Jump to content

1931_07_30 Нашето мѣсто (липсват стр. 16 и 17)


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

НАШЕТО МѢСТО.

Сега, нѣкои отъ васъ казватъ, че днесъ е студено, вѣтъръ има и считатъ, че врѣмето е лошо. Студътъ показва, че въ атмосферата има събрано много електричество. Какво трѣбва да се прави въ такъвъ случай? Питамъ: когато търговецътъ е натрупалъ много капиталъ, какво трѣбва да прави? — Той трѣбва да вложи капитала си въ търговия, въ оборотъ. Застоялиятъ капиталъ е като застоялата вода. Какво става съ водата, когато стои дълго врѣме на едно мѣсто? — Тя се вмирисва. На сѫщото основание, когато по пръститѣ на човѣка се натрупва повече капиталъ, и той се вмирисва. Всѣко вмирисване пъкъ произвежда болка. Ако човѣкъ може да си прѣдстави, че нѣма нищо на пръститѣ си, той не ще усѣща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човѣкъ така, но той трѣбва и да чувствува сѫщото. Ако само мисли, а не чувствува, той непрѣменно ще усѣща извѣстна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които сѫществуватъ между двама добри приятели, когато влѣзе помежду имъ нѣкакъвъ външенъ елементъ. Въ първо врѣме тѣ живѣятъ въ миръ, въ съгласие, разбиратъ се добрѣ. Единъ день, обаче, между тѣхъ се яви нѣкаква външна причина, която ги заставя да се стълкновятъ. Отъ този моментъ хармонията между тѣхъ се нарушава, и тѣ се чувствуватъ стѣснени, неприязнено разположени единъ къмъ другъ.

Казвамъ: по сѫщия начинъ всѣки човѣкъ се е стълкновилъ въ нѣщо съ своитѣ приятели и се чуди, защо сега не се разбира съ тѣхъ. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелитѣ му, но въ сѫщность има нѣщо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче, електричеството не разрѣшава въпроситѣ. Ти се молишъ, но нѣщо стѣга пръститѣ ти, не можешъ да се молишъ, както трѣбва, и прѣкѫсвашъ молитвата си. Молите ли се, всичко трѣбва да забравите. Че имало нѣщо на пръститѣ, което ви стѣга, това нищо не значи. Стѣгането, въ случая, е дадено за самообладание. Страданията, мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ или разумната природа изпраща на човѣка, иматъ за цѣль да го възпитатъ, да го научатъ на самообладание. Щомъ човѣкъ придобие самообладание, страданията и мѫчнотиитѣ въ живота му сами по себе си изчезватъ.

Сега, които сѫ недоволни отъ вѣтъра, нека направятъ опитъ да го спратъ. Ако състоянието ви се измѣни, стане идеално, и ако любовьта ви къмъ Бога стане безупрѣчна, вѣтърътъ моментално би спрѣлъ. Най-малката дисхармония въ природата се дължи на редъ причини. Тя е послѣдствие на нѣкакво нарушение на нейнитѣ закони. Ако човѣкъ е напълно хармониченъ съ природата, и тя ще бѫде въ хармония съ него. Човѣкъ не е изпратенъ на земята да господарува надъ природата, но природата трѣбва да бѫде училище за него. Слѣдователно, природата отговаря на човѣка: какъвто е човѣкътъ, такава ще бѫде и тя по отношение къмъ него. Външниятъ животъ на човѣка отговаря на неговитѣ вѫтрѣшни състояния. Като говоря за връзката между човѣка и природата, не подразбирамъ индивидуално човѣка, но имамъ прѣдъ видъ цѣлото човѣчество, общата хармония въ живота на всички хора. Да бѫдете въ хармония съ Бога, значи да разбирате цѣлокупния животъ. Запримѣръ, отъ ваше гледище, мнозина казватъ: за въ бѫдеще ние ще станемъ по-добри. Ако човѣкъ днесъ не е добъръ, той и за въ бѫдеще не може да бѫде добъръ. Нѣкой казва: въ миналото азъ бѣхъ добъръ човѣкъ, сега съмъ станалъ лошъ. — Това е криво заключение. Ако човѣкъ въ миналото е билъ добъръ, той и сега ще бѫде добъръ. Иначе, ще се извади заключение, че въ миналото е билъ богатъ, а сега е станалъ сиромахъ. Може ли единъ човѣкъ въ миналото да е билъ богатъ, а въ настоящето да е сиромахъ? Ако човѣкъ нѣкога е билъ богатъ, а послѣ е станалъ сиромахъ, това показва, че той не е ималъ истинско богатство. Неговото богатство е било нѣкакъвъ товаръ, който носилъ на гърба си. Послѣ, снематъ товара му, и той става сиромахъ. Такова разбогатяване и осиромашаване прѣдставятъ механически процеси. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, никой не може да му отнеме. Ако нѣкой може да отнеме отъ човѣка благото, което Богъ му е далъ, значи, той е по-силенъ отъ Бога. Обаче, да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, е сѫщественото въ неговия животъ, а сѫщественото никой никому не може да отнеме.

