Jump to content

1931_08_08 Запечаталъ е


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЗАПЕЧАТАЛЪ Е.

    Днесъ ще размишлявате върху 33 ст., 3. гл. отъ Евангелието на Иоана: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“

    Мнозина искатъ да имъ се говори Истината. Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти отъ любовь. Истината може да се говори само на онзи, умътъ на когото е пъленъ съ свѣтлина. Когато въ сърцето на човѣка нѣма любовь и когато въ ума му нѣма свѣтлина, той не може да разбере Истината. Когато сърцето на човѣка е раздвоено, и когато умътъ му е помраченъ, той не може да разбере Истината.

    Казвате: въ какво се заключава раздвояването? Прѣдставете си, че вие се влюбвате въ единъ отъ пръститѣ на вашия приятель, и като отивате при него, все съ пръста му се занимавате. Казвате: не мога да не пипна пръста на своя приятель. Питамъ: какво печелите, ако постоянно носите въ ума си мисъльта за пръста на вашия приятель? Каква идея има въ този пръстъ? Прѣди всичко, той е една малка часть отъ вашия приятель. Пръстътъ на приятеля ви е пръстъ на Бога. Слѣдователно, когато майка се влюби въ дѣтето си, тя се е влюбила въ пръста на Бога. Когато нѣкой се влюби въ приятеля си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато господарь се влюби въ слугата си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато слуга се влюби въ господаря си, и той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Въ когото и да се влюби човѣкъ, той изпада въ смѣшно положение. Нѣкой казва, че като се влюбилъ, сърцето му се запалило и горѣло. Какво става слѣдъ това? Като погори малко сърцето му, то става на пепель. Каква е тази любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель? Любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель, не е истинска любовь. Тази пепель може да се употрѣби само като лѣкарство въ нѣкои случаи, но нищо повече не може да даде на човѣка.

    Слѣдователно, искате ли да любите Бога, не трѣбва да се влюбвате само въ Неговия пръстъ. Пръстътъ на Бога всѣки може да хване, вслѣдствие на което ще се яви споръ между хората. Вие трѣбва да се влюбите въ вѣчното, въ безграничното начало на Бога, т. е. въ Неговия Духъ. Който се влюби въ пръста на човѣка, той може да задигне този пръстъ. Момъкъ се влюбва въ мома и я задига. Мома се влюбва въ момъкъ и го задига. Пръстътъ, въ който се влюбватъ хората, е символъ, който трѣбва да се разрѣши. Нѣкой казва: еди-кой си ме люби. — Отдѣ знаете? Днесъ ви люби, утрѣ ви изневѣрява. Любовь, която се явява и изчезва, тя не е истинска. Любовь, въ която жабитѣ крѣкатъ, и тя не е истинска. Тя е благо. Ако пиете отъ водата на нѣкое блато, въ което жабитѣ оставатъ нечистотиитѣ си, отъ васъ човѣкъ не може да стане. Ако нѣкой изучава една религия, въ която жабитѣ крѣкатъ, мислите ли, че той ще се добере до истината? Ако нѣкой човѣкъ отива да проповѣдва истината, каква истина ще проповѣдва той, ако първо дойде при васъ, да иска хлѣбъ, да се нахрани? Този проповѣдникъ не е изпратенъ отъ Бога. И Христосъ проповѣдваше Истината, но Той отъ никого не поиска хлѣбъ. Напротивъ, съ петь хлѣба и двѣ риби Той нахрани нѣколко хиляденъ народъ, слѣдъ което останаха още нѣколко коша укрухи.

    Казвамъ: при любовьта хората се натъкватъ на редъ заблуждения, отъ които трѣбва да се освободятъ. Запримѣръ, има ли право първиятъ пръстъ на рѫката да завлада всички останали пръсти и да имъ заповѣдва като господарь? — Нѣма право, разбира се. Петьтѣ пръста трѣбва винаги да бѫдатъ заедно, и когато господарьтъ имъ заповѣда да свършатъ една работа, тѣ трѣбва едноврѣменно да я изпълнятъ: ще се свиятъ, ще посегнатъ къмъ даденъ прѣдметъ, ще го хванатъ и прѣмѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Чрѣзъ многократното изпълнение на този процесъ, тѣ свършватъ работата, опрѣдѣлена отъ господаря имъ. Ако само единиятъ пръстъ иска да свърши работата, а другитѣ не взиматъ участие, той самъ нищо не може да постигне. Ако човѣкъ, като единия пръстъ на рѫката, мисли, че всичко може самъ да свърши, че като него нѣма другъ въ свѣта, той е на кривъ пѫть. Хиляди хора още могатъ да мислятъ за себе си сѫщото, но всички сѫ далечъ отъ истината.

    Двама души се борятъ. Единиятъ събаря другия на земята и казва: ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ по-силенъ отъ тебъ, ти не можешъ да се боришъ съ менъ! Дохожда трети, той събаря и двамата, като казва: вие трѣбва да знаете, кой съмъ азъ и съ кого имате работа! Дохожда четвърти, гой събаря и тримата. Най-послѣ, дохожда господарьтъ, който събаря всички и казва: скоро долу! Тѣзи герои сѫ пръститѣ на рѫцѣтѣ, които щръкватъ нагорѣ, и всѣки мисли за себе си, че е нѣщо особено, но когато дойде господарьтъ имъ, той казва: всички долу! Пръститѣ, единъ слѣдъ другъ, отиватъ на мѣстото си. Нека този примѣръ ви послужи като тема за размишление.

    Сега, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Питамъ: ако тѣ служатъ на своитѣ страсти, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Запримѣръ, нѣкой човѣкъ прѣкарва цѣлъ день по кръчмитѣ, а иска да бѫде свободенъ. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той е робъ на своята страсть. Ако хората служатъ изключително на себе си и на своитѣ ближни, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Какво печели слугата, който цѣлъ день работи на нивата на господаря си? Той цѣлъ день дига и слага мотиката, изморява се, изпотява се, и вечерьта се връща дома си изтощенъ, съсипанъ, за нищо вече негоденъ. Господарьтъ печели много, а слугата — малко. Не е ли робство положението на този слуга? Съ това азъ не възставамъ противъ работата, но тя трѣбва да бѫде умѣрена. Когато бащата изпраща синоветѣ си на нивата, трѣбва ли единъ да работи, а другитѣ да почиватъ на негова смѣтка? Всички синове трѣбва да работятъ задружно — всѣки споредъ силитѣ си. Прѣди грѣхопадането хората не сѫ работили на нивитѣ. Тогава житото е расло само, и то е дохождало при човѣка, а не човѣкъ при него. Сѫщо така крушитѣ, ябълкитѣ, всички плодове сѫ расли сами и сѫ отивали направо при човѣка. Човѣкъ е ималъ грижата само да остави кошницата подъ дървото, и плодоветѣ сами влизали вѫтрѣ. Сега, ако продължавамъ още да говоря по този въпросъ, ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“. Днесъ, това сѫ приказки, наистина, но прѣди грѣхопадането тия нѣща сѫ били факти.

    Казвате: какво нѣщо е животътъ? Защо ни е толкова милъ? Прѣдставете си единъ младъ човѣкъ, който иска да живѣе, обаче, лѣга тежко боленъ отъ нѣкаква болесть. Иска да се обърне на една или друга страна въ леглото си, не може, все на гърба си лежи; иска да подигне малко крака си, не може; да отвори очитѣ си, пакъ не може. Той започва да плаче и казва: нищо не може да излѣзе отъ менъ! Ще се мре — нищо повече! Защо плаче този младъ човѣкъ? Той иска да работи, чувствува, че не е завършилъ работата си. Какъ може да му се помогне? Кой ще го дигне отъ леглото? Трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ при него, да го убѣди, че той може да стане отъ леглото си, може да отвори очитѣ си и да си хапне нѣщо. Направи ли това, той започва да се движи, да ходи изъ стаята, да яде по малко, и скръбьта му се прѣвръща на радость. Той се убѣждава, че Богъ не го е турилъ на леглото, да лежи съ мѣсеци на гърба си, но го е изпратилъ въ свѣта да работи, да разрѣши нѣкоя задача. Слѣдователно, животътъ на човѣка е милъ, защото той съзнава въ себе си, че не е завършилъ работата си, а трѣбва да замине за онзи свѣтъ неподготвенъ.

    Нѣкой казва: азъ спя като конь. Какво иска да каже съ това? Той иска да каже, че е много буденъ. Това значи: както коньтъ е буденъ, когато види господаря си, така и той е всѣкога буденъ. Казвамъ: въ истинския животъ нѣма спане. Който спи, той не е въ истинския животъ. Коньтъ спи правъ, но при първото явяване на господаря си, той е буденъ. Човѣкъ пъкъ повече спи. Като легне, той се омотае добрѣ въ юргана си, и като дойде господарьтъ му, не може да се събуди, не може веднага да се развие. Цѣла нощь той се обръща ту на една, ту на друга страна, поглежда вънъ, дали се е съмнало; отново се завива да спи, докато най-послѣ се съмне добрѣ и казва: нѣма какво, трѣбва да се става! Този е неестественъ сънъ. Така правятъ мнозина отъ васъ: лѣгатъ, ставатъ, пакъ заспиватъ, гледатъ, дали се е зазорило и казватъ: какъ не се нареди да ставаме по-късно, слѣдъ като изгрѣе слънцето? Обаче, по едно врѣме се стреснатъ и казватъ: я да станемъ! Ако продължаваме да спимъ, може-би, да ни се случи нѣщо лошо. Такива хора сѫ ранобудни само отъ страхъ. Това сѫ човѣшки работи. Истинско зазоряване въ живота е моментътъ, когато човѣкъ се изправи на краката си и почувствува, че е въ връзка съ всички хора по лицето на земята. Истинско зазоряване е моментътъ, когато човѣкъ мисли, чувствува и дѣйствува свободно. Тогава той може да разбира и разглежда смисъла на всичко, което Богъ е създалъ. Ако въ живота на човѣка не дойде истинското зазоряване, той ще живѣе единъ прѣривенъ, прѣкѫснатъ животъ, отдѣленъ отъ всички живи сѫщества. Смисълътъ на живота, обаче, седи въ непрѣривностьта, да вижда човѣкъ връзката между всички явления.

    И тъй, прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Не бивайте раби на человѣцитѣ!“ Хората изпадатъ много лесно въ робство. Срещнатъ ли нѣкой човѣкъ, който знае малко повече отъ тѣхъ, тѣ казватъ: този е голѣмъ авторитетъ. — Никакъвъ авторитетъ не е той. Единъ авторитетъ има въ свѣта! Този авторитетъ е Богъ. Нѣкой казва: кой човѣкъ може да се нарече братъ? Братъ е само онзи, който, въ любовьта си къмъ тебе, те остава абсолютно свободенъ. Ограничава ли те, той не е никакъвъ братъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“ Слѣдователно, само онзи може да ви даде свобода, който е запечаталъ въ себе си, че Богъ е истиненъ. И тогава, ако Богъ е освободилъ нѣкого, братътъ нѣма право да го заробва. Кой е далъ право на господаря да заробва слугата си и на слугата да заробва господаря си? Казвате, че Богъ е наредилъ нѣщата така, че Той опрѣдѣлилъ отношенията между хората. Това е лъжа. Ще излѣзе, че Богъ създалъ едни хора господари, други — роби; едни създалъ здрави, други — болни; едни създалъ да живѣятъ въ радость и щастие, а други — да бѫдатъ изнасилвани. Това не е никакво вѣрую!

    Та когато казвате, че Богъ е създалъ свѣта съ всички ограничения, противорѣчия, болести, насилия и редъ още отрицателни прояви, това е заблуждение. Богъ е свободенъ, и вие можете да бѫдете свободни, като Него. Синътъ запитва баща си: какъ мога да бѫда свободенъ? — Като постѫпвашъ като мене. Дъщерята запитва майка си: какъ мога да бѫда свободна? — Като постѫпвашъ като мене. Значи, ако синътъ и дъщерята правятъ това, което майката и бащата правятъ, тѣ ще бѫдатъ свободни. Пиленцето, което върви слѣдъ майка си, цѣлъ день рови, търси храна. Нѣкой казва: какво да правя? — Вижъ, какво правятъ пиленцата. — Това е кокоша работа. — Вѣрно, че е кокоша работа, но малкото пиленце знае, какво да прави. То върви слѣдъ майка си, и щомъ тя клъвне, и то клъвне. Човѣкъ, обаче, не знае, какво да прави. Казвате: ние не искаме да бѫдемъ като кокошкитѣ. Вие не трѣбва да бѫдете като кокошкитѣ, но както тѣ слушатъ майка си, така и вие трѣбва да слушате своята велика майка — Любовьта. Идете и вие при тази ваша майка, както пиленцето отива при своята. — Какъ да намѣримъ Бога? — Ако пиленцето намира майка си, влиза подъ крилцата ѝ и придобива знание, защо човѣкъ не може да намѣри своята майка, да се скрие подъ крилцата ѝ и да придобие знание? Човѣкъ намира нѣкой Петко, или нѣкой Драганъ, скрие се подъ крилата му и седи тамъ, нищо не научава. Блато е това мѣсто, тамъ само жаби крѣкатъ; въ него не можете да намѣрите Бога.

    Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Азъ съмъ живиятъ изворъ“. Ядете ли отъ този хлѣбъ, вие никога нѣма да огладнѣете, но знание ще получите. Пиете ли отъ този изворъ, вие никога нѣма да ожаднѣете, но знание ще получите. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че Богъ е вложилъ Истината въ него. Истината се заключава въ това, да съзнава човѣкъ, че Богъ живѣе въ него, и той живѣе въ Бога. Ако човѣкъ не съзнава това, той ще живѣе въ Петко, въ Драгана, въ Стояна и ще очаква само на хората. Идете при мишкитѣ и научете единъ урокъ отъ тѣхъ! Тѣ седатъ ли въ празни хамбари? Влѣзатъ ли въ нѣкой празенъ хамбаръ, тѣ веднага излизатъ навънъ. Обаче, пъленъ ли е хамбарътъ съ жито, тѣ влизатъ въ него и цѣлъ день и цѣла нощь църкатъ, вършатъ работа. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тѣ го напущатъ и казватъ: тукъ не се живѣе вече! Чудно е, какъ хората живѣятъ въ празни хамбари! Мишката не остава въ празенъ хамбаръ, а човѣкъ седи вѫтрѣ, не излиза отъ хамбара. Казвамъ: живѣйте въ пълни хамбари, дѣто има жито, дѣто има, какво да се яде и пие Тамъ е смисълътъ на живота! Другояче казано: животътъ е тамъ, дѣто Богъ е поставилъ човѣка. Животътъ е въ Божията Любовь, въ благата, които Той дава. Животътъ е въ Божията Мѫдрость и свѣтлина. Животътъ е въ Божията Истина и свобода.

    Първата работа, която прѣдстои на човѣка, е да се освободи отъ всички отрицателни чърти на своя характеръ. Въ това седи неговото самовъзпитание. Запримѣръ, ако писарьтъ или цигуларьтъ не движатъ пръститѣ на рѫцѣтѣ си свободно тѣ нищо не могатъ да направятъ. Какъ ще може писарьтъ да пише, ако не движи пръститѣ си бързо? Какъ ще може цигуларьтъ да свири, ако не движи пръститѣ си бързо? Какво можете да направите безъ пръсти? Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя безъ пръста на Бога. Ако не го видя, нищо не мога да направя. Добрѣ, може да ти се даде възможность цѣлъ день да гледашъ пръста на Бога, но прѣзъ това врѣме да не хапнешъ хапка хлѣбъ и да не глътнешъ капка вода. — А, това не може. — Значи, не е всичко въ пръста. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Който ме яде, той никога не огладнява.“ Живиятъ хлѣбъ е живиятъ въздухъ, който човѣкъ приема въ себе си. Първиятъ пръстъ на Бога, показалецътъ, прѣдставя Божия законъ. Когато Богъ дигне този пръстъ нагорѣ, съ това Той казва на човѣка: Ти трѣбва да се подчинишъ на моя законъ! Законътъ не търси любовь, но изпълнение.

    Питамъ: може ли човѣкъ да се влюби въ закона? Това значи: може ли човѣкъ да се влюби въ една тояга? Човѣкъ трѣбва да седи най-малко четири-петь метра далечъ отъ закона, да не го засегне. Най-малкото нарушение на закона води нарушение и на приятелскитѣ отношения съ него. Необходимо е да се спазва Божия Законъ, за да дойде Любовьта. Любовьта не търпи никакви погрѣшки Тя се проявява само въ съвършенитѣ. Богъ проявява Любовьта, защото е съвършенъ. На сѫщото основание, който иска да прояви Божията Любовь, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Съ други думи казано: когато човѣкъ иска да прояви Божията Любовь, Богъ трѣбва да живѣе въ него, и той трѣбва да живѣе въ Бога. Това сѫ двѣ важни условия за изявление на Любовьта. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да проникнешъ въ него, и той трѣбва да проникне въ тебе. Запримѣръ, свѣтлината ни обича, понеже прониква въ насъ. Хлѣбътъ ни обича, понеже прониква въ насъ Изобщо, всѣко нѣщо, което прониква въ насъ, то ни обича. Пада единъ камъкъ върху насъ и ни смазва. Този камъкъ обича ли ни? Камъкътъ не прониква въ насъ, и затова не може да ни обича. Всѣко нѣщо, което прониква въ човѣка и внася животъ въ него, то го обича; не прониква ли въ него, не внася ли животъ, то не може да го обича. И обратното е вѣрно. Всѣко нѣщо, въ което човѣкъ прониква и внася животъ, той го обича. Не прониква ли въ нѣщо, не внася ли животъ въ него, той не го обича. Богъ прониква въ насъ, защото ни обича. Когато нѣкой е тѫженъ, обрѣмененъ, Богъ прониква въ него и му казва: Не се обезсърдчавай, всичко ще се оправи! Нѣкой взелъ пръста на Бога и мисли, че само той има право на него. Никой не може да задържи Божия пръстъ само за себе си. Защо? — Защото този пръстъ е чучуръ на великия изворъ на живота, отъ който непрѣкѫснато тече вода. Слѣдователно, всѣки има право да вземе часть отъ тази вода. Водата на този изворъ прѣдставя великия животъ на Бога, т. е. великитѣ Божии закони. Когато казвамъ, че Богъ прониква въ насъ, подразбирамъ Божия Духъ. Значи, Божиятъ Духъ прониква въ насъ, и затова ни обича.

    Христосъ казва: „Който люби баща си и майка си повече отъ мене, не е достоенъ за моята любовь.“ Какво означава този стихъ? Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си, не мога безъ него. Питамъ: ако ти искашъ да влѣзешъ въ Царството Божие, трѣбва ли да вземешъ съ себе си своя възлюбенъ? — Азъ не мога безъ него. — Какво ще правишъ, ако твоятъ възлюбенъ не може да влѣзе заедно съ тебе въ Царството Божие? — Защо не може да дойде и той съ мене? — Защото всѣки самъ влиза въ Царството Божие. Обаче, всѣки трѣбва да се стреми къмъ Царството Божие, понеже тамъ е истинскиятъ животъ. Обикновениятъ животъ пъкъ е животъ на житното зърно. Свѣтлината и влагата, които влизатъ и излизатъ отъ посаденото въ земята житно зърно, прѣдставятъ Царството Божие за него. По сѫщия начинъ всички, които ни обичатъ и които ние обичаме, трѣбва да влизаме и излизаме отъ Царството Божие. Тамъ всички трѣбва да сме въ единение, въ единство.

    Нѣкои ще кажатъ: ние не мислимъ така, ние имаме друго мнѣние по този въпросъ. — Много естествено е, че мнѣнията ни ще се различаватъ. Ако двама художника нарисуватъ една и сѫща картина, картинитѣ имъ непрѣменно ще се различаватъ. Запримѣръ, единиятъ ще тури по-тъмни, другиятъ — по-свѣтли краски. Послѣ, сѣнкитѣ въ картината на единия художникъ ще се различаватъ отъ тия на другия. Чия картина ще бѫде по-близо до дѣйствителностьта? Прѣди всичко, никой художникъ не може да нарисува образа на нѣкой човѣкъ. Защо? — Той не може да прѣдстави чъртитѣ му такива, каквито сѫ въ дѣйствителность. По никой начинъ той не може да нарисува човѣка като живъ. Който е майсторъ, нека духне този портретъ, да оживи човѣка, когото е нарисувалъ. Добриятъ художникъ може да направи слѣдното: върху портрета на нѣкой човѣкъ той може да изрази законитѣ и силитѣ, които сѫ работили за създаването му. Тѣзи закони и сили изразяватъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Носътъ, ушитѣ, очитѣ, челото, устата, брадата на човѣка сѫ важни точки, които характеризиратъ човѣка. Затова, когато нѣкой човѣкъ не обича да слуша, той трѣбва да се хване за ухото и да си каже: слушай, ти трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да се вслушвашъ въ съвѣтитѣ на по-напредналитѣ отъ тебъ! Ако е ударилъ на широкъ животъ, той трѣбва да се хване за носа си и да каже: слушай, ти трѣбва да мислишъ право, да мислишъ, какво вършишъ! Изобщо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава своитѣ характерни чърти и, дѣто трѣбва, да се корегира.

    Често, между ученитѣ се говори за физиогномията като наука. Обаче, сѫществува обикновена физиогномия и необикновена. Обикновената азъ наричамъ физиогномия на затворницитѣ, а необикновената — физиогномия на свободнитѣ хора. Освѣнъ тѣзи двѣ физиогномии, сѫществува и трета, която азъ наричамъ физиогномия на Синоветѣ Божии. Физиогномията на затворницитѣ изучава чъртитѣ на прѣстѫпнитѣ типове. Физиогномията на свободнитѣ хора изучава чъртитѣ на праведнитѣ хора. Третата физиогномия пъкъ изучава чъртитѣ на Синоветѣ Божии. Обаче, иска ли човѣкъ да изучава коя и да е отъ тритѣ физиогномии, той непрѣменно трѣбва да ги изучава сравнително, да прави сравнения между тритѣ типа, и слѣдъ това да вади своитѣ заключения. Само по този начинъ човѣкъ ще схване разликата между тритѣ типа и ще се добере до една положителна наука.

    Казвамъ: и при най-голѣмото различие между тѣзи три категории хора, все има нѣщо общо — всички се стремятъ къмъ свобода. Затворникътъ погледне къмъ оковитѣ на краката си, погледне къмъ желѣзнитѣ рѣшетки на прозорцитѣ, погледне къмъ пазача, който седи прѣдъ вратата му съ голъ ножъ, па си въздъхне дълбоко и каже: не мога да се освободя, може-би тукъ ще свърша живота си, като затворникъ, за винаги лишенъ отъ свобода. Чувамъ страданията на тоя затворникъ, влизамъ при него и го питамъ: искашъ ли да те освободя? — Какъ? — Ще те запаля да изгоришъ и въ видъ на въздухообразно тѣло ще излѣзешъ прѣзъ нѣкоя малка дупчица, безъ да те види нѣкой. Ако този човѣкъ не се съгласи и прѣдпочете затвора, ще го оставя да си лежи тамъ. Обаче, ако се съгласи, азъ драсвамъ кибритъ, запалвамъ го и като газъ го пущамъ на свобода. Слѣдъ това пазачътъ влиза въ стаята, и какво да види! Оковитѣ лежатъ на земята, вратата заключена, прозорцитѣ затворени, но затворникътъ го нѣма. Дѣ е той? Никой не знае това. Послѣ, азъ връщамъ живота на този затворникъ, но вече свободенъ, далечъ отъ затвора, отъ мѫкитѣ, отъ желѣзнитѣ окови. Слѣдъ това му казвамъ: ти ще живѣешъ сега правилно и никому нѣма да казвашъ, че си отъ свободнитѣ хора, придобилъ свободата си чрѣзъ изгаряне. Казвате: какъ върнахте живота на този човѣкъ? — И за това има методи, както има методи и за прѣвръщането на човѣка въ газъ.

    И тъй, когато питате, защо хората умиратъ, казвамъ: хората умиратъ, за да се освободятъ отъ затворитѣ на земята. Всичко трѣбва да изгори, за да се изчисти! И хората трѣбва да изгорятъ, за да се прѣчистятъ и освободятъ отъ затворитѣ! Казано е въ Писанието: „Земята ще изгори, за да се прѣчисти!“ Дали вѣрвате, или не, това не е важно, но като дойде това врѣме, всички ще повѣрватъ. Когато Божествениятъ огънь дойде, той ще прѣмахне всички условия, които ограничаватъ, измѫчватъ и заробватъ човѣка. Понѣкога хората се натъкватъ на свои мисли, желания и постѫпки, които ги заробватъ. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Кой може да ги освободи? — Божественото. Така постѫпиха руситѣ съ насъ въ освободителната война. Тѣ дойдоха, и дѣ що българи и християни намѣриха въ затворитѣ, освободиха ги и ги пуснаха навънъ. По сѫщия начинъ единъ день ще дойдатъ вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, ще разбиятъ вратитѣ на вашитѣ затвори и ще кажатъ: излѣзте вънъ, на свобода! Днесъ всички съврѣменни хора се намиратъ подъ духовното робство на турцитѣ, отъ което трѣбва да се освободятъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“.

    Казвате: добрѣ е човѣкъ да се освободи отъ оковитѣ и отъ затвора, но опасно е да не го хванатъ отново. Не, освободи ли се човѣкъ веднъжъ, той трѣбва вече да се опрѣдѣли, да служи на Бога. И затова, всѣка сутринь, като става, той трѣбва да се запитва: живѣе ли Богъ въ менъ, и живѣя ли азъ въ Бога? Нѣма по-красива мисъль отъ тази! Провѣрявате ли се по този начинъ, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Цѣлиятъ день ще бѫдете радостни и весели. Каквато работа започнете, ще върви добрѣ. Само по този начинъ човѣкъ ще мисли право и ще има правилни отношения къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си. Само така той ще разбере, че Богъ е истиненъ и вѣренъ. Ако Богъ е въ васъ, и вие въ Него, животътъ ви ще се осмисли и ще заживѣете по новъ начинъ. Този новъ животъ наричамъ животъ на праведнитѣ — животъ на зазоряване. Казано е: „Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване“. Размишлявайте върху тази мисъль и ще разберете, че този е единствениятъ пѫть, по който трѣбва да вървите.

    Нѣкой казва: азъ вѣрвамъ въ Бога. Какво отъ това, че вие или азъ вѣрваме въ Бога? Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель, кротость, въздържание, милосърдие и т. н. Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е всесиленъ, всезнаещъ. Ако хората, наистина, вѣрваха, че Богъ е всезнаещъ, тѣ щѣха да иматъ прѣдъ видъ това, когато замислятъ нѣкои лоши работи, или прѣстѫпления. Ако тѣ, наистина, вѣрваха, че Богъ е всесиленъ, щѣха да уповаватъ на Него, даже и въ ада да сѫ паднали. Тѣ ще знаятъ, че Богъ е въ сила и оттамъ да ги извади. Като ги извади, ще каже: кой ви даде право да грѣшите? Като слушате да говоря така, нѣкой казватъ: ние не сме си отживѣли още, не сме си отспали, както трѣбва. Осемь хиляди години вече, какъ хората живѣятъ, както искатъ, и спятъ повече, отколкото трѣбва, но какво сѫ придобили съ това? Нищо не сѫ постигнали. Затова, казвамъ: ако хората не се събудятъ и станатъ слѣдъ петь минути, всички юргани, въ които се завиватъ, ще изгорятъ; всички кѫщи, въ които се криятъ отъ външнитѣ условия, ще изгорятъ; всичко, което човѣкъ е създалъ, ще изгори! Всичко ще изгори, ще се прѣвърне на прахъ и пепель. Който мисли, че има още врѣме да спи подъ юргана си, той се лъже. Сънътъ бѣше досега. Казано е въ Писанието: „Стани ти, който още спишъ! Свърши се врѣмето на спането“.

    Сега, и азъ ви казвамъ: като се върнете дома си, драснете единъ кибритъ и запалете юрганитѣ си! Нека старитѣ юргани изгорятъ! Обаче, ако старитѣ изгорите, а започнете да търсите нови, съ тѣхъ да си доспите, вие не сте разбрали смисъла на думитѣ ми. Ако не сте ме разбрали, азъ ще съжалявамъ, че съмъ станалъ причина да изгорите юрганитѣ си. Подъ думитѣ „стари юргани“, азъ разбирамъ всичко онова, което внася смърть въ тѣлото и смутъ въ сърцето и ума на човѣка. Старото трѣбва да изгори! Който изгори старитѣ. си юргани и старата си кѫща, той трѣбва да даде угощение на приятелитѣ си и да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ всичко старо въ себе си.

    Ще приведа сѫщия примѣръ въ друга форма. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ е боледувалъ десеть години отъ проказа, но Богъ иска да му помогне, да го излѣкува. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Щомъ забѣлѣжи, че Богъ му се притича на помощь, първата работа е да вземе единъ кибритъ, да драсне и да запали дрехитѣ си, да изгорятъ. Слѣдъ като изгори дрехитѣ си, трѣбва ли да съжалява за тѣхъ? Не, той трѣбва да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ тѣхъ, защото, докато е съ тѣхъ, и на себе си ще врѣди, и на околнитѣ си. Искате ли да вървите направо — направо ще вървите; нагорѣ — нагорѣ. Искате ли право да мислите — право ще мислите. Никакви компромиси не се позволяватъ въ новия животъ! Тази е новата философия на живота! Този е пѫтьтъ къмъ Истината. Истината разполага само съ единъ методъ. Като казвамъ, че Истината има само единъ методъ, разбирамъ, че този методъ включва въ себе си всички останали методи. Истината подразбира свобода, която включва въ себе си всички видове свободи. Истината разполага съ такова знание, въ което се включватъ всички видове знания. Който има тази Истина въ себе си, той има всичко останало въ свѣта. Щомъ Богъ е съ човѣка, и ангели, и светии и праведни хора — всички ще бѫдатъ съ него. Ако Богъ не е съ него, той ще бѫде самъ, отъ всички изоставенъ. Знаете ли, какво нѣщо е самотията? Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията! Самотниятъ човѣкъ може да се уподоби на пръстъ, отрѣзанъ отъ рѫката и захвърленъ нѣкѫдѣ далечъ отъ нея. Нѣма по-голѣмо нещастие за този пръстъ отъ това, да седи далечъ отъ цѣлото! И нѣма по-голѣмо щастие за пръста, да седи на рѫката, да върши своята служба въ цѣлото! Подигне ли се този пръстъ нагорѣ, всички отправятъ погледа си къмъ него. Той се ползува съ почить и уважение.

    Сега, желая на всички да бѫдете свободни! Днесъ ви давамъ по една кибритена клечка, че като отидете дома си, да запалите старитѣ си юргани, да ликвидирате съ тѣхъ. Обаче, не бързайте, помислете си, готови ли сте да направите това, или не. Ако не сте готови, запазете клечката си за друго врѣме, когато бѫдете готови. Азъ не искамъ да прибързате, да изгорите юргана си, а послѣ да съжалявате, че нѣмате юрганъ и да тръгнете да търсите чужди юргани. Казвате: какъ да разберемъ това нѣщо? Разбирайте, както искате. Да разберете, или не разберете, това зависи отъ вашата вѫтрѣшна подготовка. Който не разбере, какъ трѣбва да постѫпи, той ще се намѣри въ положението на единъ царь отъ древностьта, който не знаелъ, какъ се ядатъ череши и прѣдъ видъ на това, не могълъ да ги вкуси. Единъ градинарь отъ неговото царство рѣшилъ да занесе на царя въ една тепсия отъ най-хубавитѣ си череши, да ги вкуси и опита. Като вървѣлъ изъ пѫтя, отъ врѣме на врѣме градинарьтъ опитвалъ по една отъ черешитѣ, да имъ се порадва, че били много хубави. Като стигналъ до двореца, въ тепсията останала само една череша, но градинарьтъ си казалъ: нищо отъ това, че е останала една череша. Ще я занеса на царя, да види, какви хубави череши имамъ въ градината си. Като влѣзълъ при царя, поклонилъ се и казалъ: царю честити, заповѣдай отъ моитѣ череши, да видишъ, колко сѫ хубави и сладки! Царьтъ взелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и казалъ: азъ не зная, какъ се ядатъ череши. Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я въ устата си и показалъ на царя, какъ се ядатъ череши. Царьтъ научилъ вече, какъ се ядатъ череши, но късно — послѣдната череша отишла пакъ въ устата на градинаря.

    Казвамъ: ако ме питате, какъ да разберете това нѣщо, ще взема послѣдната череша, ще я туря въ устата си, но вие нищо нѣма да вкусите отъ нея. Ето защо, вземете това, което ви поднасямъ, макаръ и само по едно парченце, и опитайте сами, какъ се яде. Не питайте другитѣ, какъ да го ядете, защото ще останете и безъ него. Държите ли клечката въ рѫка, не питайте, какъ се запалва. Докато питате този-онзи, азъ ще взема клечката, ще драсна, ще запаля юргана ви и всичко ще се свърши. Юрганътъ ви ще изгори, но вие нищо нѣма да придобиете. Ако искате да научите нѣщо, вие трѣбва да бѫдете свободни, смѣли. Ако досега не сте научили много, то е, защото сте били заробени. Днесъ отварямъ вратитѣ на затворитѣ и, като руснацитѣ, казвамъ: братя, излѣзте навънъ! Хвърлете халатитѣ си, свалете букаитѣ отъ краката си, идете на банята да се измиете и бѫдете свободни! Ако останете още за дълго врѣме въ затворитѣ, други ще дойдатъ да ги запалятъ отвънъ, но съ тѣхъ заедно и вие ще изгорите. Врѣме е вече всички затвори да се изгорятъ! Нѣма да остане затворъ въ свѣта, който да не се запали и изгори. Това е Божието желание, а каквото Богъ пожелае, Той ще го изпълни.

    Сега, вижте, каква червенина има на небето! Вижте, какъвъ облакъ има, въ видъ на мечъ! Той е Божиятъ мечъ, насоченъ къмъ сѣверъ. Сѫщеврѣменно, между облацитѣ, на небето ясно се очъртава една врата. Тя е вратата на затвора. Това показва, че е дошло врѣмето да излѣзете отъ вратата на затвора. Ако не излѣзете доброволно, мечътъ показва, какво ви чака.

    И тъй, осветете Божието име! Благодарете на Бога за всички блага, които ви е далъ, отъ памти вѣка досега! Нека сърцата ви днесъ бѫдатъ радостни и весели и кажете: Да е благословено името Божие! Да вървимъ по Божиитѣ пѫтища! Само по този начинъ Богъ ще бѫде съ насъ прѣзъ всички вѣкове, и ние ще бѫдемъ съ Бога прѣзъ цѣлата вѣчность и ще вкусимъ отъ всички Негови блага. Божиитѣ блага ще бѫдатъ наши блага.

    Запомнете днешната картина на небето! Тя е една отъ най-хубавитѣ картини, каквито нѣкога сте виждали. Никой художникъ не може да нарисува по-хубава картина отъ тази.

    Сега, благодарете на Бога за водата, за въздуха, за свѣтлината и за всичко, което ви е далъ.

М. Т.

*

10. Бесѣда отъ Учителя, държана на

8 августъ, 1931 г. 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...