Jump to content
Ани

1935_10_06 Кристализиране на човѣшката душа

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

КРИСТАЛИЗИРАНЕ НА ЧОВѢШКАТА ДУША

Матей, 17-а глава

Децата обичатъ детинскитѣ работи, възрастнитѣ - възрастни работи, старитѣ - стари работи. Богатитѣ говорятъ само за богатството, сиромаситѣ - за сиромашията, ученитѣ - за науката, свѣтиитѣ - за великото и красивото въ свѣта. Изобщо всѣки говори за това, което обича и разбира.

При каквото положение и състояние да се намира човѣкъ: като младъ, възрастенъ или старъ, като богатъ или сиромахъ, като ученъ или простъ - той трѣбва да се събуди. Кой трѣбва да събуди човѣка? - Богъ трѣбва да го събуди. Защо? - Защото Богъ е слънцето на Живота. Когато това слънце събуди човѣка, то ще отвори очитѣ му - правилно да вижда и да разбира свѣта, да работи въ него. Като се събуди отъ сънь, човѣкъ трѣбва да очаква нѣщо. Ако нѣма какво да очаква, животътъ е безсмисленъ за него. Очакването е незавършенъ процесъ. Човѣкъ вижда какъ нѣщата постепенно прииждатъ. Отивате на концертъ или на театъръ. Очаквате да се вдигне завѣсата. Следъ вдигането на завѣсата очаквате встѫплението на пиесата или на музикалното парче. После очаквате вѫтрешното съдържание - развитието на събитията или картинитѣ, и най-после иде краятъ. Сѫщо така и въ речта има три положения: въведение, съдържание и заключение.

Когато започне да говори, духовниятъ човѣкъ първо ще третира въпроса какво нѣщо е Богъ. Ако искате да чуете какво нѣщо е Богъ, викайте децата. Тѣ по-ясно ще опредѣлятъ какво нѣщо е Богъ. Оставите ли този въпросъ на ученитѣ и на философитѣ, вие съвсѣмъ ще се объркате. Каквото знаете, ще го объркате. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Единъ ученъ археологъ, англичанинъ, намѣрилъ една стара златна монета, която била отгоре зацапана. За да прочете надписа. А, той далъ на слугата си да я изчисти, за да може свободно да чете написаното върху нея. Слугата взелъ монетата и започналъ щателно да я търка. Следъ дълго търкане монетата лъснала. Зарадванъ отъ това, слугата я занесълъ на господаря си и казалъ: „Господарю, изчистихъ монетата. Сега лъщи, свети - чисто злато.” Археологътъ взелъ монетата, погледналъ я и съ скръбь отговорилъ: „Да, ти я изтърка добре, лъсна я, както трѣбва, но заличи написаното върху нея.” Цената на старата монета седи въ написаното, а не въ златото, отъ което е направена.

Много отъ съвременнитѣ учени и философи като този археологъ изтъркватъ добре Истината, правятъ я лъскава и свѣтла като злато, но заличаватъ написаното върху нея. Обаче важното въ старинитѣ е написаното върху тѣхъ. Такива погрѣшки правятъ не само ученитѣ и философитѣ, но и обикновенитѣ хора. Всичко това тѣ правятъ несъзнателно: тѣ искатъ да покажатъ предъ хората, че сѫ добри, морални, свети хора, но въ този стремежъ заличаватъ хубавото, което Богъ е написалъ върху тѣхъ. Тѣ свѣтятъ, но тѣхната свѣтлина не е реална - тя е отразена свѣтлина, както свѣтлината на свѣщьта въ огледало. Какво ще видите въ огледалото? - Отражение на вашия образъ. Но отражението не сте вие. Четете една книга: намирате нѣщо хубаво въ нея, но книгата не сте вие.

Жива книга е човѣкътъ, жива Свѣтлина е той - на нея всѣки може да чете. Нейната свѣтлина очертава пѫтя, пробужда съзнанието му.

