Jump to content

1935_08_11 Две естества


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Две естества.

Иеремия 8 гл.

Иоана 17:10 — 22.

Въ прочетената глава отъ пророкъ Иеремия нѣщата се описватъ споредъ неговото вѫтрешно схващане. Пророкътъ предава нѣщата, както ги вижда, и то отъ такова разстояние, отъ което най-добре ги схваща. Той вижда, какво правятъ хората, но не намира изходенъ пѫть отъ положението, въ което се намиратъ. По отношение на хората, пророкътъ се намира въ положение на кредиторъ, който има да взима. Той знае само, че трѣбва да му се плати, но какъ ще му се плати, не се интересува. Докато длъжникътъ не плати дълга си, между кредитора и него не могатъ да се възстановятъ правилни отношения. Докато длъжникътъ не плати дълга си, кредиторътъ не може нищо да му проповѣдва. Каквото да му проповѣдва, длъжникътъ не иска да слуша.

Разбойници хванали единъ американски мисионеръ, който започналъ да имъ проповѣдва. Той искалъ да ги запознае съ Евангелието. Следъ като слушали известно време тия проповѣди, главатарьтъ на разбойницитѣ казалъ: Много хубаво говоришъ, но пари ни трѣбватъ. Само съ красиви думи тази работа не става. Пари ни трѣбватъ!

Сега и вие не трѣбва да живѣете съ илюзии, като този американски мисионеръ, че хората, между които живѣете, лесно ще се споразумѣятъ, лесно ще заживѣятъ братски. Лесно е да се каже, че работитѣ ще се оправятъ, че Царството Божие ще дойде на земята, че хората ще станатъ братя помежду си, но мѫчно се постига това. Днесъ, докато сте на земята още, това е непостижимо. Това не стана въ времето на Христа, нѣма да стане и въ ваше време. Вие искате да постигнете тия нѣща още днесъ. Нито въ сегашния животъ, нито въ бѫдещия може да се говори за идване на Царството Божие на земята. Защо? — Защото не сте готови още за новия животъ — за живота на безсмъртието. Докато живѣе само въ плътьта си, човѣкъ никога не може да придобие безсмъртие.

Богъ създаде човѣка и го направи отъ две вещества: отъ материя, т. е. отъ плъть и отъ духъ. Казано е въ Писанието: „И направи Богъ человѣка отъ пръсть; и вдъхна въ ноздритѣ му дихание, и той стана жива душа“. Пръстьта всѣкога ще си остане пръсть. Тя не може да наследи Царството Божие. Това, което е отъ земя, на земята ще си остане, нѣма да влѣзе въ Царството Божие. „Плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие“. Като не знаете това, вие се стремите къмъ земята, работите само за вашето физическо тѣло. Като поотслабнете малко, като видите, че лицето ви е пожълтѣло, очитѣ ви хлътнали, сърдцето ви отслабнало, вие веднага се уплашите. Нѣма защо да се плашите, това сѫ все материални работи. Трѣбва ли да се плашите, че единъ отъ прозорцитѣ ви е счупенъ? Трѣбва ли да се смущавате, че нѣкой ви казалъ една обидна дума? Това сѫ материални работи, предъ които човѣкъ не трѣбва за дълго да се спира. Какво представятъ съвременнитѣ хора? Отъ сутринь до вечерь се разправятъ изключително съ материални работи: кой билъ по-добре облѣченъ и нахраненъ, кой ималъ по-хубава кѫща, кой заемалъ по-високо обществено положение и т. н. Като погледнете човѣка, отвънъ изглежда благочестивъ, смиренъ, а отвѫтре се бушува, смущава се духътъ му, вследствие на което вѫтрешно той се раздвоява. Обикновено човѣкъ се стреми да се покаже такъвъ, какъвто не е въ действителность. Каквото да прави, обаче, докато дава предимство на плътьта, на животното въ себе си, той все животно ще си остане. То мисли единствено да задоволи своитѣ нужди, а за Царството Божие ни най-малко не се приготвя. Животното иска хлѣбъ да задоволи нуждитѣ си. Щомъ задоволи глада си, за нищо друго не мисли.

Второто естество на човѣка е неговото духовно, т. е. Божествено начало. Божественото въ човѣка има стремежъ къмъ великото, къмъ възвишеното въ свѣта. Когато се казва, че духътъ не отпада, разбираме Божественото, духовното начало въ човѣка. Само то не отпада. Всички потици, всички стремежи въ човѣка се дължатъ на Божественото въ него.

Всички хора се намиратъ предъ една задача — да се справятъ съ материалната каша на своя животъ. Тѣ не сѫ пратени на земята да живѣятъ въ тази каша, но да я използуватъ за създаване на по-добри условия въ живота си. Съ тази каша тѣ могатъ да измажатъ кѫщитѣ си, да ги изчистятъ, да ги направятъ удобни за живѣене. Не е въпросъ човѣкъ да се мѣси въ тази каша, но трѣбва да я тури на работа. Това ще бѫде опитъ, чрезъ който ще познаете, каква е вашата вѣра, колко сте търпеливи. Вѣрата на нѣкои хора е като тази на заека. Заекътъ не може да разчита на своята вѣра, нито на своята сила. Единственото нѣщо, на което заекътъ може да разчита, това сѫ неговитѣ дълги крака. Щомъ види опасность, той трѣбва да бѣга — нищо повече. За заека бѣгането е свързано съ мисъльта. Щомъ бѣга, той може и да мисли.

Човѣкъ трѣбва да мисли право. Правото мислене подразбира съпоставяне, последователность между фактитѣ. Дошѣлъ единъ човѣкъ на планината и, отъ голѣма ревность, единъ отъ братята му забранилъ да пуши тютюнъ. Той се оплаква, че му забранили да пуши. Казвамъ: Този, който ти е забранилъ да пушишъ, самъ не е разбиралъ, какво трѣбва да прави. Ето, вижъ, тукъ, на десетина мѣста сѫ наклали малки огньове, запушили сѫ цѣлата мѣстность, а на тебе казватъ да не пушишъ. Тѣхнитѣ огньове димятъ повече, отколкото твоята цигара. Както тѣ иматъ право да палятъ огньове, така и ти имашъ право да пушишъ. Какво лошо има въ това, че единъ човѣкъ запалилъ цигара? Той носи огъня въ устата си. Съ това той иска да каже, че си приличате. Неговиятъ огънь е въ устата, а вашиятъ — отвънъ. Ще кажете, че не е позволено да се пуши тютюнъ. Не е позволено да се пуши тютюнъ, но и живи клекове да се горятъ не е позволено. Не е въпросъ да се оправдава пушенето на тютюнъ, нито пъкъ може да се забрани кладене на огънь.

Ние не сме противъ огъня, но подържаме идеята, че огъньтъ трѣбва да е безъ димъ, безъ пушекъ. — Възможно ли е това? — Ако днесъ не е възможно, въ бѫдеще ще е възможно. Това значи да дойдемъ до електрическата енергия. Само електрическата енергия може да даде огънь безъ димъ. Тъй щото, когато искате да забраните на нѣкого да не пуши, дайте му една по-висока идея отъ обикновената. Кажете му, че той може да пуши, но нека намѣри такъвъ тютюнъ, който да не дава димъ и да не съдържа въ себе си никакво наркотично вещество. Като кажете така, въ този човѣкъ ще се събуди нова мисъль, и той ще започне да мисли. На всѣки трѣбва да се даде свобода, да се прояви споредъ съзнанието си. Не упражнявайте никакво насилие върху съзнанието на човѣка. Всѣки трѣбва доброволно да прави това, или онова.

И наистина, всѣки се стреми къмъ свобода. Кога може човѣкъ да бѫде свободенъ? За да бѫде свободенъ вечерь, като си лѣга, леглото му трѣбва да бѫде два пѫти по-широко, отколкото е той самъ, за да може лесно да се обръща на една, или на друга страна. Ако леглото е широко, колкото тѣлото му, по никой начинъ той не може да бѫде свободенъ. Ако дадатъ на човѣка храна, колкото на пчелата, може ли той да бѫде свободенъ? — Не, за човѣка е нужно храна, колкото за 50,000 пчели най-малко. Само при това положение той може да бѫде свободенъ. Щомъ яде повече отъ пчелитѣ, човѣкъ ще свърши повече работа отъ тѣхъ. Значи, свободата на човѣка е въ зависимость отъ условията, при които се намира. Тия условия могатъ да бѫдатъ външни и вѫтрешни.

Религиознитѣ хора говорятъ за свобода, за любовь, за идване на Царството Божие на земята, но тѣхното разбиране по тѣзи въпроси е физическо, материално. Споредъ тѣхъ идването на Царството Божие на земята е подобно на излизането на човѣка отъ неговата стара, бедна колиба и влизането му въ нова, голѣма, богата кѫща. Каква е разликата между новата и старата кѫща? Новата кѫща ще има повече стаи, по-хубава наредба, по-голѣми прозорци и т. н. Трѣбва ли да проповѣдвате на човѣка, че като дойде Царството Божие на земята, той ще има нова, по-хубава, по-голѣма кѫща отъ старата колибка? Ако е въпросъ за нова кѫща, още днесъ той може да има такава. Не е нужно Царството Божие да дойде на земята, за да има човѣкъ нова кѫща. Трѣбва ли да проповѣдвате на нѣкого, че въ идното прераждане ще има хубава, голѣма кѫща? И въ този животъ той може да има нова, хубава кѫща. Не е нужно да умре човѣкъ, да се роди втори пѫть, за да има нова кѫща. И въ новата кѫща той ще бѫде такъвъ, какъвто е билъ и въ старата колиба. Важно е, като влѣзе човѣкъ въ новата кѫща, да се измѣни, да се прероди вѫтрешно. Тогава новата кѫща има смисълъ. Тогава само идването на Царството Божие на земята се осмисля. И котката живѣе заедно съ господаря си, яде отъ сѫщия хлѣбъ, отъ който господарьтъ яде, но все котка си остава, все сѫщитѣ навици си запазва. Като хване мишка, направо съ козината я изяжда. Докато е господарьтъ ѝ въ стаята, тя не смѣе да пипа нищо, дава видъ, че се е възпитала. Щомъ господарьтъ излѣзе отъ стаята, тя веднага намира сиренето, или кашкавала и си хапва отъ него. Като види, че господарьтъ влиза въ стаята, тя веднага излиза вънъ, като че нищо не е пипала.

Въ процеса на развитието си, човѣкъ трѣбва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази отъ тѣхъ. Не само обикновенитѣ хора, но и напредналитѣ сѫщества се подаватъ на състояния, които сѫ вредни. Едно отъ тия състояния е унилость, апатия. Това състояние се дължи на материалното естество на човѣка. Щомъ попадне подъ това състояние, човѣкъ се усѣща слабъ, немощенъ. Каквото предприеме, не може да го свърши. Дигне единъ товаръ, веднага го слага на земята, намира, че е тежъкъ за него. Той изпада въ положението на дете. Обаче, това, което за детето е тежко, за възрастния не е тежко. Следователно, унилость, апатия, неразположение, тѫга, това сѫ обикновени състояния, присѫщи на материалното, а не на духовното естество на човѣка. Докато е само въ материята, човѣкъ ту скърби, ту се радва. Той е изложенъ на постоянни промѣни. Каквато е скръбьта, такава е и радостьта му. Въ живота на духа, обаче, тѣзи бързи промѣни, отъ скръбь на радость, и отъ радость на скръбь, сѫ изключени. Духовниятъ животъ изключва рѣзкитѣ промѣни. Когато Христосъ казва, че душата му е прискръбна до смърть, това се отнася до материални, до човѣшки работи. Той се моли, търси начинъ да излѣзе отъ едно състояние и да влѣзе въ друго. Много нѣща научи Христосъ на земята. Той знаеше теоретически много закони, но тѣхното приложение научи на земята. Да опиташъ, да превъзмогнешъ, да преустроишъ нѣщата, това е истинско знание. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, това правя“. Той приложи знанието, което е добилъ отъ Отца, но много нѣща научи и отъ хората. Като дойде на земята, хората започнаха да Го учатъ, затова Той казваше: До кога ще ви търпя? При Него идваха мнозина и Го запитваха: Може ли човѣкъ да напусне жена си? Ето, хванахме тази блудница въ престѫпление. Споредъ закона на Мойсея трѣбва да я убиемъ съ камъни. Ти какво ще кажешъ? Христосъ трѣбваше да отговаря на много въпроси.

