Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_08_22_6 МЕТОДИ ЗА ЛѢКУВАНЕ И ОТГОВОРИ НА ЗАПИТВАНИЯ ПО ТѢХЪ.

Съборни Беседи Велико Търново

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 15 ноември 2014 - 05:28

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  

Първо издание 1919 г.,
Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",
Книгата за теглене PDF (второ издание)

Трето издание - Благоевград

Съдържание

 

 

 

VII.

 

 

 

МЕТОДИ ЗА ЛѢКУВАНЕ

И ОТГОВОРИ НА  ЗАПИТВАНИЯ ПО ТѢХЪ.

 

 

 

Вие искате да се лѣкувате, затова ще ви дамъ нѣкои методи.

Нѣкой отъ васъ е боленъ отъ неврастения или е духомъ неразположенъ; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне къмъ изтокъ и да подпре гърба си на нѣкое дебело дърво, било то брѣстъ, дѫбъ или боръ, като тури дѣсната си рѫка  отпрѣдъ на гърдитѣ, а лѣвата отзадъ на гърба; въ едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото, и нѣма да се минатъ 5, 10, 15 минути или най­много единъ часъ, и неговото настроение ще се измѣни, той ще почерпи извѣстна сила — ще стане обмѣна между неговия магнетизъмъ и магнетизма на дървото и ще почув­ ствува извѣстно подобрение. Да иде при това дърво единъ, два или три пѫти, и то ще го излекува. Това е природенъ начинъ на лѣкуване. Въ старо врѣме хората така се лѣкуваха. Нѣкой старецъ си вземе тояжката и отива при нѣкое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледатъ, си казватъ: „Този старецъ защо ли подпира това дърво?“. Старецътъ не подпира дървото, а дървото него подпира. Старецътъ казва на дървото: „Днесъ хората сѫ много егоисти — нищо не даватъ, ти можешъ ли ми дĈ малко отъ своята енергия, за да се освѣжа?“. Втори начинъ за лѣкуване: пакъ, ако сте неразположени, страдате отъ неврас­ тения, лѣтно врѣме, когато житото започне да зрѣе, идете въ нѣкое село, поискайте позволение отъ селянитѣ да обиколите нѣколко пѫти  нивитѣ, да минете прѣзъ житата; като изходите 1—2 километра, съсрѣдоточете мисъльта си въ живота на житото, слѣдъ единъ часъ ще почувствувате голѣмо облек­ чение. Ако всѣки день можете да правите такива разходки, още по­ добрѣ ще бѫде: то ще ви държи топло съ мѣсеци.

Друго правило: когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които иматъ южно изложение, защото изворитѣ на води, поставени въ такова положение, сѫ  пълни съ творческа енергия — сѫ  здраво­ словни. Никога не пийте вода, изложена на сѣверъ, защото енергията имъ е положителна.

Често, като ви пече слънцето, вие казвате, че това ви смущава. Знаете ли защо не обичате да излагате лицето си на слънцето? Защото лицето ви отблъсва слънчевата енергия, вслѣдствие на което това ви причинява извѣстна неприятность. Космитѣ винаги поглъщатъ слънчевата енергия, а тя трѣбва да се поглъща, за да бѫдете винаги здрави.

— Иматъ ли значение дрехитѣ, съ които сме облѣчени — бѣли или черни?

— Иматъ. Дрехитѣ, които носимъ, оказватъ голѣмо влияние върху насъ.

 

Бѣлиятъ цвѣтъ е негативенъ, той върши повече съзидателна работа.

Ще ви дамъ другъ начинъ за саморазвитие, защото вие още не знаете външнитѣ признаци, по които да познавате недостатъцитѣ си. Извѣстни органи у хората сѫ  недоразвити, което се дължи на липса на храна. Да допус­ немъ, че има между васъ нѣкой, които сѫ  по­груби; главата на такива хора надъ ушитѣ е широка; като се пипнатъ отъ страни по главата, ще забѣлѣжатъ голѣми  издадини. Ако главата отпрѣдъ е сплескана, това показва, че е раз­ вито милосърдието. Ако е издадена отзадъ, при ушитѣ, такъвъ човѣкъ е грубъ, жестокъ, въ него има грамадна енергия, която търси мѣсто да се прояви. Тази енергия се набира именно въ тѣзи области на главата, и най­малкото побут­ ване, раздразване на това мѣсто прѣдизвиква електрически искри, и такъвъ човѣкъ скоро избухва и казва: „Господине! Ти ме удари и ми причини голѣма врѣда“. Не, причината за това е токътъ, който се проявява вслѣдствие на докос­ ване до бутона на жицата. Ако вие сте чувствителенъ субектъ, ще се спрете, ще поразгледате човѣка — не бива да се доближавате много до него — и ще се вслушате въ гласа, който ви говори, че тамъ, при ушитѣ му, има събрана енер­ гия, която чака моментъ веднага да избухне, да изкочи навънъ. Всичката енер­ гия на коня е събрана около задницата му, затова, като се доближите до него и го побутнете тамъ, веднага рита. Когато коньтъ рита, той не върши това съ зла умисъль, но казва: „Като искашъ енергия, азъ ще ти дамъ, защото я имамъ въ излишъкъ“. Само че той не знае какъ да ви прѣдаде тази енергия, а вие не знаете какъ да я приемете, затова става стълкновение. Азъ прѣпорѫчвамъ на индивиди, главата на които при ушитѣ е развита, да дружатъ съ такива, на които главата на това мѣсто е сплесната; такива хора ще се обичатъ. Човѣкъ, у когото на това мѣсто  главата е сплесната, не може да бѫде  толкова жес­ токъ къмъ другитѣ, и има начини за поглъщане на неговата излишна енергия. Тогава хора, у които липсватъ или не сѫ  развити тѣзи органи, не знаятъ да ритатъ, и тѣ  трѣбвa да дружатъ съ хора, които могатъ да ритатъ, за да ста­ натъ по­активни. Всѣки трѣбва да знае по­малко да рита; онзи, който не знае никакъ да рита, трѣбва да се научи да рита. Подъ думата ,,ритане“ азъ разби­ рамъ работа — който не знае да рита, не знае да работи. Като турите на работа мотиката, лопатата, това не е ли ритане, не е ли задницата на коня? Нѣкои казватъ: „Азъ не ритамъ“; но азъ всѣки день ги виждамъ какъ ритатъ, и то не само напрѣдъ, но и назадъ. Вземете камъкъ и го хвърлите — това е ритане. Ритането не е лошо, но трѣбва да знаете какъ да ритате — какъ да прѣдадете ползотворно енергията, която имате. Злото въ свѣта седи именно въ това, че енергията се прѣдава на неподходящи мѣста, и съ това се причинява врѣда. Та, когато главата ви е сплесната, не дружете съ хора, които иматъ сѫщитѣ слабости, а дружете съ такива, които иматъ развито голѣмо  милосърдие и щедрость. Ако срѣщнете нѣкой много щедъръ човѣкъ, не го съвѣтвайте да не дава, а вземете малко енергия отъ неговата, за да се развие и вашето сърце, защото, щомъ го учите да не дава, това показва, че вашата глава е сплесната.

Нѣкои  мислятъ, че всички сѫ  религиозни; не сѫ  всички между васъ еднакво религиозни: ако всички бѣхте  такива, щѣхте  въ единъ моментъ —

 

само като духнете — да оправите България. Когато нѣкои казватъ: „Въ името на Господа Исуса Христа“, това означава да възлюбишъ Господа съ всичката си душа, съ цѣлия си умъ, съ цѣлото си сърце и съ всичката си сила, защото, като обичате всички хора, Господь ще ги промѣни веднага. Послѣ, не мислете, че, когато единъ човѣкъ се много моли, дига рѫщѣтѣ си нагорѣ, е много религи­ озенъ; не, той е формално религиозенъ. Въ истински религиозния човѣкъ има учтивость, скромность и страхопочитание, обаче не като страхопочитанието на нѣкой слуга, който стои прѣдъ господаря си съ скръстени рѫцѣ,  трепери, страхува се отъ него, но замине ли господарьтъ му, всѣкакъвъ страхъ изчезва, и той хвърля по неговъ адресъ най­недостойни думи — хули, псувни и пр. Не такава религия. У истински религиозния човѣкъ страхопочитанието, напро­ тивъ, се усилва слѣдъ отминаване на господаря му. Нѣмате ли такова разпо­ ложение, не сте религиозни хора. Религиозното чувство има три функции: почитание къмъ стари, почитание къмъ баща и майка, и любовь къмъ Бога. Това значи: да обичашъ и почиташъ мѣстото, въ което си роденъ, да обичашъ и почиташъ баща си и майка си, и да любишъ Бога. Всичко това изтича отъ една сила, отъ единъ и сѫщъ центъръ, който действува вѫтрѣ.

Ако искате да развивате милосърдието си, проектирайте ума си въ онзи центъръ на главата, който е 2 см надъ челото; тогава ще стане приливъ на кръвьта къмъ това мѣсто, и тя ще започне да подхранва съотвѣтнитѣ клѣтки, а щомъ започнатъ да се развиватъ тѣзи клѣтки, тѣ ще прѣдизвикатъ и възпри­ ематъ вибрациитѣ на невидимия свѣтъ, и вие ще започнете да ставате мило­ сърдни по интуиция.

Искате да станете музикални, да разбирате музиката, проектирайте ума си къмъ двѣтѣ страни на този рѫбъ, надъ краищата на вѣждитѣ. Като продъл­ жавате около година тѣзи опити, ще обикнете музиката, и ще се зароди въ васъ желание да пѣете. Нѣкои мислятъ, че музиката е отвънъ. Не, тя е вѫтрѣ. Господь казва: „Азъ съмъ посадилъ сѣменцата, ти ще ги поливашъ, и музиката ще дойде“.

Нѣкои се оплаквазтъ отъ слаба вѣра. У които вѣрата е силно развита, това мѣсто, което е надъ областьта на музиката, е подигнато. Когато и тѣзи центрове сѫ  силно развити, главата е широка. Тъй че, когато мислите, че вѣрата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагорѣ къмъ посочения центъръ, почнете да го поливате и обработвате, и постепенно ще се създаде онова разположение къмъ вѣрата, което е скрито въ васъ. На вѣрата се дължи ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единствено безко­ ристно чувство е вѣрата. Тя нѣма никакво практическо приложение на земята. Вѣрвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ; може да не е такъвъ, обаче, знаете, че, ако вѣрвате въ това, този човѣкъ въ бѫдеще ще бѫде добъръ. Който има вѣра, той развива кесията си, той е безкористенъ, щедъръ, а това му донася богатство, а онзи, който нѣма вѣра, завива кесията си. Въ ущърбъ на вѣрата се развива друго чувство, което поглъща енергията, и слиза между астралния, етерния и физическия свѣтове. Споредъ съврѣменнитѣ окултни науки, трѣбва да знаемъ дѣ на главата ни се намира астралниятъ свѣтъ. Най­горѣ на главата е раятъ,

 

причинниятъ свѣтъ, къмъ срѣдата на главата отпрѣдъ — менталниятъ свѣтъ, а долу, отзадъ на главата — низшата область, астралниятъ свѣтъ. Ще проек­ тирате постоянно ума си нагорѣ. Христосъ казва: „Ако имахте вѣра колкото едно синапово зърно, планини щѣхте да помѣствате“. Защо сравнява вѣрата съ синаповото зърно? — Защото само онази вѣра лѣкува, която прави пришки, като синаповото зърно. Когато давате нѣкому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсѣкѫдѣ. Кесията ви е вѫтрѣ  въ васъ, затова я извадете вънъ. Като казва Христосъ да имате вѣра като синаповото зърно, то значи тази вѣра да стане активна, да има ефектъ, да изважда всичко навънъ. Когато искаме да имаме това­онова, то не се дължи на вѣрата. Понеже вѣрата принадлежи на активния свѣтъ, тя е Божествено чувство, и затова тя не може да бѫде никога пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодоветѣ на вѣрата зрѣятъ горѣ, въ причинния свѣтъ, и тя винаги казва: ,,Богъ е добъръ за насъ“. Плодоветѣ на вѣрата не зрѣятъ нито въ менталното поле, нито въ астралното, а само въ при­ чинния свѣтъ. А кои сѫ  плодоветѣ Ă? Безко­ ристието. Безкористни ли сте, имате вече единъ малъкъ плодъ въ причинния свѣтъ.

— Желанието да станемъ духовни безкористно ли е?

— Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите; обаче, за да станете духовни, първо, трѣбва да развиете духовното си чувство, сир. любовь къмъ Бога, почитание къмъ ближнитѣ си, и послѣ безкористна вѣра. У духовния човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ Бога и къмъ всички сѫщества, били тѣ  най­малкитѣ, а сѫщо  да има развити милосърдие, вѣра, надежда и сьвѣсть, центроветѣ на които сѫ  въ причинния свѣтъ. Хора, у които тѣзи цен­ трове не сѫ  развити, нѣматъ понятие за право, за съвѣсть. Човѣкъ, у когото органитѣ на съвѣстьта нѣматъ коренитѣ си въ причинния свѣтъ, е човѣкъ без­ плоденъ, човѣкъ безсъвѣстенъ. Отъ това гледище ние разглеждаме нѣщата малко по­другояче. Както се развива тази философия въ теософията, тя прѣдставя езотеричната, вѫтрѣшната  страна на това учение, и не е за вашитѣ умове. Даже и писателитѣ, които пишатъ теософски книги, не разбиратъ както трѣбва теософията, и нѣматъ методи на приложение. За да се пишатъ такива книги, се изисква голѣма напрѣдналость — умътъ и сърцето да бѫдатъ  тъй развити, че да схващатъ нѣщата и отъ най­малко загатване.

Физическиятъ свѣтъ съставя почвата на живота, астралниятъ — водата на Божествения свѣтъ, а менталниятъ — атмосферата, въздуха на този Божест­ венъ свѣтъ.  Причинниятъ свѣтъ  се прѣдставя отъ свѣтлината  и топлината, които пъкъ сѫ причина на цѣлата растителность на земята; астралниятъ свѣтъ съставя моретата и океанитѣ, а етерното тѣло — малкитѣ и голѣмитѣ  рѣки, които сѫ проектирани въ физическия свѣтъ. Етерниятъ свѣтъ е, който свързва астралния съ физическия свѣтъ. Етерното тѫло  е така свързано съ физиче­ ското, че прѣзъ неговитѣ  канали се прѣдава енергията и се оплодотворява земята. Това не е само едно философско учение, а дѣйствително обяснение на въпроса.

— Какъ ще се съсрѣдоточимъ — какъ ще изолираме извѣстенъ центъръ, за да проектираме мисъльта си къмъ други центъръ?

 

— Когато ви казвамъ да проектирате мисъльта си, то значи да се съсрѣдоточите. Затова, първо ще се помолите на Господа, да ви помогне какъ да проектирате мисъльта си. Като мислите постоянно върху единь органъ, ще започнете да чувствувате нѣкаква промѣна — едно силно чувство на вѣра, и тамъ, дѣто  почувствувате напрежението, тамъ е мѣстото  на този органъ. Когато нѣкой ви обиди силно, вие почувствувате едно напрежение, стѣгане отзадъ къмъ върха на главата.

Така ще развивате и милосърдието, музикалното чувство, вѣрата, рели­ гиозното чувство, което е въ срѣдата на главата, но за това трѣбва да работите дълго врѣме. Въ всѣки животъ ние прѣсъздаваме органитѣ си, но главното — постоянно работимъ надъ тѣхъ. Тѣ не се разрушаватъ, нищо не се разрушава. Вѣрата не се разрушава, а се носи и се постоянно развива.

— Може ли да обърнемъ внимание на всички центрове?

— Ако въ единъ животъ успѣете да развиете 2—3 органа,  вѣрата, съвѣстьта

— много сте извършили. То е много дълга школа. Като постоянно проекти­ рате ума си къмъ единъ отъ тѣзи  центрове, ще може да развиете органитѣ си. Вие не може да развиете органитѣ на горната часть на главата си, защото мисъльта ви е проектирана къмъ долната часть на главата, дѣто нахлува всич­ ката кръвь, храни тѣзи клѣтки, а до горнитѣ не достига, вслѣдствие на което тѣзи органи закъсняватъ. Човѣкъ, у когото едни чувства сѫ развити за смѣтка на другитѣ, трѣбва да дружи съ такива хора, отъ които може да се допълни. Ако търсите религиозни хора, търсете ги изъ свѣта, а не въ църквитѣ. Като ги намѣрите, пазете ги като зѣницата на окото си: тѣ ще ви прѣдадатъ енергията си, и вие ще почувствувате това, което трѣбва да почувствувате. Като говоря върху тѣзи нѣща, като посочвамъ на нѣкои отъ васъ, кои органи сѫ  развити и кои не, не казвайте: „А, знаемъ го ние него — той нѣма развити тѣзи или онѣзи чувства“. Другъ пъкъ ще каже за васъ сѫщото. Никога не трѣбва да тър­ сите у хората недоразвититѣ нѣща, защото съ това вие вървите по обратенъ пѫть,  прѣчите на себе си. Господь знае у кого какво има, затова не се поди­ гравайте съ вашитѣ души. Като среѣщнете брата си, кажете му истината: —

„Братко имашъ едно петно около 1 см., едва се забѣлѣзва, дай да го изтрия“; не казвайте, че петното е много голѣмо и много тъмно; констатирайте нѣщата тъй, както си сѫ,  винаги говорете истината, ни повече, ни по­малко. Ако има сламка въ окото, сламка кажете, не я правете греда. Трѣбва у васъ да се разви­ ятъ благородни отношения и почитание къмъ хората, които да ви потикватъ къмъ благородното и възвишеното въ свѣта. Мислете за хората, че сѫ добри, и тѣ ще бѫдатъ добри. Дяволътъ, кога ви срѣщне, казва: „Ти си такъвъ, онакъвъ, нѣмашъ вѣра, нѣмашъ милосърдие и т. н.“, а всичко това ви се отразява злѣ. Господь не мисли тъй за васъ.

— Религиозното чувство безъ вѣра какво може да ползува? — Какво съот­

ношение има ?

— Голѣмо. Между религиозното чувство и вѣрата има съотношение, съот­ ношение има и между всички причинни чувства. Причиннитѣ чувства когато слизатъ въ умствения свѣтъ, възприематъ извѣстни форми. Всѣка сила се обу­

 

славя отъ извѣстна форма, а пъкъ всѣка форма въ своитѣ дѣйствия се обуславя отъ вѫтрѣшната  сила, вложена въ нея. Астралниятъ свѫтъ  дава горивото, съ което ще се оформи всѣка сила, етерниятъ свѣтъ дава пѫтя,  а физическиятъ показва мѣстото  въ свѣта, дѣто  трѣбва да падне силата и какъвъ резултатъ ще трѣбва да произведе; тъй че, физическиятъ свѣтъ е почва само на резул­ тата. Човѣкъ трѣбва силно да развие не само религиозното си чувство, но и вѣрата, надеждата, съвѣстьта, разума и милосърдието. Туй, което ние  нари­ чаме разумъ, то съставя само една область. Подъ „причиненъ свѣтъ“ подразби­ рамъ сѫщностьта на нѣщата. Когато говоримъ за разума, и той е връзка между причинния свѣтъ и висшия менталенъ свѣтъ, той опрѣдѣля съотношенията на причинитѣ, които влизатъ въ менталното поле. Когато искате да разви­ ете извѣстни органи, не трѣбва да се заемете едноврѣменно съ всички, но послѣдователно, единъ слѣдъ другъ. Когато почувствувате любовь къмъ Бога, ще развивате това чувство. Щомъ проектирате ума си въ духовния свѣтъ, и искате тамъ да живѣете, ще развивате вѣрата. Искате ли да стигнете ангелитѣ, започнете да развивате въображението си. Въображението може да се развива само съ силата на вѣрата.

— Може ли да се ползуваме отъ книгата .Мислителната сила“?

— Можете. Само че тия книги не сѫ  ясно изложени.

— Бива ли, позволено ли е да се кѫсатъ цвѣтя, когато цъвтятъ?

— Позволено е по нѣкой пѫть да се кѫсатъ.

— Когато то не се дава?

— Не бива да го кѫсате.

— Като се кѫса  цвѣтъ, не се ли кѫса  животъ?

— Не.

— Моля, дайте една кратка дефиниция за разума.

— За втора бесѣда.

Ако  имате екзема, ако ви падатъ коситѣ,  ако имате ревматизъмъ въ ставитѣ си или пъкъ нѣкакви подутини въ корема си, ако сте богатъ, направете си нѣкаква веранда, тераса, изложена къмъ слънцето и оградена съ стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете на единъ креватъ съ главата на сѣверъ, а краката на югъ, изложете гърдитѣ си на слънцето, като пазите главата си отъ него и стойте така ½ ч., послѣ ½ ч. гърба, ½ ч. пакъ гърдите, ½ ч. гърба си и т. н., докато се изпотите. Ако направите 20—30—40 такива бани, всичко ще ви мине — и екзема, и ревматизъмъ ще изчезне. Като се подобри веднъжъ сто­ машната ви система, храносмилането ще почне да става правилно и кръвьта ви ще започне да функционира правилно.

— Ако сѫ  болни рѫцѣтѣ, краката?

— Може да излагате на слънце цѣлото си тѣло.

— Прѣзъ кой часъ на деня?

— Сутринь отъ 8—10 ч. Ако тѣзи  бани произведатъ ефектъ върху гръб­ начния стълбъ, мозъка, дробоветѣ ви, вие ще почувствувате ефекта и върху цѣлото  си тѣло.  Всичко зависи отъ мозъка: той е като батерия; щомъ тази батерия започне да възприема, щомъ пълненето Ă съ слънчева енергия става

 

правилно, тя послѣ я разпраща къмъ всичкитѣ удове на тѣлото, и тази енер­

гия, това електричество започва да лѣкува.

—  Страхътъ отъ слънчевъ ударъ?

— Слънчевиятъ ударъ зависи отъ утайкитѣ вѫтрѣ  въ мозъка. При слън­ чевия ударъ етерното тѣло  излиза навънъ, а физическото тѣло  остава безъ съединение.

—  Защо да си пазимъ главата отъ слънцето?

— Главата не трѣбва да се излага много на слънцето, защото мозъкътъ ще привлѣче слънчевата енергия изведнъжъ и не ще успѣе да я разпрати по останалитѣ части на тѣлото.

— Нѣкои прѣпорѫчватъ да се покрива главата съ зеленина.

— Да.

— Прѣзъ кой мѣсецъ на годината да се правятъ слънчевитѣ бани?

— Добрѣ е да се правятъ прѣзъ май, юний, юлий и августъ. Когато се лѣкувате, добрѣ е да правите това по нѣколцина заедно. Може да направите това заедно по десеть души въ група, дори сѫщитѣ тѣзи  групи, които сте избрали, за да видите, дали можете да се лѣкувате чрѣзъ вѣра. Ако  нѣкой отъ васъ е боленъ, опитайте, дали бихте могли да съсрѣдоточите мисъльта си къмъ него, да го излѣкувате. Лѣкуването не трѣбва да върви безразборно, а всѣкога по закона — ако първата група не успѣе да го излѣкува, тогава втората и т. н. Когато лѣкувате, резултатътъ ще бѫде  споредъ силата на вѣрата. Ако човѣкътъ, когото ще лѣкувате, не е свързанъ съ причинния свѣтъ, не може да го лѣкувате по духовенъ начинъ. Затова Христосъ казва: „ Ще ти бѫде споредъ вѣрата.“ А това значи: ако си израсналъ въ причинния свѣтъ, ще може да те лѣкувамъ съ вѣра, иначе не може, защото не се дава святото на прасетата.

— Ами дѣцата, които нѣматъ никаква вѣра?

— Деца, които нѣматъ никаква вѣра, се лѣкуаатъ отъ родителитѣ имъ съ тѣхния магнетизъмъ — майката ще лѣкува дъщеря си, а бащата — сина си.

— Ако бащата е невѣрующъ, а майката вѣрующа, ще се получи ли сѫщиятъ  резултатъ?

— Стига да има магнетизъмъ онзи, който лѣкува.

— Нали всички го иматъ?

— Не.

— Какъ може да познаемъ дали имаме магнетизъмъ?

— Разположени ли сте, имате магнетизъмъ, неразположени ли сте, нер­

вирани ли сте, нѣмате такъвъ. Магнетизъмътъ дава разположението.

— Въ обикновената медицина противъ треска даватъ хининъ, противъ главоболие — аспиринъ и т. н., които цѣрове, вѣрвате или не, помагатъ, даватъ извѣстни  резултати. Има ли при лѣкуването,  въ духовния свѣтъ,  нѣкакъвъ положителенъ методъ и ефикасни срѣдства?

— Това лѣкуване, което ви прѣпорѫчвамъ, е сто пѫти  по­ефикасно.

— Прѣди малко казахте, че може да има резултатъ, ако има свьрзка при лѣкуването.

— Да, инакъ не може да се дадатъ на болния елементитѣ  отъ причин­

 

ния свѣтъ. Когато медицински лѣкарь разтрива крака на човѣка 1—2 години и едва тогава има малъкъ резултать, въ причинния свѣтъ чрѣзъ вѣрата болниятъ може да бѫде излѣкуванъ моментално — ще му се каже: „Стани, ходи!“, и ще се свърши.

— Които не сѫ  свързани съ причинния свѣть, може ли да прибѣгватъ къмъ лѣкарь?

— Всички, които сѫ  свързани съ тази школа, които прилагате новото учение, нѣматъ нужда отъ лѣкарь. Само онѣзи, които не признаватъ туй уче­ ние, иматъ нужда отъ лѣкарь, а не вие. Лѣкаритѣ  сѫ  за свѣта, а не за васъ. Забѣлѣзалъ съмъ, че нѣкои фиксиратъ мисъльта си къмъ нѣщо, напр, че сѫ болни, че иматъ нужда отъ лѣкарь, и не минава много врѣме, създава си усло­ вия за лѣкарь. Ако кажете: „Нѣмамъ нужда отъ лѣкарь“ — положителнитѣ и отрицателнитѣ  явления създаватъ резултатъ — вие именно не създавате причина, за да имате нужда отъ лѣкарь. Но не казвайте: „Нѣмамъ нужца отъ лѣкарь“, а казвайте: „Азъ имамъ нужда всѣкога отъ Бога“ и тогава ще имате Бога като лѣкарь. Лѣкарьтъ е вѫтрѣ  въ насъ — Богъ. Щомъ кажете: „Нѣмамъ нужда отъ лѣкарь“, то е вече възгордѣване. Господь ще ви каже: „Азъ ще те заставя да видишъ, че имашъ нужда отъ менъ, за да се сломи твоята гордость.“ И лѣкаря, ако има Божественото изкуство, мога да го оставя да ме лѣкува, но, ако нѣма туй изкуство, да ме масажира и осакати — това нѣма да му позволя никога.

— Когато отиваме да лѣкуваме боленъ и влизаме въ контактъ съ него, не взимаме ли часть отъ неговата болесть върху себе си?

— За туй не мислете. Най­първо ще се запитате: „Трѣбва ли азъ да го лѣкувамъ?“ И ако трѣбва да го лѣкувате, не трѣбва да отстѫпвате  прѣдъ никакви послѣдствия. Ще си кажете: „Какъвто и да бѫде резултатътъ, за менъ е безразлично.“ Трѣбва ли да лѣкувамъ — то е важниятъ въпросъ. Ако трѣбва, ще почна да лѣкувамъ, и ще науча какь — ще изуча методитѣ.

— Какъ ще познаемъ трѣбва ли да лѣкуваме?

— Щомъ обичате човѣка, ще трѣбва да го лѣкувате.

— Въ старо врѣме сѫ лѣкували чрѣзъ минералнитѣ извори, и който пръвъ е влизалъ, бивалъ е изцѣляванъ; дали това не иска да покаже, че и сега, който пръвъ влѣзе, ще получи изцѣление? Дали има истина въ тази приказка?

— Има. Топлитѣ  извори не сѫ  туку­тъй създадени — тѣ  иматъ своето прѣдназначение.

— Първото влизание въ водата дали ще има ефектъ? Защото нѣкои вѣрующи братя се кѫпятъ цѣла година, и все пакъ не добивать изцѣление.

— Стига изворътъ да е посѣщаванъ отъ такъвъ ангелъ, ще има резултатъ. При такива случаи лѣкува главно вѣрата.

— Кога ще се еманципиратъ женитѣ?

— Женитѣ и мѫжетѣ ще се еманципиратъ, когато намѣрять вѫтрѣшната връзка между любовьта и мѫдростьта.

— Какво е бракътъ?

—  Бракътъ е  обратенъ процесъ. Когато  мѫжете   и  женитѣ  намѣрятъ

 

вѫтрѣшната  връзка между любовьта и мѫдростьта, ще има бракъ.

— Какви срѣдства за поминъкъ ни сѫ  нужни и какви занятия трѣбва да упражняваме?

— Да знаете да ритате и напрѣдъ, и назадъ. Но, като ритате, енергията, която излиза оть васъ, трѣбва да лѣкува хората. Всѣко занятие безразлично, съ което бихте били повече полезни, отколкото врѣдни, на вашитѣ ближни, дръжте го и не се бойте. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да лѣкуватъ, да не ста­ ватъ кръчмари и касапи.

— На скотовъдството какъ гледате?

— Новото учение не позволява да използувате никакво сѫщество  за ваша полза. Може да го използувате, но само за да дадете потикъ на неговата еволюция. Една крава може да се използува само за да се повдигне въ сво­ ето развитие. Тя е изпратена сѫщо  да страда, да се пожертвува, сир. да научи закона на щедростьта. Като гледамъ какъ кравата дава доброволно млѣкото си, питамъ се: „Изпълнявамъ ли, като нея, тъй добрѣ и азъ своето занятие?“. Ако  една крава, която постоянно ни дава толкова блага, не роптае, имаме ли право ние да роптаемъ? Защо да не отдадемъ Богу своя умъ, сърце и воля тъй доброволно, както кравата дава млѣкото си? И тъй, всѣко занятие, което принася повече полза, отколкото врѣда на другитѣ, може да упражнявате, и напротивъ, всѣко занятие, което принася повече врѣда, отколкото полза, не ви е позволено да го практикувате. Занятие, което дава 75ѣ полза, а 25ѣ врѣда, може да се упражнява, но, ако даза само 25ѣ полза, а 75ѣ врѣда — не бива. Принципално разрѣшавамъ въпроса.

— Кое отъ политическитѣ течения работи въ съгласие съ Божествения планъ?

— Всички течения работятъ въ името на Бога, но не всички работятъ въ съгласие съ Него. Ако измѣните въпроса си, ще измѣня и азъ отговора.

— Какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ сега сѫществуващитѣ политически течения и трѣбва ли да ги поддържаме?

— Всѣко политическо течение, което дава въ резултатъ 75ѣ за повдигане на обществото и народа, трѣбва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че, всичкитѣ лѣви течения и въ обществения, и въ политическия, и въ кул­ турния, и въ духовния животъ работятъ въ съгласие съ Божествения планъ. Всички сегашни лѣви течения работятъ въ съгласие съ този планъ, а дѣснитѣ

— противъ Него. Ако единъ социалистъ проповѣдва лѣво течение съ цѣль да забогатѣе, той е дѣсенъ; той има само надписа на лѣвото течение, а прилага методитѣ на дѣсното. Прѣди всичко, всѣки човѣкъ, отъ каквото и да е тече­ ние, който схваща идеално живота, работи винаги въ съгласие съ Божест­ вения планъ. Сегашнитѣ лѣви течения трѣбва да се стремятъ да подобрятъ положението на страждущото човѣчество, сир., неговото морално състояние. Не да подобрятъ жилищата, защото, щомъ се подобри моралното състояние на хората, въпросътъ за жилищата ще се разрѣши самъ по себе си. Всички проповѣдници и свещеници казватъ: ,,Като отидете на онзи свѣтъ, тогава ще ви бѫде  добрѣ”. Кой е онзи свѣтъ? Той е лѣвиятъ свѣтъ; сега е въ ума ни, а

 

единъ день ще се проектира, реализира на физическото поле въ друга форма.

— Нѣма ли да се изкажете конкретно върху нѣкои лѣви течения, напр., болшевизма и анархизма — кои сѫ  добритѣ и слабитѣ имъ страни ?

— Въ окултизма има извѣстни опрѣдѣления и който не ги разбира, ще попадне въ грѣшка.

— Едно отъ качествата на лѣвитѣ  течения е това, че тѣ не сѫ  народни, а сѫ  общочовѣшки течения; дѣснитѣ  сѫ  обществени и народни течения. Забѣлѣжете,  всички, които сте отъ лѣвата ми страна, сте лѣви, когато съмъ обърнатъ къмъ изтокъ; но обърна ли се на западъ, лѣвите ставатъ дѣсни, ако, разбира се, вие не измѣните положението си. Подъ думитѣ ,лѣвъ“, „лѣво тече­ ние“ въ окултизма разбиратъ човѣкъ,  който  работи изключително  за свое лично благо, само за себе си. Разбирайте това въ широкъ смисълъ. Подъ „лѣво течение“ азъ разбирамъ течението на сърцето. Дѣсната страна подразбирамъ мѫдростьта, а лѣвата — любовьта. Лѣвото течение не може да се прояви въ лѣвата рѫка.  Когато лѣвото  течение се проектира чрѣзъ мѫдростьта,  тя му даде направление, имаме криво направление, крива посока.

— Дѣсното”течение е спрѣмо любовьта, а лѣвото — спрѣ­мо мѫдростьта. Това  може  да  ви  се  види  схоластично  или,  както  го  наричатъ, извърт­ ване на истината. Когато единъ човѣкъ се е заелъ да проучва мѫдростьта, а сѫщеврѣменно  върви вь течението на любовьта, той е лѣвъ и не може да изучи мѫдростъта; той непрѣмѣнно ще изпадне въ стълкновение съ нея. Мѫдростьта, за да ви направи мѫдри, ви причинява много страдания, а любо­ вьта ви дава всички блага, за да ви направи добри. Мѫдростьта  казва: ,,Азъ живѣя надѣсно, но дѣйствувамъ налѣво, затова ще вървишъ въ друга посока“. Мѫдростьта  прѣдизвиква всички страдания, а любовьта докарва всички добрини и радости.

— Какво трѣбва да бѫде нашето гледище по сѫществу­ващитѣ  течения, които работятъ за прѣустройството на обществата?

— Ако лѣвитѣ течения служатъ на любовьта, тѣ сѫ  дѣсни, а ако служатъ на мѫдростьта  — тѣ сѫ  лѣви. Но, ако тѣзи нови течения идатъ да създадатъ нови форми, тѣ ще причинятъ много страдания.

—  Какви  отношения  трѣбва  да  имаме  къмъ  политическитѣ   партии

— трѣбва ли да взимаме участие въ тѣхъ, да бѫдемъ  тѣхни  членове или не трѣбва?

— Не може да бѫдете  членове на никакви партии. Мѫжъ, който е свър­ занъ съ една възвишена жена, нѣма право да се свързва съ друга жена. Той може да има общение с тази жена, колкото да се разговаря с нея, да й услужва, да й помага, да й прави добрини, но да има връзка с нея, нѣма право.

— Безъ да имаме връзки съ нѣкоя партия, може ли да гласуваме?

— Това е услуга, може да гласувате.

— Нали трѣбва да имаме гледище, кои партии сьдѣйству­ватъ на Божест­

вения планъ за въдворяване по­скоро на Божественъ редъ на нѣщата ?

— Засега и двѣтѣ течения — и лѣвото и дѣсното, дѣствуватъ въ съгласие съ Божествения планъ, но тѣ не може да съградятъ свѣта — ние ще го съгра­

 

димъ: дѣснитѣ  държатъ главата, лѣвитѣ  — краката, а ние ще извършимъ опе­

рацията.

— Ако отрѣжемъ главата нѣкому, ние не сме отъ новото течение. Ние не сме нито лѣви, нито дѣсни по отношение на тѣхъ, а по отношение на Божест­ вения планъ сме дѣсни. Дѣсни сме въ това отношение, че искаме да дадемъ мѣсто на любовьта ­ тя да оправи свѣта. Щомъ пуснемъ любовьта, тя веднага ще го оправи. Не трѣбва да вземаме страната нито на еднитѣ, нито на другитѣ. Това, което твърдя, обосновавамъ на единъ естественъ законъ. Ще ви обясня какъ стои този въпросъ. Допуснете, че влизаме въ една градина съ разни цвѣтя и зеленчуци, които сѫ  клюмнали — повѣхнали; виждамъ вънъ, край гради­ ната, рѣка и казвамъ, че ако се прокара водата Ă да тече полека върху всички цвѣтя и зеленчуци, нѣма да се минатъ 5 — 6 часа, и всичко ще се освѣжи. Ние, съврѣменнитѣ хора, с© за любовь говоримъ, но страдаме отъ липса на любовь, нѣмаме я въ себе си — нѣмаме вадичка съ вода. Нашата любовь е съвсѣмъ друга, различна отъ любовьта, за която говоря. Изпиемъ 1—2 чашки разхла­ дено винце, развеселимъ се, но туй е изкуствена проява на любовь у насъ.

— Може ли човѣкъ, духовно развить, да се нагърби да управлява единъ народъ?

— Човѣкъ, духовно развить, у когото  има любовь, може да управлява единъ народъ.

— Съ какви закони ще си служи? Трѣбва ли да прѣмахне сегашнитѣ?

— Разбира се, той ще прѣмахне сегашнитѣ, и, ако е уменъ, ще може да управлява. Но този човѣкъ всѣкога ще бѫде единъ колективенъ човѣкъ, сир., ще прѣдставлява не единица, а цѣло общество отъ хора, високо просвѣтени. Единъ отъ тѣхъ ще изпъкне като водитель, а останалитѣ ще му бѫдатъ помощ­ ници.

— Това управление монархическо ли ще бѫде? Теократическо ли?

— Да не ви спъва тази мисъль. Пакъ ще си послужа съ примѣръ. Прѣдставете си голѣмо колело, което има, да кажемъ, 5,000 зѫбци, скачено съ друго зѫбчесто  колело така, че зѫбцитѣ  на едното влизатъ въ междинитѣ на другото колело и се докарватъ взаимно въ движение; единиятъ зѫбецъ е дос­ татъченъ, за да подкара цѣлото колело; всички останали зѫбци му помагатъ, но и всѣки зѫбецъ отдѣлно управлява. Такъвъ е законътъ и при хората. Единъ царь управлява, напр., 20  години, умира, после, вмѣсто  него, дохажда синъ му, който е единъ оть зѫбцитѣ  на колелото. А онзи, който ще оправи свѣта, е вънка отъ колелетата и трѣбва да бѫде  вънъ отъ свѣта. Вие не можете да извадите единъ човѣкъ, който е потъналъ въ тинята, ако не сте извънъ тинята. Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете. Каква е, тогава, ползата за него, че сте влѣзли да го спасявате? Нѣмате опорна точка. Вие трѣбва да сте извънъ условията, при които той живѣе.

— Въ една бесѣда бѣхте казали: .Ако ми дадете едно село, ще туря такива образцови закони, които  ще  оправятъ хората“; какъ може  да се  приложи това?

— Намѣрете село.

 

— Ние го намѣрихме — България.

— Мѫчно го даватъ (обажда се другъ).

— Когато го дадатъ.

— Да го вземемъ насила!

— Законитѣ, по които се рѫководимъ, не позволяватъ насилие. Може да учите хората, но никога не бива да си позволявате насилие надъ тѣхъ.

Ние може да проповѣдваме на хората, може да ги учимъ, но не може и не бива да употрѣбяваме тѣхнитѣ  методи. Ако злоупотрѣбяваме съ тѣхъ, ние ще приличаме на тѣхъ, а съ тѣзи методи свѣтътъ нѣма да се повдигне нито съ единъ пръстъ нагорѣ.

— Нали искаха да направятъ Христа царь ?

— Искаха да го направятъ царь, но той се отказа, защото намираше, че тѣхното учение е старо. Той каза: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“, което значи, че не е съ тѣзи разбирания и порѣдки.

— Какъ може да се засили плодородието?

— Ако имате кокошка, не я дръжте много гладна, но и много не я хра­ нете; ако имате нива, не я торете много, но и слаба не я оставяйте; само така ще засилите нейното плодородие.

— Има ли окултни закони, по които да удвояваме или утрояваме коли­

чеството на плодоветѣ? Това бѣше смисълътъ на въпроса.

— Като обичате дърветата или нивитѣ си. Има и други методи, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ, но тѣ сѫ  насилия. Потенциялната енергия, която е складирана въ земята, тѣ я напълно използуватъ, а трѣбва постоянно да се събира тази енергия отъ слънцето, защото плодородието зависи именно отъ тази енергия. Кинетическа енергия има много — тя е въ изобилие.

— Да допуснемъ, че имате кинетическа енергия — имате 100 дървета ябълки, насадени нагѫсто  — но нѣма потенциялна енергия, която да мине въ тѣхъ; тѣзи дървета нѣма да дадатъ плодъ, защото е изчерпана тази енергия.

— Затова ли нѣкои дървета раждатъ прѣзъ година?

— Чакатъ да се набере такава енергия, понеже е изчерпана. Че става изчерпване на потенциялната енергия, това виждате отъ слѣдния примѣръ: да допуснемъ, че нѣкой сказчикъ държи сказка около два часа време; въ врѣме на сказката той е изразходвалъ своята потенциялна енергия, и тъкмо слиза отъ трибуната уморенъ, дойде нѣкой и му иска обяснение по нѣкои отъ разгледанитѣ въпроси; започва да се енервира, да се мръщи, недоволенъ е — защо? — Не защото нѣма желание да ви обясни това, но нѣма какво да ви даде, нѣма материялъ, за да изрази мисъльта си въ добра форма, и започва да работи съ обратни материи. Понѣкога човѣкъ може да говори и 10  часа, безъ да се умори — защо? — защото той черпи отъ потенциялната енергия на другитѣ хора. Но какъ трѣбва да се постѫпва  въ този случай? Азъ ще хвана нѣкого и ще го запитамъ: „Готовъ ли си да ми дадешъ отъ потенциялната енергия, която имашъ въ излишъкъ?“ Ако ми даде, ще започна да въртя своето колело. Но онзи, отъ когото съмъ заелъ, ще почне да се енервира. Това трѣбва да се прави съ позволение, а сегашнитѣ  хора взиматъ безъ позволение, и слѣдъ

 

това се явява неразположение и умраза. Освѣнъ това, трѣбва да искате само опрѣдѣлено количество отъ тази енергия, излишната, а не всичката. Трѣбва да сме искрени въ всичкитѣ си дѣйствия. Хората отъ новото учение трѣбва да иматъ много възвишенъ моралъ и да искатъ всичко съ позволение, защото има невидими кражби въ свѣта. Ако бѣхъ въ нѣкоя гора, азъ ще мога да ви говоря повече врѣме, по продължително, безъ да се уморя — защо? — защото растени­ ята и дърветата ме разбиратъ и отъ тѣхъ мога да си взема повече потенциялна енергия. Ще се поспра при едно дърво, ще взема малко енергия отъ него, ще отида при друго и отъ него ще взема, и така ще набавя своята, която съмъ изгубилъ. Тукъ има малко дървета, и може нѣкое да изсъхне. Затова Христосъ се отдалечавалъ да се моли винаги въ гората, при маслиненитѣ дървета, което не е било туку­тъй — отъ тамъ той е почерпвалъ много, защото хората посто­ янно сѫ  го изчерпвали. Дърветата сѫ  го разбирали и сѫ  му казвали: „Не се бой, ние сме живѣли по дълго врѣме отъ тебе, познаваме хората и затова ще ти помогнемъ“.

— Какъ да се боримъ съ болеститѣ по растенията?

— Болеститѣ  по растенията, това сѫ  ларви, които  сега излизатъ отъ земята, понеже намиратъ почва за вирѣяне, условия за изкачване по растени­ ята. Понеже отъ хората излизатъ лоши изпарения, тѣ отиватъ по растенията, поглъщатъ се отъ тѣхъ, като натрупватъ върху имъ лоша материя, а тази лоша материя извиква ларвитѣ, и тѣ  я поглъщатъ. Ако  ние промѣнимъ нашитѣ мисли и желания, ако прѣстанемъ да изхвърляме нечистотии, ще изчезнатъ и болеститѣ по растенията. Ако отидемъ десетина души на нѣкое лозе, което страда отъ филоксера или перноспора, и разнесемъ въ атмосферата само добри мисли и желания, болестьта ще изчезне. Тъй че, всички лоши мисли и жела­ ния, нечистиятъ животъ на хората, изпаренията сѫ  органи, които, като изли­ затъ отъ хората, покварятъ растенията. Изпаренията сѫ отровни, и растенията не могатъ да ги прѣработятъ, и поради това се създаватъ живи микроби, чиито интереси сѫ  противни на онѣзи на растенията.

— Ами гѫсеницигѣ?

— Гѫсеницитѣ не сѫ  паразити и тѣ  иматъ право да се ползуватъ отъ растенията.

— И ги изсушаватъ понѣкога.

— Какво трѣбва да бѫде бѫдещето възпитание на дѣца­та?

— На майкитѣ и на дѣцата трѣбва да се дадатъ добри условия; дѣцата, докато сѫ  още малки, трѣбва да живѣятъ при най­добри условия.

— Кои сѫ  добритѣ условия?

— Да храните дѣцата съ плодове. Ако дѣтето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е грубичко по характеръ, хранете го съ ябълки; ако му липс­ ватъ благородни чувства, хранете го съ череши, които едноврѣменно урегу­ лирватъ стомаха; динитѣ, дрѣнкитѣ, тиквитѣ сѫщо  урегулирватъ стомаха.

— Варени или сурови?

— Сурови. Плодоветѣ изобщо развиватъ благородни чувства. Като се хра­

нятъ дѣцата само съ плодове, друга храна не имъ трѣбва — тя ще имъ даде

 

най­доброто възпитание. Само че не трѣбва да прѣяждатъ, да прѣтоварватъ стомаха си. Ако бихъ ималъ дѣте, щѣхъ да взема една червена ябълка и ще му дамъ първо да я разгледа нѣколко минути, за да се породи въ него чувството на благодарность и любовь, да произведе нѣкакъвъ ефектъ у него, безъ да му говоря азъ какво и да е за нея, и слѣдъ това ще му кажа да я изяде. Съ сливитѣ и черешитѣ — сѫщо.  Ако ме попитате: защо Господь създаде плодоветѣ, ще ви отговоря: за да възпита своитѣ дѣца.

— Да се дава ли млѣко на дѣцата?

— Слѣдъ седмата годишна възрасть може да имъ давате млѣко  отъ животни. Майчиното млѣко е отъ голѣмо значение за дѣтето. Когато дѣтето се допира до гърдитѣ на майка си, върху него оказва влияние не само млѣкото, което то поглъща, но и магнетичната сила, която изтича ту отъ лѣвата, ту отъ дѣсната гръдь на майката. Друга жена ако го храни, не ще произведе сѫщия ефектъ. Отъ майката излиза сила, която облагородява дѣтето. Когато майката кърми дѣтето си, тя трѣбва да има най­добро разположение, да не се гнѣви. Мѫжетѣ не обръщатъ никакво внимание върху разположението на майката прѣзъ този периодъ. Когато жената е брѣменна, трѣбва да бѫде  заобиколена съ най­хубави образи, за да бѫде  въ добро разположение на духа. Туй нѣщо старитѣ гърци сѫ  го знаели и сѫ  създавали изкуствено такава обстановка на брѣменната. Когато жената е брѣменна, мѫжътъ  трѣбва да бѫде съ нея въ отношения добри и да е винаги справедливъ. Най­малка сѣнка отъ неразпо­ ложение у мѫжа се отразява и върху дѣтето. Въ този периодъ мѫжьтъ трѣбва да бѫде за жената идеалъ, да вижда тя въ него най­ хубави качества, защото, породи ли се най­малкото съмнѣние въ нея, то се отразява злѣ върху дѣтето.

Като зачене, тя не трѣбва да бѫде  недоволна отъ него, че я направилъ нещастна, защото и дѣтето ще бѫде нещастно — и нему ще се отрази нейното състояние. Възпитанието на дѣтето  трѣбва да се засегне много издълбоко. Ние сме изопачили дѣйствията  на природата и се мѫчимъ  съ невѣжество да изправимъ грѣшкитѣ  си. Така не може. Днесъ вече само Господь може да ни обърне и възпита. Христосъ е съзналъ това и е казалъ: „Ако не се родите изново, не може да влѣзете въ Царството Божие“, което ще рече: не може да се възпитате. Възпитанието подразбира, че трѣбва да се родимъ отъ Духа, и само тогава ще можемъ да възпитаваме другитѣ.

— Какви начини има за бързо развитие на ума, сърцето и волята?

— Такива начини нѣма.

— Какви методи има за освобождение отъ лоша карма?

— Да си платишъ борча. Този въпросъ евангелиститѣ  го разрѣшаватъ така: повѣрвай въ Господа Иисуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ ти и домътъ ти. Азъ казвамъ: повѣрвай въ Господа Иисуса Христа и твоята карма ще бѫде ликвидирана. Този стихъ за повѣрването има отношение къмъ спасението само въ този смисълъ, че Христосъ само те връща отъ една посока въ друга, но не ти изплаща кармата. Падналъ си долу, хваща те и те избавя, изважда те отъ потъване, но съ това изваждане ти не си станалъ изведнъжъ благороденъ, а си оставаш сѫщиятъ  човѣкъ. За да станешъ благороденъ, трѣбва да работишъ

 

върху себе си. Само чрѣзъ работа и страдания може да изплатишъ кармата си. Най­добри и най­бързи методи за ликвидиране на кармата сѫ  безкористието и самопожертвуването;  по­бързи отъ тѣхъ нѣма.

—  Какви начини има за обръщане омразата въ любовь?

—  На този въпрось се отговори вчера.

— Какво е влиянието на разнитѣ видове храна върху характера и темпе­

рамента?

—  Това е обширенъ въпросъ, който ще оставимъ за други пѫть.

— Какви сѫ  начинитѣ, съ които може да се ограждаме отъ лоши духове и влияния.

— Вие мислите, че лошитѣ  духове сѫ  по­силни отъ васъ. Не мислете така, а знайте, че вие сте по­силни отъ тѣхъ, само че не ги дразнете съ нищо. Когато минава лошъ духъ, не му се изпрѣчвайте на пѫтя,  сторете му мѣсто, оставете го свободно да си върви. Не го викайте, не приказвайте съ него, не разсѫждавайте,  не спорете. Дайте пѫть  на злото да си върви. Отъ лошитѣ духове човѣкъ  не може нищо да научи. Вие сте  имъ като прѣпятствие  на пѫтя,  затова искатъ да ви прѣмахнатъ. Не заставайте на пѫтя  имъ  — и нищо повече.

— Ако тѣ дойдатъ на нашия пѫть?

— Отбийте се.

— Ако дойдатъ такива духове въ нѣкоя кѫща  и постоянно безпокоятъ обитателитѣ, какво ще трѣбва да се прави?

— Напуснете кѫщата — кѫщата е тѣхна.

— Ако и въ другата кѫща дойде нѣкой отъ тѣхъ ?

— Като върви с© по диритѣ ви, това показва, че има кармическа причина. Може да е нѣкой духъ, който иска да се прѣроди чрѣзъ васъ, а вие не му давате възможность. Той ще ви прѣслѣдва по цѣлия свѣтъ, и прѣзъ цѣлъ животъ докато си изплатите кармата.

— Отъ дѣ се е взела въ рая змията, която измами Ева, щомъ се знае, че раятъ е мѣсто на блаженство?

— Змията е човѣшкиятъ умъ. Забѣлѣжете, че змията дойде въ рая слѣдъ създаването на Ева.

— Защо не дойде по­рано?

— Ззщото Адамъ имаше умъ, а Ева нѣмаше такъвъ, и змията Ă каза: „Азъ ще се намѣстя въ тебе, защото въ тебе има сърце, а въ мене — умь, който ти търсишъ, и така заедно ще вършимъ работа въ живота“. „Ами какъ ще влѣзешь въ мене?“ попитала Ева. — „Като ядешъ отъ този плодъ“.

— Нали Ева бѣше създадена отъ реброто на Адама?

— Наистина, жената бѣше  направена отъ реброто на Адама, и той  Ă даваше всичко, но не и своя умъ. Той бѣше благороденъ и разуменъ и знаеше каква сила е умътъ, но не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева безъ него, дойде змията и Ă прѣдложи ума си, който Ева искаше отъ Адама, и Ă рече: „Азъ съмъ, когото търсишъ“. Адамъ и Ева не прѣдставятъ нѣщо цѣло. Отношенията на Адама къмъ Бога бѣха такива, каквито отношенията на Ева

 

къмъ Адам. Адамъ не искаше повече да се разговаря съ Бога, дотегнаха му разговоритѣ съ Бога, и той се отказва отъ Него. Господь тогава му рече: „Ти се отказа отъ мене, но и тази, която искашъ, ще се откаже отъ тебе“; и наистина, Ева се отказа отъ Адама. Затова въ сегашнитѣ врѣмена всички жени се отказ­ ватъ отъ мѫжетѣ си. Когато мѫжетѣ поправятъ отношенията си къмъ Бога, тогава и женитѣ ще поправятъ своитѣ къмъ мѫжетѣ. Щомъ Адамъ пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободенъ, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросътъ. По­ясно по него не може да се говори, защото, който е слабъ, ще се съблазни.

— Осѫдителни ли сѫ неволнитѣ убийства на животни и растения? Може ли да се убиватъ врѣднитѣ животни?

— Въшката, която е паразитъ и която вие сте създали, можете да я уби­ ете, да я натиснете съ нокътя, ако ви прави лошо. Всичкитѣ  паразити сѫ черупки.

—  Кои животни сѫ  черупки и кои сѫ  безсмъртни ?

— Мишкитѣ, зайцитѣ и всички гризачи спадатъ къмъ жи­вотнитѣ, които се стремятъ къмъ паразитство. Ще ме попитате: защо растатъ тъй бърже горнитѣ зѫби на гризачитѣ, защо заднитѣ крака на заяка сѫ по­дълги? Ще ми отговорятъ нѣкои, че заднитѣ крака на зайцитѣ сѫ  по­дълги, за да бѣгатъ по­ лесно нагорѣ. Ами, като се търкалятъ надолу, лесно ли имъ е съ тѣзи крака? На всички страхливи хора краката сѫ дълги, защото сѫ користолюбиви. Зайцитѣ сѫ  страхливи и за да видятъ резултата отъ своето користолюбие, хръткитѣ ги гонятъ и казватъ: „Обичате користолюбието — защо го обичате?“ И това ще се продължава дотогава, докогато зайците дойдатъ въ съзнание. Затова нѣкои хора сѫ  користолюбиви, за да бѫдатъ гонени и да видятъ слабоститѣ на своето учение. Користолюбието е родено отъ страха. Господь дава възмож­ ность на користолюбцитѣ да изпигатъ страха, като пуща тѣхнитѣ  врагове да ги гонятъ.

— Освѣнъ паразититѣ, има ли и други животни, които е позволено да се убиватъ, безъ да се създава карма?

— Всичко, което хората сѫ  създали, е черупки и може да се унищожи.

— Ако нѣкоя змия дойде и ухапе нѣкое отъ нашитѣ дѣца, трѣбва ли да я убиемъ?

— Змиитѣ не хапятъ хората отъ новото учение. Не трѣбва да се убиватъ. Тѣ сами ще си отминатъ, безъ да ги убивате. Дървеницитѣ и въшкитѣ, които сѫ  създадени отъ колективния човѣкъ, може да се убиватъ. Ще кажете: защо Господь проклѣ змията ? Господъ наистина, проклѣ змията така: „Проклетъ е свѣтътъ поради тѣбе“, но то значи: проклетъ е дѣто те е родилъ съ такива желания, стремежи и наклонности. Тъй  че, ако нѣкое врѣдно животно не ни напада, ние нѣмаме право да го убиваме.

— Ако нѣкое отъ хищнитѣ животни, като бѣсно куче, вълкъ или друго нѣкое  животно нападне и станатъ жертва много дѣца, не трѣбва ли да му теглимъ куршумъ и да избавимъ другитѣ?

— Това сѫ  второстепенни въпроси. Изобщо трѣбва да знаете, че всичко

 

човѣшко ще трѣбва да изчезне, и ще остане Божественото.

— Какъ да се наричаме?

— Ученици на Бѣлото братство. Всички религии сѫ  методи на Всемир­ ното Бѣло братство. Съ тѣхъ то иска да сближи народите. Пратеницитѣ негови създаватъ и рѫководятъ религиитѣ.

— А философитѣ и проповѣдницитѣ на безбожието?

— Тѣ сѫ  членове на черното братство. Двѣ братства се борятъ, кое отъ тѣхъ да завладее свѣта — човѣчеството. Спиритизъмътъ и теософията сѫ методи на Бѣлото братство; тѣ подготвятъ пѫтя  му.

— А онѣзи религиозни учения, които не сѫ  успѣли?

— Тѣ сѫ опити — въведение. Организирането на свѣта се дължи на Бѣлото братство. Провини ли се нѣкой, поставенъ да работи, отклони ли се отъ пѫтя, който това братство му посочва, то го праща нѣкѫдѣ, отдѣто да бѫде безопа­ сенъ за хората, както, напр., прати на о. Св. Елена Наполеона, който искаше да прѣмахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай, и затова падна.

— За Бѣлото братство апостолъ Павелъ загатва въ посланието си къмъ евреитѣ — гл. 12, а какво става съ послушнитѣ и непослушнитѣ, говори се у Йова — пакъ гл. 12. Въ архивитѣ на Бѣлото братство се пазятъ всички тайни и всичко добро — нѣма нищо пропуснато. Рѫководителитѣ  на това братство сѫ горѣ — тамъ се посветяватъ, а долу работятъ. Всички светии сѫ  негови чле­ нове и дѣйствуватъ отъ Божие име, чийто Духъ се проявява въ разни врѣмена и въ различни методи — религии, учения и т. н.

 

(Дадени на 22. августъ 1919 г., петъкъ, 2 ч. слѣдъ пладне)

 

 

 

 

 



#2 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 15 ноември 2014 - 05:28

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

 

 

 

Когато се опирате на дърветата, съ цѣль да се лѣкувате, добрѣ е да стоите отъ 5—30 минути облегнати съ гърба си, а главата ви да бѫде малко наклонена. Когато стоите на камъкъ, трѣбва да стоите около 1—2 часа. Хубави мѣста за лѣкуване сѫ  камениститѣ, защото, като стоите върху камънитѣ, намагнити­ зирвате се. Такива камъни има, напр., въ Арбанаси. Тѣ не трѣбва да сѫ рѫбести, защото прѣзъ рѫбоветѣ имъ ще изтичатъ магнитнитѣ сили. Камънитѣ сѫ осо­ бено лѣковити прѣзъ септемврий. Червенитѣ коне сѫщо  иматъ много магне­ тизъмъ, затова язденето върху тѣхъ е добро.

Когато се правятъ слънчеви бани, добрѣ е да сте облѣчени въ бѣли или яснозелени дрехи— тѣзи цвѣтове сѫ  хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито мѣсто, завийте се съ тънка мушама. Когато се лѣкувате по този начинъ, трѣбва да съсрѣдоточите мисъльта си да се излѣкувате направо отъ природата.

 

Ако стане нужда да викате лѣкарь, не викайте такъвъ, който да не е въ хармония съ вашитѣ сили. Инжекциитѣ, които правятъ лѣкаритѣ, не сѫ  тол­ кова полезни.

Ако ви дойде нѣкоя болесть — тя е за изпитание; затова, макаръ и да страдате, издръжте си я, за да калите характера си. Страдание отъ болесть е въ реда на нѣщата. Не издържите ли болестьта, ще ви дойде друго страдание.

— Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията помежду ни и къмъ по­слабитѣ икономически?

— Защо не ни е възможно днесъ да реализираме комуната?

— На тѣзи  два въпроса нѣма  да ви отговоря, защото не искате да ги разрѣшите.

— Какво би трѣбвало да направи единъ баща или майка, когато видятъ, че тѣхнитѣ синове или дъщери иматъ нѣкои пороци, например, крадатъ, игра­ ятъ на комаръ и други? Дали не се дължатъ тѣзи пороци на обсебване?

— Този въпросъ е трудно да се разрѣши, нали, защото майкитѣ и бащитѣ търсятъ по­лесенъ методъ да поправятъ дѣцата си. Въ такъвъ случай, отъ чисто окултно гледище, за да се излѣкува вашиятъ синъ или дъщеря, ще имъ дойде нѣкоя сериозна болесть, въ която животътъ имъ ще дойде на косъмъ. Родителитѣ още при първото заболѣване ще се уплашатъ, ще започнатъ да се молятъ да не умре дѣтето, но съ това всичко пропада. Трѣбва у сина или дъщерята да дойде единъ краенъ процесъ, който да внесе нѣкаква промѣна, нѣкакво физическо или морално сътресение. Тъй че, разболѣе ли се вашиятъ синъ, не се плашете и не бързайте да го излѣкувате, а го оставете, докато организъмътъ му се изтощи. А родителитѣ, съ силното си желание да се подо­ бри, го спиратъ на срѣдата на неговото лѣкуване. Вие спирате болестьта съ лѣкарства, и болниятъ физически се излѣкува, но духовно не.

— Зная единъ случай (обажда се една сестра, дѣто  синътъ на едно сѣмейство заболѣ много сериозно, и лѣкарьтъ се произнесе, че нѣма да оздравѣе, затова го причестиха. Но съ силни молитви той оздравѣ, защото обѣща, че, като оздравѣе, ще бѫде послушенъ, ще има вѣра въ Бога и т. н. Като оздравѣ, обаче, забрави обѣщанието си: започна да нагрубява родителитѣ си и дори казваше на баща си: „Ти си магаре, защото не можа да ме излѣкувашъ“.

— Той, разбира се, не се излѣкувалъ духовно, не почерпилъ урокъ отъ дошлото страдание.

— Нѣма  ли  окултенъ методъ, по  който  да свързватъ онзи, който  го обсебва?

— Има. Ще трѣбва да го хипнотизирате 1—2 пѫти  и да му внушите.

— Но съ това нѣма ли да се спре неговата карма?

— Това е именно.

— Когато дойде болестьта, тя дохожда по желанието на родителитѣ или по други нѣкои причини?

— Не, по закони, които стимулиратъ неговата карма. Има много начини, но не е позволено да се казватъ. Тѣ сѫ  свети нѣща, и нарушите ли ги, тѣ ще ви се отразятъ злѣ. Единствениятъ методъ, когато синъ ви краде, обира, про­

 

дава, създава ви главоболия, или когаго дъщеря ви води безпѫтенъ животъ, е слѣдниятъ: поровете се въ вашия миналъ животъ, вижте какво сте съгрѣшили прѣдъ Бога, направете прѣдъ него такава изповѣдь, че да не остане никаква скрита мисъль въ васъ. Щомъ синъ ви краде и пакости, ще обѣщаете, че ще изплатите всички материялни щети, които ще направи, като помогнете на бѣднитѣ. Може да ви струва това 20—30 хиляди лева, обѣщайте да ги дадете: инакъ, и паритѣ ще похарчите, и пакостьта ще прѣтърпите — въ бѫдеще пакъ ще краде и ще краде повече.

— За да краде и обезчестява, дължи се на обсебване; нѣма ли нѣкоя висша сила, да тури виновника на мѣстото му?

— Бащата и майката трѣбва да иматъ тази сила, че да могатъ да осво­ бодятъ сина или дъщеря си отъ онзи, който ги обсебва. Ако  имаше добро общество, то щѣше да имъ въздѣйствува, но при сегашнитѣ порядки това не е лесно.

— Ако откажатъ родителитѣ да плащатъ?

— Въ бѫдеще синътъ ще краде повече.

— Когато при нѣкой сеансъ единъ отъ присѫтствующитѣ  е обсебенъ и започне да лудува, и има даже опасность за живота му, кой е най­лекиятъ методъ да се освободи човѣкътъ ?

— Молитва и обратни паси.

— Кой е най­лесниятъ и безопасенъ способъ, който би могълъ да употрѣби единъ духовенъ човѣкъ, за да влѣзе въ свръзка съ духовния миръ и да получи отъ тамъ нѣкакво откровение или съобщение?

— Чисто сърце. За да постигне човѣкъ чистота на сърцето, най­първо трѣбва да бѫде чрѣзмѣрно търпѣливъ, милостивъ, да има толкова непоко­ лебима вѣра, щото никакво нещастие, никакви страдания да не може да го разколебаватъ; да бѫде еднакво справедливъ къмъ себе си и къмъ другитѣ, да бѫде безкористенъ и самоотверженъ.

— Тѣзи сѫ качества, които трѣбва да притежава всѣки, обаче ние искаме да знаемъ способи.

— Когато успѣете  да концентрирате ума си и да се повдигнете — ето способитѣ.

— Какъвъ е смисълътъ и съдържанието на кръста, на кръщението, на вѣнчанието, на паленето свѣщи и кандила — изобщо, на религиознитѣ сим­ воли и обряди, ако може да ни кажете?

— При вѣнчаването най­важни нѣща сѫ пръстенътъ и вѣнецътъ. Изобщо тѣ нѣматъ никакво практическо приложение; тѣ сѫ чисто мистически и нѣма нищо да ви ползуватъ.

— Какъ ще се познае човѣкъ, който лъже?

— По очитѣ ще го познаете: има извѣстни признаци, безпогрѣшни, по които не може да се излъжете. Има ли ги нѣкой човѣкъ, нѣма съмнѣние, че лъже, нѣма ли ги — ще се резервирате. Ако ви обясня признацитѣ, ще поч­ нете всички хора да подозирате. Тази материя е деликатна. За оногова, когото подозирате, може да се помолите и, ако има прѣстѫпления  у него, той ще

 

се прѣвърне на нѣкое  животно. Ако знаете да тълкувате тѣзи  емблеми, ще имате напълно разрѣшенъ въпроса. Невидимиятъ свѣтъ  е  много  внимате­ ленъ и по нѣкой пѫть  не иска да извади налице прѣстѫпленията  на хората, държи ги затворени. Безопасно е за онѣзи, които се освобождаватъ, а опасно за другитѣ.

— Много пѫти  нѣкои ваши постѫпки,  които вие считате за грѣхове, въ духовния свѣтъ не сѫ  грѣхове, а добродѣтели, и това, което вие не считате за грѣхъ, въ духовния свѣтъ го иматъ за грѣхъ. Например, момъкъ цѣлуне мома, тукъ го считате за грѣхъ, но въ духовния свѣтъ го смѣтатъ за добродѣтель: тази мома щѣше да се разврати, и момъкътъ, като я цѣлува, става нейнъ иде­ алъ и съ това я спасява.

— Въ духовния свѣтъ сѫ  важни мотивитѣ на дѣйствията.

— Напр., нѣкой ви открадне пари, това въ духовния свѣтъ се счита за добро, а нѣкога, като ви дадатъ пари, това може да се счита за зло — въ зависи­ мость отъ резултата на сторената постѫпка. Но има извѣстни прѣстѫпления, за които и въ духовния свѣтъ нѣма прошка. То сѫ  моралнитѣ прѣстѫпления. Морално прѣстѫпление  е, ако убедитѣ нѣкого, че нѣма Богъ; съ това вие пото­ пявате душата му въ мракъ, отъ който не може да излѣзе, лишавате го отъ най­ великото благо въ живота. Когато покварите сърцето, волята и ума на човѣка, това сѫ  сѫщо  морални прѣстѫпления.  Въ духовния свѣтъ наказватъ много строго за такива прѣстѫпления. Противъ тѣхъ сѫ говорили и еврейскитѣ про­ роци.

Отъ 9/22. септемврий да се прилага законътъ за десетъка. Въ прилагането на този законъ вие ще калите вашето сърце, умъ и воля. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ отъ прилагането на този законъ, това ще видите слѣдъ хиляди години.

Отъ наше гледище Св. Богородица е любовь, Христосъ мѫдрость, а рели­ гията — това сме ние. Христосъ е Божествената мѫдрость, която се проявява чрѣзъ любовьта. Религията е връзката. Любовьта и мѫдростьта  се съединя­ ватъ, за да ни създадатъ. Иисусъ, като дойде на земята, взе формата на човѣкъ, за да покаже, че любовьта ражда хората. Мѫжетѣ трѣбва да любятъ женитѣ си по Бога, а женитѣ да ги почитать по Бога. Жени или мѫже,  които нѣматъ никаква любовь и мѫдрость, не сѫ  религиозни, Въ Бѣлото братство женитѣ и мѫжете  сѫ  равни. Когато мѫжътъ замѣства жената, той е жена и обратно.

Онѣзи велики народи, които сега разрѣшаватъ важни въпроси, ако не се подчинять на Божията воля, ще станатъ по­малки отъ българския народъ — ще бѫдатъ наказани.

Важно е сега моралното падане и подигане на човѣка. Онѣзи, които пад­ нать морално, ще останатъ за хиляди­хиляди години назадъ. Всичко, което става сега, става по Божията воля. Болшевицитѣ вършатъ онова, което е прѣдсказано — ни повече, ни по­малко.

Ако българскиятъ народъ ви приеме като добрѣ дошли у него, всичко ще му върви на добрѣ, но, ако не ви приеме, на злѣ ще му върви; ако той при­ еме учението, което му носите, Господь ще го благословиако не го приеме,

 

ще бѫде наказанъ. Ако ви приеме, нѣма да плаща контрибуция, но, ако не ви приеме, контрибуция ще плаща.

 

(Дадени на 22. августъ 1919 г., петъкъ, въ 4 ч. и 30 м слѣдъ пладне)







Теми съдържащи: Съборни Беседи, Велико Търново

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt