Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_08_25 По Бога направени

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:54

От томчето "По Бога направени"
Съборни бесѣди, 1929 год.
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПО БОГА НАПРАВЕНИ

 

„Който прави Истината, иде къмъ видѣлината, за да се явятъ дѣлата му, че сѫ по Бога направени”. (Йоана 3:21)

 

Човѣшкиятъ животъ се опредѣля отъ две състояния, които произвеждатъ два различни резултата, а именно: добро и зло, видѣлина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяватъ Истината, скрита въ самия животъ. За истинския животъ, както и за сѫщината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти отъ всички примѣсени къмъ него елементи, които го развалятъ и опетняватъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи отъ всички примѣсени и разтворени въ нея вещества, които измѣнятъ и развалятъ вкуса й. Съвременнитѣ хора още не сѫ опитали и не знаятъ, какво нѣщо е чистата вода, въ абсолютния смисълъ на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде отъ въздушното пространство, веднъжъ минала презъ въздуха, а послѣ и презъ земнитѣ пластове, тя съдържа вече въ себе си примѣси или утайки отъ органически и неорганически вещества. Колкото и да сѫ чисти пѣсъчнитѣ пластове, презъ които водата се филтрува, тѣ все пакъ съдържатъ въ себе си извѣстно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примѣси или разтворени вещества. Затова, именно, съвременнитѣ хора търсятъ най-чиста вода по планинскитѣ мѣста. Ако водата, при пѫтуването си изъ земнитѣ пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за живота, да изгуби и той своята първоначална чистота. Животътъ, който излиза отъ Бога, е чистъ, но следъ като мине презъ гѫстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своитѣ първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дето съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ своя животъ.

 

Мнозина казватъ: азъ съмъ неразположенъ, азъ съмъ тѫженъ, азъ нѣмамъ успѣхъ въ живота си, животътъ ми нѣма смисълъ. Това сѫ обикновени фрази, съ които човѣкъ иска да се утѣши. Обаче, не е достатъчно само човѣкъ да се утѣшава или да констатира нѣкои свои състояния, като добри или лоши, но той трѣбва да знае причинитѣ и последствията на явленията, както и нѣкои методи за изправѣне на лошитѣ, дисхармонични състояния. Ако човѣкъ може само да констатира нѣкое свое тежко състояние, а не знае, какъ да го превърне въ добро, той ще мяза на онзи лѣкарь отъ турско време, който лѣкувалъ всички болѣсти по единъ начинъ – намазвалъ болното мѣсто отгорѣ съ мехлемъ. Но отъ този мехлемъ болѣститѣ не се премахвали, нито пъкъ се намалявали. Следъ лѣкуването съ мехлемъ, въ медицинската практика се явиха и други лѣчебни срѣдства, като пенкелеръ, панацѣя, които употрѣбяваха за всички болѣсти, но при все това болѣститѣ не само че не се намалиха, но отъ день на день се увеличаватъ. Днесь медицината си служи съ редъ лѣкарства, въ които се съзира усилието на човѣшкия духъ да се освободи по нѣкакъвъ начинъ отъ болѣсти, страдания – изобщо, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Въ това отношение съвременнитѣ хора мязатъ на конетѣ. Когато духатъ силни бури и вѣтрове, коньтъ намѣсто да върви напредъ, той отстѫпва назадъ. Вследствие на това, ако единъ конь се намира до брѣга на нѣкое море, когато задухатъ силни вѣтрове, той започва да отстѫпва назадъ и пада въ морето. Сѫщото се случва и съ хората, когато искатъ да избѣгнатъ отъ нѣкое зло. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ едно зло, а попадатъ на друго. Питамъ: какво се изисква тогава отъ човѣка, за да избѣгне злото? – Будно съзнание. Спасението на човѣка сѣди въ неговото будно съзнание и въ чистия животъ, който прекарва на земята.

 

Казвамъ: ние не говоримъ за живота, който човѣкъ самъ е опетнилъ. Това е личенъ въпросъ, съ който въобще не се занимаваме. Ние говоримъ принципиално за живота, като велико постижение, къмъ което човѣшката душа се стреми. Въ човѣшкото естество едновременно функциониратъ нѣколко течения на живота. Едното течение е физическиятъ животъ, въ който състоянията на човѣка лесно се смѣнятъ. Този животъ се отличава съ голѣма неустойчивость. Другото течение е духовниятъ животъ въ който има нѣщо възвишено и благородно, нѣщо устойчиво. Третото течение е Божествениятъ, Вѣчниятъ животъ, който регулира всички нѣща и явления, като дава пълна стабилность на човѣка. Въ този животъ човѣкъ знае, предвижда и разполага съ нѣщата. Каже ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Наука е това! Човѣкъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, навредъ носи своето благословение. По това, именно, той се отличава отъ човѣка, който живѣе въ обикновения, въ физическия свѣтъ.

 

Въ това отношение, когато правимъ екскурзии, ние не се интересуваме толкова отъ външната форма на планинитѣ, канаритѣ, изворътъ и рѣкитѣ, колкото отъ въпроса, какви разумни сѫщества сѫ минали презъ тия мѣста и какво сѫ оставили. Отъ външния видъ на тия мѣста се опредѣля степеньта на развитието на разумнитѣ сѫщества, които сѫ минавали покрай тѣхъ. Ние се интересуваме само отъ тия разумни сѫщества, които сѣдятъ на по-високо стѫпало въ развитието си отъ насъ, и затова наблюдаваме и изучаваме картинитѣ, които тѣ сѫ изложили въ природата. Съвременнитѣ художници взиматъ платна, четки и бои и нарисуватъ една, две или повече картини, като ги оставятъ на хората да имъ се любуватъ и да учатъ по тѣхъ.

 

Въ миналото, обаче, художницитѣ не сѫ рисували по този начинъ. Тѣ не сѫ разполагали съ платна, четки и бои, за това сѫ рисували картинитѣ си върху канаритѣ и планинитѣ. За да се разбератъ тѣхнитѣ картини, трѣбва да се гледатъ отдалечъ, на разстояние около 10 ÷ 15 километра. При това за да се разбере дълбокия имъ смисълъ, тѣ трѣбва да се гледатъ при специални разположения, при специални условия. Напримѣръ, трѣбва да се знаятъ редъ закони, които опредѣлятъ, както височината, така и наклона на извѣстни върхове Щомъ е така, тогава не е безразлично, дали даденъ връхъ ще бѫде по-високъ или по-нисъкъ отъ другъ нѣкой. Освѣнъ това, въ планинскитѣ мѣста има извѣстни центровѣ на тежестьта, които опредѣлятъ посоката на силитѣ въ тия планини. Вследствие на това, въ всѣки планински връхъ има специално движение на частицитѣ. При това движение силитѣ се стремятъ да запазятъ извѣстно равновѣсие. Когато се наруши равновѣсието между силитѣ въ единъ планински връхъ, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни отъ върховетѣ на планинитѣ, като Мусала на Рила и други нѣкои, постепенно започватъ да губятъ своето равновѣсие, а други планински върхове го възстановяватъ. За въ бѫдеще едни планини ще се рушатъ, а други ще се възстановяватъ. Въ последнитѣ се образуватъ нови центровѣ, които привличатъ нови енергии, нови сили, вследствие на което тия планини растатъ и се развиватъ, както и хората. По сѫщия начинъ расте и дъното на моретата. За човѣка, който разбира вѫтрешния, дълбокия смисълъ на живота, всички явления криятъ въ себе си или задъ себе си извѣстна разумность. Той вижда подобна разумность и въ теченията на рѣкитѣ, езерата и моретата. Много религиозни хора, обаче, обясняватъ нѣкои явления по механически начинъ, но механиката не разрѣшава въпроситѣ. Защо? – Понеже въ механическитѣ дѣйствия нѣма разумность. Питамъ: има ли нѣкаква разумность въ зѫбцитѣ на две колела, които влизатъ едно въ друго? Ако разумностьта е въ самитѣ зѫбчести колела, то при счупване на единъ отъ тѣхнитѣ зѫбци, колелата сами би трѣбвало да изправятъ тази поврѣда. Щомъ не могатъ да поправятъ счупения зѫбецъ, ние казваме, че разумностьта сѣди вънъ отъ тѣхъ.

 

Вие казвате: Богъ е направилъ човѣка, а сѫщевременно Той е създалъ и живота. Вѣрно е, че Богъ е направилъ земята, слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ и всички останали небесни свѣтила, а най-послѣ е направилъ и човѣка, но въ никой случай не можемъ да кажемъ, че Той е създалъ и живота. Създаването на живота не е механически процесъ. Следователно, човѣкъ има еднакво отношение и къмъ земята, и къмъ слънцето, като тѣла, направени отъ Бога. Значи, първото отношение на човѣка е къмъ Първичната Причина на нѣщата, а послѣ къмъ всичко онова, което Тя е създала. Затова е казано въ Писанието: „Човѣкъ не трѣбва да се кланя на слънцето, но и слънцето не трѣбва да се кланя на човѣка”.

 

Казвамъ: що се отнася до външната страна на цѣлокупния животъ, той може да се разглежда като общъ, сложенъ организъмъ, съставенъ отъ безбройно число колела. Всѣки човѣкъ, като индивидъ съставлява часть отъ този организъмъ. Докато е въ този организъмъ и се върти заедно съ всички колела, той се мисли много нѣщо. Счупи ли се, обаче, единъ отъ зѫбцитѣ на колелата, той разбира вече, че силата не е у него и започва да се чуди, да мисли, какво да прави. Казвамъ единъ отъ зѫбцитѣ на колелата се счупи. – Какво да правя? – Ще чакашъ, докато дойде нѣкой великъ майсторъ да поправи счупения зѫбецъ. Той може да го поправи, а може и да го извади, да го хвърли навънъ и вмѣсто него да тури здравъ. Ще кажете какъ е възможно да ме извадятъ навънъ. – Да, човѣкъ може да бѫде изваденъ навънъ, и като зѫбъ отъ нѣкое колело. И като колело, да се претопи и да се постави отново въ другъ нѣкой организъмъ. Отъ сѫщия, отъ великия майсторъ зависи формата, която може да ви се даде. Трѣбва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, нито на своя животъ. Вие се намирате още подъ опекунството на Великия законъ. Казвате: ние сме свободни. – Не преди всичко вие не сте свободни нито отъ въшкитѣ, нито отъ бълхитѣ, нито отъ комаритѣ. Едва сѣднете нѣкѫде, и усѣщате вече, че нѣщо ви е ужилило. Не само по низкитѣ мѣста има паразити, които безпокоятъ човѣка, но тѣ се срѣщатъ и по високитѣ мѣста. Въ Рила, напримѣръ, около езерата, на височина 2400 м, се срѣщатъ особенъ родъ мухи, които кацатъ по човѣка и силно го жилятъ. На ужиленото мѣсто се образува подутина, подобна на ужилено отъ паякъ или отъ пчела. Тѣзи мухи внасятъ въ организма на човѣка особена течность, която дѣйствува лѣчебно.

 

„Който прави Истината, иде къмъ видѣлината”. Този стихъ не е правилно преведенъ. Истината не може да се прави. Смисълътъ на този стихъ подразбира „който обича Истината”. Ако думата „прави” се изтълкува кабалистически, спорѣдъ буквитѣ, отъ които е съставена, първата буква „п” въ тази дума, е на мѣстото си. Тя означава да възприемешъ нѣщо. Втората буква „р” не е на мѣстото си. Тя означава да хванешъ нѣщо съ рѫката си. Въ този смисълъ Истината не може да се хваща съ рѫка, но се възприема съ ума. Буквата „а” е на мѣсто употрѣбена. Истината внася Правдата въ свѣта. Дето нѣма Истина, нѣма и Правда. Сега хората искатъ да внесатъ първо Правдата, правото въ свѣта, а послѣ Истината. Това е невъзможно. Първо ще възприеметѣ Истината, а тя ще внесе Правдата. Всички нѣща се развиватъ по единъ последователенъ редъ.

 

И тъй, ние говоримъ за живота, спорѣдъ сегашното му развитие. Ние не го разглеждаме теоретично. Въ това отношение физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ представляватъ извѣстенъ родъ сили. „Тѣзи три вида животъ, като течения на общия животъ, сѫ свързани единъ съ другъ. Тамъ, додето човѣкъ е достигналъ днесь, той представлява една малка часть отъ общия развой. За въ бѫдеще човѣкъ ще се измѣни още повече, па и трѣбва да се измѣни, за да дойде до правитѣ, положителни разбирания на живота и на природата. Днесь всѣки човѣкъ има извѣстно вѣрую, което иска да наложи и на другитѣ, да имъ докаже, че тъй, както той мисли, е най-право. Той може да наложи своето вѣрую, своитѣ разбирания и на другитѣ само тогава, когато има за тѣхъ абсолютни, положителни доказателства. Напримѣръ, френолозитѣ казватъ, че дългиятъ носъ е признакъ на интелигентности. Обаче, не всѣкога дългиятъ носъ опредѣля интелигентностьта на човѣка. Извѣстно е на всички, че съ цѣлзиевия термометъръ се опредѣля температурата. По аналогия на горното твърдение, че отъ дължината на носа зависи интелигентностьта на човѣка, трѣбва ли да вадимъ заключение, че и отъ дължината на термометъра ще зависи неговата точность при измѣрване на температурата? Отъ какво зависи точностьта на термометъра? – Отъ правилното му приготовление. Има ли нѣкаква неправилность, или грѣшка въ приготовлението на термометъра, тя се изразява въ неточното измѣрване на температурата.

 

Отъ друга страна френологията твърди, че ако носътъ е кѫсъ и широкъ, това показва извѣстна дѣятелность въ чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на нѣкакъвъ физиологически дефектъ въ човѣка. Значи, законътъ, който опредѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата въ човѣка, е вѣренъ само тогава, когато дължината на носа е резултатъ на усилена умствена дѣйность, а широчината му – резултатъ на усилена дѣйность на сърдцето. Когато умътъ не е работилъ интензивно и когато сърдцето не е работило усилено, дължината и широчината на носа сѫ привидно явление; тѣ сѫ образувани по механически начинъ, като резултатъ на нѣкакво натрупване. Въ този случай, доказателствата за дължината и широчината на носа излизатъ невѣрни. Това показва, че дължината на носа, която дѣйствително опредѣля интелигентностьта на човѣка, трѣбва да бѫде точно опредѣлена мѣрка, а не произволна. Сѫщото се отнася и до широчината на носа. Освѣнъ това, когато се опредѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата у човѣка, трѣбва да се взематъ предвидъ общата конструкция на носа, кожата му, мускулитѣ му и редъ още обстоятелства. Мускулитѣ на носа въ интелигентния човѣкъ сѫ устроени по особенъ начинъ и се отличаватъ отъ тия на неинтелигентния човѣкъ. Въ носа на интелигентния човѣкъ има извѣстна красота. Природата обича красотата и всѣкога се стреми къмъ създаване на красиви форми.

 

Ще кажете: кой свѣтъ е красивъ? Умствениятъ. Той е свѣтъ на красотата: Той създава формитѣ. Щомъ дойдемъ до чувствения свѣтъ, чувствата указватъ влияние върху широчината на носа. Дойде ли се до нормалната мѣрка за широчината на носа, казваме, че този човѣкъ е благороденъ. Значи, по широчината на носа се опредѣля благородството на човѣка. Каквото чувство и да се зароди въ човѣшкото сърдце, веднага се отразява на носа, забелезва се леко мръдване на мускулитѣ. Най-скрититѣ чувства, които минаватъ презъ сърдцето на човѣка, винаги се отразяватъ въ мускулитѣ на носа. Въ това отношение носътъ е пълно отражение на чувствата у човѣка. Всички чувства на човѣка се отразяватъ върху носа, тъй както картинитѣ на кинематографа се отразяватъ върху главното. Дойдемъ ли до очитѣ пъкъ, тамъ вече нѣма абсолютно никаква лъжа. Който иска да скрие нѣщо, не остава друго освѣнъ да затвори очитѣ си. Когато децата искатъ да излъжатъ, да скриятъ нѣщо отъ родителитѣ си, тѣ затварятъ очитѣ си. И следъ всичко това ние мислимъ, че може да има нищо скрито-покрито. Не, навсѣкѫде, дето има скрита вода, тя излиза на повърхностьта – и презъ най-малкитѣ шупли ще излѣзе навънъ.

 

Казвамъ: отъ гледището на Божествения свѣтъ, нѣма скрити, нѣма тайни нѣща. Не се минава много време и всичко, което човѣкъ е таилъ дълбоко въ себе си, излиза отвънъ. Затова, именно, отъ всички се изисква чистота – чистъ и свѣтъ животъ. Това може да се постигне само когато човѣкъ изпълнява не своята воля, а волята Божия. Сѫщото нѣщо Христосъ е казалъ въ единъ отъ стиховетѣ на Господнята молитва „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята!” Значи, жителитѣ на небето изпълняватъ вече волята Божия по единъ естественъ пѫть. Всички разумни сѫщества, които живѣятъ на небето, иматъ будно съзнание за това, което вършатъ, и сѫ доволни, че изпълняватъ волята Божия тъй, както трѣбва, за да служатъ като образецъ на жителитѣ отъ земята. Обаче съвременнитѣ хора, като не знаятъ правилния начинъ за изпълнение на волята Божия, искатъ чрезъ принуждение, чрезъ насилие да изпълнятъ този редъ, да изпълнятъ тази висша воля. Тѣ създаватъ закони, правилници, но волята Божия пакъ не се върши. Когато хората изпитватъ моменти на щастие, това не е резултатъ на земния животъ. Земниятъ животъ представлява редица отъ страдания и нещастия. Защо? – Защото той е непрекѫснато нарушение на Великия Божи законъ. Следователно, радоститѣ, щастието въ живота на хората идатъ отъ небето, отъ Божествения свѣтъ. Прекѫсне ли се връзката съ този свѣтъ, страданията идатъ. Значи, страданията и нещастията идатъ отъ земята, а щастието и радоститѣ – отъ небето.

 

И тъй, ако хората очакватъ щастие и радость отъ земята, тѣхното положение може да се изрази съ българската поговорка „Трай, коньо, за зелена трѣва!” Очаквате ли радость и щастие, обърнете погледа си нагори, къмъ висшия свѣтъ! Това е въ реда на нѣщата. Растенията очакватъ своето спасение отъ слънцето. Хубавото, красивото за растенията иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото, красивото за водата иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото и красивото и за хората иде отъ слънцето, отъ този великъ свѣтъ, а не отъ земята. Всичко хубаво и велико иде отъ свѣта, дето се изпълнява волята Божия. Той е свѣтъ на редъ и порядъкъ. Съзнанието на тия сѫщества тамъ е тъй будно, така добрѣ - развито, че тѣ знаятъ, предвиждатъ и разбиратъ всичко. Тѣ знаятъ причинитѣ и последствията на нѣщата, затова нито спорятъ, нито се разправятъ помежду си, нито се мѫчатъ да убѣждаватъ другитѣ. Щомъ видятъ нѣкой човѣкъ, тѣ вече го познаватъ.

