Jump to content

1938_07_15 Вѫтрешна просвѣта


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Вѫтрешна просвѣта

Размишление.

Иоана 10: 1—10

Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието“. Какво знание се придобива, ако нѣкой пѣвецъ пѣе по десеть пѫти на день една и сѫща пѣсень? Какво ще придобие ученикътъ, ако постоянно повтаря, че не разбира урока си? Колкото и да повтаря това изречение, той нищо нѣма да разбере. Когато се намѣри предъ нѣкоя трудна задача, ученикътъ трѣбва да каже: Азъ искамъ да разбера задачата си и да я реша правилно. Не е достатъчно той да желае да реши задачата си, но трѣбва да пристѫпи къмъ решаването ѝ. Да желаешъ само да решишъ задачата си, безъ да пристѫпишъ къмъ решаването ѝ, това значи, да удряшъ по клавишитѣ на пианото, безъ да чувашъ нѣкакъвъ звукъ. На пианото, съ което ние си служимъ, това е невъзможно; обаче, на духовното пиано е възможно. Духовнитѣ пиана сѫ всѣкога отворени. И детето може да удря на клавишитѣ имъ, но никакъвъ звукъ не се чува. За да се произведе нѣкакъвъ звукъ, трѣбва да се натискатъ специални бутони. Всѣки клавишъ е свързанъ съ специаленъ бутонъ. Щомъ натиснете клавиша, едновременно трѣбва да докоснете бутона, който е свързанъ съ него, и следъ това ще чуете съответенъ звукъ. Тѣзи пиана иматъ около 25,000 клавиши. Следователно, за всѣки тонъ имате по нѣколко хиляди клавиша. Тази е причината, поради която малцина могатъ да свирятъ на тия пиана. Ако единъ пѣвецъ отъ земята влѣзе въ духовния свѣтъ, ще се види въ чудо. Той едва разполага съ две октави, а тамъ ще искатъ да разполага съ единъ регистъръ отъ три хиляди октави. Като се намѣри между пѣвци отъ духовния свѣтъ, едва тогава той ще разбере, колко има да учи. Той ще види, че пѣнието на земята се намира въ своето детинско състояние. Първитѣ хиляда октави иматъ отношение къмъ физическия свѣтъ, вторитѣ — къмъ духовния, а третитѣ — къмъ Божествения. Значи, добъръ пѣвецъ на физическия свѣтъ е онзи, който разполага поне съ хиляда октави.

Това, което ви говоря, е неразбрано за васъ. Но неразбранитѣ работи единъ день ще станатъ разбрани. Неразбраното представя потикъ за васъ. Като вървите отъ неразбраното къмъ разбраното, вие се приготвяте. Значи, всѣка неразбрана работа води човѣка къмъ разбирането ѝ. Той се приготвя да я разбере. Докато не разбере дадена работа, човѣкъ не трѣбва да мръдне нито крачка напредъ. Щомъ я разбере, той навлиза въ друга, пакъ неразбрана работа и започва да се приготвя да я разбере. Какво правятъ ония хора, които не обичатъ да работятъ? Като дойдатъ до нѣщо, което не разбиратъ, тѣ го прескачатъ и вървятъ напредъ. После пакъ спиратъ предъ нѣщо неразбрано и него прескачатъ. Въ края на краищата, тѣ дохождатъ до едно мѣсто, отдето не могатъ да мръднатъ нито крачка напредъ и се обезсърдчаватъ. При това положение нищо друго не имъ остава, освенъ да се върнатъ назадъ и да се приготвятъ да разбератъ всичко.

Окултнитѣ ученици често изпадатъ въ неразбиране на нѣщата, вследствие на което, като имъ се говори едно, тѣ отговарятъ друго. Нѣкой човѣкъ имъ говори за любовьта, а тѣ казватъ, че не живѣятъ добре. Въ този разговоръ нѣма никакво съдържание. Човѣкъ не може да казва, че не живѣе добре, докато животътъ не е дошълъ още до него. Можете ли да кажете, че едно яйце не живѣе добре, преди да се е измѫтило? Когато яйцето се измѫти и отъ него излѣзе пиле, вие можете вече да се произнасяте, какво е пилето, какъ живѣе и т. н. Вие не можете да говорите за живота, преди да се е проявилъ той. Следователно, вие не можете да кажете за нѣкой човѣкъ, че живѣе или не живѣе добре, преди да се е проявилъ животътъ въ него. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ не живѣе добре, ние имаме предъ видъ положението, че той не оценява благата, които Богъ му е далъ.

