Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_08_20_4 ПРАВИЯТЪ ПѪТЬ

Съборни Беседи Велико Търново

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 15 ноември 2014 - 05:06

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  

Първо издание 1919 г.,
Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",
Книгата за теглене PDF (второ издание)

Трето издание - Благоевград

Съдържание

 

 

V.

 
 
 

ПРАВИЯТЪ ПѪТЬ.

 
 
 
Въ едно древно царство живѣлъ великъ мѫдрецъ. При него дошли двама ученици да се учатъ на великата мѫдрость, която той прѣподавалъ на свѣта. Желанието на единия ученикъ било: учительтъ да му покаже начинъ, чрѣзъ който да може да стане голѣмъ, сиреч да може да увеличава ръста си споредъ желанието си, за да бѫде  видимъ отъ всички. Учительтъ изпълнилъ жела­ нието му. Ученикътъ започналъ да увеличава ръста си, да става голѣмъ. Този ученикъ се движилъ въ свѣта, всички го виждали, но той не могълъ да влѣзе въ никоя кѫща, да се разговаря съ хората, защото тѣ били много дребни, а той много голѣмъ. Пожелалъ да се върне назадъ, да стане малъкъ, но не могълъ и си останалъ голѣмъ. Съзналъ, че това го правило много нещастенъ, и се вър­ налъ при своя учитель, оплакалъ му се, но послѣдниятъ му казалъ: „Нѣма какво
— ще носишъ славата на своето величие“. Другиятъ ученикъ пъкъ поискалъ отъ учителя си да го научи на изкуството да става малъкъ, споредъ желанието си. Учительтъ повѣрилъ му тази тайна. Ученикътъ започналъ да се смалява, колкото желалъ. Ставалъ, ставалъ малъкъ, невидимъ за хората, но съ това ста­ налъ и много нещастенъ. Когато поискалъ да се върне назадъ, не могълъ и си останалъ малъкъ. Вие, които ме слушате, спадате къмъ тѣзи  двѣ категории ученици — вашитѣ желания и стремежи сѫ  като на тѣзи двама ученика.
Една аналогия. Голѣмитѣ  на ръстъ сѫ  грѣшнитѣ  хора въ свѣта, ония, които владѣятъ много земи, много кѫщи,  много пари; малкитѣ на ръстъ сѫ праведнитѣ, светиитѣ, които сѫ  невидими за другитѣ хора. Еднитѣ и другитѣ живѣятъ за себе си, иматъ едностранчиви разбирания за живота, не разбиратъ великия Божественъ животъ.
Най­послѣ,  при  мѫдреца   дохожда  трети  ученикъ,  който  искалъ  да знае срѣдния методъ, сир. въ извѣстенъ моментъ да бѫде  голѣмъ, а въ други моментъ — малъкъ. Има моменти въ живота, когато трѣбва да бѫдемъ голѣми, а въ други — малки. Единиятъ и другиятъ методъ сѫ  потрѣбни, но потрѣбенъ е и единъ срѣденъ — да знаете изкуството да прѣминавате отъ едно състояние въ друго, отъ една форма въ друга.
Вие сте учили първитѣ два метода, искамъ сега да научите третия методъ — да ставате и малки, и голѣми. Първитѣ два може да научите отъ двамата ученика. Когато нѣкой иска да научи тайнитѣ на хората, трѣбва да става малъкъ, а когато иска да помага на хората, трѣбва да става голѣмъ — като простре рѫката си, да стига. За да помагате на хората, трѣбва да бѫдете силни въ всѣко  отношение — и въ физическо, и въ умствено, и въ духовно. Но тази сила вие употрѣбявате само за себе си, и злото въ свѣта  е именно тамъ, че вие употрѣбявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегаш­

 

ното състояние на хората се отнася къмъ категорията на първия ученикъ: всички сте отъ голѣмитѣ  хора, не можете да станете малки. Направете единъ малъкъ опитъ, вижте, дали можете да влѣзете въ връзка съ малкитѣ живо­ тинки. Можете ли да проникнете въ живота на една мравка, да разберете състоянието Ă и да видите, какъ живѣе тя ? Между вашия животъ и живота на една мравка има голѣма пропасть. Ако вие бихте могли да влѣзете въ кон­ тактъ съ една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша, какво ще Ă говорите. Когато, да речемъ, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пѫтя,  това показва, че вие не сте въ свързка съ нея, че между вашия животъ и нейния има извѣстни междини. Такива междини сѫществуватъ между васъ самитѣ — между всички хора. Разбирате ли междинитѣ, които сѫществуватъ между васъ, между вашитѣ умове, сърца, души, духъ? Може би, мисъльта ми е много отвлѣчена, та не можете да разберете, какво искамъ да ви кажа, но тя въ сѫщность е много проста. Междинитѣ, които сѫществуватъ между едно и друго състояние, сѫ  като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но тѣ трѣбва всѣкога да се обработватъ. Въ необработ­ ването на междинитѣ вѫтрѣ  въ вашия животъ се зараждатъ онѣзи неестест­ вени състояния, които ние наричаме зло въ свѣта. Когато говоря за култура и възпитание, всѣкога подразбирамъ обработване на междинитѣ, защото въ тѣзи буренисти междини на човѣшкия животъ се криятъ най­лошитѣ мисли, стремежи и желания.
При сегашното състояние, въ което се намираме на земята, при сегаш­ ния нашъ развой, знаете ли, каква е цѣльта на живота ни? Тя е много проста: всички желаятъ да иматъ подслонъ, прибѣжище или най малко единъ при­ ятель въ свѣта. Но, за да имате приятели, вие трѣбва да развивате чувството на приятелство. Въ приятелството се крие онази нравствена, духовна обичь, която трѣбва да обсебва висшитѣ пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира безъ обичь. Когато човѣкъ каже, че не иска да обича, въ него­ вото сърце непрѣмѣнно ще се родятъ най­противоположни желания. Сърцето е свѣтъ, къмъ който ние сега слизаме да живѣемъ, сир. ние слизаме отъ висо­ тата на човѣшкия умъ, отъ менталния свѣтъ, къмъ свѣта на сърцето. Ето защо трѣбва да учите всички онѣзи методи, които облагородяватъ сърцето. Не е умътъ, който ще спаси свѣта: умътъ е само едно орѫдие, необходимо за обра­ ботване на човѣшко сърце; той е рало, мотика, съ които можемъ да копаемъ. Ума може да уподобимъ на какво да е сѣчиво, потрѣбно за работа. Онѣзи, които не сѫ  сформирали своя умъ, трѣбва да го сформиратъ, сиреч тѣ трѣбва да създадатъ всичко необходимо за него и отъ тамъ да слѣзатъ въ сърцето си. Бѫдещата  култура ще бѫде  култура на сърцето или, както азъ я наричамъ, култура на обичъта. Сегашната обичъ прилича на обичьта на паяка. А знаете ли, каква е културата, обичьта на паяка? Като се оплете нѣкоя мушичка въ паяжината му, паякътъ я хваща, пригръща я и Ă казва: „Азъ те много оби­ чамъ“, започва да изсмуква сока Ă и послѣ Ă казва: „Сбогомъ. Дадохъ ти много добъръ урокъ, да ме помнишъ”. Паяци се срѣщать навсѣкѫдѣ: въ обществе­ ния, въ политическия, въ културния и въ духовния животъ. Но онова, което

 

ограничава, което разваля стремежитѣ на човѣшката душа, не е обичь, но е нѣщо противобожествено. Всички желания у насъ, които разрушаватъ Боже­ ственото, трѣбва да ги отмахнемъ, защото тѣ собствено не сѫ  наши, а оста­ тъци отъ една много стара култура, за която азъ сега нѣма да говоря. Колкото по­рано се освободимъ отъ тѣхъ, толкова по­добрѣ ще бѫде  за насъ, защото ще придобиемъ онова вѫтрѣшно  състояние, което дава миръ, спокойствие и подемъ на сърцето.
Въ този смисълъ вие ще трѣбва за да изучавате Писанието — Библията прѣзъ цѣлата година и да се спирате най­много върху онѣзи стихове, които говорятъ за висшата обичь. Въ много стихове ще намѣрите и методи, които посочватъ начини за приложение. Напр., имате стиха, въ който се говори:
„Азъ дойдохъ да дамъ животъ“. На кого? Обсѫдете  това. Въ другъ стихъ се казва: „Всѣки, който вѣрва въ мене, въ Сина Человѣческаго, ще има животъ въ себе си, а който не вѣрва — не ще има животъ въ себе си“. Значи, ние трѣбва да имаме вѣра въ този Синъ Божи и Синъ Человѣчески, който дава животъ, а не въ онзи, който не дава животъ. За да намѣримъ Христа, за да намѣримъ онова, което дава животъ, ние тpѣбвa да вѣрваме въ Него. Ако ви попитамъ: намѣрихте  ли онова, което  ви дава животъ, вие ще отговорите:
„Отчасти“. Щомъ отчасти сте намѣрили това, що дава смисълъ на живота, щомъ въ едно отношение сте намѣрили това, що дава животъ, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголѣмявате, но не и да се смалявате. Всѣки казва: „Азъ искамъ да раста, да израсна“. Добрѣ, ще растете, ще растете и ще дойдете до единъ прѣдѣлъ, когато растенето ще спре, и вие ще се почув­ ствувате недоволни отъ себе си. Какво означава растенето? Растенето е дви­ жение въ една посока. Искате да посѣтите нѣкой вашъ приятель, който стои километъръ далечъ отъ васъ; като стигнете до вашия приятель, ще пожелаете ли да отидете по­далечъ? Не. У васъ ще се породи само желание да се върнете назадъ, слѣдъ като сте посѣтили приятеля си. Желанието ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете нѣщо, да отидете при нѣкого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по­скоро да бѫде  възрастно, когато ще бѫде  обичано отъ онзи, който е опрѣдѣленъ  да го обича. Всѣка мома иска да има лице, очи, вѣжди, коси, ръстъ, дрехи такива, които да се харесватъ на възлюбления Ă — тази е скритата мисъль на обичьта Ă. Законътъ е сѫщъ,  когато нѣкой каже, че иска да бѫде  ученъ или добъръ. Защо искате да бѫдете  учени, добри? За да се харесате нѣкому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си“. За кои себе си? Значи, с©  има единъ, билъ той вѫтрѣ  или вънъ отъ насъ, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинскиятъ мотивъ. Добриятъ човѣкъ иска да е приятенъ на Бога, за да каже Богъ, че го обича. Ако Господь каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студентъ, който искалъ да види Христа — това е станало въ Казанъ — и който, като се молилъ дълго врѣме за това, единъ день, когато въ будно състояние, му се явява Христосъ и му казва: „Не ти харес­ вамъ очитѣ“, студентътъ, огорченъ, запалва свѣщь, приближава я до едното си око и го изгаря, слѣдъ това приближава свѣщьта до другото си око, и въ

 

момента, когато щѣлъ да изгори и него, дохождатъ другари и го спасяватъ. Този студентъ видѣлъ Христа, но не Го разбралъ. Когато Христосъ казалъ, че не харесва очитѣ му, то значи, че не харесва неговата алчность. Въ този случай очитѣ на студента сѫ  били изразъ на човѣшката алчность. Христосъ е искалъ да каже на студента: „Алчностьта, която виждамъ въ твоя умъ и въ твоето сърце, ми сѫ  неприятни. Ти искаше да ме видишъ не защото ме обичаше, не защото искаше да вървишъ въ моя пѫть, да се жертвувашъ като менъ и да слу­ жишъ на Бога, а съвсѣмъ за друго“. Студентътъ не разбралъ дълбокия смисълъ, вложенъ въ Христовитѣ думи, и затова посегналъ да изгори очитѣ си. Мома, която не е харесана отъ избраника си, иска да се самоубие, да не живѣе. Ако той не я харесва, има причина затова. Когато хората не ви обичатъ, тѣхното неразположение си има причина. Тя е, че тѣ не намиратъ своя идеалъ въ васъ. Щомъ срѣщнете човѣкъ, у когото е вложенъ вашиятъ идеалъ, вие казвате, че го обичате; срѣщнете другъ, но не го обичате, защото не намирате въ него идеала, който търсите. Вие се безпокоите; но и нѣма причина за това, а трѣбва да разсѫждавате; иначе ще паднете въ едно състояние да се самокритикувате и самоосѫждате, а това не е желателно.
Вие се намирате при нозѣтѣ  на този великъ мѫдрецъ; мѫдрецъ  нари­ чамъ природата, въ която живѣемъ и която всѣкога ни дава онова, що жела­ емъ. Нѣма нѣщо, което да пожелаете и да не ви го даде природата. Тя може да не ви го даде веднага, но послѣ ще ви го даде — то е само въпросъ на врѣме. Ако настоявате неразумно и ненаврѣменно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скѫпо.  Като ви го даде, тя ще ви каже като великия учитель: „Ще носите славата на своето величие — послѣдицитѣ на вашата алчность“. Споредъ това какво искате да сте, малки или голѣми, ще опитате двѣтѣ положения, ще опитате плодоветѣ  и на доброто, и на злото. Съ това индуситѣ  опрѣдѣлятъ образуването на човѣшката  карма — причини и  слѣдствия.  Но  съ  третия методъ ще можете да прѣвърнете лошата карма въ добра, лошитѣ послѣдици въ добри, а на добритѣ да дадете правилна насока въ живота, защото безъ послѣдното и добритѣ послѣдици може да се извратятъ, да се прѣвърнатъ въ лоши. Навсѣкѫдѣ въ природата има смѣна на енергии отъ едно състояние въ друго. Азъ не говоря за доброто и злото въ природата, защото доброто си остава добро и злото — зло, но говоря за енергията, която служи за изпълнение на доброто и злото; енергията е, която може да се прѣвръща отъ едно състояние въ друго. Енергия, която е служила за добро, като се прѣвърне въ услуга на злото, измѣня вече състоянието и вибрациитѣ си на добро. Сѫщото  нѣщо е и за злото. Тази смѣна може да стане всѣкога. Ако нѣмаше смѣна на енергии у насъ, нѣмаше да има смѣна и въ състоянията ни. Вие трѣбва да се научите да смѣняте енергиитѣ въ васъ. Изучаването на тѣзи два метода е необходимо за всички, които искатъ да правятъ опити. Напр., вие искате да прѣвърнете лошитѣ  течения, които идатъ сега въ България, въ добри, сир. да измѣните направлението на енергията, да Ă дадете нова насока, да я отклоните отъ лѣво къмъ дѣсно; никога не можете да измѣните тази енергия отъ лѣво къмъ дѣсно, ако сами не вървите отъ лѣво къмъ дѣсно. Това е единъ алхимически законъ,

 

който трѣбва да проучите. Като онзи ученикъ, вие ще кажете: „Велика тайна, да може да прѣвръщаме енергиитѣ“, но, като дойде една енергия въ единъ народъ, вие ще трѣбва да знаете и какъ да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трѣбва да Ă се даде нова насока — правиятъ пѫть; не направите ли това, тя ще влѣзе въ услуга на злото. Вие се хвърляте въ живота отъ едно положение въ друго. Виждали сте какъ майкитѣ люлѣятъ дѣцата си — вие се намирате въ положение на тѣхнитѣ дѣца. Майкитѣ казватъ: „Нани, нани, майка”, люлѣе дѣтето си отъ лѣво къмъ дѣсно и отъ дѣcнo къмъ лѣво, и дѣтето, дѣйствително, взима тази насока въ живота, къмъ която майката се стреми повече. Чрѣзъ своя умъ и желания майката се свързва съ дѣтето си още докато то е въ утробата Ă — тамъ още тя дава насока на бѫдещето  му развитие. Този законъ работи и може да стане опасенъ ето какъ: ако вие се свържете много тѣсно съ нѣкого, когото много обичате, и ако той измѣни своята насока, между васъ ще настане голѣмъ раз­ ривъ, и единиятъ отъ васъ ще пострада. Затова, когато човѣкъ е рѣшилъ да изучва Божественитѣ  тайни, трѣбва да бѫде  много чистъ. Да видишъ Бога, значи да знаешъ да употрѣбявашъ разумно тази велика сила, съ която Той си служи. Христосъ казва: „Чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“; ще рече, безъ чистота въ сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безу­ словно необходима. Казва Псалмопѣвецътъ: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми“. Смисълътъ на нашия животъ е веселостьта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“. Нищитѣ  духомъ сѫ  доволни и радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бихъ желалъ да имамъ на този свѣтъ, ще отговоря: да бѫда нищъ духомъ и да е Царството Божие въ менъ; да бѫда  чистъ и по сърце, за да видя Бога въ Неговата сѫщина, защото, който е чистъ по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е центъръ на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, прѣпорѫчвамъ ви, като методъ, да придобиете чистота на сърцето.
Какъ разбирате това, че ще видите Бога — като човѣкъ ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, въ които Христосъ казва: „Никой не може да дойде при менъ, ако Отецъ ми не го привлѣче“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человѣчески, ако не е привлѣченъ чрѣзъ любовьта. Послѣ:
„Никой не може да иде при Отца, ако Азъ не му Го изявя”. Това има този смисълъ, че Христосъ е вратата, прѣзъ която трѣбва да минемъ, за да видимъ Бога. Защо трѣбва да сме привлѣчени при Христа? Азъ обяснявамъ този стихъ много естествено. Житно зрънце, което не е посѣто въ земята, на което не е дадена свѣтлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то самć да влѣзе въ земята, ако нѣма кой да го посади. Трѣбва да се намѣри нѣкое разумно сѫщество,  което да го посади въ земята, за да му се дадатъ условията да види онова, къмъ което се стреми. Кое ще види? Слънцето. Слѣдователно, за насъ Христосъ е почвата, въ която като се посадимъ, виждаме Бога, свѣтлината и топлината, сир. истината и любовьта. Христосъ е почвата, необходимостьта, безъ която разумниятъ животъ не може да се прояви. Ако не сте привлѣчени отъ Бога, сир., ако Божествената любовь не слиза отъ горѣ и не дава влага и

 

топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия методъ, по който ще работите. Ще ви посоча още единъ методъ, по който, напр., да се помирявате съ човѣкъ, когото не оби­ чате. Ще намѣрите трето лице, което е обично на онзи, когото вие мразите; двама, които се обичатъ, иматъ подобие, иматъ и контрасти, затова иматъ и енергия, която може да се използува; това трето лице ще даде условията за помиряване. Този законъ сѫществува, но вие не сте го схванали. Азъ ще ви обясня, че това става и по обратенъ пѫть.  Момъкъ се влюбва въ нѣкоя мома, която по нѣкои свои съображения му отказва: момъкътъ намразява момата, защото тя не се съгласила на женитба, а се оженила за другъ; ако тя, като се ожени за другъ, роди момиче, момъкътъ, на когото тя отказала, се влюбва въ дъщерята Ă, като я взима за жена, първитѣ се помиряватъ, и по този начинъ разумната енергия взѣма права посока. Ако нѣкой мрази нѣкого, то е, защото, споредъ кармичния законъ, този послѣдниятъ въ миналото му е сторилъ зло, което го е спрѣло въ еволюцията му, и той иска по единъ или другъ начинъ да си отмъсти; но първиятъ направи ли го зетъ, даде ли му дъщеря си, той се помирява съ него. Има и другъ начинъ за помирение, той е слѣдниятъ: нѣкой момъкъ съ влюбва въ една мома, но тя се оженва за другъ; момъкътъ се влюбва въ сестра Ă; ако и нея не вземе, влюбва се въ третата сестра; защото, за да се помири, трѣбва да земе една отъ тритѣ. Женитбитѣ,  които ставатъ въ този свѣтъ, иматъ кармични причини. Кажете ми защо даденъ мѫжъ има стремежъ къмъ извѣстна жена и дадена жена къмъ извѣстенъ мѫжъ? Защо нѣкоя жена се оплаква отъ своя мѫжъ, дори го мрази? Защо мѫжъ говори злѣ за жена си? Вие на тия проявления въ живота — казвате: „Това сѫ обикновени работи“. Не сѫ  обикновени, но сѫ  естествени работи, почиващи на закона на промѣнитѣ, който сѫществува  въ свѣта. На всички, които ме слушате, енергиитѣ сѫ  раз­ лично сложени.
Нѣкой пѫть  изпитвамъ вашия животъ, правя сондажи, опитвамъ каква е температурата ви, и знаете ли какво усѣщамъ и колко скѫпо  ми костуватъ тѣзи опити? Защото, когато човѣкъ иска да опита нѣкого, какъвъ е той като човѣкъ, прѣживява неговитѣ  състояния. Па не може и да обърнешъ единъ човѣкъ къмь Бога, докато не преживѣешъ и доброто, и злото, които сѫ  вло­ жени въ него. Онзи, който не разбира този законъ, се чувствува въ положе­ нието, като въ нѣкой  котелъ, и се пръска отъ мѫка,  защото изпитва едно тягостно  състояние, което  не  може  да си  обясни. Павелъ казва: „Лошитѣ общения развалятъ добритѣ нрави“. Христосъ формулира този законъ така:
„Не давайте осветенитѣ нѣща на псетата, защото ще се повърнатъ и ще при­ чинятъ зло.“ Това е великъ законъ, че не бива да влизате въ пряма свръзка съ човѣкъ, докато не го разберете, защото иначе ще страдате. Послѣ ще кажете: “Господи! Защо стана така, когато азъ искахъ да му помогна?“ Какво ви прѣчи прасето, че ровило, оставете го да рови — има много мѣста за ровене. На първо врѣме гледайте да се изолирвате отъ лоши влияния, които спиратъ вашата еволюция, защото, като влѣзете  въ закона на развитието, вие ще дойдете до извѣстно положение, когато трѣбва да държите изпитъ. Нѣма да се мине

 

много врѣме, и Господь ще изпрати комисия, да види, доколко сте силни въ добродѣтели, ще провѣри, доколко сте усвоили Божествената правда, мило­ сърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертвува­ нето. Нѣма да има човѣкъ на земята, малъкъ или голѣмъ, който да не бѫде подложенъ на изпитъ. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добрѣ из държахте, минете въ втори класъ”, и учительтъ ще почне да ви прѣподава прѣдметитѣ за този класъ. Слѣдя, какъ нѣкой отъ васъ, когато постѫпятъ въ това братство, идватъ много жарки, бързо заучватъ нѣкои нѣща и казватъ: „Е, разбрахме вече всичко!“ Не, вие едва сте научили да сри­ чате. А други казватъ: „Толкоз години слѣдваме, цѣли 10 години учимъ тази наука“. Отговарямъ: Хиляди години сте разрушавали, имали сте търпѣние да вървите въ една посока, а сега въ 10 години искате много бърже да измѣните всичко, като съ магически замахъ. Не зависи отъ менъ да ускоря работата: азъ мога да ви посоча методи за по­бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролиратъ дѣйствията ви безъ лицеприятие. Слѣдователно, трѣбва да влѣзете въ тази права посока за развитие.
Друга опасность, която се срѣща въ окултнитѣ школи, е слѣдната: между ученицитѣ се заражда състезание. Хубаво нѣщо е състезанието — човѣкъ се учи да расте. Всѣка школа има желание да даде свобода на ученика. Но въ това стремление да освободимъ себе си ние ограничаваме другитѣ. Да допус­ немъ, че съмъ падналъ въ единъ кладенецъ между 10 души, успѣя да се кача на главитѣ имъ и да излѣза отъ кладенеца. Ако, слѣдъ като излѣза, не имъ помогна отъ своя страна, дѣ е тукъ моята култура, дѣ е моето развитие? Ако имамъ 10  души слуги и ги използувамъ за свои цѣли, а послѣ  ги оставя да погинатъ, това култура ли е, християнство ли е? Всѣки трѣбва, като има, да дава и на другитѣ свободата, която Христосъ му е далъ, като и Той го е изва­ дилъ отъ кладенеца — ада. Азъ трѣбва да употрѣбя всички срѣдства, да осво­ бодя поробенитѣ сѫщества,  само по този начинъ смѣтамъ, че извършвамъ своята длъжность. Тѣзи хора сѫ  стояли дълго врѣме на дъното, затова азъ ще трѣбва да слѣза и да ги изкача всички. Искамъ всѣки, който излиза на повърх­ ностьта, да спусне своето вѫже и да започне да тегли своитѣ другари отъ кла­ денеца. Ще поясня тази истина въ малко по­друга форма. Да допуснемъ, че въ кладенеца сѫ  паднали нѣколко  овци, а не хора; у мене ще се породи силно жѣлание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, азъ нѣма да ги пусна туку­така да си вървятъ, а ще острижа вълната имъ, и ще изямъ месото имъ. Е, това култура ли е? Така че, отъ една страна, ние може да освободимъ единъ човѣкъ, да променимъ състоянието му отъ едно въ друго, но, отъ друга страна, може и да го поробимъ. Така постѫпватъ съврѣменнитѣ хора: изваж­ датъ човѣка отъ кладенеца, направятъ му ужъ добро, а слѣдъ това го поставятъ въ положение да се чувствува робь. Главното нѣщо е, като освободимъ нѣкого, да го поставимъ въ положение да се чувствува дѣйствително свободенъ. Оби­ чаме ли нѣкого, трѣбва да му дадемъ свобода да се изкаже, да го изслушваме. Трѣбва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Къмъ всички трѣбва да сме внимателни.

 

Искамъ да имате помежду си взаимно уважение, обичь, и то не само между вас, но и когато сте между другитѣ хора. Въ тази школа дойде единъ господинъ, който бѣше много набоженъ, смиренъ, готовъ на всички жертви; първата година той носѣше  вода и всичко вършеше, и другитѣ  си казаха:
„Какъвъ добъръ примѣръ дава!“ Останалитѣ ученици, които бѣха постѫпили по­отдавна въ училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошълъ господинъ започна да се налага на другитѣ, започна да заповѣдва. Изглежда, че всѣки, който влѣзе въ тази школа, счита се, че пър­ вата година може да работи, да се подчинява, а втората трѣбва да заповѣдва. Не, трѣбва да работимъ не само първата, но и втората, третата, прѣзъ всичкитѣ години; отношенията ни винаги трѣбва да сѫ  едни и сѫщи.  Искамъ всичко, което  вършите, да  изтича  отъ  вашата добра воля.  Не  искамъ да  се  чува:
„Направихъ това, онова“. Болно става, когато се чува такова нѣщо. Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трѣбва да го приемете на драго сърце. Слѣдователно, вие всички сте абсолютно свободни въ доброто и прѣзъ първата, и прѣзъ втората, и прѣзъ останалитѣ години. Нѣкои отъ васъ, като влѣзатъ въ школата, мислятъ, че всички тукъ сѫ  много добри хора, и си каз­ ватъ: „Ние имаме много добро мнѣние за този и този човѣкъ“. Както много други, тъй и той не е разбралъ тази школа. Ако ние приложимъ Питагоровата метода, първата година ще трѣбва да ви освиркаме, да ви подиграемъ, да ви изкажемъ всички недостатъци, та, като минете прѣзъ този изпитъ, втората година да сте добри. Когато дойде нѣкой новъ, всички казватъ: „Да се пазимъ да не го съблазнимъ’’. Добрѣ, но, ако не първата, втората година може да го съблазнимъ. Ако го съблазнимъ, по­добрѣ да го съблазнимъ отначало, защото по­ късно е вече опасно. Не искамъ да си служите съ примки и да примамвате хората. Искамъ отношенията ви да сѫ  чисто Божествени, да възстановите между васъ онѣзи връзки, които сѫ  били още отначало, за да дадете ходъ на Божественото, което е въ васъ, да се развива; тъй че, ако дадете свобода на този духъ, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бѫдете  здрави, бодри, нѣма да има между васъ неизлѣчими болести. Не казвамъ, че ще бѫдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко непри­ ятно лесно ще минава. Болестьта зависи отъ миналото, а здравето зависи отъ отношенията, които имаме съ хората, отъ връзката ни съ Бога. Господь работи. Като ви говоря сега, виждамъ около васъ ангели, които копаятъ съ мотика въ рѫка, дигатъ голѣмъ шумъ наоколо си. Казватъ за нѣкой проповѣдникъ: „Той е направилъ много за паството си“. Нищо не е направилъ той, но направили сѫ го онѣзи хиляди ангели, работници, които вие не виждате. Доброто вѫтрѣ въ насъ и великитѣ блага, които търсимъ, могатъ да израстатъ само благодаре­ ние на Бога и на Неговитѣ помагачи­служители.
Не търсете великото благо вънъ, а го търсете въ душата си: вашата душа е въ и вънъ отъ тѣлото  ви, и тя е много велика. Вие още не знаете кѫде  сѫ вашитѣ души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че нѣкой пѫть сте въ тѣлото си, а другъ пѫть  — далечъ­далечъ отъ него. Англичанитѣ казватъ:
„Присѫтствува съ тѣлото си, а отсѫтствува  съ ума си”. Питамъ: кѫдѣ е умътъ?

 

Умътъ, значи, е нѣкѫдѣ вънъ. Но между ума и тѣлото  има извѣстна връзка. Когато душата ни е въ тѣлото, ние се чувствуваме голѣми и силни, нѣма ли я, усѣщаме се малки и слаби. Ние трѣбва да научимъ закона — да направимъ тѣлата си жилища, въ които душата да живѣе за по­дълго врѣме. Като дойде душата у насъ и постои извѣстно  врѣме и послѣ  си отиде, ние се усѣщаме неразположени, гнѣвни,  недоволни, и работитѣ  не вървятъ добрѣ.  Ако  си ученикъ, урокътъ ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповѣдникъ, проповѣдитѣ ти не вървятъ. Нѣкой пѫть казвате: „Когато съмъ доволенъ, като срѣщамъ хора, всички ме поздравляватъ, усмихватъ ми се, и идва ми да ги разцѣлувамъ“. Това значи, че душитѣ имъ сѫ въ тѣхъ. Срѣщнете ли познати хора, и не ви поздравляватъ, това показва, че душитѣ имъ не сѫ въ тѣхъ. Въ Писанието се казва: „Ще се всели Богъ въ душитѣ имъ, ще имъ се изяви, и всички ще Му сѫ  синове и дъщери“. Трѣбва всички да се подгот­ вятъ, за да възприематъ Неговитѣ мисли и желания; тогава злото отъ насъ ще изчезне,нѣма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. Нѣма да се оплаквате, че откакъ сте дошли на земята, нѣма миръ. Казвамъ: Богъ не е дошълъ още въ васъ, и затова се оплаквате че нѣма миръ.
Ще спра до тукъ.
Записвайте всички въпроси, които се повдигатъ тука, и всички въпроси, които  изпѫкватъ  въ нашия умъ. Утрѣ  ще разискваме върху тѣзи  въпроси, по които говорихъ, за да видя, дали отгорѣ на ситото е останало нѣщо отъ тѣхъ  или не. Това ще бѫде  практическа тема. Ще видимъ, дали ви е ясно какъ става прѣвръщането на енергията, дали ще можете до слѣдната година да прѣвърнете енергията отъ лѣво къмъ дѣсно. Като измѣните енергията отъ лѣво къмъ дѣсно, вие ще прокарате въ градинитѣ си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате: зеле, прасъ, бобецъ, рѣпа, моркови, жито и разни плодове.
Нѣщо за конференцията, която заседава. — Конференцията, която засе­ дава надъ насъ, ще продължава до идната година до туй врѣме, макаръ че ние ще я приустановимъ, защото ние и да прѣкѫснемъ, онѣзи отъ горѣ нѣма да прѣкѫснать.  Планътъ на тази конференция е да разработва прѣзъ цѣлата година въпроситѣ, които тукъ се подигнаха. Идната година конференцията пакъ ще се събере. Затова да не помисляте за прѣкѫсване.  Отъ тамъ ще ни дадатъ наставления какво да работимъ. Идната година, като дойдемъ пакъ на конференция, ще видим кой какво е свършилъ. Конференцията не е нищо друго, освѣнъ отиване и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсването е работене на земята. Ще се пръснемъ по четиритѣ краища, но единъ день ще се съберемъ на конференция на друго мѣсто — горѣ. И то ще стане.
Нѣкои да кажатъ нѣщо отъ своята опитность, за да се ползуваме единъ други. Само ще спазвате едно нѣщо — ако нѣкои  отъ васъ искатъ да разка­ жатъ своитѣ по­важни опитности, ще трѣбва да употрѣбятъ най­много 5—10 минути и да нѣма никакви прѣувеличения. Всичко да бѫде тъй ясно, кратко, че никой да не се усъмни. Да бѫде  описанието като Йосифовото — кратко и

 

добро, и да се избѣгне всѣко нѣщо, което може да породи съмнѣние у нѣкои, че се прѣувеличава. Щомъ се прѣкали, ще има дисхармония. Ако всички взе­ матъ да разправятъ нашироко прѣживѣлицитѣ си, ще ни трѣбватъ двайсетина дена. (Единъ отъ братята разказва една случка изъ своята сѫдийска опитность. Другъ запитва за главоболието).
Главоболието, отъ което се оплаквате, произтича отъ това, че всички клѣтки у васъ ставатъ положителни, поражда се между тѣхъ борба, тласъкъ. Ако се разгледа човѣшкиятъ мозъкъ, ще се види едно бълникане, вслѣдствие на което въ него става едно сътресение. Когато единъ вагонъ се удари о другъ, всички вагони се разтръсватъ, разтръсването ще бѫде най­ силно въ първитѣ вагони, а по­слабо въ слѣдващитѣ  и  най­слабо въ най­крайнитѣ, затова и пѫтницитѣ въ послѣдния ще усѣтятъ най­слабо това сътресение. Ако единъ човѣкъ въ свѣта е тласнатъ по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по­добрѣ е да не се противопоставяте, да не се изпрѣчвате насрѣща му, да му дадете мѣсто, нека си замине, отколкото да се мѫчите да го спрете. По­добрѣ да умре единъ човѣкъ, отколкото двама. Ако може да го спрете, добрѣ, но, ако не можете, оставете го да си замине. Никога не се стремете да спрете човѣка, у когото се зародило силно желание да направи нѣщо. Напр., нѣкоя мома иска да се жени, запалила се отъ всички страни, а майката и бащата не сѫ доволни, не обичатъ момъка. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омѫжа за него” — готова е да прибѣгне до крайни срѣдства. Не я спирайте по никой начинъ. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. Слѣдъ врѣме, като разбере сво­ ята грѣшка, тогава Ă помогнете да се избави. Ако я спратъ отъ пѫтя  и въ това врѣме, когато има силно желание, тя ще изпадне въ по­голѣмо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господь не ни спира, а казва на служителитѣ си:
„Дайте имъ всички условия да постигнатъ желанието си“. Когато започнеме да пъшкаме и охкаме, Господь казва: ,,Радвамъ се, че постигна желанието си; твоето охкане е единъ плодъ, който и азь опитахъ“. Мѫченията и страданията, които човѣкъ изпитва, създаватъ извѣстни настроения у Бога. Когато видимъ, че Богъ е намръщенъ, то е защото нашитѣ мисли сѫ такива и тѣ се повръщатъ къмъ нась. Сѫщиятъ законъ дѣйствува между мѫже  и жени. Напр., мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, има око на друга, неговата страда, защото е свързана съ него, и ходи да го слѣди като нѣкой детективъ. Не се свръзвайте съ мѫжа си, сир. не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, въздѣйствувайте морално, на неговия умъ и на неговото сърце; но настоява ли той да изпълни желанието си, не се противопоставяйте. Нека опита своитѣ желания. Ама ще кажете: „Азъ искамъ да го спася“. Колко момци сѫ  се оженили за моми съ цѣль да ги спасятъ, но не сѫ  успѣли. Оставете всѣка душа сама да опита това, което силно желае, и, като извлѣче урокъ отъ него, тогава се опитайте да Ă въздействувате. Има закони, чрѣзь които може да въздѣйствувате на хората. Най­лесниятъ начинъ е Божествениятъ — да въздѣйствувате морално, сир. да се прѣвърне енергията на едно сѫщество  отъ едно състояние въ друго.
Знаете ли какъ може да излѣкувате дъщеря си, която се е влюбила въ нѣкой момъкъ?

 

—  Даякъ.
— Не. Въздѣйствувайте на момъка да намѣри друга, по­красива мома, да се влюби въ нея — той ще прѣнебрѣгне дъщеря ви. Така тя ще опита горчеви­ ната отъ отхвърлянето, ще се успокои и ще бѫде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата.
—  Ами ако се обичатъ взаимно, но единиятъ не се нрави на родителитѣ на другия, трѣбва ли послѣднитѣ да прѣчатъ на младитѣ?
—  Азъ  говоря  за  случаи, когато  чувствата  отъ  двѣтѣ   страни  не  сѫ еднакво искрени. Когато се обичатъ, тѣ  спадатъ въ друга категория — тамъ никой не може да имъ прѣпятствува. Законътъ изисква да ги оставите сво­ бодни. Въпросътъ е за прѣвръщане на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго, а не е въпросъ за моми и момци. Напр., срѣщнете нѣкой човѣкъ и мислите, че е добъръ, а въ душата си питаете къмъ него нѣкакво отвращение. Нѣкога обичате нѣкого  съ сърцето си, а виждате, че е лошъ. Такова противорѣчие се заражда въ вашитѣ души. Много въпроси има тукъ, които бихъ могълъ да ви обясня, но ще отидемъ въ друга посока. Въ Ветхия Завѣтъ се казва: ,И глу­ павиятъ, като мълчи, минава за уменъ“. Достатъчно е единъ човѣкъ да стои дълго врѣме тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вѫтрѣ  въ себе си енергия, и ще я запази. Другитѣ заобикватъ тази енергия въ него и искатъ да я използуватъ; то е отъ обичь не къмъ душата му, а къмъ енергията му. Казватъ си: „У този човѣкъ има добъръ потикъ, може да се използува“. Използуване въ свѣта може, но то не бива да става въ едно такова братство, въ християн­ ството. Хората се покварватъ, понеже подплъзватъ душитѣ си. Въ общества, дѣто има използуване, Христосъ и Неговото име служатъ само като уловка, докато използуватъ човѣка; послѣ  отхвърлятъ и Христа, и човѣка. Това не се търпи отъ законитѣ на Бѣлото Братство. Всѣки, който озлоби, изневѣри, изнуди своя братъ, се изключва отъ това братство веднага и не го приематъ, докато въ него не стане корененъ прѣвратъ, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законитѣ  на Бѣлото  Братство сѫ  безпощадни. Прѣстѫпишъ  ли единъ, послѣдствията сѫ  много жестоки. Въ свѣта тѣзи закони дѣйствуватъ и отниматъ всичко спечелено незаконно. Когато хората се рѣшатъ да изпъл­ няватъ тѣзи закони, тѣхнитѣ  работи веднага се измѣнятъ къмъ добро. Когато българитѣ напуснаха солунския фронтъ и казаха: „Не искаме да се биемъ“, Гос­ подь веднага излѣ благословението си — настана голѣмо плодородие, когато пъкъ, докато се биеха още, нѣмаше такова. Въ Франция, въ Англия сега има голѣма суша, понеже законитѣ, за които ви говорихъ, не одобряватъ тѣхнитѣ дѣйствия. Щомъ воювате, плодородие нѣма да имате. Сила ще имате, контри­ буции ще налагате, но хлѣбъ нѣма да имате.
 
(Бесѣда, държана на 20 августъ 1919 год., срѣда, въ 4½ часа слѣдъ пладне).







Теми съдържащи: Съборни Беседи, Велико Търново

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt