Jump to content
Ани

1934_08_20 Великото и малкото

Recommended Posts

"Часътъ на любовьта", Съборни бесѣди 1934 год.
Първо издание: София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ВЕЛИКОТО И МАЛКОТО

Прочетѣ се 5-а глава отъ Евангелието на Лука.

Когато четете Свещената книга, трѣбва да знаете на какво гледище заставате: външно – по буква, или вѫтрѣшно – по духъ. И прочетената глава може да се разглежда двояко: ако я разглеждате външно, ще имате едно разбиране; ако я разглеждате вѫтрѣшно, ще имате по-дълбоко разбиране. Каквото и да четете, трѣбва да се пазите отъ еднообразие въ разбирането, въ мисленето, въ чувстването. Еднообразието не е нищо друго, освѣнъ старото въ живота, т. е. това, което е изчерпано, което нищо не дава. Ако изстискате сока на гроздето, нищо не остава въ него, освѣнъ люспитѣ. Каквото и да правите съ люспитѣ, нищо не излиза отъ тѣхъ. За габровци и за котленци е създаденъ единъ анекдотъ, съ който искатъ живо да представятъ тѣхното скѫперничество. Когато нѣкой отъ тѣхъ купувалъ охлюви, изваждалъ охлювитѣ и ги готвелъ, а черупкитѣ имъ изсушавалъ, нанизвалъ ги на връвь съ цель и другъ пѫть да сготви отъ тѣхъ нѣкакво ядене. Като узнавали съседитѣ, че еди-кой си ималъ черупки отъ охлюви, тръгвали единъ следъ другъ да искатъ и тѣ да сготвятъ ядене отъ тѣхъ. Тѣ казвали: „Дайте си такъмитѣ, т. е. черупкитѣ отъ охлювитѣ, и ние да си сготвимъ ядене.” Следъ това ги връщали обратно на притежателя имъ. Такъмитѣ, това е старото учение, което трѣбва да се изостави и да се замѣсти съ ново.

Сега ще направимъ едно малко упражнение, за да се свържемъ съ теченията на Природата. Въ Природата сѫществуватъ две течения, две направления: едното направление е възходящо. То води къмъ Великото голѣмо, къмъ Безкрайното, къмъ Безконечното. Другото направление е Великото малко, което сѫщо така води къмъ Безкрайното, къмъ Безконечното.

Упражнение: Дветѣ рѫце, съ свити пръсти въ форма на цвѣтъ, се поставятъ предъ гърдитѣ. Тѣ означаватъ процесъ на Великото голѣмо – процесъ на разцъфтяване въ Природата. Рѫцетѣ се издигатъ нагоре и пръститѣ се разтварятъ въ формата на чашка. Следва сваляне на рѫцетѣ надолу и свиване на пръститѣ. Свалянето на рѫцетѣ надолу, това е процесъ на Великото малко. То представлява знанието, което човѣкъ има и което трѣбва да даде на другитѣ.

Направете това упражнение нѣколко пѫти, за да се свържете съ тия две течения. Колко струва на човѣка да направи едно малко усилие? Всѣко усилие, колкото и малко да е, дава добри резултати.

Мнозина се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре. Защо? – Защото не сѫ взели права посока на движение. Тази посока води или къмъ Великото голѣмо, или къмъ Великото малко. Великото голѣмо е законъ на разширяване, на растене, на придобиване на знания. Великото малко е законъ на смаляване. При това положение човѣкъ става толкова малъкъ, че минава презъ мѣста, дето никой не може да мине. Следователно, когато човѣкъ се намѣри при най-голѣмитѣ мѫчнотии и затруднения и не знае отде да мине, не знае какъ да се освободи отъ тѣхъ, казвамъ: мини по пѫтя на Великото малко и ще се освободишъ. – „Накѫде е тази посока?” – Навсѣкѫде. Въ закона на Великото малко действа законътъ на самоотричането. Който не се отрече отъ всичко старо въ себе си, отъ своитѣ стари такъми, той не може да влѣзе въ закона на Великото малко. Когато Христосъ казва: „Който не се отрече отъ майка си и баща си, отъ брата си и сестра си, не може да бѫде Мой ученикъ”, Той има предвидъ формата на майката и бащата, формата на брата и на сестрата като такъми. Ако майка ти, баща ти, братъ ти, сестра ти, приятельтъ и приятелката ти сѫ стари такъми, ти трѣбва да се откажешъ отъ тѣхъ. Колко струватъ тия такъми? Тѣ сѫ стари нанизи, наредени на върви. Какво има въ тия такъми? – Нищо. Тѣ нѣматъ никаква сила въ себе си, никаква храна не съдържатъ. Щомъ е така, лесно можете да се откажете отъ тѣхъ.

И тъй, посоката, която води къмъ Великото голѣмо и Великото малко, е Новиятъ пѫть – пѫтьтъ на Свѣтлината. Който е влѣзълъ въ този пѫть, той се стреми къмъ Божественото, и дето види прояви на Божественото, зачита ги. Божественото се отличава съ следното качество: то всѣкога дава. Даването е законъ на Небето, законъ на изобилието. Значи това, което всѣкога дава и никога не престава да дава, е Божествено. Това, което нѣкога дава, а нѣкога не дава, е човѣшко. Който казва, че може да направи всичко, което е добро, той е въ процеса на Божественото; който казва, че е слабъ, че не може да направи всичко, макаръ и добро, той е въ процеса на човѣшкото. По тѣзи прояви може да различавате Божественото отъ човѣшкото. Когато дойде до положение да направи нѣщо Божествено, човѣкъ трѣбва да знае, че не е самъ въ тази работа. Съ него заедно работятъ много разумни, напреднали сѫщества по невидимъ за самия него пѫть. Съ него заедно работятъ всички ония възвишени сѫщества, които поддържатъ Царството Божие. Външно тѣзи сѫщества сѫ невидими, но силата на нѣщата не е въ външното виждане. Важно е човѣкъ да чувства, че съ него заедно работятъ напреднали, възвишени сѫщества.

Питамъ: кое трѣбва да предпочитате – да дишате нечистъ или чистъ въздухъ? Да четете при мека, приятна свѣтлина, или при свѣтлина, която едва мѫжделѣе? Чистиятъ въздухъ, чистата вода, меката, приятна свѣтлина сѫ блага, богатства, които човѣкъ не осъзнава, защото се занимава съ своитѣ стари такъми. Срѣщате нѣкой човѣкъ, слушате, че говори само за обществени въпроси, за служби, че еди-кой си колко години билъ чиновникъ, учитель или професоръ нѣкѫде. Питамъ: колко години най-много може да бѫде човѣкъ чиновникъ? Сега, като стане нѣкой на 50 ÷ 60 години, уволняватъ го, считатъ, че не е способенъ за работа. Като е работилъ толкова години, какво е постигналъ? – Нищо особено. Това не сѫ стотици, нито хиляди, нито милиони години. Това сѫ само 60 години, презъ което време човѣкъ едва започва да се ориентира въ живота.

Когато дойдемъ до голѣмитѣ числа, ние имаме предвидъ възможноститѣ за съзнанието. За всѣко будно, добре развито съзнание числата, тѣхното значение и смисълъ ставатъ ясни. Онова съзнание, което не е работило съ голѣмитѣ числа, започва да се плаши отъ тѣхъ. Малкитѣ деца се плашатъ отъ голѣмитѣ товари. Обаче героитѣ, голѣмитѣ юнаци не се плашатъ отъ голѣми тежести, отъ голѣми товари. За да дойде до будность на съзнанието, човѣкъ трѣбва да работи непреривно, за да различава Божественитѣ процеси отъ човѣшкитѣ. Божественитѣ процеси сѫ непреривни, а човѣшкитѣ сѫ прекѫснати. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да прекѫсне единъ Божественъ процесъ; ако нѣкой го прекѫсне, той самъ ще си напакости, ще си създаде редъ нещастия. Ако турите кепенци на прозорцитѣ денемъ, вие сами ще прекѫснете пѫтя на слънчевитѣ лѫчи. И въ края на краищата вие сами ще си напакостите, ще се намѣрите предъ тъмнина.

Казвамъ: всѣки, който е придобилъ животъ, знание и свобода, той е щедъръ, богатъ. И въ Любовьта той е щедъръ, дава изобилно. Мнозина говорятъ за щедрость, а като дойдатъ до Любовьта, започватъ да я цедятъ, както кръчмарьтъ цеди виното. Тѣ турятъ Любовьта въ нѣкой варелъ, поставятъ кранъ и започватъ да наливатъ чаша по чаша, като сѫщевременно записватъ кому колко сѫ дали. Това е кръчмарство. Казвате: „Азъ дадохъ една чаша любовь на еди-кого си.” – Какво можете да направите съ една чаша любовь? Да раздавате любовьта съ чашки, това е външната й страна. Казвате, че обичате нѣкого. Какъ се изразява тази любовь? Когато обичате нѣкого, вие чувствате извѣстна топлина около слънчевия вѫзелъ или нѣкакво трепване въ сърдцето. Вие наричате това любовь, азъ пъкъ го наричамъ такъмъ. Божествената Любовь се проявява въ готовность къмъ услуги, къмъ жертви. Седналъ нѣкой предъ трапезата, върху която въ чинии е сипано ядене, и той се готви да яде. Въ това време влиза въ стаята единъ неговъ приятель. Ако той веднага стане отъ стола, покани приятеля си да яде, отстѫпи яденето си и се чувства доволенъ, разположенъ, това е изразъ на Божията Любовь. Обаче ако не му стане приятно и не е готовъ да отстѫпи яденето на приятеля си, това е изразъ на любовьта на такъмитѣ.

Днесь всички хора говорятъ за любовь на такъмитѣ, но външно й даватъ изразъ на велика любовь. Нѣкой момъкъ срѣщне една мома, хареса я и започне да се облича хубаво, да се докарва предъ нея, докато тя го хареса. Щомъ го хареса, той започва да я съвѣтва да напусне баща си и майка си, да отиде при него да живѣе. Тя напуща баща си и майка си и отива при него отъ любовь. Той туря на главата й вѣнецъ отъ откѫснати цвѣтя. Откѫснатитѣ цвѣтя показватъ какъвъ ще бѫде животътъ на тази мома. Съ откѫснати цвѣтя работитѣ не се уреждатъ. Момата се радва, че сѫ турили на главата й вѣнецъ. Всѫщностъ този вѣнецъ говори на момата: „Ти можешъ ли да дадешъ животъ на тия откѫснати цвѣтя?” Тя ги поглежда и казва: „Не мога да имъ дамъ животъ.” Значи любовьта на тази мома е любовь на такъми. Венцитѣ на бѫдещитѣ хора нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Като срѣщнете възлюбената си, ще турите на главата й вѣнецъ отъ скѫпоцѣнни камъни или на врата й – огърлица отъ скѫпоцѣнни камъни. Венецътъ, пръстенътъ, огърлицата, които възлюбениятъ дава на своята възлюбена, не сѫ нищо друго освѣнъ задължения. Тѣ сѫ символъ на задължения, т. е. човѣкъ взема нѣщо, въ замѣна на което дава нѣщо.

Така и всѣки човѣкъ, като диша, приема нѣщо отъ Бога, и като излѣзе вънъ, бързо издиша приетия въздухъ. Не, така не се диша. Дали си здравъ, или боленъ, ще поемашъ въздухъ, ще го издишашъ и презъ това време ще благодаришъ на Господа за чистия въздухъ. Какво прави болниятъ? Диша чистъ въздухъ, издиша нечистъ, и като усѣти нечистия въздухъ въ стаята си, казва: „Нечистъ е вече въздухътъ!” Щомъ тури тази мисъль въ ума си, той нѣма да оздравѣе. Не, ще дишашъ, ще издишашъ и ще благодаришъ на Господа. Колкото повече тѣ боли нѣщо, толкова повече ще дишашъ и ще благодаришъ. Като дойдешъ до нѣкое мѣсто, болката ще престане и заедно съ дишането ще излѣзе навънъ. Колкото повече се молишъ, и болестьта повече ще се увеличава, докато най-после излѣзе навънъ. Такива случаи е имало въ времето на Христа. Когато изпѫждалъ духоветѣ отъ нѣкои болни, духътъ първо тръшкалъ болния на земята, разтърсвалъ го добре и следъ това излизалъ навънъ. Съвременната наука нарича това влошаване на положението криза. Споредъ този законъ всѣко страдание, всѣка мѫчнотия трѣбва да дойде до своя край, до най-високата си точка, и следъ това да ви напусне. По-горе отъ това тѣ не могатъ да отидатъ. Тамъ е тѣхниятъ край. Само така болеститѣ, мѫчнотиитѣ и страданията ще се подчинятъ на разумностьта, на закона на Любовьта. Съвременнитѣ хора сѫ имали за живота само механическо разбиране. Тѣ сѫ мислѣли, че Господъ ще махне съ рѫка и мѫчнотиитѣ имъ ще изчезнатъ. Това показва, че тѣ сѫ търсили лесния пѫть въ живота. Не, работа, усилия се изискватъ отъ хората.

Нѣкой казва, че за каквото се е молилъ на Бога, всичко е станало. Да, има нѣща, които ставатъ, но има нѣща, за които, колкото и да се молите, не ставатъ. Представете си, че нѣкой е седналъ предъ добре наредена трапеза, пълна съ хубави, вкусни ястия, и започва да се моли на Бога яденето само да влѣзе въ устата му. Питамъ: молитвата на този човѣкъ ще бѫде ли чута? Ще стане ли това, което иска? – Нѣма да стане. Този човѣкъ трѣбва да се приближи до масата, да вземе хлѣба въ рѫката си, да си отчупи една хапка, да я тури въ устата си и да благодари за добритѣ условия, за възможноститѣ, които сѫ му дадени, и тогава да яде. Следъ това да вземе втора хапка, после трета и да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Кой отъ васъ е ялъ по този начинъ? Кой какъ седне предъ трапезата, бърза по-скоро да се нахрани. Кой може да се похвали отъ резултатитѣ на бързото ядене? Посетете гробищата и ще видите, че въ всѣки гробъ лежи човѣкъ, който презъ цѣлия си животъ е бързалъ – и като е ялъ, и като е пилъ, и като е челъ, и като е работилъ. И на всѣки кръстъ пише: „Тукъ лежи голѣмъ герой!” Да, гробищата сѫ пълни съ голѣми герои.

Едно се иска отъ човѣка – абсолютна Чистота! Който иска да се приближи при Бога, той трѣбва да има разположението на малкото дете, за да възприема. Ако нѣма това разположение, по никой начинъ той не може да възприема Божествената Истина. Ще забравите, че сте стари, съ побѣлели коси и бради, ще се чувствате като деца, готови да слушатъ и да възприематъ. Като гледамъ нѣкои отъ васъ, съ бѣли бради и коси, считамъ, че сте въ театъра, играете роля на стари хора. Да бѫдешъ младъ, това е занаятъ; да бѫдешъ възрастенъ, това е занаятъ; да бѫдешъ старъ, това е занаятъ. Да бѫдешъ чиновникъ, това е занаятъ. Обаче когато обичашъ, когато правишъ Добро, когато постѫпвашъ по закона на свободата, това не е занаятъ. И тогава, който дойде при тебе, той ще остане доволенъ отъ твоята Любовь. Любовьта не се изразява външно, въ цѣлувки и прегръдки. Любовьта къмъ приятеля си можешъ да изразишъ въ добрия приемъ, който ще му дадешъ: ще го поканишъ у дома си, ще му дадешъ топла, чиста стая да си почине, ще го нахранишъ и ще му кажешъ да се чувства като у дома си. Така постѫпва Богъ съ насъ. Той е създалъ Земята и ни е оставилъ свободни, да разполагаме съ всички блага. Отъ време на време само Той поглежда какво правятъ Неговитѣ немирни деца. И като види, че крѣскатъ, Той пакъ имъ дава своето благословение и се отдалечава.

Казвате: „Защо сѫществуватъ противоречията въ живота?” – Противоречията представляватъ външната страна на живота. Когато дойде до вѫтрешната страна на живота, човѣкъ престава да се занимава съ противоречията. Който се занимава съ противоречията, той е още въ външната страна на живота. Докато е въ външния животъ, човѣкъ се занимава съ слабоститѣ и недѫзитѣ на хората, както и съ своитѣ. Не е достатъчно само да ги вижда, но той трѣбва да ги изправя. Щомъ влѣзе въ вѫтрешния, въ Божествения животъ, човѣкъ престава вече да се занимава както съ своитѣ, така и съ чуждитѣ погрѣшки. Който иска да прогресира, да върви напредъ, той трѣбва да бѫде слѣпъ за погрѣшкитѣ на когото и да е. Понѣкога вие сте неразположени, недоволни, че нѣмате това-онова. Кажѣте си: „Това не ми е потрѣбно, то е такъмъ.” Когато отивате при Бога, ще бѫдете като малкитѣ деца: нѣма да носите нищо съ себе си. Каквото сте придобили на Земята, ще го оставите и ще отидете само съ добродетелитѣ си. Състоянието ви трѣбва да бѫде като това на детето – като че нищо нѣмате, като че нищо не носите съ себе си.

Детското състояние подразбира чистота и вѣра. Представете си, че ви осѫждатъ на обѣсване. Вие трѣбва да имате вѣрата на детето, да знаете, че и десеть вѫжета да употрѣбятъ, всички ще се скѫсатъ. Както вѣрвате, така ще стане. Колкото пѫти да ви бѣсятъ, вѫжето все ще се кѫса. Нѣма да се намѣри вѫже, съ което да ви обѣсятъ. Каквито вериги да турятъ на краката ви, всички ще се разкѫсатъ, ще се разтопятъ. Следователно има два начина, чрезъ които може да се освободи отъ затвора или отъ бесилката онзи човѣкъ, въ когото се е пробудило Божественото: единиятъ начинъ е чрезъ закона на смаляването, чрезъ Великото малко, а другиятъ начинъ е чрезъ закона на увеличаването, чрезъ Великото голѣмо. Ако осѫдятъ нѣкого да лежи въ затворъ, той ще започне постепенно да се смалява, докато стане съвършено невидимъ. Кой законъ ще сѫди този човѣкъ и въ кой затворъ ще го турятъ? Ако приложи втория законъ, той ще започне да расте, да се увеличава толкова много, че стѣнитѣ на затворитѣ ще се пропукатъ, ще се разрушатъ, оковитѣ му ще се разкѫсатъ и той ще излѣзе вънъ отъ затвора. Тѣзи сѫ двата начина, чрезъ които Божественото се проявява.

Като слушате да говоря така, мнозина ще се запитатъ дали е възможно това нѣщо? За онзи, който има Абсолютна вѣра въ Бога, всичко е възможно. За онзи, на когото вѣрата е слаба, нищо не е възможно. Въ Абсолютната вѣра се иска пълно мълчание за всичко, което става. Тамъ тщеславието е спънка. Който много говори за себе си, той спъва Божественитѣ процеси. Каквото и да направи, той не трѣбва да дава видъ, че е направилъ нѣщо. Докато е въ външния животъ, човѣкъ може да разправя натукъ-натамъ какво е направилъ. Щомъ влѣзе въ Божествения животъ, той абсолютно трѣбва да престане да разказва какво е направилъ. Ще върви тихъ и спокоенъ, ще се радва на Божественото, което работи, и на никого нищо нѣма да разправя. Само при това положение той ще има Божието благословение. Богъ ще бѫде доволенъ отъ него и ще му отвори вратата на Небето, на Царството Божие. Само тогава той ще разбере Божиитѣ закони и ще види какъ живѣятъ ангелитѣ и свѣтиитѣ, ще види какъ живѣятъ братята и сестритѣ помежду си, какъ живѣятъ приятелитѣ и слугитѣ. Тогава той ще сравнява на каква степень на развитие се намиратъ сегашнитѣ братя и сестри. Като отидете въ нѣкой домъ, дето бащата е умрѣлъ и е оставилъ наследство, ще видите, че братята и сестритѣ се каратъ помежду си кой повече наследство да получи. Днесь братята взематъ по-голѣма часть отъ наследството отъ сестритѣ. Значи нѣма равенство между братя и сестри. Щомъ между братята и сестритѣ въ единъ домъ нѣма равенство, това показва, че любовьта отсѫства тамъ. Любовьта между тѣхъ е външна. Външната любовь между братята и сестритѣ въ единъ домъ се изгубва въ продължение на четири поколѣния. За четири поколѣния тази кръвна връзка между тѣхъ се заличава. При това положение отношенията между тѣзи хора ставатъ вече обикновени.

Защо страдатъ хората? – Отъ гладъ. Нѣкой седналъ предъ трапезата, на която е сложено ядене, и яде. Влѣзе при него другъ човѣкъ, който три дена е гладувалъ, погледне къмъ яденето, трепне му сърдцето, но първиятъ казва: „Нека гладува!” Обаче случва се, че той отиде нѣкѫде и завари сѫщото положение: нѣкой яде спокойно и не мисли, че този е гладенъ. Той продължава да яде и казва: „Нека гладува!” Тъй щото, дето се обърнете, все ще се натъкнете на едно и сѫщо нѣщо: мѫже, жени, деца, слуги, господари, учители – всички страдатъ отъ гладъ. Всички сѫ недоволни отъ приятеля си, искатъ нѣщо отъ него, но той не имъ дава. Питамъ: вие изправни ли сте спрямо вашия приятель? Дали ли сте му това, което той ви иска? Всички гладувате и ще гладувате, докато придобиете положителни знания за живота.

Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, четатъ и изучаватъ Свещената книга, искатъ да се просвѣтятъ, да придобиятъ знания отъ нея. Питамъ: де е светостьта на тази книга – въ напечатанитѣ букви и думи или въ тѣхния смисълъ? Цѣната на тази книга е въ смисъла на нейнитѣ думи, които трѣбва да се разбератъ, трансформиратъ и приложатъ. Четете напримѣръ въ нея думитѣ: „Богъ е Любовь.” Трѣбва да извадите тѣзи думи оттамъ и да ги посѣете на вашата нива. Библията е справочна книга, която показва на кое мѣсто въ Духовния свѣтъ трѣбва да влѣзете, за да посадите тамъ сѣмената на тази Любовь. За да влѣзете на точно опредѣлено мѣсто въ Духовния свѣтъ и да създадете връзка съ сѫществата тамъ, вие трѣбва да имате слушалка, както по телефонитѣ и по радиоапаратитѣ. Безъ слушалка съ никого не можете да влѣзете въ съобщение. Вашитѣ слушалки сѫ ръждясали, вследствие на което не можете да си служите съ тѣхъ. Нѣкой вдига показалеца си нагоре. Какво означава това? Ученицитѣ вдигатъ двата си пръста. Съ това тѣ искатъ да обърнатъ внимание на учителя си, да отговорятъ на зададения отъ него въпросъ. Нѣкой вдига рѫката си нагоре. Съ това иска да каже, че е готовъ всичко да направи. Следователно показалецътъ на човѣка, както и цѣлата му рѫка, сѫ радиоапарати, чрезъ които той се съобщава съ Божествения свѣтъ.

Често вие седите и не знаете какво да правите. Щомъ не знаете какво да правите, хванете показалеца си и кажете: „Господи, научи ме какъ да използвамъ силитѣ, които си вложилъ въ мене.” Като се помолите, като отправите мисъльта си нагоре, все ще дойде нѣкое сѫщество отъ Невидимия свѣтъ да ви помогне. Случва се, че нѣкой пѫть на телефона идатъ непознати на васъ сѫщества, затова вие трѣбва да различавате кой ви говори. Човѣкъ трѣбва да познава, да различава духоветѣ. Той трѣбва да знае кое за какво ще употрѣби. Той трѣбва да знае какъ и за какво ще употрѣби тѣлото, очитѣ, рѫцетѣ, краката си и т. н. Ако това не знае, какъ и кѫде ще употрѣби своитѣ мисли и чувства? Какъ ще знае по какъвъ начинъ да служи на Бога?

Сега отъ всички се изисква да водятъ вѫтрѣшенъ, Божественъ животъ. Не е въпросътъ какъ другитѣ хора живѣятъ, но какъ вие живѣете. Мнозина мислятъ, че живѣятъ добре. Възможно е, но всѣки трѣбва да знае, че животътъ на малкото дете не е животъ на възрастния; животътъ на възрастния не е животъ на стария. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ минава презъ три състояния: младъ, възрастенъ и старъ. Въ Божествения свѣтъ тѣзи три състояния символизиратъ тритѣ велики добродетели: младиятъ представлява Любовьта, възрастниятъ – Мѫдростьта, а стариятъ – Истината. Следователно ако младиятъ не може да придобие Живота, Любовьта въ него още не е дошла; ако възрастниятъ не придобие Знанието, Мѫдростьта въ него още не е дошла; ако стариятъ не придобие Свободата, Истината въ него още не е дошла. Младъ ли си, съ тебе сѫ Любовьта и Животътъ; възрастенъ ли си, съ тебе сѫ Знанието и Мѫдростьта; старъ ли си, съ тебе сѫ Истината и Свободата. Казвате: „Остаряхме.” – Щомъ сте остарѣли, ще се радвате, че носите Истината и Свободата въ себе си. Че коситѣ и брадитѣ ви сѫ бѣли, това нищо не значи. Тази старость е отъ особено естество. Старостьта подразбира състояние, въ което човѣкъ се е освободилъ отъ всички ограничения на живота. Стариятъ е свободенъ да прави всичко, каквото пожелае. Стариятъ може да се подмлади, да стане колкото иска младъ. Той става магьосникъ, може да прави, каквото иска. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е станалъ старъ, питамъ го: „Свободенъ ли си? Носишъ ли Истината въ себе си?” – „Не.” – Щомъ не носишъ Истината и Свободата въ себе си, не си старъ. – „Възрастенъ съмъ вече, възмѫжахъ.” – Носишъ ли Мѫдростьта и Знанието въ себе си? – „Не.” – Тогава не си още възрастенъ. – „Младъ съмъ.” – Носишъ ли Любовьта и Живота въ себе си? – „Не.” – Значи не си младъ, не си дете. Отъ Божествено гледище възрастьта на човѣка се опредѣля така: младиятъ носи Любовьта и Живота; възрастниятъ – Знанието и Мѫдростьта; стариятъ – Истината и Свободата. Това е новото разбиране на живота. Ако не мислите по този начинъ, вие ще останете въ този животъ, въ който сега се намирате. Това е най-хубавото обяснение за живота, което може да се даде на съвременнитѣ хора. Разбира се, то не е последната дума, но това може да се даде на хората при сегашното имъ разбиране. Въ бѫдеще може да се кажатъ много нѣща още, по-хубави, по-красиви, но за днесь това е най-многото. И азъ живѣя съ това. Силата ми се заключава именно въ това, че когато съмъ дете, живѣя съ Живота и съ Любовьта; когато съмъ възрастенъ, живѣя съ Знанието и Мѫдростьта; когато съмъ старъ, живѣя съ Истината и Свободата. Това е Божествениятъ животъ, който може да радва човѣка. Само така той вижда величието на Господа.

Сега за цѣлата година ще ви дамъ следната задача: първитѣ четири мѣсеца ще бѫдете деца, вторитѣ четири мѣсеца ще бѫдете възрастни, последнитѣ четири мѣсеца ще бѫдете стари. Направете този опитъ да видите какви резултати ще имате. Следователно първитѣ четири мѣсеца ще посвѣтите на Живота и Любовьта, вторитѣ четири мѣсеца – на Знанието и Мѫдростьта, последнитѣ четири мѣсеца – на Истината и Свободата. Ще раздѣлите живота си на три части и ще живѣете съобразно тритѣ велики добродетели – Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

Представете си, че нѣкоя сестра е слугиня при една лоша, строга господарка. Какво трѣбва да направи тя, за да я смекчи? Слугинята трѣбва да й каже една мека дума, да я погали малко. Господарката веднага ще се смекчи, ще стане добра. Важно е слугинята да знае какъ да я погали. Ето какъ трѣбва да постѫпи слугинята, ако иска да смекчи господарката си. Тя трѣбва да застане отъ лѣвата й страна, да я потупа три пѫти и да цѣлуне лѣвата й рѫка. После да я потупа по гърба. Следъ това да застане отъ дѣсната й страна, пакъ да я потупа лекичко и да цѣлуне дѣсната й рѫка. Господарката ще погледне слугинята си снизходително, меко и ще си каже: „Много умна е станала моята слугиня! Какъ по-рано не я познахъ?” Всички хора сѫ такива господарки, затова всички се нуждаятъ отъ смекчаване.

Това сѫ фигури, образи, съ които се представятъ извѣстни идеи. Страданието е този лошъ господарь, или лошата господарка, което, щомъ дойде у васъ, започва да вика, да се сърди. Вие ще се приближите внимателно при него, ще го потупате по лѣвото рамо и ще цѣлунете лѣвата му рѫка; после ще го потупате по гърба, и най-после – по дѣсното рамо, като цѣлунете дѣсната му рѫка. Щомъ направите този крѫгъ около страданието, то веднага ще изчезне.

Казвате: „Коя е причината за страданията, за мѫченията, които преживяваме?” – Тѣ се дължатъ на сѫщества отъ астралния свѣтъ, изостанали въ своята еволюция. Като влѣзе едно отъ тия сѫщества въ васъ, хване управлението въ рѫцетѣ си и цѣлъ день ви измѫчва. Като не знаете какъ да се справите съ това сѫщество, вие охкате, пъшкате, казвате: „Не зная защо днесь ми е толкова мѫчно.” – Едно отъ тия сѫщества е влѣзло въ васъ презъ устата ви. Затова и въ Писанието е казано: „Господи, постави стражъ на устата ми!” Значи тия стари господари влизатъ презъ устата на човѣка.

Ще приведа единъ действителенъ примѣръ отъ живота, за да видите, че наистина тия астрални сѫщества влизатъ и излизатъ презъ устата на човѣка. Преди години бѣхъ въ Бургасъ. Единъ день отидохъ въ аптеката на единъ отъ нашитѣ приятели, дето заварихъ единъ старъ, но много разговорчивъ човѣкъ. Той говорѣше върху политиката, но сѣчеше съ езика си надѣсно-налѣво. По едно време той се прозя и съ прозявката едновременно промѣни разговора, започна да развива религиозни въпроси. Така говори той около 10 минути. Азъ следяхъ на часовника колко време ще трае този разговоръ. После той пакъ се прозя и промѣни разговора, започна да говори за Божествения, за вѫтрешния животъ въ човѣка. Така говори около 15 минути, следъ което пакъ се прозя и каза: „Време е вече да си вървя, защото огладнѣхъ много.” Значи съ прозявкитѣ се промѣнятъ състоянията на човѣка. Прозѣе се веднъжъ, говори за политически работи; прозѣе се втори пѫть, започва да говори върху религиозни въпроси; прозѣе се трети пѫть, започва да разисква върху вѫтрешния животъ на човѣка, докато при последната прозявка усѣща, че е гладенъ и трѣбва да върви у дома си. Не е лошо нѣщо прозявката, но човѣкъ трѣбва да се изучава, да следи какъ се смѣнятъ състоянията му.

Човѣкъ трѣбва да различава състоянията си, да знае кои сѫ негови и кои – чужди. Съвременнитѣ хора сѫ слуги още, тѣ изпълняватъ заповѣдитѣ на своитѣ господари. Господарьтъ заповѣдва да орешъ нивата и ти отивашъ да орешъ. Ти си чиновникъ, отивашъ на работа. Началникътъ заповѣдва да пишешъ и ти пишешъ. Професоръ си, заповѣдватъ ти да държишъ лекция и ти държишъ. Майка си, заповѣдватъ ти да гледашъ детето и ти го гледашъ. Мѫжъ си, по заповѣдь отивашъ на работа. Кой човѣкъ днесь работи по свобода, по свое желание? Всички съвременни хора работятъ по заповѣдь, по законъ, насила. Всички хора работятъ по законъ, тѣ още не сѫ свободни. Когато изпълнятъ закона, тѣ ще дойдатъ до пълната свобода. Споредъ християнството законътъ е пѫть къмъ познаване на Любовьта. Който изпълни закона, той ще влѣзе въ Любовьта, въ детинството. Детинството не е нищо друго освѣнъ процесъ на освобождаване. Отъ какво? Освобождаване отъ ограниченията на стария животъ. Засега законътъ е на мѣсто. Безъ него ще бѫде още по-зле. Но още по-добре е да влѣзете въ детинството. Стремете се къмъ този животъ.

И тъй, станете деца, за да се запознаете съ Живота и съ Любовьта ! Станѣте възрастни, за да се запознаете съ Знанието и съ Мѫдростьта! Станѣте стари, за да се запознаете съ Истината и съ Свободата! Всички трѣбва да минете презъ тази опитность. Кой е младъ? Който придобива Любовьта и Живота. Кой е възрастенъ? Който придобива Знанието и Мѫдростьта. Кой е старъ? Който придобива Истината и Свободата.

Произнесете формулата:

Господи, ние искаме да възприемемъ Духа на Любовьта.

Господи, ние искаме да възприемемъ Духа на Мѫдростьта.

Господи, ние искаме да възприемемъ Духа на Истината.

Да бѫде, Господи, благословено Твоето Име отсега и всѣкога!

Аминъ!

20 августъ, 5 ч. 1934 г. София, Изгрѣвъ.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×