Jump to content

1929_08_25 По Бога направени


Ани

Recommended Posts

От томчето "По Бога направени"
Съборни бесѣди, 1929 год.
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПО БОГА НАПРАВЕНИ

( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev )

„Който прави Истината, иде

къмъ видѣлината, за да се явятъ

дѣлата му, че сѫ по Бога направени“

Йоана 3:21.

Човѣшкиятъ животъ се опрѣдѣля отъ двѣ състояния, които произвеждатъ два различни резултата, а именно: добро и зло, видѣлина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяватъ Истината, скрита въ самия животъ. За истинския животъ, както и за сѫщината на живота, може да се говори само тогава, когато той се прѣчисти отъ всички примѣсени къмъ него елементи, които го развалятъ и опетняватъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи отъ всички примѣсени и разтворени въ нея вещества, които измѣнятъ и развалятъ вкуса ѝ. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ опитали и не знаятъ, какво нѣщо е чистата вода, въ абсолютния смисълъ на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде отъ въздушното пространство, веднъжъ минала прѣзъ въздуха, а послѣ и прѣзъ земнитѣ пластове, тя съдържа вече въ себе си примѣси или утайки отъ органически и неорганически вещества. Колкото и да сѫ чисти пѣсъчнитѣ пластове, прѣзъ които водата се филтрува, тѣ все пакъ съдържатъ въ себе си извѣстно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примѣси или разтворени вещества. Затова, именно, съврѣменнитѣ хора търсятъ най-чиста вода по планинскитѣ мѣста. Ако водата, при пѫтуването си изъ земнитѣ пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за живота, да изгуби и той своята първоначална чистота. Животътъ, който излиза отъ Бога, е чистъ, но слѣдъ като мине прѣзъ гѫстата материя, той придобива различни утайки, вслѣдствие на което изгубва своитѣ първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дѣто съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ своя животъ.

Мнозина казватъ: азъ съмъ неразположенъ, азъ съмъ тѫженъ, азъ нѣмамъ успѣхъ въ живота си, животътъ ми нѣма смисъль. Това сѫ обикновени фрази, съ които човѣкъ иска да се утѣши. Обаче, не е достатъчно само човѣкъ да се утѣшава или да констатира нѣкои свои състояния, като добри или лоши, но той трѣбва да знае причинитѣ и послѣдствията на явленията, както и нѣкои методи за изправяне на лошитѣ, дисхармонични състояния. Ако човѣкъ може само да констатира нѣкое свое тежко състояние, а не знае, какъ да го прѣвърне въ добро, той ще мяза на онзи лѣкарь отъ турско врѣме, който лѣкувалъ всички болести по единъ начинъ — намазвалъ болното мѣсто отгорѣ съ мехлемъ. Но отъ този мехлемъ болеститѣ не се прѣмахвали, нито пъкъ се намалявали. Слѣдъ лѣкуването съ мехлемъ, въ медицинската практика се явиха и други лѣчебни срѣдства, като пенкелеръ, панацея, които употрѣбяваха за всички болести, но при все това болеститѣ не само че не се намалиха, но отъ день на день се увеличаватъ. Днесъ медицината си служи съ редъ лѣкарства, въ които се съзира усилието на човѣшкия духъ да се освободи по нѣкакъвъ начинъ отъ болести, страдания — изобщо, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Въ това отношение съврѣменнитѣ хора мязатъ на конетѣ. Когато духатъ силни бури и вѣтрове, коньтъ намѣсто да върви напрѣдъ, той отстѫпва назадъ. Вследствие на това, ако единъ конь се намира до брѣга на нѣкое море, когато задухатъ силни вѣтрове, той започва да отстѫпва назадъ и пада въ морето. Сѫщото се случва и съ хората, когато искатъ да избегнатъ отъ нѣкое зло. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ едно зло, а попадатъ на друго. Питамъ: какво се изисква тогава отъ човѣка, за да избегне злото? — Будно съзнание. Спасението на човѣка седи въ неговото будно съзнание и въ чистия животъ, който прѣкарва на земята.

Казвамъ: ние не говоримъ за живота, който човѣкъ самъ е опетнилъ. Това е личенъ въпросъ, съ който въобще не се занимаваме. Ние говоримъ принципално за живота, като велико постижение, къмъ което човѣшката душа се стреми. Въ човѣшкото естество едноврѣменно функциониратъ нѣколко течения на живота. Едното течение е физическиятъ животъ, въ който състоянията на човѣка лесно се смѣнятъ. Този животъ се отличава съ голѣма неустойчивость. Другото течение е духовниятъ животъ въ който има нѣщо възвишено и благородно, нѣщо устойчиво. Третото течение е Божествениятъ, Вѣчниятъ животъ, който регулира всички нѣща и явления, като дава пълна стабилность на човѣка. Въ този животъ човѣкъ знае, прѣдвижда и разполага съ нѣщата. Каже ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Наука е това! Човѣкъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, навредъ носи своето благословение. По това, именно, той се отличава отъ човѣка, който живѣе въ обикновения, въ физическия свѣтъ.

Въ това отношение, когато правимъ екскурзии, ние не се интересуваме толкова отъ външната форма на планинитѣ, канаритѣ, изворитѣ и рѣкитѣ, колкото отъ въпроса, какви разумни сѫщества сѫ минали прѣзъ тия мѣста и какво сѫ оставили. Отъ външния видъ на тия мѣста се опрѣдѣля степеньта на развитието на разумнитѣ сѫщества, които сѫ минавали покрай тѣхъ. Ние се интересуваме само отъ тия разумни сѫщества, които седятъ на по-високо стѫпало въ развитието си отъ насъ, и затова наблюдаваме и изучаваме картинитѣ, които тѣ сѫ изложили въ природата. Съврѣменнитѣ художници взиматъ платна, четки и бои и нарисуватъ една, двѣ или повече картини, като ги оставятъ на хората да имъ се любуватъ и да учатъ по тѣхъ.

Въ миналото, обаче, художницитѣ не сѫ рисували по този начинъ. Тѣ не сѫ разполагали съ платна, четки и бои, за това сѫ рисували картинитѣ си върху канаритѣ и планинитѣ. За да се разбератъ тѣхнитѣ картини, трѣбва да се гледатъ отдалечъ, на разстояние около 10 — 15 километра. При това за да се разбере дълбокия имъ смисълъ, тѣ трѣбва да се гледатъ при специални разположения, при специални условия. Напримѣръ, трѣбва да се знаятъ редъ закони, които опрѣдѣлятъ, както височината, така и наклона на извѣстни върхове. Щомъ е така, тогава не е безразлично, дали даденъ връхъ ще бѫде по високъ или по-низъкъ отъ другъ нѣкой. Освѣнъ това, въ планинскитѣ мѣста има извѣстни центрове на тежестьта, които опрѣдѣлятъ посоката на силитѣ въ тия планини. Вслѣдствие на това, въ всѣки планински връхъ има специално движение на частицитѣ. При това движение силитѣ се стремятъ да запазятъ извѣстно равновѣсие. Когато се наруши равновѣсието между силитѣ въ единъ планински връхъ, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни отъ върховетѣ на планинитѣ, като Мусалла на Рила и други нѣкои, постепенно започватъ да губятъ своето равновѣсие, а други планински върхове го възстановяватъ. За въ бѫдеще едни планини ще се рушатъ, а други ще се възстановяватъ. Въ послѣднитѣ се образуватъ нови центрове, които привличатъ нови енергии, нови сили, вслѣдствие на което тия планини растатъ и се развиватъ, както и хората. По сѫщия начинъ расте и дъното на моретата. За човѣка, който разбира вѫтрѣшния, дълбокия смисълъ на живота, всички явления криятъ въ себе си или задъ себе си извѣстна разумность. Той вижда подобна разумность и въ теченията на рѣкитѣ, езерата и моретата. Много религиозни хора, обаче, обясняватъ нѣкои явления по механически начинъ, но механиката не разрѣшава въпроситѣ. Защо? — Понеже въ механическитѣ действия нѣма разумность. Питамъ: има ли нѣкаква разумность въ зѫбцитѣ на двѣ колела, които влизатъ едно въ друго? Ако разумностьта е въ самитѣ зѫбчести колела, то при счупване на единъ отъ тѣхнитѣ зѫбци, колелата сами би трѣбвало да изправятъ тази поврѣда. Щомъ не могатъ да поправятъ счупения зѫбецъ, ние казваме, че разумностьта седи вънъ отъ тѣхъ.

Вие казвате: Богъ е направилъ човѣка, а сѫщеврѣменно Той е създалъ и живота. Вѣрно е, че Богъ е направилъ земята, слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ и всички останали небесни свѣтила, а най-послѣ е направилъ и човѣка, но въ никой случай не можемъ да кажемъ, че Той е създалъ и живота. Създаването на живота не е механически процесъ. Слѣдователно, човѣкъ има еднакво отношение и къмъ земята, и къмъ слънцето, като тѣла, направени отъ Бога. Значи, първото отношение на човѣка е къмъ Първичната Причина на нѣщата, а послѣ къмъ всичко онова, което Тя е създала. Затова е казано въ Писанието: „Човѣкъ не трѣбва да се кланя на слънцето, но и слънцето не трѣбва да се кланя на човѣка“.

Казвамъ: що се отнася до външната страна на цѣлокупния животъ, той може да се разглежда като общъ, сложенъ организъмъ, съставенъ отъ безбройно число колела. Всѣки човѣкъ, като индивидъ съставлява часть отъ този организъмъ. Докато е въ този организъмъ и се върти заедно съ всички колела, той се мисли много нѣщо. Счупи ли се, обаче, единъ отъ зѫбцитѣ на колелата, той разбира вече, че силата не е у него и започва да се чуди, да мисли, какво да прави. Казвамъ единъ отъ зѫбцитѣ на колелата се счупи. — Какво да правя? — Ще чакашъ, докато дойде нѣкой великъ майсторъ да поправи счупения зѫбецъ. Той може да го поправи, а може и да го извади, да го хвърли навънъ и вмѣсто него да тури здравъ. Ще кажете: какъ е възможно да ме извадятъ навънъ? — Да, човѣкъ може да бѫде изваденъ навънъ, и като зѫбъ отъ нѣкое колело, и като колело, да се прѣтопи и да се постави отново въ другъ нѣкои организъмъ. Отъ вѣщия, отъ великия майсторъ зависи формата, която може да ви се даде. Трѣбва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, нито на своя животъ. Вие се намирате още подъ опекунството на Великия законъ. Казвате: ние сме свободни. — Не прѣди всичко вие не сте свободни нито отъ въшкитѣ, нито отъ бълхитѣ, нито отъ комаритѣ. Едва седнете нѣкѫдѣ, и усѣщате вече, че нѣщо ви е ужилило. Не само по низкитѣ мѣста има паразити, които безпокоятъ човѣка, но тѣ се срѣщатъ и по високитѣ мѣста. Въ Рила, напримѣръ, около езерата, на височина 2400 м, се срѣщатъ особенъ родъ мухи, които кацатъ по човѣка и силно го жилятъ. На ужиленото мѣсто се образува подутина, подобна на ужилено отъ паякъ или отъ пчела. Тѣзи мухи внасятъ въ организма на човѣка особена течность, която дѣйствува лѣчебно.

„Който прави Истината, иде къмъ видѣлината“. Този стихъ не е правилно прѣведенъ. Истината не може да се прави. Смисълътъ на този стихъ подразбира „който обича Истината“. Ако думата „прави“ се изтълкува кабалистически, споредъ буквитѣ, отъ които е съставена, първата буква „п“ въ тази дума, е на мѣстото си. Тя означава да възприемешъ нѣщо. Втората буква „р“ не е на мѣстото си. Тя означава да хванешъ нѣщо съ рѫката си. Въ този смисълъ Истината не може да се хваща съ рѫка, но се възприема съ ума. Буквата „а“ е на мѣсто употрѣбена. Истината внася Правдата въ свѣта. Дѣто нѣма Истина, нѣма и Правда. Сега хората искатъ да внесатъ първо Правдата, правото въ свѣта, а послѣ Истината. Това е невъзможно. Първо ще възприемете Истината, а тя ще внесе Правдата. Всички нѣща се развиватъ по единъ послѣдователенъ редъ.

И тъй, ние говоримъ за живота, споредъ сегашното му развитие. Ние не го разглеждаме теоретично. Въ това отношение физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ прѣдставляватъ извѣстенъ родъ сили. Тѣзи три вида животъ, като течения на общия животъ сѫ, свързани единъ съ другъ. Тамъ, додѣто човѣкъ е достигналъ днесъ, той прѣдставлява една малка часть отъ общия развой. За въ бѫдеще човѣкъ ще се измѣни още повече, па и трѣбва да се измѣни, за да дойде до правитѣ, положителни разбирания на живота и на природата. Днесъ всѣки човѣкъ има извѣстно вѣрую, което иска да наложи и на другитѣ, да имъ докаже, че тъй, както той мисли, е най-право. Той може да наложи своето вѣрую, своитѣ разбирания и на другитѣ само тогава, когато има за тѣхъ абсолютни, положителни доказателства. Напримѣръ, френолозитѣ казватъ, че дългиятъ носъ е признакъ на интелигентность. Обаче, не всѣкога дългиятъ носъ опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка. Извѣстно е на всички, че съ целзиевия термометъръ се опрѣдѣля температурата. По аналогия на горното твърдение, че отъ дължината на носа зависи интелигентностьта на човѣка, трѣбва ли да вадимъ заключение, че и отъ дължината на термометъра ще зависи неговата точность при измѣрване на температурата? Отъ какво зависи точностьта на термометъра? — Отъ правилното му приготовление. Има ли нѣкаква неправилность, или грѣшка въ приготовлението на термометъра, тя се изразява въ неточното измѣрване на температурата.

Отъ друга страна френологията твърди, че ако носътъ е късъ и широкъ, това показва извѣстна дѣятелность въ чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на нѣкакъвъ физиологически дефектъ въ човѣка. Значи, законътъ, който опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата въ човѣка, е вѣренъ само тогава, когато дължината на носа е резултатъ на усилена умствена дѣйность, а широчината му — резултатъ на усилена дѣйность на сърцето. Когато умътъ не е работилъ интенсивно и когато сърцето не е работило усилено, дължината и широчината на носа сѫ привидно явление; тѣ сѫ образувани по механически начинъ, като резултатъ на нѣкакво натрупване. Въ този случай, доказателствата за дължината и широчината на носа излизатъ невѣрни. Това показва, че дължината на носа, която дѣйствително опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка, трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена мѣрка, а не произволна. Сѫщото се отнася и до широчината на носа. Освѣнъ това, когато се опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата у човѣка, трѣбва да се взематъ прѣдъ видъ общата конструкция на носа, кожата му, мускулитѣ му и редъ още обстоятелства. Мускулитѣ на носа въ интелигентния човѣкъ сѫ устроени по особенъ начинъ и се отличаватъ отъ тия на неинтелигентния човѣкъ. Въ носа на интелигентния човѣкъ има извѣстна красота. Природата обича красотата и всѣкога се стреми къмъ създаване на красиви форми.

Ще кажете: кой свѣтъ е красивъ? Умствениятъ. Той е свѣтъ на красотата: Той създава формитѣ. Щомъ дойдемъ до чувствения свѣтъ, чувствата указватъ влияние върху широчината на носа. Дойде ли се до нормалната мѣрка за широчината на носа, казваме, че този човѣкъ е благороденъ. Значи, по широчината на носа се опрѣдѣля благородството на човѣка. Каквото чувство и да се зароди въ човѣшкото сърце, веднага се отразява на носа, забѣлѣзва се леко мръдване на мускулитѣ. Най-скрититѣ чувства, които минаватъ прѣзъ сърцето на човѣка, винаги се отразяватъ въ мускулитѣ на носа. Въ това отношение носътъ е пълно отражение на чувствата у човѣка. Всички чувства на човѣка се отразяватъ върху носа, тъй както картинитѣ на кинематографа се отразяватъ върху платното. Дойдемъ ли до очитѣ пъкъ, тамъ вече нѣма абсолютно никаква лъжа. Който иска да скрие нѣщо, не остава друго освѣнъ да затвори очитѣ си. Когато дѣцата искатъ да излъжатъ, да скриятъ нѣщо отъ родителитѣ си, тѣ затварятъ очитѣ си. И слѣдъ всичко това ние мислимъ, че може да има нѣщо скрито-покрито. Не, навсѣкѫдѣ, дѣто има скрита вода, тя излиза на повърхностьта — и прѣзъ най-малкитѣ шупли ще излѣзе навънъ.

Казвамъ: отъ гледището на Божествения свѣтъ, нѣма скрити, нѣма тайни нѣща. Не се минава много врѣме и всичко, което човѣкъ е таилъ дълбоко въ себе си, излиза навънъ. Затова, именно, отъ всички се изисква чистота — чистъ и святъ животъ. Това може да се постигне само когато човѣкъ изпълнява не своята воля, а волята Божия. Сѫщото нѣщо Христосъ е казалъ въ единъ отъ стиховетѣ на Господнята молитва „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята!“ Значи, жителитѣ на небето изпълняватъ вече волята Божия по единъ естественъ пѫть. Всички разумни сѫщества, които живѣятъ на небето, иматъ будно съзнание за това, което вършатъ, и сѫ доволни, че изпълняватъ волята Божия тъй, както трѣбва, за да служатъ като образецъ на жителитѣ отъ земята. Обаче съврѣменнитѣ хора, като не знаятъ правилния начинъ за изпълнение на волята Божия, искатъ чрѣзъ принуждение, чрѣзъ насилие да изпълнятъ този редъ, да изпълнятъ тази висша воля. Тѣ създаватъ закони, правилници, но волята Божия пакъ не се върши. Когато хората изпитватъ моменти на щастие, това не е резултатъ на земния животъ. Земниятъ животъ прѣдставлява редица отъ страдания и нещастия. Защо? — Защото той е непрѣкѫснато нарушение на Великия Божи законъ. Слѣдователно, радоститѣ, щастието въ живота на хората идатъ отъ небето, отъ Божествения свѣтъ. Прѣкѫсне ли се връзката съ този свѣтъ, страданията идатъ. Значи, страданията и нещастията идатъ отъ земята, а щастието и радоститѣ — отъ небето.

И тъй, ако хората очакватъ щастие и радость отъ земята, тѣхното положение може да се изрази съ българската поговорка: „Трай, коньо, за зелена трѣва!“ Очаквате ли радость и щастие, обърнете погледа си нагорѣ, къмъ висшия свѣтъ! Това е въ реда на нѣщата. Растенията очакватъ своето спасение отъ слънцето. Хубавото, красивото за растенията иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото, красивото за водата иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото и красивото и за хората иде отъ слънцето, отъ този великъ свѣтъ, а не отъ земята. Всичко хубаво и велико иде отъ свѣта, дѣто се изпълнява волята Божия. Той е свѣтъ на редъ и порядъкъ. Съзнанието на тия сѫщества тамъ е тъй будно, така добрѣ развито, че тѣ знаятъ, прѣдвиждатъ и разбиратъ всичко. Тѣ знаятъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, затова нито спорятъ, нито се разправятъ помежду си, нито се мѫчатъ да убѣждаватъ другитѣ. Щомъ видятъ нѣкой човѣкъ, тѣ вече го познаватъ.

Велико нѣщо е познанието! Да познавашъ човѣка, това не значи да измѣришъ границитѣ му, до колко той е голѣмъ или малъкъ. Познаването на нѣщата не се опрѣдѣля съ измѣрване на тѣхната голѣмина. И вѣчностьта не се опрѣдѣля съ измѣрване на нейната голѣмина. За вѣчностьта нѣма мѣрка. Подъ думата „вѣчность“ се разбиратъ тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вѣчностьта, безконечностьта не може никога да се свърши. Тя съдържа въ себе си всички красиви възможности. Има вѣчность, която е минала вече; има вѣчность настояща; има и вѣчность бѫдеща. Това, което е минало за насъ, за други сѫщества е настояще, а за нѣкои — бѫдеще. Тѣзи въпроси сѫ отвлѣчени, и мнозина отъ васъ може да не се интересуватъ отъ тѣхъ. Които не се интересуватъ отъ тѣзи въпроси, иматъ право за това. Защо? — Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие. Въ духовно отношение нѣкои хора сѫ въ първо отдѣление, тѣ едва сега изучаватъ буквитѣ и само тѣхъ разбиратъ. Други сѫ въ второ отдѣление, трети — въ трето, въ четвърто отдѣление, а нѣкои сѫ въ класоветѣ на прогимназията или гимназията. Обаче, има дѣца отъ първо отдѣление, които се считатъ голѣми, и тѣ се държатъ като важни авторитети. Тѣ едва смѣтатъ отъ 1 — 10 и мислятъ, че много знаятъ. Дѣйствително, много нѣщо е да знае човѣкъ да смѣта отъ 1 — 10. Животътъ на земята се включва въ тия числа.

Животътъ на всѣки човѣкъ се опрѣдѣля съ една математическа формула отъ числата 1 — 10 Ако вървите по закона на инволюцията и броите отъ 1 — 10, това е Божествениятъ животъ; като слизате отгорѣ, отъ 1 — 100 е животътъ на ангелитѣ; отъ 1 — 1000 — животътъ на хората, а отъ 1 — 10,000 — животътъ на млѣкопитаещитѣ и така може да дойдете до 100,000, до 1,000,000 и повече. Всички тия числа прѣдставляватъ крѫгове, и всѣки крѫгъ има свои по-малки подраздѣления. Всѣки по-голѣмъ крѫгъ, съ своитѣ подраздѣления прѣдставлява редъ възможности, но всѣки отъ тѣхъ съставлява единъ вѫтрѣшенъ крѫгъ на безпрѣдѣлния животъ, който теософитѣ наричатъ абсолютенъ, безпрѣдѣленъ, безконеченъ. Този животъ нѣма нищо общо съ живота на по-малкитѣ крѫгове. Тѣ трѣбва да се нагласяватъ споредъ него. Или изразено съ контрастенъ езикъ: нито ние познаваме Безпрѣдѣлния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгорѣ? Обаче, Този, Когото ние познаваме, и който насъ познава, само Той познава Безпрѣдѣлния. Значи, Богъ, на Когото ние се кланяме, познава Безпрѣдѣлния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпрѣдѣлниятъ Богъ, Който ни свързва въ едно цѣло. Тази идея е малко странна, даже и малко страшна. Кога се страхува човѣкъ? — Когато се качи на нѣкоя висока канара и пожелае оттамъ да скочи. Ако той нѣма крила, съ които да хвръкне, опасно, страшно е положението му; ако има крила, ще хвръкне, дѣто иска, и нѣма да се плаши. Що сѫ крилата? — Знанието. Който има знания, той може да хвърчи безъ страхъ.

Казвамъ: вие трѣбва да вложите въ съзнанието си новитѣ идеи, които ви изнасямъ сега, за да подобрите съ тѣхъ живота, който Богъ е вложилъ въ душитѣ ви. Какво прѣдставлява човѣшката душа? — Тя може да се уподоби на прѣкрасна градина, добрѣ заградена наоколо съ зеленина, а вѫтрѣ посѣта съ най-доброкачествени плодни дървета. Човѣкъ е градинарьтъ, който я обработва. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази прѣкрасна градина, ако нѣма вода, да се полива? Въ този случай водата прѣдставлява живота. Отъ нея зависи плодородието на градината, което може да се използува, както за благото на самата душа, така сѫщо и за благото на нейнитѣ ближни. Ако човѣкъ самъ стане причина да се отбие нѣкѫдѣ водата, градината вече запустява, оградата ѝ се срутва, дърветата изсъхватъ, и тя става вече свърталище на добитъка. Тия животни започватъ да я наторяватъ съ своитѣ извержения. Ние наричаме това наторяване страдание. Това наричаме още и карма или зла сѫдба. Слѣдъ врѣме тия страдания ще се махнатъ, и отново животътъ ще потече, ще се възстанови пакъ прѣкрасната градина. Докато дойде това врѣме, обаче, ще се изпитатъ лошитѣ послѣдствия на този торъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ нечистотиитѣ въ живота! Говедата не заравятъ своитѣ извержения, както това правятъ свинетѣ, а оставятъ на хората, тѣ да свършатъ тази работа. Свинетѣ пъкъ вършатъ тази работа не отъ нѣкакво високо съзнание, а по силата на своя навикъ да ровятъ и разравятъ. Като ровятъ и разравятъ земята, тѣ случайно заравятъ и своитѣ извержения. Волътъ, напримѣръ, като натори земята съ своитѣ извержения, казва на господаря си: „Слѣдъ като наторихъ нивата ти, впрегни ме сега да я изора“. Като я изоре, само тогава вие ще разберете смисъла, философията на живота.

Това е символъ, който трѣбва да обърнете, да анализирате, за да намѣрите вѫтрѣшния смисълъ, скритъ въ него. Вие трѣбва да дадете такъвъ изразъ на този символъ, какъвто математиката дава на числата. Сѫщото се отнася и до буквитѣ. Всѣка буква има свой опрѣдѣленъ изразъ. Въпросътъ не е въ това, скоро да получите крайни резултати, крайни цѣли. Първо за васъ е важно да дадете изразъ на всѣко число, на всѣка буква, на всѣко явление въ живота, и слѣдъ това да очаквате крайни резултати. Всѣка буква, всѣко число прѣдставлява единъ методъ. Вие искате да подобрите живота си. Какъ ще го подобрите? Трѣбва да намѣрите такъвъ методъ, че като го приложите въ живота си, да получите добри резултати. Казвате нѣкому не грѣши! — По какъвъ начинъ, какво трѣбва да направя, за да не грѣша? Толкова пѫти съмъ правилъ усилия да не грѣша, но пакъ грѣша. Вие запитвате: има ли, наистина, нѣкакъвъ сигуренъ методъ, чрѣзъ който човѣкъ да не прави грѣхове? — Има, разбира се. Много примѣри сѫ дадени, остава само да ги приложите.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на мисъльта, че човѣкъ може да намѣри начинъ да не грѣши. Единъ турчинъ, отъ Шуменско нѣкѫдѣ, билъ голѣмъ пияница. Той правилъ много опити, да се отвикне отъ тази слабость да пие. Какво ли не правилъ той? И Корана челъ, и се заричалъ да не пие, и все пакъ пиелъ, не могълъ да се откаже отъ пиенето. Най-послѣ, като видѣлъ, че самъ не може да се поправи, казалъ си: „Алахѫн иши“ — Божия работа е това! На Бога оставямъ всичко.“ Като си казалъ така, пакъ се запѫтилъ къмъ кръчмата да пие. Това било вечерь, къмъ 11 часа. Той се обърналъ къмъ кръчмаря и му казалъ: „Иване, дай ми четвъртъ кило ракия!“ Кръчмарьтъ, по погрѣшка, вмѣсто ракия, налѣлъ четвъртъ кило газь. Турчинътъ надигналъ шишенцето и бързо го изпилъ. Като разбралъ, че вмѣсто ракия изпилъ четвъртъ кило газь, той рекълъ на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи!“ — и на часа излѣзълъ отъ кръчмата. Отъ тозъ моментъ той прѣстаналъ да пие. Газьта го излѣкувала. Газьта има резултатъ само тогава, когато Алахъ я дава. Това значи: газьта лѣкува само тогава, когато се употрѣби разумно. По този начинъ между кръчмаря и турчина се образували отношения, а газьта послужила като връзка за тия отношения. Кръчмарьтъ му казалъ: „Слушай, азъ съмъ кръчмарь и не пия, а ти не си кръчмарь и пиешъ. Щомъ азъ мога да се въздържамъ, ти още повече можешъ да се въздържашъ“. Значи, чрѣзъ кръчмаря Богъ освобождава турчина отъ слабостьта му да пие.

И сега, щомъ кажемъ нѣкому да не грѣши, трѣбва да намѣримъ начинъ, методъ, този човѣкъ да не грѣши. Кажемъ ли нѣкому да прави добро, пакъ трѣбва да му покажемъ начинъ, какъ да прави доброто. Казвамъ: ако въ новата наука употрѣбяваме старитѣ методи, ние ще имаме стари резултати. Казвате: да се обичаме! — Какъ ще се обичате? Казвате: така трѣбва да се обичаме, че да сме готови да правимъ добро едни на други. — И като се обикнете, и като сте готови да си правите добро, пакъ злото може да се яви. Напримѣръ, една мома обиква друга нѣкоя. Идва трета и казва на първата: ти мислишъ ли, че тази твоя обичь ще ти донесе нѣкакво добро? Първата мома поглежда нѣкакъ особено, мило къмъ своята любима. Третата ѝ казва: какво я поглеждашъ така особено? Особено ще я поглежда, разбира се. Какво означава този особенъ погледъ? — Той означава интенсивность на чувствата. Котката, напримѣръ, поглежда особено къмъ мишката. Защо? — Чувствата ѝ сѫ интенсивни по отношение на мишката. И птичката, кацнала нѣйдѣ на дървото, поглежда особено къмъ котката, но котката поглежда за едно нѣщо, а птичката — за друго. При всѣки даденъ случай човѣкъ може да се намѣри въ положението или на котката, или на птичката. Човѣкъ трѣбва да разрѣши въ себе си въпроса, каква роля играе котката, и каква — птичката.

Отъ чисто практическо гледище, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ отрицателнитѣ сили на тъмнината, защото тѣ го демагнитизиратъ, и той изгубва своята вѫтрѣшна сила. Когато човѣкъ наблюдава нѣкое отрицателно дѣйствие, той се опетнява. Виждашъ ли, че бѣсятъ, или убиватъ нѣкого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човѣкъ и се постарай да си създадешъ нѣкакъвъ красивъ образъ, нѣкаква красива форма въ ума. Създай въ ума си една картина за доброто на този човѣкъ, та да му помогнатъ отъ невидимия свѣтъ, да отворятъ пѫть на душата му. Слѣдователно, нека остане въ вашия умъ една картина за доброто, за благото на този човѣкъ. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видѣли, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или двѣ сестри отъ новото учение се скаратъ или сбиятъ, тѣ непрѣменно ще почувствуватъ нѣкаква вѫтрѣшна тѫга въ себе си. Тѣ изпитватъ тѫга, защото се наранили вѫтрѣшно, и трѣбва да прѣвържатъ раната си.

Казвамъ: да се каратъ или да се биятъ хората, това е старъ начинъ на дѣйствие. Докато хората прилагатъ старитѣ методи въ живота си, тѣ нѣма да иматъ никакви положителни постижения. Резултатитѣ на тѣзи методи сѫ остаряване и дисхармония въ всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старитѣ методи сѫ изгнили вече греди, които не могатъ да издържатъ нова постройка. Мнозина казватъ: Господъ може да направи всичко. Така е, Богъ може всичко да направи, но ако утрѣ не задоволи вашитѣ желания и очаквания, вие сте готови да се откажете отъ Него. Богъ, Великото начало на живота, може да направи всичко, което включва въ себе си пълнота и съвършенство. Той има изборъ въ своитѣ дѣйствия, макаръ че има свобода да направи, каквото иска. Неговитѣ дѣйствия, обаче, сѫ всѣкога разумни и съвършени.

На какво трѣбва да се базира разумностьта, изобщо? Когато нѣкой човѣкъ ме хвали, това показва, че той очаква сѫщо така да бѫде хваленъ отъ мене. Когато нѣкой ме обича, и той очаква да бѫде обичанъ. Когато нѣкой ми подарява нѣщо, и той очаква подаръкъ отъ мене. Това сѫ правила безъ изключения. На какво основание трѣбва мене да хвалятъ, а азъ да не хваля? Защо азъ трѣбва да бѫда обичанъ, безъ да отговоря на другитѣ пакъ съ обичь? Въ такъвъ случай, ако искамъ да бѫда свободенъ, трѣбва да наредя нѣщата на това мѣсто, което е най-безопасно. Напримѣръ, ако искамъ да чета, а нѣмамъ свѣщь, ще почакамъ, докато другъ нѣкой запали свѣщьта си. Тогава азъ ще чета свободно на неговата свѣтлина, безъ да се задължавамъ да го хваля, дѣто той е запалилъ свѣщьта за себе си. Другъ е въпросътъ, ако азъ помоля този човѣкъ да запали свѣщьта си специално за мене, или пъкъ, ако той ме помоли да запаля свѣщьта си специално за него.

Сега вие трѣбва да схващате правилно новитѣ вѣения, новитѣ отношения, които Богъ има къмъ васъ, както и къмъ всички ония, които влизатъ въ новата култура. Подъ думата „нови отношения“ разбирамъ отношения, несѫществували до сега. Ще ви приведа единъ простъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Нѣкоя майка има само едно дѣтенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, цѣлува, пригръща — радва му се. Когато дѣтенцето и стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учительтъ вече има съвсѣмъ други, нови отношения къмъ това дѣте. Той не може да го милва и пригръща, както правѣла майката. Неговата задача, като учитель, е съвсѣмъ друга. Тукъ се зараждатъ отношения между учитель и ученикъ. Ако учительтъ има въ отдѣлението си 30 — 40 дѣца и постѫпва съ тѣхъ, както майкитѣ имъ постѫпватъ, питамъ: колко часа трѣбва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката пригръща дѣтето си, тя го храни, дава му нѣщо. Значи, когато човѣкъ иска да живѣе, той трѣбва да се храни; когато човѣкъ иска да мисли, той трѣбва да учи. Слѣдователно, при майка си дѣтето живѣе, а при учителя си — учи.

Казвамъ: всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ новъ животъ, той влиза въ нова область — въ закона на безсмъртието, дѣто отношенията между хората сѫ съвсѣмъ нови. Тия отношения сѫ абсолютно чисти. На небето и дѣцата живѣятъ въ тия отношения и ги спазватъ. Досега азъ срещнахъ въ България само едно дѣте, момиченце, съ такава абсолютна чистота въ погледа му. Въ очитѣ му имаше нѣщо Божествено, което единствено е въ състояние да внесе красивото и великото въ свѣта. Срещнете ли това дѣте, то събужда желание въ васъ, и вие да бѫдете като него. Неговиятъ погледъ говори за една свободна, богата душа.

И тъй, всѣки, който обича Истината, трѣбва да придобие ново вѫтрѣшно състояние. За постигане на това състояние, човѣкъ трѣбва да има голѣма вѫтрѣшна прозорливость, досѣтливость, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спрѣмо душитѣ на хората той трѣбва да бѫде много внимателенъ. Тъкмо тази чърта липсва у българитѣ. Българинътъ е крайно нахаленъ. Надали има другъ народъ, за когото може да се каже сѫщото. Като общо правило, българинътъ не знае, какво нѣщо е любовь и уважение къмъ личностьта на човѣка, а още повече къмъ душата. Когато българинътъ проявява къмъ нѣкого уважение или почитание, непремѣнно той има нѣкаква користолюбива цѣль. Българинътъ рѣдко може да направи нѣщо безкористно. Ако той не може да извърши нѣщо отъ любовь, нека го направи поне отъ обичь къмъ Истината.

Казвамъ: българитѣ трѣбва да се борятъ съ този вѫтрѣшенъ недѫгъ — нахалството, за да се подигнатъ. Този недѫгъ може да се изправи само по единъ начинъ — когато човѣкъ обикне Бога. Като говоря за обичь, за любовь къмъ Бога, азъ не разбирамъ този Богъ, Който живѣе на небето, нито Този, Който живѣе въ хората, но подразбирамъ Бога, Който сега иде въ свѣта. Младиятъ момъкъ нѣма да се влюби въ стара баба, която прѣдставлява живота на миналото; той нѣма да се влюби въ женена жена, която прѣдставлява сегашния животъ, но ще се влюби въ чистата дѣвствена мома, която никога мѫжъ не е познала. Тази мома прѣдставлява бѫдещия животъ — животътъ на новата култура. Това е правилното положение на нѣщата, което всички съврѣменни хора трѣбва да разбиратъ. Тъй както хората вѣрватъ днесъ въ Бога, това не е вѣра. Това е животъ на интересъ. Кой не вѣрва въ една богата банка? Да вѣрвашъ въ нѣкоя банка само затова, че всѣки день имашъ възможность да теглишъ пари отъ нея, това е вѣра чрѣзъ принуждение, вѣра отъ интересъ. Споредъ индуситѣ истинската вѣра въ Бога подразбира сливане съ Него. Това не е точно опрѣдѣление на вѣрата. Споредъ насъ сливането съ Бога подразбира да гледашъ на нѣщата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, съ нищо да не опетнявашъ Божественото въ себе си.

Когато се говори за Бога, Когото не познавате, това е философско положение, което може да смути донѣкѫдѣ съзнанието на обикновения човѣкъ. Ние не говоримъ за това Начало, което вие познавате въ смъртьта, но говоримъ за това Велико Начало въ Вѣчния животъ, което вие още не познавате. Може ли да се нарече лѣкарь този човѣкъ, който продължава живота ви само съ нѣколко дни? Може ли да се нарече майка тази жена, която ви дава животъ само за 30—40 години? Може ли да се нарече баща този човѣкъ, който самъ изялъ и изпилъ всичко, а за сина си нищо не оставилъ? И сега, ако знаете законитѣ за раждането и прѣраждането, всѣки отъ васъ ще може да опрѣдѣли, на кое мѣсто ще се прѣроди. Ако нѣкой баща има 5 — 6 сина, въ слѣдния животъ той ще се прѣроди чрѣзъ този синъ, когото най-много обича. Като има прѣдъ видъ това, той оставя на своя любимъ синъ най-много наслѣдство: кѫщи, ниви, пари. Той прави това съ користолюбива цѣль: като дойде втори пѫть на земята, да бѫде богатъ. На останалитѣ синове, които не обича толкова много, или никакво наслѣдство не оставя, или много малко, съ което иска да каже: азъ нѣма да се прѣродя чрѣзъ васъ, за това не ви оставямъ нищо. По сѫщия начинъ постѫпва и майката, когато има нѣколко дъщери. Една отъ дъщеритѣ си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прѣроди чрѣзъ нея. Туй не е за осѫждане, защото такъвъ е вѣчниятъ планъ на живота. Това ще се повтаря и прѣповтаря дотогава, докато човѣкъ се изчисти отъ своя егоизъмъ и отъ користолюбието си. При тази користолюбива любовь, когато бащата се прѣроди чрѣзъ своя любимъ синъ, той ще бѫде отгледанъ отъ него по всичкитѣ правила на съврѣменното възпитание. Той ще тегли отъ сина си такъвъ каишъ, какъвто никога не е виждалъ и не е чувалъ. Всѣки човѣкъ въ живота си ще минава прѣзъ страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.

Слѣдователно, първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки едного, е да има въ съзнанието си високо понятие за Бога. Като имаме прѣдъ видъ всички съврѣменни религиозни вѣрвания за Христа, за светиитѣ, за онзи свѣтъ — всички тия вѣрвания трѣбва да се прѣчистятъ! Отъ тѣхъ хората сѫ направили една сплавь, една амалгама, вслѣдствие на което си прѣдставляватъ нѣщата тъй, както никога не сѫ били. Днесъ се говори за Христа, за християнството, но питамъ: какво е било християнството въ своя първоначаленъ периодъ? Какъвъ е билъ Христосъ и какъ е проповѣдвалъ? Христосъ ходѣлъ скромно облѣченъ, съ сандали на краката си. Какъ стана тогава, че Неговитѣ избраници днесъ служатъ на Бога съ мантии и съ корони на глава? На врѣмето си Христосъ работилъ безъ заплата. Какъ се нареди днесъ, Неговитѣ избраници да получаватъ такива голѣми заплати? Азъ се чудя на всичко това.

Какъ ще обясните тѣзи факти отъ научно гледище? Ако една овца проявява качества, каквито майка ѝ не притежава, питамъ: отдѣ се явиха тѣзи качества въ овцата? Когато видя единъ катъръ, азъ зная, че майка му е била кобила, а бащата — магаре. Ето защо, когато човѣкъ даде ходъ на нѣкоя чисто животинска или човѣшка проява въ себе си той трѣбва да знае, че или баща му, или майка му е причина за това. Въ единия отъ тѣхъ е имало нѣкакво неестествено проявление. Ако не е така, отдѣ може да дойде този грѣхъ? Слѣдъ всички грѣхове и прѣстѫпления, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, най-послѣ тѣ казватъ: ние сме отъ Бога родени. Питамъ: какъ е възможно да сте родени отъ Бога, а грѣхове и прѣстѫпления вършите?

Не говорете така! Не обвинявайте Бога за вашитѣ грѣхове и прѣстѫпления! Когато вършите грѣхове и прѣстѫпления, Богъ хиляди пѫти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!“ Вие чувате гласа Му, и пакъ вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: азъ самъ направихъ този грѣхъ и ще понеса послѣдствията му.

Въ единъ женски монастиръ живѣли нѣколко калугерки съ своята игуменка. Калугеркитѣ обичали да ядатъ печени яйца, но не имъ позволявали. Тѣ търсили начинъ, какъ да задоволятъ това свое желание. На една отъ тѣхъ идва на умъ, да пекатъ яйцата на свѣщь. Намислила и го приложила. Този начинъ се указалъ практиченъ, и затова, незабѣлѣзани отъ никого, тѣ го прилагали често. Игуменката видѣла единъ день, какъ калугеркитѣ, скрито отъ нея, пекатъ яйца на свѣщь. Тя се почудила и казала: „Отдѣ се намѣри този дяволъ, да ги научи да пекатъ яйца на свѣщь?“ Дяволътъ, като чулъ, че се хвърля такова обвинение върху него, казалъ: „Напразно ме обвинявате! Азъ за пръвъ пѫть чувамъ подобно нѣщо, да се пекатъ яйца на свѣщь“. Значи, и князътъ на свѣта за пръвъ пѫть вижда такова изкуство. Въпросътъ не е за грѣха. Грѣхътъ е миналъ вече своето врѣме.

Днесъ ние трѣбва да знаемъ да градимъ. Ние сме зидари, и съ чукове въ рѫка трѣбва да градимъ Божественото здание! Единъ ще циментира, другъ каль ще бърка, трети — греди ще дѣла. Всѣки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градимъ. — Ама азъ вѣрвамъ въ Бога! — Не е въпросътъ въ вѣрването. Всички трѣбва да градимъ! Отъ всички се иска работа. Минаха ония врѣмена на безработица. — Ама азъ те обичамъ! — — Какво отъ това? Че обичашъ, толкова по-добрѣ за тебъ. То е условие да работишъ, да служишъ на Бога. И затова, казвамъ: дошло е врѣмето да работите на Божественото здание! Който не е готовъ, нѣма да бѫде взетъ за работникъ, понеже ще развали Божествения планъ. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде другъ да гради! — Не, така не може. Всички трѣбва да бѫдете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете, себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближнитѣ си, значи да имъ помагате, като имъ давате потикъ да свършатъ работата си по-скоро и по-добрѣ.

Значи, всички на работа! Начинътъ, по който сте работили досега, е добъръ, но има вече новъ, по добъръ начинъ за работа. Новиятъ начинъ се заключава въ абсолютното спазване законитѣ на разумната природа. Напримѣръ, когато правимъ екскурзии, понѣкога дъждъ вали, вѣтъръ вѣе, и нѣкои казватъ: Защо Учительтъ не разсѣе облацитѣ, да не вали дъждъ? Защо не спре вѣтъра и не заповѣда на слънцето да грѣе? — Не, азъ съмъ много внимателенъ спрѣмо природата. Азъ не промѣнямъ нито вѣтроветѣ, нито дъжда спирамъ, но се нагаждамъ съ тѣхъ. Като срещна приятелитѣ, които създаватъ вѣтроветѣ и дъждоветѣ, поразговарямъ се малко съ тѣхъ и имъ казвамъ: виждамъ, че искате да ни окѫпете и да ни провѣтрите малко, но гледайте да не ни окѫпете и провѣтрите по вече, отколкото трѣбва. Азъ никога не имъ заповѣдвамъ, искамъ тѣ сами да се сѣтятъ, какво трѣбва да направятъ. Ако не разбератъ, какъ трѣбва да постѫпятъ, казвамъ: тѣхна работа е това! Тѣ вършатъ работата си, както разбиратъ, а пъкъ азъ трѣбваше да избера съотвѣтно врѣме за екскурзия. Не трѣбваше да отивамъ на екскурзия тъкмо този день, когато приятелитѣ поливатъ тамъ. Ако съмъ направилъ нѣкаква погрѣшка въ изчисленията и въ такъвъ день, именно, тръгна на екскурзия, обръщамъ се къмъ тѣхъ внимателно, като имъ казвамъ: ще бѫдете така добри, да задържите поливането си за още нѣколко часа. Човѣкъ не трѣбва да заповѣдва, но трѣбва да бѫде внимателенъ.

Казвамъ: въ отношенията ни се изисква пълно съобразяване съ онова, което живата природа върши. Обаче, въ природата има извѣстни прояви, които не сѫ Божествени. Само срѣщу тия прояви ние реагираме. Напримѣръ, явяването на нѣкой голѣмъ, опустошителенъ циклонъ, или на голѣми порои, които причиняватъ наводнения, и редъ други стихии, тѣ не сѫ Божествени явления. Причинитѣ за тия стихийни явления сме ние, хората, които съ нашия неправиленъ животъ, създаваме единъ неестественъ редъ на явленията въ природата. Всѣка планинска мѣстность, въ която владѣе чистота и святость, може да изпрати срѣщу насъ бури и вѣтрове, ако се опитаме съ нѣщо да нарушимъ нейнитѣ правила и закони. Сѫществата, които населяватъ тия мѣста, могатъ да ни изгонят, и ние ще се принудимъ да слѣземъ въ по-низкитѣ мѣста.

Мнозина мислятъ, че могатъ да вършатъ на планината, каквото искатъ. Не е така. Чистота се изисква отъ човѣка! Въ природата сѫществува законъ за абсолютна чистота: чистота въ мисли, чувства и дѣйствия. Не се плашете отъ този законъ! Съ страхъ човѣкъ не се спасява, но той трѣбва да знае, че сѫществува единъ Божественъ законъ, който регулира всички явления въ живота и природата. Напримѣръ, ако отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, населена отъ нимфи, и се опитате да развалите тѣхнитѣ градинки, ще влѣзете въ стълкновение съ този законъ, който регулира явленията, и вие непрѣменно ще пострадате. Тия нимфи избиратъ най-хубавитѣ мѣста въ планинитѣ и ги покриватъ съ цвѣтя и зеленина. Тѣ ги поливатъ, обработватъ и наглеждатъ, както домакинята обработва своята градина. Нимфитѣ подържатъ градинкитѣ си съ своята обичь. Ако врѣмето е сухо, безъ дъждъ, тѣ носятъ специално за тѣхъ вода и ги поливатъ. Та когато минаваме прѣзъ такива планински мѣстности, трѣбва да бѫдемъ много внимателни. Сутринь, когато наблюдаваме изгрѣва на слънцето, а вечерь — звѣздитѣ, пакъ трѣбва да бѫдемъ внимателни. На земята се забѣлѣзва едно слабо клатушкане, вслѣдствие на което ние нѣмаме всѣкога едно и сѫщо отношение къмъ слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ. Такива промѣни ставатъ не само на земята, но и въ атмосферата. Нѣкога въздухътъ е по-гѫстъ, а другъ пѫть — по-разреденъ; нѣкога е по-сухъ, а другъ пѫть — по-влаженъ. Навсѣкѫдѣ въ природата се забѣлѣзва една малка промѣна. Понѣкога слънцето и звѣздитѣ не изпращатъ къмъ земята нужното количество свѣтлина, отъ която ние се нуждаемъ. Има случаи пъкъ, когато ние не можемъ да възприемемъ направо слънчевата свѣтлина. Тя трѣбва да мине прѣдварително прѣзъ специални трансформатори, да се смекчи, и тогава да дойде до нашитѣ очи. Обаче, ние трѣбва да знаемъ, по кое врѣме да излизаме сутринь. Ще кажете: добрѣ е да се излиза сутринь при зазоряване — Не, има случаи, когато не е добрѣ да се излиза сутринь при зазоряване.

Спремъ ли се, обаче, прѣдъ тия специални случаи, ще дойдемъ до фанатизъмъ. Природата не търпи никакъвъ фанатизъмъ. Понеже всички центрове въ природата се мѣнятъ всѣки часъ, човѣкъ трѣбва да бѫде винаги буденъ, готовъ на поста си, като капитанъ на своя параходъ — всѣки день да прави нови изчисления, всѣки день да се приготовлява за нови условия. И благата, които Богъ ни изпраща всѣки день, трѣбва да знаемъ, какъ най-правилно да ги употрѣбимъ за съграждане на нашето тѣло. Напримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, да имате влияние надъ хората. Питамъ: какъ можете да придобиете това, ако вашата нервна система е разстроена? Ако вие сте нервни и постоянно се дразните, какъ ще можете да обичате и да ви обичатъ? Вие трѣбва да бѫдете като банкеръ, организмътъ ви постоянно да бѫде пъленъ съ магнетична сила. Не сте ли богати съ такава сила, нервни ли сте, хората ще ви избѣгватъ. Ако трѣбва да влѣзете въ съобщение съ такива хора, това на право не може да стане. Съ тѣхъ направо вие не можете да се разговаряте. Между тѣхъ и васъ непрѣменно трѣбва да дойдатъ редъ други сѫщества, които да смекчатъ тѣхната енергия, да я трансформиратъ. За такива хора Писанието казва: „Лошитѣ съобщения развалятъ добритѣ нрави“. За добритѣ хора, съ мекъ характеръ и богати съ магнетична сила, Писанието казва: „Добритѣ съобщения поправятъ лошитѣ нрави“.

Сега, прѣдъ насъ седи една положителна, нова наука, ново учение. Не е достатъчно само да твърдимъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, благородни, че сме хора на новото учение и т. н. Въ какво се заключава новото учение? — Новото учение се изразява въ опрѣдѣлено, положително служене на Бога; въ почитъ къмъ себе си, да знаешъ на всѣка стѫпка, че си човѣкъ; и въ постоянна обичь къмъ ближнитѣ си. Новото учение включва въ себе си една опрѣдѣлена, положителна наука, която може да се приложи въ живота. Новото учение дава на хората новъ начинъ за самовъзпитание, чрѣзъ който тѣ могатъ да видоизмѣнятъ лицето си, да го направятъ красиво и хармонично. Повечето отъ съврѣменнитѣ хора сѫ хилави, болни. Тѣ трѣбва да прѣустроятъ цѣлия си организъмъ, но за това се изисква голѣмъ капиталъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да прѣустрои своето сърце, своя умъ, своята воля, а слѣдъ това и своята душа, като внесе въ нея всички необходими елементи, съ които тя трѣбва да работи. Слѣдъ като е работилъ върху своя умъ, върху своето сърце, върху своята воля и върху своята душа, човѣкъ ще остави душата си свободно да работи и ще каже, като пияния турчинъ: „Божия работа е това!“ Каже ли така, нека наблюдава, какъ Богъ работи. Сега, съ тѣзи ѫгли, които имате по лицата си, съ тѣзи вѫзли по пръститѣ си, съ този хилавъ организъмъ, вие не може да влѣзете въ Царството Божие. Трѣбва напълно да прѣустроите организма си. И само по този начинъ, съ обновенъ, здравъ организъмъ, вие ще видите, какъ Богъ работи и ще разберете, за кой Богъ ви говоря. Азъ ви говоря за този Господъ, Който иде сега въ свѣта. За Него се казва въ Писанието: „Послѣдния день ще напиша своя законъ въ сърцата имъ, и тѣ ще ме познаятъ“. Свѣтътъ още не познава този Господъ, именно. Засега Той има повече отъ 40 имена, които сѫ написани въ Библията, но всички сѫ опетнени. Затова Той даде на Мойсея ново име за себе си. Вие какъ ще Го наречете? Христосъ Го нарече Отецъ, съ което искаше да каже, че Богъ има еднакви отношения къмъ всички хора, като Баща къмъ синоветѣ си. Хората, обаче, нѣматъ еднакви отношения къмъ Бога. Нѣкой казва: Богъ ме изостави съвсѣмъ; на едни даде богатство, на други — знания, а на мене — нищо.

Христосъ дава два образци за отношения на баща къмъ синоветѣ си и обратно. Единъ баща ималъ двама синове. По-младиятъ синъ поискалъ отъ баща си своето наслѣдство и отишълъ въ свѣта да си поживѣе, дѣто изялъ и изпилъ всичко. Като изялъ всичко, той дошълъ до съзнание, че сгрѣшилъ и рѣшилъ да се върне при баща си. Той си казалъ: „Азъ мислѣхъ, че животътъ при баща ми е тежъкъ и затова пожелахъ да се отдѣля на свобода, но указа се, че този животъ билъ по-тежъкъ“. Върналъ се той при баща си, разкаянъ и смиренъ, като му казалъ: „Прости ме, татко, азъ се връщамъ при тебе, но не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ; моля те, приеми ме за твой послѣденъ слуга“. Баща му се зарадвалъ, приелъ го много добрѣ и въ честь на неговото връщане заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ и опекатъ едно отъ най-угоенитѣ телета.

Сега започва изпита за по голѣмия синъ. Той минавалъ за чистъ и святъ, работѣлъ съ усърдие и любовь на баща си, но сега, като видѣлъ радостьта на бащата за връщането на по-малкия му братъ, въ него се събудила ревность, зависть, и той казалъ на баща си: „Толкова години азъ ти работя, но ти никога не закла за мене теле. Сега, като дойде братъ ми, ти се развесели и заповѣда да заколятъ за него най-угоеното теле.“ Баща му отговорилъ: „Синко, всичко, което имамъ е твое. Ти можешъ всѣкога, когато пожелаешъ, да си заколишъ не едно, но колкото искашъ телета, всички сѫ твои. Братъ ти нѣма нищо, той бѣше изгубенъ и се намѣри.“ Значи, голѣмиятъ синъ се възгордява, но не съзнава грѣшката си. Малкиятъ синъ съзнава погрѣшката си и се смирява. Питамъ: кой отъ двамата синове е на правата страна? Малкиятъ синъ, който се е разкаялъ, задѣто напусналъ баща си, е на по-правъ пѫть отъ голѣмия синъ. Чувствата на бащата и майката не се даватъ по законъ, но по любовь.

Слѣдователно, новото положение въ свѣта изисква всички да бѫдемъ синове Божии. Щомъ сме синова Божии, всички трѣбва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросътъ, какъ трѣбва да се отнасятъ хората къмъ менъ. Важно е, какъ азъ трѣбва да постѫпвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ моитѣ отношения къмъ Бога, къмъ душата ми и къмъ моитѣ ближни. Че не ме приели нѣкѫдѣ добрѣ, това не ме интересува. Отъ всѣкого се изисква да държи смѣтка за своитѣ постѫпки и отношения, а не за отношенията и постѫпкитѣ на другитѣ. Каквото прѣдприема човѣкъ, той трѣбва да се запита дълбоко въ себе си, какъ трѣбва да постѫпи. Пѫтува ли за нѣкѫдѣ, той трѣбва да се запита, кой пѫть да вземе. Божественото начало въ човѣка ще му отговори накѫдѣ да върви, кой пѫть да вземе и т. н. Често при екскурзии, много екскурзиянти изгубватъ пѫтя и се забъркватъ по тази причина, именно, че не се допитватъ до Божественото въ себе си. Тѣ си проектиратъ нѣщо по човѣшки, било това, че избиратъ по-кратъкъ и лесенъ пѫть, било че иматъ прѣдъ видъ нѣкаква економия въ пѫтя, и въ края на краищата оставатъ изненадани: вмѣсто по-евтино, пѫтьтъ имъ излиза по-скѫпъ, вмѣсто по-кратъкъ — по-дълъгъ. Така става, когато човѣкъ не се вслушва въ своя вѫтрѣшенъ гласъ. Обаче, Провидѣнието дѣйствува така, че всѣка неприятность прѣвръща въ приятность, всѣко зло — въ добро.

Всѣко противорѣчие въ живота на човѣка е една прѣдпазителна мѣрка. Чрѣзъ това дадено противорѣчие, нѣкои по-напрѣднали ваши братя искатъ да ви помогнатъ. Ще знаете, че въ свѣта има единъ опрѣдѣленъ, Божественъ пѫть. Слѣдва ли човѣкъ този пѫть, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. И оттамъ, всѣко противорѣчие, всѣко страдание и всѣка болесть въ живота на човѣка е резултатъ на отклонение отъ този пѫть. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора! Виждамъ единъ боленъ човѣкъ, легналъ на гърба си, отчаянъ, обезсърдченъ, очаква смъртьта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нѣщо по-високо отъ обикновения животъ, въ който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгорѣ, че има единъ Великъ законъ, който регулира всички нѣща въ живота. Всички хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че има една Велика разумность, която управлява свѣта.

Питамъ: въ какво седи силата на човѣка? — Силата на човѣка седи въ интереса, който той проявява, както къмъ своята работа, така и къмъ Божията. Въ това отношение, ако всички хора се заинтересуватъ отъ Божията работа, свѣтътъ ще се оправи. Ако оставимъ свѣта самъ да се прѣустройва и съгражда, нищо нѣма да се постигне. Ние сме зидари на новото, и затова отъ насъ се изисква съграждането на новия свѣтъ. Днесъ ние поставяме основитѣ на Божественото здание, върху което ще градимъ съ вѣкове. Стариятъ редъ и порядъкъ, стариятъ моралъ ще мине и замине, новъ иде вече. Съграждането на новото започва отъ днесъ и ще продължи съ хиляди години. Мнозина бързатъ, искатъ по-скоро да видятъ, какво ще излѣзе. — Тази работа не става съ бързане. Казвате: отдѣ ще вземемъ планъ за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, така ще бѫде и на земята“. Значи, моделътъ е на небето. Единъ день, когато се отвори небето, вие ще видите, какъ трѣбва да се гради. Имайте вѣра въ това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вѣрвате въ него, косъмъ нѣма да падне отъ главата ви.

Казвамъ: ако вървите по Божия пѫть, порои и наводнения нѣма да има, циклони и разрушения нѣма да има. Всички порои, наводнения, бури и землетресения се дължатъ на нарушения, отклонения и опълчаване срѣщу Великия Божи законъ. Обаче, всички трѣбва да знаятъ, че земята принадлежи на Господа. Ако нѣкой мисли, че може да прави, каквото си иска, той се лъже. Всѣки, който се опълчава срѣщу Божественитѣ закони, нищо добро не го очаква; всѣки, който е въ съгласие съ тия закони, прѣдъ него се откриватъ всички възможности на живота за добро. Ние сме за живота. Всѣки животъ има свои добри и лоши страни. Защо и за какво, ние оставяме този въпросъ настрана, не го обясняваме. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, всички явления въ него могатъ да се обяснятъ само по единъ разуменъ, Божественъ начинъ. Единъ день вие ще бѫдете свидѣтели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите, какъ Богъ оправя работитѣ. Планътъ е вече направенъ. Казано е въ Писанието: „Старото ще си отиде, и Богъ ще създаде нова земя и ново небе“. Отъ невидимия свѣтъ ще дойдатъ готови работници за прѣустройване на свѣта, а вие ще бѫдете тѣхни помощници. За това врѣме, именно, и вие се приготовлявате.

Нѣкои отъ съврѣменнитѣ религиозни хора вѣрватъ, че като умре единъ християнинъ, той отива на небето да блаженствува: по цѣлъ день пѣе и свири. Казвамъ: ако този християнинъ отиде на небето съ своето свирене, нищо нѣма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е мѣсто само за свирене. Тамъ душитѣ се учатъ и да свирятъ, и да пѣятъ, и да ядатъ, и да пиятъ правилно, но, прѣди всичко, то е мѣсто за работа. Ще кажете: щомъ е така, дошло е врѣмето да не слугуваме вече на фараона. — Да, но фараонъ не е нѣкѫдѣ вънъ отъ васъ. Най-лошиятъ фараонъ е вѫтрѣ въ васъ. Колко духовни сестри и братя сѫ още фараони! Колко свещеници и владици сѫ още фараони! Нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, какво прѣдставлявамъ отъ себе си. Когато нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, азъ взимамъ чукъ въ рѫка, давамъ и на него такъвъ, и казвамъ: ела при мене и двамата заедно ще чукаме, ще градимъ. Работата ще покаже, какъвъ съмъ, и кой съмъ. Двама художници, двама музиканти, двама поети, двама религиозни, които работятъ заедно, всѣкога ще иматъ резултатъ и ще се познаятъ. Тѣ сѫ зидари. Когато двама души се молятъ, тѣ градятъ нѣщо. Ако единиятъ се моли, другиятъ ще слуша; той се учи, какъ трѣбва да се моли. Има факири въ Индия, които чрѣзъ музика влияятъ на змиитѣ. Като засвирятъ на своя дървенъ инструментъ, подобенъ на флейта, всички змии се събиратъ наоколо имъ. Мнозина могатъ да свирятъ, но не могатъ да събиратъ змиитѣ наоколо си.

Нѣкѫдѣ изъ България, единъ ходжа ималъ способностьта съ свиренето си да събира гѫсеницитѣ отъ дърветата. Единъ българинъ се оплакалъ на ходжата, че дърветата въ градината му били нападнати отъ гѫсеници. Ходжата обѣщалъ, че ще му помогне да ги събере на едно мѣсто. И, наистина, единъ день той отишълъ въ градината на този българинъ и започналъ да свири. Въ скоро врѣме гѫсеницитѣ отъ дърветата започнали да лазятъ надолу и се събрали на едно мѣсто. Българинътъ, като ги видѣлъ така събрани, веднага се приготвилъ да ги убие, но ходжата го задържалъ, като му казалъ: „Изхвърли ги вънъ нѣйдѣ, далечъ отъ градината си, защото, ако ги убиешъ, тѣ ще се наплодятъ много повече“. Съ свиренето си ходжата имъ показалъ, че дърветата не сѫ мѣсто, дѣто тѣ могатъ да живѣятъ. Слѣдователно, както българинътъ искалъ да постѫпи съ гѫсеницитѣ, по сѫщия начинъ и съврѣменнитѣ хора искатъ да унищожатъ злото, грѣха въ себе си. Не, човѣкъ трѣбва да посвири на злото, на грѣха, както ходжата свири на гѫсеницитѣ, и да му каже: това мѣсто не е за тебе. То е за Бога. Този е новиятъ начинъ, по който Божиятъ Духъ работи върху душитѣ на хората.

И тъй, всички хора трѣбва да иматъ вече новъ идеалъ. Това, което тѣ наричатъ любовь къмъ Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли нѣкого, вие трѣбва да му служите вече по новъ начинъ. Отсега нататъкъ всѣки трѣбва да прилага въ живота си служенето по новия начинъ, като вѫтрѣшна работа върху себе си. Слѣдъ служенето иде: почитъ къмъ себе си, и най-послѣ — обичь къмъ ближния. Това означава стиха: „Който прави Истината, дѣлата му сѫ по Бога направени“. Той подразбира: ако служишъ на Бога, ако почиташъ себе си и ако обичашъ ближния си, твоитѣ богатства ще останатъ у тебе, никой не може да ти ги вземе.

Сега, желая на всички да развиете дарбитѣ си, които Първичната Причина е вложила въ васъ. Всичко друго нека ви служи като вѫтрѣшно помагало. Затова се изисква силна мисъль и възвишени чувства. Ако не можете да направите вѫтрѣшна връзка съ Великия Принципъ на живота, за да Го познаете, нищо нѣма да постигнете. Познанието на Този Принципъ трѣбва да мине въ Вѣчния Животъ, като необходимо условие за неговото задържане. Вѣчниятъ Животъ изисква такова служене на Бога, както ангелитѣ Му служатъ. Като необходимъ елементъ за Вѣчния Животъ е абсолютната чистота. Безъ нея нищо не може да се постигне. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Който само веднъжъ види Бога, той всичко може да възприеме.

Слѣдователно, безъ служене на Бога, безъ почитъ къмъ себе си и безъ обичь къмъ ближния, нищо не може да се постигне. Това сѫ елементарни, основни правила за земния животъ, безъ които той не може да се прояви. Мойсей проповѣдваше на евреитѣ любовь къмъ Бога, но това учение бѣше недостѫпно за тѣхното развитие и тѣ, вмѣсто да проявятъ любовь и служене къмъ Бога, тѣ го приложиха къмъ себе си. Обаче, да служишъ на себе си, това е старо учение. Ние поставяме новъ редъ на нѣщата обичь къмъ ближния, почитъ къмъ себе си и служене на Бога. Само чрѣзъ служенето ние ще проявимъ Любовьта по новъ начинъ. Проявимъ ли така Любовьта, и чистотата ще дойде у насъ. Щомъ дойде чистотата, ние ще имаме нова, положителна наука, съ нови правила и методи. Ако ви се даде тази наука още сега, тя ще ви създаде голѣми затруднения. Вие не сте готови още за нея. Прѣдставете си, че ви се дадатъ извѣстни познания, да разбирате човѣка по чъртитѣ на лицето, или по нѣкои бѣлѣзи на главата. Като срещнете нѣкой човѣкъ, вие ще кажете: азъ познавамъ този човѣкъ, зная го какъвъ е. Нали виждамъ очитѣ, ушитѣ, носа рѫцѣтѣ му — достатъчно ми е това!

Казвамъ: знание безъ чистота е въ състояние повече да ви спъне въ живота, отколкото да ви подигне. Мнозина биха дали всичко, каквото иматъ, само да постигнатъ истинското ясновидство. Обаче, да бѫде човѣкъ ясновидецъ, изисква се голѣмо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очитѣ на хората биха се отворили прѣждеврѣменно, животътъ имъ напълно би се развалилъ. Тъй щото, тѣ трѣбва да благодарятъ, че нѣматъ още тази дарба. За този, който вижда, а сѫщеврѣменно и разбира нѣщата, ясновидството има смисълъ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се прѣчисти окончателно, да освободи съзнанието си отъ всички криви положения и възгледи за живота. Ако нѣкой мѫжъ е ясновидецъ и вижда, че неговата жена има отношения съ други мѫже, той трѣбва да знае дълбоката причина на тѣзи отношения. И обратно: ако жената вижда, че нейниятъ мѫжъ има отношения съ други жени, и тя трѣбва да разбира причинитѣ на неговото положение. Питамъ: виновна ли е нѣкоя жена, ако управлението на затвора, дѣто е поставена за нѣкаква грѣшка, я тури между нѣколко мѫже прѣстѫпници? Ще кажете, че не е трѣбвало да грѣши тази жена. — Добрѣ, вѣрно е, че не е трѣбвало да грѣши, но станало е вече това нѣщо. Какво трѣбва да се прави сега? Ако нѣкой е въ затвора, това ни най-малко не показва, че той дѣйствително е прѣстѫпникъ. Често прѣстѫпницитѣ въ затвора живѣятъ по-добрѣ, отколкото свободнитѣ хора.

Прѣди години, въ Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше отъ положението си, отъ тежкия животъ и казваше, че не иска повече да живѣе така. Наистина, страшно нѣщо е да падне човѣкъ! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататъкъ: „Азъ не смѣя да влѣза въ никое общество, не смѣя да отида и на църква. Дѣто влѣза, всички е считатъ като прокажена. Какво да правя сега. Искамъ да си направя една малка кѫщичка и да заживѣя честно и почтено. Има единъ, който ме обича“. — Дръжъ се тогава за него. Всѣкога трѣбва да има поне единъ човѣкъ, който да ви обича. Той ви носи спасението. Богъ ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави отъ положението, въ което се намираме. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да каже: има поне Единъ, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквахъ, протестирахъ срѣщу сѫдбата си, но най-послѣ се обърнахъ къмъ Господа и казахъ, „Господи, на Тебе се оставямъ, покажи ми пѫтя, по който трѣбва да вървя. Не мога да живѣя повече така“. Това е тъмната страна на нейния животъ. Свѣтлата страна на живота ѝ се заключава въ това, че всичкото зло ще се прѣвърне въ добро, и скръбьта ѝ ще се прѣвърне въ радость. Единъ день, когато човѣкъ напусне тѣлото си, ще му дадатъ ново тѣло, по-добрѣ организирано, и тогава всѣко зло ще се прѣвърне на добро.

Сега, всички вие ще бѫдете зидари въ новата култура. Не се заблуждавайте отъ врѣменнитѣ, отъ прѣходнитѣ нѣща. Всичко старо ще прѣмине, и новото ще дойде, но врѣме се изисква. Хиляди години се изискватъ, докато новото израсне и даде плодъ, за да видите, какво Богъ е скрилъ въ вашитѣ души. Съ васъ заедно ще работятъ и светии, и ангели, и праведници, и добри хора, и гении, и талантливи хора, като художници, музиканти, учени и др.. До това врѣме вие нѣма да се смущавате, да се обезсърдчавате, но ще работите и ще очаквате новото, на което ще бѫдете свидѣтели. Въ Божията Любовь нѣма нито измѣна, нито промѣна. Въ този животъ всичко се прѣвръща въ добро. Божествениятъ свѣтъ е прѣдвидилъ за васъ нѣщо много по-хубаво отъ това, което днесъ имате. Вие ще се освободите отъ всички недѫзи, слабости и спънки въ живота си. Ако имате спънки, тѣ се дължатъ единствено на васъ. Въ Първичната Причина се криятъ всички възможности за добро.

Нѣкои ще ви запитатъ, въ какво седи новото учение. Вие ще имъ отговорите, че новото учение се заключава въ служене на Бога, въ почитъ къмъ себе си и въ обичь къмъ ближния. — Ама вие вѣрвате ли въ Христа? За какъвъ Го считате? — Не е въпросъ, какво ние мислимъ за Христа и дали вѣрваме въ Него. По този въпросъ най-добрѣ могатъ да ви освѣтятъ всички ония, които минаватъ за християни. Днесъ Христосъ се е заловилъ на работа. Съ чукъ въ рѫка Той работи по зданията, гради, събаря, не чака да Му се създадатъ благоприятни условия. Въ Писанието е казано, че Христосъ седи отдѣсно на Отца. Това значи: Христосъ е седналъ отдѣсно на Любовьта и чрѣзъ закона на Мѫдростьта учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ и да работятъ. Сутринь Христосъ срѣща нѣкой човѣкъ тѫженъ, обезсърдченъ, нѣма работа и го запитва: какво искашъ? Защо си тѫженъ? — Нѣмамъ работа, нѣмамъ пари да храня себе си и сѣмейството си. — Не се безпокой, вземи чука и ела заедно съ мене на работа! Отиватъ двамата при единъ богатъ човѣкъ, и Христосъ му казва: дай на този човѣкъ работа и му плати 50 — 60 лева надница! Ако този бѣденъ човѣкъ е шивачъ, Христосъ ще го заведе при нѣкой голѣмъ майсторъ — шивачъ и ще му каже: този човѣкъ иска да работи. Дай му часть отъ твоитѣ порѫчки. И като се залови на работа, нека той каже: Господи, както азъ шия тази дреха, така и Ти ми приготви една нова дреха, да се зарадвамъ и да Те прославя. Шиешъ ли дреха на нѣкой човѣкъ, вложи въ нея всичкитѣ си благопожелания и благословения, та като облѣче той дрехата си, да каже: нѣщо хубаво има вложено въ моята дреха. Да бѫде благословенъ този, който я шилъ! Постѫпи ли шивачътъ така, неговиятъ клиентъ и втори пѫть ще го потърси. Когато фурнаджията мѣси хлѣбъ, нека вложи въ него най-доброто си разположение, че който хапне отъ този хлѣбъ, да остане доволенъ, и втори пѫть да иска да си купи отъ сѫщото мѣсто. Този хлѣбъ трѣбва да оживѣе въ съзнанието на всѣки, който го е опиталъ, и подъ негово влияние да каже: отсега нататъкъ рѣшавамъ да живѣя добъръ и чисть животъ. Когато майсторътъ гради кѫща, той сѫщо така трѣбва да остави въ нея своитѣ добри влияния, че като влѣзе притежательтъ ѝ, да каже: отсега нататъкъ искамъ да живѣя новъ животъ, да се прѣродя. Само по този начинъ можете да подкрѣпвате хубавото и доброто въ свѣта. Ние сме дошли на земята, именно, за това — да подкрѣпваме и развиваме доброто. Всѣки отъ насъ е малка станция, на която могатъ да се спиратъ възвишенитѣ сѫщества, които идатъ отъ невидимия свѣтъ да извършатъ извѣстна работа. Прѣзъ насъ ще прѣминатъ тѣ и на насъ ще си починатъ. Душата и духътъ на човѣка сѫ тъкмо такива станции, спирки или огнища, дѣто Божиитѣ работници ще спиратъ.

Днесъ всички имате Божията подкрѣпа, както и подкрѣпата на Христа, на всички светии, на всички велики Учители, на Всемирното Бѣло Братство, както и на възвишенитѣ сѫщества, завършили своето развитие. Всички ще работимъ за съграждане на новата култура и като я съградимъ, само тогава можемъ да кажемъ, както е казалъ слѣпецътъ въ врѣмето на Христа: „Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ ясно“. Всичко, каквото Богъ сѣе, израства. Всичко добро и възвишено, което желае душата ви, ще се постигне, но съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да не се прѣкѫсва връзката.

Ние можемъ да ви обяснимъ новото учение и по другъ начинъ, въ друга форма, но има една вѫтрѣшна опасность за васъ, която седи въ слѣдното: ако малко дадешъ на човѣка, той отслабва; ако много му дадешъ, той се прѣсища. На всѣки човѣкъ трѣбва да се даде толкова, колкото му е нужно. Да познавашъ хората и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ съ тѣхъ, не е лесно нѣщо. Това е наука! Срещнешъ ли растение, животно или човѣкъ, които иматъ нужда отъ тебе, ти трѣбва да знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Не знаешъ ли, какъ да имъ помогнешъ, по-добрѣ не се заемай; не разваляй хубавото, което има въ тѣхната душа. Не размѣствай Божественото въ хората и не мисли, че ти можешъ да го наредишъ по-добрѣ, отколкото Богъ го е поставилъ. Задачата на всѣкиго е да обърне човѣка къмъ Бога, ако може да направи това, и слѣдъ туй да започне да го кърми. Новороди ли се той, по-нататъкъ работата е лесна. Да записвашъ хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане къмъ Бога. Ние не се нуждаемъ отъ членове. Ние не се нуждаемъ отъ бързо обръщане на хората. Ако е въпросъ за членове, ако е въпросъ да обръщаме хората, и крадецътъ може да обръща джобоветѣ. Обръщането на джобоветѣ, обаче, не е добро, въ него нѣма никакъвъ моралъ.

Сега ще ви дамъ двѣ противорѣчиви мисли, върху които трѣбва да разсѫждавате. Тѣ сѫ слѣднитѣ: вие сте много добри, безъ да знаете, че сте добри; сѫщеврѣменно сте и много лоши, безъ да знаете, че сте лоши. Лошото въ човѣка се изразява въ човѣшкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другитѣ. Слѣдователно, това добро за въ бѫдеще ще му причини хиляди нещастия и злини. Запримѣръ, светията може да причини хиляди пѫти по-голѣми злини и нещастия на хората, отколкото единъ грѣшникъ. Ако светията каже на хората, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ и нѣма защо да вѣрватъ въ Бога, той може да ги разколебае напълно и да ги доведе до абсолютно обезсмисляне на живота. Казвамъ: ако единъ голѣмъ параходъ не е направенъ, както трѣбва, при всѣко нещастие въ морето или въ океана, ще пострадатъ стотици и хиляди хора. Ако, обаче, една малка лодка се обърне и потъне въ морето, ще пострадатъ само 4 — 5 души. Ето защо човѣкъ трѣбва да има нѣщо стабилно въ себе си, което, при всички условия, да остава неизмѣнно. И когато влизате въ Божествения пѫть, да не се рѫководите отъ чужди влияния, но отъ единственото дълбоко убѣждение на вашата душа, че въ този пѫть ще намѣрите вѣчното, неизмѣнното начало на живота. Другъ пѫть, освѣнъ този, нѣма. Ако човѣкъ може да се грѣе на слънцето, той ще може да се грѣе и на огъня, ще може да се грѣе и на свѣщьта, но свѣтлината и топлината, която слънцето изпраща, не може да се сравни съ свѣтлината и топлината, която огъньтъ и свѣщьта изпущатъ навънъ. Когато има слънце, ти можешъ да се грѣешъ и на огънь, но когато нѣма слънце, и на огънь не можешъ да се грѣешъ.

Доброто въ човѣка е Божественото начало. Слѣдователно, Божественото за насъ е тъй необходимо, както и слънчевата свѣтлина. Дръжте въ себе си всѣко учение, което е съгласно съ Божествената свѣтлина. Дойдете ли до нѣкое отклонение, спрете. Всѣки день ние сме изправени не само прѣдъ себе си, но и прѣдъ Божието лице. И затова, когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я корегира.

И тъй, сега всички сте добри. Азъ желая доброто у васъ да възрасне, да станете съвършени. Сѫщеврѣменно ви желая и лошото, което имате, да стане торъ на доброто. Нека то натори нивитѣ ви, да дадатъ изобилно плодъ. Не се безпокойте за вашитѣ ниви и лозя — този торъ ще имъ бѫде въ полза, тѣ ще дадатъ повече плодъ.

Сега, дръжте въ ума си мисъльта: служене на Бога, почитъ къмъ себе си и обичь къмъ ближния! Това е една велика задача за разрѣшение, която прѣдстои на всички. За да се осѫществи и приложи тази задача въ живота, отъ васъ се изисква абсолютна вѣра и чистота.

Божията Истина е образъ на Божията Любовь!

Бесѣда отъ Учителя,

държана на 25 августъ 1929 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От томчето "По Бога направени"
Съборни бесѣди, 1929 год.
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПО БОГА НАПРАВЕНИ

( текстът е обработен за сайта от Георги Касапов )

„Който прави Истината, иде
къмъ видѣлината, за да се явятъ
дѣлата му, че сѫ по Бога направени“.*)

*) Иоана 3:21.

Човѣшкиятъ животъ се опрѣдѣля отъ двѣ състояния, които произвеждатъ два различни резултата, а именно: добро и зло, видѣлина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяватъ Истината, скрита въ самия животъ. За истинския животъ, както и за сѫщината на живота, може да се говори само тогава, когато той се прѣчисти отъ всички примѣсени къмъ него елементи, които го развалятъ и опетняватъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи отъ всички примѣсени и разтворени въ нея вещества, които измѣнятъ и развалятъ вкуса ѝ. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ опитали и не знаятъ, какво нѣщо е чистата вода, въ абсолютния смисълъ на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде отъ въздушното пространство, веднъжъ минала прѣзъ въздуха, а послѣ и прѣзъ земнитѣ пластове, тя съдържа вече въ себе си примѣси или утайки отъ органически и неорганически вещества. Колкото и да сѫ чисти пѣсъчнитѣ пластове, прѣзъ които водата се филтрува, тѣ все пакъ съдържатъ въ себе си извѣстно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примѣси или разтворени вещества. Затова, именно, съврѣменнитѣ хора търсятъ най-чиста вода по планинскитѣ мѣста. Ако водата, при пѫтуването си изъ земнитѣ пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за живота, да изгуби и той своята първоначална чистота. Животътъ, който излиза отъ Бога, е чистъ, но слѣдъ като мине прѣзъ гѫстата материя, той придобива различни утайки, вслѣдствие на което изгубва своитѣ първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дѣто съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ своя животъ.

Мнозина казватъ: азъ съмъ неразположенъ, азъ съмъ тѫженъ, азъ нѣмамъ успѣхъ въ живота си, животътъ ми нѣма смисъль. Това сѫ обикновени фрази, съ които човѣкъ иска да се утѣши. Обаче, не е достатъчно само човѣкъ да се утѣшава или да констатира нѣкои свои състояния, като добри или лоши, но той трѣбва да знае причинитѣ и послѣдствията на явленията, както и нѣкои методи за изправяне на лошитѣ, дисхармонични състояния. Ако човѣкъ може само да констатира нѣкое свое тежко състояние, а не знае, какъ да го прѣвърне въ добро, той ще мяза на онзи лѣкарь отъ турско врѣме, който лѣкувалъ всички болести по единъ начинъ — намазвалъ болното мѣсто отгорѣ съ мехлемъ. Но отъ този мехлемъ болеститѣ не се прѣмахвали, нито пъкъ се намалявали. Слѣдъ лѣкуването съ мехлемъ, въ медицинската практика се явиха и други лѣчебни срѣдства, като пенкелеръ, панацея, които употрѣбяваха за всички болести, но при все това болеститѣ не само че не се намалиха, но отъ день на день се увеличаватъ. Днесъ медицината си служи съ редъ лѣкарства, въ които се съзира усилието на човѣшкия духъ да се освободи по нѣкакъвъ начинъ отъ болести, страдания — изобщо, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Въ това отношение съврѣменнитѣ хора мязатъ на конетѣ. Когато духатъ силни бури и вѣтрове, коньтъ намѣсто да върви напрѣдъ, той отстѫпва назадъ. Вследствие на това, ако единъ конь се намира до брѣга на нѣкое море, когато задухатъ силни вѣтрове, той започва да отстѫпва назадъ и пада въ морето. Сѫщото се случва и съ хората, когато искатъ да избегнатъ отъ нѣкое зло. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ едно зло, а попадатъ на друго. Питамъ: какво се изисква тогава отъ човѣка, за да избегне злото? — Будно съзнание. Спасението на човѣка седи въ неговото будно съзнание и въ чистия животъ, който прѣкарва на земята.

Казвамъ: ние не говоримъ за живота, който човѣкъ самъ е опетнилъ. Това е личенъ въпросъ, съ който въобще не се занимаваме. Ние говоримъ принципално за живота, като велико постижение, къмъ което човѣшката душа се стреми. Въ човѣшкото естество едноврѣменно функциониратъ нѣколко течения на живота. Едното течение е физическиятъ животъ, въ който състоянията на човѣка лесно се смѣнятъ. Този животъ се отличава съ голѣма неустойчивость. Другото течение е духовниятъ животъ въ който има нѣщо възвишено и благородно, нѣщо устойчиво. Третото течение е Божествениятъ, Вѣчниятъ животъ, който регулира всички нѣща и явления, като дава пълна стабилность на човѣка. Въ този животъ човѣкъ знае, прѣдвижда и разполага съ нѣщата. Каже ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Наука е това! Човѣкъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, навредъ носи своето благословение. По това, именно, той се отличава отъ човѣка, който живѣе въ обикновения, въ физическия свѣтъ.

Въ това отношение, когато правимъ екскурзии, ние не се интересуваме толкова отъ външната форма на планинитѣ, канаритѣ, изворитѣ и рѣкитѣ, колкото отъ въпроса, какви разумни сѫщества сѫ минали прѣзъ тия мѣста и какво сѫ оставили. Отъ външния видъ на тия мѣста се опрѣдѣля степеньта на развитието на разумнитѣ сѫщества, които сѫ минавали покрай тѣхъ. Ние се интересуваме само отъ тия разумни сѫщества, които седятъ на по-високо стѫпало въ развитието си отъ насъ, и затова наблюдаваме и изучаваме картинитѣ, които тѣ сѫ изложили въ природата. Съврѣменнитѣ художници взиматъ платна, четки и бои и нарисуватъ една, двѣ или повече картини, като ги оставятъ на хората да имъ се любуватъ и да учатъ по тѣхъ.

Въ миналото, обаче, художницитѣ не сѫ рисували по този начинъ. Тѣ не сѫ разполагали съ платна, четки и бои, за това сѫ рисували картинитѣ си върху канаритѣ и планинитѣ. За да се разбератъ тѣхнитѣ картини, трѣбва да се гледатъ отдалечъ, на разстояние около 10 — 15 километра. При това за да се разбере дълбокия имъ смисълъ, тѣ трѣбва да се гледатъ при специални разположения, при специални условия. Напримѣръ, трѣбва да се знаятъ редъ закони, които опрѣдѣлятъ, както височината, така и наклона на извѣстни върхове. Щомъ е така, тогава не е безразлично, дали даденъ връхъ ще бѫде по високъ или по-низъкъ отъ другъ нѣкой. Освѣнъ това, въ планинскитѣ мѣста има извѣстни центрове на тежестьта, които опрѣдѣлятъ посоката на силитѣ въ тия планини. Вслѣдствие на това, въ всѣки планински връхъ има специално движение на частицитѣ. При това движение силитѣ се стремятъ да запазятъ извѣстно равновѣсие. Когато се наруши равновѣсието между силитѣ въ единъ планински връхъ, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни отъ върховетѣ на планинитѣ, като Мусалла на Рила и други нѣкои, постепенно започватъ да губятъ своето равновѣсие, а други планински върхове го възстановяватъ. За въ бѫдеще едни планини ще се рушатъ, а други ще се възстановяватъ. Въ послѣднитѣ се образуватъ нови центрове, които привличатъ нови енергии, нови сили, вслѣдствие на което тия планини растатъ и се развиватъ, както и хората. По сѫщия начинъ расте и дъното на моретата. За човѣка, който разбира вѫтрѣшния, дълбокия смисълъ на живота, всички явления криятъ въ себе си или задъ себе си извѣстна разумность. Той вижда подобна разумность и въ теченията на рѣкитѣ, езерата и моретата. Много религиозни хора, обаче, обясняватъ нѣкои явления по механически начинъ, но механиката не разрѣшава въпроситѣ. Защо? — Понеже въ механическитѣ действия нѣма разумность. Питамъ: има ли нѣкаква разумность въ зѫбцитѣ на двѣ Колела, които влизатъ едно въ друго? Ако разумностьта е въ самитѣ зѫбчести колела, то при счупване на единъ отъ тѣхнитѣ зѫбци, колелата сами би трѣбвало да изправятъ тази поврѣда. Щомъ не могатъ да поправятъ счупения зѫбецъ, ние казваме, че разумностьта седи вънъ отъ тѣхъ.

Вие казвате: Богъ е направилъ човѣка, а сѫщеврѣменно Той е създалъ и живота. Вѣрно е, че Богъ е направилъ земята, слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ и всички останали небесни свѣтила, а най-послѣ е направилъ и човѣка, но въ никой случай не можемъ да кажемъ, че Той е създалъ и живота. Създаването на живота не е механически процесъ. Слѣдователно, човѣкъ има еднакво отношение и къмъ земята, и къмъ слънцето, като тѣла, направени отъ Бога. Значи, първото отношение на човѣка е къмъ Първичната Причина на нѣщата, а послѣ къмъ всичко онова, което Тя е създала. Затова е казано въ Писанието: „Човѣкъ не трѣбва да се кланя на слънцето, но и слънцето не трѣбва да се кланя на човѣка“.

Казвамъ: що се отнася до външната страна на цѣлокупния животъ, той може да се разглежда като общъ, сложенъ организъмъ, съставенъ отъ безбройно число колела. Всѣки човѣкъ, като индивидъ съставлява часть отъ този организъмъ. Докато е въ този организъмъ и се върти заедно съ всички колела, той се мисли много нѣщо. Счупи ли се, обаче, единъ отъ зѫбцитѣ на колелата, той разбира вече, че силата не е у него и започва да се чуди, да мисли, какво да прави. Казвамъ единъ отъ зѫбцитѣ на колелата се счупи. — Какво да правя? — Ще чакашъ, докато дойде нѣкой великъ майсторъ да поправи счупения зѫбецъ. Той може да го поправи, а може и да го извади, да го хвърли навънъ и вмѣсто него да тури здравъ. Ще кажете: какъ е възможно да ме извадятъ навънъ? — Да, човѣкъ може да бѫде изваденъ навънъ, и като зѫбъ отъ нѣкое колело, и като колело, да се прѣтопи и да се постави отново въ другъ нѣкои организъмъ. Отъ вѣщия, отъ великия майсторъ зависи формата, която може да ви се даде. Трѣбва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, нито на своя животъ. Вие се намирате още подъ опекунството на Великия законъ. Казвате: ние сме свободни. — Не прѣди всичко вие не сте свободни нито отъ въшкитѣ, нито отъ бълхитѣ, нито отъ комаритѣ. Едва седнете нѣкѫдѣ, и усѣщате вече, че нѣщо ви е ужилило. Не само по низкитѣ мѣста има паразити, които безпокоятъ човѣка, но тѣ се срѣщатъ и по високитѣ мѣста. Въ Рила, напримѣръ, около езерата, на височина 2400 м, се срѣщатъ особенъ родъ мухи, които кацатъ по човѣка и силно го жилятъ. На ужиленото мѣсто се образува подутина, подобна на ужилено отъ паякъ или отъ пчела. Тѣзи мухи внасятъ въ организма на човѣка особена течность, която дѣйствува лѣчебно.

„Който прави Истината, иде къмъ видѣлината“. Този стихъ не е правилно прѣведенъ. Истината не може да се прави. Смисълътъ на този стихъ подразбира „който обича Истината“. Ако думата „прави“ се изтълкува кабалистически, споредъ буквитѣ, отъ които е съставена, първата буква „п“ въ тази дума, е на мѣстото си. Тя означава да възприемешъ нѣщо. Втората буква „р“ не е на мѣстото си. Тя означава да хванешъ нѣщо съ рѫката си. Въ този смисълъ Истината не може да се хваща съ рѫка, но се възприема съ ума. Буквата „а“ е на мѣсто употрѣбена. Истината внася Правдата въ свѣта. Дѣто нѣма Истина, нѣма и Правда. Сега хората искатъ да внесатъ първо Правдата, правото въ свѣта, а послѣ Истината. Това е. невъзможно. Първо ще възприемете Истината, а тя ще внесе Правдата. Всички нѣща се развиватъ по единъ послѣдователенъ редъ.

И тъй, ние говоримъ за живота, споредъ сегашното му развитие. Ние не го разглеждаме теоретично. Въ това отношение физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ прѣдставляватъ извѣстенъ родъ сили. Тѣзи три вида животъ, като течения на общия животъ сѫ, свързани единъ съ другъ. Тамъ, додѣто човѣкъ е достигналъ днесъ, той прѣдставлява една малка часть отъ общия развой. За въ бѫдеще човѣкъ ще се измѣни още повече, па и трѣбва да се измѣни, за да дойде до правитѣ, положителни разбирания на живота и на природата. Днесъ всѣки човѣкъ има извѣстно вѣрую, което иска да наложи и на другитѣ, да имъ докаже, те тъй, както той мисли, е най-право. Той може да наложи своето вѣрую, своитѣ разбирания и на другитѣ само тогава, когато има за тѣхъ абсолютни, положителни доказателства. Напримѣръ, френолозитѣ казватъ, че дългиятъ носъ е признакъ на интелигентность. Обаче, не всѣкога дългиятъ носъ опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка. Извѣстно е на всички, че съ целзиевия термометъръ се опрѣдѣля температурата. По аналогия на горното твърдение, че отъ дължината на носа зависи интелигентностьта на човѣка, трѣбва ли да вадимъ заключение, че и отъ дължината на термометъра ще зависи неговата точность при измѣрване на температурата? Отъ какво зависи точностьта на термометъра? — Отъ правилното му приготовление. Има ли нѣкаква неправилность, или грѣшка въ приготовлението на термометъра, тя се изразява въ неточното измѣрване на температурата.

Отъ друга страна френологията твърди, че ако носътъ е късъ и широкъ, това показва извѣстна дѣятелность въ чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на нѣкакъвъ физиологически дефектъ въ човѣка. Значи, законътъ, който опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата въ човѣка, е вѣренъ само тогава, когато дължината на носа е резултатъ на усилена умствена дѣйность, а широчината му — резултатъ на усилена дѣйность на сърцето. Когато умътъ не е работилъ интенсивно и когато сърцето не е работило усилено, дължината и широчината на носа сѫ привидно явление; тѣ сѫ образувани по механически начинъ, като резултатъ на нѣкакво натрупване. Въ този случай, доказателствата за дължината и широчината на носа излизатъ невѣрни. Това показва, че дължината на носа, която дѣйствително опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка, трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена мѣрка, а не произволна. Сѫщото се отнася и до широчината на носа. Освѣнъ това, когато се опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата у човѣка, трѣбва да се взематъ прѣдъ видъ общата конструкция на носа, кожата му, мускулитѣ му и редъ още обстоятелства. Мускулитѣ на носа въ интелигентния човѣкъ сѫ устроени по особенъ начинъ и се отличаватъ отъ тия на неинтелигентния човѣкъ. Въ носа на интелигентния човѣкъ има извѣстна красота. Природата обича красотата и всѣкога се стреми къмъ създаване на красиви форми.

Ще кажете: кой свѣтъ е красивъ? Умствениятъ. Той е свѣтъ на красотата: Той създава формитѣ. Щомъ дойдемъ до чувствения свѣтъ, чувствата указватъ влияние върху широчината на носа. Дойде ли се до нормалната мѣрка за широчината на носа, казваме, че този човѣкъ е благороденъ. Значи, по широчината на носа се опрѣдѣля благородството на човѣка. Каквото чувство и да се зароди въ човѣшкото сърце, веднага се отразява на носа, забѣлѣзва се леко мръдване на мускулитѣ. Най-скрититѣ чувства, които минаватъ прѣзъ сърцето на човѣка, винаги се отразяватъ въ мускулитѣ на носа. Въ това отношение носътъ е пълно отражение на чувствата у човѣка. Всички чувства на човѣка се отразяватъ върху носа, тъй както картинитѣ на кинематографа се отразяватъ върху платното. Дойдемъ ли до очитѣ пъкъ, тамъ вече нѣма абсолютно никаква лъжа. Който иска да скрие нѣщо, не остава друго освѣнъ да затвори очитѣ си. Когато дѣцата искатъ да излъжатъ, да скриятъ нѣщо отъ родителитѣ си, тѣ затварятъ очитѣ си. И слѣдъ всичко това ние мислимъ, че може да има нѣщо скрито-покрито. Не, навсѣкѫдѣ, дѣто има скрита вода, тя излиза на повърхностьта — и прѣзъ най-малкитѣ шупли ще излѣзе навънъ.

Казвамъ: отъ гледището на Божествения свѣтъ, нѣма скрити, нѣма тайни нѣща. Не се минава много врѣме и всичко, което човѣкъ е таилъ дълбоко въ себе си, излиза навънъ. Затова, именно, отъ всички се изисква чистота — чистъ и святъ животъ. Това може да се постигне само когато човѣкъ изпълнява не своята воля, а волята Божия. Сѫщото нѣщо Христосъ е казалъ въ единъ отъ стиховетѣ на Господнята молитва „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята!“ Значи, жителитѣ на небето изпълняватъ вече волята Божия по единъ естественъ пѫть. Всички разумни сѫщества, които живѣятъ на небето, иматъ будно съзнание за това, което вършатъ, и сѫ доволни, че изпълняватъ волята Божия тъй, както трѣбва, за да служатъ като образецъ на жителитѣ отъ земята. Обаче съврѣменнитѣ хора, като не знаятъ правилния начинъ за изпълнение на волята Божия, искатъ чрѣзъ принуждение, чрѣзъ насилие да изпълнятъ този редъ, да изпълнятъ тази висша воля. Тѣ създаватъ закони, правилници, но волята Божия пакъ не се върши. Когато хората изпитватъ моменти на щастие, това не е резултатъ на земния животъ. Земниятъ животъ прѣдставлява редица отъ страдания и нещастия. Защо? — Защото той е непрѣкѫснато нарушение на Великия Божи законъ. Слѣдователно, радоститѣ, щастието въ живота на хората идатъ отъ небето, отъ Божествения свѣтъ. Прѣкѫсне ли се връзката съ този свѣтъ, страданията идатъ. Значи, страданията и нещастията идатъ отъ земята, а щастието и радоститѣ — отъ небето.

И тъй, ако хората очакватъ щастие и радость отъ земята, тѣхното положение може да се изрази съ българската поговорка: „Трай, коньо, за зелена трѣва!“ Очаквате ли радость и щастие, обърнете погледа си нагорѣ, къмъ висшия свѣтъ! Това е въ реда на нѣщата. Растенията очакватъ своето спасение отъ слънцето. Хубавото, красивото за растенията иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото, красивото за водата иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото и красивото и за хората иде отъ слънцето, отъ този великъ свѣтъ, а не отъ земята. Всичко хубаво и велико иде отъ свѣта, дѣто се изпълнява волята Божия. Той е свѣтъ на редъ и порядъкъ. Съзнанието на тия сѫщества тамъ е тъй будно, така добрѣ развито, че тѣ знаятъ, прѣдвиждатъ и разбиратъ всичко. Тѣ знаятъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, затова нито спорятъ, нито се разправятъ помежду си, нито се мѫчатъ да убѣждаватъ другитѣ. Щомъ видятъ нѣкой човѣкъ, тѣ вече го познаватъ.

Велико нѣщо е познанието! Да познавашъ човѣка, това не значи да измѣришъ границитѣ му, до колко той е голѣмъ или малъкъ. Познаването на нѣщата не се опрѣдѣля съ измѣрване на тѣхната голѣмина. И вѣчностьта не се опрѣдѣля съ измѣрване на нейната голѣмина. За вѣчностьта нѣма мѣрка. Подъ думата „вѣчность“ се разбиратъ тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вѣчностьта, безконечностьта не може никога да се свърши. Тя съдържа въ себе си всички красиви възможности. Има вѣчность, която е минала вече; има вѣчность настояща; има и вѣчность бѫдеща. Това, което е минало за насъ, за други сѫщества е настояще, а за нѣкои — бѫдеще. Тѣзи въпроси сѫ отвлѣчени, и мнозина отъ васъ може да не се интересуватъ отъ тѣхъ. Които не се интересуватъ отъ тѣзи въпроси, иматъ право за това. Защо? — Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие. Въ духовно отношение нѣкои хора сѫ въ първо отдѣление, тѣ едва сега изучаватъ буквитѣ и само тѣхъ разбиратъ. Други сѫ въ второ отдѣление, трети — въ трето, въ четвърто отдѣление, а нѣкои сѫ въ класоветѣ на прогимназията или гимназията. Обаче, има дѣца отъ първо отдѣление, които се считатъ голѣми, и тѣ се държатъ като важни авторитети. Тѣ едва смѣтатъ отъ 1 — 10 и мислятъ, че много знаятъ. Дѣйствително, много нѣщо е да знае човѣкъ да смѣта отъ 1 — 10. Животътъ на земята се включва въ тия числа.

Животътъ на всѣки човѣкъ се опрѣдѣля съ една математическа формула отъ числата 1 — 10 Ако вървите по закона на инволюцията и броите отъ 1 — 10, това е Божествениятъ животъ; като слизате отгорѣ, отъ 1 — 100 е животътъ на ангелитѣ; отъ 1 — 1000 — животътъ на хората, а отъ 1 — 10,000 — животътъ на млѣкопитаещитѣ и така може да дойдете до 100,000, до 1,000,000 и повече. Всички тия числа прѣдставляватъ крѫгове, и всѣки крѫгъ има свои по-малки подраздѣления. Всѣки по-голѣмъ крѫгъ, съ своитѣ подраздѣления прѣдставлява редъ възможности, но всѣки отъ тѣхъ съставлява единъ вѫтрѣшенъ крѫгъ на безпрѣдѣлния животъ, който теософитѣ наричатъ абсолютенъ, безпрѣдѣленъ, безконеченъ. Този животъ нѣма нищо общо съ живота на по-малкитѣ крѫгове. Тѣ трѣбва да се нагласяватъ споредъ него. Или изразено съ контрастенъ езикъ: нито ние познаваме Безпрѣдѣлния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгорѣ? Обаче, Този, Когото ние познаваме, и който насъ познава, само Той познава Безпрѣдѣлния. Значи, Богъ, на Когото ние се кланяме, познава Безпрѣдѣлния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпрѣдѣлниятъ Богъ, Който ни свързва въ едно цѣло. Тази идея е малко странна, даже и малко страшна. Кога се страхува човѣкъ? — Когато се качи на нѣкоя висока канара и пожелае оттамъ да скочи. Ако той нѣма крила, съ които да хвръкне, опасно, страшно е положението му; ако има крила, ще хвръкне, дѣто иска, и нѣма да се плаши. Що сѫ крилата? — Знанието. Който има знания, той може да хвърчи безъ страхъ.

Казвамъ: вие трѣбва да вложите въ съзнанието си новитѣ идеи, които ви изнасямъ сега, за да подобрите съ тѣхъ живота, който Богъ е вложилъ въ душитѣ ви. Какво прѣдставлява човѣшката душа? — Тя може да се уподоби на прѣкрасна градина, добрѣ заградена наоколо съ зеленина, а вѫтрѣ посѣта съ най-доброкачествени плодни дървета. Човѣкъ е градинарьтъ, който я обработва. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази прѣкрасна градина, ако нѣма вода, да се полива? Въ този случай водата прѣдставлява живота. Отъ нея зависи плодородието на градината, което може да се използува, както за благото на самата душа, така сѫщо и за благото на нейнитѣ ближни. Ако човѣкъ самъ стане причина да се отбие нѣкѫдѣ водата, градината вече запустява, оградата ѝ се срутва, дърветата изсъхватъ, и тя става вече свърталище на добитъка. Тия животни започватъ да я наторяватъ съ своитѣ извержения. Ние наричаме това наторяване страдание. Това наричаме още и карма или зла сѫдба. Слѣдъ врѣме тия страдания ще се махнатъ, и отново животътъ ще потече, ще се възстанови пакъ прѣкрасната градина. Докато дойде това врѣме, обаче, ще се изпитатъ лошитѣ послѣдствия на този торъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ нечистотиитѣ въ живота! Говедата не заравятъ своитѣ извержения, както това правятъ свинетѣ, а оставятъ на хората, тѣ да свършатъ тази работа. Свинетѣ пъкъ вършатъ тази работа не отъ нѣкакво високо съзнание, а по силата на своя навикъ да ровятъ и разравятъ. Като ровятъ и разравятъ земята, тѣ случайно заравятъ и своитѣ извержения. Волътъ, напримѣръ, като натори земята съ своитѣ извержения, казва на господаря си: „Слѣдъ като наторихъ нивата ти, впрегни ме сега да я изора“. Като я изоре, само тогава вие ще разберете смисъла, философията на живота.

Това е символъ, който трѣбва да обърнете, да анализирате, за да намѣрите вѫтрѣшния смисълъ, скритъ въ него. Вие трѣбва да дадете такъвъ изразъ на този символъ, какъвто математиката дава на числата. Сѫщото се отнася и до буквитѣ. Всѣка буква има свой опрѣдѣленъ изразъ. Въпросътъ не е въ това, скоро да получите крайни резултати, крайни цѣли. Първо за васъ е важно да дадете изразъ на всѣко число, на всѣка буква, на всѣко явление въ живота, и слѣдъ това да очаквате крайни резултати. Всѣка буква, всѣко число прѣдставлява единъ методъ. Вие искате да подобрите живота си. Какъ ще го подобрите? Трѣбва да намѣрите такъвъ методъ, че като го приложите въ живота си, да получите добри резултати. Казвате нѣкому не грѣши! — По какъвъ начинъ, какво трѣбва да направя, за да не грѣша? Толкова пѫти съмъ правилъ усилия да не грѣша, но пакъ грѣша. Вие запитвате: има ли, наистина, нѣкакъвъ сигуренъ методъ, чрѣзъ който човѣкъ да не прави грѣхове? — Има, разбира се. Много примѣри сѫ дадени, остава само да ги приложите.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на мисъльта, че човѣкъ може да намѣри начинъ да не грѣши. Единъ турчинъ, отъ Шуменско нѣкѫдѣ, билъ голѣмъ пияница. Той правилъ много опити, да се отвикне отъ тази слабость да пие. Какво ли не правилъ той? И Корана челъ, и се заричалъ да не пие, и все пакъ пиелъ, не могълъ да се откаже отъ пиенето. Най-послѣ, като видѣлъ, че самъ не може да се поправи, казалъ си: „Алахѫн иши“ — Божия работа е това! На Бога оставямъ всичко.“ Като си казалъ така, пакъ се запѫтилъ къмъ кръчмата да пие. Това било вечерь, къмъ 11 часа. Той се обърналъ къмъ кръчмаря и му казалъ: „Иване, дай ми четвъртъ кило ракия!“ Кръчмарьтъ, по погрѣшка, вмѣсто ракия, налѣлъ четвъртъ кило газь. Турчинътъ надигналъ шишенцето и бързо го изпилъ. Като разбралъ, че вмѣсто ракия изпилъ четвъртъ кило газь, той рекълъ на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи!“ — и на часа излѣзълъ отъ кръчмата. Отъ тозъ моментъ той прѣстаналъ да пие. Газьта го излѣкувала. Газьта има резултатъ само тогава, когато Алахъ я дава. Това значи: газьта лѣкува само тогава, когато е употрѣби разумно. По този начинъ между кръчмаря и турчина се образували отношения, а газьта послужила като връзка за тия отношения. Кръчмарьтъ му казалъ: „Слушай, азъ съмъ кръчмарь и не пия, а ти не си кръчмарь и пиешъ. Щомъ азъ мога да се въздържамъ, ти още повече можешъ да се въздържашъ“. Значи, чрѣзъ кръчмаря Богъ освобождава турчина отъ слабостьта му да пие.

И сега, щомъ кажемъ нѣкому да не грѣши, трѣбва да намѣримъ начинъ, методъ, този човѣкъ да не грѣши. Кажемъ ли нѣкому да прави добро, пакъ трѣбва да му покажемъ начинъ, какъ да прави доброто. Казвамъ: ако въ новата наука употрѣбяваме старитѣ методи, ние ще имаме стари резултати. Казвате: да се обичаме! — Какъ ще се обичате? Казвате: така трѣбва да се обичаме, че да сме готови да правимъ добро едни на други. — И като се обикнете, и като сте готови да си правите добро, пакъ злото може да се яви. Напримѣръ, една мома обиква друга нѣкоя. Идва трета и казва на първата: ти мислишъ ли, че тази твоя обичь ще ти донесе нѣкакво добро? Първата мома поглежда нѣкакъ особено, мило къмъ своята любима. Третата ѝ казва: какво я поглеждашъ така особено? Особено ще я поглежда, разбира се. Какво означава този особенъ погледъ? — Той означава интенсивность на чувствата. Котката, напримѣръ, поглежда особено къмъ мишката. Защо? — Чувствата ѝ сѫ интенсивни по отношение на мишката. И птичката, кацнала нѣйдѣ на дървото, поглежда особено къмъ котката, но котката поглежда за едно нѣщо, а, птичката — за друго. При всѣки даденъ случай човѣкъ може да се намѣри въ положението или на котката, или на птичката. Човѣкъ трѣбва да разрѣши въ себе си въпроса, каква роля играе котката, и каква — птичката.

Отъ чисто практическо гледище, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ отрицателнитѣ сили на тъмнината, защото тѣ го демагнитизиратъ, и той изгубва своята вѫтрѣшна сила. Когато човѣкъ наблюдава нѣкое отрицателно дѣйствие, той се опетнява. Виждашъ ли, че бѣсятъ, или убиватъ нѣкого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човѣкъ и се постарай да си създадешъ нѣкакъвъ красивъ образъ, нѣкаква красива форма въ ума. Създай въ ума си една картина за доброто на този човѣкъ, та да му помогнатъ отъ невидимия свѣтъ, да отворятъ пѫть на душата му. Слѣдователно, нека остане въ вашия умъ една картина за доброто, за благото на този човѣкъ. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видѣли, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или двѣ сестри отъ новото учение се скаратъ или сбиятъ, тѣ непрѣменно ще почувствуватъ нѣкаква вѫтрѣшна тѫга въ себе си. Тѣ изпитватъ тѫга, защото се наранили вѫтрѣшно, и трѣбва да прѣвържатъ раната си.

Казвамъ: да се каратъ или да се биятъ хората, това е старъ начинъ на дѣйствие. Докато хората прилагатъ старитѣ методи въ живота си, тѣ нѣма да иматъ никакви положителни постижения. Резултатитѣ на тѣзи методи сѫ остаряване и дисхармония въ всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старитѣ методи сѫ изгнили вече греди, които не могатъ да издържатъ нова постройка. Мнозина казватъ: Господъ може да направи всичко. Така е, Богъ може всичко да направи, но ако утрѣ не задоволи вашитѣ желания и очаквания, вие сте готови да се откажете отъ Него. Богъ, Великото начало на живота, може да направи всичко, което включва въ себе си пълнота и съвършенство. Той има изборъ въ своитѣ дѣйствия, макаръ че има свобода да направи, каквото иска. Неговитѣ дѣйствия, обаче, сѫ всѣкога разумни и съвършени.

На какво трѣбва да се базира разумностьта, изобщо? Когато нѣкой човѣкъ ме хвали, това показва, че той очаква сѫщо така да бѫде хваленъ отъ мене. Когато нѣкой ме обича, и той очаква да бѫде обичанъ. Когато нѣкой ми подарява нѣщо, и той очаква подаръкъ отъ мене. Това сѫ правила безъ изключения. На какво основание трѣбва мене да хвалятъ, а азъ да не хваля? Защо азъ трѣбва да бѫда обичанъ, безъ да отговоря на другитѣ пакъ съ обичь? Въ такъвъ случай, ако искамъ да бѫда свободенъ, трѣбва да наредя нѣщата на това мѣсто, което е най-безопасно. Напримѣръ, ако искамъ да чета, а нѣмамъ свѣщь, ще почакамъ, докато другъ нѣкой запали свѣщьта си. Тогава азъ ще чета свободно на неговата свѣтлина, безъ да се задължавамъ да го хваля, дѣто той е запалилъ свѣщьта за себе си. Другъ е въпросътъ, ако азъ помоля този човѣкъ да запали свѣщьта си специално за мене, или пъкъ, ако той ме помоли да запаля свѣщьта си специално за него.

Сега вие трѣбва да схващате правилно новитѣ вѣения, новитѣ отношения, които Богъ има къмъ васъ, както и къмъ всички ония, които влизатъ въ новата култура. Подъ думата „нови отношения“ разбирамъ отношения, несѫществували до сега. Ще ви приведа единъ простъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Нѣкоя майка има само едно дѣтенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, цѣлува, пригръща — радва му се. Когато дѣтенцето и стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учительтъ вече има съвсѣмъ други, нови отношения къмъ това дѣте. Той не може да го милва и пригръща, както правѣла майката. Неговата задача, като учитель, е съвсѣмъ друга. Тукъ се зараждатъ отношения между учитель и ученикъ. Ако учительтъ има въ отдѣлението си 30 — 40 дѣца и постѫпва съ тѣхъ, както майкитѣ имъ постѫпватъ, питамъ: колко часа трѣбва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката пригръща дѣтето си, тя го храни, дава му нѣщо. Значи, когато човѣкъ иска да живѣе, той трѣбва да се храни; когато човѣкъ иска да мисли, той трѣбва да учи. Слѣдователно, при майка си дѣтето живѣе, а при учителя си — учи.

Казвамъ: всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ новъ животъ, той влиза въ нова область — въ закона на безсмъртието, дѣто отношенията между хората сѫ съвсѣмъ нови. Тия отношения сѫ абсолютно чисти. На небето и дѣцата живѣятъ въ тия отношения и ги спазватъ. Досега азъ срещнахъ въ България само едно дѣте, момиченце, съ такава абсолютна чистота въ погледа му. Въ очитѣ му имаше нѣщо Божествено, което единствено е въ състояние да внесе красивото и великото въ свѣта. Срещнете ли това дѣте, то събужда желание въ васъ, и вие да бѫдете като него. Неговиятъ погледъ говори за една свободна, богата душа.

И тъй, всѣки, който обича Истината, трѣбва да придобие ново вѫтрѣшно състояние. За постигане на това състояние, човѣкъ трѣбва да има голѣма вѫтрѣшна прозорливость, досѣтливость, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спрѣмо душитѣ на хората той трѣбва да бѫде много внимателенъ. Тъкмо тази чърта липсва у българитѣ. Българинътъ е крайно нахаленъ. Надали има другъ народъ, за когото може да се каже сѫщото. Като общо правило, българинътъ не знае, какво нѣщо е любовь и уважение къмъ личностьта на човѣка, а още повече къмъ душата. Когато българинътъ проявява къмъ нѣкого уважение или почитание, непремѣнно той има нѣкаква користолюбива цѣль Българинътъ рѣдко може да направи нѣщо безкористно. Ако той не може да извърши нѣщо отъ любовь, нека го направи поне отъ обичь къмъ Истината.

Казвамъ: българитѣ трѣбва да се борятъ съ този вѫтрѣшенъ недѫгъ — нахалството, за да се подигнатъ. Този недѫгъ може да се изправи само по единъ начинъ — когато човѣкъ обикне Бога. Като говоря за обичь, за любовь къмъ Бога, азъ не разбирамъ този Богъ, Който живѣе на небето, нито Този, Който живѣе въ хората, но подразбирамъ Бога, Който сега иде въ свѣта. Младиятъ момъкъ нѣма да се влюби въ стара баба, която прѣдставлява живота на миналото; той нѣма да се влюби въ женена жена, която прѣдставлява сегашния животъ, но ще се влюби въ чистата дѣвствена мома, която никога мѫжъ не е познала. Тази мома прѣдставлява бѫдещия животъ — животътъ на новата култура. Това е правилното положение на нѣщата, което всички съврѣменни хора трѣбва да разбиратъ. Тъй както хората вѣрватъ днесъ въ Бога, това не е вѣра. Това е животъ на интересъ. Кой не вѣрва въ една богата банка? Да вѣрвашъ въ нѣкоя банка само затова, че всѣки день имашъ възможность да теглишъ пари отъ нея, това е вѣра чрѣзъ принуждение, вѣра отъ интересъ. Споредъ индуситѣ истинската вѣра въ Бога подразбира сливане съ Него. Това не е точно опрѣдѣление на вѣрата. Споредъ насъ сливането съ Бога подразбира да гледашъ на нѣщата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, съ нищо да не опетнявашъ Божественото въ себе си.

Когато се говори за Бога, Когото не познавате, това е философско положение, което може да смути донѣкѫдѣ съзнанието на обикновения човѣкъ. Ние не говоримъ за това Начало, което вие познавате въ смъртьта, но говоримъ за това Велико Начало въ Вѣчния животъ, което вие още не познавате. Може ли да се нарече лѣкарь този човѣкъ, който продължава живота ви само съ нѣколко дни? Може ли да се нарече майка тази жена, която ви дава животъ само за 30—40 години? Може ли да се нарече баща този човѣкъ, който самъ изялъ и изпилъ всичко, а за сина си нищо не оставилъ? И сега, ако знаете законитѣ за раждането и прѣраждането, всѣки отъ васъ ще може да опрѣдѣли, на кое мѣсто ще се прѣроди. Ако нѣкой баща има 5 — 6 сина, въ слѣдния животъ той ще се прѣроди чрѣзъ този синъ, когото най-много обича. Като има прѣдъ видъ това, той оставя на своя любимъ синъ най-много наслѣдство: кѫщи, ниви, пари. Той прави това съ користолюбива цѣль: като дойде втори пѫть на земята, да бѫде богатъ. На останалитѣ синове, които не обича толкова много, или никакво наслѣдство не оставя, или много малко, съ което иска да каже: азъ нѣма да се прѣродя чрѣзъ васъ, за това не ви оставямъ нищо. По сѫщия начинъ постѫпва и майката, когато има нѣколко дъщери. Една отъ дъщеритѣ си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прѣроди чрѣзъ нея. Туй не е за осѫждане, защото такъвъ е вѣчниятъ планъ на живота. Това ще се повтаря и прѣповтаря дотогава, докато човѣкъ се изчисти отъ своя егоизъмъ и отъ користолюбието си. При тази користолюбива любовь, когато бащата се прѣроди чрѣзъ своя любимъ синъ, той ще бѫде отгледанъ отъ него по всичкитѣ правила на съврѣменното възпитание. Той ще тегли отъ сина си такъвъ каишъ, какъвто никога не е виждалъ и не е чувалъ. Всѣки човѣкъ въ живота си ще минава прѣзъ страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.

Слѣдователно, първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки едного, е да има въ съзнанието си високо понятие за Бога. Като имаме прѣдъ видъ всички съврѣменни религиозни вѣрвания за Христа, за светиитѣ, за онзи свѣтъ — всички тия вѣрвания трѣбва да се прѣчистятъ! Отъ тѣхъ хората сѫ направили една сплавь, една амалгама, вслѣдствие на което си прѣдставляватъ нѣщата тъй, както никога не сѫ били. Днесъ се говори за Христа, за християнството, но питамъ: какво е било християнството въ своя първоначаленъ периодъ? Какъвъ е билъ Христосъ и какъ е проповѣдвалъ? Христосъ ходѣлъ скромно облѣченъ, съ сандали на краката си. Какъ стана тогава, че Неговитѣ избраници днесъ служатъ на Бога съ мантии и съ корони на глава? На врѣмето си Христосъ работилъ безъ заплата. Какъ се нареди днесъ, Неговитѣ избраници да получаватъ такива голѣми заплати? Азъ се чудя на всичко това.

Какъ ще обясните тѣзи факти отъ научно гледище? Ако една овца проявява качества, каквито майка ѝ не притежава, питамъ: отдѣ се явиха тѣзи качества въ овцата? Когато видя единъ катъръ, азъ зная, че майка му е била кобила, а бащата — магаре. Ето защо, когато човѣкъ даде ходъ на нѣкоя чисто животинска или човѣшка проява въ себе си той трѣбва да знае, че или баща му, или майка му е причина за това. Въ единия отъ тѣхъ е имало нѣкакво неестествено проявление. Ако не е така, отдѣ може да дойде този грѣхъ? Слѣдъ всички грѣхове и прѣстѫпления, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, най-послѣ тѣ казватъ: ние сме отъ Бога родени. Питамъ: какъ е възможно да сте родени отъ Бога, а грѣхове и прѣстѫпления вършите?

Не говорете така! Не обвинявайте Бога за вашитѣ грѣхове и прѣстѫпления! Когато вършите грѣхове и прѣстѫпления, Богъ хиляди пѫти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!“ Вие чувате гласа Му, и пакъ вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: азъ самъ направихъ този грѣхъ и ще понеса послѣдствията му.

Въ единъ женски монастиръ живѣли нѣколко калугерки съ своята игуменка. Калугеркитѣ обичали да ядатъ печени яйца, но не имъ позволявали. Тѣ търсили начинъ, какъ да задоволятъ това свое желание. На една отъ тѣхъ идва на умъ, да пекатъ яйцата на свѣщь. Намислила и го приложила. Този начинъ се указалъ практиченъ, и затова, незабѣлѣзани отъ никого, тѣ го прилагали често. Игуменката видѣла единъ день, какъ калугеркитѣ, скрито отъ нея, пекатъ яйца на свѣщь. Тя се почудила и казала: „Отдѣ се намѣри този дяволъ, да ги научи да пекатъ яйца на свѣщь?“ Дяволътъ, като чулъ, че се хвърля такова обвинение върху него, казалъ: „Напразно ме обвинявате! Азъ за пръвъ пѫть чувамъ подобно нѣщо, да се пекатъ яйца на свѣщь“. Значи, и князътъ на свѣта за пръвъ пѫть вижда такова изкуство. Въпросътъ не е за грѣха. Грѣхътъ е миналъ вече своето врѣме.

Днесъ ние трѣбва да знаемъ да градимъ. Ние сме зидари, и съ чукове въ рѫка трѣбва да градимъ Божественото здание! Единъ ще циментира, другъ каль ще бърка, трети — греди ще дѣла. Всѣки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градимъ. — Ама азъ вѣрвамъ въ Бога! — Не е въпросътъ въ вѣрването. Всички трѣбва да градимъ! Отъ всички се иска работа. Минаха ония врѣмена на безработица. — Ама азъ те обичамъ! — — Какво отъ това? Че обичашъ, толкова по-добрѣ за тебъ. То е условие да работишъ, да служишъ на Бога. И затова, казвамъ: дошло е врѣмето да работите на Божественото здание! Който не е готовъ, нѣма да бѫде взетъ за работникъ, понеже ще развали Божествения планъ. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде другъ да гради! — Не, така не може. Всички трѣбва да бѫдете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете, себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближнитѣ си, значи да имъ помагате, като имъ давате потикъ да свършатъ работата си по-скоро и по-добрѣ.

Значи, всички на работа! Начинътъ, по който сте работили досега, е добъръ, но има вече новъ, по добъръ начинъ за работа. Новиятъ начинъ се заключава въ абсолютното спазване законитѣ на разумната природа. Напримѣръ, когато правимъ екскурзии, понѣкога дъждъ вали, вѣтъръ вѣе, и нѣкои казватъ: Защо Учительтъ не разсѣе облацитѣ, да не вали дъждъ? Защо не спре вѣтъра и не заповѣда на слънцето да грѣе? — Не, азъ съмъ много внимателенъ спрѣмо природата. Азъ не промѣнямъ нито вѣтроветѣ, нито дъжда спирамъ, но се нагаждамъ съ тѣхъ. Като срещна приятелитѣ, които създаватъ вѣтроветѣ и дъждоветѣ, поразговарямъ се малко съ тѣхъ и имъ казвамъ: виждамъ, че искате да ни окѫпете и да ни провѣтрите малко, но гледайте да не ни окѫпете и провѣтрите по вече, отколкото трѣбва. Азъ никога не имъ заповѣдвамъ, искамъ тѣ сами да се сѣтятъ, какво трѣбва да направятъ. Ако не разбератъ, какъ трѣбва да постѫпятъ, казвамъ: тѣхна работа е това! Тѣ вършатъ работата си, както разбиратъ, а пъкъ азъ трѣбваше да избера съотвѣтно врѣме за екскурзия. Не трѣбваше да отивамъ на екскурзия тъкмо този день, когато приятелитѣ поливатъ тамъ. Ако съмъ направилъ нѣкаква погрѣшка въ изчисленията и въ такъвъ день, именно, тръгна на екскурзия, обръщамъ се къмъ тѣхъ внимателно, като имъ казвамъ: ще бѫдете така добри, да задържите поливането си за още нѣколко часа. Човѣкъ не трѣбва да заповѣдва, но трѣбва да бѫде внимателенъ.

Казвамъ: въ отношенията ни се изисква пълно съобразяване съ онова, което живата природа върши. Обаче, въ природата има извѣстни прояви, които не сѫ Божествени. Само срѣщу тия прояви ние реагираме. Напримѣръ, явяването на нѣкой голѣмъ, опустошителенъ циклонъ, или на голѣми порои, които причиняватъ наводнения, и редъ други стихии, тѣ не сѫ Божествени явления. Причинитѣ за тия стихийни явления сме ние, хората, които съ нашия неправиленъ животъ, създаваме единъ неестественъ редъ на явленията въ природата. Всѣка планинска мѣстность, въ която владѣе чистота и святость, може да изпрати срѣщу насъ бури и вѣтрове, ако се опитаме съ нѣщо да нарушимъ нейнитѣ правила и закони. Сѫществата, които населяватъ тия мѣста, могатъ да ни изгонят, и ние ще се принудимъ да слѣземъ въ по-низкитѣ мѣста.

Мнозина мислятъ, че могатъ да вършатъ на планината, каквото искатъ. Не е така. Чистота се изисква отъ човѣка! Въ природата сѫществува законъ за абсолютна чистота: чистота въ мисли, чувства и дѣйствия. Не се плашете отъ този законъ! Съ страхъ човѣкъ не се спасява, но той трѣбва да знае, че сѫществува единъ Божественъ законъ, който регулира всички явления въ живота и природата. Напримѣръ, ако отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, населена отъ нимфи, и се опитате да развалите тѣхнитѣ градинки, ще влѣзете въ стълкновение съ този законъ, който регулира явленията, и вие непрѣменно ще пострадате. Тия нимфи избиратъ най-хубавитѣ мѣста въ планинитѣ и ги покриватъ съ цвѣтя и зеленина. Тѣ ги поливатъ, обработватъ и наглеждатъ, както домакинята обработва своята градина. Нимфитѣ подържатъ градинкитѣ си съ своята обичь. Ако врѣмето е сухо, безъ дъждъ, тѣ носятъ специално за тѣхъ вода и ги поливатъ. Та когато минаваме прѣзъ такива планински мѣстности, трѣбва да бѫдемъ много внимателни. Сутринь, когато наблюдаваме изгрѣва на слънцето, а вечерь — звѣздитѣ, пакъ трѣбва да бѫдемъ внимателни. На земята се забѣлѣзва едно слабо клатушкане, вслѣдствие на което ние нѣмаме всѣкога едно и сѫщо отношение къмъ слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ. Такива промѣни ставатъ не само на земята, но и въ атмосферата. Нѣкога въздухътъ е по-гѫстъ, а другъ пѫть — по-разреденъ; нѣкога е по-сухъ, а другъ пѫть — по-влаженъ. Навсѣкѫдѣ въ природата се забѣлѣзва една малка промѣна. Понѣкога слънцето и звѣздитѣ не изпращатъ къмъ земята нужното количество свѣтлина, отъ която ние се нуждаемъ. Има случаи пъкъ, когато ние не можемъ да възприемемъ направо слънчевата свѣтлина. Тя трѣбва да мине прѣдварително прѣзъ специални трансформатори, да се смекчи, и тогава да дойде до нашитѣ очи. Обаче, ние трѣбва да знаемъ, по кое врѣме да излизаме сутринь. Ще кажете: добрѣ е да се излиза сутринь при зазоряване — Не, има случаи, когато не е добрѣ да се излиза сутринь при зазоряване.

Спремъ ли се, обаче, прѣдъ тия специални случаи, ще дойдемъ до фанатизъмъ. Природата не търпи никакъвъ фанатизъмъ. Понеже всички центрове въ природата се мѣнятъ всѣки часъ, човѣкъ трѣбва да бѫде винаги буденъ, готовъ на поста си, като капитанъ на своя параходъ — всѣки день да прави нови изчисления, всѣки день да се приготовлява за нови условия. И благата, които Богъ ни изпраща всѣки день, трѣбва да знаемъ, какъ най-правилно да ги употрѣбимъ за съграждане на нашето тѣло. Напримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, да имате влияние надъ хората. Питамъ: какъ можете да придобиете това, ако вашата нервна система е разстроена? Ако вие сте нервни и постоянно се дразните, какъ ще можете да обичате и да ви обичатъ? Вие трѣбва да бѫдете като банкеръ, организмътъ ви постоянно да бѫде пъленъ съ магнетична сила. Не сте ли богати съ такава сила, нервни ли сте, хората ще ви избѣгватъ. Ако трѣбва да влѣзете въ съобщение съ такива хора, това на право не може да стане. Съ тѣхъ направо вие не можете да се разговаряте. Между тѣхъ и васъ непрѣменно трѣбва да дойдатъ редъ други сѫщества, които да смекчатъ тѣхната енергия, да я трансформиратъ. За такива хора Писанието казва: „Лошитѣ съобщения развалятъ добритѣ нрави“. За добритѣ хора, съ мекъ характеръ и богати съ магнетична сила, Писанието казва: „Добритѣ съобщения поправятъ лошитѣ нрави“.

Сега, прѣдъ насъ седи една положителна, нова наука, ново учение. Не е достатъчно само да твърдимъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, благородни, че сме хора на новото учение и т. н. Въ какво се заключава новото учение? — Новото учение се изразява въ опрѣдѣлено, положително служене на Бога; въ почитъ къмъ себе си, да знаешъ на всѣка стѫпка, че си човѣкъ; и въ постоянна обичь къмъ ближнитѣ си. Новото учение включва въ себе си една опрѣдѣлена, положителна наука, която може да се приложи въ живота. Новото учение дава на хората новъ начинъ за самовъзпитание, чрѣзъ който тѣ могатъ да видоизмѣнятъ лицето си, да го направятъ красиво и хармонично. Повечето отъ съврѣменнитѣ хора сѫ хилави, болни. Тѣ трѣбва да прѣустроятъ цѣлия си организъмъ, но за това се изисква голѣмъ капиталъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да прѣустрои своето сърце, своя умъ, своята воля, а слѣдъ това и своята душа, като внесе въ нея всички необходими елементи, съ които тя трѣбва да работи. Слѣдъ като е работилъ върху своя умъ, върху своето сърце, върху своята воля и върху своята душа, човѣкъ ще остави душата си свободно да работи и ще каже, като пияния турчинъ: „Божия работа е това!“ Каже ли така, нека наблюдава, какъ Богъ работи. Сега, съ тѣзи ѫгли, които имате по лицата си, съ тѣзи вѫзли по пръститѣ си, съ този хилавъ организъмъ, вие не може да влѣзете въ Царството Божие. Трѣбва напълно да прѣустроите организма си. И само по този начинъ, съ обновенъ, здравъ организъмъ, вие ще видите, какъ Богъ работи и ще разберете, за кой Богъ ви говоря. Азъ ви говоря за този Господъ, Който иде сега въ свѣта. За Него се казва въ Писанието: „Послѣдния день ще напиша своя законъ въ сърцата имъ, и тѣ ще ме познаятъ“. Свѣтътъ още не познава този Господъ, именно. Засега Той има повече отъ 40 имена, които сѫ написани въ Библията, но всички сѫ опетнени. Затова Той даде на Мойсея ново име за себе си. Вие какъ ще Го наречете? Христосъ Го нарече Отецъ, съ което искаше да каже, че Богъ има еднакви отношения къмъ всички хора, като Баща къмъ синоветѣ си. Хората, обаче, нѣматъ еднакви отношения къмъ Бога. Нѣкой казва: Богъ ме изостави съвсѣмъ; на едни даде богатство, на други — знания, а на мене — нищо.

Христосъ дава два образци за отношения на баща къмъ синоветѣ си и обратно. Единъ баща ималъ двама синове. По-младиятъ синъ поискалъ отъ баща си своето наслѣдство и отишълъ въ свѣта да си поживѣе, дѣто изялъ и изпилъ всичко. Като изялъ всичко, той дошълъ до съзнание, че сгрѣшилъ и рѣшилъ да се върне при баща си. Той си казалъ: „Азъ мислѣхъ, че животътъ при баща ми е тежъкъ и затова пожелахъ да се отдѣля на свобода, но указа се, че този животъ билъ по-тежъкъ“. Върналъ се той при баща си, разкаянъ и смиренъ, като му казалъ: „Прости ме, татко, азъ се връщамъ при тебе, но не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ; моля те, приеми ме за твой послѣденъ слуга“. Баща му се зарадвалъ, приелъ го много добрѣ и въ честь на неговото връщане заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ и опекатъ едно отъ най-угоенитѣ телета.

Сега започва изпита за по голѣмия синъ. Той минавалъ за чистъ и святъ, работѣлъ съ усърдие и любовь на баща си, но сега, като видѣлъ радостьта на бащата за връщането на по-малкия му братъ, въ него се събудила ревность, зависть, и той казалъ на баща си: „Толкова години азъ ти работя, но ти никога не закла за мене теле. Сега, като дойде братъ ми, ти се развесели и заповѣда да заколятъ за него най-угоеното теле.“ Баща му отговорилъ: „Синко, всичко, което имамъ е твое. Ти можешъ всѣкога, когато пожелаешъ, да си заколишъ не едно, но колкото искашъ телета, всички сѫ твои. Братъ ти нѣма нищо, той бѣше изгубенъ и се намѣри.“ Значи, голѣмиятъ синъ се възгордява, но не съзнава грѣшката си. Малкиятъ синъ съзнава погрѣшката си и се смирява. Питамъ: кой отъ двамата синове е на правата страна? Малкиятъ синъ, който се е разкаялъ, задѣто напусналъ баща си, е на по-правъ пѫть отъ голѣмия синъ. Чувствата на бащата и майката не се даватъ по законъ, но по любовь.

Слѣдователно, новото положение въ свѣта изисква всички да бѫдемъ синове Божии. Щомъ сме синова Божии, всички трѣбва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросътъ, какъ трѣбва да се отнасятъ хората къмъ менъ. Важно е, какъ азъ трѣбва да постѫпвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ моитѣ отношения къмъ Бога, къмъ душата ми и къмъ моитѣ ближни. Че не ме приели нѣкѫдѣ добрѣ, това не ме интересува. Отъ всѣкого се изисква да държи смѣтка за своитѣ постѫпки и отношения, а не за отношенията и постѫпкитѣ на другитѣ. Каквото прѣдприема човѣкъ, той трѣбва да се запита дълбоко въ себе си, какъ трѣбва да постѫпи. Пѫтува ли за нѣкѫдѣ, той трѣбва да се запита, кой пѫть да вземе. Божественото начало въ човѣка ще му отговори накѫдѣ да върви, кой пѫть да вземе и т. н. Често при екскурзии, много екскурзиянти изгубватъ пѫтя и се забъркватъ по тази причина, именно, че не се допитватъ до Божественото въ себе си. Тѣ си проектиратъ нѣщо по човѣшки, било това, че избиратъ по-кратъкъ и лесенъ пѫть, било че иматъ прѣдъ видъ нѣкаква економия въ пѫтя, и въ края на краищата оставатъ изненадани: вмѣсто по-евтино, пѫтьтъ имъ излиза по-скѫпъ, вмѣсто по-кратъкъ — по-дълъгъ. Така става, когато човѣкъ не се вслушва въ своя вѫтрѣшенъ гласъ. Обаче, Провидѣнието дѣйствува така, че всѣка неприятность прѣвръща въ приятность, всѣко зло — въ добро.

Всѣко противорѣчие въ живота на човѣка е една прѣдпазителна мѣрка. Чрѣзъ това дадено противорѣчие, нѣкои по-напрѣднали ваши братя искатъ да ви помогнатъ. Ще знаете, че въ свѣта има единъ опрѣдѣленъ, Божественъ пѫть. Слѣдва ли човѣкъ този пѫть, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. И оттамъ, всѣко противорѣчие, всѣко страдание и всѣка болесть въ живота на човѣка е резултатъ на отклонение отъ този пѫть. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора! Виждамъ единъ боленъ човѣкъ, легналъ на гърба си, отчаянъ, обезсърдченъ, очаква смъртьта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нѣщо по-високо отъ обикновения животъ, въ който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгорѣ, че има единъ Великъ законъ, който регулира всички нѣща въ живота. Всички хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че има една Велика разумность, която управлява свѣта.

Питамъ: въ какво седи силата на човѣка? — Силата на човѣка седи въ интереса, който той проявява, както къмъ своята работа, така и къмъ Божията. Въ това отношение, ако всички хора се заинтересуватъ отъ Божията работа, свѣтътъ ще се оправи. Ако оставимъ свѣта самъ да се прѣустройва и съгражда, нищо нѣма да се постигне. Ние сме зидари на новото, и затова отъ насъ се изисква съграждането на новия свѣтъ. Днесъ ние поставяме основитѣ на Божественото здание, върху което ще градимъ съ вѣкове. Стариятъ редъ и порядъкъ, стариятъ моралъ ще мине и замине, новъ иде вече. Съграждането на новото започва отъ днесъ и ще продължи съ хиляди години. Мнозина бързатъ, искатъ по-скоро да видятъ, какво ще излѣзе. — Тази работа не става съ бързане. Казвате: отдѣ ще вземемъ планъ за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, така ще бѫде и на земята“. Значи, моделътъ е на небето. Единъ день, когато се отвори небето, вие ще видите, какъ трѣбва да се гради. Имайте вѣра въ това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вѣрвате въ него, косъмъ нѣма да падне отъ главата ви.

Казвамъ: ако вървите по Божия пѫть, порои и наводнения нѣма да има, циклони и разрушения нѣма да има. Всички порои, наводнения, бури и землетресения се дължатъ на нарушения, отклонения и опълчаване срѣщу Великия Божи законъ. Обаче, всички трѣбва да знаятъ, че земята принадлежи на Господа. Ако нѣкой мисли, че може да прави, каквото си иска, той се лъже. Всѣки, който се опълчава срѣщу Божественитѣ закони, нищо добро не го очаква; всѣки, който е въ съгласие съ тия закони, прѣдъ него се откриватъ всички възможности на живота за добро. Ние сме за живота. Всѣки животъ има свои добри и лоши страни. Защо и за какво, ние оставяме този въпросъ настрана, не го обясняваме. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, всички явления въ него могатъ да се обяснятъ само по единъ разуменъ, Божественъ начинъ. Единъ день вие ще бѫдете свидѣтели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите, какъ Богъ оправя работитѣ. Планътъ е вече направенъ. Казано е въ Писанието: „Старото ще си отиде, и Богъ ще създаде нова земя и ново небе“. Отъ невидимия свѣтъ ще дойдатъ готови работници за прѣустройване на свѣта, а вие ще бѫдете тѣхни помощници. За това врѣме, именно, и вие се приготовлявате.

Нѣкои отъ съврѣменнитѣ религиозни хора вѣрватъ, че като умре единъ християнинъ, той отива на небето да блаженствува: по цѣлъ день пѣе и свири. Казвамъ: ако този християнинъ отиде на небето съ своето свирене, нищо нѣма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е мѣсто само за свирене. Тамъ душитѣ се учатъ и да свирятъ, и да пѣятъ, и да ядатъ, и да пиятъ правилно, но, прѣди всичко, то е мѣсто за работа. Ще кажете: щомъ е така, дошло е врѣмето да не слугуваме вече на фараона. — Да, но фараонъ не е нѣкѫдѣ вънъ отъ васъ. Най-лошиятъ фараонъ е вѫтрѣ въ васъ. Колко духовни сестри и братя сѫ още фараони! Колко свещеници и владици сѫ още фараони! Нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, какво прѣдставлявамъ отъ себе си. Когато нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, азъ взимамъ чукъ въ рѫка, давамъ и на него такъвъ, и казвамъ: ела при мене и двамата заедно ще чукаме, ще градимъ. Работата ще покаже, какъвъ съмъ, и кой съмъ. Двама художници, двама музиканти, двама поети, двама религиозни, които работятъ заедно, всѣкога ще иматъ резултатъ и ще се познаятъ. Тѣ сѫ зидари. Когато двама души се молятъ, тѣ градятъ нѣщо. Ако единиятъ се моли, другиятъ ще слуша; той се учи, какъ трѣбва да се моли. Има факири въ Индия, които чрѣзъ музика влияятъ на змиитѣ. Като засвирятъ на своя дървенъ инструментъ, подобенъ на флейта, всички змии се събиратъ наоколо имъ. Мнозина могатъ да свирятъ, но не могатъ да събиратъ змиитѣ наоколо си.

Нѣкѫдѣ изъ България, единъ ходжа ималъ способностьта съ свиренето си да събира гѫсеницитѣ отъ дърветата. Единъ българинъ се оплакалъ на ходжата, че дърветата въ градината му били нападнати отъ гѫсеници. Ходжата обѣщалъ, че ще му помогне да ги събере на едно мѣсто. И, наистина, единъ день той отишълъ въ градината на този българинъ и започналъ да свири. Въ скоро врѣме гѫсеницитѣ отъ дърветата започнали да лазятъ надолу и се събрали на едно мѣсто. Българинътъ, като ги видѣлъ така събрани, веднага се приготвилъ да ги убие, но ходжата го задържалъ, като му казалъ: „Изхвърли ги вънъ нѣйдѣ, далечъ отъ градината си, защото, ако ги убиешъ, тѣ ще се наплодятъ много повече“. Съ свиренето си ходжата имъ показалъ, че дърветата не сѫ мѣсто, дѣто тѣ могатъ да живѣятъ. Слѣдователно, както българинътъ искалъ да постѫпи съ гѫсеницитѣ, по сѫщия начинъ и съврѣменнитѣ хора искатъ да унищожатъ злото, грѣха въ себе си. Не, човѣкъ трѣбва да посвири на злото, на грѣха, както ходжата свири на гѫсеницитѣ, и да му каже: това мѣсто не е за тебе. То е за Бога. Този е новиятъ начинъ, по който Божиятъ Духъ работи върху душитѣ на хората.

И тъй, всички хора трѣбва да иматъ вече новъ идеалъ. Това, което тѣ наричатъ любовь къмъ Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли нѣкого, вие трѣбва да му служите вече по новъ начинъ. Отсега нататъкъ всѣки трѣбва да прилага въ живота си служенето по новия начинъ, като вѫтрѣшна работа върху себе си. Слѣдъ служенето иде: почитъ къмъ себе си, и най-послѣ — обичь къмъ ближния. Това означава стиха: „Който прави Истината, дѣлата му сѫ по Бога направени“. Той подразбира: ако служишъ на Бога, ако почиташъ себе си и ако обичашъ ближния си, твоитѣ богатства ще останатъ у тебе, никой не може да ти ги вземе.

Сега, желая на всички да развиете дарбитѣ си, които Първичната Причина е вложила въ васъ. Всичко друго нека ви служи като вѫтрѣшно помагало. Затова се изисква силна мисъль и възвишени чувства. Ако не можете да направите вѫтрѣшна връзка съ Великия Принципъ на живота, за да Го познаете, нищо нѣма да постигнете. Познанието на Този Принципъ трѣбва да мине въ Вѣчния Животъ, като необходимо условие за неговото задържане. Вѣчниятъ Животъ изисква такова служене на Бога, както ангелитѣ Му служатъ. Като необходимъ елементъ за Вѣчния Животъ е абсолютната чистота. Безъ нея нищо не може да се постигне. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Който само веднъжъ види Бога, той всичко може да възприеме.

Слѣдователно, безъ служене на Бога, безъ почитъ къмъ себе си и безъ обичь къмъ ближния, нищо не може да се постигне. Това сѫ елементарни, основни правила за земния животъ, безъ които той не може да се прояви. Мойсей проповѣдваше на евреитѣ любовь къмъ Бога, но това учение бѣше недостѫпно за тѣхното развитие и тѣ, вмѣсто да проявятъ любовь и служене къмъ Бога, тѣ го приложиха къмъ себе си. Обаче, да служишъ на себе си, това е старо учение. Ние поставяме новъ редъ на нѣщата обичь къмъ ближния, почитъ къмъ себе си и служене на Бога. Само чрѣзъ служенето ние ще проявимъ Любовьта по новъ начинъ. Проявимъ ли така Любовьта, и чистотата ще дойде у насъ. Щомъ дойде чистотата, ние ще имаме нова, положителна наука, съ нови правила и методи. Ако ви се даде тази наука още сега, тя ще ви създаде голѣми затруднения. Вие не сте готови още за нея. Прѣдставете си, че ви се дадатъ извѣстни познания, да разбирате човѣка по чъртитѣ на лицето, или по нѣкои бѣлѣзи на главата. Като срещнете нѣкой човѣкъ, вие ще кажете: азъ познавамъ този човѣкъ, зная го какъвъ е. Нали виждамъ очитѣ, ушитѣ, носа рѫцѣтѣ му — достатъчно ми е това!

Казвамъ: знание безъ чистота е въ състояние повече да ви спъне въ живота, отколкото да ви подигне. Мнозина биха дали всичко, каквото иматъ, само да постигнатъ истинското ясновидство. Обаче, да бѫде човѣкъ ясновидецъ, изисква се голѣмо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очитѣ на хората биха се отворили прѣждеврѣменно, животътъ имъ напълно би се развалилъ. Тъй щото, тѣ трѣбва да благодарятъ, че нѣматъ още тази дарба. За този, който вижда, а сѫщеврѣменно и разбира нѣщата, ясновидството има смисълъ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се прѣчисти окончателно, да освободи съзнанието си отъ всички криви положения и възгледи за живота. Ако нѣкой мѫжъ е ясновидецъ и вижда, че неговата жена има отношения съ други мѫже, той трѣбва да знае дълбоката причина на тѣзи отношения. И обратно: ако жената вижда, че нейниятъ мѫжъ има отношения съ други жени, и тя трѣбва да разбира причинитѣ на неговото положение. Питамъ: виновна ли е нѣкоя жена, ако управлението на затвора, дѣто е поставена за нѣкаква грѣшка, я тури между нѣколко мѫже прѣстѫпници? Ще кажете, че не е трѣбвало да грѣши тази жена. — Добрѣ, вѣрно е, че не е трѣбвало да грѣши, но станало е вече това нѣщо. Какво трѣбва да се прави сега? Ако нѣкой е въ затвора, това ни най-малко не показва, че той дѣйствително е прѣстѫпникъ. Често прѣстѫпницитѣ въ затвора живѣятъ по-добрѣ, отколкото свободнитѣ хора.

Прѣди години, въ Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше отъ положението си, отъ тежкия животъ и казваше, че не иска повече да живѣе така. Наистина, страшно нѣщо е да падне човѣкъ! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататъкъ: „Азъ не смѣя да влѣза въ никое общество, не смѣя да отида и на църква. Дѣто влѣза, всички е считатъ като прокажена. Какво да правя сега. Искамъ да си направя една малка кѫщичка и да заживѣя честно и почтено. Има единъ, който ме обича“. — Дръжъ се тогава за него. Всѣкога трѣбва да има поне единъ човѣкъ, който да ви обича. Той ви носи спасението. Богъ ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави отъ положението, въ което се намираме. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да каже: има поне Единъ, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквахъ, протестирахъ срѣщу сѫдбата си, но най-послѣ се обърнахъ къмъ Господа и казахъ, „Господи, на Тебе се оставямъ, покажи ми пѫтя, по който трѣбва да вървя. Не мога да живѣя повече така“. Това е тъмната страна на нейния животъ. Свѣтлата страна на живота ѝ се заключава въ това, че всичкото зло ще се прѣвърне въ добро, и скръбьта ѝ ще се прѣвърне въ радость. Единъ день, когато човѣкъ напусне тѣлото си, ще му дадатъ ново тѣло, по-добрѣ организирано, и тогава всѣко зло ще се прѣвърне на добро.

Сега, всички вие ще бѫдете зидари въ новата култура. Не се заблуждавайте отъ врѣменнитѣ, отъ прѣходнитѣ нѣща. Всичко старо ще прѣмине, и новото ще дойде, но врѣме се изисква. Хиляди години се изискватъ, докато новото израсне и даде плодъ, за да видите, какво Богъ е скрилъ въ вашитѣ души. Съ васъ заедно ще работятъ и светии, и ангели, и праведници, и добри хора, и гении, и талантливи хора, като художници, музиканти, учени и др.. До това врѣме вие нѣма да се смущавате, да се обезсърдчавате, но ще работите и ще очаквате новото, на което ще бѫдете свидѣтели. Въ Божията Любовь нѣма нито измѣна, нито промѣна. Въ този животъ всичко се прѣвръща въ добро. Божествениятъ свѣтъ е прѣдвидилъ за васъ нѣщо много по-хубаво отъ това, което днесъ имате. Вие ще се освободите отъ всички недѫзи, слабости и спънки въ живота си. Ако имате спънки, тѣ се дължатъ единствено на васъ. Въ Първичната Причина се криятъ всички възможности за добро.

Нѣкои ще ви запитатъ, въ какво седи новото учение. Вие ще имъ отговорите, че новото учение се заключава въ служене на Бога, въ почитъ къмъ себе си и въ обичь къмъ ближния. — Ама вие вѣрвате ли въ Христа? За какъвъ Го считате? — Не е въпросъ, какво ние мислимъ за Христа и дали вѣрваме въ Него. По този въпросъ най-добрѣ могатъ да ви освѣтятъ всички ония, които минаватъ за християни. Днесъ Христосъ се е заловилъ на работа. Съ чукъ въ рѫка Той работи по зданията, гради, събаря, не чака да Му се създадатъ благоприятни условия. Въ Писанието е казано, че Христосъ седи отдѣсно на Отца. Това значи: Христосъ е седналъ отдѣсно на Любовьта и чрѣзъ закона на Мѫдростьта учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ и да работятъ. Сутринь Христосъ срѣща нѣкой човѣкъ тѫженъ, обезсърдченъ, нѣма работа и го запитва: какво искашъ? Защо си тѫженъ? — Нѣмамъ работа, нѣмамъ пари да храня себе си и сѣмейството си. — Не се безпокой, вземи чука и ела заедно съ мене на работа! Отиватъ двамата при единъ богатъ човѣкъ, и Христосъ му казва: дай на този човѣкъ работа и му плати 50 — 60 лева надница! Ако този бѣденъ човѣкъ е шивачъ, Христосъ ще го заведе при нѣкой голѣмъ майсторъ — шивачъ и ще му каже: този човѣкъ иска да работи. Дай му часть отъ твоитѣ порѫчки. И като се залови на работа, нека той каже: Господи, както азъ шия тази дреха, така и Ти ми приготви една нова дреха, да се зарадвамъ и да Те прославя. Шиешъ ли дреха на нѣкой човѣкъ, вложи въ нея всичкитѣ си благопожелания и благословения, та като облѣче той дрехата си, да каже: нѣщо хубаво има вложено въ моята дреха. Да бѫде благословенъ този, който я шилъ! Постѫпи ли шивачътъ така, неговиятъ клиентъ и втори пѫть ще го потърси. Когато фурнаджията мѣси хлѣбъ, нека вложи въ него най-доброто си разположение, че който хапне отъ този хлѣбъ, да остане доволенъ, и втори пѫть да иска да си купи отъ сѫщото мѣсто. Този хлѣбъ трѣбва да оживѣе въ съзнанието на всѣки, който го е опиталъ, и подъ негово влияние да каже: отсега нататъкъ рѣшавамъ да живѣя добъръ и чисть животъ. Когато майсторътъ гради кѫща, той сѫщо така трѣбва да остави въ нея своитѣ добри влияния, че като влѣзе притежательтъ ѝ, да каже: отсега нататъкъ искамъ да живѣя новъ животъ, да се прѣродя. Само по този начинъ можете да подкрѣпвате хубавото и доброто въ свѣта. Ние сме дошли на земята, именно, за това — да подкрѣпваме и развиваме доброто. Всѣки отъ насъ е малка станция, на която могатъ да се спиратъ възвишенитѣ сѫщества, които идатъ отъ невидимия свѣтъ да извършатъ извѣстна работа. Прѣзъ насъ ще прѣминатъ тѣ и на насъ ще си починатъ. Душата и духътъ на човѣка сѫ тъкмо такива станции, спирки или огнища, дѣто Божиитѣ работници ще спиратъ.

Днесъ всички имате Божията подкрѣпа, както и подкрѣпата на Христа, на всички светии, на всички велики Учители, на Всемирното Бѣло Братство, както и на възвишенитѣ сѫщества, завършили своето развитие. Всички ще работимъ за съграждане на новата култура и като я съградимъ, само тогава можемъ да кажемъ, както е казалъ слѣпецътъ въ врѣмето на Христа: „Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ ясно“. Всичко, каквото Богъ сѣе, израства. Всичко добро и възвишено, което желае душата ви, ще се постигне, но съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да не се прѣкѫсва връзката.

Ние можемъ да ви обяснимъ новото учение и по другъ начинъ, въ друга форма, но има една вѫтрѣшна опасность за васъ, която седи въ слѣдното: ако малко дадешъ на човѣка, той отслабва; ако много му дадешъ, той се прѣсища. На всѣки човѣкъ трѣбва да се даде толкова, колкото му е нужно. Да познавашъ хората и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ съ тѣхъ, не е лесно нѣщо. Това е наука! Срещнешъ ли растение, животно или човѣкъ, които иматъ нужда отъ тебе, ти трѣбва да знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Не знаешъ ли, какъ да имъ помогнешъ, по-добрѣ не се заемай; не разваляй хубавото, което има въ тѣхната душа. Не размѣствай Божественото въ хората и не мисли, че ти можешъ да го наредишъ по-добрѣ, отколкото Богъ го е поставилъ. Задачата на всѣкиго е да обърне човѣка къмъ Бога, ако може да направи това, и слѣдъ туй да започне да го кърми. Новороди ли се той, по-нататъкъ работата е лесна. Да записвашъ хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане къмъ Бога. Ние не се нуждаемъ отъ членове. Ние не се нуждаемъ отъ бързо обръщане на хората. Ако е въпросъ за членове, ако е въпросъ да обръщаме хората, и крадецътъ може да обръща джобоветѣ. Обръщането на джобоветѣ, обаче, не е добро, въ него нѣма никакъвъ моралъ.

Сега ще ви дамъ двѣ противорѣчиви мисли, върху които трѣбва да разсѫждавате. Тѣ сѫ слѣднитѣ: вие сте много добри, безъ да знаете, че сте добри; сѫщеврѣменно сте и много лоши, безъ да знаете, че сте лоши. Лошото въ човѣка се изразява въ човѣшкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другитѣ. Слѣдователно, това добро за въ бѫдеще ще му причини хиляди нещастия и злини. Запримѣръ, светията може да причини хиляди пѫти по-голѣми злини и нещастия на хората, отколкото единъ грѣшникъ. Ако светията каже на хората, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ и нѣма защо да вѣрватъ въ Бога, той може да ги разколебае напълно и да ги доведе до абсолютно обезсмисляне на живота. Казвамъ: ако единъ голѣмъ параходъ не е направенъ, както трѣбва, при всѣко нещастие въ морето или въ океана, ще пострадатъ стотици и хиляди хора. Ако, обаче, една малка лодка се обърне и потъне въ морето, ще пострадатъ само 4 — 5 души. Ето защо човѣкъ трѣбва да има нѣщо стабилно въ себе си, което, при всички условия, да остава неизмѣнно. И когато влизате въ Божествения пѫть, да не се рѫководите отъ чужди влияния, но отъ единственото дълбоко убѣждение на вашата душа, че въ този пѫть ще намѣрите вѣчното, неизмѣнното начало на живота. Другъ пѫть, освѣнъ този, нѣма. Ако човѣкъ може да се грѣе на слънцето, той ще може да се грѣе и на огъня, ще може да се грѣе и на свѣщьта, но свѣтлината и топлината, която слънцето изпраща, не може да се сравни съ свѣтлината и топлината, която огъньтъ и свѣщьта изпущатъ навънъ. Когато има слънце, ти можешъ да се грѣешъ и на огънь, но когато нѣма слънце, и на огънь не можешъ да се грѣешъ.

Доброто въ човѣка е Божественото начало. Слѣдователно, Божественото за насъ е тъй необходимо, както и слънчевата свѣтлина. Дръжте въ себе си всѣко учение, което е съгласно съ Божествената свѣтлина. Дойдете ли до нѣкое отклонение, спрете. Всѣки день ние сме изправени не само прѣдъ себе си, но и прѣдъ Божието лице. И затова, когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я корегира.

И тъй, сега всички сте добри. Азъ желая доброто у васъ да възрасне, да станете съвършени. Сѫщеврѣменно ви желая и лошото, което имате, да стане торъ на доброто. Нека то натори нивитѣ ви, да дадатъ изобилно плодъ. Не се безпокойте за вашитѣ ниви и лозя — този торъ ще имъ бѫде въ полза, тѣ ще дадатъ повече плодъ.

Сега, дръжте въ ума си мисъльта: служене на Бога, почитъ къмъ себе си и обичь къмъ ближния! Това е една велика задача за разрѣшение, която прѣдстои на всички. За да се осѫществи и приложи тази задача въ живота, отъ васъ се изисква абсолютна вѣра и чистота.

Божията Истина е образъ на Божията Любовь!

Бесѣда отъ Учителя,

държана на 25 августъ 1929 г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...