Jump to content

1925_08_24 Подпушване на свѣтлината


Ани

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Подпушване на свѣтлината.

Ще ви прочета 18-та глава отъ Евангелието на Матея.

„Ако се не обърнете и не бѫдете като дѣцата, нѣма да влѣзете въ Царсгвото небесно“.

— Това е едно много ясно положение за васъ, но не е приложено. Вие казвате: ние го разбираме. Да, разбирате, но опитайте се да го приложите! Запримѣръ, сега азь гледахъ отъ прозорцитѣ, като се дигнахте да дойдете тукъ, дигнахте прахъ до 20 м. височина, който послѣ сами ще гълтате. Вие не стѫпвате на пръсти, не вървите полекичка, а бързате, всѣки тича да заеме първото мѣсто. Като се яви малко вѣтъръ, този прахъ ще навлѣзе въ устата, въ дробоветѣ ви, ще се яви кашлица, неразположение. И слѣдъ всичко това ще кажете: неразположенъ съмъ нѣщо. Този прахъ е на мѣстото си, но слѣдъ дъждъ, обаче сега не е врѣме за дъждъ, защото, щомъ дойде дъждътъ, ще развали нашето събрание и тукъ не ще можете да седите. Та първото нѣщо: като идвате тукъ, ще стѫпвате на пръститѣ си полекичка, внимателно, да не дигате прахъ — нищо повече. На какво мязате вие? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Азъ съмъ виждалъ нѣкой ученъ, свършилъ два факултета, върви по прашния пѫть, бърза, разисква философски въпроси, но дига прахъ наоколо си, гълга го, а послѣ кашли, киха. Той трѣбва да върви съобразно мисъльта си: каквато е мисъльта му, такова трѣбва да бѫде и движението на краката му. Вие трѣбва да обръщате внимание на това, какъ ходите, защото споредъ вървежа си вие издавате скритото въ васъ, вашия недѫгъ. Вие вървите тъй, малко изкривени, ребромъ, но съ това се издавате. Човѣкь трѣбва да върви правъ. Като направи едно движение, въ него да се забѣлѣзва пластичность. Той трѣбва да бѫде като корабъ, който като се издига и слага по повърхнината на водата, да образува онѣзи кривитѣ линии, да прави движения ту на една, ту на друга страна, но тия движения да бѫдатъ гъвкави, пластични. Каквито сѫ движенията на вашето тѣло, та кава ще бѫде и мисъльта ви. Ако движенията, ви сѫ гъвкави, пластични, и мисъльта ви ще бѫде гъвкава, пластична. Казвате: е, то е физическо. Да, но физическото е резултатъ на духовното. Забѣлѣзвамъ, нѣкой писалъ едно писмо. Започналъ най-първо много внимателно, отчетливо, но послѣ станалъ по-невнимателенъ, започва да зацапва, да прави грѣшки и се извинява: ще ме извините, направихъ много грѣшки, зацапахъ, защото снощи свѣщьта ми догаряше, та не се виждаше добрѣ. Казвамъ: това не е извинение, ти не трѣбва да пишешъ никакво писмо вечерно врѣме. Като изгрѣе слънцето, тогава ще напишешъ писмото си. На когото и да пишешъ, ще знаешъ, че пишешъ като за Господа, като за ангелитѣ — ще се научишъ на чистота. Ангелитѣ сѫ сѫщества на абсолютната чистота, на редъ и порядъкъ. Сега запримѣръ, вие искате да живѣете като тѣхъ, но щомъ влѣзете въ това училище, много пѫти ще плачете, много пѫти упражненията ви ще бѫдатъ задрасквани, ще ги връщатъ и единъ, и два пѫти. Това трѣбва да знаете! Всѣки животъ е единъ Божественъ день, и когато не напишете упражнението си добрѣ, постоянно ще повтаряте програмата си.

Сега, въпросътъ е да станете като малкитѣ дѣца. Като кои дѣца? Като глупавитѣ дѣца ли? — Не, като разумнитѣ дѣца. Майката, запримѣръ, казва на своето разумно дѣте: хайде, мама, вземи тази стомничка! — Сега, мама — скача, взима стомничката и отива за вода. Друго нѣщо мога ли, мамо, да направя? Хайде сега донеси малко дръвца! То веднага отива, донася дръвца. Разумното дѣте никога не пита защо все него пращатъ. Напротивъ, то казва на майка си: мамо, прати мене да услужа. И наистина, то всѣкога услужва. Васъ, като ви пратятъ единъ — два пѫти да услужите нѣщо, на третия пѫть казвате: само азъ ли ще ходя за вода? Сега запримѣръ, кой ходи тукъ за вода? Вие казвате: по-културнитѣ братя не бива да ходятъ за вода. Тъй е, по-ученитѣ братя не бива да ходятъ за вода, но по-проститѣ — могатъ. Щомъ мислите тъй, това е въ реда на нѣщата и въ свѣта. Тогава и вие мислите като хората отъ свѣта. Въ такъвъ случай, какво ново има въ васъ, което да ви отличава отъ свѣтскитѣ хора? Като казвамъ, че всички трѣбва да ходите за вода, не значи, че ако отида да донеса една стомна вода, ще стана по-добъръ, но азъ, който съмъ свършилъ два факултета, ако отида за вода съ онова дълбоко убѣждение, съ онова смирение като у малкитѣ дѣца, то като донеса стомната съ вода, въ мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влѣзе въ водата. Че какъ мислите? Тия свещени идеи могатъ да влизатъ въ стомнитѣ! И който пие отъ тази стомна, ще възприеме една отъ тия свещени идеи. Азъ ще отида нѣкой день да донеса една стомна вода, и вие, като пиете отъ нея, ще видите, какви нови идеи ще влѣзатъ въ васъ. Ако вие ме заставите да сторя това, азъ нѣма да отида, но ако направя това нѣщо съ дълбокото убѣждение, че трѣбва да донеса вода, като пиете отъ тази вода, ще видите, какви нови идеи, какви нови убѣждения ще почерпите отъ нея. Трѣбва да направя това нѣщо и азъ, но какъ? — Съ онова дълбоко вѫтрѣшно убѣждение че като носятъ всички вода, и азъ да донеса. У мене трѣбва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбокъ свещенъ потикъ, да донеса една стомна вода.

Това значи да бѫдемъ като онѣзи малки, разумни дѣца. Не казвамъ, че у васъ нѣма доброто желание да направите това, или онова, но вие считате, че извѣстни идеи сѫ за прѣдпочитане прѣдъ други. Като дойде да служимъ на Бога, всички идеи иматъ еднаква тяжесть. Защо? Защото въ една машина и малката вида, и голѣмата вида могатъ да причинятъ еднаква врѣда. Нѣкой пѫть малката вида може да причини по-голѣма опасность, по-голѣма врѣда, отколкото голѣмата, но има и обратни процеси. Нѣкой пѫть малката вида струва повече, отколкото голѣмата. Като дадешъ на нѣкой майсторъ да поправи тази малка вида, той казва: съ такивд малки работи не се занимавамъ, трѣбва да платите повече. Мѫчно се правятъ малкитѣ работи!

За тѣхъ се изисква по-голѣмъ майсторъ. Голѣмитѣ работи и циганинъ може да неправи, но за малката вида, за онази малка, деликатна часть, всѣки не може да се заеме, нея само голѣмиятъ майсторъ може да хване и поправи. Нѣкой пѫть една малка, микроскопическа постѫпка ни струва по-скѫпо, причинява по-голѣма пакость, отколкото голѣмата За голѣмитѣ нѣща ние сме съвьршени, съ чукове можемъ да ги поправимъ, лесно ги дѣламе, но за малкитѣ нѣща се изисква голѣмъ майсторъ.

