Jump to content

1919_08_22_5 ЖИВОТЪ ВѢЧЕНЪ


hristo

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  

Първо издание 1919 г.,
Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",
Книгата за теглене PDF (второ издание)

Трето издание - Благоевград

Съдържание

 

 

 

VI

 

 

 

ЖИВОТЪ ВѢЧЕНЪ

 

 

 

Богъ толкова възлюби свѣ-та, щото даде своя единороденъ Синъ за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, а да има животъ вѣченъ”.

 

Въ този стихъ подъ думата „свѣтъ“ се разбира външната страна на про­ явлението — това, което е оформено, което има форма, съдържание и сми­ сълъ. Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде разумното Слово, своя Синъ, за да спази реалностьта на нѣщата, да не се развали вѫтрѣшната  хармония. Този  стихъ  има съотношение къмъ васъ: вие  вѫтрѣ   въ себе си  сте  единъ свѣтъ, който Господь е възлюбилъ, та праща Словото си, за да не би вашиятъ животъ — вашитѣ мисли, желания и стремежи — да се развалятъ и всичко това да отиде нахалосъ. И когато се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде  спа­ сенъ, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което свѣтлината е съз­ дала. Вь стиха се крие велика мисъль. Ще си послужа съ една аналогия, за да направя мисъльта си по­ясна. Допуснете, че двѣ червейчета се срѣщнатъ, допратъ се едно до друго; каква приятность може да извика тази имъ срѣща въ съзнанието, което тѣ иматъ ? Мислите ли, че тѣ схващатъ живота и отно­ шенията въ него тъй, както вие ги схващате? Не, тѣзи  червейчета, като се cpѣщнaтъ, побутнатъ се, всѣко  си проправи пѫть  и се разминаватъ; послѣ пакъ се срѣщатъ и разминаватъ. Дойдатъ ли тѣхнитѣ  интереси въ стълкнове­ ние, минаватъ прѣзъ други пѫтища  и така се разминаватъ. Когато ме попи­ тате какъ да примирите своитѣ  интереси съ интереситѣ  на другитѣ, ще ви посъвѣтвамъ и вие да хванете разни направления въ граденето на вашитѣ дупки, единъ въ една посока, а другь въ друга. Подъ „дупка” разбирамъ вашитѣ кѫщи  По отношение на висшия животъ вашитѣ кѫщи  сѫ  дупки. Материята, въ която сте заровени, която за васъ е толкова приятна, погледната отъ свѣта на ангелитѣ, на по­висшитѣ сѫщества,  е такава, каквато е оная на червеитѣ; каквото е положението на червеитѣ въ земята, такова е и вашето — ровене. Спънката, която ви прѣчи, произлиза отъ туй, че вие мислите, какво вашето положение е много по­високо отъ онова на червеитѣ; че вие сте културни хора и т. н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеитѣ, вед­ нага ще се поправите. Вие сте доволни отъ вашитѣ дупки и мислите, че нѣма нищо по­хубаво въ свѣта. Посѣтете  кои и да сѫ  евангелисти, православни, всички ще ви кажатъ, че като тѣхнитѣ  дупки, като тѣхнитѣ  вѣрвания нѣма подобни по хубость въ свѣта. Всинца сѫ  правовѣрни: и онзи, който не вѣрва въ Бога, обира, само че по единъ начинъ, и онзи, който вѣрва, обира, само че по другъ начинъ, но и двамата обиратъ. Азъ намирамъ само една малка раз­ лика въ дѣйствията, въ културата на вѣрующия и на невѣрующия: грубиятъ,

 

който не вѣрва, ще вземе дърво, ще го стовари върху васъ, ще счупи рѫката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вѣрва, нѣма да ви счупи нищо, но с©  пакъ ще ви обере. Обирането е с©  обиране, макаръ и да не става по единъ и сѫщи  начинъ: азъ и въ двата случая се нуждая отъ това, що ми е взето, та какво ще ме ползува дали ме е обралъ вѣрующъ или невѣрующъ въ Бога? Ще възразите: „А! Има разлика“. — Да, единиятъ ми счупи рѫката, а другиятъ не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсѣкѫдѣ въ вашитѣ разсѫждения Христовото учение. Вие искате да минете за правовѣрни, и, наистина, вие сте по­правоверни даже и отъ поповетѣ, но това не ви прѣчи да обирате хората по единъ или другъ начинъ. Тогава, каква разлика ще има между васъ и онѣзи, които не сѫ  правовѣрни или сѫ  невѣрующи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате рѫка на никого и не го оберете, но още кажете  „Господине

! Онзи ти счупи рѫката и те обра, но азъ нищо нѣма да ти взема, а ще ти дамъ

10 лева, за да послужатъ за нуждитѣ ти“. Тога е истинска култура, прогресъ въ културата. Единиятъ е счупилъ рѫката  и взелъ парите, другиягь не счупилъ рѫката, но взелъ парите, а третиятъ казва: ,,Хайде отъ мене да замине, азъ ще ти дамъ 10 лева и съ нищо нѣма да ти наврѣдя“. Тогава човѣкътъ ще каже: „Ти си най­благороденъ отъ всички”. Точно такова ли е сегашното положение въ об ществото? Много дами ходятъ и събиратъ хиляди левове за Господа, обе­ ратъ богатитѣ и послѣ ги раздаватъ на бѣднитѣ, на този 10 лева, на онзи 10 лева и т. н. Ама ще кажете: „Тѣзи богати разбойници обираха паритѣ на бѣднитѣ хора“. Азъ ви прѣдавамъ какъ гледатъ на тази работа отъ горѣ, а не какъ гледа тукашното общество. Онѣзи благотворителни дружес­тва, общества сѫ  сдру­ жения отъ разбойници, които казватъ: ,,Ние не сме толкова лоши човѣци; хайде отъ насъ да замине, нĈ ви 10 лева, за да знаете, че и ние сме културни хора“. Но отъ гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздво­ ени въ нашето съзнание, и отъ това произлизатъ всичкитѣ наши злини. Всѣки отъ насъ си е съсрѣдоточилъ мисъльта въ това какъ да се осигури, а съ другитѣ да става каквото ще. И вие проявявате такъвъ интересъ: едни отъ васъ тичатъ, гледатъ да бѫдатъ  тукъ първи, и нѣкой  пѫть  затова помежду ви има рита­ ница. То е с© сѫщото положение, каквото е въ свѣта. Нѣкой може да бѫде при мене първи, а послѣденъ по схващане на идеитѣ, а другъ да бѫде  последенъ, на опашката, а по схващане на идеитѣ пръвъ. Азъ бихъ прѣдпочелъ да имамъ наоколо си повече опашки, отколкото глави.

Този намекъ, който ви правя, е по отношение на вашето вѫтрѣшно разположение: ако  искате  да  се  възпитате, трѣбва  да  знаете, че,  каквото мислите и чувствувате въ даденъ моментъ, това едноврѣменно засѣга и неви­ димия свѣтъ. Ще запитате: „Какъ може всѣка мисъль да засѣга невидимия свѣтъ?” Всѣка ваша лоша мисъль се проявява въ висшитѣ полета на астралния свѣть като единъ магарешки трънъ, а сѣмената на този магарешки трънъ отъ астралния свѣтъ се култивиратъ тукъ на земята, която е тѣхенъ разсадникъ. Невѣжитѣ жители на астралния свѣтъ се мѫчатъ да изкоренятъ този трънъ, а по­висшитѣ сѫщества казватъ, че слизатъ на земята да освобождаватъ хората отъ тѣзи  магарешки тръне и да прѣобразуватъ сърцата имъ. Защо висшитѣ

 

сѫщества трѣбва да работятъ за вашия прогресъ? За да ви освободятъ отъ тѣзи магарешки тръне. Извѣстни болести, лоши мисли и желания, които се про­ явяватъ въ васъ, се прѣдизвикватъ отъ некои млѣкопитающи животни, и тѣ по сѫщия  законъ образуватъ за васъ много тръне, които израстватъ и ви съз­ даватъ голѣми страдания. За да се освободите отъ тѣзи страдания, трѣбва да се постараете да смекчите отношенията си къмъ животнитѣ. Често умразата на куче може да повлияе тъй, както умразата на човѣкъ. Има кучета, които съ години мразятъ и си отмъщаватъ. Въ Николаевка, Варненско, нѣкой си Драгни имаше едно малко бѣло кученце, което обикновено никого не лаеше; единъ день минава покрай него единъ господинъ и силно го ритва; кученцето само го погледва и си отминава; обаче, слѣдъ двѣ години, когато този господинъ отива въ сѫщата  кѫща,  кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зѫбитѣ  си въ крака му. То казало: „Господине! Ти прѣди двѣ години ме ритна, но трѣбва да знаешъ, ча азъ не забравямъ“. Така и вие, когато изнуд­ вате, напр., единъ конь, макаръ той и да не ви отмъсти, но у него могатъ да се породятъ такива лоши желания и мисли, съ които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия домъ. Не смѣтайте, че мислитѣ на животнитѣ сѫ много слаби, не, тѣ сѫ  много опасни за свѣта. Всичко, което Богъ е създалъ въ свѣта, е чисто и свято, и ние не бива да нарушаваме Божествения редъ на нѣщата. Една муха или пчела, която Богъ е създалъ, стои по­горѣ отъ единъ обик­ новенъ човѣкъ, роденъ отъ човѣкъ. Писанието казва: „Има хора, родени по плъть отъ човѣшко сѣме“; но въ този смисълъ една Божествена пчела е много по­интелигентна, отколкото единъ обикновенъ човѣкъ тукъ, на земята. Азъ ви давамъ едно правило за мѣрило, което еднакво трѣбва да засѣга и животни, и хора — всички. Най­малкото зло, което направите на едно насѣкомо, което работи за Бога, единъ день ще се развие въ голѣма форма. Човѣкъ, който може да стѫпчи  мравка, може да стѫпчи  и човѣкъ. И обратното: човѣкъ, който може да направи пѫть на мравка, ще направи пѫть и на човека.Видите ли, че нѣкой човѣкъ тѫпчи нѣкоя мравка, а говори, че е културенъ, извадете 75ѣ отъ неговата културность и му оставете само 25ѣ, пъкъ билъ той философъ, ученъ, писатель, свещеникъ, или кой и да е другъ, щомъ той върши това съзнателно. Когато  Христосъ е казалъ да възлюбишъ Господа Бога твоего  съ всичкото си сърце, умъ и сила, той е подразбиралъ именно този великъ законъ — да любите всичко. Ако можете да любите най­малкитѣ насѣкоми и дръвчета, вие може да обичате и Бога; ако не можете тѣхъ да обичате, не можете да обичате и Бога; защото, ако не обичате малкитѣ сѫщества,  които виждате, какъ ще обичате Бога, когото не виждате? Не любите това, което ви заобикаля, какъ ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение трѣбва да започне отъ малкитѣ правила и да върви къмъ голѣмитѣ.  Голѣмото правило е: да имате обичь къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Не ви говоря за сѣнкитѣ на нѣщата, а за реалноститѣ. Единъ день ще направимъ екскурзия, да видите, че и растенията сѫ  тъй  живи, както и хората. Едно дърво може да ви бѫде тъй признателно, както човѣкъ. Може да направите и сами такъвъ опитъ. Ако минавате прѣзъ нѣкоя гориста мѣстность,  дѣто  мѣстото  е сухо, и намѣрите

 

тамъ нѣкое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко торъ и го наторете, полѣйте го и ще видите, че идната година, като минете покрай сѫщото  дърво, то има вече плодъ, приготвенъ и за васъ. То казва: ,,Госпо­ дине! Ти миналата година ми помогна,  сега може да си вземешъ отъ моитѣ плодове“. Нѣкой пѫть  и растенията мислятъ: едно дърво може да внуши на човѣка да не се качва горѣ. Вие ще схванете, че духътъ на това дърво е извънъ него и той ви внушава да се не качвате.

Когато растенията не чувствуватъ, това показва, че духътъ имъ е вънъ отъ тѣхъ, сиреч отсѫтствува; когато, обаче, духътъ имъ е въ тѣхъ, тѣ работятъ, растатъ, живѣятъ, даватъ плодъ. Духътъ на растенията обикновено дохожда, когато  тѣ  цъвтятъ и завръзватъ плодъ; щомъ прѣцъвтятъ  и плодътъ зрѣе, душата имъ се оттегля и отива горѣ, въ другъ свѣтъ. Прѣдметътъ, по който ви говоря, е отвлѣченъ; но азъ само искамъ да ви покажа да не мислите какво въ растенията нѣма съзнание. Не, въ извѣстни моменти тѣ сѫщо иматъ съзнание. Въ Търновско единъ господинъ ималъ въ градината си едно дърво, което цѣли

5—6 години не давало никакъвъ плодъ; единъ день взема брадвата и се готви да го отсѣче; другъ единъ неговъ приятель, гледалъ какъ той се тъкмѣлъ да отсѣче дървото и започналъ да го увѣщава да не върши това, но увѣщанията му били напразно; дървото било отсѣчено; какво, обаче, става послѣ? Наскоро слѣдъ отсичане на дървото и двамата умиратъ. Има много подобни примѣри, отъ които се вижда, че дърветата могатъ да си отмъщаватъ за нѣкоя голѣма пакость, която сме имъ сторили. Нѣкой пѫть минавате покрай нѣкое дърво и си откършвате клончета отъ него. Нѣмате право да вършите това. Яко искате да откършите клонче, ще се спрете прѣдъ дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“ Ако не постѫпвате така, ще дойде день, когато ще вя сполетятъ голѣми бѣди — ще се намѣри дърво, което ще счупи рѫката, която е отсѣкла клончето.

Нашето съзнание още не е добрѣ развито, затова наведемъ клона на дър­ вото и, хайде, отчупваме си. Не, спри се малко, помоли се, искай разрѣшение да си отчупишъ. Най­малко, учтивостьта въ свѣта изисква това. Когато оти­ вате нѣкѫдѣ, вие запитвате: „Мога ли да влѣза?“. Така трѣбва да постѫпвате и съ дърветата. Ако постѫпвате  така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената любовь въ себе си — да любите Бога съ всичката си душа, умъ и сърце. Като се научимъ да разбираме въпроситѣ така, тогава ще разберемъ великото Христово учение; ако искате да станете културни, трѣбва да започнете отъ дърветата, отъ растенията. Като минете покрай нѣкое дърво, спрете се подъ неговата сѣнка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, подъ твоята сѣнка!“

 

(Бесѣда, държана на 22. августъ, петъкъ, 8 ч. 45 м. прѣди пладне).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...