Jump to content

1925_08_29 Дѣто и да идешъ


Ани

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Дѣто и да идешъ!

Трѣбва ли рибата да изважда главата си извънъ водата? (— Колкото да лапне нѣкоя муха). Право е. Трѣбва ли човѣкъ да изважда главата си извънъ Любовьта? Значи, и той като рибата — колкото да глътне нѣкоя муха. Ще пазите въ ума си мисъльта, че човѣкъ живѣе въ срѣдата на Любовьта, слѣдователно Любовьта не му позволява да си показва главата извънъ нея. Щомъ излѣзете, ще умрете, ще си изгубите силата. Извънъ Любовьта човѣкъ е както рибата извънъ водата. Турете една риба на сухо, ще видите, какво ще прави: ще подскача, ще подскача, ще се изопне и ще умре. Нѣкои хора мислятъ, че може да живѣятъ извънъ Любовьта. Немислимо е! Излѣзатъ ли извънъ Любовьта, ще се задушатъ. Когато майката иска да иде на пазаръ, дѣтето става много сериозно, замислено, започва да плаче. Колко далечъ ще иде майката? — Ще иде на 1/2 клм. разстояние и ще се върне, но тази работа за дѣтето е много сериозна Когато мѫжътъ заминава нѣкѫдѣ, жената сѫщо се замисля, и тя е едно голѣмо дѣте. Когато нѣкой вашъ близъкъ човѣкъ умира, той отива на онзи свѣтъ, на бахчеванджилъкъ, вие пакъ сте натѫжени, сериозни. Казвамъ: не се тревожете, той ще се върне слѣдъ 45 години. Сега е на гурбетчилъкъ, ще се върне богатъ, съ пъленъ джебъ.

Ще взема 57 стихъ отъ 9-та глава на Евангелието отъ Лука. И като вървѣха, рече Му нѣкой си въ пѫтя: „Господи, ще дойда съ Тебе, дѣто и да идешъ“.

При сегашното съзнание на човѣка, извънъ Божията Любовь човѣкъ не може да живѣе. Всички анормалности, несъобразности и страдания въ живота произтичатъ отъ факта, че човѣкъ излиза изъ срѣдата на Божията Любовь. Щомъ излѣзе изъ тази срѣда, започватъ страданията. Въ туй отношение трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното сравнение. Прѣдѣлитѣ на Любовьта понѣкога тъй се сгѫстяватъ, че ставатъ нечисти, както водата въ голѣмитѣ рѣки. Водата въ центъра винаги е по-чиста, отколкото къмъ брѣговетѣ. Та крайнитѣ прѣдѣли, додѣто достига любовьта, често сѫ блокирани съ нечисти желания и мисли, които трѣбва да се прѣчистятъ. Затуй всѣкога трѣбва да избирате, на кое мѣсто да се установите. Рибитѣ избиратъ дълбоката вода, тя всѣкога е безопасна. Когато кажемъ, че ние не разчитаме на човѣшката душа, то е защото гледаме на въпроса отъ чисто реално гледище. На какво разчитаме тогава? — На висшата, Божествена душа въ човѣка. Малкитѣ рибки, които живѣятъ въ локвитѣ, могатъ ли да разчитатъ на тѣхъ? — Не могатъ, защото при суша сѫ обрѣчени на явна смърть. Слѣдователно, можемъ да кажемъ на малкитѣ рибки: отъ тази локва, отъ тия по-малки вадички ще отидете въ голѣмото езеро, или въ морето. Истинскиятъ животъ е вложенъ само въ Божията Любовь. Туй е единъ великъ законъ. Трѣбва да знаете, че Божията Любовь е срѣдата, въ която можете да живѣете. И дължината на вашия животъ, вашето щастие и култура, въ каквото и да е отношение, зависятъ отъ тази срѣда на Любовьта. Понѣкога вие се уморявате да живѣете и казвате: менъ не ми трѣбва Любовьта. Ами че вие влизате въ разрѣзъ съ сѫщностьта на вашето естество! „Менъ не ми трѣбва Любовьта, менъ не ми трѣбватъ хората“ — това сѫ разсѫждения на една риба. Менъ не ми трѣбватъ другитѣ риби. Една риба сама по себе си може ли да живѣе? — Може. Орѣхътъ може да живѣе като неразвитъ орѣхъ, може да живѣе и като развитъ орѣхъ. Това сѫ двѣ различни състояния. Веднъжъ ти си посѣтъ въ почвата, други закони дѣйствуватъ върху тебе. Ти не можешъ да спрешъ този процесъ на растене. Щомъ спрешъ растенето, очаква те явна смърть.

Слѣдователно, веднъжъ влѣзли въ Любовьта и започнали вашето растене, не можете да спрете този Божественъ процесъ. Вие не може да спрете Любовьта да дѣйствува въ васъ. Всѣко спиране ще причини смърть. Допуснете, че вие сте търговецъ. Въ дома ви, между всички членове има пълно съгласие и хармония, но единъ день имате малка загуба, отъ 20-30,000 лева. Веднага въ васъ прониква мисъльта, че нѣма Господъ и казвате: дотегна ми да живѣя въ тази Любовь, ще излѣза навънъ! Мислите ли, че рибата, ако излѣзе извънъ водата, ще живѣе? — Не може. Ние взимаме водата като емблема на живота. Душата, сега е потопена въ живота, който излиза изъ Любовьта. Ще турите въ ума си мисъльта, че живѣете въ Любовьта и трѣбва да изпълните нейнитѣ велики закони. Това е спасението за всички хора. Ще се учите да живѣеге въ съгласие съ този великъ законъ, въ съгласие съ тази срѣда, въ която сте потопени. Ще мислите, ще чувствувате, ще дѣйствувате съобразно срѣдата, въ която живѣете — Божествената срѣда на Любовьта.

