Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_08_20_3 Разбиране и прилагане

Съборни Беседи Велико Търново

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 15 ноември 2014 - 05:01

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  

Първо издание 1919 г.,
Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",
Книгата за теглене PDF (второ издание)

Трето издание - Благоевград

Съдържание

 

 

IV.

 
 
 


РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ.

 
 
 
Христосъ въ една отъ своитѣ бесѣди е казалъ: „Ако ме любите, ще упа­зите моя законъ“. Разбирането има отношение къмъ ума, а прилагането — къмъ сърцето. Ако промѣните мѣстата на тѣзи двѣ думи и поставите прилагането въ ума, а разбирането въ сърцето, съ това измѣняте реда на нѣщата, защото мислитѣ могатъ да се развиватъ и растатъ само въ ума, въ мозъка, а прилага­нето и чувствата — само въ сърцето: сърцето е почва, свѣтъ за нашитѣ добри желания. Добритѣ мисли и желания растатъ въ ума и сърцето тъй, както рас­тенията по лицето на земята. Като влѣзете единъ день въ по­висшия свѣтъ, въ свѣта на мислитѣ, ще разберете, че мислитѣ, които сега се образуватъ, иматъ свои форми — разклонения: клончета, листа, цвѣтове и плодове, тъй че всѣка мисъль въ своя краенъ развой и пълнота ще се oформи, ще стане жива. Напр., нашиятъ образъ, тѣлото, което сега носимъ, това сѫ  мисли, които Богъ е съз­далъ прѣди милиони години и въ които сега ние живѣемъ. Нашитѣ тѣла не сѫ нищо друго, освѣнъ мислитѣ на Бога. Правъ е, тогава, стихътъ на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божи“. Ако нашата мисъль е Божествена, ние живѣемъ въ Божествения храмъ. Думата „храмъ” въ Евангелието има друго значение оть онова, което ние схващаме: храмъ означава чистота, светость, условия при които човѣшката душа може да расте, да се развива въ познание на Бога и Неговата любовь. Смисълътъ на нашия земенъ животъ е само въ познаване на Божията любовь и на Божията мѫдрость.Ние сме събрани тукъ да се опознаемъ, защото още не се познаваме. У васъ има желание да се опоз­наете, но още не се познавате. Ще възразите: „Какъ да не се познаваме?“ Да познавашъ нѣкого — то е животъ вѣченъ. Въ Писанието се казва: „Да познаемъ Бога, ще имаме животъ вѣченъ“, защото Богъ, като ни познае, ще живѣе вѣчно въ насъ. Слѣдователно, Богъ има желание, като слѣзе у насъ, да намѣри чисто жилище и да живѣе вѣчно въ насъ. А днесъ Той поживѣва 1, 2, 3, най-­много 10 години въ насъ, и ние Го уморяваме. Ние постоянно Му създаваме страдания и вследствие на това Той постоянно умира въ насъ. Богъ може да се оттегли въ себе си, въ своята сѫщина,  и да бѫде  тихъ и спокоенъ, да не страда, но тогава ние нѣма да живѣемъ. Затова законътъ е, първо, ние да познаемъ Бога, а послѣ Той насъ. Този законъ може да се обясни много лесно. Ако влѣзете въ вашата кѫща  и затворите прозорцитѣ, спуснете пердетата, слънцето нѣма да проникне вѫтрѣ.  Вие може да го викате, да му отправяте най-­любезни покани, да го молите, то нѣма да проникне вѫтрѣ,  нѣма да се отбие отъ своя пѫть.  Махнете ли покрива на вашата кѣща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорцитѣ, то ще влѣзе съ всичката си сила. Капаци, прозорци, пердета — то сѫ  нашитѣ лоши, користолюбиви мисли и желания, нашиятъ егоизъмъ. И слѣдъ всичко това ние минаваме за добри, благородни хора! Защо? Защото сме скрити, затулени подъ пердетата. По нѣкой пѫть  слънцето ни напича и ние усѣщаме нѣкаква промѣна. Има два вида промѣни: едни се дължатъ на силно напичане, нагрѣване отъ слънцето — страдание, а други се дължатъ на крайно изстудяване, поради липса на топлина, въ което изстудяване се развиватъ най­-отрицателнитѣ  чувства, като зависть, oмраза и т. н., дължими на лишение отъ топлина, сир. любовь. И двата вида усѣщания причиняватъ страдания, само че въ единия случай имаме силно нагрѣване, а въ другия случай силно изстудяване. Дѣто има любовь, има топлинка; значи, любовьта е носителка на топлина. Изчезне ли топлинката, и животътъ изчезва. Когато започва да изчезва животътъ, очитѣ ставатъ мѫтни, блѣди или жълтеникави, и лѣкарьтъ казва, че черниятъ дробъ е малко анормаленъ. Когато очитѣ сѫ малко мѫтни, това показва, че въ стомаха има дисхармония. Стомахътъ, който прѣдставлява физическия животъ, е една необходимость за нашия духовенъ животъ. Не може да бѫдемъ духовни хора, ако нѣмаме стомахъ. Азъ говоря за стомаха, а не за търбуха, който има съвсѣмъ друго значение.
Въ разбирането човѣкъ  трѣбва да бѫде  брѣмененъ въ ума си съ една идея, на която да е готовъ да даде всички условия за развитие; съ други думи, човѣкъ трѣбва да положи живота си за своитѣ  приятели, които сѫ  вѫтре, а не вънка отъ него. Защо се женятъ мѫже  и жени? За да реализиратъ една идея, на която да се радватъ. Ражда ви се дъщеря, тя е идеята, мисъльта, която сте замислили отъ години, като сте се молили на Бога да я благослови. Спо­редъ мистицизма или споредъ окултизма, вашитѣ мисли, идеи сѫ  душички, които очакватъ да ги облѣчете въ образъ и да имъ дадете мѣсто  на земята. Душичката­идея ще дойде въ ума ви и въ сърцето ви, дълго врѣме ще ви шепне сладки думи, ще ви обѣщава много работи. Тѣзи душички —­ мисли и жела­ ния, ние наричаме ангели, защото думитѣ  „мисъль“ и ,,желания“ сѫ  слаби да изразятъ това, що сѫ  тѣзи  душички. Тѣзи душички работятъ върху насъ като пчелички. Като облѣчемъ нашитѣ мисли въ умствена и тѣлесна дреха, необходима за тѣхъ, а послѣ и въ нашитѣ добри желания, ще срѣщнемъ въ бѫдеще  приятелитѣ си. Единъ день, слѣдъ 100—200 години, вие, които сте събрани тукъ, ще бѫдете  такива душички въ умоветѣ на бѫдещитѣ  хора, на които ще говорите сладко. Като се съблѣчете отъ материялното си облѣкло, тѣлото, вашата душа и вашиятъ духъ ще взематъ форма на ангелъ и ще започ­ нете да служите на хората безкористно. Добритѣ мисли и добритѣ желания не сѫ  за да служимъ на себе си; колкото повече добри мисли и желания имаме къмъ другитѣ, толкова по-­силни ще бѫдемъ като хора на земята. Като напус­ немъ добритѣ мисли и желания, ние изгубваме най-­добритѣ си приятели, най­ добритѣ си помощници — ангелитѣ ­помагачи. А изгубимъ ли тѣхъ, животътъ ни на земята нѣма смисълъ. И външното ни приятелство, запознаване, зависи отъ тѣзи наши вѫтрѣшни  приятели. Като се срѣщнатъ двама, те най-­първо се опознаватъ съ мислитѣ си, послѣ съ желанията си и най-­послѣ съ дѣйствията си. Когато тѣ се опознаятъ, тогава се опознаватъ и въплътенитѣ души. За да познаемъ единъ човѣкъ, ние трѣбва да хранимъ къмъ него добри мисли и чув­
ства. Ако азъ не храня такива мисли и чувства къмъ васъ, вие щe почувствувате една празнота, душата ви веднага ще почувствува, че моитѣ отношения къмъ васъ не сѫ  искрени, и ще се зароди съмнѣнието, както въ музиката веднага се забѣлѣзва, когато тоноветѣ не сѫ  взети правилно. Божествениятъ законъ на любовьта изисква, щото всичкитѣ нѣща въ свѣта да се проявяватъ въ своята сѫщина,  въ своето съвършенство, сир. да познаваме нѣщата тъй, както сѫ въ вѫтрѣшния,  Божествения животъ, безъ раздвояване на съзнанието. Когато нашето съзнание по отношение на нѣкого е раздвоено, пропукано, сир. мис­лимъ, че този човѣкъ нѣкога е добъръ, а нѣкога лошъ, то е поради това, че ние имаме къмъ него ту добро, ту лошо разположение. Отъ това пропукване на нашето съзнание се заражда изопачаване на мисли и зло. Затова Писанието казва: „Двоеумниять човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Двоеу­менъ човѣкъ азъ наричамъ раздвоения.
Първиятъ, най-­важенъ законъ е да обединимъ нашето съзнание, сир. да образуваме тази вѫтрѣшна  хармония между ума и сърцето, между духа и душата — да нѣма никакво пропукване. Ако азъ въ даденъ моментъ съмь лошъ, трѣбва да съзная, че моята постѫпка  не е такава каквато Богъ изисква
— божествена; че моята мисъль не е божествена; че моитѣ  желания не сѫ божествени, както Богъ ги изисква. Всѣки трѣбва да съзнае, че, както Богъ е любещъ, добъръ, снисходителенъ и милостивъ, тъй и той трѣбва да бѫде такъвъ.
Та нашата сила ще седи само въ единството ни. Когато обединимъ съзна­нието си, и отправимъ душата си къмъ Бога ще рече, кога се свържемъ съ Бога, нѣма да има дѣло въ свѣта, което да не можемъ да извършимъ. Имайте прѣдъ видъ, че, ако сега не можемъ да възстановимъ единство и хармония въ нашето съзнание, въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания и дѣйствия — не еднообра­зие, а единство и хармония — ние ще служимъ на себе си, на народа, въ който живѣемъ и на хиляди други желания, но не и на Бога. Писанието казва, че ние тогава сме отдалечени отъ Бога. Този нашъ великъ Баща е сега между насъ, и азъ за Него ви говоря. Най-­хубавото нѣщо, което имаме сега въ свѣта, то е нашиятъ Баща. Погледнете нагорѣ къмъ небето, на слънцето, то е Неговото лице. Майка ви е долу — земята е ваша майка. Вие ходите по лицето на вашата майка, но по лицето на Бога, на вашия Баща, не е позволено да се стѫпва. Всѣки, който си позволи да свие юмрукъ противъ Бога или да стѫпи  върху лицето Му, пострадва — бива строго наказанъ, изпращанъ въ кожата на майка си, на която казвать: „Прибери това магаре, вземи го при себе си, да го възпи­ташъ“. Майката започва да работи върху него, и по едно врѣме го запитва: „Ще почиташъ ли Баща си, ще Го слушашь ли?” — „Ще Го слушамъ“. Тогава майката започва да му прави дрешки и го праща горѣ да слави Бога. Съ хиляди години ще слизате и ще се качвате горѣ, докато познаете своя Баща. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Прѣдъ Мене трѣбва да сте добри, милостиви, исти­нолюбиви”. Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на майката: „Вземи това дѣте при себе си, за да му оправишъ бръчкитѣ“. Това, що ви казвамъ, не е алегория. Знаете ли какво означаватъ бръчкитѣ? Нѣкой пѫть  тѣ показватъ,че сме научили урока си, а нѣкога, че сме далечъ отъ това. Така сѫщо и очитѣ ни показватъ двѣ състояния; напр., понѣкога изпъкналитѣ очи показватъ, че човѣкъ е богатъ въ рѣчьта, готовъ да говори, богатъ въ виждането да възприема всичко, а понѣкога такива очи означаватъ грубость; хора съ много изпъкнали очи сѫ  много груби. Малко хлътналитѣ  очи означаватъ съсрѣдоточеность, благородство, понѣкога замисленость, сериозность, но понѣкога и краенъ его­изъмъ. Съ такива хора никога не можешъ да се разберешь, за такива добъръ човѣкъ нѣма, добра дума не може за никого да се каже: тѣ  сѫ  крайни кри­тици. Всѣко нѣщо си има своята права и опака страна, своитѣ добри и лоши признаци; та изпъкналитѣ и вдлъбнатитѣ очи сѫ  и добъръ и лошъ признакъ. Изпъкналитѣ очи сѫ  проектиране на душата да излѣзе навънъ, и слѣдъ като поживѣе вънъ хиляди години, най-­послѣ си казва: „Човѣкъ не трѣбва да излиза навънъ, а да се вдълбочи въ себе си“. Ако съ това си углубяване човѣкъ прояви добра мисъль, добро желание, хубаво ще бѫде, но, ако въ това задълбочаване той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи — постоянно крити­кува — такива хора азъ наричамъ гризачи на чужди кокали. Питамъ ви: слѣдъ като изгризете една, двѣ, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излѣзете? Вие ще бѫдете учени, религиозни хора, които знаятъ само да гризатъ кости. Всички недѫзи,  които имате, сте наслѣдили отъ вѣкове, и знаете ли какъ? Прѣди васъ сѫ  минали много сѫщества прѣзъ този материa­ ленъ свѣтъ и, като сѫ  завършвали своята еволюция, оставили сѫ  слѣдъ себе си всичкитѣ свои добри, но сѫщеврѣменно  и всичкитѣ свои лоши мисли и желания; та сега вие прѣработвате едноврѣменно добритѣ и лошитѣ мисли и желания, които тѣ сѫ  оставили, като въ бѫдеще и вие ще оставите такива на други, които ще дойдатъ слѣдъ васъ, тѣ да ги прѣработватъ. Тъй щото вие не трѣбва да се самоосѫждате за тѣзи нѣща, а ваша длъжность е да прѣработвате всичко, което дойде до вась. Писанието казва, че трѣбва да сме търпѣливи и да чакаме момента, кога Богъ се заеме да коригира вашитѣ недѫзи; а то ще бѫде,  когато ние влѣземъ въ тази нова еволюция. Богъ слиза периодически въ материята, за да ни помогне, като възстанови нарушената хармония. И сега нашиятъ небесенъ Баща изпраща Своя Духъ да ни помогне. Ние сме много голѣми егоисти, и толкова сме се индивидуализирали, че всѣки мисли само за себе си. Постоянно говоримъ за Бога, за Христа, за Царството Божие, но стига да се докосне нѣкой до кесията ни, изведнъжъ казваме: „Тукъ религията не помага — нея да оставимъ настрана“ и потърсваме материалнитѣ закони. Ще ме попитате: „Какъ да постѫпваме въ такива случаи?“ Ако съмъ вълкъ, азъ ще си служа съ зѫбитѣ  на вълка; добрѣ, но правилата на вълка може ли да служатъ за правила и на овцата? Правилата на овцата могатъ ли да служатъ за правила на растенията? Правилата на единъ лошъ човѣкъ могатъ ли да служатъ като правила и за добрия човѣкъ? Ако служите на Бога, има извѣстни правила, по които трѣбва да постѫпвате. Не мислете, че, като влѣзете въ Божествения свѣтъ, не ще може да воювате. Тамъ има по­мощни орѫжия, пушки — всичко тамъ е най­съвършено. Искамъ да ви въорѫжа съ нови картечници — съ кар­течници на мисъльта, за да опитате тѣхното  дѣйствие. Такъвъ примѣръ има отъ стария завѣтъ. Нѣкой си царъ изпратилъ войска противъ пророкъ Ели­сея. Послѣдниятъ се помолилъ усърдно на Бога да го закриля и наистина, всички негови неприятели ослѣпѣли.  Като ги видѣлъ слѣпи, запиталъ про­рока царътъ: „Да ги поразя ли?“ „Не. Погрижи се да ги нахранишъ и ги остави да си отидать при Господаря си“. Слѣдователно, когато познаемъ Бога, когато разберемъ законитѣ  Му, ще можемъ да третираме неприятелитѣ по сѫщия начинъ — ще ги направимъ слѣпи. Какво е слѣпотата? Да се отнеме зрѣнието; значи да се отнеме алчностьта. Очитѣ, които днесъ сѫ много отворени, трѣбва малко да се позатворятъ. Най-­голѣмото зло въ свѣта е голѣмата алчность на хората. Всички държави днесъ искатъ колонии, колонии, всѣки народъ иска да зароби другитѣ и да живѣе на тѣхенъ гръбъ. Алчностьта на човѣчеството доведе днешната война, отъ нея произлѣзоха всичкитѣ други лоши икономи­чески условия, за нещастието на хората. А това що значи? — Че сѫ  ослѣпѣли. Този Баща, Който ни гледа отъ горѣ, Чието око слънцето днесъ вижда ясно, ме пита: „Какво правятъ тѣзи дѣца тукъ?“ — Азъ Му отговарямъ: „Татко, искатъ да се изправятъ“. — „Изправете се, защото майка ви ще ви тупа, ще ви бие“
— казва Господь. Богъ казва още, че ако слушате майка си, ще ви изпрати всичко отъгорѣ въ изобилие, ще бѫдете  здрави, щастливи, блажени, но, ако не изпълнявате законитѣ  на майка си, Той ще залѣзе — ще затвори своето Божествено око. Залѣзването на слънцето значи залѣзване на духовното око. Сега, какво ще кажете вие на вашия Баща?
— Ще Го слушаме.
— Тогава, Богъ казва: „Азъ ще изпратя отъ горѣ по единъ отъ моитѣ слу­ жители, отъ ангелитѣ, за да провѣрятъ у всѣкиго едного, дали казва истината”. Като се върнатъ назадъ при Бога, тѣ  ще Му кажатъ какво правятъ малкитѣ богове на земята. Така се наричате вие — малки богове тукъ. Като дойде нѣкой ангелъ на земята, вие казвате: „Ти трѣбва така да направишъ, иначе да напра­вишъ, ние сме собственици, царски синове и т. н.“ Та, злото е въ това, че ние се мислимъ богове. Дайте власть нѣкому, и той започва да мисли, че е Богъ. Не, не сме богове, затова не туряйте тази мисъль въ ума си, а знайте, че сте чада Божии, Негови малки дѣца. Стремете се да добиете малка опитность върху това, което ви говоря, като провѣрявате сѫщината  на мислитѣ, които се прокарватъ. Всѣки отъ васъ да започне да мисли върху истината, а за това има възможность — винаги има възможность да я разбере. Вие много пѫти сте започвали, но не сте завършвали съ това.
Сега, искамъ отъ  васъ да си  установите единъ вѫтрѣшенъ,   духовенъ редъ на нѣщата. И да нѣма  бързане — стремежъ за надпрѣварване. Спрете се, и всѣки да си намѣри мѣстото.  Не мислете, че, като изпъкнете на първо мѣсто, когато правите молитвенитѣ си събрания, вие сте дѣйствително пръвъ; не мислете, че, и ако сте на опашката, сте послѣденъ: нѣкой пѫть  може да бѫдете  на главата, а нѣкой пѫть  на oпашката — безразлично е. То е само на земята — временно отношение. Човѣкъ, който не може да бѫде  на главата и на опашката, не е разбралъ живота, защото и главата, и опашката сѫ  ваши. Да бѫдете най­-напрѣдъ, значи да разбирате главата си, да бѫдете най­-назадъ,значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката съ главата си, образувате крѫгъ,  който нѣма нито опашка, нито глава — образува се една слънчева система. Забѣлѣзвамъ, че, като отивате горѣ въ зданието на молитва, нѣкои мислятъ, че, като сѫ  първи по редъ, сѫ  първи и прѣдъ Бога. Не е така: сe  трѣбва да има първи, послѣдни и по срѣдата. Всички не могатъ да бѫдатъ първи, не могатъ да бѫдатъ послѣдни, не могатъ да бѫдатъ и въ центъра. Ще бѫде пръвъ всѣки, който изпълнява волята Божия.
Онѣзи,  които  влѣзоха  горѣ  въ  молитвеното  здание,  видѣха  форми, които сѫ емблема, азбука за проучване. Тѣ, обаче, не трѣбва да ви бѫдатъ като култъ, който послѣ да ви съблазнява, защото въ Писанието се казва: „На ника­къвъ образъ да не се покланяте“. Но на Слънцето на вѣчния животъ трѣбва да се покланяте, макаръ и да е единъ образъ, защото изгубите ли този образъ, изгубвате и живота си. Образитѣ сѫ  като шишета — счупи ли се шишето, изчезва образътъ му. Слѣдователно, образътъ е една необходимость въ сегаш­ния животъ, за да може да се прѣнесе течностьта на живота. Образитѣ, които сѫществуватъ въ църквитѣ, сѫ окултни форми, които иматъ дълбокъ смисълъ, но, понеже тѣзи форми сѫ  изгубили своя вѫтрѣшенъ  смисълъ, днесъ хората взиматъ само външната форма на образитѣ и имъ се кланятъ, безъ да влагатъ въ тѣхъ нѣкакво съдържание. Ако речемъ да отхвърлимъ тѣзи външни форми, ще попаднемъ въ друга грѣшка. Въ всѣка форма има извѣстно съдържание, което трѣбва да изучите и опитате. Например, равностранниятъ триѫгълникъ ви показва стремежъ къмъ Бога нагоре, сир. единъ завършенъ симетриченъ животъ. Триѫгълникъ, обърнатъ съ основата нагорѣ, показва животъ, който е изгубилъ равновѣсие. Когато видите два триѫгълника, единиятъ нагорѣ, а дру­ гиятъ съ основата надолу, че се прѣплитатъ, вие ще се запитате: „Дали моитѣ стремежи сѫ като въ единъ отъ тези триѫгълници — надолу или нагорѣ?“. Вие издигате рѫцѣтѣ си нагорѣ, къмъ Бога. Когато издигнете рѣцѣтѣ  надъ главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че искате да растете къмъ Бога; то означава законъ за размножаване и изпълване съ всички блага. Този законъ, който е отъ древната школа, сега съврѣменното общество е изопачило въ една извратена форма, когато по-­рано е означавалъ: азъ съмъ готовъ да възприема Божественитѣ зародиши и да обработя мисъльта, която ми давашъ, Татко, съ всичкия си умъ, съ всичкото  си сърце и съ всичката си воля, и ще 
й дамъ всички условия за развитие. Подиръ това съединявате рѫцѣтѣ си горе, като триѫгълникъ, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бѫдатъ извършени въ хармония и съзнателно. Въ всичко това има голѣмъ смисълъ. Когато разтваряте широко рѫцѣтѣ си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко що сте възприели. Всѣко наше външно дѣйствие е изразъ на дѣйствие, което става вѫтрѣ,въ духовния свѣтъ. А вие вдигате рѫцѣ,  безъ да разбирате смисъла на движенията. Като опишете съ рѫката си единъ крѫгъ, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчностьта и съ всички сили, които сѫ  вложени въ васъ, ще служите на Бога. Когато нѣкой маха съ рѫка надѣсно или налѣво въ знакъ на отрицание, това значи, че духътъ му е започналъ да работи въ подсъзнанието и проявява това вѫтрѣшно чувство, макаръ той да върши това нѣщо несъзнателно. Нѣкои хора държатъ главата си надѣсно, други налѣво, и ние мислимъ, че всичкитѣ тѣзи нѣща сѫ  случайни. Не сѫ  случайни и несѫществени  — въ тѣхъ  има дълбокъ смисълъ. Въ Аме­рика единъ знаменитъ проповѣдникъ държалъ главата си обикновено малко налѣво; неговитѣ  слушатели, като имали желание да бѫдатъ  краснорѣчиви като него, почнали и тѣ да държатъ главата си малко налѣво — подражавали му. Човѣкъ, чиято глава е изкривена малко налѣво, показва, че у него чув­ствата взематъ надмощие, а у когото главата е малко надѣсно — умътъ взема надмощие. А трѣбва да се стремимъ къмъ балансиране, къмъ познаване  и разбиране,  сир. да възстановимъ необходимото равновѣсие между ума и сърцето си и да не влагаме въ тѣхъ повече, отколкото трѣбва.

Въ групитѣ, които ще образувате, отъ по 10 или 12 души, трѣбва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвамъ това и какъвъ е зако­ нътъ. Първото число означава онзи великъ принципъ на Бога, който създава, твори нѣщата. Когото запишатъ за пръвъ на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принципъ, който отдолу възраства, организира нѣщата. Третото число е законъ на равновѣсие. Четвъртото — законъ на справедливость. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честенъ, не краде. Ако бихъ образувалъ организация по този Божественъ законъ, четвъртия бихъ направилъ касиеръ. Ако измѣните мѣстото на този, който има числото три, ще измѣните  реда на нѣщата. Казахъ, три е число на равновѣсие; то е дѣтето, смисълътъ на родителитѣ, защото, щомъ се роди дѣтето,то осмисля живота на родителитѣ си — то е смисълътъ на живота. Въ такъвъ случай, числото едно е бащата, двѣ майката, три дѣтето. Като раз­бирате числата 1, 2, 3  и 4, имате основнитѣ  закони за разбиране на другитѣ числа. Числото петь означава човѣкъ, който е вечe индивидуализиранъ — неговитѣ  петь пръста. Числото шесть означава човѣкъ въ своето развитие; земята сега минава прѣзъ числото шесть; зелената краска е числото шесть; сѫщо — размножаване, развиване. Числото седемь е законъ на почивка. Къмъ това число спадатъ всички богати хора,защото тѣ сѫ завършили работата си и се задълбочаватъ въ себе си, за да се развиятъ, култивиратъ и да станатъ духовни. Числото осемь е на духа; то означава ония безконечни числа, които сѫществуватъ вѫтрѣ  въ вселената. То е едно отъ най-­строгитѣ числа. Числото деветь е човѣкътъ, който ще обобщи всички нѣща, и затова него ще напра­вите докладчикъ: той ще опише цѣлия процесъ на числата отъ 1—8 и ще даде резюме какъ е вървѣла цѣлата работа. Така вървятъ всички нѣща въ своя редъ. Вие се сърдите кой кое мѣсто да заема, а трѣбва да знаете, че всѣки ще заеме онова мѣсто, което му е опрѣдѣлено. Не може двама въ една група да бѫдатъ числото едно или двѣ, защото ще се яви борба. А въ групировкитѣ не трѣбва да има дуализъмъ.
Тукъ имаме чисто практически задачи, които трѣбва да реализираме. Искаме да отидемъ на небето, но ако дойде единъ ангелъ и ни каже: „Хайде, пригответе се!“, ние ще го помолимъ, ако може, да ни остави за още малко
врѣме на земята. А какво означава това? Че не сме свършили още работата си. Какви духовни хора ще бѣдемъ, тогава? Подъ “духовни хора“ азъ разбирамъ онѣзи, които сѫ  свършили изоставената си работа и отиватъ на небето за 1—2 мѣсеца, като на ваканция, на гости, дѣто Татко имъ възлага нова работа, и послѣ се връщатъ пакъ на земята да работятъ. На земята ние дохождаме като на училище.
— Ами значението на числото 10?
— Числото 10  е връзка между първата и втората група. То показва, че тѣзи десеть души ще почнатъ пакъ по десеть да се групиратъ въ друга група. Послѣдниятъ, десетиятъ, отъ една група е връзка между нея и слѣдващата група. Това число показва и връзка между човѣка и ангелитѣ. Отъ 10—100 сѫ числата на ангелитѣ, отъ 100—1000 сѫ  числа на човѣцитѣ. Туй показва разсто­янието, на което се намираме. Ние, хората, сме по­-далечъ, защото сме слѣзли по­-дълбоко въ материята, отколкото ангелитѣ.
Това е мистически начинъ на разглеждане числата; то нѣма практиче­
ско приложение въ сегашния ни животъ.
— Какво означава стихътъ: "Не знаете ли, че сте богове“? Въ какъвъ сми­
сълъ сѫ  употрѣбени тѣзи думи?
— Подъ думата „Богъ” се разбира силенъ човѣкъ, собственикъ, човѣкъ, който владѣе нѣщо. Единъ духъ, който владѣе една система, той е Богъ, защото може да прави каквото иска. По отношение на нашето тѣло ние сме малки богове, собственици. Думата „Богъ“ още означава човѣкъ, който служи само на търбуха си. Когато човѣкъ помисли, че е Богъ, започва да желае хората да му се кланятъ. Като каза, че е Синъ Божи, евреитѣ разбраха Христа, че иска да Му се кланятъ. Затова Христосъ каза слѣдното: „Азъ дойдохъ не да ми послу­жите, а азъ да ви послужа и да ви дамъ животъ вѣченъ“.
— Псалмопѣвецътъ казва: ,,Вие сте богове, но като хора ще умрете“.
— Стариятъ завѣтъ е изразъ на стара култура, новиятъ — на нова култура. Сега въ свѣта иде нова свѣтлина, която иска да примири нѣщата. Това прими­ рение нѣма да стане скоро, изисква се дълго врѣме, докато стане прѣвратъ въ умоветѣ на хората, да разбератъ великитѣ Божии замисли.
 
(Бесѣда, държана на 20 августъ 1919 г. срѣда, къмъ 7 ч., при изгрѣвъ слънце).







Теми съдържащи: Съборни Беседи, Велико Търново

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt