Jump to content

1915_07_12 Стари и нови мѣхове


hristo

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

СИЛА и ЖИВОТЪ

БЕСѢДИ

ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ

(ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ)

image001.png

ВТОРА СЕРИЯ.

image001.png

VII.

СТАРИ И НОВИ МѢХОВЕ.

image003.png

София — 1915

Стари и нови мѣхове.

 

„И никой не налива ново
вино въ мѣхове ветхи.... Но
трѣбва да се налива новото
вино въ мѣхове нови, и се
завардятъ и двѣтѣ“.
Ев. Лука, 5 37-38


Тази малка притча е класическа по изразъ и съдържание. Христосъ прави велико обобщение на идеитѣ: казва, че никой не бива да налива ново вино въ ветхи мѣхове, защото послѣднитѣ ще се разпукнатъ. Трѣбва ли да вземемъ казаното въ прѣкъ смисълъ? Не. То е вѣрно въ прѣносенъ смисълъ. Прави се аналогия на новото учение съ ново вино и на старитѣ хора съ стари мѣхове. Старото вино, като прѣкипѣло, може да стои въ старъ мѣхъ, но новото, понеже ферментира, ако се налѣе въ старъ мѣхъ, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъль, единъ великъ законъ: че за Божественитѣ идеи, които се влагатъ въ този свѣтъ, потрѣбни сѫ нови мѣхове, поеластични, да издържатъ напора на ферментацията, т. е. хора, които иматъ умъ и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умътъ е ангажиранъ съ стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне въ него; съ други думи, въ старитѣ форми не може да се очаква да се прояви сила за подвигъ. Младитѣ хора въ това отношение сѫ щедри; отъ 90-годишнитѣ хора трѣбва да искашъ 90 пѫти, докатъ дадатъ едно петаче, защото тѣ иматъ природенъ страхъ, чувствуватъ се слаби и недѫгави да разполагатъ съ своитѣ сили и срѣдства, както младитѣ. И затова Христосъ казва, че новото вино трѣбва да се налива въ нови мѣхове.

Когато новото учение се влѣе въ свѣта, поражда реакция у старитѣ — тѣ мислятъ, че не е добро и че ще развали свѣта. При все това, нѣма баща, който иска да му се роди синъ съ стари идеи; всѣки мечтае, синъ му да бѫде съврѣмененъ, да възприеме мислитѣ и идеитѣ на вѣка.

Виното само по себе си прѣдставлява сила. За да се даде потикъ на човѣшката еволюция, трѣбва сила; тази сила не е друго, а човѣшкиятъ духъ, взетъ въ широкъ смисълъ, сила разумна, която работи и гради съобразно съ Божественитѣ закони. Въ цѣлитѣ на Бога е всичко да расте и да се развива; Богъ не обича старитѣ мѣхове; Той ги туря въ долнитѣ изби, както правятъ винаритѣ; ще дойде врѣме, когато ще се намѣрятъ хора да пиятъ и отъ старото вино. Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то нѣма да ферментира у васъ, че ще останете сѫщитѣ човѣци, — това е невъзможно: то е сѫщото, като ваятельтъ да работи съ чукъ върху мряморъ, безъ да отчупи нѣкое парче. Много парчета ще отхвръкнатъ налѣво и надѣсно, и старитѣ хора трѣбва да стоятъ малко по-далечко, ако се боятъ да не ги удари нѣкое парче по главата. Не е виноватъ ваятельтъ, а старитѣ хора, ако не се отстранятъ. — „Азъ вая статуя за бѫдещето поколѣние“, казва той, „и всѣки трѣбва да се пази“. Може художникътъ да работи съ четка, може да работи съ лѫкъ, може да работи съ чукъ — зависи отъ начина, по който той работи; то не е важно, важното е, да-ли работи съгласно съ Божествения редъ на нѣщата. Когато при работата почне търканица, не трѣбва да викаме: „Насъ ни гръмна главата“: вѣчно спокойствие сѫществува на гробищата; който иска да върви напрѣдъ, който се стреми къмъ Бога, който иска да расте въ Божествения животъ, трѣбватъ му работа и борба. Въ този стремежъ седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цѣлото човѣчество. Онѣзи, които искатъ да почиватъ, да останатъ съ старитѣ разбирания на живота, не схващатъ активния животъ на новитѣ идеи, изразени чрѣзъ притчата за новото вино. Знаете ли колко врѣме е трѣбвало на лозовата пръчка да събере туй вино? И още, знаете ли неговата сила? Най-първо то е сладко, послѣ почва да рѣже и най-послѣ става силно дотолкова, че, ако прѣпиете отъ него, изгубвате нормалното си състояние.

Та, който иска да възприеме новото учение, трѣбва да се освободи отъ старитѣ мѣхове. Ако нѣмате нови мѣхове, стойте надалече; ще дойдатъ други, нови хора, и въ тѣхъ ще се налѣе новото учение. И въ васъ може да се налѣе, но първо трѣбва да продадете старитѣ мѣхове — да се освободите отъ всички желания и пороци, който ви спъватъ въ възприемането на новото учение. Въ Индия има прочути змиеловци; които опитомяватъ и изпращатъ много екземпляри змии въ Европа. За това си служатъ съ каци, дѣто събиратъ змиитѣ отъ най-малки до най-голѣми, безопасни до много опасни, и тамъ ги опитомяватъ. Една вечерь, обаче, по непрѣдпазливость, като затваряли кацата, не могли да я затулятъ хубаво; прѣзъ нощьта всички змии се измъкнали изъ кацата и се овили около ловеца имъ; сутриньта той се събужда и, като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му костува животътъ; ималъ присѫтствието на духа да кротува. По едно врѣме идва слугата и се чуди, защо господарьтъ му още не излиза навънъ; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се овили около него; слугата, обаче, билъ много съобразителенъ: веднага отива, взема единъ голѣмъ котелъ съ сварено млѣко, и го поставя въ стаята; змиитѣ, щомъ подушили млѣкото, отвили се сами отъ господаря му и отишли къмъ млѣкото; индиецътъ станалъ и внимателно пакъ ги затворилъ въ кацата, като си казалъ: «Тази каца трѣбва хубаво да я затварямъ». И вие нѣкой пѫть ще се намѣрите въ положението на този змиеловецъ, и тогава ще ви трѣбва присѫс
твие на духа и млѣко, а това млѣко е разумниятъ животъ.

Христосъ казва: „Не бива да туряте ново вино въ старъ мѣхъ“, защото ще ви разстрои. Ако нѣкой религиозенъ се разстрои, той е старъ мѣхъ, който не е могълъ да издържи новото вино — новото учение. Не може да се примирятъ двѣ идеи, които се сблъсватъ. Моисеевиятъ законъ казва: зѫбъ за зѫбъ, и око за око, но, споредъ Христовото учение, законътъ е тъкмо обратенъ — да любимъ враговетѣ си; ако ни ударятъ отъ едната страна, да обърнемъ и другата. Това ново учение какъ ще примирите съ старото, ако и него задържите? Моисеевиятъ законъ е за старъ мѣхъ, Христовото учение иска новъ мѣхъ. Споредъ Моисеевия законъ, понеже старитѣ хора не съ способни да се борятъ съ новото, искатъ да хванатъ противника и да му извадятъ очитѣ, да не може да ги вижда и намѣри, а Христовото учение казва: вашитѣ противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезорѫжите и дори да ги накарате да ви служатъ.

Сега, нека дойдемъ до вѫтрѣшния психологически смисълъ, на Христовитѣ думи. Никога не трѣбва да мислимъ въ живота, че сме разбрали напълно истината и че вече нѣма какво да учимъ: ще бѫдемъ такива стари мѣхове, които сѫ спрѣли своето развитие на земята. „Учени сме“. Ама въ какво седи вашата ученость? — „Чели сме много писатели“. Що отъ това? Трѣбва да вникнемъ въ онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсимъ. И другъ пѫть съмъ обяснявалъ думата „ШТАСТИЕ“: тази дума отъ кои букви се състои? Буквата Ш — три рѣзки, обърнати нагорѣ, прѣдставятъ човѣшката рѫка, която работи. Т-то показва директива или сила, съ която се тика работата. Слѣдъ тия двѣ букви идва А, то е човѣшкиятъ носъ — трѣбва не само работа, но и умъ, да знае какъ да работи. Като вземете буквата С, тя прѣдставя човѣшкото сърце, а като я обърнете нагорѣ, ще стане лодка — това, което се припечелва, ще се складира. При буквата И има едно слизане и възкачване — отгорѣ надолу и обратно; тия два ѫгъла, като ги турите единъ до другъ, образуватъ диаметритѣ на крѫга — колелото, което движи колата напрѣдъ. Е-то показва центъра, за който трѣбва да се държите. И, слѣдователно, вамъ трѣбватъ: рѫка, сила, умъ, сърце и цѣль нагорѣ.

