Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_09_07 Царе – слуги на Господа

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:37

"Разумния животъ", обяснения и упѫтвания отъ Учителя, прѣзъ Септември, 1924 г.,

първо издание: Печатница „Малджиевъ“, Русе, 1924
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

  Царе – слуги на Господа

 

Размишление

 

Въ живота има единъ законъ, спорѣдъ който, когато се говори на хората много, тѣ изгубватъ способностьта да разбиратъ нѣщата. Така е и въ яденето, така е и въ пиенето на вода, така е и въ четенето на книги. Този законъ всекога може да го провѣрите. Въ всеко нѣщо началото ни се вижда много хубаво, а краятъ – почти безсмисленъ. Всички вие сте били млади и познавате отношенията къмъ нѣщата въ ранната си дѣтска възрасть и отношенията ви къмъ сѫщитѣ нѣща въ по-напредналата ви възрасть. Вземѣте малкото дѣте и вижте съ какво въодушевление посрѣща празнинитѣ дни, съ какво въодушевление посрѣща Слънцето! Вземѣте 100 ÷ 120-годишния старецъ и вижте съ каква индиферентность, съ какво безразличие се отнася къмъ всички тия нѣща! Така става и съ нѣкои хора, които тръгватъ въ духовния пѫть. Най-първо тѣ сѫ жежки, въодушевени като дѣцата, но слѣдъ години ставатъ като онзи 100 ÷ 120-годишенъ старецъ – всичко имъ е безразлично. Започватъ да си клатятъ главата и казватъ: „Ние го знаемъ това, то бѣше едно врѣме, но се свърши вече. Право ли е всичко това? – Не, това не трѣбва да бѫде така.

 

Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. сѫщинския животъ още не сте го опитали. Туй може да ви се вижда противорѣчие, но то е фактъ. Може да сте опитали хиляди положения отъ вашия сегашенъ животъ, но той още не е сѫщинскиятъ. Напримѣръ една мравя може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия животъ, но ако тази мравя застане въ положението на единъ философъ и каже, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е въ заблуждение. Тя може би е опитала хиляди и милиони положения на мравешкия животъ, но цѣлиятъ животъ е извънъ възможноститѣ на тази мравя. Тя напримѣръ не е опитала живота на човѣка и за него даже нѣма никакво понятие. Нейниятъ животъ има допирни точки съ човѣшкия животъ, а именно, както мравята яде, така и човѣкътъ яде, но да има повече допирни точки, не зная. Дали тѣ иматъ тенджери, вилушки и лъжици, не зная. Дали иматъ градини, лозя, дѣто садятъ ябълки, круши, грозде, не зная. Дали иматъ разни карфички, чепички и други подобни, не зная.

 

Сега по нѣкой пѫть вие си казвате: „Какъвъ ли е ангелскиятъ свѣтъ, какъ ли живѣятъ ангелитѣ?” Дѣйствително, между ангелския и човѣшкия животъ има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човѣшкия. Туй не трѣбва да ви обезсърчава, но трѣбва да ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие въ истинския животъ. Туй, което живѣете, то е само начало на Живота. Нашиятъ животъ въ сравнение съ живота на мравитѣ е ангелски животъ. Ние за мравитѣ и за всички сѫщества подъ насъ сме богове. Ако попитатъ една мравя нѣщо за хората, тя ще каже: „Е, да отидете при хората да ги видитѣ, туй е култура!” На всички мравки сърдцата туптятъ отъ желание да станатъ като хората. И дѣйствително, едно прѣимущество, едно благо е това – мравката да стане човѣкъ.

 

Сега да видимъ какви сѫ мислитѣ и думитѣ, които хората изказватъ. Нѣма да се спирамъ да обяснявамъ тия нѣща, но казвамъ, че въ живота има извѣстни възможности, които сѫ скрити въ  формитѣ на нѣщата. Вземѣте напримѣръ семкитѣ на нѣколко плодни дървета и ги разгледайте. Вземѣте сѣмката на една ябълка, костилката на една слива и плода на единъ жълѫдъ и ги сравнете да видитѣ какво е отношението между голѣмината имъ и какво е отношението по голѣмина на всички тия растения, които лежатъ скрити въ тѣхнитѣ сѣмки. Какъ ще опрѣдѣлите това? За да опрѣдѣлите голѣмината имъ, вие трѣбва да иматѣ извѣстни познания по законитѣ на тѣхното растене.

 

Често ние произнасяме думата любовь. Тази дума, произнесена отъ разни хора, произвежда различенъ ефектъ, разни дѣйствия. Напримѣръ вземете думата Александъръ. Ако този Александъръ е единъ обикновенъ слуга, или ако този Александъръ е единъ управитель на нѣкоя область, или ако този Александъръ е единъ князъ, или ако най-послѣ този Александъръ е единъ царь, питамъ сега: ако Александъръ слугата еди-кой си издаде заповѣдъ до Българската народна банка да изплати на Стоянъ Стойчевъ 100 000 лв., заповѣдьта му ще бѫде ли валидна? Ако Александъръ управительтъ издаде сѫщата заповѣдъ, ще бѫде ли валидна? Ако Александъръ князътъ, или Александъръ царьтъ издадатъ сѫщата заповѣдъ, чия заповѣдъ, чии думи изобщо ще бѫдатъ най-ефикасни? – Разбира се, че думитѣ на Александъръ царя. Той щомъ каже думата си, и паритѣ сѫ веднага готови. Защо? И единиятъ е Александъръ, и другиятъ е Александъръ, и третиятъ е Александъръ. Не, има степени, по които се различаватъ Александъръ слугата, Александъръ управительтъ, Александъръ князътъ и Александъръ царьтъ. Тѣзи различия сѫществуватъ и вѫтрѣ въ Природата. Казвате: „Да, спорѣдъ обществения строй е така.” Обществениятъ строй е такъвъ, но и въ Природата е така. Я вижте, всичкитѣ семки не се ли различаватъ? И въ тѣхъ има степени. Има вложено нѣщо особено въ семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нѣщо особено въ костилката на сливата, че тя желѫдъ не става. Има вложено нѣщо особено въ желѫда, че той букъ не става. Значи всека семка си има свои специални възможности. Слѣдователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трѣбва да измѣнимъ своето положение. Ако ти си слуга при грѣха, думата любовь въ твоята уста нѣма да има никакъвъ смисълъ. Ако ти си управитель при алчностьта, думата любовь въ твоята уста нѣма да има никакъвъ смисълъ. Ако ти си князъ на омразата, думата любовь въ твоята уста нѣма да има никакъвъ смисълъ. Да оставимъ царя, защото думата царь въ Невидимия свѣтъ изключва грѣха, изключва кражбата. Царьтъ не може да краде. Слугата може да краде, управительтъ може да краде, князътъ– сѫщо, но царьтъ не може да краде, нѣма възможность да краде. Може ли царьтъ да краде отъ себе си? Ако имамъ сто хамбара, ще има ли нужда да прѣнасямъ съдържанието имъ отъ единъ въ другъ? Това само лудитѣ могатъ да го правятъ. Човѣкъ себе си не може да краде. Слѣдователно има едно положение, при което грѣхътъ е изключенъ.

 

И тъй, спорѣдъ мене най-хубавото име, което можемъ да носимъ, казва тамъ Писанието, е да бѫдемъ царе. Всички трѣбва да станемъ царе! Ще кажешъ: „Какъ, азъ да стана царь!” – Да, да, въ този специаленъ смисълъ всички трѣбва да станемъ царе, за да изключимъ грѣха отъ нашия животъ. Да станешъ царь въ свѣта, да управлявашъ хората – това значи да се натрупашъ съ грѣхове, а да станешъ царь, за да изключишъ грѣха отъ себе си – това трѣбва да бѫде единъ отъ най-силнитѣ подтици на твоята душа. Ще кажешъ: „Азъ искамъ да стана царь, за да изключа всички грѣхове отъ душата си.”

 

Сега вие искате да бѫдете слуги на Господа, но Господъ не иска прости слуги. Той иска слугитѣ му да бѫдатъ царе. И най-простиятъ слуга на Господа трѣбва да бѫде царь. Ако не станете царе, вие не можете да бѫдете слуги на Господа. Тъй че, ако нѣкой иска да бѫде слуга на Господа, той трѣбва да стане царь, и като стане царь, като изключи грѣха отъ себе си, тогава ще заеме най-скромната служба. Нѣкой ще каже: „Защо да стана царь?” – За да станешъ слуга на Господа. А какво означава царьтъ? Изключване на грѣха. Нѣкои хора казватъ: „Е, грѣхътъ!” Какво хубаво е допринесълъ грѣхътъ на хората? Я ми кажете какво е допринесла лѫжата на хората? Какво сѫ допринесли злобата, омразата, завистьта, всички тия грѣхове на хората? Нека се намѣри единъ човѣкъ, който да каже, че отъ всички тѣзи пороци е донесено едно благо за хората. Всички тия пороци сѫ внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние още се лъжемъ. Ние мислимъ, че като направимъ туй-онуй, имаме право да се разгнѣвимъ и казваме: „Трѣбва да се разгнѣви човѣкъ, ето и въ Писанието се казва, че Господъ се гнѣви.” – Не, това е игра на думи. Нѣкой писалъ, че Господъ се гнѣви. То е писано по нѣмане какво друго да се пише. Азъ казвамъ, че когато Божията Любовь стане много интензивна, Той се гнѣви. Значи когато Господъ се разгнѣви, Неговата Любовь е станала хиляди пѫти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовьта Му, и тогава тя всичко отмахва отъ пѫтя, тя всичко влѣче. И често ние приписваме на Бога сѫщитѣ слабости, каквито и ние имаме. Казваме, че и Той се гнѣви, че и Той прави разлика въ Любовьта Си: едного обича повече, другиго по-малко. Не е лошо да мислимъ така, но мисъльта, която искамъ да остане у васъ, е всички да станете царе, за да бѫдете слуги на Господа.

 

Значи идеалътъ ви трѣбва да бѫде високъ. Въ такъвъ случай какво се изразява съ мисъльта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския синъ? Тя се домогвала до царския синъ, за да стане царица. Царь или царица – това е все законътъ, който изключва грѣха. Сега напримѣръ вие казвате, че познавате Господа, нали? Но правили ли сте наблюдение върху себе си да видите, че като се разгнѣвите, вие забравяте Господа. Казвате, че познавате Господа, едно отъ най-великитѣ сѫщества на свѣта, единственото Сѫщество на Любовьта, а се гнѣвите. Какъ е възможно това? Прѣдставетѣ си, че туй Сѫщество е близо до васъ и дойде една ваша приятелка или единъ вашъ приятель и ви обиди нѣщо. Вие веднага вдигате скандалъ. Питамъ: какво показва това? Познавате ли Господа? Прѣдставетѣ си, че вие сте една млада мома, на която е дошълъ нейниятъ кандидатъ, за да се оженятъ. Тя го е очаквала цѣли десеть години, като прѣзъ това врѣме все сѫ си писали писма. Като й дойде нѣкоя приятелка въ това врѣме вкѫщи и я обиди нѣщо, тя ще се скара ли съ нея? – Не. Даже и да има много поводи да се кара, ще избѣгне това и ще си каже: „Ние да си наредимъ първо нашата работа, че послѣ ще се караме.” Ами вие какво правите сега? Нѣкой пѫть азъ казвамъ нѣкому: „Трѣбва да търпишъ.” –„Ами какъ мога да търпя? Търпи ли се това нѣщо? Азъ ще му кажа, ще му дамъ да се разбере!“ Казвамъ: ами твоятъ възлюбенъ е дошълъ, вѫтрѣ е той. Въздържай се, защото ти ще изгубишъ единъ отъ великитѣ случаи въ свѣта! Колко ти струва това, че еди-кой си е взелъ 10 000 лв. Туй сѫ фиктивни нѣща. Онзи, който е взелъ тѣзи пари, той не е взелъ всичко съ себе си, сѫщественото не ти е взелъ. Като дойде Господъ, като отворишъ своитѣ торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, съ които ще платишъ всичкитѣ си дългове и сиромашия нѣма да има вече. Когато Господъ дойде между хората, противорѣчията между тѣхъ ще изчезнатъ. Когато дойде Господъ на Земята, ще иматѣ най-хубавата библиотека, най-хубавитѣ дрехи, най-хубавитѣ кѫщи, най-хубавитѣ градини, най-добритѣ приятели и братя, най-добритѣ дѣца, бащи и майки. Тогава нѣма да иматѣ никакви лишения. Писанието казва: „Ще отрия сълзитѣ имъ, ще премахна скърбитѣ имъ.” Нѣма да има нито плачъ, нито скърби, нито недоразумѣния.

