Jump to content

1931_07_12 Любовь къмъ Бога


Ани

Recommended Posts

"Любовь къмъ Бога", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1931 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЛЮБОВЬ КЪМЪ БОГА.

Най-голѣмата война, въ която Христосъ взимаше участие и пострада, бѣше обвинението срѣщу Него, че се наричалъ Синъ Божи. Христосъ пострада, и хората страдатъ. Слѣдователно, страданията сѫ неизбѣжни, каквито и да сѫ причинитѣ за тѣхъ. Защо и за какво страда човѣкъ? Ако страда за грѣховетѣ си, той заслужава тия страдания. Обаче, ако върши волята Божия и пакъ страда, коя е причината за тѣзи страдания? Какъ трѣбва да се гледа на този родъ страдания? Значи, двѣ нѣща трѣбва да има човѣкъ прѣдъ видъ въ живота си: за Истината ли да страда, или за своитѣ лични грѣхове? Нѣма по-велико страдание отъ това, да страда човѣкъ за Истината!

Питамъ: въ какво се заключава свободата? Птицата е свободна, когато хвърчи; щомъ не може да хвърчи, тя грѣши. Рибата е свободна, когато плува; щомъ не може да плува, тя грѣши. Огъньтъ е живъ, когато гори; щомъ не може да гори, той е мъртавъ. Вѣтърътъ върши работа, когато духа; щомъ прѣстане да духа, той не може да извърши никаква работа, той е мъртавъ. Водата е жива и върши работа, когато тече; щомъ прѣстане да тече, тя не е способна за работа, тя е мъртва. И най-послѣ, човѣкъ е свободенъ, само когато мисли. Прѣстане ли да мисли, той изгубва свободата си. Слѣдователно, птицата хвърчи, рибата плува, огъньтъ гори, вѣтърътъ вѣе, водата тече, а човѣкъ мисли.

Кое е първото качество на мисъльта? Какъ се проявява животътъ, въ който ние се намираме? — Чрѣзъ движение. Значи, всѣко движение се придружава и съ чувствуване. Прѣдставете си, че човѣкъ има само едно чувство, напримѣръ, осѣзанието, и съ него изпитва нѣщата, твърди ли сѫ или меки, студени или топли и т. н. При това положение, какво понятие ще има човѣкъ за живота? Той ще има съвсѣмъ елементарно понятие за живота. Прѣдставете си, че у човѣка се яви и второ чувство, вкусътъ, чрѣзъ което да опитва нѣщата, сладки ли сѫ или горчиви, солени или кисели и т. н. Това чувство събужда у човѣка желание да яде. Слѣдователно, човѣкъ яде по единствената причина да опитва вкуса на нѣщата. Слѣдъ осѣзанието, слѣдъ вкуса иде обонянието у човѣка. Той иска вече отдалечъ или отблизо да познае прѣдмета, да го опита, какъ мирише, приятно или неприятно. Слѣдъ това у човѣка се събужда желание да чуе, какъ говорятъ живитѣ сѫщества около него и да ги различава едно отъ друго. Слухътъ му помага затова. И най-послѣ у човѣка се явява интересъ да види външния образъ на нѣщата. Той иска да види, какво е написано върху всѣки прѣдметъ. За това му помага зрѣнието. Съ тѣзи петь чувства или сѣтива човѣкъ обогатява своитѣ понятия за живота. И тъй, съ осѣзанието човѣкъ провѣрява качеството на прѣдметитѣ; съ вкуса той прониква въ тѣхното съдържание; съ обонянието той опрѣдѣля миризмата имъ и ги дѣли на приятни н неприятни, на добри и лоши; съ слуха той изучава звуковетѣ на живитѣ сѫщества и влиза въ общение съ тѣхъ; съ зрѣнието пъкъ човѣкъ изучава цѣлия външенъ образъ на прѣдметитѣ.

И тъй, съ петьтѣ сѣтива човѣкъ се запознава съ външния свѣтъ, който го обикаля. Обаче, какъ познава той Божията Любовь? Какъ познава Бога? Докато човѣкъ не чувствува, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любовь. Оттукъ слѣдва: не може ли човѣкъ да почувствува Божията Любовь, той не може и да мисли. Щомъ не мисли, той не може да бѫде свободенъ, той е мъртавъ човѣкъ. Значи, който нѣма Божията Любовь въ себе си, той не мисли, той не е свободенъ, той е мъртавъ човѣкъ. И обратно: мисли ли човѣкъ правилно, той е свободенъ, той носи въ себе си Божията Любовь.

Мнозина искатъ да знаятъ причинитѣ за страданията. Казвамъ: много сѫ причинитѣ за страданията. Запримѣръ, ако главата, гърдитѣ и стомахътъ на човѣка сѫ здрави, а единиятъ му кракъ е боленъ, той непрѣменно ще изпитва нѣкаква болка, нѣкакво страдание. Или, ако рѫцѣтѣ и краката му сѫ здрави, а само едното ухо е болно, той пакъ ще усѣща болка, ще чувствува нѣкакво страдание. Болезненитѣ състояния създаватъ вѫтрѣшна дисхармония въ организма. Слѣдователно, вѫтрѣшната дисхармония е резултатът на онова грѣшно състояние, което човѣкъ самъ си е създалъ.

Казвате: защо страда човѣкъ? Човѣкъ страда, понеже се е отдалечилъ отъ Бога и не знае, какъ да се върне. Веднъжъ отдалеченъ отъ Бога, той се намира въ положението на човѣкъ, който не стѫпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всѣки, който не обича Бога. Първиятъ човѣкъ още, поставенъ въ пѫтя на Любовьта, показа, че не обича Бога. При първата стѫпка въ този пѫть, той се подхлъзна, отъ което видѣ своята слабость. Той нѣмаше любовь къмъ Бога, понеже яде отъ забраненото дърво. Страданията на съврѣменнитѣ хора показватъ, че и тѣ не обичатъ Бога. Богъ каза на Адама: „Отъ дървото за познаване доброто и злото да не ядешъ!“ Обаче, дойде черниятъ адептъ при Ева и каза: „Ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, вие ще придобиете много знания, и ще станете богове“. Тя се убѣди въ неговитѣ думи, яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, а послѣ даде и на Адама да ги опита. Слѣдъ това и двамата се видѣха оголѣли.

Сега, вие искате да знаете, какъ е станала тази работа съ първитѣ човѣци. — Тя е станала точно така, както става и съ васъ. Всѣки день вие повтаряте постѫпката на вашия старъ баща. Каквото направиха Адамъ и Ева въ миналото, това правятъ съврѣменнитѣ хора всѣки день. И тогава хората си създаватъ една крива философия и казватъ: наистина, днесъ и ние ядемъ отъ забранения плодъ, но утрѣ ще изправимъ живота си. Не, такава философия не сѫществува. Философия на утрѣшния день не е извѣстна. Истинската философия е философията на сегашния моментъ. Момента, въ който сгрѣшимъ, деньтъ се свършва, и настава нощь. И тукъ се явява трагедията на живота, че хората искатъ да оправятъ работитѣ си въ нощьта. Ти пѫтувашъ прѣзъ нѣкоя тъмна, черна нощь; нито звѣзда, нито луна на небето; сбъркашъ пѫтя, заблудишъ се нѣкѫдѣ и казвашъ: нищо, все ще намѣря пѫтя. Какъвъ пѫть ще намѣришъ сега? Не виждашъ ли, че отникѫдѣ свѣтълъ лѫчъ не прониква? Ти си въ пъленъ мракъ, повече можешъ да се заблудишъ, но не и да се оправишъ.

Съврѣменнитѣ хора често се връщатъ къмъ историята на първитѣ хора и казватъ: какво ли сѫ мислили Адамъ и Ева? — Точно това, каквото и вие днесъ мислите. Запримѣръ, седи единъ човѣкъ, вѣрващъ въ Бога, и си размишлява: искамъ да имамъ хубава кѫща, да съмъ богато облѣченъ, да се разхождамъ съ автомобилъ изъ града, да ме посѣщаватъ богати хора, но нѣмамъ петь пари въ джоба си. Не се минава много врѣме, и този човѣкъ се натъква на една чужда каса, пълна съ златни пари. Сега пакъ си размишлява: ако бръкна въ касата и си взема нѣколко отъ тия звонкови, азъ ще постигна желанията си. Колебае се, бори се въ себе си и най-послѣ казва: кой ще ме види? Ще бръкна само единъ пѫть, и всичко ще се свърши, всичкитѣ ми работи ще се оправятъ. Казвамъ: чуждата каса прѣдставя „дървото за познаване на доброто и злото“. Питамъ: кой човѣкъ, слѣдъ като е бъркалъ въ чужда каса, е оправилъ работитѣ си? — Никой. Който е бъркалъ въ чужди каси, той повече е заплиталъ работитѣ си, отколкото да ги е оправилъ. Минава нѣкой покрай една чужда, богато сложена трапеза съ ядене, и си казва: ако хапна отъ яденето на тази трапеза, работитѣ ми ще се оправятъ, и животътъ ми ще се подобри. Хапне си той отъ чуждото ядене, но вижда, че и съ това работитѣ му оставятъ пакъ неоправени.

Казвамъ: изисква се правилно съпоставяне между явленията въ природата и въ живота. Съврѣменниятъ свѣтъ, както е създаденъ, прѣдставя богата трапеза съ ядене, на която има много мѣста за изкушения. Всѣки бърза, иска да седне, да се нахрани отъ тази трапеза, но въ бързината си, въ лакомията си ще попадне, именно, на едно отъ тия мѣста за изкушение, и отъ този моментъ ще изгуби здравето си. Сѫщото може да се каже и за книгитѣ. Има книги, които не трѣбва да се пипатъ. Вие минавате нѣкѫдѣ, виждате една книга, казвате: ще я отворя, ще назърна само, да видя, какво е написано въ нея. Така постѫпватъ войницитѣ въ врѣме на война. Върви нѣкой войникъ, изпратенъ по работа отъ една войскова часть въ друга, но по пѫтя, още отдалечъ, вижда, че нѣщо свѣти. Той си мисли, че нѣкой е изгубилъ или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче, то се указва бомба. Едва се докосва до нея, и тя експлодирва въ рѫцѣтѣ му. Казвамъ: каквото чуждо вземе човѣкъ, то е бомба, която непрѣменно ще избухне въ рѫцѣтѣ му. Не ви трѣбва нито ножчето, нито кесията на вашия ближенъ. Чуждото не ви е потрѣбно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи съ това положение. Богъ е поставилъ всѣко нѣщо на своето мѣсто, тъй щото, никой нищо не може да вземе отъ това, което Той е наредилъ.

Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ нѣкоя библиотека, иматъ право да бъркатъ, да ровятъ книгитѣ безъ позволение. Никой не може да бута книги, или други нѣща безъ позволение! Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, които всѣки день грѣшатъ, бъркатъ въ чуждитѣ каси и библиотеки, а при това, дѣ кого срещнатъ, казватъ: ела да те научимъ, какъ да обичашъ Бога, какъ да обичашъ ближния си и какво да правишъ за себе си. Тѣ сами не знаятъ, какво да правятъ, а другитѣ ще учатъ. Тѣ не сѫ видѣли нито ангелитѣ, нито Бога, а проповѣдватъ и за Бога, и за ангелитѣ, но като останатъ сами, тѣ се запитватъ: вѣрно ли е това, което проповѣдваме? Азъ изнасямъ единъ фактъ, който се случва и съ васъ, и съ владици, и съ проповѣдници, и съ свещеници, както и съ управляващи. Запримѣръ, нѣкой дойде на власть и казва: азъ ще оправя България! Какъ ще оправи България? Ако бѣше въ сила да оправи България, прѣди всичко той не би станалъ министъръ. Нѣкой се опопва и казва: азъ ще оправя свѣта! Който е въ състояние да оправи свѣта, той попъ нѣма да става. Нѣкой пъкъ казва: азъ ще стана човѣкъ! — Ако ти досега не си станалъ човѣкъ, за въ бѫдеще по-мѫчно ще станешъ човѣкъ. Да станешъ човѣкъ, това не зависи отъ тебе. Който те е създалъ, само той има право и сила да те направи човѣкъ. Ако подъ думитѣ „ще стана човѣкъ“ се разбира, че ще се проявишъ такъвъ, какъвто Богъ те е създалъ, това е другъ въпросъ. Ако човѣкъ забогатѣе и не може да използува своето богатство, както трѣбва, той ще се намѣри въ положението на магаре, което само прѣнася товара на господаря си. Ако човѣкъ стане силенъ и не използува силата си на мѣсто, той ще изпадне въ положението на бикъ, който знае само да муши съ рогитѣ си. Въ истинския смисълъ на думата, човѣкъ е само онзи, който мисли право.

Слѣдователно, първото качество на истинския човѣкъ е любовьта. Безъ любовь човѣкъ е животно; безъ любовь той е изложенъ само на грѣхове и прѣстѫпления. И каквото мисли, каквото чувствува този човѣкъ, отъ единия до другия край на живота му, това сѫ само грѣхове и прѣстѫпления. Щомъ любовьта напусне човѣка, той вече е изложенъ на страдания. Хора, които нѣматъ любовь въ себе си, не могатъ да търпятъ човѣка на любовьта. Дойде ли при тѣхъ такъвъ човѣкъ, тѣ казватъ: да се махне този човѣкъ оттукъ! Не постѫпиха ли евреитѣ така съ Христа? Тѣ казваха: „Махнете, разпиете този човѣкъ, защото се нарича Синъ Божи“. Евреитѣ искаха да подчинятъ Христа на своята воля: едни искаха отъ Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да имъ помогне да се оженятъ за добри жени, да иматъ добри дѣца и т. н. Обаче, Христосъ казваше: „Азъ не дойдохъ да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдохъ да изпълня волята на Отца, който ме е проводилъ. Азъ съмъ Синъ Божи, изпратенъ на земята да науча хората, какъ да живѣятъ“. Тѣ не останаха доволни отъ Неговия отговоръ и казаха: „Такъвъ човѣкъ, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря сѫщата история и днесъ въ свѣта? Кой не е разпналъ Божественото въ себе си? Нѣкой казва: мѫчи ме нѣщо вѫтрѣ. — Какво те мѫчи? — Мѫчи те нѣщо, защото си изгубилъ мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вѫтрѣшенъ миръ. Повечето хора днесъ се лъжатъ едни-други на общо основание. Освѣнъ това, много хора не признаватъ, че нѣматъ любовь и казватъ: ние имаме любовь, но външнитѣ условия, хората около насъ ни създаватъ прѣпятствия и мѫчнотии. Не, външнитѣ условия не създаватъ трудноститѣ въ живота, но вѫтрѣшнитѣ условия въ самия човѣкъ сѫ причина за всички страдания, мѫчнотии и противорѣчия. Защо се мѫчи гладниятъ човѣкъ? — Защото храната, Словото не е въ него. Защо страда човѣкъ? — Защото нѣма любовь. Христовитѣ ученици страдаха ли? Тѣ бѣха подложени на голѣми гонения, прѣслѣдвания и мѫчения, но не страдаха. Тѣ бѣха голѣми мѫченици, но всичко понесоха заради Христа. Тѣ имаха Христовата Любовь въ себе си. Който нѣма любовь, той не може да понесе и най-малкото страдание.

Казвате: ако Христосъ дойде втори пѫть на земята, ние ще Го посрещнемъ, както трѣбва. Ако Христосъ дойде днесъ на земята, и нѣмате любовь въ сърцата си, вие пакъ ще Го окачите на кръста. Вие ще искате отъ Христа богати трапези, разкошни облѣкла и кѫщи, ще искате да имате на разположение автомобили и файтони, и ако Той не задоволи вашитѣ желания, вие ще Го разпнете на кръста, както направихте прѣди 2,000 години. Питамъ: ако всичкитѣ ви желания се задоволяватъ, какво печелите? Какво печелятъ царетѣ, които иматъ всички удобства въ живота си? Какво стана съ руския императоръ, който имаше толкова много богатства? Въ това отношение историята ни дава добъръ примѣръ съ живота на единъ отъ древнитѣ и най-мѫдри царе, Соломонъ, който живѣ въ най-голѣмъ разкошъ и слава, обиколенъ съ 300 жени и 900 наложници. Богъ го постави на изпитъ, да изучава Божията Мѫдрость и знания, но той не издържа изпита си. Той искаше посрѣдствомъ тѣзи жени, като негови секретарки и съвѣтнички, да оправи свѣта, да създаде разумни закони, но не успѣ, прѣдаде се на ядене и пиене, на разкошенъ животъ, и по този начинъ, освѣнъ, че не оправи свѣта, но още по-вече го забърка. Вслѣдствие на това евреитѣ и до днесъ още не могатъ да се оправятъ. Казвамъ: ако човѣкъ иска да се жени, той трѣбва да има само една жена. Коя е тая жена? — Любовьта. Който нѣма любовь, отъ него човѣкъ не може да стане. Жена, която иска да се омѫжи, и тя трѣбва да има само единъ мѫжъ. Кой е този мѫжъ? — Мѫдростьта.

И тъй, който не възприеме Божията Любовь въ себе си, той може да има, като Соломона, 300 жени и 900 наложници, но пакъ нищо не може да направи. Числото 300 е крайниятъ прѣдѣлъ въ живота на човѣка. Никой не може да има повече отъ 300 жени. Като има по една разправия съ всѣка жена, това е достатъчно. Слѣдъ всѣка разправия, човѣкъ заприличва на празна каца. Какво правятъ съ празнитѣ каци? Вие знаете, каква е сѫдбата на празнитѣ каци. Всѣка празна каца се изнася навънъ и се търкаля. Нѣкой казва: азъ ще се оженя. Това значи, че той иска да се отдалечи отъ Бога. При много отъ съврѣменнитѣ женитби взима участие и злото. Ако подъ женитба се разбира съчетание на двѣ разумни души, то е другъ въпросъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да се женятъ, да станатъ щастливи. Не, ако човѣкъ се ожени, той трѣбва да има желание да намѣри Бога. Въ всѣко желание човѣкъ трѣбва да търси Бога. Нѣкой казва: имамъ желание да ямъ. — Значи, чрѣзъ храната имашъ желание да намѣришъ Бога, да познаешъ Божията Любовь. Щомъ човѣкъ намѣри Бога и познае Любовьта Му, той всичко е придобил. Казвате: ние познаваме Бога, видѣли сме Христа. Вие може да сте видѣли Христа, но такова виждане не допринася още нищо на човѣка. Много нѣща вижда човѣкъ, но важно е, какъ ги вижда. То е все едно, да каже човѣкъ, че го боли крака. Не е достатъчно да каже, че го боли кракътъ, но той трѣбва да знае причината, защо го боли. Когато човѣкъ знае причината на извѣстна болка, той ще може и да я лѣкува.

Единъ важенъ въпросъ, който може да се зададе на съврѣменнитѣ хора, е слѣдниятъ: въ първитѣ врѣмена на създаването си плодоветѣ падаха ли отъ дърветата? Въ първоначалния си животъ плодоветѣ не сѫ падали отъ дърветата. Тѣ сѫ седѣли на клонетѣ, докато дойде нѣкой да ги откѫсне. Слѣдъ грѣхопадането, обаче, и плодоветѣ започнали да падатъ отъ дърветата, било отъ вѣтъръ бруляни, било по друга нѣкаква причина. Тъй щото, докато човѣкъ е плодъ на Божественото дърво, докато живѣе чистъ и светъ животъ, той ще има Божията Любовь въ себе си и никога нѣма да пада отъ това дърво — винаги на него ще прѣбѫдва. Нѣма ли любовьта въ себе си, той ще пада отъ Божественото дърво, като изгнилъ плодъ, и ще изсъхва. Какво ще стане послѣ съ този човѣкъ? Ще дойде при него нѣкой, по-голѣмъ простакъ и невѣжа отъ самия него, и ще почне да го учи, какъ да вѣрва въ Бога, какъ да се разкае, какъ да се обърне къмъ Бога и т. н. Какво значи обръщане? Ако човѣкъ се обърне съ лицето си къмъ свѣта и очитѣ му сѫ отворени за него, а нѣма любовь въ себе си, той ще изпадне въ изкушение.

Какъ и отъ какво се изкушаватъ хората въ свѣта? Мома види нѣкой младъ момъкъ и веднага го хареса, пожелае го за себе си. Или обратно: момъкъ види нѣкоя красива мома, хареса я, пожелава я за себе си. Съ пожеланието иде вече изкушението. Не е лошото въ това, че момата харесала момъка, или че момъкътъ харесалъ момата. Обаче, лошото седи въ това, че момата веднага пожелава този момъкъ за свой мѫжъ, или момъкътъ пожелава момата за своя жена. Тръгватъ единъ слѣдъ другъ, ревнуватъ се и т. н. Кой дава право на момата, или на момъка да се слѣдятъ единъ-другъ, да тичатъ единъ подиръ другъ, както сѣнката подиръ човѣка? Прѣди всичко, тѣ трѣбва да знаятъ, че това, подиръ което тича момата, или момъкътъ, е сѣнката на човѣка, но не и самиятъ човѣкъ. Ако азъ държа въ рѫката си запалена свѣщь, и вие тръгнете подиръ свѣщьта ми, какво ще стане съ васъ? Прѣдставете си, че свѣщьта ми изгори; какво ще правите тогава? Вие ще ме изгубите и отново ще се намѣрите въ тъмнина. Разумното въ човѣка, което вие търсите, е нѣкѫдѣ задъ свѣщьта, дѣто вашиятъ погледъ не може да проникне. Слънцето изгрѣва, виждате неговата свѣтлина, но както и при свѣщьта, вие още не сте намѣрили разумното въ човѣка; вие не сте намѣрили Истината, която слънцето носи. Вие имате нѣкакво желание, но това желание не е нищо друго, освѣнъ запалена свѣщь, която нѣкое разумно сѫщество носи. Тичате подиръ вашето желание, т. е. подиръ тази запалена свѣщь, но щомъ тя изгори, и вие изгубвате желанието си. Слѣдъ това се срамувате, че не сте постигнали желанието си. Така е и съ всѣки човѣкъ, който се е влюбилъ въ нѣщо по този глупавъ, прѣходенъ начинъ. Момата, като отива при своя възлюбенъ, при своята любовь, срамува се да каже, че е ходила при него и казва: ходихъ нѣкѫдѣ. Тя не смѣе да каже, че е ходила при своята любовь. Защо? Защото е ходила при него съ цѣль да прослѣди, какво прави той, съ кого се срѣща и т. н. Тя се безпокои, че свѣщьта, която той носи, скоро ще изгасне, и отново ще се намѣри въ тъмнина. Сѫщото се отнася и до момъка. И той по сѫщитѣ причини се срамува да каже, че е ходилъ при своята възлюбена, при своята любовь.

Сега азъ правя вѫтрѣшенъ изводъ на нѣщата, да видите, отдѣ произлизатъ нещастията въ живота. Запримѣръ, въ ума на нѣкого се вмъкне идеята да си направи кѫща, и той започва да мисли, че ако си направи една кѫща, всичкитѣ му работи ще се уредятъ. Дѣто ходи, каквото прави, все за кѫща си мисли. Казвамъ: Богъ е далъ на всѣки човѣкъ по една хубава, здрава кѫща. Какво повече искате? Каква по-хубава кѫща може да има отъ тѣлото на човѣка? Ако съ тази кѫща, която Богъ ви е далъ, вие не можете да станете човѣци, още по-малко ще станете човѣци съ кѫщи, направени отъ камъкъ и тухли. Казвате: поне пари да спечеля, богатъ да стана, че тъй да си уредя работитѣ. Ако е въпросъ за богатство, питамъ: какво по-голѣмо богатство търсите отъ това, което Богъ ви е далъ? Той е далъ всѣкиму вѫтрѣшно богатство. Ако не можешъ да станешъ човѣкъ съ вѫтрѣшното богатство, което Богъ ти е далъ, още повече не можешъ да станешъ човѣкъ съ външното богатство. Да се мисли, че въ кѫщитѣ, въ външното богатство седи щастието на човѣка, това сѫ заблуждения, отъ които той трѣбва да се освободи. Заблужденията сѫ примамки въ свѣта, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Като наблюдавамъ хората, отъ единия до другия край на свѣта, виждамъ, че тѣ сѫ роби на своето честолюбие. Тѣ приличатъ на барутъ: докоснешъ ли се до тѣхъ, веднага избухватъ. Всѣки човѣкъ има високо мнѣние за себе си. Добрѣ е да има високо мнѣние за себе си, но той трѣбва да го оправдае. Минавамъ покрай единъ човѣкъ и му казвамъ: дрехата ти е оцапана, нищо не струва. — Какъ така? Едно врѣме тя струваше много. — Едно врѣме може да е струвала нѣщо, но днесъ е остарѣла, изцапана. — Какъ смѣешъ да ме обиждашъ! — Че се обиждашъ, то е другъ въпросъ, но това, което ти казвамъ, е истина.На другъ казвамъ: ти никакъ не мислишъ. — Какъ да не мисля? Умъ имамъ азъ! — Да, ти имашъ умъ; едно врѣме мислише хубаво, но сега умътъ ти е оцапанъ и не мислишъ правилно. На трети казвамъ: ти нѣмашъ любовь въ сърцето си. — Какъ така? Сърцето ми гори отъ любовь, а ти казвашъ, че нѣмамъ любовь. — Нѣкога сърцето ти горѣше отъ любовь, но сега само дими.

Казвате: като дойде Христосъ, всичко ще се оправи. Какво ще намѣри Христосъ, като дойде на земята? — Той ще намѣри умове, които мѫжделѣятъ, и сърца, които димятъ. Не е достатъчно да очаквате Христосъ да тури вѣнецъ на главата ви, да ви вземе съ колесница, да ви заведе въ рая и да каже: ето единъ човѣкъ отъ величията на земята, който бѣше реформаторъ, управляваше свѣта. Думитѣ на Христа трѣбва да бѫдатъ истини. Ако Христосъ каже така за нѣкой човѣкъ, той дѣйствително трѣбва да бѫде такъвъ. Нѣма защо да си въобразява човѣкъ, че е билъ нѣкакъвъ голѣмъ проповѣдникъ, или реформаторъ, или друго нѣкакво величие. За човѣка е важно, въ каквото обществено положение и да се намира днесъ, да изпълни волята Божия, като Синъ Божи. Каквото заповѣда Богъ, той да го изпълни. И каквото изпълни, ще го носи съ себе си прѣзъ всички врѣмена и епохи. Трѣбва ли ябълката, която дава плодове, да се прѣпорѫчва отъ хората? Нейнитѣ плодове сами я прѣпорѫчватъ. Ябълката, съ своитѣ тежки, увиснали плодове, казва: каквото Богъ ми заповѣда, азъ всичко изпълнихъ!

И сега, ще дойде нѣкой да ме пита, дали е вѣрващъ, или не; дали е тръгналъ вече въ пѫтя, или не. — Ти самъ трѣбва да знаешъ това. Ако страдашъ, ти си вече въ пѫтя. Ако се дига прахъ около тебе, ти си въ пѫтя. Прахътъ прѣдставя изкушенията въ пѫтя. Вие трѣбва да схващате правилно нѣщата. Всѣки човѣкъ върви въ пѫтя, но ту пада, ту става. Като падне, изпѫждатъ го отъ рая. Тогава той се моли, разкайва се, и на другия день пакъ го приематъ въ рая. Върви така день-два и пакъ сгрѣши нѣщо — изпѫждатъ го отъ рая. Слѣдъ това почва да плаче, да се моли, пакъ го приематъ. По сѫщия начинъ и Адамъ сгрѣши, за което го изпѫдиха отъ рая. Той слѣзе въ ада, дѣто плака, разкая се, докато пакъ го приеха въ рая. Откакъ Адамъ сгрѣши, много пѫти досега той е влизалъ и излизалъ отъ рая. Сутринь е въ рая, вечерь е въ ада, И съврѣменнитѣ хора сутринь сѫ въ рая весели, радостни; сгрѣшатъ ли нѣщо, изпѫдятъ ги оттамъ, и тѣ слизатъ въ ада. Тукъ плачатъ, молятъ се, пакъ ги приематъ въ рая. Така съ години се повтаря една и сѫща история, докато дойде день, когато човѣкъ вече нѣма да грѣши и ще запази своето мѣсто въ рая. Сега, току-що упѫтятъ човѣка, какъ да живѣе, поставятъ го въ рая, но не се минава много, той пакъ сгрѣши, и вечерьта е въ ада. Нѣкой, като вижда, че не може да запази положението си въ рая, казва: сега не мога да се изправя, ще остане за другъ животъ. Ужъ влѣзохъ въ пѫтя, но не можахъ да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работитѣ. — Богъ не те е пратилъ на земята да се женишъ. — Поне да разбогатѣя. — Богъ не те е пратилъ на земята да събирашъ богатства. Богатството, женитбата дойдоха отпослѣ. Богъ те е пратилъ на земята да учишъ, да придобиешъ любовьта.

Казвамъ: ако погледнете на живота прѣзъ очитѣ на любовьта, вие ще разберете смисъла, който Богъ е вложилъ въ него. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Запримѣръ, камънитѣ, съ които тукъ сте заобиколени, иматъ смисълъ само при любовьта. Безъ нея тѣ прѣдставятъ развалини. Качите ли се на нѣкой отъ тѣзи каменисти върхове около васъ, вие можете да паднете оттамъ, да се ударите нѣкѫдѣ. Тогава ще кажете: много лоши сѫ тѣзи камъни! Като ги гледате отдалечъ, казвате, че сѫ красиви; щомъ се ударите въ нѣкой камъкъ, казвате, че сѫ лоши. Тѣ сѫ лоши, защото Богъ не ги е създалъ. Развалинитѣ, които ви обикалятъ, не сѫ Божие създание. Подъ думата „камъкъ“ се разбира разуменъ човѣкъ, който има качествата на любовьта. Паднете ли върху такъвъ камъкъ, той ще ви хване меко съ рѫцѣтѣ си, ще ви тури да седнете до него и ще каже: много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането. Вие ще кажете на камъка: ти пъкъ умѣешъ да хващашъ и прѣдпазвашъ човѣка отъ ударъ. Паднете ли, обаче, върху единъ отъ тия камъни, ще натъртите добрѣ. крака си, а отгорѣ на това той ще ви каже: кой ти даде право да скачашъ върху мене? Щомъ скачашъ безъ позволение, и азъ зная да прѣвивамъ крака.

И тъй, искамъ да остане у васъ мисъльта, че страданията, които имате въ живота ви, се дължатъ на безлюбието. Това не значи, че нѣмате любовь, но изобщо, къмъ желанията си вие имате по-голѣма любовь, отколкото къмъ Бога. За изяснение на мисъльта си ще взема за примѣръ момата и момъка. Нѣкоя мома иска да служи на Бога, но щомъ срещне единъ момъкъ, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подиръ него и напуща Бога. И обратно: момъкъ иска да служи на Бога, но срѣща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подиръ нея и напуща идеала си. И най-послѣ събиратъ се мома и момъкъ, оженватъ се, да оправятъ свѣта. Какъ ще оправятъ свѣта? И тя нещастна, и той нещастенъ, работитѣ имъ повече се забъркватъ. Това положение може да се уподоби на слѣдния случай: въ една болница лежатъ въ една стая двама инвалиди, съ ампутирани крака. Единиятъ казва на другия: ожаднѣхъ! Стани моля ти се, да ми дадешъ чаша вода! — Какъ да стана, краката ми сѫ отрѣзани! Ти стани да се напиешъ, пъкъ и на мене донеси! — Че и азъ съмъ въ сѫщото положение. Питамъ: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто въ свѣта не е приложено въ своята пълнота. Отивашъ при нѣкого, искашъ да ти даде 10,000 лева на заемъ. — Нѣмамъ. Значи, кракътъ на този човѣкъ е ампутиранъ. — Азъ пъкъ мислѣхъ отъ тебе да поискамъ 5,000 лева! — Нали виждашъ, че нѣмамъ никакви пари, затова искахъ отъ тебе 10,000 лева. — На този човѣкъ пъкъ и двата крака сѫ ампутирани. Тъй щото, момъкътъ върви подиръ красивата мома, но тя е празна кесия, отвънъ хубава, красива, но погледнешъ ли вѫтрѣ — нито една златна монета. И момъкътъ прѣдставя такава празна кесия. Защо сѫ празни кесии въ живота ви? Животътъ се нуждае отъ съдържанието на кесиитѣ, а не отъ тѣхнитѣ външни форми. Златнитѣ монети въ кесиитѣ отговарятъ на вѫтрѣшното богатство въ човѣка.

Казвамъ: ако желанията на хората иматъ съдържание, тѣ сѫ на мѣстото си. Въ такъвъ случай животътъ има смисълъ само тогава, когато Божественото, което Богъ е вложилъ въ насъ, прѣдставя негово съдържание. Сега, нѣкои отъ васъ, като седатъ тукъ, на бивака, казватъ: да се качимъ нагорѣ по планината! Подъ думата планина, високъ връхъ, разбирамъ разумното начало въ живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберемъ, какво иска Богъ отъ насъ, това качване има смисълъ. И ако слизаме въ долината, за да занесемъ отъ онова, което сме взели отъ планината, това слизане има смисълъ. Слѣдователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо отъ Него, и ако слизаме при хората и не имъ занасяме нищо, ние сме хора, осѫдени на страдания.

Единъ важенъ въпросъ, който много отъ съврѣменнитѣ хора задаватъ, е слѣдниятъ: Христосъ, като знаеше, че ще Го разпнатъ, защо дойде на земята? И всѣки обикновенъ човѣкъ не иска да го разпнатъ. Въпрѣки това, когато човѣкъ влиза въ свѣта, между хората, и проповѣдва нѣкаква нова идея, той, въ края на краищата, все ще бѫде разпнатъ. Какво трѣбва да правите тогава съ идеитѣ, които проповѣдвате на хората? Вие трѣбва да се обърнете къмъ Бога, и Той ще ви постави въ срѣда, между по-напреднали хора, които ще ви разбератъ и ще кажатъ: дошълъ е между насъ единъ пророкъ.

Нѣкой каква: азъ залюбихъ Бога. Казвате ли така, веднага ще почнатъ да идватъ въ ума ви редъ мисли, които ще ви изкушаватъ: ще мислите, че сте праведенъ, че всичко знаете, че можете да лѣкувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т. н. Да мислите така, това е заблуждение. Човѣкъ, който има любовь въ себе си, трѣбва да знае, че любовьта не лѣкува хората, нито богатства имъ дава — тя свързва само хората съ Бога. Щомъ човѣкъ се свърже съ Бога, той моментално може да разрѣши всички въпроси. Обаче, любовьта сама нищо не дава. Дойде нѣкой при мене и ми казва: ти не ме обичашъ. — Вѣрно е, когато спя не те обичамъ. — Ама ти трѣбва да ме обичашъ! — Ако искашъ да знаешъ, дали те обичамъ, най-напрѣдъ трѣбва да разберешъ, обичамъ ли Бога. Ако обичамъ Бога, и тебе ще обичамъ; ако не обичамъ Бога, и тебе нѣма да обичамъ. Животътъ започва отъ любовьта къмъ Бога. Любовь къмъ Бога — тази е вѫтрѣшна, мистична връзка. Животътъ има смисълъ само съ Бога. Вънъ отъ Него животътъ нѣма никакъвъ смисълъ и прѣдставя съвокупность отъ противорѣчия. И тогава, когото и да обичашъ, той ще ти каже: азъ не се нуждая отъ твоята любовь. Ти казвашъ, запримѣръ: азъ обичамъ царя. — Каква нужда има царьтъ отъ твоята любовь? Той даже не подозира, че ти го обичашъ. Или, ти обичашъ нѣкой светия, по цѣлъ день държишъ портрета му прѣдъ себе си и го гледашъ. Обаче, има светии, които въ сѫщность не сѫ никакви светии. Тѣ сами даже се чудятъ, какъ хората сѫ ги произвели за светии и сѫ ги поставили въ църквитѣ, да имъ се кланятъ. Светия може да бѫде само онзи човѣкъ, у когото Богъ постоянно прѣбѫдва. Светия може да бѫде само онзи, у когото любовьта живѣе и Господъ се проявява. Нѣкой човѣкъ мисли за себе си, че е праведенъ, че знае всичко, че е светия, но казвамъ: да мислишъ, че си светия, е едно нѣщо, а въ сѫщность да си такъвъ, е друго нѣщо.

Сега, като ви говоря така, има нѣщо скрито у васъ, което ви нашепва: не слушайте, не е точно така, както ви се говори. Това нашепване се дължи на сѫщества, които ви изкушаватъ, обаче, тѣ сами още не разбиратъ живота. Тѣ ви казватъ: възможно ли е човѣкъ да живѣе безъ пари? Прѣди всичко, ние създадохме паритѣ, и човѣкъ трѣбва да живѣе за тѣхъ, защото тѣ ще го спасятъ. Питамъ: отдѣ сѫ взели тѣзи сѫщества златото? Ще излѣзе, че тѣ сѫ ограбили Бога и сѫ турили името си надъ това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христа, трѣбва ли да се плаща данъкъ на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте кесеревото Кесарю, а Божието — Богу“. Значи, това, което е Божие, нѣкой го е използувалъ, турилъ му е надписа си отгорѣ и го прѣдставя на хората като свое. Стихътъ, „дайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу“, азъ прѣвеждамъ въ слѣдната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовьта! Какво правятъ хората? Тѣ казватъ Истината само на себе си.

Днесъ искамъ да си припомните нѣщо, което сте знаели и което много пѫти сте слушали да ви се говори. Запримѣръ, вие често се запитвате: кога ще се спасимъ? Кога ще постигнемъ своитѣ желания? И като не успѣвате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: трудна работа е тази! Не, това е най-лесното нѣщо. Докато любовьта ви къмъ врѣменнитѣ, къмъ прѣходнитѣ нѣща е по-силна, отколкото къмъ Бога, вие всѣкога ще се намирате въ прѣходния, въ врѣменния животъ и нѣма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждеврѣменно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: остарѣхме вече! Казвамъ: когато човѣкъ остарява, той сѫщеврѣменно и осиромашава. Обаче, подъ „старость“ въ правъ смисълъ на думата се разбира придобиване на опитность, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповаватъ на Господа, тѣ ще се подмладятъ, а тѣлата имъ ще се обновятъ.“ Който живѣе въ Бога, той никога не остарява, той придобива вѣченъ животъ. Христосъ казва: „Това е животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.

Сега хората се намиратъ прѣдъ прѣходни нѣща и казватъ: защо Господъ е създалъ свѣта такъвъ? Ще ви приведа единъ примѣръ, съ който ще си обясните, кой въ сѫщность е създалъ този свѣтъ. Нѣкой човѣкъ направилъ една хубава кочина за свинетѣ си, които хранилъ по нѣколко пѫти на день. Ти отивашъ при него, наблюдавашъ, какъ той храни свинетѣ си. Питамъ: трѣбва ли да се сърдишъ, че този човѣкъ не е направилъ такава кочина и за тебе? Трѣбва ли да се сърдишъ, че този човѣкъ не е далъ и на тебе една копаня ядене отъ това, което дава на свинетѣ си? Сега хората седатъ, наблюдаватъ свѣта, гледатъ, какъ свинетѣ ядатъ отъ своитѣ копани и казватъ: чудно нѣщо! Защо Господъ е създалъ така свѣта, че едни хора ядатъ изобилно, а други гладуватъ? Питамъ: каква философия има въ вашето недоволство? Този свѣтъ, въ който, споредъ васъ, едни ядатъ изобилно, а други гладуватъ, не е създаденъ отъ Бога. Нѣкой човѣкъ се качва на автомобилъ, разхожда се съ него изъ града, а ти се сърдишъ, че нѣмашъ такъвъ автомобилъ. Не ти трѣбва този автомобилъ; той е копаня, подобна на тази, въ която свинетѣ ядатъ. По-добрѣ ходи пѣшъ, отколкото да се качвашъ на такъвъ автомобилъ. Качишъ ли се на него, отъ тебе вече човѣкъ не може да стане. Въ реда на нѣщата е свинетѣ да ядатъ отъ копанята си, но човѣкъ да имъ завижда за това положение, то е извънъ обикновения редъ на нѣщата.

Подъ, думата „копаня“ азъ разбирамъ всички неестествени мисли, чувства и желания въ човѣка, които уронватъ неговото достоинство. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде строгъ къмъ себе си, да си каже: като гледамъ, съ какво се храни свинята, радвамъ се, че тя е доволна, но азъ нѣмамъ право да се сърдя, че и за мене нѣма такава храна. Моята храна е съвсѣмъ друга. Свинята би ли завидѣла на човѣка? Като види, каква храна употрѣбява човѣкъ, тя нѣма да му завиди, но ще каже: тази храна не е за мене. Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да участвува въ работи, които понижаватъ неговото достойнство.

Казвате: да отидемъ въ свѣта, да го подигнемъ! Какво ще стане съ васъ тогава? — Ще умрете, ще ви погребатъ и надъ гроба ви, на хубава каменна плоча, ще напишатъ: тукъ почива еди-кой си великъ човѣкъ, който искаше да подобри свѣта. Може ли Господъ да се интересува отъ човѣкъ, който по нѣколко пѫти на день яде и пие и нищо полезно не върши въ живота? Какво ще направи той съ своето постоянно ровене? Ако човѣкъ отклонява само сърцата на хората отъ пѫтя имъ и послѣ ги заравя въ земята, какво добро е сторилъ той? Ще кажете, че нѣкой-си е допринесълъ голѣма услуга на хората, като ги е научилъ да се молятъ, да четатъ „Отче нашъ“. Питамъ: ти, който учишъ хората да четатъ „Отче нашъ“ и да разбиратъ смисъла ѝ, ти самъ вѣрвашъ ли въ този нашъ Отецъ? Отива единъ бѣденъ човѣкъ при единъ проповѣдникъ, и послѣдниятъ му казва: ти трѣбва да се молишъ, да четешъ „Отче нашъ“! — Какъ да се моля, когато отъ три деня насамъ не съмъ ялъ нищо? — Ти първо се научи да се молишъ че послѣ Господъ ще те нахрани. — Не си ти първиятъ, който ме съвѣтвашъ да се моля. Досега десеть проповѣдници сѫ ме учили да се моля, но азъ все гладенъ съмъ оставалъ. Този човѣкъ се молилъ и очаквалъ Господъ да дойде и да го нахрани. Не, ти, който го учишъ да се моли, покани човѣка дома си и му кажи: първо ще се нахранимъ, а послѣ и двамата заедно ще четемъ „Отче нашъ“. Ти четешъ „прости ни грѣховетѣ, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници“, но самъ не вѣрвашъ въ тѣзи думи. Защо? — Защото си скаранъ съ близкитѣ си и не можешъ да имъ простишъ. Освѣнъ това, сърдишъ се, недоволенъ си, че този билъ богатъ, че онзи билъ ученъ и т. н.

И тъй, когато Христосъ дойде на земята, Той пострада за грѣховетѣ на хората, да ги спаси. Значи, праведниятъ трѣбва да страда, за да спаси грѣшния. Тази е една отъ великитѣ тайни въ живота. Какво ща каже вашиятъ вѫтрѣшенъ професоръ на тѣзи думи? Той ще каже: трудна е тази работа! Кой праведенъ ще дойде да ни спаси? Както се вижда, отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Толкова години вече, какъ работимъ, но нищо не сме постигнали. По-добрѣ е за насъ да се върнемъ въ свѣта. Остарѣхме, не сме способни да ходимъ вече по планинитѣ, да се обновяваме, да се развиваме. Богъ е милостивъ, и да грѣшимъ, единъ день Той все ще ни спаси. Наистина, никой нѣма да остане неспасенъ, защото, Богъ има желание всички да Го познаятъ, но, спасението ще дойде чрѣзъ закона на Любовьта. Деня, въ който залюбишъ Господа, товарътъ отъ гърба ти ще се снеме. Не залюбишъ ли Господа, и да придобиешъ спасението си, пакъ ще го изгубишъ. Докато човѣкъ дойде до положение да бѫде спасенъ, той ще прѣкара продължителна вѫтрѣшна борба, и най-послѣ ще даде ходъ на Божественото въ себе си. Тогава той ще стане силенъ, нѣма да лъже, нѣма да бѫде самотенъ, ще има много братя и сестри.

Казвамъ: съврѣменниятъ човѣкъ иска да има на разположение слуги и слугини. Защо? Да носятъ товара му. Той надигналъ на гърба си голѣмъ товаръ, но като не може да го носи, казва: да дойде нѣкой да ми помогне! Дойде единъ слуга, втори, трети, четвърти, дигатъ товара, мѫчатъ се, пъшкатъ, но товарътъ остава на мѣстото си, не могатъ да го поклатятъ. Защо? — Товарътъ може да се дигне само при взаимна помощь отъ страна на нѣколко души едноврѣменно. На сѫщото основание мнозина си мислятъ: какъ ли ще се оправятъ работитѣ ми тази година? Работитѣ ви ще се оправятъ, когато обичате Бога.

И тъй, на млади и на стари, казвамъ: прѣди всичко вие трѣбва да бѫдете такава реалность за себе, че нищо въ свѣта да не е въ състояние да ви разклати или измѣсти. Ако има нѣкаква сила, която е въ състояние да измѣсти Божественото у васъ, това показва, че нѣмате любовь. Хиляди дървета да има около васъ, не ги пипайте, не ги сѣчете, но кажете си: и безъ тѣхъ може; животътъ е отвѫтрѣ, а не отвънъ. Въ това отношение вие имате много опитности. Покажете ми, коя мома, запримѣръ, слѣдъ като е пожертвувала своята свещена, Божествена идея за нѣкой момъкъ, е станала щастлива! Или, покажете ми единъ момъкъ, който да е пожертвувалъ своята свещена идея за нѣкоя мома, и да е станалъ щастливъ! Когато момата каже на момъка, че се е влюбила въ него, той трѣбва да я заведе при баща си и да ѝ каже: ако ти обикнешъ баща ми, и той те хареса, тогава и азъ ще се съглася да се оженя за тебе. Така трѣбва да постѫпи и момата. Ако момъкътъ ѝ каже, че чергата му отъ четиритѣ краища се запалила за нея, тя трѣбва да му каже: най-първо азъ трѣбва да те заведа при баща си, и ако ти го обикнешъ, тогава и азъ ще се съглася да се оженя за тебе. Иначе, не давамъ сърцето си. Много момци сѫ ме лъгали, никому вече не хващамъ вѣра. По сѫщия начинъ и всѣка ваша мисъль, или всѣко ваше желание, които ви харесватъ, най-първо трѣбва да ги прѣдставите прѣдъ окото на Бога, да ги удобри, и ако Той се произнесе за тѣхъ, че сѫ добри, тогава и вие можете да ги задържите въ себе си. Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и послѣ ще страдате. Тогава вие нѣма да знаете, кой ви говори, кой ви нашепва и внушава извѣстни мисли и желания.

Единъ английски проповѣдникъ отишълъ въ кантората на единъ свой познатъ, богатъ търговецъ, и започналъ да му проповѣдва : трѣбва да се служи на Бога! Изведнъжъ чулъ задъ себе си нѣкакъвъ гласъ : нѣма съмнѣние! Обърналъ се и видѣлъ единъ папагалъ. Значи, папагалътъ повторилъ: нѣма съмнѣние, че трѣбва да се служи на Бога! Проповѣдникътъ харесалъ папагала и помолилъ търговеца да му го продаде. Послѣдниятъ се съгласилъ на това прѣдложение и продалъ папагала за 250 английски лири. Той взелъ папагала и го занесълъ на жена си, като ѝ казалъ: знаешъ ли, тоя папагалъ потвърждава, че, наистина, трѣбва да се служи на Бога, и че смисълътъ на живота седи, именно, въ това служене. Единъ день проповѣдникътъ направилъ една голѣма грѣшка и казалъ на жена си: знаешъ ли, азъ направихъ една голѣма глупость. Папагалътъ пакъ се обадилъ: нѣма съмнѣние ! Питамъ: какво прѣдставя папагалътъ ? Папагалътъ не е нищо друго, освѣнъ съвѣстьта на човѣка, която се произнася и за доброто, и за злото, което човѣкъ мисли, чувствува или върши. Съвѣстьта у човѣка му показва, дѣ и кога той има право да се съмнява, или да подозира. Напримѣръ, да се съмнявашъ въ Любовьта, това е едно нѣщо; да се съмнявашъ въ безлюбието, това е друго нѣщо.

Казвамъ : всѣки човѣкъ има единъ професоръ въ себе си, който всѣки день го учи, какво да прави, и какво да не прави. Запримѣръ, този професоръ казва: който иска да стане човѣкъ, да внуши респектъ и уважение на хората, той трѣбва да бѫде строгъ, намръщенъ, недоволенъ и т. н. И слѣдъ като слушате този вашъ професоръ, вие сте скръбни, тѫжни и се измѫчвате. Питамъ: защо сте скръбни? Защо се измѫчвате? Прѣди всичко, нѣма причини да скърбите. — Ама мѫчно ми е. — Защо ти е мѫчно? — Мѫчно ти е, защото вчера изяде една кокошка, която още не може да се смѣли въ стомаха ти. Тази кокошка плаче въ стомаха ти, понеже я изяде безъ любовь. Нѣкой се оплаквалъ, че се оженилъ едва прѣди една година, и вече не може да живѣе съ жена си. Наистина, този човѣкъ е направилъ голѣма грѣшка, той се оженилъ безъ любовь. Когато взелъ тази мома за своя жена, той не я обичалъ, и днесъ се оплаква, че тя не влиза въ положението му, иска отъ него да ѝ задоволи всичкитѣ нужди, а той нѣма срѣдства и се принуждава да краде. Питамъ: кое заставя човѣка да краде? — Ненаситнитѣ човѣшки желания го заставятъ да краде и да върши редъ прѣстѫпления. Ненаситнитѣ желания заставиха човѣка да напусне рая. Има желания, които всѣки день, хлопатъ прѣдъ вратата на човѣка и го поставятъ въ положение да изгуби своя миръ, своитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. Нѣкой казва: желанията не прѣдставятъ нищо, особено. Не, желанията на човѣка сѫ на мѣстото си. Лошото не е въ желанията, но грѣшката седи въ това, че човѣкъ има по-голѣма любовь къмъ желанията си, отколкото, къмъ Бога. Вслѣдствие на това той изгубва смисъла на живота.

Сега, азъ изяснявамъ лъжливата страна на живота. Разберете ли нея, вие ще схванете правата страна. И тогава вече всички ще знаете, че спасението на човѣка зависи изключително отъ Любовьта. Момента, въ който любовьта ви къмъ Бога е по-силна, отколкото къмъ вашитѣ желания, вие сте вече въ областьта на безсмъртието. Ако пъкъ изпаднете въ ада, достатъчно е да се хванете за една отъ машинитѣ, която произвежда свѣтлина, за да излѣзете навънъ. Тогава вашитѣ неприятели отъ ада ще се накачатъ за васъ. Вие трѣбва да си мълчите и да продължавате да се качвате нагорѣ. Колкото по-голѣма става свѣтлината, толкова повече вие се усѣщате свободни: единъ слѣдъ другъ вашитѣ неприятели ви изоставятъ, докато останете съвършено самъ. При изкачването нагорѣ, и любовьта ви постепенно се усилва. Щомъ се освободите напълно, ще кажете: слава Богу, вече съмъ напълно свободенъ, никой не ме измѫчва и прѣслѣдва. Слѣдователно, ако нѣмате любовь въ себе си, всѣки може да се качи на гърба ви и да ви смуче, като дървеница,

Казвате: ние искаме да знаемъ, дали Христосъ ни обича, или не. Христосъ е доказалъ, дали ви обича, или не; важно е сега вие да докажете, вие сами да се убѣдите, дали обичате Христа. Важно е сега вие сами да провѣрите, дали любовьта къмъ желанията ви е по-силна, или по-слаба отъ любовьта ви къмъ Бога. Че еди-кой си ви обичалъ, това не трѣбва да ви ласкае. Вие трѣбва да си кажете: за мене е важно, че любовьта ми къмъ Бога е по-силна, отколкото любовьта ми къмъ този човѣкъ. Че паритѣ ви пропаднали, че кѫщата ви изгорѣла, и това не трѣбва да ви смущава. За васъ е важно, любовьта ви къмъ Бога да е по-силна и отъ паритѣ, и отъ кѫщата, и отъ всички материални блага и желания. Истинската печалба въ живота седи въ любовьта на хората къмъ Бога. Обичатъ ли Бога, тѣ само ще печелятъ. Въ тази любовь нѣма загуби.

И тъй, любовь къмъ Бога — това е великата Истина въ живота. Който е съгласенъ съ тази философия, нека приложи любовьта въ живота си, и работитѣ му ще се оправятъ. Дойде ли любовьта въ човѣшката душа, тогава ще |започне истинскиятъ животъ. Започнатъ ли хората да прилагатъ този животъ, и свѣтътъ ще се оправи. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ единъ затворенъ свѣтъ, какъвто е животътъ на яйцето въ черупката. Тѣ не знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ, нито пъкъ знаятъ, какъ ще уредятъ работитѣ си.

Мнозина се запитватъ: какъ ще се оправи този свѣтъ? Какъ и кога ще се уредятъ нашитѣ работи? — Отъ васъ зависи. Ако обичате Бога, Той ще ви тури подъ квачката, и слѣдъ 21 деня вие ще пробиете яйцето, ще излѣзете навънъ, ще погледнете на Божия свѣтъ и ще бѫдете свободни. Придобиете ли тази свобода, ще се освободите и отъ страха. Който е излѣзълъ вънъ отъ черупката, той се е мѫчилъ, той се е освободилъ вече и отъ нищо не се плаши. Това подразбира „роденъ отъ Бога“. Такова раждане е на мѣстото си. То носи Божието благословение.

Нѣкой пита: когато Адамъ и Ева сгрѣшиха въ рая, Богъ бѣше ли между тѣхъ? Какъ мислите, ако Богъ бѣше застаналъ до дървото на познаване доброто и злото, щѣха ли да сгрѣшатъ първитѣ хора? Фактътъ, че тѣ сгрѣшиха, показва, че Богъ не е билъ тамъ. Тѣ лесно се подадоха на изкушението, защото любовьта имъ къмъ Бога бѣше по-слаба отъ желанието имъ да придобиятъ знания, да станатъ богове. Тамъ е спънката и на всички съврѣменни хора. Любовьта къмъ Бога трѣбва да се разглежда вѫтрѣшно; тя не трѣбва да се изразява само съ думи, но трѣбва да се изразява въ чисти, свѣтли мисли и чувства и възвишени дѣла. Само така човѣкъ може да бѫде силенъ и мощенъ. Щастието на силния се крие въ Божественото. Цѣлиятъ свѣтъ е построенъ върху този законъ. Това се отнася и за ангелитѣ, и за хората, и за животнитѣ. Животнитѣ се намиратъ далечъ отъ този законъ, но и у тѣхъ е вложено Божественото, макаръ още да не е проявено. Човѣкъ се намира въ область, дѣто се изучава закона на любовьта. Слѣдователно, каквото вършите, то трѣбва да бѫде проникнато отъ любовь. Образътъ на Бога трѣбва да седи и въ ума, и въ сърцето, и въ волята, и въ душата, и въ духа ви. Имате ли прѣдъ видъ любовьта къмъ Бога, всичкитѣ ви работи ще бѫдатъ оправени. Безъ тази любовь страданията ще ви слѣдватъ на всѣка стѫпка. Страданията на хората показватъ, че тѣ сѫ въ ада. Дѣто Богъ отсѫтствува, тамъ е адътъ.

Като наблюдавамъ съврѣменнитѣ хора, виждамъ, какъ тѣ се смѣятъ едни на други. Една вечерь американскитѣ милионери, които напослѣдъкъ фалирали, се събрали на угощение, на което рѣшили всѣки да присѫтствува съ най-скѫсанитѣ дрехи, каквито може да намѣри у дома си. Като се видѣли въ това жалко и смѣшно положение, тѣ започнали единъ другъ да се закачатъ: колко сѫ хубави твоитѣ дрехи! Надали могатъ да се намѣрятъ подобни въ цѣлия свѣтъ. — Ами твоитѣ обуща! Погледни, тѣ прѣдставятъ моделъ отъ най-послѣдна мода! — Ами погледнете шапката на онзи — тамъ! Той е цѣлъ принцъ. Така тѣ се присмивали цѣлата нощь на своитѣ скѫсани дрехи, обуща, шапки и се чудили, до какво положение ги довела сѫдбата. Така и съврѣменнитѣ хора седатъ, констатиратъ редъ факти изъ живота на този или онзи и казватъ: голѣмъ грѣшникъ е еди-кой си човѣкъ! — Ами ти по-малъкъ грѣшникъ ли си отъ него?

Сега, съ единъ примѣръ ще илюстрирамъ още едно положение изъ живота на хората. Въ царството на единъ отъ древнитѣ царе се образувало едно голѣмо съдружие отъ просеци, отъ бѣдни хора, които си поставили извѣстни задачи въ живота. Царьтъ, като се научилъ за сѫществуването на това съдружие, отпусналъ за тѣхъ една голѣма часть отъ своитѣ богатства. Като съобщили на просецитѣ за царската заповѣдь, да имъ се раздаде часть отъ богатствата му, тѣ рѣшили да се събератъ заедно на угощение, за да си раздѣлятъ царскитѣ пари. Всички просеци дошли на угощението хубаво облѣчени, но всѣки съ просешката си тояга въ рѫка. Като се видѣли съ тояжки въ рѫка, тѣ се погледнали единъ-другъ, усмихнали се и казали: докато дойдемъ до това положение, ние знаемъ, какво сѫ патили главитѣ ни! Благодарение на тояжкитѣ си ние заслужихме тѣзи нови, хубави дрехи. Кое отъ двѣтѣ положения е по-хубаво: да се облѣчете, като американскитѣ милионери, съ най-скѫсанитѣ си дрехи, или да се облѣчете, като тия просеци, съ най-хубави дрехи? Второто положение е за прѣдпочитане. Просекътъ трѣбва да се облѣче съ хубави дрехи, да остави настрана просешкитѣ.

Питамъ: какво прѣдставятъ скѫсанитѣ дрехи на просека? Тѣ прѣдставятъ грѣшнитѣ състояния у човѣка. Ето защо, турете си като задача днесъ да не направите нито едно прѣгрѣшение, да не ви изпѫдятъ отъ рая. Сега вие сте прѣдъ дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влѣзете въ рая. Вие сте въ рая; отъ васъ зависи да не вкусите отъ плодоветѣ на това дърво, да не ви изпѫдятъ отъ рая. Казвате: Богъ ще ни помогне, Той знае всичко. — Да, Той знае всичко, но важно е, какво вие знаете. — Богъ е всеблагъ. — Така е, но вие, какви сте. — Богъ е Любовь. — Богъ е Любовь, Той обича всички, но каква е вашата любовь къмъ Бога? — Богъ ще ни даде отъ своята Любовь. — Това е просия, а съ просия работа не става. Вие не трѣбва да бѫдете просеци. Просията е лѣность. Това подразбира човѣкъ да очаква на другитѣ хора, тѣ да работятъ за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесатъ това-онова. Ако хората искатъ свѣтътъ да се оправи, всички проповѣдници, владици, управляващи трѣбва да хвърлятъ одеждитѣ си и да турятъ прѣстилки, да се запретнатъ да слугуватъ на другитѣ. Докато съврѣменнитѣ хора обличатъ своитѣ парадни одежди, докато поставятъ корони на главитѣ си и държатъ патерици въ рѫка и очакватъ на другитѣ да работятъ за тѣхъ, свѣтътъ нѣма да се оправи. Пъкъ и майкитѣ, и бащитѣ трѣбва да постѫпватъ правилно. Срѣщате днесъ една майка, взела дѣтето си на рѫцѣ, носи го и казва: мое е това дѣтенце, азъ го родихъ. На другия день я срѣщате съ четири реда сълзи, плаче, дѣтето ѝ заминало за онзи свѣтъ. Какъ стана това нѣщо? Нали това дѣте бѣше нейно? Срѣщате нѣкой, хвали се съ богатството си. На другия день богатството му изчезва, ограбили го. Какъ стана това? Богатството му е отишло тамъ, отдѣто е дошло. — Дяволътъ ме обра. Казвамъ: може да те обере само този, съ когото си билъ съдружникъ.

Сега, азъ искамъ да схващате мисъльта ми правилно, за което ви цитирамъ факти, опитности отъ самия животъ. Като ви говоря за дявола, имамъ прѣдъ видъ изкушенията, на които всѣки день можете да се натъкнете. Трѣбва да бѫдете внимателни, да се пазите отъ тѣхъ. Питате: виждали ли сте дявола? — Азъ не искамъ да го виждамъ. Съ него не искамъ да имамъ никакво съдружие, нито срѣщи, нито казано-речено. Като го срещна на пѫтя си, питамъ го: ти научи ли се да любишъ Бога? — Ама има ли Господъ въ свѣта? — Върви си по работата, повече не се занимавамъ съ тебе! Той иска да лъже, затова пита: има ли Богъ, или не. Той ме пита: има ли любовь въ свѣта? — Върви си по работата! — Животътъ има ли смисълъ? — Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава умъ, има ли Богъ, или не; има ли животътъ смисълъ, или не и т. н. Не ми трѣбва неговата философия. Той да си върви по пѫтя! Дойде ли човѣкъ до положението да разглежда въпроса за сѫществуването на Бога отъ причини къмъ послѣдствия, неговата работа е свършена. Той нѣма да дойде до никакъвъ резултатъ, и ще го изпѫдятъ отъ рая. Ти си изгубилъ Бога, Когото нѣкога си познавалъ. Сега не ти остава нищо друго, освѣнъ да си вървишъ по работата. Единъ безвѣрникъ отива при единъ американски проповѣдникъ и му казва: докажи ми, че Богъ сѫществува! Проповѣдникътъ го взима близо до себе си и му налага хубавъ бой. — Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Богъ въ свѣта! Не ме бий, пощади ме!

Сега, азъ не искамъ да ви се присмивамъ, но казвамъ, че много пѫти и вие се намирате въ положението на този безвѣрникъ. Докато страданията още не сѫ дошли върху васъ, вие отивате при нѣкой възвишенъ духъ и го питате: има ли Богъ, или не? Щомъ страданията дойдатъ върху васъ и почнатъ да ви налагатъ, вие казвате: олеле, Боже, помилвай ме! Има Господъ! Щомъ отричате Бога и не вѣрвате въ Него, страданията идватъ. Щомъ Го признаете и повѣрвате въ Него, страданията изчезватъ. Щомъ питате, има ли любовь, страданията пакъ ще дойдатъ. — Обича ли ме Богъ? — Това е съмнѣнието въ тебе. Нѣма какво да се съмнявате въ Бога, но вижте, любовьта ви къмъ Бога по-силна ли е отъ любовьта ви къмъ нѣкои ваши желания. Ако любовьта ви къмъ Бога е по-слаба, отколкото къмъ желанията ви, работитѣ ви ще останатъ неуредени. Ако любовьта ви къмъ Бога е по-силна, отколкото къмъ желанията ви, всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Всѣки день правете сравнение между любовьта ви къмъ Бога и вашитѣ желания, за да разберете, на какво се дължатъ успѣхитѣ или неуспѣхитѣ въ живота ви. Друго разрѣшение на въпроситѣ нѣма. Каквото друго разрѣшение търсите, вие ще се натъкнете на редъ неразрѣшими въпроси. Нѣма какво да се спирате прѣдъ изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: върви си по работата!

Казвамъ: ако се спрете прѣдъ тази нескончаема философия на разискване, която не води къмъ положителни резултати, ще се намѣрите въ положението на онзи българинъ отъ турско врѣме, който постоянно се хвалилъ прѣдъ своитѣ съселяни, че всичко знаелъ, че знаелъ турски езикъ толкова добрѣ, че и съ султана могълъ да се разговаря. По едно врѣме въ селото имъ дошълъ единъ турски бей и трѣбвало да се намѣри нѣкой между селянитѣ, който знае турски, да прѣвежда, какво иска беятъ отъ тѣхъ. Тогава извикали този селянинъ, който се хвалилъ, че знае турски и го накарали да прѣвежда думитѣ на бея. Обаче, той не разбиралъ, какво му говорилъ беятъ, и прѣдавалъ думитѣ му криво. Като влизалъ въ стаята при бея, послѣдниятъ го набивалъ добрѣ, като му казвалъ: ти трѣбва да научишъ хубаво турски езикъ! Така не се говори турски. Като излизалъ вънъ, селянитѣ го питали: защо те би беятъ? — Защото го наддумахъ. Не, човѣкъ се бие само тогава, когато не знае, какво да приказва и какъ да приказва. И слѣдъ това ще казва, че страда за Бога. Човѣкъ страда за това, че не знае да говори, както трѣбва. Тази е истината.

Нѣкой казва: какво ще се разправямъ съ хората, когато не ме разбиратъ? — Покажете ми единъ човѣкъ въ свѣта, когото хората сѫ разбрали! Нѣма такъвъ човѣкъ. Христосъ не каза, че хората не го разбиратъ, но каза: „Такава е волята Божия“. Пилатъ Му каза: „Знаешъ ли, че имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те освободя?“ Христосъ отговори: „Всѣка власть е дадена отъ Бога. Дадено ти е да ме опиташъ, но азъ не съмъ отъ тѣзи, които се отказватъ. Готовъ съмъ да понеса всички послѣдствия. Любовьта ми къмъ Бога е толкова силна, че мога да понеса този кръстъ.“ Както знаете, Христосъ понесе толкова страдания и поругания, а съврѣменнитѣ хора искатъ да прѣкаратъ живота си безъ никакви страдания. Може и безъ страдания. Кога? — Когато човѣкъ възлюби Господа съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си сила и работи съзнателно, да прѣвърне страданията въ радость, т. е. да носи страданията и скърбитѣ съ радость. Ако човѣкъ не възлюби Бога, тогава и страданията му ще бѫдатъ непоносимъ товаръ за него.

Сега, да дойдемъ до основната мисъль — любовь къмъ Бога. Мнозина постоянно запитватъ: Богъ обича ли ни? Отъ първия до послѣдния день на живота си вие ще провѣрявате това, но и себе си ще провѣрявате. Ако любовьта ви къмъ Бога е по-силна, отколкото къмъ желанията ви, на правъ пѫть сте. Обаче, ако любовьта ви къмъ Бога е по-слаба, отколкото къмъ желанията ви, тогава страданията и противорѣчията въ живота ви ще останатъ неразрѣшени. Любовь къмъ Бога — това е мистическа, вѫтрѣшна опитность, която едни ще разбератъ по единъ начинъ, а други — по другъ начинъ. Магическата сила на тази опитность се крие въ момента, когато човѣкъ отправя ума, сърцето и душата си къмъ Бога, безъ колебание, безъ съмнѣние. Дойде ли до този моментъ, човѣкъ всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Само Богъ може да разкрие смисъла на живота. Ако вие държите въ рѫката си една сѣмка, лишена отъ почва, отъ влага, отъ свѣтлина, отъ топлина и отъ въздухъ, какъ ще може тя да се развива? Какъ ще можете да разберете, отъ какъвъ плодъ е тази сѣмка, ако не ѝ дадете условия да порасне, да се развие, да цъвне и да даде плодъ? Вънъ отъ тѣзи условия сѣмката ще остане неразбрана за васъ. По сѫщия законъ всѣка мисъль, всѣко чувство и желание могатъ да се развиятъ само при Божията Любовь и топлина. Само при тѣзи условия ще видите тѣхната сила. Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и желание прѣдставятъ такава сѣмка, въ която сѫ скрити Божията Любовь и Мѫдрость. И тази сѣмка чака благоприятни условия за своето развитие.

И тъй, каквото и да ви се говори, вие никога нѣма да разберете Словото Божие, докато не възлюбите Бога. Това се изисква отъ васъ. Пъкъ и отъ моя страна, ако и азъ не обичамъ Бога, никога не бихъ могълъ да прѣдамъ Неговото Слово. Значи, законътъ е еднакъвъ и за менъ, и за васъ. Ако обичате Бога, ще разберете, дали това, което ви говоря, е истина. И ако азъ обичамъ Бога, ще говоря истината. Азъ самъ зная, говоря ли истината, или не. Тъй щото, когато не разбирате Словото, това не значи, че не слушате, или не чувате; това показва, че не обичате Бога. Щомъ не обичате Бога, любовьта ви къмъ вашитѣ желания е много силна. Тогава, каквото и да ви се говори, всичко е безполезно. Слѣдователно, и като ви говоря, и като ви слушамъ, Божията Любовь трѣбва да е въ менъ. Ако говоря съ Божията Любовь, всичко мога да прѣдамъ; ако слушамъ съ Божията Любовь, всичко мога да възприема. Сѫщото се отнася и до васъ: ако слушате съ Божията Любовь, всичко можете да възприемете; ако говорите съ Божията Любовь, всичко можете да прѣдадете.

Всички хора искатъ да слушатъ и да говорятъ съ Божията Любовь, но какво правятъ? Взиматъ празна стомна и я турятъ подъ чучура на нѣкоя чешма и слушатъ, какъ се пълни: кълъ-кълъ-кълъ! Като се напълни стомната, запушватъ я добрѣ, залѣпватъ отгорѣ единъ печатъ и издаватъ дипломъ: въ тази стомна се съдържа еди-какво си количество вода, черпано отъ еди-кой си изворъ, на това и това число. Като дойде професорътъ, отваря стомната и започва да прѣдава на ученицитѣ си: кълъ-кълъ-кълъ! Щомъ водата въ стомната се свърши, и професорътъ свършва лекцията си. Той отново става ученикъ: отива при чешмата, поставя празната стомна подъ чучура на чешмата и слуша, какво говори водата: кълъ-кълъ-кълъ! Професорътъ взима стомната, занася я въ университета, дѣто на другия день ще държи втората си лекция. Това е прѣдметно обучение.

Сега, да оставимъ настрана въпроса за смисъла на живота, който съврѣменнитѣ хора често задаватъ. За васъ е важно, като отивате въ свѣта, да говорите и да слушате съ Божията Любовь. Какво става, обаче? Нѣкой отива въ свѣта, иска да го подобри, да го оправи, но опълчва хората противъ себе си. Отивате ли въ свѣта, първо ще се справите съ себе си, ще провѣрите, любовьта ви къмъ Бога по-силна ли е, отколкото къмъ всѣко ваше желание, или къмъ всѣка ваша мисъль. Щомъ се справите съ себе си, щомъ се опитате, само тогава ще можете да говорите и на хората. Ще имъ кажете, че ако искатъ да бѫдатъ щастливи, радостни и весели, да иматъ на страната си всички възвишени, добри и разумни хора, тѣ трѣбва да обичатъ Бога повече отъ всички свои желания.

Една отъ нашитѣ сестри ми каза: азъ дойдохъ на езерата, на тѣзи високи мѣста и на този чистъ въздухъ, да се освѣжа, да разрѣша единъ въпросъ. Питамъ я: какъ ще го разрѣшишъ? — Ще се моля на Бога, постоянно ще бѫда въ молитва. Казвамъ: ти можешъ цѣлъ день да се молишъ, но това е само външна молитва. Истинската молитва се изразява чрѣзъ любовьта. Ти трѣбва да си зададешъ въпроса: мога ли да обичамъ Бога повече отъ своитѣ желания? Смисълътъ на живота седи въ любовь къмъ Бога. Човѣкъ се е родилъ, за да обича Бога и да запечата живота си съ тази любовь, а не да бѫде слуга на хората. Постигне ли това, всички въпроси сѫ разрѣшени. Този е смисълътъ на стиха, който Христосъ е изказалъ: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Възлюби ли човѣкъ Бога, дѣто и да отиде, пѫтьтъ му всѣкога ще бѫде отворенъ. И въ ада да е, между грѣшницитѣ, той всѣкога ще бѫде радостенъ и веселъ. Сега, нѣма да ви желая да постигнете това нѣщо, но ще ви питамъ: обичате ли Бога?

Казвате: какъ се познава човѣкъ, който обича Бога? Ако обичате Бога, вие ще мязате на онова момче, което ездѣло магаре и по пѫтя го настигналъ единъ старецъ, който започналъ да се разговаря съ него. Старецътъ казалъ: момче, хайде да се поразговоримъ за възможни нѣща, които могатъ да станатъ. Момчето отговорило: добрѣ, дѣдо, можемъ да поговоримъ. — Тогава, дѣдовото, я слѣзъ отъ магарето, азъ да се кача малко на него, че се изморихъ, дълго врѣме вече пѣшъ вървя. — Добрѣ, дѣдо, може. Момчето веднага скочило; дѣдото се качилъ на магарето. Като изминали така доста пѫть, момчето се уморило и казало на дѣдото: дѣдо, хайде пакъ да поговоримъ за нѣща, които сѫ възможни. Сега пъкъ ти слѣзъ отъ магарето, да се кача азъ на него, да си почина малко. — А, дѣдовото, това е невъзможно! Значи, да се качи дѣдото на магарето, това е възможно, а да слѣзе отъ магарето, това е невъзможно.

Сега азъ желая вие да бѫдете млади, като момчето, и готови да слѣзете отъ магарето, щомъ нѣкой желае да поговори съ васъ за възможни работи. Азъ не желая да бѫдете стари, като дѣдото, и да не искате да слѣзете отъ магарето, щомъ нѣкой желае да поговори съ васъ за възможни работи. Който се е научилъ само да се качва на магарето, а да не слиза отъ него, той нищо не може да постигне. Знаешъ ли да се качвашъ, ще знаешъ и да слизашъ. Това значи смирение. Ще слѣзешъ, ще се изправишъ на краката си, т. е. на закона на Любовьта, и ще кажешъ: за Бога съмъ готовъ всичко да направя. Като кажешъ, че за Бога си готовъ всичко да направишъ, това не подразбира, че се ангажирвашъ за хиляди и милиони години. Ти трѣбва да си готовъ да направишъ всичко за Бога само за даденъ моментъ, за една хилядна часть отъ секундата. Ако нѣкой намисли да направи зло нѣкому, той се бори, мисли, рѣшава и най-послѣ казва: любовьта ми къмъ Бога е по-силна отъ всѣкакво мое желание, или отъ всѣкаква моя мисъль. Това значи да обича човѣкъ Бога. Какво му костува да избере правия, добрия пѫть? Какво по-хубаво отъ това да бѫдете млади? Ще ви срещне дѣдото и ще каже: синко, искамъ да поговоримъ за възможни нѣща. — Може, дѣдо, да поговоримъ. — Можемъ ли да обичаме Бога? — Можемъ. — Можемъ ли да побѣдимъ свѣта? — Можемъ. — Можемъ ли да прѣодолѣемъ всички мѫчнотии? — Можемъ. Всичко можемъ да направимъ, като имаме Божията Любовь въ себе си. Богъ е Любовь, Разумно начало, което е вложило всичко въ живота. Държимъ ли тази мисъль постоянно въ ума си, ние ще имаме съзнанието, че умътъ, сърцето, душата, духътъ ни сѫ дадени отъ Бога. Съзнаваме ли това, ние ще бѫдемъ така изправни къмъ Бога, както и Той е изправенъ къмъ насъ. Слѣдъ всичко това, какво ни прѣчи да Го обичаме? Защо да не обичаме Онзи, който ни е далъ всичко? Щомъ имаме умъ, сърце, душа и духъ, какво повече може да се желае? Умътъ, който Богъ ни е далъ, може да се подържа само съ Божествени мисли. Сърцето, което Богъ ни е далъ, може да се подържа само съ Божествени чувства. Душата, която Богъ ни е далъ, може да се развива само съ красивото и хубавото, което излиза отъ Бога. Само по този начинъ нашитѣ умове, сърца и души ще дадатъ плодове.

Казвамъ: първото отношение на човѣка е къмъ Бога. Второто отношение е къмъ своя ближенъ. Ако първото отношение не сѫществува, и второто нѣма да сѫществува. Момъкъ срѣща една грозна мома. Минава-заминава покрай нея, не я поглежда. Тя му казва: ти не ме поглеждашъ, не ме обичашъ, понеже съмъ грозна. — Азъ не те обичамъ, не защото си грозна, но защото не си добродѣтелна. И дѣйствително, има една грозота въ свѣта, която не може да се обича. Послѣ, сѫщиятъ момъкъ срѣща една красива мома, която поглежда, замисля се и заминава. Тя му казва: ти ме погледна, защото ме обичашъ. Обичашъ ме пъкъ, защото съмъ красива. Момъкътъ отговаря: не че те обичамъ, но те погледнахъ и се замислихъ, защото видѣхъ, че си красива, но не и добродѣтелна. Значи, има една красота въ свѣта, която не може да се обича. Слѣдъ това срѣща една грозна мома, на която казва: тебе мога да обичамъ, защото си добродѣтелна. Срѣща една красива мома, на която сѫщо така казва: тебе мога да обичамъ, защото си добродѣтелна.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да бѫде добродѣтеленъ! Подъ думата „добродѣтель“ се разбира Божественото въ човѣка. Отвънъ човѣкъ може да е грозенъ, но отвѫтрѣ трѣбва да е добродѣтеленъ. Грозотата е само изпитъ за човѣка. Задъ грозотата се крие нѣщо красиво. Навсѣкѫдѣ има нѣщо, което измамва, излъгва хората, за да привикнатъ да гледатъ на нѣщата не така, както сѫ прѣдставени. Истинската красота, както и силата на живота се заключава въ любовьта.

Нѣкой казва: колко евтино прѣкарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. — Не е въпросътъ въ паритѣ, дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използувате врѣмето, както трѣбва. Ако седите тукъ и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздухъ, но трѣбва да изразите любовьта си къмъ Бога. Много ли струва това? Прѣди всичко вие се намирате на кръстопѫть. Какво ви костува да вземете онази посока, която ще ви изведе въ правия пѫть? Казвате: дълъгъ е този пѫть! Ходи ли човѣкъ безъ любовь, тогава пѫтьтъ е дълъгъ, труденъ, а желанията сѫ непостижими. Имате ли Божията Любовь въ себе си, каквото и да ви се случи въ живота, всичко ще се прѣвърне на добро.

Сега, азъ изнасямъ, какъ живѣятъ ангелитѣ, светиитѣ, добритѣ и разумнитѣ хора. Сѫщеврѣменно въ най-слаби чърти описвамъ Божествения свѣтъ. На земята рѣдко се срѣщатъ хора, които водятъ Божественъ животъ. Веднъжъ има такива хора, макаръ и малко на брой, и вие можете да живѣете като тѣхъ. Какъ живѣятъ съврѣменнитѣ хора, това не ме интересува. Азъ наричамъ истински човѣкъ този, който е възлюбилъ Господа. Моментътъ, въ който той се е опрѣдѣлилъ и възлюбилъ Господа, го опрѣдѣля като човѣкъ. Такъвъ човѣкъ привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и тѣ казватъ: днесъ става нѣщо Божествено! Който не е възлюбилъ Бога, той още не е истински човѣкъ. Този човѣкъ може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбишъ Бога — този е най-славниятъ моментъ въ твоя животъ. Това значи да цъвтишъ, да разнасяшъ благоуханието си надалечъ. Това значи да бликашъ постоянно, като изворъ, който знае само да дава. Въ този моментъ всички разумни желания сѫ постижими.

Казвате: тази работа е много трудна. Защо? — Защото сте заспали, т. е. турили сте много пръсть надъ вашето сѣме. Казвамъ: турете само единъ-два сантиметра пръсть надъ вашето сѣме, не го чоплете и ще видите, че слѣдъ малко врѣме то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашитѣ желания! Казвате: ние искаме да бѫдемъ учени. — Вие страдате отъ много учение. — Искаме силни да бѫдемъ. — Вие и безъ това сте силни. Едно нѣщо ви е необходимо — да залюбите Бога!

Прѣди нѣколко деня около езерото бѣха дошли двама рибари да ловятъ риба. Ние работихме наблизо и гледахме, какъ рибитѣ се бѣха разиграли. Нѣкои отъ тѣхъ станаха жертва на рибаритѣ, попаднаха въ мрѣжитѣ имъ. Казвамъ: има смисълъ да се жертвува рибата, но ако отъ лошитѣ условия отива при по-добри; обаче, тя отива въ стомаха на човѣка. На другия день рибаритѣ пакъ дойдоха, цѣлъ день хвърляха мрѣжитѣ си, но нищо не уловиха. Рибитѣ не се излъгаха да излѣзатъ. Рибаритѣ бѣха евангелисти, но хора материалисти. Тѣ казаха: сега гладни ще останемъ. Ние ги нахранихме, и тѣ малко се успокоиха. Казвамъ: който е съ Бога, и риби ще има, и хлѣбъ ще има; безъ Бога нищо нѣма да има.

Нѣкой казва: обърнахъ единъ човѣкъ къмъ Бога. Какъ го обърна? Ти обърна този човѣкъ, както рибарьтъ лови рибитѣ. Хвана човѣка въ мрѣжата си, опече го и го изяде. Ако съ обръщането ти си подобрилъ живота, условията на този човѣкъ, това обръщане има смисълъ. Тогава, постѫпвайте по сѫщия начинъ и съ вашитѣ желания: хванете ги едно слѣдъ друго въ мрѣжитѣ си, турете ги на огъня и ги изяжте. Нека тѣ се прѣработятъ вѫтрѣ у васъ, и слѣдъ това да се реализиратъ.

Рибаритѣ прѣдставятъ хората на стария животъ, затова Христосъ нѣкога имъ е казалъ: „Отсега нататъкъ ще ви направя ловци на хора“. Сега и на васъ се проповѣдва ново учение, но вие, по старъ начинъ, седите съ мрѣжитѣ си на брѣга на езерото и казвате: чакайте да уловимъ поне една риба! Вие мислите, че ако уловите три-четири килограма пъстърва, ще се осигурите. Не, освѣнъ нѣма да се осигурите, но за винаги ще останете рибари и ще гладувате. Въ новия животъ човѣкъ трѣбва да живѣе по закона на любовьта. Който върви въ този пѫть, достатъчно му е да хване само единъ сомъ.

Тази бесѣда, която сега ви държахъ, е една отъ сериознитѣ. Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я прѣдадете и на другитѣ. Ако приложите тази бесѣда, тя ще осмисли живота ви. Животътъ се осмисля само отъ Божията Любовь. Тя е като малка искра огънь, хвърлена на мѣсто и на врѣме. Хвърли ли се на мѣсто и на врѣме, тя произвежда щастие въ живота. Попадне ли не на мѣсто и безъ врѣме, тя произвежда нещастие.

*

1. Бесѣда отъ Учителя, държана на

12 юли Петровъ день, 5 ч. с. 1931 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...