Великъ актъ е пробуждането на човѣшкото съзнание! Въ този процесъ човѣкъ едновременно вижда въ миналото, въ настоящето и въ бѫдещето. Той се намира въ особена обстановка: всичко, скрито въ неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, се буди; животътъ му се разкрива предъ него и той чете. Вижда се самъ - отъ всички изоставенъ, безъ жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестритѣ му, роднинитѣ и приятелитѣ му сѫ измрѣли - седи той самъ, съ едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва сѫдбата си. По едно време отнѣкѫде излѣзе баща му, бутне го по гърба: „Синко, защо плачешъ?” После дойде майка му: „Синко, защо плачешъ?” Така се изреждатъ братя, сестри, роднини, приятели - и той се чуди защо е плакалъ. Такова е положението на всѣки човѣкъ, на когото съзнанието се пробужда.

Следователно животътъ не е толкова страшенъ и тежъкъ, както хората го представятъ. Жабата седи като философъ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа А. Жабата отвори устата си - мухата хвръкне; после пакъ кацне, пакъ хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежъкъ е животътъ!” - Не е тежъкъ животътъ на жабата, но кога? - Когато е въ блатото. Тамъ сѫ нейнитѣ условия за животъ, тамъ е нейната сила. На сѫщото основание и човѣкъ не трѣбва да роптае противъ живота си, но трѣбва да използва условията, които му сѫ дадени - да черпи сила отъ тѣхъ. Дали е бѣденъ или богатъ, простъ или ученъ, грѣшенъ или праведенъ - това сѫ условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е грѣшенъ - ще работи, ще произвежда стока; ако е праведенъ - ще продава изработената стока. - „Ама азъ съмъ грѣшенъ.” - Щомъ съзнавашъ, че си грѣшенъ, не остава нищо друго, освѣнъ да се впрегнешъ на работа: да изпредешъ вълната, която ти е дадена, за да има какво да продавашъ. Въ работата седи силата на човѣка. Въ какво седи силата на търговеца? - Въ стоката, която има за проданъ. Когато полицитѣ и шкафоветѣ сѫ пълни съ стока, той е радостенъ, чувства сила въ себе си. Въ какво седи силата на учения? - Въ книгитѣ, които е изучилъ, въ работата, която е свършилъ, въ документитѣ, които е придобилъ. Като погледне библиотеката си, той се чувства щастливъ, силенъ, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искатъ отъ човѣка, а не само празни думи.

Не е въпросъ теоретически да се изучава животътъ, както мнозина правятъ, но животътъ се нуждае отъ практика, отъ приложение. Има учени напримѣръ, които познаватъ цѣлата геология наизустъ. Дето ги пипнете, всичко знаятъ: какво казалъ единъ ученъ, какво казалъ другъ ученъ. Поставите ли ги обаче всредъ Природата нѣкѫде, тѣ не я познаватъ. Защо? - Едно е теорията, друго е практиката. Много пѣвци пѣятъ днесь на грамофони, на радио. Обаче азъ бихъ желалъ да чуя самия пѣвецъ. Ще дойде нѣкой да ви препорѫчва една или друга грамофонна плоча отъ нѣкой забележителенъ пѣвецъ. - Не, каквато и да е плочата, тя дразни ухото. Турете надалече този грамофонъ. Той е добро забавление, но за децата. Възпроизведенъ е гласътъ на пѣвеца върху грамофонната плоча, но въпреки това много нѣща липсватъ. Който слуша, той самъ трѣбва да допълва празнинитѣ. На Земята се допускатъ грамофони, кина, но въ Божествения свѣтъ тѣ не се позволяватъ. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ и мечтае за кино, пращатъ го на Земята. Въ Божествения свѣтъ има живи кина, живи грамофони. Ако много желаете кино, тамъ могатъ да ви устроятъ такова, но то коренно се различава отъ киното на Земята.

Въ Божествения свѣтъ нѣма авторитети. Тамъ не можете да уповавате на този или онзи авторитетъ. Тамъ всичко се подлага на опитъ. Опитътъ доказва нѣщата. Ако побѣдишъ противника си, признаватъ тѣ за герой. Ако не го побѣдишъ, никакъвъ герой не си. Всѣки има по единъ силенъ противникъ, съ когото единъ день ще се бори. Като го срѣщне, мускулитѣ му ще изпѫкнатъ, коситѣ му ще настръхнатъ, но ще се бори, докато побѣди. Черенъ е вашиятъ неприятель, но ще се борите съ него, нѣма да го избѣгнете. Побѣдата е първо въ физическия свѣтъ, а после въ по-високитѣ свѣтове. Значи човѣкъ трѣбва да развие първо физическата си сила - и постепенно ще върви къмъ умствената и сърдечната. Въ какво седи силата на човѣка? - Въ вѣрата му. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е вложено въ него: да вѣрва, че може разумно да го използва. Силата на човѣка седи въ правилното дишане. Дишането е свързано съ мисъльта, съ чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувства правилно. Този е пѫтьтъ на човѣшкото развитие.

Следователно всичко, което заобикаля човѣка, трѣбва да бѫде стимулъ въ неговия животъ. Дали ще срѣщнете човѣкъ, дърво, камъкъ, рѣка, езеро, звѣзди, слънце - всичко това трѣбва да стимулира вашия животъ. Въ всѣко нѣщо е скритъ Божествениятъ Духъ, Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човѣка, Богъ му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичатъ. Дето се обърне, той навсѣкѫде е обкрѫженъ съ любовь. Когато не иска да го събуди, Богъ ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи човѣкъ? - Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване отъ това - да отрича човѣкъ живота, да отрича Любовьта, Мѫдростьта и Истината?

Безсмисленъ е понѣкога животътъ и може да се отрече, но само когато човѣкъ живѣе въ еднообразие: яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживѣва. Какво трѣбва да правитѣ? - Никога не се молѣте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не яжте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не мислете два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Когато сте щастливи - радвате се, че сѫ ви дали сладки работи. Когато сте нещастни - оплаквате се отъ горчивитѣ работи. Какво лошо има въ горчивитѣ нѣща? - Съ горчиви хапове се лѣкуватъ много болѣсти. Горчивитѣ работи предпазватъ човѣка отъ много злини. Когато организмътъ се приспособи къмъ нѣкои отрови, човѣкъ придобива имунитетъ - не се поддава на заболявания, не се поддава на отрови и злини въ живота. Както могатъ да вкаратъ въ кръвьта на човѣка серумъ противъ шарката, така могатъ да вкаратъ въ кръвьта му серумъ отъ отровата на кобрата и да го направятъ неподатливъ къмъ нея. Който нѣма тази присадка въ кръвьта си, той може да плати съ живота си.

Човѣкъ трѣбва да се присади и срѣщу грѣха - да стане неуязвимъ за него. Що е грѣхътъ? - Ухапване отъ духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нѣмате вѣра въ Бога. Казвате, че вѣрвате въ Господа, но умирате. Каква е тази вѣра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто, будно. Има факири въ Индия, които устояватъ срѣщу отровата на кобрата. Тѣ иматъ имунитетъ, не се поддаватъ на змийската отрова.

Единъ християнинъ индусъ описалъ една своя опитность. Една вечерь той замръкналъ въ една пещера. На сутриньта видѣлъ предъ входа на пещерата една голѣма кобра, свита на кѫлбо. Трѣбвало да излѣзе на работа, но входътъ билъ задръстенъ отъ кобрата. Да мине край нея, било рисковано - кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитетъ въ кръвьта си, не може - нѣмалъ такъвъ. Той можелъ да разчита само на Бога, на своята вѣра. Затова се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, помогни ми да мина край кобрата, безъ да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина.” Следъ това той тръгналъ къмъ входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрани, направила му пѫть да мине. Всѣки не може да мине презъ кобрата безопасно. Този индусъ билъ истински християнинъ, съ силна вѣра въ Бога.

Питамъ: какъвъ вѣрващъ е този, който при едно силно положение, при голѣмо вѫтрѣшно изпитание, не може да види Силата Божия? Какъвъ вѣрващъ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви? Какъвъ вѣрващъ е този, който не може да се помоли на Бога да каже на кобрата да се оттегли настрани и да му стори пѫть да мине? Сегашнитѣ вѣрващи не се обръщатъ съ молба къмъ Господа да ги запази отъ кобрата, но започватъ да разсѫждаватъ ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правятъ опити да я фиксиратъ съ погледа си. Тѣ я фиксиратъ, но кобрата е силна, не се поддава на тѣхния погледъ. Единъ българинъ правилъ опити да фиксира мечки. Единъ день отишълъ въ гората по работа и отдалече видѣлъ мечка. Той започналъ да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пѫтя си: не се спряла отъ неговия погледъ, нито се върнала назадъ. Като се видѣлъ натясно, той си казалъ: „Защо ми е далъ Господъ рѫце? Сега ще приложа своето акробатство.” Хваналъ се за едно високо дърво и се покатерилъ: „Отвисоко по-добре ще я фиксирамъ.” Той разбралъ, че по-безопасно ще бѫде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, въ грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала.

Мечката - това е една отъ мѫчнотиитѣ въ човѣшкия животъ. Има голѣми и малки мѫчнотии, голѣми и малки мечки. Какъ ще се справите съ тѣхъ? Не само мечки, но и тигри, и лъвове има въ живота. Какъ ще се справите съ тѣхъ? - Има единъ начинъ, една наука, съ помощьта на която човѣкъ може да се справи. Обаче той трѣбва да познава тази наука, той трѣбва да я опита. Въ какво седи този начинъ? - Въ самообладанието. Предъ каквито мѫчнотии и да се намѣри, човѣкъ трѣбва да запази присѫствие на духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присѫствие на духа, той скѫсва всички връзки, чрезъ които Божията сила се проявява и работи. Освѣнъ това човѣкъ трѣбва да се познава, да различава своитѣ навици и състояния отъ чуждитѣ. Много навици, много състояния, които преживявате, не сѫ ваши.

Вие правите много нѣща подъ диктовка, не знаете защо ги правите. Вие се намирате въ положението на дете, което декламира нѣкое стихотворение. Майката избере едно стихотворение, прочете го нѣколко пѫти, и детето го заучава, започва да декламира. Добре е детето да декламира, но майката трѣбва да знае полезно ли е това стихотворение за него. По сѫщия начинъ майката дава на детето си храна, която не му е приятна. Обаче тя настоява то да яде, защото спорѣдъ нейното разбиране тази храна е полезна за детето. По необходимость детето яде тази храна, но организмътъ му не я приема.

Отъ този и отъ редъ други примѣри изъ живота ние виждаме колко хората сѫ груби, невнимателни: тѣ често си служатъ съ насилие подъ предлогъ, че вършатъ това за наше добро. Който веднъжъ само е приложилъ закона на насилието, той неизбѣжно е опиталъ последствията му. Единъ познатъ разправяше своя опитность, за която скѫпо бѣше платилъ. Той казваше: „Отивамъ единъ день при единъ свой приятель, който отдавна страдаше отъ трѣска. Искахъ да видя какво е положението му. Гледахъ, гледахъ какъ се тресеше отъ болѣстьта и безъ да кажа нѣщо, излѣзохъ вънъ, взехъ единъ котелъ, напълнихъ го съ студена вода и влѣзохъ въ стаята. Приятельтъ ми не разбра какво мисля да правя. Бързо вдигнахъ котела съ студената вода и го изсипахъ върху него. Той започна да трепери, да вика отъ студъ, но трѣската му мина, като че съ ножъ се преряза. Той оздравя, но азъ заболѣхъ отъ трѣска и цѣли три мѣсеца се огъвахъ отъ нея. Приложихъ насилието, но опитахъ неговитѣ последствия. Следъ това накарахъ своитѣ близки да ме залѣятъ съ студена вода. Заливаха ме единъ и два пѫти, но моята трѣска не се пресече. Следъ време, като изтече срокътъ й, азъ се освободихъ отъ нея.”

Защо въ първия случай студената вода даде добъръ резултатъ, а въ втория не можа? Резултатътъ на студената вода се дължи на обмѣната, която е станала между болния и здравия: здравиятъ е предалъ своята вѣра на болния, а болниятъ е предалъ болестьта си на здравия. Въ първия случай виждаме силата на вѣрата. Нѣкой иска да помогне на нѣкого, да го повдигне. Той успѣва да го повдигне, но въ замѣна на това самъ пада. Тъй щото, който помага на хората, той трѣбва да бѫде силенъ, да не възприеме състоянието на онѣзи, на които помага. Като правятъ добро, хората получаватъ зло - и като не разбиратъ закона, казватъ, че не трѣбва да се прави добро. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата, всѣкога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? - Защото като правите добро, вие очаквате да бѫдете възнаградени. Не, правете добро заради самото добро, безъ да очаквате нѣщо. Какво ще кажатъ хората, дали ще го оцѣнятъ, или не - това да не ви смущава. Правете добро спорѣдъ правилата на Божествения законъ, въ който нѣма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го спорѣдъ изискванията на Божията Любовь, а не спорѣдъ човѣшката любовь. - Каква е разликата между Божията и човѣшката любовь? - Въ човѣшката любовь има гниене, разлагане, болести, грѣхове, престѫпления, смърть. Въ Божията Любовь грѣхъ и престѫпления не сѫществуватъ, гниене, болести и смърть не сѫществуватъ. Въ човѣшката любовь има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. Въ Божията Любовь тѣзи нѣща не сѫществуватъ. Тя включва всичко онова, което носи животъ, знание и свобода. Който има Божията Любовь, той разполага съ всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза въ живота си, за да познаете съ коя любовь оперирате - съ човѣшката или съ Божията.

Говори се за човѣшки и за Божественъ порядъкъ въ свѣта. Тѣ се явяватъ като последствие на двата вида любовь - човѣшка и Божествена. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, вие сте въ свѣта на постояннитѣ промѣни, въ временнитѣ, преходнитѣ нѣща. Не е лошъ човѣшкиятъ порядъкъ, но не трѣбва да се смѣсва съ Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да бѫде правиленъ и неправиленъ - това зависи отъ хората. Добритѣ, разумнитѣ хора живѣятъ въ правилния човѣшки порядъкъ, а неразумнитѣ - въ неправилния. Правилниятъ човѣшки порядъкъ води къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Той е естественъ, преходенъ пѫть къмъ Божествения порядъкъ.

Сега ще си послужа съ една аналогия, за да обясня различието между правилния човѣшки порядъкъ и Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да се уподоби на парче вѫгленъ, което може да гори, да се превръща въ въздухообразно тѣло. То може да поглъща нечистотиитѣ, но по никой начинъ не може да пречупва слънчевитѣ лѫчи като диаманта. За да се превърне въ диамантъ, вѫгленътъ трѣбва да се подложи на голѣмо налѣгане и на висока температура. Колкото по-голѣмо е налѣгането и по-висока е температурата, толкова диамантътъ по-добре кристализира. Красивъ е Божествениятъ порядъкъ! Тамъ става пречупване на лѫчи, вследствие на което се явяватъ разноцвѣтни дѫги, разни краски и свѣтлини.

Сѫществува извѣстна аналогия между законитѣ на физическия свѣтъ и тия на Божествения. Следователно каквито методи се прилагатъ за превръщане на вѫглена въ диамантъ, такива се прилагатъ за преминаване на душата отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ. Човѣшката душа трѣбва да се подложи на висока температура - на огъня на Любовьта, и на голѣмо налѣгане - налѣгането на Мѫдростьта, за да се превърне въ Божествена. Когато душата кристализира и отъ вѫгленъ се превърне въ диамантъ, тогава високата температура и голѣмото налѣгане ще се намалятъ, ще станатъ лесно поносими. И тогава душата-диамантъ ще се постави на короната на нѣкой царь - отдалече да свети, да пречупва лѫчитѣ на Божественото слънце. Когато душата-вѫгленъ кристализира и се превърне въ душа-диамантъ, всѣки я обича, всѣки се спира предъ нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичатъ и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е вѫгленъ, никой не се спира предъ нея, никой не я поглежда.

Христосъ не дойде въ свѣта да спаси хората, но да превърне душитѣ-вѫглени въ души-диаманти. За да стане това, тѣ трѣбва да минатъ презъ висока температура и презъ голѣмо налѣгане, които условия хората наричатъ страдания, мѫчнотии и изпитания. За този огънь се говори и въ Свещенитѣ книги. Това е огъньтъ на Божията Любовь и налѣгането на Божията Мѫдрость. Огъньтъ и налѣгането ще пречистятъ човѣшката душа-вѫгленъ, ще я кристализиратъ. Когато се превърне въ Божествена душа, въ душа-диамантъ, тя ще пречупва Божествената свѣтлина и ще образува около себе си аура отъ свѣтли, нѣжни цвѣтове. Такава е душата на всѣки съвършенъ. Къмъ това съвършенство се стреми човѣшката душа.

„И преобрази се предъ тѣхъ: лицето Му свѣтна като Слънцето, а дрехитѣ Му станаха бѣли като свѣтлината. Явиха имъ се Мойсей и Илия, които се разговаряха съ Него. Допре се до тѣхъ Христосъ и рече имъ: Станѣте, не бойте Се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Синъ Человѣчески не възкръсне отъ мъртвитѣ.”

И до днесь религиознитѣ третиратъ въпроса за какво сѫ се разговаряли Мойсей и Илия съ Христа. Тѣ разправяха на Христа за огъня, за голѣмото налѣгане, презъ които ще мине Неговата душа, докато кристализира. Тѣ Му обясняваха какви сѫ резултатитѣ на тази кристализация. Като знаете това, трѣбва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живѣете въ свѣтъ, който се рѫководи отъ Бога, трѣбва ли да се смущавате? Защо трѣбва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени Сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, взематъ участие въ това, което сега се твори?

Съвременнитѣ хора се обезсърчаватъ, отчайватъ, понеже мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ. Да, докато сѫ вѫглени, никой не мисли за тѣхъ така, както Богъ мисли. Той мисли на какъвъ по-голѣмъ огънь и на колко по-голѣмо налѣгане да ги тури: да свѣтнатъ, да кристализиратъ и да се превърнатъ въ диаманти. Той ще ги постави подъ голѣмъ стъкленъ или металически калпакъ, ще пусне силенъ токъ и докато усѣтятъ, докато скръцнатъ веднъжъ съ зѫби, всичко ще бѫде свършено. Голѣмо ще бѫде напрежението, но кратковременно.

Желая на всички душитѣ да кристализиратъ, да се превърнатъ въ диаманти. Това се постига по пѫтя на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

Любовьта е пѫть за кристализиране на човѣшката душа.

Мѫдростьта е пѫть за пречупване на Божествената свѣтлина.

Истината е пѫть за реализиране на Божествената свѣтлина, която носи Свобода.

6 октомври 1935 г.,

10 ч. с, София, Изгрѣвъ

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×