Единъ младъ момъкъ, роденъ нѣкѫде въ варненско, се отличавалъ съ своето голѣмо юначество. Не само въ родното си село, но и въ съседнитѣ села го познавали като здравъ и силенъ момъкъ. Той ималъ единъ голѣмъ недостатъкъ — обичалъ да пие. Майка му често го съветвала: Синко, не пий, ще заболѣешъ, ще загубишъ здравето си. — Майко, защо ми е това голо здраве? Безъ него ще ми бѫде по-леко. Съ това здраве и тази сила, и момитѣ се страхуватъ отъ мене. Случило се, че той заболѣлъ сериозно и лежалъ цѣли три години. Болестьта го изтощила толкова много, че нищо не останало отъ него. Като видѣлъ, че изгубилъ силата, здравето си, той се обърналъ къмъ майка си съ думитѣ: Майко, да ми помогне Богъ да оздравѣя, да ми се върне здравето и силата, готовъ съмъ камъни да нося на гърба си. Готовъ съмъ на всѣкакъвъ трудъ, само да оздравѣя. Сега разбирамъ, какво значи здравето за човѣка. Следователно, здравъ човѣкъ е само онзи, който оценява благата, които му сѫ дадени, и разумно ги използува.

И тъй, когато говоримъ за любовьта въ човѣка, ние подразбираме присѫтствието на Бога, Който му е далъ всички условия да се развива. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, той има всичко на разположение. Чувате ли нѣкой да се оплаква, че пари нѣма, здраве нѣма, приятели нѣма, ще знаете, че любовьта не го е посетила още. Посети ли го любовьта, той всичко има: и здраве, и приятели, и пари. Искате ли любовьта да ви посети поне за единъ день, станете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Кой какво прави, не се интересувайте отъ това. Че хората били лоши, че зло сѫществувало въ свѣта, и това да не ви интересува. Злото е храна за герои, за мѫдреци, а не за деца. Злото въ свѣта може да се употрѣби за градежъ, както камънитѣ, отъ които правятъ величествени сгради. Камънитѣ могатъ да причинятъ голѣми пакости на хората, но сѫщевременно тѣ влизатъ въ строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници. На сѫщото основание, казвамъ, че и лошитѣ мисли и чувства ставатъ причина за съграждане на красиви, величествени здания и постройки въ човѣка. Оставете тия мисли и чувства въ рѫцетѣ на любовьта и не мислете повече за тѣхъ. Тя ще постави всѣка лоша мисъль на съответното за нея мѣсто. Дайте на любовьта най-малката лоша мисъль и вижте, кѫде ще я тури. Тя ще я постави за корнизъ на нѣкой прозорецъ. Докато се туря този корнизъ, вие трѣбва да стоите далечъ отъ него, да не падне върху главата ви. Щомъ се закрепи здраво за мѣстото си, вие можете да се спрете и да му се любувате.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на живота. Ще дойде день, когато всичко, което хората иматъ, ще имъ се вземе. Като иматъ правилно разбиране за законитѣ, които управляватъ живота и природата, тѣ нѣма да страдатъ отъ това, че сѫ изгубили всичко, но ще знаятъ, че на мѣстото на изгубеното ще имъ се даде нѣщо ново. Законъ е: когато се отнема нѣщо на човѣка, въ замѣна на отнетото му се дава друго нѣщо. Ако той е оценилъ това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бѫде по-добро отъ старото. Ако не го е оценилъ, новото ще бѫде по-просто, отъ по-долно качество. Този законъ се отнася и до храната, и до облѣклото, и до знанието. При това, той се прилага еднакво за всички хора. Следователно, ако човѣкъ не е преценилъ храната, облѣклото и знанието, които му били дадени, отнематъ му тия нѣща и му даватъ по-лоши. Преценилъ ли е всичко, което му е било дадено, отнематъ му се тия нѣща и му даватъ нови, по-доброкачествени отъ старитѣ. Сѫщевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, отъ него много се иска; на когото малко се дава, отъ него малко се иска. Ако човѣкъ не е оценилъ малкото, което му е дадено, какъ ще оцени голѣмото? Запримѣръ, човѣкъ има десеть пръста на рѫцетѣ си и не знае, защо му е даденъ всѣки единъ отъ тия пръсти, а се занимава съ голѣми работи. Когато сте неразположени, направете единъ опитъ съ палеца си да видите, какви сили се криятъ въ него. Погладете горната часть на палеца си, като започнете отъ третата фаланга и вървите къмъ нокъта. После погладете палеца си отъ долната страна, по венерината область, и наблюдавайте, дали неразположението ви ще изчезне. Сѫщевременно следете, каква мисъль и какво чувство ще минатъ презъ ума и сърдцето ви. Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още нѣколко пѫти. Това е наученъ опитъ, който ще ви доведе до известни познания.

Мнозина правятъ научни опити, но предварително искатъ да разбератъ, какво значение има даденъ опитъ и какво ще имъ донесе. Тѣ трѣбва да направятъ опита, а после да чакатъ знанието. Знанието иде отпосле. Да искате предварително да знаете, защо се прави известенъ опитъ, това значи, да имате желание първо да разберете, какво нѣщо е тонътъ „do“, а после да го чуете. — Не, първо ще чуете тона „do“, а после ще разберете значението му и неговия вѫтрешенъ смисълъ. Всѣки день употрѣбявайте по нѣколко минути за пѣние. Изпѣйте нѣколко пѫти наредъ тона „do“, по различенъ начинъ — високо, низко, меко, грубо, и наблюдавайте, какъ ще ви се отрази този тонъ, изпѣтъ при различни състояния. Както отъ ларинкса, така и чрезъ езика на човѣка излизатъ различни тонове и думи, които указватъ различно влияние върху ближнитѣ му. Ето защо, човѣкъ трѣбва да възпитава своя ларинксъ, своя езикъ, да излизатъ отъ него меки, нѣжни звуци и тонове. При самовъзпитанието голѣмо участие взима молитвата. Иска ли да си въздействува, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога съ следната кратка молитва: Господи, благослови езика ми, за да излизатъ отъ него сладки, силни и красиви думи. Сладкитѣ думи иматъ отношение къмъ живота, силнитѣ — къмъ човѣшкия умъ, а красивитѣ — къмъ човѣшкия духъ и къмъ човѣшката душа. Сладкитѣ, силни и красиви думи представятъ материалъ, чрезъ който човѣкъ гради великото и мощното въ своя животъ. Човѣкъ не може да бѫде красивъ, ако отъ езика му не излизатъ сладки, силни и красиви думи.

Следователно, като ученици, вие трѣбва да бѫдете като скулпторитѣ, да вземете единъ неодѣланъ камъкъ и съ чука си да го обработите, да изваете отъ него отлична статуя. За тази цель вие трѣбва да знаете да чукате. Скулпторътъ знае, кѫде и какъ да удари. Въ васъ има много неодѣлани камъни, които трѣбва да обработите. Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дѣлате. Не работите ли, роптаете ли противъ живота си, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати нѣкой ангелъ да ви дѣла, да обработи неодѣланитѣ камъни на вашето естество. При това положение вие викате, крѣскате, оплаквате се, че имате голѣми страдания. Мнозина мислятъ, че сѫ търпеливи. Въ какво седи търпението имъ? Нѣкой казва за себе си, че билъ търпеливъ, защото му извадили нѣколко зѫба, и той не овкалъ. Това е търпение по неволя. Често болката отъ зѫба е по-голѣма, отколкото самото вадене на зѫба. Не е важно, че по неволя търпите, но въпросъ е, какъвъ смисълъ има ваденето на зѫбитѣ. Като си извадите единъ или два зѫба, вие оставате безъ тѣхъ. Въ последно време зѫболѣкаритѣ сѫ дошли до положение да турятъ изкуствени зѫби. И това е известно постижение, но въ духовния свѣтъ не си служатъ съ изкуствени зѫби. Извадятъ ли на нѣкого зѫбъ, вмѣсто него турятъ новъ, здравъ, естественъ зѫбъ. Ако окото на нѣкой човѣкъ пострада, веднага лѣкаритѣ го изваждатъ и вмѣсто него турятъ стъклено око, съ което той нищо не вижда. И следъ това казватъ, че този човѣкъ оздравѣлъ. — Не, това не е никаква наука, никакво изкуство. Въ духовния свѣтъ не прилагатъ това изкуство. Тамъ, на мѣстото на изваденото око, поставятъ здраво, съ което човѣкъ вижда два пѫти повече, отколкото по-рано.

Като говоря за знанието въ духовния свѣтъ, искамъ да обърна вниманието ви върху онзи голѣмъ просторъ, който се открива предъ вашия погледъ. По този начинъ само вие ще оценявате всички възможности, които сѫ вложени въ душата ви и ще работите върху тѣхъ, да ги развиете. Мислете върху всички блага, които ви сѫ дадени. Мислете за предназначението на всички ваши удове. Запримѣръ, какво е предназначението на човѣшката уста? Ще кажете, че устата е създадена за ядене и говорене. Чрезъ устата, чрезъ Словото Богъ създаде свѣта. Следователно, чрезъ устата човѣкъ създава бѫдещето си. Ако говорите разумно, вие си приготвяте свѣтло бѫдеще. Ако не говорите разумно, вие си приготвяте лошо бѫдеще. Чрезъ устата човѣкъ изявява своитѣ мисли и чувства. Казватъ за нѣкого, че езикътъ му е сладъкъ. Чрезъ сладкитѣ думи се изявява физическиятъ свѣтъ, чрезъ силнитѣ думи се изявява духовниятъ свѣтъ, а чрезъ красивитѣ — Божествениятъ свѣтъ. Чрезъ силата си човѣкъ помага на по-слабитѣ отъ него сѫщества. Чрезъ красотата той се импулсира къмъ велики работи. Когато е доволенъ отъ човѣка, Богъ го прави красивъ. Не е ли доволенъ отъ него, Той го лишава отъ красотата. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ се проявява добре, Богъ му дава сила. Не се ли проявява добре въ духовно отношение, човѣкъ става безсиленъ. И най-после, ако Богъ е доволенъ отъ проявитѣ на човѣка въ физическия свѣтъ, дава му се сладчина. За такъвъ човѣкъ се казва, че е сладъкъ. Не се ли проявява добре на физическия свѣтъ, човѣкъ става горчивъ. Значи, красотата има отношение къмъ човѣшката душа, силата — къмъ човѣшкия духъ, а сладчината — къмъ човѣшкото сърдце. Ако не се храни съ сладки работи, сърдцето на човѣка огрубява.

Като слушате тия работи, нѣкои отъ васъ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ постигнали. Колкото и каквото да сте постигнали, много работа още ви предстои. Запримѣръ, като дойде до любовьта, мнозина считатъ, че любовьта е нѣкаква илюзия. Други считатъ любовьта като изразъ на чувства. — Не, любовьта е нѣщо реално. Тя не е нито чувство, нито илюзия. Любовьта не се губи, нито се промѣня. Каква реалность има въ чувствата? Днесъ обичате единъ човѣкъ, но утре чувството ви се измѣня, превръща се въ умраза, въ ненависть. Докато чувствата на човѣка се промѣнятъ, това показва, че той живѣе въ нереаленъ свѣтъ. Той живѣе въ единъ непознатъ, промѣнчивъ свѣтъ, между чужди, неизвестни за него сѫщества. Тѣзи сѫщества постѫпватъ съ васъ така, както вие съ рибитѣ, съ кокошкитѣ, съ агнетата и овцетѣ, съ воловетѣ и т. н. Като се домогнете до нѣкоя риба, или до нѣкоя кокошка, вие започвате да мислите, какво да правите съ нея, но рибата избѣгва отъ рѫката ви и ви оставя съ мечтитѣ ви. Понѣкога успѣвате да я задържите въ себе си, да и се порадвате малко. Следъ това я пущате въ водата, свободно да си живѣе. По сѫщия начинъ вие ту изпущате благата, които ви сѫ дадени, ту ги задържате. Успѣете ли да ги задържите, вие ще се ползувате отъ тѣхъ и ще благодарите на Онзи, Който ги е далъ.

Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той ще има животъ въ себе си“. При това положение, и Христосъ живѣе, и който Го яде сѫщо живѣе. Хората мислятъ, че като изядатъ една риба, тѣ живѣятъ, а рибата умира. — Не, и рибата живѣе въ човѣка. Тъй както днесъ хората се хранятъ, рибата продължава да живѣе въ тѣхъ, а тѣ умиратъ. Това, обаче, не е правилно хранене. Разумно, истинско хранене е това, при което и човѣкъ живѣе, и рибата въ него живѣе. При това положение човѣкъ е доволенъ и разположенъ. Ако човѣкъ яде и е доволенъ отъ яденето си, това показва, че храната, която е приелъ, му дава условия да живѣе и да се радва на благата, които му сѫ дадени.

И тъй, за да разбирате всички прояви на живота, отъ васъ се иска вѫтрешна просвѣта. Вие трѣбва да започнете съ елементарнитѣ нѣща и постепенно да вървите къмъ сложнитѣ. По този начинъ вие ще се домогнете до такова знание, което ще ви послужи не само днесъ, но и въ бѫдеще. Стремете се къмъ придобиване на знания, които сѫ живи и могатъ да се прилагатъ. Мнозина се запитватъ, защо имъ е нужно знание. Безъ знание човѣкъ е изложенъ на голѣми терзания. Знанието прави човѣка щастливъ. Който не разбира смисъла на знанието, той не разбира смисъла на живота. Щомъ си дошълъ на земята, ще учишъ, ще пѣешъ, ще свиришъ. — За кого ще пѣя? — За себе си. Най-добриятъ слушатель сте вие. Ще пѣете, ще благодарите, че ви е дадена възможность да отваряте и затваряте устата си. Чрезъ устата човѣкъ изразява любовьта въ себе си. Казвате: „Който пѣе, той зло не мисли“. Когато любовьта чуе, че пѣете, тя ви посещава. Не пѣете ли, тя започва да търси причината за това и се стреми да създаде у васъ потикъ, импулсъ за пѣние. Щомъ има уста, човѣкъ трѣбва да говори, да пѣе. Ама животътъ ви билъ тежъкъ. Отъ васъ зависи да го направите лекъ. Пѣйте, сами си съчинявайте пѣсни, да превърнете недоволството си въ доволство. Всѣки може да стане пѣвецъ — отъ него зависи. Като пѣе съ любовь, той ще трансформира всичкитѣ си отрицателни състояния въ положителни.

Какво представя недоволството? — То е тинята на живота. Тази тиня прави живота тежъкъ, непоносимъ. Какъ може да се пречисти живота отъ тази тиня? Както нечистата вода се пречиства отъ примѣсенитѣ къмъ нея частици, така и животътъ може да се освободи отъ недоволството. Ще вземете два-три филтъра и ще прекарате водата презъ тѣхъ, докато се пречисти съвършено и стане годна за пиене. По сѫщия начинъ човѣкъ може да филтрира всѣко нѣщо. По-добри филтри отъ човѣшкия умъ и отъ човѣшкото сърдце не сѫществуватъ. Филтрирането показва, че хората разполагатъ съ известенъ родъ знания.

И тъй, музиката е методъ за трансформиране на човѣшкитѣ състояния. Има състояния, които безъ музика по никой начинъ не могатъ да се смѣнятъ. Музиката е срѣдство, което трѣбва да обхване мислитѣ и чувствата на човѣка. Следователно, първо човѣкъ трѣбва да мисли за музиката, после да я чувствува и следъ това ще се изяви на физическия свѣтъ. Сѫщото се отнася и до словото. Първо човѣкъ мисли, какво ще говори, после чувствува това, което ще каже и най-после трѣбва да се изяви. Топа значи: всѣко слово трѣбва да има мекота, съдържание и красота. Ако не съдържа тѣзи качества, словото не може да постигне своята цель. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ все е недоволенъ. — Защо? Все му липсва нѣщо. Пѣе ли, говори ли, липсва му нѣщо. Говорътъ му е грубъ, пѣнието нечисто, вследствие на което винаги остава недоволенъ. За да бѫде доволенъ, той трѣбва да влѣзе въ духовния свѣтъ, който се отличава съ голѣмо изобилие. Тамъ, обаче, не се позволява никакво пресищане. Ако яде, трѣбва да изяде най-много 32 хапки. Изяде ли 33, той се намира вънъ, въ грубия физически свѣтъ. Искате ли да живѣете добре на физическия свѣтъ, никога не пресилвайте нѣщата. Смисълътъ на живота не е въ многото, но въ разбирането на нѣщата. Малкото, но разбрано, струва повече, отколкото много, но неразбрано. Духовниятъ свѣтъ е мѣсто на абсолютна отмѣреность, законность и чистота. Тамъ не се допуща нищо нечисто. Тази е причината, поради която никакви животни не се допущатъ въ духовния свѣтъ. И физическиятъ животъ, като часть отъ цѣлокупния животъ, трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Дето и да влѣзете, трѣбва да пазите чистота.

Сега, като сте дошли на планината, вие трѣбва да живѣете добре, да не опетнявате природата, която е часть отъ цѣлото Битие. Отъ всички се искатъ чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушаване води следъ себе си голѣмо наказание. Всѣка нечистота, всѣко недоволство, всѣко роптание и оплакване се отразява болезнено върху сѫществата отъ духовния свѣтъ. Въ тѣхъ всичко е красиво, хармонично, пълно съ любовь. Днесъ духовниятъ свѣтъ е пъленъ съ оплакванията на хората. Всички се оплакватъ, че нѣматъ пари, имоти, кѫщи, дрехи, добри условия и т. н. Обаче, на тия оплаквания не се дава никакъвъ отговоръ и внимание. Човѣкъ има право да се оплаче само единъ пѫть въ живота си, И то следъ като е живѣлъ 120 години. Това се отнася до ония, на които съзнанието е пробудено. За обикновенитѣ хора се позволява по едно оплакване на година. Понеже хората се оплакватъ много често, почти всѣки день, оплакванията имъ не се приематъ. Новиятъ животъ изключва всѣкакви оплаквания. — Ама животътъ билъ грубъ. — Грубото въ живота е материалъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да обработва. Напредналитѣ сѫщества работятъ усилено за превръщане на грубата материя въ фина, мека материя. Следователно, и вие трѣбва да работите, да облагородите тази материя. За да превърнете неблагородната материя въ благородна, грубата — въ фина, вие трѣбва да си служите съ Божествени методи, а не съ човѣшки, изкуствени методи, които не даватъ никакви резултати. Искате ли да помагате на недоволния, дайте му възможность да влѣзе въ градини, пълни съ зрѣли плодове, да си откѫсне, колкото иска. Заведете го после всрѣдъ природата, при красиви, чисти извори, да пие отъ тѣхната вода. Нека диша чистия, планински въздухъ, да се проникне отъ великото въ свѣта. При това положение недоволството му естествено ще се превърне въ доволство.

Казвамъ: Заслужава човѣкъ да мине презъ всички мѫчнотии на живота, за да дойде до мѣстото на Божието благословение. Задъ всѣко страдание се крие едно Божие благо. Затова е казано, че, каквито страдания да мине човѣкъ, не могатъ да се сравнятъ съ благата, които Богъ му дава. Благодарете за хубавото, топло време, което имате тази година. Благодарете за всички блага и работете за превръщане на недоволството въ доволство. Недоволството е духовна нечистота, която запушва поритѣ на човѣшкото тѣло. Чистете се отъ него, както водата чисти тѣлото ви, отваря всички седемь милиона пори, чрезъ които дишате. Очистете се отъ духовната каль, за да можете свободно да дишате чрезъ сърдцето, чрезъ ума и чрезъ душата си. Започне ли човѣкъ да диша така, недоволството му се превръща въ доволство.

Нека всѣки отъ васъ си състави една пѣсень за доволството, съ следното съдържание: „Колко съмъ доволенъ, че мога да гледамъ слънцето, което озарява душата ми! Колко съмъ доволенъ!“

*

15 юлий, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1938_07_15 Вѫтрешна просвѣта
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...