Jump to content

1932_07_29 Добрѣ дошълъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДОБРѢ ДОШЪЛЪ.

Ще прочета 5 гл. отъ Евангелието на Матея, въ която се говори за блаженствата.

Много хора сѫ чели блаженствата, но не сѫ ги разбрали. Тѣ мѫчно се разбиратъ, вслѣдствие на което и до днесъ не сѫ използувани, не сѫ приложени. Питамъ: каква е ползата отъ едно благо, или отъ едно богатство, щомъ то не може да се употрѣби? Ако имашъ ключъ, съ който не можешъ да отваряшъ, защо ти е?

Слѣдователно, ще ви задамъ слѣднитѣ нѣколко въпроса, на които искамъ да отговорите положително.

Ключъ, съ който не можешъ да отваряшъ, ключъ ли е?

Перо, съ което не можешъ да пишешъ, перо ли е?

Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?

Книга, която не се чете, книга ли е?

Крака, които не се мърдатъ, крака ли сѫ?

Рѫцѣ, които не работятъ, рѫцѣ ли сѫ?

Очи, които не гледатъ, очи ли сѫ?

Уши, които не слушатъ, уши ли сѫ?

Езикъ, който не говори, езикъ ли е?

Сърце, което не чувствува, сърце ли е?

Умъ, който не мисли, умъ ли е?

Това сѫ отрицателни величини, които трѣбва да прѣвърнете въ положителни. Тогава, ще отговорите въ слѣдния смисълъ.

Ключъ, който отваря, ключъ е.

Перо, което пише, перо е.

Мастило, което се лови на перото, мастило е.

Книга, която се чете, книга е.

Крака, които се мърдатъ, крака сѫ.

Рѫцѣ, които работятъ, рѫцѣ сѫ.

Очи, които гледатъ, очи сѫ,

Уши, които слушатъ, уши сѫ.

Езикъ, който говори, езикъ е.

Сърце, което чувствува, сърце е.

Умъ, който мисли, умъ е.

Сега, ще се спра малко върху блаженствата. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно“. Защо човѣкъ трѣбва да бѫде нищъ? — За да влѣзе въ Царството небесно. Нищъ духомъ е условие за влизане въ Царството небесно.

„Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ“. Ако човѣкъ не се нажали, той никога не може да се утѣши. Нажалението е условие, пѫть, по който всѣки трѣбва да мине, за да дойде до утѣшението. Нажалението е по-високо нѣщо отъ утѣшението. Утѣшението става чрѣзъ ума. Когато човѣкъ се нажали, сърцето се засѣга. Щомъ се утѣши, той разбира свѣта другояче — съ по-голѣма свѣтлина.

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“. Кротостьта е условие, при което може да се наслѣди земята, да стане човѣкъ наслѣдникъ. Ако синътъ не носи въ себе си орѫжието на кротостьта, той не може да бѫде наслѣдникъ на баща си. Значи, кротостьта е орѫжие. Казвате: какъ е възможно кротостьта да бѫде орѫжие! Като духовно качество, кротостьта е орѫжие, съ което човѣкъ побѣждава. Както войникътъ си служи на бойното поле съ орѫжие, така и духовниятъ човѣкъ се нуждае отъ орѫжие, да побѣди своя врагъ. Може ли войникътъ да отиде на бойното поле безъ орѫжие? — Не може. Той взима пушка, ножъ и така отива на бойното поле, да воюва. Безъ пушка, безъ патрони той не може да побѣди. Да воювашъ, това не подразбира да убивашъ хората. Всѣки трѣбва да воюва съ мѫчнотиитѣ на живота. Въ този смисълъ, мѫчнотиитѣ сѫ врагове. Тѣ не трѣбва да се убиватъ, но трѣбва да се побѣдятъ, да се заставятъ да плащатъ данъкъ. Човѣкъ не трѣбва да жали мѫчнотиитѣ, но да ги застави всѣка година редовно да плащатъ данъка си. Така разбрана, кротостьта има смисълъ. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за кротостьта, безъ да я разбиратъ, безъ да знаятъ, какво нѣщо е тя. Тѣ говорятъ и за живота, безъ да знаятъ, какво нѣщо е животътъ. Не, човѣкъ трѣбва да говори само върху нѣща, които разбира, които положително знае. И тогава, положително ще каже: ако съмъ кротъкъ, азъ ще наслѣдя земята.

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Хората ще се наситятъ само тогава, когато гладуватъ и жадуватъ. Приятно нѣщо е насищането! Нѣкой казва: гладенъ съмъ. — Яжъ тогава! Жаденъ съмъ. — Пий вода! Каква философия има въ това? — Какъ да се наямъ? Когато нѣкой пита, какъ да се нахрани, азъ разбирамъ, че той или очи нѣма, или уши нѣма, или езикътъ му не работи. Щомъ казва, че е гладенъ, нищо друго не остава, освѣнъ да се нахрани. Нѣма защо да пита, какъ да се нахрани. Забѣлѣжете, когато малкитѣ пиленца се излюпятъ, тѣ още на първия день тръгватъ слѣдъ майка си и не питатъ, какъ трѣбва да ядатъ, но правятъ това, което и тя прави. Майката клъвне, и тѣ слѣдъ нея кълватъ. Тѣ веднага научаватъ думата „какъ“, никого не питатъ, какъ се яде, какъ се пие вода. Трѣбва ли лодката да пита, какъ се плува? Докато е на сухо, тя седи спокойно; туришъ ли я въ водата, тя веднага тръгва. Не дръжъ лодката си на сухо. Тури я въ водата, и тя сама ще тръгне. Не туришъ ли лодката си въ водата, не дигнешъ ли пръта ѝ, не разперишъ ли платното ѝ, тя винаги ще седи на едно и сѫщо мѣсто. Когато умниятъ човѣкъ се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.

„Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“. Искашъ ли да дойде разумното, любовьта да те помилва, ти трѣбва да бѫдешъ милостивъ. Не може любовьта да те помилва, ако ти не си милосърденъ. Не си ли милостивъ, милосърденъ, ти ще мязашъ на сухо дърво, безъ листа и цвѣтове. Любовьта ще слиза и ще се качва, но при тебе нѣма да дойде. Помилватъ ли тѣ, ти ще усѣтишъ любовьта въ себе си.

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Докато не си чистосърдеченъ, ти не можешъ да видишъ Бога. Чистосърдеченъ ли си, ще видишъ Бога. Видишъ ли Го, ще видишъ и вѣчната красота, която внася радость и миръ въ човѣшката душа. Каква по-голѣма придобивка може да има за човѣка отъ тази?

„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ.“ Защо трѣбва да бѫдешъ миротворецъ? — За да се наречешъ Синъ Божи. Тъй щото, да бѫдешъ миротворецъ, това не подразбира, че ще помогнешъ на свѣта, ще го изправишъ. Не, спасението на свѣта, неговото изправяне е странична идея. Азъ разглеждамъ думата миротворецъ въ другъ смисълъ. Да бѫдешъ миротворецъ, значи да станешъ Синъ Божи. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да се стреми да бѫде миротворецъ, за да стане Синъ Божи.

„Блажени гоненитѣ заради Правдата, защото е тѣхно Царството небесно.“ Защо трѣбва да те гонятъ? — За да наслѣдишъ Царството небесно. Когато житното зърно е въ хамбара, нали трѣбва да го изгонятъ оттамъ, за да го посадятъ на нивата? Когато посадятъ житното зърно въ земята, нали трѣбва да го изгонятъ оттамъ, за да подаде главицата си надъ земята, на свѣтлина и на въздухъ, да може да расте и да се развива? Когато работникътъ свърши работата си, нали господарьтъ му трѣбва да го изгони отъ дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трѣбва да бѫдатъ гонени, за да получатъ своята заплата. Значи, за да придобиешъ нѣкакво наслѣдство отъ Бога, непрѣменно трѣбва да те гонятъ. Не те ли гонятъ, никакво наслѣдство не можешъ да придобиешъ. Гоненето е условие за нѣкаква придобивка.

„Блажени сте, когато ви похулятъ и ви изгонятъ и върху васъ рекатъ на лъжа всѣка зла рѣчь заради мене." Защо трѣбва да те гонятъ и похулятъ? — За да получишъ заплата.

„Радвайте се и веселете се, защото е голѣма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророцитѣ, които бѣха прѣди васъ.“ Слѣдователно, прѣтърпите ли всички гонения, хули, прѣслѣдвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голѣма ще бѫде заплатата ви на небесата. Тѣзи сѫ най-краткитѣ и прости обяснения върху блаженствата. Даватъ ли се дълги, подробни обяснения, тѣ по-скоро ще объркатъ човѣка, отколкото да го оправятъ. Като се говори много на нѣкой човѣкъ, той най-послѣ казва: не разбирамъ тази работа.

Ще приведа единъ анекдотъ за разбирането. Нѣкой-си се разболѣлъ сериозно и за да оздравѣе, казали му, че извѣстно врѣме не трѣбва да яде нищо. Той не ялъ день, два, три, четири, петь деня, но слѣдъ това толкова огладнѣлъ, че не могълъ повече да се въздържа и казалъ: гладенъ съмъ! — Щомъ си гладенъ, яжъ! — Казаха ми, че не трѣбва да ямъ. — Какво отъ това, че сѫ ти казали да не ядешъ? Яжъ!— Какъ да ямъ? — Вземи хлѣба и само го близни. Той близналъ хлѣба, но гладътъ не прѣстаналъ. — Помилвай го тогава. Той помилвалъ хлѣба, но гладътъ не прѣстаналъ. — Тури хлѣба въ торбата си и върви съ него. Той турилъ хлѣба въ торбата си, тръгналъ съ него, но гладътъ все още не прѣставалъ. Най-послѣ дохожда единъ разуменъ човѣкъ при него и му казва: вземи хлѣба и яжъ! Той взелъ хлѣба, наялъ се хубаво, и гладътъ прѣстаналъ.

Казвамъ: по сѫщия начинъ и съврѣменнитѣ хора сѫ гледали хлѣба, близвали сѫ го, носили сѫ го въ торбата си, но гладътъ у тѣхъ все не прѣставалъ. Какво трѣбва да направятъ съ хлѣба? — Да го взематъ въ устата си и да го изядатъ. Какво прѣдставя хлѣбътъ? Хлѣбътъ е Словото Божие. Докато хората гледатъ и слушатъ отдалечъ Словото Божие, тѣ всѣкога гладни ще бѫдатъ. Докато хората носятъ въ торбитѣ си Словото Божие, тѣ всѣкога гладни ще бѫдатъ. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гърбъ се носи, но се яде, като насѫщна, необходима за организъма храна. Влизането на хлѣба въ устата подразбира възприемане на Божественото учение отъ душата. Словото Божие трѣбва да влѣзе въ душата на човѣка така, както хлѣбътъ и водата влизатъ въ неговия организъмъ. Само по този начинъ гладътъ и жаждата въ него ще прѣстанатъ. Нѣкой казва: какъ може да се приеме Божието знание въ душата? — Ти самъ знаешъ това. Тури Словото Божие въ душата си, както хлѣбътъ туряшъ въ устата си и повече не питай. То само ще свърши своята работа.

Питамъ: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хлѣбъ нѣма да има. Ако мотиката не копае, грозде нѣма да има. Ако сърцето не чувствува, красивото нѣма да дойде. Защо трѣбва да страдашъ? — За да дойде радостьта. Защо трѣбва да мислишъ? — За да разберешъ великото. Защо трѣбва да живѣешъ? За да дойде любовьта. Защо трѣбва да бѫдешъ красивъ? — За да те посѣти любовьта. Коя мома обичатъ момцитѣ? — Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човѣка, ако той не е красивъ. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ е човѣка заради Истината въ него.“ Слѣдователно, все трѣбва да има нѣщо въ човѣка, за да го обичатъ.

Днесъ ще ви дамъ за размишление слѣдното изречение: красива мисъль, благородно чувство и добра постѫпка сѫ вѣрни, желанни приятели. Всѣки самъ да работи върху тази мисъль. Щомъ ви дадатъ нива, не чакайте другъ да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши нѣкаква работа.

И тъй, приятельтъ трѣбва да бѫде красивъ, благороденъ и добъръ. Ако е красивъ, благороденъ и добъръ, той е добрѣ дошълъ. И тогава, кажатъ ли ти „добрѣ дошълъ“, ти трѣбва да носишъ три качества въ себе си: да бѫдешъ красивъ, благороденъ и добъръ. Това значи приятель, изпратенъ отъ Бога.

Сега и азъ желая на всинца ви да бѫдете красиви, да бѫдете благородни и да бѫдете добри, ако искате да сте „добрѣ дошли“.

*

29 юли, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...