Jump to content

1925_09_06 Кѫсиять пѫть


Ани

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Кѫсиятъ пѫть!

1-во Послание къмъ Коринтянитѣ, 12 гл.

Днесь имаме за лозинка: Богъ е Любовь, Богъ е Животъ, Богъ е Свѣтлина. Това сѫ три думи, които съдържатъ сила въ себе си. Любовьта всѣкога се изявява чрѣзъ живота. Любовьта може да се прояви само тамъ, дѣто има животъ. Извънъ живота тя не се проявява. Ако се прояви извънъ живота, тя остава непозната, никой не знае, какво е това проявление. Ние познаваме Любовьта само въ живота. Какъ се проявявя Любовьта въ живота? — Това сѫщество, което те обича, не те стѣснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това сѫ качествата на Любовьта. Всѣки отъ васъ знае туй добрѣ. Самиятъ животъ пъкъ се проявява въ това, че той носи свѣтлина и топлина. Значи, свѣтлината и топлината не могатъ да се проявятъ извънъ живота. Или, казано другояче: животътъ не може да се прояви извънъ свѣтлината и топлината. Ако се прояви извънъ свѣтлината и топлината, ние не го познаваме.

Та всѣки отъ васъ, който иска да знае, какво нѣщо е Любовьта, трѣбва да има изобиленъ животъ, не трѣбва да бѫде хилавъ. Напримѣръ, често въ васъ се заражда недоволство. Недоволството у човѣка показва липса на Любовь. Нѣкой казва: ама азъ съмъ недоволенъ отъ живота. Защо? — Липсва ти нѣщо. Нѣкой гладенъ човѣкъ е недоволенъ. Защо? —  Гладенъ е, липсва му нѣщо. Има липса или отъ храна, или отъ вода, или отъ въздухъ. Тогава, за да бѫде човѣкъ доволенъ, какво му трѣбва? — Вода да пие, хлѣбецъ да си хапне и чистъ въздухъ да подища. Като вземе тѣзл три елемента, той ще бѫде доволенъ. Това, коато е вѣрно по огношение на физическия животъ, е вѣрно и по отношение на Лобовьта. Защото чрѣзъ възприемането храна въ живота, винаги се ражда топлината. Безъ храна не може да се яви топлина. Тогава, отъ чисто духовно гледище, ние трѣбва да се хранимъ, да ядемъ. Защо? — За да се образува топлина. Топлината, сама по себе си, е носителка на живота. И затова казвамъ: човѣкъ трѣбва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да истива, животътъ се губи. Тия думи иматъ смисълъ. Онзи день ви говорихъ за продължението на живота. Продължението на живота зависи отъ топлината на човѣка. Всички хора, които изгубватъ своята топлина, прѣждеврѣменно остаряватъ и умиратъ.

Сега всички вие имате криво понятие за рибитѣ, мислите, че тѣ се движатъ въ морето по права линия и плуватъ отгорѣ. Това не е вѣрно. Рибитѣ никога не се движатъ въ морето по права линия. Тѣ плуватъ винаги тамъ, дѣто има топли течения. Вие ще кажете, че тѣ сѫ студенокръвни. Студенокръвни сѫ, но и тѣ търсятъ топлинка. Затова рибаритѣ, които ходятъ да ловятъ риби, въ сѣвернитѣ морета или другадѣ, изучаватъ тия качества на рибитѣ, знаятъ дѣ да ги търсятъ.

Слѣдователно, като станешъ сутринь, най-първото нѣщо: възстанови топлината си. Вие ще кажете: какъ да се възстанови топлината? Запримѣръ, имате нѣкакво неразположение въ чувствата си, нѣкакво недоволство — отстрани това недоволство! Търговецъ си, изгубилъ си 1000 лева, недоволенъ си. Тия 1000 лева стоятъ въ ума ти, ти си недоволенъ и се стѣснявашъ. Скарашъ се съ нѣкого, ти си пакъ недоволенъ. Тъй че, като се сьбудишъ, ти не мислишъ за Господа, но мислишъ, че този човѣкъ ти казаль нѣкои горчиви думи. На служба си нѣкѫдѣ, но те уволнятъ отъ тамъ. Като станешъ сутринь, първо службата изпѫква въ ума ти. И хиляди други работи изпѫкватъ въ ума ти, все безполезни, но мисъльта за Бога остава на заденъ планъ. Питамъ: ако мисъльта за службата постоянно изпѫква въ ума ти, какво печелишъ? Или, ако мисьльта за изгубенитѣ 1000 лева постоянно възкръсва въ ума ти, какво печелишъ? Или, ако мисъльта за обидата отъ нѣкого постоянно изпѫква въ ума ти, какво печелишъ? Да допуснемъ, че имате кѫща, добрѣ мобилирана, съ ново дюшеме, но дойде нѣкой селянинъ и накаля дюшемето съ своитѣ цървули, не му идва на умъ, че ти си турилъ ново дюшеме, че трѣбва да се пази. Слѣдъ като си отиде той, какво ще кажете по неговъ адресъ? Вие знаете, какво ще кажете. На другата сутринь, като станете, пакъ ще прѣдизвикате въ ума си мисъльта за този цървуланко, за кальта. Питамъ: какво има да се разправяшъ съ този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянинъ никога не е дохождалъ и не е окалялъ кѫщата ти. Когато нѣкой човѣкъ ти каже една горчива дума, не е ли този селянинъ съ калнитѣ цървули, който е влѣзълъ въ кѫщата ти и изкалялъ дюшемето? Какво трѣбва да направишъ? Вземи четка и парцалъ и изчисти всичко! Ще ви приведа единъ законъ. Ако вие подпушите единъ изворъ, който тече изъ камениста почва, като поставите тиня по пѫтя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистритѣ води? Коритата на бистритѣ балкански потоци винаги се изчистватъ. Питамъ: ако Божията Любовь минава като изворъ прѣзъ нашата душа, може ли нѣкога да остави въ нась нѣкаква утайка? — Никога! Тя ще изчисти утайкитѣ и всѣкаква грапавина съвсѣмъ ще се изглади. Затова именно най-първо Любовьта трѣбва да мине прѣзъ душитѣ ни, за да изчисти всичко. Животътъ е потрѣбенъ за измиване на утайкитѣ.

Та първото нѣщо: като станемъ сутринь, ще помислимъ, че Богъ е Любовь. Отъ тази Любовь излиза изворъ, който протича къмъ насъ. Знаемъ ли, че Богъ е Любовь, ние ще възприемемъ туй течение. Ще отворимъ душата си чрѣзъ вѣрата, и туй течение. като мине прѣзъ насъ, ще възстанови нарушеното равновѣсие. Ако Богъ е съ насъ, и ако ние имаме Божията Любовь, отъ какво трѣбва да се плашимъ? Напримѣрь, азъ ще пѫтувамъ за София, но нѣмамъ петь пари въ джеба си. Трѣбва ли да мисля, да се безпокоя, че нѣмамъ пари за билетъ? Нали Богъ ми е далъ здрави крака? Азъ ще тръгна пѣшъ, ще се радвамъ. че имамъ здрави крака. Пѫтуването пѣшъ има нѣкаква привилегия. Ще се спра въ нѣколко села, ще се поразговоря съ този-онзи и за седемь дни все ще стигна. При пѫтуването по трена може да се яви друго нѣщо. Напримѣръ, мога да си изгубя билета и ще имамъ спрѣчквания, разправии съ кондуктора. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме изложени на голѣми опасности, а именно въ това отношение, че нѣщата не ставатъ тъй, както ние искаме. Въ живота има голѣми лишения! Трѣбва да се лишаваме. Прѣдставете си, че нѣкой земледѣлецъ натрупа цѣли купища торъ, който разнася миризмата си надалечъ. Това безпокои ли земледѣлеца? — Не, това за него е богатство. Питамъ: защо му е този торъ? Нивитѣ безъ торъ не могатъ ли? — Могатъ. Че нивитѣ не могатъ да вирѣятъ безъ торъ, това е едно заблуждение! Ако хората бѣха праведни, нѣмаше да има нужда отъ торъ, но понеже сѫ грѣшници, трѣбва имъ торъ, и то отъ човѣшки и животински извержения. Този торъ турятъ върху ябълкитѣ, крушитѣ и всички останали плодове. Това е най-голѣмото безобразие! Въ съврѣменната наука, въ химията, трѣбва да има изкуственъ торъ, а не животински, отъ земята трѣбва да се взима.

Сега, ще направя едно сравнение. Подъ „торъ“ ние разбираме старитѣ вѣрвания на хората, останали отъ тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, които взимаме и туряме въ двора си, държимъ ги като светиня, гордѣемъ се съ тѣхъ, съ този торъ. Питамъ: мислите ли, че слѣдъ като наторите нивитѣ съ този торъ, ще получите нѣщо ново? Затова азъ наричамъ „Божественото — дѣвствениятъ животъ“, нѣщо, което за пръвъ пѫть се проявява. Всѣко нѣщо, което се проявява за пръвъ пѫть, е Божествено, а всѣко нѣшо, което се прѣповтаря много пѫти, е човѣшко. Туй запомнете! Като станешъ сутринь, ако ти дойде нѣкоя нова мисъль, въ нова форма, въ нова фаза, това е Божественото. Мисли за него! Ако мислишъ за ядене, за пиене, за обличане, това сѫ човѣшки, обикновени работи. Ако прѣзъ деня ти дойде нѣкоя нова мисъль, тя е Божествена мисъль, тя осмисля нѣщата. Благодарение на тази нова мисъль, на Божественото, което се проявява, животътъ се съгражда. Момента, въ който човѣкъ се обърне къмъ Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новитѣ мисли протичатъ въ новия му животъ. Този законъ е вѣренъ, когато ние служимъ на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Богъ проявява своята Любовь къмъ насъ, дава ни животъ, и ако у насъ се пробуди съзнанието и разберемъ, че тази Любовь е цѣнна и трѣбва да я пазимъ, тогава у Бога се заражда желанието; никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаемъ. Той ще ни даде най-хубавото. Божествениятъ животъ всѣкога се прѣдшествува отъ сградания. За да се прояви Божествения животъ индивидуално за всѣки човѣкъ, за всѣко общество или за всѣки народъ, непрѣменно ще дойдатъ страданията.

Важната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви отъ това, което ви казвамъ сега е слѣдната: сутринь, като станете, ще внимавате, дохожда ли въ ума ви нѣкоя нова, Божествеча мисъль. Дойде ли въ ума ви една нова мисъль, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човѣкь става рано сутринь и Господъ му заговори, а той се вслушва съ притаено внимание въ тази нова мисъль! Дойде ли тази мисъль въ васъ, животътъ ви се осмисля. Отъ тази мисъль зависи работата, която ще свършите прѣзъ деня. Колкото повече любовь има човѣкъ, толкова по-голѣмъ успѣхъ ще има въ живота си. Колкото по-голѣма лобовь има, толкова повече знания ще придобие въ живота си. Всичко зависи отъ Любовьта! Новата мисъль е импулсъ прѣзъ деня. Когато човѣкъ намѣри тази Божествена мисъль, нѣщата за него се извършватъ лесно, планомѣрно.

Съврѣменнитѣ вѣрующи сѫ изгубили тази вѫтрѣшна опитность. Тѣ очакватъ всичко на това механическо християнство. Напримѣръ, тѣ очакватъ да дойде Христосъ днесъ отъ небето и да спаси свѣта по единъ механически начинъ. Въ сѫщность, спасението е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Най-първо, между всички хора, между васъ трѣбва да се възстанови Божествената Любовь. Дойде ли въпросъ за Богар всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертвува всичко. Вие ще кажете: Богъ може да изисква отъ насъ такава жертва, която не е по силитѣ ни. Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Богъ изисква, направете го и не мислете! Той знае, какво може да изисква отъ васъ. Той знае, какво е най-добро за васъ, и какво вие можете да направите. Каквото Богъ поиска, никога не отказвайте. Напримѣръ, вземете примѣра съ Йона, когото Богъ изпрати въ Ниневия да проповѣдва на хората да се разкаятъ и да се обърнатъ къмъ Бога. Той каза на Бога: „Какъ, Ти ме изпращашъ между тѣзи хора да ме биятъ съ камъни, да ми се смѣятъ, да ме взематъ за лъжецъ! Нищо нѣма да стане отъ тази работа! Тази работа не е заради мене, другъ изпрати!“ Купува си той билетъ за Испания, качва се на кораба и отпѫтува. Но морето се развълнува, той пада отъ кораба и единъ кашалотъ го поглъща. Той остава цѣли три дни въ утробата на този кашалотъ. Като прѣстоя толкова врѣме въ утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казваше: „Господи, ако ме извадишъ отъ това мѣсто, ще отида да проповѣдвамъ не само въ Ниневия, но дѣто ме изпратишъ.“ И Господъ го извади отъ утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брѣга и той отиде да проповѣдва. Ще кажете: всички все риби нѣма да ни гълтатъ. Ами смъртьта постоянно ви гълта!

Пакъ да дойдемъ до оснвната мисъль. Тя е слѣдната: всичко онова, което е ново, което носи животъ въ себе с и, е Божествено! Всѣки отъ васъ, като стане сутринь, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъль.

Тъй както ви се даде тази година наряда, съ четивата и упражненията, вие си казвате: дали ще можемъ да изпълнимъ днесъ наряда тъй, както трѣбва? Това е външната страна. Истинското изпълнение е вѫтрѣшно. Запримѣрь, прѣзъ цѣлата година вие ще прочетете „Добрата молитва“ много пѫти. При всѣко прочитане, обаче, вие ще имате много аспекти заради нея, много схващания за нейния вѫтрѣшенъ смисълъ. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите отъ него, трѣбва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само единъ пѫть. Ако човѣкъ се стреми само да мине този пѫть, туй нѣма да го ползува нищо. Вземете случая съ двама ученици, отъ които единиятъ се учи добрѣ, а другиятъ посѣщава редовно лекциитѣ, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпитъ. Питамъ: въ края на годината еднакво ли ще знаятъ и двамата? Ако ви запитамъ, защо се молите сутринь, какво ще ми отговорите? — Молитвата е връзка, тя е пропускъ. Азъ наричамъ молитвата пропускъ, понеже ако слѣдъ като станешъ сутринь не се помолишъ на Бога, всички ангели, които служатъ ревностно на Бога, нѣма да те пропуснатъ да влѣзешъ въ живота. Затова трѣбва да имашъ пропускъ. Като се молишъ, ще ти отворятъ, ще те пуснатъ да влѣзешъ въ живота. Безъ молитва никѫдѣ нѣма да отидешъ. Безъ молитва животътъ е затворенъ за тебе. Почнешъ ли да се молишъ, всѣка врата ще се отвори прѣдъ тебе, и ти ще излѣзешъ на широко. Щомъ се намѣримъ въ стѣснено положение, ние се молимъ. Какво става като се молимъ? Веднага вратата на живота се отваря широко, и всички стѣснителни за насъ условия, всички стѣснителни положения се измѣнятъ.

Та молитвата е пропускъ! Тъй ще бѫде, тъй е за ученика! Като стане сутринь, той ще се моли, за да знае, че вратитѣ му сѫ отворени прѣзъ деня, да влѣзе въ широкия свѣтъ да живѣе, да използува условията. Много християни — ученици чакатъ 10 - 15 - 20 - 60 години да имъ се отворятъ вратитѣ на живота, остаряватъ, старци ставатъ и най-послѣ казватъ: като влѣземъ въ духовния свѣтъ, тогава ще ни се отворятъ вратитѣ! Тѣ всичко отлагатъ. Духовниятъ свѣтъ, това е физическиятъ свѣтъ. Първото нѣщо, като дойде ученикътъ прѣдъ царскитѣ врати, ще го питатъ: знаешъ ли да се молишъ? Я прочети нѣкоя молитва! Коя молитва ще прочетешъ? Като прочетешъ „Добрата молитва,“ съ нея можешъ да минешъ навсѣкѫдѣ. Тя е единъ пропускъ. Като кажешъ: „Господи, Боже нашъ,“ ще минешъ прѣзъ първата врата. Колкото прѣдложения има въ нея, прѣзъ толкова врати ще минешъ. Нѣкой казва: съ всѣка молитва може да минешъ. Не, не е така. Азъ съмъ виждалъ мнозина, които пишатъ молитви, тѣ си мислятъ, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавитѣ молитви въ свѣта сѫ дадени отъ Бога, отъ Духа Божий. Тѣ сѫ свещени молитви и никога не остаряватъ. Има нѣкои молитви, които сѫ дадени отъ хората, но тѣ остаряватъ. Молитви, които сѫ като пропускъ, тѣ сѫ свещенитѣ молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва,“ тъй както е дадена, Духътъ всѣки день я оживѣва. Тя се мѣни всѣки день. Добрата молитва не е една и сѫща. Запримѣръ, въ първото прѣдложение: „Господи, Боже нашъ, Благи ни Небесенъ Баща, Който Си ни подарилъ животъ и здраве да Ти се радваме“ — ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвувате заради Него, като съзнавате, че Той ви е далъ животъ и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нѣщо е това? Широкъ свѣтъ ви се открива! И това е само въ първия пасажъ. Тия думи всѣки день все повече и повече ще оживѣватъ за васъ.

Допуснете сега, че единъ ангелъ дойде отъ небето и ви задигне. Какво ще направите? Два ангела има въ свѣта, отъ които единиятъ е въ възходяща степень, другиятъ въ низходяща степень. Единиятъ те носи къмъ небето, а другиятъ иде отдолу. Въ живота ти все ще дойде нѣкой ангелъ да те задигне, или нагорѣ, или надолу. Важното за васъ е, кой ангелъ ще дойде. Като дойде ангелътъ, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боятъ отъ ангелитѣ. Какво прѣдставляватъ ангелитѣ? — Носители на Любовьта. Когато дойде нѣкой ангелъ при тебе, ще имашъ хубаво разположение, нѣма да те е страхъ отъ него. Знаете ли отъ какви ангели да се страхувате? — Отъ тѣзи, които ви носятъ къмъ чистилището. Кога ви е страхъ? Чудни сѫ хората, когато ги е страхъ отъ ангелитѣ, да не имъ взематъ живота! Когато нѣкой приятель ви носи животъ и здраве, храна и дрехи, защо ви е страхъ отъ него? Когато дойде нѣкой разбойникъ да ви обере, разбирамъ да ви е страхъ. Тия ангели, отъ които хората се страхуватъ, азъ наричамъ „ангели на мѫчението“.

Въ прочетената 12 глава отъ Посланието, първото най-важно нѣщо за васъ е да образувате това вѫтрѣшно общение, тази вѫтрѣшна връзка съ Духа. Мнозина отъ васъ казватъ, че не признаватъ, какво Духътъ говори. Това е човѣшката гордость, която казва: азъ говоря! Не, трѣбва да знаете, че безъ Духътъ Божий не може да се образува никаква мисъль. Човѣшкиятъ умъ се събужда само чрѣзъ Духа Божий. Щомъ станешъ сутринь, все ще те посѣти нѣкой духъ. И най-голѣмото невѣрие, което сѫществува въ насъ, се проявява по причина на това, че живѣемъ въ много гѫста материя, вслѣдствие на което постоянно изпѫждаме тѣзи духове, които ни посѣщаватъ съ цѣль да ни помагатъ, и съ това се спъваме. Вие казвате: съ мене ли ще се занимава Духътъ? Ами съ кого? Че азъ не съмъ най-святия човѣкъ! Ами кой човѣкъ е святъ? Че най-святитѣ хора сѫ като дѣцата' Тѣ сѫ толкова скромни, толкова смирени! Нѣкои хора мислятъ, че адептитѣ, светиитѣ сѫ най-силнитѣ, най-голѣмитѣ, най-високитѣ хора, че импониратъ на всичкл. Не, тѣ иматъ знание, имать грамадна сила, правятъ чудеса, когото пипнатъ — оздравѣва, но като те погледнатъ, въ погледа имъ се чете кротость, смирение. Тѣ сѫ като малкитѣ, разумни дѣца. Такова дѣте напримѣръ, даже и не подозира, че може да излѣкува нѣкого. Майка му го води тукъ-тамѣ по гости, а то, като види нѣкой старъ, или нѣкой боленъ човѣкъ, доближава се до него и го помилва. Този старъ човѣкъ веднага се повдига. Дѣтето му се радва, безъ да подозира, че то е излѣкувало този старъ, боленъ човѣкъ. Дѣдото казва „Туй дѣте е много щастливо, лека рѫка има.“ Така и вие мислите, че светиитѣ сѫ хора стари, съ бѣли бради. Азъ оспорвамъ това.

Важното за васъ е да имате дѣтинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Духъ. Туй е новото положение, новою схващане, което трѣбва да имате! Тъй както сега хората схващатъ живота, тъй както сега живѣятъ, тѣ сѫ въ една твърда, гѫста материя. Вода въ камъкъ може ли да живѣе? Не, тя не може дори и да проникне. И свѣтлината, и топлината, които се удрятъ въ камънитѣ, не сѫ онѣзи свѣтлина и топлина, които носятъ животъ, които помагатъ на растителностьта да се развива.

Това състоячие на камънитѣ се отнася до човѣшчото сърце. Когато човѣшкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камънитѣ. Първото нѣщо: като станете сутринь, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване и да благодарите на Бога. Първиятъ день съдържа първото вдишване, първото благо.

Сега, какво липсва на Търново? — Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща е студена, не е тропическо мѣсто. Търново е сѣверниятъ полюсъ. Всичката философия на търновци седи въ това, че имъ трѣбва повече топлина. Тѣ ще кажатъ: да вземемъ тогава малко топлина отъ София, или отъ другадѣ. Не, и софиянци едва иматъ за себе си.

Всички вие казвате, ча сте готови да служите на Бога, но прѣдставете си, че Богъ днесъ ви каже да направите нѣщо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствувате, ще кажете: не съмъ готовъ още. Другъ нѣкой ще каже: дано ме почака Господъ поне още нѣколко дни! Мнозина сѫ ме запитвали: кажи ни, каква е волята Божия! Азъ имъ казвамъ, но тѣ отговарятъ: не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистимъ, да попостимъ, да се помолимъ, че тогава ще отидемъ да вършимъ волята Божия. Ще ви приведа едно сравнение. Виждамъ единъ тъпанъ цѣлъ потъналъ въ прахъ. Ако той има съзнание, колко врѣме ще му трѣбва, докато се изчисти? Ако трѣбва да се чисти прашинка по прашинка, колко врѣме ще му е нужно, докато прѣмахне всичкия прахъ отъ повърхностьта си? Обаче, като дойде барабанчикътъ, и удари съ пръчицата си по него, всичкиятъ прахъ се изчиства изведнъжъ. Слѣдователно, едно страдание като удари върху вашия Тъпанъ, всичкиятъ прахъ изчезва. Питате: защо сѫ страданията? — Страданията, това е барабанчикътъ, който идва, за да махне прахътъ по васъ. Този прахъ разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: барабанчикътъ е дошълъ. Дойде ли барабанчикътъ, тъпанътъ е чистъ. А това е отлично! Когато страданията дойдатъ, човѣкъ почва да мисли. Почва ли да мисли, Духътъ Божий дѣйствува вече върху него.

Сега, понеже е настаналъ вече деньтъ Божий, деньтъ Господенъ, очаква се второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на земята. Вашиятъ редъ иде сега. Нѣкои мислятъ, че сѫдбата ще дойде да накаже хората. Не, сѫдбата нѣма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всѣка Божия Правда. Нѣкого обрали. Задачата на сѫдията не е да затвори този — онзи, а да възстанови правдата. Евангелиститѣ казватъ: сѫдбата иде слѣдъ смъртьта. Не, сѫдията ще дойде при тебе още докато си живъ и ще ти каже: дай паритѣ на онзи човѣкъ тамъ! Сѫдбата ще дойде, за да се възстанови редъ и порядъкъ, радость и веселие въ живота на хората. Като дойде сѫдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я, донеси онова, което си взелъ отъ брата си безъ право!“ Ти ще почнешъ да треперишъ. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взелъ!“ А на този твой братъ ще каже: „Ти иди да цѣлунешъ брата си, прости му всичко!“ Мѫчнотията ще бѫде именно въ това, че всичко, което си взелъ отъ брата си, самъ ще го носишъ, нѣма да търсишъ слуги. Ако си открадналъ 10 килограма жито, самъ ще го занесешъ. Тамъ е мѫчнотията, докато занесешь житото. Самъ ще го вземешь на гърба си и ще го върнешъ. Тъй че сега Господъ ще похлопа на вратата ти, ангелитѣ ще похлопатъ и ще ти кажатъ: „Ще донесешъ туй, което отъ толкова години не си върналъ!“ Туй е сѫдбата на свѣта!

Свѣтътъ оть толкова години сѫ го плашили,че въ огънь ще гори, че голѣми мѫки го очакватъ, обаче хората и до сега не сѫ се поправили, и пакъ не се страхуватъ. Защо свѣтътъ не се поправя? До тогава, докато човѣкь не върне онова, което е взелъ, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъль, ще кажатъ щомъ е настанало вече второто пришествие, да не работимъ! Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взелъ, ще го върне. Нѣкой бѣденъ човѣкь минава покрай тебе, ще кажешъ: Братко, чакай, азъ съмъ взелъ нѣщо отъ тебе, имамъ да ти давамъ! Ще изнесешъ. каквото имашъ да му давашъ и ще му го дадешъ. Работа има отъ сега нататъкъ. Втори бѣденъ минава покрай тебе. ще му кажешъ: Братко, чакай, азъ съмъ взелъ нѣщо отъ тебе, да ти го дамъ! Мине нѣкой пѫтникъ покрай тебе, прашенъ, уморенъ, ще изнесешь легена съ топла вода на пѫтя и ще му измиешъ краката. Работа е това! Сегашнитѣ религиозни хора мислятъ, че въ второто пришествие нѣма да има никаква работа, всичко ще прѣстане. Това е криво разбиране на нѣщата. Отъ сега нататъкъ започва работата. Това е едната страна на картината отъ второто пришествие.

Другата страна е да бѫдемъ всички чисти, да забравимъ старото. И тогава, въ новото човѣчество ще останатъ само три нѣща: вѣра въ Любовьта, вѣра въ Живота, вѣра въ Свѣтлината! Отъ тия три думи ще се развие цѣлия бѫдещъ свѣтъ. Тѣ сѫ символи. Всичкиятъ сегашенъ свѣтъ ще се прѣустрои. Значи, отъ Любовьта ще се създаде новиятъ животъ — Божествениятъ Животъ и Божествената Свѣтлина. Като станете сутринь, ще повикате въ себе си новата Любовь, новия Животъ и новата Свѣтлина. При сегашнитѣ условия, на васъ, които сте затвореии въ тѣлата си, ще ви прѣдставятъ нѣкои заблуждения, ще ви кажатъ: тази Любовь не е за тебе. — Това е една лъжа! Този животъ не е за тебе. — Това е друга лъжа. Тази свѣтлина не е за тебе. — Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия нѣща навънъ. Всичко това, което до сега е било цѣнно за васъ, въ новия животъ нѣма да има тази стойность. Ако днесъ, запримѣръ, дойда въ вашата кѫща, менъ не ми трѣбватъ вашитѣ пари. Защо? Ами азъ зная, че въ земята има заровено 20 милиарда злато. Гледамъ нѣкоя каса пълна съ книги само, а вие ги наричате пари. Ако влѣза въ нѣкой дюкянъ, той е пъленъ само съ дрехи. Менъ такива дрехи не ми трѣбватъ. Азъ мога да си направя дрехи отъ новата материя, които да не овѣхтяватъ. Единственото нѣщо, което ме интересува, то е любовьта ви. Имате ли Божията Любовь въ себе си, всичко друго, което имате, се освѣщава.

Първото нѣщо, съ което трѣбва да започнемъ, е сърцето на човѣка. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първиятъ залогъ, който човѣкъ трѣбва да даде на Бога, е сърцето. Господъ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голѣмото благо. Той ще ви даде животъ. Има единъ законъ: отъ васъ чашата, отъ Господа водата. Къмъ това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човѣкъ сърцето си на Бога, това е най-голѣмата привилегия за него! Нѣма по-хубаво, по-красиво състояние отъ това! То ще внесе такава радость, такъвъ миръ, такова разширение въ вашитѣ души. каквото никога до сега не сте чувствували. То е най-хубавото състояние, което човѣкъ може да има!

(Слабо заросява). Защо иде сега този малъкъ дъждъ? — Дъждътъ е законъ на жертвата, нищо повече! За да могатъ растенията да дишатъ, непрѣменно трѣбва да се измиятъ. За да може човѣшката душа да разбира Божиитѣ работи, сѫщо така трѣбва да се измие. Като се измие, животътъ ще дойде. Ето, дъждътъ прѣстана! Символъ е туй. Много давашъ, много ще вземешъ; малко давашъ, малко ще вземешъ. Много сѣешъ, много ще придобиешъ; малко сѣешъ, малко ще придобиешъ. Такъвъ е закрнътъ!

Като станете сутринь, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъль. Туй е за подмладяване. Това е новиятъ животъ. Азъ го наричамъ „животъ на възкресение“. Азъ ви гледамъ, всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е защото, като станете сутринь, мислите първо какъ ще прѣкарате деня. Питамъ: ангелитѣ какъ прѣкарватъ своя животъ? Не е ли смѣшно да учатъ едно малко дѣте, което не разбира още нищо отъ живота, че ако майка му, баща му умратъ, то ще остане на произвола на сѫдбата? Това е първото заблуждение, което се внася въ човѣшката душа. Послѣ казватъ: ами, ако единъ день ти изгубишъ Любовьта си, ако Господъ ге напусне, какво ще правишъ? Това е второто заблуждение. Дѣ сѫ всички онѣзи, които сѫ се осигурявали? Дѣ сѫ тия осигуренитѣ? Свѣтътъ е пъленъ само съ гробища. Тѣ сѫ създадени все отъ осигурени хора. Онѣзи пъкъ, които не сѫ осигурени, тѣ живѣятъ, тѣ сѫ живитѣ хора. Щомъ живиятъ се осигури, ще придобие собственость и ще си направи гробъ, а щомъ не се осигури, той остава безъ гробъ и живѣе.

Сега на всинца ви трѣбва жива вѣра! Духътъ Божий дѣйствува вече въ васъ. Нѣкои отъ васъ, като имъ дѣйствува Духътъ, не могатъ да Го разбератъ и заспиватъ. Затова, въ много събрания, Духътъ приспива хората. Духътъ казва: като не можешъ да ме разберешъ долу, ще те приспа и ще те взема горѣ. Но като се качи горѣ, той и тамъ заспива. Послѣ се връща долу, гледа, събранието се свършило и казва: „Бѣхъ горѣ, Духътъ ме носи нѣкѫдѣ, върнахъ се долу и не можахъ да разбера бесѣдата." Единственото важно нѣщо за всички е новото, Божественото. Колко трѣбва да бѫде буденъ човѣкъ! Всички ние вдигаме шумъ, врѣва на този свѣтъ: едни за едно, други за друго. Любовь, Любовь трѣбва на хората! Колко мѫчно човѣкъ може да се примири съ мѫчнотиитѣ въ живота! Вѣра, вѣра трѣбва на хората! Спорь не трѣбва да има вече! Нѣма за какво да споримъ. Прѣстанаха вече врѣмената за спорове, кой въ какво вѣрва, или въ колко лица е Богъ и тѣмъ подобни. Всички тия нѣща минаха, всичко старо мина. Господъ не се нуждае отъ никакви символи. Ангелътъ като дойде, ще те пита: „Ти обичашъ ли Бога?“ — Обичамъ Го. „Имашъ ли вѣра?“ — Имамъ. „Имашъ ли Любовь?“ — Имамъ. „Имашъ ли Божия животъ?“ — Имамъ. „Ела съ менъ. тогава!“ Запитва другъ нѣкой: „Ти имашъ ли Любовь?“ — Нѣмамъ. „Имашъ ли вѣра?“ — Нѣмамъ „Имашъ ли Божия животѣ?“— Нѣмамъ. „Изхвърли старото, съблѣчи старата дреха!" Ангелътъ ще те пита тия три нѣща: Любишь ли Бога, имашъ ли Неговия животъ, имашъ ли вѣра.

Нѣкои стари вѣрующи, съ своитѣ стари традиции, ще цитиратъ, че Бога никой никога не е видѣлъ. Тѣ сѫ чудни! Дѣйствително грѣшникътъ може ли да види Бога? При сегашнитѣ разбирания на хората има едно противорѣчие въ свещенитѣ книги. Наистина, тамъ се казва, че никой никога не е видѣлъ Бога, но казва се още въ Писанието, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Какво се подразбира подъ думитѣ, че Богъ никой никога не е видѣлъ? Законътъ седи въ слѣдното: безъ Любовь никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни съ Любовь, ти ще видишъ Бога и ще Го познаешъ. Това е най-важната мисъль.

Когато Духътъ се прояви чрѣзъ нѣкоя сестра, другитѣ казватъ: кажи на тази сестра да не говори тъй. Ами Духъть говори тъй, какво да казвамъ на Господа! Има ли нужда да давамъ съвѣтъ на Господа? Има ли нужда да давамъ умъ на Господа? „Ама глупости говори!“ — Че свѣтътъ е пъленъ само съ глупости! „Ама ще се компрометираме“ — Остави това нѣщо, свѣтътъ е компрометиранъ отдавна! Има една сестра между нашитѣ, която прави движения съ рѫцѣтѣ си. Щомъ почнатъ да пѣятъ, тя почва да си движи рѫцѣтѣ, прави разни движения. Казватъ ми: кажи й, Учителю, да отиде поне въ нѣкое кюше, да не заема първия редъ, да я гледатъ всички. Казвамъ: оставете я, нека си вдига рѫцѣтѣ, търпете я! Какво казватъ външнитѣ хора за нея, като я виждатъ, че прави тия движения? Тѣ казватъ: „Тази стара женя трѣбва да е особенъ капелмайсторъ, по окултенъ начинъ дирижира, прави особени движения. Има единъ мѫжъ, който дирижира хора имъ, но старата жена е особена“. Казвамъ: оставете я, какво ви безпокои! „Ама не можемъ да я търпимъ!“ Какво отъ това? Прави си особени движения! Колко ви шокиратъ тия работи! И да й кажа да не прави тия движения, работата нѣма да се оправи. Тя ще прѣстане, другъ ще се яви. Противодѣйствувашь ли на Божествения Духъ, ще почнатъ движенията. Не се спирай да учишъ хората, кой какъ да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и дѣтето, като стане сутринь, не се ли протѣга единъ два пѫти, не се ли прозѣва, не си ли подвижва рѫцѣтѣ и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани!“ Това сѫ необходими движения. Майката започва да му пѣе, казва: „Хайде, мама, стани!“ То си прави своитѣ движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: защо сѫ тия движения. Че и стариятъ човѣкъ, като стане сутринь, най-първо е малко неразположенъ духомъ, но Духътъ като дойде въ него, той е особено разположенъ и прави извѣстни движения. Духътъ като дѣйствува на хората въ тия събрания, тѣ ставатъ особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щомъ почнешъ да мислишъ, че Богъ може да внесе нѣщо лошо въ тебе, ти се подпушвашъ, ти си пакостишъ. Щомъ протитодѣйствуваме на Духа, Тогава се явяватъ конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т. н. Това става, защото Духътъ иска да прѣмахне всѣкакво противодѣйствие. Ако оставимъ Духа да дѣйствува свободно, всички движения, които прави човѣкъ, ще бѫдатъ хармонични.

Та хубавото въ свѣта е, като станешъ сутринь, да почувствуаашъ въ сърцето си една малка топлинка, една малка радость. Азъ, като се събудя сутринь, първо гледамъ, дали имамъ тази малката радость въ себе си, дали мъжделѣе тя. Въ селата иматъ обичай да заравятъ вечерь огѣня въ огнището си съ пепель, та като станатъ сутринь, гледатъ, дали има останали нѣколко живи вѫгленчета. Туй е хубавото и въ живота! Като станемъ сутринь, да разровимъ сѣрцето си и да видимъ, дали сѫ останали въ него нѣкои живи вѫгленчета, отъ които да запалимъ този свещенъ Божественъ огънь на Любовьта:

Т. м.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...