Jump to content

1931_06_12 Неизбеженъ пѫть


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Неизбѣжниятъ пѫть

Т. м.

Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ въпроса за създаването на свѣта и разискватъ върху него. Тѣ пренасятъ въпроса къмъ себе си и се запитватъ, защо е създаденъ човѣкъ. И на този въпросъ сѫ дадени много отговори. Едни учени казватъ, че човѣкъ е създаденъ, за да живѣе; други казватъ, че човѣкъ е създаденъ, за да учи, да познае своя Създатель; трети казватъ, че задачата на човѣка е да мисли само за себе си. Докато е дете, човѣкъ мисли само за себе си, но като порасне, той започва да мисли и за ближнитѣ си. Детето мисли за себе си, но и голѣмиятъ човѣкъ мисли за себе си. — Кога? — Когато е боленъ, когато страда физически или психически. — Какво прави човѣкъ, когато го боли кракъ? — Той постоянно говори за него, превързва го, промѣня лѣкарствата, вдига го, слага го, търси му удобно мѣсто. — Защо мисли толкова много за крака си? — Защото го боли. — Нека търпи! — Не може, болката му е голѣма. Както виждате, болката на единъ кракъ само повдига цѣлъ редъ въпроси.

И тъй, всѣко страдание внася дисхармония въ човѣка. Дисхармония сѫществува и въ природата. Всѣки пръвъ потикъ на известна проява или на известно явление е дисхармониченъ, защото представя минаване отъ едно състояние въ друго. Вториятъ моментъ е пакъ дисхармониченъ. И следващитѣ моменти сѫ дисхармонични. — Докога трае дисхармонията? — Докато продължава промѣната, или докато се успокоятъ действуващитѣ сили. Има случаи, когато, и следъ успокояване на силитѣ, дисхармонията още сѫществува. Представете си, че вие се намирате на земята, радвате се на простора, на чистия въздухъ и на свѣтлината. Обаче, единъ силенъ човѣкъ дойде при васъ, хване ви за рѫцетѣ и започва да ви връзва съ вѫже. Това е първиятъ моментъ на смѣна въ състоянието ви, който веднага произвежда дисхармония въ васъ. Следващитѣ моменти сѫ пакъ дисхармонични, защото той ви спуща съ вѫже въ дълбокъ кладенецъ. Най-после стѫпвате на дъното на кладенеца, но състоянието ви не се подобрява, вследствие на което и дисхармонията не се прекратява. Много естествено! Вие минавате отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ просторъ въ ограничителни условия. Следъ известно време дохожда единъ вашъ приятель, подава ви вѫже и започва да ви тегли навънъ. Състоянието ви се подобрява, вследствие на което първиятъ моментъ още е хармониченъ. Следващитѣ моменти сѫщо сѫ хармонични. Значи, докато условията се подобряватъ, и хармонията продължава. Това сѫ примѣри, съ които донѣкѫде можемъ да обяснимъ, защо при известни явления въ природата първиятъ потикъ започва съ страдание, а при други — първиятъ потикъ започва съ радость.

Като не мислятъ право, нѣкои казватъ, че е все едно, дали сѫ въ кладенецъ, или на повърхностьта на земята. Значи, все едно е, дали човѣкъ е на небето, или на земята. Така не се говори. Може ли да бѫде все едно, дали сте въ кладенецъ, дълбокъ хиляда метра, или на повърхностьта на земята, при чистъ въздухъ, свѣтлина и просторъ? Когато се произнася върху известни въпроси и положения, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ резултатитѣ. Не е достатъчно само да кажете, че въ кладенеца е по-лошо, отколкото вънъ, на открито, но вижте, какви резултати ще имате при двата случая. Ако вземете единъ орѣхъ въ рѫката си, лесно е да кажете, че това е орѣхъ, но можете ли да отговорите на въпроса, защо орѣхътъ е набръчканъ? Като счупите черупката, виждате, колко е набръчкана ядката му. За да влѣзе въ малката черупка, той е миналъ презъ страдания, вследствие на което се е набръчкалъ. Такова набръчкване или нагъване виждаме и въ човѣшкия мозъкъ. — Какво означаватъ тия нагъвания? — Споредъ нѣкои учени нагъванията на човѣшкия мозъкъ, опредѣлятъ силата на неговия умъ. Значи, колкото е по-нагънатъ мозъкътъ, толкова човѣкъ е по-уменъ. Слабитѣ набраздявания говорятъ за слабо проявенъ умъ. Защо мозъкътъ на човѣка не е гладъкъ, но нагънатъ? Това сѫ задачи, които трѣбва да се решатъ.

Следователно, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, да решава задачи. Запримѣръ, числото 123 не означава само известно количество единици, но има и друго значение. То може да означава 123 английски лири, 123 слънца или вселени и т. н. Числото 123 може да означава още и 123 микроби, 123 пѣсъчни зрънца, 123 капки отъ първичната материя на живота. Въ всички случаи, числото 123 нѣма еднаква цена. Знаете ли, колко струва една капка отъ първичната материя на живота? За да се приготви една капка отъ тази материя, трѣбва всички машини въ свѣта да работятъ три хиляди години наредъ, като за работници взиматъ участие всички хора на земята — два милиарда работници. Направете изчисление, да видите, колко ще струва една капка отъ тази материя.

Често хората се запитватъ, защо идатъ страданията. Каквото и да имъ се каже за страданията, тѣ пакъ нѣма да останатъ доволни. — Защо? — Не могатъ да ги разбератъ. Въпросътъ за страданията е чисто наученъ. Съ него се занимаватъ само великитѣ Учители. Представете си, че вие сте виденъ философъ и се занимавате съ голѣми философски въпроси. Какво ще бѫде положението ви, ако космитѣ на главата ви сѫ сѫщо такива философи, като васъ? И тѣ ще философствуватъ заедно съ васъ. Какъвто въпросъ се яви въ ума ви, и тѣ ще започнатъ да разсѫждаватъ върху него. Обаче, по нѣкакво стечение на обстоятелствата, космитѣ на главата ви се разбъркватъ, и, за да ги оправите, вие взимате гребенъ и го прекарвате нѣколко пѫти презъ косата си. Изведнъжъ космитѣ, като философи, скачатъ на кракъ и се запитватъ: Кой смѣе да ни безпокои и да ни причинява страдания? Следъ тѣхъ започва да протестира кожата. Като разчесвате космитѣ си, вие причинявате страдания и на кожата, понеже космитѣ сѫ закрепени въ нея. Както виждате, все философи страдатъ: космитѣ, кожата и т. н. И, като не намиратъ причината за страданията, тѣ не могатъ да си отговорятъ, защо страдатъ. Ако космитѣ бѣха въ изправность никакви страдания нѣмаше да иматъ. Понеже не сѫ въ изправность, гребенътъ иде да ги изправи, а съ това имъ създава страдания.

Тъй щото, когато се запитвате, защо идатъ страданията, ще знаете, че и вие сте единъ философъ, като космитѣ на човѣшката глава. Вие седите на главата на нѣкой виденъ философъ, дето сте се оплели съ други философи. За да ви разплете и изправи, видниятъ философъ взима гребенъ и се мѫчи да възстанови хармония между всички философи, които сте се качили на главата му. Каквото и да правите, каквито теории и да създавате за страданието, гребенътъ не иска да знае. Веднъжъ влѣзълъ въ рѫката на видния философъ, той трѣбва да оправи обърканитѣ косми на главата му. — Ама защо трѣбва азъ да страдамъ? — Защото си се оплелъ съ другитѣ косми. Не само това, но следъ като израстешъ и станешъ дълъгъ, философътъ решава да те отрѣже, да станешъ по кѫсъ. Той взима ножицитѣ и те скѫсява. — Ама и това ли страдание трѣбваше да преживѣя? — Щомъ си станалъ чрезмѣрно голѣмъ, страданията неизбѣжно ще дойдатъ.

И тъй, щомъ си зададете въпроса, защо идатъ страданията, ще знаете, че причината е двояка: или сте се оплели съ други философи, или сте пораснали повече, отколкото трѣбва. И въ единия, и въ другия случай сѫдбата ще дойде въ видъ на гребенъ и ножици, или да те разплете, или да те отрѣже, да не бѫдешъ много голѣмъ. Следъ това ще кажешъ, че всичкото ти величие пропаднало, или всичкото ти достоинство се накърнило. За тебе не е добре, но за философа е добре. Той казва: Добре стана, че отрѣзахъ малко космитѣ си, да подиша главата ми свободно. — Защо трѣбва да страдамъ? — За да дишате свободно чистия планински въздухъ, да приемате безпрепятствено слънчевата свѣтлина. Какво трѣбва да направите, ако живѣете въ гора, дето дърветата сѫ гѫсто насадени? Трѣбва да изсѣчете една часть отъ тѣхъ, да се разредятъ, за да прониква слънчевата свѣтлина. Иначе, вие не можете да живѣете въ тази гора и търсите случай да я напуснете. День следъ день вие отсичате по едно дърво, да ги разредите, за да може слънчевата свѣтлина да проникне въ тѣхъ. Свободно мѣсто трѣбва да има въ гората, да освѣтява всички дървета.

Сѫщиятъ законъ има отношение къмъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Дойде ли въ ума ви една възвишена, благородна, Божествена мисъль, веднага трѣбва да ѝ направите мѣсто. Всички обикновени мисли трѣбва да дадатъ пѫть на Божествената, да ѝ отворятъ мѣсто. Влѣзе ли въ сърдцето ви едно Божествено чувство, всички обикновени чувства трѣбва да му отворятъ пѫть. И до днесъ хората сѣкатъ дърветата. — Защо? — Или за прехрана, или защото сѫ израсли на мѣста, на които хората искатъ да живѣятъ. Много отъ сегашнитѣ дървета сѫ израсли на чужди мѣста, а не на собствени. Тѣ сѫ наематели, а не собственици. Щомъ е така, собственикътъ всѣкога може да вземе брадвата и да ги отсѣче. Той ще имъ каже: Вие живѣхте тукъ 200—300 години. Достатъчно вече! Отъ днесъ ви уволнявамъ, идете на друго мѣсто. Дойде ли до онѣзи дървета, които сѫ израсли на собствени мѣста, господарьтъ нѣма право да ги сѣче. За такива дървета, именно, казваме, че не трѣбва да се сѣкатъ.

Какъ постѫпватъ собственицитѣ на кѫщитѣ съ своитѣ наематели? Първоначално тѣ правятъ договоръ съ наемателитѣ си за нѣколко години. Щомъ изтече срокътъ, наемателитѣ напущатъ кѫщата и отиватъ въ друга. Ако, въпрѣки договора, наемателитѣ не искатъ да напуснатъ кѫщата, собственикътъ има право да ги изпѫди. — Ама какъ смѣятъ да ме пѫдятъ? Вънъ ли трѣбва да излѣза? — Понѣкога е по-добре да излѣзешъ вънъ, отколкото да останешъ въ кѫщата, но нежеланъ. Кое е по-добре за пиленцето: да излѣзе отъ яйцето, или да остане затворено въ него? Щомъ е изтекълъ срокътъ за прекарването му въ яйцето, то трѣбва да излѣзе вънъ. Остане ли вѫтре, въпрѣки волята на квачката, то е осѫдено на смърть. Следователно, докато си наематель, щешъ-не-щешъ, ще плащашъ. Щомъ излѣзешъ вънъ, на открито, ти си свободенъ отъ всички задължения, никой нищо не ти иска. Ти си свободенъ гражданинъ. Такова нѣщо представя смъртьта. Не се страхувайте отъ нея, защото тя освобождава човѣка отъ всички задължения и ограничения.

Сега, като говоримъ за смъртьта, гледайте на нея като процесъ на освобождаване. — Съгласни ли сте съ такова освобождаване? — Добре е да бѫдемъ свободни, но вънъ ще бѫдемъ изложени на дъждъ, на бури, на снѣгове. — Дъждътъ, бурята и снѣгътъ иматъ предъ видъ онѣзи, които се криятъ въ кѫщитѣ си. Обаче, тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ тия, които сѫ вънъ. Външнитѣ жители сѫ свободни, нѣма защо да се страхуватъ отъ дъждъ, вѣтъръ и снѣгъ. Тѣ сѫ граждани на широкия свѣтъ. Тѣ сѫ свободни птици.

Като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че животътъ на открито не е съгласенъ съ обществения строй. И пилето казва сѫщото на майка си, но като го мѫти, тя му разправя: Докато срокътъ отъ 21 дни не е изтекълъ, ти ще живѣешъ споредъ установенитѣ закони на обществото. Щомъ дойде 21-ия день, ти ще напуснешъ яйцето, ще излѣзешъ вънъ и ще се чувствувашъ свободенъ гражданинъ. Ще видишъ, че законитѣ на обществото могатъ да се мѣнятъ: при едни условия тѣ сѫ едни, при други условия — други. —Ама това е противоречие. — За глупавия е противоречие, но не и за мѫдреца. За мѫдреца само единъ законъ не се мѣни, той остава вѣченъ, неизмѣненъ, абсолютенъ. Всички останали закони се мѣнятъ. Всички знаете, че сѫществува законъ за притегляне на тѣлата, т. е. законъ за земното притегляне. По силата на този законъ, всички тѣла, свободно движещи се падатъ на земята. Значи, земята ги привлича. Сѫщевременно, земята се привлича отъ слънцето и се върти около него. Днесъ е така. Ще дойде день, когато тия закони ще се измѣнятъ, ще се създадатъ нови, по-съвършени закони. Какви ще бѫдатъ тѣзи закони, не знаемъ, но предполагаме, че ще бѫдатъ по-съвършени отъ сегашнитѣ. Че това ще бѫде така, виждаме отъ факта, че първитѣ нѣколко потици на природата сѫ дисхармонични, а вторичнитѣ — хармонични. Значи, първичнитѣ процеси сѫ дисхармонични и несъвършени, а вторичнитѣ — хармонични и съвършени. Запримѣръ, слизането на човѣка въ кладенеца е дисхармониченъ процесъ, излизането отъ кладенеца е хармониченъ. Дисхармонията подразбира несъвършенство, а хармонията — съвършенство.

И тъй, страданията не сѫ нищо друго, освенъ слизане въ дълбокъ кладенецъ. Като слиза въ кладенеца, човѣкъ върви по посока АВ — фиг. 1. Следъ като прекара известно

MOK-10-2-6.JPG

време въ ограничителнитѣ условия на кладенеца, човѣкъ започва да търси изходенъ пѫть. Най-после той се качва по посока ВС, която го изважда на повръхностьта на земята. Като си дава смѣтка за страданията, презъ които е миналъ, той вижда, че е могълъ да мине направо по посока АС, вмѣсто да образува счупената линия ABC. Обаче, преди да е миналъ презъ страданията, той не би могълъ да намѣри посоката АС. Следователно, посоката АС подразбира придобита опитность. Безъ страдания нѣма опитности. — Защо е така? — По този въпросъ не се пита. Дойде ли страданието, човѣкъ трѣбва да учи. Той може да задава въпроси, но сѫщевременно да учи. Въ сѫщность, само страдащиятъ задава въпроси. Който не страда, не задава никакви въпроси. Страдащиятъ е гладенъ, лишенъ отъ храна. Подъ напора на глада, той постоянно пита, защо страда, защо никой не му помага. Обаче, като получи храна, той вече не страда, нищо друго не го интересува, освенъ хлѣба. Той сѣда предъ трапезата и започва да яде.

Следователно, докато не е миналъ отъ А къмъ В и отъ В къмъ С, човѣкъ не яде, но само се мѫчи и страда. Щомъ дойде до точка С, той постига желанията си, дава му се да яде. Точката С представя областьта на радостьта. Законъ е: следъ всѣко страдание иде радость. Който иска да участвува въ радоститѣ, непремѣнно трѣбва да приеме страданията, като неизбѣженъ пѫть въ живота си. Страданието всѣкога се стреми къмъ радостьта. Въ този смисълъ, страданието е стремежъ на човѣшкия духъ да мине въ областьта на радостьта. Обаче, никой не може да направи стѫпка напредъ къмъ радостьта, ако не е миналъ презъ страданието.

И сегашнитѣ хора се радватъ, но повечето имъ радости сѫ остатъци отъ миналото. Значи, днесъ хората участвуватъ въ чужди радости. Когато говоримъ за радостьта, ние имаме предъ видъ истинската радость, която е собствено притежание на всѣки човѣкъ. Има ли такава радость, той никога не може да я изгуби. Тя е неговъ собственъ капиталъ. Чуждото всѣкога остава чуждо.

Какво разбираме подъ думата собственость? Всѣко нѣщо, отъ което човѣкъ се ползува въ даденъ моментъ, е негова собственость. Ако нѣкой се опита да притежава сѫщия предметъ, въ сѫщия моментъ, той посѣга на чужда вещь. Могатъ ли двама души, въ единъ и сѫщъ моментъ, да четатъ една книга? Щомъ единиятъ е взелъ книгата въ рѫката си, другиятъ трѣбва да чака, да се освободи книгата, и тогава да я чете. Докато първиятъ чете, книгата е херметически затворена за втория. Отъ обикновенитѣ книги двама души могатъ едновременно да четатъ, но що се отнася до книгитѣ на живата природа, до страданията, тамъ всѣки самъ ще чете. Никой никого не може да замѣсти въ четенето на житейскитѣ книги. Тамъ, именно, е трагедията на живота. Всѣки самъ ще чете книгата, която му е дадена. — Защо? — Преди да си отговорите на този въпросъ, запитайте се, защо живѣете и защо умирате. Ако на тѣзи въпроси не можете да си отговорите, не търсете отговоръ и на другитѣ въпроси. Смъртьта е резултатъ на живота. Който не разбира живота, той умира, безъ да възкръсва; който разбира живота, той умира и вѣчно живѣе. Смърть безъ животъ подразбира лишаване отъ благата на живота. Ако смъртьта е резултатъ на живота, какво представя тогава самиятъ животъ? Той е резултатъ на Великия животъ, въ който се проявява разумностьта на великитѣ и възвишени сѫщества. Докато дойде до Великия животъ, човѣкъ неизбѣжно ще мине пѫтя отъ А до В и отъ В до С, при което имате отношенията АВ:ВС:СА. Пѫтьтъ АВ представя пѫть къмъ страдания и противоречия; пѫтьтъ ВС води къмъ радостьта, и най-после, пѫтьтъ АС представя условия за реализиране на живота. Съ други думи казано: човѣкъ може да очаква разумни резултати отъ живота, само следъ като е миналъ презъ страданията.

Като ученици, вие трѣбва да си изработите нова философия на живота. Това значи, да сте минали презъ страданията. Само онзи може да разбира живота, да има свой моралъ и да помага на хората, който е страдалъ. Той има право да употрѣби най-хубавата храна, която природата дава. Не познава ли страданията, човѣкъ се намира въ положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате отъ този човѣкъ? Ако сподѣляте съ него своитѣ опитности и страдания, той ще слуша, какво му говорите, безъ да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вмѣсто утеха, ще ви каже нѣкаква глупость.

Помнете: докато едно сѫщество не мине презъ най голѣмитѣ страдания, то не може да влѣзе въ пѫтя на щастието, т. е. въ разумния животъ. Който не разбира живота, казва, че другъ животъ, освенъ земния, не сѫществува. Така казва и материалистътъ. Ние пъкъ казваме: Задъ неразбрания животъ нищо друго не сѫществува. Обаче, задъ разбрания животъ сѫществува другъ, по великъ и съвършенъ, въ който се проявяватъ любовьта и разумностьта. Ако ученикътъ отъ първо отдѣление не може да разбере отношението на числата отъ едно до десеть, той не може да разбере и другитѣ числа, които идатъ следъ десеттѣ. Това не значи, че другитѣ числа не сѫществуватъ.

Следователно, ако не разбирате сегашния животъ, нѣма да разберете и бѫдещия; ако разберете сегашния животъ, ще разберете и бѫдещия. Ако едно отъ действията въ дадена задача не е правилно, цѣлата задача ще бѫде неразрешима. За да се реши задачата правилно, всичкитѣ ѝ действия трѣбва да бѫдатъ правилно решени. Съ други думи казано: ако първитѣ процеси сѫ правилни, и следващитѣ ще бѫдатъ правилни. Значи, всичко зависи отъ първата стѫпка. Ако първата стѫпка е права, всички останали ще бѫдатъ прави. Вземете ли първата стѫпка въ живота си криво, всички останали стѫпки ще бѫдатъ криви. Бѫдете внимателни, да вземете права стѫпка, за да разберете живота, който ви е даденъ.

Сега, ако нѣкой отъ васъ сте обезсърдчени, това показва, че слизате въ кладенеца, къмъ точка В. Щомъ сте дошли до В, положението ви е добро, скоро ще тръгнете къмъ С. Ако сте насърдчени, вие сте тръгнали вече къмъ С. Значи, и когато се обезсърдчи, и когато се насърдчи човѣкъ, положението му е добро. И въ двата случая той се намира въ положителната страна на живота, въ възходещитѣ процеси.

Т. м.

*

40. Лекция отъ Учителя, държана на

12. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...