Jump to content

1925_08_24 Търпѣние и вѣра


Ани

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Търпѣние и вѣра.

Въ съзнателния животъ има три положения, които трѣбва да се поставятъ въ ума на всѣки, който иска да се развива правилно. Разбира се, тукъ не е въпросътъ за обикновенитѣ схващания, за обикновенитѣ разбирания на живота. Обикновенитѣ разбирания нѣма какво да се повтарятъ, тѣ сами по себе си се налагатъ отъ външния, отъ физическия животъ. Човѣкъ прѣкарва едноврѣменно два диаметрално противоположни живота. Отъ това се раждатъ противорѣчията, но въ края на краищата тия противорѣчия пакъ се хармонизиратъ. За насъ сѫ важни резултатитѣ, а тѣ сѫ различни. За оня, който отива къмъ небето, материята се разредява, условията на живота се подобрѣватъ, тамъ има повече свѣтлина; за оня пъкъ, който отива къмъ ада, материята се сгѫстява, той отива надолу, дѣто има тъмнина и пѫтьтъ му е труденъ. И на едното, и на другото мѣсто, обаче, живѣятъ разумни сѫщества. На небето живѣять свѣтлитѣ духове, а въ ада — тъмнитѣ духове. Споредъ това, движите ли се отъ небето къмъ ада и обратно, въ васъ се създава извѣстно раздвояване. Туй раздвояване се отразява въ ума и сърцето ви. Когато сте свързани съ небето, вие сте подъ влиянието на свѣтлитѣ духове, прѣживѣвате тѣхния животъ, т. е. живота на свѣтлината; когато сте свързани съ ада, вие се намирате подъ влиянието на тъмнитѣ духове, т. е. прѣживѣвате живота на тъмнината. Но и въ двата случая този животъ не е вашъ. Нѣкой день вие сте радостни, настроението ви е подигнато, вие прѣживѣвате живота на ангелитѣ. На другия день вие сте тѫжни, настроението ви е понижено, вие прѣживѣвате живота на тъмнитѣ духове. Това сѫ двѣ различни състояния.

Ще взема единъ примѣръ за пояснение на мисъльта си. Да допуснемъ, че вие имате въ кесията си 200,000 лева, съ които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате въ кесията си и да си служите съ тия пари, даже и когато не сѫ ваши. Другото положение: да допуснемъ, че вие ставате гарантъ нѣкому. Ако той не плати дълга си, вие трѣбва да платите единъ день вмѣсто него. Каква полза, че имате тия 200,000 лв. въ кесията си? Въ този случай тѣ не сѫ ваши. Азъ казвамъ: гаранти не ставайте! — нищо повече. Но трѣбва да знаете, че това, което оставите въ касата на Бѣлото Братство е една гаранция. Законътъ, който може да се извлѣче отъ този примѣръ е слѣдниятъ: въ моята кесия, съ моитѣ пари, мога да разполагамъ само азъ. Не бъркайте въ чуждитѣ кесии, не разполагайте съ чужди пари! Сега вие казвате: не искаме да имаме скърби. Тогава откажете се и отъ радоститѣ. Щомъ искате радости, ще имате и скърби.

Ще ви дамъ другъ примѣръ. Влизате вие въ единъ магазинъ съ бижутерии, съ много скѫпоцѣнни камъни. У васъ ще изпѫкне желанието да имате единъ отъ тия скѫпоцѣнни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скѫпоцѣненъ камъкъ, или да го откраднете. Но вие можете да реализирате и двѣтѣ желания и да се считате истински притежатель на този камъкъ само тогава, когато сте работили за този бижутеръ. Тогава у васъ се заражда желание да се учите, да рабогите, за да го спечелите. Цѣльта на живота е именно тази, да прѣдизвика това желание у васъ. Първото положение е, че този бижутеръ занимава вашия умъ. Слѣдъ това идва друго едно положенне въ живота: вие сте гладенъ, влизате въ една гостилница, въ която има много госби. Гостилничарьтъ ви показва тенджеритѣ съ всичкитѣ ястия и най-сетнѣ той ви сипва малко отъ едната госба, но само за реклама. Вие излизате отъ гостилницата и почвате да хвалите госбитѣ му. Втори пѫть като отидете при сѫщия гостилничарь, той ви казва: сега ще си платите за яденето.

И тъй, въ свѣта вие се намирате въ двѣтѣ положения. Най-напрѣдъ у васъ се заражда желание да се учите и учите много, но когато дойдете въ второто положение, ще видите, че сте придобили малко. Каква ще бѫде вашата изненада, като видите, че не сте забогатѣли отъ бижутера и не сте се наяли при гостилничаря? Питамъ: защо става така? Отговарямъ: ти си бѣднякъ, ти си сиракъ, не можешъ да платишъ за този скѫпоцѣненъ камъкъ, който ти се иска, не можешъ да платишъ и за много госби. Ако си билъ синъ на нѣкой богатъ баща, щѣше да купишъ скѫпоцѣнния камъкъ. Слѣдователно, изводъгъ отъ тия два примѣра е слѣдниятъ: ти ще тръгнешъ да търсишъ Баща си. Като Го потърсишь, ще Го намѣришъ. Ако пъкъ не си се възползувалъ отъ гостилничаря, това значи, че ти си на кривия пѫть. Ако този гостилничарь, ако този бижутеръ е Баща ти, тогава ти ще се опретнешъ да Му работишъ: или ще продавашъ тия камъни въ магазина на Баща си, или ще служишъ въ гостилницата Му. И тъй, сега вие сте или въ дюкяна на бижутера, или въ гостилницата. Вие можете да ми кажете: гостилничарьтъ не разбира мойтѣ нужди. Не, азъ казвамъ: ти не разбирашъ отношенията си къмъ този гостилничарь и къмъ този бижутеръ. Тогава какво трѣбва да направите?

Сега виб сте тукъ 62-ма души. Ако ви кажатъ да влѣзете въ гостилницата, ще може ли всички да влѣзете изведнъжъ въ една  гостилница? Ще има ли тя нужда отъ 62-ма слуги? Ами ще има ли 62 гостилници за всѣки едного отдѣлно? Какво подразбирамъ подъ „гостилница“? — Всѣко мѣсто, дѣто може да се служи на Бога.

Сега, да дойдемъ до сѫщинската задача. Вие искате да бѫдете носители на Божественото учение. Можете ли да постѫпите по единъ отъ тия два метода — на бижутера, или на гостилничаря? Първиятъ методъ, на бижутера, е да събуди у васъ желание да учите, да знаете. Вториятъ методъ, на гостилничаря, е да възбуди вкуса на гладния. Въ първия случай у насъ се явява нужда да вкусимъ отъ благата, които Богъ ни е далъ въ тоя свѣтъ. Но какъ да удовлетворимъ тая нужда? Ако не я удовлетворимъ, ще се чувствуваме недоволни, ще има нѣщо, което ще смущава сърцето ни. Тогава трѣбва да разрѣшите, кой е този бижутеръ, отъ който можете да вземете скѫпоцѣнния камъкъ, и кой е този гостилничарь, който ви е далъ малко отъ госбата си? Вие ще ги намѣрите. Въ лицето и на единия, и на другия ще видите вашия Баща. Тогава само вие ще разрѣшите въпроса по сѫщество. Това значи, че трѣбва да се намѣрятъ сѫщинскитѣ отношения между Бога и насъ.

И тъй, първиятъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшите, е да опрѣдѣлите отношенията си къмъ бижутера, т. е. къмъ живата природа, отъ която ще черпите знания и мѫдрость. Вториятъ въпросъ е да придобиете Любовьта, която трѣбва да носите въ свѣта. Тя е любовьта на гостилничаря. Всѣки човѣкъ, който иска да проповѣдва Божественото учение, трѣбва да бѫде богатъ. Въ ума ви трѣбва да бѫде складирано най-голѣмото богатство. Сѫщо и въ сърцето ви трѣбва да бѫде вложено най-доброто ядене. Всѣки отъ васъ трѣбва да стане богатъ.

Вие всички минавате за рѫководители — рѫководители въ най-широкъ смисълъ на думата — на себе си, и на другитѣ. Ако придобиете знание, знанието ви трѣбва да има поне отчасти малко приложение. Въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ егоизъмъ, но вие трѣбва да обръщате и на другитѣ толкова внимапие, колкото и на себе си. Вие трѣбва да знаете, че хората, които идватъ при насъ, сѫ отъ разни категории. Тѣ сѫ като животни: единъ е като вълка, другъ като лисицата, трети като змията, четвърти като гълѫба и пр. За да ги задоволите, вие трѣбва да имъ дадете онова, отъ което иматъ нужда. На вълка трѣбва да дадете една овца. Вие ще възразите: имамъ ли право да давамъ овца на вълка? Вие какъ постѫпвате въ такъвъ случай? Казвате: ние нѣмаме право да даваме на вълка да яде овци. Теоритически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата въ устата на вълка.

Сега, ще ви дамъ другъ примѣръ. Азъ искамъ да възпроизведа една ябълка, и за тази цѣль посаждамъ нѣколко сѣмена отъ нея. Вие казвате: защо посадихте тѣзи сѣменца, да изгниятъ въ земята? Азъ ви отговарямъ: ако едно сѣме отъ посѣтитѣ въ земята изникне, то компенсира жертвата на ябълката. Съ този примѣръ азъ изнасямъ само значението на мѫчнотиитѣ, на страданията въ свѣта. Вълкътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ въ свѣта. Въ сѫщность, вълкътъ не може да изяде овцата, защото въ природата сѫществува единъ законъ, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълцитѣ се бѣха отказали да ядатъ овцетѣ, овцетѣ щѣха да намаляватъ. Значи, докато сѫществуватъ мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта, знанието на земята ще се увеличава. Вземете запримѣръ послѣдната война, която стана. Тя причини много врѣди, но и ползитѣ отъ нея сѫ грамадни. Страданията въ този животъ ви причиняватъ много болки, но тѣ сѫ необходими за бѫдещия ви животъ. Тѣ ни донасятъ много блага. Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещитѣ ни блага“.

Всѣки отъ васъ трѣбва да има правилни отношения къмъ живата природа, т. е. къмъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдать напълно естествени, а не прѣсилени. Само тогава ще имате вѫтрѣшна свобода, вѫтрѣшенъ миръ. Ако още не сте придобили тази вѫтрѣшна свобода и този вѫтрѣшенъ миръ, това да не ви обезсьрчава. Защо? Защото и мирътъ, и свободата сѫ на степени.

И тъй, благото, което искате отъ Бога, ще ви се даде. Но кога? — Само когато имате вѣра и търпѣние. Вѣрата може да се придобие отвънь, тя отвънъ се дава, но вие трѣбва сами да придобиете търпкнието. Тогава, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Азъ не мога да ви дамъ търпѣние, но вѣра мога да ви дамъ. Ако питате за нѣщо: ама кога ще бѫде това? — вие сте нетърпеливъ човѣкъ. Ти нѣма да туряшъ въ ума си мисъльта, дали това нѣщо ще бѫде сега, или слѣдъ единъ милионъ години, защото единъ милионъ години може да се събератъ въ една минута, и една минута може да се разтегли въ единъ милионъ години. Да допуснемъ, че имамъ желание да ви дамъ една круша, но вие ме нахуквате, и азъ я скривамъ. Повторно ви я давамъ, но вие пакъ ме нахуквате, и азъ пакъ я скривамъ. Значи, за да получите крушата, не хукайте. Вие сте причичата, за дѣто не ви давамъ крушата. Благость и търпѣние трѣбва да имате! Не трѣбва да ми напомняте постаянно за крушата. Ако ми напомняте за нея, азъ ще я туря въ торбата си.

Всѣко благо носи първия день. Кой е този първи день? — Днитѣ въ небето не се броятъ тъй, както на земята. Всѣки день носи едно велико благо. Азъ бихъ желалъ, всѣки отъ васъ да има въ ума си мисъльта: днесъ слънцето изгрѣ заради менъ! Днесъ почувствувахъ, какво значи човѣкъ да бѫде роденъ отъ Божествения Духъ!

Въ този съборъ азъ бихъ желалъ да изгрѣе слънцето на вашия день. Това е първото нѣщо. Второ: да ви се даде крушата. Но за тази цель, трѣбва да имате търпѣние. Вѣрата ще дойде, а пъкъ и най-малкото нетърпѣние, което човѣкъ проявява, може да стане причина да не му се даде опрѣдѣленото за него благол Нетърпеливиятъ човѣкъ е човѣкъ съ слаба вѣра и съ слаба любовь. Търпѣнието показва степеньта на нашата любовь. Това е единъ ключъ, и ето, азъ ви го давамъ. Вие ще го турите на 100 ключалки, но трѣбва да знаете, че този ключъ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки, за да намѣрите съотвѣтната за този ключъ ключалка.

Сега азъ забѣлѣзвамъ, че вие сте направили извѣстенъ напрѣдъкъ. Ония стѫпала, които сте направили тамъ долу, показватъ вашия растежъ. Вие ги направихте, безъ да ви се каже, колко трѣбва да направите, а това изразява напрѣдъка въ васъ. Слѣдъ това ги боядисахте съ бѣла боя, а бѣлиятъ цвѣтъ е хубавъ, той е символъ на чистотата.

Азъ прѣпорѫчвамъ на всички рѫководители да проучаватъ добрѣ Библията. Ще я прочетете единъ, два, до три пѫти прѣзъ годината. Ще прочетете и всичкитѣ ми бесѣди и ще си извадите отъ тѣхъ бѣлѣжки на по-главнитѣ мисли и закони. Важно е да се види, какво приложение може да иматъ тия закони за всѣки едного отъ васъ. Когато вършите тази работа, ще ви посѣтятъ отгорѣ по-напрѣднали ученици, а може да ви посѣтятъ и по-напрѣднали братя. И азъ ще присѫтствувамъ при васъ съ една лампа. Трѣбва да знаете, че мѫчнотиитѣ и страданията въ живота сѫ Божествениятъ огънь, който постоянно се сгѫстява и усилва. Вие ще скачате отъ този огънь, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напрѣдналитѣ отъ васъ скачатъ отъ тоя огънь. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда. Вие трѣбва да бѫдете запалени свѣщи за по-малкитѣ отъ васъ братя и да бѫдете носители на великото, благородното и мощното въ свѣта. Наистина, има противорѣчия въ живота, но тѣ не сѫ само за васъ; такива има и за най-напрѣдналитѣ братя. Противорѣчия имаше и за Христа. Е, добрѣ, ако за главния Учитель имаше такива противорѣчия, та за васъ ли, малкитѣ ученици, нѣма да има? Божията Правда е абсолютна! И вашитѣ противорѣчия сѫ на степени. Богъ не раздава благата самъ, а ги дава на други да ги раздаватъ, и тѣ ги раздаватъ въ изобилие. Когато дойде до страданията, Богъ самъ ги раздава и тогава е много внимателенъ. Той дава отъ тѣхъ на всѣки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Богъ е много внимателенъ спрѣмо нашитѣ страдания! Щомъ знаете, че това е тъй, и вашитѣ отношения къмъ другитѣ хора трѣбва да се изяснятъ, да бѫдатъ правилни. Когато видите, че нѣкой страда, вие обикновено казвате: кармата му е такава. Да, може кармата му да е такава, но ние трѣбва да му помогнемъ, за да се освободи отъ тази карма.

И тъй, ако искате да бѫдете работници, отъ тукъ трѣбва да започнете — съ търпѣние и вѣра. За сега достатъчно е това, което ви говорихъ. Идушиятъ съборъ ще продължимъ отъ тукъ нататъкъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, съ новъ редъ и порядъкъ, но още не сте ликвидирали съ стария си животъ. Затова именно ние още не можемъ да отрѣжемъ пѫпа ви. Разбрахте ли? Туй, което не сте разбрали, ще дойде Духа на Истината, и Той ще ви научи.

Сега, като излѣзете вънъ, разпрѣдѣлете всички братя и сестри на групи и имъ прѣдайте това, което ви говорихъ. Направете единъ малъкъ опитъ. Кажете имъ: Учительтъ ни каза нѣщо, което ще прѣдадемъ и на васъ. Давамъ ви тази работа да я свършите до обѣдъ.

Бесѣда, държана въ Горницата за рѫководителитѣ.

5 ч. 30 м. сл. об.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...