Jump to content
Ани

1933_09_03 Великата формула

Recommended Posts

"Бѫдещото вѣрую на човѣчеството", Съборни бесѣди - гр. София, Изгрева, 1933 год.
Първо издание: София, 1934 г.

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Великата формула

(Йоанъ 3)

Всички хора употрѣбяватъ думата „внимание”. Учителитѣ казватъ на ученицитѣ си да внимаватъ въ уроцитѣ, които тѣ имъ преподаватъ. Родителитѣ казватъ на децата си да внимаватъ, да не правятъ пакости. Следователно всѣки трѣбва да разбере смисъла на думата „внимание”. Вниманието подразбира пробуждане. Безъ внимание човѣкъ не може да направи никаква връзка. При това връзкитѣ, които човѣкъ прави въ живота си, зависятъ отъ неговото внимание. Понѣкога човѣкъ внимава отъ страхъ. Той прилича на дете, което току-що е проходило и върви внимателно, едва стѫпва. Сърдцето на това дете трепти отъ страхъ, да не падне. Това внимание е подобно на вниманието на апаша, който върви, оглежда се натукъ-натамъ, да не го хванатъ. Понѣкога човѣкъ внимава не отъ страхъ, но отъ очакване. Той прилича на затворникъ, когото осѫждатъ на смърть и току се ослушва, откѫде ще дойде неговото спасение. Той внимава, следи, ослушва се, дано дойде нѣкой и донесе благата весть, че е оправданъ.

Следователно най-хубавото, най-красивото нѣщо въ живота е вниманието. Човѣкъ е дошълъ на земята да се радва. На какво? Той не трѣбва да се радва на облѣклото си, нито на положението, което заема, но да се радва, че е дошълъ на Божия свѣтъ, да очаква изгрѣването на слънцето. Всичкото му внимание трѣбва да бѫде насочено къмъ изгрѣващото слънце. Изгрѣването на слънцето не зависи нито отъ дрехитѣ на човѣка, нито отъ неговото богатство, нито отъ неговитѣ разбирания, нито отъ неговата сила и красота. Изгрѣвътъ на слънцето е въ сила да даде утеха на човѣшката душа. Изгрѣвътъ на слънцето дава подемъ на човѣшкия духъ. Човѣкъ може да е добре облѣченъ, но ако е слѣпъ, какво ще го ползватъ тѣзи скѫпи дрехи? Или, ако е глухъ, какво ще го ползватъ хубавитѣ дрехи? При изгрѣва на слънцето най-важно за човѣка е онова, което вижда. При пробуждане на природата най-важно за човѣка е онова, което чува. Сега и на васъ казвамъ: внимавайте какъ гледате и какво гледате! Внимавайте какъ слушате и какво слушате! За всѣки день си поставяйте задача, да гледате хубавото и да слушате Словото Божие, което отвѫтре ви говори. Дойдете ли до нѣщо отрицателно, сложете го далечъ отъ себе си и дайте внимание само на хубавото, на красивото въ свѣта. Това е естественото положение, което човѣкъ може да заеме въ живота. На какво обръщате внимание, когато влизате въ цвѣтна, или въ плодна градина? На хубавитѣ цвѣтя и плодове. Сѫщо така и ароматнитѣ цвѣтя привличатъ вниманието ви. Какво по-естествено отъ това? Това е фактъ изъ действителния животъ, но не е истина. Защо не е истина? Защото истината освобождава. Всѣко красиво цвѣте, което разнася благоуханието си надалечъ, може само да ви причини радость, но по никой начинъ то не може да измѣни вашия животъ. Това цвѣте казва на човѣка: „Каквото правя азъ, това можешъ да правишъ и ти, но трѣбва да внимавашъ въ живота си”. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като видятъ нѣкое цвѣте, което спира вниманието имъ, тѣ го откѫсватъ. Не, не кѫсайте цвѣтята, но гледайте какво тѣ правятъ. Виждате единъ чистъ, хубавъ изворъ. Не пожелавайте този изворъ да тече въ двора ви! Вижте какво изворътъ върши и подражавайте на него. Виждате една хубава книга. Не пожелавайте тази книга да бѫде въ библиотеката ви, но прочетете я, да видите какво е написано въ нея. Книгата казва: „Прочети ме и вземи за себе си само това, което можешъ да разберешъ. Останалото, което не разбирашъ, не бутай, то не е за тебе”. Намирате на пѫтя голѣмо богатство. Спрете се внимателно предъ него и вземете за себе си само една монета. Останалитѣ пари сѫ за другитѣ хора, които ще минатъ следъ васъ. Така ще постѫпи разумниятъ човѣкъ, а глупавиятъ ще вземе всичкитѣ пари, следъ което ще го хванатъ, ще го сѫдятъ, ще се яви голѣмъ споръ, че взелъ чуждитѣ пари.

Това сѫ редъ положения, върху които хората никога не сѫ мислили, но и вие не сте мислили. Натъквате се на редъ противорѣчия, страдания, нещастия, мѫчнотии, за които си давате различни обяснения, но всички тия обяснения нищо не допринасятъ. Отъ хиляди години насамъ хората си обясняватъ тия въпроси и все необяснени оставатъ. Отъ хиляди години насамъ хората изучаватъ тия нѣща и все ненаучени оставатъ. Коя е причината за това? Тѣ иматъ желание да си обяснятъ тия въпроси, стремятъ се да ги изучатъ, но една е грѣшката имъ: тѣ сѫ избрали кривъ методъ за постижение. Ето защо и до днесь още хората не сѫ се домогнали до великата реалность на нѣщата. Предназначението на тази реалность е да въведе човѣка къмъ познаване на Истината. Придобиването на Истината пъкъ опредѣля смисъла на живота. Да придобиемъ Истината, това значи да влѣземъ въ Вѣчния Животъ, който търсимъ и къмъ който се стремимъ.

Тази сутринь искамъ да ви говоря като на хора, напълно здрави, безъ противорѣчия въ живота. При това нѣма да говоря нито за болестьта, нито за здравето. Болестьта е противоположното на здравето и обратно: здравето е противоположното на болестьта. Обаче да се говори за болести, това значи човѣкъ да изгуби разположението на духа си. Ако здравиятъ говори за болести, той допуска, че нѣкой день може да се разболее. Да мислите, че можете да се разболеете, това говори за нѣкаква опитность, която сте преживѣли, вследствие на което мислите, че тази опитность може да се повтори. Болестьта взима нѣщо отъ тѣлото на човѣка, но нищо не дава. Който е боледувалъ, той всѣкога е далъ нѣщо отъ своето тегло. Като оздравѣе, отново набавя изгубеното. Следователно, който печели, той е здравъ; който губи, той е боленъ. Който живѣе добре, той е здравъ; който не живѣе добре, той е боленъ. Това е достатъчно да знаете, по-нататъкъ не се стремете да обяснявате какво нѣщо представлява здравето и какво – болестьта. Едно отъ качествата на здравето е вѣселието. Здравиятъ е всѣкога веселъ, бодъръ, готовъ за работа. Болниятъ е неразположенъ, недоволенъ, не му се работи; щомъ го накаратъ на работа, той се съобразява съ времето, дали е хубаво, или не. За болния ту времето не е хубаво, ту хората не сѫ добри и т. н. Болестьта го кара да гледа отрицателно на всичко. И сиромахътъ е като болния: за него времето не е добро, хората сѫ лоши, жестоки. Значи, сиромашията е болесть, а богатството – здраве. Всички съвременни хора се стремятъ къмъ сѫщественото въ живота. Кое е сѫщественото? Нѣкои поддържатъ, че сѫщественото се заключава въ реалностьта на нѣщата. Едно отъ качествата на реалностьта е повторението. Това повторение на нѣщата се отличава съ вѣчно разнообразие. Въ реалностьта има повторение на явления, на факти, но по съвършено различенъ начинъ. Всѣко повторение, въ което има еднообразие, носи смърть. По-страшно нѣщо отъ еднообразието нѣма. Представете си, че нѣкой вашъ познатъ ви даде хиляда лева и всѣки день идва въ дома ви да казва, че ви е далъ хиляда лева: днесь ви каже това, утре, други день и така продължава съ мѣсеци и години. Какво ще бѫде вашето положение? На единъ български чорбаджия, голѣмъ скѫперникъ, се отворило сърдцето единъ день и той купилъ на единъ бѣденъ човѣкъ единъ агнешки дробъ. Кѫдето когото срѣщалъ, все разправялъ за този бѣлъ дробъ, който далъ на бѣдния. Колкото пѫти срѣщалъ бѣдния, все това разправялъ, че му далъ единъ бѣлъ дробъ, докато най-после бѣдниятъ купилъ единъ дробъ и го хвърлилъ въ лицето на богатия, като му казалъ: „Не искамъ нито дроба, нито доброто ти!” Казвамъ: не подражавайте нито на този чорбаджия, нито на бѣдния човѣкъ! Не правете нито едното, нито другото! Този примѣръ не е за подражаване, но за поука само. Кажѣте ли нѣщо на човѣка, дадете ли му нѣщо, оставете го свободенъ. По-нататъкъ той ще мисли, ще се поучава самъ. Не изкарвайте човѣка отъ търпение. Оставете го самъ да благодари, както той намира за добре. Запомнете следното правило: Не отегчавайте хората, не отегчавайте и своя духъ, който ви рѫководи. Казано е въ Писанието: „Не отегчавайте, т. е. не огорчавайте Духа, Който ви рѫководи!”

Какъ ще огорчите Духа? Човѣкъ огорчава Духа съ своето постоянно недоволство и неблагодарность. Той е недоволенъ, че това нѣмалъ, онова нѣмалъ; че това не му дали, онова не му дали; че богатитѣ ядатъ и пиятъ, а той нѣмалъ нищо, нѣмалъ месце, нѣмалъ хубави дрехи. – Това е положението на бѣдния, на когото чорбаджията купилъ агнешки дробъ. И богатиятъ мърмори, и бѣдниятъ мърмори: богатиятъ мърмори по единъ начинъ, за едни работи; бѣдниятъ мърмори по другъ начинъ, за други работи. Когато бѣдниятъ мърмори, най-после ще се намѣри нѣкой богатъ, който ще му купи единъ дробъ, но скѫпо ще му излѣзе този дробъ. Когато богатиятъ мърмори, ще се намѣри единъ бѣденъ, който ще хвърли дроба въ лицето му и съ това ще изкаже неблагодарностьта си. И отъ бѣдни, и отъ богати се изисква велико самообладание. Споредъ мене, бѣдниятъ не трѣбва да завижда на положението на богатия, но като го види да яде и да пие, той трѣбва да се зарадва, че Богъ му е далъ възможность да се ползва отъ тия блага на живота, а за себе си да благодари, че е лишенъ отъ тѣхъ. Ако пожелае благата на богатитѣ за себе си, той ще осакати своя животъ, ще осакати душата си.

И тъй, красивото, великото въ живота на всѣки човѣкъ се заключава въ благодарностьта му къмъ Бога за онова, което му е дадено. Това, което Богъ е далъ на човѣка, е временно, само за даденъ случай, за даденъ моментъ. То никога нѣма да се повтори. Въ вѣчностьта нѣщата не се повтарятъ. Като знае това, човѣкъ самъ трѣбва да оцѣни онова, което Богъ му е далъ. Тази оценка за нѣщата зависи отъ разбиранията на човѣка. Нещастията и страданията на хората зависятъ отъ тѣхнитѣ разбирания за живота. Нѣкой е нещастенъ, защото така разбира. За примѣръ, давате една хубава круша на единъ старъ човѣкъ. Той взима крушата, разглежда я оттукъ-оттамъ и току въздъхва. Защо въздъхва? Защото нѣма зѫби, не може да дъвче. Но понеже е хубава, крушата го съблазнява. Той нарѣзва крушата на нѣколко парчета, които цѣли нагълтва. Следъ половинъ часъ стариятъ човѣкъ започва да се превива отъ болки въ стомаха и казва: „Все на мене ли се даватъ такива страдания?” – Какви страдания сѫ тѣзи? Той получилъ най-хубавото нѣщо – една хубава, зрѣла круша, но причината за неговитѣ страдания е друга. За да не страда, стариятъ човѣкъ трѣбваше да постѫпи по следния начинъ. Той трѣбваше да извика нѣкое малко дете при себе си и да му каже: „Я, дѣдовото, вземи това хаванче и посмачкай малко тази круша, да поомекне. Следъ това ти ще вземешъ половината круша, а другата половина ще дадешъ на мене”. При това положение и детето ще остане доволно, и стариятъ нѣма да страда.

Следователно всѣки трѣбва да се научи да сподѣля съ своитѣ ближни благата, които Богъ му е далъ. Това сподѣляне трѣбва да става разумно, да не се отегчаватъ едни-други. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да направите едно добро навреме, да кажете една дума, или да изпратите единъ погледъ на мѣсто. Нѣма по-велика наука отъ тази! Каква по-голѣма наука отъ тази, да знаете кога и какво да говорите? Много отъ страданията на хората се дължатъ, именно, на незнанието и неспазването на тази наука. Тя е велика, Божествена наука! Изкуство е да знае човѣкъ какъ да слуша, какво да слуша и какво да не слуша.

Всички хора се стремятъ къмъ богатство. Прави сѫ тѣ. Добре е човѣкъ да бѫде богатъ. И Богъ има желание да даде богатство на всички хора. Богатството има главно две страни: външна и вѫтрѣшна. Ето защо, важно е какво богатство търси човѣкъ. Здравиятъ е богатъ човѣкъ; учениятъ е богатъ човѣкъ; добриятъ е богатъ човѣкъ и т. н. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички страни на богатството. Който избере материалното богатство, изразено въ пари, въ имоти, той ще се домогне до външната страна на живота. Такъвъ богатъ човѣкъ може да бѫде ученъ, може и да не бѫде ученъ. Обаче при това богатство той непремѣнно ще бѫде неспокоенъ. Материалното богатство е товаръ за човѣка. Ако натоварите единъ конь съ злато, или съ скѫпоцѣнни вещи, най-малко десеть пѫти ще се изпоти той, докато занесе товара на опредѣленото мѣсто. Ако позлатите седлото, гемоветѣ, подковитѣ на коня, той може да бѫде красивъ, но въ края на краищата, ще каже: „Нищо не искамъ, освѣнъ свободата си. Нито златниятъ товаръ ме радва, нито златното седло и подковитѣ”. – Правъ е коньтъ. Въ този случай, той мисли по-добре отъ своя господарь, който се радва на златото си. Нѣма по-красиво нѣщо и за коня, и за неговия господарь, отъ свободата. Все пакъ положението на коня е по-добро отъ това на господаря. Коньтъ ще остави товара въ дома на господаря си и ще се облекчи, а господарьтъ ще получи златото си, ще се зарадва, но едновременно съ това ще се натовари. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, когато коньтъ му е нещастенъ. Коньтъ пъшка, изнемогва подъ тежкия товаръ, а човѣкътъ се радва на богатството си, но тази радость е временна, следователно външна. Коньтъ казва: „Охлузи се гърбътъ ми отъ тази тежесть”. Господарьтъ казва: „Нѣма нищо, твоятъ гръбъ се охлузи, но поне азъ ще бѫда щастливъ”. Не, това е криво разбиране на живота. Това не е Божествено положение. Утре ще се смѣнятъ ролитѣ: господарьтъ ще дойде на мѣстото на коня, а коньтъ – на мѣстото на господаря. Невъзможно е господарьтъ да бѫде щастливъ, когато слугата му е нещастенъ. И обратно: невъзможно е слугата да бѫде щастливъ, когато господарьтъ му е нещастенъ.

Казвате: „Конь е това, той не чувства като човѣка”. – Ако разглеждате нѣщата външно, по форма само, така е. Обаче, като душа, коньтъ не се различава отъ човѣка. Формата, въ която е влѣзла душата на коня, е ограничена, не й дава възможность да прояви качества, каквито проявява въ човѣшкото тѣло. Ако душата на коня влѣзе въ човѣшкото тѣло, тя ще прояви човѣшки качества, каквито формата на коня не позволява. Значи коньтъ разбира, чувства нѣщата повече, отколкото вие си представяте. Когато господарьтъ се отнася грубо, жестоко съ своя конь, последниятъ се обръща къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, вложи повече любовь въ сърдцето на моя господарь, да има търпение, да бѫде по-снизходителенъ къмъ мене. Азъ съмъ готовъ да изнеса всичкия му товаръ, но да бѫде по-спокоенъ, да не бърза толкова”. Така се моли коньтъ въ себе си. Ето какъ трѣбва да постѫпи разумниятъ господарь съ своя конь. Половината товаръ ще сложи на своя гръбъ, половината товаръ – на гърба на своя конь и така ще тръгнатъ двамата, ще се разговарятъ приятелски. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да се приравни съ всички души? Какво значи да се приравни човѣкъ съ всѣка душа? Това значи да признае Божественото въ всѣка душа. Който признава Божественото начало въ всѣка душа, той никога нѣма да каже: „Това е конь”, или „това е птица”, или „това е дърво”! Какво си ти тогава? „Азъ съмъ човѣкъ, който разрѣшавамъ великитѣ въпроси на живота.” Който разсѫждава така, той неизбѣжно ще се натъкне на редъ противорѣчия въ живота. Богъ всѣки моментъ наблюдава какъ човѣкъ постѫпва съ животнитѣ, съ растенията и отъ това сѫди за самия него.

Ето защо, като ни наблюдава, всѣки моментъ Богъ се радва или скърби. Той скърби, когато нашитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ криви, а се радва, когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ни сѫ възвишени, благородни. Богъ не се радва на праведния, но се радва, когато види най-малката добра постѫпка на грѣшния. Той веднага изважда тефтерчето си и записва времето, деня, часа, когато грѣшникътъ е направилъ едно малко добро. И за тази малка радость, която грѣшникътъ е причинилъ на Бога, единъ день Той ще му даде нѣкакво велико благо. Какво по-приятно за насъ отъ това, да причинимъ поне една малка радость на Господа? Ние сме дошли на земята, именно, за това, да причинимъ поне най-малката радость на Господа. Това трѣбва да бѫде нашиятъ идеалъ! Сега всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи и могатъ да бѫдатъ щастливи. Но какъ? Ако не можемъ съ най-малката своя мисъль, или съ най-малкото свое чувство, или съ най-малката си постѫпка да причинимъ радость на Онзи, Който всичко ни е далъ, ние не можемъ да имаме основа, върху която да съградимъ своето щастие. Следователно хората губятъ щастието си по единствената причина, че основата, върху която е съградено то, не е солидна. А всѣко нѣщо въ свѣта, което не е поставено на солидна основа, въ края на краищата се разрушава. Значи щастието на човѣка зависи отъ стремежа му да причини поне най-малката радость на Господа.

Казвате: „Богъ е съвършенъ, Той не се нуждае отъ насъ, ние да Му причиняваме радости”. – Вие не разбирате какво нѣщо е съвършенството. Представете си, че нѣколко души напишатъ на дъската буквата „Л”. Единъ ще напише голѣма буква „Л”, другъ ще напише малка буква „Л”, трети ще напише сѫщата буква, но разширена, четвърти ще я напише стѣснена и т. н. Както и да напишете тази буква, тя е все буквата „Л”, но съ извѣстно различие въ написването. Когато нѣкой напише малка буква „Л”, това показва, че той е скѫперникъ, цѣни книгата, времето, не иска много да харчи. Той казва: „Ако напиша едно писмо съ голѣми, едри букви, напразно ще отидатъ и листата, и мастилото, и времето. Хайде, по-добре да намаля буквитѣ, че отъ всичко да направя икономия”. Не, когато човѣкъ пише нѣкому писмо, особено любовно, отъ всѣка дума трѣбва да излиза ароматъ, благоухание, каквото излиза отъ цвѣтята. Всѣка буква, която човѣкъ написва, остава извѣстенъ отпечатъкъ. Този отпечатъкъ говори за състоянието, въ което човѣкъ се е намиралъ, когато е писалъ това писмо. Още отъ първата буква на писмото може да се сѫди за живота на човѣка. И забележете, никога единъ и сѫщъ човѣкъ не може да напише една буква, два пѫти по редъ, по единъ и сѫщъ начинъ. Колкото пѫти и да я пише, все ще има нѣкаква тънка, едва уловима разлика. Както мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ представляватъ символи, чрезъ които се изразява животътъ на хората, така и буквитѣ опредѣлятъ характера на всѣки човѣкъ. Ако разглеждате почерка на нѣкой човѣкъ въ детството, въ младинитѣ и въ зрѣлата му възрасть, ще видитѣ, че буквитѣ, съ които си е служилъ въ тритѣ фази на живота си, коренно се различаватъ. Буквитѣ сѫ едни и сѫщи, но написването имъ е различно. И въ тритѣ възрасти на своя животъ, въ всѣка буква, той е внесълъ нѣщо особено, което отговаря на тогавашната негова мисъль. Писмото опредѣля характера, както и състоянието на човѣка, когато той го е писалъ. Ако сте чувствителни и получите едно писмо, още като го пипнете, ще познаете, дали то е писано съ любовь, или не. Писмо, писано съ любовь, е въ състояние да трансформира и най-тежкото разположение на духа. Достатъчно е да подържите това писмо извѣстно време въ рѫката си, безъ да го четете, за да се измѣни състоянието ви, да минете въ по-висока гама на духа. Като отворите писмото и го прочетете, ще видите, че по съдържание то е точно такова, както сте го почувствали. Обаче, ако писмото не е писано съ любовь, още като го хванете, ще изпитате извѣстна студенина. Такова писмо е въ сила да понижи състоянието ви, но не и да го повдигне. Цѣлата природа е пълна съ любовни писма, писани отъ Бога. Всѣки плодъ е едно такова писмо. Като вземете единъ плодъ, затворете очитѣ си, съсрѣдоточете мисъльта си и следете какво ще почувствате. Каквото почувствате, това е написано въ този плодъ. Въ написаното се крие силата на плода. Ако не мислите по този начинъ, вие никога нѣма да придобиете силата, която е скрита въ плода. По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да познава мислитѣ си, като плодъ на своя умъ и чувствата, като плодъ на своето сърдце. Ако не познава качествата на своитѣ мисли и чувства, като качества на плодове, той никога не би могълъ да се ползва отъ силата, отъ знанието, които сѫ вложени въ тѣхъ.

Великъ е Божиятъ свѣтъ! Той е създаденъ за насъ. Той е създаденъ и за всѣки едного поотдѣлно. Ще дойде день, когато вие ще получите билетъ за свободно пѫтуване по широкия, необятенъ Божи свѣтъ. Кога ще бѫде това? – Може да бѫде днесь, може да бѫде утре или други день – все ще бѫде нѣкога. Не е важно кога ще бѫде това. Дали ще бѫде днесь или утре – безразлично е. Единъ Божи день сѫществува. Божиятъ день не се състои отъ 24 часа като човѣшкиятъ. Божиятъ день се състои най-малко отъ хиляда човѣшки години. А колко такива дни ще образуватъ една Божествена година? Значи, като живѣете 365 хиляди години на земята, вие сте преживѣли една Божествена година. И когато остарѣете, когато станете човѣкъ на 365 хиляди години, въ Божествения свѣтъ ще представлявате малко детенце, едва на една година, което има нужда още отъ майка си, да го носи на рѫце, да го милва, да му се радва. Това малко Божествено дете знае много повече отъ онзи старъ човѣкъ, който е живѣлъ цѣли 365 хиляди години на земята. И тогава казваме, че истинската печалба на човѣка се състои въ това, да премине той отъ човѣшкия въ Божествения свѣтъ. Това е възможно само тогава, когато човѣкъ е придобилъ знания, съ които може да се ползва въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ ще разбере дълбокия смисълъ на живота само когато премине отъ човѣшкия въ Божествения свѣтъ. Това значи да живѣемъ на земята и да разбираме нѣщата отъ Божествено гледище. При такъвъ погледъ на нѣщата всѣка форма ще се осмисли, ще придобие изразъ. И тогава, за изяснение на въпроса, главата може да се уподоби на Божествения, а тѣлото – на физическия свѣтъ. Главата е радиостанция на Божествени мисли. Всѣка такава мисъль е резултатъ на храната, която човѣкъ приема. Ако храната, която човѣкъ приема, не се превръща въ мисли, тя остава въ стомаха, кѫдето създава ненуждни натрупвания. Тия натрупвания пъкъ сѫ причина за извѣстни разстройства въ стомаха, както и въ цѣлата храносмилателна система. Това показва, че между мозъчната и храносмилателната система има тѣсна връзка. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички натрупвания, които му създаватъ редъ страдания.

Сега, ще ви дамъ една магическа формула, чрезъ която да се освобождавате отъ тия натрупвания. Тази формула трѣбва не само на хартия да се напише, не само съ устата да се изговори, но да се напечата и въ сърдцето. Тя мѫчно се пише, мѫчно се изговаря, а още по-мѫчно се разбира. За да изговорите тази магическа формула и да се ползвате отъ нейната сила, вие предварително трѣбва да направите три нѣща. Турцитѣ казватъ: „Лесно е да викашъ духоветѣ, но мѫчно е да ги изпѫдишъ”. Значи лесно е да слѣзешъ въ кладенеца, но мѫчно е да излѣзешъ. Като се хванешъ за вѫжето, лесно ще слѣзешъ, но какъ ще излѣзешъ? Човѣкъ е направилъ лесното, слѣзълъ е на земята и сега му предстои най-мѫчната работа, да се качи горе, въ Божествения свѣтъ. За изкачването му непремѣнно трѣбва да дойде нѣкой да му помогне. Слѣзълъ е въ кладенеца – лесна работа. Мѫчното е да излѣзе вънъ отъ кладенеца. Когато ученикътъ отива на училище, той върши мѫчната работа, качва се отъ етажъ въ етажъ, като минава отъ първи въ втори, отъ втори въ трети класъ и т. н. Когато дойде време да излѣзе отъ училището, той тича по стълбитѣ, лесно слиза. Въ духовния свѣтъ, обаче, е обратно. Въ духовния свѣтъ класоветѣ сѫ все на долнитѣ етажи, затова влизането въ училището тамъ е лесно, а излизането – мѫчно. Тази е разликата между небесното и земното училище. И тогава нека всѣки си каже: ако единъ ученикъ, било отъ земното или отъ небесното училище, прави усилия, за да влѣзе или да излѣзе отъ училището, защо тогава и азъ да не направя малко усилие, да постигна единъ свой идеалъ? Който иска да влиза съ мѫка въ училището, а да излиза съ леснотия, той може да бѫде ученикъ само на земята. Но като ученикъ на земята, той ще има по-малки, по-ограничени разбирания отъ тия на духовния ученикъ. Казвате: „Не може ли човѣшкиятъ животъ да се уреди по другъ начинъ?” – Какво искате? Ето, влизате въ училище съ мѫчнотии, излизате – съ лекота. Ако искате да влѣзете въ духовния свѣтъ, трѣбва да се приготвите за нови условия. Тамъ лесно се влиза, мѫчно се излиза. И наистина, лесно е слизането на земята, мѫчно е качването за Божествения свѣтъ. Човѣкъ мѫчно отива при Бога. Защо? Защото мѫчно се качва. Пѫтьтъ къмъ Бога е пѫть на възкачване. Колкото мѫченъ да е този пѫть, всѣки трѣбва да мине презъ него. Нагоре! – Това е стремежътъ на всѣка душа.

Казвате: „Какъ ще стигнемъ до Бога?” Ето, сега идватъ тритѣ нѣща, които всѣки трѣбва да направи. Първото нѣщо: въ който градъ или село живѣете, ще намѣрите най-бѣдния, най-нещастния човѣкъ и ще го посѣтите. Ще сѣднете при него, ще се разговаряте, като го запитвате какъ живѣе, какво е положението му, какъ сѫ домашнитѣ му и т. н. Той ще извика домашнитѣ си, своята жена, децата си и вие ще бѫдете внимателни къмъ тѣхъ, ще видите какъ сѫ облечѣни, отъ какво се нуждаятъ. Ще се разговаряте съ всички въ този домъ, докато внесете между тѣхъ нѣщо хубаво. Като видите, че тѣ се развеселятъ, ще си отидете.

Второто нѣщо, което трѣбва да направите, е да излѣзете въ единъ буренъ день вънъ и да дочакате изгрѣването на слънцето. Този день може да е дъждовенъ, вѣтровитъ, но вие ще имате търпение да посрѣщнете слънцето и следъ това ще се приберете въ кѫщи. Само при такава обстановка вие ще прецените какво представлява изгрѣването на слънцето. Само при това положение човѣкъ изпитва истинско доволство, че е могълъ да посрѣщне слънцето въ такова бурно време.

Третото нѣщо, което можете да направите, е да наблюдавате какъ малкото дете се учи да ходи. Като го наблюдавате съзнателно, ще научите великъ урокъ отъ него. Иначе ще кажете: „Лази това дете!” Не, това дете се моли на Бога. То се изправи на краката си, спре се за моментъ и току-изведнъжъ падне. После пакъ се допре съ пръститѣ си до земята, ту съ първия, ту съ втория, третия, четвъртия или петия, стане отъ земята, вдигне главата си нагоре и пакъ започва да се моли: „Господи, искамъ да разбера живота. Помогни ми да постигна това!” Туй дете ту пада, ту става и пакъ се моли: „Прости ме, Господи, че още не съмъ научилъ урока си! Всичко, което си създалъ, е красиво, хубаво и азъ искамъ да го разбера и науча”. Това дете ту пъпли по земята, ту се изправя и току поглежда доволно къмъ майка си, че може само да върви. Цѣла наука е ходенето. И малкото дете усърдно изучава тази наука.

Казвамъ: и вие сте били такива деца, и вие сте изучавали тази наука, но сте я забравили. Мнозина питатъ: „Какъ трѣбва да се молимъ?” – Като малкитѣ деца, които се учатъ да ходятъ. – Какво положение трѣбва да заемемъ въ живота? – Положението на малкитѣ деца, които се учатъ да ходятъ. Щомъ станете като малкитѣ деца, вие ще разберете смисъла на живота.

И тъй, като направите тѣзи три нѣща, вие ще се изпълните съ свещенъ трепетъ и ще бѫдете въ сила да произнесете великата, магическа формула на живота: „Богъ е Любовь!” Щомъ произнесете тази формула по този начинъ, въ свѣта ще стане велико, небивало досега чудо. Ще изгрѣе слънцето въ вашитѣ души тъй, както никога не сте го виждали. Ще се отворятъ всички прозорци, всички 12 врати на небето, които досега не сте виждали. И оттамъ ще чуете гласа на всички ония, които сѫ минали презъ вашия пѫть и сѫ завършили развитието си. Всички едновременно ще произнесатъ магическата формула: „Богъ е Любовь!” Откѫдето минете, все това ще чувате: „Богъ е Любовь!”

Какво ще бѫде великото чудо, което ще стане? – Всички скърби и страдания ще изчезнатъ. Невежеството, което до този моментъ сте имали, ще изчезне. Сиромашията сѫщо ще изчезне. Тогава ще видите какво нѣщо сѫ били страданията и какво – смъртьта, и ще кажете: „Всичко това е било илюзия, мъгла”. Тогава лицата ви ще свѣтнатъ и ще видите блѣсъка на великия свѣтъ.

Великото въ свѣта – това е Божията Любовь. Божията Любовь може да се разбере само тогава, когато човѣкъ правилно може да напише, да изговори и да приложи магическата формула въ живота. Който може да изпълни тритѣ нѣща – да посѣти най-бѣдния човѣкъ, да посрѣщне слънцето въ най-бурния день на своя животъ и да научи молитвата на детето, което за пръвъ пѫть прохожда, той може да произнесе и разбере магическата формула въ живота – Богъ е Любовь!

Магическата формула – Богъ е Любовь – съдържа въ себе си новото разбиране на Царството Божие.

Съборна беседа отъ Учителя,

3 септември 1933 г., 5 ч. сутринь, София, Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×