1931_08_07 День на Божието изявление

[Ани]

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДЕНЬ НА БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ.

    „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ мѣдь, що звънти или кимвалъ, що дрънка (—1 ст.) Значи, ако Богъ не е въ човѣка, т. е. ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, всички останали нѣща въ живота му, не струватъ — нищо не го ползуватъ.

    „Любовьта не дири своето си“. (—5 ст.). Дѣйствително, който дири своето, той не е въ любовьта. Само егоизъмътъ дири своето.

    „А сега оставатъ тѣзи тритѣ: вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13 ст.). Слѣдователно, въ надеждата е физическиятъ свѣтъ; въ вѣрата — духовниятъ свѣтъ, а въ любовьта — Божествениятъ свѣтъ. Всичко излиза отъ любовьта, отъ Божествения свѣтъ. Когато хората говорятъ помежду си за любовьта, това е само отчасти, а което е отчасти, то ще се прѣкрати. Когато капката вода е оставена сама, тя лесно се оцапва. Когато тази капка влѣзе въ цѣлото, тя се изчиства, бистра става. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Когато любовьта е отчасти, тя се цапа и се прѣкратява. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божията Любовь, която е цѣлото, и която никога не се цапа.

    Сега, като се проповѣдва новото учение, мнозина намиратъ, че то е трудно за изпълнение. Защо? — Има причини за това. Каквото яде болниятъ, все му е неприятно. И най-хубавата храна да му дадатъ, той казва: не струва това нѣщо. Здравиятъ човѣкъ, обаче, всичко харесва. Слѣдователно, докато човѣкъ е боленъ, той нито разбира храната, нито може самъ да я избира. Кои сѫ болни хора? Които вършатъ грѣхове и прѣстѫпления, тѣ сѫ все болни хора. Докато човѣкъ грѣши, той не може да разбере Божията Любовь. Любовьта носи животъ, а човѣкътъ на грѣха не може да разбере живота. И болниятъ не може да разбере живота, както и човѣкътъ на грѣха не го разбира. Даватъ на болния едно ядене, той е недоволенъ Даватъ му друго ядене, той пакъ е недоволенъ. Той намира, че всички хора около него сѫ виновни, че не сѫ сготвили, както трѣбва. Други пъкъ сѫ невнимателни къмъ него, не го погледнали, както трѣбва и т. н. Голѣми сѫ изискванията на болнитѣ! Съ една дума казано: грѣхътъ е болезнено състояние, а любовьта — здравословно състояние. Когато човѣкъ проявява любовьта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на любовьта, непрѣменно изисква чистота.

    Нѣкой казва: дай ми да пия вода отъ твоето шише! Казвамъ: по-добрѣ иди на нѣкоя чешма, или на нѣкой изворъ, тамъ да се напиешъ, отколкото да пиешъ вода отъ моето шише. Колкото да е прѣсна и чиста водата въ моето шише, все пакъ тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питамъ: трѣбва ли и вие да пиете вода отъ вашитѣ шишета? На всички прѣпорѫчвамъ: изсипете водата отъ вашитѣ шишета, идете съ тѣхъ на чешмата или на извора и ги налѣйте съ чиста, свѣжа вода. Да давате вода отъ вашитѣ шишета на другитѣ хора, това подразбира да се явявате като тѣхни учители Ето защо, най-добрѣ е човѣкъ да пие вода направо отъ извора. Пазете се отъ учения които покварятъ ума и сърцето на човѣка! Който иска да се наложи на хората съ своето учение, той имъ дава да пиятъ вода отъ неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човѣка напълно. Всички дѣления между хората се дължатъ, именно, на водата въ тѣхнитѣ шишета. Тѣзи дѣления пъкъ създаватъ страданията. Такива дѣления имаше още въ първитѣ врѣмена на християнството. Мнозина проповѣдватъ за Бога, но въ тия учения все липсва нѣщо. Тѣ започватъ добрѣ, свършватъ злѣ. Запримѣръ, нѣкой слуга изпълнява добрѣ волята на господаря си: каквото господарьтъ му каже, той върши всичко, както трѣбва. Не се минаватъ двѣ години, слугата обира господаря си и заема неговото мѣсто. Слугата става господарь, а господарьтъ — слуга. Сѫщото става и въ духовния свѣтъ. Нѣкой проповѣдва на хората за Бога, но въ края на краищата, ги обира. Туй е духовно обиране. Какво показва това? — Когато господарьтъ осиромашава, слугата е безчестенъ; когато господарьтъ забогатява, слугата е честенъ.

    И тъй, докато човѣкъ расте въ любовьта и докато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му сѫ чисти, той забогатява и се разширява въ всѣко направление. Почне ли любовьта да намалява, мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка губятъ своята чистота. Вслѣдствие на това, той постепенно осиромашава. Истинско, растене има само въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, човѣкъ расте, именно, въ тия три свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до физическия свѣтъ. Дѣто има топлина, свѣтлина и свобода, само тамъ има растене. Вънъ отъ тѣзи условия, никакво растене не може да има. Обаче, не се минава много врѣме, настѫпва обратниятъ процесъ — процесътъ на остаряването. Кога човѣкъ остарява? — Когато минава прѣзъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, въ който има редъ грѣхове и прѣстѫпления. Този животъ е винаги въ разрѣзъ съ Божията Любовь. Иска ли човѣкъ да отиде при Бога, при своя единственъ Баща, той трѣбва да се откаже отъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, да заживѣе въ Любовьта. Дойдатъ дѣдо му, баща му и казватъ: синко, ти мене трѣбва да слушашъ, азъ съмъ те родилъ! Не, бащата трѣбва да каже на сина си: синко, ти трѣбва да слушашъ Бога и да изпълнявашъ Неговата воля. Ти си излѣзълъ отъ Него, Той е твой Баща. Слѣдъ това бабата отива при дъщеря си и казва: не бой се, дъще, азъ ще ти кажа, какъ можешъ да станешъ щастлива. Казвамъ: бабата сама не е щастлива, а дъщеря си ще направи щастлива. Днесъ всички хора търсятъ и очакватъ щастие отъ нещастнитѣ. Кое може да направи човѣка щастливъ? Днесъ сте богати, утрѣ — осиромашавате. Днесъ сте здрави, утрѣ — болни. Да очаквате на врѣменното здраве, то е все едно да гоните Михала изъ горитѣ.

    Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда свободенъ! Този човѣкъ иска да бѫде свободенъ, а налага мнѣнието си на другитѣ. Вълкътъ казва, че иска да бѫде свободенъ, а сграбчва едно агне отъ стадото, мѣта го на гърба си и бѣга въ гората. Питамъ вълка: на какво основание ти отнимашъ свободата на агнето, а искашъ свобода за себе си? Това не е свобода! Въ стария животъ нѣма свобода. Който живѣе по старото учение, той винаги ще бѫде робъ на себе си и на условията. Такъвъ човѣкъ все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-послѣ умира и го занасятъ съ кола на гробищата. Защо човѣкъ умира? — Защото не вѣрва въ Бога. Каквото Богъ му каже, той не вѣрва; каквото дѣдитѣ и прадѣдитѣ му кажатъ, вѣрва. Казвате: като умремъ, нашитѣ ближни ще се молятъ за насъ, ще изкупятъ грѣховетѣ ни. — Остане ли други да се молятъ за васъ, работата ви е свършена. Остане ли да пълните шишето си отвънъ, работата ви е свършена. Всичко, което се пълни отвънъ, отвѫтрѣ се изпразва. Остане ли човѣкъ да се пълни отъ това, което излиза отъ хората, неговата работа е свършена. Каквото човѣкъ дава на другитѣ, той пакъ го взима назадъ. Каквото бащата и майката даватъ, тѣ пакъ го взиматъ назадъ. Споредъ закона на прѣраждането, бащата дава тѣло на своя синъ, но въ другъ животъ той ще стане синъ или дъщеря на сегашния си синъ, който по този начинъ ще се изплати на баща си. Въ третото прѣраждане синътъ пакъ ще стане баща и т. н. Въ Божествения свѣтъ, обаче, не става това, понеже тамъ нѣма смърть. За сѫществата отъ Божествения свѣтъ нѣма смърть, нѣма прѣраждане. Божествениятъ животъ е животъ на съвършенство.

    И слѣдъ всичко това, хората се дѣлятъ на черни и бѣли. Тѣ казватъ: този е отъ черното братство, а онзи — отъ Бѣлото Братство. Казвамъ: който не върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ черното братство. Който върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ Бѣлото Братство. Истината дава свобода на човѣка. Любовьта сѫщо така го прави свободенъ. Питамъ тогава: ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го заробвате? Ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го измѫчвате? Трѣбва ли господарьтъ да измѫчва своя слуга? Той го праща дърва да рѣже, лозето му да прѣкопава, нивата да оре, а на есеньта се радва на хамбари, пълни съ жито. За господаря е добрѣ, но какво ще бѫде положението на слугата? Слугата пакъ остава бѣденъ и босъ, съ празни рѫцѣ. Сѫщиятъ господарь днесъ одралъ кожата на единъ волъ, утрѣ одралъ кожата на другъ волъ и, въ края на краищата, забогатѣлъ, станалъ търговецъ на кожи и милиони спечелилъ. На търговеца е добрѣ, но какво е положението на воловетѣ. И този човѣкъ говори за онзи свѣтъ, за Бога, за ангелитѣ, но като отиде тамъ, не излиза, както мислилъ и проповѣдвалъ. Онзи свѣтъ е въ Бога, а Богъ е навсѣкѫдѣ. Нѣма защо да търсите Бога въ онзи свѣтъ. Цѣлиятъ свѣтъ — и този, и онзи, е все Божи свѣтъ. Обаче, споредъ степеньта на развитието си, хората различаватъ три свѣта: физически или видимъ свѣтъ, който виждатъ около себе си; духовенъ свѣтъ или свѣтъ на чувствата и умственъ свѣтъ или Божественъ.

    И тъй, който не служи на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината, той служи на дявола. Дяволътъ обича да дере кожата на хората. Всѣки човѣкъ, който има нѣкакво користолюбиво желание въ себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на истината, дяволътъ казва: нѣма защо да говорите истината, нѣма защо да се придържате въ Божиитѣ закони. Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ чуете тѣзи съвѣти, вънъ или вѫтрѣ въ себе си, знайте, че тѣ сѫ дяволски и кажете: това не е твоя работа. Дръжъ учението за себе си, азъ не искамъ да слушамъ съвѣти на даскалъ дяволъ. Който слуша съвѣтитѣ му, ще види, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на неговия животъ. Домъ, построенъ по съвѣтитѣ и учението на дявола, е построенъ на пѣсъкъ. За такъвъ домъ казва Христосъ, че той не може да устои на буритѣ и дъждоветѣ.

    Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не е основано върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, ще се разруши. То е врѣменно, прѣходно. Ако параходътъ, който сте построили, не почива на законитѣ на техниката, и най-слабитѣ вълни ще го разрушатъ, и той ще потъне въ дълбочинитѣ на океана. Трѣбва ли да се качвате на този параходъ? Може ли компанията на този параходъ да осигури живота на пѫтницитѣ? Знаете ли, колко страшно е човѣкъ да изгуби живота си! Изгуби ли живота си, едноврѣменно съ това той се лишава отъ условия за развитие. Защо бързате да се качите на този параходъ? — Искаме да отидемъ въ Америка, да забогатѣемъ, понеже тамъ има много злато. — Почакайте, нека компанията направи единъ здравъ параходъ! Бързате ли, вие можете преждеврѣменно да потънете въ дълбочинитѣ на океана, тамъ да намѣрите нещастието си, а не богатство. Такава е сѫдбата на всѣки, който върви по учението на дявола.

    Обаче, който върви споредъ Божиитѣ закони, той ще чуе въ себе си тихия гласъ, който ще му проговори: Ела при мене, благословени, на тебе принадлежи Царството Божие. Слѣдвай този пѫть! Христосъ казва: „Идете вие, проклети, въ дъното на ада!“ Кои сѫ тѣзи проклети? — Тѣ сѫ ония, които не сѫ вървѣли по пѫтя на тритѣ велики закона. И светии да сѫ, и ангели да сѫ, щомъ се отклонятъ отъ този пѫть, тѣ ще намѣрятъ дъното на ада. Нѣма по-голѣмо наказание за човѣка отъ това, да опита живота въ ада!

    И тъй, внимавайте въ пѫтя си! Слѣдете, наблюдавайте, кой какво говори, за да различавате черния братъ отъ бѣлия. Който говори едно, а върши друго, той е черенъ братъ. Бѣлиятъ братъ върши това, което говори. Той и отвънъ, и отвѫтрѣ е единъ и сѫщъ Така постѫпва и Богъ. Въ Него нѣма лицеприятие. Любовьта всѣкога е една и сѫща. Като говори, бѣлиятъ братъ винаги има прѣдъ видъ, че се намира прѣдъ лицето на Бога, Който прѣтегля всѣка негова дума, споредъ законитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Постѫпва ли човѣкъ така, той всѣкога ще има удобрението на Бога.

    Нѣкой казва: Богъ не ме обича. Питамъ: какъ искате Богъ да ви обича? По какъвъ начинъ Богъ трѣбва да прояви любовьта си къмъ човѣка? Когато човѣкъ е гладенъ, Богъ ще го нахрани. Когато човѣкъ е голъ, Богъ ще го облѣче. Когато човѣкъ е боленъ, Богъ ще го излѣкува. И най-послѣ, когато човѣкъ нѣма домъ, Богъ ще му даде домъ. Какво повече може да иска човѣкъ? Само за четири нѣща Богъ може да мисли, да се интересува отъ човѣка: ако е гладенъ, ще го нахрани; ако е голъ, ще го облѣче; ако е боленъ, ще го излѣкува; ако е безъ домъ, и домъ ще му даде. Има ли човѣкъ тия четири нѣща, не му остава друго, освѣнъ да учи. Този човѣкъ е щастливъ, нѣма защо Богъ да мисли за него. За положението на този човѣкъ може само да се радваме — нищо повече! Слѣдъ всичко това, трѣбва ли Богъ да дойде специално при този човѣкъ и започне да го хвали, че е добъръ, че е ученъ? Не е само той добъръ и ученъ. Милиони хора има добри и учени, които очакватъ похвала, удобрение отъ Господа. Ако всички добри и учени хора се събератъ на едно мѣсто, тогава Богъ ще дойде при тѣхъ и ще имъ каже: вие сте много добри и учени хора. Питамъ: каква нужда има отъ тази похвала? Ако вие сте много добри и учени и ви похвалятъ, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а нѣкой каже, че не сте добри и учени, съ това губите ли вашата доброта и ученость? Казвамъ: при похвалата човѣкъ не придобива нѣщо повече отъ това, което има. И когато го корятъ, пакъ нищо не губи. Обаче, човѣкъ трѣбва да констатира фактитѣ, както сѫ — безъ прѣувеличение или намаление. Дадатъ ли ти единъ хубавъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е хубавъ! Дадатъ ли ти единъ гнилъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е гнилъ! Слѣдователно, давашъ ли нѣкому една круша, запримѣръ, трѣбва да я разгледашъ отъ всички страни и тогава да кажешъ: заповѣдай една хубава круша! Изобщо, човѣкъ трѣбва да има опрѣдѣленъ моралъ за всички нѣща, да знае, какви сѫ и какво прѣдставятъ въ даденъ моментъ.

    Сега, като излизате сутринь, вие казвате: дано изгрѣе слънцето! Казвамъ: не е само физическото слънце, което трѣбва да изгрѣе. Освѣнъ него има още двѣ слънца, които сѫщо така трѣбва да изгрѣятъ Физическото слънце е слуга на другитѣ двѣ. Послѣднитѣ двѣ слънца сѫ по-важни отъ физическото. Щомъ изгрѣе физическото слънце, слѣдъ него изгрѣватъ и другитѣ слънца. Въ изгрѣването на тия слънца е смисълътъ на живота. Може ли човѣкъ да види изгрѣва на тия слънца, той ще бѫде смиренъ, ще работи съзнателно върху себе си, ще изправя погрѣшкитѣ си. Такъвъ човѣкъ не се обижда отъ истината, нито пъкъ другитѣ обижда. Той е свободенъ, но и другитѣ не ограничава. Той пази, своята чистота, но сѫщеврѣменно пази чистотата и на другитѣ. Ако единъ човѣкъ не пази чистотата на другия, билъ той мѫжъ или жена, такъвъ човѣкъ нѣма никакво вѣрую, никакъвъ моралъ. Ако изсмучите соковетѣ на единъ човѣкъ, а послѣ го захвърлите като парцалъ, това не е позволено! Не е позволено да си играете съ духа, съ душата, съ ума и съ сърцето на човѣка! Помнете слѣдното правило на Божественото учение: за много нѣща можете да накажете човѣка, но абсолютно не е позволено да си играете съ човѣшкия духъ, съ човѣшката душа, съ човѣшкия умъ и съ човѣшкото сърце! Съ чувствата на човѣка не може да се играе! Що се отнася до дрехитѣ на човѣка, можете да го съблѣчете и да ги вземете, но абсолютно нѣмате право да разваляте, да покваряте въ човѣка онова, което Богъ му е далъ. За първото прѣстѫпление ще ви сѫдятъ човѣшки закони, а за второто — и човѣшки, и Божествени. Сѫщиятъ законъ се отнася и за самия човѣкъ. Никой нѣма право да покваря своето сърце, своя умъ, своята душа и своя духъ!

    Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си — каквото говори, това да е въ сърцето му. Затова е казано въ Писанието: „Тѣзи люде се приближаватъ при мене съ устата си, и съ устнитѣ си ме почитатъ, а сърцето имъ отстои отъ мене. Но напразно ме почитатъ, като учатъ учения и заповѣди человѣчески.“ Слѣдователно, Богъ не се нуждае отъ лъжливи учения. Всѣки учитель трѣбва да проповѣдва Божественото учение. Не проповѣдва ли това учение, той не е отъ Бога. Учительтъ трѣбва да знае, че каквото провѣдва, той се намира прѣдъ лицето на Бога. Щомъ е тъй, той всѣкога трѣбва да говори истината. Какво правятъ съврѣменнитѣ ученици? Тѣ гледатъ външно да укажатъ най-голѣмо внимание и почитание къмъ учителя си, а сърцето имъ е далечъ отъ него. Поканятъ ли го между тѣхъ, ще му сложатъ най-хубаво ядене и най-хубави плодове, а послѣ ще кажатъ: ако ние бѣхме учители, така щѣше да бѫде и съ насъ. Това вече е изкушение. Дяволътъ изкушава ученицитѣ, а залъгва учителя, като му казва: вижъ, колко много те обичатъ ученицитѣ ти! Тѣ слагатъ прѣдъ тебе най хубави яденета. Обаче, истинскиятъ учитель отговаря на неговитѣ залъгвания по слѣдния начинъ: той изважда отъ джоба си една круша или ябълка, взима парченце хлѣбъ и започва да яде, като не поглежда къмъ ястията, сложени прѣдъ него. Той не се лъже. — Ама като тебе, нѣма другъ учитель въ свѣта. Учительтъ знае, че тия похвати сѫ дяволски. Ако нѣкой ученикъ иска да похвали учителя си, азъ ще му кажа, какъ трѣбва да направи това. Нека отиде при нѣкой бѣденъ човѣкъ и го покани дома си да го стопли, нахрани и облѣче. Слѣдъ туй да му каже: това е учението на нашия учитель! Тъй щото, похвалата не седи въ четене на молитви и славословия. Обаче, ако този ученикъ срещне нѣкого и за една обидна дума, казана отъ него, го набие, съ своето поведение той кори учителя си. Съ тѣзи примѣри, азъ обръщамъ внимание на отношенията ви къмъ Бога. Каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ Бога, такива ще бѫдатъ отношенията му и къмъ всички хора. Тази е философията на живота. Каквото друго и да се каже, то не е истина. Иска ли нѣкой да ви хвали нека ви хвали чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако синътъ иска да хвали баща си, да го хвали по този начинъ. Ако дъщерята иска да хвали майка си, и тя да я хвали по този начинъ.

    Казвамъ: който хвали нѣкого чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки, това не подразбира, че той нѣма право да изказва похвалата си и съ думи. Той има право за това, защото и факти има на лице. Добриятъ ученикъ казва за учителя си: много добъръ е моятъ учитель. Той ми посочи правия пѫть, научи ме да върша волята Божия. Слѣдователно, само онзи ученикъ има право да хвали учителя си, който изпълнява неговото учение; и само онзи учитель има право да хвали ученика си, който му е далъ редъ доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение. Учительтъ дава на такъвъ ученикъ една хубава книга и казва: чети тази книга и прилагай! Като види, че ученикътъ прогресира въ знанието, той му подарява втора книга, послѣ трета и т. н. Учительтъ се радва на такъвъ ученикъ, а ученикътъ обича учителя си и работи усърдно за приложение на неговото учение. Отъ невидимия свѣтъ държатъ смѣтка за успѣха и поведението на ученицитѣ. Тѣ често запитватъ учителя: какъ вървятъ твоитѣ ученици на земята? Ако учительтъ отговори: мѫчатъ се, трудятъ се, горѣ-долу вървятъ — такъвъ отговоръ не се приема. Езикътъ на учителя трѣбва да бѫде опрѣдѣленъ. Той трѣбва да отговори точно, опрѣдѣлено, положително. Ако и мене питатъ за васъ, като ученици, ще отговоря съ такъвъ опрѣдѣленъ езикъ, какъвто вие досега не сте чували: нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е въ сѫщность. Азъ имамъ всички фотографии на вашитѣ постѫпки, отъ първия день на ученичеството ви до днесъ; ще прѣдставя тия фотографии на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ и ще кажа: ето, какво сѫ правили моитѣ ученици прѣзъ врѣмето на своето ученичество. Ако ме питатъ за васъ, азъ не мога да прѣмълча, но ще извадя тѣзи фотографии, ще ги наредя по редъ и ще кажа: ето, гледайте и сами сѫдете! Повече нищо не ме питайте. Ако нищо не ме запитатъ за васъ, нѣма да вадя тия фотографии, нито пъкъ ще говоря нѣщо.

    Казано е: „Дѣлата имъ ходятъ слѣдъ тѣхъ.“ Дѣйствително, дѣлата ни ходятъ слѣдъ насъ. Тѣ хвърлятъ отпечатъкъ върху цѣлото естество на човѣка. Има ли нѣщо лошо въ това? И моитѣ, и вашитѣ дѣла ходятъ слѣдъ насъ. Значи, и мене ще фотографиратъ, и васъ ще фотографиратъ. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. И мене фотографирватъ, но и азъ правя фотографии. Сега, азъ желая всички хора да дойдатъ въ единение, да придобиятъ Божествена свобода. Който живѣе въ тази свобода, той нѣма страхъ отъ нищо. Че нѣкой щѣлъ да фотографира дѣлата му, той не се смущава. Защо? — Защото дѣлата му сѫ чисти. Щомъ дѣлата на хората сѫ чисти, тѣ всѣкога ще бѫдатъ радостни и весели. Нѣматъ ли тази чистота въ себе си, тѣ ще бѫдатъ изложени на редъ мѫчнотии и страдания. Азъ желая хората да бѫдатъ доволни, радостни и щастливи.

    И тъй, три пѫтища има, по които човѣкъ може да достигне истинското щастие: пѫтьтъ на Любовьта, пѫтьтъ на Мѫдростьта и пѫтьтъ на Истината. Освѣнъ тѣхъ, други пѫтища нѣма. Вървите ли по тѣзи пѫтища, дѣто и да отидете, въ рая или въ ада, на този или на онзи свѣтъ, Истината е навсѣкѫдѣ една и сѫща. И адътъ, и раятъ сѫ основани върху Истината. И този, и онзи свѣтъ сѫ основани върху Истината. И дяволътъ обича Истината, както и ангелътъ. Единъ голѣмъ дяволъ училъ едно малко дяволче, какъ да лъже хората. Веднъжъ дяволчето си послужило съ този урокъ и спрѣмо своя учитель. Дяволътъ му казалъ: слушай, лъжата, на която те учихъ, ще прилагашъ къмъ всички хора, но не и къмъ менъ. На менъ всѣкога ще говоришъ истината! Азъ не обичамъ да ме лъжатъ. Значи, този голѣмъ дяволъ, който прѣподава уроци по лъжата, съзнава, че истината е необходима въ живота. Тъй щото, каже ли нѣкой, че на него трѣбва да говорятъ истината, а на други могатъ да говорятъ лъжа, той не мисли добро. Вие сами трѣбва да съзнавате, че и отвѫтрѣ, и отвънъ трѣбва да говорите истината. Азъ пъкъ казвамъ: вие ще говорите истината и на менъ, и на всички хора. Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, вие ще проповѣдвате това учение и на менъ, и на всички, а не само на едного. Както проявявате любовь къмъ хората, така трѣбва да я проявите и къмъ мравкитѣ. Разбира се, любовьта къмъ човѣка се изявява по единъ начинъ, а къмъ мравята — по другъ начинъ. Какво иска мравята или мушицата отъ човѣка? — Да бѫдете внимателни, да не я стѫпчете и да ѝ дадете нѣколко трошици — нищо повече.

    Сега, всички трѣбва да бѫдете истинолюбиви, да бѫдете запалени свѣщи, защото сте проповѣдници на Божественото учение. Това учение не се ражда сега, то е сѫществувало отъ началото на Битието. Ако нѣкой иска да знае, защо е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да знае, че свѣтътъ е създаденъ, за да се прояви Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Обаче, отидете ли между хората въ свѣта, нѣма да разправяте, защо е създаденъ свѣтътъ, а ще бѫдете носители на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Отъ това, което проповѣдвате, хората трѣбва сами да намѣрятъ причинитѣ за създаването на свѣта. Само тогава проповѣдьта ви е дала плодъ. Трѣбва ли англичанинътъ да се хвали, че е англичанинъ? Като се прояви той, всички трѣбва да познаятъ, че е англичанинъ. Трѣбва ли ученикътъ да се хвали, че е ученикъ на Всемирното Бѣло Братство? Отъ дѣлата му трѣбва да познаятъ, какъвъ е. Единъ англичанинъ се напилъ малко и казалъ на единъ чужденецъ: знаешъ ли, азъ съмъ англичанинъ! Законътъ на Англия е законъ на природата! Какво трѣбва да каже ученикътъ? Той трѣбва да каже: законътъ на Бога е законъ на свѣта! Законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ закони на свѣта, закони на цѣлия козмосъ! Азъ съмъ поданикъ на една държава, чиито закони сѫ общи за цѣлия свѣтъ, но не и обратно. Мнозина казватъ: законитѣ на хората сѫ закони на Бога. Това е абсолютно криво заключение. Божиитѣ закони, въ всички свои форми и изявления, сѫ закони за цѣлия свѣтъ, за всички държави, общества и сѣмейства, както и за всички разумни сѫщества. Тъй седи великата истина, къмъ която всички трѣбва да се стремятъ. Който разбира така нѣщата и ги прилага, той е въ правия пѫть на живота.

    Въ една отъ миналитѣ бесѣди говорихъ за мѣстото на Бога, а днесъ— за изявлението на Бога. Богъ се изявява чрѣзъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Слѣдователно, днесъ е деньтъ на Божието изявление. Този е пѫтьтъ, по който всѣки може да се добере до новия животъ, до възкресението и да стане гражданинъ на Царството Божие. Вънъ отъ този пѫть, човѣкъ е изложенъ на фалиментъ. Въ този пѫть, обаче, може да очаквате всѣкакви постижения. Духътъ, който рѫководи всички души, нѣма да ги остави да пропаднатъ. Желая на всички свобода, която дава условия за постижения на копнежитѣ на душата.

    Нѣкой казва: дали Учительтъ ни вижда, като грѣшимъ? Казвамъ: за грѣшкитѣ, за прѣстѫпленията на хората азъ затварямъ очитѣ си. Дойде ли до тѣхнитѣ добри дѣла, тамъ отварямъ очитѣ си на четири. Азъ познавамъ хората по обратенъ пѫть: не по тѣхнитѣ грѣшки и прѣстѫпления, а по тѣхното добро. Методътъ, съ който си служа за познаване на хората, е положителенъ, а не негативенъ. Когато хората грѣшатъ, и това е наука, но тя трѣбва да се остави настрана. За човѣка е важно, има ли любовь въ себе си, каква е тази любовь и колко тежи. Когато ми говорятъ нѣщо за нѣкой човѣкъ, азъ го поставямъ на вѣзни, прѣтеглямъ, колко е неговата любовь и го познавамъ вече. По този начинъ съмъ дошълъ до много точни резултати. Тъй щото, искате ли да вървите по този пѫть, изучавайте хората чрѣзъ положителния методъ. Само така вие ще запазите чистотата на вашия умъ и на вашето сърце. Този пѫть води къмъ Истината. По сѫщия начинъ и Богъ ни изучава. Значи, Богъ ни изучава по пѫтя на доброто. Щомъ ни види, Той знае вече, какви сме. Любовьта, Мѫдростьта и Истината опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка.

    И тъй, споредъ менъ, хората трѣбва да се опрѣдѣлятъ по Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които иматъ въ себе си. Всичко друго вънъ отъ тѣхъ, оставямъ настрана, тѣ сами ще се справятъ съ него. Така и вие трѣбва да опрѣдѣляте хората, ако искате да бѫдете свободни, смѣли и да имате съдѣйствието на всички напреднали сѫщества. Постѫпвате ли така, ще имате Божието благословение, Божието удобрение. Какво по-хубаво отъ това, да ни погледне Богъ, да ни се усмихне, да изкаже своето удобрение, че вървимъ въ Неговия пѫть! Мнозина искатъ да имъ се посочи специфиченъ пѫть, по който да вървятъ. Не, специфични пѫтища нѣма. Пѫтьтъ е единъ за всички. Ако е въпросъ за специфичность, за това може да се говори само въ приложението. Има наука, или школа за специфични методи за приложение на Любовьта. Има специфични методи за приложение на Мѫдростьта. И най-послѣ, има специфични методи за приложение на Истината. Обаче, тѣзи методи не могатъ да се кажатъ тукъ. Тѣ се прилагатъ въ вѫтрѣшната лаборатория на човѣка, за която цѣль той трѣбва да се впрегне на работа. Както азъ работя, така и вие ще работите.

Когато нѣкой иска специфични методи, това подразбира, че той иска да знае начина, по който едно дърво може бързо да изникне, да израсте и да даде плодъ. И това може да се постигне, но не тукъ, на скалата. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ лабораторията на природата, оттамъ да изучите методитѣ, съ които тя работи. Вие не вѣрвате въ разумностьта на природата, въ плодоветѣ, въ рѣкитѣ, въ животнитѣ, въ растенията, въ хората, които разумната природа създава, а търсите начини за бързи постижения. Вие не вѣрвате въ чудесата, които разумната природа върши, а сами искате да правите чудеса. Когато нѣкой търси бързъ начинъ за развитие, той иска да постигне нѣкакво чудо. Казвамъ: само онзи може да направи нѣкакво чудо, който има абсолютна, непоколебима вѣра въ Бога, въ възможноститѣ на разумната природа. Щомъ вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате и въ себе си, понеже Богъ живѣе въ душата на всѣки човѣкъ. Тъй щото, ако човѣкъ вѣрва въ Бога, той ще вѣрва въ себе си. Подъ думата себе си, азъ не разбирамъ човѣка на ограниченията, на слабоститѣ. Искате ли да постигнете нѣщо, кажете: Господи, Ти, Който си направилъ и създалъ цѣлата вселена, дай ми възможность да проявя Твоята сила, да създамъ и азъ нѣщо, съ което да Те прославя!

    Слѣдователно, кажете ли думата „азъ“, въ нея ще видите Божието присѫтствие. Дойде ли човѣкъ до това съзнание, той се е обърналъ къмъ Бога. Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърналъ къмъ Бога. Ония хора пъкъ, които не разбиратъ още значението на думата „азъ“, при всѣко нейно произнасяне, мислятъ, че тѣ сѫ творци, тѣ сѫ създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата „азъ“ и трѣбва правилно да се произнася. Думата „азъ“ въ български езикъ е така свещена, както е свещена въ индуситѣ думата „аумъ“, обаче и тѣ не могатъ правилно да я произнасятъ. Само тѣхнитѣ адепти могатъ правилно да я произнасятъ, но тѣ не съобщаватъ този начинъ на непосветенитѣ. Думитѣ „омъ, амъ, аумъ, умъ“ иматъ едно и сѫщо значение. Коя отъ тѣзи думи е най-права, точно не се знае. Възможно е всички да сѫ прави, а възможно е и всички да не сѫ прави. Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите истината, вие ще можете да произнасяте правилно думата „азъ“. Докато сърцето ви не затрепти, докато умътъ ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трѣбва да се произнася въ нейната широта и смисълъ. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умътъ ви не свѣти, а устата ви не говори истината. Щомъ думитѣ нѣматъ това съдържание, тѣ излизатъ отъ цигулка, която скърца. Иматъ ли това съдържание, тѣ сѫ чиститѣ, кристални тонове на цигулката. Чисти трѣбва да бѫдатъ тоноветѣ на цигулката! Правилно трѣбва да се движи лѫкътъ по нея! Свобода трѣбва да има рѫката, която държи цигулката!

    Казвате: като ни се изнася истината строго, все едно, че ни се каратъ. Да се кара нѣкой, това не е наука. То е старъ методъ, който нищо не допринася. По какво познавате, кога нѣкой човѣкъ се кара? Какво нѣщо е караницата, азъ не зная. Въ това отношение съмъ голѣмъ невѣжа. Азъ бихъ желалъ да ми държите една лекция за караницата, да разбера, какво значи двама души да се скаратъ. Тя е особена наука. Чувамъ, че двама души се разговарятъ нѣкакъ особено оживено единиятъ седи прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Чувамъ само: бър-бър-бър. Какво е това? Казватъ, че двама души се скарали нѣщо. Споредъ менъ, това сѫ двама адвоката, които защищаватъ двѣ страни на едно дѣло. Най-напрѣдъ започва единиятъ: говори, убѣждава другитѣ, слѣдъ което спира. Послѣ започва вториятъ: говори, разсѫждава, и той иска да убѣди слушателитѣ си. Адвокатитѣ виждамъ: единиятъ е прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Обаче, дѣ е сѫдията, не виждамъ. Изглежда, че адвокатитѣ се упражняватъ, пледиратъ. Когато сѫдията не дойде, казватъ, че дѣлото се отлага. Единъ день слушахъ, какъ пледираха двѣ адвокатки. Това бѣше въ Варна. Едната бѣше гъркиня, а другата — българка. Едната отъ тѣхъ бѣше прѣдъ палатката, а другата — задъ палатката. Гъркинята бѣше много краснорѣчива, говори часъ и половина безъ умора, но българката бѣше слаба въ краснорѣчието. Обаче, сѫдията и въ този случай не дойде. Една работа, или едно дѣло е завършено само тогава, когато при разглеждането му участвуватъ четирма души: двама адвокати, сѫдия и подсѫдимъ. Само по този начинъ може да се изнесе истината. Ако една отъ тѣзи лица отсѫтствува, дѣлото непрѣменно ще се отложи.

    И тъй, искате ли да разглеждате едно дѣло, непрѣменно трѣбва да имате на лице четири фактора: прокуроръ, който произнася обвинителната рѣчь; той е дяволътъ. Христосъ, който се явява като адвокатъ, да защищава дѣлото. Третиятъ факторъ е човѣкътъ, когото сѫдятъ, т. е. обвиняемиятъ. Четвъртиятъ факторъ е Богъ, Който се произнася за края на дѣлото. Той дава окончателната резолюция. Безъ тѣзи четири фактора, всѣкаква присѫда е невалидна. И когато одумватъ нѣкого, пакъ трѣбва да се спазва сѫщото нѣщо. Отъ едната страна на обвиняемия ще бѫде Христосъ, отъ другата страна — дяволътъ, а обвиняемиятъ ще бѫде зритель и слушатель. Единъ день, когато човѣчеството прогресира, ще има такова сѫдилище. Този сѫдъ ще разрѣши всички трудни въпроси въ живота.

    Казвамъ: задъ истината всѣкога седатъ тѣзи четири фактора. Слѣдователно, искате ли да обвините кого и да е въ нѣщо, извикайте Бога, като върховенъ сѫдия. Христа — като защитникъ на обвиняемия. Дяволътъ — като обвинитель-прокуроръ, а лицето, което сѫдите, като обвиняемъ. Дяволътъ започва: вие считате този човѣкъ за светия, но азъ имамъ съвсѣмъ други данни, други факти — изрежда тия факти единъ слѣдъ другъ. Подсѫдимиятъ слуша, но нѣма право да се защищава, Христосъ ще го защищава. Ако Христосъ го оправдае, той ще бѫде спасенъ. Ако рѣчьта на Христа не е напълно въ полза на обвиняемия, той бива осѫденъ, като му се налага едно, или друго наказание. Та ще знаете: искате ли да не ви сѫдятъ, трѣбва да живѣете по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, чрѣзъ които Богъ се изявява.

    Сега, ще измиемъ рѫцѣтѣ, лицето и краката си въ езерото, въ името на Великия Законъ, който управлява и регулира всички работи на земята.

*

9. Бесѣда отъ Учителя, държана на

7 августъ, 1931 г. 5 ч. с.

☆