Jump to content

1935_08_21 Ценность на нѣщата


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Ценность на нѣщата.

Иоана 6:32—40.

Всѣко нѣщо, което човѣкъ има, или което знае, съдържа нѣщо ценно въ себе си. Въпрѣки това, човѣкъ често не цени онова, което знае и което притежава. Тази е причината, задето той постоянно се стреми къмъ придобиване на все по-нови и по-нови нѣща: ако има малко знания, иска да придобие нови, голѣми знания, да стане ученъ; ако е добъръ, иска да стане по-добъръ, светия. Обаче, този човѣкъ нѣма понятие, какво значи да бѫдешъ ученъ, или да бѫдешъ светия. Формата на учения, на светията е голѣма, но на тази външна форма трѣбва да отговаря съответно вѫтрешно съдържание. Може би, и кокошката има желание да снесе яйце като камилското, но за това тя трѣбва да се измѣни, да стане по-голѣма. Какво е допринесла камилската птица съ своитѣ яйца?

Следователно, при оценката на нѣщата важно е онова, което въ даденъ случай допринася нѣщо за нашия животъ, или за благото на нашата душа. Благото на човѣшката душа се опредѣля отъ неговия вѫтрешенъ животъ. Вѫтрешниятъ животъ пъкъ се характеризира съ вѫтрешно единство. Единство на нѣщата сѫществува само тамъ, дето се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързанъ съ Цѣлото, съ Единицата. Нещастието на съвременния човѣкъ се заключава въ това, че той е лишенъ отъ вѫтрешно единство въ себе си. Той търси щастието си вънъ отъ Първичната Причина, вънъ отъ себе си. Обаче, по този начинъ щастие не може да се намѣри. Всѣко нѣщо, което е вънъ отъ човѣка, вънъ отъ Първата Причина, представя сѣнка на нѣщата. Това, което е вѫтре въ човѣка, представя сѫщина на нѣщата. Хората тичатъ подиръ сѣнкитѣ, защото тѣ се виждатъ. Сѫщината, реалностьта никой не може да види. Вие се гледате въ огледало и казвате, че се виждате. Това, което виждате въ огледалото, е вашата сѣнка, не сте самитѣ вие. Въ огледалото виждате само външния си образъ; виждате, дали имате бръчки на лицето, или не; дали странитѣ ви сѫ червени, и т. н. Това, обаче, не е човѣкътъ. Вие не виждате въ огледалото своитѣ възвишени мисли и благородни чувства, които въ сѫщность представятъ човѣка.

Какво представя човѣшкото лице, както и цѣлото човѣшко тѣло? Тѣлото на човѣка представя кѫща, въ която той прекарва цѣлия си животъ. Отъ сутринь до вечерь той маже, глади, нарежда кѫщата си, да бѫде удобна за живѣене. Домакинътъ на кѫщата трѣбва да бѫде уменъ, грижливъ човѣкъ, за да пази всѣкога чистота и хигиена въ своята кѫща. Ако домакинътъ не е разуменъ човѣкъ, и най-хубавата кѫща нѣма да го ползува. Ако е разуменъ човѣкъ, тази кѫща е на мѣсто; той ще я използува добре. Всѣки день кѫщата на човѣка трѣбва да се чисти, да се мие, да се нарежда — да бѫде въ пълна изправность. Тази е една отъ близкитѣ задачи на всѣки човѣкъ.

Мнозина пренебрегватъ тази най-близка и важна задача и се интересуватъ отъ голѣми въпроси, както, запримѣръ, какъвъ ще бѫде свѣтътъ следъ хиляда години. Този въпросъ не трѣбва да ви интересува, той се отнася до Онзи, Който е създалъ свѣта. Инженери градятъ едно училище. Вие виждате основитѣ на това училище, но не се задоволявате само съ това, искате да знаете, какво ще стане съ училището следъ десеть години. Онѣзи, които градятъ училището, иматъ планъ, знаятъ, какво ще стане съ него, кога ще го завършатъ и т. н. Щомъ се интересувате толкова, тѣ могатъ да ви покажатъ плана на училището, но нищо нѣма да разберете отъ него. Планътъ на училището е сѣнка на това, което въ бѫдеще ще се съгради. Като се свърши градежътъ, ще видите, какво е станало училището. Други пъкъ се интересуватъ, като заминатъ за другия свѣтъ, кѫде ще бѫдатъ: въ Царството Божие, или ще останатъ пакъ на земята. И това не е тѣхна работа. Работата, която човѣкъ всѣки день трѣбва да свърши, е по-важна отъ всички останали въпроси.

Човѣкъ трѣбва да се спира на ценното въ живота си и да се стреми да го реализира. Представете си, че ви натоварятъ съ багажъ, по-голѣмъ и по-тежъкъ, отколкото можете да носите. Силитѣ ви не позволяватъ да занесете този товаръ на опредѣленото мѣсто. Вие веднага се раздвоявате, не знаете, какво да правите. Раздвояването на човѣшкия умъ говори за нѣкаква слабость въ човѣка. Какво трѣбва да направите въ дадения случай? Поглеждате къмъ товара, намирате, че всичко е ценно, не знаете, отъ кое да се откажете, искате да пренесете всичкия товаръ. Оглеждате се надѣсно-налѣво, търсите човѣкъ, който да поеме вашия товаръ, но не намирате такъвъ човѣкъ. Какъ ще разрешите въпроса? Разтоварете багажа, отворете го и вземете съ себе си най-ценното, най-сѫщественото, безъ което не можете. Другото оставете настрана. Когато бѫдете свободни, и него пренесете.

Следователно, и когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всѣкога избирайте най-ценното, най-сѫщественото, т. е. онова, което е прѣка ваша работа, което има право отношение къмъ васъ, което е най-близко за реализиране. Вие сте, запримѣръ, синъ на богатъ, добъръ, способенъ баща. Седите у дома си и мислите: обича ли ме баща ми, или не? Ще ми остави ли наследство следъ смъртьта си, и колко голѣмо ще бѫде това наследство? Дали братята и сестритѣ ми нѣма да взематъ по-голѣмъ дѣлъ отъ моя? Всички тия въпроси, които занимаватъ вашия умъ, ни най-малко не се отнасятъ до васъ. Това е работа на вашия баща. За васъ, обаче, това е голѣмъ товаръ, който сте се нагърбили да пренесете. Този товаръ не ви е потрѣбенъ сега. Може би, следъ десетки години ще трѣбва да вземете нѣщо отъ него. Вземете отъ този товаръ най-ценното — възможноститѣ за деня — и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите. Като не изпълнявате своитѣ задължения, учительтъ намира, че не учите, както трѣбва, разсѣйвате се, дружите съ лоши момчета, полъгвате малко и по този начинъ губите времето си.

Единъ български, селски свещеникъ, добъръ, благороденъ човѣкъ се оплакваше отъ своя синъ. Изпращамъ сина си на училище, вече 17 годишенъ младежъ, но виждамъ, не му се учи, други мисли го занимаватъ. За да не бѫде подъ моя надзоръ, иска да спи вечерь въ градината, защото въздухътъ тамъ билъ по-чистъ, прохладенъ, а въ стаята му било задушно. И на това се съгласихъ, само да учи. А той се изхитрилъ. Вечерь си ходи по седѣнки съ момитѣ, и нищо не учи. За да не забележа отсѫтствието му, той взима коритото, завива го въ юргана си, като че човѣкъ лежи. Отивамъ въ градината да видя, какво прави. Пипамъ леглото, виждамъ, че не е празно и си мисля, че той спи. Въ сѫщность, коритото е тамъ, а той — по седѣнки съ момитѣ.

Всѣки човѣкъ има по едно такова корито, съ което прикрива действителностьта. То е начинъ на обхода. Запримѣръ, нѣкой е недоволенъ, неразположенъ, че не може да разреши известни въпроси. Когато е самъ въ стаята си, той е такъвъ, какъвто е въ действителность. Щомъ дойдатъ хора, предъ които трѣбва да излѣзе, той веднага взима „коритото“ съ себе си, усмихва се, разговаря се, представя се такъвъ, какъвто не е въ действителность. Това е неестествено състояние, въ което изпадатъ хората въ обикновения си животъ. Но и духовни хора изпадатъ въ сѫщото състояние. Защо? — Защото влизатъ въ духовния животъ неподготвени, вследствие на което се натъкватъ на редъ противоречия. Въ себе си мислятъ и чувствуватъ едно, а навънъ представятъ друго. Че така и актьоритѣ постѫпватъ. Като отидете на театъръ или на опера, какво ще видите? Нацапани лица, смѣхъ, разговоръ, плачъ, но всичко това не е естествено. Вие гледате, слушате, настройвате се и започвате да плачете заедно съ актьора, който плаче. Ако е въпросъ за плачене, идете въ дома на нѣкоя бедна вдовица, или при нѣкоя жена, бита отъ мѫжа си. Вдовицата плаче, защото децата ѝ сѫ гладни. Битата жена плаче отъ сърдце, защото мѫжътъ ѝ я билъ, ругалъ. Актьорътъ плаче, безъ да е битъ. Той плаче, за да му платятъ. И самата публика гледа представлението, или операта, но не е доволна, намира, че актьоритѣ не играятъ, както трѣбва.

Съ този примѣръ не отричамъ нито театъра, нито операта. Тѣ сѫ приятни забавления, но като гледа, какво се представя на сцената, човѣкъ трѣбва да възстанови нѣщата, да ги представи въ тѣхния първиченъ видъ. Така постѫпватъ ученитѣ. Нѣкой естественикъ намира разхвърляни кости отъ нѣкое допотопно животно и започва до го изучава, да го изследва. Той трѣбва внимателно да събере всички кости, да ги постави на мѣстата имъ и отъ този възстановенъ образъ, да опише цѣлата първична форма на това животно: неговиятъ строежъ, голѣмина, начинъ на хранене и т. н. Отъ разхвърлянитѣ сухи кости той трѣбва да възстанови първичната форма на дадено животно.

Като говоря за актьоритѣ, мнозина ще се запитатъ, дали нѣмамъ нѣкого предъ видъ. — Не, азъ нѣмамъ никого предъ видъ, но обръщамъ вниманието ви на това, че вие не познавате още себе си. По какво се отличава човѣкъ, който познава себе си? Който познава себе си, той е господарь на условията въ живота. Той отъ нищо не се спъва. Докато външниятъ свѣтъ ви спъва, вие не познавате себе си. Докато очаквате на другитѣ да свършатъ работитѣ ви, вие не можете да имате никакви отношения съ невидимия свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ иска да отиде на екскурзия. Отвѫтре нѣщо ви нашепва да не ходите днесъ на екскурзия, защото времето ще се развали. Вие не искате да слушате, казвате, че времето е хубаво и не желаете да изпуснете случая. Въ момента, когато тръгвате, времето е хубаво, но не знаете, дали впоследствие нѣма да се развали. Рѣзкитѣ промѣни на времето показватъ, че вие живѣете въ вашия неразуменъ свѣтъ. Защо? — Защото не познавате себе си, не познавате разумностьта, която ви обикаля. Докато живѣе въ неразумния свѣтъ, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Може ли човѣкъ да не мисли за себе си? Човѣкъ трѣбва да мисли и за себе си, и за другитѣ. Майката и бащата мислятъ, освенъ за себе си, още и за своитѣ деца. Освенъ за себе си, господарьтъ мисли и за своя слуга. Освенъ за себе си, началникътъ мисли и за своитѣ подведомствени. Това сѫ лични връзки, които естествено сѫществуватъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да дойде до съзнанието на Христа и да каже: „Волята на Отца, Който ме е проводилъ, е: всичко, що ми даде да не изгубя нищо отъ него, но да го възкръся въ последния день“.

Кой е последниятъ день? Последниятъ день може да е днесъ. Последниятъ день подразбира последния падежъ за изплащане на полицата. Ако този день не изплатите полицата си, вие губите. Последниятъ день за обжалване е днесъ. Ако не използувате този день, вие пакъ губите. Ако последниятъ день за васъ е миналъ, какво ще правите? Ще започнете да се безпокоите, да се тревожите. Не казвамъ, че последниятъ день за васъ е миналъ, но вие трѣбва да бѫдете будни, да не мине този день, безъ да изплатите задълженията си. Христосъ казва: „Нищо да не изгубя отъ него, но да го възкръся въ последния день“. Радвайте се, ако този день не е дошълъ още за васъ и не сте го изгубили. Но внимавайте да не го изгубите. Този день съдържа всичко ценно, което вие трѣбва да очаквате. Представете си, че единъ вашъ приятель е обещалъ да ви даде една крупна сума. За тази цель той ви е опредѣлилъ часъ и мѣсто, дето ще се срещнете да получите сумата. Обаче, вие не отивате на опредѣленото време, и когато отидете, виждате, че приятельтъ ви не е тамъ. Кой е виновенъ за тази загуба? Ще кажете, че е трѣбвало, приятельтъ ви да почака малко, или да даде паритѣ на другъ нѣкой да ви ги донесе. Не е въпросътъ тамъ. Много възможности могатъ да се намѣрятъ, за да ви се предадатъ паритѣ, но приятельтъ ви има довѣрие само на васъ и лично иска да се срещнете въ опредѣленъ часъ и на опредѣлено мѣсто. Следователно, каквото да правите, очаквайте последния день като най-важенъ, като най-цененъ, защото той съдържа въ себе си възможностьта за вашето възкресение. Пропуснете ли този день, вие трѣбва да чакате най-малко още хиляда години, докато дойде другъ последенъ день.

Ценностьта на нѣщата не седи въ тѣхната външность. Външно красивитѣ нѣща не сѫ най-умни, най-богати. Нѣкой може да има хубава, солидна кѫща, да се облича въ красиви, нови дрехи, но това не значи, че този човѣкъ е много напредналъ. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна отъ птицитѣ. Заради красивата си дреха тя често страда — оскубватъ перата ѝ за украшения.

И тъй, нѣма по-хубаво нѣщо въ живота на човѣка отъ това, да знае, какъ да се обхожда и да цени нѣщата. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, дръжте въ ума си ценното, което той има въ себе си. Подъ оценка на нѣщата не разбирамъ онова външно, механическо отнасяне къмъ нѣщо хубаво въ човѣка, но оценяване на онази чърта, или качество на даденъ предметъ, на дадено лице, която има отношение къмъ самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата ѝ подвързия, но за съдържанието, което може да ползува човѣка. Да имамъ обхода къмъ книгата, това значи да зная, какъ да я пазя. Човѣкъ трѣбва да цени и да знае, какъ да се обхожда не само съ лица или предмети вънъ отъ себе си, но той трѣбва да цени своя умъ и своето сърдце и да знае, какъ да се обхожда съ тѣхъ. Ако не знаешъ, какъ да се обхождашъ съ ума и сърдцето си, ако не можешъ да ги пазишъ чисти и не знаешъ да ги ценишъ, ти нищо не можешъ да постигнешъ. Когато хората въ едно общество сѫ недоволни едни отъ други и казватъ, че не могатъ да живѣятъ заедно, нищо друго не имъ остава, освенъ всѣки да отиде тамъ, дето мисли, че може да живѣе добре. Ако заекътъ попадне въ общество на вълци и лисици, какво ще стане съ него? Лисицата е хитра, користолюбива. Тя ще снеме кожата на заека и отъ месото му ще си направи богато угощение. И това нѣма да я задоволи. Тя ще пита заека, има ли малки зайчета, има ли роднини и познати. Ако заекътъ каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати, лисицата ще се запознае съ тѣхъ, съ цель да използува месцето имъ. Това не сѫ отношения.

Следователно, когато нѣкой иска да се запознае съ насъ, ние трѣбва да сме будни, да следимъ, каква обхода ще има той. Ако обходата му къмъ насъ е като тази на вълка, на лисицата, на мечката, на змията, ние разбираме цельта на неговото запознаване. Като изучаваме животнитѣ, птицитѣ, ние виждаме тѣхната обхода едни къмъ други, както и къмъ сѫщества, далечни на тѣхния родъ, и вадимъ заключение за онова, което се крие въ тѣхъ. Ако паякътъ нѣма обхода, не цени нѣщата, това е извинително за него. Не е извинително за човѣка, на когото сѫ дадени отличенъ умъ и отлично сърдце, да нѣма обхода, да не цени онова, което е вложено въ душата на неговия ближенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми да изработи въ себе си правилна външна обхода и чувство да цени малкитѣ нѣща. Като развива това чувство въ себе си, сѫщевременно той развива и вѫтрешна обхода. Който нѣма правилна външна и вѫтрешна обхода, той влиза въ стълкновение съ волята Божия. Какъ е възможно да не знае човѣкъ правилно да се обхожда съ всичко онова, което Великиятъ е създалъ? Какъ може той да не цени създаденото отъ своя Баща? Да не цени тия нѣща, това значи да влѣзе въ разрѣзъ съ Великия законъ, който действува въ свѣта, както и въ самитѣ насъ.

Всѣко недоволство, всѣко неразположение на човѣка се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малкитѣ нѣща. Велико нѣщо е обходата! Не е достатъчно да има човѣкъ само външна обхода. Той трѣбва да има и вѫтрешна обхода, т. е. да обича всѣко живо сѫщество, да постѫпва къмъ него така, както къмъ себе си. Да обичашъ нѣкого, това значи да му отдадешъ най-малката любовь. Човѣкъ се нуждае отъ малко. Дайте малко внимание на човѣка, и той ще бѫде доволенъ. За да покажете, че цените нѣкого, постѫпете съ него така, както постѫпвате съ себе си. Ако дойде въ дома ви нѣкакъвъ странникъ, дайте му изобилно вода да измие краката, рѫцетѣ, лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щомъ изпълните тѣзи нѣща къмъ него, съ това вие показвате, че го цените. Този човѣкъ ще ви благодари, ще пожелае и другъ пѫтъ да се срещне съ васъ.

Вчера направихме една разходка до Калининитѣ върхове. Нѣкои отъ приятелитѣ пожелаха да обиколятъ всичкитѣ върхове. Споредъ мене, това желание говори за човѣшкото щеславие. Безпредметно е да се качва човѣкъ отъ единъ връхъ на другъ. Като стигне до единъ отъ върховетѣ, нека разглежда другитѣ от далечъ. Така ще има повече време да чете онова, което Божиятъ Духъ е писалъ по върховетѣ. Нѣкои запитватъ, защо тѣзи върхове се наричатъ Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричатъ ги Калинини, защото нѣкога си живѣла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нѣмало пазаръ за нейната вълна, тя я разстилала на тѣзи мѣста, отъ които впоследствие се образували Калининитѣ върхове. Дветѣ езера пъкъ, наречени Кара-гьолъ, сѫ дветѣ очи на Калина, които въ сѫщность не сѫ черни, но свѣтли, почти сини. На тъмно изглеждатъ черни, а на слънце сѫ бѣли, до синкави. Канаритѣ, които обикалятъ тѣзи езера, имъ придаватъ тъменъ цвѣтъ. Калининитѣ върхове сѫ отворена книга, по която може да се чете всичко, което Божиятъ Духъ е писалъ. Който не може да чете тази книга, той погледне налѣво - надѣсно, хвърли единъ камъкъ къмъ върховетѣ, другъ — въ езерото и си отива, намира, че тукъ всичко е разхвърляно.

И тъй, като ходите по планинскитѣ върхове, пазете чистота. Това е най-простиятъ изразъ, съ който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начинъ вие ще се свържете съ напредналитѣ сѫщества въ невидимия свѣтъ, които ще ви помагатъ. Иначе, тѣ ще се откажатъ отъ васъ. Учительтъ казва на ученика да учи, да работи върху себе си. Ако ученикътъ учи, учительтъ ще му помага. Не иска ли да учи, учительтъ вдига рѫцетѣ си, не иска повече да знае за него, не се интересува. Божественото говори нѣколко пѫти на човѣка. Не слуша ли, всички го напущатъ. Веднъжъ се говори на сърдцето му, втори пѫть на ума му, трети пѫть на волята му и, ако не послуша, започватъ да му говорятъ по другъ начинъ. Докато се говори на човѣка съ любовь, той трѣбва да се самовъзпитава, да използува добритѣ условия. Човѣкъ иска отъ другитѣ да иматъ къмъ него добра обхода, да го ценятъ. Щомъ иска това за себе си, и той трѣбва да го отдаде на другитѣ. Като наблюдавамъ отношенията ви, виждамъ, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно. Всичко, каквото виждате около васъ, е създадено отъ Бога. Следователно, обхождайте се добре къмъ всичко онова, което Той е създалъ. Ценете всичко, което Той самъ цени.

Мнозина мислятъ, че както и да живѣятъ, тѣ се ползуватъ отъ Божията Любовь. Това е крива мисъль. Не може Любовьта да е благосклонна къмъ васъ, ако нѣмате правилна обхода къмъ всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото отъ Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. — Не, вие още днесъ можете да имате правилна обхода къмъ всичко, което ви обикаля, и да го цените. Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползуваме отъ въздуха, отъ водата, отъ свѣтлината заради доброто въ насъ. Тогава дайте ходъ на доброто въ себе си, изявете го навънъ. Безъ това велико благоволение, ние не бихме могли единъ день да останемъ на планината. Щомъ се обхождате добре, щомъ цените нѣщата, грѣхътъ и злото ще изчезнатъ отъ васъ. Но затова отъ всички се изисква съзнателна работа — работа съ любовь.

Христосъ казва: „Да го възкръся въ последния день.“ И на васъ казвамъ: Дошълъ е последниятъ день да възкръснете. Ако не възкръснете днесъ, ще възкръснете следъ хиляда години. Не се плашете. Последниятъ день, за който Христосъ е говорилъ, е дълъгъ день, а не отъ 24 ч., каквито сѫ обикновенитѣ дни. За васъ този день започва отъ днесъ и продължава най-малко 50 години. Въ това време работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да развиете въ себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия умъ, вашето сърдце, вашата воля. Обхождайте се добре къмъ ближнитѣ си, къмъ всички растения и животни, къмъ цѣлата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тѣзи две нѣща, вие ще бѫдете човѣкъ на новото, човѣкъ на любовьта. И царски синъ да сте, вие трѣбва да имате добра обхода и да цените нѣщата. Като влѣзете въ училището, всѣки ще отправи погледа си къмъ васъ, да види, каква е вашата обхода като царски синъ. Колкото по-високо седите, толкова повече се изисква отъ васъ. И ученици, и учители, всички ще искатъ отъ васъ добра обхода и умение да цените нѣщата. Нѣщата не се ценятъ по външното имъ положение. Царскиятъ синъ заема високо положение, но може да срещне ученици, които учатъ по-добре отъ него. Може да срещне ученици съ по-добра обхода, съ по-тънко чувство за преценяване на нѣщата.

Следователно, искате ли да бѫдете силни, красиви, доволни отъ живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нѣмате ли тѣзи качества, нѣма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. Тогава ще се намѣрите въ положението на младия Стоянъ кавалджия, който се хвалилъ съ своя кавалъ. Той често казвалъ: Моятъ кавалъ замѣства всѣкаква пушка. Като го насоча срещу неприятеля, като цъкна съ него нѣколко пѫти, неприятельтъ ми далечъ ще отскочи. Единъ день го срещнала мечка въ гората. Стоянъ дигналъ кавала, насочилъ го срещу мечката, цъкналъ два - три пѫти: кавалътъ не хваналъ, но и мечката не избѣгала. Като се видѣлъ на тѣсно, Стоянъ се качилъ на едно дърво и така се спасилъ. Той видѣлъ, че и кавалътъ нѣкога не помага.

Кавалътъ представя външната страна на нѣщата. Имашъ пари, на които разчиташъ, но когато паритѣ не помагатъ, ще се качишъ на дървото. Дървото представя разумностьта въ живота. Какво щѣше да стане, ако кавалътъ на Стоянъ бѣше улучилъ мечката? Стоянъ щѣше да остане живъ, а мечката щѣше да бѫде убита. Като се качилъ Стоянъ на дървото, и той, и мечката останали живи. Стоянъ трѣбва да се качи на дървото, и оттамъ, като проповѣдникъ, да поучава мечката. Какво лошо има въ това? И вие трѣбва да постѫпвате по сѫщия начинъ. Говорите на нѣкого, поучавате го, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Значи, кавалътъ ви не е хваналъ. Качете се тогава на дървото и оттамъ му кажете нѣколко думи. Той ще ви погледне и ще каже: Уменъ човѣкъ е този. Като мина втори пѫть покрай него, пакъ ще си поговоримъ. Мечката има една добра чърта, която хората не ценятъ и не познаватъ. Ако ѝ направите добро, или нѣкаква услуга, тя дълго време я помни. Мечката никога не забравя доброто, което сте ѝ направили. Тя е съсрѣдоточена въ себе си, не е разсѣяна. Мечката помни и злото, което нѣкой ѝ направилъ, но това се явява като изключение въ нейния животъ. И на васъ казвамъ: Помнете доброто, което нѣкой ви е направилъ.

„Ще го възкръся въ последния день“. Всѣки, който е развилъ въ себе си добра обхода и чувство да цени нѣщата, той ще възкръсне въ последния день.

Пѫтьтъ на праведния е пѫть на свѣтлина.

Ходете и вие въ пѫтя на свѣтлината.

*

21 августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...