Jump to content
Ани

1932_08_24 Иде часъ

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ИДЕ ЧАСЪ.

Ще прочета 11 гл. отъ Евангелието на Иоана.

Размишление върху стиха: „Иде часъ, и сега е, когато истиннитѣ поклонници ще се поклонятъ Отцу съ духъ и истина“.

Въ живота нѣщата никога не ставатъ тъй, както човѣкъ мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало. Човѣкъ е край на нѣщата, резултатъ, а не начало. Слѣдователно, нѣма какво да се очаква отъ края на нѣщата. И ако човѣкъ очаква нѣщата да станатъ, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги опрѣдѣля. Ако човѣкъ бѣше начало на нѣщата, всичко щѣше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човѣкъ изпусне едно шише на земята, какво очаква отъ него? — Да го види на парчета счупено. Значи, съ шишето е станало това, което той не е очаквалъ. Счупването на шишето ще отвори много работа на човѣка, да събира парче по парче, при което много парченца ще останатъ разпръснати. Сѫщото става и съ много отъ идеалитѣ на хората. Слѣдъ като правятъ редъ усилия за постигане на своитѣ идеали, въ края на краищата, тѣ ги виждатъ паднали прѣдъ нозѣтѣ си, счупени на безброй парченца, и трѣбва дълго врѣме да изгубятъ, докато ги събератъ. Такава е била опитностьта на всички живи сѫщества по лицето на земята отъ прѣди хиляди години досега.

Още първитѣ човѣци искаха да станатъ господари на рая, да станатъ велики, мощни, силни, да завладатъ въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? — Точно обратното. Тѣ оголѣха, изгубиха силата и красотата си, и Господъ ги изпѫди вънъ отъ рая, облѣче ги въ кожени дрехи и ги изпрати на земята да оратъ и сѣятъ. И до днесъ още тѣ се мѫчатъ и не знаятъ, защо Господъ ги изпѫди отъ рая. И наистина, странно е да се изпѫди единъ човѣкъ отъ рая само за това, че изялъ една ябълка безъ позволение. Не е въпросътъ, какво е станало съ първитѣ човѣци, но въ тѣхно врѣме още се е провѣрилъ закона, че нѣщата не ставатъ, както човѣкъ очаква и иска, но точно тъй, както Богъ иска. Всички нѣща ставатъ, както Богъ желае, а не както човѣкъ желае. Всички нѣща ставатъ, както Богъ ги прави, а не както човѣкъ ги прави.

Сега, вслѣдствие сѫществуването на този законъ, хората изпадатъ въ едно вѫтрѣшно противорѣчие и казватъ: щомъ нѣщата не ставатъ, както ние мислимъ, тогава по-добрѣ е да не правимъ нищо. Да, това е половина истина. Тогава, обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислишъ или желаешъ, но прави това, което Богъ мисли и желае. Искашъ да извършишъ една работа. Спри се тогава дълбоко въ себе си и вижъ най-първо, съгласенъ ли е Богъ да извършишъ тази работа. Ако е съгласенъ, започни я. Послѣ, запитай се, какъ иска Богъ да я извършишъ. Като се доберешъ и до метода, по който Богъ иска да я направишъ, продължавай, свърши работата и не се бой. Въ края на краищата ти ще видишъ, че работата е станала точно тъй, както Богъ е искалъ, както и ти вѫтрѣшно си искалъ. Казвате: какъ да познаемъ, какво Богъ иска, или какво мисли Той, и какво ние мислимъ? Човѣкъ може да разграничи, кога той желае нѣщо, и кога Богъ желае. Ако мислишъ по човѣшки и си започналъ една работа по човѣшки, ти ще почувствувашъ въ себе си едно вѫтрѣшно раздвояване. Имашъ ли раздвояване въ себе си, кажи: тази работа е човѣшка, ще се откажа отъ нея. Ще се опитамъ да я извърша споредъ желанието на Бога. Кажешъ ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдешъ до правилно разрѣшение. Тогава ще почувствувашъ въ себе си вѫтрѣшно единство, което ще ти покаже, че си на правъ пѫть.

Сега, ще ви дамъ примѣръ да видите, какъ може човѣкъ да дойде до единство въ работитѣ си. Прѣдставете си, че двама братя дѣлятъ наслѣдство отъ баща си. Единиятъ иска да вземе по-голѣмъ дѣлъ и настоява дѣлежа да стане, както той желае. И вториятъ иска да вземе по-голѣмъ дѣлъ; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могатъ да дойдатъ до съгласие, тѣ се скарватъ помежду си, сбиватъ се, и въпросътъ остава неразрѣшенъ. Какво трѣбва да се направи сега? Споредъ мене, този въпросъ е единъ отъ най-лесно разрѣшимитѣ. Единиятъ отъ братята трѣбва да каже на другия: Братко, да бѫде, както ти искашъ. Азъ и безъ това съмъ богатъ. Съ десеть декара, повече или по-малко, нѣма да разбогатѣя. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото въ себе си. Богатъ е човѣкътъ. Богъ му е далъ на разположение цѣлата земя. Трѣбва ли при това богатство да се бие съ брата си за десетина декара земя? Щомъ единиятъ братъ постѫпи по този начинъ, и другиятъ ще бѫде готовъ да отстѫпи. Божественото въ човѣка работи. Обаче, единъ отъ братята трѣбва да даде примѣръ. Щомъ Божественото вземе прѣдимство въ човѣка, всички въпроси лесно се рѣшаватъ.

Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Когато се добератъ до малко земя, тѣ бързатъ да извадятъ крѣпостенъ актъ, да узаконятъ владението ѝ. Казвамъ: щомъ Богъ е далъ цѣлата земя въ владение на човѣка, едноврѣменно съ това Той му е далъ и крѣпостенъ актъ. Трѣбва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крѣпостенъ актъ. Земята е твоя. Ти разполагашъ съ крѣпостенъ актъ. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крѣпостни акта имашъ, съ които можешъ да докажешъ, че земята е твоя. Единиятъ крѣпостенъ актъ е умътъ, а другиятъ— сърцето. Щомъ стане споръ за земята, ти веднага покажи единия крѣпостенъ актъ — ума си. Ако не те повѣрватъ, покажи и другия крѣпостенъ актъ — сърцето си. При два крѣпостни акта на лице, никакъвъ споръ не може да става. Хората спорятъ, каратъ се, биятъ се помежду си и никому не дохожда на умъ да покаже своитѣ крѣпостни актове. Ако човѣкъ не покаже своитѣ крѣпостни актове, а се разправя и бие съ брата си, Богъ ще дойде, ще иска смѣтка отъ него за всѣка дума, за всѣка мисъль и за всѣко чувство, които не сѫ съгласни съ Неговата воля. Дойде ли до нѣкакъвъ споръ, покажи крѣпостния актъ не на човѣшкия си умъ, а на Божествения. Не подържай въ себе си мисъльта, че имашъ да взимашъ десеть декара земя отъ брата си, но помни, че си собственикъ на цѣлата земя. Слѣдъ това покажи крѣпостния актъ на Божественото сърце въ себе си и не подържай желанието да вземешъ нѣколко декара земя отъ брата си; имай готовността да му дадешъ всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цѣлата земя, която отначало още Богъ ти е далъ въ владение. Щомъ всички хора се откажатъ отъ частната собственость, отъ десетьтѣ декара, тѣ ще станатъ владѣтели на цѣлата земя, и слѣдъ това ще се явятъ при Господа съ своитѣ крѣпостни актове.

