Jump to content

1931_07_13 Старитѣ накити


Ани

Recommended Posts

"Любовь къмъ Бога", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1931 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СТАРИТѢ НАКИТИ.

Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се пазятъ отъ една слабость — отъ свещения мързелъ. Срѣщате нѣкой бѣденъ човѣкъ и се възхищавате отъ него. Той е работливъ, прилеженъ, на никого не очаква. Обаче, забогатѣе ли този човѣкъ, той веднага се отпуща, подава се на мързела. Мързелътъ си пробива пѫть и въ духовния животъ на човѣка. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ духовния пѫть, въ първо врѣме той се моли на Бога, работи, помага на ближнитѣ си. Забогатѣе ли, той прѣстава вече да се моли, не работи много и казва: сега нека другитѣ се молятъ; азъ достатъчно се молихъ и работихъ. Това положение, именно, е най-опасно за човѣка. Споредъ мене, духовниятъ човѣкъ трѣбва да работи повече отъ всѣки другъ. Това означава: богатиятъ трѣбва да работи повече отъ сиромаха. Здравиятъ трѣбва да работи повече отъ болния. Богатиятъ човѣкъ прѣдставя здравия, а сиромахътъ — болния. Ето защо, богатиятъ, т. е. здравиятъ трѣбва да работи повече отъ сиромаха, отъ болния. Какво става сега? — Точно обратното: сиромахътъ, болниятъ работи повече, а богатиятъ, здравиятъ работи по-малко.

Питамъ: коя е причината за тази анормалность въ живота? — Мързелътъ. Когато мързелътъ хване богатия човѣкъ, той туря нѣкаква тежесть на крака му, направи нѣкаква инжекция на гърба му, или другадѣ нѣкѫдѣ и казва: не видишъ ли, че кракътъ ти се е подулъ? Какъ ще работишъ съ такъвъ кракъ? Я си легни, почивай си, докато оздравѣешъ напълно. Има врѣме за всичко, послѣ ще работишъ. На другъ нѣкой казва: вижъ, какви бодежи имашъ въ гърба си! Знаешъ ли, какви послѣдствия могатъ да се явятъ отъ тѣзи бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минатъ бодежитѣ ти, тогава ще работишъ. Това сѫ измислици на дявола, който иска да си създаде удобства въ кѫщата на човѣка. Не, придобие ли човѣкъ богатства, стане ли духовенъ, той трѣбва да разчита на здравето си, да уповава на Бога и отъ нищо да не се плаши. Ако въ физическия животъ човѣкъ се страхува, той трѣбва да знае, че въ духовния животъ има по-голѣми мѫчнотии.

Казано е въ Битието: „Земята бѣше неустроена и пуста. И тъмнина бѣ върху нея“. Слѣдователно, прѣди създаването на небето и земята, всичко бѣше хаосъ, неустроено, неорганизирано. Прѣди да се създадатъ слънцето, луната и звѣздитѣ, навсѣкѫдѣ бѣше само тъмнина. Ето защо, когато човѣкъ посрѣща изгрѣва на слънцето и се радва на неговата свѣтлина, нека има прѣдъ видъ, че той още не е свършилъ работата си на земята. Защо? — Защото, както прѣди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и слѣдъ създаването му, има много още работи неустроени и пусти. Днесъ слънцето свѣти, именно, затова, да ни покаже, какво има още да работимъ. Човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ съзнанието си, къмъ миналото, да дойде до реалния свѣтъ, да види онова, което е ставало нѣкога на физическия свѣтъ. Не дойде ли до този реаленъ свѣтъ, той нищо не може да разбере отъ духовния.

Сега, ще прочетете 4 глава, I Послание къмъ Коринтянитѣ, въ което апостолъ Павелъ говори, какво се иска отъ строителитѣ на Божиитѣ тайни. Едно отъ качествата на строителя е да бѫде вѣренъ. Не е въпросътъ крушата да бѫде много голѣма, нито много клончеста, или съ много листа, но важно е тя да дава плодъ, и то доброкачественъ. Значи, ние се интересуваме отъ плода на крушата. И човѣкъ е интересенъ за насъ поради плода, който той дава. Качество на истинския човѣкъ е добротата, а доброто е плодъ на любовьта. Добриятъ човѣкъ не е захарь; ако е захарь, ще го изядатъ. Добриятъ човѣкъ не е злато; ако е злато, ще го откраднатъ. Добриятъ човѣкъ не е и запалена свѣщь; ако е запалена свѣщь, ще изгори. Това сѫ редъ контрасти, които заставятъ човѣка да мисли. Човѣкъ може ли безъ захарь? Може. Безъ злато може ли? Може. Безъ свѣщь може ли? И безъ свѣщь може. Захарьта, златото, свѣщьта сѫ човѣшки произведения, безъ които може да се живѣе. Казвате: какъ може да се ходи безъ свѣщь въ тъмнината? Да, съврѣменнитѣ хора не могатъ да ходятъ вечерь безъ свѣщь, но има сѫщества, които ходятъ въ тъмнината безъ свѣщь. Тѣ иматъ своя собствена свѣтлина, която ги ориентира въ тъмнината.

Сега, да дойдемъ до вѫтрѣшната страна на въпроса. Когато човѣкъ е зависимъ отъ условията, той уповава на свѣщьта. Щомъ свѣщьта му изгори, безъ нея той не може да ходи въ тъмнината. На какво може да се уподоби свѣщьта? Нѣкой има 200,000 лева, вложени въ банка. Той разчита, уповава на тѣхъ и казва: все имамъ нѣщичко въ банката, на което разчитамъ. Тѣзи пари прѣдставятъ неговата свѣщь, която гори и му помага да излиза вечерь въ тъмнината. Единъ день банката фалира, т. е. свѣщьта на този човѣкъ изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира въ положението на фалиралъ търговецъ и не знае, какво да прави. Свѣщьта, на която разчиталъ, изгорѣла. Сега вече той не може да ходи въ тъмнината. Другъ нѣкой разчита на кѫщата си, обаче, избухне пожаръ, и кѫщата отива. Седи този човѣкъ замисленъ, тѫженъ, свѣщьта му изгорѣла, и той не може да ходи въ тъмнина — на всѣка крачка се спъва и пада. Азъ не казвамъ, че може да се живѣе безъ кѫща, но този човѣкъ е вложилъ всичкитѣ си надежди въ нея, и сега животътъ му се обезсмисля.

Казвате: защо Господъ допусна свѣщьта да изгори? Господъ казва: ако искашъ свѣщьта ти да не изгаря, трѣбва да я направишъ отъ материалъ, който не се подава на горение. Заеми се да си направишъ нова свѣщь. — Ама много врѣме, много робота трѣбва. — Да, ако човѣкъ иска да си направи свѣщь, която да не изгаря, изискватъ се най-малко 15—20 години усилена работа. Какъ правятъ днесъ свѣщитѣ? Взиматъ нѣколко цилиндрични калъпи, поставятъ въ тѣхъ фитили и отгорѣ сипватъ разтопена лой. Колкото повече лой сипватъ, толкова и свѣщьта става по дебела. Едно е важно за човѣка: прѣзъ каквито промѣни да минава, той трѣбва да запази въ себе си ония качества, които и на този, и на онзи свѣтъ слѣдватъ подиръ него. Доброто върви навсѣкѫдѣ съ човѣка. Божественото върви всѣкога съ човѣка. Това, което върви съ човѣка, е негово. Което не върви заедно съ него, при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пъкъ всѣки може да го вземе. Слѣдователно, добро е само това, което всѣкога върви съ човѣка. Никой не може да отнеме доброто на човѣка. То е неговиятъ вѣренъ приятель; то е неговиятъ вѣченъ съпѫтникъ въ живота.

Казвамъ: като сте дошли на планината, вие трѣбва разумно да използувате благата, които ви се даватъ. Нѣкой казва: какво ще правимъ, като слѣземъ утрѣ-други день отъ планината? Да се говори така, това значи да разчита човѣкъ на условията. Докато говоримъ „днесъ, утрѣ“, ние сме хора на условията. Тъй щото, когато казвате, че ще дойде день да слѣзете отъ планината, това може да се уподоби на слизането отъ гърба на коня. Въ този смисълъ нѣкой казва: какво ще правя, като слѣза отъ коня? Като слѣзешъ отъ коня, нѣма да бѫдешъ по-добрѣ, но поне ще разчиташъ на себе си. Човѣкъ не трѣбва да уповава на условията, на днитѣ и т. н. Въ Бога има само единъ день. Слѣдователно, като говоримъ за днитѣ, трѣбва да разбираме единъ день — само Божествения день. Запримѣръ, виждате единъ клонъ и казвате: този клонъ е отъ еди-кое си дърво. Това не е правилно разсѫждение. Този клонъ е отъ Божественото дърво, защото само едно дърво има въ свѣта, а всички останали дървета сѫ удове на това голѣмо, Божествено дърво. Божествениятъ день, като не може напълно да се проектира само въ единъ день, той се разпрѣдѣля въ много дни, които, събрани заедно, съдържатъ материала на Божествения день. Слѣдователно, всичкитѣ дни заедно, както и Божествениятъ день отдѣлно, изразяватъ цѣлата истина. Ние казваме день и нощь, защото имаме изгрѣвъ и залѣзъ на слънцето. Ако не виждахме слънцето, щѣше ли да сѫществува за насъ день? Какво щѣше да бѫде положението на човѣка, ако той виждаше слънцето и вечерь, когато за всички други сѫщества то е вече залѣзло? Тогава човѣкъ щѣше да живѣе въ постояненъ день. За негo нѣмаше да сѫществува нощь; за него нѣмаше да има „вечерь, утрѣ, други день“ и т. н. Дѣто и да се обърне човѣкъ, навсѣкѫдѣ ще вижда слънцето.

Мнозина казватъ: ние вѣрваме. Вѣрванията на нѣкои хора сѫ врѣменни, измѣнчиви, понеже тѣ вѣрватъ само въ нѣща, които нѣкога сѫ виждали, или които днесъ виждатъ. Питамъ: каква нужда има тукъ отъ вѣра? Истинската вѣра се отнася до нѣща, които нито си виждалъ нѣкога, нито днесъ виждашъ. Нѣкой казва, че изгубилъ вѣрата си. Какво значи да изгуби човѣкъ вѣрата си? Изгубване на вѣрата подразбира, че човѣкъ е изгубилъ условията да вижда нѣщата. Запримѣръ, нѣкой заминава за странство, дѣто прѣкарва нѣколко години, далечъ отъ близкитѣ си. Той изгубва вѣра, че ще дойде день да се види съ своитѣ близки. Ако помисли, че ще се види съ тѣхъ, вѣрата му ще се възвърне. Виждането е процесъ, който възстановява вѣрата. Слѣдователно, вѣрата е сила, която рѫководи човѣка въ неговия пѫть. Докато човѣкъ не вижда нѣщата, той трѣбва да ходи съ вѣра. Щомъ вижда нѣщата, той ще ходи съ знание.

Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолимъ и благодаримъ на Бога за всички блага. На нѣкой не имъ се става рано, искатъ да си полежатъ и намиратъ редъ оправдания, че не сѫ разположени, или че сѫ уморени и т. н. Питамъ: какво ще правите, ако сте слуга при нѣкой сприхавъ господарь, който иска да започвате работата си рано сутринь и на врѣме? Ще вземе ли въ внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди, и най-послѣ ще ви изпѫди, като каже: такъвъ слуга не ми трѣбва! Хайде, на добъръ часъ! Вие мислите, че на планината нѣма господари. И тукъ има господари, и какви при това! Знаете ли, какво могатъ да направятъ тия господари, като се разгнѣвятъ? Тѣ веднага ще изпратятъ гърмотевици,  свѣткавици, дъждъ, градъ, че ще се чудите, какво да правите, дѣ да се скриете. Дъждътъ ще ви намокри хубаво, а градътъ може да изпокѫса палаткитѣ ви. Тѣзи господари ще ви кажатъ: хайде, дигайте се оттукъ! Такива слуги не искаме. Братята, които бѣха дошли първи тукъ, опитаха, какво могатъ да направятъ господаритѣ на планината. Тѣ изпратиха гърмежи, свѣткавици, дъждъ и казаха на братята: качвайте се горѣ! При такива господари човѣкъ става много смиренъ. Тѣзи господари казваха: като дойдатъ вашитѣ братя и сестри тукъ, вие ще ги прѣдупрѣдите да бѫдатъ внимателни къмъ задълженията си, защото и тѣхъ ще измокримъ.

Утрѣ сутриньта ще отидемъ на V. езеро (Маха-Буръ), бъбрека, да видимъ, има ли разлика въ водата отъ миналата година. Сутринь въ четири часа всички трѣбва да сте на кракъ. Турете настрана всички украшения, всички накити! Подъ думата „накити“ азъ разбирамъ недѫзитѣ въ човѣка. Боли те кракъ, кажи си: този накитъ не ми трѣбва! Боли те ухо, кажи си: този накитъ не ми трѣбва! Имашъ нѣкакво неразположение, кажи си: този накитъ не ми трѣбва! Оставете всички накити въ кѫщи и излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, безъ всѣкакви накити. — Не мога да мисля. — Остави и този накитъ настрана. Като се освобождавате постепенно отъ накититѣ си, вие ги хвърляйте настрана отъ васъ и останете само съ Божественото, което ви слѣдва навсѣкѫдѣ. Щомъ сте неразположени, вие чакате да дойдатъ слугитѣ, да подобрятъ състоянието ви, но докато дойдатъ тѣ, цѣлиятъ день ще отиде. Изпаднете ли въ нѣкакво тежко състояние, въ неразположение на духа, кажете си: едва ли ще дойдатъ слугитѣ ми днесъ, ами азъ самъ да се заема, да смѣня състоянието си, т. е. да снема накититѣ си; ето, сутриньта си отиде вече, а по сѫщия начинъ ще отиде и останалата часть отъ деня. Щомъ човѣкъ започне нѣкаква работа, състоянието му се измѣня.

И тъй, за да се освободи човѣкъ отъ свещения мързелъ, той трѣбва да прави усилия да работи. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ служенето. Тукъ имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другитѣ. Ще разпрѣдѣлите врѣмето си така, че да поработите за себе си, за ближнитѣ си и за Бога. Другояче казано: часть отъ врѣмето ще употрѣбите за ума си, часть отъ врѣмето — за сърцето си и часть отъ врѣмето — за тѣлото си. Или, една часть отъ врѣмето ще употрѣбите за духа си, часть — за душата си и часть — за самитѣ васъ. Всѣки да разпрѣдѣли врѣмето си, както разбира. Всѣка работа, която вършите, трѣбва да има отношение къмъ физическия, къмъ духовния и къмъ Божествения свѣтъ.

Днесъ ще ви дамъ за четиво 55 гл. отъ Исайя, 5 стихъ: „Ето, ще призовешъ народъ, когото ти не знаешъ: и народи, които не те знаеха, ще тичатъ при тебе, заради Господа Бога твоего, и заради Светия Израилевъ, защото те прослави“.

*

4. Бесѣда отъ Учителя, държана на

13 юли, 1931 г. 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...