Ще приведа единъ анекдотъ изъ българския животъ. У насъ вѣрватъ, че треската, когато идва, е жива. Единъ овчарь се спрѣлъ на единъ мостъ и слушалъ какво си говорятъ двѣ трески. Едната отъ тѣхъ казала, че ще иде да хване оня овчарь тамъ въ планината. Втората запитала какъ ще го хване, а другата ѝ отговорила: «Ще влѣза въ първата лъжица на млѣкото, което той ще глътне прѣзъ пролѣтьта». Овчарьтъ, като чулъ, че става дума зарадъ него, намислилъ да вземе прѣдпазителни мѣрки. Прѣзъ тоя день му умрѣла една овца; той я одира и направя отъ кожата ѝ мѣхъ. Като дошло опрѣдѣленото врѣме да го хване треската, първата лъжица съ млѣкото, въ която влѣзла треската, той я турилъ вѫтрѣ въ мѣха и го завързалъ. Тогава треската надула мѣха и всѣки день по обѣдъ все го тресѣла. На есеньта овчарьтъ отвързалъ мѣха и пусналъ треската да си иде. Пакъ се събрали двѣтѣ сестри подъ моста, и едната запитала другата: «Имахъ нещастието да влѣза въ празния овчи мѣхъ!» И вие, ако искате да си служите съ старитѣ мѣхове, ще приличате на тази треска и, като ви пуснать, ще кажете; „Научихме се какъ да тресемъ мѣховетѣ“. Такива хора азъ виждамъ постоянно и, като ги пуснатъ въ живота, казватъ: „Научихме се какъ да тресемъ мѣховетѣ“. Такива сѫ съврѣменнитѣ догматици, които само мѣхове тресатъ. „Тѣсно ни е“, казватъ. Не, широко имъ е, но храна нѣма до тѣхъ. Въ народното вѣрване, за което тукущо ви говорихъ, има цѣла философия — трѣбва да се вразуми кадията, защото неправилно рѣшава сѫдбата, да дойде нова сѫдба на свѣта. Трѣбва да се вложи въ нашитѣ дѣца новото вино, защото то е сила. Майкитѣ, които искатъ да иматъ добри дѣца, трѣбва да сѫ проникнати отъ нови идеи, Ако сте съ стари, не ви прѣпорѫчвамъ раждане. Какво ще родите? Негодници за живота, каквито има съ хиляди. Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образъ и подобие на Бога. То е новото учение, което Христосъ проповѣдва и което, ако се разбере, ще поправи свѣта. И лозата и соковетѣ сѫ въ насъ; когато единъ день нашето лозе даде грозде, соковетѣ на гроздето ще почнатъ да ферментиратъ. То е неумолимъ законъ въ свѣта, и онзи, който мисли да живѣе, безъ да ферментира, не разбира живота. Христосъ на друго мѣсто казва: „Който иска да Ме послѣдва, да вземе кръста си“; новото вино — то е кръстътъ. Кръстътъ е сила за оня, който разбира. Въ свѣта има разни кръстове, и хората се оплакватъ отъ тѣхъ; но Павелъ ето що казва за кръста: „Азъ ще се похваля съ кръста Христовъ“. Оплаквате се отъ вашитѣ страдания и казвате, че сѫ необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплакалъ отъ тежината на своя кръстъ, и ето какво станало съ него. Господь рекълъ: „Вземете му го“ и го въвелъ въ една голѣма зала и му рекълъ: „Въ тази зала има голѣми и малки, златни, сребърни, желѣзни и каменни кръстове, избери си единъ; човѣкътъ, като избиралъ, намѣрилъ единъ малъкъ кръстъ и рекълъ: „Туй кръстче искамъ“ — „Ами че това е кръстътъ, който ти носѣше досега; този кръстъ бѣхъ ти далъ“, рекълъ Господь. Често ние прѣувеличаваме нашитѣ страдания и искаме да измѣнимъ своята сѫдба; не може да я измѣнимъ, да изхвърлимъ товара, който трѣбва да носимъ. Вие казвате: „Като си поуредя работитѣ, азъ и жена ми, па и дѣцата ми, ще тръгнемъ въ новия пѫть, и тогава новото вино ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейскитѣ си работи и тогава да послѣдвате Господа, вие се лъжете. Възпитанието е процесъ, който трѣбва да върви едноврѣменно за всички — бащата, майката и дѣцата: когато бащата и майката се възпитатъ, ще се възпитатъ и дѣцата.

Ще приведа другъ примѣръ. Разправятъ за Американския проповѣдникъ Муди, че, когато проповѣдвалъ, едно дѣте, което го слушало, попитало баща си: „Татко, защо не пѣешъ“? —„Азъ съмъ утвърденъ въ вѣрата, вие трѣбва да пѣете. Тия работи сѫ за васъ, ние старитѣ сме слушали, слушали“, отговорилъ той. И дѣтето си казва; „Много добрѣ, че имамъ баща утвърденъ“. Единъ день бащата впрѣгва малъкъ кабриолетъ съ конь и тръгва на пѫть, но по едно врѣме къмъ върха коньтъ спира, тогава дѣтето казва: „Татко, коньтъ се утвърди“. Щомъ спремъ, ние сме се утвърдили, ние сме старъ мѣхъ, въ който новото вино не може да ферментира. А се готвимъ за Небето, мислимъ да влѣземъ въ рая да заживѣемъ ангелски животъ, да разберемъ Божиитѣ истини. Какъ ще ги разберемъ, когато живѣемъ въ тѣзи изби? Затова Христосъ се обръща и казва: „Трѣбватъ нови мѣхове“. Старитѣ човѣци сѫ стари мѣхове, а младитѣ човѣци сѫ нови мѣхове; старитѣ човѣци нищо не ги смущава; но младитѣ казватъ на старитѣ: „Чакайте и въ васъ да налѣемъ отъ новото вино“. На старитѣ не трѣбва да се дава ново вино: старитѣ сѫ привършили своята еволюция. Новото вино трѣбва да мине въ артериитѣ и венитѣ на новитѣ човѣци. Въ насъ има борба, има оплаквания, защото старото съ новото вино се борятъ. Христосъ иска да каже: не влагайте новото вино въ себе си, ако не сте готови, затова казва: „Очистете се по-напрѣдъ“: Всѣко учение и всѣка философия може да ни ползува, когато сме чисти. Пластичность въ прогреса, подемъ духовенъ — това разбира новото учение. Ако можемъ да погледнемъ, отъ окултно гледище, въ съзнанието на стария човѣкъ, ще видимъ свѣщь, която мъжделѣе; ако погледнемъ новия човѣкъ; ще видимъ, че неговата свѣщь свѣти ярко. Можемъ да уподобимъ стария човѣкъ на земя, която се освѣтлява отъ мѣсечината, а младия — на земя, която се освѣтлява отъ слънцето. За душевното развитие е необходимо ново вино. Да се попитаме, дали го имаме? Онзи, който е пилъ старо вино и не е вкусвалъ сладко, казва: „Старото е по-хубаво“; но виното, щомъ ферментира и се уталожи, стане старо, по-нататъкъ не може да ферментира; то може само да упоява хората, да ги поразвесели малко, но да ги накара да работятъ, да прогресиратъ — никога. Ако сме нещастни, то е защото нашиятъ животъ ферментира, виното се прѣвръща въ кисело или рѣзнякъ, не е вече сладко. Наблюдавалъ съмъ българитѣ, когато излизатъ отъ черква и отиватъ въ кръчмата да пиятъ, първо се събератъ двама по двама: «Дайте една половница отъ старото вино — наздраве!» пиятъ по 1 — 2 чашки; послѣ се събератъ трима - четирма продължаватъ да пиятъ, и разговорътъ става по-оживенъ, цѣлата кръчма почне да говори; по едно врѣме се вдига шумъ, и, като видишъ, започнали нѣкого да биятъ. Защо го биятъ? Не си е сградилъ на нивата плетъ — въ кръчмата трѣбва да го набиятъ, за да си сгради плетъ! Това не е само въ кръчмата: посѣтете борситѣ, дѣто ставатъ търговски операции, ще кажете, че всички хора тамъ сѫ луди. Даже една жена, която посѣтила борсата, казала на мѫжа си: «Защо ме доведе въ тази лудница, азъ искамъ да ме заведешъ при благородни хора — въ борсата». Щомъ почнатъ да се каратъ и дѣлятъ въ кѫщи, виното е почнало да ферментира — като не могатъ да създадатъ ново нѣщо, искатъ да обсебятъ чуждото; сѫщо както майка, която не може да ражда, взема чуждо дѣте. Прочее, за новото вино, което ще ни даде новъ животъ, което ще ни научи какъ да живѣемъ и работимъ, какъ да създаваме силни отношения между насъ, нужни сѫ нови мѣхове. Това е Христовото учение. Казватъ, че то не било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на день по петь минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на день по петь минути, да помислювате върху новото вино, ще видите какви резултати ще има. Спрете се петь минути и мислете за Бога, за добритѣ хора на земята, които безспирно работятъ; за добритѣ майки, които отгледватъ съ търпѣние своитѣ дѣца; за добритѣ бащи, които се грижатъ за сѣмействата си — ще видите какъвъ процесъ ще произведе това ново вино. Жената казва: „Омѫжихъ се, но мѫжъ ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете старъ мѣхъ? Знаете ли, че съ това приличате на онзи, който въ турско врѣме открадналъ магарето и казалъ на сѫдията: „Азъ бѣхъ на крушата и паднахъ на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Менѣ ми трѣбва ново вино“ и въ идеитѣ, и въ сърцето, и въ свѣта. Станалъ 60—80 годишенъ, ще се жени и дѣца ще има! Разбирамъ, има изключения, както Авраамъ роди на стари години; ама той бѣше съ нови идеи, не бѣше остарѣлъ; сегашнитѣ на 40 години остарѣватъ — „да сѫ живи дѣцата ни, свърши се съ насъ! “ Ти си тогава старъ мѣхъ, трѣбва да те турнатъ въ избата; ти си лѣнивецъ, който не иска да разбере волята Божия. Трѣбва да кажешъ: „Господи, разбрахъ Те, сега искамъ да работя за Тебе“, както работи единъ юноша. Долу вашата старость, турете вашитѣ стари мѣхове на страна, махнете ги на далечъ! Хора съ стари мѣхове и старо вино не сѫ за Царството Божие. Не искамъ тѣ да излѣятъ старото си вино, но искамъ новото да турятъ въ нови мѣхове. Когато схванатъ тази Божествена мисъль, тя ще ги подигне съ своята сила. Чудятъ се какъ да възпитатъ хората. Методътъ е много лесенъ. Когато лодка въ морето се пробие, поставятъ въ дупката запушалка; ако не турятъ запушалка, лодката потъва. Вижте вашата лодка, дали не е пробита, запушете я, тогава ще бѫдете въ безопасность. Нѣкой день сте недоволни — имате дупка въ лодката, пукнатъ ви е мѣхътъ; нищо добро не ви очаква, ако не запушите дупката. Има моменти, когато човѣкъ трѣбва да бѫде строго послушенъ, както онова дѣте на единъ машинистъ, чиято кѫща била до желѣзницата: дѣтето си играло, и когато експресътъ наближилъ, извикали му отдалече: „Лѣгай!“, дѣтето послушало, легнало и така се спасило. Нѣкой пѫть ви казватъ: „Лѣгай!“ — „Ама защо“? — Лѣгай, не питай защо — когато мине експресътъ, ще видишъ защо. Има моменти опасни, когато трѣбва да колѣничимъ, и, като мине опасностъта, да благодаримъ на Богу.

