Jump to content
Ани

1934_08_21 Дигни одъра си

Recommended Posts

"Часътъ на любовьта", Съборни бесѣди 1934 год.
Първо издание: София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДИГНИ ОДЪРА СИ!

Прочетѣ се 5-а глава отъ Евангелието на Йоанъ.

Животътъ има двe страни: външна, т. е. животъ на залъгвания, на развлѣчения, и вѫтрѣшна, т. е. Божествения животъ. Външниятъ животъ е подобенъ на този въ театритѣ и въ кината. И наистина, когато искате да се забавлявате, вие отивате на театъръ или на кино и чакате съ нетърпение да видите какви картини, какви сцени ще ви представятъ. Като се върнете у дома си, разправяте какво сте видѣли на киното. Нищо друго не сте видѣли, освѣнъ измислени картини. Нѣкому дошло наумъ да измисли нѣкакви картини и да ги представи на филмъ, да забавлява хората. Дѣдо ви е разправилъ една приказка и вие бързате да я разкажете на други, да видятъ каква приказка е измислилъ той.

Питамъ: каква реалность иматъ измисленитѣ работи? Тѣ служатъ само за забава, но не представляватъ истинския животъ. Приятно нѣщо е забавата, но тя е временна, трае най-много часове, дни или мѣсеци, повече не продължава. Нѣкой става рано, започва да се облича, да се мие, да се нарежда съ пръстени, съ огърлици. Отъ време на време се оглежда въ огледалото, върти се налѣво, надѣсно, доволенъ е отъ положението си. Хубаво е всичко това, но този – облечениятъ, накичениятъ, не си ти. Това е развлѣчение. Утре съблѣчешъ тия дрехи, хвърлишъ накититѣ, виждашъ се такъвъ, какъвто си, какъвто не искашъ да тѣ виждатъ хората. Защо? Защото ако се покажешъ предъ хората такъвъ, какъвто си, никой нѣма да тѣ погледне. Ето защо всѣки се показва предъ хората такъвъ, какъвто не е въ действителность. Ще кажете, че искате да знаете Истината. Коя Истина искате да знаете? Защото има една истина, която привидно само е истина; има и една отвлѣчена истина. Отвлечената истина е красива отвънъ, студена отвѫтрѣ. Тя е толкова студена отвѫтрѣ, че като отиде при нея, човѣкъ замръзва.

Представете си, че дойде нѣкой при васъ и ви предложи три нѣща: дрехата, дъхътъ и знанието на светията. Кое отъ тритѣ бихте предпочели? Нѣкой иска да придобие Божиитѣ блага – това е външната дреха на Бога. Другъ иска малко удоволствия въ живота – това е дъхътъ на Бога. Трети иска да придобие Живота – това е знанието на Бога. Кое отъ тѣзи три нѣща е за предпочитане? Ще кажете, че искате живота. Да, но първото качество на живота е знанието. Животъ безъ знание не е истински животъ. Обикновеното знание, което вие имате, не е онова знание, което осмисля живота. Въ който моментъ придобиете истинското знание, вие ще преживѣете такава дълбока вѫтрѣшна радость, каквато никога не сте изпитвали. Знание, което не носи такава радость въ себе си, е детинска дреха, която може да се носи временно. Щомъ порасне детето, дрехата му става малка и трѣбва да се замѣсти съ нова. Хубава е тази дреха, но тя причинява страдания на детето. Ако продължава да я носи, тя ще му стане кѫса, тѣсна и ще започне да го убива. Ако я взематъ отъ гърба му, безъ да я замѣстятъ съ нова, то ще започне да страда отъ студъ. Всѣки, който търси дрехата си и се оплаква, че сѫ му я откраднали, минава за слабъ човѣкъ. Той не може да бѫде уменъ. Никой не може да посѣгне върху дрехата на умния, на силния човѣкъ. На слабия, на глупавия всѣки апашъ може да снеме дрехата отъ гърба му. Следъ това той ще прати хора да гонятъ апаша, за да върне дрехата му назадъ.

Така и съвременнитѣ хора търсятъ изгубеното си щастие. Питамъ: ако вие търсите изгубеното си щастие, мислите ли, че сте умни и силни хора? Не, умниятъ, силниятъ човѣкъ никога не може да изгуби щастието си. Казвате: „Какъ ще намѣримъ щастието си?” – Чрезъ страданията. Страданията сѫ първото условие за поумняването на човѣка. Който страда, той отива къмъ поумняване. Като започне да страда, човѣкъ оцѣнява вече дрехата си, която е носилъ дотогава на гърба си. Преди страданията човѣкъ е мислѣлъ, че дрехата, която е на гърба му, нищо не струва. Обаче като започне да страда, като я изгуби, вижда колко цѣнна е била дрехата. Казвате: „Какво отъ това, че съмъ загубилъ дрехата си? Ще взема дрехата на приятеля си или ще си купя нова.” Едно трѣбва да знаете: докато сте на Земята, вие можете да давате дрехата си на когото искате; можете да вземете дрехата отъ когото искате. Влѣзете ли обаче въ Духовния свѣтъ, тамъ въпросътъ е поставенъ другояче: тамъ никому не можете да дадете дрехата си, нито можете да вземете на нѣкого дрехата. Тамъ дрехитѣ не се даватъ даромъ. Който вземе дрехата на нѣкого, той показва своето тщеславие. Онзи, отъ когото си взелъ дрехата, е благороденъ човѣкъ, но ти, който я вземашъ, не си отъ благороднитѣ. Какво ще излѣзе тогава? – Отъ неблагородната постѫпка на единия ще се види благородството на другия. Значи неблагородниятъ е послужилъ за обявяването на благородството на другия.

Питамъ: въ какво се заключава животътъ? Можете ли да кажете, че животътъ седи въ това – единъ да служи за обявяване на добродетелитѣ на другитѣ, а тѣ да растатъ, велики да ставатъ? Не, смисълътъ на живота не е въ това. Всѣки трѣбва да расте, да се развива. Нѣкой изработи една хубава статуя и всички казватъ: „Да туримъ статуята на пиедесталъ, да я виждатъ всички, които минаватъ покрай нея.” Турятъ статуята на пиедестала и тя стои, надува се. Да, но ако не бѣха камънитѣ отдолу, можеше ли статуята да стои тъй високо, че всички да я виждатъ? Въ това ли се заключава достойнството на човѣка – да стои като статуя върху единъ пиедесталъ? Ако вѣруюто на единъ човѣкъ е подобно на статуя, поставена върху пиедесталъ, какво вѣрую е това? Ако неговата любовь, ако неговото знание, ако неговата свобода приличатъ на статуя, поставена високо на пиедесталъ, да ги виждатъ всички хора, каква е тази любовь, какво е това знание, каква е тази свобода? Това сѫ общи принципи, общи положения. Защото великото, красивото, което е дълбоко скрито въ Бога, отъ никого не се вижда, но се чувства. Така трѣбва да постѫпватъ всички. Въ тайно трѣбва да се работи, а само резултатитѣ да бѫдатъ наявѣ. Трѣбва ли да поставяте добродетелитѣ си на пиедесталъ като красивитѣ статуи? Човѣкъ трѣбва да бѫде подобенъ на Бога. Въ това седи смисълътъ на живота.

Какви сѫ качествата на Бога? Много сѫ тѣ и сѫ неизброими, но едно отъ тѣхъ е, че Богъ никога не спи, нито дреме. Той всѣкога е буденъ. Откакъ свѣтътъ сѫществува, и преди създаването му още, Божието око всѣкога е било будно. Когато хората спятъ, Богъ е буденъ, всичко следи и нарежда. Мнозина се оплакватъ, че не сѫ спали. Какви Синове Божии сѫ тия хора, които се оплакватъ, че не сѫ спали? Тѣхниятъ Баща винаги е буденъ, не спи, а тѣ искатъ да спятъ! Досега Богъ отъ ничия услуга не се е нуждаелъ, нито нѣкой Му е услужвалъ. Но когато се казва, че трѣбва да служимъ на Бога, това е съвсѣмъ друго нѣщо. Да служимъ на Бога, подразбира да служимъ на другитѣ въ името Божие, а не да служимъ на Бога. Той никога не се е нуждаелъ отъ услугитѣ на хората. Тогава какъ ще приличате на Баща си, щомъ искате да ви слугуватъ, да имате по нѣколко слуги на разположение? Съвременнитѣ хора искатъ да приличатъ на Баща си, а вършатъ работи, които Той никога не върши. Въ сърдцето и въ ума на вашия Баща, въ Когото вѣрвате, никога не сѫ влизали мисъль или чувство на недоволство. Той всѣкога е доволенъ, даже не знае какво нѣщо е недоволството.

Следователно, колкото недоволството е чуждо за Бога, толкова хората живѣятъ въ недоволство. Вие трѣбва да се освободите отъ недоволството. Защо сте недоволни? – Защото не сте красиви, защото не обичате Истината. Недоволни сте още, че сте слаби, че нѣмате условия, богатства. Защо сте слаби? – Защото нѣмате знания. Защо сте бѣдни? – Защото нѣмате Любовь въ себе си. Щомъ нѣмате Любовь, нѣмате и Животъ. Животътъ произтича отъ Любовьта. Ако имате Любовь, всичко ще имате. Ще кажете: „Щомъ е така, да се обичаме!” – Лесно е да се каже, че трѣбва да се обичате, но обичьта е законъ, който се отнася до душата. Да обичашъ – това значи вѫтрѣ въ себе си да чувствашъ обичьта. Освѣнъ това, когато обичашъ нѣкого, за да живѣешъ, едновременно ти трѣбва да обичашъ и другитѣ хора. Щомъ обичашъ и живѣешъ, и другитѣ хора ще се ползватъ отъ твоя животъ и отъ твоята Любовь. Тѣ ще живѣятъ съ тебе заедно. Който не може като люби да живѣе, той не може да даде подтикъ и на другитѣ хора да живѣятъ. Всѣки самъ трѣбва да изпита своята любовь и ако я хареса, ще даде и на другитѣ да я опитатъ. Иначе, като не познавате любовьта си, какъ ще я дадете на хората? Защо ще имъ причинявате страдания? Вие сами страдате отъ своята любовь, а отгоре на това давате отъ нея и на други хора да страдатъ. Вие търсите нѣкого да ви обича. Той себе си не обича, васъ ще обича! После, търсите нѣкого да ви направи щастливи. Той себе си не е направилъ щастливъ, че васъ ще направи щастливи. Какъ можете да вѣрвате въ това? Азъ се чудя на лековѣрието на съвременнитѣ хора. Възможно ли е нещастниятъ човѣкъ да направи нѣкого щастливъ? Хората вѣрватъ, че могатъ да станатъ като Драганъ, като Стоянъ, като Петко, а не вѣрватъ, че могатъ да станатъ като Бога, въ Когото има всички възможности да ги направи блажени, щастливи, любещи.

„И тамъ имаше човѣкъ, боленъ отъ 38 години.” Като мина покрай него, Христосъ го запита: „Защо лежишъ толкова години тукъ?” – „Дълго време слугувахъ на хората, но като заболѣхъ, тѣ ме пратиха тукъ на курортъ. Вече 38 години става какъ лежа предъ тази кѫпалня, нѣма кой да ме пусне въ водата.” Христосъ му каза: „Напусни курорта! Дигни одъра си и излѣзъ вънъ!” Пробуди се съзнанието на болния и той видя, че този курортъ нищо не струва. Между посѣтителитѣ на курорта имало голѣмо състезание кой пръвъ да влѣзе въ кѫпалнята следъ размѫтването на водата отъ ангела, който слизалъ единъ пѫть презъ годината. Този боленъ трѣбвало да чака цѣли 38 години за една баня, и пакъ не могълъ да се врѣди. Трѣбвало да дойде Христосъ да му каже: „Дигни одъра си и излѣзъ вънъ! И безъ баня може.” Казвате: „Какъ е могълъ този човѣкъ да лежи 38 години само за една баня?” Питамъ: ами когато вие прекарвате цѣли 60 години съ надежда, че ще получите отнѣкѫде голѣмо богатство, че ще станете щастливи, вие не сте ли въ положението на разслабения, който чакалъ цѣли 38 години предъ кѫпалнята, за да се излѣкува? Мнозина очакватъ щастието въ подобна форма – да влѣзатъ въ кѫпалнята, да се окѫпятъ и да излѣзатъ оттамъ чисти, здрави. Добре е това, но хиляди курортисти има и всѣки иска да влѣзе въ кѫпалнята, да се окѫпе и излѣкува. Като го видя, Христосъ му каза: „Не ти трѣбва такова богатство, такова щастие. Дигни одъра си и иди да работишъ!” Какво разбирате подъ думитѣ дигни одъра си?

И до днесь още Христосъ стои предъ тази кѫпалня и наблюдава кой отъ курортиститѣ има сила да вдигне одъра си и да излѣзе вънъ. Когато Христосъ каза на болния, който 38 години бѣше лежалъ предъ кѫпалнята, да вдигне одъра си, той започна да се озърта натукъ-натамъ, да намѣри нѣкого да му помогне. Христосъ му каза: „Азъ искамъ да видя можешъ ли самъ да вдигнешъ одъра си, за да провѣря силата ти.” И той вдигна одъра си и каза на курортиститѣ: „Варда!” Всички му сториха пѫть да мине. Въ този моментъ стана пробуждане на съзнанието му. Той си казваше: „Чудно нѣщо! Толкова години какъ лежа предъ тази кѫпалня, чакамъ да дойде нѣкой да ме пусне въ водата, безъ да зная, че съмъ ималъ сила самъ да нося одъра си.” Споредъ тогавашния обичай курортиститѣ му казаха, че не е позволено въ сѫботенъ день нѣкой да вдига одъра си. „Кой тѣ накара да направишъ това?” – „Онзи, Който ме назначи на нова служба, Той ми каза да вдигна одъра си, и азъ Го послушахъ: вдигнахъ одъра си и излѣзохъ вънъ. Сега вървя по заповѣдь.” – „Кой е Този, който ти заповѣда да вдигнешъ одъра си?” – „Не зная. Той ми даде нова служба и ми каза да не лежа повече предъ кѫпалнята. Той ме изпраща въ друга кѫпалня, въ голѣмото море, дето ангелъ слиза да размѫтва водата не само веднъжъ въ годината, но всѣки часъ.”

Сега азъ искамъ да обърна вниманието ви върху мисъльта да работите върху себе си за пробуждане на съзнанието. Като работите така, стремете се да имате уважение къмъ себе си, къмъ ближнитѣ си и обичь къмъ Бога. Който не обича Бога, той не е човѣкъ; който не почита и не уважава себе си, той не е човѣкъ; който не е готовъ да се жертва за ближния си, той не е човѣкъ. Докато сте на Земята, било въ сегашния или въ бѫдещия животъ, най-великото нѣщо е да бѫдете човѣци. Нѣма по-велико нѣщо за сегашния човѣкъ отъ това – да бѫде истински човѣкъ. Нѣкой иска да бѫде ангелъ. И това е добре, но да бѫдете ангели, туй значи да ви назначатъ на служба. Ангелътъ е чиновникъ и като чиновникъ той е гражданинъ на Царството Божие. Сѫщото нѣщо виждаме и въ държавитѣ на Земята. Не може да бѫде човѣкъ служитель въ нѣкоя държава, ако първо не е неинъ гражданинъ. Следователно първо трѣбва да бѫдете граждани, а после служители на Царството Божие. Това сѫ естествени отношения. Сѫщо така можете да запитате хората, които казватъ, че иматъ майка и баща, кѫде сѫ тѣхнитѣ майки и бащи? – „Де е майка ти?” – „Не зная.” – „Де е баща ти?” – „Не зная.” – „На Земята ли сѫ, или не?” – „Умрели сѫ.” Питамъ: можете ли да наречете свои майки и бащи онѣзи, които умиратъ, които губятъ съзнанието си, които иматъ толкова недостатъци, толкова слабости? Какво можете да очаквате отъ една слаба майка? Отъ слабия нищо не може да се очаква. Истински Баща е само Онзи, Който никога не умира, никога не спи, никога не отслабва. Той е всѣсиленъ и всичко може да направи. Въ това всѣки трѣбва да вѣрва.

Като говоря за вѣрата, азъ имамъ предвидъ онази вѣра, която нѣма никакво име. Който има тази вѣра, той винаги носи въ рѫката си магическата тояжка, и каквото му потрѣбва, тропне съ нея. Ако отиде на планината и пожелае да яде, той тропне съ тояжката си и предъ него се издига великолѣпенъ палатъ. Пакъ тропне съ тояжката си и вратата на палата се отваря. Той влиза вѫтрѣ и вижда много стаи, хубаво наредени, украсени съ цвѣтя, навсѣкѫде музика свири. Тропне съ тояжката си и предъ него излизатъ слуги, готови да изпълнятъ заповѣдитѣ му. Веднага слагатъ богата трапеза и той започва да яде. Щомъ се нахрани, тропне съ тояжката си и всичко това веднага изчезва. Представете си, че вие имате способностьта да разполагате съ магическата прѫчица! Какъвъ щѣше да бѫде вашиятъ животъ?

Ще кажете, че това сѫ забавления. – Съгласенъ съмъ съ васъ. Но питамъ: когато нѣкой човѣкъ прекара 60 години на Земята и презъ всичкото време търси щастие, богатство, високи служби, това не е ли забавление? Той намѣрилъ ли е това, което е търсилъ? Нищо не е намѣрилъ. Мнозина даже не сѫ могли да поживѣятъ повечко, за да видятъ илюзиитѣ, съ които сѫ се забавлявали. Това не трѣбва да ви обезсърчава, нито да представлява нѣкакво противоречие. Азъ искамъ да обърна вниманието ви върху ония нѣща, които представляватъ обвивки на живота. Когато нѣкой не сполучи въ живота си, това не значи, че е нещастенъ. Напротивъ, щастливъ е този човѣкъ.

Единъ турчинъ турилъ нѣкакво обявление нѣкѫде, съ което накаралъ минувачитѣ да се спиратъ. На обявлението той написалъ: „Който влѣзе вѫтрѣ, пишманъ ще стане; който не влѣзе вѫтрѣ, пакъ пишманъ ще стане”. Заинтересували се хората, започнали да се спиратъ предъ обявлението, и като виждали, че нѣкой излизалъ оттамъ, питали го: „Какво има вѫтрѣ?” – "Влѣзъ и вижъ самъ!” Значи и който влѣзе, и който не влѣзе, все нещастенъ ще бѫде. Азъ тълкувамъ обявлението по следния начинъ: който влѣзе, даде паритѣ си и не разбере това, каквото е видѣлъ, той ще бѫде нещастенъ. Който не влѣзе вѫтрѣ, по нѣмане на срѣдства или на време, и той ще бѫде нещастенъ. Влѣзъ и разбери! Въ това седи силата. Вие сте влѣзли вече, но за да не се пишманите, гледайте да разберете дълбокия смисълъ на всичко, което сте видѣли и чули. Питамъ: ако живѣете и не разберете живота, какво сте придобили? Ако имате единъ приятель и не сте го разбрали, какво сте придобили? Ако Слънцето изгрѣва и не сте доволни отъ него, разбрали ли сте живота? Ако ядете и не сте доволни отъ яденето, разбрали ли сте живота? За да разберете живота и за да не съжалявате, че сте влѣзли въ него, трѣбва да сте доволни отъ всичко, което вършите.

За да бѫде доволенъ, човѣкъ непремѣнно трѣбва да срѣщне своя Баща. И наистина, единственото нѣщо, което всички хора очакватъ, е да срѣщнатъ своя Баща, Когото не сѫ виждали отъ незапомнѣни времена. Той постоянно пише писма на своитѣ деца, но тѣ понѣкога само Му отговарятъ, все нѣматъ време. Обаче съзнанието на повечето хора вече се пробужда и въ тѣхъ се явява желание да се върнатъ при Баща си. Тѣ сѫ взели торбичкитѣ си и сѫ се отправили къмъ Него, но си мислятъ: „Дали ще ни приеме Баща ни? Толкова време се мина, откакъ не сме Му писали. Ние почти сме Го забравили.” – Не се безпокойте, Баща ви ще ви приеме много добре: ще ви прегърне, ще ви цѣлуне, ще заповѣда да заколятъ най-угоеното теле за васъ. Ще има ядене, пиене, веселие. Когато по-голѣмиятъ ви братъ си дойде отъ нивата и чуе, че сте се върнали отъ странстването си, ще се разсърди, защото ще помисли, че ще вземете дѣлъ отъ неговото наследство.

Какво виждаме днесь? – Че ревностьта се събужда и между религиознитѣ хора. Когато новъ човѣкъ влѣзе въ нѣкое религиозно общество, всички започватъ да му казватъ: „Ти едва дойде и желаешъ вече да вземешъ първото мѣсто.” Между религиознитѣ хора се забелязва желание всѣки да изпѫкне, да стане учитель. И най-хубавата цигулка да имате, за две години не можете да станете учитель. Цѣли 30 години наредъ трѣбва да свири човѣкъ, и то по десетина часа на день, за да стане поне третостепененъ виртуозъ. А тъй, едва да държи лѫка и да мисли, че свири хубаво, това значи да се самозалъгва. И пѣвци има такива. Единствената пѣвица, която съмъ слушалъ, бѣше една туркиня въ Варна. Когато пѣеше, никой не я виждаше, криеше се, но гласътъ й се чуваше надалече. Всички варненци се събираха около кѫщата й да я слушатъ. Тя пѣеше за себе си. Истински пѣвецъ или музикантъ е този, който пѣе или свири за себе си. Нѣкой едва се научилъ да пѣе, ще излѣзе предъ публика, а после ще каже, че не сѫ го оцѣнили. Достойнство има човѣкътъ! Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, на никого да не създава неприятности или страдания. Дойде нѣкой при мене, иска да му кажа Истината. Ако ти кажа Истината, ти ще бѫдешъ нещастенъ. – „Не, азъ съмъ силенъ, ще издържа на всичко.” – Не е въпросътъ тамъ. Азъ искамъ да кажа на човѣка само онова, което може да го повдигне и задоволи. Така трѣбва да постѫпватъ новитѣ хора.

Какви сѫ качествата на новия човѣкъ? Новиятъ човѣкъ никога и на никое сѫщество, малко или голѣмо, не трѣбва да причинява страдания. Къмъ всички сѫщества, които Богъ е създалъ, той трѣбва да изпитва свещено чувство. Когото и да срѣщне, той трѣбва да бѫде радостенъ и веселъ. Отъ незнание или отъ неразбиране хората често си създаватъ страдания едни на други. За да не става това, съзнанието имъ трѣбва да бѫде будно. Ако нѣкой е щастливъ, и другитѣ около него трѣбва да бѫдатъ щастливи. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но да послужи.” Ако нѣкой иска другитѣ да му служатъ, той ще имъ причини страдания. Ако той имъ служи, ще ги направи щастливи. Не, всѣки трѣбва да служи като Христа. Три главни мотива взематъ участие при служенето: да служишъ отъ пробуждане на великата Божия Любовь въ тебе, да служишъ отъ пробуждане на великата Божия Мѫдрость въ тебе, да служишъ отъ пробуждане на великата Божия Истина въ тебе.

Това сѫ тритѣ важни принципа, които взематъ участие при служенето. Ако ги спазвате, вие ще бѫдете готови на услуга и къмъ най-малкото сѫщество. Каквото и да направи то, вие ще бѫдете снизходителни къмъ него.

Не презирайте малкото дете, което се учи да пѣе. То крѣска, вика на майка си, сърди се, взема първитѣ уроци по пѣене: взема първия тонъ на живота, после втория и т. н. Като започне да пѣе, майката го поглади, помилва и казва: „Отлично пѣе, добъръ пѣвецъ ще стане моето детенце!” Наистина, това дете, което днесь крѣска, нѣкога ще стане отличенъ пѣвецъ, музикантъ, художникъ, поетъ, ученъ или философъ.

За да постигнете това, всички трѣбва да бѫдете търпѣливи, както Богъ е дълготърпѣливъ; всички трѣбва да любитѣ, както Богъ люби; всички трѣбва да бѫдете внимателни като Бога; всички трѣбва да приложите знанието си къмъ хората, както Богъ прилага своето. Както Богъ прилага Истината и Свободата къмъ всички хора, така и вие трѣбва да имате свещенъ трепетъ къмъ тѣхъ, да ги приложите въ живота си. Всѣки трѣбва да бѫде прозорецъ, презъ който да минава Божествената свѣтлина. Ако Свѣтлината и Животътъ влизатъ презъ вашия прозорецъ, вие ще бѫдете проводникъ за щастието на цѣлото човѣчество. Когато се запитвате какво е предназначението ви на Земята, казвамъ: вашето предназначение е да бѫдете проводници на Живота и Любовьта, на Знанието и Мѫдростьта, на Истината и Свободата. Ако постигнете това, животътъ ви напълно се осмисля.

Като говоря върху тия принципи на живота, вие се натъквате на вашия личенъ животъ и започвате да се смущавате. Защо? – Изпадате въ контрастъ. То е все едно да имамъ предъ себе си хора, облeчени въ нечисти, изцапани дрехи, и да имъ говоря за чистота. Като се погледнатъ, въ тѣхъ ще се яви желание да се окѫпятъ. Вмѣсто да отидатъ въ кѫпалнята, азъ имъ казвамъ: вдигнете одъра си и вървѣте на работа! Никаква кѫпалня не ви е нужна. Ако е въпросъ да бѫдете облечени съ нови, чисти дрехи, азъ мога да тропна съ прѫчицата си и моментално ще се видите облечени. Това мога да направя, но отъ васъ се иска една добродетель – свещено да пазите дрехата, която ви е дадена. Какво ще направите вие? Ако нѣмате тази добродетель въ себе си, ще свалите дрехата си отъ гърба си и ще я дадете на нѣкого отъ любовь. Дрехата на Любовьта на никого не се дава. Давайте отъ изобилието на своя животъ, и ще видите какъ той ще мине и въ ближнитѣ ви. Давайте отъ изобилието на своето знание, за да премине и въ ближнитѣ ви. Давайте отъ изобилието на свободата си, за да премине и въ ближнитѣ ви. Давайте отъ изобилието на Любовьта си, за да премине въ всички хора на Земята.

Какъ ще познаете, че Богъ, т. е. Любовьта, е дошла въ васъ? Нѣкой е боленъ, лежи отчаянъ, обезсърченъ, и въ това време чува тихиятъ гласъ отвѫтрѣ да му казва: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” Той казва: „Татко, понеже чухъ Гласа Ти, ставамъ и съмъ готовъ да направя всичко, каквото пожелаешъ.” Днесь хората искатъ да наредятъ работитѣ си, да придобиятъ знания и тогава да служатъ на Бога. Но Той казва: „Станѣте, вдигнете одъра си и идете на работа!” Сега и азъ ви казвамъ: вдигнете одъра си и идете на работа въ свѣта! Вие сте учени хора, можете да работите. Кажѣте ми какъ ще започнете работата? Ако остане на мене, ето какъ бихъ постѫпилъ: първо ще намѣря гладнитѣ хора. Като видя нѣкой гладенъ, ще го питамъ колко дена не е ялъ. Ако ми каже, че не е ялъ два-три дена, ще го повикамъ у дома си и първо ще му предложа вода да измие рѫцетѣ и краката си, после ще го накарамъ да среши косата си, да се преоблѣче, а следъ това ще го поканя на трапеза, покрита съ чиста хубава покривка, а на нея ще бѫдатъ сложени пресенъ топълъ хлѣбъ и плодове. Предъ него ще поставя чиста бѣла чиния съ златна вилица, лъжица и ножъ, и ще му кажа: „Заповѣдай, нахрани се добре!” Като се нахрани и благодари, ще му кажа: „Ето, това е Новото учение! Ако си доволенъ, ела сега съ мене да помагаме на другитѣ хора.” По този начинъ ще събирамъ гладни хора и въ продължение на единъ мѣсецъ ще имамъ около себе си най-малко хиляда души, съ които ще отидемъ на бойното поле да атакуваме неприятеля. Така ще превземаме позиция следъ позиция. Какво по-хубаво отъ това? Казвате: „Какво ще атакувате? Какви позиции ще превземате?” – Ще гонимъ сиромашията, неправдата, лъжата, грубостьта – съ една дума – всички несгоди въ свѣта. За тази цель ще се въорѫжимъ съ топове, съ пушки, съ картечници и като прогонимъ неприятеля, ще възстановимъ Царството Божие на Земята. Тогава ще сложимъ трапези и всѣки ще слугува на себе си. Защо? – Защото въ Царството Божие всѣки е слуга, нѣма кой на кого да слугува. Въ който день всѣки започне да слугува на себе си, дошло е Царството Божие на Земята.

Време е вече да се слугува, да се разнася Любовьта въ свѣта. Всѣка сутринь изпращайте по една свѣтла мисъль, по едно добро, възвишено чувство. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който вижда всичко и следи какви сѫ вашитѣ мисли и чувства, които изпращате въ свѣта. Всѣки день правете по една добра постѫпка, за която да получите одобрението на Живия Богъ. Ако мисъльта, чувството и постѫпката ви сѫ добри, ще чуете гласа на Бога – тихъ и дълбокъ, Който казва: „Влѣзте въ Царството Божие! Вие извършихте Моята воля, като причинихте на братята си радости, а не страдания.”

Сега азъ желая всички да бѫдете носители на Новото учение – Учение на Любовьта, Учение на почить и уважение, на зачитане на всичко красиво, чисто и възвишено въ свѣта.

Казвате: „Можемъ ли да приложимъ това Учение?” – Отъ васъ зависи. Казахъ ви, че сте добри, а вие се съмнявате. Азъ вземамъ думата добъръ въ положителенъ смисълъ, а вие я вземате въ отрицателенъ и казвате, че не сте още добри. Не, вие можете да бѫдете добри още сега – отъ васъ зависи това. Че нѣкой направилъ извѣстна погрѣшка – това е негова работа. Защо трѣбва вие да се сърдите, да се тревожите? Не се занимавайте съ чуждитѣ погрѣшки. Ако разбирате дълбокия смисълъ на нѣщата, ще видите, че погрѣшкитѣ на хората сѫ благословение за васъ.

Единъ младъ момъкъ тръгналъ да търси своята възлюбена по свѣта, но не могълъ да я намѣри. Като се връщалъ отъ своето дирене отчаянъ, разбитъ, недоволенъ, той видѣлъ на пѫтя една красива мома съ пукната глава и счупенъ кракъ. Като я погледналъ въ това положение, той се съжалилъ надъ нея. Приближилъ се близо до момата и си казалъ: „Понеже не намѣрихъ своята възлюбена, ще направя едно добро на тази красива мома.” Превързалъ главата й, превързалъ крака й и спрелъ при нея да поговорятъ. Момата започнала да се оплаква какъ пострадала, какви болки изпитвала въ главата и въ крака, но той й казалъ: „Много добре стана, че тѣ удариха. Ако не бѣше пострадала, азъ нѣмаше да тѣ намѣря. Много години се изминаха, откакъ тѣ търся.” Той позналъ въ лицето на красивата мома своята възлюбена.

Ако вашата глава е пукната, ако кракътъ ви е счупенъ и ви намѣри вашиятъ възлюбенъ, болкитѣ и страданията ви сѫ на мѣсто. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като поводъ да намѣрите Онзи, Който ви обича.

Желая на всички да имате присѫствието на Божията Любовь, която носи Животъ въ себе си. Да имате присѫствието на Божията Мѫдрость, която носи Знание и Свѣтлина. Да имате присѫствието на Божията Истина, която носи Свобода за човѣшкитѣ души!

Господи, да пребѫде Твоятъ Духъ на Любовьта, Твоятъ Духъ на Мѫдростьта и Твоятъ Духъ на Истината въ нашитѣ сърдца!

21 августъ, 5 ч. 1934 г. София, Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×