Jump to content

1925_08_23 Двѣтѣ свещени положения


Ани

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Двѣтѣ свещени положения.

Ще ви прочета нѣколко извадки отъ книжката „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи“ отъ Духа на Любовьта — стр. 10.

„Вижъ, Господи, защото съмъ въ утѣснение“.

— Сега всички вие сте въ утѣснение. Не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ е въ утѣснение.

„Скърбитѣ на сърцето ми се умножиха,

Веселието ми се обърна на скръбь:

Сърцето ми е изнемощѣло въ менъ“.

— Това го казва не единъ свѣтски човѣкъ, но единъ много високо духовно повдигнатъ човѣкъ, който разбира Божия законъ. Тъй усѣщалъ той. Сега иде отговорътъ на това нѣщо.

„Ако прѣмина всрѣдъ утѣснение; Ти ще ме оживишъ“.

И наистина, при туй утѣснение, въ което се намирате, само Господъ може да ви утѣши. Тази идея трѣбва да проникне дълбоко въ душата ви. Ако търсите утѣшение огъ другитѣ, никога не може да го намѣрите. То е заблуждение.. Понеже ние живѣемъ въ Бога, само Богъ ще ни утѣши, само Богъ ще ни оживи. Кога? — Когато Богъ се всели въ насъ. Другъ единъ процесъ се заражда въ свѣта. Азъ ще говоря върху него.

„Той, наистина, взе на себе си болеститѣ ни и съ скърбитѣ ни се натовари“.

— Защо? — Любовьта го е заставила. За да вземе Господъ нашитѣ скърби, значи, тѣ не сѫ за друго, освѣнъ да познаемъ Любовьта Му. Скърбитѣ и страданията сѫ начини, прѣзъ които се изпитва, доколко единъ човѣкъ е силенъ въ свѣта. Юнацитѣ се познаватъ, доколко сѫ юнаци, по тяжестьта, която дигатъ; учениятъ — чрѣзъ силата на своето знание; силниятъ — чрѣзъ своята сила. Голѣмиятъ юнакъ се познава по тяжестьта, която носи на гърба си. Отъ невидимия свѣтъ, за да изпитатъ единъ човѣкъ, до колко е силенъ, турятъ му скръбь, равносилна на едно кило, двѣ, три . . . 40, 50, 100, 500, 1000 кгр. Колкото повече носи, толкова по-силенъ, е той по-голѣмъ герой; колкото по-малко носи, толкова е по-слабъ. Като се питате сега, защо ви сѫ скърбитѣ, ще знаете, че ви сѫ дадени, за да изпитатъ, доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросътъ. Сега, Богъ се обръща къмъ онѣзи, които сѫ оскърбени въ свѣта и мислятъ, че сѫ изоставени.

„О, оскърбени, смутени, неутѣшени“ —  къмъ човѣшкитѣ души се обръща.

„Ето, азъ ще постеля камънитѣ ти стивиевидни,

Ще туря основанияга ти отъ сапфиръ“.

— Значи, Той ще тури такива основи на душата. Въ всички тия недоразумѣния пророкътъ или псалмопѣвецътъ изказва слѣдното:

„Млъкнете и разумѣйте, че Азъ съмъ Богъ.“

— Значи, човѣкъ, за да разбира работитѣ въ свѣта, трѣбва да мълчи. Когато говори Учительтъ, ученикътъ трѣбва да мълчи. Ако той говори и се разправя, нищо нѣма да разбере. Нѣкой пѫть казваме: защо трѣбва да мълчимъ? — За да научишъ нѣщо, ще мълчишъ въ себе си. Докато ти се смущавашъ и мислишъ, че свѣтътъ не е уреденъ, нищо нѣма да научишъ. Богъ казва: „Азъ съмъ Любовь“. Млъкнете и ще разберете, че Богъ е Любовь. Като млъкнемъ ние, Богъ, Любовьта ще уреди всичкитѣ работи. Затова трѣбва да мълчимъ, защото Богъ е Любовь. Ако Богъ не бѣше Любовь, щѣхме да говоримъ постоянно, но щомъ Богъ е Любовь — ще мълчимъ.

„Богъ на всѣко утѣшение“.

— Значи, Любовьта е, която утѣшава. Всѣко утѣшение иде само отъ Любовьта. Само онзи, който ни люби, може да ни утѣши. Никой никого не може да утѣши, ако не го обича.

„Азъ съмъ съ тебе да те утѣшавамъ“ — Значи, Богъ е всѣкога съ насъ.

„Духъ на утѣшение“.

— Духътъ е онзи Учитель, Който рѫководи човѣшката душа и я утѣшава.

„Азъ съмъ, Който ви утѣшавамъ.

За да утѣша всички сѣтующи,

Да имъ дамъ музика вмѣсто пепель,

Елей на веселие вмѣсто плачъ;

Облѣкло на хваление вмѣсто дрехи на униние“.

— Значи, човѣкъ трѣбва постоянно да хвали Господа. Туй сѫ облѣклата на човѣка.

„Да се не смущава сърцето ви“ — това сѫ думитѣ на Христа.

„Ето Азъ съмъ съ васъ“.

Кой? — Богъ на Любовьта.

..И днитѣ на сѣтованието ти ще се свършатъ,

И ще избърше Богъ всѣка сълза отъ очитѣ имъ“.

Кога се унижи нѣкой, тогава ще речешъ: има възвишение.

„Скръбьта ви ще се промѣни въ радость“

Казва се по-нататъкъ:

„Утѣшавайте, утѣшавайте людетѣ ми.

За да научатъ всички, и всички да се утѣшаватъ.

И ще го водя и ще въздамъ пакъ утѣшение нему и на оскърбенитѣ му.“

„И ще ви даде другъ утѣшитель да прѣбѫде съ васъ въ вѣки“.

— Духътъ на Любовьта.

