Jump to content
hristo

1919_08_19_2 МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВѪТРѢШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  

Първо издание 1919 г.,
Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",
Книгата за теглене PDF (второ издание)

Трето издание - Благоевград

Съдържание

 

 

 

 
 

МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВѪТРѢШНАТА  ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА.*)

 
 
 
Въ всички създания сѫществува вѫтрѣшна връзка. Вие трѣбва да се стре­мите да прѣмахнете условията, които прѣпятствуватъ за заякчаване на тази връзка. Всѣки отъ васъ трѣбва да работи искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работятъ за него. То е Божественъ законъ, който трѣбва да работи и въ насъ. Окултната наука го нарича „Висше азъ“, но по­право е да се каже „Божествена душа”. Въ нея сѫ  вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способ­ности и чувства растатъ. Допуснете, че имате градина насадена съ пиперки и зеле, може ли да култивирате този  зеленчукъ безъ поне малка вадичка за напояване?  Може да посадите всѣкакви cѣмена, но, ако нѣкой  ви лиши отъ вадичката, напразно ще се трудите. Всѣки отъ васъ трѣбва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нѣмате ли я, никакъвъ плодъ не очаквайте. Много вѣрвания и много философии пропадатъ именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трѣбва да почувствувате присѫствието  на Висшето азъ, на Божествената душа у васъ, да почувствувате готовность поне веднъжъ въ недѣлята или въ годината да се пожертвувате за всички. И Христосъ казва: „Който изгуби живота си за благото на другитѣ, той ще намѣри своя животъ“. Това е точниятъ прѣводъ на думитѣ Христови, и въ тѣхъ се крие сѫщностьта. Въ състоянието, въ което вие по настоящемъ се намирате, тази връзка не е още образувана, и вслѣдствие на това, вашата низша душа, низшето азъ, низшиятъ манасъ, както го наричатъ теософитѣ, се стреми къмъ противоположни движения. Душата върши това, не че има нѣкаква умраза къмъ човѣка, но стремежитѣ й сѫ  различни. Ако вашата вадичка бѣ  поливала посаденитѣ  сѣмена, щѣхте  да имате обратенъ резултатъ. Имате двѣ градини, едната на западъ, другата на изтокъ: ако пра­тите водата на западната страна, ще имате единъ резултатъ, ако я пратите на източната страна, ще имате другъ резултатъ. Вашето съзнание и вашето сърце всѣки  день се разширяватъ и придобиватъ по-­голѣма пластичность и сила, а тѣлото  ви остарѣва, ставате по-­религиозни, но и недоволни отъ живота, и отивате на западната страна. Трѣбва да се борите съ тази ваша низша душа, понеже въ нея сѫ  вложени всички отрицателни нѣща. Когато влѣзатъ въ вашата душа сили и почнатъ да дѣйствуватъ, ще се стимулиратъ побуждения у васъ да придобиете знания, мѫдрость; но тѣзи знания може да прѣвърнете въ зло, въ насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочести­ето и да търгувате съ него, да тръгнете по обратния пѫть на черното братство, нѣкои членове на което носятъ отвънъ бѣли дрехи, а душитѣ имъ вѫтрѣ  сѫ

черни. Щомъ срѣщнатъ нѣкого,  тѣ  му обѣщаватъ. Отнематъ ли ви веднъжъ тази енергия, която имате, отбиятъ ли вашата вадичка, тѣ ще ви изоставятъ и ще потърсятъ други, тѣмъ да обѣщаятъ и тѣхъ да излъжатъ. Така тѣ съ хиляди години живѣятъ на гърба на такива малодушни хора, за смѣтка  на тѣхната смърть. Едни хора умиратъ отъ нѣмане влага или животъ.
Като  разбираме Христовото  учение въ този  високъ смисълъ, то  не е нищо друго, освѣнъ проявление на Бога въ свѣта. А пъкъ всички добри хора, учители и светци, тѣ  сѫ  клончета и листа на това голѣмо  дърво. Нѣма да се спирамъ да говоря каква форма има това дърво. Всѣки трѣбва да гледа да изпълни своитѣ функции и да направи онова, което трѣбва да стори. Ако оста­нете вѣрни на вашето призвание, вие ще се измѣните и единъ день нѣма да бѫдете  клончета на дърво или членове на животно или на човѣкъ, но ще се индивидуализирате, и Духътъ ще дойде у васъ да се въплъти, както въ Христа. Ще видите какъ Той ще проникне като слънчеви лѫчи.  Той се проявява и въ животнитѣ, които работятъ на нивата; Той се намира и въ житнитѣ зърна и изобщо въ всички плодни сѣменца. Можемъ да кажемъ, че ние фактически се хранимъ отъ Неговата плъть. Той стана жертва за насъ, само да можемъ да се подигнемъ и, като разберемъ живота, отъ придобитото да можемъ да помог­немъ съ нашия животъ на други. Така трѣбва да схващате този великъ законъ и да го приложите въ всички посоки на живота си. Всѣки отъ васъ ще гледа да се развива не еднообразно, а по пѫтя,  който му указва неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървятъ по една, а по различни посоки; но се пакъ тѣ съставятъ една вѫтрѣшна  хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете въ голѣма рѣка; има много голѣми рѣки, както много велики хора, но нѣма  добри хора, сир. хора такива, волята на които е просвѣтена и въ излишъкъ, че да могатъ да дадатъ и на други. Ние не учимъ хората да дадатъ всичко, да изпразватъ своитѣ хамбари, да се самопожертвуватъ, но да даватъ само излишното. Една отъ причинитѣ, които развалятъ хората, е тази, че, когато се срѣщнатъ, нѣкои отъ голѣма ревность се укоряватъ: ,,Ти не вър­вишъ въ правия пѫть“ и съ това си прѣчатъ. Така се произвежда нарушение въ мисли, и почватъ да се отблъсватъ. Днесъ не можете да съберете водителитѣ на религиознитѣ общества, нито 4 — 5 владици, да мислятъ еднакво, защото не разбиратъ великия законъ и защото всички служатъ на себе си.

Най-­първо, гледайте да се освободите сами вѫтрѣшно  отъ користолюби­ето, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на мѣсто, трѣбва да се отмахне. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарьтъ ви ще ви държи там дълго врѣме? Той ще каже: ,,Да се  махнатъ“. У ваcъ има нѣкои нѣща отъ самитѣ васъ присадени, тѣ трѣбва просто да се отчупятъ, а тѣ  се отчупват, когато послѣдва  нѣкое  нещастие, например, човѣкъ изгуби пари, обществено положение или бѣде ограничен от всѣкѫдѣ. Тогава той убива желанията си за прѣходни блага и потърсва другъ пѫтъ.  Казва му се: ,,Трѣбва да изберешъ пѫтя  — ако вървишъ нагорѣ, има животъ, ако тръгнешъ
надолу, нѣма животъ за тебе”. Ние обикновено мислимъ да покръшнемъ и да изберемъ другъ пѫтъ, но нѣма друга изходна врата, освѣнъ една — нагорѣ. Като казва Христосъ: ,, Азъ съмъ вратата”, Той подразбира само единъ пѫтъ въ живота. При сегашното ни състояние има само единъ пѫтъ, по който може да се развива и сложи бѫдещиятъ ви животъ; има само една врата, прѣзъ която може да влѣзете. Бѫдещето  ви прѣраждане, бѫдещето  ви състояние се обу­славя отъ тази врата, прѣзъ която ще минете. Потърсете и намѣрете Христа. А вие ще Го намѣрите въ себе си. Подъ думитѣ ,,въ себе си” говорихъ ви какво трѣбва да разбирате. Първо трѣбва да намѣрите Христа; но трѣбва да знаете, че Той нѣма да дойде у васъ въ видъ на мѫжъ или жена. Павелъ казва: „Нито мѫжъ  безъ жена, нито жена безъ мѫжъ  могатъ“. Мѫжътъ  трѣбва да намѣри своята жена, а жената — своя мѫжъ, сир. душата трѣбва да намѣри своя духъ, а духътъ — своята душа; умътъ трѣбва да намѣри своето сърце, а сърцето — своя Божественъ духъ. Туй сѫ задачи, които трѣбва да разрѣшавате по практически начинъ. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намѣрите душата си — е много лесно нѣщо. Леснотията се състои въ това, да пазите момента, който Богъ е опрѣдѣлилъ, да бѫдете точни и наврѣме, че, когато Духътъ ви срѣщне, да сте готови; и нѣщо повече, да бѫдете  нѣколко минути по­рано на мѣстото си, но не да закъснѣете. Неуспѣхътъ ви се състои въ това, че постоянно отлагате. Може да каже нѣкой, че това засега е трудно за изпълнение, че въ бѫдеще  може да има по­благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бѫде  бѫдещето:  собствено бѫдещето  е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духътъ иде периодически и не може за всѣка отдѣлна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христосъ е казалъ: „Търсете ме докато съмъ близо“, защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго врѣме. Това отдалечаване може да бѫде  за 1, 2, 3 или повече дни, но може да бѫде и за повече години, а може да бѫде и за цѣлъ животъ.
Никакво съмнѣние не трѣбва да има въ вашата душа. Виждамъ, че много се смущавате, какъ ще разрѣшите този въпросъ. Оставете смущението, Богъ ще разрѣши тѣзи нѣща. Напр., вие стоите вечерно врѣме въ тъмнина и искате чрѣзъ пипане да познаете човѣка, а колко години ви трѣбватъ, докато изу­ чите подробно човѣка: на каква възрасть е, младъ ли е или старъ, бѣлъ или кафянъ, сиви или черни очи има, не може да познаете по чертитѣ на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде нѣкой съ силна свѣтлина, и вие погледнете въ лицето му, въ единъ моментъ всичко онова, що е било скрито въ тъмнината, ще стане видимо до най-­малки подроб­ ности. Нашето лице не е нищо друго, освѣнъ проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трѣбва да я чешете, защото иначе въ нея може де се скриятъ разни животинки. Ама нѣкой ще рече: „Азъ нѣмамъ брада“. То означава, че гората ти е изсѣчена. Въпросътъ е: дали всичкото ти лице прѣдставя една обработена земя. Косата прѣдставя енергия, която чака бѫдеще развитие, отъ тамъ иде енергията. Ония, които иматъ по­гѫста  и по­ черна коса, иматъ повече енергия. По­-гориститѣ мѣста иматъ влага и всички условия, за да се развиватъ ония сили, които Богъ имъ е далъ да използуватъ за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опитъ, само че трѣбва да се приготвите, иначе този опитъ ще ви накара да напус­нете правилния ходъ на вашето развитие. Много богатски синове сѫ останали неучени просто затова, защото бащитѣ сѫ  имъ оставили готово наслѣдство. Ако и вамъ се даде нѣкоя дарба наготово, ще кажете: „Не ми трѣбва друго“; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нѣщо по-­сѫществено отъ дарбитѣ — онова, което казва Христосъ: „Какво се ползува човѣкъ, ако спечели цѣлъ свѣтъ, а изгуби душата си?“ — не я обра­ботва, а я оставя пуста и лишена отъ вадичка, която я напоява. Какво се пол­зува душата, ако постоянно не се напоява — развива?
Първото нѣщо въ това развитие е смирението — да схванете правия сми­сълъ на смирението. То е процесъ на поглъщане Божествената енергия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия въ себе си, ако нѣмате дъл­боко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всѣки моментъ всичко, каквото й даде Господь да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трѣбва да има съмнѣние у васъ, че Господь може да ви даде изпитъ, който не можете да издържите; не се смущавайте: най­-напрѣдъ Той ще ви даде най­-лекото — ще ви каже да речете на човѣка само една блага дума. Кажете на човѣка, когато го срѣщнете, „Добъръ день“ или му пожелайте нѣкакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?“. Отъ такива малки работи зависи вашето бѫдещо  развитие. Окултиститѣ  иматъ много трудни методи, но тѣ струват много скѫпо.  Колко окултисти сѫ  опро­пастени! Концентрира се нѣкой да си кали волята, кали я, кали я, и единъ день се прѣчупи и рече: „Хайде въ други животъ ще започна изново“. Такива опити сѫ правени, правени много. Колко отъ васъ сѫ се занимавали съ черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже вѣчъ го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влѣзли необмислено въ кривия пѫть. Апостолъ Павелъ и той е билъ въ черната магия — „Едно врѣме бѣхъ гонитель“, казва той, значи, е билъ въ чер­ната магия, „а сега се изповѣдвамъ“. И вие трѣбва да имате сѫщата  доблесть да се изповѣдате. Павелъ казва: „Като познахъ учението Христово, считамъ, че познанията, които съмъ ималъ досега, сѫ  сметь, отсега нататъкъ нѣма да бѫда гонителъ.“ И вие кажете като него.

Ще гледате да възстановите една вѫтрѣшна  хармония между всички, да се нагласите като нотитѣ — всѣки на своето мѣсто. И да направите това не по начинъ механически, а по Божественъ пѫть. Като почнете по този пѫть, Хрис­тосъ ще ви коригира: този тонъ не е на мѣсто, трѣбва да вземете единъ тонъ по-­високо или по­-ниско, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духътъ и ще засвири правилно пѣсеньта.

Туй, което ви говоря, е въведение — прѣзъ събора ще ви дойдатъ много мисли въ тази посока.
Какво ви показва това чисто небе? То е добъръ признакъ. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Отзарань имаше малко облаци — брожение, но, като изгрѣ слънцето, всички изчезнаха. Туй показва, че имате всички условия за работа и че нѣмате спънки. Възпри­емете Божественото и поливайте душата си. Тамъ, дѣто е сухо, полѣйте; раз­ бира се, като гледате да не туряте и много влага; слѣдъ това ще дойде расте­нето. И ще дойде скоро, защото процесътъ върви много бързо.
Всѣка група да запише онѣзи сѫществени  въпроси, които я интересу­ватъ, които ще разискваме, ще подложимъ на разрѣшение, и сетнѣ ще прило­жите методитѣ, по които може да ги опитате.
— Какви въпроси конкретно? Туй, което всѣки чувствува ли?
— Мнозина отъ васъ се разболѣвате и искате да знаете кой е най­добри­ятъ методъ за лѣкуване. Ще се лѣкувате по законитѣ на окултната наука, сир. по законитѣ на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати.
— Само въ тази ли область?
— Да допуснемъ, че двама, мѫжъ  и жена, приятели или другари, не могатъ да живѣятъ добрѣ, скарали се, искате да знаете сега най-­добрия пѫть, по който могатъ да се помирятъ, да се възстанови хармонията между тѣхъ. Нѣкои не се разбиратъ и не знаятъ кои сѫ  причинитѣ за това; тѣ не сѫ  нови, а сѫ  създадени отъ хиляди години, сега само изпъкватъ. Не съжалявайте, че сѫ  изпъкнали, но научете се какъ да ги избѣгвате.
Може нѣкой, като ви срѣщне, да ви рече: „Като се дѣлите отъ църквата, отъ хората, знаете ли, че сте въ правия пѫть?“ и въ васъ ще се роди съмнѣние, дали наистина сте въ Христовото учение, изразено въ Евангелието. Ще трѣбва да си го разрѣшите. Ние не възставаме противъ църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работимъ или, по-­право казано, ставаме носители за възстановяването на тѣзи Божест­ вени закони. Може да занесете на човѣка и книга, която го ползува, но въ всѣка ваша работа трѣбва да ви рѫководи  любовьта и мѫдростьта. Казахме, че Господь е високо и по нѣкой пѫть слиза; но Той никога не слиза въ безпо­редъкъ, Неговиятъ Духъ слиза именно чрѣзъ любовь и мѫдрость, да прѣвърне безпоредъка въ поредъкъ.
Послѣ,  може да се подигнатъ и други практически въпроси. Като  се образува връзка между всички ви, ще имате извѣстни пропуски, чрѣзъ които ще влѣзете въ работа. Въ окултнитѣ  закони не може безъ пропуски. Имате ли тѣзи  пропуски, може да употрѣбите закона. Пропускътъ е като кѫщенъ ключъ, чрѣзъ който се отваря и затваря вратата. Тѣзи пропуски ще ви се дадатъ само тогава, когато бѫдете  вѣрни, да не злоупотрѣбявате съ тѣхъ. Вѣренъ човѣкъ на своята душа, вѣренъ на ближния си, вѣренъ на Бога. Нѣкой пѫть изневѣряването може да стане несъзнателно, но много пѫти  е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвѣтъ на Христа. Христосъ му каза:  „Тази мисьль идва отъ сатаната“, и тогава пристѫпи и каза онова, що има въ Евангелието: „Който не се отрече отъ себе си“ и т. н. Имайте прѣдъ видъ, че Христовото учение е леко. Когато Христосъ казва : „Моето брѣме е леко“, Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най­-лекиятъ методъ. Тъй че, не сѫ  прави ония, които проповѣдватъ, че Христовото учение е тежко брѣме. Сегашното ваше брѣме е 10 пѫти  по­тежко.
Сетнѣ, може да зададете и тѣзи въпроси: кой е най-­добриятъ начинъ за саморазвитие, за развиване на ума, на сърцето, кои сѫ начинитѣ, чрѣзъ които любовьта може да дѣйствува у насъ, кои сѫ начините, чрѣзъ които мѫдростьта може да дѣйствува у насъ? Тѣзи въпроси ще разискваме другъ пѫть.  Вие сте дошли тукъ като работници, ще ви дамъ малка мотичка и ще поискамъ да отбиете вадичката къмъ правия пѫть  и всѣки да наблюдава за дѣйствието на вадичката, която полива дадено мѣсто. Така вие ще станете по-­внимателни и къмъ приятелитѣ си и къмъ хората — къмъ всички. Ще ви обясня какво подразбирамъ въ тази малка алегория подъ думата „мотичка“. Подразбирамъ начинъ на дѣйствие. Както виждате, малка работа — Христовото брѣме е леко. Тъй че, повтарям ще отбѣлѣжите  въпроситѣ, които сѫ  тъмни за васъ, та да ви ги разясня. Но сe пакъ казвамъ, каквито разяснения и да ви дамъ, докато не направите този малъкъ опитъ, тѣ ще ви останатъ тъмни. До това врѣме иде­щата година ще правите опити, които да усилятъ вашитѣ стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично.
— Подъ вадичка любовь ли се подразбира?
— Условия за работа — тази прана, която влиза въ човѣка и той я поглъща.
— Какъ може човѣкъ да познае своята душа?
— Подъ думитѣ  „да намѣришъ душата си“, значи да чувствувашъ, че между хората и тебе нѣма дисхармония, а има правилна обмѣна на мисли и чувства; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любо­вьта и мѫдростьта. Като намѣрите душата си, вие ще почувствувате неизка­зана радость. Вие сте имали, впрочемъ, такива радости, били сте за моментъ въ рая, но сте го изгубили.
— Всѣки е прѣживѣлъ, но въпросътъ е: какъ може да запази тѣзи радости?
— Сега ще учите метода за запазването имъ. Вадичката и мотичката сѫ
срѣдства за това. Прѣимуществата на тази работа сѫ  тѣзи, че вадички, които сѫ скѫсани, се съединяватъ много лесно — не е като да скѫсате нѣкоя метална жица.
 
(Бесѣда, държана на 19 августъ 1919 г, вторникъ, 7 ч. послѣ пладне).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×