Jump to content

1931_08_02 Хигиена на живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ХИГИЕНА НА ЖИВОТА.

    Ще прочета нѣколко стиха отъ 10 глава на Евангелието отъ Иоана.

    За да подържа живота си, човѣкъ се нуждае отъ три важни, сѫществени нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: свѣтлина, животъ и любовь. Свѣтлината открива физическия свѣтъ и помага за разбиране на живота. Ако човѣкъ не разбира законитѣ на свѣтлината, той не може да разбере законитѣ на живота; ако не разбере живота, той не може да разбере законитѣ на любовьта. Ако човѣкъ не разбере законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, въ него ще се зароди вѫтрѣшно разногласие. Вѫтрѣшното разногласие създава външенъ дисонансъ.

    Въ органическия свѣтъ свѣтлината е свързана съ храната, която човѣкъ употрѣбява. Безъ свѣтлина и топлина, никаква храна не може да се създаде. Слѣдователно, човѣшкиятъ стомахъ се намира въ пълна зависимость отъ свѣтлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на ония елементи, чрѣзъ които животътъ се проявява. Днесъ всички хора, всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми, се стремятъ къмъ щастие, къмъ осигуряване. Такъвъ стремежъ сѫществува и въ сѣмействата, въ обществата, въ народитѣ. Всички се стремятъ къмъ организиране. Питамъ: кои успѣватъ въ този стремежъ? По-разумнитѣ сѣмейства, общества и народи, които разбиратъ законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, тѣ могатъ донѣкѫдѣ да се организиратъ, да живѣятъ по добрѣ. Останалитѣ, които не разбиратъ тѣзи закони, изпадатъ въ суевѣрие и нищо не постигатъ. Защо става това? — Понеже тѣ търсятъ щастието въ началото на живота си, въ началото на всѣка работа, когато щастието седи въ крайния резултатъ на живота.

    Всички съврѣменни хора се стремятъ да растатъ, да забогатяватъ, да станатъ учени, силни, съ една дума — да придобиятъ щастието. Слѣдователно, ако щастието е цѣль въ живота, тогава всѣки трѣбва да се стреми да изучи пѫтищата, по които може да се дойде до щастието. Безъ щастие животътъ нѣма външенъ изразъ. На земята изразъ на щастието е здравето. Първото важно нѣщо за човѣка е здравето. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Обаче, здравето зависи отъ физиологическото съотношение между човѣшкитѣ органи. Ако дѣятелностьта между мозъка, дробоветѣ и стомаха е правилна, тогава и здравето на човѣка е добро. Тѣзи три органа съставятъ три велики свѣта. Мнозина смѣсватъ търбуха на човѣка съ стомаха и казватъ: човѣкъ не трѣбва много да яде. Търбухъ и стомахъ сѫ двѣ нѣща съвършено различни. Стомахътъ е свѣтъ, напълно независимъ отъ търбуха. Въ стомаха на човѣка има десеть милиона работници клѣткитѣ — които се занимаватъ съ храносмилането. Ако на всѣки работникъ се плаща само по единъ левъ надница, на день трѣбваше да се плаща по десеть милиона лева за храносмилането. Оттукъ се вижда, каква грамадна работа вършатъ тия клѣтки. Това говори и за голѣмото количество енергия, която природата харчи за подържане живота на тия клѣтки. И слѣдъ всичко това хората не цѣнятъ живота. Защо? — Защото тѣ не подозиратъ даже, колко много сѫщества работятъ за тѣхъ даромъ и каква енергия изразходва природата за подържане на живота.

    Съврѣменнитѣ хора, управляващи, учени и философи, сѫ заети съ една отвлѣчена идея: да внесатъ въ живота законность, справедливость, щастие, безъ да разбиратъ законитѣ на щастието. Въпрѣки този стремежъ на хората, почти никѫдѣ не се срѣщатъ идеални сѣмейства, общества или държави. Това се дължи на обстоятелството, че между тритѣ свѣта — физически, сърдеченъ и умственъ, нѣма хармония, нѣма правилни съотношения. Запримѣръ, ако свѣтлината, която прониква въ очитѣ, е много силна, очитѣ веднага се свиватъ, понеже не могатъ да издържатъ на тази свѣтлина. Иначе, тя ще причини голѣма врѣда на очитѣ. Ако пъкъ свѣтлината е много слаба, тогава очитѣ се разтварятъ широко, като у нощнитѣ птици, за да приематъ повече свѣтлина. Обаче, това чрѣзмѣрно разтваряне на очитѣ създава другъ дефектъ. Очитѣ на човѣка не трѣбва да бѫдатъ нито като очитѣ на нощнитѣ птици, нито като тия на дневнитѣ. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ нито много широко отворени, нито много свити. Хора, на които очитѣ сѫ широко отворени, иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на нощьта; тия пъкъ, на които очитѣ сѫ свити, тѣ иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на деня. Това сѫ двѣ различни категории хора, които нѣматъ и не могатъ да иматъ помежду си допирни точки. Какво може да се роди въ нощьта? Прѣзъ нощьта житото не расте и плодоветѣ не зрѣятъ. Нощьта е създадена само за почивка. Истинскиятъ животъ, истинското растене и узрѣване става денемъ. Нощемъ се обработватъ материалитѣ, които организъмътъ е възприелъ прѣзъ деня.

    Казвамъ: нощьта прѣдставя страданията въ живота, а деньтъ — радоститѣ. Казвате: защо идатъ скърбитѣ и страданията? — Между страданията и радоститѣ има извѣстно съотношение. Скърбитѣ, страданията сѫ необходими за почивка на човѣка, а радоститѣ — за работа. Вънъ отъ живота скръбьта и радостьта не сѫществуватъ, нито могатъ да се отдѣлятъ отъ него. Ако отдѣлите скърбитѣ и радоститѣ отъ живота, послѣдниятъ напълно ще се обезсмисли. И тогава, нѣма по-страшно страдание за човѣка отъ това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човѣкъ вижда, че страданията, както и радоститѣ въ живота сѫ на мѣстото си. Обаче, ако страданията и радоститѣ не могатъ да се използуватъ правилно, тѣ не сѫ изиграли ролята си. Който не е използувалъ радоститѣ и страданията, той се намира въ положението на слѣпецъ и не вижда благата, които минаватъ прѣдъ него. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който разполага съ голѣмо материално богатство, изразено въ пари, но живѣе въ постояненъ страхъ, да не взематъ паритѣ му, да не ги изгуби по нѣкакъвъ начинъ и да стане сиромахъ. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ своето богатство? Каква радость му носи това богатство? — Никаква. Този човѣкъ живѣе въ страхъ, въ мѫчение, да не изгуби своето щастие. Слѣдователно, щастието или благото на този човѣкъ му причинява повече страдания, отколкото радости. Кога благото на единъ човѣкъ му създава страдание, а не радость? — Когато хората около него искатъ да бѫдатъ богати, безъ да работятъ. Нещастието на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че малцина отъ тѣхъ обичатъ да работятъ. Всѣки иска да работи, колкото може по-малко. И азъ съмъ съгласенъ съ това. Чрѣзмѣрниятъ трудъ е неразуменъ. Ние не сме дошли на земята да ставаме роби на труда. Чрѣзмѣрниятъ трудъ подразбира стремежъ на хората къмъ богатство, къмъ осигуряване. Трудътъ трѣбва да се замѣсти съ разумна работа, а разумна работа може да има само тогава, когато между хората сѫществува поне една допирна точка.

    И тъй, ако между хората сѫществува поне една допирна точка, тѣ ще могатъ да направятъ разумна връзка между свѣтлината, живота и любовьта. Свѣтлината прѣдставя сборъ отъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, включвайки и човѣка. Животътъ прѣдставя вѫтрѣшната страна на цѣлокупния животъ. Това показва, че между всички живи сѫщества има обща допирна точка, понеже всички живѣятъ, т. е. въ живота на всички има нѣщо общо. Обаче, животътъ на човѣка се различава отъ живота на останалитѣ сѫщества по своята разумность. Въ този смисълъ само човѣкъ живѣе. Разумностьта е най-цѣнното въ човѣшкия животъ. Думата „животъ“ подразбира разумность. Дѣто нѣма разумность, и животъ нѣма. Има ли разумность, даже най-слабо проявена, тамъ и животъ има. Любовьта прѣдставя Божествения свѣтъ, върху който сѫ построени всички останали свѣтове. Грѣшката на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че тѣ отдѣлятъ Бога отъ любовьта, т. е. отъ свѣта, на който всичко се крѣпи. Вънъ отъ любовьта Богъ не сѫществува. Вънъ отъ любовьта не можемъ да познаемъ Бога. Както не познаваме Бога вънъ отъ любовьта, сѫщо така не можемъ да познаемъ човѣка вънъ отъ разумния животъ.

    Слѣдователно, любовьта е идейната, възвишената страна на живота. Съ нея, именно, човѣкъ трѣбва да се занимава. Тя прѣдставя още и свѣтлината на живота му. Докато човѣкъ люби, той вижда; прѣстане ли да люби, животътъ му се помрачава, и той вече не вижда. Силитѣ, които подържатъ общия животъ, се взиматъ отъ тритѣ главни елемента въ него: отъ свѣтлината, отъ живота и отъ любовьта. Сѫщото може да се каже частно и за човѣка. Той може направо да черпи енергия за подържане на своя организъмъ отъ свѣтлината, ако знае нейнитѣ закони; отъ живота, ако го разбира, и отъ любовьта, ако се стреми къмъ нея. Тѣзи сѫ тритѣ източника, отъ които човѣкъ може да черпи сила, животъ и здраве. Има ли тѣзи нѣща въ себе си, той е придобилъ истинското щастие на земята.

    Христосъ казва: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ: добриятъ пастиръ душата си полага за овцитѣ.“ Подъ думитѣ „добъръ пастиръ“, Христосъ подразбиралъ благоприятнитѣ материални условия, които трѣбва да се даватъ на всички хора. Подъ думата „овци“ пъкъ подразбиралъ разумнитѣ хора. Подъ думата „пастиръ“ подразбиралъ Божественото начало въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Както тѣлото не може безъ глава, така и стадото не може безъ пастиръ. Пастирътъ въ човѣка е неговата глава; овцитѣ, това сѫ дробоветѣ, а свѣтлината, това е стомахътъ, отъ който той трѣбва да черпи енергия за живота си.

    Казвамъ: какъвто и да е човѣкъ, колкото и да е добъръ, ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да се ползува отъ нея; ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да има правилни схващания за свѣта и ще го разглежда като изложба на картини. Обаче, има правила, методи, чрѣзъ които човѣкъ може да използува свѣтлината. Понѣкога неразположението на човѣка се дължи на редъ анормални съчетания, прѣдизвикани отъ неправилното възприемане на свѣтлината. Научно казано: понеже свѣтлината е различно складирана въ разнитѣ видове храни, вслѣдствие на това едни отъ тѣхъ се отразяватъ благотворно, а други — неблаготворно върху човѣшкия организъмъ. Онѣзи храни, които се отразяватъ неблаготворно върху човѣшкия организъмъ, често ставатъ причина за неговото неразположение. Слѣдователно, хранитѣ, които хората употрѣбяватъ, прѣдставятъ свѣтлина, складирана въ разнитѣ органи по различни начини. Оттукъ, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, трѣбва да употрѣбява такива храни, които да съотвѣтствуватъ на неговия организъмъ. Въ това седи истинската хигиена на живота.

    И тъй, хигиената на живота трѣбва да започне съ правилното използуване на свѣтлината, складирана въ растенията и плодоветѣ. Ако възприетата свѣтлина не може да се прѣвърне въ жива енергия, ние казваме, че храната не е добрѣ асимилирана, т. е. между храната и дадения организъмъ нѣма съотвѣтствие. Сегашнитѣ хигиенисти и физиолози често прѣпорѫчватъ на човѣка такива храни, съ които не се постига желаемата цѣль. Едни хигиенисти прѣпорѫчватъ на хората месна храна, а други — вегетарианска, но понѣкога вегетарианската храна отъ извѣстни масла се разваля толкова много, че е въ състояние да разстрои стомаха дори повече отъ месната. За да се избегнатъ тѣзи разстройства, човѣкъ трѣбва да се добере до онази храна, която природата е опрѣдѣлила специално за него. Този е единъ отъ важнитѣ въпроси, върху който всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва да се замисли. Не е важно, какво е писано въ книгитѣ по този въпросъ, но всѣки човѣкъ трѣбва самъ да намѣри своята храна, както това правятъ животнитѣ. Кой е научилъ овцата да пасе трѣва? При това, кой я е научилъ да избира трѣва специална за нея? Безъ да е чела нѣкаква научна книга, овцата знае, каква трѣва да пасе. Овцата сама избира храната си, а съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да чете редъ научни книги, за да разбере, коя храна е добра, и коя не. Относно избора на храната, природата е вложила въ човѣка вѫтрѣшенъ инстинктъ, или вѫтрѣшно чувство за разпознаване. И ако човѣкъ се върне къмъ своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава, коя храна е добра и опрѣдѣлена специално за него. Ако човѣкъ се остави на природата, тя да го рѫководи, той ще разрѣши правилно не само въпроса съ храната, но ще знае положително, какъвъ животъ трѣбва да води и какъ да живѣе.

    Днесъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за възпитание на младитѣ, прилагатъ редъ нови правила и методи, въпрѣки това малко постижения иматъ. Защо? — Защото сѫ се отклонили отъ първичния животъ. Майката дълго врѣме учи дъщеря си, какъ трѣбва да живѣе, но все ненаучена остава. Питамъ: какъ възпитаватъ птицитѣ малкитѣ си? Какъ имъ прѣдаватъ науката за живота? Когато единъ птичи синъ ще се жени, той съвѣтва ли се съ майка си и съ баща си, коя другарка да си избере и какъ да живѣе? Той не се съвѣтва съ тѣхъ, защото тази наука е вложена въ него. Майката и бащата не правятъ въпросъ даже, защо синътъ имъ избира тази, а не онази мома за своя другарка. Тѣ сѫ напълно съгласни съ неговия изборъ. Когато пчелитѣ се роятъ, майката и бащата напущатъ стария кошеръ, оставятъ го на синоветѣ и дъщеритѣ си, а тѣ отиватъ въ новъ. Сѫщиятъ законъ се прилага и между птицитѣ: старитѣ напущатъ гнѣздото си, оставятъ го на младитѣ, а тѣ започватъ да си правятъ ново гнѣздо. Въ човѣшкия свѣтъ е точно обратно: майката и бащата оставатъ въ старата кѫща, а младитѣ излизатъ вънъ, на нова кѫща.

    Азъ изнасямъ тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откакъ хората сѫ се отклонили отъ правия пѫть, тѣ сѫ забравили всичко онова, което първоначално имъ било прѣдадено и днесъ отново го учатъ. Тѣ се намиратъ въ противорѣчие и често се запитватъ: кой ще ни учи? Кой ще ни възпитава? Тѣ забравятъ, че тия знания сѫ вложени у тѣхъ и лесно ще ги възобновятъ. Кога? — Като се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ живота на чистотата. Ако птицата може сама да се ориентира въ живота си, ако микробата знае, какъ да живѣе, колко повече човѣкътъ, като разумно сѫщество, направенъ по образъ и подобие Божие, ще може самъ да се справи въ живота!

    Казвамъ: който иска правилно да се развива, той трѣбва да разбира законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта. Днесъ, запримѣръ, не само обикновенитѣ хора, но и официалнитѣ философи, учени, писатели не знаятъ и не разбиратъ, какво свѣтлината иска отъ тѣхъ; тѣ не разбиратъ, какво животътъ иска отъ тѣхъ и най-послѣ тѣ не разбиратъ, какво любовьта иска отъ тѣхъ. Затова, именно, тѣ не разбиратъ, какво прѣдставятъ свѣтлината, животътъ и любовьта. Всички хора казватъ, че Богъ е Любовь, но какво е отношението на Божията Любовь къмъ тѣхъ, тѣ не знаятъ. Обаче, ако хората проявятъ правилно Божията Любовь въ живота си, съ това тѣ ще поставятъ основа на единъ разуменъ животъ. Разумниятъ животъ е животъ на безсмъртие, животъ безъ страдания и мѫчения. Безъ Божията Любовь, вие ще имате животъ, пъленъ съ страдания и ограничения. Обаче, човѣкъ не е дошълъ на земята да страда. Той е дошълъ да учи, да се развива правилно. Ако запитатъ съврѣменнитѣ хора, защо сѫ дошли на земята, тѣ не могатъ да отговорятъ. Какво прѣдставя земята, и това не знаятъ. Земята има форма на параходъ, който нѣкога е ималъ много кумини. Днесъ сѫ останали само 56 кумина, т. е. 56 вулкана, които постоянно димятъ. Това показва, че земята продължава да пѫтува въ пространството. Хората сѫ пѫтници на този параходъ и разискватъ въ него по разни въпроси: лични, сѣмейни, обществени, народни. Единъ день земята ще пристигне на пристанището си, ще изсвири съ своята трѫба и ще каже: всички пѫтници да излѣзатъ на брѣга, вънъ отъ парахода! Отъ пристанището пѫтницитѣ ще продължатъ живота си на сухо, а параходътъ ще се върне назадъ, да вземе други пѫтници, които да доведе на сѫщото пристанище.

    И тъй, когато нѣкой казва, че ще напусне този свѣтъ, това е вѣрно по отношение на земята. Ученитѣ казватъ, че единъ день земята ще изгуби възможностьта да храни хората, и тѣ ще трѣбва да търсятъ друго мѣсто, на което да се прѣселятъ. Ние вѣрваме въ многократностьта на живота. Животътъ не е еднократенъ, но продължава вѣчно. Той нито се дѣли, нито умира. Външнитѣ форми се разрушаватъ, а животътъ продължава — нищо не е въ състояние да го умъртви, т. е. да го унищожи. Животътъ е по-силенъ отъ смъртьта. За него нѣма смърть, но хората мислятъ, че ще умратъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на Настрадинъ Ходжа, който казвалъ: „Когато жена ми умре, половината свѣтъ умира; когато азъ умра, съ менъ заедно цѣлиятъ свѣтъ умира.“ И съврѣменнитѣ хора мислятъ по сѫщия начинъ. Тѣ казватъ: докато ние живѣемъ, цѣлиятъ свѣтъ живѣе; щомъ ние умремъ, заедно съ насъ и свѣтътъ умира. — Това не е никаква философия.

    Подъ думата „смърть“ се разбира минаване отъ една форма въ друга, отъ единъ животъ въ другъ. Да минешъ отъ по-низко на по-високо стѫпало въ живота, тази смърть има смисълъ. Обаче, да умрешъ и да слѣзешъ по-низко, отдѣто си билъ, тази смърть нѣма смисълъ. Когато казватъ, че съ смъртьта всичко свършва, това е заблуждение, това е крива мисъль. Свършването се отнася само до външнитѣ форми, до външнитѣ условия, при които човѣкъ по-рано е живѣлъ. Дѣтинството на човѣка продължава седемь години, отъ 1—7 г.; отъ 7—14 годишна възрасть човѣкъ минава своето юношество, а отъ 14—21 г. той става младъ момъкъ, завършва своето пълнолѣтие. Слѣдъ пълнолѣтието си човѣкъ възмѫжава и започва постепенно да остарява. Питамъ: дѣ остана младостьта на този човѣкъ? Младостьта само се е видоизмѣнила, но младиятъ човѣкъ не е умрѣлъ. Юношътъ сѫщо така не е умрѣлъ. Най-послѣ и дѣтето не е умрѣло. Това сѫ фази на единъ и сѫщъ животъ, който на физическия свѣтъ достига своя прѣдѣлъ на развитие до стареца. Старецътъ заминава отъ този свѣтъ въ другъ и вмѣсто него, нѣкѫдѣ се ражда малко дѣте.

    Слѣдователно, това, което на физическия свѣтъ наричатъ смърть, не е нищо друго, освѣнъ смѣна на формитѣ: старецътъ заминава, дѣтето дохожда. Човѣкъ не умира, но промѣня формата и мѣстото си. Той излиза отъ една кѫща и влиза въ друга. Казвате: какво стана съ стария човѣкъ? Той напусна старата си кѫща, понеже бѣше нехигиенична, за да влѣзе въ нова, чиста, хигиенична. Ако го търсите въ новата кѫща, той ще ви каже: моля, ще ме извините, че не мога да ви приема. Скоро съмъ се прѣмѣстилъ въ тази кѫща, не съмъ се наредилъ още. Ще почакате нѣколко години, докато се наредя. Тогава ще ви приема да ми гостувате.

    Този е новиятъ начинъ за разбиране на живота. Вие казвате: отиде стариятъ човѣкъ! Богъ да го прости! — Дѣ отиде? — На онзи свѣтъ, на небето. Който разбира нѣщата по този начинъ, той ще се намѣри въ противорѣчието, въ което изпадналъ единъ вѣрващъ, като слушалъ проповѣдьта на единъ английски проповѣдникъ за онзи свѣтъ. Дъщерята на този вѣрващъ наскоро заминала за онзи свѣтъ, затова той запиталъ проповѣдника: като проповѣдвашъ за онзи свѣтъ, кажи ми, моля ти се, дѣ е моята дъщеря, която наскоро напусна този свѣтъ? Проповѣдникътъ отговорилъ: дъщеря ти е на небето. Единъ отъ присѫтствуващитѣ въ събранието, който седѣлъ близо до този баща, казалъ: господине, вашата дъщеря не е на небето, но въ събранието, при васъ. Проповѣдникътъ казва, че дъщерята е на небето, но не я вижда. Богомолецътъ казва, че дъщерята е въ събранието, при баща си, и я описва, каква е на ръстъ, какви очи има, каква коса и т. н.; сѫщеврѣменно той казва на бащата, какво иска дъщеря му отъ него. Кой отъ двамата говори истината? Проповѣдникътъ твърди нѣщо, което не вижда, а богомолецътъ твърди това, което вижда и знае положително.

    Мнозина мислятъ, че съ смъртьта всичко свършва. Ако е така, и това е добрѣ, но ако умрѣлиятъ и като умрѣлъ може да говори, какво ще кажете на това? Ако се приближите при единъ умрѣлъ и се разговаряте съ него, умрѣлъ ли е той? Не е умрѣлъ. Да умре нѣкой, това подразбира съвършено изчезване на неговото съзнание и абсолютно забравяне на себе си; обаче, това не става. Защо? — Защото такова нѣщо не сѫществува и въ самата природа. Това, което ние наричаме смърть, е врѣменно прѣнасяне отъ едно мѣсто на друго. Когато нѣкой умре, той постепенно се забравя отъ другитѣ, изчезва отъ тѣхното внимание, но за себе си, за своето съзнание, той никога не прѣстава да сѫществува. Забѣлѣжете, въ физическия животъ, вниманието на човѣка често се отклонява отъ единъ прѣдметъ и се спира върху другъ. Защо? По-силното впечатление отъ нѣкой прѣдметъ винаги отвлича вниманието на човѣка отъ прѣдмета, който по-слабо го е интересувалъ. И наистина, човѣкъ може да бѫде мъртавъ по отношение на прѣдмети, които му правятъ слабо впечатление, и живъ — по отношение на такива, които му правятъ силно впечатление.

    Слѣдователно, вниманието на човѣка лесно се отклонява отъ единъ прѣдметъ на другъ, отъ едно мѣсто на друго. И затова, щомъ единъ прѣдметъ, или едно лице не сѫществува за неговото внимание, той казва, че това лице, или този прѣдметъ е мъртавъ. Този прѣдметъ е умрѣлъ само за него, но не и за всички. Като наблюдавате нѣкой старъ човѣкъ, ще видите, че той живѣе на физическия свѣтъ, но често прѣминава въ съзнанието си и въ духовния свѣтъ. Той едноврѣменно живѣе въ два свѣта. Когато е живъ за физическия свѣтъ, той е мъртавъ за духовния. И обратно: ако за духовния свѣтъ е живъ, за физическия е мъртавъ. По вѫтрѣшно чувство човѣкъ схваща, че има вѣченъ животъ, затова се приготвя да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. отъ живота на смъртьта, на безлюбието, въ живота на безсмъртието, на любовьта.

    И тъй, ако човѣкъ разбере живота въ неговия тѣсенъ смисълъ и прѣнебрегне свѣтлината, той ще бѫде мъртавъ за свѣтлината. Дали е изгрѣло слънцето или не, той не се интересува отъ това, защото е напълно съсрѣдоточенъ въ мисъльта си само за живота. Ако пъкъ разбере любовьта, той ще се интересува изключително отъ нея и нѣма да обръща внимание на проявитѣ въ живота. Това се отнася за частичния животъ; обаче, съзнанието на човѣка едноврѣменно може да бѫде будно и за живота, и за свѣтлината, и за любовьта, т. е. и за физическия, и за духовния, и за Божествения свѣтъ. Ако човѣкъ въ физическия животъ игнорира свѣтлината, стомахътъ му ще отслабне, а оттамъ и тѣлото; ако игнорира живота, дробоветѣ му ще отслабнатъ; ако игнорира любовьта, мозъкътъ му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушаватъ законитѣ на свѣтлината, стомахътъ страда; когато се нарушаватъ законитѣ на живота, дробоветѣ страдатъ; когато се нарушаватъ законитѣ на любовьта, мозъкътъ, главата страда. Питамъ: дѣ е човѣкътъ — въ стомаха, въ дробоветѣ или въ мозъка?

    Сега, като имаме прѣдъ видъ тритѣ важни нѣща — животътъ, свѣтлината и любовьта, ще срещнемъ три категории хора. Едни отъ тѣхъ се прѣдаватъ изключително на живота, искатъ да го изучатъ въ неговитѣ най-малки подробности, вслѣдствие на което отиватъ до крайности. Религиознитѣ хора пъкъ сѫ прѣнебрегнали физическия животъ, прѣнебрегнали сѫ свѣтлината, вслѣдствие на което живѣли въ пустини, въ монастири, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. Тѣ сѫ отричали физическия животъ за смѣтка на духовния. Трета категория хора сѫ изпадали въ дълбокъ мистицизъмъ, съ единствената цѣль да познаятъ любовьта, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. И това сѫ крайности. Пѫтьтъ на мистика не е лошъ, но той не трѣбва да прѣдава своето мистично разположение на хора, които нѣматъ неговата опитность. За да разбере човѣкъ смисъла на живота и да бѫде полезенъ и за себе си, и за другитѣ, той трѣбва да започне отъ физическия свѣтъ, отъ свѣтлината и постепенно да отива къмъ духовния и Божествения свѣтъ. Който разбира живота правилно, той трѣбва да изучава еднакво и тритѣ свѣта. Свѣтлината, въ която живѣемъ, не е произволно нѣщо. Тя прѣдставя изворъ на блага, които трѣбва да се използуватъ. Ако ние можемъ да прѣработимъ физическата енергия въ духовна и да я прѣнесемъ въ духовния свѣтъ, това подразбира прѣнасяне на физическитѣ богатства въ духовния свѣтъ. Това, именно, Христосъ ималъ прѣдъ видъ, което изказалъ въ стиха: „Събирайте съкровища за небето, дѣто ни молецъ ги яде, нито ръжда разяжда!“ Слѣдователно, хората трѣбва да научатъ законитѣ на живота, на свѣтлината и на любовьта и да ги прилагатъ, ако искатъ да бѫдатъ щастливи. Не е достатъчно само да знаятъ законитѣ, но да ги прилагатъ. Мнозина казватъ: писано е, че нивата трѣбва да се разоре дълбоко. Обаче, тѣ не я разороватъ така. Писано е, че нивата трѣбва да се посѣе съ добро сѣме. Обаче, тѣ не я насаждатъ съ добро сѣме. Писано е, че трѣбва да се прави добро. Обаче, тѣ не правятъ добро. И слѣдъ всичко това, тѣ очакватъ добри резултати. Не, знания, които не се прилагатъ въ живота, не даватъ резултати.

    Питамъ: ако човѣкъ не може да внесе въ ума си най-възвишени мисли, въ сърцето — най-благородни чувства и въ волята — най-прилични постѫпки, какъ ще изрази живота си? Ако не може да даде изразъ на своя животъ, чрѣзъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, колкото и да говори за живота, свѣтлината и любовьта, той нищо нѣма да се ползува. Истинскитѣ постижения се придобиватъ само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ връзка съ живота, свѣтлината и любовьта. При това, тази връзка не трѣбва да бѫде еднократна, но многократна. Запримѣръ, съ раждането си още човѣкъ е направилъ връзка съ живота, но за да не го изгуби, той трѣбва непрѣкѫснато да възстановява тази връзка. По сѫщия начинъ той трѣбва постоянно да възстановява връзката си съ свѣтлината и съ любовьта. Връзката съ любовьта може да се подържа само съ мисъльта за Бога. Връзката съ живота пъкъ се подържа съ любовь къмъ хората. Който не обича хората, той не може да има животъ. Връзката съ свѣтлината се подържа съ любовь къмъ физическия животъ. Който не обича физическия животъ, той не може да има никакво отношение къмъ свѣтлината. Най-главнитѣ, най-високитѣ нѣща въ физическия животъ сѫ свѣтлината и топлината, затова ние трѣбва да обичаме цѣлокупно този животъ. Слѣдователно, безъ свѣтлина и топлина ние не можемъ да разберемъ отношенията, строежа и проявитѣ на цѣлокупния животъ. Щомъ не разберемъ живота, и любовьта нѣма да разберемъ.

    Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Ако човѣкъ разбере пѫтя и живота, той ще разбере и истината. Истината пъкъ включва въ себе си всички разбрани нѣща. Лъжата включва въ себе си неразбранитѣ нѣща. Разбранитѣ нѣща внасятъ животъ, а неразбранитѣ — смърть. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Тя съдържа въ себе си всички условия, въ които животътъ, свѣтлината и любовьта се проявяватъ въ своята пълнота. Стихътъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“, може да се прѣведе съ думитѣ: „азъ съмъ свѣтлината, животътъ и любовьта.“ Пѫтьтъ прѣдставя физическия животъ. Животътъ прѣдставя човѣка. При това, животътъ се проявява само въ истината, въ мѫдростьта и въ любовьта. Това подразбиралъ Христосъ съ думитѣ, изказани въ стиха: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Слѣдователно, всѣки може да бѫде добъръ пастиръ за себе си: добъръ пастиръ за своитѣ мисли, добъръ пастиръ за своитѣ чувства и добъръ пастиръ за своитѣ постѫпки. Това е проповѣдвалъ Христосъ прѣди двѣ хиляди години, което и днесъ може да се приложи въ частичния и въ цѣлокупния животъ.

*

Бесѣда отъ Учителя, държана на

2 августъ, 1931 г. 10 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...