Ама нѣкой казва: „Не искамъ да се приспособя къмъ условията, не искамъ да бѫда еластиченъ“. Ще се приспособишъ. Дъждътъ нѣма да съобразява, да-ли си облѣченъ или не; слънцето сѫщо — да-ли можешъ да понесешъ неговата свѣтлина, а трѣбва ти да се приспособишъ къмъ всички промѣни, да си готовъ да ги понесешъ. Дъждътъ и слънцето много добрѣ си вършатъ работата. Нека слънцето грѣе, нека се вълнува морето, нека се пукнатъ старитѣ мѣхове — това да не ви смущава, защото Господь е рѣшилъ да пръсне старитѣ мѣхове и да налѣе новото вино въ нови мѣхове. Ако хора съ стари идеи и мисли искатъ да живѣятъ при новитѣ условия, горко се лъжатъ. Такава е сѫдбата, такъвъ е Божествениятъ законъ. Господь иска да се подмладите, да се прѣродите. „Какъ ще се прѣродимъ“, питатъ нѣкои. Ще се прѣродите, ще се образува форма нова, въ която ще вложите вашия животъ, форма реална, не мечта. Ако бихте разбирали закона, подъ който сега живѣете, можехте да се подмладите. Какъ може да бѫде това? Когато научите закона, ще се обновите вѫтрѣшно въ душата си. Когато говоримъ за възкресение, разбирамъ ония форми, съ които Господь работи въ насъ. Трѣбва да приготвимъ новитѣ мѣхове; тогава ще каже Господь: „Донесете ги, за да туримъ въ тѣхъ ново вино“. Питатъ нѣкои: „Какво прави Господь сега съ свѣта?“ Нови мѣхове приготвува, ново вино твори. И затуй казва Христосъ; „Отецъ Мой, работи и Азъ работя за васъ“. И ние трѣбва да бѫдемъ готови не да развалимъ тия мѣхове, защото много лесно нѣщо е да се развали умътъ и сърцето на човѣка, но много мѫчно е да се поправи. Нека види Господь, че сте заработили. Вие се питате, защо този животъ е такъвъ. Въ очитѣ на мнозина виждамъ, че сѫ упоени отъ старо вино, махмурлии сѫ, прѣпили сѫ. Трѣбва да изтрѣзнѣятъ, трѣбва радость да пълни сърцата ви, защото този свѣтъ е създаденъ за васъ, съ всички условия за развитието ви. „Ама война, нещастия“. Ничего! както казватъ руситѣ. — „Ама се губи свѣтъ“. — Ничего! нищо не се губи. Ще се разрушатъ, може-би, хиляди кѫщи, стари мѣхове, но ще се създадатъ нови. Сега Господь влива новото вино въ нови мѣхове. Само опияненитѣ се биятъ; мѫже и жени, ако се биятъ опиянени сѫ. Дѣто има ново вино, има музика, пѣние, спогаждане. Това е Христовото учение. Четете Евангелието и вложете въ себе си това учение, мислете по петь минути на день за вѣчния животъ, за Бога, за добритѣ хора, за добритѣ майки и бащи, за добритѣ приятели; мислете за нѣщо благородно, и то ще ви подигне. Тогава ще разберете по-дълбокитѣ работи. О, какви работи има да учите! Но прѣдварително трѣбва да се приготвѣте за туй разбиране. „Какъвъ ще бѫде бѫдниятъ животъ? “ — Отличенъ — туй което не сте видѣли, чували и сънували. Какъ ще види човѣкъ хубоститѣ на свѣта, когато спи? Вашитѣ спящи души трѣбва да се пробудятъ; трѣбва да турите котела съ млѣкото; за да приберете злинитѣ. Бѫдете носители на новото вино, на новото учение; проповѣдвайте радость, веселие въ свѣта и, когато страдате кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия законъ.

Често казваме, че условията създаватъ живота. Но и човѣкъ създава условията. Разправялъ съмъ ви вече за единъ английски лордъ, който тръгналъ съ своята дъщеря и своя слуга на пѫтешествие, и за станалото съ тѣхъ корабокрушение. Та въ свѣта можете да бѫдете и господарь и слуга. Имате знание, какъ да приложите Божественитѣ закони — ще сте господарь; не знаете какъ да ги приложите — вие сте слуга. Който иска да господарува, трѣбва да се проникне отъ новото учение: то носи разгадката на живота. Този лордъ, ако не бѣше попадналъ на пустия островъ, не щѣше да знае какъ да култивира живота; тамъ той е научилъ това изкуство. Въ живота може да изпаднемъ въ нещастие, нѣкой да ни стане господарь; нека се научимъ да слугуваме, и Господь ще ни изведе изъ пустия островъ. Благодарете на Провидѣнието, че сте попаднали на острова да се научите какъ да обработвате житото, т. е. живота. Досега не сте научили какъ да култивирате ума и сърцето си и вслѣдствие на това има гладъ и недоволство въ васъ. Ядете по 4 — 5 пѫти, затлъстявате и пъшкате, такова затлъстяване има и въ ума ви. А тази тлъстина трѣбва да се прѣобърне на енергия. Забѣлѣзали сте, че хора които работятъ усилено умствено, които се подвизаватъ духовно, никога не затлъстѣватъ. Наберете ли мась, турете я въ автомобила на духовния животъ и вървете, къмъ реализиране на благородни ваши мечти. Тамъ е вашето благо.





(Бесѣда, държана на 12. юлий 1915 г.)


image004.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...