Jump to content

1932_08_16 Ще се приложи


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЩЕ СЕ ПРИЛОЖИ.

Ще прочета 150 Псаломъ.

Размишление върху стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи“.

Човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ едно важно правило въ живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трѣбва да има единъ установенъ редъ въ работата. Иска ли човѣкъ да ходи, той трѣбва да спазва нѣколко условия: да има сили въ себе си, да има органи, които трѣбва да впрегне въ това движение и най-послѣ той трѣбва да има почва, на която да стѫпва. Иска ли човѣкъ да чувствува, той трѣбва да има материалъ, който да занимава сърцето му. Иска ли човѣкъ да мисли, той трѣбва да има материалъ, който да занимава ума му. Слѣдователно, за извършване и на най-малката работа, изискватъ се условия.

Често човѣкъ се натъква на редъ противорѣчия въ живота си. Той мисли, че много нѣща знае, а при това вижда, че собственитѣ му работи не вървятъ. Това показва, че той се нуждае отъ единъ вѫтрѣшенъ планъ, отъ който да се рѫководи въ външнитѣ си работи. За тази цѣль той трѣбва да разбира условията, законитѣ на своето тѣло, на своето сърце и на своя умъ. Това сѫ най-близкитѣ нѣща, отъ които той трѣбва да започне външно, а не вѫтрѣшно. Не започне ли отъ тѣхъ, той ще се намѣри въ противорѣчие: ще бѫде младъ и ще остарѣе; ще бѫде веселъ, радостенъ и ще изгуби своята радость; ще бѫде здравъ и ще се разболѣе. Това е много естествено. Въ първо врѣме малкото дѣте има идеалъ, иска да порасне, да стане голѣмъ човѣкъ, като дѣдо си, като баща си. Този идеалъ му дава стремежъ, потикъ да расте и да се развива. Слѣдъ врѣме дѣтето постига своя идеалъ. То става голѣмъ човѣкъ, придобива голѣмъ ръстъ, докато най-послѣ дойде до една прѣдѣлна възрасть, отъ която по-нататъкъ физически не може да се развива. Като дѣте е израснало, станалъ е младъ човѣкъ; като младъ е израсналъ, станалъ е възрастенъ; като възрастенъ е израсналъ, станалъ е старъ, пригърбилъ се е — повече не може да расте. Този човѣкъ е свършилъ съ своя физически идеалъ. Оттукъ нататъкъ го очаква връщане назадъ.

Казвамъ: освѣнъ физическото растене на човѣка, има още двѣ области, въ които той се развива: сърдечната и умствената. Като стане младъ, той живѣе съ сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има дѣца. И това постига: оженва се, има дѣца, за които се грижи. Дохожда день, когато и дѣца не може да има, любовьта му намалява — той свършва съ развитието на сърцето. Сега навлиза въ областьта на ума, дѣто мисъльта започва да дѣйствува. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писатель. И най-послѣ, като мине и тази фаза, човѣкъ прѣстава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провѣри закона: тамъ, дѣто нѣма вливане, има изливане. Дѣто прѣстава вливането, иде изливането.

Въ живота има едно важно противорѣчие, на което хората се натъкватъ. То е въпросътъ за грѣха. Мнозина питатъ: защо е допуснатъ грѣха? Казвамъ: има единъ животъ, дѣто грѣхъ не сѫществува. За да не грѣши човѣкъ, прѣди всичко той не трѣбва да се ражда. Щомъ не се е родилъ, той нѣма да има нито тѣло, нито умъ, нито сърце, съ които да грѣши. Щомъ нѣма тѣло, умъ и сърце, нѣма да яде, да пие, да се облича, нѣма да има жена, дѣца и т. н. При тѣзи условия нѣма да има възможность да грѣши. Можете ли да си прѣдставите човѣкъ безъ тѣло, умъ, сърце и да живѣе? Такъвъ животъ е невъзможенъ. Слѣдователно, има ли човѣкъ тѣло, умъ и сърце, грѣхътъ за него е неизбѣженъ. Когато перото на учения човѣкъ не минава по листата на книгата, тѣ винаги чисти оставатъ. Мине ли веднъжъ само перото на учения върху листата на книгата, тѣ вече изгубватъ своята чистота. Значи, хората искатъ да живѣятъ, безъ да цапатъ листата на книгата. Едно отъ двѣтѣ: или ще живѣете и ще грѣшите, или нѣма да живѣете и нѣма да грѣшите. Два вида грѣхъ сѫществува въ живота: разуменъ и неразуменъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да слѣди, на кой отъ двата грѣха ще се натъкне. Разумниятъ грѣхъ се нарича прѣгрѣшение, погрѣшка, а неразумниятъ се нарича грѣхъ. Ако човѣкъ само пише и кѫса листата на книгата, безъ да остави нѣщо написано, отъ което и той, и другитѣ да се ползуватъ, това е грѣхъ. Ако пъкъ той пише и отъ врѣме на врѣме зачерква и пакъ продължава да пише, той изправя своя грѣхъ. Въ края на краищата той ще остави една написана книга, отъ която хората ще четатъ и ще се поучаватъ. Не само хората ще бѫдатъ доволни отъ него, но и книгата ще бѫде доволна, че сѫ ѝ дали извѣстна цѣна.

Когато се говори за грѣха, това подразбира, че въ ума на хората седи мисъльта, какво тѣ не сѫ постѫпили, както трѣбва. Значи, грѣхъ има въ всичко онова, което спира растенето на тѣлото, на ума и на сърцето. Съ други думи казано: грѣхътъ прѣдставя нѣкакво отклонение отъ Божия законъ, или нѣкакво прѣстѫпление по отношение на него. Обаче, вънъ отъ тѣлото, ума и сърцето на човѣка прѣстѫпление не може да има. Ако човѣкъ нѣма тѣло, умъ и сърце, какъ ще пристѫпи Божия законъ? Ако той никога не е ялъ, не е пожелавалъ нѣщо, въ какво ще го обвини законътъ? Ако рекатъ да сѫдятъ човѣкъ, който нито е ялъ, нито е пилъ, нито е търгувалъ, нито се е обличалъ, въ какво ще го обвинятъ? Какъ ще обвинятъ нѣкого, че е открадналъ единъ конь, когато той нѣма тѣло, съ което да го езди и да го открадне? Прѣди всичко той нѣма рѫцѣ. Какъ ще обвинятъ нѣкого, че не си е платилъ въ гостилницата, когато той нѣма стомахъ ? Какъ ще обвинятъ нѣкого за обиднитѣ думи, които казалъ, когато той нѣма уста? Какъ ще обвинятъ нѣкого, че гледалъ, дѣто не трѣбва, когато той нѣма очи?

Сега, ще дойдемъ до друго положение въ живота, а именно: силата, величието на човѣка седи въ това, че слѣдъ като той има тѣло, умъ и сърце, да не грѣши. Такъвъ е животътъ на светията. Слѣдователно, задачата на човѣка седи въ това, слѣдъ като има уста, да не каже съ нея нито една обидна дума прѣзъ цѣлия си животъ. Като има очи, да не види съ тѣхъ нито една лоша постѫпка. Като има носъ, да ходи само между цвѣтята, а не между нѣща, които сѫ изгубили живота си. Всѣко нѣщо, което мирише лошо, това показва, че въ него е настѫпила смърть. Благоуханието е признакъ на зараждащъ се животъ, а зловонието е признакъ на зараждаща се смърть. Ето защо човѣкъ трѣбва да избѣгва зловонието, а да търси благоуханието. По този начинъ той ще разбере цѣната на нѣщата и ще ги прилага. Безъ приложение той нищо нѣма да постигне. Ако болниятъ не се храни, той е осѫденъ да умре. Ако още слѣдъ първото ядене той усѣти сили въ себе си и може да пристѫпи крачка напрѣдъ, това ядене му е дало нѣщо. Ако слѣдъ второто, третото или стотното ядене той може да направи двѣ, три или сто крачки напрѣдъ, това ядене е допринесло много нѣщо за него. Нѣкой казва: какъ мога да позная, дали дадено ядене ме ползува, или не? Ако яденето, което си приелъ въ стомаха си, дава сила на тѣлото и подемъ на мислитѣ и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе.

Съврѣменнитѣ хора говорятъ за старъ и за новъ пѫть въ живота; първия критикуватъ, а втория прѣпорѫчватъ. Кои сѫ признацитѣ на стария пѫть? Въ стария пѫть човѣкъ слугува на господарь, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарьтъ се увеличава, а слугата се смалява. Въ новия пѫть е точно обратно: господарьтъ се смалява, а слугата се увеличава. Обаче, и този пѫть още не е правиленъ. Трѣбва да се дойде до положение, дѣто ѝ господарьтъ, и слугата еднакво да растатъ, еднакво да се смаляватъ. Това подразбира, че трѣбва да има правилна обмѣна между господаря и слугата: колкото взиматъ, толкова ще даватъ. Съ други думи казано: колкото се влива навѫтрѣ, толкова ще се излива навънъ. Въ шише отъ единъ килограмъ съдържание ще налѣешъ най-много единъ килограмъ вода и ще излѣешъ единъ килограмъ. На търговски езикъ казано: не взимай отъ маслото повече, отколкото си далъ. Ще кажете: каква е тази търговия, ако трѣбва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние въ скоро врѣме ще фалираме. Въ това, именно, седи заблуждението на хората. Тѣ мислятъ, че трѣбва да купуватъ по-евтино, а да продаватъ по-скѫпо, за да прѣкаратъ единъ сносенъ животъ. Другояче споредъ тѣхъ не може да се живѣе. Въ сѫщность, този начинъ на живѣене е най-труденъ, но всички хора живѣятъ така. Питамъ: какво е допринесълъ този животъ на хората? Далъ е нѣкакви облаги или загуби, но все врѣменни. Който е купувалъ по-евтино, а продавалъ по-скѫпо, богатъ е станалъ. Който е купувалъ по-скѫпо, а продавалъ по-евтино, сиромахъ е станалъ.

Слѣдователно, когато питате, защо иде сиромашията, казвамъ: сиромашията иде, защото сте купували по-скѫпо, а продавали по-евтино. — Защо иде богатството? — Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скѫпо. Обаче, необходимо е човѣкъ нѣкога да бѫде богатъ, а нѣкога да бѫде сиромахъ. Богатството и сиромашията сѫ двѣ положения, прѣзъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Ако отъ дълго седене съдържанието въ едно шише изгуби чистотата си, то непрѣменно трѣбва да се излѣе навънъ. Слѣдъ това шишето трѣбва да се измие нѣколко пѫти съ чиста вода, прѣди да се налѣе ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи, то е осиромашало. Слѣдъ като осиромашее съвършено, отново може да се налѣе чиста вода или друга нѣкаква течность въ шишето. Тогава казваме, че това шише е разбогатѣло.

Какво нѣщо сѫ болеститѣ? Болеститѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ осиромашаване. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който е боледувалъ дълго врѣме, станалъ само кожа и кости. Какво е станало съ него? — Шишето му било пълно съ нечиста течность, която излѣли навънъ, вслѣдствие на което изгубило часть отъ теглото си, олекнало, т. е. осиромашало. И послѣ, като го измивали, то изтънѣло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тѣзи които миятъ шишето, изпущатъ го отъ рѫката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казватъ: Умрѣ този човѣкъ. Богъ да го прости! Онѣзи, които миятъ шишето, трѣбва да бѫдатъ много внимателни, да не го изпуснатъ на земята да се счупи, защото е много крѣхко, лесно се троши. Защо е толкова крѣхко човѣшкото тѣло? — Понеже грънчаритѣ, които сѫ го правили, не знаели изкуството, какъ да го направятъ, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Богъ направилъ тѣлото на човѣка много здраво, хубаво, но той не могълъ да го запази. Послѣ Богъ прѣдоставилъ на слугитѣ си да направятъ новото тѣло на човѣка, но като не знаели, какъ да го направятъ, тѣ направили едно тѣло крѣхко, неустойчиво. Падне ли човѣкъ на камъкъ, той веднага ще си счупи кракъ, рѫка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати на цѣлъ животъ. Крѣхъкъ е днешниятъ човѣкъ, чупи се като стъкло. За въ бѫдеще, обаче, ще дойдатъ голѣми, велики майстори, които ще съградятъ здраво, неразрушимо тѣло на човѣка. То ще бѫде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човѣкъ главата си на камъкъ, тя ще отскочи отъ камъка като топка, безъ никаква поврѣда. Не само това, но и подутини нѣма да оставатъ.

Днесъ всичко въ живота на съврѣменнитѣ религиозни и свѣтски хора е врѣменно, прѣходно. Умоветѣ имъ сѫ натрупани съ знания, които въ едно отношение сѫ вѣрни, а въ друго отношение — невѣрни. И затова виждаме, че до извѣстно врѣме само човѣкъ разчита на нѣкои свои мисли, чувства и постѫпки. Оттамъ насетнѣ той не може да разчита. Запримѣръ, стариятъ не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младиятъ. Защо? — Нѣма вече тѣзи условия. Ако вържатъ краката и рѫцѣтѣ на единъ заспалъ човѣкъ съ вѫже, слѣдъ като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и отъ мѣстото си да мръдне. Защо? — Вързанъ е човѣкътъ. Такова е положението и на стария човѣкъ. Той е като вързания: върти очитѣ си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързанъ. Той усѣща, че нѣщо чуждо е дошло отвънъ, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитность, която всички сте минали. Такова нѣщо сѫ болеститѣ, особено артериосклерозата, отъ която страдатъ почти всички стари хора. Докато човѣкъ е младъ, той яде, пие, не мисли, че създава въ себе си редъ болести. Единъ день го хване този, когото цѣлъ животъ е угощавалъ, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питамъ: дѣ отиде здравето, дѣ отиде младостьта на този човѣкъ? Реално нѣщо ли е младостьта? — Реално е, разбира се. Щомъ младостьта е реално нѣщо, дѣ отиде тя? Младостьта дохожда и заминава, както правятъ дъщеритѣ на много отъ съврѣменнитѣ хора. Щомъ се влюбятъ въ нѣкой момъкъ, тѣ напущатъ бащиния си домъ и отиватъ при своя възлюбенъ. По сѫщия начинъ и сърцето, и умътъ на човѣка могатъ да се влюбятъ въ нѣкоя мома и да си заминатъ. Какво остава тогава отъ човѣка? — Нищо не остава. Той изгубва вече силитѣ си, здравето си, съзнанието си — животътъ му става мраченъ, безсмисленъ.

Слѣдователно, тѣлото, умътъ и сърцето на човѣка сѫ пособия, безъ които той не може да живѣе. Тѣ сѫ външни прояви на човѣшката душа и на човѣшкия духъ. На всѣка стѫпка днесъ човѣкъ срѣща противорѣчия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше съ тѣзи пособия? Какъ би се справялъ тогава съ противорѣчията? Една стѫпка да направи човѣкъ, веднага ще чуе: така не постѫпвай, така не говори. Той вѣрва въ Бога, но ще дойдатъ редица хора да го учатъ, какъ да вѣрва. Обича хората, но тѣ започватъ да го учатъ, какъ да обича. Най-послѣ той изгубва всѣкаква идея за вѣра, за любовь, не знае, какво да прави. Питамъ: ако искате да се нахраните, каква храна трѣбва да дадете на тѣлото си? — Най-чистата, най-здравословната храна, отъ която да остане то доволно и да е готово да работи за васъ. Не го ли нахраните, както трѣбва, то ще бѫде недоволно отъ васъ и нѣма да ви слуша. Сѫщиятъ законъ се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си съ чисти и благородни чувства и ума си съ свѣтли и възвишени мисли, тѣ нѣма да ви слушатъ. Нѣкои мислятъ, че може и безъ храна, или поне съ по-малко храна и то безразлично, каква е тя. Не, ще храните и тѣлото, и ума, и сърцето си, и то съ първокачествена храна. Не ги ли храните, тѣ ще се откажатъ да ви служатъ и ще си заминатъ. Злото не седи въ яденето, но въ лакомията на човѣка, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не прѣяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добрѣ станете отъ трапезата недояли, отколкото прѣситени. Който обича да изяжда всичко въ чинията си, до послѣдната трошица, той не успѣва въ живота си. Остане ли нѣщо въ чинията ви, нека бѫде за онѣзи, които и толкова нѣматъ. Иначе, въ живота ви ще настанатъ обратни реакции.

Сега, като говоря за храненето, въ широкъ смисълъ, хранене на тѣлото, на ума и на сърцето, трѣбва да се има прѣдъ видъ слѣдното хигиенично правило: въ всѣко нѣщо, което човѣкъ върши, трѣбва да взиматъ участие тѣлото, ума, сърцето, душата и духътъ му. Само при това условие и постѫпката, и мисъльта, и чувството ще иматъ сила. Въ всѣко нѣщо се изисква пълнота, единство, връзка между частитѣ. Трима приятели се оженили. Първиятъ се оженилъ за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавалъ той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насрѣща му. Вториятъ се оженилъ пакъ за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вънъ отъ това нищо не могла да направи. Третиятъ се оженилъ за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и кѫща да върти, и на мѫжъ да услужва.

Оттукъ азъ вадя слѣдното заключение: външнитѣ нѣща сѫ изразъ на вѫтрѣшния животъ. Ако човѣкъ само тропа и дига прахъ, това още не е животътъ. Слѣдъ тропането трѣбва да дойде яденето. Слѣдъ яденето трѣбва да дойдатъ процеситѣ на дишането, на мисленето и на чувствуването. Тия процеси иматъ и вѫтрѣшно приложение. Казвате: безъ тропане не може ли? — Не може. Човѣкъ трѣбва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя нѣма да се ожени. — Не може ли безъ женитба? — Може и безъ женитба, и безъ ядене, и безъ мислене, и безъ чувствуване — безъ всичко може, но при другъ животъ. При този животъ, обаче, вие трѣбва да разбирате дълбокия смисълъ на всички тия нѣща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съврѣменнитѣ хора тепърва трѣбва да изучаватъ женитбата. Тѣ още не знаятъ, какво прѣдставя тя. Казано е: който иска да влѣзе въ Царството Божие, той самъ ще остане, той ще се пожертвува, ще се прѣдаде въ служене на Бога. Нѣкой казва, че женитбата е условие, да научи човѣкъ закона на жертвата, на себеотричането. Не е единъ пѫтьтъ за постигане на знания. Много сѫ пѫтищата, по които могатъ да се постигнатъ знания и опитности.

Вземете, запримѣръ, живота на хората и този на птицитѣ. Хората сами могатъ да си изпредатъ вълната и слѣдъ това да си изтъчатъ дрехи, но сѫщеврѣменно тѣ могатъ да отидатъ въ нѣкой дюкянъ и тамъ да си купятъ готови дрехи. Обаче, у птицитѣ не е така. Тѣ нѣматъ пазарни мѣста, дѣто могатъ да си купятъ готови дрехи. Всѣка птица сама трѣбва да изработи костюма си. Хората могатъ да придобиятъ знанието си и отъ книги, а птицитѣ иматъ съвсѣмъ особенъ начинъ за придобиване на знания. Хората не знаятъ пѫтя, по който птицитѣ придобиватъ знанията си. Малкитѣ птички изпълняватъ точно това, което майкитѣ и бащитѣ имъ сѫ вършили. Между хората не е така. Тѣхнитѣ дѣца трѣбва да прѣкаратъ около 20 години въ училище, за да придобиятъ извѣстни знания. Запримѣръ, ако синътъ не се е училъ да плава, а бащата знае, той не може да прѣдаде по наслѣдство това знание на сина си. Синътъ за своя смѣтка трѣбва да учи това изкуство. Малкото юрдече още съ излюпването си знае да плава като майка си. Турите ли едно дѣте въ водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дѣте не се е училъ да плава, и той ще се удави въ водата. Човѣкъ трѣбва дълго врѣме да учи законитѣ на плаването, да простира рѫцѣтѣ и краката си, за да може да плава. Ако нѣкой влѣзе въ водата и започне да дига голѣмъ шумъ, да плѣска съ рѫцѣтѣ и съ краката си, той не знае да плава. Истинскиятъ плувецъ се носи леко по водата, безъ шумъ, безъ плѣскане съ рѫцѣ и крака. Той е голѣмъ майсторъ, леко се извива ту на коремъ, ту на гръбъ, ту на една и на друга страна, ту се гурка подъ водата, ту излиза на повърхностьта. Плаването е изкуство. Ако хората дигатъ голѣмъ шумъ съ добродѣтелитѣ си, тѣ не знаятъ да плаватъ. Ако дигатъ голѣмъ шумъ съ краката си, тѣ не знаятъ да ходятъ. Човѣкъ трѣбва да върви тихо и спокойно, да не дига шумъ нито съ краката, нито съ рѫцѣтѣ си.

Казвамъ: за всѣко нѣщо има редъ правила, които човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си. Много хора седатъ на готово, очакватъ отъ другитѣ, а тѣ се ровятъ цѣлъ день въ книгитѣ на миналото, да търсятъ произхода си. Тѣ искатъ да докажатъ на другитѣ, че сѫ отъ високо произхождение, че въ жилитѣ имъ тече царска кръвь. Днесъ положението се е измѣнило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трѣбва да правятъ тѣ? — Ще работятъ като всички хора. Прѣди всичко кръвьта не може да бѫде нито царска, нито княжеска, нито графска. Подъ думата „царска кръвь“ се разбира кръвь, която е абсолютно чиста и може да способствува за правилни мисли, чувства и постѫпки. Кръвь, която не способствува за правиленъ животъ, не е царска. Кое е за прѣдпочитане: да се роди човѣкъ въ царски домъ, но да бѫде хилавъ, болнавъ, или да се роди между овчаритѣ, но да бѫде здравъ? По-добрѣ е човѣкъ да бѫде простъ овчарь, но здравъ, отколкото царски синъ, но боленъ. Ако царскиятъ синъ е здравъ, той е за прѣдпочитане прѣдъ простия, но боленъ овчарь. Подъ думата простъ човѣкъ разбирамъ онзи, който има здравето въ себе си, но не го оцѣнява. Той всѣки моментъ може да го изгуби. Изобщо, хората не оцѣняватъ онова, което природата имъ е дала. Запримѣръ, докато сѫ млади, тѣ не оцѣняватъ младостьта си. Като я изгубятъ, тогава я цѣнятъ. Докато иматъ хубави мисли и чувства, тѣ не ги оцѣняватъ. Щомъ ги изгубятъ, тогава ги цѣнятъ. Жалко е, когато човѣкъ не може да събуди въ себе си никаква хубава мисъль. Жалко е, когато въ него не могатъ да се явятъ красиви потици. Защо? — Защото нѣма външни стимули. Момъкътъ се въодушевява отъ нѣкоя млада мома и може да пише. Стариятъ не се въодушевява отъ младата мома и не може да пише. Стариятъ се въодушевява отъ идеята за Бога и пише. Младиятъ не се въодушевява отъ тази идея, не може да пише. Забѣлѣзано е, че когато поетитѣ остаряватъ, тѣ започватъ да пишатъ за Бога. Да мислишъ за Бога, и това е любовна работа. Когато стариятъ започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човѣкъ да се подмлади, той трѣбва да намѣри такъвъ обектъ за мисъльта си, който да не остарява.

Едно е важно: младиятъ трѣбва да бѫде младъ, и стариятъ трѣбва да бѫде старъ. Ако дигизирате единъ старъ човѣкъ, да го облѣчете съ дрехи на младъ и смѣните мозъка му съ мозъка на младъ човѣкъ, стариятъ пакъ ще си остане старъ. И ако по сѫщия начинъ дигизирате младия да го прѣвърнете въ старъ, той пакъ ще си остане младъ. При каквито условия поставите човѣка, младиятъ ще си остане младъ, и стариятъ ще си остане старъ. Искате ли да се подмладите, трѣбва да се свържете съ закона на единството: между постѫпкитѣ, мислитѣ и чувствата ви трѣбва да има пълна хармония. Въ това отношение тѣлото е едно училище; сърцето е друго училище и умътъ е трето училище. Значи, едноврѣменно човѣкъ трѣбва да слѣдва тѣзи три университета. Камънитѣ, на които седимъ сега, прѣдставятъ тѣлото. Слънцето, което изгрѣва, прѣдставя сърцето. Азъ, който говоря, прѣдставямъ ума на човѣка. Оставатъ още два университета: университетътъ на човѣшката душа и университетътъ на човѣшкия духъ. Тѣ сѫ двѣтѣ послѣдни инстанции, прѣзъ които човѣкъ минава. Ако човѣкъ не може правилно да се обхожда съ своето тѣло, умъ и сърце, той не може да се обхожда съ своята душа и духъ. Каквито сѫ законитѣ за тѣлото, за ума и за сърцето, такива сѫ законитѣ и за душата и духа. Ако човѣкъ не може правилно да се обхожда съ себе си, той не може да се обхожда и съ другитѣ. Всички трѣбва да имате правилна обхода и въ тритѣ посоки: въ тѣлесната, въ сърдечната и въ умствената. Ако човѣкъ не зачита пѫтя, въ който върви, той на Бога не може да служи. Трѣбва да знаете, че земята, по която стѫпвате, е тѣло на нѣкое живо сѫщество. Хората живѣятъ като мъмарци въ кожата на земята. Ако тѣ не живѣятъ, както трѣбва, и не спазватъ законитѣ ѝ, единъ день тя ще ги изхвърли вънъ отъ кожата си. Причината, дѣто хората умиратъ, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навънъ. Въ Стария Завѣтъ нѣкѫдѣ е казано: „Не грѣшете, да не би земята да ви избълва“. Казвамъ: не грѣшете, да не би животътъ, тѣлото ви, сърцето ви и умътъ ви да ви избълватъ.

И тъй, вие трѣбва да имате правилни схващания за нѣщата, за да имате добъръ животъ. Всѣка добра постѫпка е изразъ на тѣлото; всѣка добра мисъль е изразъ на ума; всѣко добро чувство е изразъ на сърцето. Прѣдставете си, че човѣкъ не може да приеме за тѣлото, за ума и за сърцето си съотвѣтна храна. Какво ще стане съ него? Тѣлото му ще заболѣе, а умътъ и сърцето му ще се атрофиратъ, нѣма да изпълняватъ функциитѣ, за които сѫ прѣдназначени. Кой спъва тѣлото, ума и сърцето на човѣка? — Той самъ се спъва. Никой не е въ състояние да спъне човѣка въ пѫтя на неговото развитие. Днесъ вие учите, а единъ день ще кажете: като умремъ, ще напуснемъ тѣлото си. Когато човѣкъ напусне физическото си тѣло, той влиза въ друго тѣло. Той влиза отъ едно тѣло въ друго, както се мѣсти отъ една кѫща въ друга. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да желае здраво тѣло, здраво сърце и здравъ умъ. Желае ли за себе си това, той трѣбва да желае сѫщото и за другитѣ хора. Защо? — Защото хората взаимно си влияятъ. Ако живѣете между болни хора, вие ще изпитате тѣхното състояние. Ако живѣете между здрави хора, и вие ще бѫдете здрави. Въ силата на този законъ, човѣкъ трѣбва да пожелае въ душата си да има здраво тѣло, благородни чувства и свѣтли мисли. Това трѣбва да желае и за своитѣ близки.

Съврѣменнитѣ хора не спазватъ този законъ. Тѣ не си помагатъ, вслѣдствие на което повече затрудняватъ живота си. Запримѣръ, виждате, че единъ човѣкъ си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човѣкътъ, защото не знае законитѣ, защото не може да си намѣри съотвѣтна храна. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, колко тежи и съобразно теглото си трѣбва да употрѣбява нужното количество храна. Споредъ моитѣ изчисления, ако човѣкъ тежи 60 клгр., той трѣбва да употрѣбява на день само 150 гр. храна, но чиста, прѣфинена. Има храни, отъ които и два килограма да употрѣби човѣкъ, пакъ гладенъ ще остане.

Друго важно положение. Хората казватъ, че Богъ е навсѣкѫдѣ, че Той прониква всичко. Обаче, видятъ ли младъ момъкъ и мома да се разговарятъ, тѣ веднага казватъ: какво сѫ седнали тия тамъ на приказки? Не е добрѣ да се излагатъ така прѣдъ свѣта, да се занимаватъ съ любовни работи. Тѣзи хора едно говорятъ, друго мислятъ. Тѣ казватъ, че Богъ е навсѣкѫдѣ. Щомъ е така, защо не мислятъ, че Богъ въ младата мома се разговаря съ Бога въ младия момъкъ? Това показва, че тия хора не сѫ послѣдователни въ мислитѣ си. Споредъ тѣхъ излиза, че Богъ е навсѣкѫдѣ, но не и между младитѣ, които се обичатъ. Щомъ Богъ е навсѣкѫдѣ, Той е и между младитѣ. Какво лошо има тогава, че тѣ се разговарятъ? Слѣдъ това ще започнатъ да разправятъ, че младиятъ човѣкъ не билъ момъкъ, но билъ жененъ. Питамъ: щомъ Богъ е между тѣхъ, какво лошо има въ това? За Бога и жененитѣ и нежененитѣ сѫ еднакви. Богъ никого не е пратилъ на земята жененъ. Хората отпослѣ сѫ се женили. — Ама не било морално жененъ човѣкъ да говори съ млада мома. Кой моралъ учи това, човѣшкиятъ или Божествениятъ?

Питамъ: какво нѣщо е моралътъ? Истински моралъ е онзи, който при всички условия на живота, прѣзъ всички врѣмена и епохи е останалъ единъ и сѫщъ. Всички хора сѫ опитали човѣшкия моралъ. Нека направятъ единъ опитъ да видятъ резултатитѣ на Божествения моралъ. Нека една жена остави мѫжа си свободенъ, да не го ограничава, да не се съмнява въ него. Щомъ го види да приказва съ друга жена, или съ нѣкоя мома, нека си каже: Господъ е между тѣхъ. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, безъ никакво смущение и съмнѣние. Постѫпва ли всѣкога така, тази жена ще забѣлѣжи, че мѫжътъ ѝ отъ день на день се поправя; жената, дѣцата, домътъ му ставатъ по-мили, и той е готовъ на голѣми жертви за тѣхъ. Съмнява ли се жената въ мѫжа си, живѣе ли съ човѣшкия моралъ, той все повече ще се разваля, ще охладнява къмъ дома си, докато единъ день дигне рѫка и каже: Дотегна ми вече това робство! Не искамъ вече нито жена, нито дѣца. Искамъ да бѫда свободенъ! Сѫщото може да стане и съ жената. Богъ е създалъ свѣта, далъ е свобода на хората, а тѣ сами се ограничаватъ, като искатъ и Бога да заставятъ да постѫпва като тѣхъ. Съврѣменниятъ моралъ не може да запази нито женитѣ, нито мѫжетѣ. Една жена може да е ограничена външно, а вѫтрѣ въ себе си да мисли за другъ мѫжъ. Чрѣзъ външно ограничение хората не могатъ да се упазятъ. Нищо не може да запази човѣка отъ падение, ако той нѣма въ себе си законъ или моралъ, който да го рѫководи, какъ да постѫпва. Да бѫде човѣкъ свободенъ, това подразбира да остави Бога свободно да дѣйствува въ него. Ако Богъ дѣйствува въ човѣка, ние знаемъ, че Богъ е Любовь, и слѣдователно, не трѣбва да се смущаваме нито за себе си, нито за другитѣ. Защо? — Защото любовьта никому зло не прави.

И тъй, злото не седи въ любовьта между хората, но въ изопачаването на любовьта. Любовниятъ погледъ е сила, той чудеса прави. Нѣкой иска да покаже, че има любовь къмъ нѣкого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения съ очитѣ си. Не, ако погледътъ на човѣка е пъленъ съ любовь, той ще може да дигне болния отъ леглото му, да оздравѣе веднага. Отъ такъвъ погледъ тѫжниятъ става веселъ, мрачниятъ придобива свѣтлина. Опасното въ любовьта е, когато се дава прѣдпочитание на едного. Това проявление поражда ревность, а ревностьта не е изразъ на Божията Любовь. Ревностьта се явява въ неразбраната любовь между хората. Когато нѣмате пълно довѣрие въ нѣкого, у васъ се ражда ревность, подозрѣние, съмнѣние. Ако се съмнявате въ едно малко дѣте, като го пращате да купи нѣщо въ едно шише, първо ще му кажете: гледай да не счупишъ шишето! Имате ли довѣрие въ това дѣте, нѣма да му кажете нищо. Вие знаете, че то е внимателно и ще бѫдете напълно спокойни.

Казвамъ: ако искате да се развивате правилно, вие трѣбва да бѫдете свободни по умъ, сърце и воля, а сѫщо така да оставате и другитѣ свободно да се проявяватъ. Човѣкъ не може изведнъжъ да придобие свобода. Още повече нѣкои сѫ сатурнови типове и по естество сѫ крайно подозрителни. Тѣ трѣбва да се пазятъ даже отъ сѣнката си. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какъ да се справя. Подозрителниятъ човѣкъ мяза на скѫперника отъ Молиера, когото веднъжъ обрали. Той започналъ да вика, да прѣтърсва цѣлата кѫща, двора, градината и когато го запитали, въ кого се съмнява, той казалъ: Въ всички хора се съмнявамъ, въ всички окрѫжаващи, въ цѣлия свѣтъ. Питамъ: възможно ли е всички хора да сѫ лоши? Възможно ли е всички хора да сѫ крадци и разбойници?

Слѣдователно, когато се говори за любовьта, тя не трѣбва да прѣдизвиква ревность или подозрѣние; тя трѣбва да внася животъ. Ако една млада, но болна мома срещне здравъ, красивъ момъкъ и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувствува по-добрѣ. Като го види на другия день, очитѣ ѝ ще светнатъ. На третия день вече тя ще бѫде бодра, весела и ще оздравѣе напълно. Значи, любовьта внася сила въ организма на човѣка. Азъ взимамъ младата мома като общъ принципъ. Когато стариятъ, болниятъ види любовьта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умътъ му се измѣня, започва да мисли добрѣ. Така става съ всѣки човѣкъ, когато Богъ влѣзе въ тѣлото, въ ума и въ сърцето му. Желая ви сега, отъ любовьта, която имате въ себе си, ако сте болни, да оздравѣете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тѫжни, да се развеселите.

Врѣме е вече да се откажете отъ дребнитѣ идеали, които имате въ живота си. Напуснете любовьта, отъ която умиратъ и птици, и млѣкопитаещи, и хора. Който е попадналъ въ ноктитѣ на тази любовь, той е осѫденъ на смърть — нищо повече. Христосъ казва: „Който ме люби, той ще упази моитѣ заповѣди и ще придобие животъ вѣченъ“. На друго мѣсто е казано: „Цѣлунете се и се пригърнете съ цѣлование свето“. Днесъ хората сѫ изопачили цѣлувката. Изобщо, тѣ не се цѣлуватъ, а когато се цѣлуватъ, правятъ това тайно, никой да не ги види. Тази цѣлувка не е света. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: да не изгубите светостьта и чистотата въ чувствата си. Изгубите ли тази светость и чистота, вие ще изгубите здравето на тѣлото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нѣщо, вие се лишавате отъ Божията Любовь. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ грѣха като отъ чума. Изопачената любовь води къмъ грѣха. Днесъ нѣкоя мома се влюби въ единъ момъкъ и веднага го ограничава. Тя иска да му тури юларъ, да го върже, цѣлъ животъ да я гледа. Това не е любовь, това е робство.

Съврѣменниятъ свѣтъ се нуждае отъ свободни хора по тѣло, по умъ и по сърце, а не отъ роби. Изкуство е човѣкъ да се освободи, да се подигне надъ условията, въ които днесъ живѣе. Човѣкъ се намира подъ влиянието на редъ тежки условия, отъ които трѣбва да се освободи. Мислитѣ и чувствата на хората, обществениятъ строй, моралътъ, както и редъ още условия влияятъ на човѣка и го ограничаватъ. Всичко това единъ день той трѣбва да прѣодолѣе, да придобие истинска, разумна свобода, отъ която да се ползува той, както и окрѫжаващитѣ. Оставете човѣшкия моралъ настрана и живѣйте по Божествения, споредъ който сте дошли на земята да бѫдете проводници на Божията Любовь по тѣло, по умъ, по сърце, по душа и по духъ. Само по този начинъ ще бѫдете вѫтрѣшно свободни. Вѫтрѣшно свободниятъ човѣкъ съзнава, че постѫпката, която е извършилъ въ даденъ моментъ, е права. Новиятъ животъ носи въ себе си тази вѫтрѣшна свобода. Тази свобода прави човѣка силенъ, готовъ да приложи Божественитѣ идеи, Божията Любовь. Любовьта изисква жертви. Всички трѣбва да бѫдатъ готови на услуги, безъ да се използуватъ едни други. Който живѣе по закона на любовьта, всѣки день трѣбва да усѣща въ себе си малка придобивка, приливъ на животъ. Живѣете ли по този начинъ, вие ще придобивате повече и ще давате повече.

Казвамъ: вие трѣбва да спазвате законитѣ на тѣлото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣка лоша постѫпка носятъ смърть. Мине ли една лоша мисъль прѣзъ ума ви или едно лошо чувство прѣзъ сърцето ви, помислете какво Богъ изисква отъ васъ и като си отговорите, на мѣстото на лошата мисъль и на лошото чувство турете една добра, положителна мисъль и едно благородно чувство. Щомъ казвате, че Богъ живѣе навсѣкѫдѣ и въ всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излѣзете отъ всички трудни положения. Щомъ Богъ живѣе въ всички хора, тогава отношенията помежду имъ трѣбва да сѫ прави. Ако намирате, че отношенията между хората не сѫ прави и ги сѫдите, ще знаете, че Богъ не живѣе между тѣзи хора. Съ една дума казано: Не корегирайте постѫпкитѣ на любовьта. Ако корегирате постѫпка, която е произлѣзла отъ Божията Любовь, вие ще се натъкнете на голѣми нещастия. Богъ не търпи никакви корекции. Ако нѣщата сѫ Божествени, благодарете, че сте имали възможность да ги видите. Ако пъкъ не сѫ Божествени, направете ги да бѫдатъ такива.

Сега, желая ви да имате помежду си вѫтрѣшно разбиране. Стремете се всички процеси въ тѣлото, въ ума и въ сърцето ви да ставатъ свободно. Ако се явятъ нѣкои противорѣчия, не се безпокойте, тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Противорѣчията се отнасятъ къмъ другъ свѣтъ. Тѣ ще сѫществуватъ дотогава, докато човѣкъ влѣзе въ хармония съ Бога. Да сме въ хармония съ Бога, това подразбира да мислимъ, да чувствуваме и да постѫпва ме като Него. Вървимъ ли успоредно съ Бога, ние ще придобиемъ вѫтрѣшна свобода и хармония. Мнозина сѫ започнали да остаряватъ отъ безлюбие, понеже не мислятъ и не чувствуватъ правилно. Такива хора сѫ прѣстанали да ядатъ, да мислятъ и да чувствуватъ правилно и не имъ остава нищо друго, освѣнъ да чакатъ смъртьта си. Не, това не е животъ. Това е преждеврѣменна смърть.

Основната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, се отнася до хигиената на тѣлото, на ума и на сърцето. Има единъ великъ законъ, който регулира човѣшкото сърце. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърце и ще имъ дамъ плътско. И тогава ще ме познаятъ отъ малъкъ до голѣмъ“. Това значи: ще имъ дамъ новъ законъ за сърцето, да знаятъ, какъ да постѫпватъ спрѣмо себе си и спрѣмо другитѣ хора. Питамъ: какво трѣбва да прави рѣката, която минава покрай дърветата? — Тя трѣбва да остави нѣщо отъ себе си. Какво трѣбва да прави човѣкъ, като минава покрай хората? — И той трѣбва да остави нѣщо отъ себе си. Ако тѣ сѫ били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнатъ. Ако сърцето на човѣка е хладно, той не може да свърши никаква работа. Безъ здраво сърце кръвообръщението не става правилно. Безъ здравъ мозъкъ мисъльта не се извършва правилно. Безъ здрави мускули никаква работа не се върши. Здрави мускули, здраво сърце, здравъ умъ се изискватъ отъ човѣка. Прѣведете тѣзи нѣща въ вашия животъ, за да можете да ги приложите.

Изявявай Божията Любовь, безъ да се страхувашъ.

Изявявай Божията мисъль, безъ да влизашъ въ противорѣчие съ себе си.

Постѫпвай, както Богъ постѫпва, безъ да съжалявашъ.

Всѣкога изявявайте Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки, та като видите двама души, които се обичатъ, да знаете, че Богъ е между тѣхъ. Щомъ Богъ е между тѣхъ, слѣдвайте и вие тѣхния примѣръ. Казано е въ Писанието: „Любовьта зло не прави“.

*

16 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...