Jump to content
Ани

1931_08_19 Сила, разумность и добро

Recommended Posts

От "Отиване и връщане", Съборни бесѣди отъ Учителя,

гр. София, Изгрева, 1931 год. Пѫрво издание: София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

СИЛА, РАЗУМНОСТЬ И ДОБРО

 

Въ Живота сѫществува следното основно положение: никога не можешъ да научишъ човѣка на това, което ти самъ не знаешъ – знание е само това, което е опитано, провѣрено. Напримѣръ, ако човѣкъ никога въ живота си не е опитвалъ нѣщо сладко, той не може да знае какво нѣщо е сладчината – колкото и да му говорите за сладкото, тази идея ще остане недостѫпна за неговия умъ. Човѣкъ може да постигне понятието за сладко само въ един моментъ – какъ? Достатъчно е само да вкуси нѣщо сладко; оттамъ насетне каквото и да се говори на този човѣкъ за сладкото, за степенитѣ и качествата му, той всичко разбира. По сѫщия начинъ, колкото и да говорите на човѣка за Доброто, ако той не го е опиталъ, нищо нѣма да разбере; опита ли веднъжъ Доброто, той напълно може да ви разбере. Доброто не може умствено да се предава, сѫщото се отнася и до злото. Значи има нѣща, които безъ опитъ по никой начинъ не могатъ да се предадатъ; тия нѣща не могат да ги предадатъ нито хората, нито Ангелитѣ даже – само Богъ може да предаде тия нѣща. Да предадешъ нѣщата, както Богъ ги предава, това значи да предадешъ тѣхната сѫщность; щомъ хората знаятъ сѫщностьта на нѣщата, лесно е вече на Разумнитѣ сѫщества да се проявятъ. Ето защо първо трѣбва да се предаде сѫщината на нѣщата, т. е. Божественото, което се крие въ тѣхъ – това значи да опита човѣкъ Реалностьта въ нейното първо проявление.

 

Сега азъ ще говоря само на онѣзи, които сѫ избрани; ще запитате кои сѫ избрани хора. Избранъ човѣкъ е онзи, който е силенъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е разуменъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е добъръ. Ако нѣкой иска да знае дали е отъ избранитѣ, нищо не може да му се отговори, никой не може да ви каже дали сте избрани, или не, както никой не може да ви каже ще влѣзете ли въ Царството Божие, или не. Ако нѣкой ученикъ ме пита ще свърши ли училището, ще му отговоря: ако учи, ще свърши благополучно – ако не учи, нѣма да свърши; ако е здравъ, ще свърши благополучно – ако не е здравъ, нѣма да свърши. Ако ученикътъ е боленъ, по-добре да не влиза въ училището – въ Школата сѫществува следното правило: болни ученици не се приематъ, мързеливи ученици сѫщо не се приематъ.

 

Разбирайте това нѣщо разумно, а не по човѣшки – човѣшкото е преходно, временно, а Божественото е вѣчно. Преходнитѣ, временнитѣ нѣща лесно се взематъ; всѣко нѣщо, отъ което могатъ да ви лишатъ, е човѣшко. Ако една мисъль, едно чувство или дадено знание се изгубятъ, тѣ сѫ преходни нѣща. Животътъ не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно мѣсто или въ една посока – вѣчнитѣ, реалнитѣ, Божественитѣ нѣща никой не може да отнеме. Затова именно човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нѣща, които никой не може да отнеме – тия нѣща сѫ въ самия човѣкъ, дадени му отъ началото на неговото сѫществуване. Всѣко нѣщо, което човѣкъ дава, той може и да си го вземе; всѣко нѣщо, което човѣкъ не е въ състояние да даде, той не може да го вземе – човѣкъ не може да даде Божественото, следователно той не може да го вземе. Който не е развилъ Божественото въ себе си, той живѣе въ единъ преходенъ свѣтъ – той е човѣкъ на постояннитѣ промѣни и се чуди на тия промѣни, чуди се защо нѣкои нѣща ставатъ по единъ начинъ, а други – по другъ начинъ. Когато човѣкъ живѣе по човѣшки, въ свѣта на промѣните, той може въ единъ моментъ да стане нещастенъ и въ единъ моментъ – щастливъ.

 

И тъй, въ Живота има три нѣща, които всѣкога трѣбва да се иматъ предвидъ: първо, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Обаче първоначално животнитѣ бѣха силни – тѣ бѣха създадени преди човѣка и взеха Силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижатъ изключително за себе си – защо? Защото не бѣха разумни; като нѣмаха Разумность, тѣ използваха Силата неправилно и отъ Силата създадоха насилието, като поставиха следния законъ въ царството си: правото е на силния – който е силенъ, той е на правата страна; който е слабъ, той е на кривата страна. Ето защо въ животинското царство слабиятъ се счита грѣшенъ, нещастенъ, а силниятъ ходи гордъ, изправенъ, съ съзнание за достойнство – биволътъ, лъвътъ, слонътъ минаватъ за силни и ходятъ съ съзнание за достойнство. Сѫщото нѣщо се забелязва и между хората; оттукъ може да се извади следното заключение: който живѣе само за себе си и превръща Силата въ насилие, той живѣе съ идеитѣ на животнитѣ.

 

Второ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Човѣкътъ бѣше създаденъ следъ животнитѣ и като видя, че Силата мина въ властьта на животнитѣ, той взе Разумностьта за себе си. Животнитѣ взеха Силата, но я превърнаха въ насилие; хората взеха Разумностьта, но я превърнаха въ лъжа и лицемѣрие. Тѣ направиха добъръ изборъ, но като не можаха да използватъ Разумностьта правилно, изопачиха я, вследствие на което и до днесь носятъ лошитѣ последствия на своята неразумность. Казватъ, че Разумностьта е за хората; право е това, но тѣ не можаха да я използватъ както трѣбва, обърнаха я натукъ-натамъ, огънаха я малко и въ края на краищата въ свѣта влѣзе лъжата и лицемѣрието – това наричатъ хората грѣхопадане. Защо дойде лъжата въ свѣта? Лъжата дойде въ свѣта, защото като отстѫпиха отъ животнитѣ, отъ силата, хората трѣбваше да дадатъ, да пожертватъ нѣщо отъ себе си, но като не можаха, тѣ огънаха Разумностьта. Дето Разумностьта се огъва, тамъ лъжата изпѫква; когато човѣкъ огъва Разумностьта, той изпада въ положението на онзи, който получава нѣкаква сума за благотворителни цели и задържа часть отъ нея и за себе си – той вземе паритѣ, оглежда се натукъ-натамъ и казва: „Азъ ще взема часть отъ тѣзи пари, но ще ги върна.” По този начинъ именно е влѣзла лъжата въ свѣта.

 

Днесь лъжата върви въ стѫпкитѣ на хората – тѣ говорятъ за Истина, за Правда, но все пакъ лъжата ги следва. И наистина, съ свѣщь да тръгнете изъ свѣта, едва ли ще намѣрите обикновенъ човѣкъ, който да не лъже – мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на обикновения човѣкъ сѫ облечѣни въ лъжа. И знаете ли каква е дрехата на лъжата? Лъжата е облѣчена съ копринена дреха, съ златни, съ блѣстящи етикети; когато човѣкъ иска да прокара нѣкаква лъжа, той говори въ името на Любовьта, въ името на нѣкакви високи идеали, въ името на човѣщината, но въ края на тази работа ще се види дали всичко това е било истина, или лъжа. Следъ това този човѣкъ ще се оправдава, ще казва: „Условията на живота сѫ трудни, пъкъ азъ бѣхъ слабъ човѣкъ, не можахъ да издържа” – този човѣкъ се извинява, но и като се извинява, пакъ лъже. Сѫщо така постѫпватъ хората и по отношение къмъ Бога: тѣ грѣшатъ, вършатъ престѫпления и следъ това се обръщатъ къмъ Бога съ думитѣ: „Прости ми, Господи, слабъ човѣкъ съмъ, затова сгрѣшихъ.” Не, никой не може да излъже Бога – Той чува тази молитва и казва: „Дайте му спорѣдъ думитѣ!” Хората се чудятъ защо Богъ не отговаря на молитвитѣ имъ; както виждате, Той отговаря на молитвитѣ имъ, но спорѣдъ съдържанието на тѣхнитѣ молитви – въ лъжата обаче нѣма съдържание.

 

Сега азъ говоря на избранитѣ, на съвършенитѣ, на тия, които сѫ опитали, разбрали и приложили истинитѣ въ живота си. За грѣшнитѣ не говоря – спорѣдъ менъ грѣхътъ е дреха, която човѣкъ доброволно е облѣкълъ; глупостьта е състояние, което човѣкъ доброволно си е наложилъ; насилието е състояние, къмъ което човѣкъ доброволно се е стремялъ. Всичко отрицателно въ човѣка е придобито отъ самия него съ негови собствени усилия, никой не му го е наложилъ отвънъ. Когато хората искатъ да се оправдаятъ за своитѣ лоши и криви постѫпки, тѣ казватъ: „Ние не сме виновни за дѣлата си, родили сме се такива, наследили сме тия слабости отъ баща, отъ майка, отъ дѣди и прадѣди.” Обаче, доколкото съмъ изучавалъ хората, убѣдилъ съмъ се, че никой не е въ сила да имъ наложи злото – тѣ сами, доброволно сѫ възприели и злото, и Доброто.

 

Когато Богъ създалъ свѣта, Той изпратилъ на Земята Ангелъ Азраелъ, или другояче нареченъ Ханиелъ, да донесе благословенията на свѣта; когато дошълъ на Земята, Ангелъ Азраелъ поставилъ разнитѣ благословения на различни мѣста – сладкитѣ работи поставилъ на едно мѣсто, хлѣбътъ – на друго мѣсто, книгитѣ – на трето мѣсто и т. н. Той наредилъ Божиитѣ благословения така, че всѣки свободно да ги вижда и да си избере каквото благословение желае. Пчелитѣ, които били тогава много красиви и величествени, дошли първи и веднага се спрели предъ масата, на която били сладкитѣ работи и ги задигнали изцѣло; следъ тѣхъ дошли птицитѣ: тѣ се спрели предъ масата, на която били поставени разнитѣ козметически срѣдства – парфюми, помади, масла за мазане и т. н. Както знаете, крилатитѣ сѫщества, наречени въ свѣта деви, обичатъ да се мажатъ съ разни масла и парфюми; изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се маже – въ това отношение той е птица, крилата на птицитѣ винаги сѫ намазани. Като яде, и човѣкъ се понамазва – все трѣбва по малко масло въ яденето. Следъ птицитѣ дошли хората, да взематъ благословението си: тѣ се спрели предъ маситѣ, на които били поставени семената и книгитѣ – отъ книгитѣ тѣ започнали да се учатъ, а семенцата пръснали по целия свѣтъ. Като се свършили благословенията, всички сѫщества започнали да спорятъ помежду си кой е взелъ най-хубавото благословение – дали тѣзи, които сѫ взели сладкитѣ нѣща, козметическитѣ срѣдства, или най-после хората, които сѫ взели книгитѣ и семенцата.

 

Като говоря по този начинъ, азъ искамъ да разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Тъй както е изразенъ Животътъ днесь, той не е представенъ още въ своята пълнота; напримѣръ всѣки очаква и изисква отъ живота това, което не му трѣбва – нѣкой очаква да си вземе малко медецъ както пчелата, да си хапне и да се задоволи; другъ очаква да получи малко масълце, малко хлѣбецъ да си хапне; трети очаква да намѣри семенца, които да посѣе или книги, които да изучава. Всѣки човѣкъ има желания, които иска да постигне; нѣкой мисли, че като реализира своитѣ желания, ще се задоволи. Питамъ, ако човѣкъ яде само веднъжъ отъ сладкото, какво ще придобие? Той все ще спечели нѣщо, но Животътъ не е само въ сладкото. Какво ще придобие човѣкъ, ако само веднъжъ опита масълцето или хлѣба; какво ще придобие човѣкъ, ако само една книга изучи или ако само единъ пѫть посѣе нѣколко семена? Животътъ се проявява донѣкѫде само въ еднократното употрѣбление на сладкото, на маслото и хлѣба, на семенцата и книгата – това е частично изявление на Живота, но то не е неговото пълно проявление. Колкото и да е стара или лоша една кѫща, тя трѣбва често да се намазва; колкото добре да се е нахранилъ човѣкъ днесь, утре той пакъ трѣбва да яде, и то три пѫти на день – стомахътъ на човѣка, т. е. неговата воденица, трѣбва често да се маже съ масълце, за да има работа. Азъ разглеждамъ идеята за Живота въ нейния широкъ, а не ограниченъ смисълъ.

 

И тъй, човѣкъ има задължения не само къмъ стомаха си, но и къмъ бѣлитѣ си дробове, и къмъ мозъка си – ето защо човѣкъ трѣбва да диша правилно и да мисли правилно. Човѣкъ не обръща внимание на своитѣ мисли, на дишането, на чувствата си, пренебрегва ги, а мечтае за постигането на нѣкакъвъ високъ идеалъ. Напримѣръ единъ мечтае да стане богатъ, другъ мечтае да стане силенъ – добре е човѣкъ да стане богатъ, но какво ще придобие съ това богатство; добре е човѣкъ да бѫде силенъ, но какво ще придобие съ тази сила? Когато човѣкъ стане силенъ, той придобива философията на животнитѣ; философията на животнитѣ пъкъ не е нищо друго освѣнъ философия на личния егоизъмъ – личниятъ животъ е най-възвишеното състояние, до което животнитѣ сѫ достигнали. Когато човѣкъ говори за своята личность, той е въ положението на животнитѣ, които сѫ издигнали своята личность въ култъ. Питамъ какво може да създаде човѣкъ, който живѣе въ своята личность или въ насилието? Насилието е родило пакъ насилие, нищо повече; насилието пъкъ е създало законитѣ – днесь законитѣ сѫществуватъ за насилницитѣ, но не и за праведнитѣ.

 

Ще приведа единъ анекдотъ, който се отнася за онова време още, когато насилието се е явило за пръвъ пѫть между животнитѣ. Първото дѣло, което се завело между животнитѣ, било по поводъ оплакванията на единъ вълкъ: този вълкъ подалъ заявление до първия сѫдия, въ което се оплаквалъ отъ една овца, че изяла единъ вълкъ. Сѫдията прочелъ заявлението и казалъ: „Понеже този случай е изключителенъ, азъ се отказвамъ да разглеждамъ такова дѣло – никѫде досега не се е чуло подобно нѣщо. Не е възможно овца да изяде вълкъ, вследствие на това не сѫществува законъ, който може да сѫди овцетѣ за такива престѫпления. Това заявление ще се тури настрана, нѣма да му се даде ходъ, докато не се провѣри факта; за тази цель ще се свика събрание отъ възвишени сѫщества, които да провѣрятъ истинностьта на факта и ако той се окаже дѣйствителенъ, тогава само ще се издаде законъ за сѫдене на овцетѣ за подобни престѫпления.”

 

Казвамъ: въ свѣта не сѫществува още законъ, по който да сѫдятъ праведнитѣ; азъ наричамъ праведнитѣ хора овце, а грѣшнитѣ – вълци. Следователно за праведнитѣ нѣма законъ, а за грѣшнитѣ има; съ други думи казано, за праведнитѣ има неписани закони, а за грѣшнитѣ има писани закони. Едни отъ неписанитѣ закони, по които трѣбва да се рѫководятъ праведнитѣ, сѫ следнитѣ: тѣ трѣбва да обичатъ, да вършатъ Добро, да се жертватъ. Обаче нѣма законъ, който да наказва праведния – защо? Защото невъзможно е праведниятъ да грѣши – казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.” Праведниятъ е роденъ отъ Бога, значи праведниятъ грѣхъ не прави, грѣхътъ не е присѫщъ на неговото естество. Ето защо невъзможно е овцата да направи такова престѫпление, каквото вълкътъ прави; въ този смисълъ всичко може да направи овцата, но вълкъ да изяде – никога! Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ нови разбирания за Живота, ако искатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри.

 

Сега, като говоря за избранитѣ, азъ предполагамъ, че тѣ не се обиждатъ – каквото и да се каже, тѣ не трѣбва да се обиждатъ. Въпреки това и тѣ понѣкога се докачатъ. Който не е отъ избранитѣ и върви по закона на животнитѣ, той ще каже: „Азъ съмъ силенъ човѣкъ и трѣбва да си пробия пѫть по който и да е начинъ – било съ рогата си, било съ копитата си.” Избраниятъ не може да си служи нито съ рога, нито съ копита, защото между Силата, Разумностьта и Доброто сѫществува тѣсна връзка. Разсѫжденията на съвременнитѣ хора сѫ диаметрално противоположни на тия отъ Божествения свѣтъ – по силата на своитѣ разсѫждения тѣ вървятъ съ главата си надолу, обаче трѣбва да се знае, че Разумностьта се ражда отъ Доброто, което е основа на Божествения свѣтъ. Отъ Разумностьта пъкъ се ражда Силата.