„И който приеме едно таквозъ дѣте въ мое име, мене приема.“

Какво разбирате отъ този стихъ? Какъ трѣбва да се приеме такова едно дѣте — вѫтрѣшно, или външно? — Вѫтрѣшно. Такива дѣца нѣкой пѫть се изпращатъ отъ небето да посѣтятъ земята и като дойдатъ, запитватъ: мога ли да дойда у васъ, да ви погостувамъ една седмица? Туй дѣте е много разумно. Като ви дойде на гости, ще ви свърши много работа: каквото поискате ще направи. Ти го погледнешъ и си кажешъ: не е това дѣте, което очаквамъ, не мога да го приема. Ти не приемашъ това свещено дѣте, но съ това изгубвашъ много. Като си замине то, ти почувствувашъ една болка и си казвашъ: не направихъ добрѣ.

„Който съблазни едного отъ тѣзи малкитѣ, които вѣрватъ въ мене, за него по-добрѣ би било да се окачеше на врата му камъкъ водениченъ и да потънѣше въ дълбинитѣ на морето“.

Една отъ голѣмитѣ погрѣшки се крие тукъ именно, че нѣкой пѫть ние можемъ да съблазнимъ и другитѣ. Тогава? Именно отъ това трѣбва всички да се пазите.

Азъ мисля тази вечерь да ви говоря върху християнската етика, какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ въ живота си.

„Горко на свѣта отъ съблазнитѣ!“

„По-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и съ двѣ нозѣ да влѣзешъ въ вѣчния огънь.“

„И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли отъ себе си; по-добрѣ ти е съ едно око да влѣзешь въ живота, а не да имашъ двѣ очи и да бѫдешъ хвърленъ въ пъкъла огненъ“.

Христосъ подъ думата „око“ е подразбиралъ всички навици, създадени въ насъ отъ миналото. Ако азъ кажа на единъ волъ, че докато не отрѣже своята опашка и я хвърли, никога нѣма да стане човѣкъ, какво ще ми каже той? Ще каже: тази опашка ми трѣбва, азъ съ нея се браня отъ мухитѣ. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е отъ Бога. Питамъ: като човѣкъ, той ще има ли нужда отъ тази опашка? — Нѣма. Е, да допуснемъ сега, че ти имашъ това завистливо око, съ което виждашъ навсѣкѫдѣ, кому какво е дадено, какво ще те ползува то? Добрѣ, ти си християнинь, влѣзешъ нѣкѫдѣ, но съ това око виждашъ само лошитѣ работи — кой кѫдѣ седналъ, кой взелъ първото мѣсто, кой седналъ на плюшенъ столъ, съ какви дрехи билъ облѣченъ и т. н. — какво те ползува всичко това? Човѣкъ вьзприема съ такова око всички тия работи, напълва ума си само съ такива мисли и почва да критикува всичко, което вижда. Той не вижда хубавитѣ работи. Какво добро ще допринесе съ всичко това за себе си? Въ дадения случай, за себе си той е гочило, нищо повече. Ако азъ стана едно точило и изтривамъ ръждата на хората, това въ дадения случай е добро за тѣхъ, но за мене, като човѣкъ, не е добро, азъ имамъ друго прѣдназначение, ще загубя правата си посока. За точила има хиляди други хора, по-способни, нека тѣ извършатъ тази работа! Господъ не ме е пратилъ да бѫда точило въ този свѣтъ, нито пъкъ васъ е пратилъ да бѫдете точила. Та въ този смисълъ, всички онѣзи непотрѣбни навици, трѣбва да се отрѣжатъ и да се изхвърлятъ навънъ. Тѣ сѫ като онѣзи дяволски нокти, тъй нареченитѣ мазоли, брадавици, които, за да отрѣжешъ, трѣбва да изтръгнешъ отъ коренъ, иначе не можешъ да ходишъ.

„Гледайте да не прѣзрете едного отъ тѣзи малкитѣ!“

„Ако единъ человѣкъ има сто овци и се изгуби една отъ тѣхъ, не оставя ли той 99-тѣ въ гората и отхожда да търси едната?“ Христосъ цитира този стихь като фактъ отъ живота. Така правятъ и овчаритѣ.

„И ако се случи да я намѣри, истина ви казвамъ, че се радва за нея повече, нежели за 99-тѣ неизгубени. Това не е волята на Отца вашего, Който е на небеса, да погине единъ отъ тѣзи малкитѣ“. Подъ „малкитѣ“ подразбирамъ въплотенитѣ души, които сѫ дошли на земята да се спасятъ. Хубаво, дойде нѣкой тукъ, и вие му казвате: не можешъ да се спасишъ, върви си! Вие много бързо рѣшавате въпроситѣ. Добрѣ е човѣкъ да рѣшава бързо, но само въ нѣкои случаи; нѣкога не е добрѣ. Защо? Защото щомъ рѣшавашъ бързо, и за тебе ще рѣшатъ бързо. Щомъ рѣшавашъ медлено, и за тебе ще рѣшатъ медлено.

„Ако ти съгрѣши братъ ти, иди и обличи го между тебе и него самичъкъ!“ Знаете ли защо трѣбва да отидешъ самичъкъ? Онзи ученикъ, който се заема да скрибучи на своята цигулка, трѣбва да се отдѣли нѣкѫдѣ самичъкъ да свири, никой да го не чува. Чували ли сте такова скрибучене на цигулка? Този ученикъ си свири, а тебе ти дотегва да го слушашъ. Ето защо, понеже ти ще сподѣлишъ съ този твой братъ горчиви думи, а може и да се поскарате, идете надалечъ, двама само да сте, никой да ви не чува. Ако има трети, и той ще се намѣси, а това ще обърка работата. Иди при брата си и насамѣ го изобличи! Той ще те изобличи, ти ще го изобличишъ, и тъй ще се свърши въпросътъ. Така е по-хубаво. Онѣзи, които иматъ право да правятъ бѣлѣжки, това сѫ пророцитѣ, изпратени отъ Бога. Само тѣ иматъ право да из-обличаватъ, да правятъ общи бѣлѣжки. Знаете ли, колко пророци сѫ бити за това? Трѣбва да знаете, че за всѣки човѣкъ, който не знае да изобличава, Господъ казва: „Я му дайте единъ хубавъ урокъ!“ Трѣбва да знаешъ какъ да изобличавашъ. Ако направишъ една малка погрѣшка въ изобличаването, ще ти дадатъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ какъ да изобличавашъ.

„Ако те послуша, спечелилъ си брата си.“ — Значи, при брата си ще отидешъ самъ.

„Но, ако те не послуша, вземи съ себе си още едного или двама, за да се потвърди всѣка дума чрѣзъ устата на двама или трима свидѣтели.“ — Значи, при първия опитъ самъ ще отидешъ, при втория опитъ — съ единъ или двама братя, тъй че двама или трима ще бѫдете.

„Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че, ако и църквата не послуша, нека ти бѫде като езичникъ или митарь“. — Значи, има три фази: най-първо ще отидешъ самъ, послѣ ще отидете двама или трима, слѣдъ това ще отидете при църквата, и така тѣ ще рѣшатъ въпроса.

„Истина ви казвамъ: каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ — Тъй ще бѫде за всѣки едного, който постѫпва съобразно Божия законъ.

Тогазъ пристѫпи Петъръ при Него и рече: „Господи, до колко пѫти, ако ми сгрѣши братъ ми да му прощавамъ, до седемь пѫти ли?“ Петъръ излиза изъ между дванадесетьтѣ ученици, като старши братъ и запитва Христа, до колко пѫти да прощава на брата си. Умно постѫпва той. Уменъ човѣкъ е, осигурява се.

Казва му Исусъ: „Не ти казвамъ до седемь пѫти, но до седемдесеть пѫти по седемь.“ Петъръ, като прѣсметна, казва: „Много е това, на седемдесеть мѣста по седемь!“

„И смили се господарьть надъ тогози слуга, пусна го и прости му заема.“ Христосъ привежда единъ примѣръ отъ древностьта за единъ древенъ царь, който е постѫпилъ така. Тоя примѣръ не е измисленъ. Сѫществувалъ е този разуменъ царь. Понеже този слуга нѣмаше да си плати дълга, повѣлѣ господарьтъ му да продадатъ него, жена му и дѣцата му и всичко, що имаше, и дългътъ да се плати. Падна прочее слугата прѣдъ него, кланяше му се и думаше: „Имай търпѣние къмъ мене, и ще ти платя всичко!“

„Така и Отецъ Мой Небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърцата ваши всѣки на брата си прѣгрѣшенията.“ — Тукъ Христосъ засѣга единъ кармически законъ. Между хората сѫществуватъ не само обикновени отношения, но и кармически отношения, кармически връзки.

Азъ ще приведа само нѣкои извадки отъ прочетената 18-та глава. Казва се, че Богъ е свѣтлина. Богъ не само че е свѣтлина, но Той произвежда свѣтлината, проявява се въ свѣтлината. Всѣки човѣкъ, който иска да борави съ свѣтлината, трѣбва да разбира законитѣ й. Свѣтлината си има свои начини, методи, по които дѣйствува. Тази свѣтлина, която дѣйствува въ физическия свѣтъ, тази свѣтлина, която дѣйствува въ духовния свѣтъ и тази свѣтлина, която дѣйствува въ умствения свѣтъ, се различаватъ по своята сила, по своята интенсивность. Свѣтлината, както и всички други сили, може да се подпуши, да стане натрупване. Това става и въ хората, и тогава се образува туй вѫтрѣшно горене, което ги изсушава. Нѣкои хора сѫ нервни по причина, че свѣтлината въ тѣхъ е подпушена. Въ тѣхъ се образува вѫтрѣшно електричество. Тѣзи хора ставатъ сухи, слаби като куки, много нервни, много нетърпеливи — подпушили сѫ свѣтлината. Ти не можешъ да търпишъ нѣкого, то е подпушване. Ти не можешъ да изслушашъ нѣкого, то е подпушване. Изслушвай го, изтърпи го, ще има врѣме и ти да говоришъ. Ако разбирашъ законитѣ, ти всѣкога можешь да говоришъ. Кои закони? — Законитѣ на говора. Силниягь изворъ всѣкога може да се прояви повече, огколкото слабиятъ. На силния изворъ всѣки може да отвори пѫть, а онзи слабия изворъ, оть който водата едва цицирика, и дѣцата могатъ да го подпушатъ. Той се оплаква на хората и казва: „Кажете на тѣзи дѣца да не ме подпушватъ, да ме оставятъ свободно да си върша работата!“ А този голѣмиятъ изворъ казва: „Азъ и тѣзи дѣца мога да нося.“ Голѣмиятъ изворъ зацига всички прѣгради. Той казва: „Всѣки, който се опита да ме спре, ще бѣга далечъ отъ мене“. Това е силниятъ човѣкъ. Силниятъ човѣкъ е като голѣмиятъ изворъ. Учениять човѣкъ е силенъ човѣкъ, ти ще бѣгашъ отъ него. Ти не можешъ да го подпушишъ. Той всичко може да аргументира. Всѣки може да подпуши малкиятъ изворъ. Слѣдователно, при голѣмия изворъ ти ще бѫдешъ разуменъ да не го подпушвашъ, защото самъ ще си причинишъ врѣда. Но и малкия изворъ не подпушвай, защото той може да образува локва, и пакъ ще причини врѣда. Съ това ти нищо не печелишъ, но само правишъ пакости. Бѫди благоразуменъ, пусни извора въ себе си!

Законътъ, който може да извадите отъ този примѣръ и да го приложите въ живота си, е слѣдниятъ: силнитѣ желания, силнитѣ мисли, силнитѣ чувства, които излизатъ отъ дълбочината на вашата душа, това сѫ силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква прѣграда на тѣзи Божествени потици. Дай имъ ходъ да се проявятъ! За тѣхъ нѣма да давашъ никакъвъ отговоръ. Дойдатъ нѣкои при тебе, питатъ те: защо си допусналъ този изворъ да тече въ тебе? Ти ще имъ кажешъ: това е изворътъ, който извира отъ мене. Той кара воденици, азъ не трѣбва да го спирамъ. Той ще си тече, а азъ спокойно ще си продължавамъ пѫтя. „Ама винтове трѣбва да му се турятъ!“ — Елате вие да турите тѣзи винтове. Тукъ, прѣди години, имахме единъ много религиозенъ братъ, който казваше: въ името на Исуса Христа азъ мога да направя всичко. Той имаше много планове. Запримѣръ, имаше единъ планъ да вземе една кандилница, да ходи изъ Търново и да кади. Обаче, това не направи. Единъ день му идва друга една идея — да опита силата си. Какъ? Единъ день, при обиколката си изъ търновско, като минава прѣзъ село Беброво, излиза срѣщу него единъ голѣмь бикъ. Този братъ хваща бика за рогата и казва: въ името на Исуса Христа азъ ти заповѣдвамъ да се махнешъ! Този бикъ не познава думитѣ „въ името на Исуса Христа“, поваля светията на земята и го рови въ праха. Идватъ други двама души и едва го спасяватъ. Какво трѣбваше да направи той? — Той трѣбваше най-първо да опита силата си на единъ малъкъ бикъ, че послѣ на по-голѣмъ, на по-силенъ. А той, изведнъжъ отиде срѣщу голѣмия бикъ. Обаче, бикътъ излѣзе по-силенъ. Всѣка ваша силна мисъль е единъ голѣмъ бикъ, който излиза насрѣща ви. Не я бутайте, оставете я на страна! Нека си ходи изъ горитѣ, нека си върви изъ своя пѫть. Остави силната мисъль сама да се реализира. Слабитѣ изворчета сѫ най-добри за васъ, използувайте ги разумно! И въ тѣхъ има сила.

И тъй, при реализиране на вашитѣ мисли, чувства и желания, пазете слѣдния законъ: не подпушвайте свѣтлината на вашия умъ! Щомъ я подпушите, ще се яви съмнѣние въ душата ви. Азъ гледамъ, мнозина сѫ повѣрвали въ Бога, но срещне ги нѣкой и, отъ своя страна, иска да ги наставлява да вѣрватъ. Онзи, който наставлява хората въ вѣрата, трѣбва да разбира степенитѣ на вѣрата, като разумни сили. Той самъ трѣбва да разбира, въ какво седи степеньта на вѣрата. И тогава, като обяснява на другитѣ хора, или на нѣкой братъ, да може да имъ я прѣдаде. Първо, ти трѣбва да си способенъ да прѣдадешъ вѣра на нѣкой човѣкъ. Ти не можешъ да прѣдадешъ вѣра на когото и да е, който нѣма търпѣние. Щомъ не търпи, не се опитвай да му говоришъ за вѣра, говори му други работи. Щомъ придобие търпѣние, тогава можешъ да му говоришъ за вѣра. Имайте прѣдъ видъ едно правило за себе си: безъ търпѣние не можете да приложите нищо. Вие искате да приложите нѣкои нѣща, но не успѣвате. Защо? Защото нѣмате търпѣние. Въ окултната наука има методи, редъ правила за придобиване търпѣние. Запримѣръ, да вземе човѣкъ едно огледало и да се гледа въ него 5 — 10 —15 минути, до 1/2 часъ. Седѣли ли сте вие толкова врѣме прѣдъ нѣкое огледало? Ако се гледате толкова врѣме въ едно огледало, ще се хипнотизирате. Щомъ се самохипнотизирате, никой не ще може да ви събуди. Какво трѣбва да направите? Като започнете опита, ще си кажете: като направя опита, слѣдъ два часа ще се събудя. Само така ще пристѫпите къмъ опита. Постѫпите ли така, разумниятъ законъ вече дѣйствува. Като паднешъ въ този летаргически сънь, ще дойдатъ разумнитѣ сѫщества да пазятъ тѣлото ти и слѣдъ два часа ще те събудятъ. Ако не ги прѣдупрѣдишъ, тѣ ще мислятъ, че ти си силенъ човѣкъ, нѣкой великъ Учитель, и ще те оставятъ самъ да се, събудишъ. Въ това врѣме ще дойдатъ други сѫщества, ще те обератъ и слѣдъ нѣколко часа може да се събудишъ, но ще бѫдешъ вече единъ хилавъ човѣкъ.

Значи, вие нѣма да се подпущвате! Всѣкога ще се стараете да имате едно добро разположение на духа и една непоколебима вѣра. Вѣра въ какво? — Вѣра въ великия законъ, че ако ние имаме търпѣние, Богъ ще ни даде разумна вѣра. Той ще я внесе въ насъ. Туй хубавото, което имаме до сега, това Богъ е внесълъ въ насъ. Всѣки има начатъкъ отъ вѣра въ себе си, но туй, малкото, Богъ ще го благослови. Христосъ обяснява този великъ законъ на своитѣ ученици съ стиха, въ който уподобява вѣрата на синапово зърно. И казва: „Ако бихте имали вѣра, колкото едно синапово зърно, бихте могли да прѣнасяте планини и гори отъ едно мѣсто на друго“. Защо се уподобява вѣрата на синапово зърно? Защото въ него има условия да расте. Като му давате свѣтлина и топлина, единъ день то ще стане голѣмо дърво. Стига да разкопавате това дърво наоколо, слѣдъ нѣколко години ще израсте голѣмо и силно. Вѣрата не е механически процесъ. Тя е нѣщо разумно, което можете да положите като основенъ камъкъ въ живота си. Тя е една велика, разумна сила, която постоянно се развива въ вашия духъ. Вѣрата може да се развива само на земята. И ангелитѣ иматъ вѣра, само че тѣхната вѣра се различава отъ нашата. Азъ говоря за вѣрата, която е свързана съ физическия свѣтъ.

И тъй, нѣма да подпушвате свѣтлината въ вашия умъ. Никаква алчна мисъль, никакво алчно желание нѣма да допущате въ себе си. Тѣ ще дойдатъ ртвънъ, но вие не трѣбва да имъ се подавате. Като казвамъ, че не трѣбва да имате никакви алчни желания, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното обяснение. Като се качите на парахода въ океана, ще дойдатъ срѣщу него голѣми вълни, ще блъскатъ парахода ви отпрѣдъ — отзадъ, отлѣво — отдѣсно, но параходътъ не трѣбва да допуща тия вълни вѫтрѣ. Тия вълни, това сѫ човѣшкитѣ желания. Нека тия вълни отвънъ си бушуватъ, колкото искатъ, нека дигатъ шумъ, но параходътъ не трѣбва да ги допуща вѫтрѣ. Душата ти трѣбва да бѫде тиха и спокойна. И при най-голѣмитѣ бури, ти трѣбва да имашъ самообладание и вѣра, че Богъ нѣма да те остави, и твоятъ параходъ нѣма да потъне. Всички вие трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности. Въ тази Божествена наука млади и стари трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности, но не е необходимо всички да минете прѣзъ единъ и сѫщъ пѫть. Всѣки отъ васъ минава прѣзъ особена планинска пѫтека. Всѣки човѣкъ има въ живота си особени пѫтеки, прѣзъ които минава, и които го водятъ къмъ главния Божественъ пѫть.

Значи, тази свѣтлина, която е опрѣдѣлена за васъ, е специална. За очитѣ на всѣки едного е изпратена отъ невидимия свѣтъ специална свѣтлина, специаленъ лѫчъ. Специална свѣтлинна енергия е изпратена само за вашитѣ очи. И нѣкой пѫть, когато правимъ екскурзиитѣ си по Витоша, азъ избирамъ врѣмето, за да може да се придобие тази именно свѣтлина. Въ даденъ случай ти не можешъ да добиешъ тази свѣтлина въ София, а трѣбва да се качишъ или на Витоша, или на Мусала, или да отидешъ въ нѣкой другъ градъ. И какво трѣбва да направишъ? — Ще напуснешъ работата си, и ще отидешъ на това, опрѣдѣлено за тебе, мѣсто. Не напуснешъ ли работата си, нѣма да добиешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть ще те накаратъ да пѫтувашъ далечъ нѣкѫдѣ, да отидешъ въ Америка, напримѣръ, за да добиешъ тази свѣтлина. Като се върнешъ, ще кажешъ: азъ съмъ много доволенъ, че ходихъ въ Америка. Защо? Защото добихъ тази свѣтлина. Нѣкой ще каже: ами защо трѣбва чакъ въ Америка да се ходи? Не може ли и тукъ да се добие тази свѣтлина? — Не, въ Америка ще отидешъ, за да добиешъ тази свѣт лина. Нѣкой американецъ, за да добие тази свѣтлина, ще го изпратятъ въ България. Ще кажатъ: чудно нѣщо, този американецъ не може ли другадѣ да се просвѣщава, ами дошълъ въ тази страна, която европейцитѣ считатъ некултурна? Той не се просвѣщава тукъ, но отъ небето, отъ невидимия свѣтъ сѫ изпратили за него тази свѣтлина именно въ България. И той, като се върне, казва: чудна работа, каква свѣтлина добихъ въ България! Той трѣбва да се подчини на Божия законъ, на Божия Духъ, на това вѫтрѣшно рѫководство. Той трѣбва да дойде тукъ и, като търговецъ ли ще работи, като проповѣдникъ ли, или на нѣкаква друга работа ще се залови, но непрѣменно ще дойде тукъ.

Сега вие се събирате тукъ, въ Търново, и казвате: не може ли другадѣ да се съберемъ? Може навсѣкѫдѣ; и на Мусала може, и на Витоша може, и въ Варна може, и въ Русе може, навсѣкѫдѣ може да се направи съборътъ, но навсѣкѫдѣ не може да приемемъ тази свѣтлина, която ни е опрѣдѣлена за тази година. Тамъ е въпросътъ! Туй е законъ. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрѣшава, но онова, духовното, отъ което ние се нуждаемъ, него именно трѣбва да спазваме. Нѣкой казва: защо дойдохъ тукъ? — За да добиешъ тази свѣтлина. Само тукъ като дойдешъ, ще добиешъ тази свѣтлина. Вие по нѣкой пѫть тичате да седнете напрѣдъ, на първитѣ мѣста, обаче, не знаете, на кое мѣсто е вашиятъ лѫчъ. Всѣки отъ васъ по интуиция трѣбва да избира това мѣсто, отдѣто ще дойде неговиятъ лѫчъ. Ако се подчинявате на този законъ, той ще ви посочи точно, на кое мѣсто трѣбва да седнете, до кой братъ, или до коя сестра. И ако седнете тамъ, въ този моментъ вие ще получите тази свѣтлина. Туй течение е точно опрѣдѣлено за васъ. Ако цаправите този опитъ, вие ще възприемете наврѣме тази свѣтлина, която иде отгорѣ и ще провѣрите закона. Разумнитѣ сѫщества сѫ опрѣдѣлили точно геометрически мѣстото ви и, ако не седнете на своето мѣсто, а на друго мѣсто, казвате: усѣщамъ се нѣщо много неразположенъ. Защо? Понеже тази свѣтлина, като стане физическа, вие я приемате отъ всички страни като вълни и се образува това вѫтрѣшно неразположение, вѫтрѣшно бълникане и казвате: днесъ не съмъ разположенъ. Станешъ сутринь, искашъ да се молишъ, но почувствувашъ, че не можешъ да се молишъ, кѫдѣ и да е. Нѣкой пѫть ти се молишъ въ кухнята и пакъ приемашъ тази свѣтлина. Казвашъ си: чудно нѣщо, и въ кухнята може да се моли човѣкъ! За този день това е твоето геометрически опрѣдѣлено мѣсто. Тамъ ти е опрѣдѣлено да приемешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть излѣзешъ на двора да се помолишъ. Тамъ ще те намѣри тази свѣтлина, този лѫчъ. Вие не знаете, дѣ ще намѣрите Божественото. Може би, като стигнешъ до вратата, тамъ ще дойде тази свѣтлина. Ама какво ще кажатъ хората, като те видятъ, че се мопишъ на двора, или прѣдъ вратата? Не се безпокой за това. Втори пѫть, обаче, нѣма да се спрешъ тамъ. Спрешъ ли се, нищо нѣма да получишь. Ще се спрешь тамъ, дѣто ти е опрѣдѣлено да получишъ свѣтлината. Всѣки день е опрѣдѣлено да получишъ по едно Божествено благо.

Та хубавитѣ дни въ живота, Божественитѣ дни всѣкога се отбѣлѣзватъ. Тѣ започватъ съ едно Божествено благо. Всѣко благо се опрѣдѣля съ нѣщо много хубаво, което трѣбва да дойде на деня си. За да стане знаменитъ този день, за да се отбѣлѣжи въ живота ти, трѣбва да се опрѣдѣли съ едно благо, което да помнишъ за винаги. То ще се отбѣлѣжи тъй, както въ албумитѣ се пишатъ нѣкои изречения и цѣнни мисли за споменъ. Тъй е и въ Божествения свѣтъ, като дойдатъ тия два лѫча. Има лѫчи, които идатъ всѣки день. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ седмицата. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ годината, а има и такива лѫчи, които идатъ само единъ пѫть въ живота ви. И колко буденъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Тия лѫчи може да дойдатъ въ твоитѣ младини, може да дойдатъ въ срѣдата на живота ти, а може да дойдатъ и въ края на живота ти. Ти не знаешъ кога ще дойде тази свѣтлина. Нѣкой пѫть идва къмъ 30-тата година, нѣкой пѫть къмъ срѣдата на живота, а нѣкой пѫть на края. Нѣкой казва: защо трѣбва да дочаквамъ края на живота си? Защото не си получилъ тѣзи лѫчи, които ознаменуватъ живота ти. Ти не си приелъ още тия два лѫча. Като ги получишъ, ще кажешъ: сега съмъ доволенъ, приелъ съмъ тѣзи лѫчи въ живота и мога спокойно да замина за другия свѣтъ. Докато не си ги приелъ, не ти се иска да умирашъ. Тази е причината, задѣто човѣкъ не иска да умира.

Та въ обходата си трѣбва да бѫдете внимателни. Запримѣръ, вие не можете да обмѣните никакви идеи помежду си. Нѣкой пѫть казвате, че човѣкъ трѣбва да се самовъзпита, да се самообразова и вдълбочава въ себе си, затова прѣкарвате въ мълчание и не размѣняте никакви мисли помежду си. Пъкъ и да размѣняте нѣкои идеи, не можете да образувате тази връзка на свобода. Запримѣръ, като слушашъ нѣкой братъ да ти говори, изслушай го съ такова внимание, да чувствувашь като че себе си слушашъ. Сега нѣкой братъ седи тамъ недоволенъ. Защо? — Не е намѣрилъ човѣкъ, който да го разбере. Казва: азъ дойдохъ при тѣзи хора, но тѣ сѫ студени, нищо не разбрахъ! И така, вие чакате да ви запознаятъ, че тогава да се приближите единъ къмъ другъ, тогава да се поразговорите. Ами знаете ли, че като изслушате този братъ, като видите на какво стѫпало на развитие се намира, ще имате Божието благословение? Може би, Господъ е опрѣдѣлилъ да получишъ тия два Божествени лѫча чрѣзъ този братъ. Гледамъ, нѣкой братъ седи, всички се разговарятъ по между си, а той, горкиятъ, седи самъ: никой не се занимава съ него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряшъ, вникни въ дущата му! Не казвамъ да го пригръщашъ, но влѣзъ въ положението му! Изпълнишъ ли великия законъ, и за тебе, и за него ще дойде това благословение. Този е пѫтьтъ! Всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫдете внимателни. Опитайте това! Онзи, който е майсторъ да се кара, нека бѫде майсторъ и да се примирява. Азъ обичамъ тия двѣ качества въ човѣка. Дойде нѣкой и те нахука. Нека дойде слѣдъ това и ти каже: братко, ще ме простишъ, азъ съмъ малко сприхавъ човѣкъ, такъвъ ми е характерътъ, но ще ме извинишъ. Хайде малко да се поразговоримь! Слава Богу, научихъ единъ добъръ урокъ. Че нѣкой се проявява грубо, това не показва, че той е най-грубиятъ, но той се изявява. Защото нѣкои хора лесно се изявяватъ, а други не се изявяватъ. Казватъ за нѣкой братъ: ето този братъ е много нетърпеливъ. Не, има други, които сѫ по нетърпеливи, но се въздържатъ прѣдъ хората. Знаете ли, на какво мязатъ тия хора? — На онази млада невѣста, която прѣдъ своя възлюбенъ показвала, че се самообладава, не се дразни, не се сърди, а послѣ, като отишла въ кухнята, отъ голѣма нервность, направила дупка на масата.

Въ прочетената глава се засѣга този кармически законъ. Всички, като ученици на това велико училище, трѣбва да се стремите да имате изразъ, да изслушвате душитѣ, да знаете, че когато ти страдашъ, има още много души, които страдатъ въ друга посока, и както ти искашъ да бѫдешъ утѣшенъ, така и тѣ искатъ да бѫдатъ утѣшени. Ти искашъ да намѣришъ нѣкоя душа, която да има пълна вѣра въ тебе. Затова, като изслушвашъ нѣкого, изслушвай го съ пълна вѣра и не казвай: гледай, какви малки, какви дѣтински работи го занимаватъ! Малкитѣ работи въ живота ни причиняватъ голѣми терзания.

Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трѣбва. Това е една слаба черта, която сѫществува въ всички хора, даже и въ много религиознитѣ, въ много напрѣдналитѣ. Когато имаме много знания, даваме много, говоримъ много, но като се почувствуваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трѣбва. Тѣзи пъкъ, които ни слушатъ, казватъ: ама че дърдорко! — държа ни цѣли 2—3 часа. Казвамъ: ти можешъ да говоришъ 3 часа само на нѣкоя душа, която се е отворила, която е голѣмъ джобуръ, та тъкмо въ 3 часа да се напълни. Когато говоришъ на този човѣкъ, той ще каже: сега съмъ доволенъ, напълниха ме. Ако този човѣкъ е нѣкой малъкъ джобуръ, ти като си му говорилъ 3 часа, той прѣливалъ, прѣливалъ, че окалялъ всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне трѣвата. Въ дадения случай е важна етиката въ обходата. Етика, етика ви е необходима! Трѣбва да бѫдете разумни, да знаете тази нова обхода, не принудената, а естествената обхода. Вие, като срещнете нѣкой братъ, казвате - азъ познавамъ този братъ. Не го познавашъ. Тъй, както вчера го познаваше, днесъ той не е такъвъ. Пазете се да не правите тѣзи грѣшни, прибързани заключения. Всѣки день човѣкъ се разтваря, всѣки день разгръща по единъ новъ листъ отъ своята душа. Всѣка душа е отлична книга, но за външния, физическия свѣтъ човѣкъ е нѣщо друго. Когато дойдемъ до душата, тя е една велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристѫпите ли къмъ нѣкоя човѣшка душа, вие ще считате тая душа свещена. Вие съ благоговѣние ще пристѫпвате къмъ нея, за да пристѫпятъ съ благоговѣние и къмъ васъ. Когато се отнася до тѣлото, това е другъ въпросъ, но пристѫпите ли къмъ душата, най-първо, прѣди да я пипнешъ, ще измиешъ рѫцѣтѣ си 3-4 пѫти съ сапунъ, та като дойде да обърнешъ нѣкой листъ, да не остане никакво петно върху нея. Внимателно ще пипате! Физическиятъ човѣкъ може да го гледашъ, както искашъ, но онази душа, която е пробудена, вижъ, тя е проникната отъ свещеното съзнание и трѣбва да се пипа внимателно. Тя те погледне, иска да те проникне, да обмѣни своитѣ хубави мисли и чувства съ тебе, но започнешъ ли да се прѣдпазвашъ отъ нея или да я човъркашъ, ще й оставишъ много лоши впечатления. Ако не си готовъ да говоришъ на тази душа, ще кажешъ: братко, ще ме извинишъ, днесъ не мога да говоря съ тебе, имамъ всичкото добро желание, но не съмъ разположенъ духомъ. Имамъ нѣщо, което ми тежи на душата, ще ме извинишъ. Кажешъ ли така, и той ще ти отговори: разбирамъ те, братко! Ако хората бѣха тъй внимателни единъ къмъ другъ, щѣше да се образува една вѫтрѣшна хармония. Необходимо е да се образува тази вѫтрѣшна хармония, защото тя ще привлѣче съотвѣтни сили. Защото сроднитѣ сили винаги се привличатъ, и вслѣдствие на това, човѣкъ всѣкога търси противоположното. Противоположното у човѣка е хубавото въ живота. Като видите у човѣка една хубава черта, тя ви привлича.

Та у всѣки човѣкъ трѣбва да има необикновени проявления на ума, необикновени проявления на сърцето. Вие ще кажете: нека бѫдемъ всички еднакви. Ами ако бѫдемъ всички еднакви, гладки, валчести, като билярдни топки, всички направени все отъ слонова кость, какъ бихме се познали? На какво ще замязаме тогава? Не, ние не сме топки, нито сме гумени кукли. Душата не може да бѫде гумена кукла. Душата, дѣйствителнр, може да я ограчичимъ по нѣкой пѫть, но тя е свободна. Тя не може да бѫде робиня. Тя може да се зароби, но най-послѣ тя е силна да се избави отъ това робство. Този законъ ще го знаете: никой не може да зароби вашата душа. Сега нѣкои отъ васъ се опасяватъ, дали сѫ спасени, или дали имъ е простенъ дългътъ. Дългътъ ви всѣкога може да се прости. Нѣкой день вие мислите, че сте най-голѣмия грѣшникъ, че грѣховетѣ ви не сѫ простени, окайвате се. Какво трѣбва да направите? Намѣрете нѣкой голѣмъ грѣшникъ и му кажете: братко, и тъй азъ не съмъ спасенъ, поне тебе да спася. Платите ли дълговетѣ му, ще се простятъ и вашитѣ. Знаете ли какво е направилъ единъ голѣмъ скѫперникъ, който никога въ живота си не е правилъ добро? Слѣдъ като изгубилъ всичкото си богатство, започналъ да се измѫчва и да си казва: „Голѣмъ глупакъ, голѣмъ серсеминъ бѣхъ! До сега нито на единъ човѣкъ не помогнахъ, никому добро не направихъ. Не стига това, ами опълчихъ всички хора противъ себе си, опропастихъ много нещастни. Сега имамъ всичко сто лева въ джеба си, тѣхъ ще дамь.“ Отива, намира единъ бѣденъ човѣкъ, купува му едни дрехи и казва: „Носи тѣзи дрехи за мое здраве! Азъ нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господъ“. Другъ единъ господинъ го прослѣдява и като вижда туй проявление на скѫперника, отпуща му единъ авансъ отъ 100,000 лева. Значи, Господъ, като вижда, че той признава грѣшката си, че скѫперничеството не е хубаво нѣщо, и пожелава въ себе си да стане щедъръ, казва: ето една хубава черта въ този човѣкъ!

И тъй, щомъ дадешъ всичко, Божието благословение ще дойде върху тебъ. Сега, вие трѣбва да търсите по-добри хора отъ васъ, но нѣкой пѫть трѣбва да търсите и по-лоши хора отъ васъ. Защо? Нѣкой пѫть лѫчитѣ на Божествената свѣтлина ще намѣрите при добритѣ хора, при светиитѣ, тѣхъ ще търсите. Накрай свѣта ще отидете, но ще ги намѣрите. Нѣкой пѫть ще отидете при най-лошитѣ хора — тамъ ще намѣрите тия Божествени лѫчи.

И тъй, нѣма да се подпушвате! Срѣщалъ съмъ нѣкои сестри, казватъ: какво да правимъ, ние не сме учени хора? Ами ученитѣ какво сѫ направили? Дѣйствително, учениятъ човѣкъ като намисли нѣщо добро, хубаво ще го направи, но като намисли нѣщо глупаво, и него майсторски ще направи. А простиятъ, като направи нѣкоя беля, и най-голѣмата да е, нѣма да е толкова лошо направена. Не е въпросътъ въ това, да бѫдемъ всички учени. Кой може да бѫде ученъ? — Който се учи. Въ дадения случай, въ живота вие трѣбва да имате тази вѫтрѣшна благодарность, да съзнавате, че въ васъ има сили още непроявени, неразкрити и, ако вие дружите съ нѣкои по-високоиздигнати отъ васъ братя, вие трѣбва да дойдете въ такова съприкосновение съ тѣхъ, че да се събудятъ въ васъ тия скрити сили. Затова, като идваме въ съобщение единъ съ другъ, трѣбва да спазваме закона на хармонията, за да можемъ да придобиемъ нѣщо; или, по-право, да получимъ нѣщо по-добро. Не мислете, че ще имате загуба. Всѣки, който върви по този законъ, нищо не е загубилъ, а всѣки, който върви противъ този законъ, всичко загубва. Слѣдователно, ако не спазвате закона на свѣтлината, въ главата ви ще стане едно подпушване, ще се яви едно забъркване на идеитѣ. Ако подпушите вашето сърце, ако задьржате топлината на вашитѣ чувства, ще забѣлѣжите едно вѫтрѣшно недоволство, едно неразположение, една вѫтрѣшна нервность. Ако подпушите правилнитѣ функции на тѣлото си, или свѣтлината на физическото тѣло, ще дойдатъ болеститѣ.

Слѣдователно, ще започнете вече съ отпушването. Нѣма да казвате: днесъ много пече. Не говорите право. Нѣма да противодѣйствувате на проявлението на природата. Ти казвашъ, че пече, а другъ казва, че не пече. Не, ти ще кажешъ: приятна е топлината, която иде; отлична е свѣтлината! Ако врѣмето е дъждовно, нѣма да казвате: колко е неприятно това облачно врѣме! Не, отлично е врѣмето. Това врѣме е точно за тебе. Ами ако ти отивашъ на разораната си вече нива да садишъ царевица, жито, и по пѫтя удари единъ проливенъ дъждъ и те накваси хубаво, но сѫщеврѣменно полѣе и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е врѣмето? Питамъ: царевицата и житото изгубиха ли нѣщо? — Не, царевицата и житото ще платятъ дрехитѣ ти. Да допуснемъ сега, че не вали дъждъ, прашно, сухо е врѣмето, и дрехитѣ ти не се мокрятъ. Искашъ да копаешъ, но земята е суха, корава — не можешъ да копаешъ. Какво ще правишъ тогава? Хубаво ли е сега? Кое положение е по-хубаво: съ дъждъ, или безъ дъждъ?

Друга аналогия. Ти отидешъ при нѣкой братъ, който говори много ласкаво за Христа, за Бога. Казвашъ му: дай ми 100 лева. — Нѣмамъ. Отивашъ при другъ братъ, той ти говори за моралъ, за това-онова, и най-послѣ те нахука. Ти му поискашъ пари на заемъ, и той веднага ти дава. Нахука те, но ти дава пари. Нахукването не е ли този дъждъ? —  Дъждъ е. Ти ще благодаришъ на Бога и ще кажешъ: благодаря, Боже, че завалѣ дъждъ. Наистина, той накваси дрехитѣ ми, но и царевицата се полѣ. Така и този братъ, нахука те, но ти даде пари. Това положение е по-хубаво отъ първото. Трѣбва да бѫдете внимателни, да прилагате тази философия въ живота. Приложението й е мѫчно. Азъ съмъ виждалъ много развити, учени хора, които сѫ срѣщали много трудности, голѣми спънки въ приложението на тази философия. Запримѣръ, обиди те нѣкой. Знаешъ ли, колко мѫчно можешъ да глътнешъ този хапъ на обидата? Лѣкували ли сте вие тази обида?

Знаете ли какъ се лѣкува тя? — Съ сурова сланина. Вие сте чудни, не вѣрвате въ това! Ще ви кажа, каква е тази сланина. Да кажемъ, че ти си обидилъ нѣкой братъ много, и той не иска да ти прости. Какво трѣбва да правишъ? Ако направишъ една хубава кѫща на този братъ, ако издържашъ дѣцата му въ странство, това не е ли намазване на обидата, която си му причинилъ? Това не е ли сланината, която си употрѣбилъ? Този е единъ отъ ефикаснитѣ методи. Този методъ, наистина, е много труденъ, но е възможенъ.

Първото положение: ние трѣбва да бѫдемъ като разумнитѣ дѣца. Второто положение: ние трѣбва да имаме този всеопростителенъ духъ. Третото положение: ние трѣбва да бѫдемъ търпеливи. Четвъргото положение; всичко това трѣбва да правимъ отъ любовь къмъ Бога. Когато правимъ нѣщата отъ любовь къмъ Бога, Той ще ни даде това, което обичаме. Ами кой образува връзката между хората? — Богъ я образува. Много пѫти азъ гледамъ: нѣкои братя измежду васъ сѫ поети, пишатъ, искатъ да ви прочетатъ нѣщо, но вие нѣмате желание да ги изслушвате, нѣмате търпѣние. Външнитѣ хора ги изслушватъ, вие не ги изслушвате. Този братъ като отиде между външнитѣ хора, тѣ харесватъ, което пише, изслушватъ го. Вие казвате: знаемъ го ние! Нѣкой писатель отъ свѣтскитѣ хора, външнитѣ не искатъ да го изслущватъ, но като дойде тукъ, между васъ, вие го изслушвате, разбирате го, и той казва: много добрѣ ме приеха тѣзи хора. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ сѣмействата. Майката, като набие хубаво дъщеря си, при кого отива тя? — При баща си. Като дойде при него, той взима страната й. Тя върви задъ него. Ако пъкъ бащата набие сина си, той при кого отива? — При майка си. Добрѣ, но ако и майката, и бащата набиятъ дѣтето си, то при кого отива? — При дѣдо си, при баба си. Това ви се вижда смѣшно, но това сѫ закони. Всѣки човѣкъ усѣща, че трѣбва да има нѣкой, на когото да се осланя. Все търсишъ нѣкого, съ когото да сподѣлишъ скръбьта си — искашъ да имашъ тилъ,

Сега Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и въ тази дълга бесѣда разправя за законитѣ, които ще прѣобразуватъ тѣхния животъ, които ще създадатъ онѣзи хармонични отношения помежду имъ. Защото, отсега нататъкъ ние ще създадемъ образци. Божественото у васъ още спи. То ту се пробужда, ту пакъ заспива. Казвамъ: ти не си юнакъ. Онзи юнакъ, който спи, не е силенъ. Малкото дѣте може да свърже и най-силния юнакъ. Кога? —  Когато спи. Виждали ли сте какво правятъ дѣцата съ нѣкой юнакъ? — Завържатъ го хубаво и послѣ между пръститѣ му вплетатъ книжки, и слѣдъ това ги запалятъ. Търкаля се той горкиятъ, а тѣ си правятъ смѣшки съ него! Сармо онзи човѣкъ, който е пробуденъ, той е силенъ; а онзи, който спи, всѣкога е слабъ. И слабиятъ, който е буденъ, и силниятъ, който е буденъ, всѣкога сѫ силни. И обратното е вѣрно: и слабиятъ, който спи, и силниятъ, който спи, всѣкога сѫ слаби. Онзи заякъ, у който се събужда съзнанието, щомъ дойде хрътката, и той избѣгва. А онзи, който спи, той попада въ устата й. Мечката, когато е будна, и дойде човѣкътъ, тя избѣгва. Казвамъ тогава: и заякътъ бѣга, и мечката бѣга. Заякътъ бѣга отъ кучето, а мечката бѣга отъ хората. Питамъ: страхътъ на заяка не му ли помогна? Пъкъ и страхътъ на мечката не й ли помогна? Заякътъ става силенъ, като се събуди; и мечката става силна, като се събуди. Ако и двамата спѣха, и двамата щѣха да платятъ съ живота си. Слѣдователно, отъ всички се изисква будность. И всичкитѣ нещастия въ живота ни идватъ всѣкога, когато ние спимъ. Затова Писанието казва: „Будни бѫдете, защото не знаете, кога ще дойде Синъ Человѣчески.“ Будни бѫдете!

Та казвамъ сега: вие се събирате тукъ за 5—6 дни, да прѣкарате заедно, да се образуватъ между васъ приятелски връзки, че слѣдъ заминаването да си пишете, да се разговаряте мислено, да се образува тази вѫтрѣшна връзка на единодушие. Като се образува тази връзка, тогава ще провѣрите този великъ законъ, споредъ който „дѣто сѫ двама или трима души, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ“. Това събрание трѣбва да става споредъ законитѣ на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Въ дадения случай азъ мога да постѫпя споредъ единъ отъ тия закони, не мога едноврѣменно да постѫпя и споредъ тритѣ закона. Азъ мога да постѫпя, запримѣръ, споредъ закона на Любовьта, другъ може да постѫпи споредъ закона на Мѫдростьта, а трети може да постѫпи споредъ закона на Истината. Така ще се допълваме. Ако постѫпя по закона на Любовьта, ще ви дамъ животъ. Ако постѫпя съобразно закона на Мѫдростьта, ще ви дамъ знание. Ако постѫпя съобразно закона на Истината, ще ви дамъ свобода, ширина, възможности да работите въ свѣта. Значи, ще работите по тѣзи три закона въ свѣта. Нѣкоя сутринь като станете, ще работите съ Любовьта. Втория день ще работите съ Мѫдростьта. Третия день ще работите съ Истината. При каквото състояние и да се намирате, приятно, или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчени — при всички случаи работете съзнателно, бѫдете будни, използувайте всички условия въ живота! Нѣкой билъ нервенъ. Хубаво е това. Азъ плащамъ за нервни хора. Щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха така широко разложени. Пъкъ щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха отъ нервнитѣ. Сприхавитѣ хора съ разпоженитѣ добрѣ се допълнятъ. Като се съединятъ, тѣ се обикватъ, но никога не впрѣгай двамата заедно въ една каруца. Ако искашъ да впрегнешъ една каруца, впрегни въ нея или двама разположени, или двама бързи. Вижте какъ впрѣгатъ парата въ машината. Впрегнете два бързи коня заедно, и вижте какъ тичатъ!

И тъй, първиятъ важенъ законъ: не подпушвайте свѣтлината! Щомъ се подпуши свѣтлината, като срещнете и най-малкото прѣпятствие, ще почувствувате вѫтрѣшна тъмнина. Туй трѣбва да знаете! Стане ли нѣкакво подпушване въ васъ, срещнали сте нѣкакво прѣпятствие. Какъ да се отпушите? — Махнете туй прѣпятствие! Да допуснемъ сега слѣдния примѣръ. Нѣкой братъ ви е обидилъ; съзнателно, или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидилъ. По кармическия законъ, и вие трѣбва да го обидите. Да допуснемъ, че обидата седи въ това: срещне ви този братъ, вземе отъ рѫцѣтѣ ви стомната, която носите, удря я въ земята и я строшава. По кармическия законъ, и вие взимате неговата стомна, удряте я въ земята, и тя се строшава. Послѣ и двамата се хващате за коситѣ. Питамъ: въпросътъ свършенъ ли е? — Не е свършенъ. Този братъ, на когото вие счупихте стомната, и той, който счупи вашата, какво трѣбва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: Братко, азъ бѣхъ неразположенъ духомъ, другъ пѫть нѣма да правя така. Ще ме извинишъ. Щомъ му дадешъ тази хубава стомна, въпросътъ е ликвидиранъ. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадишъ тия 100 лева и ще я купишъ, макаръ да сѫ и послѣднитѣ ти пари. По-хубаво е да отпушишъ ума си, ако ще би да похарчишъ и послѣднттѣ си 100 лева. Като направишъ това, ти прѣмахвашъ враждебното чувство, което стѣга сърцето ти, и ще почувствувашъ, че въ ума ти влиза свѣтлина. Тогава Господъ ще ти каже: „Добрѣ направи, че купи стомната на брата си“. По този законъ именно, когато хората на земята се обичатъ, трѣбва да се молятъ единъ за другъ, да не умре нѣкой отъ тѣхъ. Защо? — Когато ти обичашъ нѣкого, който сѫщо те обича, той всѣкога внася въ тебе своитѣ свѣтли мисли, внася нѣщо ново въ живога ти. Ти чувствувашъ това нѣщо, но когато той умре, въ тебе настава тъмнина, и ти чувствувашъ вече, че нѣщо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази свѣтлина въ тебе. Нѣкой пѫть казвашъ: азъ мога и безъ него. Не, не можешъ. Като го изгубишъ, въ твоето съзнание се образува едно тъмно петно.

Разправяше ми единъ анархистъ за единъ свой приятель, когото много обичалъ, но често си казвалъ, че може и безъ него. Обаче, единъ день неговиятъ приятель се самоубива. „И отъ тогава“, казваше той, „азъ почувствувахъ такива тъмни, черни петна въ съзнанието си, че не можахъ никѫдѣ да си намѣря миръ“. Тѣзи черни петна въ него показватъ, че слѣдъ като изгубилъ приятеля си изчезнала е и онази свѣтлина, която той му изпращалъ. И знаете ли сега, колко е мѫчно да се възстанови старото положение? Трѣбва да се извика тази душа отъ онзи свѣтъ, да се прѣдизвикатъ тѣзи свѣтли мисли, за да може да дойде отново свѣтлина въ съзнанието му. Колко мѫчно може да се примири тази душа! Само така могатъ да се махнатъ тия тъмни петна. Затова, като обичашъ нѣкоя душа, трѣбва да се молишъ за нея, да я пази Господъ отъ всѣко зло. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. И вие трѣбва да се молите единъ за другъ. Знаете ли, колко блага изпраща Господъ за васъ? Всѣки оть васъ е единъ великъ факторъ въ икономията на живата природа. Това е единъ великъ законъ. Вие казвате: да си върви този братъ, и безъ него можемъ. Знаете ли, колко добрини приемате всички чрѣзъ тази душа? Не само вие приемате тѣзи добрини, но и цѣлъ свѣтъ ги приема. Казвате: и безъ тази смахната сестра може. Не, колкото и да е смахната тази сестра, колкото и да е смгхнатъ този братъ, заслужаватъ да живѣятъ между насъ. Защо? Защото свѣта нѣма да оправятъ умнигѣ хора, но смахнатитѣ хора ще го оправятъ. Ами че и въ Писанието се казва: „Избралъ си, Господи, само безумнитѣ хора“. Щомъ въ тѣзи хора, именно, има доброто желание да бѫдатъ носители на Божията Любовь, да отворятъ душитѣ си за Бога. добрѣ дошли! Казвамъ: ето кѫдѣ е хубавото въ живота. Всички трѣбва отъ сърце и душа да се молимъ усърдно на Бога, да даде свѣтлина на еди-кой си братъ, та работитѣ му да се оправятъ, но не тъй, както той иска, а както Богъ иска. Запримѣръ, нѣкой братъ нѣма пари да се върне въ София. Другитѣ казватъ: Господъ да промисли за това! Хубаво, Господъ е промислилъ. Какъ? — Въ моя джебъ Той е турилъ нѣколко лева и за този братъ. Трѣбва да ги извадя и да му ги дамъ. Днесъ ми дойде този методъ на ума и го казвамъ на васъ Нѣкоя сестра нѣма пари да дойде тукъ, и си казва: Госпоцъ ще промисли за менъ. Качва се на трена, влиза въ първа класа купе — пѫтува. Каззамь: добрѣ е постѫпила, но тя не разбира законитѣ. Азъ, който разбирамъ законитѣ, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра нѣма билетъ за пѫтуване, ще взема единь билетъ отъ първа класа, ще го дамъ на кондуктора и ще му кажа: този билетъ е за тази сестра тамъ. Така, тя нѣма да знае, че пѫтува съ билетъ, ще мисли, че Богъ е промислилъ за нея и вѣрата й ще се утвърди. Господъ ми казва: „Тази сестра се качва безъ пари на трена въ мое име. Азъ не искамъ да се петни имего Ми, загова ти ще и купишъ билета“.  Тази сестра ще каже: Азъ се радвамъ, че Господь ми помогна. И азъ ще се рацвамъ, че Господь й помогналъ.

Азъ бихъ желалъ, всички братя, които сѫ безъ пари, да се качатъ на трена, а другитѣ, които иматъ пари, да отидатъ слѣдъ тѣхь, да имъ купятъ билети и да се радвать, че сѫ изпълнили Божия законъ Нека тѣ отидатъ слѣдъ тѣхъ като ангели хранители. Направете този опитъ! Колкото души тръгнатъ, вие ицете слѣдъ тѣхъ и провѣреге, дали ще бѫдатъ отъ тия, които ще пѫтуватъ съ специаленъ билетъ. Този плань ми дойде на ума днесъ, и азъ пръвъ ще го приложа, като разбера, че нѣкой братъ нѣма билетъ. Не е ли хубавъ този планъ?

Та казвамь: много братя и сестри нѣматъ пари за билетъ, т. е изпратень имъ е чекътъ, но не сѫ го получили още. Ти, като разберешъ това нѣщо, иди слѣдъ тѣхъ и имъ купи билета, защото днесъ тѣ нѣматъ нито петь пари въ джеба си. Той, като забогатѣе, ще ги плати. Нѣма да събирате пари по милость, а по любовь. Този братъ иска да дойде тукъ, а нѣма, горкиягъ, билеть. Не, за тия братя има приготвени специални билети. Ако на единъ кореспондентъ се дава специаленъ билетъ за пѫтуване, защо на единъ нашъ братъ да не се даде специаленъ билетъ? Разбира се, това се отнася за онѣзи по-напрѣднали духове отъ васъ, за онѣзи, които съ тази си постѫпка искатъ да добиятъ Божествената свѣтлина, да приематъ Божия лѫчъ. Единъ братъ казва: тази година азъ не мога да дойда на събора, паритѣ ми не дойдоха на врѣме. Ти, който искашъ да получишъ Божията свѣтлина, прибързай да купишъ на брата си билетъ, за да не съжалявашъ послѣ. Ще кажешь: Братко, тази година азъ ще ти купя билетъ, а догодина ти ще ми купишъ. Тъй трѣбва да си услужвате. Въ васъ трѣбва да се роди това братско чувство. Каквото вършимъ, да го вършимъ за Бога, да чувствуваме, че това, което правимъ, е една привилегия за насъ Тъй да направимъ тази услуга, че този братъ да не знае нищо. Ако пъкъ узнае, тъй да я направимъ, че да не се обижда. Ще кажешъ: Братко, ще ме извинишъ, азъ ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай отъ постѫпката ми. Единъ день, когато имашъ възможность, и азъ изпадна въ нужда, ти ще ми купишъ билетъ. Още по-добрѣ би било, ако този братъ свободно можеше да ти каже: Братко, можешъ ли да ми купишъ единъ билетъ? Искрени трѣбва да бѫдемъ!

Сега между васъ трѣбва да се образува такава обхода, че да не накърнявате чувствата си единъ другъ. Въ отношенията си вие отивате въ другата крайность.

И тъй, вие ще провѣрите сега на опитъ закона за подпушване на свѣтлината. Този въпросъ още не е изчерпанъ, ще се продължи и по-нататъкъ.

Вторникъ, 8 ч. с.                  25 августь.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...