„Който ни утѣшава въ всѣка наша скръбь,

За да може и ние да утѣшаваме тѣзи,

Които се намиратъ въ всѣка скръбь,

Съ което и ние сме утѣшавани отъ Бога“

Разумна и свята обхода — това ще ви бѫде една задача за прѣзъ цѣлата година. Азъ искамъ да изнеса нѣколко мисли тъй ясно, че да ви бѫдатъ понятни, т. е. да ги направя достѫпни за вашия умъ. Има една голѣма мѫчнотия, която срѣщаме въ магериалния свѣтъ, а тя е тази, че духовнитѣ идеи не могатъ да се прѣдставятъ ясно, не могатъ да изпѫкнатъ лесно въ ума. Сега азъ ви питамъ: когато онази млада мома на 20 или 21 годишна възрасть се облѣче много хубаво, за кого се облича? Три положения има: тя се облича или за себе си, или за окрѫжаващитѣ или за своя възлюбленъ. Едно отъ тия три положения е нѣрно. Друго положение има ли? Ако ние живѣемъ въ разумна и свята обхода, за кого ще бѫде това? Или за себе си, или за окрѫжаващитѣ ни, или за Бога. И тритѣ тия положения сѫ важни. Отдѣ трѣбва да започне разумниятъ ученикъ? Когато хващате една кокошка, дѣ я хващате, за краката, или за главата? Нѣкои я хващатъ за краката, други за главата, а трети за опашката. Като влѣзете въ курника, тя е на ваше разположение, и вие я хващате, както ви дойде. Но азъ казвамъ: да хванешъ кокошката за краката, да хванешъ кокошката за главата, или за опашката — това не е разрѣшение на въпроса. Е, какъ трѣбва да да я хванете, я ми кажете? Ще вземешъ малко житце за тази кокошка и ще й кажешъ: кътъ — кътъ. Тя ще излѣзе отъ курника, ще дойде при тебе, и ти ще я помилвашъ малко по гърба — това е правилното разрѣшение на въпроса. И вие сега хващате всѣки въпросъ или за краката, или за главата, или за опашката. До сега хората все така сѫ хващали въпроситѣ: кой за главата, кой за опашката, но туй не е правилното разрѣшение. Питамъ: какви сѫ резултатитѣ отъ вашия сѣмеенъ животъ? Много отъ въпроситѣ тамъ сѫ разрѣшени по сѫщия начинъ: за главата, за краката, за опашката. Вие опитвате тия три метрда. Тѣ, обаче, нѣматъ добри резултати. Какъ ще постѫпите тогава? — Ще вземете крината съ жито, ще извикате кокошката, ще й кажете: кътъ — кътъ. Като излѣзе, ще я потупате малко, и тя ще тръгне подирѣ ви. Тогава вие ще можете да се разговаряте съ тая кокошка. Казвате: това е кокошка, какво ще разговаряме съ нея? Тя живѣе въ курникъ. Може ли тя да мисли тъй, както азъ мисля? Питамъ ви тогава: вие можете ли да мислите тъй, както Господъ мисли? Че вашето положение прѣдъ Бога е такова, каквото е положението на кокошката въ курника. Съ туй знание, съ тия способности, които имате, можете ли да се равните съ знанието, съ туй дълбоко разбиране, което Богъ има. Ще кажете: ама за въ бѫдеще и ние ще се развиемъ. Че и кокошката ще се развие за въ бѫдеще. Когато вие станете ангелъ, тази кококшка ще стане човѣкъ, Все таки, вие не унижавайте кокошката! Не мислете, че кокошката не разбира. Е, каква интуиция има тя! Туришъ й житце, викашъ я, но тя те поглдне и си казва: не ти искамъ житцето, не ти искамъ житцето — и седи надалечъ. Защо? — Тя схваща, че имашъ лоши намѣрения. Интуиция има тази кокошка!

Второто положение, което трѣбва да имате въ ума си, е слѣдното. Вие, като сте дошли на този свѣтъ, очакавте да ви посрещнатъ съ плетени вѣнци, съ угощения, като нѣкои царски синове. Това е идеалното положение, то е сѫщото, като да извадишъ кокошката отъ курника, да я погалишъ малко и да я пуснешъ на свобода. Но хората въ свѣта не посрѣщатъ така. Когато пуснатъ онзи голѣмия съврѣмененъ параходъ въ морето, какъ го посрѣща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарадъ него? Мислите ли сѫщо така, че навсѣкѫдѣ по свѣта ще се издаде заповѣдь да утихне морето, никой да не побутне даже съ перце този царски синъ? — Не. Щомъ влѣзе въ морето, всичко ще се подигне срѣщу него. Даже нарочно се издава заповѣдь: всички противъ него! Подигнатъ се бури, вѣтрове, хали. . . . Най-първо, този великанъ, до като стои на пристанището. мисли, че е много силенъ, че никой не може да го разклати. Хиляди килограма тежи, но, като влѣзе въ морето или океана, тия вълни го люлѣятъ налѣво — надѣсно, отдзадъ — отдпрѣдъ, и всички ония хора вѫтрѣ, които имаха упованието си на него, почватъ да се страхуватъ. Но той не се спира да се разправя съ тия вълни, той не се страхува, той ги руши. Една отлѣво го удари, друга отдѣсно, но той си държи своя пѫть. Питамъ сега: ако вие сте въ това море, или този океанъ, и ако срещнете всики тия противодѣйствуващи вълни, какво има да се разправяте съ тѣхъ? Вие ще помните вашата цѣль. Каква е цѣльта ви? — Пристанището на живота. Това е Божията Любовь, къмъ която трѣбва да се стремимь. И този океанъ трѣбва да го минемъ! Тия вълни не сѫ нѣкакво нещастие. Тѣ сѫ овации, съ които ви посрѣщатъ. Ние виждаме доуго-яче работитѣ. Всички вълни се повдигатъ, подскачатъ налѣво, — надѣсно отъ парахода, ей . . . морето се вълнува. То казва: една овация ще ви дадемъ! — поздравлява парахода. Ако тѣзи хора разбираха закона, нѣмаше да се плашатъ. Но понеже не го разбиратъ, плашатъ се. Стегне се умътъ и сърцето имъ, казватъ: този параходъ може да потъне. Питамъ ви: мислите ли, че извънъ Бога, Който така разумно е устроилъ нашето тѣло, Който е вложилъ въ насъ Духа Си, има нѣкоя сила, която може да потопи нашата душа въ океана, да ни лиши отъ живота? — Нѣма такава сила. И никой не може да ни лиши отъ Божията Любовь. Кой е въ състояние да вдигне Любовьта и да я скрие нѣкѫдѣ? — Криятъ се малкитѣ капчици вода. Кой отъ васъ може да скрие голѣмия изворъ? Слѣдователно, въ умоветѣ на нѣкои ученици седи идеята, че благото, което Богъ имъ е далъ, може нѣкой да имъ го вземе. Тѣ мислятъ, че параходътъ, съ който сѫ тръгнали по този пѫть, може да загине нѣкѫдѣ въ морето. Това сѫ възможности, това сѫ вѣроятности, но тѣ сѫ само разсжждения въ живота. Всѣки отъ васъ, който е влѣзълъ въ този пѫть, трѣбва да знае, че нѣма сила въ свѣта, която може да го отдѣли отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ! Така седи въпросътъ положително.

Третото положение е мисъльта за слънцето. Когато слънцето изгрѣва, то носи своето благословение. Слънцето извършва два процеса на земята: сухитѣ дървета прави по-сухи, изсушава ги, а онѣзи дървета, които растатъ, уголѣмява и имъ дава по-голѣма сочность и мекота. Кои дървета изсушава слънцето? — Тия, които не искатъ да растатъ, които се отказватъ да работятъ. Има и хора като тия дървета. Тѣ се наричатъ хора съ установени характери. И азъ ги наричамъ установени характери. Тѣ всѣкога сѫ изправени нагорѣ, като празни класове. Такива хора казватъ: правъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Не, отъ такава правота въ свѣта вие трѣбва да се откажете. „Ама азъ не искамъ да се огъвамъ“. Ще се огъвашъ, защото иначе ще бѫдешъ едно сухо дърво. Животътъ се отличава по това, че въ него има огъване. Ще заемешъ хиляди различни положения: и правъ, и кривъ ще бѫдешъ, но трѣбва да си господарь на всѣко положение. Туй, което хората въ свѣта разбиратъ подъ „огъване“, то е — клонътъ да не се отдѣля отъ дървото — това е важното. Всѣка твоя мисъль трѣбва да бѫде свързана съ общия Божественъ животъ. Туй, което азъ мисля, трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божия умъ, съ Божиитѣ мисли, съ Неговитѣ закони. Не само това, което азъ мисля, но и вашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и закони. Щомъ ние сме въ съгласие съ великия Божи законъ, съ Неговия Духъ, ние ше бѫдемъ клонъ, свързанъ съ Божественото дърво. Въ такъвъ смисълъ, именно, трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ всичко въ Бога.

Ще ви запитамъ: кога сте излѣзли отъ небето? Вие не помните, отъ колко хиляди години сте излѣзли отъ небето. Вие даже не помните ония хиляди блага, които сѫ ви дадени оттамъ. Вие сте забравили, когато ангелитѣ сѫ ви изпращали съ вѣнци. То е толкова далечно врѣме, че почти никакво възпоменание нѣмате отъ него. Тържествено ви изпратиха оттамъ. Тогава бѣхте облѣчени великолѣпно: съ красиви дрехи, съ гирлянди и съ свѣтли лица. А сега сте се сгушили, като нѣкоя разбита армия. Нѣкой отъ васъ облѣкълъ офицерски мундиръ, но еполетитѣ му нѣма; шинелътъ му промушенъ оттукъ — оттамъ, и той си казва: какъ стана тази работа? Слѣдъ такова едно разнебитване на армията, военнитѣ казватъ: ще има нова обмундировка. Сега свѣтътъ прѣтърпѣва едно вѫтрѣшно прѣобразование, едно коренно прѣустройване. Богъ прави новъ свѣтъ сега, и ние сме свидѣтели на този свѣтъ. По новъ начинъ Той устройва този свѣтъ — чрѣзъ закона на Любовьта. И всички ние, които се намираме въ този моментъ, помагаме на тази нова зидария. Всѣки отъ васъ може да тури на това ново здание поне по единъ камъкъ отъ Любовь! Единъ день ще кажете: и ние сме турили единъ камъкъ въ туй велико, ново здание. И като туримъ единъ камъкъ, ние вече имаме дѣлъ въ великото, което Богъ приготовлява. Вие ще кажете: да видимъ, дали ще бѫде така. Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, огчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти чувствуваме. Има нѣкои нѣща мѫчни за разбиране.

Запримѣръ, азъ нѣма да се спра да ви разправямъ степенитѣ на Любовьта, но ще ви дамъ обяснение, какво нѣщо е радостьта. Или, ще ви покажа степенитѣ на радостьта. Има една радость въ свѣта, тя е слѣдната. Прѣдставете си, че вие имате да плащате нѣкому 200,000 лева златни, но кредиторътъ ви е такъвъ кожодеръ, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осѫжда. И сѫдията е съгласенъ съ него, осѫжда. ви: ако не изплатите на врѣме дълга си, ще ви затворятъ 20 години въ затворъ. Единъ вашъ приятель ви обѣщава до това врѣме да ви даде паритѣ. Обаче, врѣмето наближава, остава още единъ часъ. Вашиятъ приятель го нѣма. Само една минута остава още. Но законътъ е толкова строгъ, че ако тия пари не дойдатъ на врѣме, вие сте изгубени. Сърцето ви тупа, смутени сте, но въ послѣдния моментъ паритѣ пристигатъ. Какво ще почувствувате? — Една радость, че сте свободни отъ затвора. Туй е едното понятие за радостьта. Вие спечелихте ли нѣщо? Тия пари влѣзоха ли въ джоба ви? — Не. Тѣ отидоха въ чуждъ джобъ. Защо се радвате тогава? — Радвате се, че не сте влѣзли въ затвора, че имате свобода да работите.

Второто положение на радостьта. Прѣдставете си, че вие сте пѫтникъ и отъ дългия пѫть сте оголѣли, обосѣли, нѣмате хлѣбъ. Зимно врѣме е: вънъ е виелица, студъ. Вие сте се приютили въ една малка колибка и ви казватъ, че единъ вашъ приятель ще ви донесе топла храница и дрехи. Вие чакате. Първиятъ день минава, нѣма го. Бурята бучи отвънъ. Казватъ ви: скоро ще дойде приятельтъ ви. Още петь минути, още една минута и най-послѣ ви казватъ: ето иде приятельтъ ви съ топлата храница! Той дойде, запали огънь, стопли стаята, даде ви дрехи. Вие се омиете, обличате се и вкусвате отъ топлата чорбица. И въ този случай пакъ имате радость въ душата си. Питамъ ви: спечелихте ли нѣщо? — Спечелихте. Хлѣбецътъ влѣзе въ стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радость и първата мязатъ ли си? При едната радость вие чувствувате, че сте придобили свобода, и единъ товаръ се е смъкналъ отъ гърба ви: усѣщате една лекота въ душата си. Въ второто положение, освѣнъ първата радость, усѣщате, че сте придобили нѣщо, което е влѣзло въ стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радость се отличава по нѣщо отъ първата.

Третото положение на радостьта. Вие имате вече свободата: 200,000 лева сѫ платени за васъ, имате и хубави дрешки, и хлѣбецъ, и чорбица, — осигурени сте. Но иде едно трето положение: тамъ, дѣто живѣете, има единъ великъ университетъ, въ който трѣбва да постѫпите. Ако не постѫпите тамъ, изгубвате всичко въ този свѣтъ. Вие давате своето заявление прѣдъ една специална за това комисия и чакате резултата. Чакате день, два . . . послѣдниятъ день иде. Оставатъ още петь минути, една минута само остава, и вие треперите, какъ ще се произнесе комисията за васъ. Тупа ви сърцето! Има опасность и да не ви приематъ. Най-послѣ комисията се произнася, и вие получавате отговоръ, че ви приематъ въ университета. Пакъ имате радость. Питамъ: по какво се отличава тази радость сега? Прѣдъ васъ се отваря единъ широкъ свѣтъ, ще влѣзете вѫтрѣ, ще се обогатите съ знание, съ мждрость и послѣ ще имате кѫдѣ да работите. Нѣкои отъ васъ сега придобивате първата опитность на радостьта. Остава ви още една миута и 200,000 лева ще дойдатъ. Вие очаквате. Сърцето ви тупа. Други отъ васъ сте въ положението на онзи, на когото остава една минута само да дойде хубавата супа и дрехитѣ. Вие пакъ чакате. Трети отъ васъ сге прѣдъ вратата на университетъ, при туй велико училище. Една минута остава още, комисията да разрѣши, ще влѣзете ли вѫтрѣ, или не.  Азъ ви казвамъ, че тази комисия е много справедлива. Тя нѣма да ви лиши отъ благата, които ви се падатъ. И вашиятъ приятель, кайто ви е обѣщалъ дрехитѣ и топлата храна, ще дойде на врѣме, нѣма да закъснѣе. И онзи, който ви е обѣщалъ паритѣ, и той ще дойде. Азъ ви говоря за нѣщата тъй, както ставатъ. Ако приятелитѣ ви въ свѣта сѫ толкова точни, то оня отъ другия свѣтъ, или БѣлитѢ Братя, за които ние говоримъ, сѫ още по-постоянни, още по-точни. Ако вие искате да си съставите понятие за Бѣлитѣ Братя, всѣкога трѣбва да изпѫкне въ вашия умъ образа на Христа. Христосъ, обаче ни е показалъ само едната страна на своя образъ. Ние виждаме Христа въ унижението, въ носенето скръбь и страдание, въ изкуплението на човѣчеството. Ние не сме видѣли Христа въ Неговата любовь. Ние не сме видѣли още Господа въ Неговата Любовь. Въ какво седи тази любовь? Първото положение, съ което можемъ да познаемъ Бога е слѣдното: — ще ви приведа двѣ свещени положения. Искамъ вашитѣ сърца да сѫ готови да чуете тия свещени нѣща. Това, което ще кажа, е свещено за менъ. По-свещени работи на земята отъ тия нѣма да намѣрите. Едното свещено положение е: да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ насъ! Нѣма по-свещена идея отъ тази — да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе у насъ. И когато Богъ дойде въ насъ, Той ще произведе това разширение, това освобождение въ нашата душа, което чакаме. Богъ е, Който ще ни освободи. Само когато Богъ дойде да живѣе въ нашата душа, ще дойде и тази свобода. Нѣма другъ изходенъ пѫть. Само така ще познаемъ Божията Любовь. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Богъ дойде да живѣе въ васъ, вие ще усѣтите пълнота въ себе си, ще бѫдете примирени съ небето. Вие ще бѫдете толкова горещи, че всичкитѣ скърби и страдания на земята ще се стопяватъ въ васъ. Вие ще бѫдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичкитѣ дългове на свѣта. Вие ще бѫдете толкова силни, че ще можете да дигнете цѣлата земя на рѫцѣтѣ си. Това ще бѫде само тогава, когато Богъ дойде да живѣе въ васъ. Това не е само тъй символически, но е фактъ. Вие ще чувствувате такъвъ миръ, такава радость, такова веселие, каквото никога не сте чувствували. Да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ васъ — то е първото свещено положение. Но туй положение отъ страна на Бога е само на половина. Богъ ще ни се изяви тъй, както Той обича.

Второто положение, което за менъ е свято, е слѣдното: ние да влѣземъ да живѣемъ въ Бога. За сега ние сме още отвънъ. Ще кажете: защо е така? Христосъ казва: „Отецъ живѣе въ менъ, и азъ живѣя въ Отца“. Това сѫ двѣ положения, коренно различни помежду си. И тъй: Отецъ живѣе въ менъ — първото положение. То е силата, която азъ имамъ, а тази сила е отъ Бога. Азъ живѣя въ Отца си — това е второто положение. Като влѣземъ да живѣемъ въ Бога, тогава ще се изпълнимъ съ Божията Любовь.

Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение — да живѣете въ Бога. Тогава вие ще се изпълните съ Неговата Мѫдрость, съ Неговото знание, съ Неговата сила и съ пълнотата Му, Имаге ли тия двѣ положения, т. е. живѣе ли Богъ чрѣзъ Духа си въ васъ, и живѣете ли вие въ Бога, между Бога и човѣшката душа вече настава единство. Павелъ казва: „Нѣма сила въ свѣта, която може да ни отдѣли отъ Любовьта на Бога, отъ Любовьта Христова“. А това е цѣльта — да се образува тази връзка. Азъ нѣмамь врѣме да ви обяснявамъ, какво нѣщо е тази връзка. Днесъ ще размишлявате върху тѣзи двѣ идеи: първото положение — да живѣе Богъ въ васъ — да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение — да живѣете вие въ Бога — само тогава ще придобиете онази вѫтрѣшна интуиция, чрѣзъ която ще разбирате сѫщината на нѣщата. Защо сега не се познавате? Вие не сте възприели, не сте научили тѣзи закони. Ще се опитате най-първо да живѣете въ Бога. Вие сега започвате да опитвате тази Любовь. Правили ли сте опитъ да живѣете въ Бога? Правили сте, но не зная, до колко опитътъ ви е излѣзълъ сполучливъ. Въ всѣка работа има само единъ сполучливъ моментъ, при който изпълнението й бива съвършено. Когато живѣемъ въ Бога, всичкитѣ ни работи на земята, въ каквото положение и да сме, ще бѫдатъ съвършени. Тогава вие нѣма да бѫдете въ нужда. Ако тръгнете на пѫть, азъ нѣма да ви дамъ цѣлъ самунъ, но ще ви дамъ едно малко парченце хлѣбецъ, не повече оть 100 грама. Този хлѣбъ ще има това свойство, че и цѣла година да пѫтувате, все 100 грама ще си носите, все ще имате хлѣбъ. Хлѣбътъ ви нѣма да се намали. Ако ви дамъ една круша, прѣзъ цѣлата година ще ядете тази круша, и все цѣла ще бѫде. Постояно ще ядете отъ нея, безъ да можете да я изядете. Ако пъкъ ви дамъ една златна монета, по този законъ тя все ще си остане цѣла. Ще я давате навсѣкѫдѣ, но въ джоба ви все ще има една монета. Цѣлиятъ свѣтъ ще пропѫтувате съ нея, и тя пакъ ще остане въ джоба ви. Какъ ще си обясните юзи законъ? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава, до безкрайность. Това е красивото въ живота! И когато ние приемаме този Божественъ животъ въ насъ по този начинъ именно, — Богъ да живѣе въ насъ, и ние въ Бога, — този нашъ малъкъ животъ ще бѫде сила. Малкитѣ нѣща, това сѫ силнитѣ нѣща. Вие не очаквайте голѣми радости. Малкитѣ радости; това сѫ силнитѣ положения въ свѣта. Да знаешъ да се радвашъ на малкитѣ блага, както малкитѣ дѣца, туй е истинската радость. Нѣкои учени мислятъ върху нѣкой въпросъ цѣли 20 години и нищо не успѣватъ. Най-послѣ, една малка идея проблесне въ ума имъ, и тѣ се зарадватъ. Тази малка идея разрѣшава въпроса.

И тъй имайте прѣдъ видъ тѣзи свещени идеи. Като живѣете по този начинъ, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вѫтрѣшна връзка на Любовьта. Безъ нея вие нѣма да се разбирате. Вие ще имате за менъ едно понятие, ще кажете: Учигельть прави, каквото иска. И азъ за васъ ще кажа: тия мои ученици си правятъ, каквото искатъ. Не е така, азъ не правя, каквото си искамь. Азъ започвамъ съ първото положение. Азъ правя това, което Богъ изисква. Като стана сутринь, казвамъ: Господи какво искашъ да направя сега? Кѫдѣто ме прати Господъ, тамъ отивамъ. Азъ съмъ готовъ да направя всичко, което ми каже Господъ. Вие трѣбва да знаете и второто положение, че и Господъ прави за менъ всичко, което азъ искамъ. Защо? — Понеже и азъ живѣя въ Него. Нѣма нищо, което азъ да поискамъ, и Богъ да го не направи. Когато Богъ обърне лицето си къмъ мене, Той мисли, какво да направи за мене. Слѣдователно, Той и азъ сме въ съгласие. Азъ мисля за Него, питамъ Го: какво да направя Господи? Той ми каже да поправя нѣкои малки работи — да посѣтя нѣкого, направямъ го веднага. Ето азъ съмъ ви събралъ тукъ. За кого? — За Господа. Господъ е казалъ да се събератъ тия ученици. И ето, азъ ви събирамъ, разправямъ ви това, което Богъ ми казва. Той ми казва: „Това ще имъ разправишъ! Вие казвате: тъй си помислилъ Учительтъ, да ни говори това-онова. Не, азъ не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господъ ми каже. Вие казвате: е какво ще каже Господъ утрѣ? — То е въ менъ, и каквото ми каже Господъ, ще ви го кажа и азъ. Вие ще възразите: наистина, дали е така? Това, дали вие ще вѣрвате, или не, то е другъ въпросъ. Може да мислите, както искате, за менъ това е единъ фактъ, абсолютно вѣренъ. Азъ ви казвамъ, че ако Господъ живѣеше въ васъ, щѣше да бѫде нѣщо красиво, нѣщо величествено. Какво ще каже Господъ сега на васъ? Ако Господъ живѣе въ насъ и ни говори всѣка сутринь, какво трѣбва да направимъ за Него? Ще дадемъ 200,000 лева които сме обѣщали на онзи, когото ще затворятъ. Ще занесемъ дрешкитѣ и топлата чорбица, която сме обѣщали на онзи, който зъзне на студа и ни чака! Ако Господъ живѣе въ насъ и го слушаме, ще рѣшимъ да приемемъ този, който трепери предъ вратата на училището и очаква да влѣзе тамъ, да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все отъ хора съставена, а не отъ ангели. Тази комисия трѣбва да рѣши да пусне въ училището всѣки, който иска да се учи, за да може да работи, да се зарадва. Вчера дойде при менъ единъ младъ братъ, трепери горкиятъ и ми казва: „Учителю, до сега не съмъ билъ въ школата, не съмъ слѣдвалъ това учение, но отъ Васъ зависи всчко Ако ме приемете въ школата, моята душа ще се повдигне“. По човѣшки, по вашему, вие ще кажете: този братъ не е посѣщавалъ школата, да не се приеме! Казвамъ му азъ: чакай да видя, какво ще каже Господъ. Какъ мислите, какво ще каже Господъ? — Щомъ Господъ го праща при менъ, Той го е приелъ вече. Казвамъ му: не бой се, Господъ те е приелъ! Ти като обичашъ Господъ, дай му възможность да живѣе въ тебе! В тази външна работа, да влѣзешъ въ школата, е уредена вече. Не бой се! Ти ще слушашъ Бога, защото, който влиза въ училището, трѣбва да слуша. Като влѣзе учительтъ въ класъ, нали трѣбва да го слушашъ? Ако нѣмашъ туй разположение на ума да слушашъ, не ще може да разбирашъ и да възприемашъ тѣзи велики работи, тѣзи велики задачи, които се прѣподаватъ. Тѣ сѫ толкова тънки и деликатни! Въ туй училище се изисква единъ свѣтълъ умъ и разположение на духа, за да се разбератъ нѣщата, да стане нашата душа благородна. По нѣкой пѫть въ обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Нѣкой пѫть искаме да кажемъ нѣщо хубаво, но езикътъ ни не е тъй мекичъкъ, не може да се огъва, та току вижъ, кажешъ нѣкои думи, за които послѣ се разкайвашъ. Казвашъ си: не трѣбваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т. н. Значи, като се всели Господъ въ насъ, ние ще придобиемъ такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, въ които Господъ живѣе. Чували ли сте, колко е мекичъкъ гласа на единъ такъвъ човѣкъ? Нѣщо особено има въ Божественото, въ Любовьта.

Та прѣзъ тази година вие ще живѣете въ Бога, и Той въ васъ Вие сте живѣли въ Бога тъй, както дѣтето е живѣло въ утробата на майка си. Вие сте живѣли въ Бога тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни сѫ живѣли съ хиляди години заровени въ нѣдрата на земята. Несъзнателенъ животъ е билъ тогава. И въ този културенъ вѣкъ ги изкопаватъ отъ земята, за да ги турятъ на пръстена на нѣкоя млада невѣста, или на нѣкоя царска корона. Мислите ли, че този камъкъ, когато е билъ заровенъ въ дъното на земята, не е усѣщалъ скръбь? — Усѣщалъ е. Но мислите ли, че и сега, когато е туренъ на царската корона, или на нѣкой пръстенъ, не усѣща радость? — Усѣща. Въ този скѫпоцѣненъ камъкъ е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излѣзе отъ земята, тя се радва, че е излѣзла на бѣлия свѣтъ. Радва се, че е на пръстена, или на царската корона. Така и ние казваме за васъ: ангелитѣ влизатъ въ тази гѫста материя и ви изкопаватъ. Това наричамъ азъ „пробуждане на съзнанието“. И вие сте били затрупани тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни. Тия, у коиго съзнанието се е пробудило, ангелитѣ ги намиратъ тъй, както днесъ намиратъ заровенитѣ скѫпоцѣнни камъни, и ги изкопаватъ. Какво значи „прбуждане на съзнанието“? — Да се пробуди сьзнанието, значи да почувствувате Божествената Любовь. Турятъ ви на пръстена на нѣкой духъ. Той ви поглади, и вие почувствувате неговата любовь; сърцето ви затупа. Значи, почувствували сте любовьта му, почувствували сте Бога.

Сега, прѣзъ цѣлия день желая да останатъ двѣ важни нѣща въ ума ви. Ще размишлявате върху слѣднитѣ положения: Богъ да живѣе въ васъ, и вие да живѣете въ Бога. Само по този начинъ ние ще разрѣшимъ великитѣ задачи, които ни прѣдстоятъ: да станемъ зидари, да служимъ на Бога, да вземемъ участие въ съграждането на този разуменъ животъ, който Богъ сега строи! Азъ ви кзвамъ, че Господъ въ мене, ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!“ Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думитѣ ми въ всѣко отношение. Въ тѣхъ нѣма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и срѣдства, и здраве, и знание — Всичко ще имате, но не се стремете да задържате физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трѣбва да се съблѣчете отъ тѣхъ. Ново се гради сега у човѣка. Да съградимъ новия животъ, да почувствуваме, че ние сме братя — това е, което трѣбва да желае всѣка душа. Братя ще бѫдемъ, само когато Духътъ на Бога живѣе въ насъ. Този Духъ ще ни разкрие великата тайна на живота. По-велика тайна отъ тази нѣма. Ами какво щѣше да бѫде вашето положение, ако ви се отворѣха очитѣ и видите и другитѣ ваши братя, които присѫтствуватъ тукъ? Какво ще стане съ васъ тогава? — Всички ще излѣзете изъ кожата си навънъ. Вие сте чудни, когато запитвате, защо ще излѣзете отъ кожата си навънъ. Ами когато дойде майка ти, която си очаквалъ съ нетърпѣние цѣли 20 години, ще седишъ ли въ кѫщи, докато пристигне тя? — Не, ще излѣзешъ вънъ да посрещнешъ майка си. Нѣма да я чакашъ въ кѫщи. Такова е и състоянието на човѣшката душа, когато очаква да види тия свои братя. Ще излѣземь отъ тѣлата си! Ще останатъ само слугитѣ ни и, като дойдатъ нашитѣ братя, ще ни намѣрятъ полегнали, ще кажатъ: тия хора сѫ измрѣли. Тъй ще бѫде! И Павелъ казва: Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ. Но има и друго нѣщо: кѫщитѣ ни тогава ще бѫдатъ много лекичко направени, като колибки, та лесно ще ги събираме въ едно малко денкче, което нѣма да тежи повече отъ единъ грамъ. И ние, и колибката ни ще идемъ да посрещнемъ майка си.

И тъй, ще се въорѫжите съ вѣра, съ новата вѣра, която излиза изъ дълбокотс съзнание, че Богъ живѣе съ насъ. За тази вѣра Христосъ казва: „Ако имате вѣра, голѣма колкото синапово зърно“ . . . Това е вѣрата, която Богъ разработва. Христовитѣ ученици разбираха много добрѣ закона. Тѣ казваха: „Господи придай ми вѣра!“ Христосъ имъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ, и вие прѣбѫдвате въ менъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ.“ Туй е законътъ на вѣрата. Всѣки единъ отъ васъ, който иска вѣра, Богъ трѣбва да се всели чрѣзъ Духа си да живѣе въ него, и той да живѣе въ Бога. Само тогава ще имате тази вѣра, която прѣмѣства планини и гори — вѣра, чрѣзъ която всичко може да стане. Не е мѫчно да се достигне тази вѣра. Нѣкои хора искатъ чудеса.

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво прави вѣрата. Въ София имаше една болна сестра. Единъ день тази сестра отива на Витоша, но се връща отъ тамъ болна. Сираче е тя, сама въ кѫщи. Цѣла година боледува. Пращамъ сестри, да я нагледватъ, казвамъ имъ: идете при нея, подкрѣпете я. Тѣ чакатъ, Учительтъ да отиде при нея, да я дигне веднага, но той не отива, особенъ Учитель е той. Пращамъ една сестра, пращамъ друга сестра, да я видятъ, да я понасърчатъ, но тази сестра става все по-злѣ. Работата се влошава. Нѣкои й казватъ: нали вашиятъ учитель всичко може, защо не те дигне тогава? Най-послѣ, тя иска да влѣзе въ болницата, понеже здравословнитѣ условия въ кѫщи не били благоприятни за нея, трѣбвало й млѣчице, по-силна храна изобщо. Казвамъ: ако тя влѣзе въ болницата, повече нѣма да излѣзе, и въпросътъ не е рѣшенъ. Иде една сестра, казва ми: тая сестра нѣма да я бѫде, не може да стане отъ леглото си. Казвамъ й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! — Учителю, защо си тъй жестокъ? Ти трѣбва да отидешъ и да я насърчишъ, да кажешъ, че я обичашъ. Казвамъ: тая сестричка ще дойде при мене! Какъ ще дойде? — Ще пълзи, и ще дойде. Единъ день тя дойде. Казвамъ й тъй: слушай, Господъ ти е далъ едно малко изпитание. — Ама учителю, краката ми . . . Гледамъ, зжбитѣ й сѫ здрави, казвамъ: нищо, ще се оправи тази работа. Тя очаква да туря рѫцѣтѣ си отгорѣ й, пъкъ азъ ги турихъ отдавна . . . Тя казва: не мога да ходя, слаба съмъ. Казвамъ й: въ една седмица отгорѣ ти ще можешъ да ходишъ до Борисовата градина. Нѣма да викашъ сестри да те водятъ. И съ файтонъ нѣма да ходишъ, ще пъплишъ, ако не можешъ да ходишъ на два крака, но сама ще отидешъ. Тя ме гледа. Казвамъ й: ще ме слушашъ, моята дума е свещена. И наистина, слѣдъ една седмица тя бѣше на Борисовата градина. На втората седмица й казахъ: ще идешъ „на изгрѣвъ“ и ще почнешъ да работишъ тамъ, ще копаешъ. Най-послѣ ще идешъ и на Витоша. Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тукъ между насъ. Казвамъ на тия сестри: човѣкъ не се утѣшава тъй, както вие мислите. Азъ казвамъ на болната сестра: Господъ въ менъ ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влѣзе да живѣе въ тебъ и ще те повдигне, но и ти трѣбва да научишъ урока си — да имашъ вѫтрѣшна вѣра. Азъ й казахъ да дойде при менъ, защото Господъ ми каза това, Това значи, че тя трѣбва да дойде при Вѣрата на душата, при Господа. Нѣкой пѫть вие трѣбва да отидете при Господа, при Вѣрата на душата. Азъ ви давамъ този примѣръ, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората — до „Изгрѣвъ“; третата — до Витоша, а четвъртата ще бѫдете вече здрави, навсѣкѫдѣ ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълнимъ волята Му. Най-доброто, най-хубавото нѣщо, което можемъ да направимъ е: — да изпълнимъ Волята Божия. И за насъ нѣма по-свещено нѣщо, нѣма по-свещена идея отъ тази, да изпълнимъ Волята Божия, да изкажемъ нашата благодарность, нашата признателность, че Богъ къмъ насъ е билъ толкова благъ и че отъ хиляди години Той се е грижилъ и грижи за насъ. И днесъ Богъ е толкова благъ къмъ насъ, че ни е събралъ тукъ, че е накаралъ слънцето да грѣе за насъ, че ни е далъ онѣзи самунчета тамъ наредени въ кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т н. Пъкъ както виждамъ, и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пѣемъ на Господа, ще кажемъ: „Господи, много Ти благодаримъ за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служимъ, Господи, ще изпъпнимъ Твоята Воля!“ И тогава Господъ ще каже на своитѣ слуги — ангелчета: „Я разведете тия мои ученици изъ хубавата градина, която съмъ напрвилъ заради тѣхъ!“ И тѣ ще изпълнятъ своя цѣлъ въ тази работа. Всѣки ангелъ ще почне да ви разхожда, кѫдѣто искате, но грѣбва Богъ да влѣзе да живѣе въ васъ, съзнателно да чувствувате това. Всѣка сутринь, като станете, трѣбва да кажете: Господи, какво мога да направя днесъ заради Тебъ? Прѣзъ цѣлия день ще мислишъ, какво можешъ да направишъ за Господа. Само така ще бѫдете свободни.

Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога! И Любовьта да бѫде една силна връзка помежду ни — не само между насъ, но межу всички на земята; не само между всички на земята, но и между всички на небето. И всички, които живѣятъ на земята, и на небето, да бѫдатъ всички едно. — Аминъ. Тъй да бѫде!

Сега, ще дадете просторъ на вашия умъ. Главата ви да се освободи отъ всички спънки и ограничения на ума. Ще дадете просторъ на вашето сърце. Сърцето ви трѣбва да обича нѣщо, да върши волята Божия. Както сърцето постоянно тупа и изпраща кръвь по цѣлото тѣло, — а кръвьта е символъ на живота, така и Божественсто сърце трѣбьа да изпраща новия животъ навсѣкѫдѣ. Туй сърце може да бѫде движено само чрѣзъ Божия Духъ. Кръвьта ще бѫде Духътъ и чрѣзъ всѣко пулсиране на това сърце Той ще изпраща животъ къмъ ума ни, къмъ душата ни, къмъ сърцето ни — навсѣкѫдѣ, и ние ще бѫдемъ живи, Второто положсние е, че онова живо огнище, на което всички нѣща се ковятъ, се приготовлява. Всичко трѣбва да бѫде свещено! Това да бѫде живиятъ огънь, който постоянно трѣбва да гори въ душата ни.

И тъй, свѣтлина въ ума ни, животъ въ сърцето ни и любовь въ душата ни! Това е мѣстото, дѣто Богъ живѣе. Богъ се проявява въ ума ни като свѣтлина, въ сърцето ни като животъ, а въ душата ни като Любовь. Туй е великото! Ако ние не можемъ да разберемъ свѣтлината, която се разкрива въ живота ни — а то е физическата страна на работата, не можемъ да разберемъ и живота. Ако не разберемъ живота, не можемъ да разберемъ и Любовьта. Процесътъ е вѣренъ. Ако разберемъ свѣтлината, и тази свѣтлина внесе всичко хубаво въ душата ни, ние ще разберемъ този животъ. Този животъ ще разшири вашето сърце. Щомъ разбираме живота, ще разберемъ Любовьта, която живѣе въ душата ни. Живѣемъ ли въ Бога, тогава цѣлиятъ свѣтъ ще се отвори прѣдъ насъ, като единъ цвѣтъ, и ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ смисълъ на нашата душа. Ние ще разберемъ Бога като свѣтлина, тъй както ангелитѣ го разбиратъ. Ще разберемъ Бога като жиВотъ; ще го разберемъ и като Любовь. Разберемъ ли тия нѣша, ние ще имаме една основа, отъ която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мѣрка, съ която ще можемъ да разрѣшаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелитѣ, и ще се радваме. Тогава и ние ще бѫдемъ ангели. Ангелъ значи служитель. Всинца вие ще бѫдете служители. Сега нѣмате крилѣ, но единъ день тѣ ще ви израснатъ. Щомъ свѣлината влѣзе въ ума ви, животътъ въ съцето ви и Любовьта въ душитѣ ви, вие ще бѫдете ангели. Това сѫ качествата на единъ ангелъ. Така се проявява Богъ.

И тъй, като ви питатъ, какви сте, ще кажете: ние сме носители на свѣтлината; ние сме носители на живота; ние сме носители на Любовота. Защо? Защото Богъ живѣе въ насъ, и ние живѣемъ въ Бога. Това е разрѣшението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече свѣтлината има смисълъ, и животътъ има смисълъ, и Любовьта може да се прояви, И азъ вѣрвамъ въ това, тъй ми каза Гссподъ сега. Като казвамъ „тъй ми каза Господъ", азъ чувствувамъ една малка скръбь. Въ думата „казва“ има нѣщо, което спира, думата не е силна. Буквата „з“ дразни езика. Ако знаехте езика на ангелитѣ, бихъ ви казалъ Вехади. Вехади — това е свойство на Духа. Тази дума произтича отъ дълбочината на душата, отвѫтрѣ произлиза тя. Съзнанието трѣбва да се пробуди. Какъ? Ще имате вѣра. При думата „казва“, буквата „з“ показва, че искашъ нѣщо, но вѫтрѣ се спъвашъ, а при вехади, виждате, какъ се отваря духа ви. За въ бѫдеще и вие ще знете този законъ. Като станете духовни хора. това „з“ ще се смекчи. Българскиятъ езикъ ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато нѣкой инструментъ не върви, то е защото не е нагласенъ. Нали и той така шуми, не издава приятенъ звукъ, но като се образуватъ бързитѣ течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на нѣкоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво.

И тъй, Любовьта е най-силната връзка, която ние можемъ да направимъ въ този свѣтъ. И като направимъ този вѫзелъ, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която сѫществува между Бога и насъ. Винаги да сме съединени съ Бога — това е смисълътъ на нашия животъ. Ще изучавате този законъ! Той е една разумна сила, която трѣбва да прилагате въ живота си. Духътъ Божий отвѫтрѣ ще ви научи, какво трѣбва да правите. И вие сами ще се учите отъ своята опитность. Ние ще ви учимъ, Господъ ще ви учи, и вие сами ще се учите. Трима души като се събератъ да ви учатъ, ще научите туй, което е най-сѫщественото за живота.

Сега азъ ви поздравлявамъ съ радостьта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква дрехитѣ и топлата чорбица; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква да го приематъ въ училището. Господъ да бѫде съ васъ, и вие да бхдете съ Господа!

6 ч. сл об.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...