Jump to content
Ани

1931_08_19 Сила, разумность и добро

Recommended Posts

От "Отиване и връщане", Съборни бесѣди отъ Учителя,

гр. София, Изгрева, 1931 год. Пѫрво издание: София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

СИЛА, РАЗУМНОСТЬ И ДОБРО.

текстът от книгата е обработен за сайта от Grozyu Delchev

Въ живота сѫществува слѣдното основно положение: никога не можешъ да научишъ човѣка на това, което ти самъ не знаешъ. Знание е само това, което е опитано, провѣрено. Запримѣръ, ако човѣкъ никога въ живота си не е опитвалъ нѣщо сладко, той не може да знае, какво нѣщо е сладчината. Колкото и да му говорите за сладкото, тази идея ще остане недостѫпна за неговия умъ. Човѣкъ може да постигне понятието за сладко само въ единъ моментъ. Какъ? Достатъчно е само да вкуси нѣщо сладко. Оттамъ насетнѣ, каквото и да се говори на този човѣкъ за сладкото, за степенитѣ и качествата му, той всичко разбира. По сѫщия начинъ, колкото и да говорите на човѣка за доброто, ако той не го е опиталъ, нищо нѣма да разбере. Опита ли веднъжъ доброто, той напълно може да ви разбере. Доброто не може умствено да се прѣдава. Сѫщото се отнася и до злото. Значи, има нѣща, които безъ опитъ по никой начинъ не могатъ да се прѣдадатъ. Тия нѣща не могатъ да ги прѣдадатъ нито хората, нито ангелитѣ даже. Само Богъ може да прѣдаде тия нѣща. Да прѣдадешъ нѣщата, както Богъ ги прѣдава, това значи да прѣдадешъ тѣхната сѫщность. Щомъ хората знаятъ сѫщностьта на нѣщата, лесно е вече на разумнитѣ сѫщества да се проявятъ. Ето защо, първо трѣбва да се прѣдаде сѫщината на нѣщата, т. е. Божественото, което се крие въ тѣхъ. Това значи да опита човѣкъ реалностьта въ нейното първо проявление.

Сега, азъ ще говоря само на онѣзи, които сѫ избрани. Ще запитате: кои сѫ избрани хора? Избранъ човѣкъ е онзи, който е силенъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е разуменъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е добъръ. Ако нѣкой иска да знае, дали е отъ избранитѣ, нищо не може да му се отговори. Никой не може да ви каже, дали сте избрани, или не, както никой не може да ви каже, ще влѣзете ли въ Царството Божие, или не. Ако нѣкой ученикъ ме пита, ще свърши ли училището, ще му отговоря: ако учи, ще свърши благополучно; ако не учи, нѣма да свърши. Ако е здравъ, ще свърши благополучно; ако не е здравъ, нѣма да свърши. Ако ученикътъ е боленъ, по-добрѣ да не влиза въ училището. Въ школата сѫществува слѣдното правило: болни ученици не се приематъ; мързеливи ученици сѫщо не се приематъ.

Разбирайте това нѣщо разумно, а не по човѣшки. Човѣшкото е прѣходно, врѣменно, а Божественото е вѣчно. Прѣходнитѣ, врѣменнитѣ нѣща лесно се взиматъ. Всѣко нѣщо, отъ което могатъ да ви лишатъ, е човѣшко. Ако една мисъль, едно чувство, или дадено знание се изгубятъ, тѣ сѫ прѣходни нѣща. Животътъ не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно мѣсто, или въ една посока. Вѣчнитѣ, реалнитѣ, Божественитѣ нѣща никой не може да отнеме. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нѣща, които никой не може да отнеме. Тия нѣща сѫ въ самия човѣкъ, дадени му отъ началото на неговото сѫществуване. Всѣко нѣщо, което човѣкъ дава, той може и да си го вземе; всѣко нѣщо, което човѣкъ не е въ състояние да даде, той не може да го вземе. Човѣкъ не може да даде Божественото; слѣдователно, той не може да го вземе. Който не е развилъ Божественото въ себе си, той живѣе въ единъ прѣходенъ свѣтъ; той е човѣкъ на постояннитѣ промѣни и се чуди на тия промѣни, чуди се, защо нѣкои нѣща ставатъ по единъ начинъ, а други — по другъ начинъ. Когато човѣкъ живѣе по човѣшки, въ свѣта на промѣнитѣ, той може въ единъ моментъ да стане нещастенъ и въ единъ моментъ — щастливъ.

И тъй, въ живота, има три нѣща, които всѣкога трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ. Първо: човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ! Обаче, първоначално животнитѣ бѣха силни. Тѣ бѣха създадени прѣди човѣка и взеха силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижатъ изключително за себе си. Защо? — Защото не бѣха разумни. Като нѣмаха разумность, тѣ използуваха силата неправилно, и отъ силата създадоха насилието, като поставиха слѣдния законъ въ царството си: правото е на силния! Който е силенъ, той е на правата страна; който е слабъ, той е на кривата страна. Ето защо, въ животинското царство слабиятъ се счита грѣшенъ, нещастенъ, а силниятъ ходи гордъ, изправенъ, съ съзнание за достоинство. Биволътъ, лъвътъ, слонътъ минаватъ за силни и ходятъ съ съзнание за достоинство. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и между хората. Оттукъ може да се извади слѣдното заключение: който живѣе само за себе си и прѣвръща силата въ насилие, той живѣе съ идеитѣ на животнитѣ.

Второ: човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ! Човѣкътъ бѣше създаденъ слѣдъ животнитѣ, и като видѣ, че силата мина въ властьта на животнитѣ, той взе разумностьта за себе си Животнитѣ взеха силата, но я прѣвърнаха въ насилие; хората взеха разумностьта, но я прѣвърнаха въ лъжа и лицемѣрие. Тѣ направиха добъръ изборъ, но като не можаха да използуватъ разумностьта правилно, изопачиха я, вслѣдствие на което и до днесъ носятъ лошитѣ послѣдствия на своята неразумность. Казватъ, че разумностьта е за хората. Право е това, но тѣ не можаха да я използуватъ, както трѣбва, обърнаха я натукъ-натамъ, огънаха я малко и, въ края на краищата, въ свѣта влѣзе лъжата и лицемѣрието. Това наричатъ хората грѣхопадане. Защо дойде лъжата въ свѣта? Лъжата дойде въ свѣта, защото, като отстѫпиха отъ животнитѣ, отъ силата, хората трѣбваше да дадатъ, да пожертвуватъ нѣщо отъ себе си, но като не можаха, тѣ огънаха разумностьта. Дѣто разумностьта се огъва, тамъ лъжата изпѫква. Когато човѣкъ огъва разумностьта, той изпада въ положението на онзи, който получава нѣкаква сума за благотворителни цѣли и задържа часть отъ нея и за себе си. Той вземе паритѣ, огледа се натукъ-натамъ и казва: азъ ще взема часть отъ тѣзи пари, но ще ги върна. По този начинъ, именно, е влѣзла лъжата въ свѣта.

Днесъ лъжата върви въ стѫпкитѣ на хората. Тѣ говорятъ за истина, за правда, но все пакъ лъжата ги слѣдва. И наистина, съ свѣщь да тръгнете изъ свѣта, едва ли ще намѣрите обикновенъ човѣкъ, който да не лъже. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на обикновения човѣкъ сѫ облѣчени въ лъжа. И знаете ли, каква е дрехата на лъжата? Лъжата е облѣчена съ копринена дреха, съ златни, съ блестещи етикети. Когато човѣкъ иска да прокара нѣкаква лъжа, той говори въ името на любовьта, въ името на нѣкакви високи идеали, въ името на човѣщината, но въ края на тази работа ще се види, дали всичко това е било истина, или лъжа. Слѣдъ това този човѣкъ ще се оправдава, ще казва: условията на живота сѫ трудни, пъкъ азъ бѣхъ слабъ човѣкъ, не можахъ да издържа. Този човѣкъ се извинява, но и като се извинява, пакъ лъже. Сѫщо така постѫпватъ хората и по отношение къмъ Бога. Тѣ грѣшатъ, вършатъ прѣстѫпления, и слѣдъ това се обръщатъ къмъ Бога съ думитѣ: Прости ме, Господи, слабъ човѣкъ съмъ, затова сгрѣшихъ. Не, никой не може да излъже Бога. Той чува тази молитва и казва: дайте му споредъ думитѣ. Хората се чудятъ, защо Богъ не отговаря на молитвитѣ имъ. Както виждате, Той отговаря на молитвитѣ имъ, но споредъ съдържанието на тѣхнитѣ молитви. Въ лъжата, обаче, нѣма съдържание.

Сега, азъ говоря на избранитѣ, на съвършенитѣ, на тия, които сѫ опитали, разбрали и приложили истинитѣ въ живота си. За грѣшнитѣ не говоря. Споредъ менъ, грѣхътъ е дреха, която човѣкъ доброволно е облѣкълъ; глупостьта е състояние, което човѣкъ доброволно си е наложилъ; насилието е състояние, къмъ което човѣкъ доброволно се е стремѣлъ. Всичко отрицателно въ човѣка е придобито отъ самия него съ негови собствени усилия, никой не му го е наложилъ отвънъ. Когато хората искатъ да се оправдаятъ за своитѣ лоши и криви постѫпки, тѣ казватъ: ние не сме виновни за дѣлата си, родили сме се такива, наслѣдили сме тия слабости отъ баща, отъ майка, отъ дѣди и прадѣди. Обаче, доколкото съмъ изучавалъ хората, убѣдилъ съмъ се, че никой не е въ сила да имъ наложи злото. Тѣ сами, доброволно сѫ възприели и злото, и доброто.

Когато Богъ създалъ свѣта, Той изпратилъ на земята ангелъ Азраелъ, или другояче нареченъ Ханиелъ, да донесе благословенията на свѣта. Когато дошълъ на земята, ангелъ Азраелъ поставилъ разнитѣ благословения на различни мѣста: сладкитѣ работи поставилъ на едно мѣсто; хлѣбътъ — на друго мѣсто; книгитѣ — на трето мѣсто и т. н. Той наредилъ Божиитѣ благословения така, че всѣки свободно да ги вижда и да си избере, каквото благословение желае. Пчелитѣ, които били тогава много красиви и величествени, дошли първи и веднага се спрѣли прѣдъ масата, на която били сладкитѣ работи и ги задигнали изцѣло. Слѣдъ тѣхъ дошли птицитѣ. Тѣ се спрѣли прѣдъ масата, на която били поставени разнитѣ козметически срѣдства — парфюми, помади, масла за мазане и т. н. Както знаете, крилатитѣ сѫщества, наречени въ свѣта „дѣви“ обичатъ да се мажатъ съ разни масла и парфюми. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се маже. Въ това отношение, той е птица. Крилата на птицитѣ винаги сѫ намазани. Като яде, и човѣкъ се понамазва. Все трѣбва по малко масло въ яденето. Слѣдъ птицитѣ дошли хората, да взематъ благословението си. Тѣ се спрѣли прѣдъ маситѣ, на които били поставени сѣмената и книгитѣ. Отъ книгитѣ тѣ започнали да се учатъ, а сѣменцата пръснали по цѣлия свѣтъ. Като се свършили благословенията, всички сѫщества започнали да спорятъ помежду си, кой е взелъ най-хубавото благословение: дали тѣзи, които сѫ взели сладкитѣ нѣща, козметическитѣ срѣдства, или най-послѣ хората, които сѫ взели книгитѣ и сѣменцата.

Като говоря по този начинъ, азъ искамъ да разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Тъй както е изразенъ животътъ днесъ, той не е прѣдставенъ още въ своята пълнота. Запримѣръ, всѣки очаква и изисква отъ живота това, което не му трѣбва: нѣкой очаква да си вземе малко медецъ, както пчелата, да си хапне и да се задоволи; другъ очаква да получи малко масълце, малко хлѣбецъ, да си хапне; трети очаква да намѣри сѣменца, които да посѣе, или книги, които да изучава. Всѣки човѣкъ има желания, които иска да постигне. Нѣкой мисли, че като реализира своитѣ желания, ще се задоволи. Питамъ: ако човѣкъ яде само веднъжъ отъ сладкото, какво ще придобие? Той все ще спечели нѣщо, но животътъ не е само въ сладкото. Какво ще придобие човѣкъ, ако само веднъжъ опита масълцето, или хлѣба? Какво ще придобие човѣкъ, ако само една книга изучи, или ако само единъ пѫть посѣе нѣколко сѣмена? Животътъ се проявява донѣкѫдѣ само въ еднократното употрѣбление на сладкото, на маслото и хлѣба, на сѣменцата и книгата. Това е частично изявление на живота, но то не е неговото пълно проявление. Колкото и да е стара или лоша една кѫща, тя трѣбва често да се намазва. Колкото добрѣ да се е нахранилъ човѣкъ днесъ, утрѣ той пакъ трѣбва да яде, и то три пѫти на день. Стомахътъ на човѣка, т. е. неговата воденица трѣбва често да се маже съ масълце, да има работа. Азъ разглеждамъ идеята за живота въ нейния широкъ, а не ограниченъ смисълъ.

И тъй, човѣкъ има задължения не само къмъ стомаха си, но и къмъ дробоветѣ, и къмъ мозъка си. Ето защо, човѣкъ трѣбва да диша правилно и да мисли правилно. Човѣкъ не обръща внимание на своитѣ мисли, на дишането, на чувствата си, прѣнебрегва ги, а мечтае за постигането на нѣкакъвъ високъ идеалъ. Запримѣръ, единъ мечтае да стане богатъ, другъ мечтае да стане силенъ. Добрѣ е човѣкъ да стане богатъ, но какво ще придобие съ това богатство? Добрѣ е човѣкъ да бѫде силенъ, но какво ще придобие съ тази сила? Когато човѣкъ стане силенъ, той придобива философията на животнитѣ. Философията на животнитѣ пъкъ не е нищо друго, освѣнъ философия на личния егоизъмъ. Личниятъ животъ е най-възвишеното състояние, до което животнитѣ сѫ достигнали. Когато човѣкъ говори за своята личность, той е въ положението на животнитѣ, които сѫ подигнали своята личность въ култъ. Питамъ: какво може да създаде човѣкъ, който живѣе въ своята личность, или въ насилието? Насилието е родило пакъ насилие, нищо повече. Насилието пъкъ е създало законитѣ. Днесъ законитѣ сѫществуватъ за насилницитѣ, но не и за праведнитѣ

Ще приведа единъ анекдотъ, който се отнася за оново врѣме още, когато насилието се е явило за пръвъ пѫть между животнитѣ. Първото дѣло, което се е завело между животнитѣ, било по поводъ оплакванията на единъ вълкъ. Този вълкъ подалъ заявление до първия сѫдия, въ което се оплаквалъ отъ една овца, че изяла единъ вълкъ. Сѫдията прочелъ заявлението и казалъ: понеже този случай е изключителенъ, азъ се отказвамъ да разглеждамъ такова дѣло. Никѫдѣ досега не се е чуло подобно нѣщо. Не е възможно овца да изяде вълкъ! Вслѣдствие на това, не сѫществува законъ, който може да сѫди овцитѣ за такива прѣстѫпления. Това заявление ще се тури настрана, нѣма да му се даде ходъ, докато не се провѣри факта. За тази цѣль ще се свика събрание отъ възвишени сѫщества, които да провѣрятъ истинностьта на факта, и ако той се укаже дѣйствителенъ, тогава само ще се издаде законъ за сѫдене на овцитѣ за подобни прѣстѫпления.

Казвамъ: въ свѣта не сѫществува още законъ, по който да сѫдятъ праведнитѣ. Азъ наричамъ праведнитѣ хора овци, а грѣшнитѣ — вълци. Слѣдователно, за праведнитѣ нѣма законъ, а за грѣшнитѣ има. Съ други думи казано: за праведнитѣ има неписани закони, а за грѣшнитѣ има писани закони. Едни отъ неписанитѣ закони, по които трѣбва да се рѫководятъ праведнитѣ, сѫ слѣднитѣ: тѣ трѣбва да обичатъ, да вършатъ добро, да се жертвуватъ. Обаче, нѣма законъ, който да наказва праведния. Защо? — Защото невъзможно е праведниятъ да грѣши. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Праведниятъ е роденъ отъ Бога. Значи, праведниятъ грѣхъ не прави. Грѣхътъ не е присѫщъ на неговото естество. Ето защо, невъзможно е овцата да направи такова прѣстѫпление, каквото вълкътъ прави. Въ този смисълъ, всичко може да направи овцата, но вълкъ да изяде никога! Съврѣменнитѣ хора трѣбва да иматъ нови разбирания за живота, ако искатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри.

Сега, като говоря за избранитѣ, азъ прѣдполагамъ, че тѣ не се обиждатъ. Каквото и да се каже, тѣ не трѣбва да се обиждатъ; въпрѣки това, и тѣ понѣкога се докачатъ. Който не е отъ избранитѣ и върви по закона на животнитѣ, той ще каже: азъ съмъ силенъ човѣкъ, и трѣбва да си пробия пѫть, по който и да е начинъ, било съ рогитѣ си, било съ копитата си. Избраниятъ не може да си служи нито съ рога, нито съ копита, защото между силата, разумностьта и доброто сѫществува тѣсна връзка. Разсѫжденията на съврѣменнитѣ хора сѫ диаметрално противоположни на тия отъ Божествения свѣтъ. По силата на своитѣ разсѫждения, тѣ вървятъ съ главата си надолу. Обаче, трѣбва да се знае, че разумностьта се ражда отъ доброто, което е основа на Божествения свѣтъ. Отъ разумностьта пъкъ се ражда силата.

Слѣдователно, ако доброто не сѫществува, и разумностьта не сѫществува; ако разумностьта не сѫществува, и силата не сѫществува. Който е силенъ, той може да бѫде и самостоятеленъ. Това показва, че този човѣкъ е разуменъ; силниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде и добъръ. Който се отклони отъ тѣзи правила на живота, той се изражда, той се натъква на редъ нещастия и страдания. Тъй щото, нещастията въ свѣта идатъ по единствената причина, че въ силата нѣма разумность и доброта. Сила безъ разумность и доброта създава само страдания и нещастия. Страданията се явяватъ като резултатъ на стълкновения между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Който не разбира този законъ, той търси причинитѣ на злото вънъ отъ себе си и постоянно се оплаква; който разбира този законъ, той знае, че причинитѣ на злото седятъ въ самия него. Вънъ отъ насъ е Богъ, Който създаде свѣта. Тъй щото, ако мислите, че злото е вънъ отъ васъ, вие ще дойдете до заключението, че злото е въ Първата Причина, въ Бога. Обаче, сѫществува слѣдниятъ законъ: никога частьта не може да даде мнѣнието си за цѣлото; никога произведението на човѣка не може да даде мнѣнието си за своя творецъ. Да твърди човѣкъ, че злото е въ Бога, то е все едно, вълкътъ да се оплаква отъ овцата, че тя изяла единъ вълкъ. Колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто. Невъзможно е овца да изяде вълкъ. Значи, у Бога нѣма никакъвъ поводъ за зло.

Питамъ: какво може да се придобие съ злото? Прѣди всичко, злото не може да бѫде обектъ за човѣка. Кражбата, напримѣръ, е зло, но кой краде? Само слабиятъ човѣкъ краде. Обаче, паритѣ могатъ ли да се крадятъ? Човѣкъ може да открадне златото на нѣкой богаташъ, да го употрѣби за свои нужди, но въ края на краищата това злато не излиза вънъ отъ земята. Златото, скѫпоцѣннитѣ камъни могатъ да се използуватъ отъ единъ, отъ другъ човѣкъ, но замине ли човѣкъ за онзи свѣтъ, той остава богатството си на земята. Човѣкъ заминава за онзи свѣтъ, както е дошълъ, безъ никакви богатства, безъ никакъвъ имотъ. Материалнитѣ, физическитѣ блага той оставя на земята, отдѣто ги е взелъ.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора сѫ построили живота си на лъжлива основа, която тѣ сами си създали. Докато човѣкъ мисли, че причината на злото е вънъ отъ него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло. Ако мисли, че причината на злото е въ него, той ще може да прѣмахне тази причина и ще се освободи отъ злото. Злото не е нищо друго, освѣнъ отношение на нѣщата. Когато човѣкъ знае отношенията на нѣщата, той ще може да се въздържа отъ злото. Какво струва на човѣка да въздържа езика си отъ лоши думи? Какво струва на човѣка да въздържа ума си отъ лоши мисли? Какво струва на човѣка да въздържа сърцето си отъ лоши чувства? Нищо не костува на човѣка да се въздържа отъ всичко лошо и нечисто. Въздържа ли се отъ лошото, отъ злото, той може да бѫде щастливъ. Щомъ хората искатъ да бѫдатъ щастливи, тогава и Богъ, Който е у тѣхъ и отъ Когото тѣ сѫ излѣзли, и Той иска тѣхното щастие. Това е Божествено желание. Обаче, който нарушава щастието на другитѣ, едноврѣменно съ това той ограничава Бога въ тѣхъ. Богъ иска да бѫде щастливъ въ всички сѫщества. Невъзможно е единъ човѣкъ да бѫде щастливъ, а другитѣ да бѫдатъ нещастни. Невъзможно е Богъ въ едного да бѫде щастливъ, а въ другитѣ да бѫде нещастенъ. Който мисли, че това е възможно, той поставя и себе си, и другитѣ хора въ противорѣчие.

Слѣдователно, моралътъ не се отнася само за едного. Истинскиятъ моралъ е общъ за всички сѫщества. Този е пѫтьтъ за всѣки, който иска да прогресира, да стане съвършенъ. Не вървите ли въ този пѫть, вие ще изпаднете въ заблуждение и ще очаквате друга епоха, съ по-благоприятни условия за васъ, да дойдатъ други учители, други ангели и т. н. Учители всѣкога е имало въ свѣта, ангели всѣкога сѫ слизали на земята, благоприятни условия всѣкога сѫ сѫществували, но човѣкъ може да използува всичко това, когато Божественото въ него се пробуди. Учительтъ, ангелътъ не може да внесе Божественото въ човѣка, но той може само да даде условия за неговото развитие. Другояче животътъ нѣма смисълъ. Ако животътъ отсега нататъкъ ще се внесе, ако дарбитѣ отсега нататъкъ ще се придобиватъ, може да се каже, че хората криво разбиратъ, или пъкъ тѣ сѫ много закъснѣли въ своето развитие.

Нѣкой казва: еди-кой си човѣкъ не е добъръ. Какво разбирате отъ тѣзи думи? Когато казвате нѣкому, че не е добъръ човѣкъ, това подразбира, че той не е работилъ достатъчно. — Ти не си добъръ художникъ. — Вѣрно е, досега още не съмъ работилъ, както трѣбва. Отсега нататъкъ ще работя. — Ти не си даровитъ човѣкъ. — Вѣрно е, че не съмъ даровитъ, защото не съмъ работилъ, както трѣбва. Ще работя повече, за да развия дарбитѣ си. Не само това, но хората още не сѫ дошли до положението, така да правятъ добро, че и тѣ да сѫ доволни отъ себе си, и Богъ да е доволенъ отъ тѣхъ. Всѣки има опитность, знае, какво нѣщо е Богъ да е доволенъ отъ него, и какво нѣщо е Богъ да не е доволенъ отъ него. Нѣкой може да е направилъ голѣмо добро, съградилъ църква, или училище, и всички вѣстници да пишатъ за него, но въпрѣки това той е недоволенъ отъ себе си. Защо е недоволенъ отъ себе си? — Защото Богъ е недоволенъ отъ него, не е видѣлъ неговото добро и не е далъ мнѣнието си. Нѣкога човѣкъ направи толкова малко добро, едва видимо подъ микроскопъ, но той е доволенъ отъ себе. Цѣлъ день е радостенъ, щастливъ. Защо? — Защото само Богъ е видѣлъ това малко добро и го е похвалилъ. Слѣдъ извѣстно врѣме човѣшкото дойде въ него, и той си казва: направихъ едно малко добро, но то нищо не струва. Сега ще направя едно голѣмо добро, че да хване мѣсто. Наистина, направи едно голѣмо добро, но съ него заедно изгубва и малкото. Истинско добро е това, което никой другъ не го е видѣлъ, освѣнъ Богъ. Съ голѣмитѣ работи човѣкъ изгубва и малкитѣ. Който се е стремѣлъ къмъ голѣми работи, той е изгубилъ всичкото си състояние. Ако нѣкой ви убѣждава, че съ голѣмитѣ работи, съ голѣмитѣ прѣдприятия вие ще станете светии, ще наслѣдите Царството Божие, не хващайте вѣра на думитѣ му. Човѣкъ може да наслѣди Царството Божие и съ най-малкото добро. Съ най-малкото добро се влиза въ Царството Божие, но и при най-малкото прѣстѫпление се излиза отъ Царството Божие. Въ това се изразява съвършената любовь. Който е въ рая, той е силенъ, добъръ и разуменъ; който е извънъ рая, той е слабъ, глупавъ, лошъ човѣкъ. Тази опитность всѣки я познава, но не се спира върху нея, да обмисли и да я проучи.

Сега, ние влизаме въ свѣтъ, въ който има установени правила и закони, които абсолютно трѣбва да се спазватъ. Отъ силата, добротата и разумностьта на човѣка зависи, да остане ли той въ този свѣтъ, или да излѣзе вънъ отъ него. Човѣкъ иска да бѫде свободенъ, но свободата му се обуславя отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако храни въ себе си лоши мисли и чувства, той ще носи тѣхнитѣ послѣдствия. Тѣзи послѣдствия пъкъ го ограничаватъ. За всѣка лоша дума, за всѣко лошо чувство и за всѣка лоша мисъль той се сѫди. И обществото постѫпва по сѫщия начинъ. Мнозина казватъ: ние не можемъ да спазваме правилата на обществото, защото неговиятъ моралъ е отживѣлъ вече врѣмето си. Питамъ: кой моралъ днесъ е живъ? Живиятъ моралъ седи въ общение съ Бога. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да започне съ доброто. То е изводъ на любовьта отъ всички вѣкове. Доброто е основа на цѣлокупния животъ; то е основа на Божествения свѣтъ.

Нѣкой казва: какво ще придобия, ако съмъ добъръ? Който е добъръ, той ще стане разуменъ, а послѣ и силенъ. Разумностьта изключва всѣкаква лъжа. Най-малката лъжа, най-малкото зло въ човѣка показватъ, че той не е добъръ, нито е разуменъ. Казвате: възможно ли е човѣкъ да не допусне въ живота си поне една бѣла лъжа? — За съвършения е възможно. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса!“ Ние говоримъ за ученицитѣ, които могатъ да бѫдатъ съвършени. Разумностьта е присѫща на съвършения, а тя се развива при отсѫтствие на лъжа. Най-малката лъжа е въ ущърбъ на разумностьта. Дойде ли лъжата, въ съзнанието на човѣка настава тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния животъ. Докато силниятъ човѣкъ не си служи съ насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие въ живота си, той губи силата си. Въ каквато малка форма и да се изяви насилието, обаче, като живо сѫщество, въ дългия процесъ на развитието си, то указва влияние върху човѣка, и той постепенно губи силата, както и разумностьта си. Какво ще остане отъ човѣка, ако той изгуби силата, разумностьта и добротата си? Дѣ е човѣкътъ тогава?

Нѣкой казва, че за да не губи човѣкъ силитѣ си, той трѣбва да вѣрва въ Бога. Питамъ: нима езичницитѣ не сѫ вѣрвали въ Бога? — Трѣбва да се обичаме! — Нима вълкътъ, змията не обичатъ своитѣ малки? Трѣбва да се знае, за каква обичь се говори. Да обичаме своитѣ си, да обичаме себе си, това е една обичь. Тя е частична обичь. Да обичаме Бога, това е друга обичь. Който има такава любовь, той и на мравката ще помага и ще я обича. Единъ день тази малка мравка ще достигне до положението на ангелъ, който ще помага на всѣки, който ѝ е помагалъ, който ѝ правилъ добро. И слѣдъ това този човѣкъ ще се чуди, защо се излива толкова обичь върху него, но мравката ще му каже: едно врѣме, когато бѣхъ мравка, ти ми помогна, ти спаси моя животъ. Това, което имамъ днесъ, дължа на тебе. Ти стана причина да прогресирамъ. Питамъ: знаете ли, колко ангели работятъ днесъ върху васъ за доброто, което нѣкога сте имъ направили? Знаете ли, обаче, и колко ангели сте спрѣли въ развитието имъ съ злото, което сте имъ направили?

Сега, азъ ви говоря по човѣшки, за изяснение на идеята, да разберете, защо едни сѫщества ви обичатъ, а други не ви обичатъ. Съ това не искамъ да ви направя повече отговорни, отколкото трѣбва. Кое е по-хубаво за васъ: да срещнете едно сѫщество, което има пълно довѣрие у васъ за доброто, което нѣкога сте му направили, или да ви поглежда съ недовѣрие? Обичьта изключва всѣкаква лъжа навънъ. Лъжата разрушава човѣка, затова тя не може да се извини. Който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. Срещна ли лъжата, азъ не се спирамъ прѣдъ нея, но я отхвърлямъ настрана, както Христосъ отхвърли сатаната и каза: „Махни се, сатано, оттукъ!“ Какво значатъ думитѣ „махни се?“ Това значи: иди да изпълнишъ волята Божия! Щомъ изпълнишъ волята Божия, тогава ще дойдешъ при менъ. Кажете ли, че нѣкой ви е изпѫдилъ, това подразбира, че този човѣкъ ви е изпратилъ да изпълните волята Божия. Щомъ изпълните волята Божия, ще се върнете при него. Искате ли да ви обича нѣкой, прѣди всичко вие трѣбва да изпълните волята Божия. Нѣкой казва: ти не ме обичашъ. Защо не те обича този човѣкъ? — Защото нищо не давашъ. Ние обичаме Бога, защото Той ни дава всичко. Който нищо не дава, а иска да го обичатъ, подразбира, че иска отъ нѣкого онази любовь, която той има къмъ Бога. Това е невъзможно. Защо? — Защото Божественото обича, и Божественото се обича. Само по този начинъ Божественото се развива. Когато обичаме Бога, ние обичаме Божественото въ себе си и въ другитѣ хора. Не Го ли обичаме, ние отхвърляме развитието на Божественото, което ни е дадено отъ Него. Тази е първата лъжа въ свѣта.

Днесъ всички хора очакватъ спасението си отъ Христа. Казвамъ: ако въ живота на силата не можете да изключите насилието, ако въ живота на разумностьта не можете да изключите глупостьта и ако въ живота на доброто не можете да изключите злото, вие нищо не можете да постигнете. Казвате: така и така говорятъ хората. Какво говорятъ хората и какво се говори на тѣхъ, азъ оставямъ настрана; за васъ е важно, какво се говори на съвършенитѣ. Казвате: кой човѣкъ е съвършенъ? Споредъ менъ, съвършенъ човѣкъ е силниятъ, разумниятъ, добриятъ. — Кой е силенъ човѣкъ? — Силенъ човѣкъ е този, у когото нѣма насилие. — Кой е разуменъ човѣкъ? — Разуменъ човѣкъ е този, у когото нѣма глупость, у когото нѣма лъжа. — Кой е добъръ човѣкъ? — Добъръ човѣкъ е този, у когото нѣма зло. Ако нѣкой пита, не може ли безъ насилие, казвамъ му: махни се! — Безъ лъжа не може ли? — Махни се! —Безъ зло не може ли? — Махни се! По тѣзи въпроси азъ не искамъ да се разговарямъ. Нека всѣки прави това, което си знае. — Може ли безъ насилие, безъ лъжа и безъ зло въ свѣта? Споредъ менъ, това е възможно. Азъ съмъ го провѣрилъ хиляди пѫти досега и казвамъ: човѣкъ може да живѣе и безъ насилие, и безъ лъжа, и безъ зло.

Казвамъ: всички сѫщества сѫ дошли въ свѣта, седнали сѫ прѣдъ Божествената трапеза и си взели, каквото пожелали. Едни сѫ взели отъ меда, станали сѫ пчели, но видѣли, че съ медъ само работата не става; други сѫ взели отъ маслата и парфюмитѣ, станали сѫ птици, но видѣли, че съ масла само работата не става. Млѣкопитаещитѣ взели храната, но видѣли, че съ ядене и пиене само работата не става. Най-послѣ дошли хората: едни отъ тѣхъ взели книгитѣ, станали учени; други взели доброто; нѣкой пъкъ — разумностьта. Въ края на краищата тѣ разбрали, че нито само съ учение, нито само съ добро, нито само съ разумность може да се върши работа. Какво трѣбва да се прави тогава? Споредъ закона на Божията Любовь, всички добродѣтели трѣбва да се съединятъ въ едно. Любовьта е вѫтрѣшна сила, която синтезира всички нѣща. Ако човѣкъ не може да съединява частитѣ въ едно цѣло, ако не може да ги осмисли, да намѣри допирнитѣ точки между тѣхъ, той не може да разбере живота, нито любовьта. Такъвъ човѣкъ не може и да обича. Смисълътъ на живота е да обичашъ и да те обичатъ. Какво костува на човѣка да обича? Какво костува на чешмата да дава отъ своята вода и да уталожва жаждата ви? Какво ви костува слѣдъ това да ѝ благодарите? На сѫщото основание, и човѣкъ, като чешмата, може да даде и да получи, понеже Божественото извира отъ него. Когато човѣкъ даде ходъ на онази непрѣривна дѣятелность въ себе си, за да използува силата, разумностьта и доброто, както Богъ изисква, той ще получи удобрението на Бога. Затова, именно, и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!“ Казано е още: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. И наистина, Богъ всѣки день ни изявява своята любовь.

Днесъ много проповѣдници говорятъ за идването на Христа и Го очакватъ да дойде, облѣченъ съ слава и великолѣпие, съ мантия на тѣлото и съ корона на главата си. Какво прѣдставятъ мантията и короната? Тѣ прѣдставятъ добродѣтелитѣ на Христа, съ които Той е облѣченъ. Послѣ казватъ, че Христосъ ще сѫди хората. Кои хора ще сѫди? — Грѣшнитѣ. Въ свѣта има законъ за сѫдене на грѣшнитѣ, но не и на праведнитѣ. Значи, има законъ за злото, но не и за доброто. Сѫдба има за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на злото; обаче, за праведнитѣ нѣма сѫдба. Който иска да стане съвършенъ, той трѣбва да се освободи отъ всички лъжеучители и лъжеучения вънъ и вѫтрѣ въ него. Защо? — Защото учительтъ никога не може да лъже. Ученикътъ може да лъже ученика, но учительтъ никога не може да лъже ученицитѣ. Запримѣръ, ученикътъ може да каже за нѣщо, че тъй чулъ, тъй разбралъ, тъй мисли и т. н. Учительтъ, обаче, никога не може да говори нѣща, които не знае положително. Който лъже, той е ученикъ; който не лъже, той е учитель. Учитель е само онзи, въ когото нѣма насилие, нѣма лъжа, нѣма зло. Щомъ въ нѣкой човѣкъ има насилие, лъжа и зло, той е ученикъ — нищо повече! Това е новото опрѣдѣление за учитель и ученикъ.

И тъй, ученикътъ е изложенъ на противорѣчия, вслѣдствие на което той има възможность да лъже. „Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си“, т. е. да нѣма въ него насилие, лъжа и зло. Ученикътъ трѣбва да бѫде силенъ, да изключи насилието отъ себе си, за да могатъ всички да му се радватъ; ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ, никога да не лъже; той трѣбва да бѫде добъръ, никога да не прилага злото. Нѣкой казва: учительтъ ме излъга. Не, учительтъ никога не може да лъже. Ако нѣкой ви е излъгалъ, ще знаете, че той е ученикъ. Понятието за учителя е строго опрѣдѣлено: въ учителя нѣма абсолютно никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Това правило трѣбва да имате прѣдъ видъ въ живота си. Рѫководите ли се отъ това правило, вие ще разбирате всички попълзновения въ себе си, както и тия на хората около васъ. Който върви по закона на любовьта, мѫдростьта и истината, той е учитель; който не спазва тия закони, той е ученикъ.

Прѣди години ме поканиха на гости въ едно сѣмейство, мѫжътъ на което се считаше почти за адептъ. И той, и жена му намислили да ме изпитатъ, по всички правила на изкуството. Тѣ ми показватъ една икона, изровена дълбоко нѣкѫдѣ отъ земята и ми я прѣпорѫчватъ като старина, съ особена чудотворна сила. Наблюдавамъ и двамата, виждамъ, че и тѣ не сѫ сигурни въ думитѣ си. Тогава азъ имъ казвамъ: щомъ казвате, че тази икона е чудотворна, оставете я на сѫщото мѣсто, отдѣто сѫ я изкопали, постройте тамъ една малка барачка, да стане това мѣсто аязмо, да дохождатъ хората да се лѣкуватъ. Така само ще опитате силата ѝ. Азъ виждамъ, че тѣзи хора ме изпитватъ, но нищо не казвамъ. Прѣди всичко, тази икона е нова, а не стара, както тѣ казватъ. Нѣкои хора сѫ я заровили нѣкѫдѣ въ земята, а послѣ, при правене на разкопки, тази икона била намѣрена и случайно попаднала въ рѫцѣтѣ на моитѣ познати.

Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и съврѣменнитѣ хора. Взематъ нѣкоя своя икона и я прѣпорѫчватъ за чудотворна. Обаче, всички нѣща трѣбва да се опитатъ, да се разбере тѣхната сила. Наистина, има нѣкои чудотворни икони, дълбоко скрити въ душата на човѣка, но въ него има и фалшиви икони. Човѣкъ може да се спаси съ истинскитѣ чудотворни икони, но не и съ фалшивитѣ. Днесъ всѣки иска да бѫде свободенъ, обаче той не може да бѫде свободенъ, докато си служи съ насилие, съ лъжа, съ зло. Най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло сѫ въ състояние да привлѣкатъ къмъ себе си сѫщества, умоветѣ на които сѫ толкова фини, че веднага заробватъ човѣка. Тѣ го насилватъ, ограбватъ, докато напълно го разрушатъ. По този начинъ човѣкъ остава мъртви кости. На какво може да се радва тогава?

Мнозина се оплакватъ отъ живота и казватъ, че ги нападали. Ще ги нападатъ, разбира се. Провидѣние има въ свѣта! Било е врѣме, когато вълкътъ не е могълъ да напада овцата. Защо? Има причини за това. Вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълкъ се рѣшавалъ да приближи до нея, ставалъ на пухъ и прахъ. Едно врѣме овцата била най-силното сѫщество. Който тигъръ или вълкъ се опитвалъ да я нападне, нищо не е оставало отъ него. Никой не е могълъ да устои срѣщу нея. Обаче, по нѣкакво стечение на условията, въ овцата влѣзла една малка лъжа, вслѣдствие на което тя изгубила силата си. Отъ това врѣме вече вълцитѣ започнали да мачкатъ, да нападатъ овцитѣ и да ги ядатъ. Слѣдователно, има причини, които каратъ вълка или мечката да нападатъ човѣка. Причинитѣ сѫ въ самия човѣкъ. Овцитѣ допуснаха въ себе си една малка лъжа и изгубиха силата си. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Първоначално човѣкъ билъ облѣченъ съ огнена дреха, вслѣдствие на което нищо не било въ състояние да му причини зло. Значи, като допусналъ лъжата въ себе си, той отворилъ вратата на злото. Каквото става вѫтрѣ въ човѣка, това става и вънъ отъ него. И слѣдъ всичко това, човѣкъ се чуди на неуспѣха си. Дойде една красива мисъль въ ума му, но не се минава много врѣме, и тя изчезва — изяжда я нѣкой; дойде едно красиво чувство въ сърцето му, но скоро слѣдъ това изчезва — изяжда го нѣкой.

Казвате: какво трѣбва да се прави тогава? Ето какво трѣбва да правите: изключете насилието отъ себе си! Изключете лъжата отъ себе си! Изключете злото отъ себе си! Не е въпросътъ външно да се освободите отъ тѣхъ. Азъ не говоря за външнитѣ отношения. Важно е вѫтрѣшно да се освободите отъ тѣхъ, да дойдете въ единство съ Бога, да Му се подчините. — Какъ ще се подчинимъ на Бога? — Като не вършите насилие, като не говорите лъжливи работи, като не правите зло. По този начинъ само човѣкъ може да види красивото лице на Бога, да се съедини съ Него и да получи Неговото удобрение. При това положение, отъ всѣки косъмъ на човѣшката глава ще излиза огънь, ще пръскатъ искри. Слѣдъ това ще му израснатъ крилѣ, съ които ще хвърчи навсѣкѫдѣ изъ пространството, безъ да го види нѣкой, безъ да му се прѣпятствува. Тогава човѣкъ може да каже: сега разбирамъ дълбокия смисълъ на живота! Разбирамъ, какво значи служене на Бога!

Разправятъ за единъ религиозенъ човѣкъ, че обѣщавалъ на свои братя, прѣдъ които минавалъ за напредналъ въ духовно отношение, че може да имъ даде ключоветѣ на живота. Казвамъ: този братъ самъ се нуждае отъ хората, да го хранятъ, а ще имъ дава ключоветѣ на живота. Той самъ се нуждае отъ подръжка, а развива теория за ключоветѣ на живота. Като говорилъ дълго врѣме върху този въпросъ, слушателитѣ му го запитали: дѣ сѫ ключоветѣ? Дай да ги опитаме! — Азъ развихъ темата само, а вие ще работите. Не, човѣкъ не трѣбва да говори празни работи. Има три ключа на живота: първиятъ ключъ е на любовьта; вториятъ ключъ е на мѫдростьта; третиятъ ключъ е на истината. Който обича, той има ключоветѣ на живота въ себе си и може да ги дава и на другитѣ; когото обичатъ, и той сѫщо така може да се ползува отъ тия ключове.

Има начини, методи, чрѣзъ които тия ключове могатъ да се прилагатъ правилно. Тѣ сѫ прости методи. И малкитѣ дѣца могатъ да прилагатъ тия ключове, особено ключа на любовьта. Който иска да се ползува отъ ключа на любовьта, той трѣбва да стане малко дѣте; който иска да се ползува отъ ключа на мѫдростьта, той трѣбва да стане старъ човѣкъ, на 120 години; който иска да се ползува отъ ключа на истината, той трѣбва да стане млада, красива мома, да се движи съ бързината на свѣтлината. Стане ли човѣкъ дѣва, дѣвица, той ще придобие абсолютна свобода. Тъй щото, иска ли човѣкъ едноврѣменно да се ползува отъ тритѣ ключа, той трѣбва да стане малко дѣте, старъ човѣкъ, на 120 години и млада, красива мома, подиръ която да тичатъ всички хора. Малкото дѣте прѣдставя сърцето, стариятъ човѣкъ — ума, а младата мома — душата. И тогава, споредъ случая, човѣкъ ще се проявява, или като дѣте, или като старъ дѣдо, или като красива мома.

