Jump to content

1919_08_23_7 ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТЪ.


hristo

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  Първо издание 1919 г.,

Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",

Книгата за теглене PDF

Съдържание

 

 VIII.

 

ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТЪ.

 

 Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния животъ на човѣка, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете тритѣ  първи вида животъ, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда дѣца, знае какъ да си приготви пеленитѣ, какъ да ги ушие. Азъ упо­ добявамъ политическия животъ на пелени. Вложете въ душата си слѣдната мисъль: планътъ на вашия сегашенъ животъ е прѣдвидѣнъ  още прѣди  250 милиарда години, и тоя планъ вие не може да го измѣните. Той ще се измѣни самъ по себе си въ слѣдното ви слизане на земята. Всички ваши съврѣменни нещастия, несполуки и неразбирания се състоятъ въ това, че вие си правите с© нови планове за живота. Прѣстанете да правите това.

Схемата на сегашния ви планъ на животъ седи въ добродѣтельта, която ще се прояви чрѣзъ вашия физически животъ — вашето тѣло. Послѣдното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадатъ форма на човѣшкия духъ, форма на неговитѣ прояви — добродѣтельта. И тъй, добродѣтельта прѣдставя земята въ нейното твърдо състояние. Въ духовния свѣтъ  подъ „твърдо състояние“ се подразбира всѣкога резултатътъ, добритѣ послѣдствия.

Правдата прѣдставя водата на земята: каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на правдата къмъ човѣшкия животъ, защото тя е, която смекчава твърдитѣ тѣла. Хора, които сѫ се озлобили, втвър­ дили сѫ  се, защото нѣматъ правда, а онѣзи, които сѫ  станали меки, иматъ правда. Жена или мѫжь,  които иматъ правда, които иматъ права, се смекча­ ватъ. Дайте на единъ човѣкъ право, не въображаемото, а сѫщественото, което той иска, което му се пада, и той ще омекне. Сѫщото  нѣщо е и съ растенията: сѫщественото  за тѣхъ е водицата. Когато се озлобите единъ спрѣмо другъ и станете твърди, това тълкувамъ сь липса на влага у васъ — на правда. Отдѣ ще намѣрите тази влага — тази правда? Ще я вземете отвънъ, отъ извора, и ще я налѣете въ вашата саксия. Тази влага се налива прѣзъ ушитѣ по 1—2—3 капчици и отъ тамъ влиза въ мозъка. Като налѣятъ тази влага въ ушитѣ на жената и й кажатъ: „Слушай, отстѫпвай на мѫжа си!“ жената отива при мѫжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и съ това тя му налива прѣзъ ушитѣ отъ сѫщата влага. Мѫжътъ казва: „А, ти налѣ и менъ вода въ ушитѣ“, и й про­ щава. Най­добриятъ методъ е, да отдаваме на всѣки човѣкъ правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организованитѣ сѫщества,  тъй и  правдата е  необходима за нашитѣ  умове, души и  сърца. Безъ нея растежъ не може да има. Всѣки, който иска да еволюира правилно, непрѣмѣнно  трѣбва да влага правда въ себе си, въ другитѣ, а тѣ  — въ него. Който не върши това, той е голѣмъ прѣстѫпникъ.  Схващате ли ме ясно? Когато трѣбва да кажете правдата, истината, кажете я, макаръ и земята да се обърне съ главата надолу, дори когато това ви костува и живота. НемĈ, ако се запали кѫщата на нѣкого, вие ще я оставите да гори, и нѣма да я заливате съ вода, докато не получите разрѣшение отъ господаря и да гасите? Ще заливате и безъ позволение, защото, ако не сторите това въ дадения моментъ, цѣлата кѫща  ще изгори. Много пѫти  се питате: „Какво ще кажатъ хората, ако кажа истината“? Каквото и да кажатъ хората, заливайте кѫщата  съ котли вода, и я гасете. Принципъ, който нѣма никакво изключение, е този: поливайте, и свършена работа. Заливайте съ вода всѣка кѫща, която гори; поливай съ вода всѣко сухо цвѣте; отдавай право на всѣки обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Но какво ще каже свѣтътъ ? Каквото и да каже свѣтътъ, не мислете за послѣдствията, защото вие страдате отъ това, че с©  искате да угаждате на хората, на свѣта. Кажете: “Отсега нататъкъ искамъ да угодя на Бога“.

Та, отсега нататъкъ искамъ да поливате хората съ вода, защото всѣки отъ васъ е едно цвѣте.  Въ висшия свѣтъ  вие сте саксии цвѣтя,  растения, а мислитѣ ви въ духовния свѣтъ сѫ  рози, каранфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. Въ свѣта сѫществува само едно право — Божественото, а не човѣшкото. Само съ това право ще обърнемъ свѣта, ще го тикнемъ въ посо­ ката, въ която трѣбва да върви. Нѣма никаква сила въ свѣта, която може да се противопостави на този Божественъ пѫть,  на тази Божествена правда. Цѣлото пространство, цѣлото небе и всичката земя сѫ заобиколени съ хиляди и милиярди сѫщества,  които идатъ съ своитѣ орѫжия,  да направятъ всичко на пухъ и прахъ. Това е прѣдвидѣно. Отъ това, което виждате сега въ свѣта, нѣма да остане нито поменъ, даже и архивитѣ ще изчезнатъ. Въ бѫдеще  ще останатъ само картини отъ сегашното. Отъ стария свѣтъ нѣма да остане нищо въ новия, сир. нищо старо нѣма да влѣзе въ новия свѣтъ. Като слушате това, вие ще се изплашите.

Христосъ казваше на ученицитѣ си: „За да влѣзете вь Царството Божие, вие трѣбва да се  родите изново“. И когато Никодимъ запита: „Може          ли старъ човѣкъ да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди изново“? Христосъ му отговори, че старъ човѣкъ не може да влѣзе въ утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дѣте; че стариятъ човѣкъ, стариятъ свѣтъ трѣбва да си замине и че онзи, който иска да влѣзе въ Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да го люби, трѣбва да стане като малко дѣте; че Царството Божие е за малкитѣ дѣца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички.

Л ю б о в ь т а е центъръ на човѣшкия духъ, изворъ на живота. Да любимъ, значи да сме намѣрили онзи изворъ, който постоянно извира отъ насъ. Коя бѣше онази жена при извора? Самарянката. Христосъ й каза: „Азъ ще ти дамъ жива вода“, новъ животъ, който ще извира, чийто изворъ изтича само отъ любовьта. Слѣдователно, ние трѣбва да възприемемъ любовьта, или да отпу­ шимъ старитѣ  извори, които  сме запушили, иначе ще умремъ отъ жажда. Трѣбва да прѣвърнемъ старитѣ извори въ нови, сир., отъ душитѣ ни трѣбва да извиратъ извори на любовьта. Любовьта е свѣтъ, безъ който Духътъ не може да живѣе. Ако ме питате, що е любовь, азъ я опрѣдѣлямъ така: любовьта е свѣтъ, дѣто  живѣе  Божествениятъ Духъ. Най­великиятъ, най­възвишениятъ свѣтъ, който знаятъ старитѣ мѫдреци и Христосъ, е любовьта. И когато каз­ ватъ, че Богъ е любовь, подразбирамъ сѫщината, отъ която произлиза всичко. Отъ извора на любовьта милиони години ще произлизатъ всички свѣтове.

Друга добродѣтель  е  м ѫ д р о с т ь т а .  Мѫдростьта  означава свѣта  на вѣчнитѣ Божествени форми, изтъкани отъ любовьта. Когато говоря за любо­ вьта, подразбирамъ любовь, която означава сѫщината, сиреч, самия животъ. Нѣкои наричатъ любовьта душа или духъ, но и въ единия, и въ другия случай тя е сѫщината на човѣшкия животъ. Въ това разграничение мѫдростьта прѣд­ ставя формитѣ на хармонията, на музиката и на поезията въ свѣта. Музиката принадлежи на мѫдростьта,  и всичко, което човѣшкото  ухо и човѣшкиятъ езикъ могатъ да схванатъ, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката — синътъ. Затова мѫжкиятъ полъ е по­грубъ отъ женския — момчетата по­груби отъ момичетата. Музиката не е тъй нѣжна, не е тъй деликатна, както поези­ ята; никой инструментъ не е тъй нѣженъ, както поезията: с© прави извѣстни дрезгавини. И тъй, мѫдростьта е свѣтъ, въ който се криятъ отъ незапомнени врѣмена всички нѣща, които Богъ е създалъ, всички нѣща, които възвишенитѣ духове сѫ  създали, и всички нѣща, които ние сме създали на земята; затова този свѣтъ е достояние на насъ. И тъй, мѫдростьта  съставлява атмосферата, въ която живѣе човѣшкиятъ духъ. Азъ ви говоря върху практическата страна на въпроса, върху психологията на този въпросъ, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле.

Друга добродѣтель е и с т и н а т а . Тя съставя свѣтлината и топлината на човѣшката душа, и затова я наричатъ свѣтъ на душата. Само въ свѣта на исти­ ната може да се намѣри цѣната на всички нѣща. Тамъ се оцѣнява, тамъ се сформирува човѣшката карма. Въ този свѣтъ се намиратъ вѣзнитѣ, чрѣзъ които се опрѣдѣля, какъвъ ще е бѫдещиятъ човѣшки животъ, какво направление и какви сили да му се дадатъ и т. н. Отъ тамъ се черпятъ всички възможности. Когато казвамъ, че трѣбва да сте добродѣтелни, схващате ли какви трѣбва да бѫдатъ  вашитѣ съотношения? Трѣбва да имате почва, на която да стѫпите. Когато казвамъ, че трѣбва да сте справедливи, значи трѣбва да имате влага, която е носителка на живота. Когато казвамъ, че трѣбва да сте умни, интели­ гентни, мѫдри, значи трѣбва да имате атмосфера, която да прѣнася сѣмената отъ едно мѣсто  на друго, и да се поливатъ тѣзи сѣменца, докато израснатъ.

Когато говоря за Божествената любовь, подразбирамъ всички възможности, които сѫ скрити въ всѣко живо зрънце, всички сили, които сѫ скрити въ всѣко живо сѣменце, и съ тѣзи възможности и сили да използувате елементитѣ на външния свѣтъ, за изграждане на новия животъ. Когато любовьта дойде на земята, тя дава възможность на всѣко сѣме, на всѣко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже истината е свѣтлина и топлина, тя е тѣсно свързана съ любовьта и дава възможность на любовьта да развива скрититѣ сили отвѫтрѣ навънъ. Мѫдростьта  оформява тѣзи  скрити сили и ги туря въ редъ и поре­ дъкъ. Приложете тѣзи  думи въ себе си, доколкото  ги схващате. Писанието казва: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. З а щ о ? Защото нѣма почва. Всѣки трѣбва да има основа, върху която да гради, почва сѫ  добродѣтелитѣ. Христосъ казва, че човѣкъ, който нѣма добродѣтели, при­ лича на онзи, който сьградилъ кѫщата  си на пѣсъчлива почва, сир. почва безъ добродѣтели. А човѣкъ, който има добродѣтели, прилича на онзи, който построилъ  кѫщата  си  на  канара; здравата почва  е  мѫдрость.  Ако  не  сте добродѣтелни, животътъ ви ще се събори заедно съ зданието и ще ви затисне отдолу.

Методи  за  приложение.

Вие се колебаете въ нѣщо, не знаете кой пѫть  въ живота да хванете, не знаете кое учение е право, за да го възприемете: дали православното или евен­ гелското, дали учението на Библията или науката, изобщо въ борба сте. При такива случаи кажете на ума си: “азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ,” и свийте юмрука си. Ако у васъ се роди нѣкакво противорѣчие, то е споръ, който става между интелигентнитѣ  духове вѫтрѣ   въ васъ; свийте юмрука си и кажете:

„азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ“. Поуспокоите се малко, дохажда изново борбата — този споръ; пакъ свийте юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ“. При всѣко казване на тѣзи думи — единъ, два, три или повече дни, мѣсеци или години — у васъ ще се прояви една Божествена свѣтлина, умътъ ви ще започне да се разсвѣтлява. Това значи да бѫдете  добродѣтелни въ Бога. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ“,  подразбира се: азъ съмъ добродѣтельта, пѫтьтъ, по който може да ходишъ въ безопасность.

Стекатъ се условията въ живота ви така, че, като започнете нѣкаква работа, не ви върви; започнете друга. Дѣцата ви умиратъ, кѫщата ви се събаря, приятелитѣ  ви гонятъ, и вие се слисате, не знаете какво да правите; стис­ нете юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда справедливъ“. Продължавайте така мѣсецъ, два или година, и ще забѣлѣжите, какъ тѣзи нѣща започватъ да отстѫпватъ.  Когато свиете юмрука си, всички мѫчнотии  се побѣждавать, и то много лесно. Вие сте стари философи, съмнѣвате се и си казвате: „не знамъ дали, като свия юмрука си, ще успѣя“. Щомъ търсите правдата, ще успѣете. Мислете, че всички нещастия ви сполетяватъ, защото не сте справедливи. Трѣбва да намѣрите влага, да я поставите на мѣстото, и всичко ще се поправи. Отсега нататъкъ искамъ да казвате: „ние искаме да носимъ Божествената пра­ вда въ себе си, затова на всѣко растение, на всѣки човѣкъ ще я дадемъ“. Тогава всичко ще бѫде  изобилно, всички ще се задоволятъ и ще започнатъ да рас­татъ. Когато срѣщнете нѣкой  човѣкъ да ви се оплаква, стиснете рѫката  си и кажете: „ние ще ви дадем Божествената правда“, и си отминете по пѫтя. Попитайте го, вѣрва ли въ т о в а ?  Ако не вѣрва, нѣма да успѣе въ нищо, но, ако вѣрва, ще му се даде всичко. Той трѣбва самъ да отвори устата си, за да му се налѣе вода; ако зѫбитѣ  му сѫ  стиснати, отъ дѣ ще му се налѣе вода? Това е алегорично. Рѫката, юмрукътъ, които свивате, показва, че вие хващате Господа, който е въ васъ, и правдата, която е вънъ, а това значи, че ще дадете нѣкому правда. Какъ може да дамъ нѣкому правда? Срѣщна нѣкой, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева, азъ извадя, та му дамъ толкова пари; съ това не възстанозявамъ ли Божията правда? Имате ли правда, всѣкога можете  да възстановите Божията правда. Обрали нѣкой  боленъ човѣкъ,  и дохаждатъ да ме питатъ да го лѣкуватъ ли? Ако имате пари въ кесията си, лѣкувайте го, ако нѣмате пари, не може. Този методъ е за васъ, които искате да бѫдете  ученици, а не за свѣта. Направете тѣзи  опити, та идната година, като се срѣщнемъ, ще видя какъвъ е резултатътъ отъ това свиване на юмрука, дали сте го свивали по всички правила. Отварянето на рѫката показва, че сме свършили работата, която ни е прѣдстояла, а свиването, че вършимъ работа. Когато дигнемъ нагорѣ рѫцѣтѣ си и се помолимъ, това означава: „Господи, свършихме вече работата си, дай ни друга работа“.

Другъ методъ: смущава ви нѣкой въпросъ, не можете да го разрѣшите

— кажете въ себе си: „азъ искамъ да бѫда мѫдъръ“. Мислете върху тази дума, свивайте юмрука си и повтаряйте я често. Съ честото повтаряне на тази дума вие ще създадете въ себе си условия, за да се събудятъ въ васъ извѣстни спящи чувства. Вие не знаете каква сила има всѣка произнесена дума. Прѣзъ тази година азъ ще ви свържа съ всички магнетични сили. Ако прѣзъ годината изговаряме всички думи, които ви казвамъ, вие ще имате отлични резулгати. Свържете ли се прѣзъ другата година, вие, и да искате да направите нѣщо, нѣма да успѣете. Често ме питате: ,,какво да правимъ?“. Свивайте юмрука си и пожелавайте да бѫдете мѫдри.

По сѫщия  начинъ казвайте: „Господи, азъ искамъ да любя“. Нѣкои каз­ ватъ: „Господи, изпълни душата ми съ любовь“. Любовьта не иде отвънъ. Свийте юмрука си и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да любя“. Като свивамъ юмрука си, то значи, че азъ искамъ да влѣя въ васъ любовьта, та да разберете какво значи тя. Тази година ще свия юмрука си срѣщу всинца ви и по този начинъ ще влѣя въ душитѣ ви това, което никога не сте имали. Това сѫ  принципи, върху които нѣма нужда да правите никакви разисквания, никакви философствува­ ния. Приложете ги по който и да е начинъ. Ще ви дамъ нѣкои методи, които да прилагате, когато нѣмате успѣхь въ работата си, или по­право за уякчаване на всичко казано досега.

За уякчаване на до б р о д ѣ т е л ъ т а всѣки отъ васъ прѣзъ тази година ще посади по 10 сѣмки отъ сливи, 10 сѣмки отъ ябълки, 10 сѣмки отъ череши и 10 сѣмки отъ круши; ще ги наторите добрѣ и ще ги наглеждате. Ако имате своя градина, ще ги посадите въ нея, ако нѣмате своя, то въ градината на нѣкои ваши познати; но, ако и тамъ не може, то нѣкѫдѣ въ гората. Ако искате, може да ги посадите въ нѣкое  сандъче или саксия. По този начинъ ще проучите условията за посаждане и отглеждане на плодни дървета. Ако  не може да посадите нѣколко  дръвчета, какъ бихте могли да посадите вашитѣ мисли? Божествениятъ законъ изисква да сте точни въ най­малкитѣ нѣща, затова, ако сте колебливи въ изпълнението имъ, нищо нѣма да излѣзе. И всѣко нѣщо искамъ да вършите доброволно.

За уякчаване на с п р а в е д л и в о с т ь т а ще прилагате слѣдния методъ: прѣзъ годината ще полѣете  вода на 40 плодни дървета, било въ вашата гра­ дина, било въ градината на ваши познати, приятели или въ нѣкое лозе, или кѫдѣто и да е другадѣ. При поливане на дърветата ще свивате юмрука си и ще казвате: ,,азъ искамъ да бѫда справедливъ“. То значи: както азъ полизамъ дръвчетата, така и Господь ще полива слѣдъ мене. Съ това вие поставяте една солидна основа на вашия животъ, и искамъ да ви науча да служите първо на растенията, а послѣ  на хората, защото растенията ще ви оцѣнятъ.  Човѣкъ, който е готовъ да полива вода на нѣколко дръвчета, който е готовъ да изми­ нава за тѣхъ по нѣколко  километра пѫть,  той ще е готовъ и на много хора вода да поднесе. Човѣкъ, който не е готовь да полѣе на една череша, той не ще донесе никому другиму вода. Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото. Единъ турчинъ въ Русе, по занятие шивачъ, всѣки день до обѣдъ си шиялъ, а слѣдъ обѣдъ лѣтно врѣме вземалъ двѣ голѣми стомни, напълвалъ ги съ прѣсна студена вода и тръгвалъ отъ дюкянъ на дюкянъ да черпи хората съ студена вода. Всички го знаяли за много добъръ, но си казвали, че е малко халосанъ; въ сѫщность  той се готвилъ за работа въ живота, а въ бѫдеще  обѣщава да бѫде единъ добъръ ученикъ. Който поднесе една чаша вода на нѣкой жаденъ, ще получи голѣми блага на онзи свѣтъ. Като почерпите нѣкого, кажете: „азъ искамъ да бѫда справедливъ“. Като се черпите единъ другъ съ вода, ще придо­ биете учтивость, готовность да си услужвате. Като ходите на екскурзия, носете по­голѣми манерки, за да черпите повече хора. Като прилагате и изпълнявате това правило, въ година врѣме ще бѫдете неузнаваеми. А днесъ, като седнете на трапезата, и ви помолятъ да донесете нѣкому малко вода, вие негодувате, че ви безпокоятъ. Вие трѣбва да сте толкова внимателни, че да прѣдугаж дате, кому се пие вода, и да услужвате съ готовность.

Методъ за уякчаване на и с т и н а т а :   прѣзъ цѣлата година да намѣрите най­малко 40  сѫщества  онеправдани въ нѣщо  или  находящи се  въ нѣкое нещастие и да ги успокоите въ името на истината. Например нѣкое  дѣте  е хванало пеперудка или насѣкомо и го измѫчва; спрете се и постарайте се да убѣдите дѣтето,  да не разваля крилцата на пеперудката или да не измѫчва насѣкомото. Влѣзете въ нѣкоя кѫща,  дѣто мѫжътъ  или жената сѫ  онеправ­ дани, намиратъ се въ безизходно положение, никой не разбира тѣзи огорчени души; спрете се прѣдъ тѣхъ и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да бѫда  истино­ любивъ, сир. да влѣя истината въ тѣзи  души”, „Господи, великото благо на живота, тъй си казвалъ въ миналото, тъй казвашъ и сега — Азъ съмъ исти­ ната“; „ние искаме да работимъ и да внесемъ истината въ нашитѣ души и въ душитѣ на нашитѣ ближни“. Ако постѫпвате така, като ви срѣщна слѣдъ една година, нѣма да ви позная.

 

(Бесѣда, държана на 23. августъ 1919 г., сѫбота,  вь 10 ч. и 30 м. прѣди пладне).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...