Другото положение, което трѣбва да държите въ ума си е слѣдното. Ако Любовьта е срѣда, въ която ние живѣемъ, питамъ: рибитѣ пиятъ ли вода? — Пиятъ. Рибитѣ пиятъ най-много вода. Водата въ тѣхъ постоянно минава прѣзъ хрилѣтѣ имъ. Такова е положението на онѣзи, които живѣятъ въ Любовьта. Да кажемъ, че синътъ ви е напълнилъ устата си съ вода, разумно ли е да пиете вода отъ неговата уста? Не е разумно. Не пийте водй отъ устата на другитѣ хора! Този е първиятъ законъ, съ който можете да урегулирате живота си. Защо? Защото вие сами можете да бѫдете въ тази срѣда на Любовьта, сами може да я проявите, и да не чакате други да ви потапятъ въ тази срѣда, нито да ви даватъ да пиете вода отъ устата си. Съ Бога всѣкога може да живѣете, и съ Него всѣкога може да се разбирате напълно. Вие живѣете въ Любовьта! Нищо въ свѣта не е въ състояние да ви раздѣли отъ тази Любовь. Кой може да ви извади отъ нея? — Нѣкой рибарь. Кой е този рибарь? — Дяволътъ. Значи, нѣкой уменъ човѣкъ може да изопачи ума ви, сърцето ви и ще ви извади изъ срѣдата на Божията Любовь. Какъ? Ще ви каже: ти гледай да ядешъ и да пиешъ, това е смисълътъ на живота! Послушашъ ли го, той те е извадилъ съ мрѣжа оть водата, и отъ този моментъ ти си мъртавъ. Ти си въ неговата мрѣжа, и той ще направи отъ тебе, каквато чорба иска. И когато Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ,“ подразбира да живѣемъ въ Любовьта. Любовьта не е едно положение само на допирни точки. За да живѣешъ въ Любовьта, твоята душа трѣбва да бѫде изцѣло потопена въ нея. Цѣлата ти душа трѣбва да чувствува тази сила, която прониква и мисъльта ти, и чувствата ти, и всичкитѣ ти дѣйствия — да чувствувашъ, че Любовьта е великъ импулсъ въ живота, както и въ цѣлата жива Природа. Тъй трѣбва да чувствувате Любовьта — като една велика сила. Само по този начинъ вие ще разбирате вашага душа и душитѣ на другитѣ хора. Любовьта, която излиза отъ всички души, свързва всички хора въ едно цѣло, тя е звеното на живота. Ако нѣмаше въздухъ, можеше ли да се говори? Звукътъ се прѣдава на вашитѣ уши чрѣзъ въздуха, а светлината се прѣдава чрѣзъ своя срѣда, по-тънка отъ тази, чрѣзъ която се прѣдаватъ звуковитѣ вълни. За да разберемъ Божията Мѫдрость, за да разберемъ Божията Истина, е необходима срѣда. Тази срѣда е Любовьта. Туй трѣбва да знаете! Безъ Любовь вие нищо не можете да разберете на свѣта. Единствената срѣда, чрѣзъ която се прѣдаватъ знанията, Мѫдростьта и дѣйствията на Истината, това е Любовьта.

И тъй, ще знаете, че вие сте потопени въ Божията Любовь. Питамъ: ако сте потопени въ Божията Любовь, отъ какво има да се измѫчвате? Защо сте неспокойни? Значи Любовьта не е проникнала още навсѣкѫдѣ въ васъ. Има мѣсто, дѣто Любовьта не е проникнала, и туй мѣсто се мѫчи. Великиятъ законъ казва: отвори душата си, да проникне Любовьта навсѣкѫдѣ, да внесе животъ въ тебе, защото всички ние изискваме именно това. Ако тази Божествена сила не прониква въ нашето сърце и въ наштя умъ, ние не можемъ да живѣемъ. Вие сега казвате: този човѣкъ нѣма любовь, онзи човѣкъ нѣма любовь. Не, всички хора живѣять въ Любовьта, но има нѣщо въ тѣхъ, което имъ прѣчи да я проявятъ правилно. По какво можете да познаете, дали проявявате Любовьта празилно, или не? Щомъ имате свѣтлина въ ума си, щомъ имате топлина въ сърцето си, щомъ имате чистота въ тѣлото си, вие живѣете нормално и правилно въ Любовьта, слѣдователно и празилно ще я проявите. Това е единъ великъ законъ, една вѣрна диагноза. Имате ли всичко това въ себе си, вие ще живѣете напълно въ Любовьта, и ще се ползувате отъ всичкитѣ нейни блага. Едно положание е необходимо за вашето нормално разбиране на нѣщата. Да кажемъ, нѣкой пѫть не сте разположени да се молите и казвате: и безъ молитва може! Другъ пѫть казвате: не и трѣбва да мисля, и безъ мисъль може! Нѣкога пъкъ казвате: дотегна ми да чувствувамъ, и безъ чувства може! Да, и безъ всичко това може, но знаете ли, какви сѫ резултатитѣ тогава? Резултатьтъ на безсмислието е безумието. Резултатътъ на безчувствието е отсѫствието на чистота, а когаго човѣкъ изгуби своята чистота, очитѣ му пожълтѣватъ. Това е разстройство на черния дробъ. Ще лѣкувате черния си дробъ, постоянно ще го разтривате. Който почва да отслабва физически, да прави разтривки на стомаха си. Затова Луи-Куне прѣпорѫчва лѣкуване съ вода. Ще седите въ водата около 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. По този начинъ вие ще можете да се лѣкувате Пъкъ когато изгубите своя животъ вь духовно отношение, ще регулирате чувствата си. Когато се изгубятъ добригѣ чувства по отношение нѣкого и се роди умраза, знаете ли какво става? Тази умраза е проказа за душата. Ти си настроенъ противъ нѣкого, казвашъ: азъ не мога да обичамъ този човѣкъ! Азъ съмъ неразположенъ, не мога да го гледамъ! Ако искашъ да бѫдешъ духовенъ човѣкъ, постарай се да обикнешъ това, което мразишъ Напримѣръ, мразишъ змията, страхъ те е отъ нея; купи си едно шише, тури я въ него и я храни, докато я пообикнешъ малко. Или страхъ те е отъ мишка. Хвани я, тури я въ единъ капанъ, похрани я нѣколко дни и всѣка сутринь я поглеждай, докато свикнешъ съ нея и я обикнешъ. И въ змията, и въ мишката има нѣщо Божествено. Нѣкой човѣкъ се страхува отъ пиявици. Нека вземе една пиявица въ едно шише съ вода и да я поглежда отъ врѣме на врѣме — ще привикне съ нея Въ всичко това, което не обичашъ, привикни да виждашъ проява на Божествения животъ, да виждашъ, какъ се хармонизира разумното съ неразумното въ живота.

Най-послѣ нѣкой не може да тьрпи жена си. Оженилъ се вече, какво ще прави? Нека този мѫжъ намѣри сега нѣщо хубаво въ жена си, нека се върне назадъ, въ младитѣ години. Защо се е оженилъ за нея? За нейнитѣ черни очи ли? За руменото й лице ли? Задъ туй румено лице седѣше нейното сърце. Задъ чернитѣ й очи седѣше нейниятъ умъ. Нека намѣри една добра черта въ жена си! Ако нѣкой младъ момъкъ почне да обикаля тази жена, която мѫжъ й не може да търпи, той веднага ще се замисли. Азъ мога да накарамъ когото и да е отъ васъ, да заревнува жена си. Напримѣръ, нѣкой мѫжъ не обича жена си, но почне ли да я обикаля другъ, той вече ревнува. Господъ казва: „Тази жена е моя дъщеря, ти нѣма да я малтретирашъ! Азъ я пратихъ при тебъ на училище, ще й бѫдешъ професоръ. Ще я учишъ хубаво“! Ако нѣкой човѣкъ бие жена си, трѣбва да й каже: Днесъ те бихъ за туй и туй. А той не дава на жена си да гѫкне. Тя трѣбва да знае защо я бие, каква е погрѣшката й. Ако я нахука за нѣщо, тя трѣбва да знае защо. И обратното е вѣрно. Нѣкоя жена не може да търпи мѫжа си. Господъ й казва: „Азъ не ти дадохъ този мой синъ да го малтретирашъ.“ Мѫжъ ми е, казва тя. „Да, но той е мой синъ.“ Азъ го изпратихъ да школува при тебе. И ако го нахукашъ или набиешъ нѣкой пѫть, ще му кажешъ: „За туй и туй те бихъ“! Нѣщата трѣбва да ставатъ разумно!

Азъ ви казахъ, искрени трѣбва да бѫдете въ отношенията си’ Нзцозолейъ си отъ нѣкой човѣкъ за нѣщо и го обидишь. Той трѣбва да знае, защо си недоволенъ. Имашь приятель, приятелка, сърдишъ имъ се нѣщо. Тѣ трѣбва да знаятъ, защо имъ се сърдишъ. Господъ пакъ ще ти каже: „Тазя твоя приятелка е моя дъщеря. Този твой приятель е мой синъ. Ти нѣмашъ право да се отнасяшъ съ тѣхь, както искашъ!“ Ако постѫпвашъ справедливо съ хората, освѣтявашъ Божия законъ. Ако постѫпвашъ несправедииво, нарушавашъ закона на Любовьта. Много отъ васъ не се обичатъ. Защо не се обичатъ? Можете ли ми каза, защо по нѣкой пѫть хората не се обичатъ? (Защото погрѣшкитѣ на хората се виждать по-лесно, отколкото собственитѣ). Всичко туй, което говорите, е много учено. То е само за много голѣмитѣ философи. Само ученитѣ хора го разбиратъ. Даже и за менъ е трудно да го разбера. Азъ ще засегна въпроса по дѣтински, като за дѣца отъ I-во отдѣлени. Нѣкой мѫжъ не обича жена си, понеже не знае да му готви, не знае да меси хлѣбъ. Щомъ знае да готви, отъ нея по-добра нѣма. Прѣдставете си, че вашиятъ мѫжъ иде отъ нивата, и вие го посрѣщате съ стомната, събувате му цървулитѣ, измивате му краката, нѣма ли да се разположи този мѫжъ? А той, горкиятъ, като влѣзе, вие си седите при топлото огнище и му казвате; я иди на чешмата де донесешъ малко вода!

Вие опитвате онази малка любовь, която е останала у него. И той ще си каже: напразно азъ работя за тази жена. Тя за нищо не ме зачита! И мѫжътъ може да направи да го обича жена му. Какъ? Отива на лозето, и като се върне, нека й донесе хубави плодове, хубаво грозде, та като почне да яде, тя се разлолага, става привѣтлива, любезна съ мѫжа си.

Всички трѣбва да бѫдемъ внимателни къмъ нуждитѣ на хората. Това е всичката философия на Любовьта! Но въ нея има и вѫтрѣшно съдържание. Сѫщественото въ Любзвьта не е онова привидното, външното, което вършимь. И когато ние задоволяваме нуждитѣ на хората, тѣ се прѣдразполагатъ къмъ насъ. Каквото и да е Божествено благо всѣкога се прѣцава чрѣзъ насъ. Богъ, Който живѣе далечъ отъ насъ, нѣкой пѫть сподѣля своята Любовь съ насъ, за да можемъ и ние да сподѣлимъ тази любовь съ окрѫжаващитѣ ни. Тогава и ние ще се ползуваме отъ любовьта на окрѫжаващитѣ. Ако Господъ върши всичко самъ, тогава ние сме безпрѣдметни. Ако приемаме всичко отъ Господа, каква нужда щѣше да има да ви събираме тукъ? Безпрѣдметни щѣхме да бѫдемъ единъ за другъ, но така ние се изпитваме. Това е волята Божия. Затова сме се събрали тукъ. Богъ се проявява по този начинъ. Днесъ азъ ви говоря, вие ме слушате. Утрѣ вие ще ми говорите, азъ ще ви слушамъ. Днесъ Вие ме слушате, утрѣ пъкъ азъ ще ви слушамъ. Така и вие ще си говорите и ще се слушате едни други. Ние сме служители на Бога: да изявимъ. Неговата мисъль, да прѣдадемъ Неговата Любовь. Ако азъ ви говоря, длъженъ съмъ да прѣдамъ Любовьта, която Богъ изпраща чрѣзъ менъ. Ако азъ я спра въ себе си и не я изявя навънъ, знаете ли какво би станало съ менъ? Който се опита да задържи Божията Любовь за себе си, тя го изхвърля навънъ. Щомъ Любовьта го изхвърли навънъ, той влиза въ една нова срѣда, съ която не може да се справи. Щомъ приемешъ нѣщо отъ Любовьта, ще излѣзешъ вънъ да дадешъ отъ него и на другитѣ хора.

Ще ви прѣдставя една картина, съ която ще илюстрирамъ отношенията ви къмъ Любовьта. Допуснете, че вие сте малки дѣца, изпратени при менъ да се учите. Най-първо вие имате обичь и уважение къмъ менъ, пристѫпвате съ страхопочитание. Въ първо врѣме вие сте босички, голички, треперите отъ студъ. Азъ имамъ за всѣки едного отъ васъ дрешки, обуща, шапчици и ви ги давамъ. Вие се обличате съ тѣхъ и веднага изкачате навънъ, за менъ вече не мислите. Ако не разбирамъ закона, азъ ще кажа: що ми трѣбваше да давамъ тѣзи дрехи, обуща, шапки на тия дѣца? Ето ги, избѣгаха на пѫтя, нѣма ги около менъ!

Сега иде другото положение. Тия дѣца поиграятъ, поскачатъ вънъ, но почувствуватъ гладъ, иматъ нужда отъ храна. Азъ имамъ гостилница. Вие пакъ идвате при менъ. Облѣчени сте, но сте гладнички. Взимамъ ви азъ, нахранвамъ ви. Щомъ ви нахраня, ставате индиферентни, започвате да заспивате. Казвамъ: особени сѫ тѣзи дѣца! Що ми трѣбваше да ги нахранвамъ? Облѣкохъ ги и отидоха да играятъ навънъ. Повикахъ ги да ядатъ —  дойдоха; бѣха свѣжи, бодри, но като се наядоха, сега ги гледамъ, всичкитѣ изпозаспаха. Ако азъ не разбирамъ закона, ще се приближа при тѣхъ, ще ритна това — онова дѣте. Мислите ли, че по този начинъ азъ ще разрѣша въпроса? Не, това е глупаво разрѣшение. Азъ трѣбва да зная, че слѣдъ всѣко ядене иде почивка. Тѣзи дѣца трѣбва да спятъ. Тѣ ще идатъ въ другия свѣтъ и слѣдъ туй ще дойдатъ.

Най-послѣ тия дѣца се събуждатъ и въ тѣхъ се явява друга нужда — да се учатъ. И тукъ дѣйствува пакъ сѫщия законъ. Вие идвате при мене съ страхопочитание, съ уважение, искате да се учите. Щомъ придобиеге знанието, съ менъ вече не се разговаряте, единъ съ другъ се разговаряте. Ако не раз-бирамъ закона, ще кажа: защо трѣбваше да давамъ знания на тия дѣца? Тѣ взеха знанието и си отидоха. Не, азъ трѣбва да се радвамъ, че тия дѣца ще разпространяватъ навънъ това, което взеха отъ менъ. Туй знание трѣбва да се разпространи! Този хлѣбъ трѣбва да се яде! Тѣзи дрѣхи, обуща и шапки трѣбва да се обличатъ! Първото сравнение — дрехитѣ, обущитѣ, шапкитѣ прѣдставляватъ физическия животъ Трѣбва да бѫдете облѣчени съ физическо тѣло! Щомъ сте облѣчени съ физическо тѣло, ще имате нужди, които ще ви отдалечаватъ отъ духовния животъ. Физическиятъ животъ има своитѣ нужди, които трѣбва да се задоволятъ Ние трѣбва да знаемъ, обаче, че физическиятъ животъ е свързанъ съ духовния.

Като разглеждаме физическия животъ на хората, забѣлѣзваме, че въ него има едно привйдно еднообразие: всички се нуждаятъ отъ храна, облѣкло и жилище. Дойдемъ ли, обаче, до духовния животъ на хората, между духовнитѣ хора се явява едно по-голѣмо различие. Дойдемъ ли до умствения имъ животъ — сѫщото нѣщо. Тѣзи различия сѫ въ реда на нѣщата. Въ това седи красотата на живота Да не ви смущава туй различие! Единъ прѣдметъ не може да се гледа само отъ една страна, не може да се проявява по единъ и сѫщъ начинъ. То значи: чувствата на хората не могатъ да се проявяватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Ако мислите, че трѣбва да има еднообразие въ живота, вие ще се спънете. Ще кажешъ: този братъ не е като мене. Ти най-първо гледай, живѣе ли този братъ въ Любовьта. Ако е като тебе риба и живѣе въ Любовьта, може да се разбирате. Ако не живѣе въ Любовьта, вие не можете да се разбирате съ него. Хората могатъ да се разбиратъ само тогава, когато живѣятъ въ една и сѫща срѣда. Между умрѣлитѣ и живитѣ хора не може да има връзка. Умрѣлитѣ хора не могатъ да се разбиратъ напълно съ насъ. Тѣ не се интересуватъ отъ нашия животъ. Понеже имъ липсва физическо тѣло, нѣматъ такива нужди, каквито имаме ние, затова не ги интересуватъ въпроси, които се отнасятъ до физическото тѣло. Ние се грижимъ за нѣщата, докато имаме нужда отъ тѣхъ. Може ли нѣкой вашъ ближенъ, който е заминалъ за другия свѣтъ, да се грижи за васъ тъй, както когато е билъ на земята? — Не може. Вижте 100 годишния дѣдо, интересува ли се отъ хорого на младитѣ? — Не се интересува. Тѣзи чувства сѫ замрѣли въ него. Какво го интересува на тази възрасть? Той се интересува отъ духовни работи, отъ нѣща, които засѣгатъ негового сърце. Или, този дѣдо обича да има около него дѣца, да му прислужватъ. да му носятъ чорбицата, яденето. Старитѣ хора много обичатъ да ядатъ. Като останатъ безъ работа, все искатъ да имъ се направи баница, или нѣщо печенко. И всѣки, който изпълнява тѣхнитѣ прищевки, той е много добъръ човѣкъ. Не ги ли изпълнява, тѣ казватъ, че окрѫжаващитѣ сѫ мною лоши.

Въ всѣко религиозно движение, въ всѣко духовно учение има една голѣма опасность — критическиятъ умъ се развива много. Човѣкъ, у когото критическиятъ умъ е силно развитъ, той търси само погрѣшкитѣ на другитѣ и казва: този човѣкъ не е толкова чистъ; онзи пъкъ не живѣе споредъ Христа, не живѣе морално. Кое е правилото за чистия, за моралния животъ? Това правило е: да се живѣе споредъ закона на Любовьта. Докато човѣкъ живѣе въ Любовьта, той е чистъ, има и свѣтлина, има и топлина. Почне ли да мисли за човѣшката любовь, той е вече извънъ Божията Любовь и не може да бѫде здравъ, не може да бѫде уменъ, не може да бѫде и добъръ, чистъ човѣкъ. Да бѫдешъ добъръ, уменъ и чистъ човѣкъ, това значи да живѣешъ въ Божията Любовь.

Ще ви приведа нѣколко примѣри, за да обясня по-добрѣ мисъльта си. Да кажемъ, че въ касата си имамъ нѣколко милиона лева. Дошълъ нѣкой, задигналъ всичкитѣ пари и ми казватъ, че ме обрали. Ако живѣя въ Божията Любовь, нѣма да трепна, като че нищо не съмъ загубилъ.

Имамъ жена, която ме обича. Дойдатъ единъ день и ми кажатъ, че тя ме напуснала и отишла при нѣкой другь мѫжъ. — Нищо, Господъ далъ, Господъ взелъ.

Заемамъ нѣкое високо обществено положение, но ме уволнятъ безъ причина. Каз вамъ: нищо, гладенъ нѣма да умра.

Напечатилъ съмъ нѣкаква книга, съ която искамъ да прѣобразя умоветѣ на хората, но критиката я отхвърля. — Нищо, доброто желание живѣе въ менъ. Когато азъ живѣя въ Божията Любовь, каквото и да стане въ свѣта, това не ме смущава. Защо? Защото само азъ съмъ господарь на своето сърце — никой другъ! Азъ мога да любя Бога, мога да любя и всички хора. Туй е любовь! Докато хората не знаятъ, че азъ ги любя, това е любовь. Щомъ узнаятъ, че азъ ги любя, това не е изразъ на Божията Любовь. Апостолъ Павелъ казва, напримѣръ, че най-напрѣдь трѣбва да обичаме онѣзи, които вѣрватъ като наеъ. То е вече малко материално. Тъй говорятъ всички обикновени хора. Бащата казва на сина си: на първо мѣсто ще обичашъ мене! Той не започва споредъ правилото. Той трѣбва да каже: „Синко, най-първо ще обичашъ Бога, а послѣ, каквото остане отъ любовьта ти, ще обичашъ и мене.“ Тъй трѣбва да започне учението!

За прѣзъ тази година ще ви дамъ едно правило, съкоето, ако прилагате, ще изправите много ваши недоизгладени работи въ живота си. Между васъ има много спорни въпроси, много неправилни отношения, които въ продължение и на 10, и на 20 и на 100 години не могатъ да се изгладятъ. Щомъ има такива въпроси, съберете се тия братя или сестри, които не могатъ да се обичатъ и си кажете: хайде сега да видимъ, какво можемъ да направимъ за Господа! Приложете правилото — да живѣете въ Божията Любовь! Щомъ влѣзете да живѣете въ тази Любовь, и Господъ ще влѣзе да живѣе въ васъ, отношенията ви веднага ще се измѣнятъ, въ васъ ще проблесне нова свѣтлина и туй различие между васъ, което до тозъ моментъ е сѫществувало, ще изчезне — нови отношения ще се появятъ. Туй, което ни раздѣля, е нѣщо скрито, живѣе вѫтрѣ въ душитѣ ни. Ти казвашъ за нѣкого: този братъ не е чистъ. Ти носишъ тази отрицателна мисъль за него, която тебе спъва, а него отблъсква. И той седи и си казва: този братъ не е толкова добъръ. Прѣмахне ли човѣкъ отрицателнитѣ мисли отъ ума си, веднага ще се възстановятъ правилнитѣ, Божественитѣ отношения между хората. Отрицателнитѣ мисли сѫ прѣгради между хората.

Азъ не съмъ за външнитѣ отношения, но за ония вѫтрѣшни, чисти отношения, съ които не можемъ да огорчаваме Духа. Тѣ носятъ вѣчния животъ. Ние можемъ да огорчимь Духа. Духътъ, това е Божественото, което всѣки човѣкъ има въ себе си. Всѣки отъ васъ е рѫководенъ отъ единъ възвишенъ Духъ. По нѣколко пѫти прѣзъ деня Той влиза вѫтрѣ въ васъ, да на-блюдава душата ви. Внимавайте да Го не огорчите! Напусне ли ви този Духъ, ще ви сполети най-голѣмото нещастие. Когато е съ васъ, Той ще ви урежда пѫтя; ще ви прѣкара благополучно прѣзъ всичкитѣ пѫтеки; каквито нужди и да ви се явятъ, Той лесно ще ги прѣмахне; каквато болесть да ви дойде, Той знае какъ да я лѣкува. Пъкъ и васъ ще научи да лѣкувате всички болести. За този Духъ говори Богъ: „Ще изпратя Духа си, да ви рѫководи и крѣпи въ пѫтя на живота.“ И Давидъ казва: „Не отнемай отъ менъ Святия Си Духъ!“ Този Духъ е носитель на Божията Любовь. Безъ Него не можете да направите нито крачка напрѣдъ. Когато тѣзи Божествени Духове живѣятъ въ хората и ги управляватъ, въ живота имъ. Ще царува хармония. Когато вие сте въ дисхармония, това показва, че тия възвишени Духове не сѫ въ васъ, а сѫ горѣ на небето, и чакатъ тамъ, докато се споразумѣете. Затова, за да разберете душата на нѣкой човѣкъ, трѣбва да бѫдете много ученъ.

Споредъ васъ, кой човѣкъ е ученъ? Ще каже нѣкой: ученъ е този човѣкъ, който мълчи, като нѣкой философъ. Тогава рибитѣ сѫ най-умнитѣ сѫщества. Дѣйствително, мълчанието е сила, но само когато имашъ желание да говоришъ: когато нѣмашъ желание да говоришъ и мълчишъ, това е безсилие. Защо идва злото въ свѣта? — Злото е пробниятъ камъкъ, по който се познава, до каква степень на развитие сме дошли, дали сме добри, или не. Човѣкъ, който не може да задържи злото въ себе си, той е безсиленъ, слабохарактеренъ. Дошълъ гнѣвътъ, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздитѣ, като конь, и му кажете: не, азъ съмъ човѣкътъ, който заповѣдвамъ, и въ дадения случай, ще видя, какво мога да направя съ тебъ. Не казвамъ да изхвърлите гнѣва, но да го впрегнете на работа. Азъ ви говоря отъ една дълбока опитность. Правилъ съмъ много наблюдения върху българитѣ, върху тѣхнитѣ отношания и извлѣкохъ два метода, но и двата метода съ отрицателни резултати. Единиять е външенъ, другиятъ е вѫтрѣшенъ методъ на дѣйствия. Ако вие хукате, биете нѣкого, движението ще дойде отвѫтрѣ, отъ другия полюсъ, вѫтрѣ ще стане реакция и резултатътъ ще бѫде лошъ. Тъй че, говорите ли злѣ за нѣкого, и за васъ ще говорятъ злѣ. Туй да знаете! Другиятъ методъ: ти не хукашъ никого, не биешъ, стараешъ се да не говоришъ лошо, но имашъ скрито подозрѣние въ ума си. Значи, ти дѣйствувашъ отвѫтрѣ навънъ, Законътъ и тукъ дѣйствува, ще настане реакция навънъ. Ще дойдатъ хора, които ще те подозиратъ, ще говорятъ лошо за тебъ, ще те хукатъ, Значи, ще се въздържате отъ подозрѣния! Човѣкъ трѣбва да стане господарь на всички положения, които го изненадватъ отвънъ и отвѫтрѣ. Той трѣбва да си каже: „Азъ ще живѣя добрѣ, заради Бога. Моятъ умъ трѣбва да бѫде свѣтълъ, защото Богъ иска тъй!“ Щомъ моятъ умъ е свѣтълъ, ще бѫда полезенъ на всички окрѫжаващи ме. Първиятъ, Когото виждаме сутринь, това е Богъ. (Не можемъ ли да кажемъ: азъ съмъ любовь, изпълнявамъ волята на Бога?) — Не може. Щомъ кажешъ „азъ съмъ любовь“, ще се опровергаешъ. Съ това ти ще прѣдизвикашъ извѣстенъ родъ сили въ природата, да дойдатъ да те изпитатъ. Тѣ ще ти кажатъ: щомъ си любовь, давай сега! Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други, ще ти кажатъ: щомъ си любовь, давай! Прѣзъ цѣлия день ти трѣбва да устоявашъ, за да не опровергаешъ Името Божие.

Основната мисъль, която трѣбва да вложите въ ума си, и върху която трѣбва да работите, еда считате Любовьта за срѣда, въ която живѣете. Ако нѣкой пѫть си извадите главата изъ тази срѣда, да е само колкото да глътнете една муха и скоро вѫтрѣ! Доставянето на хлѣбъ, вода, въздухъ прѣдставлява излизане отъ срѣдата на Любовьта, но то се позволява само врѣменно. Въ Любовьта се позволява и да спишъ. И то е излизане изъ Любовьта. Когато живѣешъ изцѣло въ Любовьта, съзнанието трѣбва да е много будно. Тамъ човѣкъ не трѣбва да спи. Любовьта изисква будна, трѣзва мисъль. Онзи, който те обича и когото обичашъ, иска да говоришъ за него. Щомъ се влюбищъ, и писма ще пишешъ, и ниви ще орешъ.  Любовьта иска много работи.

Сегд нѣкой казва: азъ нищо не искамъ. Не говорите вѣрно. Отъ една страна, вие искате много, но не получавате и затова страдате. Отъ друга страна, вие получавате, но не давате. Ще се учите да бѫдете щедри! Кога? — Когато Богъ дойде въ васъ. Тогава вие ще отворите широко сърцата, умоветѣ и душитѣ си, за да може прѣзъ тѣхъ да минава Божественото. Само така ще може да се очистите. Нека у васъ се яви желание да прѣдадете на нѣкой братъ отъ свѣта вашето знание, вашата топлина и добрина на сърцето, вашата чистота — всичко това да му послужи като импулсъ въ живота.

Има много нѣща, които азъ бихъ ви изнесълъ, а именно: какъ трѣбва да пазите чистотата си, какъ да уравновѣсявате вашия духовенъ животъ, за да не губите равновѣсие; какъ да се подмладявате и т. н., но всички тия въпроси сѫ свързани съ нѣкои деликатни нѣща, и ако ги изнеса, ще рзберете туй, което съвсѣмъ не съмъ мислилъ да кажа. Пригответе се за идната година, та като ви кажа тия нѣща, да можете да ги разберете и приложите, да станатъ въ васъ плъть и кръвь. Като ви говоря за подмладяването, Ще ви покажа единъ процесъ на подмладяване въ природата, да видите нагледно, какъ става. Щомъ стане подмладяване, сѫщеврѣменно духовниять животъ се обновява, умствениятъ и сърдечниятъ животъ правилно се развиватъ. Почне ли човѣкъ да чувствува, че умътъ, сърцето и тѣлото му отслабватъ, той изгубва всичко човѣшко, а съ това и условията за растене. Човѣкъ докато е на земята, прѣзъ всичкото врѣме трѣбва да чувствува, че постоянно се разширява, разширява, става му тѣсно тукъ и прѣминава въ другъ свѣтъ. Той извиква приятелигѣ си и имъ казва: хората вече не ме разбирать, тѣсно ми е тукъ на земята, затова отивамъ въ другъ свѣтъ, при по-културни сѫщества, при ангелитѣ.

Прѣзъ тази година ще имате три вида мѫчнотии: отъ материаленъ, умствень и духовенъ харакгерь. Какъ ще ги разрѣшите? Направете слѣдния опитъ. Хванете съ дѣсната рѫка лѣвия палецъ, концентрирайте мисъльта си тъй, като че нищо не ви стаза, като че нѣмате никаква мѫчнотия и се запитайте, защо си държите палеца? Дръжте си главата право! Послѣ, хванете съ лѣвата рѫка дѣсния палецъ. Вижте какъ ще се почувствувате слѣдъ това упражнение.

Второ упражнение. Подпрѣте лактитѣ на колѣнѣтѣ си. Поставете дланитѣ на рѫцѣтѣ си една срѣщу друга, допрѣни съ върховетѣ на пръститѣ. Прѣцставете си, че срѣдниятъ ви пръстъ е дълъгъ, достига до слънцето. Вижте, какво ще почувствувате? Мислете си, защо пръста ви е станалъ дъльгь. Ние проточвамс срѣдния пръстъ до сльнцею, за да можемъ да гледаме на нѣщата отъ високо, безпристрастно. Човѣкъ гледа на нѣщата безпристрастно, само когато е далечъ отъ тѣхъ.

Вь връзка съ мѫчнотиитѣ, които ще имате, ще ви дамъ едно правило, което ще приложите 10 пѫти прѣзь годината, значи всѣки мѣсецъ по еиннъ пѫть. Допуснете, че имате нѣкоя мѫчнотия, нѣкое голѣмо неразположение. Какво ще правите? — Ще намѣрите нѣкой малъкъ изворъ, ще го изчистите добрѣ и ще слѣдите, дали ще се прѣмахне вашето състояние. Ако се прѣмахне, значи вие можете да лѣкувате недѫзитѣ си чрѣзъ водата. Ако вашето състояние не се прѣмахне, слѣдъ като изчистите извора, тогава ще отидете въ гората, ще намѣрите нѣкое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полѣете. Ако състояниею ви се измѣчи, значи вие имате нужда отъ жизненитѣ сокове на тѣзи растения. Тѣ ви лѣкувать. Ако и туй не може да ви помогне, ще намѣрите нѣкое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опитъ измѣни вашето състояние, значи вие се нуждаете отъ едно малко разнообразие въ живота. Ако не се измѣни, ще намѣрите нѣкой бѣденъ, нуждающъ се човѣкъ и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измѣни значи вие трѣбва да правите добрини на хората. Ще започнете да трансформирате състоянията си чрѣзъ изворитѣ, чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ и най-послѣ чрѣзъ хората. Всѣки отъ васъ.който иска да бѫде ученикъ, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвѣнъ, като оглашенъ, не се занимавайте съ тия опити и методи. Ние ще помагаме на всѣки, който изпълнява тѣзи опити. Ние нѣмаме никаква връзка съ ония, които не изпълняватъ опититѣ.

И тъй, прѣзъ годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полѣете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бѣдни хора. Колко станаха? — Всичко 40. Вие ще ме запитате: дали ще имаме врѣме? Да-ли ще имате врѣме, азъ не се интересувамъ отъ това. Ще правите научни изслѣдвания. Ако нѣкой день сте много неразположени, готови да направите нѣкой скандалъ, идете въ гората да изчистите нѣкой изворъ. Тамъ направете скандала! Ще кажешъ на извора: слушай, ти защо си толкова мѫтенъ? Взимашъ мотиката, лопатата и го изчиствашъ. Когато нѣщата сѫ трудни, въ това седи тѣхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нѣщо. Не, ще придобиете една приятна опитность. Онѣзи отъ васъ, които направятъ опита по добра воля, ще иматъ едно благословение. Това благословение не може да придобиете по никой другь начинъ, ако ще би да прѣбродите и цѣлъ свѣтъ. Човѣкъ, който изпълнява волята Божия, нито вълци го ядатъ, нито разбойници го крадать. Ако състоянието ви отъ лошо на добро се измѣни още при извора, значи ще ходите само при изворитѣ.

Имайте любовь къмъ Бога! Божията Любовь да бѫде у васъ като стимулъ къмъ живота. Онзи, на когото съзнанието е будно винаги, Духѣтъ Божий живѣе въ него. Гледайте на Господа!

1-во Петрово послание, 3 гл. 8 стихъ: „А най-послѣ бѫдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви“ .....Защото очитѣ на Господа сѫ върху праведнитѣ и ушитѣ Му къмь тѣхната молитва ... “ Значи, Господъ ни гледа съ много очи, всѣки день ни слуша. Обича ви нѣкой — радвайте се, че Господъ се е проявилъ чрѣзъ него. Мрази ви нѣкой — пакъ се радвайте — човѣкътъ се е проявилъ. Говори нѣкой добрѣ заради васъ, радвайте се, че Господъ се е проявилъ. Нѣкой говори лошо за васъ, казва туй, което е въ сърцето му, значи човѣшкото се е проявило. Да пазимь въ себе си нечистого, това не е хигиенично. Да пазимъ злото въ себе си, това не е добродѣтель. Ако можете да бѫдете носители на Божието благословение — бѫдете!

Често, като не можете да постигнете нѣкое ваше желание, вие плачете. Нѣма нищо лошо въ това. Все трѣбва човѣкъ да плаче! Плачътъ е благословение. И учечитѣ хора сѫ плакали, и апостолитѣ сѫ плакали, и светиитѣ сѫ плакали, и Христосъ е плакалъ. Надали има човѣкь въ свѣта, който да не е плакалъ. Азъ прониквамь малко въ сьрцата ви и отъ мое гледище намирамъ, че тѣ сѫ тѣсни, и Божията Лобовь не може да се побере въ тѣхъ. И който говори за Господа, и който не говори за Господа, все иматъ малки сърца. Азъ опитвамъ нѣкой пѫть човѣшкото въ хората и забѣлѣзвамь слѣдното нѣщо: когато нѣкой говори добро за васъ, приятно ви е, а когато говори нѣщо лошо за васъ, и право да е, не ви е приятно, смущавате се. Кога се смущавате? Ако имате въ себе си единъ разгорещенъ вѫгленъ, до 10,000 градуса, и нѣкой се приближи при васъ, иска да ви удря съ камъни, ще може ли? Той още като се приближи при васъ, отъ температурата на този вжгленъ ще се разтопи. Ако този човѣкъ може да ви обиди, ако може да разруши вашия миръ, какъвъ е този вѫгленъ? Азъ наблюдавамъ нѣкой отъ васъ, виждамъ какъ Имъ трепери сърцето. Тръгна съ нѣкой братъ, върви съ мене, но си мисли, какво ли ще кажатъ хората за него. Казвамъ: не се смущавай! Ако си добъръ, такъвъ ще си останешъ. Ако си хубава пита, всѣки ще те яде; ако си мухлясала пита, всѣки ще те подхвърля. Когато нѣщата сѫ цѣнни и съдържателни отвѫтрѣ, външната обстановка не може да ги измѣни.

Въ този съборъ имахте много благоприятни условия, но вие не можете да използувате всички Божии блага. Защо? Понеже всички искате да се проявите. И наистина, разнообразие трѣбва да има! Проявявайте се, но стремете се къмъ доброто. „Всичко опитвайте, доброто дръжте“ — казва се въ Писанието.

Нека сега благодаримъ на Бога, че ни се даде случай да се съберемъ да си поговоримъ, да си похапнемъ, да се помолимъ на Бога!

Азъ сега ви пожелавамъ да се върнете дома си богати, съ придобитото богатство отъ тукъ. Нека кесиитѣ ви да сѫ отворени! Раздавайте, щедри бѫдете! Даромъ сте взели, даромъ давайте!

Бждете чисти извори и поливайте съ тѣхъ дърветата на вашата душа! Нахранете животнитѣ, съ които се занимава вашия умъ! Най-послѣ, служете на вашия разумъ! Той е човѣкътъ, който се нуждае отъ вашитѣ услуги. Постѫпвате ли така, всички наши приятели ще ви изпратятъ своитѣ добри мисли, а когато ви посѣтятъ, ще ви оставятъ своето благословение.

На всички ви желая, като се върнете дома си, да бѫдете радостни и весели прѣзъ цѣлата година. Пишете си единъ другъ, и се приготовлявайте, като ви събере Господъ идната година, пакъ да си похапнете, да се помолите на Бога, да си разправите своята опитность и да се поопознаете. Онѣзи отъ васъ, които заминатъ за онзи свѣтъ, да не забравятъ да пишатъ писма!

Недѣля, 6 ч. с.                 6 септември.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...