Сега, азъ не питамъ съвършенитѣ, дали сѫ разбрали и приложили тия ключове, но казвамъ на васъ: направете опитъ, да видите, какво сте и додѣ сте достигнали. Постарайте се да станете малки дѣца, стари дѣдовци и млади, красиви моми. На съвършения казвамъ: стани малко дѣте; покажи, че прилагашъ ключа на любовьта! Послѣ, стани старъ дѣдо, на 120 години; покажи, че прилагашъ ключа на мѫдростьта! Най-послѣ стани дѣва, млада, красива мома, която се движи съ бързината на свѣтлината; покажи, че прилагашъ ключа на истината. Който влада тѣзи ключове, той заслужава почитьта и уважението на всички разумни и възвишени сѫщества. И наистина, младата мома и дѣдото заслужаватъ почить и уважение, а дѣтето се ползува отъ обичьта на другитѣ. Кой какъ види малко дѣте, все ще му даде нѣщо сладко. Като видятъ старъ човѣкъ, ще му отдадатъ почить и уважение, а като видятъ млада, красива мома, всички ще хукнатъ подиръ нея. Защо хората тичатъ подиръ красивата мома? — Защото всички желаятъ да бѫдатъ въ нейното положение, да иматъ тази небесна чистота. Нѣма по-красиво нѣщо отъ дѣвственостьта, отъ чистотата. Христосъ казва: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога.“ Съ други думи казано: дѣвицитѣ ще видятъ Бога; младитѣ дѣца ще почувствуватъ Божиитѣ рѫцѣ, а старитѣ ще изпитатъ Божието благоволение. Този е идеалътъ на всѣка душа. Който разбира идеала на душата си, той ще разбере и смисъла на живота; не разбира ли идеала на душата си по този начинъ, животътъ за него ще остане безъ цѣль и безъ смисълъ. Тогава хората ще бѫдатъ дѣца, безъ да знаятъ, защо сѫ дѣца; ще бѫдатъ стари, безъ да знаятъ, защо сѫ стари; ще бѫдатъ дѣви, безъ да знаятъ, защо сѫ дѣви. Човѣкъ непрѣривно трѣбва да мѣни състоянията си въ живота: ту дѣте трѣбва да бѫде, ту старъ, мѫдъръ човѣкъ, ту млада, красива мома — дѣва.

Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да минава прѣзъ фазитѣ на дѣтето, на стария човѣкъ и на дѣвата, азъ взимамъ тия състояния като символи: дѣтето, въ смисълъ на малко, смирено сѫщество, пълно съ радость и чистота; всички му се радватъ, и то на всички се радва. Дѣтето постоянно мисли, какъ да зарадва скръбнитѣ хора, какъ да ги направи щастливи. Стариятъ човѣкъ взимамъ въ смисълъ на мѫдрецъ — човѣкъ, пъленъ съ знания, съ богатства, съ сили, за които търси най-правиленъ начинъ да ги раздаде. Младата мома пъкъ символизира посвещение, смирение, служене на Бога. По този начинъ се осмисля цѣлокупния животъ. И наистина, каква по-висока идея може да сѫществува отъ служене на Бога? Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Да познаемъ Бога като дѣца, които постоянно мислятъ да направятъ нещастнитѣ хора щастливи; да познаемъ Бога като стари хора, които търсятъ начинъ да прѣдадатъ знанието и богатството си на другитѣ, да се ползуватъ отъ него; да познаемъ Бога като млади моми, като дѣви, които искатъ да внесатъ великъ идеалъ въ живота — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния.

Съврѣменнитѣ хора могатъ да бѫдатъ щастливи, могатъ да бѫдатъ съвършени. Щастието и съвършенството сѫ извънъ врѣмето и пространството. Нѣма сѫщество, което може да ви ограничи въ правене на добро. Дойде ли до доброто, даже идватъ сѫщества да помагатъ на човѣка. Тъй щото, станете ли като дѣте, всѣки ще ви помага, всѣки ще се притича да ви услужва. И забѣлѣжете, когато дѣтето заплаче, всѣки се притича да му услужи. Казано е, че Богъ помага на слабитѣ. Кои сѫ слаби? Слаби сѫ дѣцата, които искатъ да направятъ всички хора щастливи и радостни. Съ други думи казано: слаби сѫ онѣзи, които абсолютно не мислятъ за себе си. Това не подразбира, че тѣ сѫ забравили себе си, но тѣ казватъ: ние ще намѣримъ себе си, когато намѣримъ всички хора, понеже всички сме излѣзли отъ Бога. Когато хората сѫ недоволни отъ насъ, и ние сме недоволни отъ себе си. Само по този начинъ ще разберемъ, че сме удове на едно цѣло. Когато единъ пръстъ отъ рѫката заболѣе, болката ще се прѣдаде на цѣлото тѣло. Слѣдователно, докато насилието, лъжата и злото сѫществуватъ въ свѣта, въ най-малка форма даже, тѣ винаги се отразяватъ върху Божествения организъмъ, въ който и ние живѣемъ. При това положение вече ние не можемъ да бѫдемъ щастливи. Ето защо, всички трѣбва да работимъ заедно съ Бога, да изхвърлимъ отъ Божественото тѣло, въ което и ние живѣемъ, насилието, лъжата и злото. Като освободимъ, като очистимъ Божественото тѣло отъ тия утайки, ние ще бѫдемъ щастливи, доволни, че сме извършили една работа.

Сега, азъ искамъ да бѫдете свободни, да не допущате въ ума си мисъльта, че сте най-грѣшнитѣ хора въ свѣта. Не е въпросътъ, кой е грѣшенъ, и кой не. За художника е важно всѣка линия да бѫде на мѣстото си, а дали тя ще бѫде права или крива, това зависи отъ нейната служба. Когато той дръпне една линия, която прѣдставя вѣждитѣ на човѣка, тази линия трѣбва да бѫде изразителна, да е съгласна съ дѣйствителностьта. Тоноветѣ на музиканта трѣбва да бѫдатъ чисти и вѣрни. Красивата мома трѣбва да бѫде абсолютно красива, въ всѣко отношение. Въ рѣчьта на краснорѣчивия ораторъ не трѣбва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Има ли насилие, лъжа и зло, тази рѣчь не е съвършена. Божествената граматика не търпи нищо излишно. Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ добри. Това не трѣбва даже и да се говори, защото, ако човѣкъ не е добъръ, той ще бѫде лошъ. Доброто и злото взаимно се изключватъ. Доброто е абсолютна реалность, върху която всичко може да се гради. Злото пъкъ е абсолютно ограничение. Слѣдователно, доброто е основа, разумностьта е градежъ, а силата е придобитъ резултатъ. Ако не поставите доброто за основа, и разумностьта не може да се прояви. Щомъ разумностьта не се прояви, и силата не може да дойде.

Сега, азъ не искамъ да възприемете тия нѣща механически, но казвамъ на музиканта: ти трѣбва да свиришъ добрѣ! Това е въ естеството ти. Да свиришъ добрѣ, това е свобода. Да бѫдешъ разуменъ, това е свѣтлина въ свободата. Да бѫдешъ силенъ, това значи да бѫдешъ независимъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ, когато е едно съ Бога. Богъ е цѣлото, а хората сѫ части отъ това цѣло. Ако вървимъ въ Божия пѫть, животътъ ни ще се осмисли. Не слѣдваме ли Неговия пѫть, ние Го отдѣляме отъ себе си и живѣемъ откѫснати отъ цѣлото, слѣдвани отъ нещастия и страдания. Всѣки день Богъ се проявява между хората, но не дава да Го видятъ. Щомъ направи нѣкакво добро, Той моментално се скрива и остава човѣка да се радва, че е получилъ нѣщо хубаво, безъ да знае, отдѣ е дошло. Богъ постоянно посѣщава хората: тѣ се радватъ, и Богъ се радва, като имъ показва начинъ, по който и тѣ могатъ да постѫпватъ. Който постѫпва като Бога, Той ще бѫде добъръ, разуменъ, силенъ и здравъ; въ дома му нѣма да има нещастия и несрети, а пѫтьтъ му ще бѫде всѣкога отворенъ. Казвате: защо не е така? Чудно нѣщо! Вие сте въ затворъ, съ букаи на краката и пазачи, съ пушки въ рѫцѣ, ви пазятъ. Можете ли при това положение да бѫдете свободни? Вънъ отъ затвора, обаче, обикалятъ бѣли братя, които ви изпращатъ писма, храна, дрехи, грижатъ се за васъ. Значи, едноврѣменно ви пазятъ два вида братя: едни отвънъ, които ви помагатъ, и други отвѫтрѣ, които слѣдятъ да не избѣгате.

Казвате: какво трѣбва да се прави? — Ще плачете, ще се молите, докато дойде Богъ да ви освободи. Той ще дойде при васъ прѣзъ една малка дупчица и ще ви каже: стани, облѣчи се! Извикай на помощь твоята първа добродѣтель — доброто; слѣдъ това извикай любовьта, отъ която доброто е излѣзло. По този начинъ ти ще се смалишъ, ще станешъ малъкъ, като дѣте, и ще излѣзешъ и прѣзъ най-малката дупчица, безъ да те види нѣкой. Щомъ излѣзешъ въ свѣта, дѣто е мракъ и тъмнина, Богъ ще каже: сега, запали фенерчето си, т. е. знанието, съ което разполагашъ, и тръгни напрѣдъ. Като раздадешъ богатството, т. е. знанието, което имашъ, ти ще станешъ неузнаваемъ: отъ бѣлата ти коса, брада и мустаци нищо нѣма да остане. Ти ще се прѣвърнешъ на млада, красива мома, подиръ която ще тичатъ всички хора: стражари, затворници, началници и т. н. По този начинъ затворитѣ ще се изпразнатъ, никой нѣма да остане въ тѣхъ. Слѣдователно, който иска да излѣзе отъ затвора, най-напрѣдъ той трѣбва да се смали, да се прѣвърне на малко дѣте. Като излѣзе отъ затвора, той трѣбва да бѫде старъ, 120 годишенъ дѣдо, да отиде между хората, да раздава отъ своето богатство и знание. Най-послѣ, като раздадете богатството си, вие ще се прѣвърнете на млада, красива мома, подиръ която ще хукнатъ всички хора. Така тѣ ще излѣзатъ отъ затвора и ще осмислятъ живота си.

Ще кажете: можемъ ли и ние да направимъ това? Азъ говоря, какво могатъ да направятъ съвършенитѣ, а какво могатъ да направятъ обикновенитѣ хора, то е другъ въпросъ. Азъ описвамъ една картина, която съмъ видѣлъ, която и вие скоро ще видите. — Слѣдъ колко години? — Слѣдъ единъ Божественъ день, въ който Божественото слънце ще изгрѣе и нѣма да залѣзе. Тъй щото, иска ли човѣкъ да види тази картина, той трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ. Силата на човѣка седи въ любовьта му къмъ Бога. Обикне ли Бога, сърцето му ще се запали, и свѣтлината на съзнанието ще се увеличи. Сърцата на много хора сѫ запалени днесъ, и тѣ свѣтятъ, като слънце. Тѣ сѫ съвършени хора. Ако по лицето на земята нѣмаше съвършени хора, и слънцето нѣмаше да изгрѣва. Докато слънцето не е изгрѣло, всички трѣбва да взематъ участие въ изгрѣването му. Изгрѣе ли веднъжъ, вие трѣбва да кажете: да живѣе слънцето! Да живѣятъ съвършенитѣ! Слънцето, което изгрѣва всѣки день, никога не залѣзва. Привидно само слънцето изгрѣва и залѣзва; за съвършенитѣ, обаче, слънцето никога не залѣзва. Който мисли като съвършенитѣ, неговото слънце никога не залѣзва.

Сега, ще ви дамъ три правила, които непрѣменно трѣбва да спазвате. Първото правило: не прѣзирайте тѣлото си! Каквото тѣло ви е далъ Богъ, бѫдете благодарни, понеже безъ него не можете да живѣете. По-добро тѣло отъ сегашното не можете да имате. Не искайте друго тѣло! Бѫдете благодарни отъ тѣлото си и го пазете хубаво, защото тѣлото е резултатъ на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки отъ миналото. Сегашното ви тѣло е изразъ на миналото. То е свършенъ фактъ, но като градите всѣки день, за въ бѫдеще ще имате друго тѣло.

Второ правило: не прѣзирайте вашитѣ чувства, вашето сърце! Каквито чувства и да имате, не ги прѣзирайте.

Трето правило: не прѣзирайте вашитѣ мисли! Каквито и да сѫ вашитѣ мисли, не ги прѣзирайте.

И тъй, пазете тѣлото си здраво! Пазете сърцето си чисто и свѣтло! Пазете ума си чистъ и свѣтълъ! За да бѫде тѣлото ви здраво, силно, не трѣбва да си служите съ насилие; за да бѫде сърцето ви чисто, никаква лъжа не трѣбва да влиза въ него; за да бѫде умътъ ви свѣтълъ, никакво зло не трѣбва да влиза въ него. Когато тѣлото на човѣка е здраво и силно, отвънъ нищо не може да го засегне: и въ прѣстѫпнически халатъ да го облѣкатъ, и букаи на краката да му турятъ, той пакъ ще си остане свободенъ, напълно неограниченъ. Здравето си остава здраве; силата си остава сила; чистотата си остава чистота. Никой не може да ограничи свободата. Никой не може да я засегне. Съ други думи казано: ако въ живота си човѣкъ не употрѣбява насилие, ако въ сърцето си не употрѣбява лъжа и ако въ ума си не внася зло, той е свободенъ, никой не може да го ограничи. Само по този начинъ човѣкъ ще има ясенъ погледъ върху всичко, което го заобикаля. Който върши волята Божия, той ще бѫде едно отъ Неговитѣ дѣца. Такъвъ човѣкъ ще бѫде силенъ, разуменъ и добъръ. На силния всѣки се радва; на разумния всѣки се радва и на силния всѣки се радва.

Като говоря за силния, за здравия човѣкъ, азъ изключвамъ хилавия. За хилавитѣ не говоря. Ако говоря за хилавитѣ, бихъ имъ държалъ съвсѣмъ друга бесѣда. Ще имъ кажа, че ако и най-хилавиятъ, или най-болниятъ приложи правилата, които се даватъ въ школата, той ще има добри резултати. Ако човѣкъ изключи отъ себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже съ Божественото начало въ себе си; тогава всички болести, всички недѫзи въ тѣлото, ума и сърцето, ще изчезнатъ. Тѣ ще се съблѣкатъ отъ насъ така, както змията съблича кожата си. Тогава у насъ ще влѣзе нѣщо ново — нова мисъль, ново чувство, които ще ни подмладятъ. Подмладимъ ли се ние, и свѣтътъ около насъ ще се прѣобрази. Прѣчкитѣ, които дотогава сѫ сѫществували въ ума и сърцето ни, ще се прѣмахнатъ, и ние ще почувствуваме доброто въ всичката му вѫтрѣшна красота. Доброто е истинската храна, която хората трѣбва да употрѣбяватъ.

Казвате: какъ ще се спаси свѣтътъ? Когато всички хора — майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми — изключатъ отъ себе си насилието, лъжата и злото, свѣтътъ ще се поправи. Тогава лицата на всички ще свѣтятъ, и тѣ ще си подадатъ рѫка, като братя, за взаимна работа. Съвършенитѣ могатъ да направятъ това. При туй положение, кой каквото иска, ще му се даде: пари иска, ще му дадатъ; хлѣбъ иска, ще му дадатъ; дрехи иска, ще му дадатъ, но при условие никой да не иска повече отъ това, което му е нужно. Ако той помисли за двѣ ризи, за два чифта обуща, за двѣ дрехи, когато се нуждае само отъ една, той ще изгуби всичко. Съвършениятъ човѣкъ мисли само за днесъ; за утрѣшния день той не мисли.