И тъй, въ заключение казвамъ: ако въ миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и въ бѫдеще. Ако пъкъ сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри въ бѫдеще. Така трѣбва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на извѣстни противорѣчия. Противорѣчията пъкъ се дължатъ на вѫтрѣшенъ дисонансъ въ човѣка, независимо това, дали той го съзнава, или не. Дѣто и да е, обаче, въ живота на всѣки човѣкъ все ще има нѣкакво противорѣчие, нѣкакво неразбиране. Това противорѣчие може да иде по наслѣдственъ пѫть, а може да е резултатъ на нѣкакво криво човѣшко разбиране.

Казвамъ: три важни фактора упражняватъ влияние върху човѣшкия животъ. Първиятъ факторъ е неговата личность, човѣшкиятъ егоизъмъ. Вториятъ факторъ е обществото. И най-послѣ, голѣмо влияние указва върху човѣка и самата природа. Запримѣръ, както сте събрани тукъ, вие едни-други си влияете, и затова нѣкои отъ васъ казватъ: какво придобиваме, като излизаме всѣка сутринь на молитва? Като отговоръ на това запитване, ще поставя слѣдното положение. Ако имате единъ голѣмъ цирей нѣкѫдѣ на рѫката или на крака си, и той ви причинява голѣма болка, кое положение ще бѫде по-добро за васъ: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедъръ, да даде всичко онова, което е събралъ въ себе си? Този цирей е богатъ търговецъ, и въ случая, за прѣдпочитане е той да дава нѣщо отъ себе си, да кредитира хората, отколкото да взима отъ тѣхъ. Слѣдователно, когато човѣкъ излиза сутринь на молитва и мисли, че трѣбва да вземе нѣщо, той не разбира закона. Той непрѣменно трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. По-великъ човѣкъ е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли нѣкой, че толкова години се е молилъ и нищо не е спечелилъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Който излиза сутринь на молитва, съ цѣль да спечели нѣщо, по-добрѣ нека седи дома си и да не се моли. Съ молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутринь да посрещнемъ Бога и да Му благодаримъ за всичко, което ни дава, тази молитва има смисълъ и винаги е приета.

Нѣкой казва: студено е, затова не ни се излиза. — Бихъ желалъ да обясните, какво нѣщо е студътъ, и ако искате да го продадете, азъ бихъ го купилъ. Обаче, има нѣща въ свѣта, които нито се хващатъ, нито се продаватъ. Студътъ е отъ тия нѣща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъвъ студъ не сѫществува. Когато казваме, че вънъ е студено или топло, това сѫ наши понятия за нѣщата. Ние мислимъ, че е студено или топло. Като казвамъ, че студъ не сѫществува, азъ имамъ прѣдъ видъ този студъ, който вие си прѣдставяте. Не сѫществува даже такъвъ студъ, какъвто ученитѣ си прѣдставятъ. Има нѣщо въ свѣта, чиито влияния сѫ подобни на студа, но то не е студъ. Запримѣръ, ако имате малко дърва, и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче, ако имате достатъчно дърва, и печката гори добрѣ, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усѣщате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообръщението става правилно, тогава и рѫцѣтѣ, и краката ви ще бѫдатъ топли; ако кръвообръщението не става правилно, краищата на тѣлото ще истиватъ, и вие ще усѣщате студъ. Изпратите ли малко повече кръвь къмъ краищата на тѣлото си, тѣ ще се стоплятъ. По сѫщия начинъ вие можете да кажете на вѣтъра да не духа, и врѣмето ще се стопли.

Сега, мнозина казватъ, че тѣзи нѣща не сѫ толкова важни. Питамъ: отъ ваше гледище, кои нѣща сѫ най-важни? Споредъ менъ, най-важното нѣщо за организма е, всичкитѣ му части, всичкитѣ му удове да бѫдатъ на мѣстото си. Второто важно нѣщо е, като дойде врѣме за работа, всички удове да взематъ участие въ общата работа на организма. Трето важно нѣщо е тия органи да взематъ нѣщо отъ благата, които сѫ придобити отъ общата работа. Слѣдователно, най-важното нѣщо за насъ е да бѫдемъ на мѣстото си. Кое е нашето мѣсто? — Това, на което Богъ ни е поставилъ. Послѣ, да вземемъ участие въ работата, която Богъ върши. И най-послѣ, да участвуваме въ благата, които ще се придобиятъ отъ тази работа. Тѣзи сѫ най-важнитѣ нѣща за човѣка. Който разбира важнитѣ нѣща въ живота си по този начинъ, той никога нѣма да се натъква на противорѣчия. Между съврѣменнитѣ хора се явяватъ много противорѣчия по единствената причина, че тѣ не разбиратъ, кои нѣща сѫ важни и кои маловажни. Противорѣчията се явяватъ по причина на това, че хората не сѫ на мѣстата си, не взиматъ участие въ работата, която имъ е опрѣдѣлена и не се ползуватъ отъ благата, които тази работа може да донесе. Щомъ човѣкъ не разбира тия три нѣща, той ще се натъкне на три вида противорѣчия. Който разбира тия три нѣща въ живота си, за него всѣкакви противорѣчия изчезватъ. Да бѫдешъ на мѣстото си, да взимашъ участие въ работата, която ти е опрѣдѣлена и да се ползувашъ отъ благата на тази работа, въ това седи новото учение, въ това се заключава новата философия на живота. Кажешъ ли, че тази работа не е за тебе, ти самъ се натъквашъ на противорѣчия. Ставашъ сутринь, обръщашъ се на една или на друга страна и казвашъ: кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И безъ молитва може единъ день. Не, молитвата е най-приятното нѣщо, което човѣкъ може да направи. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ молитвата, отъ разговора му съ Бога.

Срѣща ви нѣкой и казва: какво сте се надигнали да вървите по планинитѣ? Какъ ви се ходи толкова пѫть, по тия високи мѣста на Витоша, на Рила? Я по-добрѣ си почивайте! Глупава работа е тази! Този човѣкъ ви съвѣтва да седите на едно мѣсто, да не ходите по планинитѣ, защото той самъ не обича да се движи. Той е аристократъ, обича лекия животъ: става сутринь, облича се хубаво и отива въ нѣкое кафене, да пие кафе, чай или млѣко. Той счита нашата работа глупава, ние пъкъ мислимъ, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово мѣсто, пакъ можемъ да отидемъ въ кафенето, но ще постѫпимъ по своему: ще вземемъ участие въ работата на кафеджията и слѣдъ това ще се ползуваме заедно съ него отъ благата на тази работа. Рече ли човѣкъ да влѣзе въ кафенето на топло и да пие кафе, той е разбралъ само първото важно нѣщо въ живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита, какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си зарѫча кафе, чай или млѣко, но слѣдъ това ще дойде кафеджията и ще му каже: плати сега! Ако сте постѫпили правилно, кафеджията не трѣбва да иска нищо отъ васъ. Той ще ви се поклони само и ще каже: заповѣдайте и другъ пѫть! Ако искате, вие ще дадете нѣщо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излѣзете.

Обаче, днесъ нѣма нито едно заведение, въ което да се постѫпва по новия начинъ. Ако всѣки човѣкъ, който отива въ кафенето, носи своето млѣко или кафе и го излива въ общъ сѫдъ, кафеджията ще раздава на всѣки посѣтитель, по колкото млѣко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всѣкиго съ радость. Ако всички хора отиваха въ кафенето да дадатъ нѣщо, а не само да взематъ, положението шѣше да бѫде съвсѣмъ друго. Тогава нито посѣтителитѣ на кафенето, нито кафеджията щѣха да се натъкватъ на противорѣчия. Ако ние излизаме сутринь да се помолимъ на Бога и мислимъ само да вземемъ нѣщо, а не и да дадемъ, при слизане отъ височината кафеджията ще ни хване и ще каже: платете сега! Студътъ, който имате днесъ, не е нищо друго, освѣнъ този кафеджия, който казва: платете сега! Казвате: студено е! Не, кафеджийска работа е тази! Разсѫждавате ли по този начинъ, вие ще си обясните много отъ противорѣчията на живота.

Сега, като разглеждамъ нѣкои научни въпроси, или научни положения, азъ се усмихвамъ малко, защото виждамъ, че явленията въ природата сѫ съвсѣмъ друти отъ тѣзи, които хората разбиратъ. Ученитѣ разбиратъ много природни прояви и явления по съвършено особенъ начинъ. Тѣ сѫ далечъ отъ истината. Тѣ тълкуватъ много отъ проявитѣ на природата по своеобразенъ начинъ, когато цѣльта на природата въ този случай е съвършено различна отъ тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, много отъ дисхармоничнитѣ прояви на природата не сѫ нейни. Казвате: какъ е възможно нѣкои отъ проявитѣ на природата да не сѫ нейни? Ще обясня това съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че имате дѣте, което всѣкога обличате съ чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при васъ, това дѣте е весело, радва се на чиститѣ си дрешки. Обаче, дѣтето излиза на улицата да поиграе съ своитѣ другарчета, но въ това врѣме покрай него минава единъ бояджия и нацапва дрешката му съ своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече съ изцапани, нечисти дрешки. Питамъ: майката ли нацапа дрешкитѣ на своето дѣте? Не, тя сама се чуди, кой е нацапалъ чиститѣ дрешки на дѣтето й и го пита: кой изцапа хубавитѣ ти дрешки?

Често и въ природата се срѣщатъ прояви, които намъ се струватъ дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трѣбва, да измѣнятъ своитѣ стари възгледи за живота. Докато тѣ живѣятъ съ тия стари възгледи, никакъвъ прогресъ не може да има въ свѣта. Докато човѣкъ живѣе съ старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бѫде напразно. День слѣдъ день ще минаватъ, и той нѣма да забѣлѣжи, какъ остарява: краката започватъ да го болятъ, не го държатъ вече, и той вижда, че старостьта е дошла. Нѣкои мислятъ, че колкото повече се качватъ по планинитѣ, толкова по-добрѣ ще се чувствуватъ. Обаче, не излиза всѣкога така. Слѣдователно, подмладяването не седи само въ изкачването по високитѣ мѣста, но главно въ новитѣ възгледи, въ новата и права мисъль. Казвамъ: когато човѣкъ започва да остарява, това показва, че той е много забогатѣлъ, много е натоваренъ, вслѣдствие на което едва се движи. Ако свали товара отъ колата си, той ще почне леко да се движи.

Сега, напишете и вие нѣщо върху темата „причини за остаряването.“ Нѣкои учени казватъ, че една отъ причинитѣ за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата дѣятелность на организма, вслѣдствие на което ставатъ голѣми натрупвания въ мускулитѣ, въ ставитѣ и т. н. И туй е вѣрно, но за стария е важно това, че той е натоваренъ съ много излишни нѣща. Сега старитѣ прѣдставятъ прѣдметъ за разговоръ, защото тѣ могатъ да се подмладятъ. Всѣко нѣщо, което може да се изправи и обнови, трѣбва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждамъ погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги обяснявамъ, тѣ нищо не се ползуватъ. Ако всички хора сѫ добри, азъ бихъ се радвалъ, защото ще има какво да взема отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ сѫ сиромаси, нѣма какво да ми дадатъ. Сиромахътъ знае само да проси. Стариятъ човѣкъ пъкъ е натоваренъ съ много противорѣчия. Слѣдователно, искате ли да се подмладите, трѣбва да се освободите отъ противорѣчията въ живота си. Нѣкой седи и се занимава съ маловажни работи: че това не станало, както трѣбва, че дрехитѣ му били много тънки, пропущали вѣтъръ, че това нѣмалъ, онова нѣмалъ, че еди-кой си не го погледналъ, както трѣбва и т. н. Този човѣкъ се занимава съ хиляди маловажни работи, но сѫщественото забравя. Кое е сѫщественото ? Сѫщественото е, че той не е на мѣстото си, не взима участие въ работата, която му е опрѣдѣлена и най-послѣ не се ползува отъ благата, които тази работа може да му достави.

Сега, като ви излагамъ на вѣтъра и говоря, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва, доколко можемъ да издържаме на вѣтъръ. Казвамъ: ако азъ изпитвамъ васъ, и мене изпитвамъ. Това нѣщо става и въ съврѣменнитѣ училища. Влизатъ ученицитѣ въ класъ, слѣдъ тѣхъ влиза учительтъ. Не се минава много врѣме, и въ класа пристигатъ инспекторъ, директоръ, да слушатъ, какъ учительтъ прѣподава. Ученицитѣ се стѣсняватъ, но и учительтъ не е напълно свободенъ. Щомъ комисията излѣзе, ученицитѣ казватъ: много ни изпитва учительтъ, много ни измѫчи. И учительтъ си казва: и мене по-малко не измѫчиха.

И тъй, първото нѣщо, за което излизаме сутринь рано, е да се освободимъ отъ ненужния багажъ. Трѣбва да се освободимъ отъ този багажъ! Казвате: какъ можемъ да се освободимъ? Много методи има, чрѣзъ които човѣкъ може да се освободи отъ ненужния багажъ. Обаче, не е врѣме още да се дадатъ тѣзи методи, защото хората не сѫ въ състояние да ги приематъ съ пълна вѣра и ще започнатъ да питатъ: защо трѣбва да се постѫпи по този, а не по другъ начинъ? Който пита, безъ да прилага методитѣ, той ще мяза на чехитѣ, които бѣха дошли между насъ и запитваха, какво се прави съ пъпеша: вари ли се, или направо се яде? Една сестра имъ занесе единъ голѣмъ рѣзанъ пъпешъ, и тѣ я запитаха: какво се прави съ това нѣщо? Трѣбва ли да се вари, или се яде въ този суровъ видъ? — Не се вари, направо се яде. — Какъ се яде? Прави сѫ хората да питатъ; тѣ не сѫ яли другъ пѫть пъпешъ, не знаятъ, какъ се яде. За насъ, които много пѫти сме яли пъпешъ, е лесно, но за тѣзи хора е чудно, какъ се яде пъпешъ.

Та методитѣ, които бихъ далъ на съврѣменнитѣ хора, сѫ толкова нови и чудни за тѣхъ, че и тѣ непрѣменно биха се запитали: какво ще се прави съ тия методи? Трѣбва ли първо да се варятъ и слѣдъ това да се ядатъ, или направо се ядатъ? Истинската наука седи въ разтоваряне на човѣшкото съзнание. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разтоваря съзнанието си отъ ненужния багажъ, който иде отъ три мѣста: отъ неговия личенъ животъ, отъ обществото, отъ хората, съ които е заобиколенъ, и отъ природата. Запримѣръ, тръгваме отъ София за Рила седемь-осемь души и порѫчваме да ни изпратятъ нужното число коне. Слѣдъ малко къмъ насъ се присъединяватъ още нѣколцина, ставаме всичко 20 души. Тѣ вървятъ съ насъ и не се сѣщатъ, че трѣбва да си порѫчатъ коне; тѣ мислятъ, че щомъ има за насъ, ще има и за тѣхъ. Обаче, като слѣзоха отъ трена, намѣриха се въ чудо: ще тръгватъ, но коне нѣма. При това, багажътъ имъ е голѣмъ, не се носи лесно по височини. На сѫщото основание, излизате ли рано сутринь на молитва, още отъ вечерьта трѣбва да си кажете: утрѣ сутриньта ще се качвамъ на високо мѣсто, затова трѣбва конь за багажа ми. Не си ли порѫчате конъ още отъ вечерьта, на другия день ще оста-

(Липсват стр. 16 и 17 от книгата. Временно ще бъдат добавени в нов правопис.)

Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим?“ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.

Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.

И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни. Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга. Всички сте нащрек, като войници, готови за бой.

Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата.

*

Беседа от Учителя, държана

на 30 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1931_07_30 Нашето мѣсто (липсват стр. 16 и 17)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...