Jump to content

1931_08_03 Съчетание, приложение и изпълнение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СЪЧЕТАНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ И
ИЗПЪЛНЕНИЕ.

    Днесъ ще говоря върху три думи — съчетание, приложение и изпълнение, които трѣбва да останатъ въ ума ви за вѣчни врѣмена. Казвате: ще запишемъ тѣзи думи, да не ги забравимъ. Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трѣбва да отворите сърцата и умоветѣ си, да разбирате. Отъ тѣзи три думи ще зависи вашиятъ прогресъ.

    Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални нѣща, които Богъ е създалъ. Съчетание може да има въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на човѣка. Съчетание може да има между духоветѣ, между хората, между ангелитѣ, както и между боговетѣ. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоноветѣ трѣбва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпѣйте тѣзи тонове единъ, два, три и повече пѫти, докато тѣ започнатъ да звучатъ хармонично. Ако искате да изпълните нѣкакво музикално парче, да го изсвирите или изпѣете, повтаряйте го много пѫти въ ума си, докато отвѫтрѣ го изпълните добрѣ. Щомъ го изпълните добрѣ, вие ще останете доволни отъ себе си, че можете да пѣете или свирите правилно.

    Казвамъ: когато между всички удове на човѣшкия организъмъ съчетанието, приложението и изпълнението ставатъ правилно, човѣкъ се усѣща здравъ, веселъ и доволенъ. Отсѫтствува ли тази хармония между органитѣ на човѣшкото тѣло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Запримѣръ, ставате сутринь, но усѣщате болки въ единия си кракъ. Въ случая болниятъ кракъ е аристократъ, който казва на човѣка, т. е. на слугата си: ти знаешъ ли, че азъ съмъ боленъ? Искамъ да ме свивашъ и разпущашъ полека, да ме разтривашъ, съ една дума да ме лѣкувашъ. Каквото ти заповѣдамъ, ще изпълнишъ! Ти ще му разправяшъ, че имашъ жена, дѣца, имашъ работа, че си търговецъ, не можешъ да напущашъ търговията си. — Не, жена, дѣца, търговия — всичко ще оставишъ настрана. Освѣнъ мене, освѣнъ моята болка, нищо друго не трѣбва да те занимава. Всичко останало е празна работа. — Искамъ да се помоля, да се разговоря малко съ Бога. — При мене ще се молишъ! Нѣма кѫдѣ да ходишъ сега. Тъй щото, ако те боли единъ кракъ, единъ господарь имашъ; ако те болятъ двата крака, двама господари имашъ. Казвашъ: само на единъ господарь да служишъ, не е лесна работа; дойде ли да служишъ на двама, то е цѣло робство. Единиятъ кракъ разтривашъ, свивашъ и разпущашъ, обръщашъ налѣво-надѣсно; послѣ започвашъ сѫщата история съ втория, докато погледнешъ, цѣлиятъ день отишълъ. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човѣкъ съ здрави крака? Още отъ сутриньта краката сѫ готови за работа. Тѣ отиватъ при човѣка, т. е. при господаря си и казватъ: господарю, какво ще заповѣдашъ? Господарьтъ тръгва на работа, и тѣ тръгватъ съ него. При това положение, и господарьтъ е доволенъ, и двамата слуги, т. е. двата крака сѫ доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.

    Казвамъ: и въ религиозно отношение много хора мязатъ на болния кракъ. Седи нѣкой религиозенъ, мълчи, мисли, не е доволенъ нѣщо. Защо е недоволенъ? — Животъ има, недоволенъ е; умъ има, недоволенъ е; сърце има, недоволенъ е; богатство има, недоволенъ е; жена, дѣца, приятели има, пакъ е недоволенъ. Защо? — Кракътъ го боли. — Коя е причината за болката на крака? — Не е важно това. За васъ е важно обстоятелството, че кракътъ ви боли, и тази болка ви кара да имате особено мнѣние за всичко около васъ. Клѣткитѣ въ болния кракъ се разправятъ помежду си, дѣлятъ богатството си, воюватъ — цѣла анархия е настанала въ тѣхното царство. Докато войната не се прѣкрати, тѣ все ще воюватъ помежду си и ще казватъ на господаря си: ще знаешъ, че сега ние воюваме! Щомъ свършимъ войната, каквото пожелаешъ, ще изпълнимъ. Отъ тази война зависи и твоето щастие. Ако побѣдимъ, и ти ще имашъ дѣлъ въ плячката; ако ние изгубимъ, и ти ще изгубишъ. Господарьтъ наблюдава внимателно, слѣди, кой ще спечели войната. Побѣдата прѣдставя оздравяването на крака. Щомъ кракътъ оздравѣе, клѣткитѣ сѫ свободни вече, тѣ се връщатъ отъ фронта и казватъ на господаря си: побѣдихме вече! Отъ този моментъ ти можешъ да разполагашъ съ всичкитѣ сили на организъма си.

    Слѣдователно, истинската побѣда седи въ правилното съчетание на мислитѣ и чувствата, които сѫ вложени въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да съчетава правилно само онова, което Богъ е вложилъ въ него. Той не трѣбва да приема отъ вънъ нищо чуждо. До кога? Докато войната въ него не се свърши. Щомъ човѣкъ завърши тази война, щомъ даде пѫть на Божественото въ себе си, той ще може вече да приема отвънъ чужди нѣща, които хората и боговетѣ създаватъ. Докато човѣкъ не е разработилъ Божественото въ себе си, той нѣма опорна точка въ живота, защото, самъ по себе си, човѣкъ е егоистъ, мисли само за себе си. Въ това отношение егоистътъ мяза на камъкъ. Ако седнете близо до единъ камъкъ и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начинъ той не може да влѣзе въ положението ви. Съ хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чуждъ затворенъ за васъ, нѣма да ви разбере. Трѣбва ли да плачете и да се молите, да искате пари отъ единъ банкеръ, който не може и не иска да влѣзе въ положението ви? Трѣбва ли да влѣзете въ една черкова и да се молите на кръстоветѣ и на иконитѣ? Кръстоветѣ и иконитѣ казватъ: ние не се интересуваме отъ това, което ти искашъ. Ние се интересуваме само отъ това, което хората могатъ да ни дадатъ. Ако сте гладни, идете да работите. Щомъ работите, ще можете и да се нахраните.

    Питамъ: какво сѫ ви дали досега иконитѣ? Въпрѣки това, всѣки човѣкъ има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една въ ума, друга въ сърцето и трета въ тѣлото. Единствената реалность, на която човѣкъ може да се моли и отъ която може да получи отговоръ, е Богъ. Който се проявява въ съчетанието на нѣщата. Богъ е вложилъ извѣстно богатство, извѣстенъ капиталъ въ всѣки човѣкъ. Този капиталъ се намира въ главата му, въ неговитѣ мисли, които той трѣбва да разработва. Изпълнението е вложено въ сърцето на човѣка. И наистина, за да се изпълни нѣщо, въ сърцето на човѣка трѣбва да се яви нѣкакво желание. Нѣкой казва: дѣ е Богъ? Бога ще намѣришъ не тамъ, дѣто хората искатъ да Го покажатъ, но тамъ, дѣто Той иска да се прояви. Запримѣръ, нѣкой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: ако искашъ да се срещнешъ съ мене, ще ме намѣришъ на върха Дамка, точно въ седемь часа сутриньта. Слѣдователно, ти нѣма да ме търсишъ нито на Мусала, нито на Белмекенъ, но само на Дамка, дѣто Богъ е опрѣдѣлилъ. Понѣкога и вие търсите Бога, дѣто Го нѣма. Не, ще Го търсите въ Неговото съчетание, тамъ, дѣто Той се проявява.

    Сега, мнозина искатъ да виждатъ нѣщата ясно, но тѣ не могатъ да постигнатъ това, докато не разбератъ закона на съчетанието. Запримѣръ, вие дохождате при менъ, искате да видите, какво има въ стаята ми, но тъмно е, не можете да различите прѣдметитѣ единъ отъ другъ. Очитѣ ви сѫ здрави, но свѣтлината е недостатъчна, не можете да виждате. Азъ държа въ рѫката си свѣщь и кибритъ, и ако искамъ, мога веднага да запаля свѣщьта, да ви направя ясновидци. Ако съмъ напълно увѣренъ, че вие сте честенъ човѣкъ и нѣма да се изкусите отъ богатствата въ стаята, ще запаля свѣщьта, за да ги разгледате. Ако сте честенъ човѣкъ, като запаля свѣщьта, вие ще се зарадвате отъ това, което ще видите въ стаята. Обаче, ако не сте честенъ, у васъ ще се яви желание да задигнете нѣщо отъ това, което сте видѣли. Тогава азъ веднага загасвамъ свѣщьта, и вие отново оставате въ тъмнина. Сѫщото става и въ живота на всѣки човѣкъ. Щомъ се намѣри въ затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнѣкѫдѣ помощь. Азъ нося свѣщь въ рѫката си, запалвамъ свѣщьта, и той веднага се ориентира, вижда, дѣ се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли нѣкоя лоша мисъль въ ума му, свѣщьта веднага изгасва. Той пакъ започва да плаче, да се моли и казва: не зная, защо работитѣ ми не вървятъ добрѣ.

    Мнозина се тревожатъ, безпокоятъ за положението, въ което се намиратъ, и казватъ: какво ли мисли свѣтътъ за общото положение на работитѣ? — Свѣтътъ мисли точно това, което и вие мислите. — Какво ли ще стане съ насъ? — Идете на гробищата, тамъ ще видите, какво ще стане съ васъ. Докато мислите по стария начинъ, и съ васъ ще стане това, което е станало съ другитѣ. — Можемъ ли да забогатѣемъ? — Идете при банкеритѣ, тѣхъ питайте, можете ли да забогатѣете и по какъвъ начинъ става това? — Какво ще стане съ насъ, ако не изпълняваме волята Божия? — Идете въ бѣднитѣ квартали, въ болницитѣ, въ хирургическитѣ отдѣления; идете на бойнитѣ полета и ще видите, какво ще стане съ васъ, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора сѫ дошли до това положение все отъ много знания.

    Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, азъ взимамъ тия думи въ тѣхния широкъ смисълъ. Ако човѣкъ не разбира тия думи въ тѣхната широта, това не значи, че той трѣбва да се самоосѫжда, че това или онова не могълъ да направи. Който не е изпълнилъ нѣкои отъ своитѣ задължения къмъ Първата Причина, това показва, че той не е напълно здравъ човѣкъ. Дойде нѣкой при менъ да се разговаря, но изведнъжъ започва да се оплаква, че кракътъ го боли. Азъ взимамъ единъ здравъ бинтъ, прѣвързвамъ крака му, и той си отива. Дойде на другия день, пакъ сѫщата история. Така се продължава седмица, двѣ, три, и той все се оплаква, че кракътъ го боли и не може да върши работата си. Казано е въ Писанието, че небето е прѣстолъ на Бога, а земята — подножие на небето. Щомъ земята е подножие на небето, всички трѣбва да изучаватъ законитѣ на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведатъ на самото небе, т. е. въ Божествения свѣтъ, дѣто цари доброто, дѣто цари любовьта. Работите ли въ това направление, болниятъ кракъ ще оздравѣе. Невъзможно е човѣкъ да изучава закона на съчетанието и да има боленъ кракъ.

    Сега, прѣнесете тази мисъль и въ личния животъ на човѣка. Нѣкой има едно желание, но не може да го постигне. Запримѣръ, иска да отиде при своя приятель, да го посети, но не може, боли го кракътъ. Днесъ се опита да стане отъ леглото, не може. Утрѣ се опита да стане отъ леглото, не може. Най-послѣ той се убѣждава, че докато оздравѣе кракътъ му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Слѣдователно, съ боленъ кракъ никѫдѣ не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умътъ на човѣка е боленъ, може ли да отиде при Бога? — Не може. Ако сърцето на човѣка е болно, може ли да отиде при Бога? — Не може. Въ този случай, умътъ и сърцето прѣдставятъ крака на човѣка. И тогава, ако човѣкъ отиде при Господа съ боленъ кракъ, той веднага ще започне да се моли, да прѣмине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Какъ? — Като обикне Господа. Казвате: какъ ще обикнемъ Господа? Вие сами знаете това; значението е вложено въ самитѣ васъ. Въ музиканта е вложено знанието, какъ трѣбва да пѣе или свири. Ако остане учительтъ да го учи, какъ трѣбва да пѣе и свири, той нищо нѣма да научи. Учительтъ дава само основенъ тонъ на ученика и отъ врѣме на врѣме го корегира въ изпълнението, а ученикътъ пѣе или свири, споредъ истинскитѣ правила на музиката, вложени въ неговата душа. Ученикътъ разбира съчетанието на тоноветѣ и самъ ги изпълнява. Сѫщото се отнася и за доброто, и за любовьта. Тѣ сѫ нѣща, подобни на музикалното чувство, вложено у човѣка, вслѣдствие на което човѣкъ самъ знае, какъ да обича. Когато човѣкъ извърши едно добро, споредъ както е написано въ него, лицето му свѣти като слънце, и животътъ му се осмисля.

