Jump to content

1932_08_03 Най-мѫчниятъ изпитъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

НАЙ-МѪЧНИЯТЪ ИЗПИТЪ.

Ще прочета 20 гл. отъ Евангелието на Матея. Ще размишлявате върху 20 ст. отъ сѫщата глава: „Тогазъ пристѫпи при Него на Заведеевитѣ синове майка имъ, та Му се кланяше и искаше нѣщо отъ Него.“

Днесъ ще говоря върху темата „Най-мѫчниятъ изпитъ“, на който хората пропадатъ, вслѣдствие на което не могатъ да постигнатъ желанията си.

Въ една легенда се разправя за най-мѫчния изпитъ на единъ отъ великитѣ ученици, който нѣкога е живѣлъ на земята. Като изучилъ всички науки и завършилъ развитието си, той трѣбвало да се яви на послѣдния си изпитъ, да получи зрѣлостно свидѣтелство, дипломъ, какъвто получаватъ и съврѣменнитѣ ученици. За тази цѣлъ учительтъ му го подложилъ на най-мѫчния изпитъ, като му казалъ: като обиколишъ цѣлата държава, ще срещнешъ една млада мома, най-красивата отъ всички моми, но облѣчена въ нечисти и скѫсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчишъ и ще я занесешъ на рѫцѣ до една голѣма вана съ чиста вода и тамъ ще я съблѣчешъ, ще я туришъ въ ваната и самъ ще я окѫпешъ. Веднага слѣдъ това ще я облѣчешъ съ най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трѣбва да направишъ спокойно, съ любовь и разположение, безъ, обаче, да се съблазнишъ отъ нейната красота. Понеже трѣбва да изпълнишъ задачата безъ знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти нѣма да обръщашъ никакво внимание на това, докато не я окѫпешъ. Нѣма да се извинявашъ, нѣма да ѝ обяснявашъ, че това е изпитъ, даденъ отъ учителя ти — изобщо, нищо нѣма да ѝ говоришъ. Щомъ свършишъ изпита си, ти си длъженъ така да постѫпишъ съ тази мома, така да смекчишъ сърцето ѝ, че да я разположишъ къмъ себе си, да не остане никакво огорчение въ нея. Както виждате, мѫченъ изпитъ ималъ този ученикъ. Сега и вие се намирате прѣдъ този изпитъ и казвате: не може ли да стане това по другъ начинъ? — Не може. Този е изпитътъ, на който трѣбва да се яви всѣки ученикъ, ако иска да получи дипломъ за свършване на наукитѣ си. И когато нѣкой пита, какво трѣбва да прави, за да завърши развитието си, казвамъ: намѣрете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облѣчена, и я окѫпете. Казвате: коя е тази мома и дѣ ще я намѣримъ? — Ще я намѣрите, тя живѣе навсѣкѫдѣ изъ свѣта. Като тръгнете, все ще я срещнете.

Казвамъ: колкото по-високо се подига човѣкъ въ умствено отношение, толкова по-трудни задачи му прѣдстои да рѣшава. Самъ по себе си животътъ за дѣцата е играчка, за възрастнитѣ — занимание, а за светиитѣ — трудна задача, която тѣ трѣбва да разрѣшатъ.

Въ прочетената глава се говори за една майка, която искала нѣщо отъ Христа за синоветѣ си. Какво може да иска една майка за синоветѣ си? Тя иска за синоветѣ си това, което иска и за себе си. Тя иска синоветѣ ѝ да заематъ високъ постъ, да станатъ министри, да получаватъ голѣми заплати. Не е лошо човѣкъ да се качи на нѣкой високъ планински връхъ, но той трѣбва да знае, че по високитѣ мѣста ставатъ голѣми бури. Слѣдователно, качи ли се веднъжъ човѣкъ на високъ планински връхъ, той трѣбва да бѫде готовъ за буритѣ, които ще го посрещнатъ тамъ. Нѣкои отъ васъ имахте опитностьта, да видите, какво нѣщо е буря въ долината, но не сте опитали буря на нѣкой високъ връхъ. Ако бихте попаднали въ врѣме на буря на нѣкой планински връхъ, тогава само щѣхте да разберете, какво значи буря на високи планински върхове.

Сега азъ ще разгледамъ богатството и сиромашията като символи въ живота. Понятията за богатство и сиромашия въ ума на съврѣменнитѣ хора сѫ съвършено изопачени. Първоначално богатството и сиромашията сѫ били най-труднопоносимитѣ нѣща за човѣшкия духъ. Откакъ свѣтътъ сѫществува, човѣкъ е минавалъ прѣзъ тѣзи двѣ състояния, за да научи, да разбере тѣхния дълбокъ смисълъ. Споредъ сегашнитѣ разбирания на хората, да бѫдешъ богатъ, значи да си въ положението на натоваренъ конь, да не знаешъ, какво да правишъ, какъ да се избавишъ отъ този товаръ. Да бѫдешъ сиромахъ, това подразбира да станешъ толкова лекъ, че вѣтърътъ да си играе съ тебе, както съ листата на дърветата, да не бѫдешъ господаръ на себе си. Било е врѣме, когато на богатството се е гледало като на безчестие и сѫ бѣгали отъ него като отъ чума. Така се бѣга днесъ отъ сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало отъ своето безчестие и днесъ вече то е облѣчено въ хубави, чисти дрехи, вслѣдствие на което всѣки го желае. Коя е причината, дѣто богатството се е избавило отъ своя позоръ? — За него се е явилъ онзи великъ ученикъ, който го е окѫпалъ и облѣкълъ въ чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облѣчена въ скѫсани и нечисти дрехи, за която е трѣбвало да дойде нѣкой, да я окѫпе и прѣоблѣче. И дѣйствително, явилъ се този ученикъ, който окѫпалъ богатството. Днесъ трѣбва да се яви другъ ученикъ, да окѫпе сиромашията, да я избави отъ нейния позоръ. Първиятъ изпитъ е издържанъ, богатството е окѫпано. Сега остава послѣдниятъ изпитъ на ученика, да окѫпе сиромашията.

Казвамъ: ако на съврѣменнитѣ хора се даде задачата да окѫпятъ сиромашията, тѣ мѫчно ще се справятъ съ нея. Досега още не се е намѣрилъ способенъ ученикъ, който да окѫпе сиромашията и да я избави отъ позора ѝ. За богатството се намѣри такъвъ ученикъ, който го окѫпа, вслѣдствие на което днесъ то придоби честь и слава. Когато Христосъ е говорилъ за нищия духомъ, Той подразбиралъ такъвъ човѣкъ, именно, който е готовъ да окѫпе сиромашията и къмъ него апелиралъ. И отъ двѣ хиляди години насамъ Христосъ призовава поне единъ отъ своитѣ ученици, да се яви като кандидатъ, да окѫпе сиромашията. Досега не се е обадилъ нито единъ християнинъ за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувствува толкова силенъ, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облѣчена въ скѫсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоваренъ конь, той седи повече на едно мѣсто, не бѣга, и всѣки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бѣга като лудъ конь. Учительтъ казва на ученика си: ще гледашъ да хванешъ сиромашията, както бѣга, и да я потопишъ въ коритото, да я окѫпешъ хубаво и послѣ да я облѣчешъ съ чисти, хубави дрехи. Да, но какъ се хваща този лудъ конь? Той бѣга, прѣпуска, надгонва се съ вѣтъра.

Слѣдователно, на всички съврѣменни хора е дадена една отъ най-труднитѣ задачи, да се справятъ съ сиромашията. Затова, именно, хората се молятъ на Бога. Какво искатъ тѣ въ молитвитѣ си? Отъ двѣ хиляди години насамъ хората усилено се молятъ на Бога да прати нѣкой ангелъ, да окѫпе сиромашията, да се освободятъ отъ нея, да не имъ прави повече пакости. Голѣми пакости прави сиромашията. Тя прѣгазва, събаря, руши. Влѣзе въ окото на човѣка, и той цѣлъ день плаче, търка си очитѣ. Влѣзе въ рѫката му въ видъ на трънъ, боли го рѫката, и той пъшка, охка. Влѣзе въ корема му, и той започва да се прѣвива, да се търкаля. Всички болести се дължатъ все на сиромашията. Значи, сиромашията е причина за болеститѣ, за нещастията въ живота. Това е вѣрно, както въ букваленъ, така и въ прѣносенъ смисълъ.

Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ“. Блаженъ е онзи човѣкъ, който е разбралъ, какво се крие въ сиромашията и е готовъ да я окѫпе. Цѣнни работи се криятъ въ сиромашията, но само онзи ученикъ ще ги намѣри, който може да разрѣши задачата на сиромашията. Законъ е: човѣкъ може да има понятие отъ единъ плодъ, само слѣдъ като го вкуси. Както и да разглежда плода отвънъ, той не може да има никакво понятие за неговия вкусъ, ако не го е опиталъ. Щомъ човѣкъ го опита, щомъ го вкуси, плодътъ ще внесе своята сила въ организма му. Силата на плода отвънъ не може да се познае. Въ това отношение знанието не е нищо друго, освѣнъ плодъ, който непрѣменно трѣбва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията сѫ сѫщо така плодове, които трѣбва да се опитатъ, за да се разбератъ. Запримѣръ, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпрѣки това сиромашията навсѣкѫдѣ ви гази. Една отъ сестритѣ, както вървѣла, сиромашията я послѣдвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на единъ камъкъ. Да ударятъ 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голѣмата издържливость на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човѣка не само 1500 удари, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човѣка, безъ да го пита, иска ли той, или не иска.

Сега се търсятъ кандидати между васъ, да окѫпятъ сиромашията. Това е една отъ най-красивитѣ, но и отъ най-труднитѣ задачи. Мнозина се борятъ за първото мѣсто въ живота. Лесно е да се даде първото мѣсто на човѣка, лесно е да се тури той отдѣсно или отлѣво, но прѣди това той трѣбва да мисли правилно, да намѣри начинъ за разрѣшение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза отъ небето да спаси една грѣшна душа? Това е една отъ най-труднитѣ задачи, която се дава на всѣки ангелъ. Защо е най-трудна задача? — Защото грѣшникътъ не е нищо друго, освѣнъ най-голѣмата сиромашия, съ която и ангелитѣ едва се справятъ. Първитѣ ангели, които дойдоха на земята да рѣшатъ тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелитѣ не можаха да я разрѣшатъ. И досега тѣ правятъ опити, да я разрѣшатъ, да издържатъ най-мѫчния си изпитъ, на който нѣкога сѫ пропаднали.

Ще ви дамъ за размишление слѣдната мисъль: търси всѣкога изворитѣ на живота, на свѣтлината, на въздуха и на водата.

Сега, като казвамъ, че рѣшението на задачата за сиромашията е трудна, имамъ прѣдъ видъ, че тази задача е равносилна на дигането на земята. Който може да носи земята на гърба си, той ще рѣши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърдчатъ отъ това сравнение, но казвамъ: ако човѣкъ не може да носи земята на гърба си, поне едно пѣсъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да дигнешъ едно пѣсъчно зрънце. Казвате: какво ще се ползувамъ, ако дигна едно пѣсъчно зрънце? Питамъ: какво ще изгубишъ, ако го дигнешъ? Тъй щото, не казвай, какво ще спечелишъ, ако го дигнешъ, но кажи: какво ще спечеля, ако не го дигна? Значи, всѣки човѣкъ може да дигне поне едно пѣсъчно зрънце, или едно малко камъче. Слѣдователно, както вѣрвате, че можете да дигнете пѣсъчното зрънце или камъчето и го дигате, така можете да дигнете и земята. Ако накарате едно сѫщество, милиони пѫти по-малко отъ васъ, да дигне туй камъче, за него то ще прѣдставя сѫщата трудна задача, каквато е за васъ дигането на земята. Това малко сѫщество ще каже: невъзможно ми е да дигна камъчето. Значи, възможното за човѣка е невъзможно за малкото сѫщество. Тъй щото, ако не можете да дигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрѣшите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нѣмате знания. Който е силенъ, който знае, той ще може да дигне земята на гърба си. Сѫщеврѣменно той ще може да се справи съ сиромашията. Като казвамъ, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че нѣма способни, гениални ученици, които могатъ да я разрѣшатъ. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искатъ да слѣзатъ на земята, да окѫпятъ сиромашията, но не е дошълъ още тѣхниятъ редъ. Колкото ученици сѫ дохождали досега, всички сѫ пропадали на този изпитъ. Прѣди всичко, никой още не е могълъ да хване сиромашията въ рѫцѣтѣ си. Какъ ще я хване? Тя хвърчи, прѣпуска. Тъкмо я хванатъ за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; въ рѫцѣтѣ имъ остава само една малка часть, едно малко парченце отъ нейната дреха. И сега всѣки човѣкъ носи само по едно малко парченце отъ дрехата на сиромашията, но не и цѣлата сиромашия.

Единъ день дойде при мене единъ отъ способнитѣ ученици и ми каза: Учителю, дай ми една задача, искамъ да влѣза въ Школата. Азъ му разправихъ първия изпитъ на ученика, окѫпването на богатството. Той отговори: тази задача и азъ мога да рѣша. Послѣдната задача на ученика, окѫпването на сиромашията, не му разправихъ. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея сѫ пропаднали. Не е лесно човѣкъ да се справи съ сиромашията. Тя разваля всички нѣща. Тя разваля приятелството, любовьта, съгласието между хората. Дѣто влѣзе тя, все скандали създава. Голѣма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали въ свѣта се дължатъ на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовьта горѣ-долу се държи. Богатата мома донѣкѫдѣ се е облагородила, прѣвъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прахъ и пепель дига наоколо си.

Сега всички хора трѣбва да се молятъ, да се яви единъ способенъ ученикъ, да окѫпе сиромашията, да я облѣче съ чисти, нови дрехи. Само по този начинъ свѣтътъ ще се избави отъ сиромашията, отъ труднитѣ условия, въ които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питатъ. И въ народното събрание създаватъ закони, все за сиромашията разискватъ. Съ разни имена сѫ кръстили сиромашията, но още не сѫ я разбрали, както трѣбва. Тя навсѣкѫдѣ се прокрадва, и само пакости върши. Щомъ разбере, че нѣкой способенъ ученикъ ще държи изпитъ, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пакъ около него и му се смѣе. Щомъ види нѣкой богатъ човѣкъ, тя обикаля день два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромахъ, безъ петь пари въ джоба. Види ли нѣкой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава въ положението на грѣшникъ, сиромахъ човѣкъ. Тя разбърква работитѣ на всички хора, оплита ги въ тѣхнитѣ прѣдприятия и послѣ казва: тѣзи сѫ способнитѣ ученици, които се заематъ съ разрѣшаване задачата на сиромашията. Тѣ плачатъ, страдатъ, охкатъ, а тя имъ се смѣе.

Мнозина си прѣдставятъ сиромашията, като дяволъ, съ опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома въ свѣта, която се движи съ бързината на свѣтлината, като създава на хората най-голѣмитѣ бели. Сиромашията прави най-голѣмото зло на хората, но и най-голѣмото добро Ако бихте се върнали въ епохата, когато богатството не бѣше окѫпано, щѣхте да видите, какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окѫпано днесъ. Вие нѣмате прѣдстава за нѣкогашното положение на свѣта, когато и сиромашията, и богатството не сѫ били окѫпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на свѣта. Правили ли сте опити да кѫпете сиромашията? Който веднъжъ само се е опиталъ да я окѫпе, той непрѣстанно оплаква днитѣ си. Срѣщалъ съмъ голѣми герои, мѫже и жени, съ извадено око, съ счупени рѫка или кракъ, поставени въ затворъ, лишени отъ свобода, отъ свѣтлина. И като запитате нѣкого отъ тѣзи нещастници, защо е пострадалъ, той ще ви каже: опитахъ се да се справя съ сиромашията, но не успѣхъ.

Ще прочета 14 и 15 стихове, 59 гл. отъ Исаия: „И сѫдбата отстѫпи назадъ, и правдата стои далечъ; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влѣзе. Ей, изчезна истината; и който се уклонява отъ злото, става ловъ; и видѣ Господъ; и стана Му неугодно, че нѣмаше правосѫдие“. Казано е въ тѣзи стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде день, когато и най-нечистата и окѫсана мома ще бѫде окѫпана и прѣоблѣчена въ чисти, нови дрехи. Кога ще бѫде това? — Когато хората се справятъ съ сиромашията. Справятъ ли се веднъжъ съ сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ богатата мома: всѣки я кани у дома си, всѣки иска да се ожени за нея. Навсѣкѫдѣ става споръ за нея. Обаче, една е тази богата мома. Въ коя кѫща да отиде по-рано? Когато Христосъ е казалъ „ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбиралъ: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навънъ. Това значи: разрѣши задачата на сиромашията! Хората не разбиратъ този стихъ и се чудятъ, какъ може човѣкъ да извади окото си! Тѣ не разбиратъ процеса на ваденето. Силата не е въ паритѣ, които сѫ въ касата, но въ паритѣ, които се вадятъ отъ касата, защото тѣ иматъ обръщение въ живота. Силата не е въ житото, което остава въ хамбара, но въ житото, което изваждатъ отъ хамбара и го посѣватъ на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добрѣ е хамбарътъ ви да е празенъ, отколкото пъленъ. — Какъ така? Ако хвърлимъ житото на нивата, ние гладни ще мремъ. Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Нѣма да мине дълго врѣме, и хамбарътъ отново ще се напълни.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря. Да затваряшъ сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряшъ сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днесъ хората се самозаблуждаватъ, мислятъ, че като имъ дадатъ хиляда лева, или като придобиятъ малко знание, тѣ сѫ забогатѣли. Така е, но утрѣ още могатъ да имъ взематъ хилядата лева. Ако пъкъ не знаятъ, какъ да употрѣбятъ знанието си, то ще остане безпрѣдметно. Какво ви ползува това богатство? Ето, говорихъ ви за завършенитѣ и незавършенитѣ процеси, за ферментацията въ живата природа, дадохъ ви голѣмо богатство. Това богатство е цѣла мина, която трѣбва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползува тя? Или и вие ще кажете, както казва българинътъ въ такива случаи: богата е тази мина, но дано се намѣри нѣкой голѣмъ капиталистъ отъ странство и дойде да я разработи, а на насъ да даде нѣкой-другъ процентъ. Ние и на това сме доволни. Казвамъ: и това е добрѣ, но ето, че капиталиститѣ не идватъ. Тамъ е всичката трудность. Какво трѣбва да се прави тогава? Най-послѣ, като направятъ единъ-два опита и не успѣятъ, тѣ казватъ: нѣма да я бѫде тази работа! Сѫщото става и при заболяването на нѣкой човѣкъ. Заболѣе този човѣкъ, викатъ единъ лѣкарь, викатъ втори, трети, десети, всички пипатъ пулса, потупатъ го тукъ-тамъ и казватъ: нѣма да го бѫде този човѣкъ! — Не, ще го бѫде! — Защо? — Защото го изваждатъ вънъ отъ хамбара и го хвърлятъ на разораната нива, отново да поникне.

Сега, за изяснение на мисъльта си, ще ви разкажа единъ анекдотъ. Единъ бѣденъ човѣкъ работилъ извѣстно врѣме при единъ богатъ, но послѣдниятъ не му платилъ, останалъ да му дължи. Бѣдниятъ останалъ непримиренъ, но понеже билъ физически по-слабъ отъ богатия, не могълъ да му отмъсти. Колкото пѫти го срѣщалъ, той все си казвалъ: чакай, ще намѣря азъ слабото ти мѣсто! Все ще ти отмъстя единъ день. Не се минало много врѣме, и богатиятъ заболѣлъ. Викалъ нѣколко лѣкари, но не могли да му помогнатъ, и той умрѣлъ. Споредъ тогавашния обичай, умрѣлиятъ трѣбвало да прѣседи една нощь на гроба и на другия день го погребвали. Сиромахътъ си казалъ: ето единъ случай да си отмъстя. Той взелъ едно дърво и почналъ да налага умрѣлия. Отъ боя умрѣлиятъ се съживилъ и станалъ отъ гроба. Десеть души лѣкари го лѣкували, но най-послѣ го уморили. Бѣдниятъ го наложилъ добрѣ и го съживилъ. Като станалъ отъ гроба, богатиятъ повикалъ бѣдния човѣкъ у дома си и му платилъ десетократно, като му казалъ: много благодаря за налагането. Ако не бѣше ме билъ, щѣха да ме заровятъ въ земята.

Казвамъ: все трѣбва да се намѣри нѣкой, да ви наложи, за да оживѣете, да се съживите. Споредъ мене страданието не е нищо друго, освѣнъ бой, който ти налага онзи, на когото дължишъ. Щомъ те бие кредиторътъ, ти непрѣменно ще оживѣешъ. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживѣлъ. Какво лошо има въ това? Който пъкъ ималъ да плаща на сиромашията и не ѝ платилъ, той е умрѣлъ. Слѣдователно, дължишъ ли нѣщо на сиромашията и не искашъ да ѝ платишъ, ти непрѣменно ще умрешъ. Щомъ ѝ платишъ, ти ще оживѣешъ. Тъй щото, имате ли да взимате пари отъ нѣкого, ако не можете да го биете като живъ, бийте го, когато умре. Щомъ го биете като умрѣлъ, той непрѣменно ще оживѣе.

И тъй, едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ въ живота си: въ всѣки даденъ моментъ да знаете, какъ да постѫпвате и какъ да се самовъзпитавате.

*

3 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...