Jump to content

1938_07_12 Двигатели въ живота


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Двигатели въ живота

Матея, 12 гл.

Въ живота на човѣка сѫществуватъ три важни нѣща: обличане, хранене и прилагане. Обличането представя първата стѫпка въ човѣшкия животъ. Да се облѣче човѣкъ, това значи, да се въплъти. Въплътяването пъкъ представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трѣбва да се въплъти, подразбираме, да се облѣче въ нѣкаква външна форма.

Втората стѫпка въ човѣшкия животъ е храненето. Да се нахрани човѣкъ, това значи, да вложи въ себе си нѣкакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота.

Третата стѫпка въ човѣшкия животъ е прилагането.

И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човѣшкия животъ. Съвременнитѣ хора — мѫже, жени и деца, сѫ научили най-добре изкуството да се обличатъ. Въ обличането тѣ сѫ дошли до висока степень на развитие. Въ това отношение тѣ подражаватъ на пеперудитѣ, на птицитѣ, които се обличатъ въ царски премѣни. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучаватъ това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човѣкъ съзнателно да се храни. Въ духовно отношение хората не знаятъ още, какъ да се хранятъ и каква храна да употрѣбяватъ. Стане ли въпросъ до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започватъ да го изучаватъ. Когато се научатъ правилно да прилагатъ това, което знаятъ, Царството Божие ще дойде на земята.

Сега, като говоримъ за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стѫпки въ живота, ние имаме предъ видъ не само външната страна на тия процеси, но и вѫтрешната имъ страна. Следъ като е изучилъ изкуството външно да се облича добре, човѣкъ трѣбва да си изработи и вѫтрешна дреха отъ своитѣ красиви и свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Тази е най-красивата дреха, съ която човѣкъ може да се облѣче. Да се храни човѣкъ съ чиста, доброкачествена храна, това е втората стѫпка въ живота му. Обаче, като се храни външно съ такава храна, едновременно съ това той трѣбва да се храни и съ Словото Божие. Храни ли се съ това Слово, той никога нѣма да гладува и жадува. Най-после, третата стѫпка въ човѣшкия животъ представя прилагането на любовьта. Да любишъ, това значи, да прилагашъ. Безъ любовь никакво приложение не сѫществува. Затова е казано въ Писанието, че Царството Божие нѣма да дойде на земята чрезъ обличане и хранене, но главно чрезъ прилагане на любовьта.

Следователно, сѫществено въ живота е обличането, храненето и прилагането. Между тѣзи процеси сѫществува пълна зависимость. Колкото повече човѣкъ яде, толкова повече трѣбва да прилага. Торбитѣ на всички съвременни хора сѫ вече пълни. Тѣ трѣбва да прилагатъ, за да ги изпразнятъ, да отворятъ мѣсто за новъ, прѣсенъ хлѣбъ. Не прилагатъ ли, хлѣбътъ имъ ще се втвърди. Всѣка сутринь вадете по малко хлѣбъ отъ торбата си, както земедѣлецътъ вади жито отъ хамбара си и го посѣва на нивата. Всѣко житно зрънце, посадено отъ васъ съ любовь, до вечерьта още може да узрѣе и да го ожънете. Преди да е залѣзло слънцето, вие можете да опитате плода на своя трудъ.

Тази сутринь времето ви благоприятствуваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовитѣ ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по свѣта, да си поживѣятъ. Днесъ тѣзи ученици се обръщатъ отново къмъ Христа, да свършатъ учението и да приложатъ любовьта въ живота си. Всички сте минали вече презъ положението на 12-тѣ Христови ученици, и сега минавате презъ положението на 72-та ученици, които били пръснати по свѣта. Между 12-тѣ ученици на Христа сѫществувало желанието да заематъ първи мѣста въ живота. Това желание се изрази чрезъ майката на Заведеевитѣ синове, която дойде при Христа да Го моли, единъ отъ синоветѣ ѝ да седне от дѣсната Му страна, а другиятъ — от лѣвата.

Наистина, всички съвременни хора се стремятъ да наредятъ работитѣ си по сѫщия начинъ — чрезъ заемане първи мѣста въ живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Какъ може телето да заеме първо мѣсто, щомъ е родено отъ майка крава? Какъ може мухата да заеме първо мѣсто, когато не се е издигнала по-високо отъ положението на муха?

Следователно, иска ли заслужено да заеме първо мѣсто въ живота, човѣкъ трѣбва да е роденъ отъ Бога. Тъй щото, който иска да седне отдѣсно или отлѣво на Христа, той трѣбва да бѫде роденъ отъ Божия Духъ. Само Божиятъ Духъ е въ състояние да постави човѣка на опредѣленото за него мѣсто. Остане ли на хората, сами да опредѣлятъ мѣстата си, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Само Богъ е въ сила да подига хората. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога расте, развива се, зрѣе, безъ да се спъва. Това, което спъва хората, не е вънъ отъ тѣхъ, но вѫтре въ тѣхъ. Каквито външни противоречия да срещне човѣкъ, тѣ не могатъ да го спънатъ въ пѫтя му. Той ще мине край тѣхъ и ще замине, безъ да му причинятъ нѣкаква вреда. Вѫтрешнитѣ противоречия спъватъ човѣка. Като знае това, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на живота, да се справя съ противоречията си, защото отговорностьта за тѣхъ лежи върху самия него. Конникътъ отива на бойното поле съ своя конь, но отговорностьта за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много нѣща върши човѣкъ, но всичко това той не прави по добра воля. И коньтъ тегли кола, но не доброволно. Той отива на война съ господаря си, но по принуждение.

Следователно, въ живота си човѣкъ прави много нѣща по неволя, както конетѣ, но трѣбва да дойде нѣкой да го освободи, да свали седлото и юздитѣ отъ него, да го удари съ камшикъ и да му каже: Хайде, иди въ гората и бѫди свободенъ!

Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за своя животъ, нито за цѣлокупния животъ, вследствие на което изпадатъ въ голѣми заблуждения и противоречия. Тѣ мислятъ, че животътъ имъ произлиза отъ самитѣ тѣхъ и могатъ да разполагатъ съ него, както искатъ. — Не, животътъ на хората произтича отъ Божия Духъ. Като знаете това, разчитайте на Божия Духъ, Който твори и създава нѣщата. Следвайте Духа, Който работи въ васъ и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бѫде безизходно. Човѣкъ не може да изправи погрѣшкитѣ си, които е направилъ по отношение на Духа. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа“!

Какво представятъ погрѣшкитѣ на хората? Погрѣшкитѣ на хората сѫ яйца, които се счупватъ върху тѣхъ и по този начинъ ги оцапватъ. Тия яйца могатъ да бѫдатъ прѣсни, по могатъ да бѫдатъ и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човѣка, когато го ударятъ съ развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човѣкъ, който се движи въ собственитѣ си грѣхове и престѫпления. Той е цѣлъ вмирисанъ. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи отъ грѣховетѣ си, той трѣбва да избѣгва всички ония положения, които могатъ да станатъ причина да го замѣрватъ съ яйца. Който не разбира тия положения, той изпада въ противоречия и търси причината за тѣхъ вънъ отъ себе си. Не, искате ли да бѫдете свободни отъ противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могатъ да хвърлятъ върху васъ развалени яйца. Отбѣгвате ли тия хора, никакви яйца нѣма да се стоварватъ върху гърба ви. Работата на продавачитѣ на яйца е да викатъ, да обръщатъ внимание на пѫтницитѣ. Спрете ли предъ тѣзи продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прѣсно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две отъ тия яйца веднага ще се стоварятъ върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, съ толкова ще ви замѣрятъ. Будно съзнание се иска отъ човѣка, за да се избави отъ продавачитѣ на развалени яйца. Отъ хиляди години насамъ човѣчеството страда отъ ударитѣ на разваленитѣ яйца, но и до днесъ още не е научило урока си. И до днесъ още хората се спиратъ предъ продавачитѣ на яйца и запитватъ, кое яйце е здраво и прѣсно.

Яйцата, съ които замѣрватъ човѣка, могатъ да се уподобятъ на физически и психически бомби, съ които хората си служатъ. Отива нѣкой на война, и неприятельтъ го замѣрва съ нѣкоя бомба, която го поваля мъртавъ на земята. Или срѣщате нѣкой човѣкъ, който е неразположенъ къмъ васъ и ви казва нѣкаква обидна дума. Всѣка лоша дума или мисъль, отправена къмъ васъ, не е нищо друго, освенъ психическа бомба, която избухва въ васъ и предизвиква известно разрушаване. За да не ставатъ физически или психически разрушавания въ човѣка, вие трѣбва да държите въ ума, въ сърдцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своитѣ ближни.

Христосъ е изказалъ тази идея въ притчата за сѣяча. Въ тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днесъ човѣчеството минава въ нова фаза на животъ — поникване на доброто семе, което е паднало въ почвата на човѣшката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плодъ да даде.

И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе въ себе си, вѣрвайте въ единството на любовьта и не правете усилия да я дѣлите. Който се е опиталъ да раздѣли любовьта въ себе си, той се е натъквалъ на голѣми изпитания. Единственото нѣщо въ свѣта, което не се дѣли, това е любовьта. Който мисли, че може да задържи любовьта само за себе си, или да я раздѣли, той се е натъкналъ на голѣми заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човѣкъ, въ края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумниятъ използува всички сили на природата за добро. Той впрѣга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за писне и т. н. Неразумниятъ, обаче, не знае, какъ да я използува и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на каль. Оттукъ виждаме, че едно и сѫщо нѣщо може да предизвика два различни резултата.

Мнозина се запитватъ, какъ трѣбва да постигнатъ своитѣ идеали. За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте предъ видъ следнитѣ две положения: за да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва дълго време да се приготвя. Всѣко непостигнато нѣщо показва, че човѣкъ още не е дошълъ до пълното му приготовление. Щомъ всичко се приготви, той е предъ прага на постижението. Всѣко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нѣщата представятъ за човѣка условия за учене, за познаване начинитѣ, чрезъ които Богъ се изявява на човѣка. Приготовление, постижение и изявление сѫ непреривни процеси въ човѣшкия животъ. Човѣкъ непрекѫснато се приготвя, докато постигне своитѣ идеали. Щомъ ги постигне, въ тѣхъ той вижда изявяването на Бога. Значи, всѣко непостигнато нѣщо подразбира приготвяне за постигането му. Всѣко постигнато нѣщо подразбира изявяване на Божественото въ човѣка. Чрезъ постигане на своитѣ идеали човѣкъ познава, доколко е далъ пѫть на Божественото въ себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водятъ къмъ постижения. Докато се приготвя, човѣкъ не може още да се учи. Обаче, щомъ постигне нѣщо, и Богъ му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човѣкъ една книга отдалечъ, или да я носи въ рѫката си, за да каже за себе си, че учи. Той трѣбва да отвори тази книга, да запали свѣщьта си и да започне да я научава листъ по листъ.

12 юли, 5. ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...