    Казвате: Бога ли само трѣбва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си, като себе си? Казвамъ: въ любовьта къмъ Бога влиза любовьта къмъ ближния, но не и обратното. Мнозина обичатъ хората, но скоро се разочароватъ отъ тази любовь. Значи, въ любовьта имъ липсва нѣщо. Какво липсва въ тази любовь? — Единъ сѫщественъ елементъ, а именно: когато хората обичатъ своитѣ ближни, трѣбва да обичатъ Бога въ тѣхъ. Кажете ми единъ случай отъ живота, дѣто нѣкой, като е обичалъ хората, да е спечелилъ нѣщо! Кажете ми единъ случай отъ историята на човѣчеството, дѣто нѣкой, като е обичалъ подобния на себе си, да е придобилъ нѣщо сѫществено! Който е обичалъ на първо мѣсто ближнитѣ си, той нищо не е придобилъ. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му къмъ хората ще бѫдатъ правилни. Такъвъ човѣкъ е всѣкога богатъ, а не бѣденъ. Защо? — Защото, като отива при Бога, той всѣкога приема, разбогатява. Щомъ отива при хората, той всѣкога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живѣе въ закона на съчетанието. Изразъ на този законъ е въ приложението и въ изпълнението на доброто, вложено въ ума и въ сърцето на човѣка. Законътъ на приложението се изразява чрѣзъ сърцето, а законътъ на изпълнението — чрѣзъ ума.

    И тъй, давате ли на хората отъ благото, което Богъ е вложилъ у васъ, помежду ви ще се създаде вѫтрѣшна връзка и ще се разбирате. Постѫпвате ли така, вие ще бѫдете богати. Който люби, той е винаги богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия нѣма, тамъ тя не се допуща. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грѣхъ има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята болести има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята ставатъ грѣшки, но въ Божествения свѣтъ — никога! На земята сѫществуватъ отрицателни нѣща, но въ Божествения свѣтъ не се допущатъ. Който мисли по този начинъ, той се приближава до Божествения свѣтъ; който не мисли така, той остава да живѣе на земята. Щомъ човѣкъ живѣе на земята и се оплаква отъ болния си кракъ, каквото и да обѣщава, той нищо не може да изпълни. Оздравѣе ли кракътъ му, той всичко може да изпълни. Ако нѣкой обѣщава да изпълни нѣщо и не издържи, кракътъ го боли. Ученикъ си, не ти върви въ училището. Защо? — Кракътъ те боли. Търговецъ си, работитѣ ти не вървятъ добрѣ. Защо? — Кракътъ те боли. Не можешъ да живѣешъ въ съгласие съ себе си, съ хората Защо? — Кракътъ те боли. Азъ взимамъ болния кракъ като символъ на боленъ умъ и болно сърце. Нѣкой казва на приятеля си: за тебе съмъ готовъ на всѣкакви услуги, на всѣкакви жертви. — Щомъ казвашъ това, можешъ ли да дойдешъ утрѣ у дома, да ми услужишъ въ нѣщо? — Мога, разбира се. — Тъй ли, наистина ли ще дойдешъ? Казвамъ: щомъ този човѣкъ пита приятеля си, дали, наистина, ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнилъ въ него. Въ ума на този човѣкъ е влѣзло съмнѣние, което може да произведе по нататъкъ голѣмо нещастие. Защо? — Защото най-малкото съмнѣние, което се заражда въ ума на човѣка по отношение на Божественото, е въ сила да отложи Божието благословение най-малко за единъ день.

    Мнозина се оплакватъ отъ болести, отъ страдания и казватъ: не може ли безъ болести и страдания? Както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, не може безъ болести и страдания. Днесъ болеститѣ и страданията прѣдставятъ извѣстни опитности въ живота на човѣка. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи; слѣдователно, той ще се учи и отъ страданията. Казвате: който не е опиталъ, какво нѣщо сѫ болеститѣ, страданията, той нищо не знае. Кой не е опитвалъ тия господари на себе си? Кой не е носилъ бинтовани крака? При това, ще видите, каква аристократическа походка има този човѣкъ съ патерицитѣ! Той походи малко и спре; пакъ тръгне, и скоро слѣдъ това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: дали този човѣкъ се моли, че така спира, шепне нѣщо и пакъ продължава пѫтя си? Не, той се запъхтява, мърмори си нѣщо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високитѣ върхове. Нѣкои казватъ: не можа ли да на мѣри Учительтъ нѣкое равно мѣсто за излизане, ами трѣбва да ни качва по тия височини? Тѣ вървятъ и мърморятъ, а други мислятъ, че се молятъ. Обаче, законъ е: когато се ходи по равни мѣста, едни органи се развиватъ, но за смѣтка на тѣхъ други се атрофиратъ. Обаче, при изкачване на височини, понеже пѫтьтъ е разнообразенъ, има и равни, и стръмни мѣста, съ което се прѣдизвиква дѣятелностьта на всички органи, и човѣкъ става по-здравъ.

    Сѫщото може да се каже и за мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Колкото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ по-разнообразни и високи, толкова той е по-здравъ. По този начинъ всички сили у човѣка се подбуждатъ къмъ работа, и той става много плодотворенъ. Човѣкъ непрѣменно трѣбва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Богъ е вложилъ въ него; той трѣбва да съчетае всички сили, всички дарби въ себе си правилно. Въ всѣки човѣкъ Богъ е вложилъ по една основна дарба, която той трѣбва да развие. Отъ тази дарба зависи неговото щастие. Нѣкой казва: веднъжъ свѣтътъ да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си. Не, вие не трѣбва да чакате свѣтътъ да се оправя. Вие трѣбва да работите, да станете щастливи прѣди свѣтътъ да се оправи. Нашата задача не зависи отъ свѣта, да очакваме той да се подобри; ние не трѣбва да зависимъ и отъ обществото даже. Нѣма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всѣки самъ трѣбва да разрѣшава задачитѣ си, независимо всички други обстоятелства. Ако човѣкъ рече да чака подобрението на цѣлото човѣчество, затова се изисква дълъгъ периодъ отъ врѣме. Ако чакате българитѣ да се събудятъ, да дойдатъ до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече сѫ дошли, изискватъ се още хиляди години. Българинътъ, напримѣръ, много обича да разрушава. Като върви прѣзъ нѣкоя гора, той, безъ да мисли много, взима брадвата и тукъ клъцне едно дърво, тамъ друго и заминава по-нататъкъ. Често той прави това и безъ нѣкаква нужда, а само отъ любовь къмъ разрушението.

    Тѣзи дни дойде при менъ единъ говедарь, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видѣ двѣ-три дини, които бѣха ми донесли отъ града, и каза: ти си ималъ дини тука! — Да, дини имамъ. Той се показа благороденъ, не поиска да му дамъ единъ рѣзенъ диня, но само обърна внимание на динитѣ. Питамъ го: ти ялъ ли се диня? — Кой ще ми донесе тукъ диня? При това, азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, самъ не мога да си купя. Тогава азъ взимамъ една диня, нарѣзвамъ я и му давамъ 3/4 отъ нея. — Много ми давашъ. — То не е само за тебе, и на другаря си ще дадешъ. Той седна близо до менъ и започна да рѣже съ ножчето отъ динята. Отрѣза единъ рѣзенъ, изяде го и хвърли кората четири-петь крачки задъ гърба си. Отрѣза си втори рѣзенъ, изяде го и пакъ хвърли кората задъ гърба си. Като изяде двата рѣзена, той каза: останалото ще занеса на другаря си. Като наблюдавахъ, какъ този говедарь хвърляше коритѣ на динята, азъ прѣведохъ въ себе си този примѣръ въ единъ по-високъ свѣтъ. Казвамъ: ние имаме право да използуваме благата, които Богъ ни е далъ, но разумно трѣбва да ги използуваме. Трѣбва ли, като приемете една хубава мисъль, да изядете доброто въ нея, а коритѣ ѝ да хвърлите настрана, другъ да ги прибира? Когато говедарьтъ хвърли коритѣ на динята, азъ се наведохъ, събрахъ ги и ги турихъ настрана. Той трѣбваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. Отъ постѫпката му азъ сѫдя, че той е скържавъ човѣкъ, скѫперникъ, а сѫщеврѣменно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши нѣкаква работа. Този говедарь мисли само за своето добро, но не и за доброто на другитѣ хора. Такъвъ човѣкъ не може да има никакъвъ капиталъ.

    Това сѫ основни положения, принципи, които трѣбва да имате прѣдъ видъ въ живота. По външенъ видъ тѣ изглеждатъ обикновени, вслѣдствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. Запримѣръ, дойде въ ума ви мисъльта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човѣкъ може да бѫде самостоятеленъ само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче съ неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човѣкъ да свири по този начинъ за себе си, той ще може да свири и за другитѣ. Вземе ли само единъ тонъ фалшивъ, той не трѣбва да излиза прѣдъ хората да свири, да позори музиката. Излѣзе ли неподготвенъ на сцената да свири, съ това той излага и учителя си; всѣки ще иска да знае, кой е неговиятъ учитель. Сѫщото се отнася и до живота на хората. Докато тѣ не се научатъ да живѣятъ добрѣ, Богъ не имъ дава възможность да се проявятъ. Научатъ ли се да живѣятъ добрѣ, могатъ ли правилно да свирятъ Божиитѣ парчета, тѣ вече ставатъ носители на великитѣ Божии блага.

    Сега, както сте събрани тукъ, вие чакате да се накладе огънь, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвамъ: извадете магическата си прѫчица, тропнете съ нея, да дойде яденето при васъ. Ще кажете, навѣрно, че не ви е дошло врѣмето още, не можете да си служите съ магическата прѫчица. — Кога ще дойде това врѣме? Ако можете да тропнете съ прѫчицата си и яденето ви дойде тукъ, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, азъ искамъ отъ васъ да направите само възможното. Изобщо, учительтъ никога не може да изисква отъ ученицитѣ си това, което и той самъ не може да направи. Обаче, вие можете да направите слѣдното: да отидите до палаткитѣ си и да донесете яденето тукъ, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви сѫ здрави. Не можете ли да слѣзете долу и да донесете яденето, краката ви сѫ болни. Може ли човѣкъ да заповѣдва на краката си, значи, тѣ сѫ здрави. Не може ли да имъ заповѣдва, тѣ сѫ болни.

    Сѫщото заключение можете да извадите и по отношение на своя умъ и сърце: ако умътъ и сърцето ви не сѫ здрави, вие не можете да кажете нѣщо и да го изпълните. Всѣка дума, която изказвате, трѣбва да се разбере въ нейния дълбокъ смисълъ, а слѣдъ това и да се приложи, да се живѣе. Казвате, запримѣръ: Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, светость, чистота и т. н. Щомъ казвате така, трѣбва да сте дълбоко убѣдени въ тѣзи думи. Така ли е въ сѫщность? Казвате, че Богъ е справедливъ, а сѫщеврѣменно се произнасяте, че еди-кой си се ползувалъ съ извѣстни привилегии прѣдъ Бога, ималъ Божието благоволение. Привилегия има прѣдъ Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Богъ къмъ нѣкого, това подразбира да се прояви чрѣзъ него. Въ това отношение, всѣки може да бѫде проводникъ, Богъ да се проявява чрѣзъ него.

    Казвате: Богъ ще ни научи, какво трѣбва да правимъ. — Тази наука иде отвѫтрѣ, и то когато Богъ се проявява въ човѣка. Това може да стане всѣкога, а не само сега. Богъ ви е изпратилъ на земята за единъ малъкъ опитъ, да види, какъ може да се прояви чрѣзъ васъ. Единъ день, като се върнете при Него, Той пакъ ще вложи нѣщо у васъ за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждеврѣменно ще остарѣете, ще се подпирате на патерицитѣ си, ще ви изоставятъ синове, дъщери, приятели, познати, докато най-послѣ и животътъ ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човѣкъ до това положение, той трѣбва, като блудниятъ синъ, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човѣкъ не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трѣбва да бѫде баща. Нѣкой казва: азъ родихъ синове и дъщери, азъ ги създадохъ. — Ти си ги родилъ, но не си ги създалъ. Човѣкъ човѣка не може да създаде. Това значи: никой човѣкъ не може да създаде една душа. Ако грънчарьтъ направи единъ хубавъ сѫдъ и го напълни съ вода, той ли е създалъ тази вода? Не, той само е напълнилъ гърнето съ вода, а водата не е създадена отъ него.

    И тъй, първото необходимо нѣщо за всички е да създадете правилни отношения къмъ Бога. Това се постига, когато човѣкъ държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърцето си — благородни чувства и въ волята си — красиви постѫпки. Това може човѣкъ самъ да направи, а може и отвънъ нѣкой да му помогне. Всѣки, който носи свѣтли, неопетнени мисли въ себе си и може да ги прѣдаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Сѫщото се отнася и за любовьта, за добродѣтельта и за знанието. Любовь, добродѣтель, знание, които външно само мамятъ човѣка, а нищо сѫществено не му даватъ, трѣбва да се избѣгватъ. Хората се нуждаятъ отъ любовь, която носи безсмъртенъ животъ; хората се нуждаятъ отъ добродѣтели, които могатъ да ги направятъ силни, мощни; хората се нуждаятъ отъ знание, което освобождава. Казвате: трудна работа е тази. Не е трудно да ходи човѣкъ, когато краката му сѫ здрави. Тогава той изпитва трепетъ въ себе си, силно желание да ходи, да се движи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, краката на човѣка да сѫ здрави. Умътъ и сърцето на човѣка сѫщо тъй трѣбва да бѫдатъ здрави!

    Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ много патерици между васъ. Не считайте това за упрѣкъ! Азъ говоря истината. Мнозина ще възразятъ: толкова години вече, какъ служимъ на Бога, все съ патерици ли вървимъ? Питамъ: кой отъ васъ е съвършено здравъ? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахътъ, или дробоветѣ, или мозъкътъ. Бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на тритѣ основни закона въ живота — на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човѣкъ да разполага съ тѣзи закони въ себе си, неговиятъ умъ никога нѣма да се помрачава, сърцето му никога нѣма да се натъква на противорѣчия и волята му отъ нищо нѣма да се разколебава. Запримѣръ, нѣкой ученикъ иска да учи цигулка. Отива при единъ великъ цигуларь, но той не го приема. Ако ученикътъ има въ себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще седи прѣдъ вратата на този цигуларь година, двѣ, три, десеть, докато най-послѣ цигуларьтъ каже: голѣмо е желанието ти да учишъ. Вземи цигулката си и ела при менъ, ще бѫдешъ мой ученикъ. Виднитѣ цигулари сѫ особени хора, тѣ не сѫ като обикновенитѣ. Когато дойде нѣкой ученикъ при такъвъ цигуларь, послѣдниятъ не му обяснява, какъ трѣбва да свири, но само му посочва съ пръста си, че тукъ или тамъ не взима правилно, и го оставя по-нататъкъ да разбира и да се изправя. Ако ученикътъ разбира лесно, учительтъ е доволенъ; не разбира ли, той свива вѣждитѣ си, чуди се, какъ е възможно този ученикъ да не е развилъ досега своята дарба. Какво правятъ много отъ ученицитѣ? Тѣ взиматъ цигулката си, постържатъ малко на нея и казватъ: за другъ пѫть ще оставя, не ми върви сега. На другия день пакъ взиматъ цигулката, пакъ постържатъ и пакъ я захвърлятъ настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начинъ, то е все едно да научите „цвѣте мило, цвѣте красно“ и да го свирите всѣки день. Или все едно е грѣшникътъ да повтаря всѣки день въ себе си: азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. Или, все едно е нѣкой човѣкъ да казва: азъ съмъ слабъ, нищо не мога да направя. Казвамъ: човѣкъ може да свири много нѣща, а не само „цвѣте мило, цвѣте красно“. Какъ? Като се упражнява. Човѣкъ може да бѫде праведенъ, а не само грѣшенъ. Какъ? Като работи, като се движи. Докато човѣкъ има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и сѫща пѣсень ще пѣе и все грѣшенъ ще бѫде. Щомъ краката му сѫ здрави, той ще бѫде силенъ и ще изпълнява волята Божия.

    Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ мисъльта, какво е билъ въ миналото. Миналото на човѣка прѣдставя мисли, отвънъ наложени. Ако облѣчете единъ човѣкъ съ затворнически халатъ и на краката му турите букаи, какво ще бѫде неговото състояние? Той ще върви нагорѣ — надолу, букаитѣ ще дрънкатъ, ще го смущаватъ, но ще знае, че и халатътъ, и букаитѣ му сѫ наложени отвънъ. Той не е въ тѣхъ. Човѣкъ е извънъ халата, извънъ букаитѣ. Като знае това, той ще се проникне съ дълбоко желание да се освободи отъ тѣхъ. Който знае законитѣ за освобождението, той ще създаде въ ума си свѣтли, чисти мисли, и букаитѣ моментално ще паднатъ отъ краката му. Щомъ букаитѣ паднатъ, и халатътъ ще падне, а той ще се намѣри вънъ отъ затвора. По какъвъ начинъ? — Съ мисъльта си. Мисъльта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онѣзи, които го пазятъ. Послѣ, той ще имъ внуши да отключатъ вратата и да снематъ букаитѣ отъ краката си. Той самъ ще хвърли халата си и ще излѣзе вънъ отъ затвора, на чистъ въздухъ, на свобода. Слѣдъ това ще внуши на пазачитѣ да турятъ букаитѣ и халата на мѣстото имъ и да заключатъ вратата. Всичко това пазачитѣ ще изпълнятъ въ спещо състояние и като се събудятъ, ще кажатъ: какво е станало тукъ? Дѣ е прѣстѫпникътъ? Какъ е излѣзълъ прѣзъ затворена врата? Като разгледатъ, какъ е станала цѣлата работа, тѣ ще се убѣдятъ, че този прѣстѫпникъ е билъ необикновенъ човѣкъ. Който познава законитѣ, и цѣла потеря да го прѣслѣдва, той ще приспи всички и ще мине незабѣлѣзано покрай тѣхъ. Докато хората не се научатъ да приспиватъ своята потеря, все по затворитѣ ще лежатъ. Затворътъ прѣдставя ограничителнитѣ условия на живота. Влѣзе ли човѣкъ въ затвора, тамъ всички ще му заповѣдватъ. И каквото му заповѣдватъ, той ще изпълнява.

    Казвате: какъ да излѣземъ отъ затвора, въ който се намираме? Днесъ хората и да излѣзатъ отъ затвора, пакъ ще се върнатъ въ него. Защо? — Защото тѣ не могатъ още да живѣятъ по новия начинъ. Тѣ започватъ съ новото и свършватъ съ старото. Въ това отношение, тѣ мязатъ на птичка, която дълго врѣме е живѣла въ кафезъ. Щомъ я пуснатъ на свобода, тя скоро слѣдъ това се връща пакъ въ кафеза си. Ето защо, всички трѣбва да бѫдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите отъ ограничителнитѣ условия, външни или вѫтрѣшни, които сега ви спъватъ въ развитието. Всички трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си, за възможноститѣ, които се криятъ у васъ; тогава ще знаете, че каквото пожелаете въ името Божие, ще постигнете. Казано е въ Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още прѣди да пожелае нѣщо, го получи.“ При това положение, краката и рѫцѣтѣ ви ще бѫдатъ здрави, умоветѣ ви — свѣтли, сърцата ви — чисти и изправни. Имате ли всичко това, нѣма да живѣете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Нѣма по-лошо нѣщо за хората отъ това, да си поставятъ единъ-другъ правила, какъ да живѣятъ. Всѣки самъ знае, какъ да живѣе. Искате ли нѣкакви правила, ще ви дамъ слѣднитѣ думи за размишление: правда, чистота, вѣра, надежда и любовь. Който има вѣренъ умъ и вѣрно сърце, той знае, какъ да живѣе. Болниятъ, безъ да иска, ще изкриви пѫтя си. Той не може да върви право. Запримѣръ, нѣкой е поелъ правия пѫть, намѣрилъ е единъ учитель, да го рѫководи, но сѫщеврѣменно търси и други учители, да се учи отъ тѣхъ. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъвъ ученикъ ще живѣе само въ лъжа и измама. Лъжата пъкъ ще създаде болезнени състояния въ него. Тъй щото, помнете: нито себе си лъжете, нито другитѣ. Ако вие се самоизлъгвате, и ако другитѣ лъжете, по какво ще се отличавате отъ хората на старото учение?

    Сега, азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които Богъ е изпиталъ още въ миналото. Богъ иска да развиете дарбитѣ, талантитѣ, които е вложилъ у васъ. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своитѣ дарби. Развие ли дарбитѣ си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голѣмо богатство за човѣка отъ това, да е развилъ поне една отъ своитѣ дарби, както трѣбва? Днесъ срѣщамъ хора даровити, талантливи, които, въпрѣки своето вѫтрѣшно богатство, пакъ отиватъ при Бога да просятъ. Досега почти не съмъ срещналъ човѣкъ, съ такива голѣми богатства, каквито прѣдставятъ неговитѣ таланти, да отиде при Бога и да каже: Господи, милиони си ми далъ на разположение, но не зная, какво да правя съ тѣхъ. Моля Ти се, кажи ми, какъ най-разумно да ги използувамъ. Казвамъ: ако не сме готови да вложимъ богатството си за Бога, да работимъ за Него и въ Негово име, ние нищо нѣма да постигнемъ. Ако не вложимъ ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Нѣкой казва: веднъжъ да уредя работитѣ си, че послѣ е лесно. Не, докато човѣкъ не работи за уреждане на Божиитѣ работи, неговитѣ никога нѣма да се уредятъ. Искате ли работитѣ ви да се уредятъ, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си въ Божествената банка, дѣто той ежегодно дава своитѣ лихви. Тъй щото, който работи за слава Божия, Богъ пъкъ ще уреди неговитѣ работи.

    Казвамъ: като ви се говори по този начинъ, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия въ това отношение, но трѣбва да знаете, какъ да работите. И болниятъ прави усилия да стане отъ леглото си, но малки резултати има. Голѣми усилия прави, но резултатитѣ му сѫ слаби. Той се мѫчи да стане отъ леглото си, но скоро отмалява и отново лѣга. Той трѣбва да знае, какъ да прави усилия. Нѣкой казва: иска ли човѣкъ да служи на Бога, той трѣбва да се откаже отъ живота си. — Тази е една неразбрана идея. — Трѣбва да бѫдемъ добри, да се обичаме! — Хубаво е това, но трѣбва да знаете, какъ да направите тѣзи усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трѣбва да имате правилни методи на приложение.

    Като наблюдавамъ съврѣменнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ за първенство. Ако нѣкой заема извѣстно положение въ обществото, той иска да бѫде пръвъ. Ако нѣкой е ученикъ, и той иска да бѫде пръвъ, да бѫде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръвъ ученикъ може да бѫде само този, който свири заедно съ учителя си. Такъвъ ученикъ може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той самъ опрѣдѣля мѣстото си. Това не значи, че учительтъ е пристрастенъ, но даровитиятъ, добродѣтелниятъ ученикъ, безъ да прави усилия, той всѣкога заема първо мѣсто. Самитѣ дарби и добродѣтели опрѣдѣлятъ неговото мѣсто. Който има запалена свѣщь въ рѫцѣтѣ си, който носи любовьта въ себе си, той е на първо мѣсто, да свѣти на ближнитѣ си, да имъ посочва пѫтя. Такъвъ е законътъ и въ духовния, и въ физическия свѣтъ. Слѣдователно, не е важно, какво учительтъ може да даде на ученика, но какъ той работи, за да развие онзи богатъ материалъ, който Богъ е вложилъ въ душата му. Ученикътъ трѣбва да работи съ тритѣ закона — съчетание, приложение и изпълнение.

    И на васъ казвамъ: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползувате отъ тѣхъ; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тѣзи усилия ще ви изморятъ, безъ да имате нѣкакви реални резултати. Тѣзи усилия ще ви създадатъ вѫтрѣшна умора, която ще ви направи недоволни отъ себе си. Запримѣръ, тия дни отидохме да нарѣжемъ малко дърва. По едно врѣме, наблюдавамъ, какъ единъ братъ рѣже дървата. Той дига-слага брадвата, но съ такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, слѣдъ малко той слага брадвата на земята и казва: уморихъ се вече! Взимамъ брадвата, показвамъ му, какъ да рѣже дървата, безъ да се уморява. Има специални методи за това, които човѣкъ трѣбва да знае. Послѣ, виждамъ една група братя, пъшкатъ, мѫчатъ се да дигатъ чуканитѣ отъ дърветата, да ги свалятъ долу. И този начинъ е добъръ, развива физическитѣ сили, но казахъ имъ да си послужатъ съ лостъ. Тѣ взеха единъ лостъ, и работата се свърши лесно, приятно, безъ голѣми усилия. Казвамъ: иска ли човѣкъ да не се уморява, нека си служи съ лостове. Тѣ сѫ необходими навсѣкѫдѣ въ живота.

    И тъй, запомнете тритѣ думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието прѣдставя Божествения капиталъ, вложенъ у човѣка. Този капиталъ трѣбва непрѣменно да се разработи. Слѣдъ съчетанието иде приложението и изпълнението. Нѣкои турятъ на първо мѣсто изпълнението. Първо ученикътъ по музика ще учи редъ правила, които ще съчетава. Послѣ ще прилага правилно наученото и най-послѣ ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикътъ свърши курса на музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано въ Писанието: „И земята ще се изпълни съ знание за Господа.“

    Мнозина казватъ: като четемъ Свещеното Писание, натъкваме се на редъ контрасти, на редъ аналогии, които създаватъ у насъ мисъль. Казвамъ: контраститѣ и аналогиитѣ сѫ необходими за разяснение на символитѣ, на нѣкои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиитѣ нищо не прѣдставятъ. Запримѣръ, ако съчетаете два аналогични прѣдмета, безъ да има между тѣхъ приложение и изпълнение, тѣ оставатъ неизползувани. Обаче, въ приложението и изпълнението на нѣщата има една тайна, която трѣбва да се знае. Ако човѣкъ не е силенъ въ приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението иде слѣдъ приложението. Който прилага, той може да изпълни. Запримѣръ, ако прилагате доброто въ живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение въ нѣщо. Прѣдставете си, че ви кажа да прѣгазите езерото. Можете ли да направите това? Нѣкои могатъ, но други не могатъ, защото не сѫ подготвени. И ако рекатъ да го прѣгазятъ, тѣ ще се удавятъ. Сѫщото става и въ живота. Турите ли неподготвения човѣкъ на работа, той ще се удави въ нея. Иска ли човѣкъ да успѣва въ живота и да не се дави въ морето, той трѣбва да се подчинява на Божиитѣ закони, а не Божиитѣ закони да се подчиняватъ на него.

    Единъ светия пѫтувалъ отъ едно село за друго. По пѫтя той срещналъ единъ турчинъ съ колата си, а въ колата — неговата кадъна. Отдалечъ още, турчинътъ далъ знакъ на светията да се отбие отъ пѫтя, да не гледа въ колата. Турцитѣ много пазятъ кадънитѣ си, да ги не виждатъ чужди мѫже. Тогава светията си казалъ: азъ ще ти дамъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ другъ пѫть, какъ да постѫпвашъ. Светията сплашилъ по нѣкакъвъ начинъ коня, който хукналъ да бѣга, и малко оставало, да падне въ пропастьта. Турчинътъ започналъ да се моли на светията: аманъ, помогни ми! Светията спрѣлъ коня, и падането на колата въ пропастьта било избегнато. Турчинътъ му благодарилъ и продължилъ пѫтя си. Съ малко се изплатилъ той. Този турчинъ и кадъната му можаха да полетятъ въ пропастьта и тамъ да останатъ. Турчинътъ разбралъ урока, който светията му прѣдалъ. Светията не трѣбваше да се отбива отъ пѫтя си, но турчинътъ трѣбваше да мине съ колата си малко настрана, и всѣкакво прѣмеждие щѣше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на нѣкой турчинъ, нека тя тури на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиитѣ не се интересуватъ отъ вашитѣ жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие отъ пѫтя си, а не светията.

    Законъ е: светия не може да се отбива отъ пѫтя си за жената на този или онзи. Прѣведенъ този законъ, той означава: Божиитѣ закони не могатъ да се подчинятъ на хората, но хората трѣбва, доброволно да имъ се подчинятъ. Не Бога да подчиняватъ, но тѣ да се подчинятъ на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начинъ, въ всичко ще успѣвате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Тъй щото, пожелавамъ на всички да работите съобразно законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начинъ, вие ще се домогнете до нови методи; новитѣ методи пъкъ ще оправдаятъ вашитѣ усилия. Пожелавамъ ви да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си. Толкова години вече, какъ ходите съ бинтовани крака, но отъ днесъ пожелавамъ на всинца да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си! Ако единъ човѣкъ е ходилъ десеть години съ бинтове и съ патерици, врѣме е вече да ги захвърли настрана. Казвамъ и на васъ: хвърлете бинтоветѣ отъ краката си и патерицитѣ отъ рѫцѣтѣ си и ходете свободно, безъ никакви прѣпятствия!

    Казвате: можемъ ли да се освободимъ отъ патерицитѣ? Който има воля, той може да хвърли патерицитѣ и да бѫде свободенъ. Който живѣе споредъ закона на съчетанието, той ще може да се освободи отъ всичко, което го спъва въ развитието му. Всичко непотрѣбно, всичко отрицателно изхвърлете навънъ. Имате нѣкакъвъ туморъ въ тѣлото си — изхвърлете го навънъ! Той не ви е потрѣбенъ. Имате нѣкаква отрицателна мисъль и нѣкакво отрицателно чувство — изхвърлете ги навънъ! Тѣ сѫ паразити, които смучатъ само сокове отъ организма ви, но отъ своя страна нищо не даватъ. Тѣзи отрицателни мисли и чувства могатъ да се молятъ, да не ги изхвърляте, но вие не трѣбва да ги слушате. Като ги изхвърлите вънъ отъ себе си, кажете имъ: за да не умрете гладни, азъ мога всѣка сутринь да турямъ на опрѣдѣлено мѣсто по малко храна за васъ; обаче, да ви оставя въ ума, въ сърцето си, тамъ да живѣете и да се размножавате, не позволявамъ.

    Слѣдователно, всѣка нечиста мисъль, всѣко нечисто желание сѫ паразити, отъ които човѣкъ непрѣменно трѣбва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъль, или това нечисто желание сѫ отъ царски произходъ. Отъ какъвто произходъ и да сѫ, какъвто етикетъ и да иматъ, щомъ сѫ отрицателни — вънъ! Ако една отрицателна мисъль може да носи човѣка, разбирамъ; обаче, той да носи тази мисъль, не разбирамъ. Коньтъ да носи човѣка, разбирамъ; обаче, човѣкъ да носи коня, не разбирамъ. Богъ да носи човѣка, разбирамъ, но човѣкъ да носи Бога, и това не разбирамъ. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога, затова Той трѣбва да ни носи. Нѣкой казва: азъ нося Божественитѣ мисли въ себе си. Да носишъ Божественитѣ мисли въ себе си, това е едно, а да носишъ Бога въ себе си, това е друго нѣщо. Никой не може да носи Бога въ себе си! Никой не може да носи Учителя въ себе си! Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете свободни, имамъ прѣдъ видъ, че Богъ, у когото живѣете, е абсолютно свободенъ. Щомъ Богъ е свободенъ, и вие трѣбва да бѫдете свободни. Богъ е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ, да познаваме Божието проявление и да Му служимъ. Щомъ служимъ на Бога, и свѣтътъ, за който казвате, че не е оправенъ, ще се оправи.

    Питамъ: какво придобихте отъ тазсутринното размишление? Като резултатъ на размишлението отъ тази сутринь се дадоха законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче, дълго врѣме още трѣбва да се размишлява върху тѣзи закони, върху тѣзи идеи, за да станатъ ясни въ съзнанието на всѣки едното. Нѣкои идеи сѫ уморителни. Напримѣръ, нѣма по-уморителна, по-неприятна идея отъ тази, да ти повтаря нѣкой постоянно, че си добъръ, богатъ, светъ човѣкъ. Веднъжъ да чуешъ това нѣщо, както и да е, но всѣкога да ти се говори сѫщото, умръзва. Който говори така, и той може да стане светъ човѣкъ. Какъ? Като го запалятъ, да гори, като свѣщь. Тогава и той ще гори, като мене. — Ама като тебе нѣма подобенъ. — Вѣрно е, че като мене нѣма другъ, но и като тебе нѣма подобенъ.

    Нѣкой казва: азъ искамъ Богъ да ме обича. Богъ може да те обича, но и ти трѣбва да Го обичашъ. Защо човѣкъ иска да бѫде обичанъ отъ Бога? Човѣкъ иска и търси Божията Любовь, за да постигне своитѣ желания. Казвамъ: човѣкъ може да постигне желанията си при два случая — когато Богъ го обича, и когато той обича Бога. Когато Богъ обича човѣка, той вижда, какво Богъ може да направи въ него и за него; когато човѣкъ обича Бога, Богъ вижда, какво човѣкъ може да направи за Него. Обаче, и въ единия, и въ другия случай, за да бѫде обичанъ, и за да обича, човѣкъ трѣбва да се прояви.

    И тъй, двѣ положения трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ: или Богъ да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начинъ ще Го познаемъ. Познаемъ ли Бога, ще минемъ къмъ втория законъ: любовь къмъ ближния. И въ този законъ отношението ще бѫде сѫщото: или ние ще обичаме ближнитѣ си, или тѣ ще ни обичатъ. Изобщо, отношенията на хората къмъ Бога и отношенията на Бога къмъ хората, съставятъ законъ на съчетание, изпълнение и приложение. Щомъ Богъ обича хората, всичкитѣ имъ работи се уреждатъ по магически начинъ. И когато хората обичатъ Бога, пакъ работитѣ имъ се уреждатъ. Казвате: кога ще дойдемъ до това положение? Вие сте вече въ това положение, но още не го съзнавате. Запримѣръ, нѣкой има да плаща полица отъ сто хиляди лева и се чуди, отдѣ да вземе пари, да я изплати. Той ходи натукъ-натамъ, замисленъ, разтревоженъ, отникѫдѣ не може да намѣри пари. Въ деня на полицата, отъ банката му съобщаватъ, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: какъ стана това нѣщо? Кой ми изплати полицата?

    Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ дългове, отъ грѣхове и казватъ: какво ще стане съ грѣховетѣ ни? Какъ ще се освободимъ отъ тѣхъ? Казвамъ: грѣховетѣ ви отдавна сѫ изплатени, както е изплатена полицата отъ сто хиляди лева. Ще получите съобщение отъ Божествената банка, че всичкитѣ ви дългове, всичкитѣ ви грѣхове сѫ вече изплатени. Трѣбва ли слѣдъ това да се съмнявате, дали Богъ ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Богъ ви обича. Богатството, което имате, изразено въ вашия умъ, сърце и воля, показва, че Богъ ви обича. И въ най-малкитѣ работи човѣкъ трѣбва да вижда Божията Любовь. Какво по-силно доказателство искате отъ Божията Любовь тукъ, всрѣдъ планината? Цѣлъ мѣсецъ вече, какъ сме тукъ, и ние се ползуваме отъ най-добритѣ условия. Ако Богъ не ни обичаше, Той щѣше да изпрати буря, вѣтрове, дъждъ, снѣгъ, градъ, и ние не бихме могли да останемъ тукъ даже единъ день. Обаче, ние седимъ спокойно, четемъ, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за насъ, но тѣ сѫ доволни, защото по този начинъ се освободиха много сѫщества, затворени въ тѣхъ. Така само може да се оправдае горението имъ. Когато освобождавашъ нѣкого, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато заробвашъ нѣкого, нищо не е на мѣсто и на врѣме. Сѫщото може да се каже и за самия човѣкъ. Когато човѣкъ се освобождава, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато човѣкъ се заробва, нищо не е на врѣме и на мѣсто.

    Сега, желая на всички да бѫдете радостни и весели, съ широки сърца, да съзнавате, че Божиитѣ блага сѫ дадени за васъ и да ги използувате разумно. Обаче, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и да работимъ за Неговата слава. Работимъ ли за Бога, ние ще се ползуваме отъ Неговото благословение и, дѣто минемъ, всички хора ще ни познаватъ. Минавате ли покрай нѣкои хора, които се каратъ, спрете се и отдалечъ ги погледайте. Пожелайте дълбоко въ себе си да се разбератъ; въ случай, че тѣ се сбиятъ и наранятъ, повалете ги на земята и слѣдъ това ги поканете дома си, да прѣвържете ранитѣ имъ. Като прѣвържете ранитѣ имъ, поговорете имъ за Божията Правда, за Божията Любовь. Навсѣкѫдѣ въ живота си човѣкъ трѣбва да проповѣдва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човѣкъ; който ви говори за Бога, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му, и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трѣбва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служимъ; който обича Бога, и ние ще го обичаме. Въ това седи изпълнението на Божественото учение.

    И тъй, съчетанието прѣдставя любовьта, приложението — мѫдростьта, изпълнението — истината. Ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, той нищо не може да съчетае; ако човѣкъ не е мѫдъръ, той нищо не може да приложи; ако човѣкъ нѣма истината въ себе си, той нищо не може да изпълни. Слѣдователно, искате ли да съчетавате нѣщата, извикайте любовьта; искате ли да приложите нѣщата, извикайте мѫдростьта; искате ли да изпълните нѣщата, извикайте истината. Учительтъ не може постоянно да показва на ученика, какъ трѣбва да държи лѫка и какъ да настройва струнитѣ на цигулката си. Това нѣщо ученикътъ самъ трѣбва да прави. Той трѣбва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Нѣкой казва: какво нѣщо е съчетанието, приложението и изпълнението въ живота? Когато двѣ разумни души се събератъ на едно мѣсто, това е съчетание; когато двѣ разумни души, събрани на едно мѣсто, работятъ заедно за постигане на извѣстна цѣль, това е приложение; и най-послѣ, когато тѣзи двѣ разумни души сѫ постигнали цѣльта си и сега ядатъ и пиятъ, участвуватъ въ благото, което сѫ придобили, това е изпълнение. При това, трѣбва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не сѫ еднократни, но многократни, вѣчни процеси.

    Сега, ще прѣдставя нѣколко контраста за обяснение на идеята. Прѣдставете си, че дойде нѣкой при васъ и ви удари нѣколко пѫти. Удари ви единъ пѫть, и вие казвате: дано не дойде втори ударъ! Удари ви втори пѫть, вие казвате: дано не дойде трети ударъ и т. н Прѣдставете си послѣ, че при васъ дойде нѣкой и ви даде една хапка хлѣбъ. Вие сте гладенъ и казвате: дано дойде втора хапка! Даде ви втора хапка и казвате: дано дойде трета хапка и т. н. Слѣдователно: който удря, той има желание да удари още единъ пѫть, дано този човѣкъ се вразуми. Когато пъкъ му дава хапки хлѣбъ една слѣдъ друга, той казва: дано тази хапка е достатъчна, защото рѫката ми омалѣ да му подавамъ хапки хлѣбъ. Тъй щото, когото биятъ, той гледа часъ по-скоро боятъ да прѣстане. Който бие, казва: ще ударя още единъ пѫть, да се вразуми този човѣкъ. Когото хранятъ, казва: дано ми дадатъ още една хапка хлѣбъ! Който храни нѣкого, казва: дано тази хапка бѫде послѣдна, защото рѫката ме заболѣ отъ дигане и слагане.

    Сега, ще ви прѣдставя друго положение. Срѣщате единъ човѣкъ и започвате да го налагате. Обаче, при всѣки ударъ, отъ рѫката ви се изсипва цѣла шепа злато. Този, когото биятъ, като вижда, че слѣдъ всѣки ударъ прѣдъ него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротивъ, той ще мълчи, нищо нѣма да казва. И 50 удара да наложатъ на гърба му, той ще мълчи. Тъй щото, казвамъ: всѣко страдание, за което сме съзнали, че носи нѣкакво велико благо въ живота ни, има смисълъ. Затова Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ онѣзи велики блага, които ще дойдатъ за въ бѫдеще.“ Единъ день, когато хората съзнаятъ, какво сѫ донесли страданията имъ, тѣ ще кажатъ, като Павла: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“.

    Сега, азъ говорихъ, а вие се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорихъ, ще можете да кажете на хлѣба да дойде при насъ. Тукъ ли искате да закусимъ, или долу, около палаткитѣ? (—Тукъ). Тогава, сами ли ще слѣзете да си донесете закуската, или ще ударите съ магическата прѫчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патерицитѣ си, развържете бинтоветѣ си и свободни отъ тѣзи прѣпятствия, слѣзте долу, да донесете закуската си!

*

6. Бесѣда, държана отъ Учителя на

3 августъ, 1931 г. 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...