Jump to content

1931_07_31 Чистене на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЧИСТЕНЕ НА СЪЗНАНИЕТО.

    Сега ще ви дамъ нѣколко отъ най-малкитѣ правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието. Тѣ сѫ слѣднитѣ: не желай това, което не ти е потрѣбно! Никога не мисли за утрѣшния день! Не взимай миналото за идеалъ на своя животъ! Не мисли, че бѫдещето включва всичко въ себе си! Държи ли се човѣкъ за тѣзи положения, тѣ сѫ посоки, които го потикватъ нагорѣ, напрѣдъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ посоки на съзнанието.

    Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ отъ днесъ още мисли, какво ще яде утрѣ. За него е важно, какво днесъ ще яде. Утрѣшниятъ день трѣбва да остане настрана. Той не е ялъ днесъ, а за утрѣ мисли. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ още и слѣдното положение: всѣко нѣщо, което е противъ законитѣ на природата, е грѣхъ. Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣко чувство или желание, които сѫ противъ законитѣ на природата, сѫ грѣховни, противоестествени или неестествени. Запримѣръ, ако у човѣка дойде желание лѣтно врѣме, при най-голѣмата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвмѣстимо съ законитѣ на природата. Или, ако у него дойде желание всрѣдъ зима, при 35º студъ, да носи копринена шапка, и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато нѣкой човѣкъ иска всички хора постоянно да го гледатъ и само съ него да се занимаватъ? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искатъ хората, тѣ пакъ не могатъ постоянно да гледатъ нѣкой човѣкъ. Запримѣръ, какъ ще го гледатъ, когато спятъ? Или, какъ ще го гледатъ вечерь, въ тъмна нощь? Самитѣ условия не позволяватъ това. Слѣдователно, да гледате нѣкого постоянно, туй изисква голѣма будность на съзнанието. Такава будность е възможна само при три условия: когато душата на човѣка се намира подъ влиянието на закона на Любовьта, подъ влиянието на закона на Мѫдростьта и подъ влиянието на закона на Истината.

    И тъй, ако човѣкъ не може да подигне ума си къмъ Бога, да вѣрва въ Него и да има стремежъ къмъ възвишенитѣ и великитѣ сѫщества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение отъ резултатитѣ, които сѫ прѣдъ него, той пакъ не може да познае себе си. Такъвъ човѣкъ не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българинъ който, като отишълъ на баня, вързалъ на крака си единъ конецъ и си казалъ: нека седи този конецъ на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. Съ конецъ ще мога лесно да се позная. Обаче, въ съзнанието на човѣка сѫществува една чърта, едно качество, по което той всѣкога може да се познае. Иначе, човѣкъ постоянно би се губилъ въ свѣта. Има едно качество, по което всѣки се познава като индивидъ. Като спи човѣкъ, познава ли се? Не се познава. Изобщо, въ съня никой не може да се познае. Щомъ се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свѣтъ. Заспи ли човѣкъ, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свѣтъ и закона на Любовьта нѣма връзка. Щомъ нѣма връзка между живота и Любовьта, тогава нѣма връзка и между живота и Мѫдростьта, между живота и Истината.

    Казвамъ: когато нѣма връзка между живота и законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, хората не могатъ да правятъ връзка и между радость и страдание. Запримѣръ, като дойде радостьта въ живота, тѣ казватъ, че това е въ реда на нѣщата; дойде ли страданието, тѣ намиратъ, че това не е въ реда на нѣщата. Питамъ: на какво основание идването на радостьта е въ реда на нѣщата, а идването на скръбьта не е въ реда на нѣщата? Хората не разбиратъ, че радостьта и скръбьта сѫ двѣ състояния, неразривно свързани. Страданието и радостьта сѫ братъ и сестра. Въ единъ моментъ ще дойде радостьта, сестрата, но слѣдния моментъ ще дойде скръбьта, братътъ. Щомъ радостьта влѣзе въ нѣкой домъ, тя отваря прозореца, поглежда на пѫтя, и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората отъ този домъ става неприятно, щомъ видятъ страданието. Защо човѣкъ е недоволенъ отъ страданието, а доволенъ отъ радостьта? Ще обясня това нѣщо съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте по състояние положителенъ, и радостьта ви направи посѣщение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява прѣдъ васъ като красива мома, на която се радвате. Вие прѣдставяте ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има братъ, който е положителенъ, като васъ, и тя го извиква да дойде при нея. Щомъ дойде при нея, вие ставате недоволенъ. Братътъ прѣдставя страданието, което прѣдизвиква вашето недоволство. Слѣдователно, недоволството ви се дължи на това, че братътъ взима сестра си и заминава заедно съ нея. Тогава вие казвате: отдѣ се взе този нехранимайко, да задигне радостьта ми? Това сѫ образи, фигури, които служатъ за обяснение на ефектитѣ, които се прѣдизвикватъ въ човѣка при явяването на радостьта и скръбьта.

    И тъй, има ли човѣкъ желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение къмъ всѣко друго желание, което иде да измѣсти или отнеме първото. Въ него се явява съмнѣние, подозрѣние, че щомъ се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото, радостьта понѣкога иде като негативно състояние, въ форма на жена, а понѣкога — като положително състояние, въ форма на мѫжъ. Ако по състояние вие сте негативенъ, въ форма на жена, радостьта ви ще бѫде положителна, въ форма на мѫжъ. Тя ще извика отъ пѫтя скръбьта, страданието, което ще бѫде въ женска форма. Това показва, че има скръбь на мѫже и скръбь на жени. Женскитѣ скърби се отличаватъ отъ мѫжкитѣ: женскитѣ скърби сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Сѫщото може да се каже и за радоститѣ: женскитѣ радости сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Това значи: онзи, който може да причини радость на жената, той непрѣменно ще бѫде мѫжъ. И обратно: на жената може да причини скръбь. само подобното на нея, пакъ жената. Сѫщото се отнася и за мѫжа. Мѫжътъ причинява скръбь на подобното на себе си; жената причинява радость на мѫжа. Дойде ли подобното въ човѣка, той започва да се безпокои, става недоволенъ, че ще му отнематъ радостьта. На наученъ езикъ това означава: когато въ съзнанието на човѣка се яви идеята, че могатъ да му взематъ нѣщо, което му е потрѣбно. въ него се явява недоволство. Запримѣръ, гладенъ сте, имате парче хлѣбъ, което пазите като очитѣ си. Въ този моментъ срѣщу васъ иде човѣкъ, който е сѫщо тъй гладенъ, и вие веднага изпитвате неприятность, защото не искате да дадете отъ своя хлѣбъ. Вие намирате, че това парче хлѣбъ едва ще стигне за васъ. Значи, подобното всѣкога иска да отнеме нѣщо на подобното.

    Слѣдователно, страданията произтичатъ всѣкога отъ недоимъкъ, отъ празнота или отъ неразбиране на живота. Когато човѣкъ не разбира себе си, той страда. Когато иска да бѫде богатъ, а не може да бѫде такъвъ, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пакъ страда. Защо човѣкъ не разбира себе си? Защо не може да стане богатъ, силенъ, ученъ? За да не постигне човѣкъ това, което желае, има редъ причини. Понѣкога човѣкъ страда и за другитѣ хора, че не разбиратъ живота, или че не могатъ да постигнатъ желанията си. Тъй щото, човѣкъ страда за себе си, страда и за хората.

    Сега, вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко отъ васъ сѫ дошли да видятъ Господа, не зная. Казвате: какъ да не знаете, нали ни познавате? Казвамъ: има нѣща, които и азъ не зная. Запримѣръ, когато искатъ мнѣнието ми за нѣкой човѣкъ, дали е добъръ или лошъ, ако не искамъ да се произнеса, казвамъ, че не зная, какъвъ е този човѣкъ. Той може самъ да ви каже. Ако питате нѣщо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: щомъ е така, кажи отдѣ идешъ? Азъ ида отъ небето. — Отъ небето ли? Вѣрно ли е това? Дѣ е небето тогава? — Щомъ не знаете, дѣ е небето, нѣма какво да ви казвамъ. Тогава ще ви кажа, че ида отъ ада. — Дѣ е адътъ? — Щомъ не знаете, дѣ е адътъ, тогава ще ви кажа, че ида отъ земята. Слѣдователно, човѣкъ може да дойде отъ три мѣста: или отъ небето, или отъ ада, или отъ земята. Съ други думи казано: човѣкъ може да излѣзе или отъ Бога, или отъ дявола, или отъ хората.

    Когато се говори за дявола, мнозина иматъ прѣдстава за него, като животно, съ рога и копита. Това не е дяволъ, то е животно. Подъ думата дяволъ се разбира сѫщество, съзнанието на което, отъ сутринь до вечерь, е заето само съ себе си. Дяволътъ мисли, че ако неговитѣ работи се уредятъ, и на всички хора работитѣ ще се уредятъ; развалятъ ли се неговитѣ работи, и на всички хора работитѣ ще се развалятъ. Тази е идеята за дявола. На нея отгорѣ можете да туряте рога, копита, то е ваша работа. Рогата му може да бѫдатъ кѫси или дълги, това е пакъ ваша работа. Едно е важно за васъ: знайте, че дяволътъ нѣма да дойде отъ нѣкоя гора, но винаги седи близо до васъ и дебне. Той взима различна форма, да не го познаватъ. Той може да вземе форма на орелъ, да се хвърли върху пиленцата на нѣкоя квачка и да вземе едно отъ тѣхъ. Днесъ вземе едно, утрѣ — друго, и тази квачка започва да се интересува отъ него. Той може да вземе форма на вълкъ и да напада овцитѣ на нѣкой овчарь. Днесъ вземе една овца, утрѣ — друга, докато овчарьтъ започва да се интересува отъ дявола и да го познава. Дяволътъ интересува хората и животнитѣ по причина на това, че имъ отнема нѣщо.

    Това, което орелътъ прави съ пиленцата и вълкътъ — съ овцитѣ, става и въ човѣшкото съзнание. Ти имашъ 10—20 овчици, които грижливо отглеждашъ, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че една отъ тѣхъ липсва, задигналъ я нѣкой вълкъ. Имашъ 10—20 пиленца, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че едно отъ тѣхъ липсва, задигналъ го нѣкой орелъ. Една слѣдъ друга овчицитѣ изчезватъ, едно слѣдъ друго пиленцата изчезватъ и най-послѣ ти казвашъ: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! Защо си нещастенъ? — Защото нѣма вече на какво да се радвамъ. Изъ варненско нѣкѫдѣ, въ едно село, единъ орелъ често обикалялъ квачкитѣ и грабѣлъ по едно - двѣ пиленца на день. Една селянка казала на мѫжа си: знаешъ ли какво? Тури квачката съ пиленцата подъ една мрѣжа, да видимъ, какво ще прави този хищникъ, като дойде. Орелътъ, по свой старъ навикъ, се спусналъ къмъ пиленцата, и безъ да забѣлѣжи, че тѣ сѫ подъ мрѣжа, пъхналъ клюна си прѣзъ една отъ дупкитѣ ѝ и сграбчилъ едно пиленце. Дърпа пиленцето, не може да го извади. Седи, чуди се, каква е тази работа, и не се сѣща да пусне пиленцето и да бѣга. Въ това врѣме селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орелъ, хванала орела и си казала: ще ти дамъ да разберешъ, какъ се хващатъ и ядатъ пиленца.

    Казвамъ: искате ли да не се крадатъ овцитѣ и пиленцата отъ съзнанието ви, турете си една мрѣжа, подобна на тази, която селянката употрѣбила, и ще ги запазите. Законъ е: дяволътъ никога не бърка съ двата крака въ една дупка. Той бърка съ единия кракъ въ една дупка, вслѣдствие на което всѣкога срѣща прѣпятствия. Щомъ срещне едно прѣпятствие, той се мѫчи да скѫса връзкитѣ му, но по този начинъ го улавятъ. Това става всѣки день и въ съзнанието на човѣка. Дойде ли нѣкакво страдание, той започва да охка, ходи насамъ — натамъ, иска да се освободи отъ него, но не може. Какво е станало съ този човѣкъ? Той пъхналъ крака си въ една отъ дупкитѣ на съзнанието си и не може да се освободи. Кракътъ прѣдставя едно отъ неговитѣ желания. Какъ ще се освободи? Казвамъ: пусни желанието си! Този човѣкъ е сграбчилъ желанието съ крака си, и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човѣкъ иска съ едно неестествено желание да постигне нѣщо хубаво, той нѣма да успѣе Неестественитѣ желания сѫ несъвмѣстими съ законитѣ на разумната природа. Такива желания причиняватъ скърби, страдания. При това, всѣко желание трѣбва да дойде наврѣме, както радоститѣ и скърбитѣ идатъ наврѣме. Има врѣмена на радость, има врѣмена на скръбь.

    Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е, но кога роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта!“ Значи, жена кога ражда, на скръбь е, а като роди, забравя скръбьта си, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта. Казвате: защо Господъ е създалъ страданията? Не можа ли да създаде свѣтъ безъ страдания? Господъ е създалъ хармониченъ свѣтъ, а страданията въ него сѫ човѣшко дѣло. Желанието на човѣка да яде е Божествено, но ако той яде повече отколкото трѣбва, това вече е човѣшко. Всѣко човѣшко желание носи скръбь. Когато Христосъ казва, че всѣка раждаща жена скърби, Той ималъ прѣдъ видъ, че тази скръбь се дължи на неизвѣстностьта, въ която жената се намира. Тя казва: това дѣте, или ще се роди, или не; не се знае, какво ще стане съ мене, и какво — съ дѣтето. Слѣдъ тази скръбь радостьта непрѣменно ще дойде.

    Сега, ще изнеса друго положение. Прѣдставете си, че вие ядете нѣкаква неестествена храна, която ви причинява скръбь. Причината за тази скръбь се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употрѣбили. Въ първо врѣме вие се радвате, че ще ядете. Гладенъ сте, не сте яли два-три деня, но щомъ ви прѣдложатъ ядене, вие веднага започвате да ядете. Че храната е развалена, че хлѣбътъ е мухлясалъ, това не виждате. Вие бързате да се нахраните и не мислите, какво е яденето. Обаче, нахраните ли се, и горчивото дохожда. Горчивото прѣдизвиква страдания. Слѣдъ това трѣбва да изхвърлите тази развалена храна отъ стомаха си, да се освободите отъ нея. По този начинъ ще усѣтите облекчение, и страданието ви ще се прѣвърне на радость. Законътъ за чистене на съзнанието е слѣдниятъ: между двѣ радости всѣкога се крие една скръбь. Първо е радостьта, въ центъра е скръбьта, мѫчението, а слѣдъ него иде пакъ радостьта. Това положение е най-естествено. Нѣкой иска да бѫде постоянно радостенъ. И това е възможно, но само за човѣкъ, който върви по Божия законъ и изпълнява Неговата воля. Тъй както съврѣменнитѣ хора живѣятъ, тѣ не могатъ винаги да бѫдатъ радостни.

    Казвамъ: физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на промѣни. Той се движи между радости и скърби, между приятности и неприятности. Прѣдставете си, че вашето дѣте тежи нѣколко килограма, и вие го носите на рѫцѣ, приятно ви е. Обаче, то постепенно расте, теглото му се увеличава, и когато стане 35—40 кгр., вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите 10 клм. пѫть, уморявате се, искате да се освободите отъ него. Този товаръ става вече неприятенъ за васъ. На сѫщото основание, колкото и да е хубаво нѣкое желание, щомъ се задържи дълго врѣме въ съзнанието на човѣка, то започва да го обрѣменява, и той иска да се освободи отъ него. Искате ли желанията да не ви обрѣменяватъ, впрегнете ги на работа. Като работите по този начинъ, вие ще се доберете до новата философия на живота. Ще кажете: добро нѣщо е новото, но безъ старото не може. Това мяза на положението на единъ българинъ, който си купилъ нови дрехи, и търговецътъ му ги загъналъ въ книга. Тръгналъ да си отива за селото, но по пѫтя му се додрѣмало. Той се излегналъ подъ едно дърво, турилъ вързопа близо до себе си и заспалъ. Въ това врѣме покрай него миналъ единъ апашъ, видѣлъ вързопа съ новитѣ дрехи и го взелъ. Събужда се селянинътъ, вижда, че вързопътъ го нѣма, новитѣ дрехи изчезнали.

    Питамъ: какво правите, когато скръбьта ви се прѣвръща на радость? Вие веднага събличате скръбьта си, т. е. старитѣ си дрехи и се обличате въ радостьта, т. е. въ новитѣ си дрехи. Истинска радость, обаче, е тази, при която човѣкъ забравя скръбьта си. Затова, именно, Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; щомъ роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, понеже се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Слѣдователно, ако радостьта, която имате, не може да заличи скърбитѣ ви, тя не е донесла нищо цѣнно за васъ. Искате ли да работите върху себе си, винаги трѣбва да имате прѣдъ видъ закона за чистене на съзнанието.

    Нѣкой казва: дали съмъ напредналъ въ развитието си, дали вървя въ правия пѫть? — Това вие знаете. То е все едно да питате, дали сте се нахранили добрѣ. — И това само вие знаете; вие сте авторитетъ самъ за себе си. Ако нѣкой дойде отвънъ, той може само да прѣдполага, дали сте се нахранили, или не, но вие знаете истинското положение. Другъ казва: вѣрвамъ ли азъ, или не? Радвамъ ли се, или скърбя? — Ти самъ знаешъ това. Има нѣща, които вие знаете по-добрѣ отъ всички. Кои нѣща сѫ тѣзи? — Които се отнасятъ до васъ. На сѫщото основание, всичко, което се отнася до менъ, азъ зная по-добрѣ отъ всѣки другъ. Тѣзи нѣща, които ние знаемъ за себе си, съ тѣхъ трѣбва да си служимъ. Тѣ сѫ пособия, отъ които ние всѣкога можемъ да се ползуваме въ живота си.

    Сега, всѣки човѣкъ трѣбва да чисти съзнанието си, да го освободи отъ всичко непотрѣбно. Ако искате да знаете, какъ се чисти съзнанието, посѣтете нѣкой търговецъ, който продава плодове и вижте, какво прави. Той всѣки день прѣглежда плодоветѣ си, вади гнилитѣ и ги хвърля настрана, а въ кошницитѣ или въ сандъцитѣ остава само здравитѣ. Ако не отдѣли гнилитѣ отъ здравитѣ, и послѣднитѣ ще загниятъ. Приложете сѫщия методъ и при чистене на съзнанието. Всѣка сутринь, като ставате, прѣглеждайте състоянието на съзнанието си и колкото гнили плодове намѣрите, изхвърлете ги вънъ отъ него. Колкото непотрѣбни желания има въ съзнанието ви, продайте ги, поне малко пари ще получите отъ тѣхъ. Прѣдставете си, че имате десеть коша желания. Какво ще правите съ толкова желания? Достатъчно е да имате само единъ кошъ желания. Останалитѣ кошове можете да продадете. Единъ кошъ желания струва около десеть хиляди лева. Ако продадете деветь коша, ще станете много богати.

    И тъй, като говоря, че желанията могатъ да се продаватъ, на мнозина се вижда смѣшно, и тѣ казватъ: какъ е възможно желания да се продаватъ? Какво означава думата „продава“? Продава и прѣдава означаватъ едно и сѫщо нѣщо. Кои желания трѣбва да се продаватъ? Продавайте само тия желания, които не ви обичатъ! Не продавайте желанията, които ви обичатъ! Сѫщото се отнася и до мисъльта. Има мисли, които ви обичатъ — тѣхъ не продавайте. Има мисли, които не ви обичатъ — тѣхъ продавайте, натирете ги въ гората! Защо трѣбва да продавате мислитѣ и желанията, които не ви обичатъ?— Защото всѣко нѣщо, което не ви обича, непрѣменно ще ви причини врѣда. Всѣко желание, всѣка мисъль, които не ви обичатъ, иматъ инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката. Както мишката се провира оттукъ-оттамъ, да намѣри нѣкоя дреха, да я прѣгризе, така сѫщо желанията и мислитѣ, които не ви обичатъ, всѐ ще намѣрятъ една малка дупчица въ вашето съзнание, да се проврятъ, да ви причинятъ нѣкаква пакость. Тѣ не искатъ съзнателно да ви правятъ пакости, но гризачи сѫ, естеството имъ е такова.

    Слѣдователно, въ съзнанието на всички хора се прокрадватъ и добри, и лоши желания. Запримѣръ, нѣма човѣкъ, който не желае да бѫде красивъ. Всѣки иска да бѫде красивъ. Това желание е напълно естествено. Обаче, желанието на човѣка да бѫде красивъ безъ истината, това е несъвмѣстимо. Красота безъ истина е въ състояние да причини най-голѣмото зло на човѣка. Както красотата не може безъ истината, така има редъ желания, които безъ любовь абсолютно не могатъ да сѫществуватъ. Дойде ли такова желание у васъ, то е въ състояние да ви причини най-голѣмата врѣда. Ако въ това желание има любовь, то е отъ Бога. Щомъ има любовь, тамъ е красотата, тамъ е истината. Нѣма ли любовь въ това желание, тамъ Богъ отсѫтствува. Щомъ Богъ не е тамъ, тогава и красотата не е тамъ. Щомъ красотата не е тамъ, тогава истината не е тамъ, и това желание не е на мѣстото си. Ако въ едно желание има любовь, тогава ще има и красота, и истина, и то непрѣменно ще бѫде добро. Който има истината въ себе си, той е красивъ човѣкъ. Истината е основа на всички нѣща въ живота.

    Често хората казватъ за нѣкого, че е честенъ, а за другъ, че е нечестенъ човѣкъ. Отъ какво зависи човѣкъ да се прояви като честенъ или нечестенъ? Ако се срещнатъ двама души бѣдни, голи, могатъ ли тѣ да се крадатъ? И единиятъ е голъ и босъ, и другиятъ е голъ и босъ, нѣма какво да крадатъ. Тѣ ще се погледнатъ, ще се засмѣятъ и ще кажатъ: оголѣхме! При какви случаи хората се крадатъ? Ако се събератъ на едно мѣсто единъ бѣденъ човѣкъ и единъ богатъ, бѣдниятъ, поради външнитѣ условия, студъ и гладъ, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бѣдния ще се яви желание да открадне поне единъ костюмъ отъ богатия, който има нѣколко костюма. Бѣдниятъ ще каже: трѣбва ли този богатъ човѣкъ да разполага съ нѣколко костюма, когато азъ нѣмамъ нито единъ и ходя въ този студъ окѫсанъ? Богатиятъ, отъ своя страна, ще мисли, че бѣдниятъ постѫпва нечестно спрѣмо него.

    И тъй, всѣко желание се явява като резултатъ на любовьта. Кажете ли, че имате нѣкакво желание, това подразбира, че трѣбва да обичате хората. Законътъ на любовьта е законъ за смѣна на съзнанието. Да обикнете единъ човѣкъ, това значи, ако е голъ и босъ, да го облѣчете. Щомъ срещнете такъвъ човѣкъ, ще отидете близо до него и ще му кажете: ела да те заведа въ дрехарницата, да си изберешъ, каквито дрехи искашъ. Той ще се зарадва, и ти ще се зарадвашъ. Срещнете другъ човѣкъ, който е тѫженъ, скърбенъ. Ще го извикате настрана и ще му кажете нѣколко сладки думи. Защо е скърбенъ, не питайте. Човѣкъ може да бѫде скърбенъ или защото е голъ, или защото е бѣденъ, или защото е гладенъ, или по друга нѣкаква причина. Изобщо, страданията на хората биватъ отъ различни категории.

    Казвамъ: често хората изпадатъ въ много смѣшни положения, като очакватъ другитѣ да ги направятъ радостни и щастливи. Да очаквате щастие отъ другитѣ хора, то е все едно, като ставате сутринь, да очаквате на близкитѣ си, тѣ да ви обличатъ. Не е ли смѣшно, голѣма мома или голѣмъ момъкъ, да очакватъ на майка си сутринь да ги облича и вечерь да ги съблича? Нѣкой е скърбенъ. Защо? — Защото очаква да дойде нѣкой да го облѣче, или да свали раницата отъ гърба му. Казвамъ: самъ хвърли каишитѣ на раницата си! Нѣма защо да очаквашъ на другитѣ. Единъ познатъ ми разправяше слѣдното нѣщо: има единъ господинъ, който никакъ не ме обича. Дѣто ме срещне, чувствувамъ, че мисли нѣщо лошо за менъ. — Така ли! Имашъ грѣшка. Азъ срещнахъ сѫщия този господинъ прѣди нѣколко деня, отиваше на банката, да внесе на твое име една сума отъ 25,000 лева. — Възможно ли е това? Наистина, азъ получихъ вчера покана за 25,000 лева, но не зная, кой ги е изпратилъ. Значи, този човѣкъ, за когото азъ мислѣхъ, че не ме обича, билъ мой доброжелатель! Кой може да се надѣва, че този човѣкъ билъ толкова добъръ?

    Слѣдователно, вие не знаете още, кой човѣкъ ви обича, и кой не. Все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, кой ви обича; все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, че Богъ е вложилъ доброто у васъ, а вие трѣбва само да го проявите. Като знаете това, щомъ дойде нѣкакво желание у васъ, то трѣбва да се изяви или чрѣзъ закона на Любовьта, или чрѣзъ закона на Мѫдростьта, или чрѣзъ закона на Истината. Тъй щото, искате ли да се подвизавате, не се отказвайте отъ желанията си, но ги разглеждайте внимателно, да видите, къмъ коя категория спадатъ. Ако дадено желание се отнася къмъ любовьта, заведете го при майка му; ако се отнася къмъ мѫдростьта, заведете го при баща му; ако се отнася къмъ истината, заведете го при брата или при сестра му. Всѣки трѣбва да знае, дѣ да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си, или при брата и сестра си. Съ други думи казано: всѣки трѣбва да знае, дали едно негово желание се отнася къмъ закона на Любовьта, Мѫдростьта или Истината. Всѣко желание, което се отнася къмъ единъ отъ тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито къмъ единъ отъ тѣхъ, то е неестествено желание.

    Сега, имайте прѣдъ видъ, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човѣкъ едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде единъ день до пълно прояснение, до пълно просвѣтление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смѣната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието прѣдставя една отъ великитѣ, отъ красивитѣ науки. Казвате: какъ можемъ да чистимъ съзнанието си? Да чистите съзнанието си, това подразбира да се условите като слуга на нѣкое чуждо лозе да го прѣкопаете, посадите, прѣчистите и най-послѣ оберете. Вие нѣмате свое лозе, но отивате при нѣкой чуждъ господарь, условите се за работникъ при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберътъ. Въ деня на гроздобера ще берешъ грозде, ще туряшъ въ кошницата и даромъ ще ядешъ, колкото искашъ и отъ което грозде пожелаешъ. Господарьтъ нѣма да забрани това.

    Слѣдователно, какъвто е законътъ за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъвъ е законътъ и за чистене на съзнанието. Искашъ ли да чистишъ съзнанието си, ще се условишъ слуга при нѣкой господарь на лозе, ще го копаешъ и прѣкопавашъ, ще го чистишъ, докато единъ день го оберешъ. Ще напълнишъ кошницитѣ за господаря си, ще ги туришъ настрана, а каквото хапнешъ отъ гроздето, то е твое. Вечерьта, като си отивашъ, господарьтъ ще ти плати. Плащането, това е опитностьта, която си придобилъ, а гроздето, което си ялъ прѣзъ цѣлия день, това е истинската печалба. Нѣкой казва: днесъ спечелихъ еди-колко си лева. — Нищо не си спечелилъ, ти си гонилъ само Михаля. Истинската печалба седи въ това, което си ялъ на лозето.

    И тъй, въ процеса на чистенето на съзнанието, при който учитель да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и послѣ, въ деня на гроздобера, да вкусите отъ гроздето му. Никой учитель нѣма да ви напълни цѣла кошница съ грозде, но ще каже: докато сте на лозето ми, ще ядете, колкото искате. Има учители, които могатъ да ви напълнятъ по една кошница грозде за дома ви, но въ този случай вие трѣбва да сте напреднали.

    Сега, всички трѣбва да се научите правилно да мислите. Имате ли нѣкакви мѫчнотии или страдания, идете на лозето на нѣкой чуждъ човѣкъ, прѣкопайте го, изчистете го и въ деня на гроздобера яжте, колкото искате. Като ядете отъ това грозде, ще бѫдете щастливи. У мнозина се явява желание да иматъ свое лозе. Тѣ казватъ: друго нѣщо е да имашъ свое лозе. Ще ядешъ, когато искашъ, колкото искашъ и отъ което грозде искашъ. Не, прѣди всичко, вие трѣбва да научите слѣдния законъ: всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. Въ разбиране на нѣщата седи различието между вашитѣ и чуждитѣ работи. Като отивате на гроздоберъ, вие казвате: да напълнимъ кошницитѣ си добрѣ, че и за утрѣ да имаме. Не, докато сте на лозето, яжте, колкото можете! Утрѣ пакъ ще отидете на гроздоберъ. Ако сте въ духовния свѣтъ и пожелаете грозде, трѣбва да се качите на планината, дѣто всѣки день има гроздоберъ. Не мислете за утрѣшния день. Като работишъ въ духовния свѣтъ, тамъ всѣки день има прѣсно грозде, отъ което ще ядешъ. Вечерь, като се връщашъ дома си, ще имашъ опитностьта отъ това, че ще платятъ за труда ти. Нѣкой казва: азъ на искамъ да работя на лозе, не искамъ да бера грозде. — Щомъ не искашъ да берешъ грозде, и радости нѣма да имашъ. Христосъ казва. ако искашъ да работишъ на нѣкое чуждо лозе, да берешъ грозде, ти трѣбва да намѣришъ нѣкой бѣденъ, окѫсанъ човѣкъ и да му направишъ едно добро. Ти не знаешъ, какъвъ е този бѣденъ човѣкъ. Той може да е нѣкой светия, макаръ да е окѫсанъ, босъ и голъ. Щомъ му направишъ добро, ти ще научишъ много работи отъ него.

    Разправятъ за единъ американски професоръ по богословие слѣдния случай. Единъ день той изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение отъ себе си, отъ своята наука и казалъ: толкова години вече, какъ прѣподавамъ лекции въ университета, но нищо не постигнахъ. Единъ неговъ приятель, като го видѣлъ въ това положение, изпратилъ го при една бѣдна, болна вдовица, която цѣли 12 години лежала на легло. Той отишълъ при нея, поразговорилъ се и като излѣзълъ отъ дома и, казалъ: тази бѣдна, болна вдовица отъ своето легло ми прѣдаде такива лекции, каквито азъ никога не можахъ да прѣдамъ на студентитѣ си. Много нѣщо научихъ отъ нея. Тя е лежала болна на леглото си цѣли 12 години, но каквото е научила, знае го, както трѣбва. Азъ се насърдчихъ отъ нея, разбрахъ, какво значи да работишъ на лозе, което е пълно съ грозде. Отъ този день професорътъ по богословие всѣка седмица отивалъ при бѣдната жена, работилъ на лозето ѝ и всѣкога ѝ занасялъ нѣщо.

    Казвамъ: всички трѣбва да ходите при хора, които отвънъ сѫ нещастни, а отвѫтрѣ - щастливи. Такива хора наричаме светии. Сега и на васъ пожелавамъ да бѫдете отвънъ нещастни, отвѫтрѣ щастливи.

    Лекцията, която тази сутринь ви държахъ, остана малко неразбрана за васъ, понеже мъглата не се дигна прѣзъ всичкото врѣме. Това показва, че разбирането ви е малко.

*

2. Бесѣда отъ Учителя, държана на

31 юли, 1931 г. 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...