Като засѣгамъ тия въпроси, съ това ни най-малко не искамъ да ви създавамъ нови противоречия. Азъ не искамъ да предизвиквамъ и вашитѣ противоречия, защото дъното на рѣката, презъ която тече вашиятъ животъ, и безъ това е кално. Който влѣзе въ вашата рѣка, безъ да иска той все ще раздвижи тази каль, ще размѫти водата ви. Въ който домъ влѣзете днесъ, все ще раздвижите тази каль. Представете си, младъ, красивъ момъкъ влиза въ едно благородно семейство, което има две красиви моми. Ако не умѣе да се държи добре, момъкътъ ще смути цѣлия домъ, т. е. ще повдигне кальта отъ дъното на тѣхния животъ. Ако млада, красива мома влѣзе въ единъ домъ, дето има нѣколко момци, съ незнанието си да се обхожда добре, тя ще размѫти тѣхния животъ, ще смути умоветѣ на всички.

Ще кажете, че момъкътъ или момата сѫ се влюбили. Че и котката се влюбва. Като види сиренето, и тя се влюбва. Щомъ се влюби въ сиренето, тя веднага го задига. И котка, и човѣкъ могатъ да се влюбятъ и да смутятъ единъ домъ, да размѫтятъ неговата вода, да повдигнатъ кальта отъ дъното на неговия животъ. Безъ да иска, всѣки може да смути нѣкого. Защо? — Защото на дъното на всѣки човѣшки животъ има утайки, които лесно се размѫтватъ. Като се размѫти дъното на този животъ, човѣкъ казва: Защо трѣбваше да стане това нѣщо? Не можа ли да се избегне по нѣкакъвъ начинъ? За да не става това нѣщо, човѣкъ трѣбва да се справи съ мѫтилката на своитѣ желания. Да се справишъ съ силитѣ и теченията на своитѣ желания, това значи да ги организирашъ. Че си влѣзълъ въ единъ домъ, че си погледналъ красивитѣ моми, това не е лошо. То не може да причини раздвижване на кальта. Кальта се е раздвижила отъ това, че като си погледналъ една отъ красивитѣ моми, ти си я пожелалъ за себе си и си помислилъ, че ще бѫде щастливъ съ нея. Не само, че нѣма да бѫде щастливъ, но и двамата ще бѫдатъ нещастни и ще се намѣрятъ въ чудо, какво да правятъ, за да излѣзатъ отъ това положение. Момата ще каже: Ти ме взе отъ майка ми, която ме обичаше. Обещаваше ми много нѣща, но нищо не изпълни. Ти ме направи нещастна, ти разби живота ми. И момъкътъ ще каже сѫщото на момата: Докато бѣхъ при майка си, бѣхъ любимъ на нея. Ти ми обеща любовьта си, но не ми я даде. Сега съмъ нещастенъ, самотенъ, измѫченъ въ живота.

Като изнасямъ тия примѣри отъ живота, искамъ да бѫдете разумни, правилно да разбирате. Когато се гради кѫща, избиратъ здрави греди. Ако нѣкоя отъ гредитѣ се укаже слаба, тя се счупва и не издържа тежестьта, която поставятъ върху нея. Кой е виновенъ въ случая: гредата, или онзи, който гради кѫщата? Много отъ човѣшкитѣ желания сѫ сѫщо така слаби, неиздържливи, като върбовитѣ греди. Турите ли такова желание при строежа на вашата кѫща, въ скоро време то ще се огъне, нѣма да издържи. Кой е виновенъ за това: желанието, или вие, които поставяте това желание за основа на вашия животъ? Какво трѣбва да правите тогава? Или, какво се изисква отъ васъ? Отъ всѣки човѣкъ се изисква разумность. Влизате въ една гостилница, изваждате кесията си и виждате, че имате пари само за единъ обѣдъ. Разумностьта ви налага да хапнете толкова, колкото паритѣ ви позволяватъ. Ама гостилничарьтъ билъ добъръ човѣкъ, той ще ви даде на кредитъ, да ядете, колкото искате. — Не, ти ще разчиташъ на това, което имашъ, а не на добрината на гостилничаря. Че е добъръ човѣкъ, това е другъ въпросъ. Редътъ на гостилничаря е съвсемъ другъ. Той е написалъ едно обявление: Днесъ съ парѝ, утре безъ пари. Нѣкой има 50 лв. въ джоба си. Влиза въ една гостилница и казва: Днесъ ще си зарѫчамъ богатъ обѣдъ. Ще се нахраня като аристократъ. Че за утре нѣма да имамъ парче хлѣбъ, не искамъ да зная. За утрешния день Богъ е промислилъ. Да, Господъ е промислилъ. Той е опредѣлилъ да прекарашъ утрешния день въ постъ. Тогава ти ще започнешъ да роптаешъ, защо Господъ е наредилъ така. Господъ е наредилъ добре, но защо ти не разпредѣли паритѣ си, да ти стигнатъ за нѣколко деня? Ти трѣбваше да отидешъ въ нѣкоя евтина гостилница, дето обѣдътъ струва десеть лева. Съ тия 50 лв. ти щѣше да прекарашъ петь деня.

Въ Божествения свѣтъ нѣщата сѫ строго опредѣлени. За всѣко нѣщо има опредѣлено време, мѣсто и срѣдства. Тамъ нѣщата не ставатъ механически. Въ духовния свѣтъ, когато единъ яде, все едно, че всички ядатъ. Тамъ нѣма зависть. Въ който домъ на духовния свѣтъ влѣзете, никѫде нѣма да намѣрите излишъкъ. Отъ това, което сутриньта сѫ купили, до вечерьта нищо не остава. Ако остане нѣщо, гледатъ веднага да го раздадатъ. На другия день се купува ново. На земята, обаче, не е така. Тукъ всѣки гледа да се осигури за утрешния день. Въ Божествения свѣтъ осигуровки не сѫществуватъ. Земниятъ порядъкъ се различава коренно отъ Божествения. Ако искате да постѫпвате споредъ законитѣ на Божествения свѣтъ, всички хора трѣбва да бѫдатъ готови, да разбиратъ законитѣ на този свѣтъ и да се съобразяватъ съ тѣхъ. Запримѣръ, вие имате едно кило маслини. Дойде нѣкой вашъ ближенъ въ дома ви, беденъ човѣкъ. Вие искате да му помогнете и, като се рѫководите отъ Божественитѣ закони, давате цѣлото кило маслини на вашия ближенъ, безъ да мислите за утрешния день. Той взима маслинитѣ и не се замисля, какво остава за васъ, а гледа по-скоро да си отиде, да не би да го извикате назадъ, да си вземете часть отъ маслинитѣ. И който дава, и който взима трѣбва да постѫпватъ споредъ законитѣ на Божествения свѣтъ. Не е нужно да дадете цѣло кило маслини на единъ човѣкъ. На всѣкиго ще дадете по малко.

Съ този примѣръ азъ само обръщамъ вниманието ви, да знаете, каква е Волята Божия. Волята Божия седи въ това, да разберете реда и порядъка въ Божествения свѣтъ и да живѣете споредъ този порядъкъ. Като живѣете по този начинъ, ще видите, че не сте далечъ отъ Царството Божие. Вие очаквате да дойде Христосъ втори пѫть на земята и тогава да влѣзете въ Царството Божие. Христосъ и днесъ може да дойде на земята; и вие още днесъ можете да влѣзете въ Царството Божие. Колкото е възможно това да стане следъ хиляди години, толкова е възможно да стане и днесъ. Нѣкой очаква всичко отъ Христа, отъ Бога, като отъ свой Баща, Той да му помогне. Обаче, когато Баща имъ дойде при тѣхъ, ще види, че нѣкои още спятъ. Като погледне къмъ тѣхъ, Той ще каже: Нека си поспятъ тѣзи деца. Много хора спятъ по 12 часа на день. Ако всѣки часъ е равенъ на сто години, значи тѣ спятъ цѣли 1200 години. Презъ това време Баща имъ чака да се събудятъ отъ този дълъгъ сънь.

Христосъ казва: „Не съмъ вече на свѣта; азъ ида при Тебе“. Значи, Христосъ напуща свѣта и отива при Отца си. Съ това Той иска да каже, че напуща човѣшкитѣ разбирания, човѣшкия редъ на нѣщата и отива въ Божествения свѣтъ, дето сѫществува другъ редъ и порядъкъ. „Отче светий, упази въ името Си тия, които ми даде, за да бѫдатъ едно, както ние“. Когато всички станемъ едно, тогава сегашниятъ и бѫдещиятъ животъ ще представятъ единъ великъ, непреривенъ животъ. Въ действителность, между сегашния и бѫдещия животъ нѣма разлика. Животътъ на малкото дете и на възрастния човѣкъ е единъ и сѫщъ. Разликата е само въ разбиранията имъ. Детето има едни разбирания за живота, а възрастниятъ — други.

Като говоря за дветѣ човѣшки естества, мнозина мислятъ, че могатъ лесно да се освободятъ отъ първото си естество — отъ естеството на плътьта. Каквото да се говори, каквото да се пише въ Свещенитѣ книги, невъзможно е човѣкъ да се освободи отъ естеството на своята плъть. Борбата между плътьта и духа всѣкога е сѫществувала и ще сѫществува. Животътъ на духа и животътъ на плътьта, колкото и противоположни да сѫ единъ на другъ, толкова сѫ и необходими за човѣшкото развитие. Безъ живота на плътьта не може да има никакво развитие, никакъвъ прогресъ. Оставете настрана плътьта. Не се смущавайте отъ нея, но стремете се да я подчините на духа, тя да му слугува. Възпитавайте плътьта си въ всички направления. Като ядете, разумно яжте. Всѣкога оставайте малко гладни. Не е въпросъ да се измѫчвате, да гладувате, но да оставате поне малко гладни. Ако хлѣбътъ е сухъ, турете го на пара да омекне; ако е мокъръ, турете го на огъня да се опече; ако е малко прашенъ, оцапанъ, измийте го съ гореща вода.

Ако нѣмате нищо друго, освенъ хлѣбъ, представете си мислено, че на масата предъ васъ сѫ сложени маслини или круши и че отъ време на време си взимате по една маслинка или круша. Ще кажете, че това сѫ илюзии. — Не, не сѫ никакви илюзии. Хлѣбътъ съдържа въ себе си всички хранителни материали. Въ него ще намѣрите всичко, каквото пожелаете. Ако отидете въ една гостилница, ще намѣрите голѣмо разнообразие, но това разнообразие се отнася само до формата, а не до сѫщностьта. Хлѣбътъ съдържа всичко, каквото различнитѣ ястия съдържатъ, само че представени въ друго състояние, а не както въ сготвенитѣ материали. Хората днесъ употрѣбяватъ бѣлъ, черенъ хлѣбъ, симидъ, баклава, но всичко това е приготвено все отъ тѣсто. Засега най-добрата храна, най-доброто ядене е хлѣбътъ. Днесъ хлѣбътъ има право на гражданство навсѣкѫде. Човѣкъ може да живѣе само съ хлѣбъ. Въпрѣки това, когато има само хлѣбъ, той не е доволенъ. Каквото и да яде, човѣкъ трѣбва дълго време да дъвче храната си. Мнозина ядатъ кокошки, агнета. Тѣ могатъ да ядатъ всичко, каквото желаятъ, важно е, обаче, дали самитѣ кокошки и агнета сѫ съгласни да ги колятъ. Всѣко нѣщо, което вършите, трѣбва да бѫде съзнателно.

Като говоря тѣзи нѣща, мнозина отъ васъ бързатъ, искатъ да ги сподѣлятъ съ своитѣ близки и познати. Вие не подозирате, на какви мѫчнотии се излагате по този начинъ. Като изнасяте своята сила, своитѣ знания и богатства предъ хората, съ това събуждате въ тѣхъ желания, и тѣ да иматъ сѫщитѣ блага. Естествено е човѣкъ да желае да бѫде богатъ, силенъ, ученъ. Всѣки може да има тия блага, но сѫществува известенъ редъ, по който нѣщата се придобиватъ. За да бѫде богатъ, силенъ или ученъ, човѣкъ трѣбва да разполага съ известни възможности въ себе си за придобиване това богатство. Между него и всѣко едно отъ тия блага трѣбва да има известно съответствие. Богатството, знанието представятъ товаръ, за носенето на който се изисква сила. Който има здравъ гръбнакъ, само той може да носи тия блага на гърба си. Който нѣма здравъ гръбнакъ, той трѣбва да носи товаръ споредъ силитѣ си. Всѣка идея има своя опредѣлена тежесть. За да не изпитвате дълго време тежестьта ѝ, вие трѣбва да я пуснете на свобода, да не я държите затворена. Идеитѣ сѫ семена, които трѣбва да се посадятъ, за да израстатъ и да дадатъ плодове. Защо ще храните идеи, ако не можете да ги посадите? Или, защо ще ги садите въ почва, която не благоприятствува на тѣхното растене и развитие? Разумностьта изисква да посаждате идеитѣ си на добра, на благоприятна почва. Добриятъ човѣкъ представя плодородна нива, разработена почва, на която можете да посаждате Божественитѣ идеи. Не сѣйте свещени, Божествени идеи при неблагоприятни условия. Срещнете ли целина, сѣйте на нея бодили. Колкото бодили имате въ себе си, сѣйте ги на такава почва. И бодилитѣ трѣбва да растатъ.

Съвременнитѣ християни проповѣдватъ това, което не изпълняватъ. Това значи: тѣ сѣятъ добри семена на лоша почва, при неблагоприятни условия. Това не е за осѫждане. Можете ли да осѫждате човѣка за това, че яде? Като яде, човѣкъ все ще се изцапа. И после ще търси начинъ, какъ да се изчисти. При това положение човѣкъ все ще се натъкне на известно противоречие. Голѣмитѣ противоречия въ живота се дължатъ на факта, че хората не разбиратъ, каква е волята Божия. Като не разбиратъ, въ какво се заключава волята Божия, тѣ искатъ да наложатъ своята воля, искатъ да измѣнятъ реда и порядъка на нѣщата въ живота. Тѣ искатъ да подчинятъ Божествения редъ и порядъкъ на човѣшкия. Това е невъзможно! Богъ всичко дава доброволно. Той задоволява нашитѣ нужди, но по никой начинъ не позволява да подчинимъ Божественото на човѣшкото. Ние трѣбва да приемемъ Божественото въ себе си — нѣма другъ изходенъ пѫть.

Радвайте се на Божествения животъ, който прониква въ васъ! Задачата на всѣки човѣкъ седи въ това, да вижда Божественото въ себе си и да Го разбира. Ще дойде день, когато всички хора ще дадатъ ходъ на Божественото начало въ себе си, ще приематъ Божествения редъ и порядъкъ. Дойдатъ ли до това положение, хората ще придобиятъ онзи вѫтрешенъ миръ, къмъ който се стремятъ. Трѣбва ли следъ това да имъ се проповѣдва? Какво ще говорите на любещия за любовьта? Да кажете на нѣкого, че хората трѣбва да се обичатъ, това значи да го накарате да дава. Любовьта подразбира два момента: или дава, или взима. Когато двама души се обичатъ, единиятъ дава, другиятъ взима. Който обича, той дава; когото обичатъ, той взима. Любовь има и въ даването, и въ взимането. Ако посетите нѣкой боленъ, вие ще изразите любовьта си, като вземете нѣщо отъ него. Какво ще вземете отъ болния? Ще вземете временно поне болката му, и той ще се облекчи. Ако сте силенъ човѣкъ, вие взимате болката му и я впрѣгате на работа. Следъ това взимате камшика и подкарвате колата. Въ дадения случай болестьта играе роля на конь. Кой какъ види този конь, ще намѣри, че е добъръ, работенъ. Обаче, всѣки човѣкъ не може да впрѣга болестьта на работа. Споредъ съвременната медицина всѣка болесть се крие въ кръвьта на човѣка. Споредъ нашитѣ твърдения, обаче, всѣка болесть, впрегната въ колата като конь, може да се предаде на всѣки човѣкъ. Достатъчно е да застанете задъ коня, за да ви ритне съ крака си и да ви причини болка. Следователно, болестьта може да се уподоби на здравъ, красивъ, енергиченъ конь, пъленъ съ животъ, който не знае, какъ да управлява своята енергия.

Съвременнитѣ хора се плашатъ не само отъ болести, но тѣ се плашатъ отъ страдания и отъ мѫчнотии. На какво се дължатъ нѣкои отъ страданията и мѫчнотиитѣ на хората? Тѣ се дължатъ на силнитѣ желания, които иматъ въ себе си, но за които нѣматъ срѣдства, нѣматъ сили да ги реализиратъ. Щомъ нѣмате възможность да реализирате желанията си, подарете ги на нѣкого, той да ги реализира. За да подържате едно силно желание въ себе си, нужни сѫ много срѣдства. Скѫпо струватъ силнитѣ желания! Дойде на ума ви нѣкоя красива мисъль, нѣкоя велика идея, но вие сами не можете да я реализирате. Щомъ не можете да я реализирате, кажете я на нѣкого, той да я реализира вмѣсто васъ. Вие я държите въ себе си, чакате благоприятни условия за реализирането ѝ и, като не успѣете, страдате, измѫчвате се. Нѣма защо да страдате. Кажете я на нѣкого и радвайте се, че той ще може да я реализира.

И тъй, когато не можете да се справите съ идеитѣ, които дохождатъ въ ума ви, направете това, каквото овчарьтъ прави. Единъ овчарь има сто овце. Всѣка година овцетѣ му се увеличаватъ. Следъ десеть години той има хиляда овце; после овцетѣ му ставатъ две хиляди, три хиляди и т. н. Какво прави тогава овчарьтъ? Той избира най-хубавитѣ овце и ги продава. Правете сѫщото и вие. Какво ви прѣчи да изнесете вашитѣ желания на пазара, да ги продадете и да ги превърнете въ пари? На много отъ вашитѣ желания е опредѣлено да бѫдатъ продадени, и по този начинъ да подържате живота си. На много овце е опредѣлено да станатъ жертва за господаря си. Да станатъ жертва, значи да бѫдатъ продадени, да бѫдатъ изядени. Ако хора не ги изядатъ, вълци ще ги изядатъ, микроби ще ги изядатъ. Кое е по-хубаво? Като умре човѣкъ, и него изяждатъ. Кой го изяжда? Земята изяжда човѣка, и затова казватъ, че земята го поглъща. Когато турятъ човѣка въ гроба, сѫщества отъ низша култура го изяждатъ. Кое е по-добро за човѣка: младъ ли да умре, или старъ? Младъ ли да го изядатъ, или старъ?

Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако Христосъ трѣбваше да бѫде изяденъ, можете ли вие да избегнете това изяждане? Всѣки човѣкъ ще бѫде изяденъ. Не е важно, дали човѣкъ ще бѫде изяденъ, или не. Важно е, обаче, онѣзи, които ви ядатъ, да станатъ едно съ васъ, да приематъ вашия животъ. „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“, казва Христосъ. Този стихъ не е само мистиченъ. Той съдържа въ себе си една реална страна, която ще разберете въ бѫдеще. Сега нѣма да се спирамъ върху тази страна на стиха, за да не изпаднете въ заблуждение. Подъ „плъть и кръвь“ Христосъ разбира онази вѫтрешна, духовна сила, която излиза отъ човѣка и храни другитѣ хора.

Сега, каквото обяснение да се даде на този, или на онзи стихъ отъ Евангелието, ако имате разбиранията на хората отъ свѣта, нѣщата пакъ ще останатъ неразбрани. Защо? — Защото тия хора сѫ въ противоречие съ Божествения редъ на нѣщата. За себе си тѣ сѫ прави, но не и по отношение на Абсолютното. Както да гледатъ на нѣщата, страданията и върху тѣхъ ще дойдатъ. Никой не може да се освободи отъ страданията. Тѣ сѫ благо за човѣшката душа, защото сѫ условия за пробуждане на съзнанието. Когато съзнанието на човѣка се буди, едновременно съ това Божественото начало въ него взима надмощие надъ човѣшкото. Въ това отношение страданията сѫ отъ голѣма полза, както за отдѣлния човѣкъ, така и за цѣлото човѣчество.

Човѣкъ се стреми къмъ знание, къмъ подобри условия на живота. Това е естествено. Знанието носи свѣтлина. То дава възможность на човѣка съзнателно да служи на Бога. Мнозина мислятъ, че първо трѣбва да наредятъ работитѣ си и тогава да служатъ на Бога. — Не, служи на Бога всѣка минута, всѣки часъ, при каквито условия на живота да се намирашъ. Ако чакашъ да се наредишъ, че тогава да служишъ на Бога, ти ще изгубишъ и тия благоприятни условия, които имашъ сега. Азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да помните винаги, че вие сте конци, тънки като паяжина. Ако не се съединятъ въ едно, тия конци нѣма да издържатъ на външнитѣ бури и вѣтрове, на външнитѣ сили. Хиляди конци, съединени въ едно, образуватъ нѣщо здраво, издържливо. Ако живѣете всѣки за себе си, ако не се обедините, вашата сила ще бѫде като тази на паяжината и ще свършите толкова работа, колкото паякътъ свършва. Обаче, ако всички се обедините въ едно, ще свършите опредѣлената работа за Бога. Божията работа се върши отъ много хора, а не само отъ единъ човѣкъ. Много хора сѫ опредѣлени да свършатъ Божията работа, и тѣ ще дойдатъ!

Когато отъ невидимия свѣтъ слѣзатъ работници за този свѣтъ, тѣ търсятъ съответна почва, съответни условия. Съответнитѣ условия сѫ хората, готови за работа. Колкото повече готови хора, колкото повече работници има на земята за Божието дѣло, толкова повече ще дойдатъ и отъ невидимия свѣтъ. Когато небеснитѣ жители дойдатъ на земята, тѣ ще наредятъ работитѣ на земнитѣ жители. Човѣкъ гради кѫщата си, и ако се укаже добра, разумното влиза да я нареди. Отъ всички се иска градежъ. И еднитѣ, и другитѣ ще градятъ. Станете добри работници, за да заслужите великото благословение. Какво ще правите единъ день, когато Богъ вземе всичко, каквото ви е далъ? Ако имате жена, ще я взематъ; ако имате синъ, ще го взематъ; ако имате дъщеря, ще я взематъ. Най-после ще взематъ и тѣлото ви. При това положение вие ще се уплашите, ще се смутите, ще се чудите, какво да правите.

Сега ще направя сравнение между вашето положение и това на малкото дете, което всѣки день расте по малко и дохожда до онази възрасть, при която физическото растене спира. Представете си, че единъ баща има малко дете, на което се радва. Той го облича, кѫпе и съ радость констатира, че отъ день на день детето расте и се развива. Въ първо време ризката, дрешкитѣ на детето добре прилягатъ на тѣлото му, но като дойде къмъ петата година, ризката, дрешката, панталонкитѣ на детето ставатъ кѫси, тѣсни, и баща му купува нови, по-широки, по-дълги дрешки. Той казва на майката: Хайде, съблѣчи детето да го окѫпемъ добре и да го премѣнимъ съ новитѣ дрешки. Какво е изгубило детето? Нищо не е изгубило. Не само че не е изгубило, но е придобило нѣщо. То се е облѣкло съ нови, по-дълги и по-широки дрехи. Следъ други петь години детето минава презъ новъ процесъ на обличане, докато единъ день, когато спре растенето, спира и този процесъ. Каквото е събличането и обличането на детето, такова нѣщо представя излизането на човѣка отъ тѣлото му и заминаването му за онзи свѣтъ.

Когато физическото растене на човѣка спре, когато синътъ стане на 21 година, бащата пакъ му носи нови дрехи но вече не презъ петь, а презъ десеть години. Синътъ започва да се чуди, защо баща му е станалъ толкова скържавъ. Той намира, че по-рано баща му е билъ по-щедъръ. — Не, баща му не е скържавъ, но не иска безразборно да харчи, да пилѣе срѣдствата си. Въ разкопки, направени нѣкѫде въ Алпитѣ, намѣрили останки отъ хора гиганти, които живѣли преди хиляди години на земята. Тѣ били високи около четири метра. Какво ще бѫде положението днесъ на единъ баща, който има синъ или дъщеря, високи четири метра? Като знае икономическитѣ условия, при които хората живѣятъ на земята, Богъ е спрѣлъ тѣхното физическо растене до възможенъ предѣлъ. По такъвъ начинъ Той ги е запазилъ отъ едно зло. Какво трѣбваше да бѫде материалното положение на човѣкъ, високъ четири метра? Икономическитѣ, материалнитѣ условия на живота днесъ сѫ нагодени за човѣкъ, високъ отъ 1.50 — 2 м. най-много. Ако съвременниятъ човѣкъ е по-високъ отъ тази норма, той и въ ядене, и въ обличане ще бѫде изложенъ на голѣми изпитания, на голѣми лишения.

Следователно, за да не вадите криви заключения за живота, вие трѣбва да се освободите отъ вашата стара философия. Криви сѫ разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния животъ поне е права, както и да е, но и земниятъ животъ не е много понятенъ за васъ. Ако пъкъ отидете на небето и видите, какъвъ редъ и порядъкъ сѫществува тамъ, сами ще се смѣете на разбиранията си. Вие си представяте нѣща, които само на земята ще намѣрите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги намѣрите на земята. Вие си представяте рая нѣщо особено. И най-хубавиятъ, най-красивиятъ рай да ми опишете, азъ ще ви покажа сѫщия рай на земята. Вашиятъ рай не е раятъ на небето. Раятъ, т. е. Божествениятъ животъ се отличава съ необикновена красота и великолепие. Вие не можете да си представите такава красота! Въ Божествения свѣтъ нѣма нищо излишно. Тамъ всѣко нѣщо е на мѣстото си. Който отиде на небето, той ще се изгуби между сѫществата тамъ, понеже всички си приличатъ. Кой е вашиятъ приятель, вие не бихте го познали между другитѣ. Всички сѫ като единъ човѣкъ. Една възможность има да познаете приятеля си: ако го обичате. Въ това отношение животътъ на небето е крайно еднообразенъ. Тамъ сѫществува външно еднообразие, а вѫтрешно разнообразие. Всички си приличатъ по погледъ, по усмивка, по движения, по облѣкло. Дрехитѣ имъ сѫ бѣли, отъ ленъ, съ златни колани и съ вѣнци на главитѣ. Който отиде на небето, той не може да се сърди, не може да завижда. Защо? — Защото има всичко, каквото пожелае. Тамъ собственость не сѫществува. Тукъ нѣкой хване жена си и казва: Тази е моя жена. Той познава жена си по очитѣ, по веждитѣ, по носа, по устата, по гласа и т. н. Хората се различаватъ външно, а вѫтрешно си приличатъ, еднообразни сѫ. Какъвто да е животътъ на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората. Този животъ е необходимъ, той е на мѣстото си. Земниятъ животъ е предисловие, предговоръ на Божествения.

Сега ви говоря за небето, но то пакъ ще остане неразбрано. Защо? — Защото противоречията, които сѫществуватъ на земята, прѣчатъ да виждате нѣщата ясно. Както и да ги примирявате, противоречията ще си останатъ. — До кога? — Докато влѣзете въ Божествения свѣтъ. Щомъ влѣзете въ този свѣтъ, вие ще разберете отношенията, които сѫществуватъ между земния и небесния животъ. Засега много нѣща още не разбирате и нѣма да ги разберете, защото не сте ги опитали. Теоретически ги знаете, но вѫтрешно трѣбва да ги разберете. Да ги разберете вѫтрешно, това значи тия нѣща да сѫ преминали презъ съзнанието ви.

Като ви говоря толкова много, виждамъ, че има опасность колата ви да се претовари. И безъ това колата ви е много натоварена, не трѣбва да се претоваря. Като очаквате времето, за да влѣзете въ Царството Божие, вие сте се натоварили съ излишни мисли и желания, които ви спъватъ въ пѫтя. Разтоварете се малко, да стигнете по-лесно. Ако сте много натоварени, ще забележите, че отъ година на година губите силата си, паметьта си, мисъльта си и ставате киселъ, недоволенъ. Това се дължи на вашето неразбиране на живота. Като живѣете, вие трѣбва да дойдете до закона на обновяването, на вѣчното подмладяване, та като заминете единъ день за онзи свѣтъ, да бѫдете млади. Ако заминавате за онзи свѣтъ, млади заминавайте, а не стари. Тамъ не искатъ стари хора. И стари да сте, щомъ мислите да заминавате за онзи свѣтъ, обновете се, станете млади и тогава заминавайте. Ако заминете стари, ще ви върнатъ назадъ. Тамъ стари хора не приематъ. Който е старъ, той ще остане на земята. Като започнатъ да остаряватъ, хората се страхуватъ, че ще умратъ, ще отидатъ на небето. — Не, старитѣ не ги пущатъ на небето. Земята не може безъ тѣхъ. Когато единъ житель отъ небето слѣзе на земята, той търси старитѣ да подмлади, а младитѣ оставя настрана. Това се подразбира отъ думитѣ: Христосъ не дойде на земята за праведнитѣ, но за грѣшнитѣ. Той дойде да помогне на слабитѣ, на беднитѣ, на страдащитѣ, а не на силнитѣ, на щастливитѣ. Слаби, немощни, бедни сѫ онѣзи, които сѫ изостанали въ пѫтя на развитието си, които се намиратъ въ смущения, въ обезсърдчения, въ обезсмисляне на живота. Тѣзи хора иматъ нужда отъ насърдчение, отъ свѣтлина. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи“. Кога ще дойде този Духъ? Духътъ ще дойде, когато човѣкъ направи връзка съ Него. Тази връзка ще внесе въ човѣка вѫтрешно разбиране на нѣщата.

Казвате, че Духътъ ще ви научи, а едновременно съ това търсите различни окултни науки, очаквате отъ тѣхъ да получите истинско знание. Окултната наука не показва пѫтя на човѣка, нито му дава начини за живѣене. Тя е пѫть къмъ Божествения животъ, но не е наука за живота. Да се занимавашъ съ окултизъмъ, значи да се занимавашъ съ условия, при които животътъ може да дойде. Като се приготвяте за тѣзи условия, Божиятъ Духъ ще слѣзе въ васъ и ще ви занимава съ висшия, съзнателния животъ. Думата „окултизъмъ“ подразбира нѣщо скрито, тайно. Всичко, което е скрито, не е окултно. Запримѣръ, нѣкой падне на земята и счупи крака си, или се удари нѣкѫде силно. За да мине болката му, той започва леко да се разтрива по гръбначния стълбъ, или на други мѣста. Ако всѣки день нѣкой ви разтрива по гръбначния стълбъ, всѣка болка, която имате, ще мине. Това показва, че известни мѣста на организъма съдържатъ въ себе си скрита жизнена енергия, която лѣкува болнитѣ мѣста. Щомъ се предизвика деятелностьта на тази енергия, моментално тя се проявява и указва своето влияние. Тази енергия е скрита, но не е окултна. Хората заболяватъ по единствената причина, че прекѫсватъ връзката си съ Божествения свѣтъ, вследствие на което се лишаватъ отъ енергиитѣ на този свѣтъ. Като не знаятъ причината на своето заболяване, тѣ търсятъ външна помощь, но тя не иде отвънъ. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да има дълбоко вѫтрешно разбиране на нѣщата; той трѣбва да бѫде спокоенъ, отъ нищо да не се плаши. Вие сте дошли на планината и докато се аклиматизирате, ще бѫдете готови на всичко. Много отъ вашитѣ стари болести ще се явятъ — това да не ви смущава. Въ организъма ставатъ различни реакции, които, при тѣзи условия, сѫ въ реда на нѣщата. Щомъ сте дошли на планината, ще гледате тукъ да оставите непотрѣбното, старото, хилавото и да възприемете отъ нея здравото, чистото, обновяващето.

Направете днесъ следния опитъ: постарайте се да прекарате този день спокойно, тихо, да се пазите отъ гнѣвъ, отъ споръ. Прекарайте този день така, че на никого да не кипне млѣкото — на вашъ езикъ казано. Така ще провѣри всѣки за себе си, докѫде е достигналъ въ самовъзпитанието и самообладанието. Всѣки самъ да се въздържа, да търпи, а не отвънъ да го въздържатъ. Дойде нѣкой при мене, седне и започне да говори. Понеже му е приятно да седи повечко, той започва да преповтаря една и сѫща пѣсень. Това не е музикално говорене, то е тананикане, припѣване. Отъ моя страна, азъ трѣбва да имамъ търпение да го изслушамъ внимателно. Азъ често правя опити върху себе си. Изпѣя една пѣсень единъ, два, три и повече пѫти, докато най-после тя се отрази добре върху състоянието ми. Всѣка дума, изговорена музикално, се отразява хармонично върху чувствата, върху състоянията на човѣка. Ако тя се отрази върху мене добре, и другитѣ ще я харесатъ. Въ това отношение всѣки самъ може да служи като пробенъ камъкъ за онова, което говори. Изпитвайте нѣщата първо върху себе си и като се увѣрите въ тѣхното добро влияние, прилагайте ги върху другитѣ.

И тъй, прекарайте този день безъ никакво недоволство, безъ никакво набръчкване на лицата ви. Забравете всички болести, всички страдания и мѫчнотии. Като дойде нѣкоя болесть при васъ, питайте я, каква услуга иска и кажете ѝ, че сте готови да направите всичко заради нея. Болеститѣ сѫ вънъ отъ васъ. Кракътъ ви боли. Кажете му, че ще мине и го забравете. Не сте спали цѣла нощь — нищо отъ това. Утре ще спите добре. Тѣлото не е спало, а не човѣкътъ. Главата ви боли. Това е физическа болка, не е болка на самия човѣкъ. Когато нѣкой акробатъ върви по вѫже, вие го гледате, изживявате всичкия страхъ заради него. Той върви по вѫжето спокоенъ, а вие се измѫчвате, притѣснявате се да не падне. Сѫщото нѣщо може да се каже и за вашитѣ болести и страдания. Тѣлото ви боледува, а вие се мѫчите заради него. Гледате единъ авиаторъ, че лети по небето, а вие долу се страхувате заради него. Обикновено авиаторитѣ сѫ смѣли, самоувѣрени хора, но сѫщевременно сѫ и щеславни.

Сега, съгласни ли сте да направите опита за цѣлъ день? Ако цѣлъ день е много, тогава направете опита до 12 ч. на обѣдъ, половинъ день само. За васъ е много цѣлъ день да се въздържате отъ гнѣвъ, отъ споръ. Не е лесно да прекарате цѣлъ день въ хармония: въ обхода, въ погледъ, въ думи, въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Не е въпросъ да се плашите, но всѣки трѣбва да живѣе, както живѣятъ на небето. За да можете да издържите до обѣдъ опита, произнасяйте думитѣ: „Азъ и Отецъ едно сме“. Богъ работи за насъ, и ние трѣбва да работимъ за него!

„Да бѫдемъ съвършени и ние, както е съвършенъ Отецъ нашъ“.

*

11 августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...