 

И тъй, обръщамъ ви внимание върху тия мисли, които ви навеждамъ, за да ги имате въ ума си, да мислите върху нѣкои велики въпроси. Нѣкой пѫть казвате: „Е, ние знаемъ какво нѣщо е Любовьта!” Вие всички сте влюбени, кажете ми тогава, какво нѣщо е Любовьта, колко пѫти въ секундата бие сърдцето на влюбения. Ще кажете: „72 пѫти.” – Не, сърдцето на влюбения бие 35 милиарда пѫти въ секундата. Въ Любовьта сърдцето трѣбва да бие 35 милиарда пѫти въ секундата. Такъвъ е законътъ. Щомъ не бие толкова пѫти, Любовьта я нѣма. Е, вие усѣщали ли сте туй 35 милиарда пѫти биене на сърдцето. Туй може да бѫде, може да го издържите. При сегашното си състояние такава опитность може да имате само веднъжъ, дважъ или три пѫти, и то само за 5 ÷ 10 секунди. Сега най-голѣмиятъ свѣтия на Земята може да издържи едва 10 секунди туй биене. И тъй, степеньта на Любовьта ни се опрѣдѣля по броя на биенето на сърдцето. При нашата любовь, тукъ, на Земята, сърдцето бие най-много сто-сто и петдесеть пѫти. Даже като дойде до сто и петдесеть пѫти, всички казватъ: „Отива си човѣкътъ, сърдцето не може вече да издържа.” И дѣйствително този човѣкъ си отива. Дойде ли до положението да бие двеста пѫти, той умира вече. Казвамъ: биенето на сърдцето – това сѫ трептения вѫтрѣ въ човѣшката душа. При това състояние вие ще иматѣ такова едно чувство, което може да обгърне цѣлия свѣтъ въ себе си. И тогава всички въпроси падатъ, разрешаватъ се. Когато дойде туй биене на сърдцето, всичко е разрешено. Когато се махне туй биене на сърдцето, вие ставате пакъ обикновенъ човѣкъ и се чудите: „Гдѣ бѣхъ и гдѣ съмъ дошълъ.” Много пѫти вие сте близо до великата Любовь и затова всички се стремитѣ къмъ нея. Ще дойде тази Любовь! Нѣма ли да бѫде красивъ свѣтътъ, когато имаме пълна вѣра единъ въ другъ? Какво ще бѫде тогава?

 

Вадя отъ джоба си хиляда наполеона, давамъ ви ги, като казвамъ: „Дайте ги на Драганъ!” Азъ имамъ въ  васъ пълна вѣра, нищо не ме смущава. Давамъ ви паритѣ и вие изпълнявате всичко точъ въ точъ. А сега, като дамъ нѣкому хиляда наполеона, едва ли ще отидатъ до мѣстото си. Нѣкой пѫть се явяватъ такива развалени пѫтища, че паритѣ не могатъ да отидатъ на своето прѣдназначение. И послѣ, ние трѣбва да умѣемъ да прѣдадемъ своитѣ чувства комуто и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другитѣ хора? Божествениятъ законъ казва: „Каквото правишъ, това ще ти правятъ.” Ако любишъ, ще тѣ любятъ – нищо повече!

