Jump to content

1915_08_23 Свобода на Духа


hristo

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). 
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

image003.png

Свобода на Духа.

 

„Дѣто е Духътъ Господенъ, тамъ

е свобода“.*)

 

*) ІІ. Коринт., 3: 17.

  
И тъй, условие за свободата е Духътъ. Подъ думата „свобода“ разбираме единъ свободенъ животъ, разбираме вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата, тѣхнитѣ отношения — отношенията на мислитѣ, желанията и волевитѣ побуждения, които се проявяватъ въ свѣта. Дѣто има жива душа, тамъ има и движение, което пъкъ е резултатъ на волята. Но това движение може да върви въ опрѣдѣлена посока, а може да върви и въ разни посоки. Въ Новия Завѣтъ се говори: „Дѣто е Духътъ Господенъ, тамъ е свобода“, и на друго мѣсто: „Синъ Божи ще ви освободи“. Синътъ и Духътъ сѫ едно и сѫщо нѣщо; Синътъ е проявление на Бащата и Майката; интелигентностьта на Сина е изразъ на интелигентностьта на Бащата и Майката, както слънчевата свѣтлина е изразъ на вѫтрѣшното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Какъ можемъ да познаемъ човѣка? По свѣтлината на неговитѣ мисли, желания и дѣйствия. 

Говоря за свободата на Духа, понеже у религиознитѣ хора има една опасность: нѣкой, като стане религиозенъ. става дважъ по-лошъ, отколкото свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫть мене не ме радва, дѣто хората сѫ религиозни. Подъ думата „религиозенъ“ разбирамъ човѣкъ, свързанъ за нѣщо, както сѫ свързани съ вѫже крава, конь и други животни. Свързанъ за кѫщата — и то е религия; свързанъ за нѣкоя политическа партия или за нѣкое философско учение —  и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свръзва свободата на човѣка или обществото. Ако си свързанъ съ едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживѣла религия, старъ мѣхъ, а всички,които търсятъ тази свобода — смисъла на живота, както наричатъ съврѣменнитѣ философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричатъ политическитѣ хора, можете да го наречете още както искате, — иматъ тази разумность въ себе си. По какво ще познаятъ, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако съ своитѣ мисли, желания и дѣйствия се отличавате съ силата на своята свобода и всѣкѫдѣ, кѫдѣто влѣзете, носите тази благодать.
  
Подъ думата „свобода“ въ съврѣменния животъ се разбира свѣтлина. Когато пѫтувате вечерно врѣме, не сте свободни, както — когато пѫтувате денемъ, по простата причина, че пѫтьтъ ви не е ясенъ. Тъй и всички религиозни хора, като се заблуждаватъ, иматъ нѣщо смѫтно въ своитѣ понятия. Вие не знаете, какъвъ е Богъ и Господъ, а тукашнитѣ царе и управители вие познавате; както тѣ наказватъ, така и Господъ наказва. Отъ туй схващане се раждатъ тия резултати които виждаме въ свѣта. А отъ това вѫтрѣшно робство трѣбва да се освободимъ. Какъ ще се освободимъ? Трѣбва да стане коренно промѣнение въ устройството на нашия мозъкъ. Вие още не сте изучили това устройство. Всѣка сутринь се молите и търсите Господа, викате и казвате, че понѣкога Той не ви слуша. Господь слуша само ония хора, ушитѣ на които сѫ отворени; глухитѣ Той не слуша и на тѣхъ не говори. Трѣбва да имате ухо много деликатно, схватливо, отъ малко нѣщо да разбере, какво ви говори Господъ. Той обича да гледа и слуша хора, които се трудятъ, които не се занимаватъ съ празни работи, защото Той не се занимава съ глупави нѣща.   