 

Следователно ако Доброто не сѫществува, и Разумностьта не сѫществува; ако Разумностьта не сѫществува, и Силата не сѫществува. Който е силенъ, той може да бѫде и самостоятеленъ – това показва, че този човѣкъ е разуменъ; силниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде и добъръ. Който се отклони отъ тѣзи правила на Живота, той се изражда, той се натъква на редъ нещастия и страдания, тъй щото нещастията въ свѣта идатъ по единствената причина, че въ Силата нѣма Разумность и Доброта – Сила безъ Разумность и Доброта създава само страдания и нещастия. Страданията се явяватъ като резултатъ на стълкновения между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората – който не разбира този законъ, той търси причинитѣ на злото вънъ отъ себе си и постоянно се оплаква; който разбира този законъ, той знае, че причинитѣ на злото сѣдятъ въ самия него. Вънъ отъ насъ е Богъ, който създаде свѣта, тъй щото, ако мислите, че злото е вънъ отъ васъ, вие ще дойдете до заключението, че злото е въ Първата Причина, въ Бога. Обаче сѫществува следниятъ законъ: никога частьта не може да даде мнѣнието си за цялото; никога произведението на човѣка не може да даде мнѣнието си за своя творецъ. Да твърди човѣкъ, че злото е въ Бога, то е все едно вълкътъ да се оплаква отъ овцата, че тя изяла единъ вълкъ; колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто – невъзможно е овца да изяде вълкъ, значи у Бога нѣма никакъвъ поводъ за зло.

 

Питамъ какво може да се придобие съ злото? Преди всичко злото не може да бѫде обектъ за човѣка. Кражбата напримѣръ е зло, но кой краде – само слабиятъ човѣкъ краде. Обаче паритѣ могатъ ли да се крадатъ? Човѣкъ може да открадне златото на нѣкой богаташъ, да го употрѣби за свои нужди, но въ края на краищата това злато не излиза вънъ отъ Земята – златото, скѫпоценнитѣ камъни могатъ да се използватъ отъ единъ, отъ другъ човѣкъ, но замине ли човѣкъ за онзи свѣтъ, той оставя богатството си на Земята. Човѣкъ заминава за онзи свѣтъ както е дошълъ, безъ никакви богатства, безъ никакъвъ имотъ – материалнитѣ, физическитѣ блага той оставя на Земята, отдето ги е взелъ.

 

Казвамъ: съвременнитѣ хора сѫ построили живота си на лъжлива основа, която тѣ сами си създали. Докато човѣкъ мисли, че причината на злото е вънъ отъ него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло; ако мисли, че причината на злото е въ него, той ще може да премахне тази причина и ще се освободи отъ злото. Злото не е нищо друго освѣнъ отношение на нѣщата; когато човѣкъ знае отношенията на нѣщата, той ще може да се въздържа отъ злото. Какво струва на човѣка да въздържа езика си отъ лоши думи, какво струва на човѣка да въздържа ума си отъ лоши мисли, какво струва на човѣка да въздържа сърдцето си отъ лоши чувства? Нищо не коства на човѣка да се въздържа отъ всичко лошо и нечисто; въздържа ли се отъ лошото, отъ злото, той може да бѫде щастливъ. Щомъ хората искатъ да бѫдатъ щастливи, тогава и Богъ, който е у тѣхъ и отъ когото тѣ сѫ излѣзли, и Той иска тѣхното щастие – това е Божествено желание. Обаче който нарушава щастието на другитѣ, едновременно съ това той ограничава Бога въ тѣхъ. Богъ иска да бѫде щастливъ въ всички сѫщества – невъзможно е единъ човѣкъ да бѫде щастливъ, а другитѣ да бѫдатъ нещастни; невъзможно е Богъ въ едного да бѫде щастливъ, а въ другитѣ да бѫде нещастенъ. Който мисли, че това е възможно, той поставя и себе си, и другитѣ хора въ противоречие.

 

Следователно моралътъ не се отнася само за едного – истинскиятъ моралъ е общъ за всички сѫщества. Този е пѫтьтъ за всѣки, който иска да прогресира, да стане съвършенъ; не вървите ли въ този пѫть, вие ще изпаднете въ заблуждение и ще очаквате друга епоха, съ по-благоприятни условия за васъ – да дойдатъ други Учители, други Ангели и т. н. Учители всякога е имало въ свѣта, Ангели всякога сѫ слизали на Земята, благоприятни условия всякога сѫ сѫществували, но човѣкъ може да използва всичко това, когато Божественото въ него се пробуди. Учительтъ, Ангелътъ не може да внесе Божественото въ човѣка, но той може само да даде условия за неговото развитие – другояче Животътъ нѣма смисълъ. Ако Животътъ отсега нататъкъ ще се внесе, ако дарбитѣ отсега нататъкъ ще се придобиватъ, може да се каже, че хората криво разбиратъ или пъкъ тѣ сѫ много закѫснѣли въ своето развитие.

 

Нѣкой казва: „Еди-кой си човѣкъ не е добъръ” – какво разбирате отъ тѣзи думи? Когато казвате нѣкому, че не е добъръ човѣкъ, това подразбира, че той не е работилъ достатъчно. – „Ти не си добъръ художникъ.” Вѣрно е, досега още не съмъ работилъ както трѣбва, отсега нататъкъ ще работя. – „Ти не си даровитъ човѣкъ.” Вѣрно е, че не съмъ даровитъ, защото не съмъ работилъ както трѣбва; ще работя повече, за да развия дарбитѣ си. Не само това, но хората още не сѫ дошли до положението така да правятъ Добро, че и тѣ да сѫ доволни отъ себе си, и Богъ да е доволенъ отъ тѣхъ. Всѣки има опитность, знае какво нѣщо е Богъ да е доволенъ отъ него и какво нѣщо е Богъ да не е доволенъ отъ него. Нѣкой може да е направилъ голѣмо добро, съградилъ църква или училище, и всички вѣстници да пишатъ за него, но въпреки това той е недоволенъ отъ себе си – защо е недоволенъ отъ себе си? Защото Богъ е недоволенъ отъ него, не е видѣлъ неговото Добро и не е далъ мнѣнието си. Нѣкога човѣкъ направи толкова малко Добро, едва видимо подъ микроскопъ, но той е доволенъ отъ себе си, цель день е радостенъ, щастливъ – защо? Защото само Богъ е видѣлъ това малко Добро и го е похвалилъ. Следъ извѣстно време човѣшкото дойде въ него и той си казва: „Направихъ едно малко добро, но то нищо не струва; сега ще направя едно голѣмо добро, че да хване мѣсто.” Наистина, направи едно голѣмо добро, но съ него заедно изгубва и малкото. Истинско Добро е това, което никой другъ не го и видѣлъ освѣнъ Богъ. Съ голѣмитѣ работи човѣкъ изгубва и малкитѣ – който се е стремялъ къмъ голѣми работи, той е изгубилъ всичкото си състояние. Ако нѣкой ви убѣждава, че съ голѣмитѣ работи, съ голѣмитѣ предприятия вие ще станете свѣтии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вѣра на думитѣ му. Човѣкъ може да наследи Царството Божие и съ най-малкото Добро. Съ най-малкото Добро се влиза въ Царството Божие, но и при най-малкото престѫпление се излиза отъ Царството Божие – въ това се изразява съвършената Любовь. Който е въ Рая, той е силенъ, добъръ и разуменъ; който е извънъ Рая, той е слабъ, глупавъ, лошъ човѣкъ – тази опитность всѣки я познава, но не се спира върху нея да я обмисли и да я проучи.

 

Сега ние влизаме въ свѣтъ, въ който има установени правила и закони, които абсолютно трѣбва да се спазватъ. Отъ Силата, Добротата и Разумностьта на човѣка зависи да остане ли той въ този свѣтъ, или да излѣзе вънъ отъ него. Човѣкъ иска да бѫде свободенъ, но свободата му се обуславя отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки – ако храни въ себе си лоши мисли и чувства, той ще носи тѣхнитѣ последствия. Тѣзи последствия пъкъ го ограничаватъ – за всѣка лоша дума, за всяко лошо чувство и за всѣка лоша мисъль той се сѫди. И обществото постѫпва по сѫщия начинъ. Мнозина казватъ: „Ние не можемъ да спазваме правилата на обществото, защото неговиятъ моралъ е отживѣлъ вече времето си.” Питамъ кой моралъ днесь е живъ? Живиятъ моралъ сѣди въ общение съ Бога; за тази цель човѣкъ трѣбва да започне съ Доброто – то е изворъ на Любовьта отъ всички вѣкове. Доброто е основа на цѣлокупния Животъ, то е основа на Божествения свѣтъ.

 

Нѣкой казва: „Какво ще придобия, ако съмъ добъръ?” Който е добъръ, той ще стане разуменъ, а после и силенъ. Разумностьта изключва всѣкаква лъжа – най-малката лъжа, най-малкото зло въ човѣка показватъ, че той не е добъръ, нито е разуменъ. Казвате: „Възможно ли е човѣкъ да не допусне въ живота си поне една бѣла лъжа?” За съвършения е възможно – казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, който е на небеса.” Ние говоримъ за ученицитѣ, които могатъ да бѫдатъ съвършени. Разумностьта е присѫща на съвършения, а тя се развива при отсѫствие на лъжа – най-малката лъжа е въ ущърбъ на Разумностьта. Дойде ли лъжата, въ съзнанието на човѣка настава тъмнина и той постепенно оглупѣва – лъжата е мантия на неразумния животъ. Докато силниятъ човѣкъ не си служи съ насилие, той запазва Силата си; допусне ли най-малкото насилие въ живота си, той губи Силата си. Въ каквато малка форма и да се изяви насилието обаче, като живо сѫщество въ дългия процесъ на развитието си то оказва влияние върху човѣка и той постепенно губи Силата, както и Разумностьта си. Какво ще остане отъ човѣка, ако той изгуби Силата, Разумностьта и Добротата си – кѫде е човѣкътъ тогава?

 

Нѣкой казва, че за да не губи човѣкъ силитѣ си, той трѣбва да вѣрва въ Бога. Питамъ, нима езичницитѣ не сѫ вѣрвали въ Бога? – „Трѣбва да се обичаме!” Нима вълкътъ, змията не обичатъ своитѣ малки? Трѣбва да се знае за каква обичь се говори. Да обичаме своитѣ си, да обичаме себе си, това е една обичь – тя е частична обичь; да обичаме Бога, това е друга Обичь – който има такава Любовь, той и на мравката ще помага и ще я обича. Единъ день тази малка мравка ще достигне до положението на Ангелъ, който ще помага на всѣки, който й е помагалъ, който й е правилъ добро; и следъ това този човѣкъ ще се чуди защо се излива толкова обичь върху него, но мравката ще му каже: „Едно време, когато бѣхъ мравка, ти ми помогна, ти спаси моя животъ – това, което имамъ днесь, дължа на тебъ, ти стана причина да прогресирамъ.” Питамъ знаете ли колко Ангели работятъ днесь върху васъ за Доброто, което нѣкога сте имъ направили? Знаете ли обаче и колко Ангели сте спрели въ развитието имъ съ злото, което сте имъ направили?

 

Сега азъ ви говоря по човѣшки за изяснение на идеята – да разберете защо едни сѫщества ви обичатъ, а други не ви обичатъ. Съ това не искамъ да ви направя повече отговорни, отколкото трѣбва. Кое е по-хубаво за васъ – да срѣщнете едно сѫщество, което има пълно довѣрие у васъ за Доброто, което нѣкога сте му направили, или да ви поглежда съ недовѣрие? Обичьта изключва всѣкаква лъжа навънъ; лъжата разрушава човѣка, затова тя не може да се извини – който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. Срѣщна ли лъжата, азъ не се спирамъ предъ нея, но я отхвърлямъ настрана, както Христосъ отхвърли сатаната и каза: „Махни се, сатано, оттукъ!” Какво значатъ думитѣ махни се? Това значи: „Иди да изпълнишъ Волята Божия; щомъ изпълнишъ Волята Божия, тогава ще дойдешъ при Менъ.” Кажѣте ли, че нѣкой ви е изпѫдилъ, това подразбира, че този човѣкъ ви е изпратилъ да изпълните Волята Божия; щомъ изпълните Волята Божия, ще се върнете при него – искате ли да ви обича нѣкой, преди всичко вие трѣбва да изпълните Волята Божия. Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ”; защо не тѣ обича този човѣкъ? Защото нищо не давашъ. Ние обичаме Бога, защото Той ни дава всичко. Който нищо не дава, а иска да го обичатъ, подразбира, че иска отъ нѣкого онази любовь, която той има къмъ Бога. Това е невъзможно – защо? Защото Божественото обича и Божественото се обича – само по този начинъ Божественото се развива. Когато обичаме Бога, ние обичаме Божественото въ себе си и въ другитѣ хора; не Го ли обичаме, ние отхвърляме развитието на Божественото, което ни е дадено отъ Него – тази е първата лъжа въ свѣта.

 

Днесь всички хора очакватъ спасението си отъ Христа. Казвамъ: ако въ живота на Силата не можете да изключите насилието, ако въ живота на Разумностьта не можете да изключите глупостьта и ако въ живота на Доброто не можете да изключите злото, вие нищо не можете да постигнете. Казвате: „Така и така говорятъ хората” – какво говорятъ хората и какво се говори на тѣхъ азъ оставямъ настрана; за васъ е важно какво се говори на съвършенитѣ. Казвате: „Кой човѣкъ е съвършенъ?” Споредъ менъ съвършенъ човѣкъ е силниятъ, разумниятъ, добриятъ. Кой е силенъ човѣкъ? Силенъ човѣкъ е този, у когото нѣма насилие. Кой е разуменъ човѣкъ? Разуменъ човѣкъ е този, у когото нѣма глупость, у когото нѣма лъжа. Кой е добъръ човѣкъ? Добъръ човѣкъ е този, у когото нѣма зло. Ако нѣкой пита не може ли безъ насилие, казвамъ му: „Махни се!” – „Безъ лъжа не може ли?” – „Махни се!” „Безъ зло не може ли?” – „Махни се!” По тѣзи въпроси азъ не искамъ да се разговарямъ – нека всѣки прави това, което си знае. Може ли безъ насилие, безъ лъжа и безъ зло въ свѣта? Споредъ менъ това е възможно, азъ съмъ го провѣрилъ хиляди пѫти досега и казвамъ: човѣкъ може да живѣе и безъ насилие, и безъ лъжа, и безъ зло.

 

Казвамъ: всички сѫщества сѫ дошли въ свѣта, седнали сѫ предъ Божествената трапеза и си взели каквото пожелали. Едни сѫ взели отъ меда, станали сѫ пчели, но видѣли, че съ медь само работата не става; други сѫ взели отъ маслата и парфюмитѣ, станали сѫ птици, но видѣли, че съ масла само работата не става; млѣкопитаещитѣ взели храната, но видѣли, че съ ядене и пиене само работата не става; най-после дошли хората, едни отъ тѣхъ взели книгитѣ – станали учени, други взели Доброто, нѣкои пъкъ – Разумностьта. Въ края на краищата тѣ разбрали, че нито само съ учение, нито само съ Добро, нито само съ Разумность може да се върши работа – какво трѣбва да се прави тогава? Споредъ закона на Божията Любовь всички добродетели трѣбва да се съединятъ въ едно – Любовьта е вѫтрѣшна сила, която синтѣзира всички нѣща. Ако човѣкъ не може да съединява частитѣ въ едно цяло, ако не може да ги осмисли, да намѣри допирнитѣ точки между тѣхъ, той не може да разбере Живота, нито Любовьта. Такъвъ човѣкъ не може и да обича – смисълътъ на Живота е да обичашъ и да тѣ обичатъ. Какво коства на човѣка да обича; какво коства на чешмата да дава отъ своята вода и да уталожва жаждата ви, какво ви коства следъ това да й благодарите? На сѫщото основание и човѣкъ като чешмата може да даде и да получи, понеже Божественото извира отъ него. Когато човѣкъ даде ходъ на онази непреривна дѣятелность въ себе си, за да използва Силата, Разумностьта и Доброто както Богъ изисква, той ще получи одобрението на Бога. Затова именно и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!” Казано е още: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ” – и наистина, Богъ всѣки день ни изявява Своята Любовь.

 

Днесь много проповѣдници говорятъ за идването на Христа и Го очакватъ да дойде, облѣченъ съ слава и великолѣпие, съ мантия на тѣлото и съ корона на главата си. Какво представляватъ мантията и короната? Тѣ представляватъ добродетелитѣ на Христа, съ които Той е облѣченъ. После казватъ, че Христосъ ще сѫди хората – кои хора ще сѫди? Грѣшнитѣ; въ свѣта има законъ за сѫдене на грѣшнитѣ, но не и на праведнитѣ, значи има законъ за злото, но не и за Доброто. Сѫдба има за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на злото, обаче за праведнитѣ нѣма сѫдба. Който иска да стане съвършенъ, той трѣбва да се освободи отъ всички лъжеучители и лъжеучения вънъ и вѫтрѣ въ него – защо? Защото Учительтъ никога не може да лъже; ученикътъ може да лъже ученика, но Учительтъ никога не може да лъже ученицитѣ. Напримѣръ ученикътъ може да каже за нѣщо, че тъй е чулъ, тъй разбралъ, тъй мисли и т. н., Учительтъ обаче никога не може да говори нѣща, които не знае положително. Който лъже, той е ученикъ; който не лъже, той е Учитель. Учитель е само онзи, въ когото нѣма насилие, нѣма лъжа, нѣма зло; щомъ въ нѣкой човѣкъ има насилие, лъжа и зло, той е ученикъ – нищо повече. Това е новото опредѣление за Учитель и ученикъ.

 

И тъй, ученикътъ е изложенъ на противоречия, вследствие на което той има възможность да лъже. Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си”, т. е. да нѣма въ него насилие, лъжа и зло. Ученикътъ трѣбва да бѫде силенъ, да изключи насилието отъ себе си, за да могатъ всички да му се радватъ; ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ, никога да не лъже; той трѣбва да бѫде добъръ, никога да не прилага злото. Нѣкой казва: „Учительтъ ме излъга” – не, Учительтъ никога не може да лъже; ако нѣкой ви е излъгалъ, ще знаете, че той е ученикъ. Понятието за Учителя е строго опредѣлено: въ Учителя нѣма абсолютно никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Това правило трѣбва да имате предвидъ въ живота си; рѫководите ли се отъ това правило, вие ще разбирате всички попълзновения въ себе си, както и тия на хората около васъ. Който върви по закона на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е Учитель; който не спазва тия закони, той е ученикъ.

 

Преди години ме поканиха на гости въ едно семейство, мѫжътъ на което се считаше почти за адептъ; и той, и жена му намислили да ме изпитатъ по всички правила на изкуството: тѣ ми показватъ една икона, изровена дълбоко нѣкѫде отъ земята, и ми я препорѫчватъ като старина съ особена чудотворна сила. Наблюдавамъ и двамата, виждамъ, че и тѣ не сѫ сигурни въ думитѣ си; тогава азъ имъ казвамъ: „Щомъ казвате, че тази икона е чудотворна, оставете я на сѫщото мѣсто, отдето сѫ я изкопали, постройте тамъ една малка барачка – да стане това мѣсто аязмо, за да дохождатъ хората да се лѣкуватъ – така само ще опитате силата й.” Азъ виждамъ, че тѣзи хора ме изпитватъ, но нищо не казвамъ – преди всичко тази икона е нова, а не стара, както тѣ казватъ; нѣкои хора сѫ я заровили нѣкѫде въ земята, а после при правене на разкопки тази икона била намѣрена и случайно попаднала въ рѫцетѣ на моитѣ познати.

 

Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и съвременнитѣ хора – взематъ нѣкоя своя икона и я препорѫчватъ за чудотворна, обаче всички нѣща трѣбва да се опитатъ, да се разбере тѣхната сила. Наистина има нѣкои чудотворни икони, дълбоко скрити въ душата на човѣка, но въ него има и фалшиви икони – човѣкъ може да се спаси съ истинскитѣ чудотворни икони, но не и съ фалшивитѣ. Днесь всѣки иска да бѫде свободенъ, обаче той не може да бѫде свободенъ, докато си служи съ насилие, съ лъжа, съ зло; най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло сѫ въ състояние да привлѣкатъ къмъ себе си сѫщества, умоветѣ на които сѫ толкова фини, че веднага заробватъ човѣка – тѣ го насилватъ, ограбватъ, докато напълно го разрушатъ. По този начинъ човѣкъ остава мъртви кости – на какво може да се радва тогава?

 

Мнозина се оплакватъ отъ живота и казватъ, че ги нападали; ще ги нападатъ, разбира се, провидение има въ свѣта. Било е време, когато вълкътъ не е могълъ да напада овцата – защо? Има причини за това: вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълкъ се рѣшавалъ да приближи до нея, ставалъ на пухъ и прахъ. Едно време овцата била най-силното сѫщество – който тигъръ или вълкъ се опитвалъ да я нападне, нищо не е оставало отъ него, никой не е могълъ да устои срѣщу нея. Обаче по нѣкакво стечение на условията въ овцата влѣзла една малка лъжа, вследствие на което тя изгубила силата си; отъ това време вече вълцитѣ започнали да мачкатъ, да нападатъ овцетѣ и да ги ядатъ. Следователно има причини, които каратъ вълка или мечката да нападатъ човѣка – причинитѣ сѫ въ самия човѣкъ. Овцетѣ допуснаха въ себе си една малка лъжа и изгубиха силата си; сѫщото може да се каже и за човѣка: първоначално човѣкъ билъ облѣченъ съ огнена дреха, вследствие на което нищо не било въ състояние да му причини зло – значи, като допусналъ лъжата въ себе си, той отворилъ вратата на злото. Каквото става вѫтрѣ въ човѣка, това става и вънъ отъ него, и следъ всичко това човѣкъ се чуди на неуспѣха си. Дойде една красива мисъль въ ума му, но не се минава много време и тя изчезва – изяжда я нѣкой; дойде едно красиво чувство въ сърдцето му, но скоро следъ това изчезва – изяжда го нѣкой.

 

Казвате: „Какво трѣбва да се прави тогава?” Ето какво трѣбва да правите: изключете насилието отъ себе си, изключете лъжата отъ себе си, изключете злото отъ себе си! Не е въпросътъ външно да се освободите отъ тѣхъ, азъ не говоря за външнитѣ отношения – важно е вѫтрѣшно да се освободите отъ тѣхъ, да дойдете въ единство съ Бога, да Му се подчините. – „Какъ ще се подчинимъ на Бога?” Като не вършите насилие, като не говорите лъжливи работи, като не правите зло – по този начинъ само човѣкъ може да види красивото лице на Бога, да се съедини съ Него и да получи Неговото одобрение. При това положение отъ всѣки косъмъ на човѣшката глава ще излиза огънь, ще пръскатъ искри; следъ това ще му израснатъ крилѣ, съ които ще хвърчи навсѣкѫде изъ пространството, безъ да го види нѣкой, безъ да му се препятства. Тогава човѣкъ може да каже: „Сега разбирамъ дълбокия смисълъ на Живота, разбирамъ какво значи служене на Бога.”

 

Разправятъ за единъ религиозенъ човѣкъ, че обѣщавалъ на свои братя, предъ които минавалъ за напредналъ въ духовно отношение, че може да имъ даде ключоветѣ на Живота. Казвамъ: този братъ самъ се нуждае отъ хората да го хранятъ, а ще имъ дава ключоветѣ на Живота; той самъ се нуждае отъ поддръжка, а развива теория за ключоветѣ на Живота. Като говорилъ дълго време върху този въпросъ, слушателитѣ му го запитали: „Де сѫ ключоветѣ, дай да ги опитаме!” – „Азъ развихъ темата само, а вие ще работитѣ.” Не, човѣкъ не трѣбва да говори празни работи. Има три ключа на Живота: първиятъ ключъ е на Любовьта, вториятъ ключъ е на Мѫдростьта, третиятъ ключъ е на Истината. Който обича, той има ключоветѣ на Живота въ себе си и може да ги дава и на другитѣ; когото обичатъ, и той сѫщо така може да се ползва отъ тия ключовѣ.

 

Има начини, методи, чрезъ които тия ключовѣ могатъ да се прилагатъ правилно – тѣ сѫ прости методи, и малкитѣ деца могатъ да прилагатъ тия ключовѣ, особено ключа на Любовьта. Който иска да се ползва отъ ключа на Любовьта, той трѣбва да стане малко дете; който иска да се ползва отъ ключа на Мѫдростьта, той трѣбва да стане старъ човѣкъ на сто и двадесетъ години; който иска да се ползва отъ ключа на Истината, той трѣбва да стане млада красива мома, да се движи съ бързината на свѣтлината – стане ли човѣкъ дева, девица, той ще придобие Абсолютна свобода. Тъй щото иска ли човѣкъ едновременно да се ползва отъ тритѣ ключа, той трѣбва да стане малко дете, старъ човѣкъ на сто и двадесетъ години и млада красива мома, подиръ която да тичатъ всички хора – малкото дете представлява сърдцето, стариятъ човѣкъ – ума, а младата мома – душата; и тогава спорѣдъ случая човѣкъ ще се проявява или като дете, или като старъ дѣдо, или като красива мома.

 

Сега азъ не питамъ съвършенитѣ дали сѫ разбрали и приложили тия ключовѣ, но казвамъ на васъ: направете опитъ да видите какво сте и докѫде сте достигнали – постарайте се да станете малки деца, стари дѣдовци и млади красиви моми. На съвършения казвамъ: стани малко дете – покажи, че прилагашъ ключа на Любовьта; после стани старъ дѣдо на сто и двадесетъ години – покажи, че прилагашъ ключа на Мѫдростьта; най-после стани дева, млада красива мома, която се движи съ бързината на свѣтлината – покажи, че прилагашъ ключа на Истината. Който владѣе тѣзи ключовѣ, той заслужава почитьта и уважението на всички разумни и възвишени Сѫщества. И наистина младата мома и дѣдото заслужаватъ почить и уважение, а детето се ползва отъ обичьта на другитѣ – кой какъ види малко дете, все ще му даде нѣщо сладко. Като видятъ старъ човѣкъ, ще му отдадатъ почить и уважение, а като видятъ млада красива мома, всички ще хукнатъ подиръ нея – защо хората тичатъ подиръ красивата мома? Защото всички желаятъ да бѫдатъ въ нейното положение, да иматъ тази небесна Чистота. Нѣма по-красиво нѣщо отъ девственостьта, отъ Чистотата. Христосъ казва: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога” – съ други думи казано, девицитѣ ще видятъ Бога, младитѣ деца ще почувстватъ Божиитѣ рѫце, а старитѣ ще изпитатъ Божието благоволение – този е идеалътъ на всѣка душа. Който разбира идеала на душата си, той ще разбере и смисъла на Живота; не разбира ли идеала на душата си по този начинъ, Животътъ за него ще остане безъ цель и безъ смисълъ. Тогава хората ще бѫдатъ деца, безъ да знаятъ защо сѫ деца, ще бѫдатъ стари, безъ да знаятъ защо сѫ стари, ще бѫдатъ деви, безъ да знаятъ защо сѫ деви. Човѣкъ непреривно трѣбва да мѣни състоянията си въ Живота – ту дете трѣбва да бѫде, ту старъ мѫдъръ човѣкъ, ту млада красива мома-дева.

 

Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да минава презъ фазитѣ на детето, на стария човѣкъ и на девата, азъ вземамъ тия състояния като символи. Детето вземамъ въ смисълъ на малко смирено сѫщество, пълно съ Радость и Чистота – всички му се радватъ и то на всички се радва – детето постоянно мисли какъ да зарадва скръбнитѣ хора, какъ да ги направи щастливи; стариятъ човѣкъ вземамъ въ смисълъ на мѫдрецъ – човѣкъ пъленъ съ знания, съ богатства, съ сили, за които търси най-правиленъ начинъ да ги раздаде; младата мома пъкъ символизира посвѣщение, смирение, служене на Бога. По този начинъ се осмисля цѣлокупниятъ Животъ. И наистина, каква по-висока идея може да сѫществува отъ служене на Бога? Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога” – да познаемъ Бога като деца, които постоянно мислятъ да направятъ нещастнитѣ хора щастливи; да познаемъ Бога като стари хора, които търсятъ начинъ да предадатъ знанието и богатството си на другитѣ, да се ползватъ отъ него; да познаемъ Бога като млади моми, като деви, които искатъ да внесатъ великъ идеалъ въ Живота – Любовь къмъ Бога и Любовь къмъ ближния.

 

Съвременнитѣ хора могатъ да бѫдатъ щастливи, могатъ да бѫдатъ съвършени. Щастието и съвършенството сѫ извънъ времето и пространството – нѣма сѫщество, което може да ви ограничи въ правене на Добро. Дойде ли се до Доброто, даже идватъ Сѫщества да помагатъ на човѣка; тъй щото станете ли като дете, всѣки ще ви помага, всѣки ще се притичва да ви услужва – и забележете, когато детето заплаче, всѣки се притичва да му услужи. Казано е, че Богъ помага на слабитѣ – кои сѫ слаби? Слаби сѫ децата, които искатъ да направятъ всички хора щастливи и радостни; съ други думи казано, слаби сѫ онѣзи, които абсолютно не мислятъ за себе си. Това не подразбира, че тѣ сѫ забравили себе си, но тѣ казватъ: „Ние ще намѣримъ себе си, когато намѣримъ всички хора, понеже всички сме излѣзли отъ Бога.” Когато хората сѫ недоволни отъ насъ, и ние сме недоволни отъ себе си – само по този начинъ ще разберемъ, че сме удове на едно цѣло. Когато единъ пръстъ отъ рѫката заболѣе, болката ще се предаде на цѣлото тѣло, следователно докато насилието, лъжата и злото сѫществуватъ въ свѣта, въ най-малката форма даже, тѣ винаги се отразяватъ върху Божествения организъмъ, въ който и ние живѣемъ – при това положение вече ние не можемъ да бѫдемъ щастливи. Ето защо всички трѣбва да работимъ заедно съ Бога, да изхвърлимъ отъ Божественото тѣло, въ което и ние живѣемъ, насилието, лъжата и злото. Като освободимъ, като очистимъ Божественото тѣло отъ тия утайки, ние ще бѫдемъ щастливи, доволни, че сме извършили една работа.

 

Сега азъ искамъ да бѫдете свободни, да не допускате въ ума си мисъльта, че сте най-грѣшнитѣ хора въ свѣта. Не е въпросътъ кой е грѣшенъ и кой – не; за художника е важно всѣка линия да бѫде на мѣстото си, а дали тя ще бѫде права или крива, това зависи отъ нейната служба. Когато той дръпне една линия, която представлява вѣждитѣ на човѣка, тази линия трѣбва да бѫде изразителна, да е съгласна съ дѣйствителностьта; тоноветѣ на музиканта трѣбва да бѫдатъ чисти и вѣрни; красивата мома трѣбва да бѫде абсолютно красива въ всѣко отношение; въ речта на красноречивия ораторъ не трѣбва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Има ли насилие, лъжа и зло, тази речь не е съвършена – Божествената граматика не търпи нищо излишно. Казвате: „Ние трѣбва да бѫдемъ добри” – това не трѣбва даже и да се говори, защото ако човѣкъ не е добъръ, той ще бѫде лошъ. Доброто и злото взаимно се изключватъ – Доброто е абсолютна реалность, върху която всичко може да се гради, злото пъкъ е абсолютно ограничение, следователно Доброто е основа, Разумностьта е градежъ, а Силата е придобитъ резултатъ. Ако не поставитѣ Доброто за основа, и Разумностьта не може да се прояви; щомъ Разумностьта не се прояви, и Силата не може да дойде.

 

Сега азъ не искамъ да възприемате тия нѣща механически, но казвамъ на музиканта: „Ти трѣбва да свиришъ добре – това е въ естеството ти!” Да свиришъ добре – това е Свобода; да бѫдешъ разуменъ – това е Свѣтлина въ Свободата; да бѫдешъ силенъ – това значи да бѫдешъ независимъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ, когато е едно съ Бога – Богъ е цѣлото, а хората сѫ части отъ това цѣло. Ако вървимъ въ Божия пѫть, животътъ ни ще се осмисли; не следваме ли Неговия пѫть, ние Го отдѣляме отъ себе си и живѣемъ откѫснати отъ цѣлото, следвани отъ нещастия и страдания. Всѣки день Богъ се проявява между хората, но не дава да Го видятъ – щомъ направи нѣкакво Добро, Той моментално се скрива и остава човѣка да се радва, че е получилъ нѣщо хубаво, безъ да знае откѫде е дошло. Богъ постоянно посѣщава хората – тѣ се радватъ; и Богъ се радва, като имъ показва начинъ, по който и тѣ могатъ да постѫпватъ. Който постѫпва като Бога, той ще бѫде добъръ, разуменъ, силенъ и здравъ, въ дома му нѣма да има нещастия и несрети, а пѫтьтъ му ще бѫде всѣкога отворенъ. Казвате: „Защо не е така?” – чудно нѣщо, вие сте въ затворъ, съ букаи на краката и пазачи съ пушки въ рѫце ви пазятъ; можете ли при това положение да бѫдете свободни? Вънъ отъ затвора обаче обикалятъ Бѣли братя, които ви изпращатъ писма, храна, дрехи, грижатъ се за васъ. Значи едновременно ви пазятъ два вида братя – едни отвънъ, които ви помагатъ, и други отвѫтрѣ, които следятъ да не избѣгате. Казвате: „Какво трѣбва да се прави?” Ще плачете, ще се молите, докато дойде Богъ да ви освободи – Той ще дойде при васъ презъ една малка дупчица и ще ви каже: „Стани, облѣчи се!” Извикай на помощь твоята първа добродетель – Доброто; следъ това извикай Любовьта, отъ която Доброто е излѣзло – по този начинъ ти ще се смалишъ, ще станешъ малъкъ като дете и ще излѣзешъ и презъ най-малката дупчица, безъ да тѣ види нѣкой. Щомъ излѣзешъ въ свѣта, дето е мракъ и тъмнина, Богъ ще каже: „Сега запали фенерчето си, т. е. Знанието, съ което разполагашъ, и тръгни напредъ.” Като раздадешъ богатството, т. е. Знанието, което имашъ, ти ще станешъ неузнаваемъ, отъ бѣлата ти коса, брада и мустаци нищо нѣма да остане, ти ще се превърнешъ на млада красива мома, подиръ която ще тичатъ всички хора – стражари, затворници, началници и т. н.; по този начинъ затворитѣ ще се изпразнятъ, никой нѣма да остане въ тѣхъ. Следователно който иска да излѣзе отъ затвора, най-напредъ той трѣбва да се смали, да се превърне на малко дете; като излѣзе отъ затвора, той трѣбва да бѫде старъ сто и двадесетъ годишенъ дѣдо, да отидѣ между хората, да раздава отъ своето богатство и знание; най-после, като раздадете богатството си, вие ще се превърнете на млада красива мома, подиръ която ще хукнатъ всички хора – така тѣ ще излѣзатъ отъ затвора и ще осмислятъ живота си.

 

Ще кажете: „Можемъ ли и ние да направимъ това?” Азъ говоря какво могатъ да направятъ съвършенитѣ, а какво могатъ да направятъ обикновенитѣ хора, то е другъ въпросъ. Азъ описвамъ една картина, която съмъ видѣлъ, която и вие скоро ще видите. – „Следъ колко години?” Следъ единъ Божественъ день, въ който Божественото слънце ще изгрѣе и нѣма да залѣзе. Тъй щото иска ли човѣкъ да види тази картина, той трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ. Силата на човѣка сѣди въ Любовьта му къмъ Бога – обикне ли Бога, сърдцето му ще се запали и Свѣтлината на съзнанието му ще се увеличи. Сърцата на много хора сѫ запалени днесь и тѣ свѣтятъ като Слънце – тѣ сѫ съвършени хора. Ако по лицето на Земята нѣмаше съвършени хора, и Слънцето нѣмаше да изгрѣва. Докато Слънцето не е изгрѣло, всички трѣбва да взематъ участие въ изгрѣването му; изгрѣе ли веднъжъ, вие трѣбва да кажете: „Да живѣе Слънцето, да живѣятъ съвършенитѣ!” Слънцето, което изгрѣва всѣки день, никога не залѣзва – привидно само Слънцето изгрѣва и залѣзва; за съвършенитѣ обаче Слънцето никога на залѣзва – който мисли като съвършенитѣ, неговото Слънце никога не залѣзва.

 

Сега ще ви дамъ три правила, които непремѣнно трѣбва да спазвате. Първото правило: не презирайте тѣлото си – каквото тѣло ви е далъ Богъ, бѫдете благодарни, понеже безъ него не можете да живѣете; по-добро тѣло отъ сегашното не можете да имате, не искайте друго тѣло. Бѫдете благодарни отъ тѣлото си и го пазѣте хубаво, защото тѣлото е резултатъ на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки отъ миналото – сегашното ви тѣло е изразъ на миналото, то е свършенъ фактъ, но като градитѣ всѣки день, въ бѫдеще ще имате друго тѣло.

 

Второ правило: не презирайте вашитѣ чувства, вашето сърдце – каквито чувства и да имате, не ги презирайте.

 

Трето правило: не презирайте вашитѣ мисли – каквито и да сѫ вашитѣ мисли, не ги презирайте.

 

И тъй, пазѣте тѣлото си здраво, пазѣте сърдцето си чисто и свѣтло, пазѣте ума си чистъ и свѣтълъ! За да бѫде тѣлото ви здраво, силно, не трѣбва да си служите съ насилие; за да бѫде сърдцето ви чисто, никаква лъжа не трѣбва да влиза въ него; за да бѫде умътъ ви свѣтълъ, никакво зло не трѣбва да влиза въ него. Когато тѣлото на човѣка е здраво и силно, отвънъ нищо не може да го засѣгне – и въ затворнически халатъ да го облѣкатъ, и букаи на краката да му турятъ, той пакъ ще си остане свободенъ, напълно неограниченъ. Здравето си остава здраве, силата си остава Сила, чистотата си остава Чистота – никой не може да ограничи Свободата, никой не може да я засѣгне. Съ други думи казано, ако въ живота си човѣкъ не употрѣбява насилие, ако въ сърдцето си не употрѣбява лъжа и ако въ ума си не внася зло, той е свободенъ, никой не може да го ограничи – само по този начинъ човѣкъ ще има ясенъ погледъ върху всичко, което го заобикаля. Който върши Волята Божия, той ще бѫде едно отъ Неговитѣ деца – такъвъ човѣкъ ще бѫде силенъ, разуменъ и добъръ. На силния всѣки се радва, на разумния всѣки се радва и на добрия всѣки се радва.

 

Като говоря за силния, за здравия човѣкъ, азъ изключвамъ хилавия, за хилавитѣ не говоря. Ако говоря за хилавитѣ, бихъ имъ държалъ съвсемъ друга беседа: ще имъ кажа, че ако и най-хилавиятъ или най-болниятъ приложи правилата, които се даватъ въ Школата, той ще има добри резултати. Ако човѣкъ изключи отъ себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже съ Божественото начало въ себе си; тогава всички болѣсти, всички недѫзи въ тѣлото, ума и сърдцето ще изчезнатъ – тѣ ще се съблѣкатъ отъ насъ така, както змията съблича кожата си. Тогава у насъ ще влѣзе нѣщо ново – нова мисъль, ново чувство, които ще ни подмладятъ; подмладимъ ли се ние, и свѣтътъ около насъ ще се преобрази, пречкитѣ, които дотогава сѫ сѫществували въ ума и сърдцето ни, ще се премахнатъ и ние ще почувстваме Доброто въ всичката му вѫтрѣшна красота. Доброто е истинската храна, която хората трѣбва да употрѣбяватъ.

 

Казвате: „Какъ ще се спаси свѣтътъ?” Когато всички хора – майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми – изключатъ отъ себе си насилието, лъжата и злото, свѣтътъ ще се поправи. Тогава лицата на всички ще свѣтятъ и тѣ ще си подадатъ рѫка като братя за взаимна работа – съвършенитѣ могатъ да направятъ това. При туй положение кой каквото иска, ще му се даде: пари иска – ще му дадатъ, хлѣбъ иска – ще му дадатъ, дрехи иска – ще му дадатъ. Но при условие никой да не иска повече отъ това, което му е нужно; ако той помисли за две ризи, за два чифта обувки, за две дрехи, когато се нуждае само отъ една, той ще изгуби всичко. Съвършениятъ човѣкъ мисли само за днесь, за утрешния день той не мисли.

 

Сега, като говоря, имамъ предвидъ практическото приложение на въпроситѣ. Съвременнитѣ хора прилагатъ истинитѣ, както тѣ знаятъ, обаче трѣбва да имъ се даде правиленъ начинъ за приложение. Разумнитѣ, добритѣ хора първо трѣбва да приложатъ новитѣ идеи, а отъ тѣхъ да се научатъ и останалитѣ. Нѣкой казва: „Защо тия методи не се даватъ на управляващитѣ, за да знаятъ какъ да постѫпватъ.” Преди всичко управляващитѣ трѣбва да изключатъ отъ себе си насилието, лъжата и злото като стари методи на работа, за да получатъ новитѣ. Дето има насилие, лъжа и зло, тамъ моятъ кракъ не стѫпва – нищо повече. Може ли човѣкъ, който прилага старитѣ методи, да бѫде избранъ отъ Бога? Избраниятъ човѣкъ не си служи съ насилие, съ лъжа и съ зло, т. е. той е силенъ, разуменъ и добъръ човѣкъ – тази е максимата, по която различаваме избрания отъ неизбрания човѣкъ, по този начинъ само може да се разплетѣ черното отъ бѣлото. Тѣ така сѫ се сплели, че постоянно се вижда ту бѣла, ту черна нишка: гледамъ единъ ножъ, едно перо или другъ нѣкакъвъ предметъ и въ него виждамъ една тъмна и една свѣтла нищка; слушамъ единъ поетъ да чете произведенията си и виждамъ единъ куплетъ свѣтълъ и единъ тъменъ.

 

Единъ поетъ възпѣва кокичето: „Като тѣ видѣхъ, сърдцето ми трепна” – всѫщностъ сърдцето му никакъ не е трепнало, той не говори истината; другъ поетъ възпѣва чистия изворъ: „Като чухъ пѣсеньта ти, омаяхъ се” – всѫщностъ той никакъ не се е омаялъ. Изворътъ може да се възпѣва само следъ като се опита силата му, следъ като човѣкъ уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпѣе, ще пожелае и другъ пѫть да пие отъ неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпѣва извора, това е съгласно съ Истината; вънъ отъ това описание на извора всѣко друго не е съгласно съ Истината. Че сърдцето на поета трепнало, че той се омаялъ, безъ да пие отъ водата на извора, това не е истинска поезия. Следъ всичко това хората ще кажатъ: „Отлична поезия”; истинската поезия трѣбва да бѫде жива – Животъ да блика отъ нея. Да трепне сърдцето на поета отъ вида на кокичето, това подразбира да е направило то нѣкакъвъ превратъ въ сърдцето му и поне презъ този день той да е станалъ по-силенъ, по-разуменъ и по-добъръ. Нека поетътъ пише: „Откакто тѣ видѣхъ, отъ силата ми изчезна насилието, отъ ума ми изчезна лъжата и отъ сърдцето ми изчезна злото. Въ тебъ, кокиче, въ твоята бѣлота и невинность видѣхъ съвършеното Божие лице.” Въ това кокиче се крие единъ Ангелъ, който сѣди съ затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетътъ, че сърдцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очитѣ си и го поглежда – защо? За да покаже, че отъ този моментъ насилието изчезва отъ поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумностьта, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очитѣ си за поета и казва: „Сега вече можешъ да ме гледашъ и азъ мога да тѣ гледамъ, защото въ тебъ има Сила, Разумность и Добро.”

 

Сега желая на всинца ви да бѫдете такива поети, че като възпѣвате кокичето, наистина сърдцето ви да трепне. При това трѣбва да се отворятъ очитѣ на вашето кокиче, т. е. на вашия Ангелъ – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашиятъ Ангелъ не трѣбва да остане съ затворени очи предъ васъ. Кога човѣкъ трѣбва да бѫде съ затворени очи и кога съ отворени?

 

Единъ художникъ поиска да ме рисува и ме нарисува съ затворени очи; нѣкои запитваха защо този художникъ ме нарисувалъ съ затворени очи. Казвамъ: понеже въ свѣта има много насилия, много лъжи и много злини, азъ не искамъ да гледамъ. Следъ това другъ художникъ ме нарисува съ отворени очи; запитваха защо този художникъ ме нарисувалъ съ отворени очи. Казвамъ: понеже въ свѣта дойдоха съвършенитѣ, азъ искамъ да ги гледамъ. По сѫщия начинъ и васъ могатъ да ви рисуватъ съ затворени очи. Когато човѣкъ затваря очитѣ си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очитѣ си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуватъ съ отворени очи, да бѫдете радостни и вѣсели, да се радвате на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на Живота, който ви е даденъ на Земята; не е нужно да мечтаете за Ангелитѣ – който може да живѣе на Земята добре, той ще живѣе добре и на Небето между Ангелитѣ. Желая ви да се радвате на тритѣ живота – живота на Силата, живота на Разумностьта и живота на Доброто, т. е. на Божествения, на Ангелския и на човѣшкия животъ. Тѣзи три живота трѣбва да се съединятъ въ едно, за да придобиете цѣлокупния Животъ. Това всички можете да постигнете не изведнъжъ, но постепенно. Слънцето на Живота е изгрѣло вече и показва, че Богъ е на страната на силнитѣ, на разумнитѣ, на добритѣ, съ една дума, Богъ е на страната на праведнитѣ. Желая ви да прекарате поне единъ день такъвъ животъ – да покажете своята Сила, Разумность и Доброта, да ви видя такива, каквито сте.

 

Като казвамъ, че искамъ да ви видя силни, разумни, добри, разбирамъ да бѫдете като Бога – Богъ е силенъ, Богъ е мѫдъръ, Богъ е добъръ. Силниятъ човѣкъ е свободенъ – нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да бѫде свободенъ. Щомъ човѣкъ е силенъ, разуменъ и добъръ, той всичко може да постигне. Нѣма нѣщо въ свѣта, което човѣкъ не може да направи, обаче за това се изисква работа, усилия, жертва.

 

Въ една отъ голѣмитѣ лондонски църкви, дето проповѣдникъ билъ видниятъ Спърженъ, се събрали нѣколко отъ членоветѣ й да обмислятъ по какъвъ начинъ да събератъ една сума за благотворителни цели. Най-после тѣ се обърнали къмъ самия проповѣдникъ съ следното рѣшение: „Понеже се нуждаемъ отъ една сума за благотворителни цели, нека се съберемъ и се помолимъ на Бога да ни достави тази сума по нѣкакъвъ начинъ.” Проповѣдникътъ имъ отговорилъ: „Братя, нѣма защо да изкушаваме Господа; преди да се обърнемъ за помощь отъ другитѣ, ние трѣбва да пожертваме нѣщо – ето азъ давамъ една сума, дайте и вие по колкото можете и сумата ще бѫде налице.” И съвременнитѣ хора постѫпватъ по сѫщия начинъ – тѣ казватъ: „Трѣбва да дойде нѣкой да оправи свѣта”. Не, всѣки самъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си за оправѣнето на свѣта. Свѣтътъ може да се оправи моментално, както става и запалването на клѣчка кибритъ – запалената клѣчка кибритъ може да запали и цель градъ. Както се запалва клѣчката кибритъ, така тя може и да изгасне; по сѫщия начинъ се запалва и изгасва Слънцето. Изобщо, Слънцето не загасва, но на сто милиона години има едно изключение, когато Слънцето залѣзва, т. е. изгубва свѣтлината си и тогава нѣкои отъ Божественитѣ деца, като видятъ, че Слънцето е загаснало, драснатъ клѣчка кибритъ, запалятъ фитила на Слънцето съ Божията Любовь и то отново се запалва и гори. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка: понѣкога въ живота на всѣки човѣкъ става загасване, потъмняване на неговото слънце; това нѣщо съвременнитѣ хора наричатъ загубване или потъмняване на съзнанието – тогава човѣкъ се намира въ единъ разрушенъ свѣтъ. Следъ това трѣбва да дойде едно отъ тия Божествени деца или единъ Учитель, който да драсне клѣчица кибритъ и да запали загасналото Слънце – това може да стане по магически начинъ, моментално. Тѣзи Божествени деца сѫ помагачи на човѣчеството, тѣ се срѣщатъ навсѣкѫде въ свѣта. Всѣки човѣкъ може да изпълнява службата на тия Божествени деца, на тѣзи Ангели-служители; съвършенитѣ хора на Земята сѫ именно такива въплътени Ангели.

 

Сега азъ говоря на хора, на които очитѣ сѫ отворени, азъ говоря за онѣзи кокичета, очитѣ на които сѫ отворени и ни виждатъ – при това положение сърдцето ни непремѣнно ще трепне. На кои майки трепва сърдцето? Сърцето трепва само на онази майка, която вижда, че очитѣ на детето, което е родила, сѫ отворени. Когато очитѣ на новороденото дете сѫ затворени или когато детето заспи вѣченъ сънь и затвори очитѣ си, скръбьта на майката е голѣма. Азъ желая очитѣ ви да сѫ отворени – казано е въ Писанието: „Отвориха се очитѣ имъ.” Когато Адамъ и Ева бѣха въ Рая, денемъ очитѣ имъ бѣха затворени – тѣ гледаха съ затворени очи и нищо не виждаха, обаче нощемъ очитѣ имъ се отваряха. Лошото, фаталното бѣше тамъ, че очитѣ имъ се отвориха, когато Божественото слънце залѣзе, но кѫсно бѣше вече – въ Рая настана нощь и тѣ трѣбваше да излѣзатъ вънъ, да напуснатъ Рая; значи очитѣ имъ не се отвориха навреме. Грѣхътъ на първитѣ човѣци не е само въ това, че престѫпиха Божията заповѣдь, като ядоха отъ забраненото дърво, но тѣ си послужиха съ насилието, съ лъжата и съ злото. Раятъ бѣше опредѣленъ за развитието на първитѣ човѣци, но тѣ пуснаха насилието, лъжата и злото вѫтрѣ и по този начинъ изгубиха своето мѣсто. Когато злото дойде предъ райската врата, тѣ не трѣбваше да го пуснатъ вѫтрѣ, докато не питатъ Господа какво да правятъ съ него; обаче безъ да питатъ Господа, тѣ пуснаха злото въ Рая и съ това създадоха цѣла катастрофа както за себе си, така и за човѣчеството. Тъй щото дойде ли злото предъ вратата на вашия Рай, кажете му: „Ще попитамъ Господа мога ли да тѣ пусна вѫтрѣ, или не.” Ако Господъ не ви позволи да пуснете злото въ Рая, вие ще седите предъ вратата и ще пазите, докато най-после то се отегчи да чака и се върне назадъ.

 

И тъй, да оставимъ миналото настрана, то е далечна история – за васъ е важно настоящето, въ което е новото. Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, въ което Богъ се проявява. Той е единствениятъ мощенъ факторъ, който може да спаси свѣта, Той живѣе въ човѣка и го учи на Добро, на Разумность, като му дава Знание, Сила, Свобода и т. н. Дето Богъ минава, всичко лошо, всичко криво изчезва – насилието, лъжата и злото моментално изчезватъ. Ако сте готови да изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай васъ и вие моментално ще станете щастливи; ако не сте готови да изпълните Волята Божия, тогава и да мине Богъ покрай васъ, вие пакъ ще останете нещастни, каквито сте били и по-рано – вие ще искате да бѫдете господари, но Богъ ще ви лиши отъ господарството. Достатъчно е за моментъ само да мине Богъ покрай хората, за да ги лиши отъ насилието, отъ лъжата, отъ злото, което сѫ тѣхенъ капиталъ, помощна сила, съ която тѣ работятъ. Следователно нѣкои хора сѫ нещастни, а други сѫ щастливи – защо? Първата категория хора Богъ лишава отъ възможностьта да си служатъ съ насилието, лъжата и злото; втората категория хора Богъ пъкъ освобождава отъ тия отрицателни прояви на Живота. Желая на всинца ви, като дойде Богъ между васъ, да не ви лиши, но да ви освободи отъ отрицателното въ Живота, за да станете вѣсели, радостни и щастливи.

 

Сега всички заедно трѣбва да благодарите, че Богъ ви е освободилъ отъ насилието, а въ замѣна на него ви е далъ Силата; освободилъ ви е отъ лъжата, въ замѣна на която ви е далъ Разумностьта; освободилъ ви е отъ злото, въ замѣна на което ви е далъ Доброто. Тъй щото животинското, човѣшкото трѣбва да остане настрана: насилието е животинско качество – да остане настрана, лъжата е човѣшко качество – да остане настрана, злото е придобито отъ падналитѣ Ангели – и то да остане настрана. Нека останатъ у човѣка Силата, Разумностьта и Доброто, въ които Богъ живѣе – само по този начинъ новото ще дойде у човѣка.

 

Желая ви сега Богъ да живѣе у васъ и вие да живѣете у Бога!

 

19 августъ 1931 г., Преображение Господне, 5 ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×