 

Велико нѣщо е познанието! Да познаваш човѣка, това не значи да измѣришъ границитѣ му, до колко той е голѣмъ или малъкъ. Познаването на нѣщата не се опредяла съ измѣрване на тѣхната голѣмина. И вѣчностьта не се опредяла съ измѣрване на нейната голѣмина. За вѣчностьта нѣма мърка. Подъ думата „вѣчность” се разбиратъ тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вѣчностьта, безконечностьта не може никога да се свърши. Тя съдържа въ себе си всички красиви възможности. Има вѣчность, която е минала вече; има вѣчность настояща; има и вѣчность бѫдеща. Това, което е минало за насъ, за други сѫщества е настояще, а за нѣкои – бѫдеще. Тѣзи въпроси сѫ отвлѣчени, и мнозина отъ васъ може да не се интересуватъ отъ тѣхъ. Които не се интересуватъ отъ тѣзи въпроси, иматъ право за това. Защо? – Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие. Въ духовно отношение нѣкои хора сѫ въ първо отдѣление, тѣ едва сега изучаватъ буквитѣ и само тѣхъ разбиратъ. Други сѫ въ второ отдѣление, трети – въ трето, въ четвърто отдѣление, а нѣкои сѫ въ класоветѣ на прогимназията или гимназията. Обаче, има деца отъ първо отдѣление, които се считатъ голѣми, и тѣ се държатъ като важни авторитети. Тѣ едва смѣтатъ отъ 1 ÷ 10 и мислятъ, че много знаятъ. Дѣйствително, много нѣщо е да знае човѣкъ да смѣта отъ 1 ÷ 10. Животътъ на земята се включва въ тия числа.

 

Животътъ на всѣки човѣкъ се опредяла съ една математическа формула отъ числата 1 ÷ 10. Ако вървите по закона на инволюцията и броитѣ отъ 1 ÷ 10, това е Божествениятъ животъ; като слизатѣ отгорѣ, отъ 1 ÷ 100 е животътъ на ангелитѣ; отъ 1 ÷ 1000 – животътъ на хората, а отъ 1 ÷ 10,000 – животътъ на млѣкопитаещитѣ и така може да дойдетѣ до 100,000, до 1,000,000 и повече. Всички тия числа представляватъ крѫгове, и всѣки крѫгъ има свои по-малки подраздѣления. Всѣки по-голѣмъ крѫгъ, съ своитѣ подраздѣления представлява редъ възможности, но всѣки отъ тѣхъ съставлява единъ вѫтрѣшенъ крѫгъ на безпредѣлния животъ, който теософитѣ наричатъ абсолютенъ, безпредѣленъ, безконеченъ. Този животъ нѣма нищо общо съ живота на по-малкитѣ крѫгове. Тѣ трѣбва да се нагласяватъ спорѣдъ него. Или изразено съ контрастенъ езикъ: нито ние познаваме Безпредѣлния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгорѣ. Обаче, Този, Когото ние познаваме, и който насъ познава, само Той познава Безпредѣлния. Значи, Богъ, на Когото ние се кланѣме, познава Безпредѣлния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпредѣлниятъ Богъ, Който ни свързва въ едно цѣло. Тази идея е малко странна, даже и малко страшна. Кога: се страхува човѣкъ? – Когато се качи на нѣкоя висока канара и пожелае оттамъ да скочи. Ако той нѣма крила, съ които да хвръкне, опасно, страшно е положението му; ако има крила, ще хвръкне, дето иска, и нѣма да се плаши. Що сѫ крилата? – Знанието. Който има знания, той може да хвърчи безъ страхъ. Казвамъ: вие трѣбва да вложитѣ въ съзнанието си новитѣ идеи, които ви изнасямъ сега, за да подобритѣ съ тѣхъ живота, който Богъ е вложилъ въ душитѣ ви. Какво представлява човѣшката душа? – Тя може да се уподоби на прекрасна градина, добрѣ заградена наоколо съ зеленина, а вѫтрѣ посѣта съ най-доброкачествени плодни дървета. Човѣкъ е градинарьтъ, който я обработва. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази прекрасна градина, ако нѣма вода, да се полива? Въ този случай водата представлява живота. Отъ нея зависи плодородието на градината, което може да се използува, както за благото на самата душа, така сѫщо и за благото на нейнитѣ ближни. Ако човѣкъ самъ стане причина да се отбие нѣкѫде водата, градината вече запустѣва, оградата й се срутва, дърветата изсъхватъ, и тя става вече свърталище на добитъка. Тия животни започватъ да я наторяватъ съ своитѣ извѣржения. Ние наричаме това наторяване страдание. Това наричаме още и карма или зла сѫдба. Следъ време тия страдания ще се махнатъ, и отново животътъ ще потече, ще се възстанови пакъ прекрасната градина. Докато дойде това време, обаче, ще се изпитатъ лошитѣ последствия на този торъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ нечистотиитѣ въ живота! Говедата не заравятъ своитѣ извѣржения, както това правятъ свинетѣ, а оставятъ на хората, тѣ да свършатъ тази работа. Свинетѣ пъкъ вършатъ тази работа не отъ нѣкакво високо съзнание, а по силата на своя навикъ да ровятъ и разравятъ. Като ровятъ и разравятъ земята, тѣ случайно заравятъ и своитѣ извѣржения. Волътъ, напримѣръ, като натори земята съ своитѣ извѣржения, казва на господаря си: „Следъ като наторихъ нивата ти, впрегни ме сега да я изора”. Като я изоре, само тогава вие ще разберетѣ смисъла, философията на живота.

 

Това е символъ, който трѣбва да обърнете, да анализирате, за да намѣрите вѫтрешния смисълъ, скрити въ него. Вие трѣбва да дадете такъвъ изразъ на този символъ, какъвто математиката дава на числата. Сѫщото се отнася и до буквитѣ. Всѣка буква има свой опредѣленъ изразъ. Въпросътъ не е въ това, скоро да получитѣ крайни резултати, крайни цѣли. Първо за васъ е важно да дадете изразъ на всѣко число, на всѣка буква, на всѣко явление въ живота, и следъ това да очакватѣ крайни резултати. Всѣка буква, всѣко число представлява единъ методъ. Вие искате да подобрите живота си. Какъ ще го подобрите? Трѣбва да намѣрите такъвъ методъ, че като го приложите въ живота си, да получите добри резултати. Казвате нѣкому не грѣши! – По какъвъ начинъ, какво трѣбва да направя, за да не грѣша? Толкова пѫти съмъ правилъ усилия да не грѣша, но пакъ грѣша. Вие запитвате: има ли, наистина, нѣкакъвъ сигуренъ методъ, чрезъ който човѣкъ да не прави грѣхове? – Има, разбира се. Много примѣри сѫ дадени, остава само да ги приложите.

 

Сега ще ви приведе единъ примѣръ за потвърждение на мисъльта, че човѣкъ може да намѣри начинъ да не грѣши. Единъ турчинъ, отъ Шуменско нѣкѫде, билъ голѣмъ пияница. Той правилъ много опити, да се отвикне отъ тази слабость да пие. Какво ли не правилъ той? И Корана челъ, и се заричалъ да не пие, и все пакъ пиелъ, не могълъ да се откаже отъ пиенето. Най-послѣ, като видѣлъ, че самъ не може да се поправи, казалъ си: „Аллахъ иши” – Божия работа е това! На Бога оставямъ всичко. Като си казалъ така, пакъ се запѫтилъ къмъ кръчмата да пие. Това било вечерь, къмъ 11 часа. Той се обърналъ къмъ кръчмаря и му казалъ: „Иване, дай ми четвърть кило ракия!” Кръчмарьтъ, по погрѣшка, вмѣсто ракия, налѣлъ четвърть кило газь. Турчинътъ надигналъ шишенцето и бързо го изпилъ. Като разбралъ, че вмѣсто ракия изпилъ четвърть кило газь, той рѣкълъ на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи!” – и на часа излѣзълъ отъ кръчмата. Отъ този моментъ той престаналъ да пие. Газьта го излѣкувала. Газьта има резултатъ само тогава, когато Аллахъ я дава. Това значи: газьта лѣкува само тогава, когато се употрѣби разумно. По този начинъ между кръчмаря и турчина се образували отношения, а газьта послужила като връзка за тия отношения. Кръчмарьтъ му казалъ: „Слушай, азъ съмъ кръчмарь и не пия, а ти не си кръчмарь и пиешъ. Щомъ азъ мога да се въздържамъ, ти още повече можешъ да се въздържашъ”. Значи, чрезъ кръчмаря Богъ освобождава турчина отъ слабостьта му да пие.

 

И сега, щомъ кажемъ никому да не грѣши, трѣбва да намѣримъ начинъ, методъ, този човѣкъ да не грѣши. Кажемъ ли нѣкому да прави добро, пакъ трѣбва да му покажемъ начинъ, какъ да прави доброто. Казвамъ: ако въ новата наука употрѣбяваме старитѣ методи, ние ще имаме стари резултати. Казвате: да се обичаме! – Какъ ще се обичатѣ? Казвате: така трѣбва да се обичаме, че да сме готови да правимъ добро едни на други. – И като се обикнетѣ, и като сте готови да си правитѣ добро, пакъ злото може да се яви. Напримѣръ, една мома обиква друга нѣкоя. Идва трета и казва на първата: ти мислишъ ли, че тази твоя обичь ще ти донесе никакво добро? Първата мома поглежда нѣкакъ особено, мило къмъ своята любима. Третата й казва: какво я поглеждашъ така особено? Особено ще я поглежда. разбира се. Какво означава този особенъ погледъ? – Той означава интензивность на чувствата. Котката, напримѣръ, поглежда особено къмъ мишката. Защо? – Чувствата й сѫ интензивни по отношение на мишката. И птичката, кацнала нѣйдѣ на дървото, поглежда особено къмъ котката, но котката поглежда за едно нѣщо, а птичката – за друго. При всѣки даденъ случай човѣкъ може да се намѣри въ положението или на котката, или на птичката. Човѣкъ трѣбва да разрѣши въ себе си въпроса, каква роля играе котката, и каква – птичката.

 

Отъ чисто практическо гледище, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ отрицателнитѣ сили на тъмнината, защото тѣ го демагнитизиратъ, и той изгубва своята вѫтрѣшна сила. Когато човѣкъ наблюдава нѣкое отрицателно дѣйствие, той се опетнява. Виждашъ ли, че бѣсятъ, или убиватъ нѣкого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човѣкъ и се постарай да си създадешъ нѣкакъвъ красивъ образъ, никаква красива форма въ ума. Създай въ ума си една картина за доброто на този човѣкъ, та да му помогнатъ отъ невидимия свѣтъ, да отворятъ пѫть на душата му. Следователно, нека остане въ вашия умъ една картина за доброто, за благото на този човѣкъ. Рѣчѣте ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видѣли, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри отъ новото учение се скаратъ или сбиятъ, тѣ непремѣнно ще почувствуватъ нѣкаква вѫтрѣшна тѫга въ себе си. Тѣ изпитватъ тѫга, защото се наранили вѫтрѣшно, и трѣбва да превържатъ раната си.

 

Казвамъ: да се каратъ или да се биятъ хората, това е старъ начинъ на дѣйствие. Докато хората прилагатъ старитѣ методи въ живота си, тѣ нѣма да иматъ никакви положителни постижения. Резултатитѣ на тѣзи методи сѫ остаряване и дисхармония въ всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старитѣ методи сѫ изгнили вече греди, които не могатъ да издържатъ нова постройка. Мнозина казватъ: Господъ може да направи всичко. Така е, Богъ може всичко да направи, но ако утрѣ не задоволи вашитѣ желания и очаквания, вие сте готови да се откажете отъ Него. Богъ, Великото начало на живота, може да направи всичко, което включва въ себе си пълнота и съвършенство. Той има изборъ въ своитѣ дѣйствия, макаръ че има свобода да направи, каквото иска. Неговитѣ дѣйствия, обаче, сѫ всѣкога разумни и съвършени.

 

На какво трѣбва да се базира разумностьта, изобщо? Когато нѣкой човѣкъ ме хвали, това показва, че той очаква сѫщо така да бѫде хваленъ отъ мене. Когато нѣкой ме обича, и той очаква да бѫде обичанъ. Когато нѣкой ми подарява нѣщо, и той очаква подаръкъ отъ мене. Това сѫ правила безъ изключения. На какво основание трѣбва мене да хвалятъ, а азъ да не хваля? Защо азъ трѣбва да бѫда обичанъ, безъ да отговоря на другитѣ пакъ съ обичь? Въ такъвъ случай, ако искамъ да бѫда свободенъ, трѣбва да наредя нѣщата на това мѣсто, което е най-безопасно. Напримѣръ, ако искамъ да чета, а нѣмамъ свѣщъ, ще почакамъ, докато другъ нѣкой запали свѣщьта си. Тогава азъ ще чета свободно на неговата свѣтлина, безъ да се задължавамъ да го хваля, дето той е запалилъ свѣщьта за себе си. Другъ е въпросътъ, ако азъ помоля този човѣкъ да запали свѣщьта си специално за мене, или пъкъ, ако той ме помоли да запаля свѣщьта си специално за него.

 

Сега вие трѣбва да схващатѣ правилно новитѣ вѣения, новитѣ отношения, които Богъ има къмъ васъ, както и къмъ всички ония, които влизатъ въ новата култура. Подъ думата „нови отношения” разбирамъ отношения, не сѫществували досега. Ще ви приведа единъ простъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Нѣкоя майка има само едно детенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, цѣлува, прегръща – радва му се. Когато детенцето й стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учительтъ вече има съвсѣмъ други, нови отношения къмъ това дете. Той не може да го милва и прегръща, както правѣла майката. Неговата задача, като учитель, е съвсѣмъ друга. Тукъ се зараждатъ отношения между учитель и ученикъ. Ако учительтъ има въ отдѣлението си 30 ÷ 40 деца и постѫпва съ тѣхъ, както майкитѣ имъ постѫпватъ, питамъ: колко часа трѣбва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката прегръща детето си, тя го храни, дава му нѣщо. Значи, когато човѣкъ иска да живѣе, той трѣбва да се храни; когато човѣкъ иска да мисли, той трѣбва да учи. Следователно, при майка си детето живѣе, а при учителя си – учи.

 

Казвамъ всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ новъ животъ, той влиза въ нова область – въ закона на безсмъртието, дето отношенията между хората сѫ съвсѣмъ нови. Тия отношения сѫ абсолютно чисти. На небето и децата живѣятъ въ тия отношения и ги спазватъ Досега азъ срѣщнахъ въ България само едно дете, момиченце, съ такава абсолютна чистота въ погледа му. Въ очитѣ му имаше нѣщо Божествено, което единствено е въ състояние да внесе красивото и великото въ свѣта. Срѣщнете ли това дете, то събужда желание въ васъ, и вие да бѫдете като него. Неговиятъ погледъ говори за една свободна, богата душа.

 

И тъй, всѣки, който обича Истината, трѣбва да придобие ново вѫтрѣшно състояние. За постигане на това състояние, човѣкъ трѣбва да има голѣма вѫтрѣшна прозорливость, досетливость, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спремо душитѣ на хората той трѣбва да бѫде много внимателенъ. Тъкмо тази черта липсва у българитѣ. Българинътъ е крайно нахаленъ. Надали има другъ народъ, за когото може да се каже сѫщото. Като общо правило, българинътъ не знае, какво нѣщо е любовь и уважение къмъ личностьта на човѣка, а още повече къмъ душата. Когато българинътъ проявява къмъ нѣкого уважение или почитание, непремѣнно той има нѣкаква користолюбива цѣлъ. Българинътъ рѣдко може да направи нѣщо безкористно. Ако той не може да извърши нѣщо отъ любовь, нека го направи поне отъ обичь къмъ Истината.

 

Казвамъ: българитѣ, трѣбва да се борятъ съ този вѫтрѣшенъ недѫгъ – нахалството, за да се подигнатъ. Този недѫгъ може да се изправи само по единъ начинъ – когато човѣкъ обикне Бога. Като говоря за обичь, за любовь къмъ Бога, азъ не разбирамъ този Богъ, Който живѣе на небето, нито Този, Който живѣе въ хората, но подразбирамъ Бога, Който сега иде въ свѣта. Младиятъ момъкъ нѣма да се влюби въ стара баба, която представлява живота на миналото; той нѣма да се влюби въ женена жена, която представлява сегашния животъ, но ще се влюби въ чистата дѣвствена мома, която никога мѫжъ не е познала. Тази мома представлява бѫдещия животъ – животътъ на новата култура. Това е правилното положение на нѣщата, което всички съвременни хора трѣбва да разбиратъ. Тъй както хората вѣрватъ днесь въ Бога, това не е вѣра. Това е животъ на интересъ. Кой не вѣрва въ една богата банка? Да вѣрвашъ въ нѣкоя банка само затова, че всѣки день имашъ възможность да теглишъ пари отъ нея, това е вѣра чрезъ принуждение, вѣра отъ интересъ. Споредъ индуситѣ истинската вѣра въ Бога подразбира сливане съ Него. Това не е точно опредѣление на вѣрата. Споредъ насъ сливането съ Бога подразбира да гледашъ на нѣщата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, съ нищо да не опетнявашъ Божественото въ себе си.

 

Когато се говори за Бога, Когото не познавате, това е философско положение, което може да смути донѣкѫде съзнанието на обикновения човѣкъ. Ние не говоримъ за това Начало, което вие познавате въ смъртьта, но говоримъ за това Велико Начало въ Вѣчния животъ, което вие още не познавате. Може ли да се нарѣче лѣкарь този човѣкъ, който продължава живота ви само съ нѣколко дни? Може ли да се нарѣче майка тази жена, която ви дава животъ само за 30 ÷ 40 години? Може ли да се нарѣче баща този човѣкъ, който самъ изялъ и изпилъ всичко, а за сина си нищо не оставилъ? И сега, ако знаете законитѣ за раждането и прераждането, всѣки отъ васъ ще може да опредѣли, на кое мѣсто ще се прероди. Ако нѣкой баща има 5 ÷ 6 сина, въ отвѫдния животъ той ще се прероди чрезъ този синъ, когото най-много обича. Като има предвидъ това, той оставя на своя любимъ синъ най-много наследство: кѫщи, ниви, пари. Той прави това съ користолюбива цѣлъ: като дойде втори пѫть на земята, да бѫде богатъ. На останалитѣ синове, които не обича толкова много, или никакво наследство не оставя, или много малко, съ което иска да каже: азъ нѣма да се преродя чрезъ васъ, за това не ви оставямъ нищо. По сѫщия начинъ постѫпва и майката, когато има нѣколко дъщери. Една отъ дъщеритѣ си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прероди чрезъ нея. Туй не е за осѫждане, защото такъвъ е вѣчниятъ планъ на живота. Това ще се повтаря и преповтаря дотогава, докато човѣкъ се изчисти отъ своя егоизъмъ и отъ користолюбието си. При тази користолюбива любовь, когато бащата се прероди чрезъ своя любимъ синъ, той ще бѫде отгледанъ отъ него по всичкитѣ правила на съвременното възпитание. Той ще тегли отъ сина си такъвъ каишъ, какъвто никога не е виждалъ и не е чувалъ. Всѣки човѣкъ въ живота си ще минава презъ страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.

 

Следователно, първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки едного, е да има въ съзнанието си високо понятие за Бога. Като имаме предвидъ всички съвременни религиозни вѣрвания за Христа, за свѣтиитѣ, за онзи свѣтъ – всички тия вѣрвания трѣбва да се пречистятъ! Отъ тѣхъ хората сѫ направили една сплавь, една амалгама, вследствие на което си представляватъ нѣщата тъй, както никога не сѫ били. Днесь се говори за Христа, за християнството, но питамъ: какво е било християнството въ своя първоначаленъ периодъ? Какъвъ е билъ Христосъ и какъ е проповѣдвалъ? Христосъ ходѣлъ скромно облѣченъ, съ сандали на краката си. Какъ стана тогава, че Неговитѣ избраници днесь служатъ на Бога съ мантии и съ корони на глава? На времето си Христосъ работилъ безъ заплата. Какъ се нареди днесь, Неговитѣ избраници да получаватъ такива голѣми заплати? Азъ се чудя на всичко това.

 

Какъ ще обясните тѣзи факти отъ научно гледище? Ако една овца проявява качества, каквито майка й не притежава, питамъ: отде се явиха тѣзи качества въ овцата? Когато видя единъ катъръ, азъ зная, че майка му е била кобила, а бащата – магаре. Ето защо, когато човѣкъ даде ходъ на нѣкоя чисто животинска или човѣшка проява въ себе си той трѣбва да знае, че или баща му, или майка му е причина за това. Въ единия отъ тѣхъ е имало нѣкакво неестествено проявление. Ако не е така, отде може да дойде този грѣхъ? Следъ всички грѣхове и престѫпления, които съвременнитѣ хора вършатъ, най-послѣ тѣ казватъ: ние сме отъ Бога родени. Питамъ: какъ е възможно да сте родени отъ Бога, а грѣхове и престѫпления вършите?

 

Не говорѣте така! Не обвинявайтѣ Бога за вашитѣ грѣхове и престѫпления! Когато вършите грѣхове и престѫпления, Богъ хиляди пѫти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!” Вие чувате гласа Му, и пакъ вършите своето. Защо Го обвиняватѣ тогава? Кажѣте си: азъ самъ направихъ този грѣхъ и ще понеса последствията му.

 

Въ единъ женски манастиръ живѣли нѣколко калугерки съ своята игуменка. Калугеркитѣ обичали да ядатъ печени яйца, но не имъ позволявали. Тѣ търсили начинъ, какъ да задоволятъ това свое желание. На една отъ тѣхъ идва на умъ, да пекатъ яйцата на свѣщъ. Намислила и го приложила. Този начинъ се указалъ практиченъ, и затова, незабелезани отъ никого, тѣ го прилагали често. Игуменката видѣла единъ день, какъ калугеркитѣ, скрито отъ нея, пекатъ яйца на свѣщъ. Тя се почудила и казала: „Отде се намѣри този дяволъ, да ги научи да пекатъ яйца на свѣщъ?” Дяволътъ, като чулъ, че се хвърля такова обвинение върху него, казалъ: „Напразно ме обвинявате! Азъ за пръвъ пѫть чувамъ подобно нѣщо, да се пекатъ яйца на свѣщъ”. Значи, и князътъ на свѣта за пръвъ пѫть вижда такова изкуство. Въпросътъ не е за грѣха. Грѣхътъ е миналъ вече своето време.

 

Днесь ние трѣбва да знаемъ да градимъ. Ние сме зидари, и съ чукове въ рѫка трѣбва да градимъ Божественото здание! Единъ ще циментира, другъ каль ще бърка, трети – греди ще дѣла. Всѣки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градимъ. – Ама азъ вѣрвамъ въ Бога. – Не е въпросътъ въ вѣрването. Всички трѣбва да градимъ. Отъ всички се иска работа. Минаха ония времена на безработица. – Ама азъ тѣ обичамъ! – Какво отъ това? Че обичашъ, толкова по-добрѣ за тебъ. То е условие да работишъ, да служишъ на Бога. И затова, казвамъ: дошло е времето да работитѣ на Божественото здание. Който не е готовъ. Нѣма да бѫде взетъ за работникъ, понеже ще развали Божествения планъ. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде другъ да гради! – Не, така не може. Всички трѣбва да бѫдете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете, себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближнитѣ си, значи да имъ помагате, като имъ давате подтикъ да свършатъ работата си по-скоро и по-добрѣ.

 

Значи, всички на работа! Начинътъ, по който сте работили досега, е добъръ, но има вече новъ, по добъръ начинъ за работа. Новиятъ начинъ се заключава въ абсолютното спазване законитѣ на разумната природа. Напримѣръ, когато правимъ екскурзии, понѣкога дъждъ вали, вѣтъръ вѣе, и нѣкои казватъ: Защо Учительтъ не разсѣе облацитѣ, да не вали дъждъ? Защо не спре вѣтъра и не заповѣда на слънцето да грѣе? – Не, азъ съмъ много внимателенъ спремо природата. Азъ не промѣнѣмъ нито вѣтроветѣ, нито дъжда спирамъ, но се нагаждамъ съ тѣхъ. Като срѣщна приятелитѣ, които създаватъ вѣтроветѣ и дъждоветѣ, поразговарямъ се малко съ тѣхъ и имъ казвамъ - виждамъ, че искате да ни окѫпете и да ни провѣтрите малко, но гледайте да не ни окѫпете и провѣтрите повече, отколкото трѣбва. Азъ никога не имъ заповѣдвамъ, искамъ тѣ сами да се сѣтятъ, какво трѣбва да направятъ. Ако не разбератъ, какъ трѣбва да постѫпятъ, казвамъ: тѣхна работа е това! Тѣ вършатъ работата си, както разбиратъ, а пъкъ азъ трѣбваше да избера съотвѣтно време за екскурзия. Не трѣбваше да отивамъ на екскурзия тъкмо този день, когато приятелитѣ поливатъ тамъ. Ако съмъ направилъ нѣкаква погрѣшка въ изчисленията и въ такъвъ день, именно, тръгна на екскурзия, обръщамъ се къмъ тѣхъ внимателно, като имъ казвамъ ще бѫдете така добри, да задържите поливането си за още нѣколко часа. Човѣкъ не трѣбва да заповѣдва, но трѣбва да бѫде внимателенъ.

 

Казвамъ: въ отношенията ни се изисква пълно съобразяване съ онова, което живата природа върши. Обаче, въ природата има извѣстни прояви, които не сѫ Божествени. Само срѣщу тия прояви ние реагираме. Напримѣръ, явяването на нѣкой голѣмъ, опустошителенъ циклонъ, или на голѣми порои, които причиняватъ наводнения, и редъ други стихии, тѣ не сѫ Божествени явления. Причинитѣ за тия стихийни явления сме ние, хората, които съ нашия неправиленъ животъ, създаваме единъ неестественъ редъ на явленията въ природата. Всѣка планинска мѣстность, въ която владѣе чистота и светость, може да изпрати срѣщу насъ бури и вѣтрове, ако се опитаме съ нѣщо да нарушимъ нейнитѣ правила и закони. Сѫществата, които населяватъ тия мѣста, могатъ да ни изгонятъ, и ние ще се принудимъ да слѣземъ въ по-низкитѣ мѣста.

 

Мнозина мислятъ, че могатъ да вършатъ на планината, каквото искатъ. Не е така. Чистота се изисква отъ човѣка! Въ природата сѫществува законъ за абсолютна чистота: чистота въ мисли, чувства и дѣйствия. Не се плашете отъ този законъ! Съ страхъ човѣкъ не се спасява, но той трѣбва да знае, че сѫществува единъ Божественъ законъ, който регулира всички явления въ живота и природата. Напримѣръ, ако отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, населена отъ нимфи, и се опитате да развалите тѣхнитѣ градинки, ще влѣзете въ стълкновение съ този законъ, който регулира явленията, и вие непремѣнно ще пострадате. Тия нимфи избиратъ най-хубавитѣ мѣста въ планинитѣ и ги покриватъ съ цвѣтя и зеленина. Тѣ ги поливатъ, обработватъ и наглеждатъ, както домакинята обработва своята градина. Нимфитѣ подържатъ градинкитѣ си съ своята обичь. Ако времето е сухо, безъ дъждъ, тѣ носятъ специално за тѣхъ вода и ги поливатъ. Та когато минаваме презъ такива планински мѣстности, трѣбва да бѫдемъ много внимателни. Сутринь, когато наблюдаваме изгрѣва на слънцето, а вечерь – звѣздитѣ, пакъ трѣбва да бѫдемъ внимателни. На земята се забелезва едно слабо клатушкане, вследствие на което ние нѣмаме всѣкога едно и сѫщо отношение къмъ слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ. Такива промѣни ставатъ не само на земята, но и въ атмосферата. Нѣкога въздухътъ е по-гѫстъ, а другъ пѫть – по-разреденъ; нѣкога е по-сухъ, а другъ пѫть – по-влаженъ. Навсѣкѫде въ природата се забелезва една малка промѣна. Понѣкога слънцето и звѣздитѣ не изпращатъ къмъ земята нужното количество свѣтлина, отъ която ние се нуждаемъ. Има случаи пъкъ, когато ние не можемъ да възприемемъ направо слънчевата свѣтлина. Тя трѣбва да мине предварително презъ специални трансформатори, да се смекчи, и тогава да дойде до нашитѣ очи. Обаче, ние трѣбва да знаемъ, по кое време да излизаме сутринь. Ще кажете: добрѣ е да се излиза сутринь при зазоряване – Не, има случаи, когато не е добрѣ да се излиза сутринь при зазоряване. Спремъ ли се, обаче, предъ тия специални случаи, ще дойдемъ до фанатизъмъ. Природата не търпи никакъвъ фанатизъмъ. Понеже всички центровѣ въ природата се мѣнятъ всѣки часъ, човѣкъ трѣбва да бѫде винаги буденъ, готовъ на поста си, като капитанъ на своя параходъ – всѣки день да прави нови изчисления, всѣки день да се приготовлява за нови условия. И благата, които Богъ ни изпраща всѣки день, трѣбва да знаемъ, какъ най-правилно да ги употрѣбимъ за съграждане на нашето тѣло. Напримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, да имате влияние надъ хората. Питамъ: какъ можете да придобиете това, ако вашата нервна система е разстроена? Ако вие сте нервни и постоянно се дразните, какъ ще можете да обичате и да ви обичатъ? Вие трѣбва да бѫдете като банкеръ, организмътъ ви постоянно да бѫде пъленъ съ магнетична сила. Не сте ли богати съ такава сила, нервни ли сте, хората ще ви избѣгватъ. Ако трѣбва да влѣзете въ съобщение съ такива хора, това направо не може да стане. Съ тѣхъ направо вие не можете да се разговаряте. Между тѣхъ и васъ непремѣнно трѣбва да дойдатъ редъ други сѫщества, които да смекчатъ тѣхната енергия, да я трансформиратъ. За такива хора Писанието казва: „Лошитѣ съобщения развалятъ добритѣ нрави”. За добритѣ хора, съ мекъ характеръ и богати съ магнетична сила, Писанието казва: „Добритѣ съобщения поправятъ лошитѣ нрави”.

 

Сега, предъ насъ сѣди една положителна, нова наука, ново учение. Не е достатъчно само да твърдимъ, че трѣбва да бъдемъ добри, благородни, че сме хора на новото учение и т. н. Въ какво се заключава новото учение? – Новото учение се изразява въ опредѣлено, положително служене на Бога; въ почить къмъ себе си, да знаешъ на всѣка стѫпка, че си човѣкъ; и въ постоянна обичь къмъ ближнитѣ си. Новото учение включва въ себе си една опредѣлена, положителна наука, която може да се приложи въ живота. Новото учение дава на хората новъ начинъ за самовъзпитание, чрезъ който тѣ могатъ да видоизмѣнятъ лицето си, да го направятъ красиво и хармонично. Повечето отъ съвременнитѣ хора сѫ хилави, болни. Тѣ трѣбва да преустроятъ цѣлия си организъмъ, но за това се изисква голѣмъ капиталъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да преустрои своето сърдце, своя умъ, своята воля, а следъ това и своята душа, като внесе въ нея всички необходими елементи, съ които тя трѣбва да работи. Следъ като е работилъ върху своя умъ, върху своето сърдце, върху своята воля и върху своята душа, човѣкъ ще остави душата си свободно да работи и ще каже, като пияния турчинъ: „Божия работа е това!” Каже ли така, нека наблюдава, какъ Богъ работи. Сега, съ тѣзи ѫгли, които иматѣ по лицата си, съ тѣзи вѫзли по пръститѣ си, съ този хилавъ организъмъ, вие не може да влѣзете въ Царството Божие. Трѣбва напълно да преустроите организма си. И само по този начинъ, съ обновенъ, здравъ организъмъ, вие ще видите, какъ Богъ работи и ще разберете, за кой Богъ ви говоря. Азъ ви говоря за този Господъ, Който иде сега въ свѣта. За Него се казва въ Писанието: „Последния день ще напиша своя законъ въ сърдцата имъ, и тѣ ще ме познаятъ”. Свѣтътъ още не познава този Господъ, именно. Засега Той има повече отъ 40 имена, които сѫ написани въ Библията, но всички сѫ опетнени. Затова Той даде на Мойсѣя ново име за себе си. Вие какъ ще Го нарѣчете? Христосъ Го нарѣче Отецъ, съ което искаше да каже, че Богъ има еднакви отношения къмъ всички хора, като Баща къмъ синоветѣ си. Хората, обаче, нѣматъ еднакви отношения къмъ Бога. Нѣкой казва: Богъ ме изостави съвсѣмъ; на едни даде богатство, на други – знания, а на мене – нищо.

 

Христосъ дава два образци за отношения на баща къмъ синоветѣ си и обратно. Единъ баща ималъ двама синове. По-младиятъ синъ поискалъ отъ баща си своето наследство и отишълъ въ свѣта да си поживѣе, дето изялъ и изпилъ всичко. Като изялъ всичко, той дошълъ до съзнание, че сгрѣшилъ и рѣшилъ да се върне при баща си. Той си казалъ: „Азъ мислѣхъ, че животътъ при баща ми е тежъкъ и затова пожелахъ да се отдѣля на свобода, но указа се, че този животъ билъ по-тежъкъ”. Върналъ се той при баща си, разкаянъ и смиренъ, като му казалъ: „Прости ме, татко, азъ се връщамъ при тебе, но не съмъ достоенъ да се нарѣка твой синъ; моля тѣ, приеми ме за твой последенъ слуга”. Баща му се зарадвалъ, приелъ го много добрѣ и въ честь на неговото връщане заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ и опекатъ едно отъ най-угоенитѣ телета.

 

Сега започва изпита за по голѣмия синъ. Той минавалъ за чистъ и свѣтъ, работѣлъ съ усърдие и любовь на баща си, но сега, като видѣлъ радостьта на бащата за връщането на по-малкия му братъ, въ него се събудила ревность, зависть, и той казалъ на баща си: „Толкова години азъ ти работя, но ти никога не закла за мене теле. Сега, като дойде братъ ми, ти се развѣсели и заповѣда да заколятъ за него най-угоеното теле.” Баща му отговорилъ: „Синко, всичко, което имамъ е твое. Ти можешъ всѣкога, когато пожелаешъ, да си заколишъ не едно, но колкото искашъ телета, всички сѫ твои. Братъ ти нѣма нищо, той бѣше изгубенъ и се намѣри.” Значи, голѣмиятъ синъ се възгордява, но не съзнава грѣшката си. Малкиятъ синъ съзнава погрѣшката си и се смирява. Питамъ: кой отъ двамата синове е на правата страна? Малкиятъ синъ, който се е разкаялъ, задето напусналъ баща си, е на по-правъ пѫть отъ голѣмия синъ. Чувствата на бащата и майката не се даватъ по законъ, но по любовь.

 

Следователно, новото положение въ свѣта изисква всички да бѫдемъ синове Божии. Щомъ сме синове Божии, всички трѣбва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросътъ, какъ трѣбва да се отнасятъ хората къмъ менъ. Важно е, какъ азъ трѣбва да постѫпвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ моитѣ отношения къмъ Бога, къмъ душата ми и къмъ моитѣ ближни. Че не ме приели никѫде добрѣ, това не ме интересува. Отъ всѣкого се изисква да държи смѣтка за своитѣ постѫпки и отношения, а не за отношенията и постѫпкитѣ на другитѣ. Каквото предприема човѣкъ, той трѣбва да се запита дълбоко въ себе си, какъ трѣбва да постѫпи. Пѫтува ли за нѣкѫде, той трѣбва да се запита, кой пѫть да вземе. Божественото начало въ човѣка ще му отговори накѫде да върви, кой пѫть да вземе и т. н. Често при екскурзии, много екскурзианти изгубватъ пѫтя и се забъркватъ по тази причина, именно, че не се допитватъ до Божественото въ себе си. Тѣ си проектиратъ нѣщо по човѣшки, било това, че избиратъ по-кратъкъ и лесенъ пѫть, било че иматъ предвидъ нѣкаква икономия въ пѫтя, и въ края на краищата оставатъ изненадани: вмѣсто по-евтино, пѫтьтъ им излиза по-скѫпъ, вмѣсто по-кратъкъ – по-дълъгъ. Така става, когато човѣкъ не се вслушва въ своя вѫтрѣшенъ гласъ. Обаче, Провидението дѣйствува така, че всѣка неприятность превръща въ приятность, всѣко зло – въ добро.

 

Всѣко противорѣчие въ живота на човѣка е цѣнна предпазителна мѣрка. Чрезъ това дадено противорѣчие, нѣкои по-напреднали ваши братя искатъ да ви помогнатъ. Ще знаете, че въ свѣта има единъ опредѣленъ, Божественъ пѫть. Следва ли човѣкъ този пѫть, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. И оттамъ, всѣко противорѣчие, всѣко страдание и всѣка болѣсть въ живота на човѣка е резултатъ на отклонение отъ този пѫть. Чудни сѫ съвременнитѣ хора! Виждамъ единъ боленъ човѣкъ, лѣгналъ на гърба си, отчаянъ, обезсърдченъ, очаква смъртьта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нѣщо по-високо отъ обикновения животъ, въ който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгорѣ, че има единъ Великъ законъ, който регулира всички нѣща въ живота. Всички хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че има една Велика разумность, която управлява свѣта. Питамъ: въ какво сѣди силата на човѣка? – Силата на човѣка сѣди въ интереса, който той проявява, както къмъ своята работа, така и къмъ Божията. Въ това отношение, ако всички хора се заинтересуватъ отъ Божията работа, свѣтътъ ще се оправи. Ако оставимъ свѣта самъ да се преустройва и съгражда, нищо нѣма да се постигне. Ние сме зидари на новото, и затова отъ насъ се изисква съграждането на новия свѣтъ. Днесь ние поставяме основитѣ на Божественото здание, върху което ще градимъ съ вѣкове. Стариятъ редъ и порядъкъ, стариятъ моралъ ще мине и замине, новъ иде вече. Съграждането на новото започва отъ днесь и ще продължи съ хиляди години. Мнозина бързатъ, искатъ по-скоро да видятъ, какво ще излѣзе. – Тази работа не става съ бързане. Казвате: отде ще вземемъ планъ за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, така ще бѫде и на земята”. Значи, моделътъ е на небето. Единъ день, когато се отвори небето, вие ще видите, какъ трѣбва да се гради. Имайте вѣра въ това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вѣрвате въ него, косъмъ нѣма да падне отъ главата ви.

 

Казвамъ: ако вървите по Божия пѫть, порои и наводнения нѣма да има, циклони и разрушения нѣма да има. Всички порои, наводнения, бури и земетресения се дължатъ на нарушения, отклонения и опълчване срѣщу Великия Божи законъ. Обаче, всички трѣбва да знаятъ, че земята принадлежи на Господа. Ако нѣкой мисли, че може да прави, каквото си иска, той се лъже. Всѣки, който се опълчва срѣщу Божественитѣ закони, нищо добро не го очаква; всѣки, който е въ съгласие съ тия закони, предъ него се откриватъ всички възможности на живота за добро. Ние сме за живота. Всѣки животъ има свои добри и лоши страни. Защо и за какво, ние оставяме този въпросъ настрана, не го обясняваме. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, всички явления въ него могатъ, да се обяснятъ само по единъ разуменъ, Божественъ начинъ. Единъ день вие ще бѫдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите, какъ Богъ оправя работитѣ. Планътъ е вече направенъ. Казано е въ Писанието: „Старото ще си отидѣ, и Богъ ще създаде нова земя и ново небе”. Отъ невидимия свѣтъ ще дойдатъ готови работници за преустройване на свѣта, а вие ще бѫдете тѣхни помощници. За това време, именно, и вие се приготовлявате. Нѣкои отъ съвременнитѣ религиозни хора вѣрватъ, че като умре единъ християнинъ, той отива на небето да блаженствува: по цѣлъ день пѣе и свири. Казвамъ: ако този християнинъ отиде на небето съ своето свирене, нищо нѣма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е мѣсто само за свирене. Тамъ душитѣ се учатъ и да свирятъ, и да пѣятъ, и да ядатъ, и да пиятъ правилно, но, преди всичко, то е мѣсто за работа. Ще кажете: щомъ е така, дошло е времето да не слугуваме вече на фараона. – Да, но фараонъ не е нѣкѫде вънъ отъ васъ. Най-лошиятъ фараонъ е вѫтрѣ въ васъ. Колко духовни сестри и братя сѫ още фараони! Колко свещеници и владици сѫ още фараони! Нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, какво представлявамъ отъ себе си. Когато нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, азъ взимамъ чукъ въ рѫка, давамъ и на него такъвъ, и казвамъ: ела при мене и двамата заедно ще чукаме, ще градимъ. Работата ще покаже, какъвъ съмъ, и кой съмъ. Двама художници, двама музиканти, двама поети, двама религиозни, които работятъ заедно, всѣкога ще иматъ резултатъ и ще се познаятъ. Тѣ сѫ зидари. Когато двама души се молятъ, тѣ градятъ нѣщо. Ако единиятъ се моли, другиятъ ще слуша; той се учи, какъ трѣбва да се моли. Има факири въ Индия, които чрезъ музика влияятъ на змиитѣ. Като засвирятъ на своя дървенъ инструментъ, подобенъ на флейта, всички змии се събиратъ наоколо имъ. Мнозина могатъ да свирятъ, но не могатъ да събиратъ змиитѣ наоколо си. Нѣкѫде изъ България, единъ ходжа ималъ способностьта съ свиренето си да събира гѫсеницитѣ отъ дърветата. Единъ българинъ се оплакалъ на ходжата, че дърветата въ градината му били нападнати отъ гѫсеници. Ходжата обѣщалъ, че ще му помогне да ги събере на едно мѣсто. И, наистина, единъ день той отишълъ въ градината на този българинъ и започналъ да свири. Въ скоро време гѫсеницитѣ отъ дърветата започнали да лазятъ надолу и се събрали на едно мѣсто. Българинътъ, като ги видѣлъ така събрани, веднага се приготвилъ да ги убие, но ходжата го задържалъ, като му казалъ: „Изхвърли ги вънъ нѣйдѣ, далечъ отъ градината си, защото, ако ги убиешъ, тѣ ще се наплодятъ много повече”. Съ свиренето си ходжата имъ показалъ, че дърветата не сѫ мѣсто, дето тѣ могатъ да живѣятъ. Следователно, както българинътъ искалъ да постѫпи съ гѫсеницитѣ, по сѫщия начинъ и съвременнитѣ хора искатъ да унищожатъ злото, грѣха въ себе си. Не, човѣкъ трѣбва да посвири на злото, на грѣха, както ходжата свири на гѫсеницитѣ, и да му каже: това мѣсто не е за тебе. То е за Бога. Този е новиятъ начинъ, по който Божиятъ Духъ работи върху душитѣ на хората.

 

И тъй, всички хора трѣбва да иматъ вече новъ идеалъ. Това, което тѣ наричатъ любовь къмъ Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли никого, вие трѣбва да му служите вече по новъ начинъ. Отсега нататъкъ всѣки трѣбва да прилага въ живота си служенето по новия начинъ, като вѫтрѣшна работа върху себе си. Следъ служенето иде: почитьта къмъ себе си, и най-послѣ – обичь къмъ ближния. Това означава стиха: „Който прави Истината, дѣлата му сѫ по Бога направени”. Той подразбира: ако служишъ на Бога, ако почиташъ себе си и ако обичашъ ближния си, твоитѣ богатства ще останатъ у тебе, никой не може да ти ги вземе.

 

Сега, желая на всички да развиетѣ дарбитѣ си, които Първичната Причина е вложила въ васъ. Всичко друго нека ви служи като вѫтрѣшно помагало. Затова се изисква силна мисъль и възвишени чувства. Ако не можете да направите вѫтрѣшна връзка съ Великия Принципъ на живота, за да Го познаете, нищо нѣма да постигнете. Познанието на Този Принципъ трѣбва да мине въ Вѣчния Животъ, като необходимо условие за неговото задържане. Вѣчниятъ Животъ изисква такова служене на Бога, както ангелитѣ Му служатъ. Като необходимъ елементъ за Вѣчния Животъ е абсолютната чистота. Безъ нея нищо не може да се постигне. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога”. Който само веднъжъ види Бога, той всичко може да възприеме.

 

Следователно, безъ служене на Бога, безъ почить къмъ себе си и безъ обичь къмъ ближния, нищо не може да се постигне. Това сѫ елементарни, основни правила за земния животъ, безъ които той не може да се прояви. Мойсей проповѣдваше на евреитѣ любовь къмъ Бога, но това учение бѣше недостѫпно за тѣхното развитие и тѣ, вмѣсто да проявятъ любовь и служене къмъ Бога, тѣ го приложиха къмъ себе си. Обаче, да служишъ на себе си, това е старо учение. Ние поставяме новъ редъ на нѣщата обичь къмъ ближния, почита къмъ себе си и служене на Бога. Само чрезъ служенето ние ще проявимъ Любовьта по новъ начинъ. Проявимъ ли така Любовьта, и чистотата ще дойде у насъ. Щомъ дойде чистотата, ние ще имаме нова, положителна наука, съ нови правила и методи. Ако ви се даде тази наука още сега, тя ще ви създаде голѣми затруднения. Вие не сте готови още за нея. Представете си, че ви се дадатъ извѣстни познания, да разбиратѣ човѣка по чертитѣ на лицето, или по нѣкои белези на главата. Като срѣщнете нѣкой човѣкъ, вие ще кажете: азъ познавамъ този човѣкъ, зная го какъвъ е. Нали виждамъ очитѣ, ушитѣ, носа рѫцетѣ му – достатъчно ми е това.

 

Казвамъ: знание безъ чистота е въ състояние повече да ви спъне въ живота, отколкото да ви подигне. Мнозина биха дали всичко, каквото иматъ, само да постигнатъ истинското ясновидство. Обаче, да бѫде човѣкъ ясновидецъ, изисква се голѣмо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очитѣ на хората биха се отворили преждевременно, животътъ имъ напълно би се развалилъ. Тъй щото, тѣ трѣбва да благодарятъ, че нѣматъ още тази дарба. За този, който вижда, а сѫщевременно и разбира нѣщата, ясновидството има смисълъ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се пречисти окончателно, да освободи съзнанието си отъ всички криви положения и възгледи за живота. Ако нѣкой мѫжъ е ясновидецъ и вижда, че неговата жена има отношения съ други мѫже, той трѣбва да знае дълбоката причина на тѣзи отношения. И обратно: ако жената вижда, че нейниятъ мѫжъ има отношения съ други жени, и тя трѣбва да разбира причинитѣ на неговото положение. Питамъ: виновна ли е нѣкоя жена, ако управлението на затвора, дето е поставена за някаква грѣшка, я тури между нѣколко мѫже престѫпници? Ще кажете, че не е трѣбвало да грѣши тази жена. – Добрѣ, вѣрно е, че не е трѣбвало да грѣши, но станало е вече това нѣщо. Какво трѣбва да се прави сега? Ако нѣкой е въ затвора, това ни най-малко не показва, че той дѣйствително е престѫпникъ. Често престѫпницитѣ въ затвора живѣятъ по-добрѣ отколкото свободнитѣ хора. Преди години, въ Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше отъ положението си, отъ тежкия животъ и казваше, че не иска повече да живѣе така. Наистина, страшно нѣщо е да падне човѣкъ! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататъкъ: „Азъ не смѣя да влѣза въ никое общество, не смѣя да отида и на църква. Дето влѣза, всички ме считатъ като прокажена. Какво да правя сега? Искамъ да си направя една малка кѫщичка и да заживѣя честно и почтено. Има единъ, който ме обича”. – Дръжъ се тогава за него. Всѣкога трѣбва да има поне единъ човѣкъ, който да ви обича. Той ви носи спасението. Богъ ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави отъ положението, въ което се намираме. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да каже: има поне Единъ, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквахъ, протестирахъ срѣщу сѫдбата си, но най-послѣ се обърнахъ къмъ Господа и казахъ, „Господи, на Тебе се оставямъ, покажи ми пѫтя, по който трѣбва да вървя. Не мога да живѣя повече така”. Това е тъмната страна на нейния животъ. Свѣтлата страна на живота й се заключава въ това, че всичкото зло ще се превърне въ добро, и скръбьта й ще се превърне въ радость. Единъ день, когато човѣкъ напусне тѣлото си, ще му дадатъ ново тѣло, по-добрѣ организирано, и тогава всѣко зло ще се превърне на добро.

 

Сега, всички вие ще бѫдете зидари въ новата култура. Не се заблуждавайтѣ отъ временнитѣ, отъ преходнитѣ нѣща. Всичко старо ще премине, и новото ще дойде, но време се изисква. Хиляди години се изискватъ, докато новото израсне и даде плодъ, за да видите, какво Богъ е скрилъ въ вашитѣ души. Съ васъ заедно ще работятъ и свѣтии, и ангели, и праведници, и добри хора, и гении, и талантливи хора, като художници, музиканти, учени и др. До това време вие нѣма да се смущавате, да се обезсърдчавате, но ще работите и ще очаквате новото, на което ще бѫдете свидетели. Въ Божията Любовь нѣма нито измѣна, нито промѣна. Въ този животъ всичко се превръща въ добро. Божествениятъ свѣтъ е предвидилъ за васъ нѣщо много по-хубаво отъ това, което днесь имате. Вие ще се освободите отъ всички недѫзи, слабости и спънки въ живота си. Ако имате спънки, тѣ се дължатъ единствено на васъ. Въ Първичната Причина се криятъ всички възможности за добро.

 

Нѣкои ще ви запитатъ, въ какво сѣди новото учение. Вие ще имъ отговорите, че новото учение се заключава въ служене на Бога, въ почита къмъ себе си и въ обичь къмъ ближния. – Ама вие вѣрвате ли въ Христа? За какъвъ Го считате? – Не е въпросъ, какво ние мислимъ за Христа и дали вѣрваме въ Него. По този въпросъ най-добрѣ могатъ да ви освѣтятъ всички ония, които минаватъ за християни. Днесь Христосъ се е заловилъ на работа. Съ чукъ въ рѫка Той работи по зданията, гради, събаря, не чака да Му се създадатъ благоприятни условия. Въ Писанието е казано, че Христосъ сѣди отдѣсно на Отца. Това значи: Христосъ е сѣдналъ отдѣсно на Любовьта и чрезъ закона на Мѫдростьта учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ и да работятъ. Сутринь Христосъ срѣща нѣкой човѣкъ тѫженъ, обезсърдченъ, нѣма работа и го запитва: какво искашъ? Защо си тѫженъ? – Нѣмамъ работа, нѣмамъ пари да храня себе си и сѣмейството си. – Не се безпокой, вземи чука и ела заедно съ мене на работа! Отиватъ двамата при единъ богатъ човѣкъ, и Христосъ му казва: дай на този човѣкъ работа и му плати 50 ÷ 60 лева надница! Ако този бѣденъ човѣкъ е шивачъ, Христосъ ще го заведе при нѣкой голѣмъ майсторъ – шивачъ и ще му каже: този човѣкъ иска да работи. Дай му часть отъ твоитѣ порѫчки. И като се залови на работа, нека той каже: Господи, както азъ шия тази дреха, така и Ти ми приготви една нова дреха, да се зарадвамъ и да Тѣ прославя. Шиешъ ли дреха на нѣкой човѣкъ, вложи въ нея всичкитѣ си благопожелания и благословения, та като облѣче той дрехата си, да каже: нѣщо хубаво има вложено въ моята дреха. Да бѫде благословенъ този, който я шилъ! Постѫпи ли шивачътъ така, неговиятъ клиентъ и втори пѫть ще го потърси. Когато фурнаджията мѣси хлѣбъ, нека вложи въ него най-доброто си разположение, че който хапне отъ този хлѣбъ, да остане доволенъ, и втори пѫть да иска да си купи отъ сѫщото мѣсто. Този хлѣбъ трѣбва да оживѣе въ съзнанието на всѣки, който го е опиталъ, и подъ негово влияние да каже: отсега нататъкъ рѣшавамъ да живѣя добъръ и чистъ животъ. Когато майсторътъ гради кѫща, той сѫщо така трѣбва да остави въ нея своитѣ добри влияния, че като влѣзе притежательтъ й, да каже: отсега нататъкъ искамъ да живѣя новъ животъ, да се преродя. Само по този начинъ можете да подкрѣпвате хубавото и доброто въ свѣта. Ние сме дошли на земята, именно, затова – да подкрѣпваме и развиваме доброто. Всѣки отъ насъ е малка станция, на която могатъ да се спиратъ възвишенитѣ сѫщества, които идатъ отъ невидимия свѣтъ да извършатъ извѣстна работа. Презъ насъ ще преминатъ тѣ и на насъ ще си починатъ. Душата и духътъ на човѣка сѫ тъкмо такива станции, спирки или огнища, дето Божиитѣ работници ще спиратъ.

 

Днесь всички иматѣ Божията подкрѣпа, както и подкрѣпата на Христа, на всички свѣтии, на всички велики Учители, на Всѣмирното Бѣло Братство, както и на възвишенитѣ сѫщества, завършили своето развитие. Всички ще работимъ за съграждане на новата култура и като я съградимъ, само тогава можемъ да кажемъ, както е казалъ слѣпецътъ въ времето на Христа: „Едно време бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ ясно”. Всичко, каквото Богъ сѣе, израства. Всичко добро и възвишено, което желае душата ви, ще се постигне, но съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да не се прекѫсва връзката.

 

Ние можемъ да ви обяснимъ новото учение и по другъ начинъ, въ друга форма, но има една вѫтрѣшна опасность за васъ, която сѣди въ следното: ако малко дадешъ на човѣка, той отслабва; ако много му дадешъ, той се пресища. На всѣки човѣкъ трѣбва да се даде толкова, колкото му е нужно. Да познавашъ хората и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ съ тѣхъ, не е лесно нѣщо. Това е наука! Срѣщнешъ ли растение, животно или човѣкъ, които иматъ нужда отъ тебе, ти трѣбва да знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Не знаешъ ли, какъ да имъ помогнешъ, по-добрѣ не се заемай; не разваляй хубавото, което има въ тѣхната душа. Не размествай Божественото въ хората и не мисли, че ти можешъ да го наредишъ по-добрѣ, отколкото Богъ го е поставилъ. Задачата на всѣкиго е да обърне човѣка къмъ Бога, ако може да направи това, и следъ туй да започне да го кърми. Новороди ли се той, по-нататъкъ работата е лесна. Да записвашъ хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане къмъ Бога. Ние не се нуждаемъ отъ членове. Ние не се нуждаемъ отъ бързо обръщане на хората. Ако е въпросъ за членове, ако е въпросъ да обръщаме хората, и крадецътъ може да обръща джобоветѣ. Обръщането на джобоветѣ, обаче, не е добро, въ него нѣма никакъвъ моралъ. Сега ще ви дамъ две противорѣчиви мисли, върху които трѣбва да разсѫждавате. Тѣ сѫ следнитѣ: вие сте много добри, безъ да знаете, че сте добри; сѫщевременно сте и много лоши, безъ да знаете, че сте лоши. Лошото въ човѣка се изразява въ човѣшкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другитѣ. Следователно, това добро за въ бѫдеще ще му причини хиляди нещастия и злини. За примѣръ, светията може да причини хиляди пѫти по-голѣми злини и нещастия на хората, отколкото единъ грѣшникъ. Ако светията каже на хората, че пѫтя, по който вървятъ, не е правъ и нѣма защо да вѣрватъ въ Бога, той може да ги разколебае напълно и да ги доведе до абсолютно обезсмисляне на живота. Казвамъ: ако единъ голѣмъ параходъ не е направенъ, както трѣбва, при всѣко нещастие въ морето или въ океана, ще по-страдатъ стотици и хиляди хора. Ако, обаче, една малка лодка се обърне и потъне въ морето, ще пострадатъ само 4 ÷ 5 души. Ето защо човѣкъ трѣбва да има нѣщо стабилно въ себе си, което, при всички условия, да остава неизмѣнно. И когато влизатѣ въ Божествения пѫть, да не се рѫководите отъ чужди влияния, но отъ единственото дълбоко убѣждение на вашата душа, че въ този пѫть ще намѣрите вѣчното, неизмѣнното начало на живота. Другъ пѫть, отвънъ този, нѣма. Ако човѣкъ може да се грѣе на слънцето, той ще може да се грѣе и на огъня, ще може да се грѣе и на свѣщьта, но свѣтлината и топлината, която слънцето изпраща, не може да се сравни съ свѣтлината и топлината, която огъньтъ и свѣщьта изпускатъ навънъ. Когато има слънце, ти можешъ да се грѣешъ и на огънь, но когато нѣма слънце, и на огънь не можешъ да се грѣешъ.

 

Доброто въ човѣка е Божественото начало. Следователно, Божественото за насъ е тъй необходимо, както и слънчевата свѣтлина. Дръжте въ себе си всѣко учение, което е съгласно съ Божествената свѣтлина. Дойдете ли до нѣкое отклонение, спрете. Всѣки день ние сме изправени не само предъ себе си, но и предъ Божието лице. И затова, когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я коригира.

 

И тъй, сега всички сте добри. Азъ желая доброто у васъ да възрасне, да станетѣ съвършени. Сѫщевременно ви желая и лошото, което имате, да стане торъ на доброто. Нека то натори нивитѣ ви, да дадатъ изобилно плодъ. Не се безпокойтѣ за вашитѣ ниви и лозя – този торъ ще имъ бѫде въ полза, тѣ ще дадатъ повече плодъ.

 

Сега, дръжте въ ума си мисъльта: служене на Бога, почита къмъ себе си и обичь къмъ ближния! Това е една велика задача за разрѣшение, която предстои на всички. За да се осѫществи и приложи тази задача въ живота, отъ васъ се изисква абсолютна вѣра и чистота.

 

Божията Истина е образъ на Божията Любовь!

 

Беседа отъ Учителя, държана на 25 августъ 1929 г.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt