Jump to content
Ани

1933_09_01 Бѫдещото вѣрую на човѣчеството

Recommended Posts

"Бѫдещото вѣрую на човѣчеството", Съборни бесѣди - гр. София, Изгрева, 1933 год.
Първо издание: София, 1934 г.

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Бѫдещото вѣрую на човѣчеството

(Матей 5)

Има една красива страна въ четенето на Словото. Тя се заключава въ разбирането му. Въ разбирането на нѣщата има разнообразие, а въ неразбирането – еднообразие. Човѣкъ може да гледа на свѣта по нѣколко начина: първо, той може да гледа на свѣта презъ една малка дупчица; второ, той може да гледа на свѣта презъ прозорцитѣ на своята кѫща; трето, той може да гледа на свѣта вънъ отъ своята кѫща, и най-после, той може да гледа на свѣта отъ високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трѣбва да различавате вѫтрешното схващане и разбиране на Словото отъ външното разбиране, т. е. отъ разбирането по буква. Когато нѣкой казва, че е челъ Словото и го е разбралъ, той трѣбва да знае, че Словото е обширно като свѣта. Казано е за Словото: „Всичко чрезъ Него стана”. Това значи, че всички прояви въ цѣлокупния животъ се извършватъ чрезъ Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вѫтрешни процеси въ живота. Безъ Словото никакви процеси не могатъ да ставатъ въ човѣшката душа. Душата е среда, чрезъ която духовниятъ, т. е. реалниятъ свѣтъ се проявява. Следователно духовниятъ свѣтъ се проявява чрезъ духа, чрезъ душата и чрезъ тѣлото. Физическиятъ свѣтъ пъкъ се проявява чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ волята. Едва сега хората идватъ до разбиране на духа и на душата, като реални нѣща, и до тѣлото, което е плодъ на тѣхната дейность. Умътъ съотвѣтства на духа, сърдцето – на душата, а волята – на тѣлото.

Прочетеното отъ Писанието е свързано съ една велика душа – съ Христосъ. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани съ Онзи, отъ Когото то е произлѣзло. Ако пиете вода далечъ отъ извора, въ разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия изворъ, разбиранията ви ще бѫдатъ съвършено чисти. По този начинъ ще знаете защо нѣкога не разбирате нѣщата добре, въ тѣхната първична чистота. Има нѣща въ живота, които заблуждаватъ хората. Тия нѣща не сѫ нищо друго, освѣнъ тѣхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още отъ миналитѣ поколѣния, които, отъ неразбиране, сѫ я оставили за разрешаване въ бѫдещето, при по-благоприятни времена. Така постѫпватъ и съвременнитѣ хора. Когато искатъ да запазятъ нѣщо цѣнно, като пари, жито и др., тѣ ги слагатъ въ съкровища за запазване; паритѣ заравятъ въ земята, а житото – въ хамбари. При това положение, нито паритѣ се използватъ, както трѣбва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено въ хамбара, и житото, посѣто на нивата, сѫ две различни нѣща. Житото, оставено въ хамбара, постепенно губи нѣщо отъ своята стойность: ту буболечки го нападатъ, ту мишки и въ края на краищата никакво увеличаване не става съ него. Обаче, житото, посѣто на нивата, страда, но сѫщевременно се увеличава. Въ този смисълъ житото, посѣто на нивата, може да се уподоби на страдащъ човѣкъ. Страдащиятъ има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото въ хамбара нѣма страдания, нѣма изпитания, но нѣма и придобивки. Житото въ хамбара и житото на нивата сѫ два символа, за разбирането на които сѫ нуждни редъ обяснения. Милионитѣ житни зрънца въ хамбара се натискатъ едно-друго; когато господарьтъ дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вѫтре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждатъ, но както и да се наредятъ, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени въ Божествения хамбаръ, не се натискатъ помежду си, но всѣко отъ тѣхъ има свое опредѣлено мѣсто. Тѣ сѫ наредени въ система, както нареждатъ книгитѣ въ библиотекитѣ. Всѣки би желалъ да бѫде житно зърно въ Божественъ хамбаръ, отколкото житно зърно въ човѣшки хамбаръ.

Казвамъ: въ живота има нѣща желателни, има нѣща нежелателни. Има нѣща желателни, които принадлежатъ на външния животъ; има нѣща желателни, които принадлежатъ на вѫтрешния животъ. И обратно: има нѣща нежелателни, които принадлежатъ на външния животъ; има нѣща нежелателни, които принадлежатъ на вѫтрешния животъ. Желателно е, за примѣръ, човѣкъ да е добре облѣченъ външно. Нежелателно е да бѫде голъ, съ скѫсани дрехи и скѫсани обувки. Желателно е човѣкъ да има хлѣбъ, да яде. Нежелателно е да гладува.

Сега, ще ви дамъ първия членъ отъ „Бѫдещото вѣрую на човѣчеството”: Вѣрвамъ въ Единния Свещенъ хлѣбъ, който ядатъ всички хора и безъ който никой човѣкъ не може да живѣе. Всѣка религия, всѣко учение трѣбва да започне оттамъ. Който не вѣрва въ Свещения хлѣбъ, той въ нищо не вѣрва и отъ него нищо не може да стане. Ще вѣрвашъ въ Свещения хлѣбъ и по три пѫти на день ще го опитвашъ. Ще го милвашъ съ рѫката си, ще го цѣлувашъ съ устата си и ще кажешъ: „Свещениятъ хлѣбъ – това е моето вѣрую”. Можешъ да философствашъ, колкото искашъ; можешъ да вѣрвашъ, въ каквото искашъ, но въ края на краищата ще опиташъ първия членъ отъ „Вѣруюто на човѣчеството”. Казвашъ: „Азъ вѣрвамъ въ Бога”. – Какъ ще вѣрвашъ въ Бога, Когото не си видѣлъ? Богъ, това е една дума само. Да вѣрвашъ въ Свещения хлѣбъ има смисълъ, защото си го видѣлъ и опиталъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”.

И тъй, силата, знанието на човѣка се заключава въ това, да може да подбира, да различава желателнитѣ нѣща отъ нежелателнитѣ. За човѣка е важно да знае какво желае душата му и какво не желае. За човѣка е важно това, безъ което не може. Онова, безъ което може, е губене на време. Желателно е човѣкъ да се облѣче въ нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи голъ; ако той не желае да се облѣче, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човѣкъ да бѫде здравъ; ако не желае да бѫде здравъ, болестьта сама по себе си ще дойде. Хората сами трѣбва да търсятъ здравето. Болестьта пъкъ сама намира хората. Здравето е естествено последствие отъ спазване на първия членъ отъ „Вѣруюто на човѣчеството”. Това е вѣруюто не на единъ народъ, но на всички народи; това е вѣруюто не на единъ човѣкъ, но на всички хора по лицето на земята. Това е вѣруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живѣятъ на небето. Всички вѣрватъ въ Свещения хлѣбъ и се хранятъ съ него. Това е символътъ, който включва въ себе си всичко онова, което живитѣ сѫщества – хора и богове – сѫ опитали.

Казвате: „Безъ хлѣбъ не може ли?” Който казва, че и безъ хлѣбъ може, той е безвѣрникъ. Що е безвѣрието? Който не яде, той е безвѣрникъ; който яде, той е вѣрващъ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вѣрващъ. Нека се опита нѣкой да каже на този човѣкъ, че е безвѣрникъ. Той веднага ще каже: „Какъ е възможно да бѫда безвѣрникъ, когато по три пѫти на день опитвамъ Свещения хлѣбъ? Азъ вѣрвамъ въ Единния Свещенъ хлѣбъ”. – Това е най-простото опредѣление за понятието Богъ. Съвременнитѣ хора разискватъ по въпроса, що е Богъ, но всички разисквания, всички философии по този въпросъ нищо още не сѫ допринесли на човѣчеството. Хубави сѫ тия философии, и тѣ иматъ своето мѣсто. Вие можете да четете какво сѫ казали философитѣ, мистицитѣ, окултиститѣ, свѣтиитѣ за Бога, но едно трѣбва да имате предвидъ: Само онзи може да говори за Бога, който е ялъ отъ Единния Свещенъ хлѣбъ на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнатъ съзнателно да ядатъ отъ Единния свещенъ хлѣбъ. Свещениятъ хлѣбъ носи Словото въ себе си. Който не яде отъ този хлѣбъ и Словото въ него не може да се прояви. Яденето, като външенъ процесъ на Словото, и разбирането, като вѫтрешенъ процесъ, вървятъ паралелно. Ако човѣкъ не се храни правилно и ако не разбира нѣщата правилно, Словото не може да работи въ него. Тогава идватъ лошитѣ последствия на живота. Всички болѣсти, нещастия, противоречия се дължатъ на обстоятелството, че човѣкъ не се е хранилъ добре и не е разбиралъ добре. Не е въпросътъ човѣкъ да се храни по правилата на съвременната наука, нито съ елементитѣ, които тя препорѫчва. Азъ не говоря за хлѣба като материаленъ обектъ, съставенъ отъ нѣколко елемента. Азъ говоря за хлѣба като духовна проява на живота. Свещениятъ хлѣбъ, който всички познаватъ, съдържа въ себе си главно духовенъ елементъ, на който всички останали химически елементи сѫ помощни сили, за да се прояви Словото, носительтъ на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вѣрно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлѣбътъ подразбира велика идея, безъ която човѣшкиятъ животъ не може да се прояви. Искате ли да проявитѣ този животъ на земята, вѣрвайте не въ онзи хлѣбъ, който днесь е пресенъ, утре се втвърдява, нито въ хлѣба, който плесенясва, но въ живия хлѣбъ, който всички хора ядатъ. Който яде отъ живия хлѣбъ, той изпитва вѫтрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможность да живѣе. Този е първиятъ членъ.

Казвамъ: вѣруюто на човѣчеството, обаче, включва главно четири члена. Тѣ сѫ следнитѣ: Вѣрвамъ въ Единния Свещенъ хлѣбъ, отъ който всички хора ядатъ. Вѣрвамъ въ Единната Свещена вода, отъ която всички хора пиятъ. Вѣрвамъ въ Единния Свещенъ въздухъ, отъ който всички хора дишатъ. Вѣрвамъ въ Единната Свещена свѣтлина, която всички хора възприематъ.

Тѣзи сѫ четиритѣ члена на новото вѣрую. Всѣко друго вѣрую произтича отъ него. Защо? Защото то включва въ себе си четиритѣ необходими елемента за живота. Всички ядатъ Свещения хлѣбъ. Всички пиятъ Свещената вода. Всички дишатъ Свещения въздухъ. Всички живѣятъ въ свещената Свѣтлина и я възприематъ. Въ който свѣтъ да влѣзете, дали въ рая, или въ ада, всички се нуждаятъ отъ тѣзи четири елемента. И вѣрващи, и невѣрващи, всички се ползватъ отъ четиритѣ свещени елемента. Една разлика има само – въ начина, по който използватъ тия елементи жителитѣ на небето и жителитѣ на ада: първитѣ проповѣдватъ за тѣхъ и ги използватъ и отвѫтре, и отвънъ; жителитѣ на ада ги използватъ и проповѣдватъ само отвънъ. Що се отнася до вѫтрешното приложение, тѣ нищо не казватъ. Отъ това гледище еретизъмъ не сѫществува. Следователно ако наречете нѣкого еретикъ, това подразбира човѣкъ, който не яде отъ Свещения хлѣбъ, не пие отъ Свещената вода, не диша Свещения въздухъ и не възприема Свещената свѣтлина. При това положение, този човѣкъ е осѫденъ на смърть. Който живѣе, който не умира, той не е еретикъ, той използва четиритѣ свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи въ човѣчеството? Христосъ донесе тази идея. Той я проповѣдваше на хората. Кога? Не само отъ преди две хиляди години, но отъ памтивѣка, защото Христосъ винаги е сѫществувалъ и по разни начини е работилъ за човѣчеството. Слънцето всѣкога е свѣтило и свети, но нѣкога го виждаме, нѣкога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било отъ положението на земята, било отъ самитѣ насъ. Слънцето винаги свети за онѣзи, чието съзнание е всѣкога будно. Сегашнитѣ условия на живота отклоняватъ хората отъ правия пѫть, като имъ пречатъ да разбератъ развоя на цѣлокупния животъ. Като малкитѣ деца и съвременнитѣ хора се тревожатъ и смущаватъ отъ нѣща, за които даже въпросъ не трѣбва да правятъ. За какво се тревожатъ децата? Детето, изобщо, е нетърпѣливо. Щомъ поиска отъ майка си хлѣбъ и чуе, че хлѣбътъ не е готовъ, то започва да плаче. Майката му говори, убѣждава го, че следъ единъ или половинъ часъ хлѣбътъ ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щомъ майката донесе хлѣба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, сѫщественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрезъ храната. Щомъ дойде Словото, ние влизаме вече въ свѣта, който Богъ е създалъ. Само по този начинъ ще разберемъ стиха, въ който Христосъ е казалъ: „Блажени чиститѣ по сърдце, защото тѣ ще видятъ Бога”. Вие сте чели блаженствата и много пѫти още ще ги четете, но тѣ ще останатъ за васъ изречения само дотогава, докато дойдете до едно вѫтрешно разбиране. Както и да обяснявате на човѣка нѣщо, той нѣма да го разбере, докато не го опита. Какъ ще обясните на човѣка какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опиталъ? Какъ ще обясните на хората стиха „Чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога”, ако тѣ не сѫ го опитали? Както и да имъ обяснявате, тѣ не могатъ да разбератъ този стихъ, ако сами не видятъ Бога. Само като Го видятъ, тогава ще разбератъ смисъла на този стихъ. И онзи, който говори върху този стихъ, трѣбва да има сѫщата опитность. Когато единъ художникъ живѣе средъ природата и рисува нейнитѣ кѫтове, тѣзи картини иматъ едно значение; когато единъ художникъ живѣе далечъ отъ природата и я рисува по въображение, неговитѣ картини иматъ съвсѣмъ друго значение. Това сѫ две различни нѣща. Често хората искатъ да си представятъ какво нѣщо е добриятъ човѣкъ. Каква идея ще иматъ тѣ за добрия човѣкъ? Споредъ мене три нѣща отличаватъ човѣка отъ другитѣ живи сѫщества: главата, рѫцетѣ и краката. Това сѫ външнитѣ черти на видимия човѣкъ. Що се отнася до останалитѣ черти на човѣка, тѣ сѫ второстепенни. Значи главата е сѫщината на човѣка. Важна часть отъ нея е лицето, съ своитѣ удове по него. Лицето пъкъ е свързано съ мозъка. Колкото по-добре е разработенъ мозъкътъ, толкова и лицето на човѣка е по-красиво, по-изразително. Краката на човѣка сѫ изразъ на доброто. Значи доброто, добродетельта въ човѣка е създала краката. Когато змията за пръвъ пѫть е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. Въ това отношение краката сѫ символъ на доброто. Ако хората изгубятъ добротата си, тѣ ще се осакатятъ, ще станатъ инвалиди. Такъвъ е великиятъ законъ на живота. Следователно, когато човѣкъ изгуби или занемари една своя добродетель, едновременно съ нея той изгубва или занемарява онзи удъ, който е въ услуга на тази добродетель. И когато изпадне въ областьта на грѣха, човѣкъ постепенно започва да се атрофира: краката, рѫцетѣ му се атрофиратъ, докато съвършено изчезнатъ. Ако хвърлите дърво въ огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се въ димъ и пепель. Такова нѣщо е грѣхътъ. Огънь е грѣхътъ, но огънь, който изгаря, а не огънь, който пречиства. Грѣхътъ, злото въ свѣта разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първиятъ плодъ въ живота. Съ това добро, т. е. съ краката ние ходимъ, стѫпваме по лицето на земята. Чрезъ и съ него ние възприемаме отъ земята онѣзи енергии, които сѫ необходими за поддържане живота на тѣлото. Кой не е изпитвалъ онази голѣма радость, когато следъ нѣколко дневно пѫтуване по море или океанъ стѫпи на твърдата земя? Голѣма е радостьта и на детето, когато за пръвъ пѫть стѫпва на краката си! И възрастниятъ, и детето се радватъ, че иматъ подъ краката си солидна основа.

И тъй, краката на човѣка изразяватъ доброто. Да стѫпишъ на краката си, това значи да стѫпишъ на твърдата почва, на истинското вѣрую, на дълбокитѣ разбирания, на вѫтрешната самоувѣреность. Да стѫпишъ на краката си, това значи да си вънъ отъ всѣкакви заблуждения, вънъ отъ всѣкакво невѣрие, вънъ отъ всѣкакво малодушие и зло. Който живѣе въ Божествената Любовь, той стѫпва съ краката си на земята и усѣща, че се намира на свещената почва. Коя е свещената почва, свещената земя? Тя е онази земя, на която житото се ражда. Отъ нея, именно, житото черпи необходимитѣ за него елементи, които тя е събрала отъ вѣкове.

Съвременнитѣ хора живѣятъ по два съвършено противоположни единъ на другъ начина, вследствие на което иматъ два различни резултата. Единиятъ начинъ се заключава въ много говорене, а въ малко работа. Другиятъ е обратенъ: повече работа, по-малко говорене. Първиятъ начинъ нищо не допринася. За примѣръ, казватъ нѣкому: „Ти трѣбва да учишъ; ти трѣбва да разбирашъ; ти трѣбва да бѫдешъ уменъ”. Резултатитѣ на този начинъ сѫ подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богатъ баща. Тѣ получили отъ баща си въ наследство ниви, лозя, но по цѣли дни седѣли на столоветѣ си, яли и пили и казвали: „Нивитѣ трѣбва да се разоратъ, лозята трѣбва да се прекопаятъ, градинитѣ трѣбва да се полѣятъ”, но сами нищо не работѣли, а оставяли на слугитѣ, тѣ да свършатъ тази работа. По едно време съвършено обѣднели, оголѣли и започнали да се запитватъ: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правимъ и какъ да работимъ?” Казвамъ: не трѣбва само да се говори какво да се прави, но трѣбва да се работи. То е все едно да седите на столъ и да си казвате: „Азъ трѣбва да бѫда добъръ!” – По този начинъ ти ще оголѣешъ, но добъръ нѣма да станешъ. Ти ще станешъ добъръ, когато дадешъ възможность на доброто въ тебе да се прояви. Доброто е вѫтре въ човѣка, отвънъ то не може да се прояви. Силата на посѣтото жито нѣма да дойде отвънъ, но отвѫтре. Отвънъ ще му се дадатъ само условия за растене, а силата за това растене се крие въ него. Следователно, когато нѣмате успѣхъ въ живота си, ще знаете, че живѣете по първия начинъ. Искате ли да имате успѣхъ, започнете да живѣете по втория начинъ, който се заключава въ работа. Щомъ кажете, че трѣбва да направите нѣщо, веднага пристѫпете къмъ реализиране на това нѣщо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни нѣща, намирамъ, че и въ тѣхъ се явяватъ редъ противоречия. За примѣръ, нѣкой казва: „Азъ имамъ желание да постигна нѣщо, за което правя голѣми усилия”. – Нѣма какво да правишъ усилия. Когато отивашъ да работишъ, или да учишъ, тамъ усилия не сѫ нуждни. Само болниятъ, сакатиятъ прави усилия. Здравиятъ не прави усилия. Да учи, да работи, да бѫде добъръ, това сѫ естествени положения за човѣка. Усилие е нужно само тогава, когато човѣкъ преодолява нѣкакъвъ свой недѫгъ. Въ всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Азъ живѣя, азъ любя”. Не оставяйте въ ума си никаква двузначна мисъль. За примѣръ, казвате: „Азъ трѣбва да бѫда добъръ”. – Значи досега вие не сте били добъръ човѣкъ, та отсега нататъкъ ще бѫдете добъръ. Тази мисъль е двузначна и тя спъва човѣка. Казвате още: „Ако въ този животъ не успѣя да постигна своитѣ желания, тогава ще остане за другъ животъ”. – Не раздѣляйте живота. Сегашниятъ и бѫдещиятъ животъ е единъ и сѫщъ. Животътъ не се дѣли. Следователно не отлагайтѣ нѣщата за бѫдещето. Откѫде знаете какви условия ще имате въ бѫдеще? Ако не можете да използвате сегашнитѣ условия, които ви се даватъ, какъ ще използвате бѫдещитѣ? Ако не можете да научите урока, който учительтъ днесь ви е преподалъ, какъ ще научите утрешния? Да отлагате нѣщата за бѫдещето, това е една отъ опаснитѣ страни на теорията за прераждането. Азъ не съмъ противъ тази теория, но казвамъ: всѣки животъ има своя опредѣлена програма, която трѣбва да се изпълни. Всѣки трѣбва да използва и да рѣши задачитѣ на сегашния си животъ и за бѫдещето да не мисли. Мнозина се спъватъ отъ мисъльта, че сѫ стари, че нищо вече не могатъ да направятъ. Колко сте годишни? Ония, които мислятъ, че сѫ стари, едва сѫ на 40 ÷ 45 години.

Питамъ: коя е мѣрката, съ която опредѣляте, кой е старъ и кой – младъ човѣкъ? Ако подъ думата „старъ човѣкъ” разбирате инвалидъ, това е другъ въпросъ. Но ако подъ „старъ” разбирате уменъ човѣкъ, съ опитности, тогава вие сте на правъ пѫть. Щомъ сте станали по-умни, нѣма защо да се спъвате, можете да вървите напредъ. Ако пъкъ сте инвалиди, трѣбва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господъ ви е създалъ инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човѣкъ, че е инвалидъ, защото ще очаква на хората да го гледатъ, да се грижатъ за него. То е все едно бѣдниятъ баща да очаква отъ децата си, като пораснатъ, да го гледатъ. Ако пъкъ нѣма деца, ще очаква отъ нѣкой богатъ чичо, да му остави наследство. Да, богатиятъ чичо може да дойде, а може и да не дойде. Тогава пъкъ ще очаква на нѣкой лотариенъ билетъ, дано оттамъ спечели нѣщо. И това рѣдко се случва: я спечели, я не. Може цѣлъ животъ да взимате участие въ лотария и пакъ нищо да не спечелите.

Ето какъ стои въпросътъ: ако е за лотариенъ билетъ, вие имате вече такъвъ, носите го още съ слизането си на земята. Кой е този лотариенъ билетъ? – Животътъ. Този лотариенъ билетъ е пъленъ съ възможности за постигане на вашитѣ идеали. Какво повече ви трѣбва? Този лотариенъ билетъ има редъ правила и закони, които трѣбва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хлѣбъ, лотарийниятъ ви билетъ винаги ще печели. Здравиятъ човѣкъ спазва правилата и законитѣ на лотарийния билетъ, но болниятъ – не може. Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е боленъ и кой здравъ човѣкъ? Има здрави хора, които, всѫщностъ, сѫ болни. Има болни хора, които, всѫщностъ, сѫ здрави. Нѣкога можете да обичате и болнитѣ хора. Щомъ ги обичате, тѣ сѫ здрави-болни. Въ този смисълъ, здравиятъ всѣкога може да бѫде обичанъ, но болниятъ не може всѣкога да бѫде обичанъ. Здравиятъ човѣкъ е доволенъ, но кога? Само следъ като се наяде. Докато още не е ялъ хлѣбъ, той не е доволенъ. Той е доволенъ отъ знанието, което има, но не и отъ своето невѣжество. Обаче знанието идва отъ Словото. При това само здравиятъ има знания и може да знае нѣщо. Здравъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който вѣрва и на когото вѣрата е придобита отъ опитности и въ тритѣ свѣта: свѣтътъ на човѣшкото тѣло, свѣтътъ на душата и свѣтътъ на духа. Човѣшкото тѣло представлява външния, физическия свѣтъ – свѣтъ на външната природа. Свѣтътъ на душата представлява невидимия, духовния свѣтъ. Свѣтътъ на духа представлява Божествения свѣтъ. Сега, азъ нѣма да обяснявамъ какво представляватъ тия свѣтове. Вие сами трѣбва да мислите, да си съставите нѣкакво понятие за тѣхъ. Единъ день, когато отидете въ тѣзи свѣтове, много нѣща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите тамъ, мѫчно се поддава на описание. Какъ можете, напримѣръ, да опишете ангелския свѣтъ? Нѣкои питатъ има ли на онзи свѣтъ день и нощь, както на земята? – На онзи свѣтъ нѣма нощь, както на земята. Тамъ има само день. На земята, обаче, има день и нощь, понеже тя се освѣтява отъ слънцето. Деньтъ и нощьта показватъ, че хората на земята живѣятъ извънъ реалностьта, при особена обстановка. Когато съзнанието на човѣка се помрачава, вследствие на което ставатъ нѣкакви промѣни въ състоянието му, за него настава нощь; когато съзнанието на човѣка се прояснява и разбиранията му се изправятъ, за него настава день. Казвате: „Какъвъ ли ще бѫде животътъ ни въ другия свѣтъ?” – Ако съзнанието ви и тамъ не се помрачи, день ще бѫде. Съзнанието на човѣка може да се помрачи по много причини. Нѣкога най-малката причина е въ състояние да помрачи съзнанието му. За примѣръ, вие сте въ добро разположение на духа, но дойде нѣкой вашъ приятель и ви бодне съ игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате съ болката, която сѫ ви причинили. Ако една струна отъ цигулката на нѣкой виденъ цигуларь се скѫса, той губи вече четвърть отъ своята сигурность; ако и втората струна се скѫса, той губи две четвърти отъ сигурностьта си; ако и третата струна се скѫса, той губи три четвърти отъ сигурностьта си. Обаче, щомъ остане само съ една струна, той престава вече да свири. Никой цигуларь не може да свири на една струна. Какъвъ цигуларь ще бѫде онзи, който може да свири само на една струна?

Оттукъ азъ правя следното сравнение: какъвъ човѣкъ ще бѫде онзи, на когото духътъ, душата и тѣлото не работятъ? Това е цигуларь съ една струна на цигулката. Какъвъ човѣкъ ще бѫде онзи, на когото умътъ не мисли, сърдцето не чувства и волята не действа? Човѣкътъ се състои въ това, да вѣрва въ Божия Духъ, отъ Когото е произлѣзълъ, и да работи въ съгласие съ Него. Да вѣрва въ душата си, която всѣки моментъ чувства. И най-после, да вѣрва въ тѣлото си, чрезъ което е въ общение по умъ, сърдце и воля съ своитѣ ближни. Умътъ, сърдцето и волята сѫ прояви на тѣлото. Човѣкъ не може да вѣрва въ това, което не вижда. Той ще вѣрва само въ това, което вижда около себе си и въ това, което чувства вѫтре въ себе си. Като вѣрва въ всичко вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си, човѣкъ ще се домогне до редъ външни и вѫтрешни методи за работа. Безъ това вѣрую вие нищо не можете да постигнете. Цѣлото човѣчество ще дойде до новото вѣрую чрезъ Свещения хлѣбъ, който яде. Свещениятъ хлѣбъ ще доведе човѣчеството до Словото. Словото пъкъ ще го доведе до истинския животъ. Казано е въ Писанието: „Всичко чрезъ Словото стана”. Щомъ придобиятъ живота, заедно съ Словото, хората ще придобиятъ Свещената вода, Свещения въздухъ и Свещената свѣтлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човѣшкитѣ сълзи. За пръвъ пѫть сълзитѣ се явили въ свѣта следъ изпѫждането на Адамъ и Ева отъ рая. До това време Адамъ не е знаелъ какво нѣщо сѫ сълзитѣ. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излѣзла отъ рая, тя осъзнала грѣшката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господъ й далъ една книга и казалъ: „Първата заповѣдь, която ви дадохъ, бѣше да не ядете отъ забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престѫпихте моята заповѣдь. Сега ви давамъ тази книга, да четете отъ нея и да се учите. Щомъ престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голѣмо нещастие отъ това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я!” Като взели книгата отъ Бога и двамата останали съ мисъльта, че носятъ една книга отъ рая, отъ която зависи спасението имъ. Единъ день Ева чела отъ тази книга, но се увлѣкла въ нѣщо и я забравила отворена. Въ това време дяволътъ дошълъ, поставилъ единъ черенъ листъ върху отворената книга и си отишълъ. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видѣла, че не може да чете: нѣкакъвъ черенъ листъ покривалъ листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този пѫть не изпълнихме Божията заповѣдь!” Ева съзнала грѣшката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видѣла, че черниятъ листъ се стопилъ: книгата се открила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първитѣ сълзи на свѣта.

Казвамъ: дълго време трѣбва човѣкъ да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черниятъ листъ отъ нея и тя да се открие. Щомъ се открие, тази книга непремѣнно трѣбва да се чете! Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трѣбва да плаче човѣкъ?” – Тъмно е предъ очитѣ му. Той трѣбва да плаче, докато му просвѣтне, докато се открие предъ него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щомъ я оставите отворена, дяволътъ ще дойде, ще сложи върху нея единъ черенъ листъ и ще си замине. Щомъ прочетете нѣщо отъ тази книга, веднага я затворете. Като ви потрѣбва, пакъ я отворете. Освѣнъ вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всѣки самъ трѣбва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бѫде отворена. Щомъ престанете да четете книгата и се отдалечите отъ нея, веднага я затворете. Всѣки самъ ще отваря своята книга съ свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочетѣ нѣщо отъ нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне отъ работа, пакъ ще отвори книгата, ще прочетѣ нѣщо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекѫснато трѣбва да поддържа. Каква връзка трѣбва да поддържа душата? Вѫтрешна връзка, вѫтрешно общение. Съ кого? – Ако кажа, че съ Бога, за мнозина тази дума нѣма да бѫде ясна. Какво е Богъ за душата на човѣка, вие можете да си представите, само когато имате приятель, когото много обичате. Като видите вашия приятель, цѣлото ви сѫщество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видѣли. Всичко, което осмисля нѣщата, се дължи на Божието присѫствие. Кѫдето Богъ присѫства, тамъ и животътъ се явява; кѫдето Богъ отсѫства, тамъ смъртьта присѫства. Кѫдето Богъ присѫства, тамъ свѣтлината се явява; кѫдето свѣтлината обитава, тамъ и хлѣбътъ се ражда, и водата изобилно извира, и въздухътъ всичко навредъ обхваща. Кѫдето Богъ отсѫства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията въ свѣта показватъ отсѫствието на Божията Любовь между хората. Когато Божията Любовь е между хората, тогава идватъ радостьта и вѣселието. Значи щомъ сте скръбни, това показва, че Любовьта отсѫства. Това не подразбира, че Любовьта не ви обича, но между нея и васъ има нѣкакво препятствие, нѣкакъвъ черенъ листъ, който пречи да се прояви тя. Какво трѣбва да се направи, за да дойде Любовьта? Дълго време трѣбва да проливате сълзи върху черния листъ, докато той се стопи. Значи водата трѣбва да дойде въ помощь на човѣка, да ускори идването на Любовьта. Водата утолява жаждата на човѣка, тя го спасява отъ смъртьта. Значи хлѣбътъ носи доброто; водата носи живота; въздухътъ носи силата, а свѣтлината – знанието. Това сѫ четири важни положения, които всѣки трѣбва да знае. Ако човѣкъ не е добъръ, ако нѣма животъ въ себе си, ако нѣма сила и ако нѣма знание, тѣзи четири елемента отсѫстватъ отъ него. Силата въ човѣка се влива чрезъ Свещения въздухъ, който той диша. Като знаятъ това отъ своитѣ посвѣтени, индуситѣ сѫ създали цѣла наука за дишането, съ редъ методи и правила, съ цель да се възстанови силата на човѣшкия организъмъ. Когато нѣкой е неразположенъ духомъ, когато е боленъ, или животътъ му се е обезсмислилъ, нека пие вода. Това всѣки е опиталъ въ живота си. Когато пѫтникъ минава презъ нѣкоя планина и усѣти, че краката му се подкосяватъ и силитѣ го напускатъ, той спира предъ единъ изворъ, пие малко вода и усѣща, че силитѣ му се възвръщатъ. Ето защо, казвамъ: вѣрвайте въ Свещения хлѣбъ, въ Свещената вода, въ Свещения въздухъ и въ Свещената свѣтлина, чрезъ които Словото се проявява. Като вѣрвате въ Свещения хлѣбъ, ще молите Бога да го възприемете, а съ него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христосъ на хлѣба, като символъ на Словото, че следъ като го преломи и нахрани съ него нѣколко хиляденъ народъ, каза да събератъ всичкитѣ трошици на едно мѣсто, да не се разпръсватъ навънъ. Щомъ разберете смисъла и значението на хлѣба, като символъ на Словото, вие ще бѫдете въ сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бихъ желалъ да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цѣните. Нека тази обхода се отнася не само къмъ хората, но и къмъ всички живи сѫщества заради Любовьта ви къмъ Бога. Виждате едно малко насѣкомо се движи – спрете за малко предъ него, помислете за неговия животъ, извадете нѣкаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се предъ тѣхъ и помислете за Онзи, Който ги е създалъ и Когото вие обичате. Виждате единъ червей – не се смѣйте, че лази, но вникнете въ мѫчнотиитѣ на неговия животъ. Червеятъ е символъ на смирение. Ако червеятъ не работѣше и Свещениятъ хлѣбъ не би излѣзълъ. Велика работа върши малкиятъ червей, презрѣнъ отъ мнозина! Какъвъ орачъ е този червей! Хиляди добрини е извършилъ той, отъ които ти и безброй още като тебе, се ползвате.

Новото учение изисква хора съ нови възгледи. Днесь младитѣ гледатъ съ пренебрежение на старитѣ. Старитѣ пъкъ гледатъ съ пренебрежение на младитѣ. Младиятъ казва за стария: „Този човѣкъ е остарѣлъ вече, той е изпѣлъ своята пѣсень”. Стариятъ казва за младия: „Този е младежъ още, зеленъ, неузрялъ плодъ е той. Кой ще го чака да зрѣе?” Ако младиятъ мисли за стария така, той е боленъ човѣкъ. Ако стариятъ мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребатъ и на гроба му ще пишатъ: „Тукъ почива еди-кой си философъ, ученъ човѣкъ”. Ако стари и млади продължаватъ да мислятъ така, ще излѣзе спорѣдъ тѣхъ, че Христосъ и досега още лежи въ гроба. Всѫщностъ Христосъ и три дни даже не прекара въ гроба. На третия день вече Той възкръсна. Съвременнитѣ хора още държатъ своя Христосъ въ гроба. Време е вече да махнатъ плочата отъ гроба на Христосъ и Той да възкръсне! И следъ всичко това хората очакватъ да дойде Христосъ на земята. Докато Христосъ не възкръсне въ васъ, отвънъ Той по никой начинъ нѣма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христосъ и видѣла, че Го нѣма тамъ, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачешъ?” Казва имъ: „Защото взели Господа моего, и не зная, де сѫ Го положили”. И това като рече, обърна се назадъ и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исусъ. Казва й Исусъ: „Марио!” Тя се обърна и рече Му: „Учителю!”

Казвамъ: колко пѫти досега и вие сте срѣщали Христосъ! Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видѣхте ли, кой е взелъ тѣлото на Христосъ?” Сега и азъ ви говоря съ цель да не се заблуждавате отъ външнитѣ нѣща, но да се държите за вѫтрешното прояснение, каквото имъ Мария. Когато дойде това прояснение въ нея, тя позна Христосъ. Безъ това вѫтрешно прояснение, външнитѣ нѣща по никой начинъ не могатъ да бѫдатъ разбрани. Такъвъ примѣръ има въ Евангелието. Когато Христосъ запита нѣкои отъ ученицитѣ си, за кого мислятъ, че е, нѣкои Му отговориха, че едни считатъ да е нѣкой отъ старитѣ пророци, други – за пророкъ Илия. Обаче, Петъръ отговори: „Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго”. Христосъ му отговори: „Това плъть и кръвь не сѫ ти открили, но Отецъ мой, Който живѣе на небеса”. Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава онази истина, която Богъ му открива. Ако дойде нѣкой самозванецъ и се нарече Христосъ, трѣбва ли веднага да му се повѣрва? За да провѣрите, дали наистина е Христосъ, заведете го при нѣкой боленъ и го накарайте да сложи рѫката си върху главата на болния. Ако при поставѣне рѫцетѣ на този човѣкъ върху главата на болния, последниятъ не оздравѣе, какъвъ Христосъ е той? Трѣбва ли да се вѣрва на такъвъ самозванецъ, който не дава никакво знание и не хвърля никаква свѣтлина въ умоветѣ на хората? Казано е въ Евангелието: „И като излѣзоха на земята, гледатъ жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хлѣбъ”. Казва имъ Исусъ: „Донесѣте отъ рибитѣ, които уловихте сега!” Това значи да бѫдете при Христосъ, или да дойде Христосъ въ вашия домъ. Когато Христосъ дойде въ дома ви, вие ще имате всичко въ изобилие. Лишени ли сте отъ нѣщо, не сте ли напълно задоволени, Христосъ не е между васъ. Такива трѣбва да бѫдатъ разбиранията за Христосъ на онѣзи, които искатъ да следватъ Неговия пѫть. Сега мнозина питатъ кога ще се свърши свѣтътъ. – Свършването на свѣта е философски въпросъ. – „Кога ще дойде Христосъ?” – И това е философски въпросъ. Когато запитаха Христосъ за свършването на свѣта, Той имъ отговори: „Това Отецъ ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годинитѣ, които Отецъ ми е положилъ”. И азъ казвамъ: Има знание, което сега не е потрѣбно на хората. То е толкова непотрѣбно, колкото сѫ непотрѣбни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички вѣнци, цвѣтя и нанизи, които булката употрѣбява, за малкото момиченце не сѫ нуждни. И на васъ казвамъ: не слагайте никакви цвѣтя, никакви украшения на вашитѣ детински дрехи, които Богъ ви е далъ! Не замѣняйте вашата детинска дрешка съ тази на младоженцитѣ! Често съмъ срѣщалъ малки момиченца, които слагатъ на главитѣ си цвѣтя, кичатъ се като моми. Преди години имахъ случай да изпитамъ едно малко момиченце, да видя каква разумность се крие въ него. Давамъ му една хубава роза, но то отказа да я вземе, подъ предлогъ, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цвѣтя и да се кичи съ тѣхъ. Тази бѣше външната страна на отказа, а вѫтрешно то искаше да каже, че не носи откѫснати цвѣтя. Понеже не мога да дамъ животъ на тия цвѣтя, азъ не мога да ги кѫсамъ, нито да се кича съ тѣхъ. Който е откѫсналъ тази роза, той да носи последствията отъ това престѫпление. Този день азъ бѣхъ получилъ розата и мислѣхъ на кого да я дамъ. Както виждате, тя послужи за предметно учение.

И тъй, когато кажете нѣкому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човѣкъ една откѫсната роза? Не кѫсайте цвѣтята и на никого не ги давайте! Пазѣте следното правило: приближавайте се къмъ всички хора съ дълбоко съзнание, че първоначално Богъ ги е създалъ добри. Ако намирате, че нѣкои хора не сѫ добри, това значи, че впоследствие е станала нѣкаква грѣшка отъ самитѣ тѣхъ, поради която сѫ изгубили своята доброта. Така трѣбва да мислите за себе си, така трѣбва да мислите и за хората. И ако вие имате нѣкакъвъ дефектъ, той се дължи на други нѣкакви причини. Отъ васъ зависи да отстраните този дефектъ. Обаче вие непрекѫснато трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че Богъ е вложилъ въ васъ доброто за основа на вашия животъ. Той ви е пратилъ на земята като въ училище, да учите. И вие трѣбва да учите добре. Единственото нѣщо, което радва Бога, е когато учите добре. И азъ се радвамъ, като виждамъ, че учите съ любовь и разположение. Когато видя нѣкой човѣкъ предъ изкушението, казвамъ: Опасно е човѣкъ да се отклони отъ пѫтя, който му е предначертанъ.

Ще приведа единъ примѣръ отъ Стария Завѣтъ за лошитѣ последствия на отклонението отъ правия пѫть: Богъ изпратилъ единъ отъ младитѣ пророци при израилския царь Иеровоамъ, да му предаде Неговото Слово. Той казалъ на пророка: „Не яжъ хлѣбъ и не пий вода, и не се връщай презъ пѫтя, по който си дошълъ”. Настигналъ го по пѫтя единъ старъ пророкъ и му казалъ: „Ела съ мене въ кѫщата ми, та яжъ хлѣбъ!” – „Не мога да се върна съ тебе, нито ще ямъ хлѣбъ, нито ще пия вода, нито ще се върна презъ пѫтя, по който съмъ дошълъ. Така ми се говори чрезъ Словото Господне.” – „И азъ съмъ пророкъ, както и ти. И ангелъ ми говори чрезъ Слово Господне и рече: „Върни го съ тебе въ кѫщата си, за да яде хлѣбъ и да пие вода”. „Стариятъ пророкъ излъгалъ. И върналъ се младиятъ пророкъ отъ пѫтя си, влѣзълъ въ кѫщата му да яде хлѣбъ и пие вода. И като седѣлъ на трапезата, стариятъ пророкъ му казалъ: „Понеже не послуша гласа Господенъ и не опази заповѣдьта Му, тѣлото ти нѣма да влѣзе въ гроба на отцитѣ ти”. И тръгналъ младиятъ пророкъ да си отива, но срѣщналъ го лъвъ на пѫтя и го разкѫсалъ. Стариятъ пророкъ намѣрилъ тѣлото му на пѫтя и го занесълъ въ града, за да го оплаче и погребе.

Питамъ: защо е трѣбвало стариятъ пророкъ да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъвъ да го разкѫса? И защо е трѣбвало следъ това да го оплаква! Правилно бѣше стариятъ пророкъ да посъвѣтва младия да не се отбива отъ пѫтя си. Има една вѫтрешна причина, заради която е трѣбвало стариятъ пророкъ да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилность. Отъ този изпитъ се видя, че младиятъ пророкъ не билъ стабиленъ, не билъ устойчивъ характеръ.

Често хората разбиратъ нѣщата като младия пророкъ, вследствие на което правятъ грѣшки, които костватъ живота имъ. Младиятъ пророкъ трѣбваше да каже на стария: „Азъ ще вървя по пѫтя, по който съмъ тръгналъ. Нѣма да спирамъ никѫде, нито ще се отклонявамъ налѣво или надѣсно”. Сѫщото се отнася и за васъ: спрете ли нѣкѫде, ще се спънете въ развитието си. За примѣръ, вие уповавате на нѣщо, вървите въ единъ пѫть, но идва нѣкой и ви казва: „Пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ”. – Трѣбва ли да вѣрвате? Вие трѣбва да кажете: „Понеже ямъ Свещения хлѣбъ, азъ вървя въ правия пѫть и никакво съмнѣние нѣмамъ въ това”. Следователно, човѣкъ не може да върви въ пѫтя на Истината, ако не яде отъ Свещения хлѣбъ, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздухъ и не възприема Свещената свѣтлина. И когато Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ”, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се хранишъ съ Свещения хлѣбъ, безъ да се колебаешъ, дали си въ пѫтя, или не. Като приемашъ всѣки день Свещения хлѣбъ, т. е. тѣлото Христово, трѣбва да знаешъ, че си въ пѫтя. Като пиешъ Свещената вода, като дишашъ Свещения въздухъ, като приемашъ Свещената свѣтлина на изгрѣващото слънце, ти трѣбва да благодаришъ всѣки моментъ, че си въ правия пѫть. Това е първото положение, което човѣкъ изпитва на физическия свѣтъ. Второто положение е по-високо. То прониква всички свѣтове. Сега, ще размишлявате върху тѣзи четири елемента, като символи, да видите на какво въ живота отговаря всѣки отъ тѣхъ. Следъ това ще влѣзете въ другата реалность на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бѫдете щастливи, здрави, богати и т. н. Обаче, не е необходимо да придобие човѣкъ всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е сѫществено. Въ този смисълъ има нѣща желателни и сѫществени, които се отнасятъ за момента. Има нѣща желателни и несѫществени, които търпятъ отлагане. Азъ желая да придобиете онова, което е сѫществено за васъ. Напримѣръ, сѫществени нѣща за васъ сѫ Любовьта и Истината. Каквото и да се говори за Любовьта, тя е една. Любовьта носи животъ; Мѫдростьта носи знание и свѣтлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаемъ истината”. – Истината не може да се говори на земята. Тукъ се изнасятъ само факти изъ живота, но не и самата действителность, т. е. не самата истина. За примѣръ, казвамъ: действителностьта има две страни – свѣтла и тъмна, сладка и горчива. Това сѫ факти, които се отнасятъ до действителностьта, но не представляватъ още самата действителность. Казвате на нѣкого: „Ти не си уменъ човѣкъ”. – Това е фактъ само, но не и действителность. Истината може да се каже само на заробения, като развържешъ оковитѣ му; истината може да се каже само на гладния, като го нахранишъ; истината може да се каже на жадния, като го напоишъ; на задушаващия се, като го изнесешъ на чистъ въздухъ; на заблудения въ тъмна нощь, като му освѣтишъ пѫтя. Значи, истината показва пѫтя, по който трѣбва да вървите; тя освобождава отъ ограничителнитѣ условия. Всички хора очакватъ, като отидатъ на онзи свѣтъ, да ги посрѣщнатъ съ музика и пѣсни, съ вѣнци. Едно е вѣрно, че всички ще заминете за онзи свѣтъ, но какъ ще ви посрѣщнатъ тамъ, това е другъ въпросъ. Какъ ще се явите предъ лицето на вашия Баща? Какъвъ отчетъ ще дадете?

Казвате: „Значи страдания ни очакватъ на онзи свѣтъ”. – Какво нѣщо е истинското страдание и какво – истинската радость, малцина сѫ опитвали. Представете си единъ младъ, жизнерадостенъ човѣкъ, пъленъ съ животъ, съ енергия, когото осѫждатъ на смърть, съ отрѣзване на главата. Хващатъ го, връзватъ рѫцетѣ и краката му, слагатъ го въ затворъ, а утре пристѫпватъ къмъ реализиране на присѫдата. Какво е положението на този младъ човѣкъ, който днесь седи съ глава на раменѣ и знае, че утре тази глава ще бѫде отрѣзана и ще се търколи предъ краката му? Какво по-голѣмо страдание отъ това? Такова е положението на грѣшника, който съзнава грѣховетѣ си, а трѣбва да се яви предъ Господа. Представете си сега обратното положение. Този младъ човѣкъ се е молилъ, плакалъ, но никой не е обърналъ внимание на молбата му и го обезглавяватъ. Но идва Спасительтъ на свѣта, който обича младия човѣкъ, взима главата му отъ земята и я слага на мѣстото й, като му казва: „Бѫди свободенъ сега и повече не грѣши! Следвай закона на Любовьта!” Какво ще изпита този човѣкъ? Небивала радость. Когато нѣкой пита, какво нѣщо е страданието, казвамъ: истинското страдание се състои въ това, да видите какъ главата ви пада отъ раменетѣ, отъ ножа на вашия братъ, при силното ви желание да живѣете, да се радвате на Божия свѣтъ. Какво нѣщо е радостьта? Истинската радость се състои въ това, да видите, че главата ви е поставена на мѣстото си. Какво нѣщо е страданието? – Лишаване отъ Любовьта, т. е. снимане на главата ви. Какво нѣщо е радостьта? – Идване на Любовьта, т. е. поставѣне на главата на своето мѣсто. Така трѣбва да се разбира животътъ, съ неговитѣ различни прояви. Всѣко друго разбиране не е въ сила да внесе новата свѣтлина въ живота. Главата на човѣка трѣбва да стои на своето мѣсто! Праведниятъ се отличава по това, че никаква сила въ свѣта не е въ състояние да снеме главата отъ раменетѣ му. Никакво орѫжие въ свѣта не може да отнеме главата на праведния. Когато главата на човѣка може да падне отъ раменетѣ му, това показва, че той е изложенъ на нѣкаква вѫтрешна опасность.

Въ прочетената глава отъ Матей се говори за блаженствата. Тѣ сѫ методи, начини за създаване на вѫтрешна връзка съ Бога, съ Любовьта. Щомъ направите тази връзка, ангелъ Господенъ ще похлопа на сърдцата ви, ще ви заведе въ духовния, въ Божествения свѣтъ, кѫдето ви очакватъ съ вѣнци, съ музика и пѣсни. Ако не сте готови и откажете да вървите съ него, той ще замахне съ меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Азъ изнасямъ това положение, не защото сѫдбата ви ще бѫде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мракъ. Всѣки човѣкъ не е осѫденъ на обезглавяване, но всѣки трѣбва да влиза въ положението на този, който ще мине презъ подобно страдание. Вие говорите съ този човѣкъ, но знаете, че следъ единъ день той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулитѣ му, рѫцетѣ и краката му, но човѣкътъ не е тамъ. Кѫде е истинскиятъ човѣкъ? Нѣкои ще кажатъ, че човѣкъ се намира въ душата си, други въ духа си и т. н.

Сега ние очакваме повдигането на човѣшката душа, освобождаването на човѣшкия духъ и възкресението на човѣшкото тѣло. Значи, физическиятъ човѣкъ трѣбва да възкръсне! На физическия свѣтъ възкресението представлява новия животъ на човѣка. Въ духовния свѣтъ възкресението подразбира идването на Любовьта на земята. Въ Божествения свѣтъ възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човѣкъ трѣбва да възкръсне и въ тритѣ свѣта: да възкръсне тѣлото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човѣкъ умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свѣтъ – то се нарича прераждане. Възкресението въ духовния свѣтъ подразбира влизане на човѣка въ свѣтъ, безъ никакви противоречия. Възкресението въ Божествения свѣтъ подразбира придобиване на Вѣчния животъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, въ който отъ сутринь до вечерь се хранятъ съ мухлясълъ хлѣбъ; отъ сутринь до вечерь пиятъ мѫтна вода; отъ сутринь до вечерь дишатъ нечистъ въздухъ; отъ сутринь до вечерь ходятъ въ дрезгава, мѫждѣлива свѣтлина, въ която постоянно се спъватъ. Това сѫ вѫтрешнитѣ състояния на човѣка. Не е достатъчно само да кажете, че Господъ е добъръ и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трѣбва да оставите настрана. Въпросътъ е за новия животъ, който изисква вѣра въ Свещения хлѣбъ, като основа на живота, отъ който Словото излиза. Вѣрвайте, че Богъ първоначално още е вложилъ въ човѣка редъ дарби и способности, които той трѣбва да развива. Какъ? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви предъ Божието лице, като при свой добъръ Баща, и ще Му покаже всичкитѣ си разработени таланти. Който е работилъ на земята, той ще се яви при Баща си като добъръ синъ; който не е работилъ, той ще се яви като блудния синъ, за когото Христосъ говори въ една отъ своитѣ притчи. Блудниятъ синъ се върна при баща си разкаянъ, смиренъ, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия синъ той каза: „Сине, ти не трѣбва да се сърдишъ. Твоятъ братъ бѣше умрѣлъ, а сега възкръсна. Всичко, каквото имамъ, е твое. Ти не разбирашъ още дълбокия смисълъ на живота, затова се сърдишъ. Радвай се, братъ ти си дойде”. Като наблюдавамъ отношенията на хората помежду имъ, тѣ приличатъ на отношенията на тия двама братя. Щомъ видятъ, че въ нѣкое общество влѣзе новъ човѣкъ и го приематъ съ извѣстно уважение, всички се нахвърлятъ върху него и казватъ: „Този едва дойде и му се оказватъ толкова почести, а ние вече 15 ÷ 20 години не искатъ да ни знаятъ”. Казвамъ: блудниятъ синъ се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Азъ не съмъ достоенъ за твоята любовь. Моля тѣ да ме приемешъ въ твоя домъ като единъ отъ слугитѣ си”. За да се даде на човѣкъ такова угощение, каквото бащата даде на блудния синъ, той трѣбва да има широкъ умъ, широко сърдце, широка душа, широкъ духъ, широки разбирания. Това се отнася за всички, които иматъ пробудено съзнание, които искатъ да обичатъ, които искатъ да учатъ, които искатъ да се приготвятъ за идването на Царството Божие въ тѣхъ. Време е вече всички да снематъ робскитѣ халати, да освободятъ краката си отъ оковитѣ! Страшно и неприятно е да чувашъ какъ се движатъ хора съ букаи! Неприятно е да чувашъ дрънкането на тѣхнитѣ окови! Такова е положението на съвременнитѣ хора. Срѣщамъ нѣкой човѣкъ съ букаи. Свалямъ букаитѣ отъ краката му и той тръгва свободенъ. На другия день го гледамъ, пакъ съ букаи. Лѣкувамъ нѣкой боленъ, излѣкувамъ го, но на другия день го гледамъ пакъ боленъ, пакъ въ букаи. Дойде нѣкой при мене, пита ме каква храна да употрѣбява, по колко пѫти на день да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия день пакъ яде, каквото намѣри. Какво ще разправяшъ на този човѣкъ? Нѣкой пита, да яде ли картофи, домати. Казвамъ: не е лесно човѣкъ да се справи съ картофитѣ. Отъ седенето въ земята картофитѣ сѫ приели нѣкои врѣдни елементи. Въ житото пъкъ, при седенето му дълго време въ хамбара сѫщо така сѫ се образували нѣкои врѣдни елементи за човѣшкия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да знае какъ да се освобождава отъ врѣднитѣ елементи, които се съдържатъ въ хранитѣ. Като ядете грозде, всѣко зрънце, което ще сложите въ устата си, трѣбва да бѫде предварително добре измито съ вода, да нѣма по него полепени нѣкакви микроби, или други нечистотии. Сегашнитѣ хора ядатъ бързо, не обръщатъ внимание, дали има нѣщо нечисто по плодоветѣ. Добре е, че не се страхуватъ отъ зараза, но бързото и небрѣжно ядене има лоши последствия за организма. Човѣкъ не трѣбва да яде бързо. Като вземе единъ гроздъ, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце следъ зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържатъ въ дадения гроздъ. Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човѣкъ ще се домогне и до неговата вѫтрешна страна.

Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човѣкъ трѣбва да живѣе правилно, за да угоди на Бога. – Какъ може човѣкъ да угоди на Бога? – Като се обичаме. – Какъ ще се обичате? Споредъ васъ, кое е правилото, по което можете да обичате единъ човѣкъ? Да обичате човѣка, това значи никога да не престѫпвате неговата свещена ограда. Какъ се разбира това? Никога да не ядете хлѣба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате кѫщата, въ която той живѣе; никога да не хвърляте завидно око на дрехитѣ, обувкитѣ и шапката, които той носи; никога да не пресичате пѫтя, по който той върви; никога да не взимате мѣстото, на което той седи. Това значи Любовь. Ще дойде нѣкой да разправя, че като обичалъ нѣкого, ималъ желание да го прегърне малко, да го притисне въ обятията си. Споредъ мене нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, да прегърнешъ, да притиснешъ човѣка къмъ себе си. Защо? Това е бинтоване. Само болниятъ се бинтова. Дойде лекарьтъ, прегледа болния, бинтова го и си отива. Въ болницитѣ сѫщо така бинтоватъ болнитѣ, но това не е любовь. Да обичашъ ближния си, значи вѫтре въ себе си да му отдадешъ всички права, които искашъ и за себе си. Кои сѫ нашитѣ ближни? Това сѫ разумнитѣ души, чрезъ които ние всѣки день сме подложени на изпитъ. Нашитѣ ближни сѫ ангелитѣ, които се проявяватъ на земята чрезъ хората. Срѣщате единъ бѣденъ, слабъ, немощенъ човѣкъ, чрезъ когото ви изпитватъ; чрезъ него се проявява нѣкой ангелъ, който иска да ви изпита, да види, какъ ще постѫпите. Христосъ казва: „Това, което направихте на бѣднитѣ, на болнитѣ, на страдащитѣ, на затворницитѣ, все едно, че на мене направихте. Азъ бѣхъ въ тѣхъ”. Следователно, ако не прегледате болни, бѣдни, страдащи, все едно, че Христосъ не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вѫтрешната страна на изпита, който е по-мѫченъ. Като издържите и него, ще срѣщнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живѣятъ на земята и не знаятъ кого обичатъ и кой ги обича. Въ притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашиятъ ближенъ.

Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщамъ вниманието ви на опасностьта отъ вѫтрешното самокритикуване. Самокритиката е времененъ методъ, който нищо не допринася. Азъ не препорѫчвамъ този методъ. Ако вие, или другъ нѣкой направи нѣкаква грѣшка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете единъ вѫтрешенъ преводъ. Чувате, че вълкъ изялъ една овца на нѣкой вашъ съсѣдъ. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкътъ направилъ това престѫпление, но извадете отъ него нѣкаква поука за себе си. Казвате, че вълкътъ не е направилъ добре. Вѣрно е, че вълкътъ е направилъ престѫпление, но вие, които го критикувате, правите сѫщото престѫпление: колите овцетѣ и ги ядете. Питамъ: каква разлика има въ престѫплението, което вълкътъ прави, и това, което човѣкъ прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колятъ овцетѣ, а на вълцитѣ не е позволено да ги нападатъ.

Друго положение: вие критикувате нѣкой човѣкъ, че направилъ една грѣшка, но отивате у дома си и правите сѫщата грѣшка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грѣшката на другитѣ хора, но мѫчно е да видите своята. Следователно не е въпросътъ въ сѫденето. Сѫденето не оправя хората. Отивате въ дома на нѣкой човѣкъ, искате да ви приеме. Той ви дава малко хлѣбъ и се извинява, че нѣма кѫде да ви приеме: нѣма легло, нѣма завивки, нѣма гориво. Вие не вѣрвате и сте готови вече да го сѫдите, че не е искренъ, че не иска да ви приеме. Питамъ: какво да прави човѣкътъ? И той е бѣденъ, петь пари нѣма въ джоба си. Това положение е подобно на положението, въ което се намѣрилъ единъ бѣденъ, за когото се говори въ приказката „Царь и просякъ”. Въ нѣкое царство на древностьта царьтъ сериозно заболѣлъ и билъ почти на смъртно легло. Следъ като всички лѣкари се изредили и не могли да му помогнатъ, дошълъ най-после въ царския палатъ единъ простъ човѣкъ и казалъ, че царьтъ ще оздравѣе, ако облѣче ризата на нѣкой щастливъ човѣкъ. Пръснали хора по цѣлото царство да търсятъ щастливъ човѣкъ. Най-после намѣрили единъ съвършено бѣденъ човѣкъ, безъ подслонъ, голъ и босъ, почти всѣкога гладенъ, но веселъ и доволенъ отъ положението си. Той постоянно пѣелъ и благодарилъ на Бога за живота, който му далъ. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си!” – „Нѣмамъ риза.”

Често се говори за Любовьта. И въ Евангелието е писано за Любовьта, но всѣки трѣбва да я приложи въ живота си, спорѣдъ своето дълбоко вѫтрешно разбиране. При това, човѣкъ не трѣбва да налага своето разбиране на другитѣ хора. По отношение на Любовьта азъ съмъ дошълъ до следното правило: приложи Любовьта въ живота си, спорѣдъ своето дълбоко вѫтрешно разбиране, безъ да взимашъ въ съображение какво хората мислятъ по този въпросъ и безъ да налагашъ своето разбиране на другитѣ. Любовьта е великъ, свещенъ законъ, чрезъ който Богъ се проявява. Следователно приложи Любовьта въ живота си тъй, както Богъ я проявява къмъ тебе! Не се влияй отъ разбиранията на хората за Любовьта, нито налагай своитѣ разбирания на другитѣ хора. Обаче не пренебрѣгвай проявитѣ на другитѣ, но се учи отъ тѣхъ. Въ това отношение едни за други трѣбва да бѫдете образци. Щомъ сте образци единъ за другъ, всѣки ще бѫде свободенъ въ своитѣ прояви. Така постѫпватъ художницитѣ, музикантитѣ, поетитѣ. Когато единъ музикантъ слуша другъ нѣкой да свири, той следи внимателно какъ движи лѫка си, какъ изпълнява, и отъ всичко хубаво въ него той учи, възприема. Когато нѣкой художникъ гледа другъ, по-великъ художникъ, какъ рисува, той наблюдава внимателно какъ движи четката си, какъ слага боитѣ и възприема хубавото. Хубавото отъ всички трѣбва да се възприема. Ако не си великъ художникъ, или музикантъ, никой нищо нѣма да възприеме отъ тебе. Ето защо, азъ не съмъ за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво въ тебе, нека и другитѣ възприематъ; онова, което е хубаво въ другитѣ, и ти трѣбва да го възприемешъ. Азъ се радвамъ на хубавото, на красивото. Радвамъ се на всѣки красивъ листъ, на всѣко хубаво цвѣте, на всѣко живо сѫщество, на всѣко дете, на всѣки човѣкъ. Въ всичко виждамъ проява на разумностьта и отъ всичко се уча.

Казвамъ: всички трѣбва да се радваме на онова, което Богъ е създалъ. Само по този начинъ може да се разбере вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали отъ Словото Божие, трѣбва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия духъ. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху васъ, както Богъ благоволи! Желая да се изпълнятъ всички обѣщания, които Богъ ви е далъ! И тѣзи обѣщания нека послужатъ за повдигане на вашитѣ души!

Съборна беседа отъ Учителя, държана

1 септември 1933 г. въ София, Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×