Jump to content

1932_08_04 Съ притчи


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СЪ ПРИТЧИ.

И говорѝ имъ Христосъ много съ притчи и казваше: „Ето, излѣзе сѣятельтъ да сѣе! И когато сѣеше, едно падна край пѫтя; друго падна на каменисти мѣста; трето падна въ трънетѣ и четвърто падна на добрата земя, и даваше плодъ: едно сто, друго шестдесеть, а друго тридесеть.

Тази притча може да се разтълкува, да ѝ се дадатъ нѣкои обяснения. Запримѣръ, сѣятельтъ на доброто сѣме е Синъ Человѣчески. Нивата е свѣтътъ. Добритѣ сѣмена сѫ синоветѣ на царството. Враждебникътъ е пѫтьтъ, каменистата почва и трънетѣ. Жътвата е скончанието на вѣка, а жътваритѣ сѫ ангелитѣ. Съ тѣзи тълкувания се дава изяснение на всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Въпрѣки тѣзи изяснения, мнозина се запитватъ: защо свѣтътъ е такъвъ? Защо не е добъръ? Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде свѣтътъ? Нека този, който задава въпроса, пръвъ даде примѣръ, да стане добъръ. Или, нека той даде планъ, какъ трѣбва свѣтътъ да се създаде, че да задоволи всички хора. Когато човѣкъ си задава този въпросъ, безъ да прави усилия надъ себе си да се подобри, той самъ е на кривъ пѫть.

Питамъ: какво приложение ще има тълкуванието на горната притча? Често у васъ се явяватъ добри и лоши мисли, но вие не знаете тѣхния произходъ. Сега, обаче, споредъ даденото тълкувание, вие ще знаете, че всѣка добра мисъль иде отъ сѣятеля на доброто сѣме — отъ Сина Человѣчески. Нивата пъкъ сте вие, вашето тѣло, вашиятъ умъ, вашето сърце, прѣзъ които минаватъ всички мисли и чувства и се прѣсѣватъ. Доброто сѣме сѫ вашитѣ добри желания. Слѣдователно, минатъ ли прѣзъ вашия умъ и вашето сърце лоши мисли, чувства и желания, ще знаете, че тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ плѣвели, посѣти отъ лукавия. Какво трѣбва да правите съ една лоша мисъль? Трѣбва ли да я изтръгнете като плѣвелъ? Не, оставете я, нека и тя расте, както и добрата мисъль. Не се безпокойте. Нека и двѣтѣ мисли растатъ едноврѣменно. Запримѣръ, ставате сутринь и наблюдавате, че прѣзъ ума ви минаватъ двѣ мисли, една добра и една лоша. Оставете и двѣтѣ мисли да се развиватъ свободно. Вечерьта, прѣди да си легнете, направете смѣтка, дайте си отчетъ, отъ каква категория сѫ и двѣтѣ мисли и като си отговорите положително, оставете лошата настрана, а на добрата дайте специални условия да се развива. Тъй щото, не се борете съ дявола, но познавайте стоката му и не я купувайте — нищо повече. Когато отидете при нѣкой сарафъ и му прѣдложите златни и сребърни вещи или монети, той веднага изважда пробния камъкъ и ги опитва, истински ли сѫ или фалшиви. По този начинъ той раздѣля еднитѣ отъ другитѣ. И вие трѣбва да бѫдете вѣщи като сарафа, който веднага отдѣля чиститѣ звонкови монети отъ фалшивитѣ. На сѫщото основание, който се занимава съ окултнитѣ науки, той трѣбва да има въ себе си пробенъ камъкъ, чрѣзъ който да различава качеството на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако една мисъль е крива, тя нищо не ползува човѣка.

Слѣдователно, у човѣка има едно вѫтрѣшно чувство, посрѣдствомъ което той разграничава добритѣ мисли и чувства отъ лошитѣ. Това чувство е врата, прѣзъ която ангелитѣ и добритѣ духове влизатъ, за да помагатъ на човѣка. Ето защо, за всѣка мисъль и за всѣко чувство, каквито да сѫ тѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ, да не се страхува. Добрата мисъль е добра, и лошата мисъль е лоша, не се съмнявайте въ тѣхъ. Ако човѣкъ работи съзнателно надъ себе си, той винаги ще има Божието благословение. Въ края на краищата, добритѣ духове ще му помогнатъ, ще го освободятъ отъ противорѣчията, на които той се натъква. И тогава казвамъ: ученъ човѣкъ е този, който различава добритѣ мисли и чувства отъ лошитѣ. Не ги ли различава, той не е ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е този, който познава елементитѣ, знае тѣхнитѣ свойства, знае и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Запримѣръ, химикътъ познава свойствата на всички елементи, знае тѣхния характеръ и условията, при които тѣ се съединяватъ. Щомъ знае това, той взима всички прѣдпазителни мѣрки, да не ставатъ експлозии при работата съ този или съ онзи елементъ.

На сѫщото основание и окултниятъ ученикъ знае, че въ естеството на човѣка има много елементи, съ най-разнообразни свойства, които той трѣбва да изучава. Знае ли свойствата имъ, той ще вземе всички мѣрки, за да става съединяването правилно. Знае ли човѣкъ естеството на своя характеръ, на елементитѣ, които влизатъ въ него, той отъ нищо нѣма да се безпокои. Голѣмитѣ безпокойства и грижи на съврѣменнитѣ хора нищо не допринасятъ. Тѣ сѫ празни работи, които отниматъ само силитѣ имъ. Мнозина плачатъ, охкатъ, като мислятъ, че съ това ще омилостивятъ Бога, ще Го заставятъ да се смили надъ тѣхнитѣ страдания. Богъ може да се смили, но само надъ тия хора, които сѫ готови да работятъ, да различаватъ, да учатъ и прилагатъ Неговитѣ закони. Учительтъ никога не може да бѫде снизходителенъ къмъ мързеливия ученикъ. Нито грѣшникътъ може да има любовьта на Бога. Ако една майка има два сина, единиятъ способенъ и добъръ, а другиятъ мързеливъ и лъжливъ, каквото да казвате, тя не може да обича и двамата еднакво. Като погледне втория, макаръ и да има една малка надежда той да се изправи, ще си каже: отъ този синъ нищо не може да стане. И наистина, въ реда на нѣщата е да не се обича лошото. Казвате: нали хората трѣбва да се обичатъ? Обичатъ се само онѣзи хора, които иматъ желание да се изправятъ. На лошитѣ, на мързеливитѣ не трѣбва да се прави зло, но тѣ не могатъ да бѫдатъ обичани, както добритѣ и способнитѣ.

Казвамъ: не прави зло никому. Не насърдчавай прѣстѫпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълкъ. Не вързвай праведния, и не развързвай грѣшния. Кой трѣбва да се развързва? — Праведния развързвай. — Кой трѣбва да се вързва? — Грѣшния вързвай. Не е достатъчно само да вържешъ грѣшния, но отгорѣ на това тури му хомотъ, вземи остенъ и го впрегни цѣлъ день да оре.

И тъй, въ човѣка живѣятъ двѣ сѫщества — едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той нѣкога отива на страната на едното, нѣкога на страната на другото. Обаче, той трѣбва разумно да се справи съ тѣхъ и да даде надмощие на доброто въ себе си. Нѣкога човѣкъ се солидаризира съ мързеливото сѫщество и, като проститѣ хора, казва: защо ли трѣбва да уча, да си напрѣгамъ главата? Попъ нѣма да ставамъ, я! Слуша ли доброто сѫщество, той ще дойде до редъ постижения, къмъ които се стреми.

Сега, като четете 13 гл. отъ Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения. Въ притчата за сѣятеля се изнасятъ добритѣ и лошитѣ условия, при които попаднали житнитѣ сѣмена. Трънетѣ и каменистата почва, запримѣръ, говорятъ за злото въ свѣта, а добрата почва — за доброто. Отъ какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Дѣто има изобилие, тамъ има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадатъ. Дѣто има богатство, тамъ има кражби. Лъжата пъкъ придружава сиромашията. Слѣдователно, ако си сиромахъ, ще те лъжатъ. Нѣкой пѫть човѣкъ самъ се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Нѣкога, безъ да работи, казва: все ще излѣзе нѣщо отъ мене — насърдчава се. Нѣкога пъкъ работи, но си казва: нищо нѣма да излѣзе отъ мене. И въ двата случая той се лъже. Другъ казва: то се вижда, че ще се мре, поне да се понаямъ малко. Послѣ казва: толкова пѫти съмъ казвалъ, че ще се мре, но все още не умирамъ. Който казва, че нѣма да мре, умира. Нѣкой казва, че щѣлъ да живѣе двѣста години, но виждашъ, че слѣдъ двѣ години този човѣкъ умира. Значи, всѣка година отъ неговия животъ е равна на сто години.

Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добритѣ хора трѣбва да се образува връзка, да се създадатъ отношения. Забѣлѣзано е при това, че нѣкои хора обичатъ да дружатъ съ богати, други — съ учени, трети — съ добри, свети хора. Младитѣ момци пъкъ обичатъ да дружатъ съ млади моми; младитѣ моми обичатъ да дружатъ съ млади момци. Рѣдко ще срещнете младъ момъкъ или млада мома да дружи съ нѣкой старъ, хилавъ, болнавъ човѣкъ. Коя е причината, дѣто хората заболяватъ? Причината на болеститѣ се крие въ човѣшкитѣ отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито сѫ мислитѣ и желанията на човѣка, такова става и тѣлото му. Ако здравиятъ човѣкъ измѣни пѫтя на своитѣ прави мисли и чувства, съ това той коренно ще измѣни своя организъмъ, и въ края на краищата, ще заболѣе. И обратно: ако човѣкъ измѣни пѫтя на своитѣ криви мисли и чувства и влѣзе въ правия пѫть на живота, той ще подобри състоянието на своя организъмъ. Ние живѣемъ въ свѣтъ на промѣни. Въ Писанието е казано, че само Богъ не се мѣни, а всичко друго е подложено на постоянни промѣни. Щомъ знаете, че живѣете въ свѣтъ на промѣни, трѣбва ли да се смущавате? Кое е по-добро: да се измѣня свѣтътъ, или да не се измѣня? Какво лошо има въ това, ако вашиятъ слуга който до вчера ви обиралъ, днесъ се измѣни, обърне се къмъ Бога и прѣстане да ви обира? Всѣка промѣна въ завършения процесъ е на мѣсто; всѣка промѣна въ незавършения или въ смѣсения процесъ не е на мѣстото си. Ако слугата ви влѣзе въ вашия хамбаръ, извади оттамъ житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постѫпката му? — Нѣма да го обвините. Промѣната, която става съ житото, е на мѣстото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на сѫдбата, вие ще го обвините за постѫпката му. Тази промѣна на житото не е на мѣстото си.

Слѣдователно, само онѣзи промѣни иматъ смисълъ, които допринасятъ нѣщо за благото на човѣшката душа. Има редъ страдания и несгоди въ живота, които сѫ резултатъ на миналото и могатъ да ползуватъ човѣка, ако той знае причинитѣ имъ. Прѣдставете си, че прѣди 20 години вие сте направили едно слабо вѫже и сте го продали нѣкому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по нѣкакъвъ начинъ, вие падате въ единъ кладенецъ и трѣбва да ви извадятъ вънъ отъ кладенеца, именно, съ това вѫже. Вързватъ ви за вѫжето, започватъ да ви теглятъ навънъ, но като слабо, вѫжето се скѫсва, и вие отново падате въ кладенеца. Казвате: тъй ли трѣбваше да стане съ мене? Кой направилъ такова слабо вѫже? Сърдите се, роптаете, безъ да знаете, че причината за това сте вие самъ. Вие направихте това слабо вѫже и го продадохте за здраво, но самъ опитахте неговата сила. Вѫжето прѣдставя човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постѫпки, т. е. ако вѫжето което сте изплели отъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки е устойчиво, всѣки ще може да ви извади съ него отъ кладенеца. Обаче, ако вѫжето ви не е устойчиво, никой въ свѣта не може да ви помогне, никой не може да ви извади отъ кладенеца. Това е единъ отъ великитѣ закони въ свѣта.

И сега, когато хората казватъ, че Богъ ще оправи свѣта по нѣкакъвъ начинъ, тѣ сѫ прави. Богъ ще оправи свѣта по нѣкакъвъ начинъ, но не както тѣ мислятъ. Има други разпореждания за оправянето на свѣта, различни отъ тия, които хората прѣдполагатъ. Методитѣ на хората сѫ едни, методитѣ на Бога сѫ други, съвършено различни отъ тѣхнитѣ. Влѣзете въ нѣкакво общество, слушате, че тамъ се говори за любовь, за свобода, за равенство, виждате методитѣ имъ, но резултатитѣ не ви харесватъ. Отивате въ друго общество, пакъ върху сѫщитѣ теми разискватъ, прилагатъ редъ методи, но и тѣхнитѣ резултати не харесвате, Когато нѣкой човѣкъ държи въ рѫцѣтѣ си благата на много хора, а за себе си отдѣля най-хубавото, постѫпва ли право? Казвате: този човѣкъ не постѫпва право. — Ама той говори хубаво. — Нищо отъ това. Както говори, така трѣбва и да постѫпва. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Мнозина виждатъ, когато другитѣ постѫпватъ несправедливо, но не виждатъ себе си когато тѣ постѫпватъ несправедливо, правятъ се, че не виждатъ.

Много нѣща има още да ви кажа, но нито ще ги разберете, нито ще ги приложите. Защо? — Защото съврѣменнитѣ хора още сѫ крайно користолюбиви и жестоки. Обаче, тѣ трѣбва да знаятъ, че съ жестокость и користолюбие не може да се припари въ Царството Божие. Казвате: великъ е Богъ, велико е Неговото Слово! Велико е Словото Божие, но то иска изпълнение, то иска чистота. Забѣлѣжете, днесъ рѣдко ще срещнете човѣкъ, който, като види двама млади, мома и момъкъ, да не прѣдаде изопаченъ характеръ на тѣхнитѣ отношения. Това сѫ плѣвели, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Имате неразположение къмъ нѣкого, трѣбва да обосновете, има ли причини за това, или нѣма. Не обосновете ли вашето неразположение, нѣма да мине дълго врѣме, и това неразположение ще дойде върху васъ. Безпощаденъ е законътъ за възмездието. Смѣете ли се надъ погрѣшкитѣ на хората, и вие ще изпаднете въ тѣхното положение. Всѣки човѣкъ е поставенъ въ положение да грѣши. Какво печели човѣкъ, ако осѫжда този-онзи, че не живѣятъ по Бога? Нищо не печели. По-добрѣ е човѣкъ да мълчи, да остави всѣки самъ да се изправи. Всѣки самъ ще понесе послѣдствията на своитѣ постѫпки. Ти гледай, какъ биятъ човѣка за неговитѣ грѣшки и се поучавай — нищо не му говори. Когато виждамъ, че нѣкой страда, азъ търся причинитѣ за страданията му и се уча.

Съврѣменнитѣ хора се радватъ, когато печелятъ, а скърбятъ, когато губятъ. Виждамъ, нѣкой спечелилъ 20,000 лева, скача, радва се. Казвамъ: не се радвай за тѣзи пари, защото утрѣ може да ги изгубишъ, и тогава ще скърбишъ. Щомъ си спечелилъ 20,000 лева, благодари на Бога, че ще можешъ да си услужишъ съ тѣхъ. Ако ги изгубишъ, не скърби, въ сѫщность ти нищо не си изгубилъ. Ако едноврѣменно печелишъ и губишъ, загубата не е много голѣма, тя е врѣменна. Нали знаете, че сиромашията често спасява живота на хората, а богатството го погубва. Ако човѣкъ е богатъ, всѣки може да го убие, да вземе богатството му. Какво ще взематъ на сиромаха? Кой какъ го види, ще каже: оставете този човѣкъ! Той нѣма петь пари въ джоба си. Угоената овца всѣки може да заколи, но хилавата, мършавата отдѣлятъ настрана.

Казвамъ: ако всички тия сравнения, изводи въ притчитѣ не се приложатъ въ живота, тѣ оставатъ безпрѣдметни. Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, както земледѣлецътъ познава нивитѣ си, лозарьтъ — лозята си и градинарьтъ — градинитѣ си. Земледѣлецътъ трѣбва да познава нивитѣ си, дали сѫ слаби или силни, кои мѣста трѣбва да наторява и кои не трѣбва. Лозарьтъ трѣбва да познава, коя прѫчка какво грозде дава, за да знае, какъ да ги рѣже, какъ да ги наглежда. Градинарьтъ трѣбва да знае, дѣ какви цвѣтя да сѣе, какъ да ги сѣе и т. н. Ако земледѣлецътъ, лозарьтъ и градинарьтъ не знаятъ условията, при които работятъ, както и качествата на своитѣ произведения, тѣ нищо нѣма да изкаратъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, какви постижения ще иматъ отъ своята работа. На сѫщото основание и човѣкъ трѣбва да познава себе си, да знае, какво може да излѣзе отъ него. Не е достатъчно да бѫдете привидно добри, но вашето добро трѣбва да има приложение. Доброто е сила, съ която човѣкъ може да постигне нѣщо. Доброто е истинско богатство, съ което човѣкъ може да разполага. Мѫдростьта е истинско богатство на ума, съ което човѣкъ може да разполага. Ако съ доброто, съ мѫдростьта, съ любовьта, които човѣкъ има, не може въ даденъ случай да разполага, тѣ не сѫ никакво добро, никаква мѫдрость, никаква любовь. Всѣко богатство, което имате, трѣбва на врѣме да се приложи.

Единъ българинъ тръгналъ за Солунъ. По пѫтя той срещналъ единъ циганинъ, който му далъ да му носи единъ тѫпанъ. Извѣстно врѣме вървѣли заедно. Циганинътъ се отбилъ нѣкѫдѣ по работа, а българинътъ продължилъ да върви бавно. Вечерьта българинътъ се изгубилъ изъ гората и понеже билъ страхливъ, потърсилъ мѣсто да прѣнощува. Наближилъ до една воденица, влѣзълъ вѫтрѣ и се качилъ на едно високо мѣсто. По едно врѣме видѣлъ, че една мечка влѣзла въ воденицата да си търси храна. Той се уплашилъ много и за куражъ започналъ силно да бие тѫпана. Какво се указало? Мечката била дресирана. И тя по нѣкакъвъ начинъ се откѫснала отъ вѫжето на своя господарь и избѣгала въ гората. Като чула тѫпана, мечката започнала да играе. Той билъ тѫпана, а тя играла, докато се развила нова комедия въ воденицата. Покрай воденицата минавалъ камиларь съ камили, натоварени съ грънци. Той сѫщо така пѫтувалъ за Солунъ. Като чулъ отдалечъ тѫпана, камиларьтъ пожелалъ да види, какво става въ воденицата. Отворилъ вратата на воденицата и надзърналъ, но мечката се уплашила и хукнала да бѣга. Като я видѣли камилитѣ, и тѣ се уплашили, почнали да бѣгатъ и изпочупили много грънци. Камиларьтъ хваналъ тѫпанджията и му казалъ: сега ще те водя въ Солунъ, ще те дамъ подъ сѫдъ. Ти стана причина да се уплашатъ камилитѣ ми и да счупятъ грънцитѣ. Пристигнали въ Солунъ. Явили се въ сѫда, и сѫдията извикалъ тѫпанджията да даде своитѣ обяснения, какъ е станалъ причина да се счупятъ грънцитѣ на камиларя. Тѫпанджията казалъ: азъ съмъ готовъ да заплатя грънцитѣ на камиларя, но нека той ми доведе мечката. Съ тази мечка азъ се прѣхранвахъ, а той стана причина тя да избѣга въ гората. Сѫдията намѣрилъ исканията на мечкаря основателни и казалъ на камиларя: първо доведете мечката му, а послѣ той ще ви плати счупенитѣ грънци. Казвамъ: умѣние се иска, за да приложи човѣкъ на врѣме даденото му богатство.

Питамъ: какво е спечелилъ този българинъ съ биенето на тѫпана? Той нищо не е спечелилъ, но въ случая вие имахте възможность да чуете нѣщо ново, отъ което азъ вадя слѣдния изводъ: всѣки човѣкъ има по единъ тѫпанъ и по една мечка, която разиграва безъ да иска. Вие трѣбва да знаете, че живѣете въ единъ разуменъ свѣтъ, между разумни сѫщества, които ви помагатъ дотолкова, доколкото вие сте готови да учите. Тѣзи разумни сѫщества нѣматъ свободно врѣме да се занимаватъ съ вашитѣ грѣшки и прѣстѫпления. Като минатъ покрай васъ, тѣзи напреднали сѫщества ще се спратъ само за моментъ, ще ви кажатъ една дума и ще си заминатъ. Ако сте паднали, тѣ нѣма да ви убѣждаватъ да станете, да си изтърсите праха, нито пъкъ ще ви утѣшаватъ, но ще кажатъ: стани и върви! — и ще си заминатъ. Ако ги послушате, ще видите, че въ думитѣ имъ има сила, мощь. Думитѣ имъ сѫ мощни, като кесията на нѣкой американски милионеръ, който я подхвърля само и заминава. Който е уменъ, ще вземе кесията и ще я използува. Глупавиятъ, обаче, ще спре да пита, колко има въ кесията, кой я подхвърлилъ, какъ се казва и т. н. Възвишенитѣ сѫщества не обичатъ да знаятъ имената имъ.

Сега, като се качвате и слизате всѣки день по върховетѣ, вие трѣбва да възприемате по една нова мисъль, върху която да работите прѣзъ деня. Запримѣръ, вземете мисъльта: слабитѣ трѣбва да се насърдчаватъ. Това е въ реда на нѣщата. Питамъ: ако силнитѣ се насърдчаватъ, на мѣсто ли е това? Сѫщиятъ законъ се отнася и до самия човѣкъ: слабия въ себе си насърдчавай, а силния — възпитавай. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: щомъ сте дошли въ планината, вие трѣбва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви биятъ на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислете, че можете да живѣете, както искате. Не, вие трѣбва напълно да се съобразявате съ условията на планината. Дѣто мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви слѣдятъ, наблюдаватъ и прѣцѣняватъ. И сами да сте, знайте, че около васъ има много сѫщества, които виждатъ всичко. Не се ли съобразявате съ правилата, които планината налага, вие ще се подадете на влиянието на лукавия. Той ще ви каже: нѣма защо да се безпокоишъ, планината е широка, навредъ могатъ да се хвърлятъ боклуцитѣ. Не бѫдете толкова глупавъ, да разпилявате силитѣ си напразно. Толкова хора има тукъ, други нека чистятъ. Вие си почивайте. Наистина, никой не е задълженъ да чисти. Тукъ всичко се върши доброволно, по любовь. Никой никого не може да сѫди, защото нѣма законъ за сѫдене. Като говоря, че трѣбва да се пази чистота, това се налага отъ хигиената. Важно е, че всички имате добро желание, правите усилия, да пазите чистота. Усилията ви сѫ голѣми, но методитѣ ви не сѫ практични. Запримѣръ, нѣкой се окаля и бърза да се опере, да изчисти кальта. Този методъ не е практиченъ. Оставете кальта да изсъхне и послѣ я чистете. Речете ли да перете калното мѣсто съ вода, ще станатъ петна наоколо. А тъй, като изсъхне кальта, изтъркайте я и ще видите, че нищо нѣма да остане отъ нея. Слѣдователно, направишъ ли една погрѣшка, не бързай да я измиешъ. Остави я день, два да изсъхне и послѣ внимателно я изтъркай между пръститѣ си. По този начинъ тя по-лесно ще се изчисти, отколкото да я перешъ съ вода. Като я перешъ съ вода, ще си създадешъ по-голѣма беля.

Единъ познатъ ми разправяше една своя опитность съ счупването на двѣ чаши. Той отишълъ нѣкѫдѣ на гости и, по невнимание, счупилъ една хубава чаша на домакинитѣ. Тѣ не забѣлѣзали това нѣщо. Той взелъ счупената чаша и отишълъ на пазара да купи друга. Намѣрилъ сѫща като счупената, купилъ я и я занесалъ на познатитѣ си. Безъ да имъ каже нѣщо, той турилъ чашата на мѣстото ѝ. Слѣдъ врѣме той отишълъ другадѣ на гости и така се случило, че и тамъ счупилъ една чаша. Домакинитѣ не видѣли това, и той прѣмълчалъ. На другия день купилъ по-хубава чаша отъ счупената и като я занесълъ, казалъ: нося ви тази чаша вмѣсто другата, която вчера счупихъ. Едва сега тѣ разбрали за пакостьта, която той направилъ и започнали да го разпитватъ: какъ я счупи? Защо не бѣше внимателенъ? Ние не обичаме да ни чупятъ чашитѣ и т. н. Започнали се редъ коментарии и разисквания, които го довели до чудо, не знаялъ, какви обяснения да даде. Въ първия случай той не казалъ нищо и нѣмало никакви коментарии. Въ втория случай той казалъ, че направилъ една пакость и станали редъ коментарии. Казвамъ: въ първия случай той изправилъ погрѣшката си съ изтъркване на кальта между пръститѣ си, безъ да го знае нѣкой. Въ втория случай той съобщилъ и на други хора, поискалъ вода да изпере кальта, но съ това прѣдизвикалъ редъ коментарии. И въ двата случая е важно слѣдното: човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не чупи чашитѣ.

Ще ви задамъ другъ въпросъ: какво трѣбва да прави богатиятъ, който отива на небето, а въ това врѣме дойде нѣкой да го обере? Този човѣкъ умира, т. е. викатъ го на небето. Трѣбва ли той да спре, да гледа, кой го обира и защо го обира? Не е ли по-добрѣ да каже: не ме интересува, кой ме обира. Кой каквото ще да прави, това е негова работа. За мене е важно, че ме викатъ отъ небето, и азъ трѣбва да се приготвя.

Сега ние навлѣзохме въ една область, която наричамъ „область на хирургическитѣ операции.“ Въ тази область едни рани се опериратъ, а други се човъркатъ. Тъкмо нѣкоя стара рана е заздравѣла, но дойде единъ и, по невнимание, започва да я човърка. Казвамъ: може и безъ тази хирургическа операция. Обаче, дойде ли до операция, по-добрѣ е човѣкъ самъ на себе си да бѫде хирургъ, отколкото други да го опериратъ. Защо? — Защото, прави ли човѣкъ самъ операцията си, той ще бѫде много внимателенъ. Чуждиятъ, който иде отвънъ да прави операцията, не може да бѫде толкова внимателенъ. Той взима ножа, забива го и не пита. Който самъ изправя погрѣшкитѣ си, той е внимателенъ къмъ себе си. При това, всѣки човѣкъ самъ може да изправи погрѣшкитѣ си.

Казано е въ Дѣянията на апостолитѣ, че нѣкои скитници Юдеи заклинатели, почнали да произнасятъ името на Господа Исуса надъ тѣзи, които имали зли духове и казвали: „Заклеваме ви въ Исуса, когото Павелъ проповѣдва.“ И отговори лукавиятъ духъ и рече: „Исуса познавамъ, и Павла зная, но вие кои сте?“ И скочи надъ тѣхъ и ги наби. Какво показва това? Човѣкъ не може да си служи съ една сила, съ която не се е свързалъ, не се е обединилъ. Ако не сте едно съ Христа, Неговата сила не може да работи въ васъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако съ Духа Божи изпѫждамъ духоветѣ, настанало е върху васъ Царството Божие.“ Слѣдователно, всѣка погрѣшка трѣбва да се изправи разумно. Животътъ съдѣйствува за изправяне на погрѣшкитѣ. Вземете примѣръ отъ сарафина. Като му донесатъ нѣкакви монети, той веднага ги разграничава, туря истинскитѣ на една страна, фалшивитѣ — на друга, и така ги изучава. По сѫщия начинъ трѣбва да постѫпва и всѣки човѣкъ. Той трѣбва да туря добритѣ мисли, чувства и постѫпки на една страна, а лошитѣ на друга страна и да ги изучава. Прави ли така, ще дойде день когато ще знае отъ кой родъ сѫ неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Щомъ ги разграничава, съ това заедно ще бѫдатъ изключени и неговитѣ грѣшки и заблуждения. Така ще различава той, кои мисли, чувства и постѫпки сѫ отъ Бога, кои отъ човѣка и кои отъ лукавия.

Азъ говоря по този въпросъ, защото човѣкъ мяза на нива, която трѣбва да се плѣви, разорава, обработва, за да могатъ способноститѣ и дарбитѣ, които има въ себе си по-добрѣ да растатъ и да се развиватъ.

Друга притча имъ каза: „Подобно е Царството небесно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно, доклѣ вкисна всичкото“. Ако прѣведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трѣбва да знаете, какво прѣдставятъ кваса, брашното, а сѫщеврѣменно трѣбва да знаете, какъ да ги приготвите, за да подквасите хлѣба. Щомъ искате да подквасите тѣстото, вие трѣбва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тѣсто се пази при извѣстна топлина, за която цѣль внимателно се завива. Като го печете пъкъ, трѣбва да разбирате силата на огъня: нито да го прѣгорите, нито да го не допечете. Работите ли надъ себе си, вие трѣбва да имате тѣзи дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно съ Божиитѣ закони, ще имате успѣхъ въ работата си. Не работите ли по този начинъ, никакъвъ успѣхъ нѣма да имате. Никога човѣкъ не трѣбва да се облѣнява, ако иска успѣхътъ му да бѫде непрѣривенъ. Всѣки день той трѣбва да допринася къмъ работата си по нѣщо ново. Всичко старо да се туря настрана, а новото да се разработва. Миналитѣ погрѣшки да се турятъ настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човѣкъ, да върви напрѣдъ, да бѫде внимателенъ, втори пѫть да не се цапа Той трѣбва да гледа на доброто сѣме, което е вложено въ душата му. Когато доброто сѣме се разработва, то ще даде плодъ: едно сто, друго шестдесеть, а друго тридесеть.

Казвамъ: искате ли да устроите живота си по новия начинъ, вие трѣбва да се освободите отъ всички излишни нѣща, които ви смущаватъ. Излишнитѣ нѣща сѫ плѣвелитѣ. Тѣ неизбѣжно ще дойдатъ, никой не може да се избави отъ тѣхъ. Когато въ сърцето на човѣка влѣзе едно смущение, и светия да е, и адептъ да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ смущенията, които идатъ, но той трѣбва да бѫде буденъ, да се контролира. Голѣми изпитания има светията. Прѣдставете си единъ крайно бѣденъ човѣкъ, съ единъ левъ въ джоба си, само за парче за хлѣбъ. Обаче, мине покрай него нѣкой, вземе послѣдния му левъ, и той остава гладенъ. Какво е положението на този човѣкъ? Все ще му трепне сърцето, макаръ че богатството му е само единъ левъ. Такова е често положението и на светията. Седи той замисленъ, рѣшава нѣкаква задача, и току изведнъжъ, дойде дяволътъ, задигне всичкото му богатство и избѣгва. Светията се хваща за главата, чуди се, какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-послѣ се примири, като казва: Богъ ми даде единъ добъръ урокъ, да не се забравямъ. Сега отново трѣбва да работя цѣли 20 години, да придобия загубеното. Направихъ една малка погрѣшка, но дяволътъ ми задигна всичко. Само по този начинъ светията придобива извѣстни опитности.

Единъ търговецъ ималъ една дресирана маймуна, която пазила касата съ паритѣ му. Той често се хвалилъ на другаритѣ си съ нея, като казвалъ: никой не може да вземе паритѣ ми, докато маймуната ги пази. Единъ неговъ приятель рѣшилъ да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. Въ отсѫтствие на приятеля си, той отишълъ въ дома му, влѣзълъ въ стаята, дѣто била касата, и започналъ да се приструва, че спи. Като видѣла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и въ това врѣме той взелъ пари отъ касата и си отишълъ. Вечерьта, като се върналъ търговецътъ у дома си, той забѣлѣзалъ, че липсватъ пари отъ касата, за което хубаво набилъ маймуната, да помни задълженията си. Оттамъ насетнѣ, колкото пѫти дохождалъ приятеля му и се приструвалъ на заспалъ, маймуната не подражавала. Втори пѫть тя не направила сѫщата грѣшка. Невъзможно е човѣкъ да повтори два пѫти една и сѫща погрѣшка. Обаче, дяволътъ е хитъръ. Иска ли да изкуси човѣка, той ще намѣри хиляди начини да го подхлъзне.

И тъй, лагерътъ ви трѣбва да бѫде чистъ. Вие трѣбва да бѫдете чисти. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви трѣбва да бѫдатъ сортирани. Като се върнете въ София, трѣбва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще опрѣдѣлите, какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: младитѣ лесно растатъ, но старитѣ какво да правятъ? — Има начинъ за израстване и на старитѣ, но тѣ сами трѣбва да го намѣрятъ. Старитѣ ще кажатъ: за насъ не е толкова важно да растемъ на височина, но какъ да се справимъ съ мѫчнотиитѣ и страданията си? И за това има начинъ. Той е слѣдниятъ: стремете се поне единъ часъ прѣзъ деня да гледате на хората, като че вие сте въ тѣхъ; тѣхнитѣ страдания и радости да бѫдатъ ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голѣма приятность, ще забравите себе си, ще забравите вашитѣ страдания и ще се слѣете съ общото, съ цѣлото битие. По този начинъ вие ще се освободите отъ излишни мѫчнотии и страдания. Когато човѣкъ си създава излишни страдания, той мяза на малкото дѣте, което, като види, че нѣкой голѣмъ човѣкъ вади вода отъ кладенеца съ кофа, приближава се при него и му казва: чичо, дай и на мене да извадя вода. Може ли това дѣте да извади вода отъ кладенеца? — Не може. То ще си създаде само излишни страдания.

Казвамъ: не повѣрявай другиму рѫчката, съ която вадишъ вода.

Не давай другиму кофата, съ която си започналъ да вадишъ вода. Спусналъ ли си веднъжъ кофата, не я давай другиму, докато ти не извадишъ вода съ нея. Като свършишъ работата си, дай кофата на други да вадятъ вода.

Не давай на други да ти направятъ това, което ти самъ можешъ да си направишъ. Обаче, ако не можешъ нѣщо да направишъ, нека други го направятъ заради тебе, Докато можешъ да направишъ нѣщо, не се лишавай отъ извѣстна опитность. Самъ изтегли кофата, която си спусналъ въ кладенеца.

На пѫть съ единъ кракъ не тръгвай.

На нива съ една рѫка не отивай.

При Бога съ едно око не ходи.

Казвате: нали е писано въ Евангелието, че ако дѣсното око те съблазнява, да го извадишъ. Казвамъ: окото, което съблазнява човѣка, е око на дявола. Въ такъвъ случай, азъ бихъ казалъ: извади окото на дявола, което те съблазнява и го хвърли; по-добрѣ е да влѣзешъ съ едно око въ Царството Божие, отколкото да имашъ едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човѣка е Божествено, а другото е дяволско.

Питамъ: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всѣкога недоволно. Сипватъ нѣкому въ чинията ядене. Той погледне въ чинията си и казва: малко ми е. Сипватъ му втора лъжица. Казвамъ: първата лъжица струва повече отъ втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото сѫ ти сипали първия пѫть, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всѣкога е доволно. Сипятъ ли ти втори пѫть, може да го изядешъ, а може и да не го изядешъ. Първото, което сѫ ти сипали, е най-сладко. Когато сипватъ много въ чинията, много сте платили; когато сипватъ малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипватъ, да бѫдете благодарни.

*

4 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...