следнитѣ въпроси: Живѣятъ ли, както трѣбва? Учени ли сѫ, както тѣ разбиратъ? Иматъ ли свобода, каквато търсятъ? Освенъ тѣзи въпроси, има още редица материални въпроси, на които, не само трѣбва да се отговори, но трѣбва да се разрешатъ. Материалнитѣ въпроси, които иматъ времененъ характеръ, създаватъ най-голѣми безпокойствия и противоречия на човѣка. Освенъ отъ материални въпроси, човѣкъ се интересува още отъ духовни и отъ Божествени. Значи, има въпроси, които сѫ отъ значение за отношенията на човѣка къмъ самия себе, къмъ ближнитѣ му, къмъ природата и къмъ Бога. За човѣка е важно отношението му къмъ свѣтлината, къмъ въздуха, къмъ водата и къмъ храната. Съ очитѣ си той приема свѣтлината, съ ушитѣ си — трептенията на звука, съ устата си — водата, въздуха и храната. Той приема въздуха главно чрезъ носа си. Съ носа си човѣкъ приема и миризмитѣ, били тѣ приятни или неприятни. Обаче, не е достатъчно човѣкъ само да гледа, да чува, да мирише, да се храни, да пие вода и да диша, но трѣбва да знае, какъ да извършва тия процеси и какво да възприема.

Сегашнитѣ хора гледатъ, чуватъ, миришатъ, дишатъ, хранятъ се, но сѫ изгубили способностьта си да извършватъ тия процеси правилно. Вмѣсто да гледатъ красиви образи, тѣ често се натъкватъ на грозни, неприятни образи и картини, вследствие на което изгубватъ навика си да гледатъ и възприематъ само красивото въ свѣта. Като срещнатъ нѣкой здравъ, жизнерадостенъ човѣкъ, тѣ се радватъ. Не се минава много време, тѣ срѣщатъ нѣкой боленъ, измѫченъ човѣкъ и се наскърбяватъ. Здравиятъ произвежда приятно впечатление на човѣка, а болниятъ — неприятно. Светиятъ, чистиятъ човѣкъ произвежда приятно впечатление, а грѣшникътъ, нечистиятъ — неприятно. Ако седите зимно време около огъня, вие сте доволни, усѣщате една приятность. Ако лѣтно време, при голѣма горещина, се приближите при сѫщия огънь, вие изпитвате неприятно чувство и бѣгате далечъ отъ него.

Като говоримъ за здравъ и боленъ човѣкъ, за уменъ и глупавъ, за добъръ и лошъ, явява се въпросъ, по какво се различава здравиятъ отъ болния, умниятъ отъ глупавия, добриятъ отъ лошия. Здравъ човѣкъ е този, който работи, безъ да се уморява. Уменъ човѣкъ е този, който мисли право. Добъръ човѣкъ е този, който чувствува нѣщата. Когото срещне, той влиза въ положението му за всичко му съчувствува. Като чувствува и своитѣ, и чуждитѣ болки и страдания, човѣкъ се облагородява и избѣгва да причинява страдания, както на себе си, така и на своитѣ ближни. Достатъчно е единъ пѫть човѣкъ да мине босъ презъ нива, обрасла съ цигански тръне, за да не помисли втори пѫть за сѫщото мѣсто. Като е миналъ презъ чувства, които причиняватъ болки, подобни на циганскитѣ тръне, човѣкъ се стреми, по какъвто да е начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Ако мѫжътъ минава презъ нива, обрасла съ цигански тръне, и набоде краката си, трѣбва ли да се оплаква на жена си, на приятелитѣ си, че е пострадалъ отъ трънетѣ? Какво ще му кажатъ тѣ? Всички ще започнатъ да го учатъ, какво да прави. Всички ще се чудятъ, какъ е допусналъ да се нарани толкова много. Тѣ ще кажатъ: Какъ е възможно, възрастенъ човѣкъ да не предвиди, какво го очаква. За него е важно въ дадения моментъ да извади трънетѣ отъ краката си, да намаже болното си мѣсто съ дървено масло и втори пѫть да не отива босъ въ такава нива. Ще дойде нѣкой да го убеждава, че циганскитѣ тръне помагали противъ ревматизъмъ. Наистина, тѣ съдържатъ известна лѣчебна сила, но достатъчни сѫ само два-три тръна. Влѣзатъ ли стотина тръна въ краката на човѣка, това е извънредно много. Ако две пчели ужилятъ човѣка, тѣ ще му помогнатъ противъ ревматизъма, но ако сто пчели го ужилятъ, тѣ могатъ да го умъртвятъ.

Сега, като влизате въ новитѣ условия на живота, вие трѣбва да мислите по новъ начинъ. Днесъ сиромахътъ мисли по единъ начинъ, а богатиятъ — по другъ. Мислите ли право, и като сиромахъ, и като богатъ, вие трѣбва да мислите по единъ начинъ. Когато осиромашее, човѣкъ започва да обикаля пазаритѣ на стари, на евтини дрехи. Като забогатѣе той обикаля най-модернитѣ и богати магазини. Той иска да си купи хубава, модерна дреха, а колко струва, това не го интересува. Като се разочароватъ отъ нѣкоя религия, хората тръгватъ отъ едно религиозно общество на друго, да изучаватъ тѣхното вѣрую, дано по-лесно, т. е. по-евтино го купятъ. Тѣ казватъ: Трѣбва да се върнемъ къмъ старото. Питамъ: трѣбва ли възрастниятъ човѣкъ да си спомня съ съжаление за своето детство, когато сѫ го возили въ количка и да иска да се върне къмъ него? — Не, веднъжъ миналъ презъ една фаза на живота, човѣкъ трѣбва да върви напредъ. Нѣкои религиозни хора се придържатъ строго въ Писанието. Тѣ казватъ, че само това е вѣрно, което е писано въ Евангелието. Тѣ сѫ прави, но едно трѣбва да иматъ предъ видъ: Човѣкъ може да се ползува отъ Словото дотолкова, доколкото Духътъ го освѣтява. Всѣки день Духътъ изяснява Словото и внася въ него нови елементи.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса, който зададоха на Христа: „Трѣбва ли да се дава данъкъ на Кесаря?“ Този въпросъ може да се представи въ друга форма: Трѣбва ли синътъ да дава данъкъ на баща си? Трѣбва ли дъщерята да дава данъкъ на майка си? Следователно, преди да отговори на зададения въпросъ, Христосъ зададе другъ, приблизително въ следната форма: Отъ кого взиматъ царетѣ данъкъ — отъ синоветѣ си или отъ чуждитѣ? — Отъ чуждитѣ, разбира се. Но за да не се съблазнятъ, Христосъ каза на Петра, да хвърли мрежата си въ водата, дето ще улови една риба, която въ устата си има една златна монета. Като извади монетата, нека я даде като данъкъ за себе си и за Него. Питамъ: Какъвъ данъкъ трѣбва да платите за уроцитѣ, за проповѣдитѣ които нѣкой ви държи? По колко плащате на нѣкой учитель по музика? — Различно. Има уроци по музика отъ 20 — 10 000 лева — зависи отъ учителя. Единъ младъ момъкъ, любитель на музиката отишълъ при единъ виденъ учитель, да взима уроци. Като взелъ единъ урокъ, учительтъ го запиталъ: Искашъ ли още единъ урокъ? — Не достатъчно ми е единъ, всичко научихъ. Учительтъ му взелъ толкова много пари, че ученикътъ не могълъ да помисли за втори урокъ. Ако за единъ урокъ по музика се плаща толкова скѫпо, можете да си представите, колко трѣбва да платите за единъ урокъ по Божията Любовь.

Днесъ е опасно да се говори за вѣрата, за любовьта. Ако нѣкой те пита, вѣрвашъ ли въ Бога и отговоришъ, че вѣрвашъ, веднага ще ти зададе другъ въпросъ: Като вѣрвашъ, защо не вървишъ въ стѫпкитѣ Му? — Обичашъ ли мѫжа си? — Обичамъ го. — Като го обичашъ, защо му причинявашъ толкова много безпокойства и страдания? Наистина, защо следъ като се обичатъ, хората си създаватъ мѫчнотии и страдания? Като се събератъ двама души, които се обичатъ, тѣ изпадатъ въ положението на пѣвци или на музиканти, всѣки иска да изпѣе или да изсвири нѣщо, а другиятъ да слуша. И вториятъ, обаче, иска да свири или да пѣе и да бѫде изслушанъ. Понеже всѣки иска да се чуе неговиятъ гласъ, между тѣхъ се заражда недоволство, неразположение. Щомъ се обичатъ хората трѣбва да си отстѫпватъ: единъ день ще свири единиятъ, на другия день — вториятъ. Така именно, и двамата ще бѫдатъ доволни.

Както свѣтскитѣ хора обичатъ да се хвалятъ, да иматъ предимство единъ надъ другъ, сѫщото обичатъ и религиознитѣ. Като се събератъ нѣколко религиозни заедно, тѣ започватъ да се хвалятъ. Единъ отъ тѣхъ казва, че преди години съвсемъ западналъ материално, но като се помолилъ на Бога, въ скоро време положението му се подобрило. Другъ разправя, че говедата му измрѣли отъ нѣкаква болесть, но като се помолилъ, всичко дошло въ първото си положение. Трети разказва че билъ младъ, но самотенъ момъкъ. Като се помолилъ, скоро срещналъ добра, знатна мома и се оженилъ за нея. Колкото и да се хвалятъ, това сѫ пресилени работи. Женитбата не подразбира щастие, както мнозина мислятъ. Да се оженишъ, това значи, да минешъ презъ посвещение. Жената, децата ти ще те опитватъ по различни начини, да видятъ, колко си добъръ. Мѫжътъ пъкъ ще опитва жена си. Голѣмъ курсъ, голѣма наука е женитбата. Сиромашията и богатството сѫщо така сѫ условия за посвещение. Човѣкъ минава презъ сиромашията и богатството, презъ знанието и невежеството, за да се опита, какво може да направи съ тѣхъ. Когато свърши гимназия и университетъ човѣкъ се поставя на изпитъ да се провѣри, каква работа може да му се даде. Животътъ на земята е велико училище, въ което ученикътъ постоянно се подлага на изпити. Като се поставя на редъ изпитания, човѣкъ постепенно развива надеждата, вѣрата и любовьта си. Безъ надежда той не може да разбере човѣшкото сърдце. Безъ вѣра той не може да разбере ангелитѣ. Безъ любовь той не може да разбере Божествения свѣтъ, т. е. Духътъ Божий. Казано е въ Писанието, че любовьта е плодъ на Духа. Който се храни съ плода на Духа, той може да се запознае съ Божествения свѣтъ. Като обича, човѣкъ самъ се храни, а щомъ се храни, той прави добро първо на себе си, а после на ближнитѣ си. Любовьта се изявява въ две направления: въ даване и въ взимане. Всѣки дава отъ себе си най-хубавото. Ако музикантъ ви обича, той ще ви изсвири най-любимото си парче. Ако градинарь ви обича, той ще ви даде отъ най-хубавитѣ си плодове. Ако шивачъ ви обича, той ще ви скрои и ушие дреха, по всички правила на изкуството си.

Сега, като изучавамъ хората отъ Божествено гледище, виждамъ, че тѣ представятъ музикални парчета. Трѣбва да дойде нѣкой великъ музикантъ въ свѣта, който да чете написаното върху тѣхъ и да свири по него. Само при това положение човѣкъ може да познае истинската си стойность. Докато не изсвирите това, което е писано върху човѣка, вие не можете да го познаете. Сегашнитѣ хора се срѣщатъ, но нито се познаватъ, нито се разбиратъ. — Защо? — Защото не могатъ да четатъ, какво е написано върху тѣхъ. Има хора, които внасятъ въ ума ви нѣкаква идея, въ сърдцето ви приятно чувство или радость, а въ волята ви потикъ за една добра постѫпка. Значи, всички добри разположения, които придобивате, се дължатъ на срѣщата ви съ хората. Тази е причината, поради която трѣбва да обичате хората. Всѣки човѣкъ е носитель на известно благо въ себе си. За да получите това благо, вие трѣбва да знаете да свирите написаното върху човѣка. Сѫщиятъ законъ има значение и при познаване на Бога. Човѣкъ не може да познае Бога, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създалъ. За да разбере красотата на Божия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да знае да чете, да свири и да пѣе. Яденето, отъ своя страна, е особенъ родъ музика, въ която има тактъ, ритъмъ и темпо. Да ядешъ музикално, това значи, да не бързашъ. Животнитѣ ядатъ много бързо, вследствие на което сѫ лишени отъ музика. Когато волътъ преживя храната си, и това представя до известна степень музика. Добре е, когато човѣкъ се храни, да слуша музика. Въ време на ядене, човѣкъ се нуждае отъ весела, но не игрива музика. Игривата и тѫжната музика еднакво нарушаватъ ритъма на яденето.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава живота, да го разглежда като музика. Всѣка дума, всѣко движение крие въ себе си особенъ родъ музика. Коя е първата дума, съ която посрѣщате нѣкой вашъ гостъ? Вие му казвате „добъръ день или добре дошълъ“. Съ каква дума ще ви посрещнатъ, като отидете на онзи свѣтъ? Вие говорите за раждане и прераждане. Като сте заминавали за онзи свѣтъ, спомнете си, какъ сѫ ви посрѣщали и какво сѫ ви казвали. Вижда се, че нищо не помните. Какъвъ е първиятъ звукъ, съ който новороденото дете заплаква? Лесно можете да имитирате този звукъ, защото не е сложенъ. Щомъ детето излѣзе на бѣлъ свѣтъ, ангелътъ му стои близо до него и му дава тонъ. Детето чува този тонъ и го произвежда. Щомъ чуятъ този тонъ, всички окрѫжаващи се радватъ, че се е родилъ човѣкъ на свѣта. Не само при раждането си човѣкъ се нуждае отъ основенъ тонъ, но презъ цѣлия си животъ. Когато човѣкъ намисли да направи нѣкое добро дѣло, ангелътъ на доброто веднага му дава основния тонъ. Не вземе ли правилно този тонъ, доброто дѣло не излиза, както трѣбва. Обикне ли човѣкъ нѣкого, ангелътъ на любовьта му дава основния тонъ. Не вземе ли правилно основния тонъ на любовьта, човѣкъ изгубва любовьта си и не може да пѣе, както трѣбва. Не е лесно човѣкъ да обича, т. е. не е лесно да попадне въ основния тонъ на любовьта. Всички добродетели — любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и доброто иматъ свои основни тонове, които, не се ли взематъ правилно, и добродетелитѣ не се изявяватъ правилно.

Като ученици на Велика Школа, вие се намирате предъ велики задачи. За решаването на тия задачи се иска голѣмо смирение и чистота. Единъ способенъ американски студентъ по богословие решилъ да прекара лѣтото въ чифлика на единъ богатъ земевладѣлецъ, да работи и да проповѣдва Словото. Той прекаралъ лѣтото въ усилена физическа и духовна работа и като тръгналъ за дома си, земевладѣлецътъ му далъ само половинъ доларъ. Ще кажете, че това е несправедливо. Колко плащате вие за работата на една пчела? Не само че нищо не ѝ плащате, но взимате всичкия ѝ медъ. Понѣкога, една дума, казана на мѣсто, струва хиляди левове. И ако не могатъ да ви платятъ за труда съ пари, за предпочитане е да получите едно добро пожелание. Нѣкой беденъ човѣкъ не може да възнагради труда ви, но казва: Богъ да ви благослови вмѣсто мене. Божието благословение струва хиляди и милиони пѫти повече отъ благото, което хората могатъ да ви дадатъ. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има за приятель нѣкой царь или Бога. Съ каквато молба да се обърне къмъ приятеля си, той ще му услужи въ всичко. Въ рѫцетѣ на Бога е изобилието на свѣта. Рече ли човѣкъ да се оплаква отъ сиромашия, отъ невежество, това показва, че той нѣма такъвъ приятель, който да му помогне въ онази липса, отъ която се оплаква.

Бедниятъ трѣбва да има за приятель поне единъ богатъ човѣкъ. Богатиятъ трѣбва да има за приятель поне единъ беденъ човѣкъ. Учениятъ трѣбва да има за приятель поне единъ невежа, а невежиятъ трѣбва да има за приятель поне единъ ученъ човѣкъ. Следователно, ако човѣкъ не може да събере на едно мѣсто въ себе си бедния и богатия, невежата и учения, той нищо не може да постигне. Бедниятъ представя човѣшкото сърдце, а богатиятъ — човѣшкия умъ. Работата на ума е лесна, но работата на сърдцето е мѫчна. Човѣкъ страда отъ сърдцето си, а не отъ ума си. Бедниятъ, т. е. сърдцето страда, когато нѣма единъ богатъ умъ. Богатиятъ, т. е. умътъ страда, когато нѣма едно бедно сърдце. Бедното сърдце представя поле, върху което умътъ работи. Ако богатиятъ умъ не е свързанъ съ едно бедно сърдце, той нѣма кѫде да вложи капитала си. Бедниятъ нѣма на разположение материални нѣща, но той е способенъ, уменъ, може да се учи. Следователно, богатиятъ използува богатството си, само когато има единъ беденъ приятель. Като дойде при богатия, бедниятъ носи хубави книги за четене. Щомъ прочете книгата, той започва да пѣе и да свири. Мощна сила се крие въ книги, писани подъ диктовката на Духа. Такива сѫ Свещенитѣ книги и Евангелието. Евангелието съдържа цѣръ за всички болести, за всички накърнени чувства, за безвѣрието, за обезнадежването, за безлюбието и т. н. Евангелието дава цѣръ за примиряване на хората. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да употрѣбява тия цѣрове. Може ли музикантътъ или пѣвецътъ да свири или да пѣе, следъ като се е нахранилъ добре? Трѣбва да мине най-малко половинъ часъ следъ яденето, за да може човѣкъ да пѣе или да свири.

И тъй, за да разбира Божиитѣ пѫтища, човѣкъ трѣбва да е смлѣлъ материалнитѣ работи въ сърдцето си. Той трѣбва да е разрешилъ материалнитѣ въпроси. Това не значи, че той трѣбва да се откѫсне отъ физическия животъ, но не трѣбва да се товари съ работи, които не сѫ по неговитѣ сили. Ако вие живѣете при приятель, когото обичате и който ви обича, трѣбва ли да се смущавате за утрешния день? Щомъ е богатъ, той има грижа за васъ. Ако баща ви е богатъ и е решилъ да ви издържа да учите въ странство, трѣбва ли да се безпокоите за материалното си положение? Всѣко безпокойство и смущение има за основа нѣщо материално. Трѣбва ли да се смущавате, щомъ живѣете въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога? — Ама какъ ще прекарамъ живота си? — Баща ви е богатъ, нѣма защо да се тревожите. Той ще ви подържа да свършите гимназия, университетъ и ще вземете добра служба. — Не зная, какъ да се моля на баща си. — Това е другъ въпросъ. Добриятъ синъ знае, какъ да се моли на баща си. Щомъ е отишълъ въ странство, между чужди хора, той знае, какъ и какво да пише. Той ще вземе перо и мастило и ще пише: Татко, свършихъ първия семестъръ успѣшно. Сега ми трѣбватъ пари за такси, за наемъ, за храна и облѣкло. Животътъ стана по-скѫпъ. Прати ми по-голѣма сума отъ тази, която досега ми пращаше. Благодаря за грижитѣ, които имашъ къмъ мене. Моята длъжность е да уча, да работя, да оправдая всичко, което правишъ за мене. Добре съмъ, доволенъ съмъ отъ лекциитѣ на професоритѣ. Рече ли да се оплаква на баща си, той не го познава. Болниятъ има право да се оплаква, но здравиятъ — никога. Здравиятъ трѣбва само да благодари на баща си за грижитѣ, които полага за него. Като се върне отъ странство, той трѣбва да покаже на родителитѣ си, каква наука или какво изкуство е придобилъ, да познаятъ тѣ, че синътъ имъ е училъ добре и оправдалъ тѣхнитѣ грижи и срѣдства. Ако е художникъ, той трѣбва да вземе четката и набързо да нарисува портрета на баща си, на майка си, на братята и на сестритѣ си, да видятъ, че той, наистина, е училъ и придобилъ нѣщо. Гледамъ, нѣкой художникъ взима моливъ и листъ, туря черни точки по хартията, изведнъжъ виждамъ, че е нарисувалъ нѣщо: вода, която тече, или снѣгъ. Това сѫ сѣнки на водата и на снѣга, но даватъ ясна представа за тѣхъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде художникъ, да рисува живи картини. Запримѣръ, какъ бихте нарисували картината на любовьта? Какъ бихте нарисували картината на вѣрващия и безвѣрника? Изобщо, човѣкъ може да рисува всичко, каквото преживява.

Следователно, както храната се отразява върху човѣка, така и неговитѣ мисли и чувства хвърлятъ известенъ отпечатъкъ върху лицето му. Колкото по-чиста и здрава храна употрѣбява човѣкъ, толкова по-чиста е неговата кръвь. Чистата кръвь пъкъ е първо условие за здравето. Много хора, особено българитѣ, ядатъ люти чушки. Лютитѣ чушки помагатъ противъ треска, но за здравъ човѣкъ тѣ не се препорѫчватъ. Сѫщо така не се препорѫчватъ и много кисели и сладки храни. Ако човѣкъ прекара цѣлия си животъ въ охолность и безгрижие, той ще придобие голѣма мекота, която не е на мѣсто. Това е мекота безъ пластичность. Такава мекота разваля човѣка. Ако пъкъ употрѣбява много кисели храни, човѣкъ придобива повече енергия, отколкото му трѣбва, вследствие на което става много остъръ. Всѣка храна трѣбва да се употрѣбява въ такова количество, каквото е нужно за организъма. Всѣки трѣбва да познава организъма си и да го храни съ съответна храна, както въ физическо, така и въ психическо отношение.

Добрата психическа храна подразбира добри чувства и мисли къмъ всички хора. Говори ли ви нѣкой човѣкъ, наслушайте го внимателно. Той има предъ видъ нѣщо добро. — Ама много силно говори. — Силниятъ говоръ показва, че въ този човѣкъ има голѣмъ напоръ на енергия. Той е подобенъ на водопадъ. За да го слушате спокойно, отдалечете се малко, идете настрана, да не ви засѣга водата. Щомъ сте далечъ отъ него, говорътъ му ще ви бѫде приятенъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, намѣрете въ него една добра чърта, която всѣкога да държите въ ума си. Мислете добре за човѣка. Който мисли добре за другитѣ, той мисли добре и за себе си. Всѣка лоша мисъль по отношение на кого-да е се връща къмъ този, който я изпратилъ вънъ отъ себе си. Какво изисква любовьта отъ човѣка? — Да обича всички, безъ тѣ да знаятъ. Да вѣрва въ всички, безъ тѣ да подозиратъ. Кажете ли на човѣка, че го обичате, вие искате да ви плати нѣщо за това. И тази любовь е добра, но за предпочитане е човѣкъ да обича, безъ да знае нѣкой за неговата любовь. Щомъ обичате нѣкого, само Богъ и вие трѣбва да знаете това. Докато сте на земята, никой не трѣбва да знае за вашата любовь. Щомъ напуснете земята, хората могатъ вече да знаятъ, каква е била любовьта ви. Знаятъ ли преди това, вие се излагате на голѣми спънки и изпитания.

Запитаха Христа: „Трѣбва ли да плащаме данъкъ на Кесаря?“ Христосъ отговори: „Отдайте кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога“. Подобното трѣбва да отиде при подобното си. Човѣшката любовь носи страдания, а Божествената — радость. Когато любовьта ви къмъ даденъ човѣкъ произвежда радость, тя е правилна. Не произвежда ли радость, тя не е правилна. Божията Любовь произвежда въ човѣка вѫтрешна радость, вѫтрешенъ миръ и вѫтрешно веселие. Това е резултатъ на Божия гласъ, който говори: Не губи вѣра въ ближнитѣ си и въ своитѣ приятели. Не си създавай ненужни страдания. Богъ работи въ всички хора и ги потиква къмъ любовь, вѣра, знание и свобода. Той ще изкара всичко на добъръ край. Той ще победи.

Следователно, на каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога. Дойде ли сиромашията въ дома ви, попѣйте ѝ малко. Дойде ли ви нѣкаква болесть, пѣйте и на нея. Сгрѣшите ли нѣкѫде, веднага изправете погрѣшката си. Нѣкои ваши погрѣшки се дължатъ на това, че сте се приближили или отдалечили отъ нѣкой човѣкъ повече, отколкото трѣбва. Отъ васъ зависи да грѣшите или да не грѣшите. — Ама отдалечъ не чувамъ. — Приближи се тогава до човѣка, когото искашъ да слушашъ. — Отблизо много силно говори. — Отдалечи се отъ него. — Не зная, кое е сѫщественото въ живота и него да търся. Сѫщественото за всѣки човѣкъ е да бѫде естественъ и да изявява Божията Любовь. Кой не желае да слуша такъвъ човѣкъ? Когато музикантътъ свири естествено, чисто, както е написано въ нотитѣ, всѣки е готовъ да го слуша. И той е доволенъ отъ себе си, и критиката е доволна отъ него. — Защо? — Защото е правилно предадено отъ него и правилно възприето отъ другитѣ. Не е ли предадено и прието нѣщо добре, това показва, че и който предава и които приема, имъ липсва нѣщо. Съвременнитѣ хора не предаватъ и не приематъ добре Божията Любовь, защото имъ липсва нѣщо. Нѣкой казва, че човѣкъ не трѣбва да обича. Другъ казва, че човѣкъ не трѣбва да бѫде обичанъ. Какво е нужно за човѣка, ако не трѣбва да обича и не трѣбва да го обичатъ? — Не, като е дошълъ на земята, човѣкъ и ще обича, и ще го обичатъ. Като го обичатъ и като обича, той ще бѫде по-ученъ, по-силенъ, по-свободенъ, по-здравъ. Кой е Този, Който обича? — Богъ обича. — Кого обичатъ въ човѣка? — Бога обичатъ. Следователно, обичайте Бога въ себе си и въ ближния си и желайте да обичатъ Бога въ васъ.

Сега, като ученици, научете се не само да четете нотитѣ, но да свирите добре. Научете се да изявявате любовьта, безъ да говорите за нея. Що се отнася до любовьта, всички сте специалисти по нея. Че сте специалисти по любовьта, това значи, че вие разбирате любовьта въ другитѣ хора по-добре, отколкото тѣ въ себе си. И хората разбиратъ любовьта въ васъ по-добре, отколкото вие въ себе си. Следователно, човѣкъ има ясна представа за любовьта само тогава, когато разбира, както своята любовь, така и любовьта на своитѣ ближни. Ако вие разбирате любовьта по-добре отъ мене, вие сте въ мене. И ако азъ разбирамъ любовьта по-добре отъ васъ, азъ съмъ въ васъ.

Сега, желая вие да разбирате любовьта по-добре отъ мене въ едно отношение. Желая и азъ да разбирамъ любовьта по-добре отъ васъ въ друго отношение. Съ други думи казано: Богъ да бѫде въ васъ и въ мене.

*

5. августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...