Jump to content

1932_08_23 Слизане и възлизане


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ.

Ще прочета 4 гл. отъ Евангелието на Иоана.

Размишление върху стиха: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“.

Ще ви дамъ нѣколко мисли за размишление.

Прашниятъ да се очисти отъ праха си; калниятъ да се очисти отъ кальта си.

Бѣдниятъ да се справи съ сиромашията си; богатиятъ да се справи съ богатството си; учениятъ да се справи съ знанието си.

Добриятъ да слуша разумностьта си.

Любещиятъ да служи на ближния си.

Само свободната вода тече и само свободниятъ животъ расте.

Водата, която тече, търси жадния и животътъ, който расте, търси бѣдния.

Ако си жаденъ, водата е за тебе; ако си бѣденъ, животътъ е за тебе.

Богатството е граница за бѣдния да намѣри живота си.

Сиромашията е граница за богатия да не изгуби живота си.

Дѣто има сиромашия и богатство, тамъ е животътъ.

Познавай Любовьта, съ която Богъ те оживява.

Познавай Мѫдростьта, съ която Богъ те вразумява.

Познавай Истината, съ която Богъ те избавя.

Богатството никога не се наслаждава отъ сиромашията, нито сиромашията се наслаждава отъ богатството. Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството. Когато сиромашията дойде при богатството, послѣдното казва: Азъ нѣмамъ нищо общо съ тебе. Когато богатството дойде при сиромашията, послѣдната казва: Азъ нѣмамъ нищо общо съ тебе. Слѣдователно, богатството и сиромашията сѫ несъвмѣстими нѣща. Тѣ не могатъ да се примирятъ. Нѣкой казва: азъ се примирихъ съ всички противорѣчия въ живота. Защо се примири? — Защото станахъ богатъ. Прѣди всичко ти не разбирашъ живота и отношенията въ него. Да казвашъ, че си станалъ богатъ, това подразбира, че си билъ бѣденъ. Питамъ: възможно ли е човѣкъ да бѫде сиромахъ? Може ли човѣкъ, който има животъ въ себе си, да се нарече сиромахъ? Може ли човѣкъ, който има разумъ, да се нарече сиромахъ? Може ли човѣкъ, който има тѣло, очи, уши, носъ, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромахъ? Не, това е неразбрана идея. Сиромахъ или богатъ, това сѫ само епитети. Дали човѣкъ е сиромахъ или богатъ, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромахъ може да се замѣсти съ нищи духомъ, т. е. съ толкова богатъ човѣкъ, който казва: нищо не ми трѣбва.

Сега ще обясня значението на думитѣ сиромахъ и богатъ. Думата сиромахъ е съставена отъ „сир“, което значи мѫдрецъ и „мах“ — голѣмъ. Слѣдователно, сиромахъ значи голѣмъ мѫдрецъ. Думата богатъ е съставена отъ „бо“, което значи мѣсто на Бога и „атма“ — духъ. Слѣдователно, богатството е мѣсто, отдѣто Духътъ изтича. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили вѫтрѣшния смисълъ на тѣзи двѣ понятия. Ако нѣкой е сиромахъ, ще се оплаква; ако е богатъ, ще се хвали. Нѣкой казва: сиромахъ съмъ азъ. Нека си отговори: тъкмо това търся сега — голѣмия мѫдрецъ. — Азъ съмъ богатъ. — Тъкмо това търся — мѣстото, отдѣто Духътъ изтича. Който не е разбиралъ сиромашията по този начинъ, той се е страхувалъ отъ това, за което е трѣбвало да се радва. Нека се радва, че като голѣмъ мѫдрецъ, той ще може да учи хората, да имъ дава наставления. Ако запитатъ нѣкого, защо осиромаше, той трѣбва да каже: азъ осиромашехъ, за да ви науча, да ви дамъ знания. Ако не бѣхъ осиромашелъ, вие нищо не бихте научили. Днесъ никой не иска да бѫде сиромахъ. Щомъ сиромашията го посѣти, той казва: дотегна ми тази гостенка! Искамъ да се освободя отъ нея. Обаче, слѣдъ като знае вече значението ѝ, вѣрвамъ, че тя нѣма да му дотѣга. И сиромахътъ трѣбва да се радва, и богатиятъ трѣбва да се радва. Сиромахътъ да се радва, че може да учи хората, а богатиятъ да се радва, че е намѣрилъ мѣстото, отдѣто Духътъ изтича.

Сега, тѣзи нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги провѣрите и изпитате. Слѣдъ като се убѣдите въ истинностьта имъ, можете да разправяте и на другитѣ хора, какво нѣщо е сиромашията, и какво — богатството. Като срещнете нѣкой човѣкъ, ще му кажете: азъ мога да ти поговоря нѣщо за дълбокия смисълъ на богатството и на сиромашията, но съ условие да ми дадешъ всичкото си богатство. Ако този човѣкъ е сиромахъ, той веднага ще каже: вземи го! Давамъ ти всичкото си богатство. Ако е богатъ, той ще каже: ще си помисля. Правъ е богатиятъ, той знае, че не може да даде това, което има, т. е. той не може да даде мѣстото, отдѣто Духътъ излиза. И сиромахътъ е правъ, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобилъ много знания, и непрѣменно трѣбва да ги прѣдаде и на други, за да придобие нови.

Азъ зная, че вие ще прѣдадете на други това, което ви говорихъ сега, безъ още сами да сте го провѣрили; щомъ го прѣдадете, едноврѣменно съ това всичко ще изгубите. Послѣ ще се намѣрите въ положението на онази бѣдна вдовица, която по незнание, отъ бързане, изгубила една кесия съ злато, която единъ богатъ човѣкъ ѝ подарилъ. Единъ день той ѝ изпратилъ една кофа брашно, въ която турилъ една кесия съ злато. Като видѣла кофата съ брашното, тя си казала: Кой ще мѣси сега това брашно? Нѣмамъ врѣме да мѣся, но ще го продамъ на нѣкого, да взема малко пари, да си купя нѣщо. Миналъ покрай дома ѝ единъ човѣкъ, и тя му продала брашното. — Поне ще се улесня малко. — Да ще се улесни, но ще отиде златото! Казвамъ: не продавайте брашното съ кофитѣ си, прѣди да сте го прѣсипали, да видите, какво има въ него. Както виждате, Богъ ни изпитва по разни начини, да видимъ, колко сме умни.

За изяснение на тази мисъль, ще приведа слѣдния примѣръ отъ живота. Една бѣдна мома се влюбила въ единъ богатъ момъкъ и се оженила за него. Прѣди сватбата, бащата на момъка не се съгласявалъ за тази женитба и казвалъ на сина си: Синко, тази мома не ми харесва, не те съвѣтвамъ да я вземешъ. — Обичамъ я, татко, не мога безъ нея. — Щомъ не можешъ безъ нея, твоя работа най-послѣ, вземи я. Момата, отъ своя страна, си казвала: Хванахъ въ рѫцѣтѣ си този богаташъ, ще прѣкарамъ единъ охоленъ животъ. Бащата билъ уменъ човѣкъ. Той раздалъ имането си и слѣдъ това казалъ на сина си: Синко, ще знаешъ, че нѣмамъ нищо, не мога да ти дамъ никакво наслѣдство, затова ще се опретнешъ да работишъ, самъ да хранишъ жена си. Синътъ се намѣрилъ въ чудо. Той мислилъ, че като каже на баща си, че не може да живѣе безъ тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие съ жена си. И момата мислила, че се е осигурила. Въ края на краищата, бащата казва: Синко, азъ нѣмамъ нищо. Едно врѣме имахъ, но сега нищо нѣмамъ. — Ами тогава, какво ще правимъ ние? И азъ едно врѣме мислихъ, какво ще правимъ. Сега азъ заминавамъ за странство и като се върна, тогава ще си поговоримъ, ще помислимъ, какво ще правимъ.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора, като този синъ, искатъ да се осигурятъ, да живѣятъ охолно и тогава да познаятъ Бога. Богъ разбира хората и умно постѫпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: Синко, нищо нѣмамъ; всичко раздадохъ. — Ами ние какво ще правимъ? — Ще работите. Ти ще работишъ отъ сутринь до вечерь, и като се върнешъ дома си, ще бѫдешъ благодаренъ, че можешъ да нахранишъ жена си. Ще работишъ да ѝ докажешъ, че не можешъ безъ нея!

По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Всичкитѣ ѝ постѫпки сѫ разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявитѣ на природата, тѣ сѫ строго опрѣдѣлени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае отъ кукли на главата, нито отъ панделки. И безъ украшения, и съ украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, безъ никакви украшения. Защото, каквото създаде човѣкъ, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка вървятъ слѣдъ него. Богатството и сиромашията сѫщо така вървятъ слѣдъ него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го цѣлуне, послѣдното трѣбва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството цѣлуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено имъ е само по единъ пѫть да се цѣлунатъ. Човѣкъ трѣбва да мине и прѣзъ двѣтѣ състояния, и прѣзъ сиромашията, и прѣзъ богатството. Той трѣбва да стане богатъ, за да познае, колко е щедъръ. Той трѣбва да стане сиромахъ, за да познае свѣта, да се види, колко е търпеливъ. Другояче казано: при сиромашията човѣкъ се качва на най-високия върхъ на живота, а при богатството той слиза въ най-дълбоката долина. На високия върхъ е голо, тамъ нищо не расте. Въ долината пъкъ всичко расте, тамъ се стичатъ богатствата отъ всичкитѣ върхове. Богатството и сиромашията не могатъ да се примирятъ, понеже богатиятъ не може да изкачи богатствата си на високия върхъ, а сиромахътъ не може да свали сиромашията си въ долината.

Тъй щото, човѣкъ се учи и отъ сиромашията, и отъ богатството. Като поседи извѣстно врѣме въ долината, той казва: научихъ нѣщо отъ това състояние; сега ще се кача горѣ, да науча друго нѣщо. Сиромахътъ, който е седѣлъ извѣстно врѣме на върха, казва: сега ще слѣза въ долината, да науча нѣщо ново. Научно казано, сиромашията е възлизане къмъ върха, а богатството е слизане въ долината. И като слиза, и като се качва, човѣкъ все учи, само че при слизане той учи пѫтищата на богатството, а при качване учи пѫтищата на сиромашията. Опасно е богатиятъ човѣкъ да се качва на върха съ всичкото си богатство. Опасностъта седи въ това, да не се скѫса вѫжето, съ което се качва. Той прѣдварително трѣбва да се изпари, да олекне и тогава да прѣдприеме възлизане къмъ върха. За сиромаха нѣма такава опасность. И да се скѫса вѫжето, той е лекъ като перце, ще остане въ въздуха, нѣма да пострада. Падне ли богатиятъ, той ще се сгромоляса и ще се убие. Слѣдователно, иска ли богатиятъ да се качи на върха, той непрѣменно трѣбва да се разтовари, да олекне. Сиромахътъ пъкъ за да слѣзе въ долината, непрѣменно трѣбва да се натовари, да стане малко по-тежъкъ. При възлизане къмъ върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане къмъ долината, богатството е благословение за сиромаха. Само по този начинъ тѣ могатъ да пазятъ равновѣсие и да стигнатъ благополучно на опрѣдѣления пѫть. Значи, богатиятъ трѣбва да стане сиромахъ, за да види красотата на високия върхъ, а сиромахътъ трѣбва да стане богатъ, за да опита благата на долината.

*

23 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...