Прослѣдете съврѣменнитѣ религии и ще забѣлѣжите, на каква степень на развитие тѣ се нами- ратъ; въ всѣка религия има извѣстни заблуждения. Ще ви кажа кои сѫ. Като искаме да разберемъ една религия, ние често излизаме отъ едно общество и влизаме въ друго. Единъ момъкъ поискалъ да потропа на хорото и взелъ на заемъ чужди ботуши; онзи, обаче, който му ги заелъ, му казалъ срѣдъ хорото: „Слушай, по-малко тропай, не ти ги дадохъ да тропашъ силно“. Другъ се приближилъ и му рекълъ: „Защото те засрами този, азъ ще ти дамъ моитѣ ботуши“. И, като почналъ да играе, взелъ да му вика: „Тропай, приятелю, и да ги скѫсашъ, други ще ти дамъ“. Да-ли ще каже „тропай“ или, „не тропай“, то е все едно—оня човѣкъ не е вече свободенъ. Да-ли малко си тропалъ или много, то е безразлично: щомъ те засрамятъ, отнета ти е свободата. Прочее, нашиятъ умъ трѣбва да бѫде освѣтленъ върху истинската свобода.
  
Христосъ е далъ едно опрѣдѣление на свободата: „Това, което не искашъ да ти правятъ другитѣ, не го прави и ти на тѣхъ“. Това правило трѣбва да бѫде вѫтрѣшенъ нашъ законъ. Трѣбва да говоримъ и вършимъ онова, което дава свобода на другитѣ. Прѣди нѣколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съврѣменнитѣ хора: застанатъ да се молятъ, молитвитѣ имъ сѫ отлични, но, щомъ прѣстанатъ молитвитѣ, почватъ да се одумватъ: тази видѣла нѣщо, другата не видѣла добрѣ, на едната това, което видѣла, не било отъ Бога, а отъ дявола, „ти лъжешъ“, „не, ти лъжешъ“; виждаме, че никоя нѣма и не дава на другитѣ свобода. Азъ искамъ да имаме свобода, да служимъ на Господа, не, разбира се, на тѣхния Господъ“. Казахъ на тази госпожа, когато се намѣри пакъ между тѣхъ, да имъ каже това, което на мене каза. Щомъ нѣмате толерантность къмъ хората, не имъ давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна прѣдстава за него. Изхвърлете тия ка- рикатури отъ васъ, не си прѣдставяйте по тоя начинъ Бога.
  

Сега, какво нѣщо е религия? Едноврѣменно наука за формитѣ и наука за Божествената Любовь. Ако изучите едната външна форма, а не и вѫтрѣшното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промѣните тъй както оная дама, която всѣкой день мѣнява костюма си. Като живѣе 50— 60 години, може да направи 10 20 костюма отъ разни цвѣтове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не сѫ дамата, формата още не е религия. Тия форми сѫ, наистина, необходими за религията, както костюмитѣ за тѣлото, но тѣ не съставляватъ тѣлото на дамата. Нѣкой близъкъ умре, почватъ хората да казватъ: „Трѣбва да се почерня, не бива да нося бѣла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бѣли, червени, зелени, сини, пъстри — всевъзможни, то не е грѣхъ. Само че, когато отидете при нѣкой умрѣлъ, нѣма да носите бѣли дрехи, както, когато улицата е кална, нѣма да обуете бѣли обуща, а такива, каквито изисква сезонътъ. Свѣтскитѣ хора сѫ много умни, тѣ стоятъ въ моитѣ очи десеть пѫти по-горѣ отъ много религиозни хора. Чрѣзъ свѣтскитѣ хора Господъ е рѣшилъ да оправи свѣта. Политикани и социалисти — тѣ ще оправятъ свѣта, защото тѣ искатъ свобода. Ама ще каже нѣкой: „Какъ тъй, тѣ разрушаватъ“. Когато градите нова кѫща, не разрушавате ли старата? Ако не изхвърлите единъ застарѣлъ вашъ възгледъ, нѣма да поникне въ вашия умъ нова мисъль. Нѣкои искатъ да дадатъ наука на хората, какъ да мислятъ само седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу“, — наука на „молчать неразсуждать“, — което е написано вънъ отъ това, то е отъ лукаваго. Въ врѣмето на Моисея, въ Стария Завѣтъ какво бѣше написано? Това е отъ Бога, другото е отъ лукаваго. Други казватъ, че тѣхното е отъ Бога, а онова отъ лукаваго. Това значи да бѫдешъ „крѣпъкъ заднимъ умомъ“. За дадено учение трѣбва да сѫдимъ по неговитѣ резултати: може ли да се приложи въ обществения животъ и да даде добри резултати, то е добро; не може ли, то не е добро. Трѣбва да приложимъ свободата на Духа; задайте си този въпросъ: свободни ли сте, имате ли този Духъ въ себе си? Когато Духътъ дойде, Той ще произведе свѣтлина и въ ума ви и въ сърцето ви. Това е признакътъ. Щомъ почнете да ограничавате духа на човѣка, какъ той трѣбва да мисли, чувствува и дѣйствува, веднага ще ви остави, както, когато учительтъ дойде въ класъ и иска да прѣдаде урока: ако ученицитѣ шумятъ, той си излиза. Тогава ще дойдатъ, разбира се, тѣхнитѣ бащи и настойници и ще ги набиятъ, защото не слушатъ учителя. И тъй, Моисей бѣ настойникъ на евреитѣ, дойде да ги набие и да ги пита: „Слушате ли вашия учитель?“ И сега, когато казвате: „Защо ни сполетѣ това наказание“, азъ ви отговарямъ:. Защото не сте слушали Духа, трѣбваше да го слушате.
  
Да обяснимъ думата „свобода“. Ако намѣрите вързанъ човѣкъ за рѫцѣтѣ и краката и седнете да го утѣшавате: „Добъръ е Господъ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питамъ; проповѣдвате ли учение на свободата? Не! Извадете ножчето си, разрѣжете връвьта и го оттървете. А вие какво правите? Завръзвате го още по-силно, да не избѣга. Трѣбва да се развръзватъ хората. И когато Христосъ казва: „Идете и проповѣдвате“, Той подразбира именно това развръзване. И тази свобода трѣбва да бѫде чисто вѫтрѣшна. Всички енервирания и недоразумѣния между хората се дължатъ на липсата на свобода. Ако е работа за енервиране, колко повече трѣбва да се енервира Господъ, Който е създалъ този свѣтъ, и вижда какво върши свѣтътъ. Ако Господъ се гнѣви, то е добрѣ, но, ако азъ се гнѣвя, каква полза? Никаква. Но и Господъ гнѣви ли се? Господъ не се гнѣви. Въ Стария Завѣтъ се казва, наистина, „гнѣвъ Божи“, но това трѣбва да се разбира въ вѫтрѣшенъ смисълъ. Че не се гнѣви Господъ, се вижда отъ фразата на Христа: „Защо Ме наричате «учителю благи, » благъ е само единъ Богъ“. Който е благъ, не може да се гнѣви. Пророци — хора сѫ писали, че Господъ се гнѣви; азъ оспорвамъ това; я да ми каже нѣкой, дѣ е казалъ Господъ самъ, че се гнѣви. На едно мѣсто Иеремия казва: „Господи, излъгалъ Си ме, излъгахъ се“; какъ ще съгласите това противорѣчие? — Това е заблуждение. Не трѣбва да вкарваме въ ума си такива заблуждения за Господа.  Може да признаемъ, че тѣ сѫ наши схващания. А правото е да кажемъ: „Дѣто е Духътъ Господенъ, тамъ е свобода“ —  това което наистина е казалъ Богъ. Любовьта не може да се пробуди безъ свободата; докато човѣкъ е слѣпъ, не може да го обичатъ. Никой не обича оногова, който мѫчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молимъ се на Господа, и въ молитвата нѣкой отъ насъ сгрѣшилъ, другиятъ го бутне — това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски! Да се смушквате, когато стоите прѣдъ Господа, това не е молитва. Човѣкъ, когато се моли, трѣбва да забрави околната срѣда, да се уедини, да влѣзе въ своята тайна стаичка, въ своята душа, нищо външно не трѣбва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: азъ виждамъ, какъ сте вързани за единъ колецъ, други за два, три, десеть колци. И мога да ви го докажа десеть пѫти и сега дори, не само теоретически, но и практически.
  
Понеже се готвите за единъ свѣтъ на свобода — Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата — съ тия стари форми, съ остарѣли мѣхове не можете да влѣзете въ него, едва ще можете да припарите до неговитѣ врата. Не ви сѫдя, че сте заблудени, но ви показвамъ пѫтя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пъкъ мѫжътъ — причината знаемъ — робството дойде, като ядоха и двамата отъ оная поква- рена ябълка.
  

Ако искаме да разберемъ Христа, нашиятъ духъ трѣбва да бѫде свободенъ. Въ еврейския езикъ има двѣ думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефешъ“, която показва нисшето състояние на душата. Вземете едно дѣте, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и съ своя плачъ налага волята си на майка си; най-послѣ майката му даде цицка, и то ѝ казва: „Ето така трѣбва да ме слушашъ“, и майката постоянно изпълнява волята на дѣтето. Това дѣте защо ти е пратено: ти ли да се подчинявашъ или то? Ако си духъ свободенъ, трѣбва да научишъ отношенията на нѣщата.
  
Какъ можемъ да добиемъ тази вѫтрѣшна свобода? Често и въ молитвитѣ и въ събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събиратъ, трѣбва да сѫ на единъ и сѫщъ уровенъ, за да става обмѣна на магнетически сили; инакъ, се раждатъ спорове, понеже въ всички хора духътъ на свободата прѣобладава, и тѣ нѣматъ еднакво въззрѣние; затова и въ християнството е даденъ процесътъ на очистването, прѣди да се отиде при Господа. Първото нѣщо е — да се утаите въ себе си. Какъ става това утаяване? Прѣди да се молишъ купно съ хората, моли се самъ, защото, когато влѣзешъ между хората, трѣбва да бѫдешъ донѣйдѣ готовъ. Най-напрѣдъ трѣбва да се молишъ самъ, послѣ съ двама, трима и т. н. И всички трѣбва да съзърцавате. Духътъ ще дойде само да ви даде извѣстни уроци. И когато Божествениятъ Духъ дойде и влѣзе въ двѣ души, веднага ще установи за тѣхъ миръ и разбиране. Когато единъ говори, другъ внимателно ще слуша и ще намира удоволствие въ говора на събесѣдника си. А когато не намира това удоволствие, той си казва: „Твоитѣ глупости ще слушамъ, ти ще ме учишъ! Тамъ не е вече Духътъ, тамъ е дяволътъ. Събирането и моленето — и то не става по заповѣдь, а по разположение на духа: ако духътъ иска, ще се моли, ако не, ще мълчи. И първото нѣщо е — да даваме тази свобода и да имаме търпѣние да слушаме, когато нѣкой говори, като че Господъ говори. Ако влѣзете въ нѣкое религиозно сѫщество и станете по-нервозни, нищо не сте спечелили, напротивъ, сте изгубилъ. Много лѣкари и хора знаятъ, какъ човѣкъ е устроенъ; знаятъ физиологията отлично; знаятъ кои храни сѫ полезни и кои врѣдителни за хората, а каратъ живота постарому. Казватъ, че пушенето на тютюна е лошо, пъкъ самитѣ тѣ пушатъ; че пиенето на винце врѣди, а сами пиятъ; че яденето на месо врѣди, пъкъ сами ядатъ. Иматъ знание, но когато дойде да го прилагатъ, да градятъ, не вършатъ това, което говорятъ и проповѣдватъ.
Дѣ е, тогава, свободата на духа имъ? А Христосъ иска тази свобода. Нѣкои искатъ свободата само за себе си, а другитѣ да имъ се подчиняватъ. Може други отъ страхъ да се подчинятъ, но тамъ нѣма любовь. Ще приведа за това единъ анекдотъ. Единъ български абаджия нѣкога билъ повиканъ отъ една богата фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигналъ своитѣ ножици и напръстникъ, взелъ съ себе си слугата си и отишълъ. Било къмъ обѣдъ Опекли му една кокошка, но майсторътъ, за да изеде цѣлата, казалъ, че слугата му не ялъ кокошка, а ялъ бобъ. Слугата, прѣдъ когото господарьтъ казалъ това, рекълъ, че ще си отмъсти. И подиръ обѣдъ казалъ на домакинитѣ насамѣ: „Моятъ господарь по нѣкой пѫть е смахнатъ; ако вземе да се обръща насамъ нататъкъ, да знаете, че е полудѣлъ“. Прѣди да почне господарьтъ му работа, той скрива напръстника му. По едно врѣме господарьтъ му взелъ да се върти, да търси напръстника си; домакинитѣ, като видѣли това, нахвърлили се отгорѣ му и го вързали. На отиване слугата се обърналъ къмъ господаря си: „Твоятъ слуга кокошка не яде, бобъ яде, а? “ Не казвайте, че вашиятъ слуга кокошка не яде, защото единъ день, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържатъ.
  
Първото нѣщо въ нашитѣ отношения къмъ другитѣ е взаимно почитание. Забѣлѣзалъ съмъ въ моитѣ наблюдения, че нѣкои искатъ да се учатъ и идватъ първоначално съ страхопочитание, а подиръ почнатъ да говорятъ: „Ние знаемъ повече отъ него“, и се разпуснатъ. Като ония млади булки, които първо стоятъ хрисимо и се срамуватъ; мине ли, обаче, единъ мѣсецъ, отварятъ ей такива уста и развалятъ кѫщата. Въ черква, докато сѫ булки, стоятъ мирно, но, вѣнчеятъ ли се, като-че добиватъ граждански права и си показватъ истинскитѣ образи. Тѣ втори пѫть пакъ ще се омѫжатъ, но онзи, който еднъжъ се е оженилъ за тѣхъ, втори пѫть нѣма да се ожени. Не трѣбва да огорчаваме Бога съ нарушение на Неговия Духъ за свободата, и когато нѣкой ни прѣдизвиква. Виждамъ, какви мисли по отражение ставатъ въ мене и въ васъ — цѣлъ тевтеръ крививни сѫ се образували, както рѣзкитѣ на телеграмитѣ. Колко ваши телеграми има написани — цѣлъ снопъ. Тамъ е показано, колко сте свободни. Единъ день тия телеграми ще се прѣдставятъ на Господа, когато отидете на онзи свѣтъ. Всичко въ свѣта е явно, нищо не може да се скрие прѣдъ Окото на Господа. И това не ви говоря, за да ви плаша, не! Богъ въ Своето битие е Духъ, Който иска всѣкога да поучава и поправя, а не да наказва и отмъщава Туй, което забѣлѣзваме въ свѣта като страдание и наказание, то е само по отношение на формата. И ако въ това отношение често ни наказва Богъ, то е, за да ни освободи отъ робството. Ако речете да освободите една овца отъ устата на вълка, нѣма ли тя да пострада, докато я извадите?

Свобода, вѫтрѣшенъ миръ ще принесатъ спокойствие и радость и ще подигнатъ нависоко нашия Духъ.
  

Сега пакъ върху религията. Тази религия, съ която искаме да служимъ на Бога, въ какво седи? Христосъ казва на едно мѣсто: Огладнѣхъ, и не ми дадохте да ямъ; ожаднѣхъ, и не ме напоихте; страненъ бѣхъ, и не ме прибрахте; голъ бѣхъ, и на ме облѣкохте; боленъ и въ тъмница бѣхъ, и не ме посѣтихте“.(Мат. 25: 42—43). Ето затова ще сѫди Господъ свѣта. Вие може да се молите десеть пѫти на день, като старитѣ фарисеи по улицитѣ; вие може да заприличате на оная майка, която е била почнала да се моли, че ѝ прѣгорява яденето. Знаете ли какво нѣщо е психическо пиянство? То не е религия. Мома, която често обича да се срѣща съ нѣкой момъкъ, не че печели нѣщо, а усѣща нѣкаква приятность, но тази приятность, туй гѫдаличкане не показва, че е божествено настроена. Тя харчи напразно енергия. Когато Богъ се приближи къмъ насъ, ще усѣтимъ, че Неговото дѣйствие е не единъ мигъ, а дълго врѣме. И туй разположение ще го усѣтимъ въ душата - тайно. Когато нѣкои хора се каратъ, азъ отивамъ при тѣхъ, но не имъ казвамъ да млъкнатъ, защото азъ трѣбва първомъ да млъкна:като се каратъ двама, азъ да отида, нѣма да имъ помогна. Не имъ проповѣдвамъ моралъ, а се спра и се помоля за тѣхъ на Господа. Въ Варна прѣди 30—40 години имаше единъ попъ Ганчо, — «орманъ-папазъ» го наричаха, — той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че единъ гагаузинъ бие жена си, взелъ единъ камшикъ и почналъ да бие мѫжа, за да оттърве жената, но и двамата, мѫжътъ и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имашъ ти да биешъ мѫжа ми, ние сами ще се разправимъ и ще си уредимъ работата“. И сетнѣ попътъ казва: „Що ми трѣбваше да оттървамъ жената отъ мѫжа“. И вие, като попъ Ганчо, може да влизате да уреждате хорскитѣ работи. Не влизайте. Можете да влѣзете само, когато двамата, мѫжътъ и жената, ви повикалъ да ги разправите. Покажете имъ закона за свободата и какъ да уреждатъ отношенията си.
  
И тъй, религията трѣбва да носи на хората свобода, миръ и радость. Ако се подигнатъ старо- врѣменнитѣ гонения, свѣтътъ нѣма да се оправи. Колко съмнѣния ще се подигнатъ за външнитѣ форми на религията; ще взематъ да викатъ: „Твоето учение е отъ сатаната“, „ама твоето не е ли отъ дявола?“ Който не е отъ сатаната, трѣбва да служи на човѣчеството безкористно, отъ любовь къмъ него, и дори да се жертвува за него. Щомъ искате награда, или първо мѣсто, или да оправите свѣта, не изпълнявате закона за свободата, Духътъ не е въ васъ. Трѣбва да бѫдете послѣдни въ свѣта, за да бѫдете първи прѣдъ Бога. Станете ли първи въ свѣта, вие сте по- слѣдни прѣдъ Бога. Това е, което азъ зная. Не искамъ човѣшка слава, прѣдпочитамъ Богъ да мисли добрѣ за мене. Като проповѣдвамъ това, нѣкои отъ васъ не го взематъ за себе си и казватъ: „Азъ не съмъ такъвъ, еди кой-си е такъвъ“ — това е отъ лукаваго. Всѣкой вѫтрѣ въ себе си трѣбва да забрави другитѣ какви сѫ, а да мисли, че той е по- грѣшенъ отъ другитѣ. Това е право. Че сте въ туй положение—не ви сѫдя, но, понеже искамъ да излѣзете изъ него, посочвамъ ви начинъ, по който можете да излѣзете. Слѣдвайте духа, който е въ васъ: искате свобода, дайте я на другитѣ; искате любовь и справедливость, дайте ги на другитѣ. Подобното подобно привлича—туй е законъ. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и тѣ ще ви обичатъ; тъй както се огледвате въ вашего огледало, ако сте красивъ, и то ще покаже отсрѣща красиво лице. И когато срѣщнете нѣкого, не му казвайте:„Азъ те обичамъ“, не говорете за любовь, защото тя се изгубва, тогава въ сѫщность вие не го обичате. Човѣкъ, който най-много говори за любовь, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има, и най-малко я дава на другитѣ. Ако моитѣ отношения къмъ васъ не сѫ каквито трѣбва да бѫдатъ, не е сладката проповѣдь, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя въ човѣка само едни гѫдаличкания, не принася никаква полза.   

И сега вече да прѣстанатъ между васъ тия търкания на „тѣсни“ и „широки“, „тамъ е Духътъ“, тамъ не е Духътъ. Който отъ васъ има Духа на свободата, нему ще дамъ бѣло камъче, дѣто ще напиша името си, и, когато дойде Господь, ще види написаното. Когато погледна очитѣ ви, зная духа ви: когато Духътъ влѣзе, очитѣ не сѫ много тъмни, но не сѫ и много свѣтли. Може нѣкой пѫть очитѣ да лъщатъ, като на нѣкоя змия, но то е нефешъ, желанието да глътне, да изеде нѣкого. Видѣли сте, какъ вечерно врѣме лъщатъ очитѣ на котката — тя тьрси мишки. Свѣтлина отъ свѣтлина има разлика. Има свѣтлина, която граби, която убива, а има свѣтлина, която оживотворява. Духътъ е чувствителенъ къмъ слабоститѣ на хората и има свойството да влиза въ ония, които сѫ въ Пѫтя.
  
Като се съберете пакъ, ще се види отъ телеграмитѣ, да-ли ще има мушкания. Такива молитвени събрания Господъ не иска. За да бѫдатъ всичкитѣ молитви приети отъ Господа, ще ви дамъ методъ. Ако срѣщнете една неутѣшена, утекчена душа, помолете се на Бога за нея и съ нея; ако срѣщнете бѣденъ, помогнете му. Господъ не иска да се събиратъ богати съ богати, а богати съ сиромаси, учени съ невѣжи. Не е необходимо само да се събирате и да пѣете въ концертъ; идете въ нѣкой концертъ свѣтски — по-добрѣ ще направите. Онази госпожа, за която прѣди малко ви говорихъ, ми каза още, че, като била въ онова молитвено събрание, подиръ половинъ часъ женитѣ почнали да се оглеждатъ и да си шушукатъ: „Тази ни видѣ“; и тя, като забѣлѣжила, че ги стѣснява, излѣзла си. Не казвамъ, че е въ София. Говоримъ, че въ черква и другитѣ хора не се молятъ правилно, — но и ние се молимъ така. Изпѫдете стария дяволъ, дайте свобода и уважение на другитѣ, молете се тайно въ вашата душа, никой отъ васъ да не говори и одумва другитѣ. Щомъ се събератъ двѣ три жени, почнатъ да говорятъ за нѣкого. Човѣкъ, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабость, да я напусне. Дойде ли ви нѣкой пѫть на ума да говорите за нѣкого, спрете се, не пущайте дявола да влѣзе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефонъ и не му прѣдавайте мнѣнията му. Дяволътъ никога не казва добри думи, той говори за хората:  ти си вагабонтинъ,  крадецъ, блудникъ; подмамя ви да му помогнете и си свърши работата, па, когато дойдатъ страданията, чрѣзъ тѣхъ Господъ ви казва: „Други пѫть да не слушате дявола“. Гнѣвливость, зависть, умраза, подозрѣние, лъжа, всички отрицателни нѣща въ свѣта — това е свойствено на дявола. Изхвърлете този старъ баща навънъ и ще бѫдете свободни, ще бѫдете съ Господа, Който е всемѫдъръ, добъръ, справедливъ, съобразителенъ и любящъ, Който прощава и помага на страждущитѣ и бѣднитѣ. Ако сто пѫти съгрѣшите и се обърнете къмъ Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволитѣ, Той ги е проклелъ и е създалъ за тѣхъ голѣмъ огънь. Тъй че, който не иска да бѫде свързанъ съ дяволитѣ, трѣбва да бѫде милостивъ и съобразителенъ.
  
Нека отсега нататъкъ започнемъ да прилагаме Христовото учение—не да се показваме на свѣта, че сме религиозни хора: нека нашата набожность да бѫде скрита въ насъ, а прѣдъ свѣта нека сме, както красивитѣ дами, който излѣзватъ съ покрито лице да не ги изгори слънцето или да не почернѣятъ отъ праха. Скрийте своята красота вѫтрѣ, не парадирайте съ нея отвънъ. Не разправяйте, колко сте добри, великодушни, готови за благотворителни дѣла, и че по три пѫти на день се молите, за да не станете посмѣшище на свѣта. И Христосъ казва: „Бѫдете въ свѣта умни като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ“. Свѣтскитѣ хора не сѫ глупави, а умни. По отношение на висшия животъ тѣ сѫ по-лоши, но по отношение на ума тѣ сѫ по-умни, ние сме глупави. Дайте имъ примѣръ за нѣкое добро дѣло, за да ви даватъ и тѣ отъ своя умъ. Сега казватъ, че трѣбва да бѫдемъ прямолинейни, не трѣбва да бѫдемъ щедри. Че какъ тогава ще оправимъ свѣта? Като ни погледне нѣкой накриво, ние се разгнѣвимъ; ами колко пѫти ние сме погледнали хората накриво — не си даваме смѣтка за това, Господъ не ни е създалъ съ криви очи, а съ прави. Религиозенъ животъ е именно това — да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме тѣхнитѣ погрѣшки и да търсимъ всѣка възможность да се сплотимъ духомъ.
  

Сега, нека речемъ да приложимъ учението и да го проповѣдваме на другитѣ. Никакво одумване занапрѣдъ. Да се заречемъ прѣзъ цѣла една година да не одумваме. Направете си тевтеръ и кажете: „Днесъ, слава Богу, за никого не съмъ говорилъ“, турете бѣлѣжка 7; щомъ говорите, турете единица и дръжте прѣзъ цѣлата година смѣтка, колко седморки и колко единици ще си турите, до колко сте успѣли да се сдържате. Гледамъ често нѣкому трепери устата: „И азъ да кажа нѣщо“, „и азъ имамъ думата“, „и азъ зная нѣщо“: започва да говори, започватъ и други, и туку вижъ, че нѣкой стане прѣдметъ на одумване. Утрѣ пакъ ще започнатъ сѫщото нѣщо. Когато нѣкой момъкъ наближава да се жени, залюбватъ го много моми и всички го хвалятъ и се надпрѣварватъ, коя да му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията имъ много благородна“. Избере ли той вече нѣкоя за жена, всички, които сѫ го дотогава хвалили, започватъ: „Той е дивакъ, глупакъ, простакъ“. Когато и тѣ трѣбва да кажатъ: „Много добрѣ е направилъ, че е избралъ мома измежду насъ“, ние се радваме». Знаете ли вие, на какво прилича това? Азъ съмъ привеждалъ и други пѫть една случка за посрѣщането на единъ князъ въ единъ голѣмъ европейски градъ: отъ избранитѣ 12 най-красиви жени, които били поканени да гласуватъ, коя да поднесе букетъ на княза, всѣка пуснала бюлетина за себе си. Сега, и вие въ това движение гледате още не напълно подготвени, кой да даде букетъ на Христа — всѣки казва: „Азъ“. Не гласувайте за за себе си. И безъ да гласувате, Христосъ знае, кои заслужватъ. Това е Христовото учение: да бѫдемъ съобразителни, да не говоримъ за другитѣ това, което можемъ да знаемъ за тѣхъ. Окултиститѣ казватъ: „Ако искашъ да бѫдешъ силенъ, не говори за хората, защото въ момента, когато започнешъ да говоришъ, влизашъ въ свръзка съ неговия духъ и се заразявашъ съ лоши мисли“. По-добрѣ е да мислите добро за хората, отколкото лошо, защото, инакъ, себе си поврѣждате. Онзи, когото одумвате, психологически се ползува. Нали Господъ казва: „Като си богатъ, дай отъ своето; колко имашъ печалба? “ — „Десеть хиляди“. — „Дай половината“. Когато говоримъ добро за нѣкой човѣкъ, Господъ него хване и му рече: „Колко спечели? “ — „20“. — „Дай половината на оня, който мисли добро за тебе“. Когато говоримъ добро за другитѣ хора, ние печелимъ, а когато говоримъ лошо за хората, тѣ печелятъ. Такъвъ е законътъ. Ако съзнателно го правите тѣ да печелятъ, ще се радвамъ на туй ваше самоотричане. Но тогава пъкъ не се оплаквайте. Нали сте велики духове? Ако нѣкоя отъ вашитѣ сестри има нѣкой недѫгъ, молете се десеть пѫти да се оттърве тя отъ него, и тогава идете и ѝ кажете благо: „Въ тебе, сестро, има единъ порокъ, но да не ми се сърдишъ, дѣто ти казвамъ“. Тогава ще бѫдете благословена.
  
Та, изпѫдете отъ васъ сега този дяволъ — одумването. Господъ рѣшилъ тая година дяволи да връзва. И никой да не се сърди, когато бѫде свързанъ. Ще го впрегнатъ на работа. Както на земледѣлеца му трѣбватъ волове, за да оре, така и дяволитѣ сѫ потрѣбни за работа. Или ние ще бѫдемъ впрегнати, или тѣ. За да ги впрегнете, трѣбва Духътъ да бѫде въ васъ, трѣбва да бѫдете силни и мощни, Азъ пакъ ще говоря върху този въпросъ за свободата на духа. Сега ще направя единъ малъкъ опитъ,да видя, колко сте използували днешната ми бесѣда. Религиозната свобода трѣбва да бѫде абсолютна: Богъ е Богъ на любовьта, на свободата. Тогава всѣкой отъ насъ ще намѣри своето мѣсто. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши съ благодарность. Такъвъ трѣбва да бѫде животътъ на земята споредъ свободата на Духа, споредъ свободата, съ която се е отличавалъ и Сократъ. Той бѣше послѣденъ човѣкъ, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човѣкъ може да заема много високи длъжности и пакъ да не бѫде благороденъ. Духътъ изисква да бѫдемъ и като царе и като послѣдни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповѣдвамъ, - да имате и да давате свобода,  да имате и да давате свобода и пакъ да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна — свобода навсѣкѫдѣ.

  


 

(Бесѣда, държана на 23. августъ 1915 г.).


image004.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...