Jump to content
Ани

1931_08_21 Отиване и връщане

Recommended Posts

От "Отиване и връщане", Съборни бесѣди отъ Учителя,

гр. София, Изгрева, 1931 год. Пѫрво издание: София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ

 

Сега ще дамъ нѣколко обяснения върху понятието наука. Първиятъ елементъ на науката се съдържа въ примирението на две противоположности, на два контраста или на две противорѣчия. Да се примирятъ тия нѣща, това подразбира да се намѣрятъ между тѣхъ две допирни точки; не се ли намѣрятъ тия две допирни точки, това е равносилно на положението да обикаля човѣкъ около единъ затворенъ крѫгъ или около кѫща, вратата на която е затворена, или около книга, езикътъ на която му е непонятенъ.

 

Вториятъ елементъ на науката опредѣля посоката на човѣшкото движение; безъ този елементъ на науката човѣкъ много лесно може да изгуби своя пѫть, значи този елементъ на науката е въ състояние да ориентира човѣка въ неговия пѫть, да послужи като компасъ въ неговото движение. Съвременнитѣ хора се ориентиратъ по звѣздитѣ. Моряцитѣ пъкъ се ориентиратъ главно по Полярната звѣзда; четиритѣ посоки на свѣта показватъ четири пѫтища, по които човѣкъ може да се движи. Северъ е посока или пѫть, който води къмъ Истината – думата северъ трѣбва да извиква въ ума на човѣка идѣята за Истината. Когато се говори за изтокъ, той е преходно мѣсто – защо? Защото презъ течение на годината Слънцето не изгрѣва всѣкога отъ една и сѫща точка; казва се, че Слънцето изгрѣва отъ изтокъ, но кѫде е този изтокъ не се знае – Слънцето изгрѣва отъ много точки, а не отъ една. Хората знаятъ главно посоката, отдето изгрѣва Слънцето, но на кой градусъ точно изгрѣва всѣки день тѣ не знаятъ. Който иска точно да опредѣли точкитѣ, отдето изгрѣва Слънцето, той трѣбва да посвѣти цѣла година на това изучаване; добре е всѣки за себе си да опише кривата линия, която се образува при изгрѣването на Слънцето въ продължение на една година. Ще кажете: „Малко работа имаме, че остана да чертаемъ пѫтя на Слънцето; и да чертаемъ, нищо нѣма да придобиемъ.” Казвамъ: вие знаете, че нищо нѣма да придобиете, а не знаете какво ще изгубите; добре ще бѫде, ако вие знаете какво ще изгубите, а не знаете какво ще спечелите. Сега вие се намирате въ положението на мързеливия ученикъ, който казва: „Какво ще придобия, ако науча урока си?” Добриятъ ученикъ трѣбва да каже: „Азъ зная какво ще изгубя, ако не науча урока си, но не зная какво ще придобия, ако го науча.” Който ученикъ не научи урока си, той ще получи единица, за поправѣнето на която ще трѣбва да работи цѣла година; тази единица трѣбва да се завърти надолу, да образува едно крѫгче, да се превърне въ шесторка. Не е лесно да превърне човѣкъ единицата въ шесторка – за да постигне това нѣщо, очитѣ му трѣбва да се отворятъ, да разбира нѣщата. Кривата линия представлява мѫчнотиитѣ, нещастията въ Живота.

 

И тъй, не е толкова важно да знае човѣкъ откѫде изгрѣва Слънцето, колкото е важно да знае точката, отъ която може да се ориентира въ движението си – тази точка представлява Истината. Докато човѣкъ не се домогне до тази Истина, той ще бѫде изложенъ на редъ страдания и нещастия; непознаването на Истината води следъ себе си непознаване както на самия себе си, така и на другитѣ. Нѣкой отива при единъ учитель, за когото мисли, че е много ученъ човѣкъ, и казва: „Този учитель е много ученъ, той е свършилъ нѣколко факултета, много нѣща знае.” Питамъ, този човѣкъ знае ли положително доколко учительтъ, за когото говори, е ученъ? Той не знае това, но предполага само; тогава той може да твърди и обратното за този учитель, той може да каже: „Този учитель е голѣмъ невѣжа, той нищо не знае.” Питамъ, вѣрно ли е това твърдение? Ако и първото, и второто твърдѣния не сѫ вѣрни, този човѣкъ поддържа две лъжи; какво придобива човѣкъ, ако събере две лъжи на едно мѣсто?

 

Представете си, че този Учитель е изпратенъ отъ Невидимия свѣтъ съ голѣма мисия, свързанъ е съ Разумнитѣ сѫщества на Небето и на Земята, дадена му е голѣма власть, а при това нѣкой обикновенъ човѣкъ се произнася за него, че билъ голѣмъ невѣжа – знаете ли какво може да стане между Учителя и обикновения човѣкъ? Думата Учитель символизира Божественото въ човѣка; какво придобива човѣкъ, ако влѣзе въ стълкновение съ Божественото въ себе си, какво става, когато дърветата се каратъ съ огъня? Въ тази борба огъньтъ надвива и дърветата съвършено изчезватъ – което дърво да турите на огъня, въ края на краищата то ще изчезне, ще стане на пепель. Всѣко дърво става на пепель, но при извѣстни условия, а именно когато нѣма Животъ въ себе си, т. е. когато не расте, когато не се развива; съ други думи казано, когато дървото не обича огъня, то става на пепель.

 

Като говоря за Учителя, азъ нѣмамъ предвидъ да поддържамъ неговия авторитетъ, но поддържамъ авторитета на Истината. Представете си, че отивате на пазара да си купите една Библия – колко струва тази книга? Тя не струва много, но цената й се заключава въ нейното съдържание, въ това, което сѫ писали хората преди хиляди години – то и досега не е изгубило значението си. Следователно човѣкъ е цененъ, докато представлява написана книга, която хората могатъ да четатъ по всѣко време. Докато човѣкъ е въ Истината, той е написана книга, която всѣки може да чете; вънъ отъ Истината той е ненаписана книга, безъ съдържание и смисълъ – да бѫдешъ ненаписана книга, това подразбира да нѣмашъ никакви постижения. Ето защо всѣки трѣбва да се стреми да бѫде написана книга, да се напечата Истината върху него. Животътъ на човѣка се осмисля само тогава, когато Истината е напечатана на неговата книга; тогава и за самия човѣкъ иматъ смисълъ Богъ, Ангелитѣ, свѣтиитѣ, добритѣ и праведни хора, както и всички живи сѫщества около него. Истината е богатството, здравето, силата на човѣка; има ли той богатство, здраве и сила, всички хора се интересуватъ отъ него. Богатиятъ интересува хората съ своето богатство; здравиятъ интересува хората съ своето здраве; силниятъ – съ своята сила; умниятъ – съ своя умъ и т. н. – изгуби ли човѣкъ тия качества, той вече не е интересенъ за хората. Изгуби ли човѣкъ Истината, всичко написано на неговата книга се заличава и той остава бѣла, ненаписана книга; дойде ли до това положение, той се отчайва, дохожда до състояние на самоубийство и казва: „Празенъ е животътъ ми, никакъвъ смисълъ не виждамъ въ него.”

 

Обаче щомъ човѣкъ се отчае, Разумнитѣ сѫщества дохождатъ при него, отварятъ неговата чиста, ненаписана още книга и започватъ да пишатъ върху нея – тѣ пишатъ чрезъ рѫката на страданията. Първата дума, която тѣ написватъ, е хлѣбъ; отъ този моментъ човѣкъ започва да гладува – мѫчи се той день, два, три или повече, докато се обезсърдчи, отчае и каже: „Животътъ нѣма смисълъ, ще се самоубия, нѣма да живѣя.” Каже ли така, следъ това хлѣбътъ ще пристигне и той ще каже: „Има смисълъ да живѣя!” После Разумнитѣ сѫщества ще напишатъ думата вода; съ написването й още човѣкъ започва да усѣща жажда, която го мѫчи, гори; не се минава много време, нѣкой донася вода и той уталожва жаждата си, освѣжава своето гърло. Хлѣбътъ и водата сѫ елементитѣ на Живота, които го поддържатъ, затова тѣ трѣбва непреривно да се задоволяватъ. Хлѣбътъ и водата сѫ елементи, необходими за реалния Животъ; нѣмате ли тѣзи елементи, вие се обезсърдчавате, отчайвате и изгубвате смисъла на Живота. Нѣкой може да каже, че има и други важни елементи за поддържане на Живота – който е опиталъ липса отъ хлѣбъ и вода, той е разбралъ каква необходимость представляватъ тѣ за Живота.

 

Казвамъ: всички хора иматъ хлѣбъ и вода, но пакъ се считатъ нещастни, искатъ и други нѣща. Нѣкоя мома напримѣръ казва: „Колко щастлива бихъ се считала, ако имахъ едно перо отъ камилска птица на шапката си” – тази мома мисли, че всичкото щастие сѣди въ това перо; нѣкой момъкъ казва: „Да имамъ едни лачени обувки, всичко ще ми тръгне напредъ”; другъ нѣкой желае да има единъ хубавъ часовникъ и т. н. Мнозина могатъ да се смѣятъ на желанията на тия хора, но тѣ все влагатъ нѣкаква идея въ тѣхъ. Нѣкои хора иматъ по-високи желания – тѣ искатъ да намѣрятъ единъ приятель въ свѣта, на когото да разчитатъ при всички случаи въ живота си; щомъ търсятъ такъвъ приятель, тѣ могатъ да го намѣрятъ, но трѣбва да го търсятъ по четиритѣ краища на Земята. Човѣкъ може да намѣри своя приятель само ако знае Истината, ако има тази главна точка за ориентиране; имате ли тази точка, вие ще намѣрите приятеля си. Нѣкои проповѣдници казватъ, че загубените души трѣбва да се намѣрятъ; не, загубени души нѣма – заблудени въ пѫтя си души има, но загубени души нѣма. Думитѣ „загубени души“ трѣбва да се преведатъ, идѣята, която се съдържа въ тия думи, не е права – за една душа може да се каже, че тя се е отклонила или заблудила въ пѫтя си, но не може да се каже, че се е загубила.

 

Ето защо човѣкътъ на Истината трѣбва да говори само вѣрни нѣща. Той абсолютно не трѣбва да си служи съ бѣла или съ черна, съ съзнателна или съ несъзнателна лъжа – всѣка дума, излѣзла отъ устата му, трѣбва да съдържа въ себе си Абсолютната истина. Казвате: „Възможно ли е да живѣемъ безъ лъжа? Веднъжъ човѣкъ дошълъ на Земята, той все ще се оцапа отъ лъжата, все ще се поддаде на нейната миризма.” Не, човѣкъ може да живѣе и безъ лъжа; докато живѣе съ лъжата, той нѣма да има довѣрие нито на хората, нито на животнитѣ. Когато една птичка се доближи до нѣкой човѣкъ, който си служи съ лъжа, тя нѣма довѣрие въ него и хвръква настрана – той й предлага зрънца, но тя не се приближава къмъ тѣхъ и казва: „Ти ми давашъ едно благо, но то ще ми коства живота и свободата – задъ това благо се крие друго нѣщо.” Казвамъ: права е тази птичка, какъ ще я убѣдишъ, че нѣма да я хванешъ и затворишъ въ клѣтка – птичката не казва, че я лъжете, но тя нѣма довѣрие въ васъ и хвръква надалечъ. Сѫщото нѣщо става и между хората: често хората губятъ довѣрието си единъ къмъ другъ, избѣгватъ да се срѣщатъ, съмнѣватъ се и т. н. Нѣкой казва: „Азъ имамъ пълно довѣрие на хората” – този човѣкъ не говори истината – защо? Преди всичко той нѣма довѣрие на себе си. Щомъ нѣма довѣрие на себе си, той не може да има довѣрие и на другитѣ хора; който нѣма вѣра въ себе си, той не може да вѣрва и въ Бога. Нѣкой човѣкъ не вѣрва въ Бога, а казва, че вѣрва на хората – това е невъзможно, такава вѣра се нарича вѣрване, но не е онази положителна Вѣра, която може да прави чудеса.

 

Азъ изнасямъ тия нѣща съ цель да размишлявате, да схващате сѫщината на идеитѣ; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пѫтникъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ е пѫтувалъ четири-петь деня, гърлото му е пресъхнало отъ жажда, но никѫде не може да намѣри вода; най-после той вижда единъ кладенецъ съ чиста, хубава вода, но безъ кофа, безъ вѫже; оглежда се натукъ-натамъ, не знае какъ да извади вода, да уталожи жаждата си, да слѣзе въ кладенеца – не може, кладенецътъ е дълбокъ десеть метра; обикаля около кладенеца, мѫчи се отъ жажда, но живъ човѣкъ нѣма около него. По едно време той вижда, че иде човѣкъ къмъ кладенеца и въ рѫката си носи кофа, вързана съ вѫже. Въ дадения случай най-важнитѣ нѣща въ живота на жадния пѫтникъ сѫ кофата и вѫжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направенъ, за формата му – оставатъ настрана като второстепенни, като маловажни. Сѫщественитѣ нѣща за жадния пѫтникъ сѫ кофата и вѫжето – чрезъ тѣхъ той ще разрѣши една задача, която го измѫчва.

 

Казвамъ: ако човѣкътъ, който носи вѫжето, е вашъ приятель, вие ще се радвате, че го срѣщате, той ще ви спаси отъ голѣмата жажда. Обаче ако е вашъ неприятель, вие нѣма да се радвате, защото той може да увие вѫжето около врата ви и вие като круша да увиснете на нѣкое дърво – какво ще стане после съ васъ? Ще узрѣете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само азъ зная презъ колко страдания преминахъ, докато дойда до това положение. Какво постигнахъ отъ това, хората се радватъ, опитватъ ме, но азъ страдамъ.” Тъй щото крушитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ хора, закачени на дърветата отъ своитѣ неприятели; тѣзи круши сѫ пролели безброй сълзи, защото сѫ минали презъ най-лошитѣ условия на Живота – лошитѣ условия за крушитѣ даватъ добри плодове на хората. Радостьта и доволството на хората отъ вкуснитѣ плодове на крушата мязатъ на радостьта на генерала за славата, която придобилъ на бойното поле; тамъ той рѣзалъ глави, сѣкълъ хора и за тѣзи подвизи се прославилъ – всички казватъ за него: „Юнакъ е нашиятъ генералъ, голѣмъ герой е, заслужава да получи кръстъ за храбрость!” Даже историята говори за подвизитѣ на този генералъ, обаче проповѣдникътъ казва: „Жестокъ е този генералъ.” Нѣма по-голѣма жестокость отъ тази, да снемате главитѣ на хората, голѣми сѫ страданията на пострадалитѣ отъ сабята на генерала; питамъ въ края на краищата какво е постигналъ генералътъ, който е изсѣкълъ много неприятелски глави – той си е навлѣкълъ редъ страдания като последствие на насилието, съ което си е служилъ.

 

Казвате: „Такова насилие между насъ не сѫществува, по никой начинъ ние не можемъ да сваляме главитѣ на хората.” Питамъ, когато измествате нѣкого отъ мѣстото му съ цель вие да се настаните на неговото мѣсто, това не е ли равносилно на снемане глави; когато убивате благороднитѣ чувства на човѣка, не снемате ли главата му; когато противодѣйствате на добритѣ стремежи на човѣка, не снемате ли главата му? Въ нѣкои отношения съвременнитѣ хора поддържатъ почти животински моралъ и казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е врѣденъ за обществото, да снемемъ главата му!” Питамъ, знаете ли какво представлява главата на човѣка? Главата е столицата, дето Духътъ на човѣка обитава, следователно въ мозъка обитава едно сѫщество, въ бѣлитѣ дробове – друго, а въ сърдцето – трето. Тия сѫщества се различаватъ едно отъ друго, вследствие на което мозъкътъ, бѣлитѣ дробове и сърдцето на човѣка сѫ направени по различни начини. Ето защо всѣки удъ въ човѣшкия организъмъ представлява нѣщо особено отъ другитѣ, а цѣлиятъ организъмъ е въ зависимость отъ всѣки удъ отдѣлно – човѣкъ не може нито безъ мозъкъ, нито безъ бѣли дробове, нито безъ сърдце и т. н.

 

И тъй, всичко, което ви говоря, представлява истини, положения, които човѣкъ трѣбва да разбира; ако не ги разбира, по-добре да не ги знае. Напримѣръ какво се ползва човѣкъ, ако знае, че еди-кой си е светия и направилъ хиляди добрини, а еди-кой си е грѣшникъ и направилъ хиляди злини? Обаче, ако вие сте гладенъ и ви кажа кѫде има хлѣбъ, това знание ще ви ползва много повече, отколкото знанието, че светията е направилъ много добрини, а грѣшникътъ – много злини. Значи извѣстни истини или извѣстно знание трѣбва да се даде на хората само тогава, когато имъ е необходимо и тѣ могатъ да го използватъ разумно. Кому напримѣръ трѣбва да покажете паритѣ си; ако говедарьтъ покаже паритѣ си на своитѣ говеда, тѣ ще разбератъ ли нѣщо? Първо тѣ ще се приближатъ къмъ паритѣ, ще ги помиришатъ и като видятъ, че не сѫ за ядене, ще се отстранятъ; обаче ако този говедарь отидѣ въ нѣкоя бакалница и покаже паритѣ си на бакалина, последниятъ веднага ще стане учтивъ, готовъ на всички услуги и ще предложи захарь, оризъ, брашно, каквото говедарьтъ пожелае – бакалинътъ казва: „Всичко, каквото имамъ въ дюкяна си, е на ваше разположение!” Магическа сила сѫ паритѣ, тѣ отварятъ сърдцата на хората; нѣмате ли кесия съ пари, бакалинътъ се затваря и казва: „Господине, днесь продавамъ съ пари, утре безъ пари.”

 

Сега азъ правя паралелъ между Истината и паритѣ: ако имате Истината въ себе си, дето и да идете, ще се намѣрите въ положението на човѣкъ съ пари, когото бакалинътъ посрѣща съ отворено сърдце – щомъ носите Истината съ себе си, при който бакалинъ и да идете, той ще бѫде на ваше разположение. Какво означава думата бакалинъ? Тя е турска дума и означава бакъ – вижъ, алъ – вземи; значи бакалинътъ е човѣкъ, който вижда нѣщата и после ги взема – той е уменъ човѣкъ. Който има Истината въ себе си, пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫде, всички бакали, т. е. всички умни хора го посрѣщатъ добре; за онзи, който не носи Истината въ себе си, всички пѫтища сѫ затворени. Казвате: „Нѣма ли милость за този човѣкъ?” – не, за човѣка, който не носи Истината въ себе си, никаква милость нѣма. – „Не може ли този човѣкъ да се кредитира поне?” И това не може. – „Защо?” Който нѣма Истината въ себе си, той е подобенъ на прокаженъ човѣкъ; какво ще правитѣ съ този човѣкъ, ще го приемете ли между васъ – всички хора се пазятъ отъ прокажения. Ще кажете, че Любовьта всичко търпи – така може да говори само онзи, който не е опиталъ нѣщата. Прокажениятъ носи такъвъ смрадъ съ себе си, че никой не може да го търпи – той непремѣнно трѣбва да се отдѣли отъ здравитѣ хора; да го приемете помежду си, това значи да слѣзете въ ада и да помагате на дявола, да му съдѣйствате – това е невъзможно. Може ли кокошката да отидѣ между лисицитѣ, да имъ помага? И това е невъзможно; колкото е възможно за човѣка да слѣзе въ ада и да помага на дявола, толкова е възможно на кокошката да помага на лисицата – заеме ли се кокошката съ такава работа, съ нея всичко е свършено, нищо нѣма да остане отъ нейната дреха.

 

Следователно безъ Истината Животътъ не сѫществува, ето защо у всички трѣбва да се яви желание да придобиятъ Истината – придобиятъ ли Истината, тѣ ще забогатѣятъ, ще иматъ условия да учатъ. Богатството, Знанието, Силата се оправдаватъ само тогава, когато човѣкъ носи Истината въ себе си; Любовьта, Мѫдростьта се оправдаватъ само тогава, когато човѣкъ носи Истината въ себе си; който не носи Истината въ себе си, той нѣма никаква Любовь, никаква Мѫдрость – това сѫ максими, които всѣки день се провѣряватъ въ Живота. Нѣмате ли Истината въ себе си, нищо друго нѣмате – нито богатство, нито Знание, нито Сила, нито Любовь, нито Мѫдрость и т. н.

 

Сега разбрахте ли какво нѣщо е Истината? Нѣкои ще кажатъ, че сѫ разбрали, други ще кажатъ, че не сѫ разбрали, обаче и еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ следното: за Истината не може да се философства – тя е нѣщо, което не може и не трѣбва да се разбира. Едно трѣбва да се знае: Истината е необходимость за душата, тъй щото каже ли нѣкой, че животътъ нѣма смисълъ, това подразбира, че безъ Истината Животътъ нѣма смисълъ. Който нѣма Истината въ себе си, той не може да стане нито учитель, нито ученикъ – отъ такъвъ човѣкъ нищо не може да се очаква; който има Истината въ себе си, той всичко може да постигне. Ето защо стремежътъ на човѣка къмъ Истината е вѣченъ, непреривенъ процесъ. Когато Христосъ е казалъ, че Истината ще направи хората свободни, Той ималъ предвидъ стремежа имъ къмъ Истината, къмъ познаване на Бога. Само свободниятъ човѣкъ носи Истината въ себе си, само свободниятъ човѣкъ познава Бога – тази е скритата мисъль въ стиха „Истината ще ви направи свободни”. За човѣка на Истината всичко е възможно; за човѣка, който нѣма Истината въ себе си, всичко е изгубено; съ други думи казано, Истината прави човѣка младъ, красивъ, силенъ; безъ Истината той лесно остарѣва, погрознява, отслабва.

 

Казвамъ: всички хора иматъ вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ Истината, но като не могатъ да я постигнатъ, тѣ се представятъ такива, каквито не сѫ. Какъвто и да се представя човѣкъ, докато той не е намѣрилъ Истината, нищо не е; щомъ намѣри Истината, той вече може да се представя както иска – защо? Защото сама по себе си Истината е свещено нѣщо и тя придава на човѣка всичко най-възвишено и благородно. Който не е намѣрилъ Истината, той е празна глава, която дрънка само; този човѣкъ може да е свършилъ нѣколко факултета, може да говори за Бога, за Ангелитѣ, за свѣтиитѣ, но самъ не може да направи нищо – той е кимвалъ, който дрънка само. Че е така, можете да направите слѣдния опитъ: накарайте този човѣкъ да излѣкува единъ цирей на рѫката на нѣкого; рече ли той да ви съвѣтва да отидете при единъ или при другъ лѣкарь, вие ще разберете доколко неговитѣ думи сѫ изпитани, доколко този човѣкъ познава Истината. Докато хората търсятъ лѣкари, учители само отвънъ, по препорѫка на този, на онзи, тѣ не могатъ да се домогнатъ до Истината, нито могатъ да бѫдатъ свободни.

 

Сега, като казвамъ, че вие или хората не могатъ да бѫдатъ свободни безъ Истината, азъ нѣмамъ предвидъ душитѣ имъ, понеже всички иматъ псевдоними; тъй щото, когато говоря за васъ, азъ не визирамъ ония лица, имената на които сѫ записани въ Божествения свѣтъ, но имамъ предвидъ вашитѣ псевдоними – никой човѣкъ не носи своето сѫщинско име, съ което е записанъ въ Божествената книга. Нѣкой казва: „Азъ се наричамъ Иванъ Стояновъ.” Питамъ кога си се родилъ като Иванъ Стояновъ, знаете ли колко Иванъ Стояновци има на Земята – Иванъ Стояновъ не е само единъ. Ако наистина вашето сѫщинско име е Иванъ Стояновъ, тогава само единъ Иванъ Стояновъ трѣбваше да има въ свѣта – всѫщностъ така ли е? На сѫщото основание нѣкой казва: „азъ съмъ християнинъ” или „азъ съмъ вѣрващъ”; казвамъ: ако ти наистина си християнинъ, други християни не трѣбва да сѫществуватъ; или ако ти наистина си вѣрващъ, други вѣрващи не трѣбва да сѫществуватъ. Да изясня мисъльта си: когато казвамъ, че единъ християнинъ или единъ вѣрващъ сѫществува въ свѣта, подразбирамъ, че този християнинъ или този вѣрващъ е истински изразитель на Христовото учение, вследствие на което всички останали християни ще се разбиратъ едни други. Днесь така ли е? Днесь християнинъ съ християнинъ не се разбиратъ, вѣрващъ съ вѣрващъ – сѫщо; съвременнитѣ хора постоянно се запитватъ: „Какво е твоето вѣрую?” – значи всѣки човѣкъ има свое особено вѣрую.

 

Казвамъ: въ свѣта сѫществуватъ единъ християнинъ, едно вѣрую, едно Слънце, една Истина. Ако съвременнитѣ хора не сѫ свободни, това се дължи на обстоятелството, че тѣ признаватъ различни видове християни, различни видове вѣрую, много слънца и т. н. Не, Слънцето на Живота е едно, Истината е една, и то тази, която прави хората свободни и дава ключовѣ за разрѣшение на най-труднитѣ въпроси. Казвате: „Какво нѣщо е Истината?”; Истината е отвлѣчена идея, съ думи тя не може да се обясни – който иска да знае какво нѣщо е истината, ще му кажа: „Ела и вижъ.” Който отидѣ при Истината, той не може да се върне назадъ между хората, не може да има сѫщитѣ отношения съ тѣхъ, каквито е ималъ по-рано; както дървото, което е горело въ огъня и се е превърнало въ пепель, не може да се върне между дърветата и да има предишнитѣ си отношения съ тѣхъ, така и човѣкъ, който е ходилъ при Истината и я видѣлъ, не може да се върне назадъ между хората. Въ този смисълъ Истината е опасна за всѣки, който отива при нея неприготвенъ – защо? Защото тя ще го лиши отъ това, отъ което той се нуждае.

 

Казвамъ: страшна е Истината за неподготвения човѣкъ; съвременната култура се плаши отъ Истината, защото тя ще я стопи, нищо нѣма да остане отъ нея. Всички хора се плашатъ отъ Истината, избѣгватъ я – защо? Защото иматъ обикновено разбиране за Живота, т. е. всички търсятъ лесенъ пѫть – животъ безъ страдания. Обаче както и да живѣятъ, въ края на краищата тѣ пакъ ще отидатъ при Истината. Има единъ начинъ, по който всѣки ще отидѣ при Истината и ще се върне назадъ – славно е връщането на човѣка отъ Истината! Това връщане ще бѫде пълно съ Радость и Веселие – защо? Защото човѣкъ отива боленъ, старъ, а се връща здравъ, младъ, силенъ, богатъ, красивъ. Тогава той ще каже: „Боленъ бѣхъ – сега съмъ здравъ, старъ бѣха – сега съмъ младъ, грозенъ бѣхъ – сега съмъ красивъ, бѣденъ бѣхъ – сега съмъ богатъ” – това подразбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Слѣпъ бѣхъ, но прогледнахъ”. При това положение всѣки ще пожелае да отиде при Истината; и наистина има едно положение, когато човѣкъ отива при Истината и не се връща назадъ. Обаче има друго положение, когато човѣкъ отива при Истината и се връща назадъ. Да се върне човѣкъ назадъ, подразбира да се върне по онзи пѫть, който вече е изминалъ; не, Истината не връща човѣка въ сѫщия пѫть, по който е миналъ, защото той нищо нѣма да придобие – Истината връща човѣка пакъ на Земята, но вече съ нови придобивки и го кара да върви напредъ.

 

Тъй щото сега и азъ искамъ да ви заведа при Истината, отъ която, като се върнете на Земята, да вървите съзнателно напредъ. Щомъ намѣри Истината, човѣкъ отново трѣбва да се върне на Земята при онѣзи души, които той обича и които го обичатъ. Нѣкои хора, като намѣрятъ Истината, не се връщатъ на Земята подъ предлогъ, че иматъ друга мисия; други хора пъкъ, като намѣрятъ Истината, връщатъ се на Земята да помагатъ на своитѣ братя. Желалъ бихъ и вие да сте отъ последнитѣ – да намѣрите Истината и да се върнете да помагате на по-слабитѣ отъ васъ. Красивъ е животътъ на Земята, когато човѣкъ живѣе съзнателно и разумно! Когато нѣкой казва, че му е дотегнало вече да живѣе, той подразбира друго нѣщо – съ това той иска да каже, че нѣма пари, нѣма кѫща, намира се въ голѣми лишения. Дадатъ ли му пари, кѫща, той става радостенъ и казва: „Има смисълъ да се живѣе на Земята”; утре изгуби паритѣ и кѫщата, казва: „Животътъ на Земята нѣма смисълъ.” Докато има брашно въ една кѫща, лесно се живѣе – нѣма ли брашно, трудно се живѣе; докато има миръ въ една държава, весело се живѣе – нѣма ли миръ, тѫжно се живѣе; докато училището дава знания, ученицитѣ го посѣщаватъ и учатъ – престане ли да дава знания, ученицитѣ го напускатъ.

 

Сега като говоря така, искамъ да имате добро разположение, да не се чувствате като подсѫдими. Мнозина се чувстватъ като подсѫдими, водени отъ стражари въ сѫда, дето ще имъ четатъ обвинителенъ актъ. Вие трѣбва да бѫдете свободни, да се чувствате въ положението на земедѣлецъ, който очаква само да получи плодове отъ своя трудъ; или трѣбва да се намирате въ положението на ученикъ, който е завършилъ образованието си, издържалъ съ успѣхъ изпититѣ си и сега очаква да получи дипломъ. Човѣкъ може да придобие тази Свобода само следъ като намѣри Истината. Само завършилиятъ образованието си ученикъ може да разбере Истината, подсѫдимиятъ не може да я разбере. Докато човѣкъ е на подсѫдимата скамейка или въ затвора, той ще разбере законитѣ на държавата, въ която живѣе, той ще познава ограничителнитѣ условия на Живота, но Истината нѣма да разбира; пуснатъ ли човѣка отъ затвора, той вече разбира истината. Докато човѣкъ е въ ада, той не разбира Истината; щомъ излѣзе оттамъ, той отива на Небето, дето намира Истината. Докато човѣкъ е вънъ отъ закона на Любовьта, той още търси Истината; щомъ живѣе въ закона на Любовьта, той вече е намѣрилъ Истината. Значи Истината сѫществува въ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – вънъ отъ тѣхъ Истината не сѫществува.

 

Мнозина отъ васъ казватъ: „Азъ съмъ възрастенъ човѣкъ, четиридесетъ и петь годишенъ, много нѣща съмъ преживѣлъ” – съ това той иска да си даде по-голѣма тежесть; младиятъ пъкъ казва: „Азъ съмъ младъ, силенъ, пъленъ съ животъ, съ енергия.” Казвамъ: въ пѫтя на Истината нито годинитѣ, нито силата играятъ роля. Човѣкъ може да носи четиридесетъ и петь килограма пѣсъкъ на гърба си, а може да носи само единъ килограмъ злато – кое е по-важно отъ дветѣ? Златото. Човѣкъ може да носи въ пустинята единъ чувалъ съ пари, а може да носи и само единъ хлѣбъ и едно шише вода – кое е по-важно? Хлѣбътъ и водата въ пустинята сѫ по-важни и необходими отъ паритѣ. Следователно моментътъ рѣшава ценностьта на нѣщата – има моменти, които сѫ ценни сега, а не въ бѫдеще. Ценностьта на предметитѣ не се изразява само въ тѣхната тежесть, нѣкога много лекитѣ предмети сѫ особено ценни и важни. Напримѣръ носите единъ килограмъ хлѣбъ въ рѫката си, но приятно ви е, разговаряте се съ него като съ живо сѫщество – още изъ пѫтя у васъ се явява желание да вкусите отъ този хлѣбъ, да го опитате, да задоволите малко глада си.

 

Сега азъ не говоря за сухата истина, за истината безъ Любовь, безъ Мѫдрость, безъ Свѣтлина, безъ Правда, безъ кротость, безъ въздържание – безъ добродетели, изобщо; азъ говоря за Истина, пълна съ добродетели, азъ говоря за Истина, която носи Свобода за всички. Всички хора търсятъ специфиченъ методъ за работа, специфиченъ методъ за постижения; казвамъ: който изпълнява Волята Божия, той самъ ще намѣри този методъ и въ скоро време ще свърши работата си; който не изпълнява Волята Божия, той дълго време ще се лута, ще обикаля натукъ-натамъ, докато най-после намѣри правиленъ начинъ за работа. Искате ли да имате бързи резултати, преди всичко вие трѣбва да мислите, да чувствате и да постѫпвате право.

 

Когато човѣкъ изпадне въ тежко, въ лошо състояние, при което мисъльта му се помрачава, чувствата му огрубяватъ, нека направи следното упражнение: поставѣне дланитѣ на рѫцетѣ една срѣщу друга, при което се допиратъ върховетѣ на пръститѣ; лѣвата рѫка се тегли по дланьта на дѣсната до края на китката, следъ което се изправя въ положение на правъ ѫгълъ спрямо дѣсната рѫка, безъ да се прекѫсва движението. Дѣсната рѫка се поставя върху лѣвата (при това положение и дветѣ рѫце сѫ хоризонтално) – сега дѣсната рѫка се тегли, хлъзга надъ лѣвата до края на срѣдния пръстъ. Най-после и дветѣ рѫце се поставятъ съ дланитѣ си една срѣщу друга, както при започване на упражнението. Сѫщото упражнение се прави и съ дѣсната рѫка. Направите ли това упражнение нѣколко пѫти, всички лоши състояния отъ васъ ще изчезнатъ – въ него се крие извѣстна житейска философия.

 

Като давамъ това упражнение, искамъ да обърна вниманието ви на следното нѣщо: хлъзгането, изправѣнето на рѫката и поставѣнето й върху другата трѣбва да става безъ прекѫсване. Природата не обича прекѫсванията – всѣко прекѫсване въ движенията води следъ себе си нарушения, изключения въ хармонията на Природата; тия нарушения могатъ да се изправятъ, хармонията на Природата може да се възстанови, но затова се изисква дълго време. Всѣки може да скѫса едно вѫже, но всѣки не може да го поправи – време и майсторъ се изискватъ, докато поправятъ вѫжето, докато го възстановятъ въ първоначалния му видъ. Като правитѣ упражнението ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка, вие се поляризирате. Ако спазвате правилата, ще видите, че Божествената наука разполага съ редъ формули, които, правилно изнесени, създаватъ голѣми преобразувания въ човѣка. Ако човѣкъ прилага тия формули, той лесно ще се подмлади; това може да стане въ единъ день, но днесь не е време за моментално подмладѣване – за всѣко нѣщо въ Природата има опредѣлено време.

 

Какво се разбира подъ думитѣ „не е време още за подмладѣване“? Представете си, че презъ една тежка, люта зима у нѣкого се яви желание да отидѣ въ градината си, да откѫсне зрѣли плодове отъ дърветата; може ли да кѫса зрѣли плодове? Не може. Какво трѣбва да прави тогава? Той трѣбва да чака да дойде лѣтото, да узрѣятъ плодоветѣ и тогава да си откѫсне колкото иска. За човѣка е важно да има желания, реализирането на които става точно на опредѣленото за тѣхъ време – това значи да живѣе човѣкъ въ Божествения свѣтъ, да постѫпва съобразно съ Божиитѣ пѫтища. Никой не може да застави Бога да върви по неговитѣ пѫтища – Богъ е мислилъ и мисли преди насъ, а ние вървимъ следъ Него. Следователно който мисли и върви следъ Бога, той не може да измѣни Неговия планъ. Ще дойде день, когато вие ще си служитѣ правилно съ Божественитѣ формули и тѣ моментално ще окажатъ своето влияние върху васъ: употрѣбите ли формулата за младостьта, моментално ще станете млади; следъ това ще се погледнете въ огледалото и ще се зарадвате. Дойдете ли до положението да си служитѣ съ тия формули, вие ще минете отъ дѣтинство въ пълна възрасть – това е подразбиралъ Апостолъ Павелъ, като изказалъ стиха: „Докато бѣхъ дете, по младенчески постѫпвахъ, но като станахъ възрастенъ мѫжъ, напуснахъ детинството.” Кой напуска детинството? Само онзи напуска детинството, който върви въ Божественитѣ пѫтища; докато е дете, човѣкъ казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастенъ и влѣзе въ Божиитѣ пѫтища, невъзможнитѣ нѣща за него ставатъ възможни и той става радостенъ и веселъ.

 

И тъй, ще дойде день, когато всѣки човѣкъ ще върви въ Божиитѣ пѫтища, но следъ различенъ периодъ отъ време: за едного сѫ нуждни два дена, за другиго – три дена, за трети – четири дена и т. н. Важно е обаче още днесь всѣки да разбере какво нѣщо е Истината. Азъ проповѣдвамъ онази Истина, която може да даде на човѣка всичко, каквото душата му желае; азъ проповѣдвамъ онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отидѣ ли човѣкъ веднъжъ, той самъ пожелава да се върне, да помага на своитѣ братя. Всички Божествени желания се реализиратъ именно въ тази истина – тя дава възможность на човѣка да реализира ония свои желания, които сѫ потрѣбни за душата му; всички други желания, изостанали отъ вѣковетѣ, тя ги отхвърля като непотрѣбни, като чужди за неговата душа. Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бѫдете радостни и блажени, животътъ ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно. Когато малкото дете върши нѣща, които съотвѣтстватъ на неговата възрасть, тѣ сѫ разумни; върши ли нѣща, които не отговарятъ на неговата възрасть, тѣ сѫ глупави. Когато възрастниятъ върши нѣща, които отговарятъ на възрастьта му, тѣ сѫ разумни – всѣко нѣщо, което отговаря на случая, е на мѣстото си. За тази цель всѣки трѣбва да мисли, чувства и дѣйства право.

 

Сега, като ви говоря, виждамъ, че нѣкои се безпокоятъ, поглеждатъ къмъ часовника, гледатъ да не закѫснѣятъ – тѣ сѫ чиновници, намиратъ се подъ законъ. Това потвърждава мисъльта, че само онзи може да разбере Истината, който е свободенъ отъ външнитѣ условия на Живота. Други нѣкои пъкъ страдатъ отъ главоболие, отъ коремоболие, отъ парична криза и т.н.; тия хора сѫщо така не сѫ свободни, вследствие на което и тѣ не могатъ да разбератъ Истината – тѣ искатъ да разбератъ Истината, но не сѫ свободни, мѫчи ги нѣщо. Щомъ е тъй, тѣзи хора трѣбва съзнателно да работятъ, за да се освободятъ отъ ограничителнитѣ условия на затвора. При това всѣки самъ трѣбва да се освободи – освободи ли го другъ нѣкой, той пакъ ще влѣзе въ затвора; освободи ли се самъ, втори пѫть нѣма да влѣзе въ затвора. Кой влиза въ затвора? Слабиятъ. Ако силниятъ влѣзе въ затвора, съ едно махване на рѫка ще счупи вратитѣ, съ едно махване на рѫка той ще счупи прозорцитѣ, съ единъ погледъ само ще приспи стражата, тя ще захвърли орѫжието си и всѣки, който е въ затвора, ще излѣзе навънъ; и тогава всички ще кажатъ: „Извадете навънъ този силенъ човѣкъ, той не е за затвора.” Защо? – „Защото направи редъ пакости.” Ще дойде день, когато вратитѣ на всички затвори ще се отворятъ, прозорцитѣ ще се счупятъ и на затворницитѣ ще се каже: „Излѣзте вънъ, всички сте свободни.” Кой ще направи това? Богъ ще го направи – Той ще даде разпорежданията си на хора, които сѫ въ сила да сторятъ това. Когато България се освободи, издаде се заповѣдь да се разрушатъ всички турски крѣпости – веднага дойдоха хора да изпълнятъ тази заповѣдь. Всички заповѣди се издаватъ отъ Невидимия свѣтъ, а се изпълняватъ на физическия.

 

Време е вече всички съвременни хора да бѫдатъ носители на новитѣ идеи, тѣ трѣбва да възприематъ и да реализиратъ всичко ново, което иде отъ Невидимия свѣтъ. Отъ всѣки човѣкъ се изисква приложение, а не само теория – не е важно какво знае човѣкъ, важно е какво той прилага. Мнозина американци сѫ ходили въ Индия да гледатъ чудесата, които индийскитѣ йоги сѫ правили, но тѣ сами нищо не могатъ да направятъ; каква полза отъ това, че знаятъ какви чудеса правятъ йогитѣ, когато тѣ сами нищо не могатъ да направятъ? Ако мога да отворя вратитѣ на затвора, ето какво ще направя: ще извикамъ едного съ себе си и заедно ще отидемъ въ затвора, отдалечъ още ще махна съ рѫка и стражаритѣ предъ входа на затвора ще заспятъ, после ще влѣземъ вѫтрѣ и всички врати ще се отворятъ – затворницитѣ ще бѫдатъ свободни и ще се разговаряме съ тѣхъ. Следъ това тѣ ще излѣзатъ заедно съ насъ вънъ отъ затвора, а вѫтрѣ ще останатъ само заспалитѣ стражари; и като се събудятъ, тѣ ще кажатъ: „Кѫде останаха затворницитѣ, кой имъ отвори вратитѣ да излѣзатъ?” – следъ насъ вратитѣ отново ще се затворятъ. Сега този човѣкъ може да разправя на хората какъ се отварятъ и затварятъ вратитѣ на затвора, какъ се пускатъ затворницитѣ на свобода и т. н., обаче не е достатъчно само да се говори, всичко това трѣбва да се върши – иначе всичко, което се говори, ще бѫде като въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь”.

 

Казвате: Господъ всичко може да направи; какво може да направи Господъ, това е едно нѣщо, а какво вие можете да направите, това е друго нѣщо – последното е важно за васъ. За тази цель започнете съ най-малкитѣ нѣща, които още сега можете да направите; едно отъ малкитѣ нѣща е следното: вземате напримѣръ Библията, отваряте нѣкѫде и четете; въ това време една муха кацне на носа ви и вие изгубвате връзката, не помните вече кѫде сте чели. Изкуство е да не губите връзката на мисъльта си, веднага да продължите размишлението си; можете да махнѣте съ рѫка, да изпѫдите мухата отъ носа си и веднага следъ това да продължите четенето и размишлението си. Или представете си, че единъ ученъ размишлява върху нѣкоя идея, но една муха кацва на носа му и отъ този моментъ той забравя всичко – какво трѣбва да направи този човѣкъ? Кацне ли мухата на носа му, той не трѣбва да й обръща внимание, той трѣбва да покаже, че нищо не го безпокои; рече ли да махне съ рѫката си, цѣлата му работа се разваля. Затова считайте, че на носа си нѣмате никаква муха; махнѣте ли съ рѫката си да изпѫдите мухата, съ това махване вие можете да изхарчите толкова енергия, че милиони мухи не ще бѫдатъ въ състояние да я изплатятъ. Тази енергия не трѣбва да се изразходва напразно, тя е необходима и трѣбва на мѣсто да се използва. Нѣкой чете една важна книга, която му разкрива Истината; въ този моментъ обаче въ ума му дохожда една мисъль като муха, която кацва на носа и спира по-нататъшната му работа; тази мисъль се отнася до нѣкаква сума отъ петь хиляди лева, която му дължи нѣкой – той започва да се безпокои за тази сума, но съ това изгубва възможностьта да намѣри Истината. Искате ли да не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи; можете ли да се успокоите веднага, вие ще придобиете нѣщо повече отъ сумата, която нѣкой ви дължи – това, което придобиете отъ книгата, е въ състояние да изплати всичко, то е неоценимо само по себе си. Махнете ли съ рѫка да изгоните тази мисъль, може да получите сумата отъ петь хиляди лева, но много повече ще изгубите; и следъ това ще се чудите защо не успѣвате въ живота си. Щомъ изгубите нѣщо ценно, вие мязате на майка, която загубва детето си – дълго време следъ това тя плаче, но загубеното не се връща. И Давидъ направи едно престѫпление, следъ което му се роди дете; не се мина много време, детето заболя и умрѣ; той плака цѣла нощь, моли се на Бога, но детето не можа да се спаси – то умрѣ, замина за онзи свѣтъ. Замине ли това дете, ще очаквате второ; ще кажете, че първото е било Ангелъ – и така да е, ще очаквате втори Ангелъ да дойде. Първиятъ Ангелъ замина по причина на престѫплението, което сте направили; ако искате да задържите втория Ангелъ при себе си, трѣбва да изправите погрѣшката си. Вашитѣ деца представляватъ вашитѣ свещени мисли и чувства, които трѣбва грижливо да пазите – не ги оставяйте да умратъ, т. е. да заминатъ за другия свѣтъ, безъ да дадатъ своитѣ плодове, тѣ трѣбва да живѣятъ! Ето и Христосъ замина за онзи свѣтъ, но не умрѣ, Той възкръсна, за да даде Животъ на другитѣ – въ този смисълъ смъртьта е оправдана. Ако човѣкъ умира, за да възкръсне, да оживѣе наново, тази смърть е на мѣсто, обаче ако човѣкъ умира и не възкръсва, тази смърть не е на мѣстото си.

 

И тъй, силниятъ не умира, той заминава и възкръсва. Затова пазѣте се отъ безсилието, работете и не очаквайте само на Бога! Вие имате ниви, градини, но не сте учили градинарство, не знаете какъ да обработвате нивитѣ си, вследствие на което търсите работници, които да свършатъ тази работа вмѣсто васъ; търсите работници, но не намирате и затова нивитѣ, лозята, градинитѣ ви оставатъ необработени. Казвамъ: ученикътъ, който иска да върви въ пѫтя на Истината, трѣбва да знае, че първиятъ и най-добъръ работникъ на своитѣ ниви и градини е той самъ – въ това се заключава тайната на Живота. Ако човѣкъ мисли, че други хора трѣбва да работятъ заради него, тѣ да обработватъ нивитѣ му, той е на кривъ пѫть. Казвате: „Не трѣбва ли да си помагаме едни други?” Казвамъ: ако доброволно дойдатъ работници да ви помагатъ отъ любовь къмъ васъ, това е другъ въпросъ, обаче най-добъръ работникъ на една нива е нейниятъ господарь – този господарь сте вие самитѣ. Забележете, този законъ се приложи и по отношение на Христа: преди Христа Богъ изпрати на своята нива слугитѣ си – пророцитѣ, свѣтиитѣ, но тѣ не можаха да свършатъ работата както трѣбва; най-после Богъ изпрати своя Синъ – Той да свърши работата. Щомъ слѣзе Христосъ на Земята, работницитѣ отъ цѣлото Небе се съединиха въ Негово име и свършиха започнатата работа.

 

Въпросътъ за идването на Христа представлява дълбокъ въпросъ. Мнозина казватъ, че Христосъ дойде на Земята, за да пострада; не, идването на Христа на Земята не е въпросъ на страдания, страданието е случайно нѣщо, то не може да бѫде въпросъ, който да опредѣля този важенъ моментъ – слизането на Христа на земята. Христосъ дойде на Земята за проявление на Славата Божия. Питамъ кѫде сѫ онѣзи, които разпнаха Христа, кѫде сѫ Иродъ, Пилатъ и Каяфа, кѫде е Римската империя? Всички изчезнаха, а останаха резултатитѣ отъ работата на Христа – всички се смалиха, а Христосъ израсна. Тъй щото всичко непотрѣбно у васъ, което представлява Ирода, Пилата, Каяфа, Римската империя, ще се смали и ще изчезне, а само Божественото ще остане да расте и да се развива. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да разчита на Божественото въ себе си – така ли е всѫщностъ? Днесь хората очакватъ и разчитатъ на този, на онзи и въ края на краищата тѣ се разочароватъ и животътъ имъ се обезсмисля. Наистина тежко е тѣхното положение, а още по-тежко е положението на религиознитѣ и духовнитѣ хора – защо? Защото тѣ не сѫ нито за този, нито за онзи свѣтъ: за този свѣтъ не сѫ годни, за онзи свѣтъ не сѫ приготвени и казватъ: „Никой не ни разбира.” Вѣрно е, че никой не ви разбира, но необходимо ли е хората да ви разбиратъ? Ако Богъ ви разбира, трѣбва ли да се смущавате, че нѣколцина не ви разбиратъ? Защо не държите въ ума си мисъльта, че Богъ ви разбира? Щомъ Богъ ви разбира и щомъ вие изпълнявате Неговата воля, нищо не трѣбва да ви смущава. Ще дойдатъ хора да ви критикуватъ, да ви осѫждатъ, но тѣ сами ще си счупятъ главитѣ. Турцитѣ казватъ: „Остави пияния да падне, да си счупи главата, а следъ това иди да я превържешъ – да разбере той, че има работа съ разуменъ човѣкъ.”

 

Сега у нѣкои се явява желание да докажатъ на хората кои сѫ и какво могатъ да направятъ. Който иска да се представи предъ хората, че е нѣщо, ще го пратимъ въ затвора да приспи стражата, да отвори вратитѣ на затвора и да пусне затворницитѣ на свобода. Тъй щото говорите ли нѣщо, то трѣбва да се приложи първо отъ самитѣ васъ; ако вие не можете да го направите, тогава не карайте тия хора преждевременно да излизатъ отъ затвора; щомъ вие не можете да имъ помогнете, ще кажете: „Братя, не бързайте да излѣзете, посѣдете още малко въ затвора, докато изтече опредѣленото време.”

 

Днесь всички хора говорятъ за спасението на свѣта; питамъ по кой начинъ трѣбва да се спаси свѣта – по Божественъ или по човѣшки? Ако нѣкой иска да спаси свѣта по човѣшки начинъ, първо той трѣбва себе си да спаси, себе си да освободи – отъ какво? Отъ недоволството, което го мѫчи и разрушава: ставашъ сутринь – неразположенъ си, гледашъ да не тѣ бутне нѣкой, не искашъ да направишъ нѣщо, а го правишъ; не искашъ да говоришъ, а говоришъ; защо става всичко това – не можешъ да си дадешъ отчетъ.

 

Ще ви дамъ единъ примѣръ, за да видите на какво се дължи това състояние у човѣка. Разправяше ми една сестра една своя опитность: сѣди тя и размишлява, но веднага й дохожда на ума мисъльта да се самоубие, да се хвърли въ нѣкое езеро или отъ нѣкой високъ връхъ, не иска да живѣе. Десеть години вече какъ се подвизава въ духовния пѫть, но намира, че нищо не може да направи, нищо нѣма да стане отъ нея. Казвамъ: „Това състояние е на нѣкое чуждо сѫщество отъ Невидимия свѣтъ, което ти внушава тѣзи мисли – по този начинъ то иска да тѣ спре въ развитието ти.” – „Какво да правя тогава?” – „Ще заповѣдашъ на това сѫщество да колѣничи, да се моли на Бога да изправи отношенията си къмъ Него, къмъ добритѣ хора и къмъ своитѣ братя.” Сестрата приложи този съвѣтъ и следъ малко дохожда при менъ и ми казва: „Приложихъ Вашия съвѣтъ и ми олекна, освободихъ се отъ това чуждо влияние.”

 

Казвамъ: изпаднете ли въ подобно състояние, вие трѣбва да знаете, че сте подъ влиянието на нѣкое чуждо сѫщество, което не е изпълнило Волята Божия и като не може да си помогне, търси начинъ какъ да въздѣйства на други души, да ги спъва въ тѣхния пѫть. Искате ли да се освободите отъ такива сѫщества, вие трѣбва да имъ наложите своята воля, да ги учитѣ като учители – едно отъ дветѣ трѣбва да направите: или вие да имъ станете учитель, или тѣ да ви станатъ учители. На всѣко ваше желание, което ви спъва, ще кажете: „Ще колѣничишъ и ще се молишъ!” Защо? Защото задъ всѣко ваше желание сѣди по едно ненапреднало сѫщество, което вие трѣбва да просвѣщавате. Не е въпросътъ да бѫдете груби, но трѣбва да бѫдете справедливи – справедливостьта е езикъ на Природата. Всѣка добродѣтель има свой специфиченъ езикъ: езикътъ на Любовьта е единъ, езикътъ на Мѫдростьта е другъ, езикътъ на Истината е трети и т. н., тъй щото спорѣдъ добродѣтельта, на която се говори, такъвъ ще бѫде и нейниятъ езикъ.

 

Следователно щомъ човѣкъ разбере законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта, той ще разбере защо едни нѣща ставатъ по единъ начинъ, а други – по съвършено особенъ начинъ. И затова, когато казваме, че Богъ е силенъ, че Той самъ ще оправи работитѣ, това е вѣрно, но и отъ ваша страна се иска усилие, работа, приложение на вашата воля. За да може човѣкъ да приложи волята си, преди всичко той трѣбва да се освободи отъ своя вѫтрѣшенъ страхъ – иначе ще мязате на заека съ кобуритѣ.

 

Единъ заекъ се въорѫжилъ съ два кобура и тръгналъ спокойно въ гората, като казалъ: „Каквото и да излѣзе срѣщу менъ, нѣма да се плаша, защото нося два кобура съ себе си.” Едва изказалъ тия думи, той чулъ, че нѣщо шумоли въ гората – хвърлилъ кобуритѣ настрана и хукналъ да бѣга. Когато преминала опасностьта, той пакъ взелъ кобуритѣ, препасалъ ги на пояса си и тръгналъ смѣло изъ гората.

 

Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ смѣли, безстрашни, добри. Да, това е необходимо, защото сегашниятъ вѣкъ преживява криза, за преминаването на която се изисква взаимна помощь отъ страна на всички. Който търси Истината, той трѣбва да се откаже отъ всѣкаква критика, отъ всѣкакво съмнѣние; това подразбира, докато сте вънъ отъ дома на нѣкой човѣкъ, вие имате право да се интересувате какви сѫ баща му, майка му, какво е състоянието му, какъ живѣе и т. н. Презъ това време имате право да се съмнявате дали е вѣрно това, което се говори за него и т. н., обаче влѣзете ли въ дома му, всѣкакво съмнѣние, всѣкаква критика оставатъ настрана. Вие сте вече предъ самата Истина, нѣма защо да търсите свѣдения отвънъ – тукъ вече сѫ излишни всѣкакви съмнѣния и критики. Тъй щото намѣрите ли Бога, влѣзете ли въ Неговия домъ, вие трѣбва изведнъжъ да опредѣлите отношенията си къмъ Него. Ако сте били гладни, голи и безъ работа, а Богъ ви е нахранилъ, облѣкълъ и поставилъ на работа, трѣбва ли да се съмнявате въ Него? Казвате: „Дали и въ бѫдеще Богъ ще е единъ и сѫщъ спрямо насъ?” Богъ е неизмѣненъ – Доброто е всѣкога Добро, то не се измѣня, Богъ винаги се изявява такъвъ, какъвто е.

 

Казвамъ: вие сте влѣзли вече въ Божия домъ и очаквате Богъ да ви се изяви такъвъ, какъвто е, а не такъвъ, какъвто хората Го рисуватъ. Вие сами, спорѣдъ разбиранията си, ще провѣрите какъвъ е Богъ. Който сѫди за Бога отъ своитѣ вѫтрешни опитности, нему Богъ отваря вратитѣ на Царството Божие и казва: „Влѣзъ”; който не уповава на своята вѫтрѣшна опитность, той се намира въ едно тежко състояние, постоянно обезпокояванъ отъ мухата, която кацва ту на носа, ту на челото, на рѫката му или другадѣ. Щомъ мухата кацне отгоре му, той махва съ рѫка да я прогони, но съ това изгубва всичко красиво въ себе си. Кацне ли мухата на носа ви – тази е първата погрѣшка, която сте допуснали въ себе си; махнѣте ли съ рѫка да прогоните мухата – тази е втората погрѣшка. Следователно не махайте съ рѫката си да гоните мухата, за да не изгубите красивото въ себе си!

 

Тъй щото вие трѣбва да разберетѣ вѫтрешния смисълъ на думата муха; мухата представлява страданието, което кацва на носа ви и ако вие махнѣте къмъ него да го прогоните, това показва, че не сте разбрали дълбокия смисълъ на това страдание. Който разбира смисъла на страданието, той ще остави мухата на носа си – тя сама да хвръкне, а презъ това време той ще учи. Значи мухата представлява страданията или изкушенията въ Живота – разумниятъ човѣкъ лесно се справя съ тѣхъ.

 

Единъ руски светия билъ поставенъ на голѣмо изкушение отъ една красива, но лека мома, сѫщо рускиня; единъ день тя се хванала на басъ съ свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора отъ мѣстностьта, дето той се подвизавалъ. Една вечерь тя тръгнала съ компания къмъ манастира, дето живѣлъ светията; нощьта била тъмна, студена, съ снѣгъ до колѣне. Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, азъ съмъ пѫтничка, объркахъ пѫтя, не мога да се върна дома си; вънъ е страшна буря и виелица, цѣла съмъ замръзнала, приемете ме въ килията си, защото тукъ рискувамъ да загина. Въ името на Бога, помогнете ми!” Той й отворилъ, но останалъ изненаданъ – предъ него не сѣдѣла измръзнала нещастна пѫтница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила къмъ него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранилъ и поканилъ да сѣдне, следъ това запалилъ една свѣщъ и турилъ единъ отъ пръститѣ си на пламъка й. Момата внимателно следяла всичко, което светията вършилъ, и останала учудена и засрамена въ себе си, като чула какъ пръстътъ на светията се пържелъ и църкалъ въ пламъка на свѣщьта. Тя веднага паднала на колѣне предъ него и започнала да иска извинение за своята долна постѫпка. Отъ този моментъ въ нея станало коренно вѫтрѣшно преобразувание и рѣшила да измѣни своя животъ; тя излѣзла вънъ и казала на своитѣ приятели: „Отъ този моментъ азъ свършвамъ съ моя лекъ, пороченъ животъ – единъ пръстъ ме спаси.” Когато светията поставилъ пръста си на пламъка на свѣщьта, съ това той искалъ да й каже: „Както моятъ пръстъ гори, така и твоятъ животъ ще изгори” – тя разбрала този езикъ и веднага се отказала отъ лошия си животъ.

 

И тъй, не изкушавайте Господа; ако Го изкушавате, Той ще тури пръста си на запалената свѣщъ и ще го изгори. Тежко на васъ, ако оставите този пръстъ да изгори; опомните ли се веднага, вие сте спасени. Съ това Богъ иска да каже на хората: „Както Моятъ пръстъ гори и се пържи на огъня, така и вашиятъ животъ ще отидѣ, ще изгори, ще се превърне на прахъ и пепель, ако не се опомните навреме.”

 

Казвате: „Какво стана съ пръста на светията?” Щомъ красивата мома се върна въ правия пѫть, и пръстътъ на светията оздравя. Той не помислилъ за себе си, но пожелалъ да даде единъ добъръ урокъ на красивата мома; той си казалъ: „Нека изгори единъ отъ пръститѣ ми, но поне ще дамъ добъръ урокъ на една заблудена душа да се спаси, да се върне въ пѫтя на Истината.”

 

Казвамъ: днесь е день за разрѣшение въпроса за Истината – ще намѣрите ли Истината, или не. Намѣрите ли Истината, тя ще ви направи вѫтрѣшно абсолютно свободни; щомъ вие се освободите, ще помагате за освобождението и на по-малкитѣ отъ васъ. Както светията спаси една душа съ изгарянето на своя пръстъ, така и вие можете съ Истината въ себе си да помагате на по-малкитѣ отъ васъ. Ако светията не бѣше турилъ пръста си на запалената свѣщъ, той не би спасилъ тази душа; ако Христосъ се бѣше уплашилъ отъ четиритѣ гвоздѣя и отъ копието, което забиха въ гърдитѣ Му, Той не би спасилъ нито една душа и отъ името Му не би останалъ никакъвъ спомѣнъ. Христосъ бѣше готовъ да понесе нѣщо много повече отъ четиритѣ гвоздѣя, копието и кръста – за Истината Той бѣше готовъ на всичко. Христосъ носи кръста до едно мѣсто само и после каза: „Стига толкова, по-нататъкъ вие можете да го носите” – съ това Той искаше да каже: „Както Азъ нося този кръстъ, така и вие ще го носите.” Мнозина мислятъ, че Христосъ се уморилъ, падналъ подъ тежестьта на кръста и затова далъ други да го носятъ; не, Христосъ бѣше силенъ, Той можѣше докрай да носи Своя кръстъ, но остави други да го носятъ, за да покаже на човѣчеството какво го очаква. Герой е онзи, който може да понесе четиритѣ гвоздѣя и копието – отъ такива герои именно се нуждае свѣтътъ! Въ този смисълъ страданията идватъ да направятъ човѣка силенъ – леко да носи изпитанията въ живота и да каже като Христа: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.” Кажѣте ли веднъжъ така, повече не трѣбва да съжалявате.

 

Съвременнитѣ хора очакватъ Христа да ги спаси, да ги избави отъ страданията, обаче дойде ли Христосъ между тѣхъ, Той ще имъ каже: „И вие ще живѣете като Менъ, Азъ страдахъ и вие ще страдате – такава е Волята на нашия Баща!” Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, страданията Му не бѣха продължителни, но интензивни; както Той издържа, така и вие трѣбва да бѫдете герои, да издържате – можете да пъшкате, да плачете, но за васъ е важно да издържате страданията. Мнозина говорятъ, че иматъ много страдания, че издържатъ; не е важно какво говорятъ тѣ, но какъ носятъ страданията. Дойдатъ ли ви страдания, кажете като Христа: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си!”

 

Питамъ, ако Богъ е съ насъ, кой може да бѫде противъ насъ? И ако Богъ ни изпитва, Той има предвидъ нѣкаква велика цель, заради която ние трѣбва да кажемъ: „Да бѫде благословено Името Божие!” Докато Христосъ бѣше на Земята, и Той бѣше подложенъ на голѣми изпитания, вследствие на което не можа да прояви всичката си сила и всичкото си знание. Напримѣръ Той не можа да прави пари, но при единъ случай, когато потрѣбваха, Той каза на Петра: „Хвърли мрѣжата въ морето и първата риба, която се закачи, измѫкни я и като разтворишъ устата й, ще намѣришъ единъ статиръ; вземи го и дай го и за Менъ, и за тебъ.” Обаче когато Христосъ влѣзе въ Духовния свѣтъ, тамъ Той прояви по-голѣма сила – Той бутна вратата на ада, приспа стражата, разтопи орѫжията имъ, отвори вратитѣ на затворницитѣ и каза: „Излѣзте всички вънъ!” Следъ това дойде новата култура, която имаме днесь. Христосъ ще дойде още веднъжъ на Земята, ще освободи затворницитѣ, които сѫ влѣзли следъ Него въ ада и пакъ ще се върне назадъ – тогава ще дойде Новата култура, която всички съвременни народи очакватъ. Тъй щото всичко добро, което днесь става въ свѣта, трѣбва само да ни радва и да му съдѣйстваме – това показва, че Богъ работи въ свѣта. Следователно всички трѣбва да освободите ума, сърдцето и волята си отъ ония спънки, вериги, които ви ограничаватъ – само така ще дойдете до истинскитѣ отношения на братство, до взаимни отношения на Любовь.

 

Азъ не говоря за любовьта, отъ която утре ще се разочаровате, азъ не говоря за знанието, отъ което утре съзнанието ви ще потъмнѣе, но имамъ предвидъ онази Любовь, онова Знание, онѣзи блага, които Богъ е далъ на хората. Дойде ли положителното въ свѣта, ще дойдатъ и хората отъ Шестата раса; вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на моитѣ думи, но единъ день ще провѣрите всичко това. Ще дойде день, когато хората ще иматъ деца-ангели; и тогава всѣки день Ангели и свѣтии ще слизатъ отъ Небето да носятъ подаръци на вашитѣ деца, домоветѣ на хората ще бѫдатъ пълни съ Божиитѣ благословения. Каква по-голѣма радость за родителитѣ отъ тази, да иматъ деца-ангели? Дойде ли тази епоха, децата ще помагатъ на родителитѣ си, а не родителитѣ на децата, както е било досега. Родителитѣ ще казватъ: „Заслужава човѣкъ да носи името баща или майка”; децата ще обичатъ родителитѣ си и ще имъ помагатъ.

 

Питамъ, какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ обичанъ – всѣки се стреми къмъ това да бѫде обичанъ. Кой ще обича хората и какъ ще ги обича? Онзи, който истински обича хората, нѣма да имъ се изяви цель, но ще се изяви или само чрезъ очитѣ на нѣкого, или само чрезъ рѫцетѣ му и т. н. Какъ ще изразятъ обичьта си рѫцетѣ или очитѣ на човѣка? Рѫцетѣ ще направятъ една услуга, съ която ще изразятъ своята любовь. Очитѣ ще погледнатъ хубаво онзи, когото обичатъ – какво по-хубаво искате отъ красивия, отъ разумния погледъ? Нѣкой се обезсърдчилъ, отчаялъ се, но дойде при него онзи, който го обича, и го погледне само, безъ да му каже нѣщо – този погледъ е въ състояние да насърдчи човѣка. Разумниятъ погледъ говори на човѣка: „Забрави всички мѫчнотии, хвърли ги настрана, азъ съмъ съ тебъ!” Този погледъ е въ състояние да заличи всички мѫчнотии и страдания, а той самъ не се заличава, остава паметенъ въ душата на човѣка. Да срѣщнете човѣкъ, който ви обича, значи да придобиете сила, която да ви освободи отъ всички мѫчнотии и страдания, и да се върнете у дома си вѣсели и щастливи; тогава всѣки ще каже: „Благословенъ е деньтъ, въ който срѣщнахъ човѣка на Любовьта!” Да любишъ и да тѣ любятъ – този е идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми; този идеалъ е въ сила коренно да измѣни живота на човѣка.

 

Сега азъ говоря за Ангелитѣ, за свѣтиитѣ, за онзи свѣтъ, но всичко това е теория; въ дадения случай за васъ е важно следното: животътъ ви да се измѣни. Какво ще се ползвате, ако знаете какъ живѣятъ Ангелитѣ и свѣтиитѣ, а вие се мѫчите и страдате – щомъ знаете какъ живѣятъ Ангелитѣ, и вие трѣбва да живѣете като тѣхъ; какво се ползвате, ако знаете какъ се хранятъ Ангелитѣ, а вие сте гладни, не сте се хранили нѣколко деня – щомъ знаете какъ се хранятъ Ангелитѣ, и вие трѣбва да се храните като тѣхъ. Щомъ знаете нѣщата, вие трѣбва да ги приложите – това подразбира да сте придобили Истината; Истината носи условия, при които човѣкъ придобива всичко онова, което при обикновени условия не може да придобие. Какво трѣбва да придобие човѣкъ? Той трѣбва да придобие онова, което му е опредѣлено за сегашния, а не за бѫдещия животъ. Има нѣща, които вие трѣбва да придобиете сега, докато сте още въ тѣлата си; остане ли да ги придобивате въ бѫдеще, тѣ сѫ загубени вече.

 

Тъй щото не е важно за васъ какъ е живѣлъ нѣкой светия преди хиляди години, за васъ е важно какъ вие живѣете днесь. Какво е правилъ Христосъ на времето си не е важно; какво можете да направите вие днесь, това е важно. Самъ Христосъ е казалъ: „Който вѣрва въ Менъ, ще прави по-голѣми чудеса отъ тѣзи, които Азъ сега правя.” На времето си Христосъ нѣмаше условия да направи по-голѣми чудеса отъ тѣзи, които направи, но днесь вече Той има по-богати условия; напримѣръ Христосъ не можа да обърне умоветѣ на равинитѣ къмъ Бога, но днесь може да направи това. Следъ Христа обаче всички равини се обърнаха къмъ Бога; Христосъ имъ каза: „Вие държите ключоветѣ на Царството Божие и нито вие влизате, нито на другитѣ позволявате да влѣзатъ.” Човѣкъ не може да се поправи, докато държи ключоветѣ на Царството Божие въ рѫцетѣ си, безъ да ги използва за себе си или да ги даде на другитѣ; за да се поправи човѣкъ, непремѣнно ключоветѣ трѣбва да се взематъ отъ рѫцетѣ му.

 

Сега ние не трѣбва да се връщаме къмъ миналото, да се интересуваме отъ това, което сѫ правили Иродъ, Пилатъ или Каяфа, но трѣбва съзнателно да ги избѣгваме съ тѣхнитѣ грѣшки и престѫпления. Човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ – да се справи съ мухата, кацнала на носа му, безъ да маха съ рѫка да я прогони. Дойде ли му нѣкакво страдание, той не трѣбва да роптае противъ него, да маха съ рѫка; дойде ли една лоша мисъль въ ума му, той не трѣбва да се пита защо е дошла, но да работи върху себе си да я трансформира. За васъ е важенъ Новиятъ животъ, новитѣ правила, които Истината носи; стариятъ животъ е цененъ само съ своитѣ опитности, но той не трѣбва повече да се продължава. Ако изучавате английски езикъ, вие ще се ползвате отъ английската, а не отъ българската граматика – колкото и да си мязатъ дветѣ граматики, за случая е важна английската граматика; ако изучавате френски езикъ, ще се ползвате отъ правилата на френската граматика – всѣка наука има свои правила. Искате ли да изучавате Божествената наука, вие трѣбва да се справите съ противорѣчията, да имате цель въ живота си – само по този начинъ ще придобиете истинско щастие. Хората на старото си служиха съ пушки, съ саби, съ кобури; хората на новото, на Истината замѣстватъ тия орѫжия съ упражнения, съ свѣтли мисли и възвишени чувства. Вие не знаете още да употрѣбявате упражнението, което ви дадохъ, но достатъчно е въ първо време само да го извадите отъ калъфа. Динамическа сила се крие въ пръститѣ на рѫцетѣ, всѣки пръстъ е свързанъ съ единъ свѣтъ – значи десеть пръста, това сѫ десеть свѣта. Тѣ сѫ мощни сили, съ които трѣбва да се свържете; влѣзете ли въ връзка съ тѣхъ, отъ пръститѣ ви ще излиза толкова голѣма Свѣтлина и Сила, че Земята ще се разклати. Ако въ ума ви нѣма никакво съмнѣние и ако въ сърдцето и волята ви нѣма никакво колѣбание, всичко това може да се постигне. За тази цель вие трѣбва да работитѣ за Бога – каквато работа да започвате, работете я отъ Любовь къмъ Бога. Въ това отношение момата, която напуска майка, баща, домъ за своя любимъ, дава примѣръ какво значи да работи човѣкъ за Бога; ако тя напуска дома си за преходната любовь на нѣкой момъкъ, вие не сте ли въ състояние поне толкова да направите за Бога? Вие, които сте получили толкова блага отъ Бога, трѣбва ли още да се плашите отъ общественото мнѣние? Общественото мнѣние, порядъкътъ въ свѣта сѫ важни дотогава, докато още не сѫ засегнали Божията Любовь, Мѫдрость и Истина; засѣгнатъ ли ги, ние ще ги ритнемъ, както Христосъ ритна вратата на ада.

 

Сега ние живѣемъ въ свѣтъ на безредие, а мислимъ, че живѣемъ въ свѣтъ на нѣкакъвъ дѣйствителенъ редъ и порядъкъ. Съвременнитѣ хора едва сега изучаватъ Божествения редъ и порядъкъ; за реда и порядъка на този свѣтъ именно е казано въ Писанието, че око не е видѣло и ухо не е чуло това, което има да се случи на онѣзи, които любятъ Господа. Човѣкъ трѣбва да работи, да се упражнява, за да се домогне до Божествения свѣтъ. Единъ германецъ, извѣстенъ боксьоръ, отишълъ въ една гостилница да се храни; въ сѫщата гостилница влѣзълъ и единъ англичанинъ, виденъ боксьоръ, и сѣдналъ предъ една маса близо до германеца. Като започналъ да се храни, той се оплакалъ на своя приятель отъ месото, като казалъ, че германскитѣ меса не сѫ хубави. Това обидило германеца и той поискалъ обяснение отъ англичанина; последниятъ му казалъ: „Ако се чувствате толкова обиденъ, предлагамъ да се боксираме, но съ условие Вие само да отбивате ударитѣ, срѣщу което ще Ви дамъ една сума” – англичанинътъ билъ увѣренъ въ умѣнието си да се боксира. Германецътъ се съгласилъ, приелъ поканата на англичанина. Като свършили боксирането, англичанинътъ казалъ на германеца: „Елате у дома да ви дамъ нѣколко правила за боксиране.” Германецътъ се съгласилъ да отидѣ въ дома на англичанина, за да му даде нѣколко правила за боксиране, следъ което започналъ усилено да се упражнява; въ продължение на две години той постигналъ толкова много, че надминалъ своя учитель. Днесь той е извѣстенъ въ Германия като единъ отъ най-виднитѣ боксьори.

 

Казвамъ: ако вие сте слаби, по сѫщия начинъ трѣбва да се упражнявате, за да надвиете извѣстния боксьоръ. Кой е този боксьоръ, съ когото ще се борите? Дяволътъ. Вие искате да го ударитѣ, но не можете, той отбива ударитѣ ви. Докато дяволътъ ви надвива, вие никога нѣма да станете знаменитъ човѣкъ; съ други думи казано, докато човѣкъ не придобие една наука, съ която да се справя съ всички външни и вѫтрешни неблагоприятни условия, съ всички лоши мисли, чувства и постѫпки, той всѣкога ще бѫде зависимъ човѣкъ. Обаче придобие ли тази наука, той ще се справя съ всички условия на Живота – такъвъ човѣкъ е свободенъ, независимъ.

 

Следователно вие трѣбва въ всичко да виждате Бога. Щомъ дойдете до нѣкоя мѫчнотия, ще знаете, че задъ нея сѣди Богъ, който слѣди какъ се боксиратъ двама души; когато види, че единъ отъ тѣхъ губи баса, т. е. пропада, Богъ му казва: „Ела у дома да ти дамъ нѣколко правила; ти добре се биешъ, но има нѣщо, което ти препятства.” Въ първо време мнозина отъ васъ ще изгубятъ баса, защото противникътъ е силенъ, обаче ако се упражняватъ спорѣдъ правилата, които Богъ имъ е далъ, следъ две години тѣ ще спечелятъ първата премия – първата премия представлява развититѣ дарби и способности у човѣка. Има чувства у човѣка, като напримѣръ любостяжение, скѫперничество, разточителность, развитието на които е опасно; обаче има чувства, дарби и способности у човѣка, които непремѣнно трѣбва да се развиятъ – тѣхното развитие е напълно безопасно. Напримѣръ какво по-хубаво отъ това, да развие човѣкъ въ себе си дарбата да пѣе – всѣки човѣкъ трѣбва да стане отличенъ пѣвецъ; истински пѣвецъ е онзи, който може да спечели сърдцето на своя заемодавецъ.

 

Представете си единъ знаменитъ, но бѣденъ пѣвецъ, който дължи нѣкому десеть хиляди лева, а нѣма петь пари въ джоба си да му ги върне; какво трѣбва да направи този пѣвецъ? Той трѣбва да отидѣ при своя заемодавецъ и да му каже: „Петь пари нѣмамъ въ джоба си, но искамъ да изплатя поне лихвитѣ на дълга си.” – „Какъ ще ги изплатишъ?” – „Ще ти попѣя малко.” – „Добре, изпѣй ми нѣщо.” Започва пѣвецътъ да пѣе, но така, че заемодавецътъ забравя всичко, унася се отъ гласа на своя длъжникъ; като свършва дѣ пѣе, кредиторътъ му казва: „Не само че не ми дължишъ вече, но отгоре на това ти давамъ хиляда лева; никога не съмъ слушалъ такъвъ пѣвецъ, сега разбрахъ какво нѣщо е истинското пѣене.” Сѫщо така и художникътъ може да постѫпи съ своя кредиторъ: щомъ е бѣденъ и не може да плати дълга си, той трѣбва да предложи на своя кредиторъ да го нарисува; ако последниятъ приеме това предложение и остане доволенъ отъ портрета си, той не само че ще му прости дълга, но отгоре на това ще му даде една малка сума. Така може да постѫпи и поетътъ: ако нѣма пари да изплати дълга си, той ще напише едно хубаво стихотворение на своя кредиторъ и съ това ще компенсира задълженията си. Значи истински пѣвецъ, художникъ, поетъ или ораторъ е този, който може да трогне своя кредиторъ, да го постави въ положение да прости дълга му.

 

Сега, като поглеждате пръститѣ си, ще знаете, че всѣки пръстъ представлява свѣтъ, отъ който се черпятъ редъ енергии, сили. Напримѣръ първиятъ пръстъ, палецътъ, представлява Божествения свѣтъ, основанъ на Любовьта, на Венера. Понѣкога Венера прави голѣми пакости – кога? Когато възлюбениятъ й не е при нея и тя трѣбва да го търси; щомъ не го търси, щомъ той е на мѣстото си, по-добра отъ нея нѣма. Първото състояние астролозитѣ наричатъ лоши аспекти, а второто – добри аспекти. Венера е възлюбената дъщеря на Бога; останалитѣ четири пръста сѫ влюбени въ Венера, но мълчатъ, не се изказватъ. Отъ тѣхъ Юпитеръ и Сатурнъ сѫ нейни любимци, които се скарали за нея; спорътъ дошълъ до Слънцето, което най-после успѣло да ги примири. Щомъ дойде въпросъ за работа, всички се съединяватъ въ едно и свършватъ работата, после пакъ се отдѣлятъ – всѣки отива на мѣстото си. Всички пръсти се стремятъ къмъ Венера, всѣки иска отъ нея да имъ даде по единъ погледъ. Тя отправя къмъ всички по единъ погледъ, съ което ги изпитва. Сатурнъ, срѣдниятъ пръстъ, който е израсналъ най-високо, иска да обърне внимание на Венера съ своята височина, като й казва: „Азъ съмъ най-високиятъ връхъ” – Сатурнъ е философъ, той разглежда нѣщата отъ причинитѣ къмъ последствията. Юпитеръ пъкъ иска да й обърне внимание съ своето величие – той е неподражаемъ въ поклонитѣ, които прави на Венера. Слънцето, четвъртиятъ пръстъ, е музикантъ, художникъ, който носи Живота; той е веселъ, жизнерадостенъ, богатъ, на всички дава – съ това той иска да обърне внимание на Венера. Най-малкиятъ пръстъ, Меркурий, е опитенъ търговецъ, който върти търговия, ходи натукъ-натамъ; щомъ се оплетатъ работитѣ на другитѣ богове, всички се обръщатъ къмъ Меркурий – той да ги оправя; не само боговетѣ се обръщатъ къмъ Меркурий, но и цѣлиятъ космосъ търси неговата помощь. Показалецътъ е най-много влюбенъ въ Венера – дето ходи, той все нея търси.

 

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да има ясна представа за рѫката си, да знае какво съдържа тя въ себе си; щомъ погледне рѫката си, той трѣбва да се зарадва, като че вижда Бога въ нея. Велико нѣщо е човѣкъ да обича, да излива Любовьта си; сѫщевременно той иска другитѣ да приематъ тази Любовь и да й се отзоватъ. Тъй щото всѣки пръстъ на рѫката представлява особенъ свѣтъ съ опредѣлени отношения къмъ другитѣ пръсти, т. е. къмъ другитѣ свѣтове. Напримѣръ Сатурнъ е представитель на Причинния свѣтъ – чрезъ него човѣкъ изучава причинитѣ и последствията на нѣщата; Слънцето е представитель на изобилието – то носи радоститѣ и вѣселието въ Живота; Меркурий е представитель на практичностьта – той поставя човѣка въ положение да знае какво да прави. Тъй щото погледнете ли рѫката си, кажете: „Азъ искамъ да обичамъ Бога, да Му служа – азъ искамъ да обичамъ дъщеритѣ на Бога.”

 

Като слушате да се говори така, нѣкои ще се намѣрятъ въ противорѣчие и ще кажатъ: „Половината човѣчество ще обича дъщеритѣ на Бога, ами какво трѣбва да прави другата половина?” Питамъ, вие разсѫждавали ли сте по въпроса какъ Богъ създаде жената отъ Адама, какъ е възможно отъ мѫжъ да се роди жена. Споредъ законитѣ, които вие познавате, мѫжътъ ражда мѫжъ, а жената – жена; тогава какъ е възможно отъ реброто на Адама да излѣзе жена? Казвамъ: когато хората работятъ въ свѣта, тѣ трѣбва да бѫдатъ раздѣлени на мѫже и жени, но когато работятъ за Бога, тѣ трѣбва да се съединятъ въ едно цѣло. Когато у хората се явятъ желания, мисли и чувства, противоположни на Бога, тѣ се отдѣлятъ отъ Него, а съ това заедно тѣ се дѣлятъ на мѫже и жени. Следователно щомъ мѫжътъ търси жената и жената търси мѫжа, тѣ се отдалечаватъ отъ Бога, отъ Истината; когато мѫжътъ и жената се обикнатъ и бѫдатъ готови да се жертватъ единъ за другъ, тѣ се сливатъ въ едно и се движатъ къмъ Бога. И тогава Богъ е цель, смисълъ за тѣхъ – тѣ живѣятъ вече въ една плъть, въ едно тѣло.

 

Следователно ако умътъ и сърдцето на човѣка не се съединятъ въ едно, той не може да се движи къмъ Бога. Докато умътъ на човѣка желае едно, а сърдцето му – друго, той се намира въ противорѣчие; докато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ раздвоени, той не може да постигне това, което желае. Умътъ и сърдцето трѣбва да се слѣятъ въ едно, тъй щото човѣкъ трѣбва да разбира какво нѣщо е мѫжътъ и какво – жената. Когато момата срѣщне единъ момъкъ или когато момъкъ срѣщне една мома, тѣ трѣбва да се гледатъ като сѫщества, дошли на Земята да работятъ, да свършатъ една работа – ако и двамата се оценятъ правилно и се обърнатъ къмъ Бога, животътъ имъ ще се осмисли. Не е лошо, когато двама млади се обичатъ, злото е въ лошото готвене. Казвате: „Какъ трѣбва да се готви?” Хубаво трѣбва да се готви. При това смисълътъ не е въ многото готвене; ще готвите умѣрено и хубаво, та всѣки да е доволенъ отъ готвенето – въ това сѣди истинската Любовь.

 

И тъй, Любовьта не сѣди въ погледи и милувки. Ако отидете въ Германия напримѣръ и спрете погледа си за по-дълго време върху нѣкой човѣкъ, той веднага ще ви запита: „Защо ме гледашъ така, да не искашъ да ме хипнотизирашъ?”; въ България колкото и да гледате човѣка, той нищо нѣма да каже. Питамъ колко време трѣбва да гледате единъ човѣкъ, за да остане той доволенъ отъ вашия погледъ? Вие така трѣбва да гледате човѣка, че той да остане доволенъ отъ погледа ви, да пожелае и втори пѫть да го погледнете; ако му напишете писмо, това писмо трѣбва да бѫде такова, че той да пожелае и втори пѫть да му напишете писмо. Ако нашитѣ погледи, движения, писма не могатъ да събудятъ Божественото у хората, какъвъ смисълъ иматъ тѣ? Въ такъвъ случай ще излѣзе, че никой никого не трѣбва да гледа. Не, ще гледате, но хубаво ще гледате: мѫжетѣ ще гледатъ женитѣ, ще се радватъ на хубавото, на красивото въ тѣхъ, ще се радватъ на децата имъ, на богатството имъ и т. н.; и женитѣ отъ своя страна ще гледатъ мѫжетѣ, ще се радватъ на красивото въ тѣхъ, ще се радватъ на дарбитѣ, на способноститѣ имъ. Всичко красиво е Божествено, тъй щото злото не е въ гледането, но въ лошото гледане, въ лошото готвене – ще готвите хубаво! Съвременнитѣ хора си поставятъ ограничения, и то криви, като казватъ, че мѫжетѣ не трѣбвало да гледатъ женитѣ, особено чуждитѣ – тѣ трѣбвало да гледатъ къмъ земята, понеже били направени отъ пръстъ; жената пъкъ имала право да гледа мѫжа, понеже била направена отъ неговото ребро. Казвамъ: ако жената е огледало, всѣки мѫжъ има право да се оглежда въ това огледало. Съвременнитѣ свѣтски и религиозни жени иматъ огледалца, въ които се оглеждатъ; свѣтскитѣ се оглеждатъ свободно предъ хората, а религиознитѣ се срамуватъ. Ако човѣкъ се оглежда, за да познае себе си, той има право да се оглежда, обаче най-мѫчното нѣщо е човѣкъ да познае себе си, да познае своя истински образъ.

 

И тъй, обичайте всичко, което Богъ е създалъ, изучавайте всичко, което Богъ е създалъ. Турете тѣзи правила въ приложение още днесь, понеже днешниятъ день е день на Божията дъщеря – день на Любовьта, когато Богъ е създалъ човѣка. Този день трѣбва да се освѣти! Човѣкъ е създаденъ въ деня на Божията Любовь, той е Неговото възлюбено дете, ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде изразъ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Щомъ сте изразители на Божията Любовь, вие ще можете да помагате на вашитѣ братя и сестри. Срѣщате една сестра или единъ братъ, падналъ нѣкѫде, окалялъ се – вие ще му посочите кѫде да се измие; ако е счупилъ крака си, ще го превържете, ще го заведете въ дома му. Който нѣма Любовь въ себе си, ще го пита: „Защо се окаля, кѫде ходи, защо счупи крака си?” – „Ходихъ нѣкѫде, паднахъ и си счупихъ крака.” Въ това положение вие ще мязате на онѣзи, които разпитвали Настрадинъ Ходжа какъ е падналъ, че си изкълчилъ крака.

 

Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на една круша да бере отъ нейнитѣ плодове; както берялъ крушитѣ, той се плъзналъ отъ клона, но който билъ стѫпилъ, падналъ на земята и си изкълчилъ крака. Всички, които го срѣщали следъ това, все го питали: „Какъ падна отъ крушата, какъ изкълчи крака си?” Той разправялъ на единъ, на втори, на трети и най-после, когато му дотегнало да разправя все една и сѫща история, казалъ: „Чудна работа, не се ли намѣри единъ между васъ да е падалъ отъ круша – да знае какъ се пада, че да престанете да ме разпитвате!”

 

Следователно красивото, великото въ Живота е да помагате на една душа, когато видите, че тя се моли; защо сте дошли на Земята, ако не можете да помогнете на една ваша сестра или на единъ вашъ братъ, когато тѣ се намиратъ въ нужда? Любовьта изисква дълбоко вѫтрѣшно внимание единъ къмъ другъ – да си помагате, когато сте въ нужда. Всички трѣбва да съзнавате, че сте членове на едно и сѫщо Братство и като такива да имате помежду си повече вѫтрешни, отколкото външни отношения – само по този начинъ Богъ ще се проявява чрезъ всѣки едного.

 

Ако приложите това, което съмъ ви говорилъ, презъ тази година ще имате голѣми благословения. Каквото можете да носите отъ тѣзи благословения, ще бѫде за васъ, а останалото, което не можете да носите, ще бѫде за насъ. Приложение се иска сега отъ всички – вземете за образецъ Христа и постѫпвайте като Него! Той страда, разпнаха Го на кръста и най-после възкръсна; следъ възкресението Той получи голѣми блага – даде Му се власть и на Небето, и на Земята. Тогава Христосъ се яви на ученицитѣ си и каза: „Идете изъ свѣта и проповѣдвайте, както и Азъ проповѣдвахъ – каквато работа свършихъ Азъ, такава и вие можете да свършите.” И наистина отъ работата за Бога зависи и подобрението на вашия животъ.

 

Сега желая на всички да бѫдете свободни, както Богъ ви е създалъ. Божията Свобода произлиза отъ Истината, а човѣшката свобода носи робство, ограничение. Ако нѣкой носи товаръ, раница на гърба си, нека я тури настрана, да се освободи отъ нея, защото днесь е деньтъ на Любовьта, която носи Радость и Веселие за човѣка – тя осмисля и продължава неговия животъ.

 

Любовьта носи пълния Животъ. Тя носи всички благости и дарования на Живота.

 

21 августъ 1931 г., 5 ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×