 

Та отсега нататъкъ нѣма да бѫдете носители на чужди мисли, защото сегашнитѣ хора сѫ играчка на извънземни сѫщества. Съ нѣкои отъ васъ духоветѣ си играятъ тъй, както дѣцата си играятъ съ  своитѣ колички. Нѣкой пѫть дойде нѣкой духъ и ви надъха да се карате, да изгубите разположението си. На другия день, като ви мине неразположението, вие се чудите на себе си какъ сте направили туй нѣщо! Не си ти, който си направилъ това нѣщо. Не мислете тъй! Вие може да играете роля на една гайда. Гайдарджията като надуе гайдата, тя стане голѣма, надуе се и засвири, а всички хора играятъ наоколо. Тя ще каже: „Азъ съмъ всичко!” Свърши ли гайдарджията, свие гайдата и тя казва: „Какво стана съ мене?” Гайдата не е нищо друго освѣнъ кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човѣкъ може да стане една гайда и да свири само, и това е хубаво, но смисълътъ на живота не е въ гайдата. Ако една гайда може да вдъхновява, то и азъ мога да вдъхновя всекиго. Напримѣръ нѣкой държи нѣкаква бесѣда, а другъ сѣди тамъ, но не слуша, не се интересува, замисленъ е нѣщо. Защо е замисленъ? – Има да плаща 20 000 лева. Азъ мога да го накарамъ да се заинтересува. Какъ? – Приближавамъ се при него, давамъ му 50 000 лв. Той веднага си отвори очитѣ, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50 000 лв. сѫ това! Като пошепнешъ на единъ човѣкъ: „50 000 лв.” – всичко става. Пъкъ и най-жежкия отъ васъ мога да го попаря. Какъ? – Проповѣдникъ си, имашъ да ми давашъ 50 000 лв. Приближавамъ се при тебъ и казвамъ: „Или 50-тѣ хиляди лева ще платишъ, или при сѫдебния приставъ ще отидешъ!” Казвашъ: „Какво му стана на този братъ?” Ами че тия сѫ думитѣ, които постоянно развалятъ нѣщата въ живота! Една дума, казана ненамѣсто, веднага ни попарва. Колко внимателни трѣбва да бѫдемъ за своитѣ думи! Трѣбва да бѫдемъ като царетѣ. Една дума, казана отъ единъ царь, веднага се изпълнява. Александъръ слугата, Александъръ управительтъ, Александъръ князътъ – всички иматъ възможности, но най-хубавото положение е това на царя.

 

Азъ желая прѣзъ тази година всички да станете царе! Понеже искамъ да станете царе, то нарядътъ, който бѣ прѣдвиденъ да започнете отъ 21 септември, ще го започнете отъ 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до софиянци. Азъ ще ви диктувамъ, а вие ще пишете, за да станете царе. Всички ще изпълнявате размишленията отъ наряда, слѣдъ като изгрѣе Слънцето. Слънцето изгрѣва всякога въ 6 часа. Като изгрѣе Слънцето, всички трѣбва да сте на крака и да четете; като четете, трѣбва да бѫдете като свѣтлината. Слънцето трѣбва да е изгрѣло и да иматѣ високия идеалъ!

 

Вашиятъ идеалъ не трѣбва да бѫде като идеала на онзи осиромашалъ князъ, примѣръ изъ европейската история, князъ X, който, като изпадналъ въ голѣма бѣднотия и се намѣрилъ между много кредитори, рѣшилъ нѣкакъ да си поправи положението. Но какъ? – Влюбва се въ дъщерята на единъ богатъ търговецъ милионеръ и единъ день й опрѣдѣля рандеву, като й казва да дойде облѣчена съ най-хубавитѣ си дрехи, накитена съ най-скѫпоценнитѣ си огърлици и украшения. На своитѣ кредитори пъкъ казва: „Вие ще дойдете въ  видъ на разбойници, ужъ искате да ме убивате, а азъ ще се помоля на своята възлюбена да плати откупъ за менъ.” Идва тя облѣчена, нагиздена при него, радва се на своитѣ украшения, но идватъ и кредиторитѣ съ маски, улавятъ княза да го убиватъ. Тя, за да избави своя възлюбенъ, дава дрехитѣ си, дава всичкитѣ си украшения и се връща у дома си безъ тѣхъ. Питамъ: какъ гледате на този възлюбенъ, осиромашалъ князъ? Той минава за нѣкакъвъ си князъ, а тя минава за негова спасителка. Азъ не искамъ вашата любовь да бѫде като любовьта на този князъ, нито пъкъ моето положение или положението на когото и да е да бѫде като положението на тази мома, която дава всичко въ жертва. Той трѣбва да й каже: „Азъ тѣ обикнахъ, но имамъ да давамъ, помогни ми!” Не трѣбва да я лѫже. Абсолютно никаква лъжа! Той се бои да не урони своя престижъ прѣдъ нея – и този човѣкъ нѣма понятие даже за единъ обикновенъ моралъ, за единъ идеалъ въ душата си. Той е послѣденъ вагабонтъ!

 

Въ математиката има положителни и отрицателни величини. Прѣдъ положителнитѣ величини винаги се туря знакътъ плюсъ, а прѣдъ отрицателнитѣ – минусъ. Въ духовния животъ отрицателна величина е всека величина, въ която енергията е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричатъ всека величина, въ която енергията е изразходвана разумно. Тогава Природата опрѣдѣля отрицателната величина съ  скръбьта, а положителната величина – съ радостьта. Радостьта е плюсъ, скръбьта е минусъ. Понеже въ Духовния свѣтъ врѣме и пространство не сѫществуватъ, то радостьта и скръбьта може да се смѣняватъ моментално. Напримѣръ може да си най-голѣмиятъ грѣшникъ, говоря по човѣшки, оцапанъ съ най-чернитѣ грѣхове, но ако въ твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда Любовь, веднага всичкитѣ ти грѣхове се заличаватъ. И обратното е вѣрно. Може да си единъ ангелъ, но ако въ душата ти нѣкѫдѣ се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да тѣ смъкнатъ вѫтрѣ въ ада. Тъй щото вдигането и падането е постоянно и всеки стои или пада спорѣдъ закона на Любовьта, спорѣдъ своето поведение, което има къмъ Бога. Този законъ е законъ на Божествената Правда. Тамъ Правдата се прилага еднакво. Всеки пада или става спорѣдъ онова, което мисли, чувства и действа. Затуй всякога, когато имате единъ пликъ прѣдъ васъ, ще гледате дали вашитѣ величини, съ които разполагате, сѫ положителни или отрицателни. Ами ако азъ бихъ донесълъ една полица, волски езикъ ги наричатъ, и ви кажа: „Моля, бихъ желалъ да имамъ вашето лице, вашето име за споменъ, азъ тъй много ви обичамъ, подпишете се!” И вие, безъ да мислитѣ много, вземете перото и се подпишете. Този, който много ви обича, може да напише на полицата: „Да се броятъ 200 000 лева!” Е, какъ ще докажете, че не сте се подписали на този волски езикъ? Подписали сте се. На волски езици нѣма да се подписвате, а на чисти книги само, и ще пишетѣ тъй: „Този подписъ има сила само за Духовния свѣтъ, а не и за материалния.” Ако дадете една полица съ такава уговорка, мислитѣ ли, че на Земята ще я взематъ прѣдъ видъ? – Нѣма да я взематъ. Тя за тукъ не е валидна.

 

И тъй, ще носите въ себе си високия идеалъ! Всички ще станете царе, за да бѫдете слуги на Господа!

 

Бесѣда, държана на 7 септември, 6.30 ч.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt