Jump to content

1932_08_14 Оставетѣ децата


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОСТАВЕТЕ ДѢЦАТА.

Размишление върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината.“

Ще прочета 18 гл. отъ Евангелието на Лука, 16 ст.: „Но Исусъ ги привика и рече: Оставете дѣцата да дохождатъ при мене, и не ги възпирайте, защото на таквизъ е Царството Божие.“

Казвате: какво прѣдставятъ дѣцата въ живота? — Дѣцата сѫ съединителнитѣ нишки въ живота. Слабото въ природата е съединителна нишка. Когато хората казватъ за нѣщо, че е маловажно, че нищо не струва, тѣ трѣбва да знаятъ, че тъкмо отъ това слабо, маловажно нѣщо зависи тѣхниятъ животъ. То е съединителната нишка въ живота имъ. Безъ тази съединителна връзка за голѣми работи даже не може да се мисли.

И тъй, като се говори за дѣцата, мнозина разглеждатъ този стихъ буквално. Тѣ взиматъ външната му страна. Обаче, външно разгледанъ стиха, той още не обяснява истината. Подъ думата „дѣца“ Христосъ разбира най-малката мисъль, най-малкото чувство и най-малката постѫпка, които се зараждатъ въ душата на човѣка. Повидимому тѣзи най-малки величини сѫ слаби като дѣцата, отъ тѣхъ нищо не може да се очаква; тѣ нѣматъ никакво значение, но въ сѫщность тѣ сѫ важни съединителни връзки въ живота. Слѣдователно, за тѣзи малки величини въ човѣка е казалъ Христосъ: „Оставете малкитѣ дѣца въ васъ да дохождатъ при мене, защото на тѣхъ принадлежи Царството Божие.“ И наистина, не може да влѣзе въ Царството Божие голѣмиятъ човѣкъ, съ съзнание за своя умъ и за своето сърце, който не се интересува отъ малкитѣ величини въ себе си. За онѣзи, които се силятъ да влѣзатъ въ Царството Божие, казвамъ: не прѣзирайте малката мисъль, малкото добро, малкото любовно чувство, които се зараждатъ въ вашата душа. Мнозина гледатъ на малкото любовно чувство съ прѣнебрѣжение и казватъ: дребна работа е това! Тѣ разчитатъ на голѣми работи, безъ да знаятъ, че голѣмитѣ работи сѫ тежесть за човѣка. Запитайте онзи голѣмъ, силенъ конь, какво е придобилъ, слѣдъ като е носилъ цѣлъ животъ голѣми, тежки товари? Запитайте крупния търговецъ, какво е придобилъ, слѣдъ като цѣлъ животъ е влизалъ въ голѣми прѣдприятия? Запитайте видния писатель, какво е придобилъ, слѣдъ като цѣлъ животъ е писалъ велики работи? Всички голѣми животни и всички велики хора въ заключение биха казали, както Шекспиръ е казалъ нѣкога: „To be or not to bе“, т. е. да съмъ или да не съмъ. Азъ бихъ прѣвелъ това изречение въ слѣдния смисълъ: да съмъ голѣмъ конь и да нося голѣмъ товаръ, или да съмъ малъкъ конь и да нося малъкъ товаръ? Да съмъ голѣмъ търговецъ и да се заемамъ съ голѣми прѣдприятия или да съмъ малъкъ търговецъ и да се занимавамъ съ малки операции? Да съмъ великъ писатель и поетъ и да пиша само грандиозни работи, или да съмъ малъкъ писатель и поетъ и да възпѣвамъ малкото въ живота?

Казвамъ: всичко седи въ приложението. Обикновено човѣкъ започва съ голѣми мисли, съ велики проекти, но въ края на краищата той завършва работитѣ си съ малки нѣща. Сѫществува законъ на единство, споредъ който има тѣсна връзка между малкитѣ и голѣмитѣ нѣща. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край на нѣщата.“ Голѣмитѣ мисли сѫ началото, малкитѣ сѫ краятъ. Ако голѣмитѣ мисли не се свържатъ съ малкитѣ, първитѣ нѣма да се реализиратъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да примирява въ себе си великитѣ пориви съ малкитѣ. Знае ли, какъ да ги примирява, той иде се ползува и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ при възпитанието си. Понѣкога единъ малъкъ поривъ, или едно малко желание може да направи такава важна връзка, че да спаси човѣка отъ голѣмо нещастие.

Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Тѣ често прѣнебрѣгватъ свои малки пориви, мисли и желания и слѣдъ всичко това очакватъ щастие, голѣми успѣхи и постижения. Нѣкоя млада мома фантазира, мечтае да дойде отнѣкѫдѣ единъ царски синъ, възседналъ на конь, и да се ожени за нея. Единъ день тя рѣшава да избѣга отъ дома си и отива въ гората, съ надежда да дойде царскиятъ синъ, да я спаси. Обаче, какво излиза въ заключение? Тя отива въ гората, забърква пѫтя и дохожда да я спаси не царски синъ, възседналъ на конь, но овчарски синъ, възседналъ на магаре. Момата си казва: Отдѣ дойде този овчарски синъ? Азъ очаквахъ царски синъ, но останахъ излъгана. Тази млада мома се счита нещастна, защото не разбира дълбокия смисълъ на нѣщата. Като не разбира, тя криво го тълкува и съ това се натъква на редъ нещастия. Въ случая, магарето прѣдставя царския синъ, когото момата очаква, а овчарскиятъ синъ прѣдставя малкото, красиво чувство, което е възседнало царския синъ. Вие можете да турите единъ скѫпоцѣненъ камъкъ въ дървена кутия, а едно зрънце отъ леща въ златна кутия. Кое бихте прѣдпочели: скѫпоцѣнния камъкъ въ дървената кутия или лещеното зрънце въ златната кутия? Разбира се, скѫпоцѣнниятъ камъкъ струва повече отъ дървената кутия, както и златната кутия струва повече отъ лещеното зрънце, но ако прѣживявате една гладна година, отъ лещеното зрънце все пакъ може да сварите нѣщо, да уталожите глада си, когато златото и скѫпоцѣнниятъ камъкъ не могатъ да ви помогнатъ. Лещеното зрънце може да се посади и въ нѣколко мѣсеца ще даде плодъ, който ще ви спаси отъ гладъ въ гладна година, а златната кутия и скѫпоцѣнниятъ камъкъ никой не иска да купи. Отъ златната кутия можете да направите пръстени, обици и други украшения, но кой ще ги купи тогава?

Въ природата сѫществува законъ на единство, който се потвърждава навсѣкѫдѣ въ живота, въ науката, въ изкуствата. Запримѣръ, ако разгледаме знанието, ще забѣлѣжимъ, че между всички негови части пакъ сѫществува единство. Въ такъвъ случай истинско знание е това, което може да бѫде украшение, помощь, свѣтлина на човѣка. Знание, което не е нито украшение, нито свѣтлина, нито помощь за човѣка, то е брѣме — нищо повече. Знанието е най-голѣмото благо, което Богъ може да даде на човѣка. Чрѣзъ него човѣкъ трѣбва еднакво да оцѣнява и голѣмитѣ, и малкитѣ мисли, чувства и постѫпки. При голѣмото си знание мѫдрецътъ еднакво цѣни и малкитѣ, и голѣмитѣ нѣща. Богъ еднакво цѣни и слънцето, и човѣка. Мощни сили крие слънцето, но Богъ му отдава сѫщото значение, каквото и на човѣка. Човѣкъ казва: какво мога да направя азъ? Дѣ седи моята цѣна? — Твоята цѣна седи въ връзката, която можешъ да направишъ. Човѣшкиятъ умъ може да направи връзка между слънцето и земята. Хората сѫ дошли на земята, именно, затова, да направятъ тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за голѣмецъ. Такъвъ човѣкъ обръща внимание повече на голѣмитѣ величини въ живота си, отколкото на малкитѣ. Той прѣнебрѣгва дѣцата, т. е. малкитѣ работи. Богъ туря тия голѣми хора нѣкѫдѣ въ пространството, да се въртятъ като колела. Нещастието на съврѣменнитѣ хора се дължи на ламтежа имъ къмъ голѣми работи, къмъ велики замисли.

Въ едно прѣдание отъ миналото земята се прѣдставя въ видъ на млада, красива мома, която Господъ искалъ да ожени за младъ, красивъ овчарь. Тя казала: Господи, азъ не искамъ да се оженя за такъвъ простакъ. Азъ мечтая за нѣщо велико, за велики свѣтове. Ако дойде нѣкой царски синъ, за него ще се оженя. Богъ се съгласилъ да изпълни желанието ѝ и я оженилъ за царски синъ. Наскоро слѣдъ това тя родила синове и дъщери, всички прѣстѫпници. Земята се оженила за царски синъ, но и до днесъ се намира въ голѣми изпитания съ роденитѣ отъ него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: Да бѣхъ се оженила за овчарския синъ! Съ него поне нѣмаше да имамъ такива голѣми изпитания, каквито днесъ прѣживявамъ. Не само тя, но и дѣцата ѝ до днесъ казватъ: Колко по-добрѣ щѣше да направи майка ни, ако бѣше се оженила за нѣкой по-простъ човѣкъ, безъ титла и безъ име, но да донесе щастие за цѣлия домъ. И наистина, за прѣдпочитане е овчарскиятъ синъ, който носи щастието въ себе си, отколкото царскиятъ синъ, който носи нещастието.

Сега, това сѫ иносказания, върху които трѣбва да се размишлява. Човѣкъ се отказва отъ малкитѣ идеи, които Богъ е вложилъ въ него, за смѣтка на голѣмитѣ, които възприема отвънъ. Той иска да стане царь, да бѫде красивъ, богатъ, силенъ. И това не е лошо, но щастието не седи въ красотата, въ силата, въ богатството. Да бѫдешъ царь, това още не е щастие; да бѫдешъ красивъ, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаятъ. Щомъ всички хора едноврѣменно пожелаватъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ носятъ нещастие. Въ такъвъ случай красивиятъ човѣкъ трѣбва да застане съ ножъ срѣщу хората, да се брани, да устоява своята собственость.

Та сѫществената мисъль е, че човѣкъ не трѣбва да влиза въ противорѣчие съ своитѣ възгледи и да казва: напразно прѣкарахъ живота си. Толкова години изгубихъ, безъ да придобия нѣщо. Така не се говори. Бихъ желалъ да зная, какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, напримѣръ? Въ една година земята се завъртва единъ пѫть около слънцето. Значи, въ това врѣме тя е свършила много работа; тя е прѣдала най-малко по единъ урокъ на всѣки човѣкъ. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че годината е минала напразно, азъ разбирамъ, че той не е могълъ да научи урока, който му билъ прѣподаденъ. Ако бѣше научилъ урока си, той щѣше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година прѣдставя една малка мисъль, една връзка, която човѣкъ е прѣнебрѣгналъ. Щомъ е така, човѣкъ лесно може да спечели тази година. Какъ ще я спечели?— Като направи тази малка връзка, т. е. като не отхвърля малката мисъль. Малкитѣ мисли изправятъ погрѣшкитѣ, а не голѣмитѣ. Затова, сгрѣшите ли нѣщо, идете при малкото, тамъ ще го изправите; изгубите ли нѣщо, идете при малкото, тамъ ще го намѣрите. Ето защо майката намира при дѣтето си това, което тя е изгубила. Какво е изгубила майката? — Любовьта си. Всѣка жена, която е изгубила любовьта си, трѣбва да стане майка, да роди дѣте, за да намѣри изгубената си любовь. Защо се раждатъ дѣцата? — Да донесатъ изгубената любовь на майка си. Защо идатъ малкитѣ мисли у човѣка? — Да му донесатъ изгубената любовь. Малката мисъль е малката свѣтлинка, която проблѣсва тукъ-тамѣ въ тъмна и непрогледна нощь. Вървишъ отчаянъ въ тъмна нощь, объркалъ си пѫтя, но изведнъжъ въ далечината нѣкѫдѣ съзирашъ свѣтълъ лѫчъ. Този лѫчъ прѣдизвиква радость въ тебе, че си намѣрилъ пѫтя. Една малка свѣщь въ тъмнината носи голѣма радость.

Сега, ние трѣбва да благодаримъ на Бога за малкитѣ нѣща, които служатъ на голѣмитѣ. Малкитѣ мисли, чувства и постѫпки, т. е. малкитѣ дѣца сѫ малкитѣ ангели, които слизатъ на земята да спасяватъ хората. Вземете, запримѣръ, голѣмъ човѣкъ ли бѣше Христосъ? Царь ли бѣше Той? Имаше ли войска на разположение? Наричаха го Царь Юдейски, че е дошълъ да спаси еврейския народъ, но първосвещеницитѣ, както и книжницитѣ и фарисеитѣ, казваха: Не искаме този човѣкъ. Махнете го, да си върви Той! Отъ Него нищо не може да се очаква. Той не може да бѫде Месия. Така е, хората иматъ особени идеи. Тѣ очакватъ благата да дойдатъ оттамъ, отдѣто нищо не може да дойде. Азъ съмъ наблюдавалъ, какъ постѫпва нѣкоя мома, когато хвърли око на нѣкой левентъ момъкъ. Тя го поглежда оттукъ-оттамъ, гледа рѫцѣтѣ, краката му и си казва: силенъ е този момъкъ. Той може да ми бѫде подкрѣпа въ живота. Тя си мисли това, което не може да бѫде. Азъ мълча, нищо не ѝ казвамъ, но се усмихвамъ и си мисля: какво дърво ще ядешъ ти отъ този здравъ и силенъ момъкъ! Първа ти ще опиташъ неговитѣ здрави, мускулести рѫцѣ. Слѣдъ една година срѣщамъ сѫщата мома, вече женена за този младъ човѣкъ, и ми казва: Ахъ, много се излъгахъ въ този човѣкъ! Прѣди да се оженимъ, той ми се виждаше добъръ човѣкъ, а какво излѣзе? Много лошо бие — бие и не мисли, че боли. Да знаехъ, че билъ такъвъ, не бихъ го взела.

Казвамъ: хубаво е великото, но е страшно. Малкото, слабото нѣма да си позволи да те бие, но голѣмото, силното и по три пѫти на день може да те бие. И когато нѣкой пита, кой е пѫтьтъ, по който можемъ да служимъ на Бога, отговарямъ: Любовьта е единствениятъ пѫть, по който човѣкъ може правилно да служи на Бога. Любовьта е единствената Божествена сила, която се занимава съ най-малкитѣ величини въ свѣта. При това, любовьта е онази мощна сила, която се занимава съ дреболиитѣ, на които никой не обръща внимание. Въ малкитѣ величини седи развръзката на всички трудни задачи; въ тѣхъ се криятъ тайнитѣ на живота. Дойде ли любовьта, тя носи въ себе си всички изгубени нѣща.

И тъй, искате ли да бѫдете силни, свържете приятелство съ малкитѣ, съ слабитѣ; послѣ разработете идеята за любовьта и я приложете въ живота си. Срѣщате едно малко дѣте, или единъ малоуменъ човѣкъ — не ги прѣзирайте. Вижте най-напрѣдъ отъ какво се нуждаятъ тѣ и веднага имъ се притечете въ услуга. Не прѣзирайте малкото, слабото въ себе си. Дойде ли въ ума ви една малка мисъль, или въ сърцето ви едно нѣжно чувство, дайте имъ пѫть, реализирайте ги. За въ бѫдеще тѣ ще ви донесатъ голѣмо благо.

Мнозина искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли щастливи, или не, какъ ще свършатъ дѣцата имъ училище, ще се наредятъ ли добрѣ въ живота и т. н. За тази цѣль, щомъ чуятъ, че нѣкѫдѣ се явилъ гадатель, тѣ веднага отиватъ при него да имъ прѣдскаже нѣщо. Той я ще имъ каже нѣщо, я не, но първо ще имъ поиска пари. Едно трѣбва да знаятъ всички хора: Богъ опрѣдѣля сѫдбата на хората — никой другъ. При това, сѫдбата на хората не е нѣщо фатално. Тя се опрѣдѣля споредъ тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Слѣдователно, никой не е въ сила да избави човѣка отъ собствената му сѫдба. Ако има нѣкой, който може да му помогне, това е той самъ. Какъ? — Като измѣни направлението на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ измѣни мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, едноврѣменно съ това и Богъ ще измѣни своитѣ рѣшения къмъ него. Обаче, човѣкъ иска да станатъ нѣщата споредъ неговитѣ желания, безъ той да направи нѣкаква жертва отъ себе си. Не, ако човѣкъ измѣни своитѣ мисли, чувства и постѫпки въ правъ смисълъ, и Богъ ще измѣни рѣшенията си къмъ него. Въ Стария Завѣтъ е казано: „Споредъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки вѣчно ще ви отхвърля отъ лицето си“. Слѣдъ това евреитѣ съзнали своитѣ погрѣшки и се разкаяли. Богъ имъ казалъ: „Щомъ се разкайвате, обърнете се къмъ мене, и азъ ще залича грѣховетѣ ви“. И обърнаха се тѣ, а Богъ стана милостивъ и благоутробенъ къмъ тѣхъ.

Питамъ: могатъ ли да се простятъ грѣховетѣ на човѣкъ, който никога не се разкайва? Съ други думи казано: може ли човѣкъ да яде въ гостилница, дѣто се готви най-лошо месо? — Не може. Тъй щото, добритѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ най-великото нѣщо, което човѣкъ може да направи и да даде. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да подхранва въ себе си абсолютно чисти мисли, безъ никаква користь. Нека той направи една маневра въ себе си, да си прѣдстави, че жертвува всичкото си имане за Господа, безъ да очаква нѣщо. Или, нека нѣкой царь се опита да се откаже отъ короната си и да тръгне да проповѣдва за Господа. Колко пѫти този царь ще рѣшава и ще отлага и, въ края на краищата, може да го направи, може и да не го направи. Това е положението, въ което се намиратъ всички хора. Лесно е да се откаже човѣкъ отъ короната, ако той съзнава, че и безъ корона е пакъ царь. Всѣки човѣкъ е царь за себе си, а има нѣкои хора, които и външно заематъ положение на царь. Обаче, трѣбва да се има прѣдъ видъ, че дѣто има царуване, тамъ има и задължения. Не е лесно положението на царя. Ако си царь на единъ народъ и можешъ да му покажешъ пѫтя на истината, ти ще бѫдешъ запалена свѣщь за него. Докато не бѣше запалена свѣщь за своя народъ, никой не те виждаше, но щомъ стана запалена свѣщь, всѣки те вижда. Тогава и най-малката ти погрѣшка ще бѫде забѣлѣзана отъ всички. Когато човѣкъ направи нѣкакво добро или само намисли да го направи, той веднага бива поставенъ на изпитания. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ иска да го обичатъ хората, и той да ги обича. Но веднага ще го поставятъ на изпитание, заслужава ли той да го обичатъ и да обича. Всѣки е ималъ подобни опитности. Обичате единъ вашъ приятель, и той ви обича. Слѣдъ нѣколко години той намира нѣкакъвъ дефектъ въ васъ и ви отхвърля — търси си другъ приятель. Защо? Всѣки човѣкъ търси нѣщо съвършено въ живота.

Единственото нѣщо, което човѣкъ не може да отхвърли въ живота си, това сѫ малкитѣ нѣща — дѣцата. Майката, напримѣръ, никога не може да отхвърли дѣцата си. Отхвърли ли дѣцата си, тя заличава своето майчинство — нищо повече. Ако човѣкъ отхвърли любовьта отъ себе си, въ каквато форма и да е тя, той се лишава отъ радостьта, отъ щастието, отъ благата, които може да придобие. Всички тия нѣща едно по една го напущатъ. Който отхвърля любовьта въ себе си, той се излага на най-голѣми страдания: животътъ му се обезсмисля, той става недоволенъ, тѫженъ, мраченъ. Нѣкой казва: не зная защо съмъ толкова тѫженъ. — Тѫженъ си, защото си прѣзрѣлъ, защото си отхвърлилъ едно отъ малкитѣ дѣца на любовьта. Отхвърлишъ ли едно отъ нейнитѣ дѣца, тя казва: щомъ се отказвашъ отъ моето дѣте, и азъ се отказвамъ отъ тебе. Любовьта минава и заминава покрай тебе, отива си, а ти оставашъ съ своитѣ велики мисли и чувства. Слѣдъ всичко това ти ще разправяшъ, че служишъ на Бога, но хората не те обичатъ, не те разбиратъ и т. н. И това е възможно, но ако ти дѣйствително си въ съгласие съ великия Божи законъ — съ Любовьта — ти не би се тревожилъ отъ това, дали хората те обичатъ, или не. Обаче, ако не си въ съгласие съ великия законъ на Любовьта, и да те обичатъ хората, и да те уважаватъ, ти ще изпитвашъ вѫтрѣшна тревога.

Сега азъ имамъ прѣдъ видъ вѫтрѣшнитѣ състояния и отношения на хората, а не външнитѣ, защото послѣднитѣ почиватъ на правила, съвсѣмъ различни отъ тия, на които почиватъ вѫтрѣшнитѣ. Силата на човѣка седи въ вѫтрѣшното единство, което той може да създаде въ себе си. Къмъ това единство, именно, той трѣбва да се стреми. Това единство може да се постигне само чрѣзъ приложение на малкитѣ величини въ живота. Дадете нѣкому едно малко упражнение, но той казва: какво ще постигна съ това малко упражнение? Какво отъ това, ако простра рѫката си напрѣдъ или настрана? Ако писательтъ вземе перото въ рѫка и каже, че нищо не може да напише съ това малко перце, наистина, той нищо нѣма да направи. Обаче, постоянствува ли, перото ще изпише цѣли редове и страници, ще създаде нѣщо хубаво. Ако писательтъ иска изведнъжъ да създаде нѣщо грандиозно, той нищо нѣма да напише. Вижте, напримѣръ, какво върши човѣшкиятъ езикъ въ свѣта. Най-хубавитѣ работи сѫ казани все съ този малъкъ органъ. Спасението на свѣта зависи сѫщо така отъ този малъкъ органъ. Започне ли да се движи този органъ, колкото малъкъ да е, той върши велики работи. Той смекчава, укротява, урежда редъ работи. Не по-малка работа вършатъ и клѣпачитѣ. Гледате ги, двѣ малки органчета, но безъ тѣхъ е невъзможно. На гледъ тѣ нищо не вършатъ, само се отварятъ и затварятъ. Тѣ сѫ пазители на очитѣ, прѣдпазватъ ги отъ прахъ, отъ мушици, отъ какви ли не поврѣди. Малки органи сѫ клѣпачитѣ, но важни. Хората не имъ обръщатъ внимание, обаче, тѣ не се докачатъ, и мълчаливо вършатъ работата си, вардятъ очитѣ.

Често съврѣменнитѣ хора се рѫководятъ отъ амбиции и казватъ, че тѣ могатъ да тълкуватъ разни стихове отъ Евангелието. И духовнитѣ хора претендиратъ за сѫщото. Казвамъ, обаче: отъ тълкуване до тълкуване има разлика. Има само единъ правъ начинъ на тълкуване. Ако е въпросъ за обикновено тълкуване, това всѣки може, както всѣки може да каже, че 2X2=4. И философътъ казва, че 2Х2=4, и малкото дѣте казва, че 2X2=4. И двамата получаватъ единъ и сѫщъ резултатъ, но има разлика въ разрѣшението на тази задача. Разликата седи въ слѣдното. Ако влѣзете въ една градина съ философа и съ дѣтето, философътъ ще каже, че 2X2=4 и ще ви даде четири малки ябълки. И дѣтето ще каже, че 2X2=2, но то ще ви даде четири голѣми и хубави ябълки. Кой отъ двамата бихте желали да ви разрѣши въпроса: философътъ, който рѣшава задачата буквално и ви дава четири малки ябълки, или дѣтето, което ще ви даде четири голѣми, хубави ябълки?

Двама души спорятъ, кой има повече обичь въ сърцето си. И единиятъ обича, и другиятъ обича, но повече обичь има онзи, който, като е сметналъ, че 2X2=4, сѫщеврѣменно е далъ четири хубави, зрѣли ябълки. Той смѣта по-добрѣ отъ първия.

И тъй, силата, величието на човѣка седи въ приложението на Божия законъ. Споредъ този законъ, човѣкъ трѣбва да постѫпва спрѣмо другитѣ хора така, както постѫпва спрѣмо себе си. Обаче, най-съвършена постѫпка е тази, когато човѣкъ постѫпва спрѣмо другитѣ хора така, както Богъ постѫпва спрѣмо тѣхъ, т. е. както Богъ ги държи въ ума си. Въ ума на Бога всѣки човѣкъ заема опрѣдѣлено мѣсто. И най-малкото сѫщество заема високо мѣсто въ ума на Бога. И каквото поиска то отъ Бога, молбата му се чува. Казва нѣкой: всѣки день се моля на Бога, но ни гласъ, ни услишание. Защо? — Защото този човѣкъ или не знае, какъ да се моли, или е прѣкѫсналъ връзката на съобщение съ Бога.

Дванадесеть души владици се събрали въ една гора да се помолятъ за нѣщо. Дълго врѣме се молили, но никакъвъ отговоръ не получили. Въ това врѣме покрай тѣхъ миналъ единъ простъ, благочестивъ селянинъ, който каралъ дърва съ магарето си за проданъ. Тѣ го спрѣли и му казали: Слушай, моля ти се, помоли се на Бога за уреждане на една важна работа. Той усърдно се помолилъ на Бога, и работата се наредила, както трѣбва. Значи, молитвата на простия човѣкъ била приета. Слѣдъ това владицитѣ се похвалили, че работата имъ се уредила благодарение на тѣхната молитва. Втори пѫть тѣ пакъ се събрали да се помолятъ за нѣщо, но молитвата имъ пакъ не била приета. Този пѫть дърварьтъ не дошълъ при тѣхъ, и работата имъ не се уредила. Колкото пѫти дърварьтъ се молилъ на Бога, всѣкога получавалъ отговоръ на молитвата си. Колкото пѫти владицитѣ се молили на Бога, ни гласъ, ни услишание.

Казвамъ: нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да съзнава, че той заема въ ума на Бога едно почетно мѣсто. Съзнава ли това, щомъ се обърне къмъ Бога съ молба за нѣщо, молитвата му ще бѫде приета. Ето защо, всички трѣбва да се стремите къмъ това, да бѫдете благоугодни на Бога и да заемате въ ума Му едно високо мѣсто. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣка душа. Той не може да се постигне съ плачъ и сълзи. Богъ не се нуждае отъ човѣшкитѣ сълзи и плачове. Искате ли да постигнете своя идеалъ, занимавайте се съ най-малкитѣ величини, отъ които Богъ е създалъ свѣта. За тази цѣль вие трѣбва свещено да държите въ душата си идеята за Бога. Никаква отрицателна мисъль за Бога! Никакво отрицателно чувство къмъ Бога! Всичко, което Богъ е направилъ, не търпи никакво измѣнение, никаква критика. Дойдете ли до Божественото, дали го разбирате, или не, то всѣкога е право. Дойдете ли до Божественото, тамъ първо се дѣйствува, а послѣ се мисли. Ти искашъ да служишъ на Бога, но започвашъ да мислишъ, какво ще стане съ тебе, ако тръгнешъ въ този пѫть. Рѣшишъ ли веднъжъ да служишъ на Бога, повече не мисли; ще те колятъ ли, ще те бѣсятъ ли, ще те рѣжатъ на парчета ли — за нищо не мисли. Всичко може да стане съ тебе, но въ края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не сѫ виждали. Ако Христосъ се боеше, Той не би дошълъ до възкресението. Той бѣше прикованъ на кръста, дѣто получи най-голѣмитѣ поругания, подигравки, че билъ Синъ Божи, че искалъ да спаси свѣта. Казваха Му: Ако, наистина, си Синъ Божи, слѣзъ отъ кръста, докажи това, за да те повѣрваме. Христосъ понесе всичко съ най-голѣмо смирение и любовь. И въ послѣдния часъ въздъхна дълбоко и каза: Отче, на Тебе прѣдавамъ Духа си. Да бѫде волята Ти! Христосъ понесе на кръста най-голѣмитѣ поругания, за което биде въздигнатъ: даде Му се всѣка власть и на земята, и на небето. Съ Него се извърши това, което дотогава не бѣ ставало — Той възкръсна.

Сега много хора искатъ да вървятъ въ Божествения пѫть, но ако нѣматъ прѣдъ себе си живота на Христа, тѣ не биха могли да Го слѣдватъ. Казвате, че искате да живѣете за Бога, за ближнитѣ си. Можете да живѣете и за Бога, и за ближнитѣ си, но трѣбва да знаете, че ще дойдатъ поруганията, гоненията, подигравкитѣ. Вие трѣбва да сте готови да посрещнете тия изпитания. Така ли е днесъ? Срѣщате нѣкой Христовъ послѣдователь, дигналъ шумъ, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали съ нѣщо. Той казва: не зная, какво да правя вече. Станахъ негоденъ за нищо, никой не ме уважава, никой не иска да ме знае. — Ако си дошълъ на земята, за да те уважаватъ хората, ти си на кривъ пѫть. Ти не си дошълъ на земята да те обичатъ и уважаватъ, но да изявишъ Божията Любовь. Слѣдъ това Богъ ще покаже своята Любовь къмъ тебе. И Христосъ е казалъ: „Както ме Отецъ ми възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Значи, вие първо ще изразите Божията Любовь къмъ другитѣ, а послѣ Богъ ще изрази Любовьта си къмъ васъ. Ако не можете да разберете Божията Любовь, вие не можете да разберете и любовьта на хората. Ще дойдатъ съмнѣния, колебания, редъ заблуждения, вслѣдствие на което малко ще научите, а много врѣме ще изгубите. Едно трѣбва да се има прѣдъ видъ: за разбиране на една велика истина винаги трѣбва да търсите най-краткиятъ пѫть. Като казвамъ най-краткия пѫть, подразбирамъ правия пѫть за постижение. Слѣдователно, искате ли да се спасите, търсете правия пѫть.

Казвате: силни искаме да бѫдемъ. Искате ли да бѫдете силни, дайте възможность на Божията Любовь да се изяви чрѣзъ васъ. Проявите ли Божията Любовь, и животътъ ще се прояви. Докато животътъ още не е проявенъ, вие не знаете, какво може да излѣзе отъ васъ. Що се отнася до въпроса, какво ще стане съ васъ, оставете го други да го рѣшаватъ. Щомъ посадите житното зърно въ земята, то пита ли, какво ще стане съ него? То прѣдоставя този въпросъ на слънцето. Едно дѣте носи желѫдъ въ рѫката си и го пита: Какво може да излѣзе отъ тебе? Желѫдътъ му отговаря: Ти ме посади въ земята и ме остави спокоенъ, а слънцето ще каже, какво може да излѣзе отъ мене. Слѣдъ сто години ела на това мѣсто и ще видишъ, какво е излѣзло отъ мене. Единъ Богъ знае, какво може да излѣзе отъ тебе. Ти си едно малко сѣменце, което Богъ посажда въ земята. Слѣдъ врѣме ти самъ ще видишъ, какво е излѣзло отъ тебе. Оставишъ ли се на хората, тѣ ще те прѣнасятъ отъ рѫка на рѫка, като малко дѣте, но отъ тебе нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ, Богъ, чрѣзъ малкото дѣте ще те посади въ земята, дѣто на слѣдната година ще израснешъ, ще цъвнешъ и плодъ ще вържешъ. Щомъ е така, дръжте се за малкитѣ дѣца, за малкитѣ, дълбоко скрити мисли и чувства въ васъ, за малкитѣ блага, които се раждатъ въ душата ви. Дръжте се за тѣхъ и не ги прѣзирайте, ако искате да имате Божието благословение. Богъ ще ви благослови не за това, което хората мислятъ за васъ, но за вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. При това, Богъ ще ви благослови не за голѣмитѣ, за великитѣ ви мисли, чувства и постѫпки, които всички знаятъ. Той ще ви благослови за онѣзи малки, дълбоко скрити, потаени въ душата ви мисли, чувства и постѫпки, които никой не знае, никой не подозира. Богъ ще ви благослови за малкитѣ, за потаенитѣ, за непроявенитѣ сѣменца у васъ. За проявенитѣ нѣща вие сте получили вече заплатата си.

Сега, желая на всички да възкръснете, както Христосъ възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бѫдете гонени, хулени, поругани, както Христосъ бѣше гоненъ и поруганъ. Желая на всички да бѫдете разпнати на кръста и да кажете: Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бѫде Твоята воля! Безъ страдания, възкресение не може да дойде. Христосъ мина прѣзъ страдания, и хората ще минатъ. Ако майката страда, и дѣцата ще страдатъ. Ако дѣцата страдатъ, и майката ще страда. Азъ не съмъ за страданията, но има страдания неизбѣжни. Има нѣща, които могатъ да се отмѣнятъ, но има нѣща, които не могатъ да се отмѣнятъ. Ще дойде день, когато всички мѫчения, страдания ще изчезнатъ. Апостолъ Павелъ казва: „Днешнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава за онѣзи, които любятъ Бога“.

Мнозина казватъ: кой знае, дали е така, ами ние да си поживѣемъ. — Дѣ сѫ всички ония, които сѫ мислили само да си поживѣятъ? — На гробищата. Тамъ ще намѣрите паметници на учени и прости, на богати и бѣдни, на млади и стари, които сѫ си поживѣли, както сѫ разбирали. Тамъ сѫ отишли всички велики хора, които сѫ били почитани и уважавани.

И тъй, отхранвайте малкитѣ дѣца, които Богъ е възлюбилъ, ако искате пѫтищата ви да бѫдатъ благоприятни и благоугодни на Господа.

*

14 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...