Казвамъ: при това широко съзнание на хората, трѣбва да се има прѣдъ видъ законътъ, който регулира владането на извѣстни блага. Въ това отношение земята е едно благо, което човѣкъ може да използува дотолкова, доколкото въ даденъ моментъ той разполага съ сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Да се ползувашъ отъ извѣстни блага, това подразбира сѫщеврѣменно да изпълнишъ задълженията си къмъ тѣзи блага. Това се опрѣдѣля отъ съзнанието на човѣка. Земята може да се уподоби на единъ самунъ хлѣбъ, който се дава на всѣки човѣкъ. Прѣдставете си, че при това положение този човѣкъ въ дадения случай нѣма право да яде отъ хлѣба. Питамъ: какво го ползува този хлѣбъ? Значи, благото, което цѣлата земя може да даде на човѣка, се заключава само въ това, което въ даденъ моментъ той може да възприеме и приложи.

Днесъ всички хора спорятъ все за тия десеть декара земя. Жената спори за мѫжа, като за нейна собственость — това сѫ десетьтѣ декара земя. Мѫжътъ спори за жената, като за негова собственость — и това сѫ десетьтѣ декара земя. Какъ трѣбва жената да разрѣши този въпросъ? — Нека даде десетьтѣ декара земя на мѫжа си и го остави свободенъ. Какъ трѣбва мѫжътъ да разрѣши този въпросъ. — Като даде десетьтѣ декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? — Защото, положенията, които хората заематъ, като мѫже и жени, сѫ човѣшки положения, съ които тѣ сами се обвързватъ въ единъ неестественъ животъ. Първоначално Богъ извади жената отъ сърцето на човѣка, отвѫтрѣ; тогава тя бѣше и външно, и вѫтрѣшно чиста. Послѣ, тя се увлѣче отъ десетьтѣ декара земя и пожела да ги притежава. Първитѣ човѣци живѣеха царски въ рая, всичко бѣше на тѣхно разположение. Обаче, когато възлюбениятъ на жената дойде прѣдъ забраненото дърво, той ѝ каза: Ако ме обичашъ, вкуси отъ плодоветѣ на това дърво. Ако и двамата вкусите отъ тѣхъ, ще станете подобни на Бога. Тя пожела тѣзи плодове, яде и на другаря си даде. Тѣзи плодове не бѣха нищо друго, освѣнъ десетьтѣ декара земя, за които цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ спори. Забраненото дърво пъкъ е посланникътъ, който бѣше изпратенъ въ рая да прѣдставя външния свѣтъ. Господъ имъ каза: Щомъ искате да владѣете десетьтѣ декара земя, излѣзте вънъ отъ рая, вънъ отъ истинския редъ и порядъкъ на нѣщата.

Мнозина не могатъ да си обяснятъ този въпросъ. Тѣ се натъкватъ на противорѣчието: възможно ли е за една ябълка само да изпѫдятъ човѣка отъ рая? Ще обясня това противорѣчие съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че единъ благороденъ мѫжъ, отъ високо произхождение, срѣща една млада, бѣдна, страдаща мома и рѣшава да ѝ помогне, да я извади отъ лошитѣ условия на живота. Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мѫдрость, изучва я и я остава свободна, да се ползува отъ добритѣ условия, както тя разбира. Единъ день тази млада жена срѣща единъ младъ момъкъ и се влюбва въ него. Тя започва да му пише любовни писма, да се срѣща съ него. Когато мѫжътъ ѝ разбралъ тази работа, той ѝ казалъ: Щомъ обичашъ този момъкъ и не можешъ безъ него, азъ ти давамъ свобода. Излѣзте заедно съ него вънъ отъ моя домъ и живѣйте, както знаете. Отъ този день дохожда нещастието на младата жена. Щомъ излѣзли вънъ отъ дома на мѫжа ѝ, момъкътъ я напусналъ. Така е въ живота. Всѣки мѫжъ или жена, които влизатъ въ вашия домъ да развалятъ живота ви, тѣ още на първата стѫпка ще се откажатъ отъ васъ и ще ви оставятъ сами. Оставена на произвола на сѫдбата, младата жена започва да мечтае за мѫжа си. Сега тя оцѣнява неговото благородство, неговата разумность, но е вече късно. Тя е далечъ отъ неговия домъ и не може да се върне. Вториятъ, който дойдé въ нейния домъ, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щомъ взе богатството ѝ, той я изостави.

Слѣдователно, това стана съ първитѣ човѣци. Това стана и става съ всички хора слѣдъ тѣхъ. Първитѣ човѣци се отказаха отъ Божията Любовь и приеха любовьта на онзи около забраненото дърво, заради когото Богъ ги изпѫди отъ рая, да отидатъ въ свѣта и да живѣятъ съ неговата любовь. Днесъ всички хора опитватъ любовьта на свѣта и всички въздишатъ отъ нея. Днесъ всички учени и прости, млади и стари, опитватъ любовьта на свѣта, тичатъ подиръ нея, но докоснатъ ли се само, изгарятъ и бѣгатъ назадъ. Тази любовь не съдържа истината въ себе си. Мѫжъ, който се увлича отъ любовьта на една жена, не е истински мѫжъ; жена, която се увлича отъ любовьта на единъ мѫжъ, не е истинска жена. Ако единъ мѫжъ напусне Божията Любовь за една жена, която утрѣ ще се откаже отъ него, той не е разбралъ живота. И ако една жена напусне Любовьта на Бога за единъ мѫжъ, който утрѣ ще се откаже отъ нея, и тя не е разбрала дълбокия смисълъ на живота. Жената е излѣзла отъ мѫжа, а мѫжътъ — отъ Бога. Слѣдователно, и двамата първо иматъ отношение къмъ Бога, а послѣ единъ къмъ другъ.

Казвамъ: всѣко нѣщо, което може да отклони човѣка отъ Бога, то е изявление на свѣта. Чудно е лековѣрието на хората! Тѣ не вѣрватъ въ Бога, Който отначало досега е останалъ вѣренъ въ своята любовь къмъ тѣхъ, а вѣрватъ на всѣки, когото случайно срещнатъ въ живота си. Жената получи едно любовно писмо отъ нѣкого и му вѣрва сто на сто. Тя си казва: Богъ е нѣкѫдѣ високо и далечъ. Дѣ ще търся азъ Неговата Любовь? Тъкмо този човѣкъ ми прѣдлага любовьта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и азъ ще му се радвамъ. И запалва се чергата на тази жена, отъ четиритѣ краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човѣкъ. И най-послѣ успѣва: оженва се за своя възлюбенъ. Не се минава много врѣме, тя започва да плаче и да въздиша отъ неговата любовь, иска да се освободи. Вижда тя, че отъ него човѣкъ не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питамъ: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трѣбва ли човѣкъ да се откаже отъ Любовьта на Бога за такъвъ, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволътъ прави. Затова казвамъ: откажете се отъ този, който знае само да взима, а нищо не дава и се върнете къмъ Онзи, Който всичко дава.

Сега, азъ не засѣгамъ въпроса лично, но принципално, както е поставенъ въ цѣлото човѣчество. Щомъ е така, този въпросъ трѣбва да се рѣши общо, а не индивидуално. Ако всѣки човѣкъ разрѣши въпроса специално за себе си, той ще има толкова рѣшения, колкото сѫ и хората по лицето на земята. При такова разрѣшение на въпроса, противорѣчията, разочарованията, недоразуменията между хората ще сѫществуватъ, както и сега. Ние виждаме, че днесъ се разочароватъ царе и патриарси, учени и прости, бѣдни и богати. Слѣдъ всичко това хората казватъ: Господъ ще оправи свѣта. Вѣрно е, че Господъ ще оправи свѣта. Той и днесъ го оправя, пъкъ и за въ бѫдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправятъ. Господъ ще спаси свѣта, но важно е хората да се спасятъ. Нѣкой казва: щомъ се спаси свѣтътъ, и ние ще се спасимъ. Тогава какъ бихте си обяснили слѣднитѣ Христови думи: „Ако бѣхте отъ свѣта, свѣтътъ би любилъ своето; понеже не сте отъ свѣта, той ви ненавижда“.

За потвърждение на тия Христови думи, ще приведа слѣдния законъ: човѣкъ не може да има резултатитѣ на свѣтлината, ако живѣе при условия на тъмнината. Щомъ живѣе въ условия на тъмнината, той ще има резултатитѣ на тъмнината; ако живѣе въ условия на свѣтлината, той ще има нейнитѣ резултати. Другояче е невъзможно. Да се мисли по другъ начинъ, това подразбира, че грѣшниятъ човѣкъ и като грѣши, пакъ може да се надѣва за спасение. И това е невъзможно! Ще кажете: въ такъвъ случай, никой нѣма да бѫде спасенъ, защото нѣма човѣкъ безъ слабости. Казвамъ: спасението се отнася само за хора, които сѫ разбрали живота и могатъ да вървятъ въ пѫтя безъ падания и ставания. А докато човѣкъ има слабости, той е изложенъ на голѣми падания и ставания, на грѣшки и грѣхове. Слѣдователно, ако днесъ спасите такъвъ човѣкъ, той утрѣ пакъ ще падне и отново трѣбва да го спасявате. Може ли да се разчита на човѣкъ слабъ, неустойчивъ?

Съврѣменнитѣ хора се извиняватъ съ слабоститѣ си, като че тѣ сѫ присѫщи на тѣхното естество. Не, слабоститѣ не сѫ присѫщи на човѣшкия духъ, вслѣдствие на което човѣкъ нѣма право да се извинява съ тѣхъ. Той нѣма право да се крие задъ своитѣ слабости като задъ параванъ. Прѣди всичко изкушенията, изпитанията и мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка сѫ дадени точно споредъ неговата сила. Тѣ не сѫ по-голѣми отъ силата му. Даже нѣщо повече: силата на човѣка е по-голѣма отъ мѫчнотиитѣ и изкушенията, които му се даватъ. Затова, именно, човѣкъ се сѫди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое сѫди човѣка? — Силното въ него, което му е дадено като срѣдство за борба съ изкушението. Въпрѣки това, човѣкъ пакъ търси начинъ да се извини и казва: слабъ съмъ азъ. Когато Богъ забрани на първитѣ човѣци въ рая да ядатъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че тѣ сѫ силни да изпълнятъ тази заповѣдь. Ако Богъ имаше даже най-малкото съмнѣние въ силата на първитѣ човѣци, Той никога не би имъ далъ подобна заповѣдь. Значи, Богъ напълно разчиташе на силата на човѣшкия духъ.

Казвамъ: първитѣ човѣци сгрѣшиха, тѣ не приложиха всичката сила, която имаха въ себе си. Въпрѣки това, и до днесъ още човѣкъ иска да убѣди Бога, па и себе си, че той не е билъ въ състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрѣшката си, но казва, че Богъ му е далъ една трудна задача, която не отговаряла на неговитѣ сили. Това е оправдание, съ което започва една мълчалива борба на човѣка съ Бога. За да му докаже, че не говори истината, Богъ го изпѫди вънъ отъ рая, изпрати го въ свѣта, да работи и да учи. От тогава и досега човѣкъ непрѣстанно опровергава своята лъжа, че билъ слабъ, та не могълъ да изпълни заповѣдьта на Бога. Какво виждаме днесъ? Човѣкъ се е заелъ съ много по-трудни задачи, съ по-велики работи отъ тия, които Богъ му бѣ далъ въ рая. Той се е заелъ съ задачата да завлада земята, да стане нейнъ господарь, да тури новъ редъ и порядъкъ. И въ силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да бѣси, да затваря хората и т. н. И слѣдъ всичко това сѫщиятъ този човѣкъ твърди, че билъ слабъ, че нѣмалъ сили да издържи на Божията заповѣдь, че не могълъ да не падне. Питамъ: може ли слабъ човѣкъ да върши това? Желанията, копнежитѣ на съврѣменнитѣ хора за слава, за величие, за господство надъ цѣлата природа говорятъ противъ самитѣ тѣхъ. Тѣ сами отричатъ твърдението си, че сѫ слаби. За постижение на тѣхнитѣ желания се искатъ силни хора.

Нѣкой казва: азъ не мога да водя чистъ животъ; това не е по силитѣ ми. Когато вълкътъ влѣзе въ кошарата между овцитѣ, той избира най-тлъстата отъ тѣхъ, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне нѣкоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. И вълкътъ, като човѣка, ще каже: не е по силитѣ ми да нося тази мършава овца. Да, не е по силитѣ му да носи мършавата овца, а по силитѣ му е да носи тлъстата овца. Слѣдователно, добриятъ животъ прѣдставя мършавата овца, лишена отъ мазнини, а лошиятъ животъ прѣдставя тлъстата овца, която всички прѣдпочитатъ. Защо? — Човѣкъ е двойно сѫщество: едното сѫщество — доброто въ човѣка — прѣдставя дървото, което Богъ първоначално е посадилъ въ рая. Второто сѫщество — злото въ човѣка — има по-новъ произходъ. То прѣдставя присадки на първото дърво. Това сѫщество постоянно убѣждава човѣка да върши противоположното на онова, което Богъ иска отъ него. Каже ли Богъ на човѣка да направи нѣщо, това сѫщество веднага му нашепва: Не е сега врѣме за това. Почакай малко, то е въпросъ на бѫдещето. При това, нали знаешъ, че нѣщата се извършватъ по еволюционенъ пѫть. Ти си слабъ човѣкъ, нѣмашъ още знание, мѫдрость. Тази работа не е за тебе, Богъ ще я свърши, остави я на Него. Щомъ дойде въпросъ за ядене и пиене, за бъркане въ чужди кесии, това сѫщество пакъ му нашепва: Ти нѣма да оправишъ свѣта, това е велика работа. Ти трѣбва да си поживѣешъ. Хапни си, пийни си, пооблѣчи се хубаво — единъ животъ ще прѣкарашъ на земята. Ако не ти стигатъ паритѣ, можешъ тукъ-тамъ да бръкнешъ. Съ честность на този свѣтъ не се живѣе. Казвамъ: който веднъжъ само е послушалъ съвѣта на това сѫщество, той е прѣживялъ състоянието на ада — смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.

И тъй, когато човѣкъ слуша съвѣтитѣ на лошото сѫщество въ себе си, той се мѫчи, страда. Не е лошо, когато човѣкъ страда, но това страдание има смисълъ, само ако го заведе при Бога. Единъ нашъ приятель, евангелистъ, разправяше една интересна своя опитность. Единъ день той се запозналъ съ единъ български учитель и започналъ да му проповѣдва, да му чете Евангелието, да го обърне къмъ Христа. Учительтъ го слушалъ внимателно. Нашиятъ познатъ си казвалъ: Радвамъ се, че този човѣкъ се заинтересува. Слѣдъ нѣколко деня учительтъ дошълъ при него и му казалъ: Много съмъ скърбенъ, много ми е мѫчно, мѣсто не мога да си намѣря. — Какво ти е? Да се помолимъ заедно, може да ни се чуе молитвата. Помолили се и двамата. Евангелистътъ си помислилъ, че Богъ е обърналъ този човѣкъ и навѣрно той се разкайва за грѣховетѣ си. Казва му: Тебе ти е тежко за грѣховетѣ, които си направилъ, та искашъ да помолишъ Бога да ти се простятъ. — Остави се, грѣховетѣ ми сѫ много, но сега имамъ единъ голѣмъ грѣхъ: онзи день срещнахъ една красива мома, хареса ми, искамъ да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живѣя. Ето, приготвилъ съмъ си револверъ, ако не я взема, готовъ съмъ да се убия. Ако Богъ чуе молбата ми, обѣщавамъ да бѫда пръвъ Неговъ служитель. Пъкъ и ти самъ се помоли за мене, дано успѣя да постигна желанието си. — Може тази мома да не е за тебе. — За мене е тя. Ако не бѣше за мене, нѣмаше да я срещна. Помоли се и ти още единъ пѫть. Не мога безъ нея, ще се самоубия. — Не е хубаво! — Азъ зная, че не е право да посѣгамъ на живота си, но дано Богъ ми помогне. Както и да е, учительтъ си отишълъ дома, но слѣдъ двѣ седмици дошълъ при евангелиста и му казалъ: Добрѣ, че Богъ не ми помогна да се оженя за красивата мома. — Защо? — Ами тя се влюбила въ единъ офицеръ. Видѣхъ и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбенъ въ нея, и тя влюбена въ него. Отказвамъ се отъ нея, не ми трѣбва.

Казвамъ: това е една отъ драмитѣ въ човѣшкия животъ. Когато човѣкъ се натъкне на такава драма, той мисли, че героятъ и героинята търсятъ Бога, затова страдатъ. Не, това не сѫ още страдания на човѣшката душа да намѣри пѫтя къмъ Бога. Дойде ли човѣкъ до страданията на душата, Христосъ ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрѣлия не е нищо друго, освѣнъ идването на Любовьта, която възкресява. Ако онзи, когото търсишъ, е въ сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкътъ може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестритѣ на Лазара, прѣдставятъ добродѣтелитѣ въ човѣка. Ако момъкътъ или момата могатъ да дигнатъ. рѫката си и да възкресятъ умрѣлия, тѣ сѫ изпратени отъ Бога, тѣ сѫ вашитѣ възлюбени. Слѣдователно, когато човѣкъ се жени, нека види, дали този, за когото се жени, е въ сила да дигне рѫката си и да го извади отъ гроба. Ако може да направи това, той е изпратениятъ отъ Бога. Ако не може да го направи, нека по-добрѣ умрѣлиятъ седи въ гроба си, докато му дойде часътъ да възкръсне. Да лежишъ въ гроба подразбира да работишъ при неблагоприятни условия на живота. Въ такъвъ случай, по-добрѣ е да лежишъ въ гроба, отколкото преждеврѣменно да излѣзешъ от тамъ. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По опасно е да излѣзешъ преждеврѣменно отъ гроба, отколкото да бѫдешъ въ гроба. Страшенъ е гробътъ, но още по-страшно е да излѣзешъ неподготвенъ отъ гроба.

Врѣме е вече да се подготвите за излизане отъ гроба. За тази цѣль отъ всички се изисква високъ идеалъ. Нѣмате ли този идеалъ, и да излѣзете отъ гроба, вие ще се натъкнете на голѣми страдания и нещастия. Въ човѣка трѣбва да заговори Божественото. Безъ него нищо не може да се постигне. Законътъ е такъвъ. Ако обичашъ, ще те обичатъ. Кого трѣбва да обичате? Най-напрѣдъ човѣкъ трѣбва да обича Бога, както и Богъ пръвъ ни възлюби и даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. Любовьта любовь събужда. Търсите ли нѣщо друго, ще знаете, че то не сѫществува. Невъзможно е да мразишъ човѣка, а той да те обича.

Сега всички трѣбва да се освободите отъ страничнитѣ мисли въ ума си. Изхвърлете ги навънъ, както банкерътъ изхвърля отъ касата си всички фалшиви монети. Ако човѣкъ държи въ ума, въ сърцето или въ касата си нѣщо фалшиво, това е загуба за него. Въ касата ви трѣбва да остане само злато и сребро, цѣнности, на които да разчитате. Всички мѫже и жени, господари, слуги и дѣца трѣбва да започнатъ съ едно вѫтрѣшно прѣчистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човѣка, който слѣдва новото учение, е да прѣсѣе чистото отъ нечистото, потрѣбното отъ непотрѣбното, истинското отъ фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потрѣбното, истинското, а другото да хвърли навънъ. Съ една дума казано: новото учение иска жертви.

Ще ви приведа единъ примѣръ на жертва. Въ дома на единъ младъ князъ, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, въ която князътъ се влюбилъ, макаръ че е билъ годенъ за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начинъ, какъ да се махне отъ този домъ, да не създава никакво безпокойствие или скръбь на годеницата. Единъ денъ тя рѣшила да излѣзе отъ дома си и да отиде нѣкѫдѣ, да се хвърли отъ нѣкоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и слѣдѣла слугинята, да не замисли нѣщо срѣщу живота си. Княгинята почувствувала борбата на слугинята и когато послѣдната излѣзла отъ дома си съ намѣрение да се убие, тя тръгнала слѣдъ нея. Въ момента, когато слугинята искала да се хвърли отъ канарата, годеницата я хванала за рѫка и я запитала: Защо искашъ да се хвърлишъ? Кажи ми, обича ли те князътъ? — Мисля, че ме обича. Тогава слѣзъ отъ канарата и ела съ мене. Тръгнали двѣтѣ заедно за княжеския домъ. Годеницата хванала слугинята за рѫка, въвела я при княза и казала: Ти обичашъ тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли отъ канарата да се убие, ти трѣбва да се оженишъ за нея, да я спасишъ, а пъкъ азъ съмъ достатъчно силна да понеса своята сѫдба. Азъ не се нуждая отъ твоята любовь. Казвамъ: княгинята прѣдставя една отъ силнитѣ натури въ живота. Питамъ: загуби ли тя нѣщо, като не се ожени за княза? Напротивъ, тя спечели повече, отколкото да загуби.

И тъй, най-мѫчното нѣщо въ живота на човѣка е да пожертвува онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трѣбва да обмисли добрѣ, какъ да направи жертвата, която се изисква отъ него. Какво губи богатиятъ, който владѣе цѣлата земя, ако даде на всѣки човѣкъ по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начинъ самъ не може да обработи. Слѣдователно, въ силата на физическата невъзможность да обработи самъ тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бѫде послѣдниятъ, за когото ще задържи сто декара земя. Така трѣбва да постѫпва идеалниятъ човѣкъ. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженятъ, а той послѣденъ ще се ожени. Щомъ се ожени той, слѣдъ него да нѣма вече кандидати за женитба, той да бѫде послѣденъ. Значи, идеалниятъ човѣкъ така разрѣшава въпроситѣ за себе си, че за благата, които животътъ дава, той се явява послѣденъ кандидатъ. Който не е послѣденъ, нека се яви по реда си, да вземе стотѣ декара земя; слѣдъ това нека се жени, нека се мѫчи, нека страда, нека плаче и т. н. Когато всичко става по естественъ пѫть, то е въ реда на нѣщата.

Та когато казвамъ, че човѣкъ не трѣбва да плаче, азъ имамъ прѣдъ видъ идеалния човѣкъ, който послѣденъ се ползува отъ благата. Той трѣбва да се радва, а не да плаче. Който не е послѣденъ, той трѣбва да скърби и да се радва, да плаче и да се смѣе. Послѣдниятъ, обаче, е великъ човѣкъ. Когато хората бѫдатъ послѣдни по редъ въ своитѣ желания, Богъ ще изтрие сълзитѣ имъ. Тогава хората ще бѫдатъ едно тѣло, единъ умъ, едно сърце. Ако имате само единъ хлѣбъ и дойде нѣкой да ви го вземе, губите ли нѣщо? Какво отъ това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рѣдко се случава да дойде нѣкой да вземе хлѣба отъ рѫцѣтѣ ви, когато сте гладни. Това е случайность, но все пакъ става такова нѣщо.

Питамъ: що е случайностьта въ живота? — Случайность е това, което само веднъжъ става. Случайностьта два пѫти не се повтаря. Всѣко нѣщо, което постоянно става, то е обикновено. Споредъ закона на случайностьта, ако имате единъ хлѣбъ, само единъ пѫть може да дойде при васъ нѣкой да поиска хлѣба ви. Вие казвате: ако днесъ дамъ хлѣба си на този човѣкъ, той може и утрѣ, и други день да дойде пакъ да ми иска хлѣба. Не, щомъ този човѣкъ е дошълъ при васъ по закона на случайностьта, той само единъ пѫть може да ви поиска хлѣба. Слѣдователно, вие имате тази рѣдка привилегия, да дойде при васъ този човѣкъ. Щомъ знаете това, дайте му хлѣба и благодарете, че сте имали рѣдкия случай да се проявите. Човѣшкиятъ характеръ се показва въ случайностьта. Човѣкъ се изпитва чрѣзъ закона на случайностьта. Ако нѣкой идва всѣки день при васъ да иска нѣщо, той нахалствува. Този човѣкъ върви по закона на обикновенитѣ нѣща. Обаче, ако вие дадете хлѣба си на човѣкъ, който е гладувалъ три деня, той ще изяде хлѣба, но едноврѣменно съ това ще ви остане признателенъ за цѣлъ животъ. Дѣто и да отиде, навсѣкѫдѣ той ще ви носи въ ума си и ще казва: И досега не съмъ срещналъ подобенъ човѣкъ. Питамъ: кое е по-добрѣ за васъ — да изядете сами хлѣба си, или да го дадете на нѣкой гладенъ човѣкъ, който цѣлъ животъ ще ви носи въ ума си? За прѣдпочитане е да живѣешъ въ ума на единъ човѣкъ, отколкото самъ да изядешъ единъ килограмъ хлѣбъ.

И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да иматъ дълбоко разбиране за живота. Щомъ иматъ това дълбоко разбиране, тѣ ще познаятъ Любовьта. Любовьта се проявява въ случайнитѣ нѣща. Тя не е нѣщо обикновено. Любовьта е най-голѣмото изключение, което може да се срещне въ живота. Хората мислятъ, че Любовьта е обикновено нѣщо. Не, тя е отъ случайноститѣ. Когато вълкътъ изяде едно магаре, цѣли деветь мѣсеца слѣдъ това той обикаля на сѫщото мѣсто, дано намѣри още едно магаре, но нѣма — голѣма случайность е вълкъ да изяде едно магаре. Щомъ изяде магарето, вълкътъ измѣня характера си, придобива нѣщо отъ характера на магарето и казва: Отсега нататъкъ и азъ ще стана като магарето. Той прѣстава вече да яде овце, влюбва се въ магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовьта е едно отъ голѣмитѣ изключения въ живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичатъ, тѣ виждатъ Любовьта само единъ моментъ прѣзъ цѣлия си животъ. Зарадъ този моментъ, именно, тѣ се женятъ, като искатъ да задържатъ Любовьта постоянно при себе си. Само за единъ моментъ ги посѣщава това изключение, и оттамъ насетнѣ ги напуща. Слѣдъ това тѣ започватъ да се ограничаватъ единъ другъ и, като не могатъ да върнатъ загубеното, тѣ се оплакватъ, че сѫ нещастни. За да задържи изключението за себе си, мѫжътъ казва на жената: Ти трѣбва да ме обичашъ! И жената казва на мѫжа си: Ти трѣбва да ме обичашъ! Не, това е невъзможно. По този начинъ изключението не може да се задържи. Ако хората разбиратъ Любовьта като моментъ на най-голѣмото изключение въ живота, тѣ биха могли и като се оженятъ, пакъ да живѣятъ добрѣ, именно, за този кратъкъ, но великъ моментъ — когато изключението ги е посѣтило.

Сега азъ нѣмамъ прѣдъ видъ вашитѣ лични отношения, нито обикновения животъ. Тѣхъ оставямъ настрана. Азъ разглеждамъ онзи новъ животъ, който сега приижда и на който хората за въ бѫдеще ще станатъ граждани. Само дѣцата по сърце и по чистота могатъ да разбератъ новия животъ, основа на който ще бѫде Любовьта като изключение. Когато младиятъ момъкъ помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го цѣлуне. Всички ще погледнатъ на това, като че е въ реда на нѣщата. Ако сѫщиятъ този момъкъ, при сѫщото вѫтрѣшно разположение на сърцето, цѣлуне една млада мома, тя първа ще подигне цѣлъ въпросъ отъ неговата постѫпка, а слѣдъ нея и другитѣ хора. Това показва, че дѣцата по-добрѣ разбиратъ изключението, отколкото възрастнитѣ. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Когато момиченцето види младия момъкъ, то се затичва насрѣща му, милва го, цѣлува го и му казва: ела пакъ у насъ! Когато младата мома види момъка, тя му туря гемъ и казва: никѫдѣ нѣма да ходишъ! Тукъ ще останешъ. Момиченцето му казва: иди си и пакъ дойди! Значи, момиченцето е свободно и да цѣлуне, и да пригърне младия момъкъ, защото не мисли да се жени за него. И младиятъ момъкъ е свободенъ да отиде дома си и пакъ да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободенъ вече да напусне нейната кѫща. Защо? — Защото тя иска нѣщо отъ него. Въ силата на изключението тя иска да се ожени за него.

Такова е общото положение, въ което се намиратъ почти всички съврѣменни хора. Тѣ сѫ роби едни на други. Всички хора живѣятъ въ общества, състоещи се не отъ свободни членове, но отъ роби. Всѣки човѣкъ е робъ, освѣнъ на себе си, но и на другитѣ. Той прѣкарва двойно робство, и цѣлъ животъ трѣбва да прави усилия да се освободи отъ това страшно заробване. Въ това отношение, до извѣстна възрасть дѣтето е свободно. Щомъ мине тази възрасть, то влиза въ закона на обикновенитѣ нѣща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възрасть на своя животъ и при всѣко ограничение, въздъхва и си казва: Колко щастливъ бѣхъ въ своето дѣтинство! Бѣхъ въ рая, напуснахъ го и влѣзохъ въ обикновения животъ на ограничения и робство.

Главната задача, която всѣки човѣкъ трѣбва да рѣши, е да се върне къмъ своята чистота, къмъ своето дѣтинство. Тогава той ще може да погледне Бога право въ очитѣ и ще знае, защо трѣбва да ходи по планинитѣ и защо въ долинитѣ. Нѣкой казва: защо трѣбва да се качваме по планинитѣ? Защо трѣбва да наблюдаваме изгрѣва на слънцето? Ако човѣкъ не разбира дълбокия смисълъ на тѣзи нѣща, той много нѣма да се ползува отъ тѣхъ. И наистина, ние виждаме, че всички хора умиратъ, безъ огледъ на това, дали се качватъ по планинитѣ, или не; дали наблюдаватъ изгрѣва на слънцето, или не; дали сѫ богати или бѣдни, учени или прости. Сегашниятъ животъ на хората не разрѣшава тия въпроси. Този животъ е само едно малко забавление. Днесъ повечето хора сѫ болни и гледатъ, дано дойде нѣкой да облекчи страданията имъ, или да имъ помогне да оздравѣятъ. Това още не е разрѣшение на задачитѣ. Разрѣшението на задачитѣ седи въ това, да дойде Христосъ при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двѣтѣ сестри на Лазара, Марта и Мария, трѣбва да отидатъ при Христа, да Го повикатъ у дома си. Марта прѣдставя силния принципъ въ живота, който трѣбва да се смекчи. Мария прѣдставя мекия принципъ въ живота. Казано е въ Евангелието, че Христосъ обичалъ Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посрѣща Христа, т. е. силниятъ принципъ, а слѣдъ нея иде Мария — мекиятъ принципъ. Освѣнъ тѣзи два принципа, има и трети единъ — състояние на почивка, каквото е състоянието на посѣтото сѣме, което трѣбва да поникне отъ земята, т. е. да излѣзе отъ гроба. Слѣдователно, три фактора сѫ необходими за познаване на една истина: Марта — силниятъ принципъ, Мария — мекиятъ принципъ и Лазаръ — посѣтото сѣме. Исусъ ще бѫде четвъртиятъ принципъ, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси.

Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите, на какво въ човѣка съотвѣтствува Марта, на какво — Мария и на какво — Лазаръ? Вие сами ще разрѣшите тази задача. Марта и Мария плачатъ за брата си, който възкръсна. Това, което въ даденъ моментъ възкръсне въ човѣка, то ще донесе неговото щастие. Давамъ ви тази задача за цѣла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до нѣкакво просвѣтление. Идната година, на сѫщия день, ще кажете, какъ сте разрѣшили задачата. И днесъ Христосъ е на земята, дошълъ е да възкреси Лазара, който трѣбва да умре. Слѣдъ това Марта и Мария ще плачатъ, и евреитѣ ще се събератъ около тѣхъ да ги утѣшаватъ. Тогава Христосъ ще каже: „Да отидемъ да събудимъ нашия приятель Лазаръ“. Ако разрѣшите задачата си правилно, Лазаръ ще възкръсне; ако не я разрѣшите правилно, Лазаръ нѣма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазаръ трѣбва да възкръсне! Ако разрѣшите задачата си правилно, всички ваши противорѣчия ще изчезнатъ и ще бѫдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживѣете въ радость, миръ и съгласие съ всички хора. Ако не разрѣшите задачата си, вие ще лѣгате и ще ставате недоволни, смутени, обрѣменени, ще чакате да дойде нѣкой да ви освободи. Ще си казвате: кога ще дойде день и азъ да си почина малко? Идната година на този день, на сѫщото мѣсто, на което се намираме днесъ, пакъ ще дойдете, но ще вземете съ себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голѣмо угощение. Този день вие ще бѫдете прислужници. Казано е въ Евангелието, че и Христосъ бѣше на угощението, на което и Лазаръ прислужваше.

Тази задача ви се дава отъ невидимия свѣтъ, затова не мислете, че тя е трудна и неразрѣшима. Ако една задача не е по силитѣ на човѣка, не биха му я дали. Слѣдователно, щомъ ви даватъ тази задача, тя е по силитѣ ви. Щомъ я разрѣшите, ще видите, какъ Лазаръ ще възкръсне отъ гроба. Когато посѣете единъ орѣхъ и виждате, че слѣдъ врѣме пониква, вие се радвате, че това, което сте посѣли, е възкръснало. Голѣма ще бѫде радостьта ви, когато видите това възкресение. Какъ ще стане възкресението на Лазара, нѣма да разправямъ, нито ще ви карамъ да правите опититѣ на американския професоръ, който публично филтриралъ вода, взета отъ петь различни мѣста отъ клоацитѣ на Бостонъ. Той искалъ да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човѣкъ свободно да я пие, безъ най-малка опасность за здравето си. Като прѣчистилъ водата, той пръвъ пилъ отъ нея, а слѣдъ това далъ и на нѣколко души отъ публиката, за да се убѣдятъ въ съвършеното прѣчистване на водата. Обаче, този опитъ азъ не бихъ го правилъ, нито на васъ прѣпорѫчвамъ. Чистенето е непрѣривенъ процесъ. Добрѣ е човѣкъ да се чисти. И въ Писанието е казано: „Чисти бѫдете!“ Всѣки трѣбва да се чисти, но не само чрѣзъ филтриране. Филтрирането е физически, т. е. механически процесъ. Чрѣзъ филтриране водата се освобождава отъ всички механически примѣсени къмъ нея вещества, но не и отъ ония, които сѫ разтворени въ нея, нито отъ микробитѣ. Ето защо, иска ли човѣкъ да се подложи на съвършено прѣчистване, той трѣбва да използува освѣнъ механическитѣ, още и химическитѣ, т. е. вѫтрѣшнитѣ методи, съ които природата разполага. Единъ отъ тия методи е силниятъ огънь, прѣзъ който всѣки трѣбва да мине.

Като казвамъ, че всѣки трѣбва да мине прѣзъ огънь, това ни най-малко не трѣбва да ви смущава, нито да ви спъва въ развитието. Защо? — Защото великитѣ нѣща се постигатъ чрѣзъ голѣми усилия, чрѣзъ голѣми страдания и мѫки. Само по този начинъ се рѣшаватъ труднитѣ задачи. Ножътъ, скиптърътъ и короната не сѫ условия за разрѣшение на труднитѣ задачи. Христосъ съ ножъ или съ скиптъръ рѣши своята задача? — Нито съ едното, нито съ другото. Христосъ не бѣше нито царь, нито патриархъ. Той взе едно отъ най-обикновенитѣ положения въ живота, за да разрѣши една отъ най-великитѣ задачи — спасението на човѣчеството. Въ това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения отъ страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови послѣдователи, ще рѣшавате най-великитѣ си задачи при най-обикновени положения въ живота. Що се отнася до въпроса, че пари нѣмате, знания нѣмате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не сѫ разрѣшили; има силни хора, които нищо не сѫ разрѣшили. Обаче, има прости хора, които сѫ разрѣшили най-труднитѣ си задачи. Слѣдователно, успѣхътъ на човѣка не седи въ външната сила, нито въ обикновеното богатство и знание. Има друга една сила въ човѣка, друго знание и богатство, съ които той може да работи успѣшно.

Съ това азъ не искамъ да засѣгамъ нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Тѣ сѫ на мѣстото си. Азъ не искамъ да засѣгамъ и вашитѣ чувства и мисли. И тѣ сѫ на мѣстото си. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които Богъ е вложилъ въ човѣка, трѣбва да се реализиратъ, и то на своето врѣме. Когато Божественото въ човѣка се реализира, то радва, както самия него, така и околнитѣ. Слѣдователно, азъ се обявявамъ само противъ ония нѣща, въ които Божественото отсѫтствува. Дѣто Божественото отсѫтствува, тамъ има само загуби, само фалиментъ. Казвамъ: не влагайте капитала си тамъ, дѣто ще изгубите. Не влагайте силитѣ, знанието си тамъ, дѣто ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само тамъ, дѣто тѣ могатъ да се проявятъ, да дадатъ резултатъ.

Нѣкой казва; да се обичаме ли? — За това не трѣбва и да се пита. — Кого да обичаме? — Всички ще обичате. — Какъ да се обичаме? — Ще обичате, както малкитѣ дѣца обичатъ. Какъ се обичатъ съврѣменнитѣ хора? Ще ви дамъ единъ примѣръ отъ любовьта на съврѣменнитѣ млади. Една мома пише на единъ момъкъ любовно писмо. Тя пише, че не може да живѣе безъ него, че го обича, че той е смисълътъ на нейния животъ и т. н. Писмото е написано съ жарь, отъ сърце. Момъкътъ отговаря на момата, пакъ въ любовенъ смисълъ. Слѣдъ това тя пише сѫщо такова писмо на втори, на трети, на четвърти момъкъ, на сто момци, и отъ всички получава по едно любовно писмо. Въ края на краищата, като се събератъ тия сто момци на едно мѣсто, да прочетатъ писмата си, виждатъ, че тя е писала на всички едно и сѫщо нѣщо. И стотѣ писма сѫ еднообразни. Обаче, тя има сто писма отъ тия момци, но съ различно съдържание — има какво да учи отъ тѣхъ. Тия момци веднага се нахвърлятъ върху момата, считатъ, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десеть хиляди лева мѣсечно да чете лекции на студентитѣ въ университета. Стотѣ момци сѫ студентитѣ, на които тя чете лекции. Тѣ казватъ, че лекциитѣ ѝ сѫ много еднообразни. Разбира се, че ще бѫдатъ еднообразни. Другояче не може да бѫде. Тя едноврѣменно чете на сто студенти. Щомъ свърши лекцията си, тѣ се разотиватъ по домоветѣ си, всѣки поотдѣлно разработва прѣподадената лекция и послѣ отговаря на професорката си, какво е разбралъ и научилъ. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Единъ день тя чете за кислорода, другъ день — за водорода и т. н. Тя чете една и сѫща лекция, която студентитѣ разработватъ по различенъ начинъ. Тази професорка е събрала стотѣ момци да ги учи, какъ да обичатъ. Понеже досега тѣ сѫ лъгали момитѣ, тя ги учи, какъ да обичатъ, да не лъжатъ повече.

Казвамъ: не е приятно на човѣка да го лъжатъ. Обаче, излъже ли го нѣкой, Божественото въ него му казва: Щомъ не ти е приятно да те лъжатъ, гледай и ти да не лъжешъ. Не прави на другитѣ това, което и на тебе не е приятно да правятъ. Любовьта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всѣки има право да бѫде обичанъ, и той да обича. Споредъ Божия законъ, всички сѫщества-трѣбва да те обичатъ. Това е идеалъ, къмъ който хората се стремятъ. Днесъ този идеалъ не може да се постигне. Въ такъвъ случай, Богъ е прѣдвидилъ поне най-малкия прѣдѣлъ, до който любовьта може да достигне, а именно: поне едно сѫщество да те обича. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ търси поне едно сѫщество да го обича, той се основава на най-малкото, което любовьта е поставила въ своята програма за приложение. При каквото положение да се намира човѣкъ, все има нѣкѫдѣ едно сѫщество, което го обича. Невъзможно е да нѣма поне едно сѫщество, което да те обича. Нѣма ли поне едно сѫщество, ти не би могълъ да сѫществувашъ. Намѣришъ ли това сѫщество, ти си разрѣшилъ най-малката задача въ свѣта. Обаче, тази най-малка задача не изчерпва останалитѣ задачи въ живота. Ти трѣбва да намѣришъ всички сѫщества, които те обичатъ. Казано е, че Богъ е Любовь. Слѣдователно, сборътъ отъ всички сѫщества, които те обичатъ, съставятъ единицата — Богъ. Той е смисълътъ на живота, Той е цѣлокупниятъ животъ.

И тъй, всички разумни сѫщества, които сѫ обичали и които сѫ обичани, трѣбва да те обичатъ, и ти да ги обичашъ. По този начинъ само ти ще се учишъ отъ тѣхната любовь, а тѣ — отъ твоята. Човѣкъ трѣбва да изучава любовьта въ всичкото ѝ разнообразие, въ всичкитѣ нейни прояви. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да опиташъ любовьта въ разнитѣ ѝ степени, като започнешъ отъ любовьта на най-малкитѣ сѫщества и стигнешъ до тази на най-великитѣ. Ако има нѣщо интересно въ любовьта, това сѫ нейнитѣ изключения. Обаче, рѣдко се срѣщатъ изключенията на любовьта. Що се отнася до обикновенитѣ ѝ прояви, нѣма какво да се учи отъ тѣхъ. Тѣ сѫ като стотѣ писма, които младата мома пише на стотѣ момъка. Достатъчно е да прочетешъ едно отъ тѣхъ, за да знаешъ съдържанието на останалитѣ. Всички сѫ копие на първото. Въ изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвамъ: всички хора знаятъ съдържанието на първото писмо, а именно, че безъ него или безъ нея не могатъ да живѣятъ. Питамъ: какво произвежда това писмо? Какви сѫ резултатитѣ на тази любовь? Истинската любовь се отличава съ специфични качества. Когато лѣнивиятъ се влюби, той става трудолюбивъ, започва да работи; когато скѫперникътъ се влюби, той става щедъръ; когато завистливиятъ се влюби, завистьта, умразата изчезватъ отъ него, и той става новъ човѣкъ. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, тя прави чудеса. Любовь, която усилва умразата, ревностьта въ човѣка, не е любовь на изключението; тя е врѣменна любовь. Въ любовьта на изключението тѣзи нѣща не сѫществуватъ.

Слѣдователно, всички търсете изключението на любовьта. То носи великото, мощното въ живота. И десеть, и сто години можете да чакате това изключение, но щомъ дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори въ Писанието. То е наречено тамъ Божие благословение и се прѣдава на човѣчеството до тисещи родове и за тисещи вѣкове. Щомъ дойде изключението на Божията Любовь върху единъ родъ, то ще се прѣдаде на тисещи родове и до тисещи години. Благодарете, че има възможность и васъ да посѣти изключението на Любовьта.

Както виждате, има за какво да живѣете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно отъ изключенията на Божията Любовь. Който го види, той ще разбере, какво нѣщо е Божието благословение. Единъ моментъ прѣживѣнъ въ това блаженство, трае хиляда години. Затова съзнанието ви прѣзъ цѣлата година трѣбва да бѫде будно. Раждането на Христа бѣше едно отъ изключенията на Любовьта. Кои разбраха и видѣха това изключение? — Само буднитѣ по съзнание. Едни отъ тѣхъ бѣха мѫдрецитѣ, които, щомъ забѣлѣзаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха отъ далеченъ край да намѣрятъ изключението, да Го видятъ и да Му се поклонятъ. Когато това изключение се роди въ вашия животъ, натоварете камилитѣ си и тръгнете да го търсите. Щомъ намѣрите изключението, дайте дароветѣ си, поклонете му се и се върнете назадъ по новъ пѫть, както това направиха мѫдрецитѣ. Изключението е новото, което всички очакватъ. Новото изисква нови методи, нови пѫтища. Щомъ дойде новото, човѣкъ става силенъ и може да носи всички изпитания, мѫчнотии и страдания съ радость.

Сиромашия, страдание, мѫчнотия съ Бога сѫ добрѣ дошли. Радость и щастие безъ Бога — не сѫ добрѣ дошли. Тѣ носятъ скръбь и изпитание. За прѣдпочитане е сиромашията, но съ Бога, отколкото богатството безъ Бога. За прѣдпочитане е и сиромашия, и богатство, но съ Бога.

Цѣльта на вашия животъ е всички да се подмладите: да се съблѣчете отъ врѣменната дреха и да се облѣчете въ вѣчната; да се съблѣчете отъ безсилието и да се облѣчете въ силата; да се съблѣчете отъ безлюбието и да се облѣчете въ Любовьта; да се съблѣчете отъ робството и да се облѣчете въ свободата, въ Божията Истина.

Нѣкой казва: хубаво е всичко това, но докато дойдемъ до него, колко страдания, колко мѫки ще прѣживѣемъ. Казвамъ: не туряйте на рѫката си огънь, който гори. Отъ васъ зависи да не изгаряте рѫцѣтѣ си. Щомъ видите такъвъ огънь, хванете го внимателно съ щипци и го турете настрана. Защо трѣбва да го хващате съ пръсти и да го туряте на рѫката си? Мнозина мислятъ, че всѣки огънь, на който се натъкватъ, е свещенъ. Не, свещениятъ огънь гори, разпалва се, свѣти, безъ да причинява рани. Който минава прѣзъ този огънь, той се прѣчиства и започва да свѣти. Всѣки другъ огънь дръжте далечъ отъ себе си. Ако искате да светнете, не търсете огънь, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мѫтна вода. Идете при чистия изворъ, той ще ви измие, както знае и разбира.

Прѣдставете си, че при мене дойдатъ сто души, които сѫ се окаляли, и започнатъ да ми разправятъ, какъ сѫ паднали, какъ се окаляли, какъ се чувствуватъ въ това състояние и т. н. Какво ме ползуватъ тѣхнитѣ истории? Ако река да изслушамъ всички сто души да ми разправятъ историята си, кальта ще изсъхне по тѣхъ, ще запуши поритѣ имъ, и тѣ ще бѫдатъ по-злѣ, отколкото при падането си. Азъ казвамъ на тия хора: елате съ мене, азъ ще ви заведа при единъ голѣмъ, чистъ изворъ. Тамъ ще си измиете главитѣ, краката, тѣлото и ще се прѣоблѣчете съ чисти дрехи. Близо до този изворъ има добри хора, които ще ви дадатъ чисти дрехи за прѣобличане. Слѣдъ това тѣ ще ви дадатъ и малко хлѣбъ, да задоволите глада си. Съ това ще се свърши историята на тѣхното падане и окаляне. — Ами ако водата се окаля? — Нищо отъ това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува кальта. Щомъ е така, тя трѣбва да ви очисти. Водата чисти, въздухътъ насърдчава, а свѣтлината утѣшава. Съ други думи казано: водата, въздухътъ и свѣтлината сѫ условия за прѣчистване. Тѣзи условия се криятъ въ Божествения животъ.

Слѣдователно, приемете Божествения животъ, за да се очистите. Идете при Божествения изворъ, потопете се въ него и ще излѣзете чисти, свободни отъ всѣкакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: ще ни приеме ли Господъ? — За това не трѣбва да правите въпросъ. Ще влѣзете въ извора, ще се измиете и ще излѣзете. Даже и да ви направятъ забѣлѣжка, че сте размѫтили извора, не се смущавайте. Кажете: наистина, водата се размѫти, но ние пъкъ се изчистихме. Водата е благородна, тя ще се застѫпи за васъ, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бѫде доволна, че е могла да ви услужи. Прѣди всичко, прѣдназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала отъ своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже нѣколко насърдчителни думи. И най-послѣ, свѣтлината ще дойде при васъ, ще ви утѣши съ думитѣ: Това е волята Божия. Струва си човѣкъ да се чисти въ водата, да се насърдчава отъ въздуха и да се утѣшава отъ свѣтлината. Това е философията на новия животъ. Когато Богъ ви види изчистени, облѣчени съ дрехитѣ на новия животъ, Той ще ви се усмихне и ще каже: Тѣзи сѫ моитѣ умни дѣца, които могатъ да се чистятъ.

Сега, цѣла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрѣшите задачата, която днесъ ви се дава. Работете тихо, мълчаливо въ себе си, докато получите резултатъ. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете съ празнитѣ хамалски чували на гърба си. Който носи чувалъ съ хлѣбъ на гърба си, той има право да раздаде часть отъ хлѣба на другитѣ, но поне единъ хлѣбъ трѣбва да остави за себе си. Този хлѣбъ, именно, прѣдставя днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому нѣма да говорите за този хлѣбъ, докато вие сами не го опитате и не придобиете нѣкакъвъ резултатъ. Ако разправяте за него прѣди да сте го опитали, вие ще се лишите отъ благословението, което той носи. Ако кажете на малкитѣ дѣца, дѣ сте посѣли орѣхитѣ, тѣ ще ги изровятъ и ще ги изядатъ. Оставете орѣхитѣ спокойно да поникнатъ, да израстатъ, да дадатъ плодъ и тогава позволете на малкитѣ дѣца да се качватъ на дървото, да ядатъ, колкото искатъ.

За тази цѣлъ казвамъ: всѣки самъ да работи върху дадената задача. Ако почне да говори съ този-онзи върху нея, да му помогнатъ въ рѣшението, той ще се намѣри въ положението на житното зърно, което паднало между трънетѣ и на камениста почва и не дало никакъвъ плодъ. Който работи съ упование на Бога въ себе си, той ще бѫде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесеть, и друго — тридесеть. Човѣкъ трѣбва да внимава, да не изгуби това условие — Бога въ себе си. Защото, казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си Истината въ човѣка.“ Благодарете за това, което Богъ е възлюбилъ въ васъ и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едноврѣменно съ него и любовьта ще изчезне. Страшно е да изгуби човѣкъ Любовьта Божия.

Нѣкога, въ младитѣ си години, Толстой взелъ участие въ една хазартна игра, въ която изгубилъ много. Каквото влагалъ, все губѣлъ и дошълъ най-послѣ до единъ дългъ отъ 12,000 рубли. Като се огледалъ прѣдъ такъвъ голѣмъ дългъ, той изпадналъ въ отчаяние и вѫтрѣшно се помолилъ на Бога, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ да излѣзе отъ това затруднение. Сѫщеврѣменно той обѣщалъ въ себе си, че повече нѣма да взима участие въ такива игри. Единъ неговъ приятель му далъ една рубла да продължи играта. Той взелъ рублата, вложилъ и нея и игралъ само за да спечели нѣкаква сума, съ която да изплати дълга си. Щомъ спечелилъ нужната сума, той изплатилъ дълга си, взелъ шапката си и никога вече не взималъ участие въ такива игри.

И на васъ казвамъ: ако имате дългъ, направенъ отъ такава хазартна игра, вложете и послѣдната си рубла, да спечелите нѣкаква сума, съ която да изплатите дълга, който сте направили въ играта. Щомъ го изплатите, турете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашниятъ животъ прѣдставя такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде нѣкой една рубла, вложете и нея въ тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговетѣ си и напуснете компанията. Ако сегашниятъ животъ, пъленъ съ противорѣчия, е толкова приятенъ и желанъ, колко по-приятенъ ще бѫде истинскиятъ животъ, свободенъ отъ всички противорѣчия. Ако сегашниятъ животъ е приятенъ само за очакваното благо, колко по приятенъ е истинскиятъ животъ, който носи въ себе си това благо.

И сега, азъ желая да придобиете изгубената смѣлость, изгубената доброта. Азъ желая да придобиете изгубената любовь, изгубеното щастие и блаженство. И най-послѣ, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали въ миналото, което днесъ пакъ трѣбва да се върне при васъ да работите съ него като съ спечеленъ вашъ капиталъ.

Кое струва повече: най-малката любовь или най-голѣмото богатство? Двама души тръгнали заедно на пѫть. Единиятъ носѣлъ само кутия съ кибрити въ джоба си, а другиятъ носѣлъ на гърба си една торба съ злато. Първиятъ вървѣлъ и размишлявалъ; той знаелъ, какъвъ пѫть имъ прѣдстои да минатъ. Вториятъ казалъ: Не зная, какво мислишъ да правишъ. Тръгналъ си на пѫть и нищо не носишъ съ себе си. Вижъ, докато азъ нося тази торба на гърба си, навсѣкѫдѣ ще съмъ добрѣ дошълъ. Въ който хотелъ влѣза, вратитѣ ще се отварятъ прѣдъ мене. Пѫтували тѣ, навлѣзли въ една гѫста гора и постепенно започнали да се изкачватъ по планината. Врѣмето било студено, духалъ силенъ вѣтъръ, температурата била 30° подъ нулата. Пѫтницитѣ рискували да замръзнатъ. Какво да се прави? Тукъ златото нѣма никаква цѣна. Първиятъ пѫтникъ извадилъ отъ джоба си кутийката съ кибритъ, събралъ дръвчета и наклалъ огънь, на който и двамата се сгрѣли. Пѫтникътъ съ златото на гърба благодарилъ за огъня и далъ часть отъ паритѣ на другаря си, който съ една кибритена клечка спасилъ живота и на двамата.

И тъй, бѫдете като пѫтника, който носѣлъ въ джоба си кутийка съ кибритъ, та като се намѣрите въ трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. Слѣдъ това вземете паритѣ, които богатиятъ ви дава и го научете да цѣни кибрита, т. е. да цѣни малкитѣ величини. Една кибритена клечка отъ любовь струва повече отъ всичката земна слава, отъ всичкото земно богатство.

24 августъ, 5 ч. с.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×